Проклятието на замъка Муш-Мурок

Автор: Колин Уолъмбъри

Изда­тел­с­т­во: МЕГА

Годи­на: 1997

Ано­та­ция: Сине мой, ако четеш това пис­мо, зна­чи си навър­шил осем­на­де­сет годи­ни и можеш да поемеш вър­ху пле­щи­те си тежест­та на една съд­ба. Навяр­но вече зна­еш, че си от бла­го­род­но потек­ло. Но всич­ко — и потек­ло, и име­ния, и богат­с­тва — ста­на жер­т­ва на прокля­ти­е­то. Закле­вам те, ако дожи­ве­еш да про­че­теш това пис­мо, напра­ви всич­ко въз­мож­но, за да въз­ста­но­виш сла­ва­та на нашия род.

***

Като за нача­ло искам да кажа, че съм срав­ни­тел­но нов фен на кни­ги­те-игри. По вре­ме на дет­с­ки­те ми годи­ни ми попад­на­ха някол­ко, но някак си не успя­ха да ме зари­бят по жан­ра. И сега на двай­сет и кусур годи­ни тепър­ва откри­вам чара му.

Основ­но­то в кни­га­та “Прокля­ти­е­то на замъ­ка Муш-Мурок” е хумо­рът. И не ста­ва въп­рос само за някол­ко лафа, под­мет­на­ти тук-там. Всъщ­ност, тя е тол­ко­ва забав­на, че в един момент просто спи­раш да четеш и се започ­ваш да се тър­ка­ляш на пода, сме­ей­ки се с глас, дока­то не ти изби­ят съл­зи в очи­те и роди­те­ли­те ти не започ­нат да се чудят дали не ти тряб­ва усми­ри­тел­на риза.

Сюжет

Исто­ри­я­та се вър­ти око­ло осем­най­сет годиш­но мом­че, кое­то тък­мо раз­би­ра, че е бла­го­род­ник по про­из­ход. Но освен тит­ла­та си, той е насле­дил и завет — да си вър­не бащи­ния замък, отнет му посред­с­твом пре­да­тел­с­т­во. Тук започ­ват пери­пе­ти­и­те на нашия герой, кой­то тряб­ва да наме­ри път към замъ­ка, при това не този, кой­то ще го отве­де в тъмницата.

Герои

Основ­ни­те герои са мла­дия граф дьо Муш-Мурок и шан­та­вия му помощ­ник — изоб­ре­та­те­ля абат О’Бръм. Един пъте­шес­т­ве­ник, някол­ко селя­ни, стран­на сте­но­бой­на маши­на, задвиж­ва­на от стар плъх, са част от епи­зо­дич­ни­те герои в книгата.
Лош­ков­ци­те са пред­ста­ве­ни от барон Бала­мур д’Ангалак и крал Кукун­д­рел Седем­най­се­ти, сре­щу кои­то тряб­ва да се изпра­ви наше­то мом­че, изпол­з­вай­ки при­род­на­та си съоб­ра­зи­тел­ност и хит­ро­ум­ни­те изоб­ре­те­ния на абата.
И вни­ма­вай­те, в замъ­ка се раз­хож­да призрак!

Сетинг

Дейс­т­ви­е­то се раз­ви­ва в сред­но­ве­ков­но общес­т­во, мяс­то на пре­да­тел­с­т­ва и инт­ри­ги, заплаш­ва­щи да лишат мла­дия граф зави­на­ги от наслед­с­тво­то му.

Стил

Сти­лът е забав­но-увле­ка­те­лен. Набля­га се изклю­чи­тел­но на смеш­на­та стра­на на исто­ри­я­та, а начи­ни­те да умреш са мал­ко. Цел­та на чете­не­то е по-ско­ро да се забав­ля­ваш, откол­ко­то да мис­лиш няка­къв изклю­чи­тел­но сло­жен план за осъ­щес­т­вя­ва­не на наме­ре­ни­я­та си.

Игра

Играе се лес­но и при­ят­но, книж­ка­та се мина­ва за поло­вин-един час без осо­бе­но бър­за­не. Невъз­мож­но е оба­че да я оста­виш през това вре­ме, как­ва­то и спеш­на рабо­та да ти изник­не (доб­ре де, за кар­те­чен обстрел не гаран­ти­рам). Няма уме­ния или мята­не на заро­ве, тук-там се играе на къс­мет, за кое­то се изпол­з­ва таб­ли­ца­та със слу­чай­ни чис­ла на послед­на­та стра­ни­ца. Има една кодо­ва дума и как­то отбе­ля­зах по-рано, е труд­но да се гътнеш.

Прокля­ти­е­то на замъ­ка Муш-Мурок е изклю­чи­тел­но све­жа книж­ка, пъл­на с мно­го смях. Горе­що пре­по­ръч­вам на всич­ки, жела­е­щи да се поза­бав­ля­ват за един час.

Jane Undead