
- Здравей книжке, аз съм читателят.
- Здравей читателю, аз съм книжката „Нощта на Върколака” на Колин Уолъмбъри, но приятелите ме наричат „Нощта на братята де Маладига”.
- Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен. Нека те въведа. Стотици души пъплят към замъка на крал Ригоболд – всички мъже, годни да носят оръжие, точно както той е заповядал. Вървиш си и ти в снега, а кървавите лъчи на залязващото слънце изгарят по заснежените склонове. Четири конника профучават покрай теб, спират се и видимо те мразят.
- Ммм, свършихме ли с интрото?
- Да, това беше. Оказва се, че това са братята де Маладига. Вадят оръжие!
- Моля?! Чакай бе, защо?
- Конкуренция си им и те мразят. Възнамеряват да те убият.
- Ъъъ, нали цялото кралство се събира, всички ли ще избият?
- Ти си по-грозен от повечето, а и откровенно дразниш с гейското си поведение. Провокират те. Ще им отвърнеш ли?
- Не! Боже…
- Добре, ама те все пак решават да те убият. Изведнъж чувате вик и забелязвате, че до вас са се появили десет конника. Отървават те, засега, трябва да си благодарен.
- Надявам се че повече няма да ги срещна тия чобани. Давай към краля.
- Мхм. Сигурно. Хи-хи-хи. Отиваш при краля. Казва, че имало върколак в блатата и който го убие става крал на следващия мандат.
- Честно? Чак крал?
- Честно бе, ето, кръстя ти се. Няма половин кралство, няма принцесова ръка. Цялото кралство. Коледна промоция.
- Супер. Аз за една торба злато пак бях навит.
- И знаеш ли какво? Най-мъдро е да изчакаш върколака в замъка, защото искал да убие краля. Къде ще го намериш в тия блата, най-много да се удавиш. А и да го намериш там, 100% ще те изяде.
- Добре, съгласен съм. Чакам.
- ХА-ХА! Губиш!!! Господ обича смелите. След има няма четири часа братята де Маладига му носят главата.
- *Въздишка* Добре, дай да върнем малко. Тръгвам към блатата.
- Речено-сторено. Тръгваш и изведнъш към теб ЛЕТИ ЧЕРНА СЯНКА!!! Имаш кинжал, между другото, казах ли ти? Ще атакуваш ли?
- Атакувам!
- Ха-ха-хаааа! Това е кучето ти. Убиваш го.
- Имам куче?
- Да. Мъртво. И знаеш ли кой идва?
- Върколакът?
- Не бе, остави го тоя. Братята де Маладига. Убиват те.
- Стига бе, тия нямат ли си работа?
- Не. Много те мразят.
- Тц тц тц. Айде да върнем пак. Няма да атакувам вече никога, когато имам избор да не го правя. Нали си книга на Колин…
- Ще се сетиш… От мен да мине, все едно не си убил кучето. Ама пак идват тия. де Маладига, сещаш се. Мислят да те убиват.
- Оххх… Питам ги върколака няма ли да гонят.
- Много мъдро. Сещат се, че трябва. Решават, че нямат време да те убиват сега, ще отнеме прекалено много секунди. Нареждате се още една две минути и си тръгват със закани. Мразят те, ако не си наясно.
- Баси тъпаците! Изчаквам ги малко да се разкарат и продължавам.
- АХААААА! Вървиш пет минути и се натъкваш на ЗАСАДА!!!
- Ужас. Сигурно са някакви разбойници или демони.
- Не! *кикот*
- …
- БРАТЯТА ДЕ МАЛАДИГА!!!
- Шегуваш се.
- Не. Те са. Чакат те в храстите. БУАХАХАХАХА!
- Оххх, егатен. Избягвам
- Посочи едно число от таблицата. Ако е от 1 до 4 избягваш.
- Ммм. Няма 1 в таблицата… И така като гледам можеше да е доста по-проста и равномерна, например от 1 до 6, да може и със зар да се играе. Така и на два зара не мяза, въобще как я измислихте?
- Тихо сега, не ме занимавай с гейм-дизайн. Такава таблица сме имали, такава сме сложили. Тц тц тц. Избягваш, айде, да не се караме… Има една страноприемница. Там хората знаят пътеките из блатото и ако не минеш през нея, най-вероятно ще се нахендриш в някое тресавище.
- Добре де, отивам…
- Обаче нещо сякаш нещо не е наред. Мирише ти на…
- … засада, нали… Нека да позная… Бр…
- БРАТЯТА ДЕ МАЛАДИГААА!!! ЗАСАДА!!! Ама е само един и избягва. Тюх.
- Ако ги срещна пак, ще ти надраскам корицата!
- Хи-хи-хи. Шефът на страноприемницата вижда, че не си на кеф, казва ти къде да ходиш и ти дава стрела против духове – трепетлика (+2).
- Сега само да имах арбалет, щеше да е супер.
- Тръгваш из блатото. Виждаш горски духове и почват да ти се смеят и да те трол-ват. С каква стрела искаш да стреляш, обикновенна или стрела против духове?
- Имам ли арбалет?
- Не ти ли казах? Няма значение, имаш. Кажи сега с каква стрела?
- Сериозно ли ме питаш? Вадя трепетликата и се озъбвам.
- Омират от страх. Идват други духове, обаче. Стотици малки полу-голи конници духове.
- Надвам се да са голи от кръста нагоре…
- Носят ризници… *ухилва се многозначително*
- Ааа, ужас… Ти не беше ли книжка за деца?
- … и имат криви… лъкове…
- Отвращаваш ме.
- Искаш ли да ги нападнеш?
- Не.
- Добре, искат да погребеш останките им. Много благородна постъпка ще е. Ама ще отнеме половината нощ.
- Е, това го знам вече, нали на четвъртия час онези Маладиги хващат върколака. Отказвам.
- Чакай бе, тук е друго. Не важи.
- Моля? Как така?
- Еее, айде сега! Благородно е, казах ти. Ако искаш да си седиш в замъка си гледай работата, тц тц тц…
- Оффф, добре айде, погребвам ги.
- Браво! Виждаш чували със злато, диаманти и сребро на стойност половината кралство. Искаш ли да ги вземеш и да зарежеш духовете?
- Не.
- Ама много злато бе! Ще си богат во веки!
- Тц, не го ща. Ще ме убиеш и една жълтица да взема.
- Ех, ок. Нямаше, ама ти си знаеш… Преди да изчезнат духовете ти дават светълинки-водачи и в последния момент преди да потънат в канала извикват „Върколакът… сребърна стрелаааааааа…”. Ама не знаеш какво имат предвид. Искаш ли да си изковеш сребърна стрела в прокълнатото абатство? Там има ковачница.
- Да.
- Братята де Маладига могат да хванат върколака през това време.
- Не ме интересува :/
- Горските духове пак се появяват и те трол-ват още по-тежко. Идиот си бил, за чий ти е сребърна стрела. Верно, за какво ти е?
- Абе искам си я и това е! Отивам към абатството.
- Бррр. Добре. Там обаче е АД страшно, направо се сковаваш. Дали да не се върнеш? Можеш да пробваш с друга стрела…
- Ще спреш ли?
- Последно. Сигурен ли си?
- Да.
- Добре, виждаш прокълнаия абат, древно зло, слуга на дявола. Можеш да го нападнеш.
- Това не го ли обсъдихме вече. Няма да нападам никого. Заговарям го…
- Предлага ти да избие братята де Маладига, ако си продадеш душата.
- Става. Продавам я, да ги убива.
- Не бе, чакай. Ще ти подскажа малко. Това е ОЧЕВИДНО лош край. Ти си добър, абатът е зъл, коварен, в бизнеса с душите отдавна.
- Нищо, жертвам се за по-висшето благо. Тия са архи-злодей.
- Айде бе, стига така, моля ти се…
- Оффф, книго… Добре, айде. Казвам на абата, че е зъл. Да не ме занимава с глупостите си.
- Вика ти „Да бе, прав си. И аз съм един простак тука, занимавам се с глупости и само си троша нервите. Сега ми дойде на акъла, я вземи да ми викнеш един поп утре. Пък аз ще ти препиша имота и ще източа блатото”.
- Далавера. Навивам се. Голям злодей се оказа тоя…
- Тихо сега! Изковава ти една стрела, сребърна и ти я дава. Айде да те видим сега.
- Най-после. Търся върколакът!
- Е да, ама знаеш ли кого намираш? Братята де Маладига. На ти сега, тая сребърната стрела можеш да си я… Както и да е. Аркал и Пино са само, най-злият и най-простият. Другите двама са само за пълнеж така или иначе.
- Ще ти откъсна страниците...
- Не на агресията! Слушай сега. Искаш ли да ги нападнеш, преди да са те видели, в гръб. Малко е коварно, ама…
- Питаш ли ме?
- Да.
- Нападам ги.
- Умираш. На ти, ГАД, пада ти се!
- Гледай си работата! Undo.
- Не ги нападаш. Пино потъва в блатото, щото е прост, а Аркал му тегли една майна и го зарязва.
- Стига бе!
- Не, чакай. Замерва го и с кинжал, даже. После разбираш, че е отровен.
- Тоя е по-зъл от дарт Вейдър, баси!
- Мхм, ти помагаш на брат му обаче.
- *Facepalm*
- Взимаш кинжала, а Пино ти казва, че няма да те занимава вече.
- Слава богу. Един по-малко. Остават трима. Или един?
- Обаче в тоя момент ти скача върколакът!
- Yes! Бях я забравил тая гад.
- Убиваш го. Само кажи с каква стрела.
- Това ли беше? Сребърна…
- Имаш трепетликова, обикновенна…
- Сребърна! Толкова ли глупав изглеждам?
- Да. Не е важно това. Слушай сега, той се превръща в млад красив мъж със стрела в окото и с нежен глас…
- Книго, долавям хомоеротика. Какви са тия описания, да не съм гей?
- Не ти ли казах?
- …
- Та, красивият младеж ти казва, че най-висшата справедливост е да хвърлиш от космите му в лицето на краля по време на обедната емисия на радио Хоризонт.
- Това пък защо?
- Не казва. Умира. Пак става на върколак, вадиш кинжала и му резваш зелката.
- Ужас.
- Оплискваш се целия в кръв и се осмърдяваш на животно.
- Гадост!
- Не бе, шегувам се. Няма такова нещо. Маскираш се, да не те хванат братята де Маладига, щото сигурно те дебнат някъде. После отиваш при краля точно в 11:55. Там обаче главата се превръща в секси принц. Какво ще правиш сега?
- Мъртъв?
- Не бе, жив и здрав и приказва.
- Jesus! Космите…
- Ми краля става на върколак, ама ти го пръсваш с арбалета си, в окото. Направо го разцепваш и се изпарява.
- Предният път не стана така.
- Е тоя е друг модел. Слушай сега. Всички се радват, че сте превърнали краля във върколак и сте го убили и разпознават принца. Той ти намига многозначително, кефиш го.
- Приключихме ли?
- Чакай бе! Не си стигнал до боса още! Идва Аркал де Маладига, убил е брат си и те натопява.
- Този е безподобен. Може ли да го убия вече?
- Давай. Обвявяваме дуел, да се види кой казва истината. С какво ще се биеш?
- Щом казваш. Ще го бия с отровния му кинжал.
- Мъдър си. Ето видя ли, ако не беше добър човек, сега щях да те убия, че нямаш кинжала. Добре тогава, лягаш на земята и хвърляш кинжала настрани.
- Какво, луда ли си?
- Мхм, така правиш. Много си хитър. Той ти скача, а ти вадиш другия кинжал и го опираш в гърлото му.
- Леле, не думай. Добре, убивам го.
- Тоя пък. Не го убиваш, той опозорен си тръгва. Това му стига.
- НЕ! УБИВАМ ГО! УБИВААААМ ГОООО!
- Няма „не”. Тръгва си. После си вземаш златото от варварите, имота, намирате Пино полужив, ама оздравява и ти става дясна ръка.
- Не беше ли тоя мега тъп?
- Да. Нищо, сладък е. Ти пък ставаш дясна ръка на принца. Нали схващаш *намига*? С парите от варварите си купуваш замък и джиб.
- Оххх. Аркал не го ли убиваме? Или поне тъмница, нещо?
- Не.
- Няма да мога да спя спокойно.
- Правиш upgrade за крепостен ров, от мен да мине, но току виж те причакал някъде. Отмъстителен си пада…
- Ама.….!
- И заживявате щастливо!
КРАЙ
Очаквайте през 2007 година по кината първият холивудски хит по сценарий на българска книга-игра!
В началото на филма главният герой (по избор на зрителя Кристофър Ламберт или Рей Уинстън) пристига в заснежените владения на Ригоболд (Антъни Хопкинс), готов за приключения. Кралят е свикал войните от близо и далече, за да го освободят от митичен звяр, тормозещ земите му. В последствие се оказва, че наградата е самото кралство!
В търсене на чудовището, нашият смел приключенец открива, че то всъщност е прокълнатия син на краля, продал душата си на дявола преди много години за власт и богатства. Сега главният герой попада точно в мочурливите владения на посредника – най-сексапилния прокълнат абат в историята на киното – Анджелина Джоли. Дали ще тръгне по стъпките на Ригоболд и ще приеме същото изкушаващо предложение?
Купете филма на DVD и ще имате възможността да изгледате режисьорската версия на филма, която включва изрязаните за кината сцени с продължителност 718 минути с Аркал и Пино де Маладига (Стийв Бушейми и Зак Галифанакис).
Алтор Белулф де Маладига
Хахаха, това определено ще предизвика доста усмивки по лицата на хората запознати с тази книга-игра. 🙂
Който го е писал: Да живей!