Интервю с Любомир Николов (част 1)

23 декем­в­ри вечер­та, в апар­та­мен­та на Любо в Бъкстон
…
Уейн: Та това е основ­на­та идея на спи­са­ни­е­то. Да дадем три­бу­на на всич­ки ста­ри и нови авто­ри, кои­то по една или дру­га при­чи­на още нямат гото­ви и под­хо­дя­щи за изда­ва­не кни­ги. Имай пред­вид, че вече на прак­ти­ка всич­ки авто­ри са в общ­ност­та — не само извес­т­ни­те, а и съв­сем нови мом­че­та, как­то и пове­че­то от ста­ра­та въл­на с по една или две книги.

Колин: (под­смих­ва се) Ами то доб­ре, но може би не е хуба­во чак с всички.

Уейн: Как­во имаш предвид?

Колин: Ами има­ше някои, кои­то… Любо Цонев, например.

Уейн: Това Джак Блъд ли беше?

Колин: Не помня псев­до­ни­ма. И раз­би­ра се със Сим тряб­ва да се дейс­т­ва мно­го вни­ма­тел­но. ( усмих­ва се)

Уейн: Сега разбирам.

Любо: Има­ше си таки­ва, кои­то могат — и таки­ва, кои­то пра­ве­ха пъл­на хал­ту­ра. Просто изпол­з­ва­ха жан­ра — и те до голя­ма сте­пен повли­я­ха за запа­да­не­то му. И друг е въп­ро­сът, че ние кои­то бях­ме утвър­де­ни — сва­лих­ме качес­т­во­то. Това е абсо­лют­на­та исти­на. Там и Мега също… си има­ше трес­ки за дяла­не. Иска­ха да завла­де­ят паза­ра и сло­жи­ха сро­ко­ве — нереални.

Уейн: Наско­ро преглеж­дах ката­ло­га на сай­та и се ужа­сих от броя на стра­то­ве­те. Изли­за­ли са нещо като два стра­та и кой знае кол­ко кни­ги-игри на месец. Това е самоубийство.

Колин: Пре­то­вар­ва­не на паза­ра. Точно.

Уейн: Кани­ба­ли­зи­ра­не на про­даж­би­те. Даже чух, че това е била целе­на­со­че­на поли­ти­ка, а не просто лошо планиране.

Колин: А, това накрая, да. Те Бард реши­ха, че така и така всич­ко заги­ва — та да изце­дят как­во­то е възможно.

Уейн: А за Сим как­во ще кажеш, след като го спо­ме­на в този контекст?

Колин: Ами: пър­во, явно, не се харес­ва твър­де. Но дру­го­то, аз просто да ти кажа, че с него труд­но се работи.

Уейн: (смее се) Зна­чи някой се е опит­вал да рабо­ти с него.

Колин: Ами да, той е и пре­во­дач и фан­тас­ти­ка пише. Но е мни­те­лен и само­лю­бив. Сега, каз­вам ти го — вяр­но, че ми е брат и го защи­та­вам — но просто ти го каз­вам, че е тру­ден за работа.

Уейн: Ние се свър­зах­ме и с него, но той учти­во ни отка­за и заяви, че кни­ги­те-игри са оста­на­ли в мина­ло­то му, за добро или лошо. Така че и да исках­ме да рабо­тим с него, няма как. За смет­ка на това рабо­тим с Върдж, как­то и с Джордж, знаеш.

Колин: Това е чудес­но. Той има свеж поглед и умее да импровизира.

Уейн: Да, и е задоб­рял мно­го в гра­фич­ния дизайн. 🙂 Върдж пък се спра­вя доб­ре със сро­ко­ве­те, как­то вина­ги, а като гово­рим за спи­са­ни­е­то — има и мно­го ста­ри неща, кои­то можем да пус­ка­ме там. Ти имаш ли нещо по тази линия?

Колин: Ани не, не.

Уейн: Поне Леде­ни пира­ти 2? Няма зна­че­ние как­во: откъс, фрагмент.

Колин: Не, то е абсо­лют­но нео­фор­ме­но. Няма доста­тъч­но доб­ра връз­ка меж­ду епизодите.

Уейн: Зна­чи дори за спи­са­ни­е­то няма да ста­не, що оста­ва за изда­ва­не. А рома­ни, недовършени?

Колин: Ами, може откъ­си, да. Напри­мер, имам поло­вин роман, “Рим­бо”.

Уейн: Какъв жанр?

Колин: Чис­та фан­тас­ти­ка, воен­на. Друг свят. Къде­то два супер­ком­пю­тъ­ра водят вой­на. А хора­та просто не зна­ят, че ги управ­ля­ват компютри.

Уейн: Мат­ри­ца­та?

Колин: До голя­ма сте­пен да. Да. Само че в реал­ност­та се води дейс­т­ви­е­то. Сери­оз­на фан­тас­ти­ка. И глав­ни­ят герой е бро­дещ фокус­ник, кой­то оби­ка­ля меж­ду бун­ке­ри­те и убежищата.

Уейн: Кога е писан?

Колин: О, той е писан мно­го отдав­на — и си лежи наполовина.

Уейн: Можем да го пус­нем докъ­де­то е, да. Плюс синоп­сис за цяла­та исто­рия, да речем.

Колин: Това мога да пред­ло­жа. Аз имам и дру­ги неща, ще ги прегле­дам. Напри­мер една исто­рия писа­на по илюс­т­ра­ции, в Мега, мал­ко в сти­ла на Лъв­к­рафт. Тя спо­кой­но може да се пусне.

Уейн: Зна­чи ще има­ме доста­тъч­но въз­мож­нос­ти. Доб­ре, ако гово­рим вече за кни­ги­те-игри, как­во тряб­ва да напра­вим, за да имат те отно­во успех, къде да се при­це­лим: като обем, като въз­раст на таргет-аудиторията?

Колин: Ами, тряб­ва отно­во да се тър­си тая ауди­то­рия, коя­то е била. Не в сми­съл същи­те хора — а ста­ро­то ниво.

Уейн: Инте­рес­но. 🙂 12-годиш­ни мом­че­та значи?

Колин: От 12 до 16. Това е истин­с­ка­та ауди­то­рия на кни­ги­те-игри. А това, че в момен­та има мно­го фено­ве, кои­то са от ста­ро­то поко­ле­ние, това си е съв­сем отдел­но. Това е нос­тал­гия. Аз мно­го се рад­вам, че ги има, и мно­го се рад­вам, кога­то ги срещ­на. И осо­бе­но се гор­дея, кога­то виж­дам, че това им е помог­на­ло в живо­та. Вече са на доста­тъч­но годи­ни, за да ги видим, че мно­го от тях са изби­ли нагоре.

Уейн: Така е, ти ще видиш като дой­деш в общ­ност­та, как има­ме десет­ки, сто­ти­ци хора — успе­ли про­фе­си­о­нал­но, все­ки в сво­е­то си попри­ще — и все­ки пома­га, с как­во­то може.

Колин: Това е най-хуба­во­то и аз смя­там, че тога­ва свър­ших­ме една отлич­на рабо­та, коя­то — тя, мал­ци­на зна­ят за това нещо, но е мно­го важна.

Уейн: Да, на прак­ти­ка кни­ги­те-игри научи­ха цяло едно поко­ле­ние да чете или да оби­ча книгите.

Колин: Точ­но така.

Уейн: Аз сами­ят съм част от това поко­ле­ние, и като автор, и като чита­тел, така че мно­го доб­ре виж­дам неща­та и от две­те стра­ни. Та основ­на­та ми идея вина­ги е била да събе­рем и при­об­щим обрат­но кол­ко­то можем от това поко­ле­ние — а пък ако успе­ем да откъс­нем и съв­ре­мен­ни­те 12 до 16-годиш­ни от ком­пю­тъ­ра, тол­ко­ва по-добре.

Колин: Проб­ле­мът е, че в послед­но вре­ме вече те (25–35 годиш­ни­те) са пре­вър­на­ти в тар­гет-гру­па, в цял свят.

Уейн: Но не и относ­но книгите-игри. 🙂

Колин: Ами те са мър­т­ви отдав­на, да.

Уейн: От 12 годи­ни — или даже към 20 по све­та. Но сега се завръ­щат — наглед слу­чай­но — в един и същ момент, и у нас, и на запад.

Колин: Зна­чи това е зако­но­мер­ност. Всъщ­ност да — поло­вин поколение.

Уейн: Да, завър­та се вед­нъж коле­ло­то и цикъ­лът започ­ва пак. Но това тепър­ва ще го наблю­да­ва­ме. Зна­чи ти като поч­неш да пишеш пак кни­га-игра, ще я пишеш пак за 12–16 годишните?

Колин: Да, никой не се е хва­щал да пише за по-въз­рас­т­ни­те и там би било… мно­го слож­но. Аз поне не знам някой да е писал за по-големи.

Уейн: Виж, ако има едно доста­тъч­но ниво на инте­лект в кни­га­та, тя може да е под­хо­дя­ща и за голе­ми хора, оста­вай­ки достъп­на и за децата.

Колин: Като се замис­ля, може би „Каджан­га” е за мал­ко по-голе­ми. Но дру­га­та ми идея вина­ги е била, да се напра­вят кни­ги за най-мал­ки­те. Но там тряб­ва просто­та — сам раз­би­раш, че проста кни­га-игра труд­но се прави.

Уейн: Ами това е пра­ве­но мно­го, но на запад. Зна­еш ги тези „Избе­ри сво­е­то приклю­че­ние”. Но те си бяха съв­сем дет­с­ки — за 8‑годишни, спо­ред мен. (пау­за) Доб­ре, мина­ва­ме към интер­нет и фору­ми­те. Апро­по, този потре­би­тел номер 500, Колин, на нашия форум си ти, нали?

Колин: Аз съм, аз съм.

Уейн: Зна­чи се запи­са, но те дост­ра­ша да пишеш после? (смее се разбиращо)

Колин: Тряб­ва, тряб­ва да взе­ма да им отговоря.

Уейн: Доб­ре, ще стиг­нем и до това след мал­ко. Кажи ми пър­во как бяха неща­та по вре­ме на Пър­ва­та въл­на, пре­ди интер­нет. Мно­го ли пис­ма полу­ча­вах­те в издателствата?

Колин: Хиля­ди и хиля­ди. Всъщ­ност ние ги раз­пре­де­лях­ме меж­ду авто­ри­те и се ста­ра­ех­ме да отго­ва­ря­ме на най-инте­рес­ни­те — но има­ше под­бор, не може­ше на всич­ки. А и, има нещо дру­го, кое­то съм запом­нил: това е чув­с­т­во­то на страх от тази отго­вор­ност, коя­то се поема. От нас се очак­ва­ше да бъдем едва ли не настав­ни­ци и учи­те­ли, дока­то ние сме обик­но­ве­ни хора все пак.

Уейн: Просто писатели. 🙂

Колин: Иска­ха от нас напът­с­твия в живо­та — нещо, кое­то е мно­го труд­но… Не пря­ко, но това се усе­ща­ше като дух. Пред­по­ла­гам още в нача­ло­то на пре­хо­да се пре­чу­пи­ха общес­т­ве­ни­те отно­ше­ния и мал­ко по мал­ко запад­на­ха отно­ше­ни­я­та роди­те­ли-деца. С посте­пен­но­то нато­вар­ва­не на роди­те­ли­те запад­на­ха отно­ше­ни­я­та с деца­та и те няма­ха към кого да се обър­нат — пред­по­ла­гам, че сега още по-малко.

Уейн: Сега има интернет.

Колин: Интер­нет ги поглъ­ща, но това не вър­ши кой знае как­ва рабо­та. Дру­го­то, тар­гет-гру­пи­те, целе­на­со­че­но съз­да­де­на­та лите­ра­ту­ра, са нещо мно­го опас­но. Аз се опа­ся­вах още с поява­та на Хари Потър, макар че вина­ги съм на прин­ци­па: „да четат как­во­то и да е — само да четат”.

Уейн: Това вече са цели тече­ния в съв­ре­мен­на­та лите­ра­ту­ра: Потър, „Здрач”…

Колин: „Здрач”, там вече ста­на зле, но това е… Поне­же жена ми рабо­ти като педа­го­ги­чес­ки съвет­ник в учи­ли­ще, има­ло е слу­чаи… бая сери­оз­ни по линия на „Здрач”.

Уейн: В Бъл­га­рия при това? Имай пред­вид, че у нас мани­я­та все още е нес­рав­ни­мо по-сла­ба откол­ко­то в Щатите.

Колин: Доста сил­на е. Доб­ре, че западна.

Уейн: Запад­на­ла е манията?

Колин: Ами, поот­ми­на. А слу­ча­и­те: вклю­чи­тел­но с хапа­не. Аз й казах (на жена ми): само до там да не се сти­га, защо­то хапа­не­то е… (пау­за)

Уейн: Сери­оз­ни слу­чаи значи.

Колин: Не сери­оз­ни, но — мал­ко да се отпус­нат и могат да уби­ят човек.

Уейн: Спо­ред мен основ­на­та вре­да е емо­ци­о­нал­на и морал­на: че про­во­ки­ра нере­ал­ни очак­ва­ния у моми­че­та­та и прокла­ми­ра неес­тес­т­ве­ни отношения.

Колин: Да. Тряб­ва мно­го вни­ма­тел­но да се четат. „Здрач” никак не е деликатен.

Уейн: Там отно­во има­ме и мно­го явен при­мер за „Мери Сю” (лит. тер­мин): автор­ка­та пише за това, кое­то би иска­ла да й се е слу­чи­ло на нея самата.

Колин: Да. Как­то впро­чем и Хари Потър, доста ги откъс­ва от реалността.

Уейн: Еска­пи­зъм. Зато­ва са и тол­ко­ва попу­ляр­ни, защо­то дават алтер­на­ти­ва, в кавич­ки, на реалността.

Колин: То зави­си как­во е. При­мер­но от същия тип е… „Замъ­кът на Лорд Валън­тайн” — оба­че е съв­сем дру­го нещо. Или пък, още по-точ­но, сери­я­та „Амбър”. Тя е от съв­сем същия тип, но съв­сем дру­го качес­т­ве­но ниво.

Уейн: Да, обрат­но по тема­та, това е едно от неща­та, за кои­то съжа­ля­вам най-мно­го — че аз съм про­чел може би не пове­че от 4–5 пис­ма от чита­те­ли, защо­то мно­го ряд­ко мина­вах през изда­тел­с­т­ва­та и не са ми дава­ли — а помня, че съм виж­дал цели ЧУВА­ЛИ с корес­пон­ден­ция, скла­ди­ра­ни до вра­та­та в офисите.

Колин: Ами те не се раз­ли­ча­ва­ха осо­бе­но. Те бяха до голя­ма сте­пен от един тип. Пър­во: че „еди кой си автор е „най-голе­мия!” и аз го тача изцяло”.

Уейн: Все пак има­ше и мно­го умни деца, кои­то още навре­ме­то са вли­за­ли в детай­ли и разсъждения.

Колин: Да. Има­ше и кри­ти­ка, коя­то беше осно­ва­тел­на. Но като цяло си при­ли­ча­ха мно­го писмата.

Уейн: А зато­ва все пак ценя тол­ко­ва интер­нет, защо­то навре­ме­то го нямах­ме и бях лишен от обрат­на­та връз­ка с чита­те­ли­те. А при ТЕБ как сто­ят неща­та? Ти пол­з­ваш ли реал­но интер­нет за комуникация?

Колин: Зна­чи аз го изпол­з­вам пре­ди всич­ко като спра­во­чен мате­ри­ал, макар че не вина­ги може да му се вяр­ва. И учас­т­вам във фору­ма на вес­т­ник „Сега”.

Уейн: Сери­оз­но? (уди­вен) Учас­т­ваш във форум?

Колин: Да. Дори мно­го активно.

Уейн: Доб­ре. Зна­чи си запоз­нат с раз­лич­ни­те соци­ал­ни фено­ме­ни във форум­но­то прост­ран­с­т­во: тро­ло­ве, хей­тъ­ри, спамъри…

Колин: Тро­ло­ве, да. И другите…

Уейн: Зна­чи не те при­тес­ня­ва това?

Колин: Не.

Уейн: Тога­ва как­во те е спи­ра­ло досе­га да пишеш на нашия форум?

Колин: Не, каз­вам го напра­во: ста­ва въп­рос за отговорност.

Уейн: Всич­ко това, кое­то спо­ме­на край пис­ма­та и съве­ти­те, кои­то са ти иска­ли читателите…

Колин: На прак­ти­ка аз мъл­ча, защо­то бягам от отго­вор­ност. Защо­то не успя­вам да отго­во­ря на очакванията.

Уейн: Ами, опа­ся­вам се, че е точ­но обрат­но­то. Един­с­т­ве­на­та отго­вор­ност, коя­то би мог­ла да се очак­ва от теб, е да пишеш все пак от вре­ме на вре­ме на чита­те­ли­те, все едно как­во. Ина­че ще си мис­лят: Колин ни е забра­вил, на Колин не му пука…

Колин: Да. През послед­на­та годи­на не съм в със­то­я­ние да — даже не послед­на­та годи­на, послед­на­та поло­ви­на годи­на — не съм в със­то­я­ние да се захва­на как­то тряб­ва да пиша.

Уейн: Дори на форума?

Колин: Не, не — да напи­ша книга.

Уейн: Ще стиг­нем и дотам — но това не е необ­хо­ди­мо изис­к­ва­не. Спо­кой­но можеш да пишеш само въз осно­ва на всич­ки­те си ста­ри кни­ги — мно­зи­на го правят.

Колин: Ина­че, във фору­ма мога, раз­би­ра се — но не мога да им дам това, кое­то искат.

Уейн: Кое­то е?

Колин: Кни­га­та. Не мога да я напи­ша. Сега… Тук гово­рих­ме вече за начи­на на писа­не, но той опре­де­ле­но е раз­ли­чен от писа­не­то на обик­но­ве­на лите­ра­ту­ра. Иска мно­го по-раз­лич­на наст­рой­ка — и ТАМ вече не съм никак във фор­ма. Сега като се замис­лям, писа­не­то на кни­га-игра е двой­но: то е и лите­ра­тур­но, и меха­нич­но. Въп­ро­сът е, че аз съм се изчер­пал в меха­нич­но­то писа­не — с пре­во­ди­те, кои­то пра­вя като работа.

Уейн: Да, ти спо­ме­на, че още в рам­ки­те на Пър­ва­та въл­на бър­зо си се изчер­пал откъм меха­ни­ка на гейм­п­лея и зато­ва си оти­шъл към по-лите­ра­тур­ни и сла­бо инте­рак­тив­ни книги.

Колин: По прин­цип съм слаб там. Но мно­го ме изха­бя­ва пре­во­дът, кой­то е меха­нич­на рабо­та. И сега, аз едно, че не мога да се спра­вям с тази рабо­та, изос­та­вам — и нямам мно­го вре­ме; дру­го­то е, че не мога и да се захва­на с чис­то меха­нич­на рабо­та. Ако отде­ля вре­ме и имам наст­ро­е­ние, сядам да пиша литературно.

Уейн: Ами можеш да напи­шеш сла­бо инте­рак­тив­на игра.

Колин: Да. Да, най-веро­ят­но да.

Уейн: Натам отиват неща­та. Но това изоб­що не е в твой ущърб.

Колин: За схе­ма­тич­на­та сис­те­ма се иска наст­рой­ка, ъ‑ъ… чис­то инже­нер­на, да го кажем. И там ми е най-труд­но­то за момента.

Уейн: Спо­ред мен мно­зин­с­т­во­то чита­те­ли по-ско­ро ще се зарад­ват на такъв ход, защо­то точ­но това искат да про­че­тат — осо­бе­но от теб. Меж­ду дру­го­то, зара­ди заба­вя­не­то и лип­са­та на инфор­ма­ция, някои по-мни­тел­ни и недо­вер­чи­ви хора веро­ят­но са смет­на­ли, че не сме има­ли дого­вор за нова кни­га с теб, че изоб­що не сме говорили…

Колин: Не, не-не — това са глупости.

Уейн: Май­къл Майнд­крайм, меж­ду дру­го­то, беше един от мал­ко­то въп­рос­ни хора. Макар в момен­та да не е на форума.

Колин: Ами след като няма да пише, поне да не пречи.

Уейн: Доб­ре, ами това отго­ва­ря и на този въп­рос. Аз вина­ги съм под­чер­та­вал, че дого­во­рът ни не е обвър­зан със сро­ко­ве. По-ско­ро задъл­жа­ва мен, кога­то завър­шиш обя­ве­на­та кни­га-игра, да я издам, рек­ла­ми­рам и раз­прос­т­ра­ня по най-доб­рия начин.

Колин: Да, точ­но така.

Уейн: Това оба­че по ника­къв начин не бива да те спи­ра да пишеш на нашия форум.

Колин: Ами да, аз тък­мо сега съм прекра­тил писа­не­то на фору­ма на „Сега”.

Уейн: (раз­сми­ва се) Така ли? Защо?

Колин: Виж сега, там се навъ­ди­ха мно­го хей­тъ­ри — и то поощ­ря­ва­ни, по поли­ти­чес­ка линия. И ста­на така, че за един месец бан­на­ха един, кой­то се опи­та да ме защи­ти. И аз заявих, че не мога да го спа­ся, но мога да спо­де­ля. И си дадох един месец „бан”. (усмих­ва се)

Уейн: Зна­чи си врял и кипял вече. Ами очак­ва­ме те при нас тога­ва — ина­че ще тряб­ва да идвам за такъв раз­го­вор за все­ки брой на списанието. 😉

Колин: (смее се)

(По-голя­ма­та част от тран­с­к­рип­ци­я­та на дву­ча­со­во­то интер­вю оста­ва за след­ва­щия брой, запо­вя­дай­те отново.)