Тим Дениълс е другият псевдоним на Любомир Николов (a.k.a. Колин Уолъмбъри) – бащата на книгите-игри в България и несъмнено най-голямото име сред авторите. Лично за мен „Господаря на Зверовете” и продължението му – „Трите Камъка на Съдбата” – са едни от най-увлекателните и задълбочени представители на жанра и не мога да пиша за едното, без да спомена и другото.
„Господарят на зверовете”
Как започва всичко:
В първата част „Господарят на зверовете”, читателят се превъплъщава в ролята на младия ученик на чародея Алтозар, господар на животинските форми. Имате опцията да изберете три измежду девет животни с уникални умения и способности, в чиято кожа да влезете. Богатият избор ви позволява множество възможности за преиграване, което води и до различна трудност в играта (Например изборът на трите най-„слаби” физически животни доста би утежнил битките, които иначе не са малко.).
В началото героят ви не е завършил цялото си обучение като Господар на формите, въпреки че учителят му го изпраща да поскита по широкия свят. (Същото се случва и със съученика му Тeоланд, но той има друга роля в историята.) В началото героят ви няма ясна цел и затова решавате (единодушно) да посетите родното му/си село. За нещастие то се оказва опожарено по заповед на главния лошковец (в ролята Трибулачо) и затова решавате да избавите света от него и по пътя да затриете и няколко други индивиди, влизащи в графата „На Никого Няма Да Липсват Те”. В хода на приключението вашият герой може да придобие нови умения и да се превърне в истински Господар на зверовете, но това зависи само от вашата съобразителност и смелост (а понякога и от състраданието ви).
Докато се борите със злото, по пътя си ще срещнете (или не – в зависимост от избора, който направите): разбойници (за набиване); вампири (за убиване); злокобни заклинания (за разваляне); стражи/войници (за бой или за надхитряне, но никога два пъти с един и същи номер); кръвожадни жреци (отново за надхитряне и набиване); девойка и баща й (за спасяване); зли магьосници (за различни дейности, завършващи в повечето случаи със смъртта им); бунтовници (за помагане); различни магически предмети (за намиране и използване или просто за трупане в багажа); дракон (за убиване, разбира се); магически меч (за спечелване и после за убиване на лошковци); замък (за промъкване в него и други дейности); приятел/съученик (за спасяване, в ролята – Теоланд, нали ви казах, че той също си има роля); второстепенен лошковец (за наритване, но не и за убиване, понеже го пазим за втората част, в ролята – Черния губернатор); зъл маг, помощник на главния лошковец (за убиване/набиване/унижаване и други дейности, неприятни за въпросния маг, в ролята – Некромус); главен лошковец, който е тиранин и гадняр и в крайна сметка всички го мразят (за убиване, както вече споменах в ролята е Трибулачо); и други интересни неща.
В крайна сметка, ако героят ви се окаже достатъчно умен, съобразителен и/или късметлия в някакъв момент успявате да претрепете главния лошковец, но от това животът ви само допълнително се усложнява, понеже за награда ви трясват цяла империя на главата. И точно когато започва да ви става безумно скучно да сте император… започва втората част, а именно:
„Трите камъка на съдбата”
Как продължава всичко:
Старият ви учител Алтозар идва и ви подхваща заедно с Теоланд да спасявате света от Черния губернатор (онзи второстепенен лошковец, когото не убихте в първата част), който е задигнал някакви мощни магически камъни наречени Трите Камъка на Съдбата. Докато се ядосвате, че навремето не сте претрепали жалката гадина (a.k.a. Черния губернатор), изпробвате детективските си способности, за да разберете какъв точно е планът на лошковците… Малко след това, понеже героят ви няма късмет (поне в този случай), Алтозар и Теоланд излизат временно от игра и ви се налага пак сами да вършите цялата работа. Забавно, нали?
Ако сте достатъчно умен и съобразителен в крайна сметка ще успеете да настигнете крадците преди да са предали камъните на лошковеца и да предотвратите края на света. Има разбира се и финална битка, в която трябва да оцелеете някак си. Сред допълнителните бонуси във втората част (която е с около двеста епизода по-кратка) е обикалянето из нови местности, включително и Пещерата на Сънищата, където можете да се избавите от безсънието или… да умрете. Ако все пак оцелеете… ами тя империята не ви е избягала докато сте се шматкали да спасявате света и владетелските задължения ви очакват с пълната си досада.
Мария Николова (SilverWolf)