Нощта на Върколака

Кни­ги­те-игри на 90-те

Автор: Колин Уолъм­бъ­ри (Любо­мир Николов)
Изда­тел: Плеяда
Жанр: Фентъзи
Годи­на: 1992
Стра­ни­ци: 128
Худож­ни­ци: Дими­тър Сто­я­нов и Ивай­ло Иванчев

Ано­та­ция: Послед­ни­те кър­ва­ви лъчи на заляз­ва­що­то слън­це игра­ят по засне­же­ни­те хъл­мо­ве на Алта­гор­с­ка­та доли­на, кога­то ти изли­заш на пре­во­ла и хвър­ляш поглед надо­лу. Сред гъс­те­е­щи­те сен­ки под теб се изви­ся­ват мрач­ни­ят силу­ет на замъ­ка Алта­гор. Дреб­ни човеш­ки фигу­ри пъп­лят по пъти­ща­та към него, дру­ги се тъл­пят око­ло кре­пос­т­ния ров и на дъл­га вър­во­ли­ца мина­ват по под­виж­ния мост. При дру­ги обсто­я­тел­с­т­ва ожив­ле­ни­е­то би изглеж­да­ло нео­би­чай­но за мра­зо­ви­тия зимен ден. Но не и днес. Защо­то запо­вед­та на вла­де­те­ля Риго­болд е кате­го­рич­на: всич­ки мъже, год­ни да носят оръ­жие, тряб­ва да се събе­рат по залез слън­це в дво­ра на крал­с­кия замък.

***

За този пър­ви брой на спи­са­ни­е­то ми се иска­ше да започ­на с някои от голе­ми­те кла­си­ки и да се със­ре­до­то­ча вър­ху кни­ги с по-прости пра­ви­ла и сил­на исто­рия. Ясно е, че при така зада­де­ни­те усло­вия, все­ки почи­та­тел на жан­ра би се сетил за „Нощ­та на Вър­ко­ла­ка” – една от кни­ги­те, оста­ви­ли най-при­ят­ни спо­ме­ни у мен. Нито пре­ди, нито сега съм счи­тал, че слож­на­та сис­те­ма е задъл­жи­тел­на при пред­ста­ви­те­ли­те на жан­ра, така че пред мен оста­ва­ше въп­ро­сът дали исто­ри­я­та, лите­ра­ту­ра­та и гейм-плея са удър­жа­ли тес­та на вре­ме­то и по-спе­ци­ал­но, как изглеж­да кни­га­та през очи­те на човек, изля­зал от дет­с­ка­та възраст.

Кни­га­та

„Нощ­та на вър­ко­ла­ка” раз­каз­ва исто­ри­я­та на един хра­бър приклю­че­нец от бла­го­ро­ден, макар и поза­гу­бил бля­съ­ка си род, кой­то в име­то на кра­ля тръг­ва да тър­си из мочу­ри­ща­та зъл вър­ко­лак, заед­но с некол­ци­на­та добро­вол­ци, дръз­на­ли да се наемат с тази зада­ча. Кни­га­та пред­ла­га доб­ра при­каз­на атмос­фе­ра – вър­ко­ла­кът, духо­ве, про­къл­на­то абат­с­тво, като всич­ко това се раз­ви­ва под воа­ла на сту­де­на­та зим­на нощ. Доба­ве­те съпер­ни­чес­т­во­то меж­ду лири­чес­кия ТИ и бра­тя­та де Мала­ди­га – злоб­ни и над­мен­ни арис­ток­ра­ти, реши­ли неп­ре­мен­но да уби­ят глав­ния герой и да спе­че­лят пред­ло­же­на­та от кра­ля награ­да. За съжа­ле­ние имен­но тази част от исто­ри­я­та изли­за на пре­ка­ле­но пре­ден план и заема веро­ят­но око­ло 50% от ней­но­то съдър­жа­ние, отне­май­ки час­тич­но от при­каз­ния чар.

Няма да се впус­кам под­роб­но в раз­глеж­да­не­то на геро­и­те – те са изця­ло при­каз­ни, нере­ал­ни и пред­ви­ди­ми в цяла­та исто­рия. Глав­ни­ят герой е смел, бла­го­ро­ден до бол­ка, себе­от­ри­ца­те­лен, тър­пе­лив и готов да пома­га дори на вра­го­ве­те си, а анта­го­нис­тът – Аркал де Мала­ди­га е зло в най-чис­та­та фор­ма на същес­т­ву­ва­ща­та лите­ра­ту­ра. Вър­ко­ла­кът оста­ва час­тич­но пре­неб­рег­нат в цяла­та исто­рия и нито е в нача­ло­то, нито в цен­тъ­ра, нито в края на събитията.

Лите­ра­ту­ра­та в книж­ка­та е далеч над сред­но­то за кни­ги­те-игри, има при­ят­ни опи­са­ния, кои­то са в осно­ва­та на неве­ро­ят­на­та атмос­фе­ра. Един­с­т­ве­но лошо впе­чат­ле­ние пра­ви изби­ра­тел­на­та опи­са­тел­ност – напри­мер на мес­та авто­рът се впус­ка в дъл­ги опи­са­ния на при­ро­да­та или пък “background” исто­рии, а на дру­ги клю­чо­ви момен­ти лип­с­ва как­ва­то и да е визу­ал­ност на случ­ва­що­то се и дори преско­че­ни опи­са­ния на мно­го зна­чи­ми места.
Въп­ре­ки забе­леж­ки­те, оцен­ка­та ми за кни­га­та като така­ва на фона на оста­на­ли­те пред­ста­ви­те­ли на жан­ра си оста­ва висо­ка със забе­ле­жа­та, че е стро­го ори­ен­ти­ра­на към по-дет­с­ка пуб­ли­ка. Това нами­рам за харак­тер­но като цяло за Колин Уолъм­бъ­ри – пише най-доб­ре от всич­ки за деца, но кни­ги­те му нямат същия ефект вър­ху по-въз­рас­т­на публика.

Игра­та

В играл­но отно­ше­ние, „Нощ­та на Вър­ко­ла­ка” се бази­ра на най-проста­та фор­ма на кни­га-игра – само избо­ри и шанс, като не се пол­з­ват дори кодо­ви думи и подоб­ни. Ако тряб­ва да сме корек­т­ни, на прак­ти­ка се изпол­з­ва меха­ни­ка­та на кодо­ви­те думи/предметите, тъй като на мес­та авто­рът пита за при­те­жа­ни­е­то на един или друг пред­мет (рес­пек­тив­но за слу­чи­ло се съби­тие). Дали тази сис­те­ма е доста­тъч­на за „Нощ­та на Вър­ко­ла”? Да, напъл­но доста­тъч­на е и е реа­ли­зи­ра­на наис­ти­на доб­ре – струк­ту­ра­та на кни­га­та-игра е доста доб­ра и оси­гу­ря­ва едно при­ят­но играл­но приключение.
Дреб­на­та ми забе­леж­ка тук е насо­че­на към таб­ли­ца­та в края на кни­га­та. При тол­ко­ва проста сис­те­ма на шанс по ника­къв начин не са необ­хо­ди­ми чис­ла­та от 2 до 12. Таб­ли­ца­та не е раз­пре­де­ле­на така, че да напо­до­бя­ва хвър­ля­не на 2 зара и не може да бъде замес­те­на от тях. Същев­ре­мен­но чис­ла­та не са раз­пре­де­ле­ни и рав­но­мер­но, а про­из­вол­но, като мно­го чес­то в про­вер­ки­те се спо­ме­на­ва от 1 до Х, като чис­ло­то 1 не фигу­ри­ра въоб­ще в таб­ли­ца­та. Не каз­вам, че това е същес­т­вен проб­лем на игра­та, но е типи­чен при­мер как въоб­ще не се е мис­ло за играл­на­та меха­ни­ка. Зар от 1 до 6 и ана­ло­гич­на таб­ли­ца би дала абсо­лют­но същи­те резул­та­ти и за мен би била зна­чи­тел­но по-приятна.

Мне­ни­е­то ми относ­но сами­те избо­ри до голя­ма сте­пен напо­до­бя­ва послед­ния абзац от мне­ни­е­то ми за кни­га­та. До голя­ма сте­пен бих ги опре­де­лил като прозрач­ни и едно­тип­ни. Тук си личи ясна тен­ден­ция в това, на кое­то иска да ви научи Колин – бъде­те вина­ги сме­ли, вина­ги бла­го­род­ни, нико­га не напа­дай­те, ако има­те друг избор и след­вай­те пред­ни­те пра­ви­ла дори това да е рис­ко­ва­но и без­раз­съд­но за вас. Не се тър­си логи­ка в избо­ри­те – дори напро­тив – логич­ни­те постъп­ки на героя чес­то водят до нега­ти­вен край. Ако тряб­ва да напра­вя рав­нос­мет­ка, избо­ри­те в кни­га­та не пред­став­ля­ва­ха ника­къв инте­рес за мен, но не мога с лека ръка да ги опре­де­ля като лоши, защо­то виж­дам, че са насо­че­ни към най-мал­ки­те чита­те­ли и на как­во искат да ги научат.

В заклю­че­ние

„Нощ­та на Вър­ко­ла­ка” е една от кни­ги­те-игри, кои­то съз­да­ва завла­дя­ва­ща при­каз­на атмос­фе­ра, раз­каз­вай­ки завър­за­на­та си и мис­тич­на исто­рия. Игра­та е по-ско­ро нра­во­у­чи­тел­на откол­ко­то логи­чес­ка и въп­ре­ки, че няма как­во да даде в този си аспект на чита­те­ли, кои­то са в гру­па­та на юну­ши­те или зре­ли­те, то опре­де­ле­но е една от кни­ги­те-игри на девет­де­сет­те, кои­то бих пре­по­ръ­чал на вся­ко дете и опре­де­лям като мно­го доб­ра въвеж­да­ща в жан­ра книжка.

/Автор: Ал Торо/