Дами и гос­по­да, изклю­чи­тел­но огром­но удо­вол­с­т­вие за мен е да ви пред­ста­вя току-що изляз­ла­та от печат един­с­т­ве­на и нес­рав­ни­ма по рода си анто­ло­гия на бъл­гар­с­кия хорър – сбор­ни­кът с раз­ка­зи „До Ада и Назад”. Некол­ко­ме­сеч­ни­те уси­лия на три­ма­та със­та­ви­те­ли на тази кни­га – Бра­ни­мир Събев, Бла­гой Ива­нов и Адри­ан Лаза­ров­с­ки най-накрая се увен­ча­ха с успех. Мъки­те и тру­дът бяха кан­с­ки, но сега, кога­то галя кори­ца­та на това про­из­ве­де­ние на изкус­т­во­то или поглеж­дам към сто­ти­ци­те брой­ки от тира­жа, изви­ся­ва­щи се над лег­ло­то ми си мис­ля – мам­ка му, стру­ва­ше си.

 

До Ада и Назад” е съби­тие, коя­то няма ана­лог в род­но­то книж­но прост­ран­с­т­во. Не отри­чам, че бяха пра­ве­ни опи­ти са сбор­ни­ци, съдър­жа­щи или напра­ве­ни изця­ло от хорър, но никой досе­га в Бъл­га­рия не е успя­вал да обе­ди­ни на едно мяс­то енер­ги­я­та, сила­та, стре­ме­жа и талан­та на 23 авто­ри, чии­то 31 твор­би се раз­прос­ти­рат на цели 436 стра­ни­ци. Пред­го­во­рът на тези 1100 пар­че­та чист мрак, кон­цен­т­ри­ран подоб­но чер­на дуп­ка, е дело на голе­мия бъл­гар­с­ки фан­таст Петър Кър­джи­лов, чии­то кни­ги „Орби­та­та на Сизиф” и „Призра­чен цикъл” вече са се пре­вър­на­ли в кла­си­ка. Няма как да про­пус­нем и кори­ца­та и илюс­т­ра­ци­и­те, чий­то автор е не друг, а Петър Ста­ни­ми­ров – худож­ни­ка, кой­то илюс­т­ри­ра­ше ста­ри­те изда­ния на Сти­вън Кинг и Дийн Кунц на бъл­гар­с­ки, спи­са­ние „Дъга”, комик­си, кни­ги-игри, дет­с­ки при­каз­ки, ком­пю­тър­ни игри и как­во ли не още.

 

Раз­ка­зи­те в кни­га­та са пъс­т­ри и раз­нос­тил­ни, подоб­но кори­ца­та й. Уни­кал­на е ком­би­на­ци­я­та меж­ду раз­лич­ни­те авто­ри – раз­лич­ни сти­ло­ве и похва­ти, раз­лич­но виж­да­не към све­та, раз­лич­ни инс­т­ру­мен­ти, с кои­то бора­вят, раз­лич­ни неща, кои­то искат да кажат на чита­те­ли­те. Тук ще откри­е­те съв­ре­ме­нен реа­лис­ти­чен хорър (Адри­ан Лаза­ров­с­ки –„Бар­ба­ро­са 2012”, Петьо Анге­лов – „Декем­в­ри”), фан­тас­ти­ка (Вла­ди­мир Сун­гар­с­ки – „Коле­да”, Божи­дар Гроз­да­нов – „Чер­ве­ни­ят жерав”), откро­ве­на бру­тал­ност и сади­зъм (Rogger Dojh – „Ста­ри­ци­те”, Иво Казар – „Садо-Мазо”), кла­си­чес­ки хорър (Дон­ко Най­де­нов – „Прокля­ти­е­то на ста­ра­та къща”, Вален­тин Дес­ков – „Някъ­де дру­га­де”), откро­ве­но пор­но (Симе­он Три­фо­нов – „Страс­тен чет­вър­тък”, Иво Казар – „Кафе с къс­мет­че”), вам­пи­ри (Алек­сан­дър Перен­ти­дис – „Целув­ка­та на вам­пи­ри”, Марин Тро­ша­нов – „Послед­ни­ят ловец на вам­пи­ри”), дори соци­ал­но-фило­со­фос­ки твор­би (Алек­сан­дър Дра­га­нов – „Нещо­то от кла­де­не­ца”, Бра­ни­мир Събев – „Нео­би­чай­но пред­ло­же­ние”) и още мно­го. С дру­ги думи, тук има за все­ки­го по нещо.

 

Сме­ло мога да твър­дя, че в анто­ло­ги­я­та сла­би раз­ка­зи на прак­ти­ка няма. Има доб­ри, има мно­го доб­ри, има и уни­кал­но доб­ри, но сла­би – не.

 

Сбор­ни­кът вече се про­да­ва в някои кни­жар­ни­ци, но аз лич­но бих пре­по­ръ­чал на жела­е­щи­те да си го заку­пят от клуб­че­то за бор­до­ви, роле­ви, кни­ги-игри и игри с кар­ти “Magic” на Ген. Парен­сов 35, поне­же само там се пред­ла­га с 30% отстъпка.

 

Поже­ла­вам ви при­ят­но чете­не… и при­ят­ни сту­де­ни тръп­ки по гър­ба в зим­ни­те нощи с тази книга…

 

Бра­ни­мир Събев

39 thoughts on “До Ада и назад”
  1. Отстъп­ка­та рад­ва, но как­ва е корич­на­та цена?

    Също, не виж­дам раз­ка­за на Бла в списъка.

    1. Не аз опре­де­лям по какъв начин се под­ви­за­ват хората. 😀

  2. Корич­на­та цена е 12 лв, в клуб­че­то на Парен­сов 35 се про­да­ва за 8 лв. Ами, май бед, про­пус­нах раз­ка­за на Бла в ста­ти­я­та, как­то и още 16 раз­ка­за, но няма как да обя­вя всич­ки авто­ри и твор­би­те им, нали тряб­ва да има изненади 🙂

  3. Дано е инте­ре­сен тоя сбор­ник, кефя се на ужа­си. Ма не знам дали ще се пре­жа­ля пре­ди да чуя отзиви

  4. Кой­то си го взе­ме няма да сгре­ши. Раз­ка­зи­те до един са бру­тал­ни. Раз­ка­за на Бран­ко кър­ти мивки.

    1. Бах ви у изро­ди­те сте тука, не ви ли е срам бе уродиииииииииииииииииии!!!!!

  5. Към спо­ме­на­ти­те неща, при­със­т­ва­щи в анто­ло­ги­я­та ще доба­вя още пси­хот­ри­лър (Бла­гой Ива­нов — Про­бу­ден в Мрак, Ерджан Бекир — Съд­ба­та ни преслед­ва), град­с­ки леген­ди (Спа­си­мир Трен­чев — Дама Пика, Мар­тин Дамя­нов — Бебе­то кое­то не пла­че­ше), сла­шъ­ри (всич­ки­те на Иван Ата­на­сов, Кос­та Сивов — Сред свои), сюр­ре­а­ли­зъм от висок клас (Цинич­ния Елф — Мелан­хо­лия: Крах с посла­ние), та дори и любов­ни исто­рии (Алек­сан­дър Перен­ти­дис — Анин, Вене­та Въжа­ро­ва — Вещи­ца). Изоб­що, сбор­ни­кът не е за изпускане 😉

    1. Не съдя, той Бран­ко това си е напи­сал в материала. 🙂

      Ако съдех по кори­ца­та, досе­га да съм си взел десет бройки. 😉

    2. някои от раз­ка­зи­те са голя­ма отврат дока­то ги четях чак ми се досра

  6. Чес­т­но каза­но, мис­ля, че това ревю щеше да има доста пове­че тежест, ако не беше напи­са­но от еди­ния от със­та­ви­те­ли­те на сборника.
    Така ми зву­чи все едно е умря­ла циган­ка­та, дето го хва­ле­ше, а това нико­га не е хубаво.
    Съжалявам.
    Още кога­то пост­на тема­та във фору­ма на ShadowDance, напи­сах, че никой от авто­ри­те, с кои­то съм запоз­нат, не ми вдъх­ва дове­рие. Чел съм про­из­ве­де­ния на Кос­та Сивов, Алек­сан­дър Дра­га­нов и Вене­та Въжа­ро­ва. Чес­т­но каза­но, ако тех­ни­те име­на ги няма­ше, веро­ят­но щях да съм по-надъ­хан да купя сбор­ни­ка. Вене­та Въжа­ро­ва поне реа­ги­ра доб­ре на кри­ти­ка, кое­то е хуба­во. Начи­нът, по кой­то сбор­ни­кът на Спа­си­мир Трен­чев беше ревю­и­ран в ShadowDance, и осо­бе­но даде­ни­те при­ме­ри, просто ме отка­за­ха и от него.
    Как­то виж­дам, всъщ­ност доста от хора­та, про­че­ли сбор­ни­ка, са всъщ­ност поне мал­ко недо­вол­ни от него. Това не е добре.
    Все пак ви желая успех.

    1. от мно­го­то думи дето си изпи­сал ста­ва ясно че ужас­но мно­го ти се пише но поне­же не можеш да пишеш пост­ваш и бло­гър­с­т­ваш да се късаш 🙂

    2. В допъл­не­ние, бих искал да се опла­ча от оня глас в трей­лъ­ри­те: изоб­що не чете вер­ни ревю­та, а хва­ли, хва­ли… сякаш в Холи­вуд не е оста­на­ла и една циган­ка! Поч­ти съм сигу­рен, че му пла­щат, да зна­е­те. Тол­ко­ва за без­п­рис­т­рас­т­ния журнализъм!

    3. Оня глас в трей­лъ­ри­те е съв­сем дру­га бира пора­ди ред при­чи­ни. Най-мал­ко­то трей­лъ­ри­те са пла­те­на рек­ла­ма, дока­то ревю­та­та в спи­са­ни­я­та би тряб­ва­ло да са нещо съв­сем различно.

    4. Не е дру­га бира, защо­то тек­с­тът горе не е ревю, а пред­ста­вя­не, при това от един от съз­да­те­ли­те на про­ек­та. Сори за заоби­кол­ния начин, по кой­то го казах пър­вия път.

    5. Тиг­ре, пре­со­лил си ман­джа­та. Пър­во е ред­но да четеш, после да се изказ­ваш. И като гово­риш така за хора, кои­то са се под­пи­са­ли с име­на­та си, кажи и ти тво­е­то за да видим как­во, по-добро си напи­сал. За да зна­ем дали може да се съоб­ра­зя­ва­ме с вку­со­ве­те ти или не. Нали, така е ред­но, все пак. Щото може и да си прав, ама аз откъ­де да знам, че нямаш лич­ни моти­ви или пък просто така си хей­тиш да ти дой­де наст­ро­е­ние. То в интер­нет човек може да постъп­ва кол­ко­то си иска неко­рек­т­но, но ако иска в думи­те му да се вслуш­ват е по-доб­ре да не вади трес­ки­те от очи­те на дру­ги­те, пре­ди да е изва­дил гре­да­та от своето.

    6. Ъмм, тако­ва, аз гре­ди в очи­те нямам, а и не тър­ся да вадя трес­ки от чуж­ди­те. Имам си очила…
      Ако тол­ко­ва дър­жиш да видиш как­во съм напи­сал — във фору­ма на ShadowDance има два мои раз­ка­за. И два­та не са нищо осо­бе­но, пък дори и да бяха — не е моя рабо­та аз да го каз­вам. Във фору­ма на сай­та knigi-igri.net пък има един мой пре­вод на раз­каз на Робърт Хау­ърд. И на две­те мес­та съм регис­т­ри­ран с ника Tigermaster, пора­ди кое­то име­то ми няма да ти помог­не с нищо. Не съм изда­вал нико­га нищо на хартия(освен мно­го отдав­на, в учи­лищ­ния вес­т­ник) и за момен­та нямам таки­ва амби­ции. Пиша по-мал­ко, откол­ко­то ми се иска, чес­т­но каза­но, а и труд­но бих казал, че съм добър автор.

      И?

      Това дали мога да писа­тел­с­т­вам с как­во би напра­ви­ло мне­ни­е­то ми по-валид­но? Тряб­ва ли да съм стро­и­те­лен инжи­нер, за да мога да кажа, че покри­вът на някоя къща тече? Или как­во? Не тряб­ва ли да каз­вам, кога­то видя проблем?

    7. Пише се инже­нер. И аз все го бър­ках пре­ди. Ина­че е хуба­во наис­ти­на да каз­ваш, кога­то видиш проб­лем, спор няма. Рабо­та­та е там, че го каз­ваш без да си про­чел кон­к­рет­ни­те раз­ка­зи, за кои­то ста­ва дума. Това е нещо­то, кое­то не хва­ща тежест в твър­де­ни­я­та ти. Ина­че си личи, че си буден и инте­ли­ген­тен човек. Зато­ва ще отре­чеш ли, че пре­ди да про­че­теш нещо, не е ред­но да го кри­ти­ку­ваш. И кога­то жон­г­ли­раш с нечии истин­с­ки име­на е ред­но, чис­то етич­но, да ги спо­ме­на­ваш, в една или дру­га свет­ли­на, след като си про­чел кон­к­рет­но­то нещо, за кое­то ста­ва дума, в слу­чая “До ада и назад”.

    8. Като видях тази пуб­ли­ка­ция, пър­во­на­чал­но смя­тах да не се намес­вам, но с тече­ние на постин­ги­те не се стър­пях. С ува­же­ние към вку­со­ве­те на все­ки един чита­тел, но след­но­то изказ­ва­не: “Чес­т­но каза­но, ако тех­ни­те име­на ги няма­ше, веро­ят­но щях да съм по-надъ­хан да купя сбор­ни­ка” просто не може да оста­не без комен­тар. И така, без да комен­ти­рам мои­те про­из­ве­де­ния, кои­то бяха доста доб­ре оплю­ти от Шедо­у­ден­съ­ри­те в даден пери­од от вре­ме, кои­то оба­че не стра­дат от харес­ва­не и инте­рес от истин­с­ки лите­ра­то­ри, за кое­то гово­рят някои мои пости­же­ния (няма да ги изреж­дам, за да не зву­чи като хва­ле­не, раз­би­рай заяж­да­не, как­во­то си е, де!!!), мога да кажа, че раз­ка­зи­те на дру­ги­те два­ма горес­по­ме­на­ти са мно­го доб­ри. И не го каз­вам от някак­во чув­с­т­во за защи­та на общо­то дело, а защо­то дейс­т­ви­тел­но е така. И не знам как лип­са­та на 3 авто­ри могат да те нака­рат да про­че­теш нещо — доста тъпо ми зву­чи на мен. Вмес­то да плю­е­те в онзи форум на хей­та, през това вре­ме про­че­те­те някоя и дру­га кни­га — смя­там, че ще е доста по-полезно.

    9. Кос­та Сивов, при­чи­на­та, пора­ди коя­то те посрещ­на­ха така в Shadowdance, беше — основ­но — пове­де­ни­е­то ти. Съжа­ля­вам, че го каз­вам така, и се надя­вам да не се засегнеш.
      Лич­но аз от твоя раз­каз там оста­нах с впе­чат­ле­ние за автор с голям потен­ци­ал, кой­то, оба­че, е тряб­ва­ло да отде­ли пове­че вре­ме да се шли­фо­ва. “Отвъд без­к­рай­ни­те пущи­на­ци” може­ше да е велик раз­каз, а и убийс­т­во­то накрая е доста идей­но, но… Как­то и да е…

    10. Tigermaster, пър­во, бла­го­да­ря за доб­ри­те думи за раз­ка­за ми и за мен като цяло. Оце­ням го наис­ти­на. А за Шедо­у­денс не ми се гово­ри, защо­то там се отна­сят по този начин с всич­ки авто­ри (поне мои­те наблю­де­ния са таки­ва). Ина­че каза­но чес­т­но, “До ада и назад” си е доста доб­ра анто­ло­гия за почи­та­те­ли­те на жан­ра. Ако оби­чаш така­ва лите­ра­ту­ра, няма да оста­неш разочарован.

    11. Аз про­че­тох сбор­ни­ка и наис­ти­на не харе­сах раз­ка­за на Алек­сан­дър Дра­га­нов, защо­то има някак­ви пре­тен­ции за соци­ал­на пози­ция, но всъщ­ност е доста кух и блуд­кав, въп­ре­ки що годе доб­ра­та идея. Да не гово­ря за кул­то­во-абсур­д­ни­те изре­че­ния на мес­та. Раз­ка­за на Кос­та Сивов е мно­го по-добър, харе­са ми мно­го, но пре­ту­пан на мес­та, навяр­но е тряб­ва­ло да събе­ре исто­ри­я­та в опре­де­лен обем, кой­то не му е достиг­нал. За раз­ка­за на Вене­та Въжа­ро­ва мога да кажа само хуба­ви неща, мно­го добър диа­лог, све­жа исто­рия, тънък хумор, бър­зо дейс­т­вие. Раз­ка­за на Спа­си­мир Трен­чев е с готи­на идея, но претру­пан с инфор­ма­ция, осо­бе­но в диа­ло­зи­те, кое­то ги пра­ви да зву­чат нере­ал­но. Това е мне­ни­е­то ми за раз­ка­зи­те на авто­ри­те, кои­то са цити­ра­ни тук. Напи­сах го, защо­то съм съг­ла­сен с eled, че кога­то гово­риш за нещо, то пър­во тряб­ва да си запоз­нат с него. И при­зо­ва­вам хора­та да се отна­сят с вни­ма­ние към тру­да на дру­ги­те, кога­то го оце­ня­ват. Лич­но аз съм худож­ник и съм се напа­тил от подоб­ни кри­ти­ци. Опит­вам се и да пиша, но пре­дим­но поезия. В анто­ло­ги­я­та срещ­нах и доста дру­ги раз­ка­зи, кои­то си заслу­жа­ват да бъде про­че­те­на, осо­бе­но от фено­ве на жан­ра. Вяр­но, че някои не ми харе­са­ха, но …раз­ни хора, раз­ни иде­а­ли! Със сигур­ност и те ще наме­рят чита­те­ли, кои­то да ги оценят.

    12. Доб­ре, че не комен­ти­рам съдър­жа­ни­е­то на сбор­ни­ка, нали…

    1. Потре­би­те­лят mengo току-що вка­ра доста… СОЧЕН момент от един раз­каз в сбор­ни­ка, по-точ­но “Садо-Мазо” на Иво Казар, зато­ва се чув­с­т­ваш така… недоразбрал 😛

  7. Ами това е проб­ле­мът с онлайн кри­ти­ци­те — плю­ват нещо дето нито са чели, нито яли, нито дори помирисали.

  8. И аз си купих кни­га­та най-накрая… тия дни ще я про­че­та, но доста се надъ­хах от съдържанието.

  9. В шадо­у­денс са кли­нич­но бол­ни и дреб­на­ви хори­ца­та. За таки­ва като тях си има и тер­мин във imdb (къде­то може да про­че­теш уни­що­жи­тел­на кри­ти­ка дори за дока­за­ни шедьов­ри). Тер­ми­нът е nitpick (When someone (who may have been recently pwned) Will dig up any random shit to try to get back at you or to make you look wrong.). Ако ги попи­таш в Шадо­у­денс защо пър­во не напи­шат нещо, не го изда­дът и не при­емат кри­ти­ка така как­то сме­ло я раз­да­ват не можеш да полу­чиш аргу­мен­та­ция а смях в лице­то. Просто игно­ри­рай­те тези хора, кои­то пре­чат на тези дето имат жела­ние да се раз­ви­ват (дори да са абсо­лют­ни нека­дър­ни­ци, все пак опи­ти­те тряб­ва да бъдат поощрявани).
    Мой­те пет­те сто­тин­ки за сбор­ни­ка. Ще съм чес­тен, пове­че­то не ми харе­са­ха и нямам жела­ние и вре­ме да отде­лям нега­тив­ни емо­ции за да обяс­ня, че ги нами­рам за сла­би. Ето кои ми харесаха:
    Садо — Мазо
    Нещо­то от кладенеца
    Нео­би­чай­но пред­ло­же­ние (чел съм и дру­ги неща от авто­ра. Този човек е извратен)
    Барбароса
    Кра­ят на Света

    Дру­ги забе­леж­ки: С мал­ки изклю­че­ния, раз­ка­зи­те, кои­то са писа­ни с аме­ри­ка­но­ид­ни име­на и герой са просто сла­би по мой­те стан­дар­ти. Знам, че това е фан­тас­ти­чен жанр извън пра­ви­ла­та и рам­ки­те, но за Бога. Хора пише­те за неща, кои­то позна­ва­те. Тол­ко­ва доб­ри са хоръ­ри­те, кои­то са писа­ни в наша­та Бъл­гар­с­ка реалност.

  10. Мно­го е яко че наис­ти­на можеш да си го взе­меш от това клуб­че за 8 лв, вмес­то 12. Аз така напра­вих и съм дово­лен. 🙂 Към 450 стра­ни­ци, даже има и някол­ко илюс­т­ра­ции. Про­че­тох 3 раз­ка­за и засе­га доб­ре се забав­ля­вам. Като че ли досе­га наце­лих само доб­ри раз­ка­зи, надя­вам се да про­дъл­жа­ват да са таки­ва и натам. Като човек кой­то си пада по ужа­си­те бих го пре­по­ръ­чал. Не че ме упла­ши­ха (засе­га), но все пак поня­ти­е­то “бъл­гар­с­ки хорър” е доста­тъч­но интригуващо. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *