Ролевите игри – познатото непознато хоби

Раз­брах това, кога­то поглед­нах в очи­те на сер­ви­тьо­ра. Имах само секун­да да реша какъв е шан­сът в люби­ма­та ми кръч­ма наско­ро да са наели един от най-опас­ни­те хора в крал­с­т­во­то – защо­то очи­те му ми каз­ва­ха, че е точ­но това. Вмес­то това ско­чих наст­ра­ни и дока­то го пра­вех, чух леко изщракване.

И два­ма­та с него се втрен­чих­ме в треп­тя­ща­та стре­ла, изник­на­ла от обле­гал­ка­та на сто­ла ми. Беше на една линия с широ­кия ръкав на ръка­та, с коя­то ми носе­ше под­но­са… Не се и съм­ня­вах, че вър­хът е нама­зан с нещо гад­но. За щас­тие, тре­ни­ра­ни­те ми сети­ва ми помог­на­ха да доло­вя запла­ха­та, коя­то излъчваше.

Мой ред, помис­лих си, дока­то пося­гах за тиг­ро­ви­те си нок­ти. Да го убия щеше да е лес­но, но този беше про­фе­си­о­на­лист. Исках, всъщ­ност – нала­га­ше се, да раз­бе­ра кой точ­но от вра­го­ве­те ми го беше пра­тил, ина­че след­ва­щи­ят може­ше да успее. А да го зало­вя жив може­ше да се ока­же не тол­ко­ва лес­но. Тряб­ва­ше да пре­це­ня вни­ма­тел­но как точ­но ще под­хо­дя към тази бит­ка, и същев­ре­мен­но да не го оста­вям да се измъкне!

На никак­ва цена.”

Гор­но­то зву­чи ли ви позна­то? Може би дори си спом­ня­те подо­бен момент от някоя кни­га-игра? Пътят на Тигъ­ра има­ше доста подобни.

Е, така изглеж­да и една сесия по роле­ви игри. При­ли­ки­те с кни­ги­те-игри наис­ти­на са мно­го – вие кон­т­ро­ли­ра­те героя, така че това е „игра, в коя­то геро­ят си ТИ!” Взе­ма­те реше­ния, бори­те се да постиг­не­те цели, има­те опо­нен­ти, съюз­ни­ци и придру­жи­те­ли, дори има­те кни­га и зарче­та на маса­та… ако сте игра­ли „Кър­вав меч”, има­те мно­го доб­ра пред­ста­ва как­во се случ­ва. Всъщ­ност, има дори роле­ви игри в све­та на „Кър­вав меч”, писа­ни от същия автор – и това не е случайно!

Основ­на­та раз­ли­ка е, че роле­ви­те игри вина­ги се игра­ят с дру­ги хора. Може да сте само два­ма, но това е прак­ти­чес­ки­ят мини­мум. Най-чес­то гру­пи­те са от око­ло 4–5 души. Изис­к­ва се пове­че пла­ни­ра­не, за да игра­е­те – но пък ако има­те посто­ян­на гру­па, просто зна­е­те, че в събо­та или неде­ля ще се срещ­не­те с при­яте­ли­те си! Веро­ят­но зна­е­те дори къде и кога.

И така, как се играе? (Тези, кои­то са наяс­но, ще ме изви­нят за повторението).

Пър­во, кога­то се събе­ре­те да игра­е­те, си раз­пре­де­ля­те роли­те. Един от вас поема роля­та на Водещ, а всич­ки оста­на­ли – роли­те на раз­лич­ни пер­со­на­жи. Вече сте про­че­ли пра­ви­ла­та, така че може­те да започ­не­те. В оста­на­ло­то е мно­го бли­зо до игра­та на „Кър­вав меч” отбор­но. Воде­щи­ят ви про­чи­та опи­са­ни­е­то на ситу­а­ци­я­та (може да е от кни­га­та, а може сам да го е измис­лил), вие каз­ва­те как реа­ги­рат пер­со­на­жи­те ви, след кое­то „мина­ва­те на след­ва­щия епи­зод”. На него Воде­щи­ят (като се кон­сул­ти­ра с пра­ви­ла­та!) ви каз­ва как се е про­ме­ни­ла ситу­а­ци­я­та и пра­ви­те нов избор. Зву­чи позна­то, смятам?

Основ­на­та раз­ли­ка е, че кни­га­та в роле­ви­те игри не ви дава фик­си­ра­ни избо­ри! В нея има опи­са­ние на пра­ви­ла, веро­ят­но има при­мер­ни ситу­а­ции – но всич­ки заед­но, Воде­щи­ят и оста­на­ли­те игра­чи, сте игра­чи и авто­ри. Воде­щи­ят управ­ля­ва всич­ки дру­ги пер­со­на­жи, кои­то сре­ща­те, при­род­ни­те сти­хии и дру­ги подоб­ни, като ви поста­вя пре­пят­с­тви­я­та. Но авто­ри на кни­га­та сте всич­ки заедно!

Авто­рът на кни­га-игра ви дава избо­ри­те, за кои­то се е сетил той сами­ят и е смет­нал за под­хо­дя­щи. В роле­ва­та игра може­те да напра­ви­те всич­ко, кое­то реши­те. Няма фик­си­ра­ни избо­ри – опи­ше­те как­во пра­ви героя ви, и той поне ще опи­та. А ви каз­вам като човек с мно­го опит в роля­та на Водещ, игра­чи­те вина­ги се сещат за нещо нес­тан­дар­т­но! Имен­но това пра­ви забав­на роля­та на Воде­щия. Спом­не­те си ситу­а­ци­я­та, с коя­то започ­на ста­ти­я­та. Как­во щеше да се слу­чи в гор­на­та ситу­а­ция, ако не зало­ви­те уби­е­ца и не го кара­те да нару­ша­ва прин­ци­пи­те си, като ви раз­крие поръ­чи­те­ля? Ами ако му пред­ло­жа да го оста­вя жив, в замя­на на поръч­ка да убие този, кой­то му е дал зада­ча­та? Ако е член на гил­дия със стро­ги пра­ви­ла за подоб­ни неща, като в мно­го фен­тъ­зи кни­ги, може и да приеме…

А след това? Е, може да се про­ва­ли, може да успее, но и в два­та слу­чая, игра­та току-що е ста­на­ла по-забав­на. Веро­ят­но с това е ста­на­ла по-забав­на и за Воде­щия, кой­то не е очак­вал подоб­но раз­ви­тие на нещата!

А ние пре­ми­на­ва­ме на след­ва­щия епи­зод, за да видим как­ви слу­хо­ве ще се носят на дру­гия ден. Умрял ли е някой от вра­го­ве­те ви? Охра­на­та на някой от тях да е предот­вра­ти­ла опит за атентат?

Въз­мож­нос­ти­те са без­к­рай­ни, и точ­но това му е хубавото!

Раз­би­ра се, кога­то напра­ви­те нещо нео­чак­ва­но, Воде­щи­ят тряб­ва да имп­ро­ви­зи­ра за нова­та ситу­а­ция. Пра­ви­ла­та пома­гат, но това не е настол­на игра. Важ­но е да му вяр­ва­те, че е без­п­рис­т­рас­тен и оце­ня­ва ефек­та от дейс­т­ви­я­та ви справедливо.

Пове­че инфор­ма­ция за това хоби може­те да наме­ри­те на нашия сайт. http://www.therpgsanctuary.net/ Там ще наме­ри­те и мно­го вари­ан­ти на пра­ви­ла, под­хо­дя­щи за игри в раз­лич­ни све­то­ве, на фору­ма ще ви отго­во­рим на въп­ро­си­те, а защо да не наме­ри­те и нови при­яте­ли, с кои­то да играете?

Асен Р. Георгиев