The Girl with the Dragon Tattoo (1)
The Girl Who Played with Fire (2)
The Girl Who Kicked the Hornet’s Nest (3)
По романите на: Стиг Ларшон
Режисьори: Нийлс Оплев (1), Даниел Алфредсон (2 и 3)
Отдавна си бях набелязал трилогията „Милениум”, но когато попаднах на трейлъра на холивудския ремейк се присетих, че е крайно време да й отделя десетина часа от живота си и да видя какво има да предложи поредната нашумяла продукция на скандинавското кино. Важно е да отбележа, че не съм чел романите на Стиг Ларшон, така че ревюто ми е насочено изцяло към филмовата поредица като самостоятелен продукт.
Първият филм от поредицата („Момичето с драконовата татуировка”, известен още като „Мъжете, които мразеха жените”) ни връща към добрите стари детективски крими/трилъри и го прави по най-добрия възможен начин. Разследващият журналист Микаел Бомквист е нает да разгадае обстоятелствата около изчезването на момиче от богата и властна фамилия, случило се преди четиридесет години. В негова помощ се появява младата Лисбет Саландер, хакерка с изключително асоциално поведение, тежко минало и остър като бръснач ум. Пред така оформеното дуо главни герои на поредицата се изправя наглед непосилно разследване, допълнително възпрепятствано от страничните за този филм, но основните за поредицата други проблеми на героите. Въпреки че детективския мотив се откроява ясно като акцент на сериите, екшън сцените спират дъха, а главните герои и десетките странични такива са изключително добре развити и пълнокръвни.
„Момичето, което си играеше с огъня” и „Момичето, което ритна кошера със стършелите” (заглавието на книгата е преведено на български като „Взривената въздушна кула”) са толкова неразривно свързани, че според мнозина двата филма е трябвало да бъдат един (не знам дали отчитат, че щеше да е близо пет часа обаче, а няма много какво да се ореже). Не случайно излизат почти едновременно и само половин година след първия, тъй като макар той да е частично независим, част от общия сюжет започва там и без него в следващите ще липсва предисторията на героите и отношенията им, които тук са ключови. Може би това е причината и вторият филм да прави най-слабо впечатление, тъй като някои неща остават висящи, а други елементи са все още неосмислени в края му. Тук сюжетът преминава към по-съвременен стил детективски романи – замесени са мръсни високопоставени държавни служители, престъпни организации с голяма власт и т.н.
Като цяло сюжетът е завъртян и завързан по всички правила на жанра. Екшънт е добър, но въпреки него, филмът може да се окаже скучен за хората, обичащи повече динамика. Забележете, че времетраенето на филмите сумарно е около седем часа, така че можете да очаквате много изграждане на герои и разкриване на историите лъжичка по лъжичка. Като прибавите към отделеното на героите внимание и впечатляващата актьорска игра на почти всички в трите филма, ще разберете защо ще носите техните истории и персонажи дълго време в мозъците си. Не знам дали да го изтъкна като плюс или минус, но в поредицата има много, ама МНОГО герои, които са важни и някои от тях до много късен етап чуваме само като имена. Поради това и огромната история е необходимо изключително внимание да не се залутате в това кой кой е и за какво се бори. Малко разсейване през тези седем часа може да обезсмисли по-нататъшото гледане или най-малкото да предизвика сериозна доза объркване. Признавам си, че бях една идея да изтормозен от това и от гигантската история, която е така натъпкана в тези седем часа, че се пръска по шевовете. Особен проблем ми представляваше това във втория филм, в който сякаш някои ключови моменти оставаха неясни или поне трудно разбираеми от представянето им във филма, та ми се наложи да си донаваксам малко с разясненията в imdb и пояснения, извлечени от книгата и изглежда обяснени значително по-добре там.
Ще кажа малко и за техническата част, макар че определено не ми е силата. Трилогията Милениум изглежда качествено заснета заснета за непрофесионалното око в своята сивота, сняг и тъмнина, като в това отношение не отстъпва на холивудските си конкуренти или поне не се набива на очи нещо некачествено, което често се случва с европейското кино, въпреки останалите му достойнства. Специални ефекти почти няма, а за хореографията на екшън сцените мога да кажа, че е една идея недодялана и дървена, но не чак толкова, че това да е сериозен минус на цялостната продукция, а и не е от най-важните й страни.
Относно достоверността на историята, някои моменти будят дискусии, особено края на втората серия, но не ми се иска да навлизам в детайли. Въпреки известната доза скептицизъм, нещата не бяха чак дразнещи, а ми беше удоволствие да гледам колко достоверно изглеждат действията на различните организации, както и технологичните и хакерски възможности – неща, които са пълна дупка в девет от десет филма.
В заключение, трилогията „Милениум” е много стойностна и я препоръчвам с две ръце, но определено не е за всеки и не е за всяко настроение. Първоначално мислех да я изгълтам на един дъх, но сега оценявам, че щях да имам сериозни проблеми с концентрацията и нямаше да мога да внимавам толкова седем часа за един ден, така че по-добре не го правете. Ако пък това е вашият жанр литература и имате нужното време, казват, че книгите са много по-добри от филмите и по този въпрос не съм срещнал две мнения, така че може да ги имате предвид.
Преди да завърша тази статия ще обърна малко внимание на “The girl with the dragon tattoo (2011)”, който очакваме съвсем скоро по кината. Не мога да си спомня скорошен трейлър/тиизър, който да съм харесал повече от този и то не само заради невероятния кавър на Трент Резнър (Nine Inch Nails) на „Immigrant Song” (оригиналът е на Led Zeppelin). Очаквам много от режисурата на Дейвид Финчър, предполагам повечето от вас са запознати с творчеството му — бих изброил тук интересните филми, които е режисирал, но просто това са всички филми, които е режисирал, затова е излишно да го правя. Само „Зодиак” ме остави със смесени чувства, но това е защото ме свари неподготвен. Точно той обаче ме навежда на мисълта, че Финчър ще се справи перфектно с Милениум. От актьорите ме притеснява дървеният Даниел Крейг, но самата роля на Бомквист също е такава, така че може би пък е много подходящо избран. Останалите изглеждат като добра подборка от втора линия на Холивуд – хора, които играят перфектно, макар и никой да не отиде да гледа филма заради тяхното име в него. Като прибавим към горната история нещата, които се правят най-добре от американците, а именно ефекти, екшън, eye-candies и т.н. и ако останалите сили на Милениум не бъдат провалени както почти винаги става (тук имам добро предчувствие и доверие във Финчър), то може да очакваме един изключителен ремейк.
/Автор: Ал Торо/