Часът на Вещицата

Автор: Джордж М. Джордж

Изда­тел­с­т­во: МЕГА

Годи­на: 1997

Кори­ца и офор­м­ле­ние на поре­ди­ца­та — Петър Станимиров

Илюс­т­ра­ции — Ивай­ло Иванчев

125 стр., 200 еп.

Ано­та­ция: Оста­на­ла­та част от кош­мар­на­та нощ пре­ми­на­ва без пове­че про­из­шес­т­вия. След схват­ка­та с дреб­ни­те демо­нич­ни гадин­ки Лора е лошо ране­на и оче­вид­но се нуж­дае от меди­цин­с­ка помощ. Като връх на неп­ри­ят­нос­ти­те теле­фо­нът ти не рабо­ти, а моми­че­то кате­го­рич­но отказ­ва да оста­не само и да чака да дове­деш помощ. Избав­ле­ни­е­то идва рано сут­рин­та и се нари­ча Кол Бър­ни, редак­то­рът на свет­с­ка­та хро­ни­ка, как­то сам той се величае.

***

Иде­я­та за пара­лел­ни­те кни­ги-игри (Часът на Вещи­ца­та и Часът на Вам­пи­ра) е една от най-инте­рес­ни­те от пър­ва­та въл­на. Общо­то меж­ду тях е връз­ка­та меж­ду глав­ни­те герои (пре­раж­да­не), зло­ве­ща­та сила, коя­то тряб­ва да овла­де­ят (или да заги­нат) и при­със­т­ви­е­то на забе­ле­жи­тел­на мла­да дама, коя­то да съп­ро­вож­да приклю­че­ни­я­та им.

Часът на Вещи­ца­та е една от кни­ги­те-игри, чие­то про­дъл­же­ние най-мно­го би ме зарад­ва­ло. Това е книж­ка­та, чие­то пре­иг­ра­ва­не ми доста­ви най-голя­мо удо­вол­с­т­вие чети­ри­на­де­сет годи­ни след пър­вия ми досег.

Сюжет

Оли­вър Кам­б­ре е жур­на­лист, кой­то пра­ви репор­таж за катас­т­ро­фа, слу­чи­ла се пред дома му. В кола­та откри­ва метал­на кутий­ка, в коя­то се тър­ка­лят камъ­че­та. Това, кое­то той не знае е, че те са инс­т­ру­мент за при­зо­ва­ва­не и кон­т­ро­ли­ра­не на древ­на­та еги­пет­с­ка боги­ня на кла­не­то, а той е Избра­ния. Сила­та й е при­те­га­те­лен сти­мул за сата­нин­с­ки култ и магьосници.

Герои

Оли­вър е един­с­т­ве­ния игро­ви пер­со­наж. Ако чита­те­лят е изиг­рал Часът на Вещи­ца­та, в клю­чо­ви момен­ти може да полу­чи помощ от пре­диш­но­то си аз – Оли­вие, или от при­ятел­ка­та му – вещи­ца­та Естел.

В насто­я­ще­то, съби­ти­я­та сре­щат Оли­вър с мис­те­ри­оз­на­та Лора, вуду боко­ра Джон­ла, мага-тех­нок­рат Тий­фън и инди­ан­с­кия шаман Дже­рад Хок. Раз­но­об­ра­зи­е­то на герои е един от най-голе­ми­те плю­со­ве на историята

Сетинг

Дейс­т­ви­е­то се раз­ви­ва в наши дни, макар и в една дейс­т­ви­тел­ност, наси­те­на с мно­го магия и митология.

Стил

Сти­лът е сил­но увле­ка­те­лен и пома­га на чита­те­ля да се гмур­не сме­ло в дъл­би­ни­те на запле­те­на­та и опас­на исто­рия без дори да се замис­ли за изплуване.

Игра

Игра­та е с нео­би­чай­но мал­ко пра­ви­ла, като се имат пред­вид дру­ги­те кни­ги, с кои­то е извес­тен Джордж. Днев­ни­кът е све­ден до кодо­ва таб­ли­ца с раз­мер 8х8, в коя­то се запис­ват кодо­ве (във вид на номе­ра). Сис­те­ма­та е по-еле­ган­т­на от кодо­ви­те думи. Инте­рес­но­то е, че кодо­ве­те от Часът на Вещи­ца­та се пол­з­ват и за Часът на Вам­пи­ра (и обратно).

Има някол­ко неп­ри­ят­ни греш­ки, кои­то могат да раз­ва­лят удо­вол­с­т­ви­е­то от игра­та, но Джордж твър­ди, че е готов да поп­ра­ви все­ки проб­лем, за кой­то му се сигнализира.

Нами­ра­не­то на начин за оце­ля­ва­не в послед­на­та бит­ка е срав­ни­тел­но слож­но, освен ако чита­те­лят не е изиг­рал Вампира.

Не се изпол­з­ва зар. Къс­ме­тът играе мини­мал­на роля в игра­та. Има само 2 епи­зо­да, в кои­то чита­те­лят тряб­ва да избе­ре на сля­по епи­зо­да с продължението.

Часът на Вещи­ца­та е мно­го при­ят­но чети­во за почи­та­те­ли­те на мис­тич­но­то и сър­вай­въл хоръра.

Рони Мей­дей