The Girl with the Dragon Tattoo (1)

The Girl Who Played with Fire (2)

The Girl Who Kicked the Hornet’s Nest (3)

По рома­ни­те на: Стиг Ларшон

Режи­сьо­ри: Нийлс Оплев (1), Дани­ел Алф­ред­сон (2 и 3)

Пър­ви­ят филм от поре­ди­ца­та („Моми­че­то с дра­ко­но­ва­та тату­и­ров­ка”, извес­тен още като „Мъже­те, кои­то мра­зе­ха жени­те”) ни връ­ща към доб­ри­те ста­ри детек­тив­с­ки крими/трилъри и го пра­ви по най-доб­рия въз­мо­жен начин. Раз­след­ва­щи­ят жур­на­лист Мика­ел Бом­к­вист е нает да раз­га­дае обсто­я­тел­с­т­ва­та око­ло изчез­ва­не­то на моми­че от бога­та и влас­т­на фами­лия, слу­чи­ло се пре­ди чети­ри­де­сет годи­ни. В него­ва помощ се появя­ва мла­да­та Лис­бет Салан­дер, хакер­ка с изклю­чи­тел­но асо­ци­ал­но пове­де­ние, теж­ко мина­ло и остър като бръс­нач ум. Пред така офор­ме­но­то дуо глав­ни герои на поре­ди­ца­та се изпра­вя наглед непо­сил­но раз­след­ва­не, допъл­ни­тел­но въз­пре­пят­с­тва­но от стра­нич­ни­те за този филм, но основ­ни­те за поре­ди­ца­та дру­ги проб­ле­ми на геро­и­те. Въп­ре­ки че детек­тив­с­кия мотив се откро­я­ва ясно като акцент на сери­и­те, екшън сце­ни­те спи­рат дъха, а глав­ни­те герои и десет­ки­те стра­нич­ни таки­ва са изклю­чи­тел­но доб­ре раз­ви­ти и пълнокръвни.

Ще кажа мал­ко и за тех­ни­чес­ка­та част, макар че опре­де­ле­но не ми е сила­та. Три­ло­ги­я­та Миле­ни­ум изглеж­да качес­т­ве­но засне­та засне­та за неп­ро­фе­си­о­нал­но­то око в сво­я­та сиво­та, сняг и тъм­ни­на, като в това отно­ше­ние не отстъп­ва на холи­вуд­с­ки­те си кон­ку­рен­ти или поне не се наби­ва на очи нещо нека­чес­т­ве­но, кое­то чес­то се случ­ва с евро­пейс­ко­то кино, въп­ре­ки оста­на­ли­те му дос­тойн­с­т­ва. Спе­ци­ал­ни ефек­ти поч­ти няма, а за хоре­ог­ра­фи­я­та на екшън сце­ни­те мога да кажа, че е една идея недо­дя­ла­на и дър­ве­на, но не чак тол­ко­ва, че това да е сери­о­зен минус на цялос­т­на­та про­дук­ция, а и не е от най-важ­ни­те й страни.

Относ­но дос­то­вер­ност­та на исто­ри­я­та, някои момен­ти будят дис­ку­сии, осо­бе­но края на вто­ра­та серия, но не ми се иска да навли­зам в детай­ли. Въп­ре­ки извес­т­на­та доза скеп­ти­ци­зъм, неща­та не бяха чак драз­не­щи, а ми беше удо­вол­с­т­вие да гле­дам кол­ко дос­то­вер­но изглеж­дат дейс­т­ви­я­та на раз­лич­ни­те орга­ни­за­ции, как­то и тех­но­ло­гич­ни­те и хакер­с­ки въз­мож­нос­ти – неща, кои­то са пъл­на дуп­ка в девет от десет филма.

В заклю­че­ние, три­ло­ги­я­та „Миле­ни­ум” е мно­го стой­нос­т­на и я пре­по­ръч­вам с две ръце, но опре­де­ле­но не е за все­ки и не е за вся­ко наст­ро­е­ние. Пър­во­на­чал­но мис­лех да я изгъл­там на един дъх, но сега оце­ня­вам, че щях да имам сери­оз­ни проб­ле­ми с кон­цен­т­ра­ци­я­та и няма­ше да мога да вни­ма­вам тол­ко­ва седем часа за един ден, така че по-доб­ре не го пра­ве­те. Ако пък това е ваши­ят жанр лите­ра­ту­ра и има­те нуж­но­то вре­ме, каз­ват, че кни­ги­те са мно­го по-доб­ри от фил­ми­те и по този въп­рос не съм срещ­нал две мне­ния, така че може да ги има­те предвид.

Пре­ди да завър­ша тази ста­тия ще обър­на мал­ко вни­ма­ние на “The girl with the dragon tattoo (2011)”, кой­то очак­ва­ме съв­сем ско­ро по кина­та. Не мога да си спом­ня ско­ро­шен трейлър/тиизър, кой­то да съм харе­сал пове­че от този и то не само зара­ди неве­ро­ят­ния кавър на Трент Рез­нър (Nine Inch Nails) на „Immigrant Song” (ори­ги­на­лът е на Led Zeppelin). Очак­вам мно­го от режи­су­ра­та на Дей­вид Фин­чър, пред­по­ла­гам пове­че­то от вас са запоз­на­ти с твор­чес­т­во­то му — бих избро­ил тук инте­рес­ни­те фил­ми, кои­то е режи­си­рал, но просто това са всич­ки фил­ми, кои­то е режи­си­рал, зато­ва е излиш­но да го пра­вя. Само „Зоди­ак” ме оста­ви със сме­се­ни чув­с­т­ва, но това е защо­то ме сва­ри непод­гот­вен. Точ­но той оба­че ме навеж­да на мисъл­та, че Фин­чър ще се спра­ви пер­фек­т­но с Миле­ни­ум. От актьо­ри­те ме при­тес­ня­ва дър­ве­ни­ят Дани­ел Крейг, но сама­та роля на Бом­к­вист също е така­ва, така че може би пък е мно­го под­хо­дя­що избран. Оста­на­ли­те изглеж­дат като доб­ра под­бор­ка от вто­ра линия на Холи­вуд – хора, кои­то игра­ят пер­фек­т­но, макар и никой да не отиде да гле­да фил­ма зара­ди тях­но­то име в него. Като при­ба­вим към гор­на­та исто­рия неща­та, кои­то се пра­вят най-доб­ре от аме­ри­кан­ци­те, а имен­но ефек­ти, екшън, eye-candies и т.н. и ако оста­на­ли­те сили на Миле­ни­ум не бъдат про­ва­ле­ни как­то поч­ти вина­ги ста­ва (тук имам добро пред­чув­с­т­вие и дове­рие във Фин­чър), то може да очак­ва­ме един изклю­чи­те­лен ремейк.

/Автор: Ал Торо/