Здравейте приятели и добре дошли отново в кожата на Котарака. В този откъс можете да направите една кратка разходка по борда на „Абаносовия дракон” (всъщност това е долна лъжа, защото няма да можете да излезете от трюма) и да се запознаете с някои от основните персонажи, които ще ви съпътстват в книгата. Искаше ми се да ви представя цялата начална сцена, заедно с изборите, но за съжаление за този брой не остана време. Засега толкова, в следващия – повече. Освен това, предоставения текст е напълно суров, нередактиран и некоригиран, така че моля ви да не бъдете строги към него.
* * *
Събудих се в късния следобед, а над мен се бяха надвесили половин дузина мъже. През отворените капаци на трюма навлизаше пурпурната светлина на залязващото слънце. Отвън долитаха крясъци на чайки и шумът от плясъка на вълните. По клатенето можех ясно да усетя, че се движим. Надигнах се и ги огледах спокойно, без да издавам и капка страх с погледа си.
- Виж капитане, какво намерих омотано в знамето ни! – ухили се единият от тях.
Погледнах черния плат, при който се бях скрил през нощта. Чак сега, на дневната светлина, успях да видя големия бял череп, изрисуван на него.
- И сега? Ще го таковаме, ще го убиваме, или какво? – попита един огромен бабаит и се захили дебелашки.
Бих казал, че това е най-едрият човек, който съм виждал, ако до него не седеше огледалното му копие. През рамото на единия от тях надникна червенокоса жена, десетина години по-възрастна от мен.
- Не трябва да го пускаме – изкоментира друг от пиратите. Беше с черна коса, вързана на опашка и брада, гъсти вежди и изпито лице. Гледаше ме начумерено и смръщено. – Може да ни издаде на стражите.
Напред към мен пристъпи висок мъж на възраст около петдесетте. Беше добре сложен, с жилави ръце и остър погледът, а от косата му не бе останал и косъм. От едната страна на колана му висеше в ножницата си дълга сабя, а от другата – месингов далекоглед. Огледа ме бавно, спокойно и замислено.
- Няма да го изхвърляме… – каза накрая и почеса брадата си – засега. Прекалено близо сме до брега, може да доплува или да го спаси някой рибар.
- Искаш ли да се погрижа за него, капитане? – попита чернокосият.
- Никой няма да го закача – отреди сивобрадият мъж и се обърна към единия от огромните близнаци. – Бранко, пребъркай го и после го затвори обратно в сандъка, явно там му е добре. И го заключи, този път.
Нямаше смисъл да се съпротивлявам. Подчиних се на нарежданията на великана, търпеливо стоях докато ме отараши и конфискува всичките принадлежности и сам се върнах обратно в сандъка. Той ме натиска с едрата си ръка, хлопна масивният капак над мен и отново потънах в комфортна тъмнина. Малко след това ключалката изщрака и гласовете на пиратите започнаха бавно да се отдалечават, съпроводени от тропота на тежките им стъпки.
***
Мина около час, докато накрая капитанът не се върна в трюма с горе-долу същата група хора. Единият от огромните близнаци отключи сандъка и отвори капака му, хвана ме изпод мишниците и ме измъкна навън. Остави ме на крака, но за мое учудване просто се сринах на пода, защото бяха дотолкова изтръпнали, че в първия момент едва ги усещах. Светлината от фенерите, които пиратите носеха, подразни привикналите ми с тъмното очи, въпреки че не беше кой знае колко силна. Надигнах се постепенно по сандъка, изпънах гръб и ги огледах.
***
Гологлавият почеса темето си отзад, замижа за кратко и започна да говори.
- Аз съм капитан Рисард Финигън, главнокомандващ на екипажа на „Абаносовия Дракон”. Тук не обичаме да вземаме нито пътници, нито пленници, така че вече си получил няколко часа повече от полагаемите ти на борда. – Той замълча за момент и впи поглед в мен многозначително. – Очевидно е, че бягаш от нещо, щом си се промъкнал на кораба. Какво толкова лошо имаше в Карсеп, че реши да се качиш и скриеш тук?
Капитанът вече се беше досетил, че бягам от нещо и най-добре беше да не отричам. Въпросът беше от какво да му кажа, че бягам:
◘ от стражите ► Епизод 4
◘ от „Тъмното братство” ► Епизод 24
◘ от родителите си ► Епизод 34
***
- Добре, — продължи капитан Финигън – решил си, че ще бягаш. Защо избра точно „Абаносовият Дракон”? Не можа ли да се качиш като нормален пътник на който и да е от другите кораби?
Преди да му отговоря, по стълбите в трюма слезе слаба, дългокрака девойка, облечена в панталон от грубо-щавена кафява кожа, широк колан, разпасана бяла риза и високи до колената ботуши. Косата ú беше дълга, черна и леко вълниста, а кожата – кадифена. В ръцете си носеше медна чаша. Пиратите я наблюдаваха мълчаливо докато се приближаваше, тя пък огледа мен. Без да обръща внимание на останалите отиде право при капитана.
- Ето, татко, както заръча, от двадесетгодишния – каза тя и му подаде чашата.
Побързах да отклоня поглед от нея, но капитанът вече ме гледаше навъсено. Тя се отдръпна и се опря на един от сандъците встрани.
- Та, защо на този кораб? – повтори въпроса си Финигън.
Какво ли беше най-добре да отвърна?
◘ Защото хората тук са от моята соя ► Епизод 7
◘ Защото ми изглежда като сигурно място ► Епизод 23
◘ Заради красивата дъщеря на капитана ► Епизод 28
◘ Случайно ► Епизод 36
Ал Торо
Много е късо инфото за голямо съжаление. За следващия път откъс с повече екшън, ако може 🙂
Ай, единият от огромните близнаци се казва като мен :-DDD Интересно ми е как се казва другият 😛
Не знам защо, но ме сърби да кажа “Ханко”. 😀
Откъсчето ми наостри апетита, чакам книгата. 🙂
Може да е предварително и малко като обем, но ми харесва 🙂 И ни оставя тръпнещи за още 🙂 Чакам с нетърпение и книжката.