Groove

Кога­то чух за пръв път “Far Beyond Driven” на Pantera се почув­с­т­вах като чове­ка от облож­ка­та. Опре­де­ле­но няма­ше любов от пър­ва­та лъжи­ца. Но пък Disturbed още с пър­вия си албум ме спе­че­ли­ха. Макар и Дей­вид Дрей­мън да ста­ва доса­ден с кря­ка­не­то си в даден момент, то не може да се отре­че неве­ро­ят­ни­ят му тем­бър. А това в гру­ув метъ­ла вър­ви пове­че откол­ко­то спо­соб­ност­та да уцел­ваш тоно­ве­те. Всъщ­ност в гру­ув метъ­ла неща­та, кои­то имат зна­че­ние и са опре­де­ля­щи за усе­ща­не­то са тек­с­тът, наси­те­на­та гру­ба тек­с­ту­ра на инс­т­ру­мен­ти­те и гла­со­ве­те, вла­че­щи­те се син­ко­пи­ра­ни рит­ми, кои­то на момен­ти се реду­ват със стър­же­не на мор­ко­ви (от стра­на на кита­рис­ти­те) и сип­ва­не на кар­то­фи (от стра­на на бара­ба­нис­ти­те)  и не на послед­но мяс­то гра­да­ци­я­та на напре­же­ни­е­то в пес­ни­те. Някои пес­ни са агре­сив­ни и бър­зи отна­ча­ло докрай — набут­ват те в задъ­не­на улич­ка, пре­би­ват те, открад­ват ти невин­ност­та и пари­те и ти показ­ват сре­ден пръст. Дру­ги пес­ни пък имат неве­ро­ят­на струк­ту­ра и аран­жи­мент: при поло­же­ние, че на пър­ви при­пев си избух­нал здра­во, а на вто­ри при­пев си изпи­тал мощен орга­зъм и в изблик на агре­сив­на еуфо­рия си раз­бил стол в гла­ва­та на най-близ­кия човек (или поне си изпи­тал некон­т­ро­ли­ру­е­мо­то жела­ние да го напра­виш), то как­во пра­виш кога­то дой­де кул­ми­на­ци­я­та — крат­ка­та наби­ра­ща интер­лю­дий­ка след­ва­на от при­пев изпят и изсви­рен със престъп­на жес­то­кост? Аз още не съм измис­лил реше­ние, кое­то да е соци­ал­но при­ем­ли­во и да укро­тя­ва агре­си­я­та ми по-вре­ме на песен­та. Поня­ко­га куфея със стран­на физи­о­но­мия … поня­ко­га пра­вя стран­ни дви­же­ния … поня­ко­га просто седя с poker face и ана­ли­зи­рам песен­та мис­ле­но, но нищо от това не е доста­тъч­но за да постиг­на хар­мо­ния меж­ду чув­с­т­ва и дейс­т­вия и пълен катарзис.

След това откро­ве­ние ми е мно­го труд­но да напи­ша нещо смис­ле­но, зато­ва ще свър­ша набър­зо със ста­ти­я­та и за финал ще ви дам за домаш­на рабо­та да се запоз­на­е­те със след­ни­те парчета:

Pantera — Walk
Machine Head — Ten Ton Hammer
Sepultura — Refuse/Resist
Helmet — Biscuits for Smut — една мно­го яка и недо­о­це­не­на банда
Prong — Unconditional — още една не твър­де попу­ляр­на банда
Godsmack — Vampires
Disturbed — Prayer
Lamb of God — Redneck
Throwdown — Holy Roller — тези са нови за мен, но са страшни
Stemm — Face the pain

От мен толкова(засега). Със сигур­ност не съм спо­ме­нал всич­ки заслу­жа­ва­щи вни­ма­ние бан­ди, но ако под ста­ти­я­та има мяс­то за комен­та­ри може­те да допъл­ни­те мои­те пропуски.

Наслаж­да­вай­те се на агре­сия в най-чист вид по вре­ме на свет­ли­те колед­ни празници.

Cutthroat