Видеоигрите за конзоли: Бърз исторически преглед

Всич­ко започ­ва с един стар радар и хора, кои­то са били отег­че­ни до смърт на работ­но­то си мяс­то. С мал­ко наход­чи­ва рабо­та се появя­ва „тенис за два­ма”, кое­то беле­жи поява­та на видео игри­те. През годи­ни­те кон­зо­ли­те за видео игри са ево­лю­и­ра­ли от прости кутии със свет­лин­ки, кои­то могат един­с­т­ве­но да показ­ват точ­ки по екра­на, до мощ­ни маши­ни, с кои­то може да се пра­ви поч­ти всич­ко. От игра­е­не на игри, до слу­ша­не на музи­ка, гле­да­не на фил­ми, сър­фи­ра­не в интер­нет и мно­го дру­ги неща.

Све­тов­на­та гейм индус­т­рия в све­та пра­ви по някол­ко мили­ар­да дола­ра годиш­но, като над 60% от тези пари са от кон­зо­ли­те за видео игри.

Пре­ди всич­ко искам да си изяс­ним нещо – кон­зо­ла за видео игри е сама­та маши­на, на коя­то се игра­ят игри­те. Пра­вя това пояс­не­ние, защо­то мно­го хора ги нари­чат просто „игри” и кога­то чуят дума­та кон­зо­ла или си мис­лят или за коман­д­ни­ят панел в Windows, или за кон­зо­ла­та в Counter-Strike.

Офи­ци­ал­но пър­ва­та домаш­на кон­зо­ла за видео игри е Magnavox Odyssey, пус­на­та в про­даж­ба през далеч­на­та 1972 годи­на… Сама­та кон­зо­ла не под­дър­жа­ла гра­фи­ка, а изоб­ра­зя­ва две „точ­ки” на екра­на. По-ско­ро, това са два пра­во­ъ­гъл­ни­ка, игра­е­щи роля­та на точ­ки. Да, това е пре­ди да бъде изоб­ре­тен кръгът. 🙂

След Odissey идват мно­жес­т­во кон­зо­ли, сред кои­то мно­жес­т­во вер­сии на Pong. Кон­зо­ли­те за видео игри се кла­си­фи­ци­рат (засе­га) в седем поко­ле­ния. Вся­ко поко­ле­ние носи отли­чи­тел­ни­те чер­ти на годи­ни­те, кои­то обхва­ща. Напри­мер, поч­ти всич­ки кон­зо­ли от пър­во поко­ле­ние са деко­ри­ра­ни с без­в­ку­сен дър­ве­сен цвят, дори цели час­ти от кути­и­те им са от дър­во (напр. „Atari 2600”).

През 1983 годи­на, лошо­то качес­т­во на видео игри­те, зале­ли паза­ра, довеж­да до извес­т­на­та „Video Game Crash of 1983” (катас­т­ро­фа на видео игри­те). За мал­ко, индус­т­ри­я­та с видео игри­те да пре­къс­не още пре­ди да е започ­на­ла. Глав­на­та при­чи­на за това е бил фак­тът, че все­ки е можел да напра­ви видео игра и вед­на­га да я про­да­де, нещо, кое­то сега е невъз­мож­но да се случи.

Едно от неща­та, кои­то Nintendo съз­да­ват е „Nintendo Seal of Quality”, кое­то е един вид сис­те­ма за гаран­ти­ра­не на качес­т­во­то на игри­те за тех­ни­те сис­те­ми. Ако Nintendo не харе­сат някоя игра – тя просто не изли­за на паза­ра. И как­во полу­ча­ва­ме от това? Стра­хот­ни­те загла­вия от рода на „Contra”, „Metroid”, „The Legend of Zelda”, „Double Dragon”, „Bomberman”, „Battletoads”… спи­съ­кът про­дъл­жа­ва. Не тряб­ва да забра­вя­ме и „Super Mario Bros” – една игра, дотол­ко­ва оби­ча­на по целия свят, че приклю­че­ни­я­та на ита­ли­ан­с­кия водоп­ро­вод­чик Марио про­дъл­жа­ват до днес, а меж­дув­ре­мен­но са били ими­ти­ра­ни и пре­съз­да­ва­ни сто­ти­ци пъти, вклю­чи­тел­но в пъл­но­мет­ра­жен игра­лен филм. 🙂

От този момент ната­тък, индус­т­ри­я­та за видео игри ево­лю­и­ра до това, кое­то позна­ва­ме днес – един огро­мен гигант, кой­то не може да бъде спрян пред нищо и дока­то хора­та оби­чат и искат да се забав­ля­ват, ще има и видео игри за конзоли!