Книгите-игри на 90-те
Заглавие: Нощта на ВърколакаАвтор: Колин Уолъмбъри (Любомир Николов)
Издател: Плеяда
Жанр: Фентъзи
Година: 1992
Страници: 128
Художници: Димитър Стоянов и Ивайло Иванчев
Анотация: Последните кървави лъчи на залязващото слънце играят по заснежените хълмове на Алтагорската долина, когато ти излизаш на превола и хвърляш поглед надолу. Сред гъстеещите сенки под теб се извисяват мрачният силует на замъка Алтагор. Дребни човешки фигури пъплят по пътищата към него, други се тълпят около крепостния ров и на дълга върволица минават по подвижния мост. При други обстоятелства оживлението би изглеждало необичайно за мразовития зимен ден. Но не и днес. Защото заповедта на владетеля Ригоболд е категорична: всички мъже, годни да носят оръжие, трябва да се съберат по залез слънце в двора на кралския замък.
***
За този първи брой на списанието ми се искаше да започна с някои от големите класики и да се съсредоточа върху книги с по-прости правила и силна история. Ясно е, че при така зададените условия, всеки почитател на жанра би се сетил за „Нощта на Върколака” – една от книгите, оставили най-приятни спомени у мен. Нито преди, нито сега съм считал, че сложната система е задължителна при представителите на жанра, така че пред мен оставаше въпросът дали историята, литературата и гейм-плея са удържали теста на времето и по-специално, как изглежда книгата през очите на човек, излязал от детската възраст.
Книгата
„Нощта на върколака” разказва историята на един храбър приключенец от благороден, макар и позагубил блясъка си род, който в името на краля тръгва да търси из мочурищата зъл върколак, заедно с неколцината доброволци, дръзнали да се наемат с тази задача. Книгата предлага добра приказна атмосфера – върколакът, духове, прокълнато абатство, като всичко това се развива под воала на студената зимна нощ. Добавете съперничеството между лирическия ТИ и братята де Маладига – злобни и надменни аристократи, решили непременно да убият главния герой и да спечелят предложената от краля награда. За съжаление именно тази част от историята излиза на прекалено преден план и заема вероятно около 50% от нейното съдържание, отнемайки частично от приказния чар.
Няма да се впускам подробно в разглеждането на героите – те са изцяло приказни, нереални и предвидими в цялата история. Главният герой е смел, благороден до болка, себеотрицателен, търпелив и готов да помага дори на враговете си, а антагонистът – Аркал де Маладига е зло в най-чистата форма на съществуващата литература. Върколакът остава частично пренебрегнат в цялата история и нито е в началото, нито в центъра, нито в края на събитията.
Литературата в книжката е далеч над средното за книгите-игри, има приятни описания, които са в основата на невероятната атмосфера. Единствено лошо впечатление прави избирателната описателност – например на места авторът се впуска в дълги описания на природата или пък “background” истории, а на други ключови моменти липсва каквато и да е визуалност на случващото се и дори прескочени описания на много значими места.
Въпреки забележките, оценката ми за книгата като такава на фона на останалите представители на жанра си остава висока със забележата, че е строго ориентирана към по-детска публика. Това намирам за характерно като цяло за Колин Уолъмбъри – пише най-добре от всички за деца, но книгите му нямат същия ефект върху по-възрастна публика.
Играта
В игрално отношение, „Нощта на Върколака” се базира на най-простата форма на книга-игра – само избори и шанс, като не се ползват дори кодови думи и подобни. Ако трябва да сме коректни, на практика се използва механиката на кодовите думи/предметите, тъй като на места авторът пита за притежанието на един или друг предмет (респективно за случило се събитие). Дали тази система е достатъчна за „Нощта на Въркола”? Да, напълно достатъчна е и е реализирана наистина добре – структурата на книгата-игра е доста добра и осигурява едно приятно игрално приключение.
Дребната ми забележка тук е насочена към таблицата в края на книгата. При толкова проста система на шанс по никакъв начин не са необходими числата от 2 до 12. Таблицата не е разпределена така, че да наподобява хвърляне на 2 зара и не може да бъде заместена от тях. Същевременно числата не са разпределени и равномерно, а произволно, като много често в проверките се споменава от 1 до Х, като числото 1 не фигурира въобще в таблицата. Не казвам, че това е съществен проблем на играта, но е типичен пример как въобще не се е мисло за игралната механика. Зар от 1 до 6 и аналогична таблица би дала абсолютно същите резултати и за мен би била значително по-приятна.
Мнението ми относно самите избори до голяма степен наподобява последния абзац от мнението ми за книгата. До голяма степен бих ги определил като прозрачни и еднотипни. Тук си личи ясна тенденция в това, на което иска да ви научи Колин – бъдете винаги смели, винаги благородни, никога не нападайте, ако имате друг избор и следвайте предните правила дори това да е рисковано и безразсъдно за вас. Не се търси логика в изборите – дори напротив – логичните постъпки на героя често водят до негативен край. Ако трябва да направя равносметка, изборите в книгата не представляваха никакъв интерес за мен, но не мога с лека ръка да ги определя като лоши, защото виждам, че са насочени към най-малките читатели и на какво искат да ги научат.
В заключение
„Нощта на Върколака” е една от книгите-игри, които създава завладяваща приказна атмосфера, разказвайки завързаната си и мистична история. Играта е по-скоро нравоучителна отколкото логическа и въпреки, че няма какво да даде в този си аспект на читатели, които са в групата на юнушите или зрелите, то определено е една от книгите-игри на деветдесетте, които бих препоръчал на всяко дете и определям като много добра въвеждаща в жанра книжка.
/Автор: Ал Торо/
Mного добро ревю. Аз мисля по апсолютно същия начин за книгата. Не знам дали ви е направило впечатление, но по какъвто и начин да убият героя все се целят в гърлото. Върколака ще ви захапе по гърлото, стрелата ще ви прониже през гърлото, меча че ви промуши през гърлото. Много ми допадна това. 🙂 Не очаквах, че толкова ще ми хареса идеята за ревюта на стари класики. Очаквам с нетърпение още много такива.