Когато чух за пръв път “Far Beyond Driven” на Pantera се почувствах като човека от обложката. Определено нямаше любов от първата лъжица. Но пък Disturbed още с първия си албум ме спечелиха. Макар и Дейвид Дреймън да става досаден с крякането си в даден момент, то не може да се отрече невероятният му тембър. А това в груув метъла върви повече отколкото способността да уцелваш тоновете. Всъщност в груув метъла нещата, които имат значение и са определящи за усещането са текстът, наситената груба текстура на инструментите и гласовете, влачещите се синкопирани ритми, които на моменти се редуват със стържене на моркови (от страна на китаристите) и сипване на картофи (от страна на барабанистите) и не на последно място градацията на напрежението в песните. Някои песни са агресивни и бързи отначало докрай — набутват те в задънена уличка, пребиват те, открадват ти невинността и парите и ти показват среден пръст. Други песни пък имат невероятна структура и аранжимент: при положение, че на първи припев си избухнал здраво, а на втори припев си изпитал мощен оргазъм и в изблик на агресивна еуфория си разбил стол в главата на най-близкия човек (или поне си изпитал неконтролируемото желание да го направиш), то какво правиш когато дойде кулминацията — кратката набираща интерлюдийка следвана от припев изпят и изсвирен със престъпна жестокост? Аз още не съм измислил решение, което да е социално приемливо и да укротява агресията ми по-време на песента. Понякога куфея със странна физиономия … понякога правя странни движения … понякога просто седя с poker face и анализирам песента мислено, но нищо от това не е достатъчно за да постигна хармония между чувства и действия и пълен катарзис.
След това откровение ми е много трудно да напиша нещо смислено, затова ще свърша набързо със статията и за финал ще ви дам за домашна работа да се запознаете със следните парчета:
Pantera — Walk
Machine Head — Ten Ton Hammer
Sepultura — Refuse/Resist
Helmet — Biscuits for Smut — една много яка и недооценена банда
Prong — Unconditional — още една не твърде популярна банда
Godsmack — Vampires
Disturbed — Prayer
Lamb of God — Redneck
Throwdown — Holy Roller — тези са нови за мен, но са страшни
Stemm — Face the pain
От мен толкова(засега). Със сигурност не съм споменал всички заслужаващи внимание банди, но ако под статията има място за коментари можете да допълните моите пропуски.
Наслаждавайте се на агресия в най-чист вид по време на светлите коледни празници.
Cutthroat
Много полезна статия. Разбиващи парчета, някои от които чух за първи път. На мен лично от тази музика не ми действа агресивно — на нейния фон релаксирам. Но, предполагам става въпрос за персонални особености.
На мен също ми допадна статията :).
особенно като ми напомни за песните Сепултура които не съм връткал скоро.
иначе и аз немога да кажа че ми действат агресивно.
Слушам такъв тип музика когато имам нужда да си освободя главата от всякакви глупости и да си почина малко :).