През веко­ве­те е има­ло мно­го мал­ко изоб­ре­те­ния, кои­то са има­ли гран­ди­о­зен ефект вър­ху цяло­то чове­чес­т­во. Коле­ло­то, елек­т­ри­чес­т­во­то, круш­ка­та… Всич­ки те са оста­ви­ли своя белег вър­ху чове­ка. Но мис­ля, че можем да се съг­ла­сим, че поч­ти нищо не е било тол­ко­ва уни­кал­но, кол­ко­то измис­ля­не­то на домаш­ни­те кон­зо­ли за видео игри!

Всич­ко започ­ва с един стар радар и хора, кои­то са били отег­че­ни до смърт на работ­но­то си мяс­то. С мал­ко наход­чи­ва рабо­та се появя­ва „тенис за два­ма”, кое­то беле­жи поява­та на видео игри­те. През годи­ни­те кон­зо­ли­те за видео игри са ево­лю­и­ра­ли от прости кутии със свет­лин­ки, кои­то могат един­с­т­ве­но да показ­ват точ­ки по екра­на, до мощ­ни маши­ни, с кои­то може да се пра­ви поч­ти всич­ко. От игра­е­не на игри, до слу­ша­не на музи­ка, гле­да­не на фил­ми, сър­фи­ра­не в интер­нет и мно­го дру­ги неща.

Све­тов­на­та гейм индус­т­рия в све­та пра­ви по някол­ко мили­ар­да дола­ра годиш­но, като над 60% от тези пари са от кон­зо­ли­те за видео игри.

Пре­ди всич­ко искам да си изяс­ним нещо – кон­зо­ла за видео игри е сама­та маши­на, на коя­то се игра­ят игри­те. Пра­вя това пояс­не­ние, защо­то мно­го хора ги нари­чат просто „игри” и кога­то чуят дума­та кон­зо­ла или си мис­лят или за коман­д­ни­ят панел в Windows, или за кон­зо­ла­та в Counter-Strike.

Офи­ци­ал­но пър­ва­та домаш­на кон­зо­ла за видео игри е Magnavox Odyssey, пус­на­та в про­даж­ба през далеч­на­та 1972 годи­на… Сама­та кон­зо­ла не под­дър­жа­ла гра­фи­ка, а изоб­ра­зя­ва две „точ­ки” на екра­на. По-ско­ро, това са два пра­во­ъ­гъл­ни­ка, игра­е­щи роля­та на точ­ки. Да, това е пре­ди да бъде изоб­ре­тен кръгът. 🙂

За гра­фи­ка са се пол­з­ва­ли лис­то­ве от подоб­на на плек­сиг­лас хар­тия с „рисун­ки” по нея. Кон­т­ро­ле­ри­те са били огром­ни и край­но стран­но напра­ве­ни. Въп­ре­ки тези неща оба­че, Odissey е пър­ва­та кон­зо­ла с истин­с­ка „пуш­ка” в ком­п­лект с нея. Това беле­жи и съз­да­ва­не­то на пър­ви­ят Light Gun, кой­то за раз­ли­ка от след­ва­щи­те поко­ле­ния „оръ­жия” за видео игри, наис­ти­на при­ли­ча на лов­на пушка.

След Odissey идват мно­жес­т­во кон­зо­ли, сред кои­то мно­жес­т­во вер­сии на Pong. Кон­зо­ли­те за видео игри се кла­си­фи­ци­рат (засе­га) в седем поко­ле­ния. Вся­ко поко­ле­ние носи отли­чи­тел­ни­те чер­ти на годи­ни­те, кои­то обхва­ща. Напри­мер, поч­ти всич­ки кон­зо­ли от пър­во поко­ле­ние са деко­ри­ра­ни с без­в­ку­сен дър­ве­сен цвят, дори цели час­ти от кути­и­те им са от дър­во (напр. „Atari 2600”).

През 1983 годи­на, лошо­то качес­т­во на видео игри­те, зале­ли паза­ра, довеж­да до извес­т­на­та „Video Game Crash of 1983” (катас­т­ро­фа на видео игри­те). За мал­ко, индус­т­ри­я­та с видео игри­те да пре­къс­не още пре­ди да е започ­на­ла. Глав­на­та при­чи­на за това е бил фак­тът, че все­ки е можел да напра­ви видео игра и вед­на­га да я про­да­де, нещо, кое­то сега е невъз­мож­но да се случи.

След­ва­щи­те две годи­ни са били труд­ни за гейм индус­т­ри­я­та по оно­ва вре­ме. Помней­ки случ­ка­та от 1983 годи­на, хора­та спре­ли да купу­ват видео игри, поне­же няма­ло как да зна­ят дали са доб­ри или не. С изли­за­не­то на паза­ра на Famicom оба­че, хора­та започ­на­ли отно­во да се инте­ре­су­ват от игри. Nintendo, виж­дай­ки успе­ха на Famicom на япон­с­кия пазар, реша­ват в края на осем­де­сет­те годи­ни да пре­ми­нат и в Аме­ри­ка и в Евро­па. С нов дизайн, Famicom полу­ча­ва име­то Nintendo Entertainment System, или сък­ра­тен и на гале­но, NES. Напом­няй­ки за видео касе­тен пле­ър, Nintendo не пред­ста­вят NES като сис­те­ма за видео игри, а като сис­те­ма за домаш­но забав­ле­ние. Успе­хът е огро­мен и до днес, хора­та все още игра­ят на нея.

Едно от неща­та, кои­то Nintendo съз­да­ват е „Nintendo Seal of Quality”, кое­то е един вид сис­те­ма за гаран­ти­ра­не на качес­т­во­то на игри­те за тех­ни­те сис­те­ми. Ако Nintendo не харе­сат някоя игра – тя просто не изли­за на паза­ра. И как­во полу­ча­ва­ме от това? Стра­хот­ни­те загла­вия от рода на „Contra”, „Metroid”, „The Legend of Zelda”, „Double Dragon”, „Bomberman”, „Battletoads”… спи­съ­кът про­дъл­жа­ва. Не тряб­ва да забра­вя­ме и „Super Mario Bros” – една игра, дотол­ко­ва оби­ча­на по целия свят, че приклю­че­ни­я­та на ита­ли­ан­с­кия водоп­ро­вод­чик Марио про­дъл­жа­ват до днес, а меж­дув­ре­мен­но са били ими­ти­ра­ни и пре­съз­да­ва­ни сто­ти­ци пъти, вклю­чи­тел­но в пъл­но­мет­ра­жен игра­лен филм. 🙂

От този момент ната­тък, индус­т­ри­я­та за видео игри ево­лю­и­ра до това, кое­то позна­ва­ме днес – един огро­мен гигант, кой­то не може да бъде спрян пред нищо и дока­то хора­та оби­чат и искат да се забав­ля­ват, ще има и видео игри за конзоли!

Калин „Soul Raiser” Димитров

(cassidycornell@abv.bg)

3 thoughts on “Видеоигрите за конзоли: Бърз исторически преглед”
  1. Мите, без да искам ти цък­нах на каж­жго­де, минус­че, там. Сорка.

    … Едно от неща­та, кои­то Nintendo съз­да­ват е „Nintendo Seal of Quality”, кое­то е един вид сис­те­ма за гаран­ти­ра­не на качес­т­во­то на игри­те за тех­ни­те системи…”
    Ха-ха. 😀 Като се сетя как­ви тра­ге­дии има­ше (и още има) за тая точ­но кон­зо­ла от сним­ка­та (the Angry Nintendo Nerd, някой?), не ми оста­ва дру­го освен да се изсмея.

    Надя­вах се на нещо по-задъл­бо­че­но, мно­го нахвър­ля­но отго­ре-отго­ре ми идва. Надя­вам се авто­рът да се поп­ра­ви във Вто­ри брой. 😉

  2. Абе бях я напи­сал дъл­га и широ­ка. В послед­ния момент напра­вих някои корек­ции и я сма­лих до това нещо отгоре.
    След­ва­ща­та ста­тия (кога­то поис­кат да напи­ша) ще е по-доб­ра, обещавам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *