Тим Дени­ълс е дру­ги­ят псев­до­ним на Любо­мир Нико­лов (a.k.a. Колин Уолъм­бъ­ри) – баща­та на кни­ги­те-игри в Бъл­га­рия и несъм­не­но най-голя­мо­то име сред авто­ри­те. Лич­но за мен „Гос­по­да­ря на Зве­ро­ве­те” и про­дъл­же­ни­е­то му – „Три­те Камъ­ка на Съд­ба­та” – са едни от най-увле­ка­тел­ни­те и задъл­бо­че­ни пред­ста­ви­те­ли на жан­ра и не мога да пиша за едно­то, без да спо­ме­на и другото.

„Господарят на зверовете”

Как започ­ва всичко:

В пър­ва­та част „Гос­по­да­рят на зве­ро­ве­те”, чита­те­лят се пре­въп­лъ­ща­ва в роля­та на мла­дия уче­ник на чаро­дея Алто­зар, гос­по­дар на живо­тин­с­ки­те фор­ми. Има­те опци­я­та да избе­ре­те три измеж­ду девет живот­ни с уни­кал­ни уме­ния и спо­соб­нос­ти, в чия­то кожа да вле­зе­те. Бога­ти­ят избор ви позво­ля­ва мно­жес­т­во въз­мож­нос­ти за пре­иг­ра­ва­не, кое­то води и до раз­лич­на труд­ност в игра­та (Напри­мер избо­рът на три­те най-„слаби” физи­чес­ки живот­ни доста би утеж­нил бит­ки­те, кои­то ина­че не са малко.).

В нача­ло­то геро­ят ви не е завър­шил цяло­то си обу­че­ние като Гос­по­дар на фор­ми­те, въп­ре­ки че учи­те­лят му го изпра­ща да поски­та по широ­кия свят. (Също­то се случ­ва и със съу­че­ни­ка му Тeо­ланд, но той има дру­га роля в исто­ри­я­та.) В нача­ло­то геро­ят ви няма ясна цел и зато­ва реша­ва­те (еди­но­душ­но) да посе­ти­те род­но­то му/си село. За нещас­тие то се оказ­ва опо­жа­ре­но по запо­вед на глав­ния лош­ко­вец (в роля­та Три­бу­ла­чо) и зато­ва реша­ва­те да изба­ви­те све­та от него и по пътя да затри­е­те и някол­ко дру­ги инди­ви­ди, вли­за­щи в гра­фа­та „На Нико­го Няма Да Лип­с­ват Те”. В хода на приклю­че­ни­е­то ваши­ят герой може да при­до­бие нови уме­ния и да се пре­вър­не в истин­с­ки Гос­по­дар на зве­ро­ве­те, но това зави­си само от ваша­та съоб­ра­зи­тел­ност и сме­лост (а поня­ко­га и от със­т­ра­да­ни­е­то ви).

Дока­то се бори­те със зло­то, по пътя си ще срещ­не­те (или не – в зави­си­мост от избо­ра, кой­то напра­ви­те): раз­бой­ни­ци (за наби­ва­не); вам­пи­ри (за уби­ва­не); зло­коб­ни закли­на­ния (за раз­ва­ля­не); стражи/войници (за бой или за над­хит­ря­не, но нико­га два пъти с един и същи номер); кръ­во­жад­ни жре­ци (отно­во за над­хит­ря­не и наби­ва­не); девой­ка и баща й (за спа­ся­ва­не); зли магьос­ни­ци (за раз­лич­ни дей­нос­ти, завър­ш­ва­щи в пове­че­то слу­чаи със смърт­та им); бун­тов­ни­ци (за пома­га­не); раз­лич­ни маги­чес­ки пред­ме­ти (за нами­ра­не и изпол­з­ва­не или просто за тру­па­не в бага­жа); дра­кон (за уби­ва­не, раз­би­ра се); маги­чес­ки меч (за спе­чел­ва­не и после за уби­ва­не на лош­ков­ци); замък (за про­мък­ва­не в него и дру­ги дей­нос­ти); приятел/съученик (за спа­ся­ва­не, в роля­та – Тео­ланд, нали ви казах, че той също си има роля); вто­рос­те­пе­нен лош­ко­вец (за нарит­ва­не, но не и за уби­ва­не, поне­же го пазим за вто­ра­та част, в роля­та – Чер­ния губер­на­тор); зъл маг, помощ­ник на глав­ния лош­ко­вец (за убиване/набиване/унижаване и дру­ги дей­нос­ти, неп­ри­ят­ни за въп­рос­ния маг, в роля­та – Нек­ро­мус); гла­вен лош­ко­вец, кой­то е тира­нин и гад­няр и в край­на смет­ка всич­ки го мра­зят (за уби­ва­не, как­то вече спо­ме­нах в роля­та е Три­бу­ла­чо); и дру­ги инте­рес­ни неща.

В край­на смет­ка, ако геро­ят ви се ока­же доста­тъч­но умен, съоб­ра­зи­те­лен и/или къс­мет­лия в няка­къв момент успя­ва­те да претре­пе­те глав­ния лош­ко­вец, но от това живо­тът ви само допъл­ни­тел­но се услож­ня­ва, поне­же за награ­да ви тряс­ват цяла импе­рия на гла­ва­та. И точ­но кога­то започ­ва да ви ста­ва безум­но скуч­но да сте импе­ра­тор… започ­ва вто­ра­та част, а именно:

 „Трите камъка на съдбата”

Как про­дъл­жа­ва всичко:

Ста­ри­ят ви учи­тел Алто­зар идва и ви под­хва­ща заед­но с Тео­ланд да спа­ся­ва­те све­та от Чер­ния губер­на­тор (онзи вто­рос­те­пе­нен лош­ко­вец, кого­то не убих­те в пър­ва­та част), кой­то е задиг­нал някак­ви мощ­ни маги­чес­ки камъ­ни наре­че­ни Три­те Камъ­ка на Съд­ба­та. Дока­то се ядос­ва­те, че навре­ме­то не сте претре­па­ли жал­ка­та гади­на (a.k.a. Чер­ния губер­на­тор), изпроб­ва­те детек­тив­с­ки­те си спо­соб­нос­ти, за да раз­бе­ре­те какъв точ­но е пла­нът на лош­ков­ци­те… Мал­ко след това, поне­же геро­ят ви няма къс­мет (поне в този слу­чай), Алто­зар и Тео­ланд изли­зат вре­мен­но от игра и ви се нала­га пак сами да вър­ши­те цяла­та рабо­та. Забав­но, нали?

Ако сте доста­тъч­но умен и съоб­ра­зи­те­лен в край­на смет­ка ще успе­е­те да настиг­не­те крад­ци­те пре­ди да са пре­да­ли камъ­ни­те на лош­ко­ве­ца и да предот­вра­ти­те края на све­та. Има раз­би­ра се и финал­на бит­ка, в коя­то тряб­ва да оце­ле­е­те някак си. Сред допъл­ни­тел­ни­те бону­си във вто­ра­та част (коя­то е с око­ло двес­та епи­зо­да по-крат­ка) е оби­ка­ля­не­то из нови мес­т­нос­ти, вклю­чи­тел­но и Пеще­ра­та на Съни­ща­та, къде­то може­те да се изба­ви­те от без­съ­ни­е­то или… да умре­те. Ако все пак оце­ле­е­те… ами тя импе­ри­я­та не ви е избя­га­ла дока­то сте се шмат­ка­ли да спа­ся­ва­те све­та и вла­де­тел­с­ки­те задъл­же­ния ви очак­ват с пъл­на­та си досада.

Мария Нико­ло­ва (SilverWolf)