Рони Мейдей

 

Затворените ангели

Бонус игра към „Пътят на светлината”

© Michera (michera.deviantart.com)

 

– Зна­ех си, че Свет­ли­на­та може да раз­чи­та на теб, отче. Чувал ли си за леген­да­та за затво­ре­ни­те ангели?

 

Покла­тих глава.

 

– Кога­то онзи, чие­то име не бива да про­из­на­ся­ме напус­нал Дво­ре­ца на Анге­ли­те и се отре­къл от Свет­ли­на­та, дузи­на анге­ли се опи­та­ли да го вър­нат в пре­де­ли­те на Свет­ли­на­та. Онзи ги побе­дил, но поне­же не искал да нара­ни доско­рош­ни­те си при­яте­ли, а и защо­то се стра­ху­вал от тях, ги затво­рил в олтар от камък.

 

Кла­ри­са опра­ви чуп­ли­ва­та си коса и продължи:

 

– Тога­ва Свет­ли­на­та изпра­ти­ла най-сил­ния си архан­гел. Бит­ка­та с онзи про­дъл­жи­ла десе­ти­ле­тия. Никой от про­тив­ни­ци­те не можел да над­де­лее. Накрая, те се сле­ли в едно. Същес­т­во­то, кое­то днес е позна­то като Армадел.

 

– Явно тази исто­рия не е мно­го популярна.

 

Ангел­че­то кимна.

 

– Веро­ят­но ти си пър­ви­ят човек, кой­то я чува.

 

Дъхът ми секна.

 

– Арма­дел се ока­зал абсо­лют­но неп­ред­с­ка­зу­ем. Поня­ко­га онзи взе­мал кон­т­рол. Друг път, архан­ге­лът поемал власт­та над могъ­що­то същес­т­во. В един такъв момент, той изпра­тил посла­ние до бра­тя­та и сес­т­ри­те си анге­ли, в кое­то им казал как да достиг­нат до къща­та, къде­то се нами­рал затворът-олтар.

 

Кла­ри­са отиде до пане­ра с пло­до­ве, надиг­на се на пръс­ти и избра голя­ма чер­ве­на ябъл­ка, коя­то ми подхвърли.

 

– Тряб­ва да се хра­ниш. Къща­та е защи­те­на сре­щу пове­че­то извес­т­ни същес­т­ва. Един­с­т­ве­но чист духом човек може да вле­зе и да се опи­та да осво­бо­ди ангелите.

 

– И това съм аз – попи­тах с пъл­на уста.

 

Кла­ри­са кимна.

 

– Свет­ли­на­та смя­та, че ти, от всич­ки све­ще­ни­ци и свет­ци, си най-под­хо­дящ за тази задача.

 

Све­дох глава.

 

– Нима аз съм най-чис­ти­ят духом?

 

– Не знам, отче, точ­ни­те думи на Свет­ли­на­та бяха най-подходящ…Готов ли си, отче Джейкъб?

 

Отха­пах от ябъл­ка­та за после­ден път, изхвър­лих оста­тъ­ци­те и казах.

 

– Да, ангел на Свет­ли­на­та, нека полу­ча въз­мож­ност да осво­бо­дя тво­и­те бра­тя и сестри!

 

Мини на 1.

 

1

За секун­да потъ­нах в свет­ли­на. Озо­вах се на мал­ка полян­ка. Пред мен бе мал­ка, схлу­пе­на къщич­ка на два ета­жа. Беше напра­ве­на от кри­ви гре­ди и кал, а покри­вът бе сламен.

 

– Това е въп­рос­на­та къща – каза Кла­ри­са. – След като вле­зеш, ще видиш бележ­ка, напи­сан от Арма­дел. Най веро­ят­но ще е някак­ва загад­ка, коя­то да тряб­ва да раз­ре­шиш, за да осво­бо­диш анге­ли­те. Знай, че е писа­на в момент, кога­то архан­ге­лът е кон­т­ро­ли­рал Арма­дел, така че е писа­на от глед­на­та точ­ка на Светлината.

 

Някол­ко съл­зи се отро­ни­ха от очи­те на Кла­ри­са. Тя троп­на с краче.

 

– Не искам да пра­вя това. Отно­во те изла­гам на опасност.

 

Наве­дох се и я целу­нах по челото.

 

– Да слу­жиш на Свет­ли­на­та е призва­ние, но е свър­за­но с отго­вор­нос­ти и рис­ко­ве. Не мис­ли за мен, а за два­на­де­сет­те анге­ла, с кои­то ще се запоз­на­еш. Хай­де, горе главата!

 

Кла­ри­са се усмих­на и избър­са съл­зи­те си.

 

– За мал­ко да забра­вя. Пази се от ста­я­та с кръ­го­ве­те на вра­та­та. И при никак­ви обсто­я­тел­с­т­ва не отва­ряй про­зор­ци­те. Нека Свет­ли­на­та бди над теб, отче!

 

Прибли­жих се до вра­та­та и я докос­нах. Тя любез­но се отво­ри с

изнер­вя­що скър­ца­не. Пристъ­пих вътре.

 

Мини на 2.

 

2

 

Едва бях напра­вил пър­ва­та крач­ка, кога­то ме връх­ле­тя стран­но усе­ща­не – сякаш падах. Затво­рих очи за секунда…Отворих ги и вече бях вът­ре. Обър­нах се и хва­нах дръж­ка­та на вра­та­та. Не помръд­ва­ше. Вло­жих всич­ка­та си сила, но без резултат.

 

Как­во пък, и без това не е дошъл момен­та да излизам.”

 

Докос­нах чело­то си и напра­вих дъго­вид­но дви­же­ние напред с ръка­та – зна­кът, кой­то каз­ва­ше “нека Свет­ли­на­та пред­на­чер­тае пътя ми”. Огле­дах се. Беше мрач­но. Оскъд­на свет­ли­на вли­за­ше от отсрещ­ния край на кори­дор­че­то. Явно стък­ло­то бе цвет­но, защо­то свет­ли­на­та бе кър­ва­во­чер­ве­на. По земя­та има­ше пар­че­та от счу­пе­ни бутил­ки. Отбля­съ­ка от едно от тях ми позво­ли да видя смач­ка­на бележ­ка. Вдиг­нах се и се опи­тах да я про­че­та. Не успях, за това се нало­жи да се прибли­жа до про­зо­ре­ца. С орна­мен­ти­ра­ни бук­ви бе написано:

 

Кап­ки аро­мат­на кръв

сме­си със весел сняг.

Нато­пи перо от нефи­лим ти в него

и нари­су­вай сап­фи­ре­ния символ

на свет­ли­на­та

вър­ху олта­рът със…

И вло­жи си ти душата.

 

Повдиг­нах въп­ро­си­тел­но веж­ди. Отно­во огле­дах кори­до­ра. Точ­но сре­щу вра­та­та има­ше стъл­би, воде­щи надо­лу (3). До тях се нами­ра­ше вра­та (4). Съв­сем бли­зо до мен има­ше дру­га така­ва, иден­тич­на с пър­ва­та (5).  А до про­зо­ре­ца има­ше стъл­би, воде­щи към гор­ния етаж (6).

 

3

 

В осно­ва­та на стъл­би­те горе­ше факел, така че не ми бе труд­но да виж­дам, след като бях минал през пър­ви­те някол­ко стъ­па­ла. По мра­мор­ни­те плоч­ки при­бяг­ва­ха стран­ни насе­ко­ми. На пръв поглед при­ли­ча­ха на бръм­ба­ри, но кра­ка­та им бяха дъл­ги като на паяк. От челюс­ти­те им, кои­то не спи­ра­ха да се дви­жат, капе­ше мас­ле­но зеле­на теч­ност. За щас­тие, бубо­леч­ки­те не ми обър­на­ха вни­ма­ние и ме оста­ви­ха да стиг­на нео­без­по­ко­я­ва­но до факела.

 

Кой­то висе­ше в нищо­то по сре­да­та на пло­щад­ка­та. Про­ка­рах ръце око­ло него, за да про­ве­ря дали не бе закре­пен по няка­къв начин. Не беше.

 

Огъ­нят осве­тя­ва­ше чер­на дър­ве­на вра­та. Бли­зо до пода бяха гра­ви­ра­ни две препле­те­ни окръжности.

 

Можеш да вле­зеш (7) или да се вър­неш на при­зем­ния етаж (2).

 

4

 

В ста­я­та бе мал­ко по-свет­ло, откол­ко­то в кори­до­ра. Огро­мен шкаф със стък­ле­на вит­ри­на привле­че вни­ма­ни­е­то ми. В него има­ше някол­ко епру­вет­ки с раз­ноц­вет­ни теч­нос­ти. Една от тях изглеж­да­ше съв­сем като кръв. Прест­ра­ших се и нато­пих край­че­ца на кут­ре­то си в нея. Сега вече бях сигу­рен. Раз­кла­тих я и видях, че в нея плу­ват съси­ре­ци. Не исках да зная от как­во същес­т­во бяха.

 

До нея сто­е­ше кол­ба с гра­ви­ра­но слън­це, пъл­на с ярко жъл­та теч­ност. Поду­ших я, но не успях да усе­тя миризма.

 

На дол­ния ред съби­ра­ше прах топ­ка памук. Не бе мно­го качес­т­вен – в него бяха запле­те­ни час­ти от стеб­ло­то на растението.

 

 

До шка­фа, на метал­на стой­ка има­ше пре­па­ри­ра­на пти­ца. Беше мно­го едра, със чер­ве­ни и сини пера и дъл­га чер­на опаш­ка. Клю­нът бе силен и извит. Бях бла­го­да­рен, че не се нала­га да се боря с живот­но­то. Докос­нах кри­ла­та и едно перо се отскуб­на и пад­на на земята.

 

Няка­къв пис­к­лив звук се чу от далеч­ния ъгъл, но кога­то се обър­нах, там не се виж­да­ше нищо.

 

Вър­ни се на 2. Можеш да запи­шеш някои от избро­е­ни­те пред­ме­ти в днев­ни­ка си, ако мис­лиш, че са свър­за­ни със загадката.

 

5

 

Вля­зох в ста­я­та и едва не изкре­щях от ужас. Две зло­ве­щи фигу­ри бяха заста­на­ли една сре­щу дру­га. Тряб­ва­ше ми мал­ко вре­ме, пре­ди да раз­бе­ра, че това са ста­туи. Изглеж­да­ха поч­ти като живи. Една­та изоб­ра­зя­ва­ше пад­нал ангел – има­ше кри­ла с кат­ра­не­но опе­ре­ние и гар­ва­но­во чер­ни одеж­ди и коси.

 

Гле­да­ше към полу­гол, але­но чер­вен демон с изви­ти рога. От лак­ти­те му изли­за­ха някол­ко пур­пур­ни пера. Тока­та на кола­на му бе изящ­на руби­не­на звезда.

 

Меж­ду ста­ту­и­те леже­ше извит риту­а­лен нож, изпъс­т­рен с раз­ноц­вет­ни руни. Беше забит в отво­ре­на кни­га с коже­ни кори­ци и пожъл­те­ли стра­ни­ци. Осво­бо­дих ножа от прегръд­ка­та на ста­ра­ха хар­тия и заче­тох. Потръп­нах, кога­то раз­брах, че това е риту­ал на мра­ка, кой­то включ­ва вла­га­не на душа­та на заклинателя.

 

В дъно­то на ста­я­та се тър­ка­ля­ха кос­ти­те на поне някол­ко чове­ко­по­доб­ни същества.

 

Реши как­во да взе­меш (и го запи­ши в днев­ни­ка) и се вър­ни в кори­до­ра (2).

 

6

 

Стъп­вах вни­ма­тел­но. При вся­ко мое дви­же­ние, стъл­би­те изда­ва­ща про­тя­жен вой. Една огром­на змия се бе раз­по­ло­жи­ла на гор­ни­те десе­ти­на стъ­па­ла, така че бях мно­го вни­ма­те­лен да не я сму­тя. Молит­ва­та към Свет­ли­на­та свър­ши рабо­та. Вле­чу­го­то само насо­чи гла­ва към мен и про­тег­на кам­ши­че­ния си език напред.

 

Вто­рия етаж бе поч­ти пъл­но копие на пър­вия. Същи­ят про­зо­рец, про­дъл­жа­ващ от дол­ния етаж. И отно­во две стаи с иден­тич­ни вра­ти. Можех да вля­за в близ­ка­та (8) или далеч­на­та (9).

 

7

 

Отво­рих вра­та­та. Свет­ли­на­та на факе­ла ми пока­за езе­ро от ужас­ни­те насе­ко­ми. Някъ­де там видях и силу­е­та на бръм­бар, не по-малък от човек. Може би бе кра­ли­ца­та на коло­ни­я­та? Нямах мно­го вре­ме, защо­то сто­ти­ци насе­ко­ми се изси­па­ха вър­ху мен само след секун­да. Събо­ри­ха ме на земята…

 

Неп­ри­я­тен край. Запи­ши си кодо­ва­та дума “насе­ко­мо” и се вър­ни на 2… все едно че нищо не се е случило.

 

8

 

Ста­я­та бе мно­го свет­ла. На пода има­ше мек килим с кри­ла­ти коне и пъс­т­ри дра­ко­ни. В ъгъ­ла горе­ше ками­на, коя­то излъч­ва­ше мека топ­ли­на и хвър­ля­ше пала­ви зай­че­та по небес­но­си­ня­та покрив­ка на дет­с­ко легъл­це. Усмих­нах се и повдиг­нах оде­я­ло­то. Надя­вах се да мога да се запоз­ная с дете­то, но лег­ло­то бе праз­но. Но тъм­но­си­ня­та кук­ла, дър­жа­ща полу­ме­сец от син крис­тал бе още топ­ла, сякаш до ско­ро някой я бе прегръщал.

 

На нощ­но­то шкаф­че до лег­ло­то има­ше купа със све­жи чере­ши и стък­ле­на топ­ка. Раз­кла­тих я и в нея се раз­пи­ля­ха десет­ки мал­ки пар­цал­че­та, а мини­а­тюр­но­то мече в нея ми помаха.

 

Въз­дъх­нах дъл­бо­ко. Не ми се иска­ше да се връ­щам в мрач­ния кори­дор, но тряб­ва­ше да реша загадката.

 

Запи­ши си как­во взе­маш от ста­я­та и се вър­ни на 6.

 

9

 

Ахнах. Тава­нът на ста­я­та бе същия цве­тен покрив, кой­то бях свик­нал да виж­дам все­ки ден в хра­ма. В ста­я­та няма­ше нищо дру­го освен пет олта­ра. Те бяха същи­те, като моя в хра­ма, като изклю­чим стран­ни­те рисун­ки вър­ху тях.

 

Про­че­тох отно­во бележ­ка­та (тек­с­тът се нами­ра на епи­зод 2). Реших пър­во да избе­ра олтар. Думич­ка­та, коя­то тряб­ва­ше да ме насо­чи лип­с­ва­ше, но най веро­ят­но се риму­ва­ше с послед­ни­те думи на реда под и над нея: “свет­ли­на­та” и “душа­та”.

 

Фигу­ра­та на пър­вия олтар бе сти­ли­зи­ра­но дър­во (запи­ши кодо­ва дума “едно”, ако избе­реш него).

 

На вто­рия бе нари­су­ва­на нако­вал­ня (запи­ши кодо­ва дума “две”, ако избе­реш него).

 

Факел укра­ся­ва­ше тре­тия олтар (запи­ши кодо­ва дума “три”, ако избе­реш него).

 

Кап­ка бе инк­рус­ти­ра­на на чет­вър­тия (запи­ши кодо­ва дума “чети­ри”, ако избе­реш него).

 

На петия бе нари­су­ван кол (запи­ши кодо­ва дума “пет”, ако избе­реш него).

 

Пре­ми­ни на 10.

 

10

 

Пър­вия ред гла­се­ше:“кап­ки аро­мат­на кръв”.

 

Ако имаш шишен­це с кръв и искаш да го изпол­з­ваш, запи­ши кодо­ва­та дума “кръв”.

Ако смя­таш, че отго­во­ра на загад­ка­та са чере­ши­те от съсед­на­та стая и те са в теб, брат Джей­къб може да изце­ди сока им — запи­ши кодо­ва­та дума “чере­ши”.

 

Ако решиш да изпол­з­ваш соб­с­тве­на­та си кръв, ще ти тряб­ва риту­а­лен кин­жал, с кой­то брат Джей­къб да се поре­же. (запи­ши кодо­ва­та дума “кин­жал”)

 

Ако не можеш да при­ло­жиш нито един от вари­ан­ти­те, пре­ми­ни на 13.

В про­ти­вен слу­чай, след­ва­ща­та част от загад­ка­та те очак­ва на 11.

 

11

 

Весе­ли­ят сняг…

 

Ако смя­таш, че това е съдър­жа­ни­е­то на стък­ле­на­та топ­ка от съсед­на­та стая и тя е в теб, брат Джей­къб може да я счу­пи и да излее кръв­та в нея (запи­ши кодо­ва­та дума “топ­ка”).

 

Ако имаш памук и мис­лиш, че той е отго­во­ра, запи­ши кодо­ва­та дума “памук”.

 

Ако не можеш да при­ло­жиш нито един от вари­ан­ти­те, пре­ми­ни на 13.

 

В про­ти­вен слу­чай, след­ва­ща­та част от загад­ка­та те очак­ва на 12.

 

12

 

Как­во перо тряб­ва да изпол­з­ва брат Джей­къб, за да го пото­пи в смес­та от “кръв” и “сняг”?

 

На тъмен ангел (ако го имаш)- запи­ши кодо­ва­та дума “тъмен”.

 

На демон (ако го имаш)- запи­ши кодо­ва­та дума “демон”.

 

На папа­гал (ако го имаш)- запи­ши кодо­ва­та дума “папа­гал”.

 

Ако нямаш нито едно от пера­та, мини на 13.

 

В про­ти­вен слу­чай, след­ва­ща­та част от загад­ка­та те очак­ва на 14.

 

13

 

Осъз­нах, че съм про­пус­нал нещо мно­го важ­но. С бър­зи стъп­ки се насо­чих към вра­та­та. Опи­тах се да завър­тя дръж­ка­та, но не успях. Помо­лих се, но Свет­ли­на­та не откликна…

 

Запи­ши си кодо­ва­та дума “про­пуск” и започ­ни отно­во от 2.

 

14

 

Сим­во­лът на Светлината…Имаше три с рав­нос­той­на попу­ляр­ност и значение.

 

Запи­ши си кодо­ва­та дума “слън­це”, “полу­ме­сец” или “звез­да” в зави­си­мост от това кой знак избереш.

 

Пре­ми­ни на 15.

 

15

 

И вло­жи си ти душата.…

 

Ако смя­таш, че зна­че­ни­е­то на фра­за­та е фигу­ра­тив­но, можеш просто да отпра­виш молит­ва, запи­ши кодо­ва­та дума “тиши­на”.

 

Ако решиш да изпъл­ниш усло­ви­е­то бук­вал­но, ще ти тряб­ва кни­га­та с коже­ни кори­ци. В такъв слу­чай, запи­ши кодо­ва­та дума “гри­мо­ар”.

 

Мини на Епилог.

 

16

 

- Чере­ши­те: Как­то Кла­ри­са ти под­ска­за, бележ­ка­та е напи­са­на от ангел. Не бива да очак­ваш сло­во­съ­че­та­ни­е­то “аро­мат­на кръв” да се отна­ся за истин­с­ка кръв в такъв случай.

 

- Стък­ле­на­та топ­ка – опре­де­ле­но пъл­на със “сняг”, кой­то носи веселие.

 

- Нефи­лим е ангел изгнаник.

 

- Полу­ме­се­цът – брат Джей­къб може да види и три­те зна­ка на свет­ли­на­та на раз­лич­ни мес­та в къща­та. Но имен­но полу­ме­се­цът е от син крис­тал, също като цве­та на сапфира.

 

- Олтар номер чети­ри. Кап­ка­та може да сим­во­ли­зи­ра “съл­за­та” или “вода­та” (че даже и “тъга­та). Така се риму­ва със “свет­ли­на­та” и “душа­та”.

 

Епилог

 

Про­шеп­нах пър­ви­те думи и се гмур­нах в оке­ан от свет­ли­на Кога­то тя утих­на видях, че отно­во съм в хра­ма. Бли­зо до мен бе Кла­ри­са, коя­то ми пода­ри оча­ро­ва­тел­на усмив­ка, след кое­то започ­на да позд­ра­вя­ва един по един всич­ки­те 12 анге­ла, кои­то бях освободил.

 

– Нима успях да реша загадката?

 

– Отче, ти бе предопре­де­ле­ния. Тво­е­то реше­ние е вярното.

 

Тряб­ва­ше ми мал­ко вре­ме, за да осмис­ля каза­но­то от мал­кия ангел.

 

Оценка за играта

 

За вся­ко най-добро реше­ние на еле­мент на загад­ка­та (кодо­ви думи “чере­ши”, “топ­ка”, “тъмен”, “полу­ме­сец”, “чети­ри”), пече­лиш 1 точ­ка резултат.

 

Ако искаш да раз­бе­реш защо най-пра­вил­но­то реше­ние на загад­ка­та е имен­но това, поглед­ни епи­зод 16.

 

За все­ки осо­бе­но гре­шен избор по вре­ме не реша­ва­не­то на загад­ка­та (кодо­ви думи  “кин­жал”, “гри­мо­ар”, “насе­ко­мо”, “про­пуск”), изва­ди по 1 точ­ки резултат.

 

Мак­си­мал­на­та оцен­ка е 5 точки.

 

 

2 thoughts on “Затворените ангели (бонус игра към „Пътят на светлината”)”
  1. Toзи път само 2 точ­ки :(.Хуба­во разказче,но пре­ка­ле­но кра­тич­ко.… мал­ко повеч­ки епи­зо­ди след­ва­щия път,моля!

  2. Мно­го доб­ра идея цяла­та игра да се пост­рои око­ло логи­чес­ка зада­ча. Не мис­ля, че има нуж­да да се раз­ши­ря­ва, то си е завър­ше­но про­из­ве­де­ние, добав­ка към “Пътя на светлината”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *