Рони Мейдей
Пътят на Светлината

На Ал. Д.
Правила на играта
В тази история поемаш ролята на свещеника от храма на Светлината брат Джейкъб. Можеш да разгледаш дневника.
Кодови думи: |
Специализация: |
Разговорът с Калия- благоразположение: 0 - болка: 0 Битката с Хенрик - щети: 0 |
Оценка на играта: |
Графа Кодови Думи
Често в хода на играта ще получаваш указания да запишеш дадена кодова дума. Или да провериш дали имаш записана такава.
Специализация
Свещениците имат възможност да задълбочат знанията и уменията си в различни аспекти на Светлината. Джейкъб може да бъде екзорсист, лечител или изповедник.
Екзорсистите ползват уникални защитни молитви срещу създания на злото. Освен това, обикновено молитвите им са по-резултатни, когато са насочени срещу такива противници.
Лечителите имат много добри познания по билкарство и първа помощ. Могат и да лекуват чрез докосване, като в този случай ефектът е мигновен.
Изповедниците умеят да предразполагат събеседниците си да споделят своите тайни.
Запиши избора си в дневника!
Разговорът с Калия
Тук има две графи: благоразположение и болка. Започваш с 0 точки и за двете.
Битката с Хенрик
Тук ще трябва да записваш щетите, които евентуално ще му нанесеш. Започваш с 0.
Оценка на играта
Подробни указания ще получиш след достигане до победния край на приключението.
Пролог
Аз съм брат Джейкъб. Мнозина смятат, че би трябвало да нося титла, която да подхожда на длъжността ми. Защото аз съм Върховния жрец на Храма на Предопределението. Да, този, който пише предсказанията в Книгата на Съдбата с мастило от смъртоносни черни рози и пера, подарени от ангели. Този, който изпраща Ревнителите на Съдбата надлъж и нашир, за да се уверят, че те ще бъдат изпълнени.
Ако някой мисли, че мога да бъда безпристрастен и да смесвам мрак и светлина в пророчествата, греши. Пътят на Светлината е единствения, който мога да следвам. Защото това е моят път. Моето упование и радост.
Някой ден може би ще трябва да си платя за това, че нарушавам Принципите на Предопределението, на Храма, който трябва да пази баланса между ангели и демони. Но знам, че каквото и да ми се случи, ще си отида от този свят доволен, че съм успял да върна усмивките на много хора.
Сега не е моментът да говоря за това. Искам да се върна към далечните дни, когато дори не бях чувал за Книгата на Съдбата. Бях млад. Вярата ми в Светлината бе много силна, но спазването на някои от каноните се оказа трудна задача. Съселяните ми доверяваха тайни, които не можех да споделя с никого. В същото време, понякога се чувствах леко самотен, защото расото ми не позволяваше да имам съпруга или деца.
Наложи се да мина през много премеждия. Тогава мракът бе много по-силен, отколкото сега. А някои от слугите му идваха от други светове.
Архи-ревнителите ме помолиха да напиша тази история, за да служи за пример на всички свещеници от Храма на Предопределението. Това беше денят, когато разбрах, че съм успял да променя философията на Храма. Някои от архите са служили при трима различни Върховни Жреци, но именно в моите стъпки те виждат пътя, който трябва да се следва от всички, служещи на каузата.
Мини на 1.
1
Бях привършил със сутрешната молитва и си припомнях някои любими пасажи от Книгата на Светлината. Беше ми приятно в Храма на Светлината. Нямаше нищо общо с пищните катедрали, които бях посетил като послушник, но беше уютно. И светло дори в облачен ден като днешния, заради многото прозорци.
Вратата на храма се отвори с мелодичен звън на камбанки.
– Добър ден, отче!
Смуглата жена с момчешки къса коса ме поздрави с усмивка. В ръката носеше кошница с билки.
– Калия, нека Светлината бди над теб. Не очаквах да те видя.
– Нима не ме срещаш поне веднъж седмично в лазарета? – повдигна вежди тя.
– Имах предвид тук в храма. Какво те води тук, сестро. Мога ли да бъда полезен с нещо?
– Днес е денят между двете нощи на тринадесетото пълнолуние за годината. Цветовете от пламенен камшик трябва да останат тук, за да придобият целебни свойства. Нямаш нищо против, нали?
– Разбира се, че не, Калия.
Тя отиде до олтара и внимателно постави кошницата до него. Забелязах, че на ръкава на зелената й рокля са гравирани непознати за мен символи. Малко приличаха на златистите стилизации на слънце и луна върху бялото ми расо, но бяха по-сложни и вплетени една в друга.
Можеш да я попиташ за тайнствените символи (133) или за отношението й към Светлината (134).
2
– Извини ме отче, но ме чакат дела. Благодаря за отделеното време!
Видях с периферното си зрение как излиза от изповедалнята.
Вътрешният глас ми прошепна, че е най-добре да го последвам и да се опитам да го накарам да продължи историята си.
Ако го послушаш, мини на (5).
Разбира се, имаше вероятност той да се върне по-късно, когато е готов, така че можех да бъда пасивен и да го оставя да си отиде.
Мини на 6, ако това е твоят избор.
3
– Какво пишеше на бележката, братко?
– Беше ужасно – гласът му премина в задавен плач. – Ставаше дума за неописуеми картини на насилие и болка. За демони, които поразяват телата и душите… Отче, не искам нищо лошо да се случи на сина ми. Или той да нарани някого. Затова дойдох при теб. Мисля, че само свещеник може да му помогне
Какво ще отвърнеш?
– Доведи го при мен, нека поговоря с него. (7)
– Аз ще отида при него, за да поговорим. (8)
– Всеки човек има правото да върви по пътя на Светлината или мрака. Нито ти, нито аз трябва да се месим. (9)
4
– Дълги години Кайн бе най-добър приятел с Айкън – сина на съседа. Двамата израснаха заедно. Но в последно време между тях се заражда вражда. Веднъж ги заварих да се бият. А миналата седмица… – Дрейл шумно пое въздух. – Прибрах се вкъщи и видях Кайн долепен до прозореца. Гледаше навън. Направи няколко странни движения с ръце и прошепна нещо, което чух като “счупи крак”. Секунда по-късно до ушите ми достигна крясък. Изтичах навън. Намерих Айкън пред входната врата на къщата му – превиващ се от болка. Дланите му бяха върху глезена на десния му крак.
– Счупен ли беше? – попитах. Явно Айкън не беше стигнал до лазарета, иначе щях да знам.
– Не, само бе изкълчен. Два дни по-късно вече можеше да ходи без да куца.
Сбърчих чело и отвърнах:
– Братко, на всички понякога ни се струва, че чуваме разни неща. Сигурно така се е случило и при теб. (10)
Или.
– Защо Кайн би искал да навреди на Айкън? (11)
5
Хвърли един зар. Ако си избрал специализация изповедник, прибави 1. Ако получиш поне 4, премини на 12. В противен случай – на 13.
6
Закусих подобаващо и излязох от храма. Предупреждението на малкия ангел от миналата вечер, а сега и историята на съдията. Взе да ми идва малко в повече, така че се опитах да насоча вниманието си към външния свят и да забравя тревогите. Това бе едно от любимите ми упражнения от времето, когато бях послушник. “Няма никаква полза от един служител на Светлината, ако тяне озарява дълбините на душата му” казваше отец Йосиф, тогавашния ми наставник.
Насладих се на чистия въздух с нюанси на люлякови и черешови аромати, както и на песента на няколко славея и лястовички.
Насочих се към лазарета, както правех всяка сутрин. Поздравих няколкото селяни, които срещнах по пътя и погалих огромния черен вълк на Едрик месаря.
Лазаретът бе малка схлупена постройка. Преди година, кметът ми предложи да отреди по-голяма сграда за лечебница, но отказах. Слава на Светлината, рядко се бе случвало да е заето повече от едно от петте легла.
В началото на престоя ми в селото бях единствения, който отговаряше за лазарета, но успях да убедя местния епископ, че може да имам нужда от помощ. Преди три месеца ми бе поверен послушник. Флоренс бе млад и отдаден на каузата. Отнасяше се с необходимото уважение към мен и старание към пациентите.
– Светъл ден, Флоренс! – влязох през широко отворената врата.
– Дано да е Светъл до края, отче! – той се опита да се усмихне, но веднага след това сведе поглед.
– Какво се е случило?
– Имаме пациент с множество оплаквания.
В съседната стая лежеше мелничарят Бабел. Когато ме видя, впери напрегнат поглед в мен и каза:
– Отче… не съм д…
Мелничарят се задави и в продължение да половин минута не успя да нормализира дишането си. През това време погледнах ръцете му. Бяха покрити с яркочервени кървящи мехури.
– Каза, че има проблеми и със сърцето. Болки и ускорено сърцебиене – почти извика в ухото ми Флоренс.
Неволно се почесах по брадата.
Ако си избрал специализация лечител, мини на 14. Ако ли не – на 15.
7
– Отче, мога да опитам, но знам, че никога не би се съгласил. За всички тези години, така и не успях да възпитам в него любов към Светлината.
Какво ще отвърнеш?
– Тогава аз ще отида при него, за да поговорим. (8)
– Всеки човек има правото да върви по пътя на Светлината или мрака. Нито ти, нито аз трябва да се месим. (9)
8
– Наистина ли би направил това?
– Разбира се. Мое задължение е да помогна на повереното ми от Светлината паство да върви по пътя й. Къде мога да го намеря?
– Често ходи до старата крепост или до новата гора. Разбира се, може да дойдеш и вкъщи вечер, макар че той не обича гостите.
– Още днес ще се срещна с него.
Запиши си кодовата дума “обещание”.
– Благодаря ти, отче.
Премини на 6.
9
Дрейл не каза нищо. Просто стана от стола и си тръгна. Премини на 6.
10
– Дано да си прав за това отче. Но това не обяснява написаното на бележката. Премини на 3.
11
– Заради Магдалена, дъщерята на воденичаря. Мисля, че и Кайн, и Айкън са влюбени в нея до уши, и заради това са склонни да се обърнат един срещу друг.
– А какво е отношението на Магдалена?
– Знам ли, отче? Кайн казва, че се държала мило и с двамата.
Запиши си кодова дума “вино”.
– Отче, страхувам се, че Кайн причини нараняването на крака на Айкън. Чувал съм, че някои вещери имат сходни подходи. Не искам нищо лошо да се случи на сина ми. Или той да нарани някого. За това дойдох при теб. Мисля, че само свещеник може да му помогне.
Какво ще отвърнеш?
– Доведи го при мен, нека поговоря с него. (7)
– Аз ще отида при него, за да поговорим. (8)
– Всеки човек има правото да върви по пътя на Светлината или мрака. Нито ти, нито аз трябва да се месим. (9)
12
– Почакай, братко – провикнах се аз. – Дошъл си при мен толкова рано. Явно имаш какво да ми кажеш.
Дрейл се върна в изповедалнята с наведена глава и зае мястото си.
Усетих, че трябва да поема инициативата – като го попитам за бележката (3) или за случката от миналата седмица (4).
13
– Почакай, братко – провикнах се аз. – Дошъл си при мен толкова рано. Явно имаш какво да ми кажеш.
Може би не ме чу. Или не искаше да ме чуе. Във всеки случай останах сам в храма.
Премини на 6.
14
Можех да използвам специалното си умение за лекуване чрез докосване (16), макар това да бе леко нарушение спрямо канона, който изискваше до него да се прибягва само в случаите на непосредствена необходимост за това.
Другият вариант бе да изпробвам да го лекувам по конвенционалния начин – с мазила и билки. Можех да се опитам да се справя с един от симптомите. Знаех, че комбинирането на лекарства може да се окаже опасно, за това бих изпробвал единствено крема от борови кори и лавандоровия прах.
Премини на 15.
15
– Къде е Калия? – попитах Флоренс.
– Изпратих едно от момченцата, които играеха на площада да я повика, но нея я нямало. Оставила бележка. Момченцето ми я донесе. На нея пишеше, че ще отсъства за ден-два.
“Великолепно! Сега ще трябва да се оправям без билкарката”
– Всъщност, ще успеем да се справим и сами, нали така, братко?
Погледът на Флоренс не изразяваше особена увереност, но кимна в знак на съгласие.
– Имаме три симптома и три лекарства. Кашлица – отвара от Бабино спасение. Разранен обрив – крем от борови кори. Сърцебиене – лавандоров прах. Можем и да ги комбинираме.
Направи своя избор и запиши съответната кодова дума:
- отвара от Бабино спасение – “баба”;
- крем от борови кори – “бор”;
- лавандоров прах – “прах”;
- отвара от Бабино спасение и крем от борови кори – “мишка”;
- отвара от Бабино спасение и лавандоров прах – “котка”;
- крем от борови кори и лавандоров прах – “куче”;
- и трите – “коза”.
Дадох указания на Флоренс и излязох от лазарета.
Премини на 17.
16
Обясних на Флоренс, че по моя преценка пациентът е достатъчно зле и мисля, че успях да го убедя. Не исках после да докладва на абата, че съм превишил правата си.
Послушникът гледаше с широко отворени очи, докато поставях ръцете си върху слепоочията на мелничаря. След това се помолих. Силна светлинна вълна изригна от ръцете ми и се вряза в болния. Той изохка, но веднага след това дишането му се успокои. Повечето от обривите му изчезнаха.
– Мога ли да си ходя? – попита Бабел с благодарност и блясък в очите.
– В никакъв случай! – поклатих глава. – Ще останеш тук поне до сутринта. Брат Флоренс ще се грижи за теб.
Послушникът се опита да скрие разочарованието си, докато напусках лазарета.
Запиши си кодовата дума “ръка” и премини на 17.
17
Навън денят бе повече от красив. А аз все по-отчаяно имах нужда да се разтоваря.
Можеш да се отбиеш в кръчмата (18) или да се разходиш из селото (19).
18
В кръчмата бе прохладно и пропито с аромата на отлежало вино. Последният не ми се струваше неприятен, а по-скоро безразличен, защото не пиех алкохол.
– Отче, както обикновено ли? – попита ме кръчмарят.
Кимнах и протегнах ръка, за да поема чашата с ментов сироп и меден прополис. Течността ме изпълни с енергия.
- Още едно, моля!
Огледах се. Две от масите бяха заети. На масата в ъгъла, едър мъж от селото обясняваше разгорещено:
– Не трябваше да постъпват така с Калия и Хенрик…
Втората бе близо до вратата. Там беше седнал човек, облечен в прашни дрехи.
Можеш да се преместиш на другия край на бара, така че да чуваш разговора по-ясно (20) или да заговориш непознатия (21). Разбира се, можеш да си изпия питието и да се върна в лазарета (22).
19
Разходката бе изключително приятна, до момента, в който почти не бях премазан от едрия вран кон, язден от дежурния стражар. През облаците прах, с които бях обсипан видях как стражарят със сетни сили успя да укроти силното животно и да слезе от гърба му. С плахи стъпки се приближих към тях.
– Отче, съжалявам, надявам се не съм те стреснал – сбърчи чело той.
– Всичко е наред, братко – погледнах към коня, в чиито очи все още се прокрадваше сянка на безпокойство. – Какво го изплаши?
– Нямам представа. Патрулирах в района на старинната крепост. Стори ми се, че видях сянка на… някакъв хищник. Конят изцвили и препусна към селото.
Погалих стражевия кон по меката муцуна и се запътих към лазарета. (22)
20
– Бащата на Калия бил кмет на Враново. Между момичето и Хенрик пламнала силна любов. Кметът не обичал Хенрик, тъй като бил от много бедно семейство. Младежът го знаел, но въпреки това се престрашил да поиска от него ръката на Калия. Бащата обезумял. Теглил един бой на Хенрик и му забранил да се доближава до любимата си дъщеря. Злите езици твърдят, че младежът се заклел в Мрака, че ще докаже на всички какво може като причини море от смърт във Враново. След случката, Калия се преселила в нашето село. Станала помощник на стария билкар, който скоро починал и оставил къщата в нейно владение.
Явно тази история се бе развила докато бях послушник. Интересно. Изпих и втората чаша мента и се насочих към лазарета.
Запиши си кодовата дума “кал”. (22)
21
– Слава на Светлината! – поздравих непознатия.
– За мен е чест, отче – той свали шапката си и ме покани да седна.
Оказа се приятен събеседник. Разказа ми за далечните земи, които е посетил и за екзотичните животни, които е видял. В един усетих, че е минало много време и реших да се върна в лазарета.
Мини на 22.
22
Ръката ми бе на бравата на вратата на лазарета, когато се сетих за посетителя от тази сутрин. Ако имаш кодова дума “обещание”, мини на 23. Ако ли не, можеш да влезеш в лазарета. (24)
23
Обещанията, дадени от свещеник на Светлината бяха нещо много силно. Най-добре бе да направя всичко възможно, за да намеря сина на съдията и да говоря с него. Дрейл ми бе казал къде вероятно мога да го открия: край старата крепост (25), новата гора (26) или вкъщи (27). Можех и да рискувам репутацията си и да “забравя” за обещанието и да вляза в лазарета (в такъв случай си запиши кодова дума “дом” и мини на 24).
24
Имах лошо предчувствие за състоянието на Бабел.
Виж коя кодова дума имаш!
- “баба”, “бор”, или “прах” – мини на 28.
- “котка” или “мишка” – мини на 29.
- “куче” – мини на 30.
- “коза” – 31.
- “ръка” – 37.
25
Старата крепост се намираше близо до селото. От масивната постройка не беше останало много. Преди стотина години тук трябва да е живял феодалният господар, но вече такъв нямаше, а много от изсечените камъни бяха използвани за построяването на обществени сгради в околните села.
Предпазливо влязох в крепостта. Внимавах да не настъпя някоя от едрите змии, които обичаха да се припичат там по това време на деня.
Изведнъж, сякаш от нищото, се появи черен силует. Приличаше на огромна котка, но имаше поне три опашки, завършващи с шипове. Нещото се затича към мен. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че съм нападнат от демон.
Ако си избрал специализация екзорсист, премини на 32. В противен случай, мини на 33.
26
Разстоянието до новата гора не бе малко, но пътеката минаваше през изцяло залесен район, така че бе приятно хладно и това ми позволяваше да крача бързо. Преди няколко години бе имало пожар. Кметът бе решил да достави екзотични дървета, с които да замени изгорелите.
Носеха се слухове, че новите дървета (много високи, с огромни листа) са от далечни магически земи и поради тази причина са особено ценни за вещерите.
Там, на границата между старата и новата гора, видях Кайн, внимателно оглеждащ падналите клони. За момент ми се стори, че около него има силна аура, простираща се в радиус на десетина метра. В него имаше някаква необяснима за мен сила.
– Брат Джейкъб… какво правиш тук? – попита ме той остро.
Какво трябваше да отвърна?
– Идвам само да поговорим… (34).
– Идвам по молба на баща ти (35).
– Идвам, за да те върна в пътя на Светлината (36).
27
Дрейл ме посрещна със широка усмивка и ме покани да вляза. Оказа се, че Кайн не е вкъщи, така че трябваше да изчакам. Съпругата му ми сервира домашни сладки и ябълков сок.
Когато се прибра и разбра, че съм в къщата, Кайн твърдо заяви, че излиза, и че няма да се прибере, докато съм там. Дрейл се опита да го разубеди, но без особен успех.
Нямах друг избор, освен да си взема още една сладка и да се върна в лазарета.
Мини на 24.
28
Състоянието на Бабел бе леко влошено. Гласът му бе почти изчезнал, ръцете му трепереха, а мехурите бяха станали по-големи. Страхувах се, че положението със здравето му бавно, но сигурно излиза извън контрол.
Ако си избрал специализация лечител и не си го правил още, можеш да използваш умението за лекуване чрез докосване – на 38. В противен случай, мини на 44.
29
Състоянието на Бабел бе влошено. Гласът му бе почти изчезнал, ръцете му трепереха, а мехурите бяха станали по-големи и кървяха обилно, образувайки съсиреци по дрехите му. Страхувах се, че положението със здравето му бавно но сигурно излиза извън контрол.
Ако си избрал специализация лечител и не си го е направил още, можеш да използва умението ръкополагане – на 38. В противен случай, мини на 44.
30
Мини на 28.
31
Състоянието на Бабел бе силно влошено. Гласът му бе почти изчезнал, ръцете му трепереха, а мехурите бяха станали по-големи и кървяха обилно, образувайки съсиреци по дрехите му.Имаше и кръвотечение от носа. Страхувах се, че положението със здравето му бързо и безвъзвратно излиза извън контрол. Още по-неприятно ми беше, че подозирах, че влошаването му се дължи отчасти на неадекватната ми намеса.
Ако си избрал специализация лечител и не си го направил още, можеш да използва умението ръкополагане – на 38. В противен
случай, мини на 44.
32
Имах опит в битките срещу създания на мрака, така че действах инстинктивно. Прошепнах бърза молитва, която бе удовлетворена и около мен се образува сферична светлинна бариера. Демонът се блъсна в нея и отскочи на два разкрача. Втора молитва го накара да избухне в светлинна експлозия. От него не остана и помен.
Явно Кайн не бе тук.
Можеш да го потърсиш край новата гора (26), вкъщи (27) или да се върнеш в лазарета (24).
33
Нямах особено голям опит с битките срещу създания на мрака и реагирах прекалено бавно. Прошепнах молитва и около мен се образува сферична светлинна бариера. Но демонът вече бе върху мен, вкопчил лапи в гърлото ми. Допира със сферата го отхвърли на два разкрача. Втора молитва го накара да избухне в светлинна експлозия като от него не остана дори помен. Разтрих гърлото си. Нямах някакво трайно увреждане, но уплахата ми бе много силна.
Запиши си кодова дума “сянка”.
Явно Кайн не бе тук.
Можеш да го потърсиш край новата гора (26), вкъщи (27) или да се върнеш в лазарета (24).
34
– …и ако компанията ми не ти е приятна, просто кажи и ще си тръгна.
Смиреният ми отговор явно намали напрежението.
– Гората не е моя, отче, дори да не желая да говоря с теб, нямам право да изисквам да ме оставиш сам. Всъщност, – младежът сложи ръце на слепоочията си и ги разтри – може би трябваше отдавна да говоря с теб, но… изпитвам известни съмнения, че би могъл да ме разбереш.
– Опитай, синко. Не знам дали ще успея, но ще дам най-доброто от себе си.
Кайн седна на земята и взе една клонка която започна да премята от ръка в ръка.
– Отче, случвало ли ти се е много да искаш да постигнеш нещо, но да не знаеш как.
Усмихнах се.
– Мисля, че до сега Светлината ми е дала почти всичко, от което имам нужда.
– Почти? – младежът ме изгледа въпросително.
– Е, нека не говорим за мен. Тук съм за да поговорим за това какво Светлината може да направи за теб.
– Мракът също помага понякога. Преди около месец, намерих книга със заклинания ето там – Кайн посочи близкия храст.
Изпитах силни съмнения, че Кайн е намерил книгата, а не му е била дадена от някого, но реших да не повдигам въпроса.
– От известно време ги изпробвам – продължи момчето. Един ден мога да стана велик вещер и да имам всичко, от което се нуждая.
Усетих кръвта да навлиза в главата ми.
– А знаеш ли колко хора са загубили всичко, включително и душите си, по пътя, по който си поел?
Момчето ме погледна изплашено.
Ако имаш кодова дума “метла” и решиш да дадеш за пример Калия, мини на 149.
Ако имаш кодова дума “вино”и решиш да насочиш разговора към Магдалена, премини на 40.
В противен случай, отиди на 41.
35
Още докато произнасях думите разбрах, че вървя по тънък лед.
– Нима – иронично повдигна вежди Кайн. – И от кога, освен на Светлината, изпълняваш волята и на баща ми. Ако той толкова иска да говори с мен, защо не го направи лично, вместо да си зарива носа в хорските дела?
Нямах време да помисля относно следващата си реплика, така че действах импулсивно.
Ако си избрал специализация изповедник, премини на 42. В противен случай – на 43.
36
Младежът просто се изсмя на думите ми, взе няколко клонки от земята и напусна мястото. Въпреки опитите ми да го придумам да ме изслуша.
Нямах друг избор, освен да се върна в лазарета. (24)
37
Бях абсолютно изненадан, когато разбрах, че Бабел се е влошил.Всичките му оплаквания се бяха появили отново и бе по-зле, отколкото сутринта. Но това не бе всичко…
Запиши кодова дума “магия”.
Премини на 44.
38
Поставих ръцете си върху слепоочията на мелничаря. След това се помолих. Силна светлинна вълна изригна от ръцете ми и се вряза в болния. Той изохка. Очаквах да видя напълно здрав човек, но останах разочарован.
Запиши кодова дума “магия”.
Премини на 44.
39
Кайн кимна. Запиши си кодова дума “блок”.
– Ще ми помогнеш ли да спечеля сърцето й, отче?
Въздъхнах. Това бе най-странното нещо, което бяха искали от мен.
Можеш да се съгласиш (46) или да откажеш (47).
40
– Знам какво изпитваш към Магдалена. И че си готов да се изправиш пред всички предизвикателства, за да си с нея.
Момчето ме гледаше с широко отворени очи, в които можех да прочета “откъде знаеш”, но явно друг въпрос го интересуваше повече.
– Нима Светлината може да ме доближи до нея? – попита несигурно той.
– Не знам, Кайн. Но знам, че пътят на Светлината е създаден да носи радост. А на мрака – страдание. Когато си мислиш за нея, за какво се сещаш?
Кайн се усмихна.
– Какво значи да вървя по пътя на Светлината, отче?
– Да не правиш повече магии. (39)
– Да не нараняваш околните. (45)
41
Ако си избрал специализация изповедник, премини на 124. В противен случай – 127.
42
– Кайн, тук съм, за да се опитам да ти помогна. Не винаги успявам да намеря точните думи във всяка ситуация. Ще ми дадеш ли шанс?
Премини на 34.
43
– Баща ти е добър човек, не трябва да говориш така за него. Той те обича.
Премини на 36.
44
Флоренс влетя задъхан в стаята.
– Отче, имаме още трима пациенти с такива оплаквания.
Сега думите на малкия ангел започваха да придобиват смисъл.
– Братко, вярвам че ще се справиш отлично – казах аз и с бърза стъпка се насочих към изхода.
– Но… отче, не знам какво да правя!
– Следвай сърцето си, братко. Прочети първите десет молитви от Книгата.
– Къде отиваш. И кога в името на Светлината ще се върнеш? – послушникът бе на ръба на нервна криза.
– Да намеря лек. Веднага след това се връщам. И не забравяй, братко, Светлината е с теб, дори когато изглежда, че си в бездната – казах и затръшнах вратата без да обръщам внимание на новодошлите болни.
Премини на 48.
45
Кайн кимна. Запиши си кодова дума “заек”.
– Ще ми помогнеш ли да спечеля сърцето й, отче?
Въздъхнах. Това бе най-странното нещо, което бяха искали от мен.
Можеш да се съгласиш (46) или да откажеш (47).
46
Помолих Кайн да намери Магдалена и да я дойдат в храма на Светлината. Имах известни съмнения, че ще дойде, но те се оказаха неоснователни.
Кайн остана до олтара, а аз влязох с момичето в изповедалнята.
– Отче, нима съм съгрешила? – попита ме виновно тя.
– Не, дъще, просто се опитвам да разреша един конфликт, преди да се е разраснал. Знаеш, че Кайн и Айкън много те харесват.
– Да, отче. Обръщат ми много внимание и това ме радва.
– Магдалена, вече си голямо момиче. Също така, те са почти млади мъже. Може би ще е добра идея да си избереш един от тях за своя половинка, както е отредила Светлината.
Момичето въздъхна.
– Не знам отче. Прекарала съм не една и две безсънни нощи в размисли. Сърцето ми крещи името на Кайн. Но в последно време, нещо се случва с него. Не е същото лъчезарно момче, което познавах. А Айкън – той е толкова мил и всеотдаен. Сигурно би могъл да направи щастливо всяко момиче. Какво би казал ти, отче?
“Все едно питаш този, който не яде месо, дали е по-добре да хапнеш телешко или овче за обяд.”
Все пак, трябваше да симпатизирам на един от двамата, иначе проблемът щеше да остане нерешен.
Кой трябва да е: Кайн (125) или Айкън (126)?
47
– Само Светлината има право да властва над чувствата на хората.
Почувствах, че попарвам надеждите му. Нямаше какво да си кажем, така че се върнах в лазарета (24).
48
Влязох в храма на Светлината. Вярвах, че тук, под стъкления купол ще успея да събера мислите си и да намеря решение за ужаса, който се оформяше в лазарета.
Ако имаш кодова дума “магия”, премини на 60. В противен случай, можеш да призовеш за помощ Клариса (49). Ако имаш кодова дума “блок” или “заек”, можеш да се обърнеш към Кайн (50). Иначе, не ти остава нищо друго, освен да се върнеш в лазарета и да се опитваш да лекуваш както преди (52).
49
Помолих светлината да ми позволи отново да се срещна с малкия ангел. Още не довършил последните думи, чух гласа й зад гърба си:
– Отче, с какво мога да ти помогна?
Беше толкова малка. На половината на ръста ми, но излъчването и бе толкова… величествено.
– В селото се появи нова болест. Всичките ми опити да се справя с нея завършват с неуспех. Не знам, дали да се опитвам с нови молитви или лекарства…
– Няма смисъл, отче. Болестта е с магически произход. Защитена е от въздействието на Светлината, точно както светлинната сфера защитава екзорсистите от демони.
– Как да се справя със заразата, тогава?
Отново бях сам.
Запиши си кодова дума “ангел”.
Премини на 60.
50
Намирането на Кайн беше трудна задачата, изпълнена с отегчителни подробности, включително буквалното му изтръгване от компанията на Магдалена. Но беше наистина важно да разбера какво мисли за заразата вещера.
– Отче, не си губи времето с лекарства и молитви. Явно заразата е отвъд възможностите им.
– Можеш ли да ми помогнеш да се справя с болестта?
Момчето ме погледна сериозно.
Ако имаш кодова дума “блок” премини на 53. Ако имаш “заек” – 54.
51
Помолих светлината да ми позволи отново да се срещна с малкия ангел. Още не довършил последните думи, чух гласа й зад гърба си:
– Отче, с какво мога да ти помогна?
Беше толкова малка – наполовина на ръста ми, но излъчването и бе… величествено.
– В селото се появи нова болест. Всичките ми опити да се справя с нея завършват с неуспех. Знам, че заразата е магическа, и че е защитена от Светлината. Но не знам, как да се справя.
– Не губи надежда, отче. Заведи ме в лазарета и ме остави насаме с болните. След това, ще ти бъде лесно да ги излекуваш.
Запиши си кодовата дума “ангел” и премини на 59.
52
Следващите дни бяха ад под небето. Болните ставаха все повече и повече. И започнаха да умират…
Тъжен карай на историята. Моля, върни се на 1 и започни отново. Успех!
53
– Отче, обещах ти, че никога повече няма да се възползвам от вещерските си умения. И смятам да го изпълня. А сега, моля да ме извиниш, трябва да обсъдя нещо с приятелката ми.
Нямах друг избор, освен да се върна в храма и да продължа да разсъждавам. Премини на 60.
54
– Не знам, отче. Аз съм нов в тези неща…
Ако имаш кодова дума “дъга” премини на 55. В противен случай – на 56.
55
– …но смятам да пробвам. Никога няма да забравя какво направи за мен, отче. Само ме пусни в лазарета и ще сложа край на трудностите. След това, даже молитва от грешник като мен ще може да ги излекува.
Беше самонадеян. По-късно разбрах, че е имало защо.
Мини на 59.
56
– …и мисля, че няма да мога да се справя. Съжалявам. А сега, моля да ме извиниш, трябва да обсъдя нещо с приятелката ми.
Нямах друг избор, освен да се върна в храма и да продължа да разсъждавам Премини на 60.
57
Намирането на Кайн беше трудна задачата, изпълнена с отегчителни подробности, включително буквалното му изтръгване от компанията на Магдалена. Но, беше наистина важно да разбера какво мисли за заразата вещерът.
– Отче, не си губи времето с лекарства и молитви. Явно заразата е отвъд възможностите им.
– Знам, Кайн. Можеш ли да ми помогнеш да се справя с нея?
– Не знам, отче. Аз съм нов в тези неща, но… смятам да пробвам. Никога няма да забравя какво направи за мен, отче. Само ме пусни в лазарета и ще сложа край на трудностите. След това, даже молитва от грешник като мен ще може да ги излекува.
Беше самонадеян. По-късно разбрах, че е имало защо.
Мини на 59.
58
Стана късно. Бях помолил брат Флоренс да направи отвара за общо укрепване, за която не бях убеден, че ще свърши работа. Но не исках да рискувам. Избрах и няколко молитви, които помолих да прочете. Оказа се, че послушникът е доста изморен. На два пъти обърка ключови думи в текстовете. И разля отварата.
– Братко, мисля, че е по-добре да си лягаш – казах с възможно най-мек тон.
– Но аз… мога да се справя. Просто трябва да внимавам повече.
Потупах го по рамото.
– Ти СЕ справяш отлично. Само че вчера те оставих цял ден сам с Бабел и сега си твърде уморен.
Флоренс се опита да ме погледне с концентриран поглед, но не успя.
– Хайде, отивай да спиш, аз поемам.
– Няма да е справедливо. Ти беше извън лазарета, но също си търсил решение. И сигурно си не по-малко уморен.
– Отивай да почиваш! Може да те събудя по някое време.
Отворих Книгата на Светлината и потърсих още една подходяща молитва. Преди да я намеря чух звучното хъркане на послушника.
Премини на 61.
59
С вълнение наблюдавах как слабата фигура влиза в лазарета С брат Флоренс стояхме на почтителна дистанция от болничната сграда и се взирахме в звездите. Времето течеше бавно. Бях уморен, така че минутите започнаха да ми се струват часове, а часовете дни. Беше като в сън. Част от спомените ми се изгубиха. Знам само, че когато вратата на лазарета се отвори и с послушника влязохме вътре, зловещата болест вече не бе по-опасна от обикновена настинка.
Премини на 58.
60
Сега поне знаех срещу какво се бях изправил. Но това не ми помагаше кой знае колко много, защото все още не знаех как да се справя с болестта. А времето течеше неумолимо. Хрумна ми, че мога да изпратя писмо до Двореца на Светлината с молба да ми изпратят паладин, който да свали защитата срещу Светлина от заразата. Но щеше да отнеме дни, ако не седмици.
Можеш да повикаш Клариса (ако нямаш кодова дума “ангел” – 51) или да потърсиш помощ от Кайн (ако имаш кодова дума “дъга” и не си говорил вече с него за болестта – 57). Или да се върнеш в лазарета (52).
61
Събудих се на твърдия дървен стол, изкривен в безумна поза. Явно наистина съм бил изморен. Отидох в стаята на болните. Те още спяха. Оказа се, че симптомите на новодошлите бяха отшумели, така че им отправих благословия и ги изпратих да си ходят.
Бабел спеше. Не беше напълно оздравял. Някои от мехурите му се бяха затворили, оставяйки грозни белези, но други още кървяха.
Ако имаш някоя от кодовите думи “котка”, “мишка” или “коза”, премини на 122. В противен случай – на 123.
62
Старецът се усмихна. Половината от зъбите му липсваха, но въпреки това изражението му бе сияещо.
– Благодаря ти, отче.
Сигурно искаше да каже още нещо, но кашлицата не му позволи. Подадох му една чаша от отварата. Още първата глътка успокои дишането му.
Запиши си кодовата дума “вол”.
Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше под контрол.
Премини на 65.
63
Старецът повдигна рамене и ме погледна въпросително. Сигурно искаше да каже нещо, но кашлицата не му позволи. Подадох му една чаша от отварата. Още първата глътка успокои дишането му.
Преди да изляза от лазарета чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. Засега всичко изглеждаше да е под контрол.
Премини на 65.
64
Старецът само сведе поглед. В очите му проблеснаха сълзи.
Понечи да каже нещо, но кашлицата не му позволи. Подадох му една чаша от отварата. Още първата глътка успокои дишането му.
Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше под контрол.
Премини на 65.
65
Влязох в храма. Оставих сутрешните лъчи да се разлеят по лицето ми. Исках да достигнат до дълбините на душата ми. Да ми дадат прозрение за това какво трябваше да направя сега. Болестта явно бе овладяна. Вътрешното ми усещане бе, че дори Бабел щеше да оздравее. Но не знаех кой е причинил заразата. И дали няма да опита отново? Унесен в мисли, заспах отново на твърдата дървена
пейка. Явно бях спал няколко часа, защото когато се събудих слънцето грееше неумолимо през покрива.
Положих ръцете си на олтара и се помолих.
– Отче, защо не чувам да споменаваш името ми, когато говориш със Светлината.
Усмихнах се. Гласът напомняше на песента на пролетен поток, бликнал след края на тежката зима. Гледката на сияещото нацупено момиченце ме накара да се усмихна дори още по-широко.
– Защото си още малка.
– Отче, не подценявай мощта на един ангел. Дори ако е на три годинки – тя вдигна съответния брой пръсти.
– Извинявай, Клариса, надявам се да не съм те обидил – опитах се да сдържа смеха си.
– Вярвам ти, отче.
– Знаеш ли кой стои зад това?
– Не знам. Но знам, че ти знаеш. Нали?
– Нищо подобно – отвърнах й.
Тя присви очички.
– Вслушай се във вътрешния си глас, отче! Много често при светлите хора, той е като огледало, което отразява лъчите на Светлината.
Затворих очи.
– Калия? Колко странно, че беше извън града. Точно тогава. Не бих се учудил, ако се върне още днес.
– Джейкъб… имам лошо предчувствие. Мисля, че се захващаш с нещо, което е твърде сложно…
– Твърде сложно за мен? – повдигнах вежди.
– Може би на ръба на възможностите ти. Искам да се пазиш. Нали обещаваш.
– Да, дъще, обещавам ти.
Ако имаш кодова дума “ангел” премини на 67. В противен случай – на 66.
66
– Джейкъб, ти успя да се справиш със заразата без моя помощ. Така ти ми спести много енергия. Вложих част от нея в това.
Клариса ми подаде малка парцалена кукла. Сякаш се появи от нищото.
– Вярвам, че ще ти помогне.
И изчезна.
Запиши си кодовата дума “час”.
Премини на 68.
67
– Джейкъб, за съжаление няма да мога да ти помогна много.… Пази се.
Изчезна.
Премини на 68.
68
Ако имащ кодова дума “вол” премини на 69. В противен случай – на 70.
69
Малко след като Клариса си тръгна, вратата на храма се отвори и вътре влезе висока жена в широка пелерина и дълъг копринен шал, който почти скриваше кожена чанта. Лицето й ми се стори много познато, въпреки че нямах спомен да съм я срещал.
– Отец Джейкъб?
Кимнах и с жест я поканих да седне на пейката.
– Казвам се Нидия и съм дъщеря на Бабел. Отдавна не живея в селото – непознатата свали шала си. – Казаха ми, че баща ми е зле. Дори очаквах най-лошото. Но, както разбрах, отче, ти си успял да намериш начин да победиш болестта.
Изчервих се. Малко ми беше трудно да се възприема като герой. А и не биваше. Светлината не би го одобрила.
– Заслугата не бе моя. А и баща ти не е съвсем здрав.
Тя се усмихна.
– Преди малко бях при него. Каза ми как си го окуражил да не се предава… Благодаря ти отче. Има нещо, което искам да ти дам – каза тя и ми подаде малка рисунка.
Не бях виждал такъв предмет. Върху дъсчица бе нарисуван образа на много слаб човек с… нещо кръгло и светло около главата. Интуицията ми подсказваше, че е предмет, свързан със Светлината. Но не и със Светлината във формата, в която я познавах.
– Това е реликва, която се предава от поколения наред. Смята се, че предпазва от злото. Приеми я в знак на благодарност за това, което направи за баща ми.
Почувствах се неудобно. Рядко получавах подаръци, а този явно бе специален.
– Благодаря ти, сестро.
Жената ми отговори със сдържано кимане. След това се изправи, пожела ми светъл ден и напусна храма.
Запиши си кодовата дума “икона”. Премини на 70.
70
Реших да посетя Калия. Най-вероятно имаше какво да ми каже за заразата. Почесах се по брадата. Понякога не бе лесно да се говори с нея, затова може би щеше да е добра идея да й занеса подарък, за да я предразположа. Хрумна ми за ритуала на подаряване на откъснати цветя. Можех да й дам шишенце с осветена вода – знаех, че е съставка на някои от билковите елексири, които приготвя.
Можеш да си запишеш кодовата дума (съответно “букет” или “вода”). Разбира се, можеш и да не й носиш подарък.
Премини на 71.
71
Къщата на Калия бе доста отдалечена от селото. На няколко пъти съжалих, че не помолих да взема назаем кон. Не обичах да яздя, но на места теренът бе доста скалист и острите камъни се забиваха в стъпалата ми. Кожените ми сандали бяха сравнително добре запазени, но имах чувството, че съм бос.
Почуках на вратата на схлупената къщурка и отправих молба идването ми дотук да не е било напразно.
Вратата се отвори.
– Отец Джейкъб? – погледна ме учудено смуглата жена.
– Светлина в душата ти, сестро – поздравих я.
Тя се отдръпна и ме покани да вляза.
– Чувствай се като в храма, отче.
Ако имаш кодова дума “букет” премини на 72. Ако имаш “вода”, мини на 73. Ако нямаш нито една от двете – на 74.
72
Подадох й цветята, които до този момент бях крил зад гърба си.
– Джейкъб, какво трябва да значи това!? – възкликна тя, докато разглеждаше сините бегонии и оранжевите писети.
Не отговорих нищо. Главно защото не знаех какво.
– Много са хубави!
Увеличи благоразположението й с 2 точки. Премини на 74.
73
Подадох й шишенцето с осветена вода. Тя го отвори и го поднесе към носа си.
– Отлично, Джейкъб. Тъкмо имам нужда да забъркам няколко елексира. Благодаря ти много!
Увеличи благоразположението й с 1 точка. Премини на 74.
74
– Какво те води насам отче. Едва ли си извървял целия път до тук просто така, заради скуката.
Неволно се почесах по брадичката.
Хрумна ми директно да я попитам къде е била онзи ден и вчера (75) или дали е разбрала за болестта (76).
Също така, можех да й кажа, че съм се притеснявал за нея (91).
75
– Това започва да ми прилича на разпит – тросна ми се тя. – Не мисля, че е необходимо да ти обяснявам. Знам, че Светлината гледа. От нея не мога да се скрия. Но това няма много общо с теб!
Настръхнах.
Намали благоразположението й с 1 точка.
– Сестро, не исках да те ядосам. Просто…
…исках да попитам дали си имала възможност да научиш за зловещата болест, която върлуваше в селото вчера. (76)
…се притеснявах за теб. (91)
76
– Не, както бях написала на бележката, бях извън колибата си. Далече от селото.
Намръщи се.
– Сериозно ли е положението?
– Да, всичко е под контрол (77).
– Ужасни кървящи циреи, задушаваща кашлица и зловещо сърцебиене (78).
– Беше сериозно. Болните бяха зле. Имаха нужда от помощта ти, но ти беше далеч (79).
77
– Тогава, няма за какво да говорим. Имало е проблем, решили сте го. Браво, отче.
Това беше последното й изречение по темата. След няколко неуспешни опита да получа информация от Калия, се отказах и реших да с тръгна.
Премини на 98.
78
Докато изброявах симптомите, Калия прокара няколко пъти треперещи пръсти през косата си. Усещах, как с всяка дума нервността й нараства.
Запиши си 2 точки болка. Мини на 80.
79
Докато отправях обвинението, Калия прокара няколко пъти треперещи пръсти през косата си. Усещах как с всяка дума дискомфортът й нараства.
Запиши си 1 точки болка. Мини на 80.
80
Първите сълзи бяха започнали да извират от очите й. Опита се да ги скрие като погледне нагоре, но съвсем скоро този трик не вършеше работа. Дали не бях прекалил?
Искаше ми се да кажа нещо, с което да разкъсам тягостното мълчание.
Ако имаш кодова дума “кал”, можеш да й кажеш какво знаеш за нейната история (81). Ако нямаш “кал” или изборът не ти харесва, но си избрал си избрал специализация изповедник, мини на 83. Иначе, премини на 82.
81
– Защо плачеш. Думите ми ли те разстроиха? Или е нещо, свързано с Хенрик.
Калия подскочи при споменаването на името и направи крачка назад.
– Какво за него… Какво знаеш?
– Само основните неща – че сте се обичали, но нещата са се объркали и се е наложило ти да напуснеш родното си село. Случайно чух някой да го разказва в кръчмата.
Погледът й бе безизразен. Трудно ми беше да разбера дали ме е чула.
– Хенрик е чудовище. Обезумял демон, който причинява болка. Той сътвори заразата. И ме накара да я разпространя.
Добави още 2 точки в графа болка.
Премини на 82.
82
– Отче, кажи ми, против Светлината ли е да направиш зло, ако нямаш друг избор?
– Не. Понякога, когато не вървиш по пътя на Светлината, попадаш в тунел и можеш само да вървиш надолу (118).
– Човек винаги има избор, сестро. Това е благословия, но може да бъде и проклятие (84).
– Определянето на това кое е правилно и кое не е в компетенцията единствено на Светлината. Аз съм просто неин служител (85).
83
– Защо плачеш. Думите ми ли те разстроиха? Или е нещо друго. Можеш да споделиш с мен. Сигурен съм, че ще ти олекне.
– Моят любим – Калия наблегна на думата, но така и не разбрах дали го прави с ирония. – Заради него напуснах родното си село и загубих всичко, което имах тогава.
Жената ме погледна с кървавочервените си очи.
– Хенрик е чудовище. Обезумял демон, който причинява болка. Той сътвори заразата. И ме накара да я разпространя.
Добави още 1 точка в графа болка. Мини на 82.
84
Добави 1 точка болка.
– Дори ако някой държи най-скъпото ти същество. И заплашва, че няма да ти позволи да го видиш, ако не му се подчиняваш… – гласът й се загуби в плач.
– Имаш дете?
Калия кимна.
– Мислиш ли, че може да пострада.
Тя поклати глава.
– Не, Хенрик го обича. Отче, в този случай, грях ли беше да изпълня волята му и да разпространя заразата?
– Да. (86)
– Не. (87)
85
Калия не каза нищо. Прехапа устни и започна да кърши ръце.
Премини на 88.
86
Добави 2 точки болка.
– Калия, не можеш да сложиш личното си щастие пред живота на толкова много хора. Ще се моля Светлината да ти прости.
Премини на 88.
87
– Сестро, всички знаем, че майчиното чувство е много силно. Знаем за разярени вълчици, които нападат случайно приближили се до малките им минувачи. Каквото и да си сторила, сигурен съм, че Светлината ще ти прости.
Премини на 88.
88
Ако имаш поне 4 точки болка, премини на 89. В противен случай – 90.
89
– Този кучи син ще си плати за всичко, което ми причини – почти изкрещя. Това не ми трябва повече.
Тя бръкна в деколтето си и скъса фин медальон, който до този момент нямаше как да видя. Хвърли го. А аз, следвайки някакъв инстинкт, успях да го хвана.
Запиши си кодовите думи “медальон” и “гняв”.
Премини на 90.
90
Коленете на Калия се прегънаха и тя започна да губи равновесия. Трябваше ли да я хвана (99) или да не се намесвам, дори с риск да падне и да се нарани (100)?
91
Добави 1 точка благоразположение.
– Защо си се притеснявал за мен, отче? Знам, че отговаряш за всички хора в своето паство… но не очаквах да го чуя от теб.
– Знам за личните ти проблеми с Хенрик (94). Нуждаеш се от кодова дума “кал” за този избор.
– Ти си най-добрия билкар в района. Без теб трудно бихме се справили с нова зараза. (92)
– Страхувах се, че може също да си се разболяла и да не си на място, където могат да ти помогнат. (93)
92
Калия кимна.
– Предполагам, че трябва да съм поласкана от този отговор.
Мини на 95.
93
Добави 1 точка благоразположение.
Калия се усмихна.
– Отче, поласкана съм от вниманието, което ми отделяш.
Мини на 95.
94
Добави 2 точки благоразположение.
Калия се сепна при споменаването на името и направи крачка назад.
– Какво за него… Какво знаеш?
– Само основните неща – че сте се обичали, но нещата са се объркали и се е наложило ти да напуснеш родното си село. Случайно чух някой да го разказва в кръчмата.
Погледът й бе безизразен. Трудно ми беше да разбера дали ме е чула.
– Хенрик е много лош човек. Ако проявяваше и половината от топлотата, която чувствам от теб, животът ми щеше да е много по-щастлив.
Премини на 95.
95
Ако имаш поне 4 точки благоразположение или най-малко 3, но си избрал специализация изповедник, мини на 96. В противен случай – 97.
96
Тя бръкна в деколтето си и внимателно свали изящен медальон, който до този момент бе незабележим.
– Подарък ми е от Хенрик, но не искам да го нося повече. Мисля, че е най-добре да го вземеш.
Приех подаръка машинално.
– А сега, може би е най-добре да си отидеш.
Объркан се насочих към вратата.
Запиши си кодова дума “медальон”.
Мини на 98.
97
– Брат Джейкъб, моля да ме извиниш. Изморена съм и искам да си почивам.
Послушах молбата й.
Мини на 98.
98
Вратата се отвори с познатото скърцане. Тогава го видях в цялата му страховита мощ. Беше висок над два метра, с дълга, гарвановочерна коса. Носеше фина червена роба, с бродирани с лъскав черен конец руни. А очите му бяха съвсем черни – склери, ирис и зеница.
“В името на светлината, какво е това?” – помислих си и в главата ми изплуваха смътни спомени за истории, в които хора канят в душите си демони, за да се възползват от силите им. Побиха ме тръпки.
Ако имаш кодова дума “контакт” – мини на 101. Ако нямаш “контакт”, но имаш “букет” – мини на 102. В противен случай – 104.

99
С две крачки стигнах до нея и я хванах под раменете. Усетих как в бузите ми се разлива топла вълна. Не беше редно да съм толкова близо до нея, но иначе можеше да се нарани при падането.
В този момент…
Запиши си кодова дума “контакт”.
Мини на 98.
100
Калея направи опит да се задържи на крака, но единственото, за което имаше сили бе да се свлече ефирно на земята.
Мини на 98.
101
От главата му с плисък на кръв излязоха два закривени рога. Гъст облак от мрак обви горната половина на тялото му. Гласът му отекна във всички ъгли на стаята.
– Какво значи това, отче?! Нима се криеш зад бялото расо, за да бъдеш с моята Калия? Мислиш, че Светлината ще те спаси от това, което съм ти приготвил? Срещни се с Мрака. И дано останеш там завинаги!
Ако имаш кодова дума “букет”, мини на 102. В противен случай – 103.
102
– Подарил си й цветя? Така ли правят свещениците, които служат на прехвалената Светлина? Отче, нека прекъсна смешния театър, който играеш и се насладя на последния ти дъх.
От кръста му се появиха четири пипала, завършващи с остри куки. Изглеждаха като направени от мрак.
Премини на 103.
103
Знаех, че трябва да действам бързо, ако искам да имам някакъв шанс да се справя с демонолога.
– ако нямаш кодова дума “молитва”, можеш да отправиш такава – 105.
– ако имаш кодова дума “икона” и искаш да използваш рисунката, дадена ти от дъщерята на Бабел, мини на 109.
– ако имаш кодова дума “час” и искаш да използваш парцалената играчка на Клариса, мини на 110.
– ако имаш кодова дума “вода” и искаш да използваш осветената вода зад теб, мини на 111.
– ако имаш кодова дума “медальон”, задължително премини на 112.
– ако си използвал всички възможности, мини на 114.
104
– Отче, давам ти минута, за да напуснеш – гласът му бе плътен и много властен. Изпитах моментално желание да му се подчиня, макар нещо в мен да ми подсказваше, че е по-добре да остана на мястото си.
Ако се съгласиш, мини на 120.
В противен случай – 106.
105
Думите ми се редяха една след друга с изумителна скорост. Един от аспектите на молитвата бе осигуряването на защита.
Можеш да се съсредоточиш само върху собствената си сигурност (107) или да се погрижиш и за Калия (108).
106
– Само Светлината може да ръководи. Не желанията на обикновен човек – троснах се.
– Отче, много скоро ще разбереш, че не съм просто човек – изкривената му усмивка разкри остри зъби. – Кажи си молитвата, защото ще ти е последна.
Премини на 103.
107
Последната дума накара демонолога да запищи.
Запиши си, че си му нанесъл 2 точки щети. Ако си избрал специализация екзорсист, добави още 1. Запиши си кодовата дума “молитва”.
Върни се на 103.
108
Молитвата се получи с една идея по-сложна, отколкото ми се искаше. Последната дума накара демонолога да запищи.
Запиши си, че си му нанесъл 1 точка щети. Ако си избрал специализация екзорсист, добави още 1. Запиши си кодовата дума “молитва”.
Върни се на 103.
109
Извадих рисунката от пояса си. Може би ръцете ми трепереха, защото почти веднага я изтървах. Тя се плъзна по пода, сякаш направлявана от невидима сила и спря пред демонолога. Той я погледна въпросително, след което от очите му бликна кръв, която се стече по неговите бузите. Тялото му се сгърчи в кратка, но силна агония.
Запиши си, че си му нанесъл 1 точка щети. Задраскай кодовата дума “икона”.
Върни се на 103.
110
Извадих от пояса си малката кукла. Допира до мекотата й за секунда ме накара да се почувствам спокоен.
“Затвори очи, отче” – сякаш чух гласа на Клариса. Доверих й се. Куклата избухна в море от светлина, което ме заслепи дори през клепачите и ме накара да загубя представа за времето и пространството. От унеса ме изведи ревът на демонолога. Когато очите ми се възстановиха видях, че бузите и ръцете му са обгорели.
Запиши си, че си му нанесъл 2 точки щети. Задраскай кодовата дума “час”.
Върни се на 103.
111
Обърнах се и се хвърлих върху масата, където бе осветената вода. С потрепващи ръце махнах запушалката и я хвърлих към демонолога. Той дори не се опита да я избегне. Но, когато първите капки го докоснаха се чу свистене, последвано от див рев.
Запиши си, че си му нанесъл 1 точка щети. Ако е в демонична форма (имаш кодова дума “контакт”), запиши си още 1 точка
щети. Задраскай кодовата дума “вода”.
Върни се на 103.
112
Погледът му попадна върху медальона и той застина.
– Как е възможно? Какво прави при теб? Това е подаръкът ми за годишнината ни! – той погледна към Калия.
– Да, поредната ти играчка, която причинява болка – изсъска вещицата.
Бижуто се отвори и отвътре излетя голямо насекомо с три жила. Гадинката се насочи право към него, кацна на дясната му вежда, въпреки опитите му да я удари с ръка. Насекомото заби жилата си едно след друго…
Запиши си, че си му нанесъл 1 точка щети. Задраскай кодовата дума “медальон”. Върни се на 103.
113
Ако имаш кодовата дума “букет” или “контакт”, мини на 116. В противен случай, на 117.
114
Ако имаш кодовата дума “гняв”, мини на 115. В противен случай, на 113.
115
Калия изпищя. Протегна лявата си ръка, така че дланта й бе насочена към демонолога.
– Хенрик, заради всичко, което ми се случи по твоя вина, заради Мрака, който остави да проникне в душата ти…
Тя затвори очи и сведе глава, без да сваля ръката си.
– …нека всичко свърши!
На дланта й се появи тъмен отвор, от който изпълзя малко пищящо същество. Последваха го поне още десет. Заради шока ми трябваше известно време, за да осъзная, че това са прилепи.
Ятото направи няколко кръга около мъжа, след което се нахвърли върху него. Кръв плисна по близката стена.
Запиши си още 2 точки в графа щети.
Премини на 113.
116
Изглежда бях изчерпал всичките си възможности в тази битка, а той все още бе на крака. Излъчваше неподправена увереност и жестокост. Наполовина човек, наполовина демон. Дали наистина изучаването на демоните можеше да ти даде сила, недостижима дори за Светлината? Изненадах се от себе си, но освен страх, в този момент изпитах и възхищение към този нечовек.
Както и към силата на чувствата му, които разпалиха ревността в него, макар и без основание.
Той идваше към мен. За мен. За душата ми. Трябваше да се помоля отново, но вместо това само гледах как мрачната фигура се приближава с всеки удар на сърцето ми.
Ако имаш поне две от посочените кодови думи: “слава”, “гордост”, “сянка” или “дом”, премини на 131. В противен случай,
продължи с четенето на този епизод.
Виж колко точки имаш в графа щети. Ако имаш и двете кодови думи (“букет” и “контакт”) имаш нужда от 7 точки. Ако имаш една от тях, ще ти трябват 6. Ако изпълняваш условието, мини на 119. В противен случай – на 121.
117
Изглежда бях изчерпал всичките си възможности в тази битка, а той все още бе на крака. Излъчваше неподправена увереност и жестокост. Дали наистина изучаването на демоните можеше да ти даде сила, недостижима дори за Светлината? Изненадах се от себе си, но освен страх, в този момент изпитах и възхищение.
Той идваше към мен. За мен. За душата ми. Трябваше да се помоля отново, но вместо това само гледах как мрачната фигура се приближава с всеки удар на сърцето ми.
Ако имаш поне две от посочените кодови думи: “слава”, “гордост”, “сянка” или “дом”, премини на 131. В противен случай, продължи с четенето на този епизод.
Виж колко точки има в графа щети. Ако са поне 5, мини на 119. В противен случай – на 121.
118
Мини на 85.
119
На крачка от мен, демонологът падна на колене. Погледна към мен и се строполи настрани. Последният дъх изхвръкна от дробовете му с хъркащ звук. Тялото на Хенрик започна да се променя.
– Точно както пише в книгите – промълви Калия. – Когато обладаният от демони умре, тялото му се връща към състоянието си към деня на инвокацията. Защото това обикновено е моментът, в който той губи душата си.
Жената поднесе пръст към устните си, след това докосна с него тези на демонолога.
– Сбогом, Хенрик. Светът ще бъде по-добро място… без теб.
Няколко сълзи звучно капнаха на пода.
– Благодаря ти за помощта, брат Джейкъб. Но сега искам да ме оставиш да изпратя избраника на сърцето си както си му е реда. И да намеря сина ни.
Имаше десетки въпроси, които исках да й задам. Но знаех, че сега не му е времето.
Премини на 128.
120
Затворих вратата зад себе си. Нещо ме придърпа обратно с нечовешка сила и черепа ми се удари в бравата.
Това е краят на приключението. Но то не бива да завърши така. Премини на 106, или дори на 1, ако е нужно.
121
Демонологът достигна до мен. Погледът му се впи в лицето ми. Усетих как животът ме напуска…
Това е краят на приключението. Но то не бива да завърши така. Върни се на 1.
122
Явно болестта го беше изтощила много, защото въпреки прегледа, Бабел не се събуди.
Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше под контрол.
Премини на 65.
123
Когато се надвесих над него, той се събуди.
– Как е сърцето ти? – попитах го.
– По-добре е отче… – той си пое трудно въздух, след което получи спазъм и се закашля. – Може би ми е време да поема в тъмния тунел.
Какво ще отвърнеш?
– Рано ти е. Сигурен съм, че Светлината ти е отредила още много дни. (62)
– Не знам, само Светлината може да каже. (63)
– Ако наистина Светлината е решила така, трябва да си подготвен. (64)
124
– Хайде, Кайн, виждам, че нещо те измъчва. Сподели с мен. Ще ти олекне. А може и Светлината да успее да ти помогне.
Момчето ме погледна с тъжните си черни очи и кимна.
– Има едно момиче… Казва се Магдалена. С най-добрия ми приятел Айкън… Ние много я харесваме и обичаме да се разхождаме с нея. Само че, аз не искам Айкън да идва с нас. За това, направих едно заклинание, с което исках да нараня крака му.
Момчето сведе виновно поглед. Доближих се до него и поставих ръка на рамото му.
– Синко, проблемът е, че се опитваш да достигнеш до нещо светло със средствата на Мрака. А трябва просто да погледнеш към Светлината.
– Нима Светлината може да ме доближи до нея? – попита несигурно той.
– Не знам, Кайн. Но знам, че пътят на Светлината е създаден да носи радост. А на Мрака – страдание. Когато си мислиш за нея, за какво се сещаш?
Кайн се усмихна.
– Какво значи да вървя по пътя на Светлината, отче?
– Да не правиш повече магии. (39)
– Да не нараняваш околните. (45)
125
– Казано е: пътят на сърцето е пътят на Светлината. Освен това, Кайн имаше някои проблеми, но обеща вече да се обръща към Светлината, когато има нужда от помощ.
Когато излязохме от изповедалнята, тя хвана Кайн за ръката. Малко преди да напуснат храма, момчето се обърна към мен с широка усмивка за благодарност.
Запиши си кодовата дума “дъга”.
Време бе да се върна в лазарета.
Премини на 24.
126
– Ти искаш да си щастлива, нали? – отвърнах многозначително.
Когато излязохме от изповедалнята, Магдалена мина покрай Кайн без да му обърне внимание и напусна храма. Младежът ме погледна въпросително, след което се опита да я настигне.
Започнах да изпитвам угризения. Бях обещал да помогна на момчето, а всъщност го бях наранил.
Някак си успях да се убедя, че не съм постъпил толкова зле. Знаех, че в лазарета имат нужда от мен, за това се отправих натам. (24)
127
Явно реакцията ми е била твърде крайна, защото Кайн просто отказа да продължи разговора с мен.
Нямах друг избор, освен да се върна в лазарета. (24)
128
Стъпвах по острите камъни без да обръщам внимание на болката. В душата ми вилнееше буря. Чувствата се сменяха едно след друго – както бързо движещите се облаци се изпречваха на пътя на слънцето и го скриваха, само за да се отдръпнат секунди по късно.
Благодарих на Светлината, за това че ми помогна да се справя с препятствията. Помолих се да даде сили на краката ми, за да се прибера до светата й обител. Чувствах се изморен. Много изморен.
“Разбра ли какво направи, отче? Видя ли на какво е способна твоята Светлина. Днес уби човек, брат Джейкъб. Уби го с молитва. Обясни ми тогава, каква е разликата между теб и изчадията на мрака, с които трябва да се бориш?” – изсъска тихият глас.
“Аз, не исках да умира… Молех се за защита и избавление.”
“Значи така го наричате вие, светлите хора. А да споменавам ли, че по този начин лиши едно дете от баща му и любима от нейната половинката?”
“Между тях не бе останало нищо от светлината на любовта…”
“Откъде знаеш, отче? Нима някога си бил в такава ситуация? Нима това, което за теб е краят не е просто малка семейна караница. Което за теб и Светлината, на която служиш бе извинение за екзекуция.”
Силно главоболие ме повали на земята.
“Чакам отговор, брат Джейкъб!”
Можеш да избираш между:
– Светлината сгреши… (129)
– Той отдавна беше мъртъв… (130)
129
“Сигурен ли си, Джейкъб? Нима не са те учили, че Светлината никога не греши, че нейният път е правилен?”
“Освен това са ме учили, че тя е всемогъща. А днес не успя да спаси Хенрик, да изгони демона от него и да го пречисти.”
Запиши си кодовата дума “сто”.
Премини на 150.
130
… по свой собствен избор е приел демона в душата си и му е позволил да пусне корени в нея. Именно той е убил Хенрик. А Светлината е силна, но дори тя не може да помогне на този, който сам се скрива от нея.
Премини на 150.
131
Когато кокалестите му пръсти се впиха в гърлото ми, отправих последната си молитва към Светлината. Но тя остана нечута. Тя ли ме бе изоставила или аз се бях откъснал от нея?
Потопих се в море от болка, което ме отведе в дълбините на мрака.
Злощастен край на приключението. Моля, върни се на 1 и започни от начало.
132
На другата сутрин влязох в храма и забелязах, че не съм сам. На една от пейките бе седнал съдията Дрейл. Високата му прегърбена фигура бе обърната с лице към олтара, а ръцете му бяха сключени като за молитва.
Изненадах се, че бе дошъл тук толкова рано, тъй като той не бе от най-честите посетители на храма.
Когато ме чу се сепна и се изправи.
– Добро утро, отче!
Под очите си имаше торбички, а в гласа му се четеше нетипична слабост.
– Нека Светлината води твоите стъпки, братко. Какво мога да направя за теб?
– Отче, мога ли да разчитам на дискретност? Има нещо, което трябва да обсъдя с теб.
Кимнах и го поканих да ме последва в изповедалнята. Беше малка, наполовина подземна стая с две кресла с долепени гърбове.
– Джейкъб, мисля че синът ми Кайн е вещер – гласът му стана дрезгав.
Познавах Кайн още от малко момче. Правеше впечатление на добър и послушен. Но в последно време нещо в излъчването му се беше променило. Сякаш Светлината не успяваше да го докосне и той оставаше сам в мрака.
– Вчера – продължи съдията – намерих бележка с някакви странни стихове, от които ми настръхна косата. А и случката от миналата седмица…
Последва дълга пауза. Не можех да го видя, но ми се струваше, че е променил решението си и не иска да говори.
Можеш да го оставиш сам да вземе решение (2) или да го помолиш да разкаже повече за бележката (3), или за случката от миналата седмица (4).
133
Калия ме погледна продължително, сякаш се чудеше какво да отговори.
– Да речем, че са символи, за които вярвам, че ми помагат да лекувам. Както вече може би си успял да се убедиш, често приготвените от мен отвари успяват да помогнат на болните да се почувстват по-добре.
Ако си избрал специализация лечител, премини на 135. В противен случай, можеш да настояваш да ти даде още информация (на 136, ако си избрал специализацияизповедник или на 137, ако не си) или (ако не си го направил още), да я попиташ за отношението й към Светлината (134).
134
– Въпросът е труден – каза тя, докато погледът й блуждаеше по стените на храма. – Определено не изпитвам същото като теб, отче. За мен тя е само частичен източник на лечение. В комбинация със силата на водата или определени растения, може да възстанови здравето на болните. Но, само толкова.
Усмихнах се. Явно бе от хората, които не приемаха Светлината в сърцето си, дори да й служеха.
Можеш да се опиташ да я убедиш в значимостта на Светлината, дори с риск да бъдеш досаден (138), да я попиташ за символите на роклята й (ако все още не си го направил – 133) или да не казваш нищо (139).
135
– Като послушник посветих много време в изучаване на билките. Обясняваха ни, че някои видове са твърде опасни, за да бъдат използвани. Горски пламък, каменна гъба, момина коса. Тези растения са забранени, но ти често добавяш отвари от тях в мазилата, които приготвяш.
– Да, отче. И те стават по-лековити. Разбира се, имат нужда от специална обработка, защото имат неприятното свойство да абсорбират много Мрак. Какво казва Църквата на Светлината за тези, които използват тези билки? – в очите й проблеснаха искри.
– Че обикновено са вещери. Хора, които бродят на ръба между Светлината и Мрака и неминуемо падат в лапите на последния.
– Значи си знаел през цялото време?
– Да, сестро.
Запиши си кодовата дума “метла” и 1 точка благоразположение.
– Какво е твоето мнение?
– Одобрявам. (140)
– Не одобрявам. (141)
136
– Отче, разумът ми казва, че трябва да мълча, но интуицията ми подсказва, че мога да ти се доверя. Това са знаците на петте елемента – тя изпъна ръката си пред мен и ми показа символите един по един. – Слънцето, което за теб би означавало Светлина, е огън и смелост. Капката е вода и лечение, разбира се, за теб това може да е осветената вода, която често добавям към мехлемите си. Скалата е земя или непоколебимост. А вихърът е въздух или промяна. Сърцето е дух. Нещо, което ти би нарекъл душа.
– Значи ти си…
– Названието не ме притеснява отче. Вещица. Какво са ти казвали от Църквата на Светлината за нас?
– Че сте хора, които бродят на ръба между Светлината и Мрака и неминуемо падат в лапите на последния.
– Брат Джейкъб, заедно сме излекували десетки болни. Познаваш ме от известно време… Как приемаш факта, че в лазарета работиш с вещица?
Калия се усмихна, но червенината по бузите й издаваше напрежение.
Запиши си кодовата дума “метла”.
– Одобрявам. (140)
– Не одобрявам. (141)
137
– Съжалявам, отче, не мога да ти кажа. Има неща, които е най-добре да останат неразкрити.
Кимнах.
– Както решиш сестро. Всеки има правото да говори или да мълчи. Ако решиш, че имаш какво да споделиш с мен, аз съм насреща. Без значение дали става въпрос за това или нещо друго.
– Благодаря ти, отче.
Премини на 139.
138
Започнах да рецитирам една от заучените речи подходящи за случая, но така и не успях да я завърша. Калия повдигна отворената си длан и ме прекъсна:
– Отче, извинявам се, но в момента нямам време. Може да продължим някой друг път?
Намали оценката за благоразположение с 1 точка (дори ако това значи новата стойност да е отрицателна).
Премини на 139.
139
– Трябва да тръгвам, брат Джейкъб. Налага се да намеря няколко стръка речна мерудия. Тя цъфти само за ден приблизително по това време на годината.
– Отиди си с мир, сестро.
– Скоро ще дойда да си взема цветята.
Калия направи лек реверанс и напусна храма.
“Не искаш да си тръгва, нали така?”
Огледах се, но не успях да определя откъде идва гласът.
“Не ме търси, отец Джейкъб. Защото аз съм там, където ничии очи не могат да проникнат.”
“В душата ми ли?”
“Точно така.”
Усетих вълна на страх да се надига в мен.
“Кой си и какво искаш. Нека Светлината ме пази от злото.”
“Аз съм отражение на твоята истинска същност. Знам от какво се нуждаеш и какво искаш…”
Ако се опиташ да се бориш с гласа, мини на 142, ако си избрал специализация екзорсист или на 144, ако не си. В противен случай, можеш да го изслушаш. (143)
140
– Калия, един от най-важните уроци, който научих в Църквата бе да си съставям мнение за някого само на база на делата му. Използваш това, което умееш, за да служиш на каузата на Светлината. За мен, ти вървиш по пътя й, без значение какво е официалното становище на Църквата. А то дори не е заклеймяващо, а просто съдържа предупреждение.
– Благодаря за милите думи, отче.
Увеличи благоразположението с 1 точка.
– Но все пак, искам да внимаваш. Не прави нищо, за което може да те накара да намразиш образа в огледалото.
– Обещавам, отче. Моля те да запазиш призванието ми в тайна. Сигурна съм, че повечето хора не биха ме разбрали така добре, както теб.
Премини на 139.
141
– …това, с което се занимаваш е много опасно. Какво би станало, ако не успееш да неутрализираш мрака от растенията и те увредят болния?
– Отче, знам какво правя. Сторила ли съм нещо, с което да загубя доверието ти?
Намали оценката за благоразположение с 1 точка (дори ако това значи новата стойност да е отрицателна).
– Все още не, но е много вероятно някога да сбъркаш. И тогава може някой да пострада.
Калия присви очи.
– Също както е възможно това да се случи, ако не рискувам с така наречените забранени билки, нали така?
Не можах да отвърна нищо.
Премини на 139.
142
Прошепнах една от молитвите за изгонване на демон. Гласът премина в писклив вой.
“Подозирах, че си силен, отче. Освен това си на свещена земя. Добре, този път ще си отида. Но ще се върна. Можеш да се опиташ да се скриеш от себе си, но не и да успееш да унищожиш Мрака в душата си.”
Мини на 145.
143
“Не искаш тя да си тръгва, защото ти е приятно в нейната компания.”
“Тя е просто един от членовете на паството ми. Мое задължение е да отделям необходимото внимание на всеки от тях. Освен това ми помага в лазарета.”
“Престани да се криеш зад робата си, отче. Аз съм в душата ти и знам какво се крие там.”
“Нима там има нещо, за което не знам?”
“Не, но има нещо, което не би признал пред себе си. Нима не би искал Калия да е твоя спътница в живота? Твоя половинка?”
Усетих топлина да се разлива по бузите ми.
“Като свещеник на Църквата на Светлината, преди 4 години се отказах да търся половинка.”
“В такъв случай, Светлината те е лишила от правото да търсиш щастие!”
Ако се съгласиш с гласа, мини на 146. Ако отречеш, премини на 147.
144
Гласът премина в истеричен смях.
“Отче, очаквах, че ще се опиташ да се бориш с мен. Но знай, че няма да успееш. Както казах, аз съм в дълбините на душата ти. Аз съм твоите слабости и копнежи.”
Усетих, че ми прилошава. Нямах друг избор, освен да оставя гласа да говори.
Премини на 143.
145
Когато гласът ме напусна, студена пот бе избила по цялото ми тяло. Седнах на близката пейка и се опитах да се успокоя.
Прекарах остатъка от деня в четене на свещени книги и молитви. Малко преди залез слънце успях да възвърна спокойствието си и да се убедя, че гласът няма да се върне отново.
Премини на 148.
146
“Да, наистина не разбирам защо Светлината изисква това от своите свещеници. Бих могъл да й служа дори ако съм глава на семейство и трябва да се грижа за него. Но надявам се, че има основателна причина за това.”
“Надеждата е хубаво нещо, брат Джейкъб, един от добродетелите на същата тази Светлина. Само си представи какъв можеше да бъде живота ти, ако не беше облякъл расото. Или да ти нарисувам картинката аз, понеже знам какво се крие в теб?”
Преглътнах шумно.
“Мисля, че няма нужда. Разбрах това, което се опита да ми кажеш.”
“Радвам се. А сега ще си тръгна и ще те оставя да търсиш Светлината в себе си.”
Запиши си кодовата дума “слава”
Мини на 145.
147
“Не, както вече казах, аз се отказах от правото да създам семейство. Направих го по собствена воля. Защото представата ми за щастието никога не е била това, което ми описваш. Исках да служа на Светлината, да изпълнявам повелите й. И да се грижа за цяло паство. Доволен съм от това, което получавам в замяна. Не бих искал да променям призванието, нито каквото и да било от сегашния ми живот.”
“Не съм убеден, че сам си вярваш, отче.”
Премини на 145.
148
Последните лъчи проникваха през стъкления покрив на Храма на светлината, плъзгаха се по цветните стъкла и образуваха залязващ калейдоскоп по мраморния под. Пламъците над четирите свещника, които обграждаха олтара, отдавна бяха изгаснали. Отправих последна молитва към Светлината и се приготвих да напусна светата обител.
Тогава се появи тя и накара настъпващия мрак да се отдръпне в ъглите. Беше малко момиченце, на не повече от две годинки. С дълга рокля на цветя и големи виолетови очи.
– Отче, нека Светлината бди над теб! – прошепна тя.
Трябваше ми малко време, за да осъзная, че пред мен бе един от посланиците на Светлината. Ангел.
– Нека Светлината бди над всички свои чада, неземна – леко кимнах с глава.
Момиченцето ми се усмихна. Излъчваше радост, която се предаде и на мен. А умората, която бях натрупал през деня тутакси изчезна.
– Отче Джейкъб, Светлината ти благодари за това, че й помагаш да достигне до душите на хората – гласът й бе нежен като песента на гора, играеща си с повея на вятъра.
Изчервих се. Усетих как в очите ми се появяват сълзи.Нима след всичките тези години Светлината най-сетне реши да ми проговори?
– Ти си един от най-силните воини на Светлината – продължи тя. – Много скоро селото ще има нужда от подкрепата именно на такъв човек. Сигурна съм, че ще успееш да се справиш. Но, ако товарът ти се стори прекалено тежък и не виждаш изход, помоли Светлината да ме изпрати при теб. Можеш да го направиш само веднъж. Още съм малка и слаба, а всяка намеса в делата на хората ме изморява. Много…
Момиченцето залитна, но успя да се задържи на краката си.
– Чие име да кажа в молитвата?
– Клариса… Не губи вяра!
В храма стана тъмно.
Премини на 132.

149
– Вземи пример от Калия, тя също е вещица, но използва способностите си само за целите на доброто. На Светлината.
– Тя ли ти каза това.… че е вещица?
– Да – отговорих и осъзнах какво съм направил току що.
– Значи нарушаваш неприкосновеността на тайната между изповядващ се и свещеник. Или може би тя изрично се е отказала от това право?
Не исках да предавам повелите на Светлината повторно, така че просто казах истината.
– Не, Кайн. Не бяхме в изповедалнята, и това ме обърка. Споделеното със свещеник е тайна до момента, в който споделящият изрично не изяви друга воля. Направих грешка, но много исках да насоча вниманието ти към вещица, която за момента не гледа към мрака.
– Познавам Калия и се възхищавам на нейните способности. Всъщност не трябва да говоря за това. Не и пред мним свещеник, който не спазва собствения си канон.
Кайн напусна мястото с бърза крачка. Последните му думи обаче, отекваха в съзнанието ми години на ред. Останах известно време, колкото да се опитам (неуспешно) да събера мислите си, след което се върнах в лазарета.
Запиши си кодовата дума “гордост”.
Премини на 24.
150
Главоболието ми се усили дотолкова, че ми идваше да викам от болка. Светът бавно потъмня.
В мислите ми се появи Клариса.
– Отче, нека Светлината върне мира в душата ти!
И настана блажена тишина.
Неохотно отворих очи. Последните ми спомени бяха от каменистия път. Очаквах да съм някъде там, в района на къщата на Калия, но видях, че съм си в спалнята.
– Отче, успя ли да си починеш? – чух познатия детски глас.
Погледнах към вратата.
– Да, Клариса, благословена да е Светлината. Не си спомням как попаднах тук.
Ангелчето ме погледна с виолетовите си очи.
– Върна се без чужда помощ, отче. Само имаше нужда от малко напътствия. Явно битката с демонолога те е изтощила много – тя мигна и светлината, която излъчваше се усили.
Станах и изтупах расото си. Беше цялото в пръст и листа.
– Казано е: „Не е важно дали дрехите ти са мръсни, а колко чиста е душата ти”.
Усмихнах се.
– Отче, в състояние ли си да влезеш в още една битка в името на Светлината?
Погледнах я учудено. Явно не се шегуваше.
– Аз съм свещеник. Винаги съм готов, дори на предсмъртния си одър – въздъхнах. – Макар че, малко ми дойде в повече.
– Знаех си, че Светлината може да разчита на теб, отче. Чувал ли си за легендата за затворените ангели?
Това, обаче, е друга история. Сега можеш да прочетеш раздела “оценка на играта”.
Оценка на играта
Поздравления за достигане до победния край в това приключение. Надявам се не са ти убягнали важните елементи от историята.
За читателите, които ценят състезателния елемент, е предвидена оценка на играта. Пътят на Светлината е написан така, че късметът и правилните решения да водят до по-голям успех във финалната битка. Именно затова, сумата в графа “щети” е основна за съставяне на оценката. Максималната възможна стойност на “щети” е 9 при специализация изповедник / лечител и 10 при специализация екзорсист.
За да получиш оценката за играта, към “щети”
– добави 1, ако си избрал специализация различна от екзорсист
и нямаш нито една от кодовите думи: “слава”; “гордост”; “сянка”; “дом.”
– извади 2, ако имаш кодова дума “сто”.
Възможни са резултати от 3 до 10.
(rofl) Не знам дали някой осъзнава, че едно време имаше цели книги, които са по-кратки от този разказ. Добре е. Хареса ми в по-голямата си част. Не съм голям фен на Светлината по принцип (фен съм на Неутралитета и Логиката) и това за малко да ме пречука. Малко уточнение за света, че единствения начин да си свесен боец на Светлината значи наистина да си такъв, а не просто добър човек нямаше да ми дойде в повече 😉
като цяло, след две изигравания — оценка 6/10.
Получава няколко минуса:
— Шанса в една и съща култура и етнос да има Флоренс, Айкън, Кейн и МагдаленА, да не говорим за Джейкъб и Калия… е, не.
— “Не си търся половинка”… ъъъ out of character, и то яко.
— в края абсолютно не ми беше ясно какво се случва, как и защо. За малко да пукна, тъй като “нямаш думата “молитва”” не бе подчертано. Цялата тази история с молитвата можеше да е по подразбиране и изобщо да се изключи от схемата.
— светът не ми хареса. отнех 1 точка заради темата на разказа. Личните ми разбирания не биха ме оставили да сложа 10/10 на разказ провокиращ сляпото следване на висша сила. Сори 🙂
Уникален разказ!С нетърпение чакам още нещо от Ro#i#!
Оценката от първото ми изиграване е 5/10 и съм много горд с постижението си !
само желая да уточня, че оценката в коментарът ми е за разказа, а не оценката ми от изиграванията 😀
За чии сте наблъскали по 3 празни реда [b]след[/b] номера на епизода!? Един пред него го разбирам един пред и зад него го разбирам ама 3 след…
Потенциалът си е на мястото, но щеше да е добре да мине една редакция. Има какво да се подобри със сигурност.
Интересна история. Героят попада в различни ситуации — социални, медицински, свръхестествени и т.н. Това, което ми липсва е бекграунда — описанията на околността, трудно ми е да навлезя в “атмосферата”.
Хареса ми битката накрая.
Поздравления за добрата работа, ако бях даскал щях да напиша — мн.добър 5 🙂
7/10 оценка получих накрая 🙂
Интересен ми беше разказът. Готин стил. Иначе да — още по-хубаво щеше да е да се вкарат повече детайли към света, да се развият повече персонажите.
Но когато авторът реши, че ще напише цяла книга, че ще се захване сериозно — със сигурност би отделил повече време за това.
За безплатен онлайн разказ, мисля, че историята заслужава 8/10 🙂
Разказът ми хареса много така че моята оценка е 8/10 за него.
Колкото до оценката на героя: Мисля че като екзорсист може да се получат 11 точки щети, а не 10. Също така при ‘молитва’ накрая изборът дали да се молиш само за себе си или и за двамата не е равностоен — само губиш ако се молиш и за двамата, а ако действаш само за себе си нанасяш три точки щети!
Сърдечно благодаря! Прав си. Щетите насени в епизод 115 трябва да бъдат намалени от 2 на 1 точка.
Хубав разказ! Добра игра се е получила, ама на мен нещо не ми провървя. По-добре да не споменавам колко точки получих… ще стана за смях. Не ми се отдава да играя с тоя герой и това е.
По-горе има мение да развиеш още персонажите и въобще темата за Джейкъб — подкрепям изцяло.
Забележка към оформлението. Има много силно разреждане между отделните параграфи и между номерата на епизодите и самия епизод.
Добър разказ, хареса ми. Бях малко скептичен в началото, не съм фен на неща които ти казват, едва ли не, прави само добро и тогава ще успееш във всичко. Но разказа си има игра и си има и логични избори.
Оценка 10/10 на базата на едно нормално прочитане, не съм дълбал из разклоненията. Разказът много ми хареса. Изборите бяха логични, ситуациите разнообразни. Ще прочета други неща от същия автор с интерес.
Не е лошо разказчето особенно написано от непрофесионалист.6.5/10
[…] на Пътят на Светлината, препоръчва се да прочетете първо другото […]