Рони Мейдей
Затворените ангели
Бонус игра към „Пътят на светлината”
– Знаех си, че Светлината може да разчита на теб, отче. Чувал ли си за легендата за затворените ангели?
Поклатих глава.
– Когато онзи, чието име не бива да произнасяме напуснал Двореца на Ангелите и се отрекъл от Светлината, дузина ангели се опитали да го върнат в пределите на Светлината. Онзи ги победил, но понеже не искал да нарани доскорошните си приятели, а и защото се страхувал от тях, ги затворил в олтар от камък.
Клариса оправи чупливата си коса и продължи:
– Тогава Светлината изпратила най-силния си архангел. Битката с онзи продължила десетилетия. Никой от противниците не можел да надделее. Накрая, те се слели в едно. Съществото, което днес е познато като Армадел.
– Явно тази история не е много популярна.
Ангелчето кимна.
– Вероятно ти си първият човек, който я чува.
Дъхът ми секна.
– Армадел се оказал абсолютно непредсказуем. Понякога онзи вземал контрол. Друг път, архангелът поемал властта над могъщото същество. В един такъв момент, той изпратил послание до братята и сестрите си ангели, в което им казал как да достигнат до къщата, където се намирал затворът-олтар.
Клариса отиде до панера с плодове, надигна се на пръсти и избра голяма червена ябълка, която ми подхвърли.
– Трябва да се храниш. Къщата е защитена срещу повечето известни същества. Единствено чист духом човек може да влезе и да се опита да освободи ангелите.
– И това съм аз – попитах с пълна уста.
Клариса кимна.
– Светлината смята, че ти, от всички свещеници и светци, си най-подходящ за тази задача.
Сведох глава.
– Нима аз съм най-чистият духом?
– Не знам, отче, точните думи на Светлината бяха най-подходящ…Готов ли си, отче Джейкъб?
Отхапах от ябълката за последен път, изхвърлих остатъците и казах.
– Да, ангел на Светлината, нека получа възможност да освободя твоите братя и сестри!
Мини на 1.
1
За секунда потънах в светлина. Озовах се на малка полянка. Пред мен бе малка, схлупена къщичка на два етажа. Беше направена от криви греди и кал, а покривът бе сламен.
– Това е въпросната къща – каза Клариса. – След като влезеш, ще видиш бележка, написан от Армадел. Най вероятно ще е някаква загадка, която да трябва да разрешиш, за да освободиш ангелите. Знай, че е писана в момент, когато архангелът е контролирал Армадел, така че е писана от гледната точка на Светлината.
Няколко сълзи се отрониха от очите на Клариса. Тя тропна с краче.
– Не искам да правя това. Отново те излагам на опасност.
Наведох се и я целунах по челото.
– Да служиш на Светлината е призвание, но е свързано с отговорности и рискове. Не мисли за мен, а за дванадесетте ангела, с които ще се запознаеш. Хайде, горе главата!
Клариса се усмихна и избърса сълзите си.
– За малко да забравя. Пази се от стаята с кръговете на вратата. И при никакви обстоятелства не отваряй прозорците. Нека Светлината бди над теб, отче!
Приближих се до вратата и я докоснах. Тя любезно се отвори с
изнервящо скърцане. Пристъпих вътре.
Мини на 2.
2
Едва бях направил първата крачка, когато ме връхлетя странно усещане – сякаш падах. Затворих очи за секунда…Отворих ги и вече бях вътре. Обърнах се и хванах дръжката на вратата. Не помръдваше. Вложих всичката си сила, но без резултат.
“Какво пък, и без това не е дошъл момента да излизам.”
Докоснах челото си и направих дъговидно движение напред с ръката – знакът, който казваше “нека Светлината предначертае пътя ми”. Огледах се. Беше мрачно. Оскъдна светлина влизаше от отсрещния край на коридорчето. Явно стъклото бе цветно, защото светлината бе кървавочервена. По земята имаше парчета от счупени бутилки. Отблясъка от едно от тях ми позволи да видя смачкана бележка. Вдигнах се и се опитах да я прочета. Не успях, за това се наложи да се приближа до прозореца. С орнаментирани букви бе написано:
Капки ароматна кръв
смеси със весел сняг.
Натопи перо от нефилим ти в него
и нарисувай сапфирения символ
на светлината
върху олтарът със…
И вложи си ти душата.
Повдигнах въпросително вежди. Отново огледах коридора. Точно срещу вратата имаше стълби, водещи надолу (3). До тях се намираше врата (4). Съвсем близо до мен имаше друга такава, идентична с първата (5). А до прозореца имаше стълби, водещи към горния етаж (6).
3
В основата на стълбите гореше факел, така че не ми бе трудно да виждам, след като бях минал през първите няколко стъпала. По мраморните плочки прибягваха странни насекоми. На пръв поглед приличаха на бръмбари, но краката им бяха дълги като на паяк. От челюстите им, които не спираха да се движат, капеше маслено зелена течност. За щастие, буболечките не ми обърнаха внимание и ме оставиха да стигна необезпокоявано до факела.
Който висеше в нищото по средата на площадката. Прокарах ръце около него, за да проверя дали не бе закрепен по някакъв начин. Не беше.
Огънят осветяваше черна дървена врата. Близо до пода бяха гравирани две преплетени окръжности.
Можеш да влезеш (7) или да се върнеш на приземния етаж (2).
4
В стаята бе малко по-светло, отколкото в коридора. Огромен шкаф със стъклена витрина привлече вниманието ми. В него имаше няколко епруветки с разноцветни течности. Една от тях изглеждаше съвсем като кръв. Престраших се и натопих крайчеца на кутрето си в нея. Сега вече бях сигурен. Разклатих я и видях, че в нея плуват съсиреци. Не исках да зная от какво същество бяха.
До нея стоеше колба с гравирано слънце, пълна с ярко жълта течност. Подуших я, но не успях да усетя миризма.
На долния ред събираше прах топка памук. Не бе много качествен – в него бяха заплетени части от стеблото на растението.
До шкафа, на метална стойка имаше препарирана птица. Беше много едра, със червени и сини пера и дълга черна опашка. Клюнът бе силен и извит. Бях благодарен, че не се налага да се боря с животното. Докоснах крилата и едно перо се отскубна и падна на земята.
Някакъв писклив звук се чу от далечния ъгъл, но когато се обърнах, там не се виждаше нищо.
Върни се на 2. Можеш да запишеш някои от изброените предмети в дневника си, ако мислиш, че са свързани със загадката.
5
Влязох в стаята и едва не изкрещях от ужас. Две зловещи фигури бяха застанали една срещу друга. Трябваше ми малко време, преди да разбера, че това са статуи. Изглеждаха почти като живи. Едната изобразяваше паднал ангел – имаше крила с катранено оперение и гарваново черни одежди и коси.
Гледаше към полугол, алено червен демон с извити рога. От лактите му излизаха няколко пурпурни пера. Токата на колана му бе изящна рубинена звезда.
Между статуите лежеше извит ритуален нож, изпъстрен с разноцветни руни. Беше забит в отворена книга с кожени корици и пожълтели страници. Освободих ножа от прегръдката на стараха хартия и зачетох. Потръпнах, когато разбрах, че това е ритуал на мрака, който включва влагане на душата на заклинателя.
В дъното на стаята се търкаляха костите на поне няколко човекоподобни същества.
Реши какво да вземеш (и го запиши в дневника) и се върни в коридора (2).
6
Стъпвах внимателно. При всяко мое движение, стълбите издаваща протяжен вой. Една огромна змия се бе разположила на горните десетина стъпала, така че бях много внимателен да не я смутя. Молитвата към Светлината свърши работа. Влечугото само насочи глава към мен и протегна камшичения си език напред.
Втория етаж бе почти пълно копие на първия. Същият прозорец, продължаващ от долния етаж. И отново две стаи с идентични врати. Можех да вляза в близката (8) или далечната (9).
7
Отворих вратата. Светлината на факела ми показа езеро от ужасните насекоми. Някъде там видях и силуета на бръмбар, не по-малък от човек. Може би бе кралицата на колонията? Нямах много време, защото стотици насекоми се изсипаха върху мен само след секунда. Събориха ме на земята…
Неприятен край. Запиши си кодовата дума “насекомо” и се върни на 2… все едно че нищо не се е случило.
8
Стаята бе много светла. На пода имаше мек килим с крилати коне и пъстри дракони. В ъгъла гореше камина, която излъчваше мека топлина и хвърляше палави зайчета по небесносинята покривка на детско легълце. Усмихнах се и повдигнах одеялото. Надявах се да мога да се запозная с детето, но леглото бе празно. Но тъмносинята кукла, държаща полумесец от син кристал бе още топла, сякаш до скоро някой я бе прегръщал.
На нощното шкафче до леглото имаше купа със свежи череши и стъклена топка. Разклатих я и в нея се разпиляха десетки малки парцалчета, а миниатюрното мече в нея ми помаха.
Въздъхнах дълбоко. Не ми се искаше да се връщам в мрачния коридор, но трябваше да реша загадката.
Запиши си какво вземаш от стаята и се върни на 6.
9
Ахнах. Таванът на стаята бе същия цветен покрив, който бях свикнал да виждам всеки ден в храма. В стаята нямаше нищо друго освен пет олтара. Те бяха същите, като моя в храма, като изключим странните рисунки върху тях.
Прочетох отново бележката (текстът се намира на епизод 2). Реших първо да избера олтар. Думичката, която трябваше да ме насочи липсваше, но най вероятно се римуваше с последните думи на реда под и над нея: “светлината” и “душата”.
Фигурата на първия олтар бе стилизирано дърво (запиши кодова дума “едно”, ако избереш него).
На втория бе нарисувана наковалня (запиши кодова дума “две”, ако избереш него).
Факел украсяваше третия олтар (запиши кодова дума “три”, ако избереш него).
Капка бе инкрустирана на четвъртия (запиши кодова дума “четири”, ако избереш него).
На петия бе нарисуван кол (запиши кодова дума “пет”, ако избереш него).
Премини на 10.
10
Първия ред гласеше:“капки ароматна кръв”.
Ако имаш шишенце с кръв и искаш да го използваш, запиши кодовата дума “кръв”.
Ако смяташ, че отговора на загадката са черешите от съседната стая и те са в теб, брат Джейкъб може да изцеди сока им — запиши кодовата дума “череши”.
Ако решиш да използваш собствената си кръв, ще ти трябва ритуален кинжал, с който брат Джейкъб да се пореже. (запиши кодовата дума “кинжал”)
Ако не можеш да приложиш нито един от вариантите, премини на 13.
В противен случай, следващата част от загадката те очаква на 11.
11
Веселият сняг…
Ако смяташ, че това е съдържанието на стъклената топка от съседната стая и тя е в теб, брат Джейкъб може да я счупи и да излее кръвта в нея (запиши кодовата дума “топка”).
Ако имаш памук и мислиш, че той е отговора, запиши кодовата дума “памук”.
Ако не можеш да приложиш нито един от вариантите, премини на 13.
В противен случай, следващата част от загадката те очаква на 12.
12
Какво перо трябва да използва брат Джейкъб, за да го потопи в сместа от “кръв” и “сняг”?
На тъмен ангел (ако го имаш)- запиши кодовата дума “тъмен”.
На демон (ако го имаш)- запиши кодовата дума “демон”.
На папагал (ако го имаш)- запиши кодовата дума “папагал”.
Ако нямаш нито едно от перата, мини на 13.
В противен случай, следващата част от загадката те очаква на 14.
13
Осъзнах, че съм пропуснал нещо много важно. С бързи стъпки се насочих към вратата. Опитах се да завъртя дръжката, но не успях. Помолих се, но Светлината не откликна…
Запиши си кодовата дума “пропуск” и започни отново от 2.
14
Символът на Светлината…Имаше три с равностойна популярност и значение.
Запиши си кодовата дума “слънце”, “полумесец” или “звезда” в зависимост от това кой знак избереш.
Премини на 15.
15
И вложи си ти душата.…
Ако смяташ, че значението на фразата е фигуративно, можеш просто да отправиш молитва, запиши кодовата дума “тишина”.
Ако решиш да изпълниш условието буквално, ще ти трябва книгата с кожени корици. В такъв случай, запиши кодовата дума “гримоар”.
Мини на Епилог.
16
- Черешите: Както Клариса ти подсказа, бележката е написана от ангел. Не бива да очакваш словосъчетанието “ароматна кръв” да се отнася за истинска кръв в такъв случай.
- Стъклената топка – определено пълна със “сняг”, който носи веселие.
- Нефилим е ангел изгнаник.
- Полумесецът – брат Джейкъб може да види и трите знака на светлината на различни места в къщата. Но именно полумесецът е от син кристал, също като цвета на сапфира.
- Олтар номер четири. Капката може да символизира “сълзата” или “водата” (че даже и “тъгата). Така се римува със “светлината” и “душата”.
Епилог
Прошепнах първите думи и се гмурнах в океан от светлина Когато тя утихна видях, че отново съм в храма. Близо до мен бе Клариса, която ми подари очарователна усмивка, след което започна да поздравява един по един всичките 12 ангела, които бях освободил.
– Нима успях да реша загадката?
– Отче, ти бе предопределения. Твоето решение е вярното.
Трябваше ми малко време, за да осмисля казаното от малкия ангел.
Оценка за играта
За всяко най-добро решение на елемент на загадката (кодови думи “череши”, “топка”, “тъмен”, “полумесец”, “четири”), печелиш 1 точка резултат.
Ако искаш да разбереш защо най-правилното решение на загадката е именно това, погледни епизод 16.
За всеки особено грешен избор по време не решаването на загадката (кодови думи “кинжал”, “гримоар”, “насекомо”, “пропуск”), извади по 1 точки резултат.
Максималната оценка е 5 точки.
Toзи път само 2 точки :(.Хубаво разказче,но прекалено кратичко.… малко повечки епизоди следващия път,моля!
Много добра идея цялата игра да се построи около логическа задача. Не мисля, че има нужда да се разширява, то си е завършено произведение, добавка към “Пътя на светлината”.