„До Ада и Назад” е събитие, която няма аналог в родното книжно пространство. Не отричам, че бяха правени опити са сборници, съдържащи или направени изцяло от хорър, но никой досега в България не е успявал да обедини на едно място енергията, силата, стремежа и таланта на 23 автори, чиито 31 творби се разпростират на цели 436 страници. Предговорът на тези 1100 парчета чист мрак, концентриран подобно черна дупка, е дело на големия български фантаст Петър Кърджилов, чиито книги „Орбитата на Сизиф” и „Призрачен цикъл” вече са се превърнали в класика. Няма как да пропуснем и корицата и илюстрациите, чийто автор е не друг, а Петър Станимиров – художника, който илюстрираше старите издания на Стивън Кинг и Дийн Кунц на български, списание „Дъга”, комикси, книги-игри, детски приказки, компютърни игри и какво ли не още.
Разказите в книгата са пъстри и разностилни, подобно корицата й. Уникална е комбинацията между различните автори – различни стилове и похвати, различно виждане към света, различни инструменти, с които боравят, различни неща, които искат да кажат на читателите. Тук ще откриете съвременен реалистичен хорър (Адриан Лазаровски –„Барбароса 2012”, Петьо Ангелов – „Декември”), фантастика (Владимир Сунгарски – „Коледа”, Божидар Грозданов – „Червеният жерав”), откровена бруталност и садизъм (Rogger Dojh – „Стариците”, Иво Казар – „Садо-Мазо”), класически хорър (Донко Найденов – „Проклятието на старата къща”, Валентин Десков – „Някъде другаде”), откровено порно (Симеон Трифонов – „Страстен четвъртък”, Иво Казар – „Кафе с късметче”), вампири (Александър Перентидис – „Целувката на вампири”, Марин Трошанов – „Последният ловец на вампири”), дори социално-философоски творби (Александър Драганов – „Нещото от кладенеца”, Бранимир Събев – „Необичайно предложение”) и още много. С други думи, тук има за всекиго по нещо.
Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика няма. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби – не.
Сборникът вече се продава в някои книжарници, но аз лично бих препоръчал на желаещите да си го закупят от клубчето за бордови, ролеви, книги-игри и игри с карти “Magic” на Ген. Паренсов 35, понеже само там се предлага с 30% отстъпка.
Пожелавам ви приятно четене… и приятни студени тръпки по гърба в зимните нощи с тази книга…
Бранимир Събев
Отстъпката радва, но каква е коричната цена?
Също, не виждам разказа на Бла в списъка.
… каза Бла 🙂
Не аз определям по какъв начин се подвизават хората. 😀
Коричната цена е 12 лв, в клубчето на Паренсов 35 се продава за 8 лв. Ами, май бед, пропуснах разказа на Бла в статията, както и още 16 разказа, но няма как да обявя всички автори и творбите им, нали трябва да има изненади 🙂
Дано е интересен тоя сборник, кефя се на ужаси. Ма не знам дали ще се прежаля преди да чуя отзиви
Който си го вземе няма да сгреши. Разказите до един са брутални. Разказа на Бранко кърти мивки.
… каза Бранко 🙂
Един за мен!
садизъм.…… леле! май ще си го купя
откровено порно… и аз се замислям.
Бах ви у изродите сте тука, не ви ли е срам бе уродиииииииииииииииииии!!!!!
Към споменатите неща, присъстващи в антологията ще добавя още психотрилър (Благой Иванов — Пробуден в Мрак, Ерджан Бекир — Съдбата ни преследва), градски легенди (Спасимир Тренчев — Дама Пика, Мартин Дамянов — Бебето което не плачеше), слашъри (всичките на Иван Атанасов, Коста Сивов — Сред свои), сюрреализъм от висок клас (Циничния Елф — Меланхолия: Крах с послание), та дори и любовни истории (Александър Перентидис — Анин, Венета Въжарова — Вещица). Изобщо, сборникът не е за изпускане 😉
Ще си я купя веднага щом се върна в София 🙂
коблин, не съди за книгата по корицата
Не съдя, той Бранко това си е написал в материала. 🙂
Ако съдех по корицата, досега да съм си взел десет бройки. 😉
някои от разказите са голяма отврат докато ги четях чак ми се досра
Що бе, да няма вътре и букаке?
Честно казано, мисля, че това ревю щеше да има доста повече тежест, ако не беше написано от единия от съставителите на сборника.
Така ми звучи все едно е умряла циганката, дето го хвалеше, а това никога не е хубаво.
Съжалявам.
Още когато постна темата във форума на ShadowDance, написах, че никой от авторите, с които съм запознат, не ми вдъхва доверие. Чел съм произведения на Коста Сивов, Александър Драганов и Венета Въжарова. Честно казано, ако техните имена ги нямаше, вероятно щях да съм по-надъхан да купя сборника. Венета Въжарова поне реагира добре на критика, което е хубаво. Начинът, по който сборникът на Спасимир Тренчев беше ревюиран в ShadowDance, и особено дадените примери, просто ме отказаха и от него.
Както виждам, всъщност доста от хората, прочели сборника, са всъщност поне малко недоволни от него. Това не е добре.
Все пак ви желая успех.
от многото думи дето си изписал става ясно че ужасно много ти се пише но понеже не можеш да пишеш постваш и блогърстваш да се късаш 🙂
Какво?
Все пак, благодарим 😉
В допълнение, бих искал да се оплача от оня глас в трейлърите: изобщо не чете верни ревюта, а хвали, хвали… сякаш в Холивуд не е останала и една циганка! Почти съм сигурен, че му плащат, да знаете. Толкова за безпристрастния журнализъм!
Оня глас в трейлърите е съвсем друга бира поради ред причини. Най-малкото трейлърите са платена реклама, докато ревютата в списанията би трябвало да са нещо съвсем различно.
Не е друга бира, защото текстът горе не е ревю, а представяне, при това от един от създателите на проекта. Сори за заобиколния начин, по който го казах първия път.
Тигре, пресолил си манджата. Първо е редно да четеш, после да се изказваш. И като говориш така за хора, които са се подписали с имената си, кажи и ти твоето за да видим какво, по-добро си написал. За да знаем дали може да се съобразяваме с вкусовете ти или не. Нали, така е редно, все пак. Щото може и да си прав, ама аз откъде да знам, че нямаш лични мотиви или пък просто така си хейтиш да ти дойде настроение. То в интернет човек може да постъпва колкото си иска некоректно, но ако иска в думите му да се вслушват е по-добре да не вади треските от очите на другите, преди да е извадил гредата от своето.
Ъмм, такова, аз греди в очите нямам, а и не търся да вадя трески от чуждите. Имам си очила…
Ако толкова държиш да видиш какво съм написал — във форума на ShadowDance има два мои разказа. И двата не са нищо особено, пък дори и да бяха — не е моя работа аз да го казвам. Във форума на сайта knigi-igri.net пък има един мой превод на разказ на Робърт Хауърд. И на двете места съм регистриран с ника Tigermaster, поради което името ми няма да ти помогне с нищо. Не съм издавал никога нищо на хартия(освен много отдавна, в училищния вестник) и за момента нямам такива амбиции. Пиша по-малко, отколкото ми се иска, честно казано, а и трудно бих казал, че съм добър автор.
И?
Това дали мога да писателствам с какво би направило мнението ми по-валидно? Трябва ли да съм строителен инжинер, за да мога да кажа, че покривът на някоя къща тече? Или какво? Не трябва ли да казвам, когато видя проблем?
Пише се инженер. И аз все го бърках преди. Иначе е хубаво наистина да казваш, когато видиш проблем, спор няма. Работата е там, че го казваш без да си прочел конкретните разкази, за които става дума. Това е нещото, което не хваща тежест в твърденията ти. Иначе си личи, че си буден и интелигентен човек. Затова ще отречеш ли, че преди да прочетеш нещо, не е редно да го критикуваш. И когато жонглираш с нечии истински имена е редно, чисто етично, да ги споменаваш, в една или друга светлина, след като си прочел конкретното нещо, за което става дума, в случая “До ада и назад”.
Като видях тази публикация, първоначално смятах да не се намесвам, но с течение на постингите не се стърпях. С уважение към вкусовете на всеки един читател, но следното изказване: “Честно казано, ако техните имена ги нямаше, вероятно щях да съм по-надъхан да купя сборника” просто не може да остане без коментар. И така, без да коментирам моите произведения, които бяха доста добре оплюти от Шедоуденсърите в даден период от време, които обаче не страдат от харесване и интерес от истински литератори, за което говорят някои мои постижения (няма да ги изреждам, за да не звучи като хвалене, разбирай заяждане, каквото си е, де!!!), мога да кажа, че разказите на другите двама гореспоменати са много добри. И не го казвам от някакво чувство за защита на общото дело, а защото действително е така. И не знам как липсата на 3 автори могат да те накарат да прочетеш нещо — доста тъпо ми звучи на мен. Вместо да плюете в онзи форум на хейта, през това време прочетете някоя и друга книга — смятам, че ще е доста по-полезно.
Коста Сивов, причината, поради която те посрещнаха така в Shadowdance, беше — основно — поведението ти. Съжалявам, че го казвам така, и се надявам да не се засегнеш.
Лично аз от твоя разказ там останах с впечатление за автор с голям потенциал, който, обаче, е трябвало да отдели повече време да се шлифова. “Отвъд безкрайните пущинаци” можеше да е велик разказ, а и убийството накрая е доста идейно, но… Както и да е…
Tigermaster, първо, благодаря за добрите думи за разказа ми и за мен като цяло. Оценям го наистина. А за Шедоуденс не ми се говори, защото там се отнасят по този начин с всички автори (поне моите наблюдения са такива). Иначе казано честно, “До ада и назад” си е доста добра антология за почитателите на жанра. Ако обичаш такава литература, няма да останеш разочарован.
Аз прочетох сборника и наистина не харесах разказа на Александър Драганов, защото има някакви претенции за социална позиция, но всъщност е доста кух и блудкав, въпреки що годе добрата идея. Да не говоря за култово-абсурдните изречения на места. Разказа на Коста Сивов е много по-добър, хареса ми много, но претупан на места, навярно е трябвало да събере историята в определен обем, който не му е достигнал. За разказа на Венета Въжарова мога да кажа само хубави неща, много добър диалог, свежа история, тънък хумор, бързо действие. Разказа на Спасимир Тренчев е с готина идея, но претрупан с информация, особено в диалозите, което ги прави да звучат нереално. Това е мнението ми за разказите на авторите, които са цитирани тук. Написах го, защото съм съгласен с eled, че когато говориш за нещо, то първо трябва да си запознат с него. И призовавам хората да се отнасят с внимание към труда на другите, когато го оценяват. Лично аз съм художник и съм се напатил от подобни критици. Опитвам се и да пиша, но предимно поезия. В антологията срещнах и доста други разкази, които си заслужават да бъде прочетена, особено от фенове на жанра. Вярно, че някои не ми харесаха, но …разни хора, разни идеали! Със сигурност и те ще намерят читатели, които да ги оценят.
Добре, че не коментирам съдържанието на сборника, нали…
тайгърчо да внимава, че май не знае кво е САВАРИНА :)))
Какво, по дяволите?
Потребителят mengo току-що вкара доста… СОЧЕН момент от един разказ в сборника, по-точно “Садо-Мазо” на Иво Казар, затова се чувстваш така… недоразбрал 😛
Ами това е проблемът с онлайн критиците — плюват нещо дето нито са чели, нито яли, нито дори помирисали.
И аз си купих книгата най-накрая… тия дни ще я прочета, но доста се надъхах от съдържанието.
В шадоуденс са клинично болни и дребнави хорицата. За такива като тях си има и термин във imdb (където може да прочетеш унищожителна критика дори за доказани шедьоври). Терминът е nitpick (When someone (who may have been recently pwned) Will dig up any random shit to try to get back at you or to make you look wrong.). Ако ги попиташ в Шадоуденс защо първо не напишат нещо, не го издадът и не приемат критика така както смело я раздават не можеш да получиш аргументация а смях в лицето. Просто игнорирайте тези хора, които пречат на тези дето имат желание да се развиват (дори да са абсолютни некадърници, все пак опитите трябва да бъдат поощрявани).
Мойте петте стотинки за сборника. Ще съм честен, повечето не ми харесаха и нямам желание и време да отделям негативни емоции за да обясня, че ги намирам за слаби. Ето кои ми харесаха:
Садо — Мазо
Нещото от кладенеца
Необичайно предложение (чел съм и други неща от автора. Този човек е извратен)
Барбароса
Краят на Света
Други забележки: С малки изключения, разказите, които са писани с американоидни имена и герой са просто слаби по мойте стандарти. Знам, че това е фантастичен жанр извън правилата и рамките, но за Бога. Хора пишете за неща, които познавате. Толкова добри са хорърите, които са писани в нашата Българска реалност.
Много е яко че наистина можеш да си го вземеш от това клубче за 8 лв, вместо 12. Аз така направих и съм доволен. 🙂 Към 450 страници, даже има и няколко илюстрации. Прочетох 3 разказа и засега добре се забавлявам. Като че ли досега нацелих само добри разкази, надявам се да продължават да са такива и натам. Като човек който си пада по ужасите бих го препоръчал. Не че ме уплашиха (засега), но все пак понятието “български хорър” е достатъчно интригуващо. 🙂