Автори: Ейдриън Уейн и Робърт Блонд
Издателство: Плеяда
Година: 1993
Корица и оформление на поредицата — Димо
Илюстрации — Ивайло Иванчев
112 стр., 50 еп.
Анотация:
– Трябва да разбереш, Джийн. Майлс го направи. Той открадна ключовете и кода за базовия компютър и след това ги е върнал. Страхувал се е да не го издам, когато се прибера и затова е побързал да ме изпревари… – поех си дълбоко въздух, преди да продължа. – Моля те, опитай се да ми повярваш. Вече е късно, Джийн. Закопан съм. Но не искам да живееш с лъжата. Искам поне ти да знаеш, че съм невинен.
Тя стана, опитвайки се да скрие сълзите си. Вратата на затвора се затръшна помежду ни и никога повече не я видях…
***
Сигурно всички си задаваме въпроса какво е бъдещето на жанра. За момента, отговорите на Втората вълна са еднозначни. Акцентът пада върху дългите епизоди и сравнително по-малкия брой избори.
В продължението на Пътят на Светлината, което ще се появи в следващия брой, съм се опитал да стигна една идея по-далеч в тази посока, вдъхновен от едно изказване на Джордж М. Джордж.
Истината е, че слабо интерактивни произведения е имало още в зората на първата вълна, и Шоу на Смъртта е първия представител. Не е ясно какво е накарало младите (тогава) Уейн и Блонд да сменят рязко стила си – предишните им две книги са Варварският Бог и Принцът на Алкирия (и двете със силен игрален елемент — битки с хвърляне на зарчета, богат инвентар и прочие). Но резултатът е с много силно въздействие.
Сюжет
Главният герой — Кристофър Морис е адвокат, който след предателство от страна на партньора му попада в затвора със седем годишна присъда за служебна измама и унищожаване на доказателства. Той е един от претендентите, избрани да участват в “Отвъд решетките” – жестока игра, в която петима опасни престъпници се пускат в градските подземия. Този, който достигне пръв до крайната цел, печели свободата си и огромна парична награда. Бруталното насилие се явява задължителен елемент.
Герои
Останалите четирима участници са изключително опасни. Харви Рупърт е осъден на смърт за 17 изнасилвания и убийства. Хосе Мендоса е масов убиец. Огромният негър Кийт “Прасето” Гарет е отнел само четири човешки живота. На техния фон, тежките обири на Люк Френсис Осуалд го карат да изглежда като домошар пацифист. Но и той е не по-малко опасен, тъй като външният вид лъже. Както може би и в случая с Мендоса.
В тунелите дебнат и други опасности. Хора… и не съвсем. А в спомените (и не само там) се прокрадват измамникът Майлс и любовта Джийн.
Сетинг
Действието се развива в близкото бъдеще, доколкото може да се съди от надпис на задната корица. Явно риалити игрите са достигнали своя апогей, както и кръвожадността на зрителите.
Стил
Стилът е описателен и драматичен. Изключително трудно е в толкова малък обем да се създаде пълнокръвен герой, но Уейн и Блонд успяват. Знаем какво измъчва героя и за какво копнее.
Игра
Играта не е основен елемент, но броят на изборите се компенсира с качеството им. Противниците имат различен подход към схватките, така че премахването на всеки от тях е предизвикателство.
Заключение: Шоу на смъртта е книга-игра изпреварила времето си. Адреналинов екшън с капка романтика, в който историята е в превес над интерактивността.
Рони Мейдей
“Шоу на смъртта” ми беше доста странна. Хем не ми беше много интересна, хем помня, че няколко пъти съм я изигравал. Явно са проявили Уейн и Блонд усет, тъй като 10 години след тях Manhunt стана голям хит във видео игрите 🙂
От друга страна, “Бягащият човек” с Шварценегер си е от 1987-ма. 🙂
http://www.imdb.com/title/tt0093894/