Всичко започва с един стар радар и хора, които са били отегчени до смърт на работното си място. С малко находчива работа се появява „тенис за двама”, което бележи появата на видео игрите. През годините конзолите за видео игри са еволюирали от прости кутии със светлинки, които могат единствено да показват точки по екрана, до мощни машини, с които може да се прави почти всичко. От играене на игри, до слушане на музика, гледане на филми, сърфиране в интернет и много други неща.
Световната гейм индустрия в света прави по няколко милиарда долара годишно, като над 60% от тези пари са от конзолите за видео игри.
Преди всичко искам да си изясним нещо – конзола за видео игри е самата машина, на която се играят игрите. Правя това пояснение, защото много хора ги наричат просто „игри” и когато чуят думата конзола или си мислят или за командният панел в Windows, или за конзолата в Counter-Strike.
Официално първата домашна конзола за видео игри е Magnavox Odyssey, пусната в продажба през далечната 1972 година… Самата конзола не поддържала графика, а изобразява две „точки” на екрана. По-скоро, това са два правоъгълника, играещи ролята на точки. Да, това е преди да бъде изобретен кръгът. 🙂
За графика са се ползвали листове от подобна на плексиглас хартия с „рисунки” по нея. Контролерите са били огромни и крайно странно направени. Въпреки тези неща обаче, Odissey е първата конзола с истинска „пушка” в комплект с нея. Това бележи и създаването на първият Light Gun, който за разлика от следващите поколения „оръжия” за видео игри, наистина прилича на ловна пушка.След Odissey идват множество конзоли, сред които множество версии на Pong. Конзолите за видео игри се класифицират (засега) в седем поколения. Всяко поколение носи отличителните черти на годините, които обхваща. Например, почти всички конзоли от първо поколение са декорирани с безвкусен дървесен цвят, дори цели части от кутиите им са от дърво (напр. „Atari 2600”).
През 1983 година, лошото качество на видео игрите, залели пазара, довежда до известната „Video Game Crash of 1983” (катастрофа на видео игрите). За малко, индустрията с видео игрите да прекъсне още преди да е започнала. Главната причина за това е бил фактът, че всеки е можел да направи видео игра и веднага да я продаде, нещо, което сега е невъзможно да се случи.
Следващите две години са били трудни за гейм индустрията по онова време. Помнейки случката от 1983 година, хората спрели да купуват видео игри, понеже нямало как да знаят дали са добри или не. С излизането на пазара на Famicom обаче, хората започнали отново да се интересуват от игри. Nintendo, виждайки успеха на Famicom на японския пазар, решават в края на осемдесетте години да преминат и в Америка и в Европа. С нов дизайн, Famicom получава името Nintendo Entertainment System, или съкратен и на галено, NES. Напомняйки за видео касетен плеър, Nintendo не представят NES като система за видео игри, а като система за домашно забавление. Успехът е огромен и до днес, хората все още играят на нея.Едно от нещата, които Nintendo създават е „Nintendo Seal of Quality”, което е един вид система за гарантиране на качеството на игрите за техните системи. Ако Nintendo не харесат някоя игра – тя просто не излиза на пазара. И какво получаваме от това? Страхотните заглавия от рода на „Contra”, „Metroid”, „The Legend of Zelda”, „Double Dragon”, „Bomberman”, „Battletoads”… списъкът продължава. Не трябва да забравяме и „Super Mario Bros” – една игра, дотолкова обичана по целия свят, че приключенията на италианския водопроводчик Марио продължават до днес, а междувременно са били имитирани и пресъздавани стотици пъти, включително в пълнометражен игрален филм. 🙂
От този момент нататък, индустрията за видео игри еволюира до това, което познаваме днес – един огромен гигант, който не може да бъде спрян пред нищо и докато хората обичат и искат да се забавляват, ще има и видео игри за конзоли!
Калин „Soul Raiser” Димитров
(cassidycornell@abv.bg)
Супер статия! Браво Лин!
Мите, без да искам ти цъкнах на кажжгоде, минусче, там. Сорка.
“… Едно от нещата, които Nintendo създават е „Nintendo Seal of Quality”, което е един вид система за гарантиране на качеството на игрите за техните системи…”
Ха-ха. 😀 Като се сетя какви трагедии имаше (и още има) за тая точно конзола от снимката (the Angry Nintendo Nerd, някой?), не ми остава друго освен да се изсмея.
Надявах се на нещо по-задълбочено, много нахвърляно отгоре-отгоре ми идва. Надявам се авторът да се поправи във Втори брой. 😉
Абе бях я написал дълга и широка. В последния момент направих някои корекции и я смалих до това нещо отгоре.
Следващата статия (когато поискат да напиша) ще е по-добра, обещавам.