Всичко започна с три кафета.
Уили (бордовият стрелец и експерт по бойни изкуства), Бети (техническата поддръжка) и ти самият (пилотът на катера и шеф на патрула) седнахте в “Синия жерав” и си поръчахте три кафета с малко мляко, много сметана и двойна захар с капчица ром. По-полицейска поръчка от това, здраве му кажи — защото повечето хора, а и не само те, в 3114 година обикновено пиеха огромни бледорозови коктейли с метан, въглероден окис, флагчета, балончета и подводнички. Така или иначе обаче половината от клиентите на “Синия жерав” бяха патрулни ченгета, а бетонният паркинг бе опален от пламъците на безброй патрулни катери.
Не бяхте си изпили кафето, когато от бара се отдели един пльок с бялата униформа на Галактическата полиция и се изля до Вашата маса. Униформата понесе това със завидно търпение.
- Здравейте — избълбуква приветливо пльокът.
- Здрасти — казва Бети.
- Тобиас Джърк? — осведомява се съществото.
- Ъхъ — съгласяваш се.
После вдигаш рамене и гаврътваш остатъка от кафето си с решително изражение. Щом един пльок пита за теб, има голяма вероятност да се наложи да станеш и да избягаш от това, което има да ти каже.
- Трябва да ви предам нещо — той бръква с едно прозрачно пипало там, където би трябвало да бъде стомахът му, разтършува се и изважда малък плик — Заповядайте.
Уили и Бети оставят чашите си.
Протягаш предпазливо ръка, като се стараеш да не изобразиш на лицето си каквато и да е следа от погнуса, защото това не би било политически коректно. За щастие пликът не е олигавен целия, както би могло да се очаква, а изглежда съвсем сух на пипане.
- Приятен ден! — блъвва пльокът и се заизлива нанякъде.
Вдигаш празен поглед към съпатрулниците си. Бети ти кимва безмълвно с блеснали очи. Уили гледа стреснато, както обикновено, но накрая не издържа:
– Е хайде, отваряй го де, капитане!
***
Скъсваш плика и изваждаш отвътре пожълтяло листче хартия с нащърбени краища. Разгъваш го подозрително и присвиваш очи, за да разчетеш написаното. Вътре с разкрачени и бегло зловещи ръкописни букви е награцано:
„Внемавай с кфо се зъхващаж!
Потпис: Мухатъ”
Пак поглеждаш колегите си, още по-неразбиращо. Подаваш им листчето и те един през друг се опитват да дешифрират посланието.
- Звучи ми като предупреждение — предполага Уили.
- Не думай — репликира го Бети. — Тоби, нещо странно да ти се е случвало последните дни?
Завърташ отрицателно глава.
- Сещаш ли се за някой, който ти има зъб или би имал причина да ти затвори устата?
- Не — казваш, още по-учуден, и след кратък размисъл добавяш, — освен Уилиам, разбира се, откакто го размазах на сантасе завчера.
- Кого си размазал бе, това си беше чист… — Уили внезапно кихва насред обвинителната си тирада.
- Наздраве!
Виждате, че до вас се е приближил старият ви познат Бел, зает както обикновено да тръска невидим прах от униформата си. Уили пак кихва и се разтърсва за кърпичка.
- Извинете — казва Бел отсечено. — Джърк, викат те в районното.
- Инспекторът? — полюбопитстваш.
- Главният — отвръща Бел.
- Какво?
- Ей, жерав! — виква Бел. — Дай бързо едно кафе с малко мляко, сметана и двойна захар и задръж капчицата ром! На работа съм!
Ставаш, все по-учуден, и се отправяш към Районното управление, за да се срещнеш с Главния инспектор. Причината може да бъде само една: мъмрене.
***
Но не е.
Главният инспектор ти държи кратка реч за службата на патрулния полицай и изпълнението на дълга, от която се разбира, че нищо не знае, и те препраща при полковник Полковник от Върховно управление на граничен пост Лимон.
- Някои полицаи прекарват целия си живот, без някога да зърнат полковник от Управлението на живо — осведомява те инспекторът в заключение. — Патрулен полицай Джърк, смея да предположа, че ви очаква нещо изключително.
Стратотакси, щедро заплатено от Районното управление, те оставя пред златистия небостъргач на Върховното управление едва два часа по-късно.
- Тобиас! — казва сърдечно портиерът. — Защо карате полковник Полковник да чака? Бързо, вземете това!
Окончателно се отказваш да разбереш какво се случва, поемаш малкия бял плик и се оставяш в ръцете на миловидната секретарка, която те повежда по безкрайна върволица от подвижни пътеки, елеватори и асансьори. В един от последните откъсваш поглед от секретарката и прочиташ съдържанието на писмото:
Абе ти не ръзбра ли да внемаваш?!
Последен шанз!
Потпис: Мухатъ
Какво за бога става тук, наистина?! Какво толкова иска от теб неграмотното насекомо от бележките? Ами че ти никому нищо лошо не си сторил през целия си живот — като това определено включва и представителите на престъпния свят, откакто си на топлата си полицейска службица на Лимон.
Не ти остава много време да се чудиш, защото момичето скоро спира пред една плъзгаща се врата и пъхва в ръката ти малка бележка. Очарован я разтваряш, за да прочетеш:
Край! Ти си мъртаф!
Потпис: Мухатъ
Eйдриън Уейн
а нещо от втора част?