23 декември вечерта, в апартамента на Любо в Бъкстон
…
Уейн: Та това е основната идея на списанието. Да дадем трибуна на всички стари и нови автори, които по една или друга причина още нямат готови и подходящи за издаване книги. Имай предвид, че вече на практика всички автори са в общността — не само известните, а и съвсем нови момчета, както и повечето от старата вълна с по една или две книги.
Колин: (подсмихва се) Ами то добре, но може би не е хубаво чак с всички.
Уейн: Какво имаш предвид?
Колин: Ами имаше някои, които… Любо Цонев, например.
Уейн: Това Джак Блъд ли беше?
Колин: Не помня псевдонима. И разбира се със Сим трябва да се действа много внимателно. ( усмихва се)
Уейн: Сега разбирам.
Любо: Имаше си такива, които могат — и такива, които правеха пълна халтура. Просто използваха жанра — и те до голяма степен повлияха за западането му. И друг е въпросът, че ние които бяхме утвърдени — свалихме качеството. Това е абсолютната истина. Там и Мега също… си имаше трески за дялане. Искаха да завладеят пазара и сложиха срокове — нереални.
Уейн: Наскоро преглеждах каталога на сайта и се ужасих от броя на стратовете. Излизали са нещо като два страта и кой знае колко книги-игри на месец. Това е самоубийство.
Колин: Претоварване на пазара. Точно.
Уейн: Канибализиране на продажбите. Даже чух, че това е била целенасочена политика, а не просто лошо планиране.
Колин: А, това накрая, да. Те Бард решиха, че така и така всичко загива — та да изцедят каквото е възможно.
Уейн: А за Сим какво ще кажеш, след като го спомена в този контекст?
Колин: Ами: първо, явно, не се харесва твърде. Но другото, аз просто да ти кажа, че с него трудно се работи.
Уейн: (смее се) Значи някой се е опитвал да работи с него.
Колин: Ами да, той е и преводач и фантастика пише. Но е мнителен и самолюбив. Сега, казвам ти го — вярно, че ми е брат и го защитавам — но просто ти го казвам, че е труден за работа.
Уейн: Ние се свързахме и с него, но той учтиво ни отказа и заяви, че книгите-игри са останали в миналото му, за добро или лошо. Така че и да искахме да работим с него, няма как. За сметка на това работим с Върдж, както и с Джордж, знаеш.
Колин: Това е чудесно. Той има свеж поглед и умее да импровизира.
Уейн: Да, и е задобрял много в графичния дизайн. 🙂 Върдж пък се справя добре със сроковете, както винаги, а като говорим за списанието — има и много стари неща, които можем да пускаме там. Ти имаш ли нещо по тази линия?
Колин: Ани не, не.
Уейн: Поне Ледени пирати 2? Няма значение какво: откъс, фрагмент.
Колин: Не, то е абсолютно неоформено. Няма достатъчно добра връзка между епизодите.
Уейн: Значи дори за списанието няма да стане, що остава за издаване. А романи, недовършени?
Колин: Ами, може откъси, да. Например, имам половин роман, “Римбо”.
Уейн: Какъв жанр?
Колин: Чиста фантастика, военна. Друг свят. Където два суперкомпютъра водят война. А хората просто не знаят, че ги управляват компютри.
Уейн: Матрицата?
Колин: До голяма степен да. Да. Само че в реалността се води действието. Сериозна фантастика. И главният герой е бродещ фокусник, който обикаля между бункерите и убежищата.
Уейн: Кога е писан?
Колин: О, той е писан много отдавна — и си лежи наполовина.
Уейн: Можем да го пуснем докъдето е, да. Плюс синопсис за цялата история, да речем.
Колин: Това мога да предложа. Аз имам и други неща, ще ги прегледам. Например една история писана по илюстрации, в Мега, малко в стила на Лъвкрафт. Тя спокойно може да се пусне.
Уейн: Значи ще имаме достатъчно възможности. Добре, ако говорим вече за книгите-игри, какво трябва да направим, за да имат те отново успех, къде да се прицелим: като обем, като възраст на таргет-аудиторията?
Колин: Ами, трябва отново да се търси тая аудитория, която е била. Не в смисъл същите хора — а старото ниво.
Уейн: Интересно. 🙂 12-годишни момчета значи?
Колин: От 12 до 16. Това е истинската аудитория на книгите-игри. А това, че в момента има много фенове, които са от старото поколение, това си е съвсем отделно. Това е носталгия. Аз много се радвам, че ги има, и много се радвам, когато ги срещна. И особено се гордея, когато виждам, че това им е помогнало в живота. Вече са на достатъчно години, за да ги видим, че много от тях са избили нагоре.
Уейн: Така е, ти ще видиш като дойдеш в общността, как имаме десетки, стотици хора — успели професионално, всеки в своето си поприще — и всеки помага, с каквото може.
Колин: Това е най-хубавото и аз смятам, че тогава свършихме една отлична работа, която — тя, малцина знаят за това нещо, но е много важна.
Уейн: Да, на практика книгите-игри научиха цяло едно поколение да чете или да обича книгите.
Колин: Точно така.
Уейн: Аз самият съм част от това поколение, и като автор, и като читател, така че много добре виждам нещата и от двете страни. Та основната ми идея винаги е била да съберем и приобщим обратно колкото можем от това поколение — а пък ако успеем да откъснем и съвременните 12 до 16-годишни от компютъра, толкова по-добре.
Колин: Проблемът е, че в последно време вече те (25–35 годишните) са превърнати в таргет-група, в цял свят.
Уейн: Но не и относно книгите-игри. 🙂
Колин: Ами те са мъртви отдавна, да.
Уейн: От 12 години — или даже към 20 по света. Но сега се завръщат — наглед случайно — в един и същ момент, и у нас, и на запад.
Колин: Значи това е закономерност. Всъщност да — половин поколение.
Уейн: Да, завърта се веднъж колелото и цикълът започва пак. Но това тепърва ще го наблюдаваме. Значи ти като почнеш да пишеш пак книга-игра, ще я пишеш пак за 12–16 годишните?
Колин: Да, никой не се е хващал да пише за по-възрастните и там би било… много сложно. Аз поне не знам някой да е писал за по-големи.
Уейн: Виж, ако има едно достатъчно ниво на интелект в книгата, тя може да е подходяща и за големи хора, оставайки достъпна и за децата.
Колин: Като се замисля, може би „Каджанга” е за малко по-големи. Но другата ми идея винаги е била, да се направят книги за най-малките. Но там трябва простота — сам разбираш, че проста книга-игра трудно се прави.
Уейн: Ами това е правено много, но на запад. Знаеш ги тези „Избери своето приключение”. Но те си бяха съвсем детски — за 8‑годишни, според мен. (пауза) Добре, минаваме към интернет и форумите. Апропо, този потребител номер 500, Колин, на нашия форум си ти, нали?
Колин: Аз съм, аз съм.
Уейн: Значи се записа, но те достраша да пишеш после? (смее се разбиращо)
Колин: Трябва, трябва да взема да им отговоря.
Уейн: Добре, ще стигнем и до това след малко. Кажи ми първо как бяха нещата по време на Първата вълна, преди интернет. Много ли писма получавахте в издателствата?
Колин: Хиляди и хиляди. Всъщност ние ги разпределяхме между авторите и се стараехме да отговаряме на най-интересните — но имаше подбор, не можеше на всички. А и, има нещо друго, което съм запомнил: това е чувството на страх от тази отговорност, която се поема. От нас се очакваше да бъдем едва ли не наставници и учители, докато ние сме обикновени хора все пак.
Уейн: Просто писатели. 🙂
Колин: Искаха от нас напътствия в живота — нещо, което е много трудно… Не пряко, но това се усещаше като дух. Предполагам още в началото на прехода се пречупиха обществените отношения и малко по малко западнаха отношенията родители-деца. С постепенното натоварване на родителите западнаха отношенията с децата и те нямаха към кого да се обърнат — предполагам, че сега още по-малко.
Уейн: Сега има интернет.
Колин: Интернет ги поглъща, но това не върши кой знае каква работа. Другото, таргет-групите, целенасочено създадената литература, са нещо много опасно. Аз се опасявах още с появата на Хари Потър, макар че винаги съм на принципа: „да четат каквото и да е — само да четат”.
Уейн: Това вече са цели течения в съвременната литература: Потър, „Здрач”…
Колин: „Здрач”, там вече стана зле, но това е… Понеже жена ми работи като педагогически съветник в училище, имало е случаи… бая сериозни по линия на „Здрач”.
Уейн: В България при това? Имай предвид, че у нас манията все още е несравнимо по-слаба отколкото в Щатите.
Колин: Доста силна е. Добре, че западна.
Уейн: Западнала е манията?
Колин: Ами, поотмина. А случаите: включително с хапане. Аз й казах (на жена ми): само до там да не се стига, защото хапането е… (пауза)
Уейн: Сериозни случаи значи.
Колин: Не сериозни, но — малко да се отпуснат и могат да убият човек.
Уейн: Според мен основната вреда е емоционална и морална: че провокира нереални очаквания у момичетата и прокламира неестествени отношения.
Колин: Да. Трябва много внимателно да се четат. „Здрач” никак не е деликатен.
Уейн: Там отново имаме и много явен пример за „Мери Сю” (лит. термин): авторката пише за това, което би искала да й се е случило на нея самата.
Колин: Да. Както впрочем и Хари Потър, доста ги откъсва от реалността.
Уейн: Ескапизъм. Затова са и толкова популярни, защото дават алтернатива, в кавички, на реалността.
Колин: То зависи какво е. Примерно от същия тип е… „Замъкът на Лорд Валънтайн” — обаче е съвсем друго нещо. Или пък, още по-точно, серията „Амбър”. Тя е от съвсем същия тип, но съвсем друго качествено ниво.
Уейн: Да, обратно по темата, това е едно от нещата, за които съжалявам най-много — че аз съм прочел може би не повече от 4–5 писма от читатели, защото много рядко минавах през издателствата и не са ми давали — а помня, че съм виждал цели ЧУВАЛИ с кореспонденция, складирани до вратата в офисите.
Колин: Ами те не се различаваха особено. Те бяха до голяма степен от един тип. Първо: че „еди кой си автор е „най-големия!” и аз го тача изцяло”.
Уейн: Все пак имаше и много умни деца, които още навремето са влизали в детайли и разсъждения.
Колин: Да. Имаше и критика, която беше основателна. Но като цяло си приличаха много писмата.
Уейн: А затова все пак ценя толкова интернет, защото навремето го нямахме и бях лишен от обратната връзка с читателите. А при ТЕБ как стоят нещата? Ти ползваш ли реално интернет за комуникация?
Колин: Значи аз го използвам преди всичко като справочен материал, макар че не винаги може да му се вярва. И участвам във форума на вестник „Сега”.
Уейн: Сериозно? (удивен) Участваш във форум?
Колин: Да. Дори много активно.
Уейн: Добре. Значи си запознат с различните социални феномени във форумното пространство: тролове, хейтъри, спамъри…
Колин: Тролове, да. И другите…
Уейн: Значи не те притеснява това?
Колин: Не.
Уейн: Тогава какво те е спирало досега да пишеш на нашия форум?
Колин: Не, казвам го направо: става въпрос за отговорност.
Уейн: Всичко това, което спомена край писмата и съветите, които са ти искали читателите…
Колин: На практика аз мълча, защото бягам от отговорност. Защото не успявам да отговоря на очакванията.
Уейн: Ами, опасявам се, че е точно обратното. Единствената отговорност, която би могла да се очаква от теб, е да пишеш все пак от време на време на читателите, все едно какво. Иначе ще си мислят: Колин ни е забравил, на Колин не му пука…
Колин: Да. През последната година не съм в състояние да — даже не последната година, последната половина година — не съм в състояние да се захвана както трябва да пиша.
Уейн: Дори на форума?
Колин: Не, не — да напиша книга.
Уейн: Ще стигнем и дотам — но това не е необходимо изискване. Спокойно можеш да пишеш само въз основа на всичките си стари книги — мнозина го правят.
Колин: Иначе, във форума мога, разбира се — но не мога да им дам това, което искат.
Уейн: Което е?
Колин: Книгата. Не мога да я напиша. Сега… Тук говорихме вече за начина на писане, но той определено е различен от писането на обикновена литература. Иска много по-различна настройка — и ТАМ вече не съм никак във форма. Сега като се замислям, писането на книга-игра е двойно: то е и литературно, и механично. Въпросът е, че аз съм се изчерпал в механичното писане — с преводите, които правя като работа.
Уейн: Да, ти спомена, че още в рамките на Първата вълна бързо си се изчерпал откъм механика на геймплея и затова си отишъл към по-литературни и слабо интерактивни книги.
Колин: По принцип съм слаб там. Но много ме изхабява преводът, който е механична работа. И сега, аз едно, че не мога да се справям с тази работа, изоставам — и нямам много време; другото е, че не мога и да се захвана с чисто механична работа. Ако отделя време и имам настроение, сядам да пиша литературно.
Уейн: Ами можеш да напишеш слабо интерактивна игра.
Колин: Да. Да, най-вероятно да.
Уейн: Натам отиват нещата. Но това изобщо не е в твой ущърб.
Колин: За схематичната система се иска настройка, ъ‑ъ… чисто инженерна, да го кажем. И там ми е най-трудното за момента.
Уейн: Според мен мнозинството читатели по-скоро ще се зарадват на такъв ход, защото точно това искат да прочетат — особено от теб. Между другото, заради забавянето и липсата на информация, някои по-мнителни и недоверчиви хора вероятно са сметнали, че не сме имали договор за нова книга с теб, че изобщо не сме говорили…
Колин: Не, не-не — това са глупости.
Уейн: Майкъл Майндкрайм, между другото, беше един от малкото въпросни хора. Макар в момента да не е на форума.
Колин: Ами след като няма да пише, поне да не пречи.
Уейн: Добре, ами това отговаря и на този въпрос. Аз винаги съм подчертавал, че договорът ни не е обвързан със срокове. По-скоро задължава мен, когато завършиш обявената книга-игра, да я издам, рекламирам и разпространя по най-добрия начин.
Колин: Да, точно така.
Уейн: Това обаче по никакъв начин не бива да те спира да пишеш на нашия форум.
Колин: Ами да, аз тъкмо сега съм прекратил писането на форума на „Сега”.
Уейн: (разсмива се) Така ли? Защо?
Колин: Виж сега, там се навъдиха много хейтъри — и то поощрявани, по политическа линия. И стана така, че за един месец баннаха един, който се опита да ме защити. И аз заявих, че не мога да го спася, но мога да споделя. И си дадох един месец „бан”. (усмихва се)
Уейн: Значи си врял и кипял вече. Ами очакваме те при нас тогава — иначе ще трябва да идвам за такъв разговор за всеки брой на списанието. 😉
Колин: (смее се)
(По-голямата част от транскрипцията на двучасовото интервю остава за следващия брой, заповядайте отново.)
Много хубаво и поучително интервю, което отговаря до голяма степен на повечето въпроси, които се питат феновете. Очаквам и втората част с нетърпение 🙂
Любо НИколов има още какво да даде на жанра, жалко, че не е във вдъхновение за книга-игра. Хубаво интервю.
Момчета,радвам се че се завръщате!!!Аз съм на 25 и на времето бях голям фен на книгите-игри!!!
Ще наблюдавам с интерес развитието на жанра отново в България. Пропуснал съм първата вълна ( бил съм на възраст, която е различна от таргет групата), но сега бих погледнал на нещата от по-друг ъгъл. Литература + фантастика не може да не е интересно, то дори и под формата на игра.
Здравей и добре дошъл! Чакаме с нетърпение отзивите ти за разказите публикувани тук. Очаквай трети брой в началото на Юли месец!