Рони Мей­дей

 

 

Пътят на Светлината

 

© Adam Duff, adamduff.blogspot.com

 

На Ал. Д.

 

Пра­ви­ла на играта

            В тази исто­рия поемаш роля­та на све­ще­ни­ка от хра­ма на Свет­ли­на­та брат Джей­къб. Можеш да раз­гле­даш дневника.

Кодо­ви думи:

Спе­ци­а­ли­за­ция:

Раз­го­во­рът с Калия- бла­го­раз­по­ло­же­ние: 0 - бол­ка: 0 Бит­ка­та с Хенрик - щети: 0

Оцен­ка на играта:

Гра­фа Кодо­ви Думи

Чес­то в хода на игра­та ще полу­ча­ваш ука­за­ния да запи­шеш даде­на кодо­ва дума. Или да про­ве­риш дали имаш запи­са­на такава.

Спе­ци­а­ли­за­ция

               Све­ще­ни­ци­те имат въз­мож­ност да задъл­бо­чат зна­ни­я­та и уме­ни­я­та си в раз­лич­ни аспек­ти на Свет­ли­на­та. Джей­къб може да бъде екзор­сист, лечи­тел или изповедник.

     Екзор­сис­ти­те пол­з­ват уни­кал­ни защит­ни молит­ви сре­щу съз­да­ния на зло­то. Освен това, обик­но­ве­но молит­ви­те им са по-резул­тат­ни, кога­то са насо­че­ни сре­щу таки­ва противници.

          Лечи­те­ли­те имат мно­го доб­ри позна­ния по бил­кар­с­т­во и пър­ва помощ. Могат и да леку­ват чрез докос­ва­не, като в този слу­чай ефек­тът е мигновен.

            Изпо­вед­ни­ци­те уме­ят да пред­раз­по­ла­гат събе­сед­ни­ци­те си да спо­де­лят сво­и­те тайни.

         Запи­ши избо­ра си в дневника!

            Раз­го­во­рът с Калия

            Тук има две гра­фи: бла­го­раз­по­ло­же­ние и бол­ка. Започ­ваш с 0 точ­ки и за двете.

            Бит­ка­та с Хен­рик

            Тук ще тряб­ва да запис­ваш щети­те, кои­то евен­ту­ал­но ще му нане­сеш. Започ­ваш с 0.

Оцен­ка на играта

Под­роб­ни ука­за­ния ще полу­чиш след дости­га­не до побед­ния край на приключението.

Про­лог

Аз съм брат Джей­къб. Мно­зи­на смя­тат, че би тряб­ва­ло да нося тит­ла, коя­то да под­хож­да на длъж­ност­та ми. Защо­то аз съм Вър­хов­ния жрец на Хра­ма на Предопре­де­ле­ни­е­то. Да, този, кой­то пише пред­ска­за­ни­я­та в Кни­га­та на Съд­ба­та с мас­ти­ло от смър­то­нос­ни чер­ни рози и пера, пода­ре­ни от анге­ли. Този, кой­то изпра­ща Рев­ни­те­ли­те на Съд­ба­та над­лъж и нашир, за да се уве­рят, че те ще бъдат изпълнени.

Ако някой мис­ли, че мога да бъда без­п­рис­т­рас­тен и да смес­вам мрак и свет­ли­на в про­ро­чес­т­ва­та, гре­ши. Пътят на Свет­ли­на­та е един­с­т­ве­ния, кой­то мога да след­вам. Защо­то това е моят път. Мое­то упо­ва­ние и радост.

Някой ден може би ще тряб­ва да си пла­тя за това, че нару­ша­вам Прин­ци­пи­те на Предопре­де­ле­ни­е­то, на Хра­ма, кой­то тряб­ва да пази балан­са меж­ду анге­ли и демо­ни. Но знам, че как­во­то и да ми се слу­чи, ще си отида от този свят дово­лен, че съм успял да вър­на усмив­ки­те на мно­го хора.

Сега не е момен­тът да гово­ря за това. Искам да се вър­на към далеч­ни­те дни, кога­то дори не бях чувал за Кни­га­та на Съд­ба­та. Бях млад. Вяра­та ми в Свет­ли­на­та бе мно­го сил­на, но спаз­ва­не­то на някои от кано­ни­те се ока­за труд­на зада­ча. Съсе­ля­ни­те ми дове­ря­ва­ха тай­ни, кои­то не можех да спо­де­ля с нико­го. В също­то вре­ме, поня­ко­га се чув­с­т­вах леко само­тен, защо­то расо­то ми не позво­ля­ва­ше да имам съп­ру­га или деца.

Нало­жи се да мина през мно­го пре­меж­дия. Тога­ва мра­кът бе мно­го по-силен, откол­ко­то сега. А някои от слу­ги­те му идва­ха от дру­ги светове.

Архи-рев­ни­те­ли­те ме помо­ли­ха да напи­ша тази исто­рия, за да слу­жи за при­мер на всич­ки све­ще­ни­ци от Хра­ма на Предопре­де­ле­ни­е­то. Това беше денят, кога­то раз­брах, че съм успял да про­ме­ня фило­со­фи­я­та на Хра­ма. Някои от архи­те са слу­жи­ли при три­ма раз­лич­ни Вър­хов­ни Жре­ци, но имен­но в мои­те стъп­ки те виж­дат пътя, кой­то тряб­ва да се след­ва от всич­ки, слу­же­щи на каузата.

Мини на 1.

1

Бях при­вър­шил със сут­реш­на­та молит­ва и си при­пом­нях някои люби­ми паса­жи от Кни­га­та на Свет­ли­на­та. Беше ми при­ят­но в Хра­ма на Свет­ли­на­та. Няма­ше нищо общо с пищ­ни­те катед­ра­ли, кои­то бях посе­тил като послуш­ник, но беше уют­но. И свет­ло дори в обла­чен ден като днеш­ния, зара­ди мно­го­то прозорци.

Вра­та­та на хра­ма се отво­ри с мело­ди­чен звън на камбанки.

– Добър ден, отче!

Смуг­ла­та жена с мом­чеш­ки къса коса ме позд­ра­ви с усмив­ка. В ръка­та носе­ше кош­ни­ца с билки.

– Калия, нека Свет­ли­на­та бди над теб. Не очак­вах да те видя.

            – Нима не ме сре­щаш поне вед­нъж сед­мич­но в лаза­ре­та? – повдиг­на веж­ди тя.

            – Имах пред­вид тук в хра­ма. Как­во те води тук, сес­т­ро. Мога ли да бъда поле­зен с нещо?

            – Днес е денят меж­ду две­те нощи на три­на­де­се­то­то пъл­но­лу­ние за годи­на­та. Цве­то­ве­те от пла­ме­нен кам­шик тряб­ва да оста­нат тук, за да при­до­би­ят целеб­ни свойс­т­ва. Нямаш нищо про­тив, нали?

            – Раз­би­ра се, че не, Калия.

            Тя отиде до олта­ра и вни­ма­тел­но поста­ви кош­ни­ца­та до него. Забе­ля­зах, че на ръка­ва на зеле­на­та й рок­ля са гра­ви­ра­ни непоз­на­ти за мен сим­во­ли. Мал­ко при­ли­ча­ха на зла­тис­ти­те сти­ли­за­ции на слън­це и луна вър­ху бяло­то ми расо, но бяха по-слож­ни и впле­те­ни една в друга.

            Можеш да я попи­таш за тайн­с­т­ве­ни­те сим­во­ли (133) или за отно­ше­ни­е­то й към Свет­ли­на­та (134).

– Изви­ни ме отче, но ме чакат дела. Бла­го­да­ря за отде­ле­но­то време!

Видях с пери­фер­но­то си зре­ние как изли­за от изповедалнята.

Вът­реш­ни­ят глас ми про­шеп­на, че е най-доб­ре да го послед­вам и да се опи­там да го нака­рам да про­дъл­жи исто­ри­я­та си.

Ако го послу­шаш, мини на (5).

Раз­би­ра се, има­ше веро­ят­ност той да се вър­не по-къс­но, кога­то е готов, така че можех да бъда паси­вен и да го оста­вя да си отиде.

Мини на 6, ако това е тво­ят избор.

– Как­во пише­ше на бележ­ка­та, братко?

– Беше ужас­но – гла­сът му пре­ми­на в зада­вен плач. – Ста­ва­ше дума за нео­пи­су­е­ми кар­ти­ни на наси­лие и бол­ка. За демо­ни, кои­то пора­зя­ват тела­та и души­те… Отче, не искам нищо лошо да се слу­чи на сина ми. Или той да нара­ни няко­го. Зато­ва дой­дох при теб. Мис­ля, че само све­ще­ник може да му помогне

Как­во ще отвърнеш?

– Дове­ди го при мен, нека пого­во­ря с него. (7)

– Аз ще отида при него, за да пого­во­рим. (8)

– Все­ки човек има пра­во­то да вър­ви по пътя на Свет­ли­на­та или мра­ка. Нито ти, нито аз тряб­ва да се месим. (9)

– Дъл­ги годи­ни Кайн бе най-добър при­ятел с Айкън – сина на съсе­да. Два­ма­та израс­на­ха заед­но. Но в послед­но вре­ме меж­ду тях се зараж­да враж­да. Вед­нъж ги зава­рих да се бият. А мина­ла­та сед­ми­ца… – Дрейл шум­но пое въз­дух. – Прибрах се вкъ­щи и видях Кайн доле­пен до про­зо­ре­ца. Гле­да­ше навън. Напра­ви някол­ко стран­ни дви­же­ния с ръце и про­шеп­на нещо, кое­то чух като “счу­пи крак”. Секун­да по-къс­но до уши­те ми достиг­на кря­сък. Изти­чах навън. Наме­рих Айкън пред вход­на­та вра­та на къща­та му – пре­ви­ващ се от бол­ка. Дла­ни­те му бяха вър­ху гле­зе­на на дес­ния му крак.

– Счу­пен ли беше? – попи­тах. Явно Айкън не беше стиг­нал до лаза­ре­та, ина­че щях да знам.

– Не, само бе изкъл­чен. Два дни по-къс­но вече може­ше да ходи без да куца.

Сбър­чих чело и отвърнах:

– Брат­ко, на всич­ки поня­ко­га ни се стру­ва, че чува­ме раз­ни неща. Сигур­но така се е слу­чи­ло и при теб. (10)

Или.

– Защо Кайн би искал да навре­ди на Айкън? (11)

Хвър­ли един зар. Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция изпо­вед­ник, при­ба­ви 1. Ако полу­чиш поне 4, пре­ми­ни на 12. В про­ти­вен слу­чай – на 13.

Заку­сих подо­ба­ва­що и изля­зох от хра­ма. Предуп­реж­де­ни­е­то на мал­кия ангел от мина­ла­та вечер, а сега и исто­ри­я­та на съди­я­та. Взе да ми идва мал­ко в пове­че, така че се опи­тах да насо­ча вни­ма­ни­е­то си към вън­ш­ния свят и да забра­вя тре­во­ги­те. Това бе едно от люби­ми­те ми упраж­не­ния от вре­ме­то, кога­то бях послуш­ник. “Няма никак­ва пол­за от един слу­жи­тел на Свет­ли­на­та, ако тяне оза­ря­ва дъл­би­ни­те на душа­та му” каз­ва­ше отец Йосиф, тога­ваш­ния ми наставник.

Насла­дих се на чис­тия въз­дух с нюан­си на люля­ко­ви и чере­шо­ви аро­ма­ти, как­то и на песен­та на някол­ко сла­вея и лястовички.

Насо­чих се към лаза­ре­та, как­то пра­вех вся­ка сут­рин. Позд­ра­вих някол­ко­то селя­ни, кои­то срещ­нах по пътя и пога­лих огром­ния черен вълк на Едрик месаря.

Лаза­ре­тът бе мал­ка схлу­пе­на пост­рой­ка. Пре­ди годи­на, кме­тът ми пред­ло­жи да отре­ди по-голя­ма сгра­да за лечеб­ни­ца, но отка­зах. Сла­ва на Свет­ли­на­та, ряд­ко се бе случ­ва­ло да е заето пове­че от едно от пет­те легла.

В нача­ло­то на престоя ми в село­то бях един­с­т­ве­ния, кой­то отго­ва­ря­ше за лаза­ре­та, но успях да убе­дя мес­т­ния епис­коп, че може да имам нуж­да от помощ. Пре­ди три месе­ца ми бе пове­рен послуш­ник. Фло­ренс бе млад и отда­ден на кау­за­та. Отна­ся­ше се с необ­хо­ди­мо­то ува­же­ние към мен и ста­ра­ние към пациентите.

– Све­тъл ден, Фло­ренс! – вля­зох през широ­ко отво­ре­на­та врата.

– Дано да е Све­тъл до края, отче! – той се опи­та да се усмих­не, но вед­на­га след това све­де поглед.

– Как­во се е случило?

– Има­ме паци­ент с мно­жес­т­во оплаквания.

В съсед­на­та стая леже­ше мел­ни­ча­рят Бабел. Кога­то ме видя, впе­ри напрег­нат поглед в мен и каза:

– Отче… не съм д…

Мел­ни­ча­рят се зада­ви и в про­дъл­же­ние да поло­вин мину­та не успя да нор­ма­ли­зи­ра диша­не­то си. През това вре­ме поглед­нах ръце­те му. Бяха покри­ти с ярко­чер­ве­ни кър­вя­щи мехури.

– Каза, че има проб­ле­ми и със сър­це­то. Бол­ки и уско­ре­но сър­це­би­е­не – поч­ти изви­ка в ухо­то ми Фло­ренс.

Невол­но се поче­сах по брадата.

Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция  лечи­тел, мини на 14. Ако ли не – на 15.

– Отче, мога да опи­там, но знам, че нико­га не би се съг­ла­сил. За всич­ки тези годи­ни, така и не успях да въз­пи­там в него любов към Светлината.

Как­во ще отвърнеш?

– Тога­ва аз ще отида при него, за да пого­во­рим. (8)

– Все­ки човек има пра­во­то да вър­ви по пътя на Свет­ли­на­та или мра­ка. Нито ти, нито аз тряб­ва да се месим. (9)

– Наис­ти­на ли би напра­вил това?

– Раз­би­ра се. Мое задъл­же­ние е да помог­на на пове­ре­но­то ми от Свет­ли­на­та пас­т­во да вър­ви по пътя й. Къде мога да го намеря?

– Чес­то ходи до ста­ра­та кре­пост или до нова­та гора. Раз­би­ра се, може да дой­деш и вкъ­щи вечер, макар че той не оби­ча гостите.

– Още днес ще се срещ­на с него.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “обе­ща­ние”.

– Бла­го­да­ря ти, отче.

Пре­ми­ни на 6.

Дрейл не каза нищо. Просто ста­на от сто­ла и си тръг­на. Пре­ми­ни на 6.

– Дано да си прав за това отче. Но това не обяс­ня­ва напи­са­но­то на бележ­ка­та. Пре­ми­ни на 3.

– Зара­ди Маг­да­ле­на, дъще­ря­та на воде­ни­ча­ря. Мис­ля, че и Кайн, и Айкън са влю­бе­ни в нея до уши, и зара­ди това са склон­ни да се обър­нат един сре­щу друг.

– А как­во е отно­ше­ни­е­то на Магдалена?

– Знам ли, отче? Кайн каз­ва, че се дър­жа­ла мило и с двамата.

Запи­ши си кодо­ва дума “вино”.

– Отче, стра­ху­вам се, че Кайн при­чи­ни нара­ня­ва­не­то на кра­ка на Айкън. Чувал съм, че някои веще­ри имат сход­ни под­хо­ди. Не искам нищо лошо да се слу­чи на сина ми. Или той да нара­ни няко­го. За това дой­дох при теб. Мис­ля, че само све­ще­ник може да му помогне.

Как­во ще отвърнеш?

– Дове­ди го при мен, нека пого­во­ря с него. (7)

– Аз ще отида при него, за да пого­во­рим. (8)

– Все­ки човек има пра­во­то да вър­ви по пътя на Свет­ли­на­та или мра­ка. Нито ти, нито аз тряб­ва да се месим. (9)

– Поча­кай, брат­ко – про­вик­нах се аз. – Дошъл си при мен тол­ко­ва рано. Явно имаш как­во да ми кажеш.

Дрейл се вър­на в изпо­ве­дал­ня­та с наве­де­на гла­ва и зае мяс­то­то си.

Усе­тих, че тряб­ва да поема ини­ци­а­ти­ва­та – като го попи­там за бележ­ка­та (3) или за случ­ка­та от мина­ла­та сед­ми­ца (4).

– Поча­кай, брат­ко – про­вик­нах се аз. – Дошъл си при мен тол­ко­ва рано. Явно имаш как­во да ми кажеш.

Може би не ме чу. Или не иска­ше да ме чуе. Във все­ки слу­чай оста­нах сам в храма.

Пре­ми­ни на 6.

Можех да изпол­з­вам спе­ци­ал­но­то си уме­ние за леку­ва­не чрез докос­ва­не (16), макар това да бе леко нару­ше­ние спря­мо кано­на, кой­то изис­к­ва­ше до него да се при­бяг­ва само в слу­ча­и­те на непос­ред­с­тве­на необ­хо­ди­мост за това.

Дру­ги­ят вари­ант бе да изпроб­вам да го леку­вам по кон­вен­ци­о­нал­ния начин – с мази­ла и бил­ки. Можех да се опи­там да се спра­вя с един от сим­п­то­ми­те. Зна­ех, че ком­би­ни­ра­не­то на лекар­с­т­ва може да се ока­же опас­но, за това бих изпроб­вал един­с­т­ве­но кре­ма от боро­ви кори и лаван­до­ро­вия прах.

Пре­ми­ни на 15.

– Къде е Калия? – попи­тах Фло­ренс.

– Изпра­тих едно от мом­чен­ца­та, кои­то игра­е­ха на пло­ща­да да я пови­ка, но нея я няма­ло. Оста­ви­ла бележ­ка. Мом­чен­це­то ми я доне­се. На нея пише­ше, че ще отсъс­т­ва за ден-два.

“Вели­ко­леп­но! Сега ще тряб­ва да се опра­вям без билкарката”

– Всъщ­ност, ще успе­ем да се спра­вим и сами, нали така, братко?

Погле­дът на Фло­ренс не изра­зя­ва­ше осо­бе­на уве­ре­ност, но ким­на в знак на съгласие.

– Има­ме три сим­п­то­ма и три лекар­с­т­ва. Каш­ли­ца – отва­ра от Баби­но спа­се­ние. Раз­ра­нен обрив – крем от боро­ви кори. Сър­це­би­е­не – лаван­до­ров прах. Можем и да ги комбинираме.

Напра­ви своя избор и запи­ши съот­вет­на­та кодо­ва дума:

- отва­ра от Баби­но спа­се­ние – “баба”;

- крем от боро­ви кори – “бор”;

- лаван­до­ров прах – “прах”;

- отва­ра от Баби­но спа­се­ние и крем от боро­ви кори – “миш­ка”;

- отва­ра от Баби­но спа­се­ние и лаван­до­ров прах – “кот­ка”;

- крем от боро­ви кори и лаван­до­ров прах – “куче”;

- и три­те – “коза”.

Дадох ука­за­ния на Фло­ренс и изля­зох от лазарета.

Пре­ми­ни на 17.

Обяс­них на Фло­ренс, че по моя пре­цен­ка паци­ен­тът е доста­тъч­но зле и мис­ля, че успях да го убе­дя. Не исках после да док­лад­ва на аба­та, че съм пре­ви­шил пра­ва­та си.

Послуш­ни­кът гле­да­ше с широ­ко отво­ре­ни очи, дока­то поста­вях ръце­те си вър­ху сле­по­о­чи­я­та на мел­ни­ча­ря. След това се помо­лих. Сил­на свет­лин­на въл­на изриг­на от ръце­те ми и се вря­за в бол­ния. Той изох­ка, но вед­на­га след това диша­не­то му се успо­кои. Пове­че­то от обри­ви­те му изчезнаха.

            – Мога ли да си ходя? – попи­та Бабел с бла­го­дар­ност и бля­сък в очите.

            – В ника­къв слу­чай! – покла­тих гла­ва. – Ще оста­неш тук поне до сут­рин­та. Брат Фло­ренс ще се гри­жи за теб.

            Послуш­ни­кът се опи­та да скрие разоча­ро­ва­ни­е­то си, дока­то напус­ках лазарета.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “ръка” и пре­ми­ни на 17.

Навън денят бе пове­че от кра­сив. А аз все по-отча­я­но имах нуж­да да се разтоваря.

Можеш да се отби­еш в кръч­ма­та (18) или да се раз­хо­диш из село­то (19).

В кръч­ма­та бе прохлад­но и про­пи­то с аро­ма­та на отле­жа­ло вино. Послед­ни­ят не ми се стру­ва­ше неп­ри­я­тен, а по-ско­ро без­раз­ли­чен, защо­то не пиех алкохол.

– Отче, как­то обик­но­ве­но ли? – попи­та ме кръчмарят.

Ким­нах и про­тег­нах ръка, за да поема чаша­та с мен­тов сироп и меден про­по­лис. Теч­ност­та ме изпъл­ни с енергия.

- Още едно, моля!

Огле­дах се. Две от маси­те бяха заети. На маса­та в ъгъ­ла, едър мъж от село­то обяс­ня­ва­ше разгорещено:

– Не тряб­ва­ше да постъп­ват така с Калия и Хен­рик…

Вто­ра­та бе бли­зо до вра­та­та. Там беше сед­нал човек, обле­чен в праш­ни дрехи.

Можеш да се пре­мес­тиш на дру­гия край на бара, така че да чуваш раз­го­во­ра по-ясно (20) или да заго­во­риш непоз­на­тия (21). Раз­би­ра се, можеш да си изпия пити­е­то и да се вър­на в лаза­ре­та (22).

Раз­ход­ка­та бе изклю­чи­тел­но при­ят­на, до момен­та, в кой­то поч­ти не бях пре­ма­зан от едрия вран кон, язден от дежур­ния стра­жар. През обла­ци­те прах, с кои­то бях обси­пан видях как стра­жа­рят със сет­ни сили успя да укро­ти сил­но­то живот­но и да сле­зе от гър­ба му. С пла­хи стъп­ки се прибли­жих към тях.

– Отче, съжа­ля­вам, надя­вам се не съм те стрес­нал – сбър­чи чело той.

– Всич­ко е наред, брат­ко – поглед­нах към коня, в чии­то очи все още се прокрад­ва­ше сян­ка на без­по­койс­т­во. – Как­во го изплаши?

– Нямам пред­ста­ва. Пат­ру­ли­рах в райо­на на ста­рин­на­та кре­пост. Сто­ри ми се, че видях сян­ка на… няка­къв хищ­ник. Конят изцви­ли и пре­пус­на към селото.

Пога­лих стра­же­вия кон по мека­та муцу­на и се запъ­тих към лаза­ре­та. (22)

– Баща­та на Калия бил кмет на Вра­но­во. Меж­ду моми­че­то и Хен­рик плам­на­ла сил­на любов. Кме­тът не оби­чал Хен­рик, тъй като бил от мно­го бед­но семейс­т­во. Мла­де­жът го зна­ел, но въп­ре­ки това се прест­ра­шил да поис­ка от него ръка­та на Калия. Баща­та обе­зу­мял. Тег­лил един бой на Хен­рик и му забра­нил да се добли­жа­ва до люби­ма­та си дъще­ря. Зли­те ези­ци твър­дят, че мла­де­жът се заклел в Мра­ка, че ще дока­же на всич­ки как­во може като при­чи­ни море от смърт във Вра­но­во. След случ­ка­та, Калия се пре­се­ли­ла в наше­то село. Ста­на­ла помощ­ник на ста­рия бил­кар, кой­то ско­ро почи­нал и оста­вил къща­та в ней­но владение.

Явно тази исто­рия се бе раз­ви­ла дока­то бях послуш­ник. Инте­рес­но. Изпих и вто­ра­та чаша мен­та и се насо­чих към лазарета.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “кал”. (22)

– Сла­ва на Свет­ли­на­та! – позд­ра­вих непознатия.

– За мен е чест, отче – той сва­ли шап­ка­та си и ме пока­ни да седна.

Ока­за се при­ятен събе­сед­ник. Раз­ка­за ми за далеч­ни­те земи, кои­то е посе­тил и за екзо­тич­ни­те живот­ни, кои­то е видял. В един усе­тих, че е мина­ло мно­го вре­ме и реших да се вър­на в лазарета.

Мини на 22.

Ръка­та ми бе на бра­ва­та на вра­та­та на лаза­ре­та, кога­то се сетих за посе­ти­те­ля от тази сут­рин. Ако имаш кодо­ва дума “обе­ща­ние”, мини на 23. Ако ли не, можеш да вле­зеш в лаза­ре­та. (24)

Обе­ща­ни­я­та, даде­ни от све­ще­ник на Свет­ли­на­та бяха нещо мно­го сил­но. Най-доб­ре бе да напра­вя всич­ко въз­мож­но, за да наме­ря сина на съди­я­та и да гово­ря с него. Дрейл ми бе казал къде веро­ят­но мога да го открия: край ста­ра­та кре­пост (25), нова­та гора (26) или вкъ­щи (27). Можех и да рис­ку­вам репу­та­ци­я­та си и да “забра­вя” за обе­ща­ни­е­то и да вля­за в лаза­ре­та (в такъв слу­чай си запи­ши кодо­ва дума “дом” и мини на 24).

Имах лошо пред­чув­с­т­вие за със­то­я­ни­е­то на Бабел.

Виж коя кодо­ва дума имаш!

- “баба”, “бор”, или “прах” – мини на 28.

- “кот­ка” или “миш­ка” – мини на 29.

- “куче” – мини на 30.

- “коза” – 31.

- “ръка” – 37.

Ста­ра­та кре­пост се нами­ра­ше бли­зо до село­то. От масив­на­та пост­рой­ка не беше оста­на­ло мно­го. Пре­ди сто­ти­на годи­ни тук тряб­ва да е живял фео­дал­ни­ят гос­по­дар, но вече такъв няма­ше, а мно­го от изсе­че­ни­те камъ­ни бяха изпол­з­ва­ни за пост­ро­я­ва­не­то на общес­т­ве­ни сгра­ди в окол­ни­те села.

Пред­паз­ли­во вля­зох в кре­пост­та. Вни­ма­вах да не настъ­пя някоя от едри­те змии, кои­то оби­ча­ха да се при­пи­чат там по това вре­ме на деня.

Извед­нъж, сякаш от нищо­то, се появи черен силу­ет. При­ли­ча­ше на огром­на кот­ка, но има­ше поне три опаш­ки, завър­ш­ва­щи с шипо­ве. Нещо­то се зати­ча към мен. Тряб­ва­ше ми мал­ко вре­ме, за да осъз­ная, че съм напад­нат от демон.

Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция екзор­сист, пре­ми­ни на 32. В про­ти­вен слу­чай, мини на 33.

Раз­сто­я­ни­е­то до нова­та гора не бе мал­ко, но пъте­ка­та мина­ва­ше през изця­ло зале­сен район, така че бе при­ят­но хлад­но и това ми позво­ля­ва­ше да кра­ча бър­зо. Пре­ди някол­ко годи­ни бе има­ло пожар. Кме­тът бе решил да доста­ви екзо­тич­ни дър­ве­та, с кои­то да заме­ни изгорелите.

Носе­ха се слу­хо­ве, че нови­те дър­ве­та (мно­го висо­ки, с огром­ни лис­та) са от далеч­ни маги­чес­ки земи и пора­ди тази при­чи­на са осо­бе­но цен­ни за веще­ри­те.

Там, на гра­ни­ца­та меж­ду ста­ра­та и нова­та гора, видях Кайн, вни­ма­тел­но оглеж­дащ пад­на­ли­те кло­ни. За момент ми се сто­ри, че око­ло него има сил­на аура, прости­ра­ща се в ради­ус на десе­ти­на мет­ра. В него има­ше някак­ва нео­бяс­ни­ма за мен сила.

– Брат Джей­къб… как­во пра­виш тук? – попи­та ме той остро.

Как­во тряб­ва­ше да отвърна?

– Идвам само да пого­во­рим… (34).

– Идвам по мол­ба на баща ти (35).

– Идвам, за да те вър­на в пътя на Свет­ли­на­та (36).

Дрейл ме посрещ­на със широ­ка усмив­ка и ме пока­ни да вля­за. Ока­за се, че Кайн не е вкъ­щи, така че тряб­ва­ше да изча­кам. Съп­ру­га­та му ми сер­ви­ра домаш­ни слад­ки и ябъл­ков сок.

              Кога­то се прибра и раз­бра, че съм в къща­та, Кайн твър­до заяви, че изли­за, и че няма да се при­бе­ре, дока­то съм там. Дрейл се опи­та да го разубе­ди, но без осо­бен успех.

              Нямах друг избор, освен да си взе­ма още една слад­ка и да се вър­на в лазарета.

            Мини на 24.

            Със­то­я­ни­е­то на Бабел бе леко вло­ше­но. Гла­сът му бе поч­ти изчез­нал, ръце­те му тре­пе­ре­ха, а меху­ри­те бяха ста­на­ли по-голе­ми. Стра­ху­вах се, че поло­же­ни­е­то със здра­ве­то му бав­но, но сигур­но изли­за извън контрол.

            Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция лечи­тел и не си го пра­вил още, можеш да изпол­з­ваш  уме­ни­е­то за леку­ва­не чрез докос­ва­не – на 38. В про­ти­вен слу­чай, мини на 44.

            Със­то­я­ни­е­то на Бабел бе вло­ше­но. Гла­сът му бе поч­ти изчез­нал, ръце­те му тре­пе­ре­ха, а меху­ри­те бяха ста­на­ли по-голе­ми и кър­вя­ха обил­но, обра­зу­вай­ки съси­ре­ци по дре­хи­те му. Стра­ху­вах се, че поло­же­ни­е­то със здра­ве­то му бав­но но сигур­но изли­за извън контрол.

            Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция лечи­тел и не си го е напра­вил още, можеш да изпол­з­ва уме­ни­е­то ръко­по­ла­га­не – на 38. В про­ти­вен слу­чай, мини на 44.

            Мини на 28.

            Със­то­я­ни­е­то на Бабел бе сил­но вло­ше­но. Гла­сът му бе поч­ти изчез­нал, ръце­те му тре­пе­ре­ха, а меху­ри­те бяха ста­на­ли по-голе­ми и кър­вя­ха обил­но, обра­зу­вай­ки съси­ре­ци по дре­хи­те му.Имаше и кръ­во­те­че­ние от носа. Стра­ху­вах се, че поло­же­ни­е­то със здра­ве­то му бър­зо и без­въз­в­рат­но изли­за извън кон­т­рол. Още по-неп­ри­ят­но ми беше, че подо­зи­рах, че вло­ша­ва­не­то му се дъл­жи отчас­ти на неа­дек­ват­на­та ми намеса.

            Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция лечи­тел и не си го напра­вил още, можеш да изпол­з­ва уме­ни­е­то ръко­по­ла­га­не – на 38. В противен
слу­чай, мини на 44.

            Имах опит в бит­ки­те сре­щу съз­да­ния на мра­ка, така че дейс­т­вах инс­тин­к­тив­но. Про­шеп­нах бър­за молит­ва, коя­то бе удов­лет­во­ре­на и око­ло мен се обра­зу­ва сфе­рич­на свет­лин­на бари­е­ра. Демо­нът се блъс­на в нея и отско­чи на два раз­кра­ча. Вто­ра молит­ва го нака­ра да избух­не в свет­лин­на екс­пло­зия. От него не оста­на и помен.

            Явно Кайн не бе тук.

Можеш да го потър­сиш край нова­та гора (26), вкъ­щи (27) или да се вър­неш в лаза­ре­та (24).

            Нямах осо­бе­но голям опит с бит­ки­те сре­щу съз­да­ния на мра­ка и реа­ги­рах пре­ка­ле­но бав­но. Про­шеп­нах молит­ва и око­ло мен се обра­зу­ва сфе­рич­на свет­лин­на бари­е­ра. Но демо­нът вече бе вър­ху мен, вкоп­чил лапи в гър­ло­то ми. Допи­ра със сфе­ра­та го отхвър­ли на два раз­кра­ча. Вто­ра молит­ва го нака­ра да избух­не в свет­лин­на екс­пло­зия като от него не оста­на дори помен. Раз­трих гър­ло­то си. Нямах някак­во трай­но увреж­да­не, но упла­ха­та ми бе мно­го силна.

            Запи­ши си кодо­ва дума “сян­ка”.

            Явно Кайн не бе тук.

Можеш да го потър­сиш край нова­та гора (26), вкъ­щи (27) или да се вър­неш в лаза­ре­та (24).

            – …и ако ком­па­ни­я­та ми не ти е при­ят­на, просто кажи и ще си тръгна.

Сми­ре­ни­ят ми отго­вор явно нама­ли напрежението.

– Гора­та не е моя, отче, дори да не желая да гово­ря с теб, нямам пра­во да изис­к­вам да ме оста­виш сам. Всъщ­ност, – мла­де­жът сло­жи ръце на сле­по­о­чи­я­та си и ги раз­три – може би тряб­ва­ше отдав­на да гово­ря с теб, но… изпит­вам извес­т­ни съм­не­ния, че би могъл да ме разбереш.

– Опи­тай, син­ко. Не знам дали ще успея, но ще дам най-добро­то от себе си.

 Кайн сед­на на земя­та и взе една клон­ка коя­то започ­на да пре­мя­та от ръка в ръка.

            – Отче, случ­ва­ло ли ти се е мно­го да искаш да постиг­неш нещо, но да не зна­еш как.

            Усмих­нах се.

            – Мис­ля, че до сега Свет­ли­на­та ми е дала поч­ти всич­ко, от кое­то имам нужда.

            – Поч­ти? – мла­де­жът ме изгле­да въпросително.

            – Е, нека не гово­рим за мен. Тук съм за да пого­во­рим за това как­во Свет­ли­на­та може да напра­ви за теб.

            – Мра­кът също пома­га поня­ко­га. Пре­ди око­ло месец, наме­рих кни­га със закли­на­ния ето там – Кайн посо­чи близ­кия храст.

            Изпи­тах сил­ни съм­не­ния, че Кайн е наме­рил кни­га­та, а не му е била даде­на от няко­го, но реших да не повди­гам въпроса.

            – От извес­т­но вре­ме ги изпроб­вам – про­дъл­жи мом­че­то. Един ден мога да ста­на велик вещер и да имам всич­ко, от кое­то се нуждая.

            Усе­тих кръв­та да навли­за в гла­ва­та ми.

– А зна­еш ли кол­ко хора са загу­би­ли всич­ко, вклю­чи­тел­но и души­те си, по пътя, по кой­то си поел?

            Мом­че­то ме поглед­на изплашено.

            Ако имаш кодо­ва дума “мет­ла” и решиш да дадеш за при­мер Калия, мини на 149.

Ако имаш кодо­ва дума “вино”и решиш да насо­чиш раз­го­во­ра към Маг­да­ле­на, пре­ми­ни на 40.

В про­ти­вен слу­чай, отиди  на 41.

            Още дока­то про­из­на­сях думи­те раз­брах, че вър­вя по тънък лед.

            – Нима – иро­нич­но повдиг­на веж­ди Кайн. – И от кога, освен на Свет­ли­на­та, изпъл­ня­ваш воля­та и на баща ми. Ако той тол­ко­ва иска да гово­ри с мен, защо не го напра­ви лич­но, вмес­то да си зари­ва носа в хор­с­ки­те дела?

            Нямах вре­ме да помис­ля относ­но след­ва­ща­та си реп­ли­ка, така че дейс­т­вах импулсивно.

            Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция изпо­вед­ник, пре­ми­ни на 42. В про­ти­вен слу­чай – на 43.

            Мла­де­жът просто се изсмя на думи­те ми, взе някол­ко клон­ки от земя­та и напус­на мяс­то­то. Въп­ре­ки опи­ти­те ми да го при­ду­мам да ме изслуша.

            Нямах друг избор, освен да се вър­на в лаза­ре­та. (24)

            Бях  абсо­лют­но изне­на­дан, кога­то раз­брах, че Бабел се е влошил.Всичките му оплак­ва­ния се бяха появи­ли отно­во и бе по-зле, откол­ко­то сут­рин­та. Но това не бе всичко…

            Запи­ши кодо­ва дума “магия”.

            Пре­ми­ни на 44.

            Поста­вих ръце­те си вър­ху сле­по­о­чи­я­та на мел­ни­ча­ря. След това се помо­лих. Сил­на свет­лин­на въл­на изриг­на от ръце­те ми и се вря­за в бол­ния. Той изох­ка. Очак­вах да видя напъл­но здрав човек, но оста­нах разочарован.

            Запи­ши кодо­ва дума “магия”.

            Пре­ми­ни на 44.

            Кайн ким­на. Запи­ши си кодо­ва дума “блок”.

            – Ще ми помог­неш ли да спе­че­ля сър­це­то й, отче?

            Въз­дъх­нах. Това бе най-стран­но­то нещо, кое­то бяха иска­ли от мен.

Можеш да се съг­ла­сиш (46) или да отка­жеш (47).

            – Знам как­во изпит­ваш към Маг­да­ле­на. И че си готов да се изпра­виш пред всич­ки предиз­ви­ка­тел­с­т­ва, за да си с нея.

            Мом­че­то ме гле­да­ше с широ­ко отво­ре­ни очи, в кои­то можех да про­че­та “откъ­де зна­еш”, но явно друг въп­рос го инте­ре­су­ва­ше повече.

            – Нима Свет­ли­на­та може да ме добли­жи до нея? – попи­та неси­гур­но той.

            – Не знам, Кайн. Но знам, че пътят на Свет­ли­на­та е съз­да­ден да носи радост. А на мра­ка – стра­да­ние. Кога­то си мис­лиш за нея, за как­во се сещаш?

            Кайн се усмихна.

– Как­во зна­чи да вър­вя по пътя на Свет­ли­на­та, отче?

            – Да не пра­виш пове­че магии. (39)

            – Да не нара­ня­ваш окол­ни­те. (45)

            Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция изпо­вед­ник, пре­ми­ни на 124. В про­ти­вен слу­чай – 127.

            – Кайн, тук съм, за да се опи­там да ти помог­на. Не вина­ги успя­вам да наме­ря точ­ни­те думи във вся­ка ситу­а­ция. Ще ми дадеш ли шанс?

Пре­ми­ни на 34.

            – Баща ти е добър човек, не тряб­ва да гово­риш така за него. Той те обича.

            Пре­ми­ни на 36.

            Фло­ренс вле­тя задъ­хан в стаята.

            – Отче, има­ме още три­ма паци­ен­ти с таки­ва оплаквания.

            Сега думи­те на мал­кия ангел започ­ва­ха да при­до­би­ват смисъл.

            – Брат­ко, вяр­вам че ще се спра­виш отлич­но – казах аз и с бър­за стъп­ка се насо­чих към изхода.

            – Но… отче, не знам как­во да правя!

            – След­вай сър­це­то си, брат­ко. Про­че­ти пър­ви­те десет молит­ви от Книгата.

            – Къде отиваш. И кога в име­то на Свет­ли­на­та ще се вър­неш? – послуш­ни­кът бе на ръба на нер­в­на криза.

            – Да наме­ря лек. Вед­на­га след това се връ­щам. И не забра­вяй, брат­ко, Свет­ли­на­та е с теб, дори кога­то изглеж­да, че си в без­д­на­та – казах и затръш­нах вра­та­та без да обръ­щам вни­ма­ние на ново­дош­ли­те болни.

            Пре­ми­ни на 48.

            Кайн ким­на. Запи­ши си кодо­ва дума “заек”.

            – Ще ми помог­неш ли да спе­че­ля сър­це­то й, отче?

            Въз­дъх­нах. Това бе най-стран­но­то нещо, кое­то бяха иска­ли от мен.

Можеш да се съг­ла­сиш (46) или да отка­жеш (47).

            Помо­лих Кайн да наме­ри Маг­да­ле­на и да я дой­дат в хра­ма на Свет­ли­на­та. Имах извес­т­ни съм­не­ния, че ще дой­де, но те се ока­за­ха неоснователни.

Кайн оста­на до олта­ра, а аз вля­зох с моми­че­то в изповедалнята.

            – Отче, нима съм съг­ре­ши­ла? – попи­та ме винов­но тя.

            – Не, дъще, просто се опит­вам да раз­ре­ша един кон­ф­ликт, пре­ди да се е раз­рас­нал. Зна­еш, че Кайн и Айкън мно­го те харесват.

            – Да, отче. Обръ­щат ми мно­го вни­ма­ние и това ме радва.

            – Маг­да­ле­на, вече си голя­мо моми­че. Също така, те са поч­ти мла­ди мъже. Може би ще е доб­ра идея да си избе­реш един от тях за своя поло­вин­ка, как­то е отре­ди­ла Светлината.

            Моми­че­то въздъхна.

            – Не знам отче. Пре­ка­ра­ла съм не една и две без­сън­ни нощи в раз­мис­ли. Сър­це­то ми кре­щи име­то на Кайн. Но в послед­но вре­ме, нещо се случ­ва с него. Не е също­то лъче­зар­но мом­че, кое­то позна­вах. А Айкън – той е тол­ко­ва мил и все­от­да­ен. Сигур­но би могъл да напра­ви щас­т­ли­во вся­ко моми­че. Как­во би казал ти, отче?

            “Все едно питаш този, кой­то не яде месо, дали е по-доб­ре да хап­неш телеш­ко или овче за обяд.”

            Все пак, тряб­ва­ше да сим­па­ти­зи­рам на един от два­ма­та, ина­че проб­ле­мът щеше да оста­не нерешен.

 Кой тряб­ва да е: Кайн (125) или Айкън (126)?

            – Само Свет­ли­на­та има пра­во да влас­т­ва над чув­с­т­ва­та на хората.

            Почув­с­т­вах, че попар­вам надеж­ди­те му. Няма­ше как­во да си кажем, така че се вър­нах в лаза­ре­та (24).

            Вля­зох в хра­ма на Свет­ли­на­та. Вяр­вах, че тук, под стък­ле­ния купол ще успея да събе­ра мис­ли­те си и да наме­ря реше­ние за ужа­са, кой­то се офор­мя­ше в лазарета.

            Ако имаш кодо­ва дума “магия”, пре­ми­ни на 60. В про­ти­вен слу­чай, можеш да при­зо­веш за помощ Кла­ри­са (49). Ако имаш кодо­ва дума “блок” или “заек”, можеш да се обър­неш към Кайн (50). Ина­че, не ти оста­ва нищо дру­го, освен да се вър­неш в лаза­ре­та и да се опит­ваш да леку­ваш как­то пре­ди (52).

            Помо­лих свет­ли­на­та да ми позво­ли отно­во да се срещ­на с мал­кия ангел. Още не довър­шил послед­ни­те думи, чух гла­са й зад гър­ба си:

            – Отче, с как­во мога да ти помогна?

            Беше тол­ко­ва мал­ка. На поло­ви­на­та на ръс­та ми, но излъч­ва­не­то и бе тол­ко­ва… величествено.

            – В село­то се появи нова болест. Всич­ки­те ми опи­ти да се спра­вя с нея завър­ш­ват с неус­пех. Не знам, дали да се опит­вам с нови молит­ви или лекарства…

            – Няма сми­съл, отче. Болест­та е с маги­чес­ки про­из­ход. Защи­те­на е от въз­дейс­т­ви­е­то на Свет­ли­на­та, точ­но как­то свет­лин­на­та сфе­ра защи­та­ва екзор­сис­ти­те от демо­ни.

            – Как да се спра­вя със зара­за­та, тогава?

            Отно­во бях сам.

            Запи­ши си кодо­ва дума “ангел”.

            Пре­ми­ни на 60.

            Нами­ра­не­то на Кайн беше труд­на зада­ча­та, изпъл­не­на с отег­чи­тел­ни под­роб­нос­ти, вклю­чи­тел­но бук­вал­но­то му изтръг­ва­не от ком­па­ни­я­та на Маг­да­ле­на. Но беше наис­ти­на важ­но да раз­бе­ра как­во мис­ли за зара­за­та веще­ра.

            – Отче, не си губи вре­ме­то с лекар­с­т­ва и молит­ви. Явно зара­за­та е отвъд въз­мож­нос­ти­те им.

            – Можеш ли да ми помог­неш да се спра­вя с болестта?

            Мом­че­то ме поглед­на сериозно.

            Ако имаш кодо­ва дума “блок” пре­ми­ни на 53. Ако имаш “заек” – 54.

            Помо­лих свет­ли­на­та да ми позво­ли отно­во да се срещ­на с мал­кия ангел. Още не довър­шил послед­ни­те думи, чух гла­са й зад гър­ба си:

            – Отче, с как­во мога да ти помогна?

            Беше тол­ко­ва мал­ка – напо­ло­ви­на на ръс­та ми, но излъч­ва­не­то и бе… величествено.

            – В село­то се появи нова болест. Всич­ки­те ми опи­ти да се спра­вя с нея завър­ш­ват с неус­пех. Знам, че зара­за­та е маги­чес­ка, и че е защи­те­на от Свет­ли­на­та. Но не знам, как да се справя.

            – Не губи надеж­да, отче. Заве­ди ме в лаза­ре­та и ме оста­ви наса­ме с бол­ни­те. След това, ще ти бъде лес­но да ги излекуваш.

            Запи­ши си кодо­ва­та дума “ангел” и пре­ми­ни на 59.

След­ва­щи­те дни бяха ад под небе­то. Бол­ни­те ста­ва­ха все пове­че и пове­че. И започ­на­ха да умират…

Тъжен карай на исто­ри­я­та. Моля, вър­ни се на 1 и започ­ни отно­во. Успех!

– Отче, обе­щах ти, че нико­га пове­че няма да се въз­пол­з­вам от вещер­с­ки­те си уме­ния. И смя­там да го изпъл­ня. А сега, моля да ме изви­ниш, тряб­ва да обсъ­дя нещо с при­ятел­ка­та ми.

Нямах друг избор, освен да се вър­на в хра­ма и да про­дъл­жа да раз­съж­да­вам. Пре­ми­ни на 60.

– Не знам, отче. Аз съм нов в тези неща…

Ако имаш кодо­ва дума “дъга” пре­ми­ни на 55. В про­ти­вен слу­чай – на 56.

– …но смя­там да проб­вам. Нико­га няма да забра­вя как­во напра­ви за мен, отче. Само ме пус­ни в лаза­ре­та и ще сло­жа край на труд­нос­ти­те. След това, даже молит­ва от греш­ник като мен ще може да ги излекува.

Беше само­на­де­ян. По-къс­но раз­брах, че е има­ло защо.

Мини на 59.

– …и мис­ля, че няма да мога да се спра­вя. Съжа­ля­вам. А сега, моля да ме изви­ниш, тряб­ва да обсъ­дя нещо с при­ятел­ка­та ми.

Нямах друг избор, освен да се вър­на в хра­ма и да про­дъл­жа да раз­съж­да­вам Пре­ми­ни на 60.

Нами­ра­не­то на Кайн беше труд­на зада­ча­та, изпъл­не­на с отег­чи­тел­ни под­роб­нос­ти, вклю­чи­тел­но бук­вал­но­то му изтръг­ва­не от ком­па­ни­я­та на Маг­да­ле­на. Но, беше наис­ти­на важ­но да раз­бе­ра как­во мис­ли за зара­за­та веще­рът.

            – Отче, не си губи вре­ме­то с лекар­с­т­ва и молит­ви. Явно зара­за­та е отвъд въз­мож­нос­ти­те им.

– Знам, Кайн. Можеш ли да ми помог­неш да се спра­вя с нея?

– Не знам, отче. Аз съм нов в тези неща, но… смя­там да проб­вам. Нико­га няма да забра­вя как­во напра­ви за мен, отче. Само ме пус­ни в лаза­ре­та и ще сло­жа край на труд­нос­ти­те. След това, даже молит­ва от греш­ник като мен ще може да ги излекува.

Беше само­на­де­ян. По-къс­но раз­брах, че е има­ло защо.

Мини на 59.

Ста­на къс­но. Бях помо­лил брат Фло­ренс да напра­ви отва­ра за общо укреп­ва­не, за коя­то не бях убе­ден, че ще свър­ши рабо­та. Но не исках да рис­ку­вам. Избрах и някол­ко молит­ви, кои­то помо­лих да про­че­те. Ока­за се, че послуш­ни­кът е доста измо­рен. На два пъти обър­ка клю­чо­ви думи в тек­с­то­ве­те. И раз­ля отварата.

– Брат­ко, мис­ля, че е по-доб­ре да си лягаш – казах с въз­мож­но най-мек тон.

– Но аз… мога да се спра­вя. Просто тряб­ва да вни­ма­вам повече.

Поту­пах го по рамото.

– Ти СЕ спра­вяш отлич­но. Само че вче­ра те оста­вих цял ден сам с Бабел и сега си твър­де уморен.

Фло­ренс се опи­та да ме поглед­не с кон­цен­т­ри­ран поглед, но не успя.

– Хай­де, отивай да спиш, аз поемам.

– Няма да е спра­вед­ли­во. Ти беше извън лаза­ре­та, но също си тър­сил реше­ние. И сигур­но си не по-мал­ко уморен.

– Отивай да почи­ваш! Може да те събу­дя по някое време.

Отво­рих Кни­га­та на Свет­ли­на­та и потър­сих още една под­хо­дя­ща молит­ва. Пре­ди да я наме­ря чух звуч­но­то хър­ка­не на послушника.

Пре­ми­ни на 61.

С въл­не­ние наблю­да­вах как сла­ба­та фигу­ра вли­за в лаза­ре­та С брат Фло­ренс сто­ях­ме на поч­ти­тел­на дис­тан­ция от бол­нич­на­та сгра­да и се взи­рах­ме в звез­ди­те. Вре­ме­то тече­ше бав­но. Бях умо­рен, така че мину­ти­те започ­на­ха да ми се стру­ват часо­ве, а часо­ве­те дни. Беше като в сън. Част от спо­ме­ни­те ми се изгу­би­ха. Знам само, че кога­то вра­та­та на лаза­ре­та се отво­ри и с послуш­ни­ка вля­зох­ме вът­ре, зло­ве­ща­та болест вече не бе по-опас­на от обик­но­ве­на настинка.

Пре­ми­ни на 58.

Сега поне зна­ех сре­щу как­во се бях изпра­вил. Но това не ми пома­га­ше кой знае кол­ко мно­го, защо­то все още не зна­ех как да се спра­вя с болест­та. А вре­ме­то тече­ше неу­мо­ли­мо. Хрум­на ми, че мога да изпра­тя пис­мо до Дво­ре­ца на Свет­ли­на­та с мол­ба да ми изпра­тят пала­дин, кой­то да сва­ли защи­та­та сре­щу Свет­ли­на от зара­за­та. Но щеше да отне­ме дни, ако не седмици.

Можеш да пови­каш Кла­ри­са (ако нямаш кодо­ва дума “ангел” – 51) или да потър­сиш помощ от Кайн (ако имаш кодо­ва дума “дъга” и не си гово­рил вече с него за болест­та – 57). Или да се вър­неш в лаза­ре­та (52).

Събу­дих се на твър­дия дър­вен стол, изкри­вен в безум­на поза. Явно наис­ти­на съм бил измо­рен. Отидох в ста­я­та на бол­ни­те. Те още спя­ха. Ока­за се, че сим­п­то­ми­те на ново­дош­ли­те бяха отшу­ме­ли, така че им отпра­вих бла­гос­ло­вия и ги изпра­тих да си ходят.

Бабел спе­ше. Не беше напъл­но оздра­вял. Някои от меху­ри­те му се бяха затво­ри­ли, оста­вяй­ки гроз­ни беле­зи, но дру­ги още кървяха.

Ако имаш някоя от кодо­ви­те думи “кот­ка”, “миш­ка” или “коза”, пре­ми­ни на 122. В про­ти­вен слу­чай – на 123.

Ста­ре­цът се усмих­на. Поло­ви­на­та от зъби­те му лип­с­ва­ха, но въп­ре­ки това изра­же­ни­е­то му бе сияещо.

– Бла­го­да­ря ти, отче.

Сигур­но иска­ше да каже още нещо, но каш­ли­ца­та не му позво­ли. Пода­дох му една чаша от отва­ра­та. Още пър­ва­та глът­ка успо­кои диша­не­то му.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “вол”.

Пре­ди да изля­за от лаза­ре­та, чух хър­ка­не­то на Фло­ренс. Зачу­дих се дали да не го събу­дя, но се отка­зах. За сега всич­ко изглеж­да­ше под контрол.

Пре­ми­ни на 65.

Ста­ре­цът повдиг­на раме­не и ме поглед­на въп­ро­си­тел­но. Сигур­но иска­ше да каже нещо, но каш­ли­ца­та не му позво­ли. Пода­дох му една чаша от отва­ра­та. Още пър­ва­та глът­ка успо­кои диша­не­то му.

Пре­ди да изля­за от лаза­ре­та чух хър­ка­не­то на Фло­ренс. Зачу­дих се дали да не го събу­дя, но се отка­зах. Засе­га всич­ко изглеж­да­ше да е под контрол.

Пре­ми­ни на 65.

Ста­ре­цът само све­де поглед. В очи­те му проблес­на­ха сълзи.

Поне­чи да каже нещо, но каш­ли­ца­та не му позво­ли. Пода­дох му една чаша от отва­ра­та. Още пър­ва­та глът­ка успо­кои диша­не­то му.

Пре­ди да изля­за от лаза­ре­та, чух хър­ка­не­то на Фло­ренс. Зачу­дих се дали да не го събу­дя, но се отка­зах. За сега всич­ко изглеж­да­ше под контрол.

Пре­ми­ни на 65.

            Вля­зох в хра­ма. Оста­вих сут­реш­ни­те лъчи да се раз­ле­ят по лице­то ми. Исках да достиг­нат до дъл­би­ни­те на душа­та ми. Да ми дадат прозре­ние за това как­во тряб­ва­ше да напра­вя сега. Болест­та явно бе овла­дя­на. Вът­реш­но­то ми усе­ща­не бе, че дори Бабел щеше да оздра­вее. Но не зна­ех кой е при­чи­нил зара­за­та. И дали няма да опи­та отно­во? Уне­сен в мис­ли, заспах отно­во на твър­да­та дървена
пей­ка. Явно бях спал някол­ко часа, защо­то кога­то се събу­дих слън­це­то гре­е­ше неу­мо­ли­мо през покрива.

            Поло­жих ръце­те си на олта­ра и се помолих.

            – Отче, защо не чувам да спо­ме­на­ваш име­то ми, кога­то гово­риш със Светлината.

            Усмих­нах се. Гла­сът напом­ня­ше на песен­та на про­ле­тен поток, блик­нал след края на теж­ка­та зима. Глед­ка­та на сия­е­що­то нацу­пе­но моми­чен­це ме нака­ра да се усмих­на дори още по-широко.

            – Защо­то си още малка.

            – Отче, не под­це­ня­вай мощ­та на един ангел. Дори ако е на три годин­ки – тя вдиг­на съот­вет­ния брой пръсти.

            – Изви­ня­вай, Кла­ри­са, надя­вам се да не съм те оби­дил – опи­тах се да сдър­жа сме­ха си.

            – Вяр­вам ти, отче.

            – Зна­еш ли кой стои зад това?

            – Не знам. Но знам, че ти зна­еш. Нали?

            – Нищо подоб­но – отвър­нах й.

            Тя присви очички.

            – Вслу­шай се във вът­реш­ния си глас, отче! Мно­го чес­то при свет­ли­те хора, той е като огле­да­ло, кое­то отра­зя­ва лъчи­те на Светлината.

            Затво­рих очи.

            – Калия? Кол­ко стран­но, че беше извън гра­да. Точ­но тога­ва. Не бих се учу­дил, ако се вър­не още днес.

            – Джей­къб… имам лошо пред­чув­с­т­вие. Мис­ля, че се захва­щаш с нещо, кое­то е твър­де сложно…

            – Твър­де слож­но за мен? – повдиг­нах вежди.

            – Може би на ръба на въз­мож­нос­ти­те ти. Искам да се пазиш. Нали обещаваш.

            – Да, дъще, обе­ща­вам ти.

            Ако имаш кодо­ва дума “ангел” пре­ми­ни на 67. В про­ти­вен слу­чай – на 66.

            – Джей­къб, ти успя да се спра­виш със зара­за­та без моя помощ. Така ти ми спес­ти мно­го енер­гия. Вло­жих част от нея в това.

Кла­ри­са ми пода­де мал­ка пар­ца­ле­на кук­ла. Сякаш се появи от нищото.

            – Вяр­вам, че ще ти помогне.

            И изчезна.

            Запи­ши си кодо­ва­та дума “час”.

            Пре­ми­ни на 68.

            – Джей­къб, за съжа­ле­ние няма да мога да ти помог­на мно­го.… Пази се.

            Изчезна.

            Пре­ми­ни на 68.

            Ако имащ кодо­ва дума “вол” пре­ми­ни на 69. В про­ти­вен слу­чай – на 70.

            Мал­ко след като Кла­ри­са си тръг­на, вра­та­та на хра­ма се отво­ри и вът­ре вле­зе висо­ка жена в широ­ка пеле­ри­на и дълъг коп­ри­нен шал, кой­то поч­ти скри­ва­ше коже­на чан­та. Лице­то й ми се сто­ри мно­го позна­то, въп­ре­ки че нямах спо­мен да съм я срещал.

            – Отец Джей­къб?

            Ким­нах и с жест я пока­них да сед­не на пейката.

            – Каз­вам се Нидия и съм дъще­ря на Бабел. Отдав­на не живея в село­то – непоз­на­та­та сва­ли шала си. – Каза­ха ми, че баща ми е зле. Дори очак­вах най-лошо­то. Но, как­то раз­брах, отче, ти си успял да наме­риш начин да побе­диш болестта.

            Изчер­вих се. Мал­ко ми беше труд­но да се въз­при­е­ма като герой. А и не бива­ше. Свет­ли­на­та не би го одобрила.

            – Заслу­га­та не бе моя. А и баща ти не е съв­сем здрав.

            Тя се усмихна.

            – Пре­ди мал­ко бях при него. Каза ми как си го оку­ра­жил да не се пре­да­ва… Бла­го­да­ря ти отче. Има нещо, кое­то искам да ти дам – каза тя и ми пода­де мал­ка рисунка.

            Не бях виж­дал такъв пред­мет. Вър­ху дъс­чи­ца бе нари­су­ван обра­за на мно­го слаб човек с… нещо кръг­ло и свет­ло око­ло гла­ва­та. Инту­и­ци­я­та ми под­сказ­ва­ше, че е пред­мет, свър­зан със Свет­ли­на­та. Но не и със Свет­ли­на­та във фор­ма­та, в коя­то я познавах.

            – Това е релик­ва, коя­то се пре­да­ва от поко­ле­ния наред. Смя­та се, че пред­паз­ва от зло­то. При­еми я в знак на бла­го­дар­ност за това, кое­то напра­ви за баща ми.

            Почув­с­т­вах се неу­доб­но. Ряд­ко полу­ча­вах пода­ръ­ци, а този явно бе специален.

            – Бла­го­да­ря ти, сестро.

            Жена­та ми отго­во­ри със сдър­жа­но кима­не. След това се изпра­ви, поже­ла ми све­тъл ден и напус­на храма.

            Запи­ши си кодо­ва­та дума “ико­на”. Пре­ми­ни на 70.

            Реших да посе­тя Калия. Най-веро­ят­но има­ше как­во да ми каже за зара­за­та. Поче­сах се по бра­да­та. Поня­ко­га не бе лес­но да се гово­ри с нея, зато­ва може би щеше да е доб­ра идея да й зане­са пода­рък, за да я пред­раз­по­ло­жа. Хрум­на ми за риту­а­ла на пода­ря­ва­не на откъс­на­ти цве­тя. Можех да й дам шишен­це с осве­те­на вода – зна­ех, че е със­тав­ка на някои от бил­ко­ви­те елек­си­ри, кои­то приготвя.

Можеш да си запи­шеш кодо­ва­та дума (съот­вет­но “букет” или “вода”). Раз­би­ра се, можеш и да не й носиш подарък.

            Пре­ми­ни на 71.

            Къща­та на Калия бе доста отда­ле­че­на от село­то. На някол­ко пъти съжа­лих, че не помо­лих да взе­ма наза­ем кон. Не оби­чах да яздя, но на мес­та тере­нът бе доста ска­лист и ост­ри­те камъ­ни се заби­ва­ха в стъ­па­ла­та ми. Коже­ни­те ми сан­да­ли бяха срав­ни­тел­но доб­ре запа­зе­ни, но имах чув­с­т­во­то, че съм бос.

            Почу­ках на вра­та­та на схлу­пе­на­та къщур­ка и отпра­вих мол­ба идва­не­то ми дотук да не е било напразно.

            Вра­та­та се отвори.

            – Отец Джей­къб? – поглед­на ме учу­де­но смуг­ла­та жена.

            – Свет­ли­на в душа­та ти, сес­т­ро – позд­ра­вих я.

            Тя се отдръп­на и ме пока­ни да вляза.

            – Чув­с­т­вай се като в хра­ма, отче.

            Ако имаш кодо­ва дума “букет” пре­ми­ни на 72. Ако имаш “вода”, мини на 73. Ако нямаш нито една от две­те – на 74.

            Пода­дох й цве­тя­та, кои­то до този момент бях крил зад гър­ба си.

            – Джей­къб, как­во тряб­ва да зна­чи това!? – въз­клик­на тя, дока­то раз­глеж­да­ше сини­те бего­нии и оран­же­ви­те писе­ти.

            Не отго­во­рих нищо. Глав­но защо­то не зна­ех какво.

            – Мно­го са хубави!

            Уве­ли­чи бла­го­раз­по­ло­же­ни­е­то й с 2 точ­ки. Пре­ми­ни на 74.

            Пода­дох й шишен­це­то с осве­те­на вода. Тя го отво­ри и го под­не­се към носа си.

            – Отлич­но, Джей­къб. Тък­мо имам нуж­да да забър­кам някол­ко елек­си­ра. Бла­го­да­ря ти много!

            Уве­ли­чи бла­го­раз­по­ло­же­ни­е­то й с 1 точ­ка. Пре­ми­ни на 74.

– Как­во те води насам отче. Едва ли си извър­вял целия път до тук просто така, зара­ди скуката.

            Невол­но се поче­сах по брадичката.

            Хрум­на ми дирек­т­но да я попи­там къде е била онзи ден и вче­ра (75) или дали е раз­бра­ла за болест­та (76).

            Също така, можех да й кажа, че съм се при­тес­ня­вал за нея (91).

            – Това започ­ва да ми при­ли­ча на раз­пит – трос­на ми се тя. – Не мис­ля, че е необ­хо­ди­мо да ти обяс­ня­вам. Знам, че Свет­ли­на­та гле­да. От нея не мога да се скрия. Но това няма мно­го общо с теб!

            Настръхнах.

            Нама­ли бла­го­раз­по­ло­же­ни­е­то й с 1 точка.

 – Сес­т­ро, не исках да те ядо­сам. Просто…

…исках да попи­там дали си има­ла въз­мож­ност да научиш за зло­ве­ща­та болест, коя­то вър­лу­ва­ше в село­то вче­ра. (76)

               …се при­тес­ня­вах за теб. (91)

            – Не, как­то бях напи­са­ла на бележ­ка­та, бях извън коли­ба­та си. Дале­че от селото.

            Намръ­щи се.

            – Сери­оз­но ли е положението?

            – Да, всич­ко е под кон­т­рол (77).

            – Ужас­ни кър­вя­щи циреи, заду­ша­ва­ща каш­ли­ца и зло­ве­що сър­це­би­е­не (78).

            – Беше сери­оз­но. Бол­ни­те бяха зле. Има­ха нуж­да от помощ­та ти, но ти беше далеч (79).

            – Тога­ва, няма за как­во да гово­рим. Има­ло е проб­лем, реши­ли сте го. Бра­во, отче.

            Това беше послед­но­то й изре­че­ние по тема­та. След някол­ко неус­пеш­ни опи­та да полу­ча инфор­ма­ция от Калия, се отка­зах и реших да с тръгна.

            Пре­ми­ни на 98.

            Дока­то избро­я­вах сим­п­то­ми­те, Калия про­ка­ра някол­ко пъти тре­пе­ре­щи пръс­ти през коса­та си. Усе­щах, как с вся­ка дума нер­в­ност­та й нараства.

            Запи­ши си 2 точ­ки бол­ка. Мини на 80.

            Дока­то отпра­вях обви­не­ни­е­то, Калия про­ка­ра някол­ко пъти тре­пе­ре­щи пръс­ти през коса­та си. Усе­щах как с вся­ка дума дис­ком­фор­тът й нараства.

            Запи­ши си 1 точ­ки бол­ка. Мини на 80.

            Пър­ви­те съл­зи бяха започ­на­ли да изви­рат от очи­те й. Опи­та се да ги скрие като поглед­не наго­ре, но съв­сем ско­ро този трик не вър­ше­ше рабо­та. Дали не бях прекалил?

            Иска­ше ми се да кажа нещо, с кое­то да раз­къ­сам тягос­т­но­то мълчание.

            Ако имаш кодо­ва дума “кал”, можеш да й кажеш как­во зна­еш за ней­на­та исто­рия (81). Ако нямаш “кал” или избо­рът не ти харес­ва, но си избрал си избрал спе­ци­а­ли­за­ция изпо­вед­ник, мини на 83. Ина­че, пре­ми­ни на 82.

            – Защо пла­чеш. Думи­те ми ли те раз­стро­и­ха? Или е нещо, свър­за­но с Хен­рик.

            Калия под­ско­чи при спо­ме­на­ва­не­то на име­то и напра­ви крач­ка назад.

            – Как­во за него… Как­во знаеш?

            – Само основ­ни­те неща – че сте се оби­ча­ли, но неща­та са се обър­ка­ли и се е нало­жи­ло ти да напус­неш род­но­то си село. Слу­чай­но чух някой да го раз­каз­ва в кръчмата.

            Погле­дът й бе безиз­ра­зен. Труд­но ми беше да раз­бе­ра дали ме е чула.

– Хен­рик е чудо­ви­ще. Обе­зу­мял демон, кой­то при­чи­ня­ва бол­ка. Той сът­во­ри зара­за­та. И ме нака­ра да я разпространя.

Доба­ви още 2 точ­ки в гра­фа болка.

Пре­ми­ни на 82.

– Отче, кажи ми, про­тив Свет­ли­на­та ли е да напра­виш зло, ако нямаш друг избор?

– Не. Поня­ко­га, кога­то не вър­виш по пътя на Свет­ли­на­та, попа­даш в тунел и можеш само да вър­виш надо­лу (118).

– Човек вина­ги има избор, сес­т­ро. Това е бла­гос­ло­вия, но може да бъде и прокля­тие (84).

– Опре­де­ля­не­то на това кое е пра­вил­но и кое не е в ком­пе­тен­ци­я­та един­с­т­ве­но на Свет­ли­на­та. Аз съм просто неин слу­жи­тел (85).

– Защо пла­чеш. Думи­те ми ли те раз­стро­и­ха? Или е нещо дру­го. Можеш да спо­де­лиш с мен. Сигу­рен съм, че ще ти олекне.

– Моят любим – Калия наблег­на на дума­та, но така и не раз­брах дали го пра­ви с иро­ния. – Зара­ди него напус­нах род­но­то си село и загу­бих всич­ко, кое­то имах тогава.

Жена­та ме поглед­на с кър­ва­во­чер­ве­ни­те си очи.

– Хен­рик е чудо­ви­ще. Обе­зу­мял демон, кой­то при­чи­ня­ва бол­ка. Той сът­во­ри зара­за­та. И ме нака­ра да я разпространя.

Доба­ви още 1 точ­ка в гра­фа бол­ка. Мини на 82.

         Доба­ви 1 точ­ка болка.

            – Дори ако някой дър­жи най-скъ­по­то ти същес­т­во. И заплаш­ва, че няма да ти позво­ли да го видиш, ако не му се под­чи­ня­ваш… – гла­сът й се загу­би в плач.

            – Имаш дете?

            Калия кимна.

            – Мис­лиш ли, че може да пострада.

            Тя покла­ти глава.

            – Не, Хен­рик го оби­ча. Отче, в този слу­чай, грях ли беше да изпъл­ня воля­та му и да раз­прос­т­ра­ня заразата?

            – Да. (86)

            – Не. (87)

            Калия не каза нищо. Пре­ха­па уст­ни и започ­на да кър­ши ръце.

            Пре­ми­ни на 88.

            Доба­ви 2 точ­ки болка.

            – Калия, не можеш да сло­жиш лич­но­то си щас­тие пред живо­та на тол­ко­ва мно­го хора. Ще се моля Свет­ли­на­та да ти прости.

            Пре­ми­ни на 88.

            – Сес­т­ро, всич­ки зна­ем, че май­чи­но­то чув­с­т­во е мно­го сил­но. Зна­ем за разяре­ни въл­чи­ци, кои­то напа­дат слу­чай­но прибли­жи­ли се до мал­ки­те им мину­ва­чи. Как­во­то и да си сто­ри­ла, сигу­рен съм, че Свет­ли­на­та ще ти прости.

            Пре­ми­ни на 88.

            Ако имаш поне 4 точ­ки бол­ка, пре­ми­ни на 89. В про­ти­вен слу­чай – 90.

            – Този кучи син ще си пла­ти за всич­ко, кое­то ми при­чи­ни – поч­ти изкре­щя. Това не ми тряб­ва повече.

            Тя брък­на в декол­те­то си и скъ­са фин меда­льон, кой­то до този момент няма­ше как да видя. Хвър­ли го. А аз, след­вай­ки няка­къв инс­тинкт, успях да го хвана.

            Запи­ши си кодо­ви­те думи “меда­льон” и “гняв”.

            Пре­ми­ни на 90.

            Коле­не­те на Калия се пре­гъ­на­ха и тя започ­на да губи рав­но­ве­сия. Тряб­ва­ше ли да я хва­на (99) или да не се намес­вам, дори с риск да пад­не и да се нара­ни (100)?

            Доба­ви 1 точ­ка благоразположение.

            – Защо си се при­тес­ня­вал за мен, отче? Знам, че отго­ва­ряш за всич­ки хора в сво­е­то пас­т­во… но не очак­вах да го чуя от теб.

            – Знам за лич­ни­те ти проб­ле­ми с Хен­рик (94). Нуж­да­еш се от кодо­ва дума “кал” за този избор.

– Ти си най-доб­рия бил­кар в райо­на. Без теб труд­но бих­ме се спра­ви­ли с нова зара­за. (92)

            – Стра­ху­вах се, че може също да си се раз­бо­ля­ла и да не си на мяс­то, къде­то могат да ти помог­нат. (93)

            Калия кимна.

            – Пред­по­ла­гам, че тряб­ва да съм полас­ка­на от този отговор.

Мини на 95.

            Доба­ви 1 точ­ка благоразположение. 

            Калия се усмихна.

            – Отче, полас­ка­на съм от вни­ма­ни­е­то, кое­то ми отделяш.

Мини на 95.

            Доба­ви 2 точ­ки благоразположение. 

            Калия се сеп­на при спо­ме­на­ва­не­то на име­то и напра­ви крач­ка назад.

            – Как­во за него… Как­во знаеш?

            – Само основ­ни­те неща – че сте се оби­ча­ли, но неща­та са се обър­ка­ли и се е нало­жи­ло ти да напус­неш род­но­то си село. Слу­чай­но чух някой да го раз­каз­ва в кръчмата.

            Погле­дът й бе безиз­ра­зен. Труд­но ми беше да раз­бе­ра дали ме е чула.

– Хен­рик е мно­го лош човек. Ако про­явя­ва­ше и поло­ви­на­та от топ­ло­та­та, коя­то чув­с­т­вам от теб, живо­тът ми щеше да е мно­го по-щастлив.

Пре­ми­ни на 95.

Ако имаш поне 4 точ­ки бла­го­раз­по­ло­же­ние или най-мал­ко 3, но си избрал спе­ци­а­ли­за­ция изпо­вед­ник, мини на 96. В про­ти­вен слу­чай – 97.

            Тя брък­на в декол­те­то си и вни­ма­тел­но сва­ли изящен меда­льон, кой­то до този момент бе незабележим.

            – Пода­рък ми е от Хен­рик, но не искам да го нося пове­че. Мис­ля, че е най-доб­ре да го вземеш.

            При­ех пода­ръ­ка машинално.

– А сега, може би е най-доб­ре да си отидеш.

Обър­кан се насо­чих към вратата.

Запи­ши си кодо­ва дума “меда­льон”.

Мини на 98.

– Брат Джей­къб, моля да ме изви­ниш. Измо­ре­на съм и искам да си почивам.

Послу­шах мол­ба­та й.

Мини на 98.

Вра­та­та се отво­ри с позна­то­то скър­ца­не. Тога­ва го видях в цяла­та му стра­хо­ви­та мощ. Беше висок над два мет­ра, с дъл­га, гар­ва­но­во­чер­на коса. Носе­ше фина чер­ве­на роба, с бро­ди­ра­ни с лъс­кав черен конец руни. А очи­те му бяха съв­сем чер­ни – скле­ри, ирис и зеница.

“В име­то на свет­ли­на­та, как­во е това?” – помис­лих си и в гла­ва­та ми изплу­ва­ха смът­ни спо­ме­ни за исто­рии, в кои­то хора канят в души­те си демо­ни, за да се въз­пол­з­ват от сили­те им. Поби­ха ме тръпки.

Ако имаш кодо­ва дума “кон­такт” – мини на 101. Ако нямаш “кон­такт”, но имаш “букет” – мини на 102. В про­ти­вен слу­чай – 104.

© Sergon, sergon.deviantart.com

С две крач­ки стиг­нах до нея и я хва­нах под раме­не­те. Усе­тих как в бузи­те ми се раз­ли­ва топ­ла въл­на. Не беше ред­но да съм тол­ко­ва бли­зо до нея, но ина­че може­ше да се нара­ни при падането.

В този момент…

Запи­ши си кодо­ва дума “кон­такт”.

Мини на 98.

Калея напра­ви опит да се задър­жи на кра­ка, но един­с­т­ве­но­то, за кое­то има­ше сили бе да се свле­че ефир­но на земята.

Мини на 98.

От гла­ва­та му с пли­сък на кръв изля­зо­ха два закри­ве­ни рога. Гъст облак от мрак обви гор­на­та поло­ви­на на тяло­то му. Гла­сът му отек­на във всич­ки ъгли на стаята.

– Как­во зна­чи това, отче?! Нима се кри­еш зад бяло­то расо, за да бъдеш с моя­та Калия? Мис­лиш, че Свет­ли­на­та ще те спа­си от това, кое­то съм ти при­гот­вил? Срещ­ни се  с Мра­ка. И дано оста­неш там завинаги!

Ако имаш кодо­ва дума “букет”, мини на 102. В про­ти­вен слу­чай – 103.

– Пода­рил си й цве­тя? Така ли пра­вят све­ще­ни­ци­те, кои­то слу­жат на прехва­ле­на­та Свет­ли­на? Отче, нека пре­къс­на смеш­ния теа­тър, кой­то игра­еш и се насла­дя на послед­ния ти дъх.

От кръс­та му се появи­ха чети­ри пипа­ла, завър­ш­ва­щи с ост­ри куки. Изглеж­да­ха като напра­ве­ни от мрак.

Пре­ми­ни на 103.

Зна­ех, че тряб­ва да дейс­т­вам бър­зо, ако искам да имам няка­къв шанс да се спра­вя с демо­но­ло­га.

– ако нямаш кодо­ва дума “молит­ва”, можеш да отпра­виш така­ва – 105.

– ако имаш кодо­ва дума “ико­на” и искаш да изпол­з­ваш рисун­ка­та, даде­на ти от дъще­ря­та на Бабел, мини на 109.

– ако имаш кодо­ва дума “час” и искаш да изпол­з­ваш пар­ца­ле­на­та играч­ка на Кла­ри­са, мини на 110.

– ако имаш кодо­ва дума “вода” и искаш да изпол­з­ваш осве­те­на­та вода зад теб, мини на 111.

– ако имаш кодо­ва дума “меда­льон”,  задъл­жи­тел­но пре­ми­ни на 112.

– ако си изпол­з­вал всич­ки въз­мож­нос­ти, мини на 114.

– Отче, давам ти мину­та, за да напус­неш – гла­сът му бе плъ­тен и мно­го влас­тен. Изпи­тах момен­тал­но жела­ние да му се под­чи­ня, макар нещо в мен да ми под­сказ­ва­ше, че е по-доб­ре да оста­на на мяс­то­то си.

Ако се съг­ла­сиш, мини на 120.

В про­ти­вен слу­чай – 106.

Думи­те ми се редя­ха една след дру­га с изуми­тел­на ско­рост. Един от аспек­ти­те на молит­ва­та бе оси­гу­ря­ва­не­то на защита.

Можеш да се със­ре­до­то­чиш само вър­ху соб­с­тве­на­та си сигур­ност (107) или да се погри­жиш и за Калия (108).

– Само Свет­ли­на­та може да ръко­во­ди. Не жела­ни­я­та на обик­но­вен човек – трос­нах се.

– Отче, мно­го ско­ро ще раз­бе­реш, че не съм просто човек – изкри­ве­на­та му усмив­ка раз­кри ост­ри зъби. – Кажи си молит­ва­та, защо­то ще ти е последна.

Пре­ми­ни на 103.

Послед­на­та дума нака­ра демо­но­ло­га да запищи.

Запи­ши си, че си му нане­съл 2 точ­ки щети. Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция екзор­сист, доба­ви още 1. Запи­ши си кодо­ва­та дума “молит­ва”.

Вър­ни се на 103.

Молит­ва­та се полу­чи с една идея по-слож­на, откол­ко­то ми се иска­ше. Послед­на­та дума нака­ра демо­но­ло­га да запищи.

Запи­ши си, че си му нане­съл 1 точ­ка щети. Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция екзор­сист, доба­ви още 1. Запи­ши си кодо­ва­та дума “молит­ва”.

Вър­ни се на 103.

Изва­дих рисун­ка­та от пояса си. Може би ръце­те ми тре­пе­ре­ха, защо­то поч­ти вед­на­га я изтър­вах. Тя се плъз­на по пода, сякаш направ­ля­ва­на от неви­ди­ма сила и спря пред демо­но­ло­га. Той я поглед­на въп­ро­си­тел­но, след кое­то от очи­те му блик­на кръв, коя­то се сте­че по него­ви­те бузи­те. Тяло­то му се сгър­чи в крат­ка, но сил­на аго­ния.

 Запи­ши си, че си му нане­съл 1 точ­ка щети. Задрас­кай кодо­ва­та дума “ико­на”.

Вър­ни се на 103.

Изва­дих от пояса си мал­ка­та кук­ла. Допи­ра до меко­та­та й за секун­да ме нака­ра да се почув­с­т­вам спокоен.

“Затво­ри очи, отче” – сякаш чух гла­са на Кла­ри­са. Дове­рих й се. Кук­ла­та избух­на в море от свет­ли­на, кое­то ме засле­пи дори през кле­па­чи­те и ме нака­ра да загу­бя пред­ста­ва за вре­ме­то и прост­ран­с­т­во­то. От уне­са ме изве­ди ревът на демо­но­ло­га. Кога­то очи­те ми се въз­ста­но­ви­ха видях, че бузи­те и ръце­те му са обгорели.

Запи­ши си, че си му нане­съл 2 точ­ки щети. Задрас­кай кодо­ва­та дума “час”.

Вър­ни се на 103.

Обър­нах се и се хвър­лих вър­ху маса­та, къде­то бе осве­те­на­та вода. С потреп­ва­щи ръце мах­нах запу­шал­ка­та и я хвър­лих към демо­но­ло­га. Той дори не се опи­та да я избег­не. Но, кога­то пър­ви­те кап­ки го докос­на­ха се чу свис­те­не, послед­ва­но от див рев.

Запи­ши си, че си му нане­съл 1 точ­ка щети. Ако е в демо­нич­на фор­ма (имаш кодо­ва дума “кон­такт”), запи­ши си още 1 точка
щети.  Задрас­кай кодо­ва­та дума “вода”.

Вър­ни се на 103.

Погле­дът му попад­на вър­ху меда­льо­на и той застина.

– Как е въз­мож­но? Как­во пра­ви при теб? Това е пода­ръ­кът ми за годиш­ни­на­та ни! – той поглед­на към Калия.

– Да, поред­на­та ти играч­ка, коя­то при­чи­ня­ва бол­ка – изсъс­ка вещицата.

Бижу­то се отво­ри и отвът­ре изле­тя голя­мо насе­ко­мо с три жила. Гадин­ка­та се насо­чи пра­во към него, кац­на на дяс­на­та му веж­да, въп­ре­ки опи­ти­те му да я уда­ри с ръка. Насе­ко­мо­то заби жила­та си едно след друго…

Запи­ши си, че си му нане­съл 1 точ­ка щети. Задрас­кай кодо­ва­та дума “меда­льон”. Вър­ни се на 103.

Ако имаш кодо­ва­та дума “букет” или “кон­такт”, мини на 116. В про­ти­вен слу­чай, на 117.

Ако имаш кодо­ва­та дума “гняв”, мини на 115. В про­ти­вен слу­чай, на 113.

Калия изпи­щя. Про­тег­на лява­та си ръка, така че длан­та й бе насо­че­на към демо­но­ло­га.

– Хен­рик, зара­ди всич­ко, кое­то ми се слу­чи по твоя вина, зара­ди Мра­ка, кой­то оста­ви да про­ник­не в душа­та ти…

Тя затво­ри очи и све­де гла­ва, без да сва­ля ръка­та си.

–  …нека всич­ко свърши!

На длан­та й се появи тъмен отвор, от кой­то изпъл­зя мал­ко пищя­що същес­т­во. Послед­ва­ха го поне още десет. Зара­ди шока ми тряб­ва­ше извес­т­но вре­ме, за да осъз­ная, че това са прилепи.

Ято­то напра­ви някол­ко кръ­га око­ло мъжа, след кое­то се нахвър­ли вър­ху него. Кръв плис­на по близ­ка­та стена.

Запи­ши си още 2 точ­ки в гра­фа щети.

Пре­ми­ни на 113.

 Изглеж­да бях изчер­пал всич­ки­те си въз­мож­нос­ти в тази бит­ка, а той все още бе на кра­ка. Излъч­ва­ше непод­пра­ве­на уве­ре­ност и жес­то­кост. Напо­ло­ви­на човек, напо­ло­ви­на демон. Дали наис­ти­на изуча­ва­не­то на демо­ни­те може­ше да ти даде сила, недос­ти­жи­ма дори за Свет­ли­на­та? Изне­на­дах се от себе си, но освен страх, в този момент изпи­тах и въз­хи­ще­ние към този нечо­век.

Как­то и към сила­та на чув­с­т­ва­та му, кои­то раз­па­ли­ха рев­ност­та в него, макар и без основание.

Той идва­ше към мен. За мен. За душа­та ми. Тряб­ва­ше да се помо­ля отно­во, но вмес­то това само гле­дах как мрач­на­та фигу­ра се прибли­жа­ва с все­ки удар на сър­це­то ми.

Ако имаш поне две от посо­че­ни­те кодо­ви думи: “сла­ва”, “гор­дост”, “сян­ка” или “дом”, пре­ми­ни на 131. В про­ти­вен случай,
про­дъл­жи с чете­не­то на този епизод.

Виж кол­ко точ­ки имаш в гра­фа щети. Ако имаш и две­те кодо­ви думи (“букет” и “кон­такт”) имаш нуж­да от 7 точ­ки. Ако имаш една от тях, ще ти тряб­ват 6. Ако изпъл­ня­ваш усло­ви­е­то, мини на 119. В про­ти­вен слу­чай – на 121.

Изглеж­да бях изчер­пал всич­ки­те си въз­мож­нос­ти в тази бит­ка, а той все още бе на кра­ка. Излъч­ва­ше непод­пра­ве­на уве­ре­ност и жес­то­кост. Дали наис­ти­на изуча­ва­не­то на демо­ни­те може­ше да ти даде сила, недос­ти­жи­ма дори за Свет­ли­на­та? Изне­на­дах се от себе си, но освен страх, в този момент изпи­тах и възхищение.

Той идва­ше към мен. За мен. За душа­та ми. Тряб­ва­ше да се помо­ля отно­во, но вмес­то това само гле­дах как мрач­на­та фигу­ра се прибли­жа­ва с все­ки удар на сър­це­то ми.

Ако имаш поне две от посо­че­ни­те кодо­ви думи: “сла­ва”, “гор­дост”, “сян­ка” или “дом”, пре­ми­ни на 131. В про­ти­вен слу­чай, про­дъл­жи с чете­не­то на този епизод.

Виж кол­ко точ­ки има в гра­фа щети. Ако са поне 5, мини на 119. В про­ти­вен слу­чай – на 121.

Мини на 85.

На крач­ка от мен, демо­но­ло­гът пад­на на коле­не. Поглед­на към мен и се стро­по­ли наст­ра­ни. Послед­ни­ят дъх изхврък­на от дро­бо­ве­те му с хър­кащ звук. Тяло­то на Хен­рик започ­на да се променя.

– Точ­но как­то пише в кни­ги­те – про­мъл­ви Калия. – Кога­то обла­да­ни­ят от демо­ни умре, тяло­то му се връ­ща към със­то­я­ни­е­то си към деня на инво­ка­ци­я­та. Защо­то това обик­но­ве­но е момен­тът, в кой­то той губи душа­та си.

Жена­та под­не­се пръст към уст­ни­те си, след това докос­на с него тези на демо­но­ло­га.

– Сбо­гом, Хен­рик. Све­тът ще бъде по-добро мяс­то… без теб.

Някол­ко съл­зи звуч­но кап­на­ха на пода.

– Бла­го­да­ря ти за помощ­та, брат Джей­къб. Но сега искам да ме оста­виш да изпра­тя избра­ни­ка на сър­це­то си как­то си му е реда. И да наме­ря сина ни.

Има­ше десет­ки въп­ро­си, кои­то исках да й задам. Но зна­ех, че сега не му е времето.

Пре­ми­ни на 128.

Затво­рих вра­та­та зад себе си. Нещо ме при­дър­па обрат­но с нечо­веш­ка сила и чере­па ми се уда­ри в бравата.

Това е кра­ят на приклю­че­ни­е­то. Но то не бива да завър­ши така. Пре­ми­ни на 106, или дори на 1, ако е нужно.

Демо­но­ло­гът достиг­на до мен. Погле­дът му се впи в лице­то ми. Усе­тих как живо­тът ме напуска…

Това е кра­ят на приклю­че­ни­е­то. Но то не бива да завър­ши така. Вър­ни се на 1.

Явно болест­та го беше изто­щи­ла мно­го, защо­то въп­ре­ки прегле­да, Бабел не се събуди.

Пре­ди да изля­за от лаза­ре­та, чух хър­ка­не­то на Фло­ренс. Зачу­дих се дали да не го събу­дя, но се отка­зах. За сега всич­ко изглеж­да­ше под контрол.

Пре­ми­ни на 65.

Кога­то се над­ве­сих над него, той се събуди.

– Как е сър­це­то ти? – попи­тах го.

– По-доб­ре е отче… – той си пое труд­но въз­дух, след кое­то полу­чи спа­зъм и се закаш­ля. – Може би ми е вре­ме да поема в тъм­ния тунел.

Как­во ще отвърнеш?

– Рано ти е. Сигу­рен съм, че Свет­ли­на­та ти е отре­ди­ла още мно­го дни. (62)

– Не знам, само Свет­ли­на­та може да каже. (63)

– Ако наис­ти­на Свет­ли­на­та е реши­ла така, тряб­ва да си под­гот­вен. (64)

– Хай­де, Кайн, виж­дам, че нещо те измъч­ва. Спо­де­ли с мен. Ще ти олек­не. А може и Свет­ли­на­та да успее да ти помогне.

Мом­че­то ме поглед­на с тъж­ни­те си чер­ни очи и кимна.

– Има едно моми­че… Каз­ва се Маг­да­ле­на. С най-доб­рия ми при­ятел Айкън… Ние мно­го я харес­ва­ме и оби­ча­ме да се раз­хож­да­ме с нея. Само че, аз не искам Айкън да идва с нас. За това, напра­вих едно закли­на­ние, с кое­то исках да нара­ня кра­ка му.

Мом­че­то све­де винов­но поглед. Добли­жих се до него и поста­вих ръка на рамо­то му.

– Син­ко, проб­ле­мът е, че се опит­ваш да достиг­неш до нещо свет­ло със сред­с­тва­та на Мра­ка. А тряб­ва просто да поглед­неш към Светлината.

– Нима Свет­ли­на­та може да ме добли­жи до нея? – попи­та неси­гур­но той.

– Не знам, Кайн. Но знам, че пътят на Свет­ли­на­та е съз­да­ден да носи радост. А на Мра­ка – стра­да­ние. Кога­то си мис­лиш за нея, за как­во се сещаш?

            Кайн се усмихна.

            – Как­во зна­чи да вър­вя по пътя на Свет­ли­на­та, отче?

            – Да не пра­виш пове­че магии. (39)

            – Да не нара­ня­ваш окол­ни­те. (45)

            – Каза­но е: пътят на сър­це­то е пътят на Свет­ли­на­та. Освен това, Кайн има­ше някои проб­ле­ми, но обе­ща вече да се обръ­ща към Свет­ли­на­та, кога­то има нуж­да от помощ.

            Кога­то изля­зох­ме от изпо­ве­дал­ня­та, тя хва­на Кайн за ръка­та. Мал­ко пре­ди да напус­нат хра­ма, мом­че­то се обър­на към мен с широ­ка усмив­ка за благодарност.

            Запи­ши си кодо­ва­та дума “дъга”.

            Вре­ме бе да се вър­на в лазарета.

Пре­ми­ни на 24.

         – Ти искаш да си щас­т­ли­ва, нали? – отвър­нах многозначително.

            Кога­то изля­зох­ме от изпо­ве­дал­ня­та, Маг­да­ле­на мина покрай Кайн без да му обър­не вни­ма­ние и напус­на хра­ма. Мла­де­жът ме поглед­на въп­ро­си­тел­но, след кое­то се опи­та да я настигне.

            Започ­нах да изпит­вам угри­зе­ния. Бях обе­щал да помог­на на мом­че­то, а всъщ­ност го бях наранил.

            Някак си успях да се убе­дя, че не съм постъ­пил тол­ко­ва зле. Зна­ех, че в лаза­ре­та имат нуж­да от мен, за това се отпра­вих натам. (24)

            Явно реак­ци­я­та ми е била твър­де край­на, защо­то Кайн просто отка­за да про­дъл­жи раз­го­во­ра с мен.

            Нямах друг избор, освен да се вър­на в лаза­ре­та. (24)

Стъп­вах по ост­ри­те камъ­ни без да обръ­щам вни­ма­ние на бол­ка­та. В душа­та ми вил­не­е­ше буря. Чув­с­т­ва­та се сме­ня­ха едно след дру­го – как­то бър­зо дви­же­щи­те се обла­ци се изпреч­ва­ха на пътя на слън­це­то и го скри­ва­ха, само за да се отдръп­нат секун­ди по късно.

Бла­го­да­рих на Свет­ли­на­та, за това че ми помог­на да се спра­вя с пре­пят­с­тви­я­та. Помо­лих се да даде сили на кра­ка­та ми, за да се при­бе­ра до све­та­та й оби­тел. Чув­с­т­вах се измо­рен. Мно­го изморен.

“Раз­бра ли как­во напра­ви, отче? Видя ли на как­во е спо­соб­на тво­я­та Свет­ли­на. Днес уби човек, брат Джей­къб. Уби го с молит­ва. Обяс­ни ми тога­ва, как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду теб и изча­ди­я­та на мра­ка, с кои­то тряб­ва да се бориш?” – изсъс­ка тихи­ят глас.

“Аз, не исках да уми­ра… Молех се за защи­та и избавление.”

“Зна­чи така го нари­ча­те вие, свет­ли­те хора. А да спо­ме­на­вам ли, че по този начин лиши едно дете от баща му и люби­ма от ней­на­та половинката?”

“Меж­ду тях не бе оста­на­ло нищо от свет­ли­на­та на любовта…”

“Откъ­де зна­еш, отче? Нима няко­га си бил в така­ва ситу­а­ция? Нима това, кое­то за теб е кра­ят не е просто мал­ка семей­на кара­ни­ца. Кое­то за теб и Свет­ли­на­та, на коя­то слу­жиш бе изви­не­ние за екзекуция.”

Сил­но гла­во­бо­лие ме пова­ли на земята.

“Чакам отго­вор, брат Джей­къб!”

Можеш да изби­раш между:

– Свет­ли­на­та сгре­ши… (129)

– Той отдав­на беше мър­тъв… (130)

“Сигу­рен ли си, Джей­къб? Нима не са те учи­ли, че Свет­ли­на­та нико­га не гре­ши, че ней­ни­ят път е правилен?”

“Освен това са ме учи­ли, че тя е все­мо­гъ­ща. А днес не успя да спа­си Хен­рик, да изго­ни демо­на от него и да го пречисти.”

Запи­ши си кодо­ва­та дума “сто”.

Пре­ми­ни на 150.

… по свой соб­с­твен избор е при­ел демо­на в душа­та си и му е позво­лил да пус­не коре­ни в нея. Имен­но той е убил Хен­рик. А Свет­ли­на­та е сил­на, но дори тя не може да помог­не на този, кой­то сам се скри­ва от нея.

Пре­ми­ни на 150.

            Кога­то кока­лес­ти­те му пръс­ти се впи­ха в гър­ло­то ми, отпра­вих послед­на­та си молит­ва към Свет­ли­на­та. Но тя оста­на нечу­та. Тя ли ме бе изос­та­ви­ла или аз се бях откъс­нал от нея?

            Пото­пих се в море от бол­ка, кое­то ме отве­де в дъл­би­ни­те на мрака.

            Зло­щас­тен край на приклю­че­ни­е­то. Моля, вър­ни се на 1 и започ­ни от начало.

На дру­га­та сут­рин вля­зох в хра­ма и забе­ля­зах, че не съм сам. На една от пей­ки­те бе сед­нал съди­я­та Дрейл. Висо­ка­та му пре­гър­бе­на фигу­ра бе обър­на­та с лице към олта­ра, а ръце­те му бяха склю­че­ни като за молитва.

Изне­на­дах се, че бе дошъл тук тол­ко­ва рано, тъй като той не бе от най-чес­ти­те посе­ти­те­ли на храма.

Кога­то ме чу се сеп­на и се изправи.

– Добро утро, отче!

Под очи­те си има­ше тор­бич­ки, а в гла­са му се чете­ше нети­пич­на слабост.

– Нека Свет­ли­на­та води тво­и­те стъп­ки, брат­ко. Как­во мога да напра­вя за теб?

– Отче, мога ли да раз­чи­там на дис­к­рет­ност? Има нещо, кое­то тряб­ва да обсъ­дя с теб.

Ким­нах и го пока­них да ме послед­ва в изпо­ве­дал­ня­та. Беше мал­ка, напо­ло­ви­на под­зем­на стая с две крес­ла с доле­пе­ни гърбове.

– Джей­къб, мис­ля че синът ми Кайн е вещер – гла­сът му ста­на дрезгав.

Позна­вах Кайн още от мал­ко мом­че. Пра­ве­ше впе­чат­ле­ние на добър и послу­шен. Но в послед­но вре­ме нещо в излъч­ва­не­то му се беше про­ме­ни­ло. Сякаш Свет­ли­на­та не успя­ва­ше да го докос­не и той оста­ва­ше сам в мрака.

– Вче­ра – про­дъл­жи съди­я­та – наме­рих бележ­ка с някак­ви стран­ни сти­хо­ве, от кои­то ми наст­ръх­на коса­та. А и случ­ка­та от мина­ла­та седмица…

Послед­ва дъл­га пау­за. Не можех да го видя, но ми се стру­ва­ше, че е про­ме­нил реше­ни­е­то си и не иска да говори.

Можеш да го оста­виш сам да взе­ме реше­ние (2) или да го помо­лиш да раз­ка­же пове­че за бележ­ка­та (3), или за случ­ка­та от мина­ла­та сед­ми­ца (4).

Калия ме поглед­на про­дъл­жи­тел­но, сякаш се чуде­ше как­во да отговори.

– Да речем, че са сим­во­ли, за кои­то вяр­вам, че ми пома­гат да леку­вам. Как­то вече може би си успял да се убе­диш, чес­то при­гот­ве­ни­те от мен отва­ри успя­ват да помог­нат на бол­ни­те да се почув­с­т­ват по-добре.

Ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция лечи­тел, пре­ми­ни на 135. В про­ти­вен слу­чай, можеш да насто­я­ваш да ти даде още инфор­ма­ция (на 136, ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ци­я­из­по­вед­ник или на 137, ако не си) или (ако не си го напра­вил още), да я попи­таш за отно­ше­ни­е­то й към Свет­ли­на­та (134).

– Въп­ро­сът е тру­ден – каза тя, дока­то погле­дът й блуж­да­е­ше по сте­ни­те на хра­ма. – Опре­де­ле­но не изпит­вам също­то като теб, отче. За мен тя е само час­ти­чен източ­ник на лече­ние. В ком­би­на­ция със сила­та на вода­та или опре­де­ле­ни рас­те­ния, може да въз­ста­но­ви  здра­ве­то на бол­ни­те. Но, само толкова.

Усмих­нах се. Явно бе от хора­та, кои­то не при­ема­ха Свет­ли­на­та в сър­це­то си, дори да й служеха.

Можеш да се опи­таш да я убе­диш в зна­чи­мост­та на Свет­ли­на­та, дори с риск да бъдеш доса­ден (138), да я попи­таш за сим­во­ли­те на рок­ля­та й (ако все още не си го напра­вил – 133) или да не каз­ваш нищо (139).

– Като послуш­ник посве­тих мно­го вре­ме в изуча­ва­не на бил­ки­те. Обяс­ня­ва­ха ни, че някои видо­ве са твър­де опас­ни, за да бъдат изпол­з­ва­ни. Гор­с­ки пла­мък, камен­на гъба, моми­на коса. Тези рас­те­ния са забра­не­ни, но ти чес­то доба­вяш отва­ри от тях в мази­ла­та, кои­то приготвяш.

– Да, отче. И те ста­ват по-леко­ви­ти. Раз­би­ра се, имат нуж­да от спе­ци­ал­на обра­бот­ка, защо­то имат неп­ри­ят­но­то свойс­т­во да абсор­би­рат мно­го Мрак. Как­во каз­ва Цър­к­ва­та на Свет­ли­на­та за тези, кои­то изпол­з­ват тези бил­ки? – в очи­те й проблес­на­ха искри.

– Че обик­но­ве­но са веще­ри. Хора, кои­то бро­дят на ръба меж­ду Свет­ли­на­та и Мра­ка и неми­ну­е­мо падат в лапи­те на последния.

– Зна­чи си зна­ел през цяло­то време?

– Да, сес­т­ро.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “мет­ла” и 1 точ­ка благоразположение.

– Как­во е тво­е­то мнение?

– Одоб­ря­вам. (140)

– Не одоб­ря­вам. (141)

– Отче, разумът ми каз­ва, че тряб­ва да мъл­ча, но инту­и­ци­я­та ми под­сказ­ва, че мога да ти се дове­ря. Това са зна­ци­те на пет­те еле­мен­та – тя изпъ­на ръка­та си пред мен и ми пока­за сим­во­ли­те един по един. – Слън­це­то, кое­то за теб би озна­ча­ва­ло Свет­ли­на, е огън и сме­лост. Кап­ка­та е вода и лече­ние, раз­би­ра се, за теб това може да е осве­те­на­та вода, коя­то чес­то доба­вям към мех­ле­ми­те си. Ска­ла­та е земя или непо­ко­ле­би­мост. А вихъ­рът е въз­дух или про­мя­на. Сър­це­то е дух. Нещо, кое­то ти би наре­къл душа.

– Зна­чи ти си…

– Назва­ни­е­то не ме при­тес­ня­ва отче. Вещи­ца. Как­во са ти каз­ва­ли от Цър­к­ва­та на Свет­ли­на­та за нас?

– Че сте хора, кои­то бро­дят на ръба меж­ду Свет­ли­на­та и Мра­ка и неми­ну­е­мо падат в лапи­те на последния.

– Брат Джей­къб, заед­но сме изле­ку­ва­ли десет­ки бол­ни. Позна­ваш ме от извес­т­но вре­ме… Как при­емаш фак­та, че в лаза­ре­та рабо­тиш с вещица?

Калия се усмих­на, но чер­ве­ни­на­та по бузи­те й изда­ва­ше напрежение.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “мет­ла”.

– Одоб­ря­вам. (140)

– Не одоб­ря­вам. (141)

– Съжа­ля­вам, отче, не мога да ти кажа. Има неща, кои­то е най-доб­ре да оста­нат неразкрити.

Ким­нах.

– Как­то решиш сес­т­ро. Все­ки има пра­во­то да гово­ри или да мъл­чи. Ако решиш, че имаш как­во да спо­де­лиш с мен, аз съм насре­ща. Без зна­че­ние дали ста­ва въп­рос за това или нещо друго.

– Бла­го­да­ря ти, отче.

Пре­ми­ни на 139.

Започ­нах да реци­ти­рам една от зауче­ни­те речи под­хо­дя­щи за слу­чая, но така и не успях да я завър­ша. Калия повдиг­на отво­ре­на­та си длан и ме прекъсна:

– Отче, изви­ня­вам се, но в момен­та нямам вре­ме. Може да про­дъл­жим някой друг път?

Нама­ли оцен­ка­та за бла­го­раз­по­ло­же­ние с 1 точ­ка (дори ако това зна­чи нова­та стой­ност да е отрицателна).

Пре­ми­ни на 139.

– Тряб­ва да тръг­вам, брат Джей­къб. Нала­га се да наме­ря някол­ко стръ­ка реч­на меру­дия. Тя цъф­ти само за ден прибли­зи­тел­но по това вре­ме на годината.

– Отиди си с мир, сестро.

– Ско­ро ще дой­да да си взе­ма цветята.

Калия напра­ви лек реве­ранс и напус­на храма.

“Не искаш да си тръг­ва, нали така?”

Огле­дах се, но не успях да опре­де­ля откъ­де идва гласът.

“Не ме тър­си, отец Джей­къб. Защо­то аз съм там, къде­то ничии очи не могат да проникнат.”

“В душа­та ми ли?”

“Точ­но така.”

Усе­тих въл­на на страх да се нади­га в мен.

“Кой си и как­во искаш. Нека Свет­ли­на­та ме пази от зло­то.”

“Аз съм отра­же­ние на тво­я­та истин­с­ка същ­ност. Знам от как­во се нуж­да­еш и как­во искаш…”

Ако се опи­таш да се бориш с гла­са, мини на 142, ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция екзор­сист или на 144, ако не си. В про­ти­вен слу­чай, можеш да го изслу­шаш. (143)

– Калия, един от най-важ­ни­те уро­ци, кой­то научих в Цър­к­ва­та бе да си със­та­вям мне­ние за няко­го само на база на дела­та му. Изпол­з­ваш това, кое­то уме­еш, за да слу­жиш на кау­за­та на Свет­ли­на­та. За мен, ти вър­виш по пътя й, без зна­че­ние как­во е офи­ци­ал­но­то ста­но­ви­ще на Цър­к­ва­та. А то дори не е заклей­мя­ва­що, а просто съдър­жа предупреждение.

– Бла­го­да­ря за мили­те думи, отче.

Уве­ли­чи бла­го­раз­по­ло­же­ни­е­то с 1 точка.

– Но все пак, искам да вни­ма­ваш. Не пра­ви нищо, за кое­то може да те нака­ра да намра­зиш обра­за в огледалото.

– Обе­ща­вам, отче. Моля те да запа­зиш призва­ни­е­то ми в тай­на. Сигур­на съм, че пове­че­то хора не биха ме раз­бра­ли така доб­ре, как­то теб.

Пре­ми­ни на 139.

– …това, с кое­то се зани­ма­ваш е мно­го опас­но. Как­во би ста­на­ло, ако не успе­еш да неут­ра­ли­зи­раш мра­ка от рас­те­ни­я­та и те увре­дят болния?

– Отче, знам как­во пра­вя. Сто­ри­ла ли съм нещо, с кое­то да загу­бя дове­ри­е­то ти?

Нама­ли оцен­ка­та за бла­го­раз­по­ло­же­ние с 1 точ­ка (дори ако това зна­чи нова­та стой­ност да е отрицателна).

– Все още не, но е мно­го веро­ят­но няко­га да сбър­каш. И тога­ва може някой да пострада.

Калия присви очи.

– Също как­то е въз­мож­но това да се слу­чи, ако не рис­ку­вам с така наре­че­ни­те забра­не­ни бил­ки, нали така?

Не можах да отвър­на нищо.

Пре­ми­ни на 139.

Про­шеп­нах една от молит­ви­те за изгон­ва­не на демон. Гла­сът пре­ми­на в пис­к­лив вой.

“Подо­зи­рах, че си силен, отче. Освен това си на све­ще­на земя. Доб­ре, този път ще си отида. Но ще се вър­на. Можеш да се опи­таш да се скри­еш от себе си, но не и да успе­еш да уни­що­жиш Мра­ка в душа­та си.”

            Мини на 145.

            “Не искаш тя да си тръг­ва, защо­то ти е при­ят­но в ней­на­та компания.”

            “Тя е просто един от чле­но­ве­те на пас­т­во­то ми. Мое задъл­же­ние е да отде­лям необ­хо­ди­мо­то вни­ма­ние на все­ки от тях. Освен това ми пома­га в лазарета.”

            “Преста­ни да се кри­еш зад роба­та си, отче. Аз съм в душа­та ти и знам как­во се крие там.”

            “Нима там има нещо, за кое­то не знам?”

            “Не, но има нещо, кое­то не би признал пред себе си. Нима не би искал Калия да е твоя спът­ни­ца в живо­та? Твоя половинка?”

            Усе­тих топ­ли­на да се раз­ли­ва по бузи­те ми.

            “Като све­ще­ник на Цър­к­ва­та на Свет­ли­на­та, пре­ди 4 годи­ни се отка­зах да тър­ся половинка.”

            “В такъв слу­чай, Свет­ли­на­та те е лиши­ла от пра­во­то да тър­сиш щастие!”

            Ако се съг­ла­сиш с гла­са, мини на 146. Ако отре­чеш, пре­ми­ни на 147.

            Гла­сът пре­ми­на в исте­ри­чен смях.

            “Отче, очак­вах, че ще се опи­таш да се бориш с мен. Но знай, че няма да успе­еш. Как­то казах, аз съм в дъл­би­ни­те на душа­та ти. Аз съм тво­и­те сла­бос­ти и копнежи.”

            Усе­тих, че ми при­ло­ша­ва. Нямах друг избор, освен да оста­вя гла­са да говори.

            Пре­ми­ни на 143.

            Кога­то гла­сът ме напус­на, сту­де­на пот бе изби­ла по цяло­то ми тяло. Сед­нах на близ­ка­та пей­ка и се опи­тах да се успокоя.

            Пре­ка­рах оста­тъ­ка от деня в чете­не на све­ще­ни кни­ги и молит­ви. Мал­ко пре­ди залез слън­це успях да въз­вър­на спо­койс­т­ви­е­то си и да се убе­дя, че гла­сът няма да се вър­не отново.

            Пре­ми­ни на 148.

            “Да, наис­ти­на не раз­би­рам защо Свет­ли­на­та изис­к­ва това от сво­и­те све­ще­ни­ци. Бих могъл да й слу­жа дори ако съм гла­ва на семейс­т­во и тряб­ва да се гри­жа за него. Но надя­вам се, че има осно­ва­тел­на при­чи­на за това.”

            “Надеж­да­та е хуба­во нещо, брат Джей­къб, един от добро­де­те­ли­те на съща­та тази Свет­ли­на. Само си пред­ста­ви какъв може­ше да бъде живо­та ти, ако не беше обля­къл расо­то. Или да ти нари­су­вам кар­тин­ка­та аз, поне­же знам как­во се крие в теб?”

            Преглът­нах шумно.

            “Мис­ля, че няма нуж­да. Раз­брах това, кое­то се опи­та да ми кажеш.”

            “Рад­вам се. А сега ще си тръг­на и ще те оста­вя да тър­сиш Свет­ли­на­та в себе си.”

            Запи­ши си кодо­ва­та дума “сла­ва”

            Мини на 145.

            “Не, как­то вече казах, аз се отка­зах от пра­во­то да съз­дам семейс­т­во. Напра­вих го по соб­с­тве­на воля. Защо­то пред­ста­ва­та ми за щас­ти­е­то нико­га не е била това, кое­то ми опис­ваш. Исках да слу­жа на Свет­ли­на­та, да изпъл­ня­вам пове­ли­те й. И да се гри­жа за цяло пас­т­во. Дово­лен съм от това, кое­то полу­ча­вам в замя­на. Не бих искал да про­ме­ням призва­ни­е­то, нито как­во­то и да било от сегаш­ния ми живот.”

            “Не съм убе­ден, че сам си вяр­ваш, отче.”

            Пре­ми­ни на 145.

Послед­ни­те лъчи про­ник­ва­ха през стък­ле­ния покрив на Хра­ма на свет­ли­на­та, плъз­га­ха се по цвет­ни­те стък­ла и обра­зу­ва­ха заляз­ващ калей­дос­коп по мра­мор­ния под. Пла­мъ­ци­те над чети­ри­те свещ­ни­ка, кои­то обграж­да­ха олта­ра, отдав­на бяха изгас­на­ли. Отпра­вих послед­на молит­ва към Свет­ли­на­та и се при­гот­вих да напус­на све­та­та обител.

Тога­ва се появи тя и нака­ра настъп­ва­щия мрак да се отдръп­не в ъгли­те. Беше мал­ко моми­чен­це, на не пове­че от две годин­ки. С дъл­га рок­ля на цве­тя и голе­ми вио­ле­то­ви очи.

– Отче, нека Свет­ли­на­та бди над теб! – про­шеп­на тя.

Тряб­ва­ше ми мал­ко вре­ме, за да осъз­ная, че пред мен бе един от посла­ни­ци­те на Свет­ли­на­та. Ангел.

– Нека Свет­ли­на­та бди над всич­ки свои чада, незем­на – леко ким­нах с глава.

Моми­чен­це­то ми се усмих­на. Излъч­ва­ше радост, коя­то се пре­да­де и на мен. А умо­ра­та, коя­то бях натру­пал през деня тутак­си изчезна.

– Отче Джей­къб, Свет­ли­на­та ти бла­го­да­ри за това, че й пома­гаш да достиг­не до души­те на хора­та – гла­сът й бе нежен като песен­та на гора, игра­е­ща си с повея на вятъра.

Изчер­вих се. Усе­тих как в очи­те ми се появя­ват сълзи.Нима след всич­ки­те тези годи­ни Свет­ли­на­та най-сет­не реши да ми проговори?

– Ти си един от най-сил­ни­те вои­ни на Свет­ли­на­та – про­дъл­жи тя. – Мно­го ско­ро село­то ще има нуж­да от под­кре­па­та имен­но на такъв човек. Сигур­на съм, че ще успе­еш да се спра­виш. Но, ако това­рът ти се сто­ри пре­ка­ле­но тежък и не виж­даш изход, помо­ли Свет­ли­на­та да ме изпра­ти при теб. Можеш да го напра­виш само вед­нъж. Още съм мал­ка и сла­ба, а вся­ка наме­са в дела­та на хора­та ме измо­ря­ва. Много…

Моми­чен­це­то залит­на, но успя да се задър­жи на кра­ка­та си.

– Чие име да кажа в молитвата?

– Кла­ри­са… Не губи вяра!

В хра­ма ста­на тъмно.

            Пре­ми­ни на 132.

© layoutsparks.com

– Взе­ми при­мер от Калия, тя също е вещи­ца, но изпол­з­ва спо­соб­нос­ти­те си само за цели­те на добро­то. На Светлината.

– Тя ли ти каза това.… че е вещица?

– Да – отго­во­рих и осъз­нах как­во съм напра­вил току що.

– Зна­чи нару­ша­ваш неп­ри­кос­но­ве­ност­та на тай­на­та меж­ду изпо­вяд­ващ се и све­ще­ник. Или може би тя изрич­но се е отка­за­ла от това право?

Не исках да пре­да­вам пове­ли­те на Свет­ли­на­та повтор­но, така че просто казах истината.

– Не, Кайн. Не бях­ме в изпо­ве­дал­ня­та, и това ме обър­ка. Спо­де­ле­но­то със све­ще­ник е тай­на до момен­та, в кой­то спо­де­ля­щи­ят изрич­но не изяви дру­га воля. Напра­вих греш­ка, но мно­го исках да насо­ча вни­ма­ни­е­то ти към вещи­ца, коя­то за момен­та не гле­да към мрака.

– Позна­вам Калия и се въз­хи­ща­вам на ней­ни­те спо­соб­нос­ти. Всъщ­ност не тряб­ва да гово­ря за това. Не и пред мним све­ще­ник, кой­то не спаз­ва соб­с­тве­ния си канон.

Кайн напус­на мяс­то­то с бър­за крач­ка. Послед­ни­те му думи оба­че, отек­ва­ха в съз­на­ни­е­то ми годи­ни на ред. Оста­нах извес­т­но вре­ме, кол­ко­то да се опи­там (неус­пеш­но) да събе­ра мис­ли­те си, след кое­то се вър­нах в лазарета.

Запи­ши си кодо­ва­та дума “гор­дост”.

Пре­ми­ни на 24.

Гла­во­бо­ли­е­то ми се уси­ли дотол­ко­ва, че ми идва­ше да викам от бол­ка. Све­тът бав­но потъмня.

В мис­ли­те ми се появи Кла­ри­са.

– Отче, нека Свет­ли­на­та вър­не мира в душа­та ти!

И наста­на бла­же­на тишина.

Нео­хот­но отво­рих очи. Послед­ни­те ми спо­ме­ни бяха от каме­нис­тия път. Очак­вах да съм някъ­де там, в райо­на на къща­та на Калия, но видях, че съм си в спалнята.

– Отче, успя ли да си почи­неш? – чух позна­тия дет­с­ки глас.

Поглед­нах към вратата.

– Да, Кла­ри­са, бла­гос­ло­ве­на да е Свет­ли­на­та. Не си спом­ням как попад­нах тук.

Ангел­че­то ме поглед­на с вио­ле­то­ви­те си очи.

– Вър­на се без чуж­да помощ, отче. Само има­ше нуж­да от мал­ко напът­с­твия. Явно бит­ка­та с демо­но­ло­га те е изто­щи­ла мно­го – тя миг­на и свет­ли­на­та, коя­то излъч­ва­ше се усили.

Ста­нах и изту­пах расо­то си. Беше цяло­то в пръст и листа.

– Каза­но е: „Не е важ­но дали дре­хи­те ти са мръс­ни, а кол­ко чис­та е душа­та ти”.

Усмих­нах се.

– Отче, в със­то­я­ние ли си да вле­зеш в още една бит­ка в име­то на Светлината?

Поглед­нах я учу­де­но. Явно не се шегуваше.

– Аз съм све­ще­ник. Вина­ги съм готов, дори на пред­смър­т­ния си одър – въз­дъх­нах. – Макар че, мал­ко ми дой­де в повече.

– Зна­ех си, че Свет­ли­на­та може да раз­чи­та на теб, отче. Чувал ли си за леген­да­та за затво­ре­ни­те ангели?

Това, оба­че, е дру­га исто­рия. Сега можеш да про­че­теш раз­де­ла “оцен­ка на играта”.

  Оцен­ка на играта

            Позд­рав­ле­ния за дости­га­не до побед­ния край в това приклю­че­ние. Надя­вам се не са ти убяг­на­ли важ­ни­те еле­мен­ти от историята.

      За чита­те­ли­те, кои­то ценят със­те­за­тел­ния еле­мент, е пред­ви­де­на оцен­ка на игра­та. Пътят на Свет­ли­на­та е напи­сан така, че къс­ме­тът и пра­вил­ни­те реше­ния да водят до по-голям успех във финал­на­та бит­ка. Имен­но зато­ва, сума­та в гра­фа “щети” е основ­на за със­та­вя­не на оцен­ка­та. Мак­си­мал­на­та въз­мож­на стой­ност на “щети” е 9 при спе­ци­а­ли­за­ция изпо­вед­ник / лечи­тел и 10 при спе­ци­а­ли­за­ция екзор­сист.

            За да полу­чиш оцен­ка­та за игра­та, към “щети”

            – доба­ви 1, ако си избрал спе­ци­а­ли­за­ция раз­лич­на от екзор­сист
и нямаш нито една от кодо­ви­те думи: “сла­ва”; “гор­дост”; “сян­ка”; “дом.”

            – изва­ди 2, ако имаш кодо­ва дума “сто”.

            Въз­мож­ни са резул­та­ти от 3 до 10.