Фела — домът на фелините

Мес­та от интерес:

Дра­ко­но­ва­та планина:
Веч­но покри­тa със сняг пла­ни­на, най-голя­ма­та на ост­ро­ва и дом на сиви­те дра­ко­ни. Най-висок връх е Око­то (3463 мет­ра, пло­сък). Вът­реш­ност­та на пла­ни­на­та е умо­пом­ра­чи­те­лен ком­п­лекс от огром­ни пеще­ри (пове­че­то изгра­де­ни от дра­ко­ни­те и с раз­мер оси­гу­ря­ващ спо­ко­ен полет). В дъл­би­ни­те й “оби­та­ва” и Духът на Вели­ки­ят Дра­кон (може да се тъл­ку­ва и като вид пла­нин­с­ки бог).

Око­то:
Връх, губещ се в обла­ци­те над Дра­ко­но­ва­та Пла­ни­на. Най-висо­ка (4463 м.) точ­ка на ост­ро­ва. Вър­хът е… пло­сък, абсо­лют­но. Площ от бли­зо един квад­ра­тен кило­ме­тър. Причината/Предназначението не е извес­т­но. Мал­ци­на от Фели­ни­те са стъп­ва­ли там.

Демон­с­кия остров:
Ска­лист ост­ров с дейс­т­ващ вул­кан. Мно­жес­т­во пеще­ри и под­зе­мия. Пред­по­ла­га се нали­чи­е­то на някол­ко гра­да в нед­ра­та на ост­ро­ва. Тази земя е кон­цен­т­ра­ция на зло­то, малък пор­тал към пъкъ­ла. В исто­ри­я­та има някол­ко голе­ми вой­ни с демо­ни­те. От дру­га стра­на мал­ки­те кон­ф­лик­ти са нещо еже­ме­сеч­но с кое­то Фели­ни­те отдав­на са свик­на­ли и чес­то дори не ги отбе­ляз­ват в хрониките.

Демон­с­кия път:
Пери­о­дич­но, плит­ки­те води отде­ля­щи Демон­с­кия ост­ров от про­вин­ция Хас­но се оттег­лят отстъп­вай­ки мяс­то на суша, позво­ля­ва­ща на орди­те неле­тя­щи пък­ле­ни изча­дия също да се отпра­вят към Фели­ния. Това се случ­ва вед­нъж на все­ки три годи­ни, макар и да има изклю­че­ния. Осно­вен път за навли­за­не на демо­ни­те на острова.

Защи­та­та:
Сис­те­ма от кре­пос­ти обхва­ща­ща севе­ро­из­точ­на­та част на ост­ро­ва, сил­но кон­цен­т­ри­ра­на сре­щу Демон­с­кия път. Пър­во­на­чал­но изгра­де­на от Дра­ко­ни­те и Фели­ни­те през пери­о­да 12–18 г., по-къс­но бива мно­гок­рат­но обно­вя­ва­на. За да про­ти­во­дейс­т­ват ефи­кас­но на Демо­ни­те, вся­ка кре­пост е съо­ръ­же­на с арте­факт, спо­со­бен да засе­че пък­ле­но при­със­т­вие в доста голям обхват (прост­ран­с­т­во­то меж­ду две кре­пос­ти и някол­ко кило­мет­ра навът­ре в море­то). Дру­ги, мно­го по-мал­ки, наблю­да­тел­ни посто­ве с подоб­ни фун­к­ции обхва­щат цяло­то крайб­ре­жие на острова.

Стъл­бът на истината:
Дра­ко­но­ви­ят дар сега изглеж­да поч­ти като даде­ност, коя­то вина­ги я е има­ло. Нами­ра се на юго­из­точ­ни­ят бряг на Огле­дал­но­то Езе­ро. Стъл­бът е сред основ­ни­те при­чи­ни допри­нес­ли за срав­ни­тел­но мир­ния ост­ро­вен начин на живот. Пред­став­ля­ва огром­на, пре­въз­ход­но инк­рус­ти­ра­на коло­на от нераз­ру­шим мате­ри­ал (при­ли­ча на няка­къв камък) с два­де­сет мет­ра диа­ме­тър и връх губещ се в обла­ци­те (а обла­ци сякаш край него вина­ги има). Стъл­бът всъщ­ност е висок око­ло пет кило­мет­ра, а на вър­ха се нами­ра мно­го­е­таж­но архи­тек­тур­но чудо – база­та на Вой­ни­те на Рав­но­ве­си­е­то. На раз­сто­я­ние някол­ко десет­ки кило­мет­ра от стъб­ла, никой не е в със­то­я­ние да изре­че лъжа. Бли­зо до Стъл­бът на исти­на­та се нами­ра и седа­ли­ще­то на Вели­кия Сбор, как­то и това на съве­та на ста­рей­ши­ни­те отго­во­рен за про­вин­ция Фелла.

Огле­дал­но­то Езеро:
Най-голя­мо­то езе­ро на ост­ро­ва, спо­кой­но би мог­ло да се кла­си­фи­ци­ра и като море сти­га води­те му да бяха соле­ни. При­чи­на­та не е ясна, но само най-жес­то­ки­те вет­ро­ве са в със­то­я­ние да раз­дви­жат веч­но спо­кой­на­та му повър­х­ност. Дру­га загад­ка е как вода­та, във всич­ки­те му час­ти, е вина­ги пряс­на, пив­ка и бис­т­ра. Дъно­то може да бъде видя­но дори и да навле­зе­те доста навът­ре. Спо­ред една от леген­ди­те, ако се огле­даш в дъл­би­ни­те на езе­ро­то по вре­ме на три­най­се­то­то пъл­но­лу­ние, ще видиш истин­с­ка­та си същност.

Пор­та­ли­те:
След пър­ва­та вой­на с Демо­ни­те, Дра­ко­ни­те спо­де­лят с Фели­ни­те тай­на­та на пор­та­ли­те. Пор­та­лен цен­тър има във все­ки град цен­тър на про­вин­ция, като това оси­гу­ря­ва бър­зо (да не кажем напра­во момен­тал­но) и лес­но пъту­ва­не, как­то и въз­мож­ност за тран­с­пор­ти­ра­не на голе­ми коли­чес­т­ва сто­ки. Пор­та­ли­те са сред основ­ни­те при­чи­ни фелин­с­кия ико­но­ми­чес­ки модел изоб­що да фун­к­ци­о­ни­ра. За да се отво­ри про­ход меж­ду два пор­та­ла, те тряб­ва да се нами­рат поне на 50 кило­мет­ра един от друг. Пор­та­ли­те вина­ги се охра­ня­ват. На вид пор­та­лът пред­став­ля­ва голя­ма нераз­ру­ши­ма вита арка и нами­ра­ща се до нея дву­мет­ро­ва инк­рус­ти­ра­на коло­на. За да се осъ­щес­т­ви връз­ка меж­ду два пор­та­ла, на пра­вил­ни мес­та в коло­на­та тряб­ва да се пъх­нат някол­ко мини­а­тюр­ни брон­зо­ви пръ­чи­ци. В момен­та на отва­ря­не на про­хо­да пръ­чи­ци­те се изпа­ря­ват. За затва­ря­не на про­хо­да е необ­хо­ди­мо на опре­де­ле­но мяс­то в коло­на­та до един от два­та свър­за­ни пор­та­ла също да се поста­ви брон­зо­ва пръчица.
Прин­цип­но при­ори­тет при пол­з­ва­не­то на пор­тал­на­та инф­рас­т­рук­ту­ра полу­ча­ват воен­ни­те, след­ва­ни от аген­ти на мес­т­но­то оправ­ле­ние, тър­гов­ци с при­ори­тет­ни доку­мен­ти, и чак тога­ва всич­ки останали.

Камъ­кът:
Пер­фек­т­на сфе­ра от нераз­ру­шим мате­ри­ал с диа­ме­тър 300 мет­ра. Нами­ра се напо­ло­ви­на заро­ве­на в земя­та на най-север­на­та точ­ка на ост­ро­ва. Про­из­хо­дът ѝ е мистерия.

Нокъ­тя:
Еднов­ре­мен­но най-запад­на­та и най-южна­та точ­ка от ост­ро­ва. Този нос про­дъл­жа­ва над 30 кило­мет­ра навът­ре в мор­с­ка­та шир, изди­гай­ки се десет­ки мет­ри над вод­на­та повър­х­ност. Води­те край него таят мно­жес­т­во под­вод­ни пеще­ри, рифо­ве и неп­ред­ви­ди­ми мощ­ни мор­с­ки тече­ния, предиз­ви­ка­ли мно­жес­т­во кора­бок­ру­ше­ния. Съв­сем естес­т­ве­но е нали­чи­е­то на мно­жес­т­во исто­рии за скри­ти в труд­но­дос­тъп­ни­те пеще­ри­те сък­ро­ви­ща. През годи­ни­те някои от тези исто­рии са се ока­за­ли исти­на, а редов­но плъз­ват нови слу­хо­ве, при­тег­ля­щи иманярите.