Огнена пустиня

Изда­тел: Еквус Арт

Жанр: Фен­тъ­зи

Годи­на: 1992

Фор­мат: 120 Х 165

Стра­ни­ци: 200

Епи­зо­ди: 420

Худож­ник: Еми­ли­ян Станкев

Корич­на цена: 10,77 лв.

 ***

Пър­ва­та ста­тия за кни­ги-игри, коя­то реших да напи­ша в сай­та. Естес­т­ве­но, пър­ва­та ми ста­тия тряб­ва да бъде за пър­ва­та кни­га-игра, изли­за­ла на паза­ра в Бъл­га­рия. Мал­ко предис­то­рия: авто­рът попа­да на кни­га-игра на улич­на сер­гия, пре­жал­ва мал­ко­то пари в отъ­не­лия си джоб и я купу­ва. Изиг­ра­ва я някол­ко пъти, харес­ва му и реша­ва да напи­ше нещо подоб­но. Раж­дат се пър­во „В Лаби­рин­та на Вре­ме­то” и „Замъ­кът на Тала­съ­ми­те”, кои­то по-къс­но изли­зат в ИК „Пле­я­да”. „Огне­на Пус­ти­ня” е тре­та­та напи­са­на кни­га-игра, коя­то ста­ва оба­че пър­ва изда­де­на и има работ­но загла­вие „Доли­на­та на Изгу­бе­ни­те Съни­ща”. Изда­тел­ка­та от „Еквус Арт” Гали­на Томо­ва-Стан­ке­ва каз­ва, че е пре­ка­ле­но дъл­го и Любо­мир Нико­лов го сък­ра­ща­ва до сегашното.

 Исто­ри­я­та: Ти си скро­мен воин, кой­то живее като дър­вар в Ста­ра­та Гора. Появя­ва се доб­ри­ят въл­шеб­ник Сиян, кой­то те вер­бу­ва за бла­го­род­на­та кау­за, а имен­но: зли­ят магьос­ник Ага­мор е открад­нал и заклю­чил хор­с­ки­те съни­ща за сво­и­те пък­ле­ни пла­но­ве, а ти тряб­ва да ги осво­бо­диш. Пре­пас­ваш меча, напъл­ваш рани­ца­та си с въл­шеб­ни даро­ве от Сиян и заед­но с два­ма дру­ги добро­вол­ци поема­те напред, към приклю­че­ни­е­то. А приклю­че­ни­е­то опре­де­ле­но си стру­ва: пър­во, тряб­ва да избе­реш своя мар­ш­рут – дали ще минеш през пла­ни­ни­те, през пус­ти­ня­та или по река­та. Опас­нос­ти­те, кои­то те деб­нат навред, са без­мер­ни: раз­бой­ни­ци, наем­ни убий­ци, пус­тин­ни гра­би­те­ли, реч­ни пира­ти, вся­как­ви чудо­ви­ща, даже епич­на гла­ди­а­тор­с­ка бит­ка с мито­ло­гич­ни създания.

Десер­тът, естес­т­ве­но, е зло­ве­щи­ят сблъ­сък меж­ду теб и злия магьос­ник. Една от люби­ми­те ми кни­ги-игри, носе­ща в себе си непов­то­рим чар и навя­ва­ща ми стран­на нос­тал­гия към нес­рав­ни­ма­та кра­со­та на пус­ти­ня­та. Блес­тя­що фен­тъ­зи, нели­ше­но от доза страх, включ­ващ вам­пи­ри, мрач­ни под­зе­мия и про­чее изпра­вя­щи коса­та неща. Да не забра­вя­ме и при­каз­ни­ят еле­мент, кой­то за мен лич­но е най-доб­ре засег­нат в маги­чес­ки­те пред­ме­ти, кои­то можеш да взе­меш за приклю­че­ни­е­то. Сред тях не мога да не спо­ме­на люби­ми­те ми без­дън­на манер­ка (поби­ра­ща цяло езе­ро вода), лъж­ли­ва жаба (спо­соб­на да над­хит­ри все­ки), бил­ка отво­ри-вра­тич­ка (отключ­ва­ща вся­ка вра­та), леп­не­щи ръка­ви­ци (за изкач­ва­не на неп­рис­тъп­ни сте­ни) и как­во ли още не. Една кни­га, коя­то е напъл­но дос­то­ен баща на жан­ра у нас.

Про­че­те­те, вели­ко е.

Бра­ни­мир Събев