Кога­то ми пред­ло­жи­ха да пиша за спи­са­ни­е­то в раз­дел музи­ка, пър­во­то нещо кое­то ми дой­де на ум беше секс и вто­ро­то, кое­то е тема­та на насто­я­ща­та ста­тия — гру­ув метал. Слу­ша­ли ли сте музи­ка, коя­то ви кара да иска­те да наби­е­те няко­го? Слу­ша­ли ли сте музи­ка, коя­то ви кара да се покла­ща­те рит­мич­но? Е, гру­ув метъ­лът ви кара да иска­те да наби­е­те няко­го дока­то куфе­е­те. Моят пър­ви сблъ­сък с гру­ув метъ­ла бяха девет­де­се­тар­с­ки­те албу­ми на Sepultura и Pantera, а по-къс­но и пър­ви­те албу­ми на Machine Head и Godsmack. Тряб­ва да призная, че в нача­ло­то не харес­вах осо­бе­но трай­бъл рит­ми­те в Chaos A.D. на Sepultura, а пък по-осо­бе­но­то гру­у­ви зву­че­не на “Vulgar Display of Power” не ми беше по-вку­са поне­же Pantera ме бяха спе­че­ли­ли с “Cowboys From Hell”, кой­то е по-траш откол­ко­то гру­у­ви. Но е нуж­но да се отче­те, че по това вре­ме слу­шах пре­дим­но хеви и пау­ър метъл, нямах мно­го при­яте­ли, седях на послед­ния чин, четях фен­тъ­зи и фан­тас­ти­ка и бях авто­сек­су­а­лен. Тога­ва бях на мне­ние, че кол­ко­то музи­ка­та е по-бър­за и слож­на, тол­ко­ва е по-яка и кол­ко­то по-висо­ки тоно­ве може­ха да взи­мат вока­ли­те тол­ко­ва по-доб­ри бяха.

Кога­то чух за пръв път “Far Beyond Driven” на Pantera се почув­с­т­вах като чове­ка от облож­ка­та. Опре­де­ле­но няма­ше любов от пър­ва­та лъжи­ца. Но пък Disturbed още с пър­вия си албум ме спе­че­ли­ха. Макар и Дей­вид Дрей­мън да ста­ва доса­ден с кря­ка­не­то си в даден момент, то не може да се отре­че неве­ро­ят­ни­ят му тем­бър. А това в гру­ув метъ­ла вър­ви пове­че откол­ко­то спо­соб­ност­та да уцел­ваш тоно­ве­те. Всъщ­ност в гру­ув метъ­ла неща­та, кои­то имат зна­че­ние и са опре­де­ля­щи за усе­ща­не­то са тек­с­тът, наси­те­на­та гру­ба тек­с­ту­ра на инс­т­ру­мен­ти­те и гла­со­ве­те, вла­че­щи­те се син­ко­пи­ра­ни рит­ми, кои­то на момен­ти се реду­ват със стър­же­не на мор­ко­ви (от стра­на на кита­рис­ти­те) и сип­ва­не на кар­то­фи (от стра­на на бара­ба­нис­ти­те)  и не на послед­но мяс­то гра­да­ци­я­та на напре­же­ни­е­то в пес­ни­те. Някои пес­ни са агре­сив­ни и бър­зи отна­ча­ло докрай — набут­ват те в задъ­не­на улич­ка, пре­би­ват те, открад­ват ти невин­ност­та и пари­те и ти показ­ват сре­ден пръст. Дру­ги пес­ни пък имат неве­ро­ят­на струк­ту­ра и аран­жи­мент: при поло­же­ние, че на пър­ви при­пев си избух­нал здра­во, а на вто­ри при­пев си изпи­тал мощен орга­зъм и в изблик на агре­сив­на еуфо­рия си раз­бил стол в гла­ва­та на най-близ­кия човек (или поне си изпи­тал некон­т­ро­ли­ру­е­мо­то жела­ние да го напра­виш), то как­во пра­виш кога­то дой­де кул­ми­на­ци­я­та — крат­ка­та наби­ра­ща интер­лю­дий­ка след­ва­на от при­пев изпят и изсви­рен със престъп­на жес­то­кост? Аз още не съм измис­лил реше­ние, кое­то да е соци­ал­но при­ем­ли­во и да укро­тя­ва агре­си­я­та ми по-вре­ме на песен­та. Поня­ко­га куфея със стран­на физи­о­но­мия … поня­ко­га пра­вя стран­ни дви­же­ния … поня­ко­га просто седя с poker face и ана­ли­зи­рам песен­та мис­ле­но, но нищо от това не е доста­тъч­но за да постиг­на хар­мо­ния меж­ду чув­с­т­ва и дейс­т­вия и пълен катарзис.

След това откро­ве­ние ми е мно­го труд­но да напи­ша нещо смис­ле­но, зато­ва ще свър­ша набър­зо със ста­ти­я­та и за финал ще ви дам за домаш­на рабо­та да се запоз­на­е­те със след­ни­те парчета:

Pantera — Walk
Machine Head — Ten Ton Hammer
Sepultura — Refuse/Resist
Helmet — Biscuits for Smut — една мно­го яка и недо­о­це­не­на банда
Prong — Unconditional — още една не твър­де попу­ляр­на банда
Godsmack — Vampires
Disturbed — Prayer
Lamb of God — Redneck
Throwdown — Holy Roller — тези са нови за мен, но са страшни
Stemm — Face the pain

От мен толкова(засега). Със сигур­ност не съм спо­ме­нал всич­ки заслу­жа­ва­щи вни­ма­ние бан­ди, но ако под ста­ти­я­та има мяс­то за комен­та­ри може­те да допъл­ни­те мои­те пропуски.

Наслаж­да­вай­те се на агре­сия в най-чист вид по вре­ме на свет­ли­те колед­ни празници.

Cutthroat

2 thoughts on “Groove”
  1. Мно­го полез­на ста­тия. Раз­би­ва­щи пар­че­та, някои от кои­то чух за пър­ви път. На мен лич­но от тази музи­ка не ми дейс­т­ва агре­сив­но — на ней­ния фон релак­си­рам. Но, пред­по­ла­гам ста­ва въп­рос за пер­со­нал­ни особености.

  2. На мен също ми допад­на статията :).
    осо­бен­но като ми напом­ни за пес­ни­те Сепул­ту­ра кои­то не съм врът­кал скоро.

    ина­че и аз немо­га да кажа че ми дейс­т­ват агресивно.
    Слу­шам такъв тип музи­ка кога­то имам нуж­да да си осво­бо­дя гла­ва­та от вся­как­ви глу­пос­ти и да си почи­на малко :).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *