от Лейдрин Суийвър
Победител в Конкурс №2 на отдел Дигитализация
Читателю, историята, която предстои да прочетеш, се развива в света на Древна Корея и по – точно в древното кралство Шилла, основано около първи век от н.е.
Шилла е едно от трите родоначални древни корейски кралства — т. нар. Самхан– трицарствие — останалите са Пекче и Когурьо. И трите кралства са основани почти по едно и също време – първи век от н.е. от митичните родоначалници на корейските кралства. Макар и най – малка по площ Шилла се превръща в еталон за държавност, култура и военно дело и през седми век покорява другите две корейски кралства и основава т.нар. Обединена Шилла. Това е един от периодите на възход на корейската нация и култура.
Историята на Древна Корея е много интересна, защото смесва исторически факти с митологеми, с вълшебното, с приказното. Това, което днес наричаме фентъзи.
Онова, което се знае за това време, е основно от два исторически източника – книгите Самгук Съги – Записки за Трите Кралства (1145г.) и Самгук Йоса – История на Трите Кралства (1285 г.).
За пример ще преразкажа накратко историята на крал Пак Хьокоссе – основателя на Шилла.
Предводителите на шест клана, начело на шест населени места, се събрали на съвет, за да определят свой главен предводител. В това време от небето се спуснал ярък слънчев лъч, по който препуснала към земята бяла кобила. Предводителите се спуснали към мястото, където кобилата докоснала земята, но не я открили. Вместо това намерили огромно златно яйце. Пред очите им яйцето се разчупило и оттам излязло малко момче. Когато го измили в реката, тялото му засияло с ярка светлина, а птиците и животните наоколо затанцували. Отгледали момчето и на тринадесет години го провъзгласили са свой крал – крал Пак Хьокоссе. С встъпването му в длъжност се оженил за дамата Арьонг, за която се твърдяло, че било родена от ребрата на дракон.
Пак Хьокоссе е основоположник и на най – разпространената фамилия в Южна Корея – Пак.
Корейците и до ден днешен вярват безусловно на тази история, а приказното в нея не е в повече от останалите истории описани в двата източника по-горе.
Но да не се разсейваме.
Онова, което е важно за нашата история е, че главният герой Ким Ги Су е рицар хуаранг.
Кои са тези рицари хуаранг? Нима единствените рицароподобни в Азия не са били самураите?
Отговора на втория въпрос е категорично не. Нещо повече ордена на хуаранг е много по – стар от самураите и в много отношения може да бъде считан като негов родоначалник. И за да се удивите съвсем – начина за направата на прословутите самурайски мечове е взаимстван от мечовете на рицарите хуаранг.
А сега към първия въпрос – кои са тези хуаранг?
Хуаранг в буквален превод означава “Младежите цветя”, или “Войните цветя”. Шилла е именно мястото, където този орден бива създаден. Интересно е, че за родоначалник на ордена хуаранг, всъщност е смятан ордена уонхуа – Истинските Цветя – група елитни дворцови дами, ерудирани и възпитавани в етика, логика, поезия, музика. Има версии твърдящи, че тези дами са били елитни лични телохранители, съветници и куртизантки на държавниците в Шилла. Този женски орден е разпуснат поради вендета между две негови предводителки. Около сто години по – късно, тогавашният крал на Шилла, с цел увелчаване силите на страната, основава ордена хуаранг. В този орден влизат момчета от добри семейства, с висок морал. В основата на обучението на хуаранг са будизма, етиката, конфуцианството, логиката, поезията, музиката и държавничеството. По същество орденът не представлявал военно образование. В последствие в потготовката на хуаранг включили и активно военно обучение и те се превърнали в най – елитната войскова част на Шилла. Обучавали се в езда, бой с меч, стрелба, конна стрелба, бой с копие, бойна прашка, катерене, ръкопашен бой – бойното изкуства хуарангдо (да не се бърка с текуондо – доста различно е). Към седми век тяхната популярност нараства неимоверно и наброяват няколко хиляди.
Не е тайна че в редиците им са и незаконно родени от кисенг (ерудирани дворцови куртизантки) деца на висши държавници и дори крале.
Кодекса на хуаранг включва пет основни постулата.
1. Вярност към краля и държавата
2. Любов и уважение към родителите и учителите
3. Вярност между приятели
4. Никакво отстъпление в битка
5. Не отнемай живот без основателна причина
По късно тези постулати са внедрени в армията и училищата на Шилла по следния начин:
1. Вярност към краля и страната
2. Уважение към родителите
3. Вярност към Семейството
4. Уважение към братята и сестрите
5. Лоялност към приятелите
6. Уважение към по-възрастните хора
7. Уважение към учителите
8. Стремеж към справедливост
9. Несломим дух
10. Лоялност към училището
11. Винаги завършвай започнатото
Докато четете историята, имайте предвид, че хуаранг Ким Ги Су винаги и във всичко би се ръководил от първите пет постулата, независимо от причините, ситуацията и последствията. Това е начинът, по който той е избрал да живее.
Историята е написана така, че въпреки древното източно време, в което се развива да не затруднява читателя с твърде много странности. Авторът се е опитал да я пречупи през западния мироглед. Поне навсякъде където е било възможно. Също така има и речник на чуждите думи, където са обяснени някои изконни корейски думи и понятия.
Мисля, че е време да приключваме с дългия предговор и да започнем играта и историята от епизод 1.
Колкото бе пъстра многолюдната тълпа, толкова бяха разнообразни и миризмите, носещи се над пазара. Ухания на риба се смесваха с кисело – лютивия дъх на различните видове кимчхи.*, на ароматни подправки и захаросани плодове, на конска и човешка пот, на тор, на разлагащ се боклук, на благоухания, като образуваха такава невероятна смесица, че човек можеше да мечтае за хрема, лек бриз или за кърпичка, напоена с тежък парфюм. А какафонията от шумове, крясъци, дрънчене, тропот, ромон на вода, боботене на карети, вой на парни котли, писък на инструменти и монотонен хорски ропот се смесваха и образуваха един дълбок, настойчив тон, който би могъл да предизвика лавина в извисяващата се над града Лазурна планина.
Там някъде сред гъмжилото от хора, звуци и миризми, един *куангде с пъстри дрехи, сякаш съшити от различни парцали, се опитваше да изкара честно прехраната със занаята си, но без особен успех.
— Ехехеееей! Насам народе! Млади, стари, бедни и богати, честни и почтени или не съвсем, елате да чуете истории, които никой друг не ще разкаже и никой друг не ще изиграе както прочутия Су Янг – най – добрия куангде на нашето време! Ехехееей!
Няколко учудени погледа, както и няколко изпълнени с раздразнение се отправиха към него, но само толкова. Крайно недостатъчно, помисли си той и отново подзе:
— Ехехехееей! Елате и чуйте истории достойни за крале и кралици, за учени и историци. Истории за глупост и смелост, за любов и предателства, за магии и герои, каквито не се раждат вече по нашите земи. Ехехеееей!
Малка групичка любопитни минувачи бе започнала да се събира около него.
— Хехехехеееей! Не се срамувайте и не се страхувайте! Елате и ще ви разкажа за смелата *кисенг Мин Йонг и как тя успяла да задоволи палавия министър Му Гуа! Елате и ще научите как смелия селянин успял да надхитри алчния данъчен Бу Дан!
Групичката започна да пооредява.
— Елате тогава и чуйте за героя Куанг Ги Ри и морския дракон!
— Знаем тези истории, куангде, не ни губи времето, ако само толкова знаеш! — провикна се някой от тълпата.
— Ха! Ахахаха! Какво чуват ушите ми! Нима някой се осмелява да предизвиква великия Су Янг! Аигооохо!* Що за кощунство! Добре тогава неверници! Съберете се насам, за да ви разкажа за рицаря хуаранг* Ким Ги Су и кумихо! — Последва мелодраматична пауза, прекъсвана от уплашени ахкания и възторжени възгласи.
— Тази история се случила много отдавна – по времето на славното кралство Шилла, когато смелите войни хуаранг, рицарите-цветя били многобройни и уважавани, когато всяко дете мечтаело тайно да стане един от тях и да служи вярно на краля на страната и на истината. Историята се случила по времето, когато шамани и магьосници кръстосвали земите ни, злите духове не се страхували да излизат денем, а демоните бродели сред нас в човешки облик. По времето, когато боговете слизали при хората, добрите буди пазели чистите по сърце, когато монасите имали все още силна вяра и когато героите от легендите живели сред нас!
Tълпата бе започнала значително да нараства.
— Тогава живял и смелият хуаранг Ким Ги Су! Много са подвизите му и неизброими неговите геройства, но когато се случила тази случка, той все още бил млад, макар славата му да се носила вече из цялото кралство! Така се случило че синът на виден магистрат чул за девойка от далечно село, за чиято красота тогавашните куангде пеели песни. Слушал, слушал и се влюбил в нея само от хвалбите. Как ли не я бленувал, как ли не копнял за нея, сън не можел да го улови. Искал я за жена. За зла беда, обаче, се говорило, че девойката била прокълната. Колкото и кандидати за ръката ѝ да пристигали в бащиния ѝ дом, всичките умирали още на следващата сутрин. Но магистратският син линеел за нея. Ни хапка ориз слагал в устата си, ни вода, само пиел соджу..* от мъка от сутрин до вечер. Баща му като видял, че сина му вехне от ден на ден се принудил да потърси помощ. Същият този магистрат преди време бил направил голямо добро на Ким Ги Су като го отървал от лъже обвиненията на една ревнива кисенг. И така поискал помощ от храбрия хуаранг – да разбере причината и естеството на проклятието тегнещо над девойката и да го премахне, ако му е по силите. Нямало как да откаже Ги Су и се приготвил за път.
В тази история ти ще бъдеш в ролята на рицаря хуаранг Ким Ги Су. Време е да попълниш Дневника на Приключението си. В него има три таблици „Умения“, „Кодови Думи“ и „Съзнание и Познание“.
В самото приключение можеш да срещнеш указания да запишеш някоя кодова дума – таблица „Кодови думи“ е мястото където да го направиш. Показателят Съзнание отразява способността ти да се противопоставяш на психически атаки и магии. Ако той стане равен на 0 загиваш дори и да не е указано изрично в текста.
Показателят „Познание“ указва степента на познанията ти, които получаваш в хода на историята. Започваш с 1 точка Съзнание и 0т. Познание. Можеш да избереш две умения от изброените по-долу. Ако избираш умение „Харизма“ отиди на 2., ако избираш умение „Имунитет към отрови“ — иди на 3., ако избираш умение „Майстор – стрелец“ — иди на 4., ако избираш умение „Майстор на острието“ — иди на 5., ако избираш умение „Самоконтрол“ — иди на 6., ако избираш умение „Шаманизъм“ — иди на 7., ако избираш умение „Късмет“ иди на 8., ако избираш умение „Рефлекс“ — иди на 9.. Ако си приключил с избора на умения — иди на 10..
Запиши умение „Харизма“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Имунитет към отрови“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Майстор стрелец“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Майстор на острието“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Самоконтрол“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Шаманизъм“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Късмет“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10..
Запиши умение „Рефлекс“. Ако това е първото ти умение, върни се на 1 и избери второ, ако е второто ти умение — иди на 10.
Майстор стрелец + 1т. Съзнание
Майстор на острието + 1т. Съзнание
Самоконтрол + 1т. Съзнание
Шаманизъм + 1т. Познание
Иди на 11.
— Помогни на стария си приятел, Ги Су! Момчето ми линее от ден на ден, заприличва все повече на призрак! — бе казал магистрата, а си бе помислил: „Проклетникът се налива по цели дни и нощи и ме излага жестоко! Ще си загубя и службата и реномето, с този мой непрокопсаник!“
— Много бих искал да Ви помогна магистър Канг… — бе започнал оправданието си рицарят хуаранг, но веднага бе срязан.
— Спомни си как преди година, когато бе несправедливо обвинен, че си посегнал на честта на дъщерята на магистър Ли, аз бях този, който помогна на справедливостта да възтържествува! Нима искам много в отплата! — на което Ким Ги Су можеше само да отвърне:
— Не, достопочтени и справедливи магистре! — и да добави покланяйки се през стиснати зъби — Ще бъде най – висока чест за мен да помогна на вашия благочестив наследник! — „За чиято благочестивост се носят легенди из бордеите на столицата, както чувам“ — беше добавил наум.
— Освен това, след като извършиш това благородно и героично дело, поколения куангде ще те възхваляват и прославят! — беше додал магистърът, полагайки огромни усилия да не издаде облекчената си усмивка. „Сякаш проклетите, кресливи пъстродрешковци и сега не бълват всевъзможни небивалици по мой адрес!“ — бе си помислил Ги Су, покланяйки се още по-ниско, за да не се вижда почервенялото му от гняв лице.
И така, той скъсяваше с отмерена крачка разстоянието до задачата си. Да разбере защо всички кандидат – женихи на злочестата, прокълната девойка не доживяват утрото, след като са отправили намеренията си и, стига да е в рамките на възможното и постижимото, да вдигне въпросното проклятие, за да може магистратският син да заяви претенциите си към нея и да спре да унищожава методично и упорито наличния алкохол в столицата и името на баща си заедно с него. Как – Ким Ги Су нямаше представа, но беше длъжен да даде най – доброто от себе си. Така или иначе щеше да стане за смях сред другарите си, поне можеше да завърши обидната мисия с успех. Налегнат от мрачно настроение, рязко контрастиращо с красивия пейзаж около него, изведнъж Ги Су чу резки викове и крясъци, които го върнаха в настоящето.
Избери на кой епизод да продължиш – 12, 13 или 14.
— Хайде сега, богаташче, давай насам парите и оръжията, ако ти е мил животът! — останалите също се приближиха и бавно образуваха кръг около него.
Явно банда крадци му бяха устроили засада.Ако Ким Ги Су е майстор на меча и решиш да им демонстрира умението си – 15
Ако Ким Ги Су е майстор стрелец и решиш да ги сплаши – 16.
Ако е шаман и реши да ги стресне – 17
Ако има уменията харизма и самоконтрол – иди на 18.
При всеки друг случай – 19.
Сред бурния смях на група мъже се открои един плътен и дрезгав глас.
— Така е старче, но пък сигурно е ценен. Ще му вземем добри парици!
— Ценен е за мен, не и за вас изкопаеми такива! Дано в следващия си живот се преродите в изтривалки за задници…охххх! — тирадата завърши със жалостив стон.
— Я да млъкваш, дядка, че да не стигнеш по–бързо там, за където си се запътил!
— И вие ще стигнете там, рано или късно, изедници недни, и тогава Буда ще ви съди за изстъпленията ви! Не! Внимателно с колбата! Оххх! Да си счупиш крака дано!
— Ако не млъкнеш, ще го счупя в твоите задни части, дъртако!
Ким Ги Су изкачи лекото възвишение и стана свидетел на странна и, в друг случай, смешна гледка. Шестима дрипави мъже, въоръжени с примитивни оръжия бяха наобиколили един възрастен странстващ монах, който кръжеше около тях и размахваше кокалестите си ръце в безуспешни опити да улови някакъв навит на руло свитък, който онези подхвърляха помежду си. Старчето не спираше да проклетисва, с което периодично си спечелваше по един ритник отзад от най – близкия от мъжете до него. Очевидно Ги Су ставаше неволен свидетел на това, как банда пътни разбойници обира възрастен монах.
Той, разбира се, не можеше да остане безучастен, затова:
Ако е майстор на меча и реши да демонстрира умението си – 23
Ако е майстор стрелец и реши да ги сплаши – 24
Ако е шаман и реши да ги стресне – 25
Във всеки друг случай иди на 27
— Хей, вие! – изкрещя той. Нехранимайковци такива! Я веднага престанете! Защо измъчвате животното!
Децата му отвърнаха със смях и заляха с нов залп кучето, което се бе свило примирено и очакваше съдбата си.
— Я, да се разкарате веднага! Сега ще ви скъсам ушите! – побесня Ги Су.
В отговор, едно от по-едрите хлапета се извърна към него, прицели се и го замери с камък от прашката си. хуаранг с лекота избегна и без това неточния изстрел, но това окончателно преля чашата на търпението му и той се впусна в бяг към калпазаните. Те от своя страна, разбрали, че нещата никак не отиват на добре за тях, тътриха да бягат към селото.
— Върнете се, ситни проклетници! Не бягайте! Ще разбера кои сте и ще се погрижа да си получите заслуженото! – Ги Су дотърча с викове до мястото, на което се бе разиграла жестоката случка. Кучето се бе понадигнало и наблюдаваше спасителя си със смесица от учудване и благодарност.
— Еишшшш! – изруга за последно хуаранг и се обърна към кучето, което проскимтя умолително и се придвижи към него. Ги Су се наведе и развърза канапа, пристягащ опашката и крака му. Благодарното животно заразмахва освободената си опашка и започна да ближе ръката на рицаря.
— Добре, добре! Няма защо да ми благодариш! Хайде, сега си заминавай по пътя и друг път стой далеч от хлапетии.
Хуаранг се изправи и пое по пътя си, но след няколко крачки спря и установи, че четириногото се мъкне подире му.
— А, не! Хайде, заминавай си! – кучето не помръдна. – Марш! – псето го изгледа гузно след което отново се нахвърли да го ближе по ръцете.
— Оооо, престани! Какво да те правя! Имаш късмет, че не ям кучешко! Да знаеш, че няма да те храня и ще се оправяш сам! Пък като искаш, мъкни се след мен! Да видим докога ще издържиш! – животното заскимтя от щастие и даже препика тревата под себе си.
— Само ти ми липсваше! Сега сигурно ще се прочуя и като Повелителя на Кучетата, или Закрилника на Четириногите – изсумтя той и двамата поеха към село Йо Су.
Вече си имаш куче.
Иди на 22.
Ами, вижте сега момчета, относно парите, не са много, но ще ви ги дам.
— Първо оръжието! — отвърна главатарят. — По – бързо!
— Добре, добре! Само се успокойте! — хуаранг откачи меча си и както беше прибран в ножницата, му го подаде с дръжката напред. Докато онзи посягаше Ги Су му подхвърли развързаната си кесия, така че монетите в нея се разпръснаха, летейки към лицето на главатаря. Докато той изненадан вдигаше ръце да се предпази, рицарят светкавично пристъпи напред и го удари с мушкащ удар в диафрагмата с дръжката на меча. Замахна нагоре и мечът излетя високо във въздуха, привличайки погледите на застиналите от изненада бандити. В същото време, той вече бе вихър от движение, избивайки лъковете от ръцете на стрелците с празната ножница преди онези да могат да пуснат стрелите си. Претърколи се назад, протегна се театрално и мечът падна в ръката му. С бързо движение на китката подкъси сплъстената брада на главатаря с два сантиметра, мръдна острието леко напред и го опря в гърлото му. Пишман бандита бе видимо посивял от страх, въпреки солидния пласт мърсотия покриващ лицето му.
Е, приятелю, нали искаше парите и оръжието ми – получи ги. Искаш ли още нещо? — попита Ким Ги Су без следа от веселост в гласа си.
Иди на106..
— Ами, вижте сега момчета, относно парите, не са много, но ще ви ги дам.
— Първо оръжието! — отвърна главатарят. — По – бързо!
— Добре, добре! Само се успокойте! — Ким Ги Су откачи меча си и го хвърли в краката на главатаря. Онзи се наведе и го взе. През това време хуаранг бе взел кесията с парите в едната си ръка и лъка в другата. Хвърли развързаната кесия към лицето на главатаря и той вдигна инстинктивно ръце, за да се предпази от летящите монети. В същото време Ги Су светкавично измъкна стрела от колчана си, клекна на коляно и стреля. Стрелата му разцепи на две летящата към него вражеска стрела и отнесе шапката от главата на стрелеца. Претърколи се и повтори същото упражнение с втория стрелец. Изправи се и зареди третата стрела на педя от лицето на втрещения главатар. Очите на онзи се събраха при вида на зловещото острие на стрелата.
— Този вид стрели се казват „таран“. — осведоми го рицарят.- Наименованието им идва от тежестта на острието – само то тежи двеста грама. Такава стрела може да пробие подсилена дървена порта и да остави дупка в нея, през която да си провреш ръката. Представи си ако ти, или приятелчетата ти мръднете, какво ще се случи с главата ти. Е, нали искаше парите и оръжието ми – получи ги. Искаш ли още нещо? — попита Ким Ги Су без следа от веселост в гласа си.
Иди на106..
— Ами, вижте сега момчета, относно парите, не са много, но ще ви ги дам.
— Първо оръжието! — отвърна главатарят. — По – бързо!
— Добре, добре! Само се успокойте! — Ким Ги Су откачи меча си и го хвърли в краката на главатаря. Онзи се наведе и го взе. През това време хуаранг бе взел кесията с парите в едната си ръка и лъка в другата. Хвърли развързаната кесия към лицето на главатаря и той вдигна инстинктивно ръце, за да се предпази от летящите монети. През това време Ги Су бе извършил едно простичко заклинание, което умееше – за сгъстяване на мъгла. За секунди цялата вдигаща се пара от мократа земя наоколо се събра в радиус на десет метра около него, образувайки гъста, млечна пелена, в която бе трудно човек да различи ръцете пред лицето си. Можеше да задържи мъглата само за десетина секунди, но и те му бяха достатъчни. За това време той с няколко точни юмручни удара обезоръжи стрелците, измъкна меча си от ръцете на втрещения главатар, извади го от ножницата и когато мъглата се вдигна толкова бързо, колкото беше дошла, онзи усети върха на меча до гърлото си.
— Магия!
— Да. Точно така! Е, нали искаше парите и оръжието ми – получи ги. Искаш ли още нещо? — попита Ким Ги Су без следа от веселост в гласа си.
Иди на106..
— Ами, вижте сега момчета, относно парите, не са много, но ще ви ги дам.
— Първо оръжието! — отвърна главатарят. — По – бързо!
— Добре, добре! Само се успокойте! — Ким Ги Су откачи меча си и го хвърли в краката си.
— Ето! Само че исках да ви кажа, че малко сте се пообъркали.
— Така ли? И защо? — попита бандитът.
— Ами аз съм хуаранг Ким Ги Су – сигурно сте чували за мен, често ме наричат и „Непоклатимия“. Имам правителствен указ да разследвам даден случай в близкото село – ето го. — Ги Су им показа навития пергамент. — Та, не знам дали изобщо някой от вас си е имал работа с рицар хуаранг, но като гледам, май не сте. Единственият ви шанс да ме изненадате, бе да ме нападнете в гръб. Стрелците ви са двама и са един до друг в една линия. Не знам дали ви е известно, но от това разстояние мога да избегна стрелите им без особен проблем – прекарал съм доста време в тренировки за избягване на летящи остриета. Дори и да не успея – вашите стрели са дървени, със заострени върхове, а аз нося броня. Освен ако не се целят в очите ми и ако не са едни от най – добрите стрелци в кралството, което едва ли е така, те просто са безполезни. Можете да свалите играчките си момчета! — обърна се към сащисаните стрелци Ким Ги Су. Останалите сте въоръжени с подръчни средства – кой от Вас смята, че може да отърве кожата при сблъсък с брониран и въоръжен хуаранг? Ти? — той посочи произволен разбойник. — Или пък ти? Или смятате да се нахвърлите вкупом? Още по – добре за мен, защото повече ще си пречите, отколкото да действате в синхрон. Така че момчета – хуаранг извади кесията си и изсипа парите си на земята – ето и парите ми. Кой пръв ще се опита да ги вземе?
— Ами, виждате ли господине, ъъъ, май е станала грешка. Ъъъ, такова взехме ви за бандит. Тука, виждате ли, чухме се навъртат такива и, ъъъ, таковата… ами с момчетата решихме да ги посплашим. Ъъъ, така де, да им покажем колко е лошо да се плашат така почтените пътници и хората от селото наблизо. Ама се пообъркахме, май. — останалите закимаха толкова енергично, че щяха да им се схванат вратовете.
— Ахаа! Сега разбирам! Значи според вас аз съм бандит, така ли! Долен разбойник! А! — кресна Ги Су.
— Нннне! Не, не, не, не, не, не, не! Нищо такова, господине. От тревата ннне Ви видяхме добре, пък и аз съм късоглед и кривоглед! — отвърна онзи и демонстартивно събра очи, сякаш забелязал брадавица на върха на носа си.
— Вввижте, изтървахте Си париците, без да искате, ъъъ, моля Ви махнете оръжието, за да Ви помогна да ги съберем,а! Моля Ви! — главатарят продължи да гледа върха на носа си.
Ги Су отдръпна меча си и онзи се просна на земята да събира жълтиците.
— Бяха точно тридесет и две. — информира той паникьосания разбойник.
Отне му точно десет секунди да събере парите, да ги почисти от туфите трева изскубнати в бързината и да ги пусне в кесията му с треперещи пръсти, сякаш монетите бяха нажежени.
— Ето, добри ми господине! Заповядайте! Извинете ни още веднъж! Пуснете ни да си ходим сега, а! — каза онзи и започна бавно и внимателно да отстъпва назад. Ги Су го остави да направи две крачки и извика:
— Стой!
Онзи се закова на място.
— Ти не каза ли, че си кривоглед?
— Аммми, аз всъщност гледах настрани господине! — бандитът започна да трака със зъби от страх.
Ги Су вече едва се удържаше да не прихне.
— Аха! Както ви казах имам малко работа в съседното село и ще се навъртам наоколо. Затова няма нужда да се тревожите за онези бандити – сега като ми казахте, лично ще ги потърся, за да срещнат справедливото си наказание. Така че можете спокойно да се прибирате по домовете си. А ако случайно срещнете онези злосторници, не се занимавайте с тях, само им кажете, че ако им е мил животът е добре да се ометат от тук, колкото се може по-скоро, защото аз идвам за тях.
— Ддда, смели хуаранг! Ттакка и ще направим! Нали момчета?
— Да!
— Да! — изви се хор от разтреперани, но настойчиви гласове.
‑Браво на вас! — каза Ги Су.
— Ъъъ, господине, ъъъ, такова…
Ако имаш умение „Късмет“ — иди на 20. Ако не – 21.
— Ами, вижте сега момчета, относно парите, не са много, но ще ви ги дам.
— Първо оръжието! — отвърна главатарят. — По – бързо!
— Добре, добре! Само се успокойте! — Ким Ги Су откачи меча си и го хвърли в краката си.След това хвърли развързаната кесия към лицето на главатаря и той вдигна инстинктивно ръце, за да се предпази от летящите монети. В това време Ги Су вече бе вихър от движение. Хвърли се към меча си, превъртя се на земята през рамо и заби дръжката в корема на главатаря, след това го завъртя в полукръг и с набраната инерция го запрати към двамата стрелци. Самия той използва въртящия момент и връхлетя върху останалите разбойници, които разбрали, че са направили сериозна грешка, дадоха най – доброто от себе си, за да движат краката си колкото се може по – бързо, бягайки през глава в различни посоки. Ги Су се обърна към повалените от главатаря стрелци, но и тримата вече се изправяха панически и къде на два, къде на четири крака, тътриха да бягат. Ги Су събра разпръснатите си монети и продължи по пътя си. Пишман разбойниците щяха дълго време да премислят преди отново да се мярнат насам.
Иди на 22.
— Ами, ние, ъъъ, искаме да ви помогнем във вашето благородно начинание и, ъъъ, в знак на извинение да ви дадем този скромен дар! — Главатарят извади малка, здраво зашита, издута кожена торбичка. — Даде ни го един добър монах. Ако го хвърлите силно и се удари в нещо твърдо се чува „БУУУМ!“ и нещото изчезва в облак прах и дим! Ето заповядайте! — бандитът държеше торбичката сякаш е змия.
Хуаранг я взе и каза:
— Е, благодаря ви момчета, а сега марш оттук!
— Да, да, благородни господине, тръгваме си. Довиждане на вас ъъъм, така де, сбогом. На добър час и успех във всичко… — дърдореха бандитите докато ситнеха заднешком. Отдалечиха се на двадесетина метра ходом, след което хукнаха да бягат през глава.
Ким Ги Су най–после прихна и се посмя добре няколко минути, след което продължи пътя си.
Запиши кодова дума „жар“. Иди на 22.
— Ами, ние, ъъъ, искаме да Ви помогнем във вашето благородно начинание и, ъъъ, в знак на извинение да Ви дадем този скромен дар! — Главатарят извади малка, неугледна колбичка. — Даде ни го един добър монах. Прочиства и избистря ума тая течност – и за доказателство отпи глътка от нея.
— Е, благодаря Ви момчета, а сега марш оттук!
— Да, да, благородни господине, тръгваме си. Довиждане на Вас ъъъм, така де, сбогом. На добър час и успех във всичко… — дърдореха бандитите докато ситнеха заднешком. Отдалечиха се на двадесетина метра ходом след, което хукнаха да бягат през глава.
Ким Ги Су най – после прихна и се посмя добре няколко минути, след което продължи пътя си.
Увеличи точките си за Съзнание с една. Иди на 22.
Чу приближаващи се стъпки, извърна се и видя минаваща наблизо старица.
— В мир ли сте? – поздрави учтиво Ги Су.
— Отиде си мира от село Йо Су, момко! – отвърна тя. – Откак онази взе да омайва момците ни, няма мир за нас! Вчера погребахме и Джи Уон Хян. И него затри. Прокълнати сме ние и няма мир за нас! Върви си страннико и не се връщай тук повече! – гласа ѝ заглъхваше докато тя отмина и очертанията ѝ започнаха да се губят в бялата пелена.
Ким Ги Су беше твърде втрещен от отговора на старицата, за да може да отвърне нещо. Не беше очаквал радушно посрещане, но подобно зловещо предупреждение наистина го потресе. Нещо определено не беше наред в село Йо Су. Той постоя известно време сам в мъглата, след което реши да…поразпита наоколо иди на 30
огледа покрайнините на селото — мини на 31
се насочи право към къщата на девойката — иди на 32
— Върнете ми нещата, глупаци! – крякаше старчето. – Аз съм монах – чародей и дълги години съм изучавал тайните на езотериката. – монахът се спря и заканително размаха юмрук. – Ако не се вразумите ще стоваря върху ви демони от най – ужасния кръг на Седмия Ад!
Разбойниците избухнаха в смях.
— Добре тогава! Сами си го изпросихте! – монахът вдигна ръце към небето и занарежда – Шинаянтра ‚махарава, омнавашивая.
В този момент Ги Су връхлетя върху най – близкия разбойник, който бе повдигнал сопата си, явно, с намерението да цапардоса по главата устатия монах. Изрита го в свивката на коляното и онзи с рев, повече от страх отколкото от болка, се просна по гръб. Ким Ги Су с два бързи маха на меча си изби от ръцете на сащисаните бандити притежанията на монаха и с още два обезоръжи оставащите двама. Разбойниците го дариха с погледи на див ужас и хукнаха да бягат, на където им видят очите. Ги Су се обърна към поваления противник, но и той вече препускаше, накуцвайки и крещеше колкото му глас държи “ДЕЕЕМОООООН”.
Иди на107..
— Върнете ми нещата, глупаци! – крякаше старчето. – Аз съм монах – чародей и дълги години съм изучавал тайните на езотериката. – монахът се спря и заканително размаха юмрук. – Ако не се вразумите ще стоваря върху ви демони от най – ужасния кръг на Седмия Ад! – разбойниците избухнаха в смях.
— Добре тогава! Сами си го изпросихте! – монахът вдигна ръце към небето и занарежда – Шинаянтра ‚махарава, омнавашивая.
В този момент Ги Су стреля по най – близкия разбойник, който бе повдигнал сопата си, явно, с намерението да цапардоса по главата устатия монах. Уцели го в свивката на коляното и онзи с рев, повече от страх, отколкото от болка се просна по гръб. Ким Ги Су с два бързи изстрела изби от ръцете на сащисаните бандити притежанията на монаха. Останалите разбойници го дариха с погледи на див ужас и хукнаха да бягат, на където им видят очите. Ги Су се запъти към поваления противник, но и той скоро препускаше, накуцвайки и крещеше колкото му глас държи:
— ДЕЕЕЕМООООН!
Иди на107..
Разбойниците избухнаха в смях.
— Добре тогава! Сами си го изпросихте! – монахът вдигна ръце към небето и занарежда – Шинаянтра, махарава, омнавашивая.
В този момент Ги Су направи едно простичко заклинание, което умееше – предизвика мъгла над групата мъже пред него. Можеше да я задържи само за около десетина секунди, но и те му бяха достатъчни.
Ким Ги Су се впусна в спринт към намиращите се на петдесетина метра пред него разбойници. В мига, в който мъглата започна де се вдига, той връхлетя върху най – близкия разбойник, който бе повдигнал сопата си и я размахваше бясно срещу някакъв въображаем противник. Изрита го в свивката на коляното и онзи с рев, повече от страх, отколкото от болка се просна по гръб. Останалите разбойници го дариха с погледи на див ужас, захвърлиха оръжията си и притежанията на монаха и хукнаха да бягат на където им видят очите. Ги Су се обърна към поваления противник, но и той вече препускаше накуцвайки и крещеше колкото му глас държи:
— ДЕЕЕМОООООН!
Иди на107..
— Кмет Канг ще Ви приеме, хуаранг Ким Ги Су!
Ги Су не отвърна нищо. Със същото изражение на лицето си се изправи и тръгна след припкащия отпред слуга, който го въведе в къщата. Стигнаха до една красива врата, на която прислужника боязливо почука.
— Да? — чу се отвътре остър глас.
Хуаранг Ким Ги Су е тук господин кмете. — обяви полушептейки слугата.
— Нека влезе! — даде благоволението си гласът.
Ги Су бе въведен в приемната на кмета Канг Дже Хи, в която масата за писане бе единствената мебел.
— Моля заповядайте! Седнете! — кметът изглеждаше странно познат отнякъде на хуаранг.
Ги Су предпочете да остане прав.
Кметът все още четеше документа, носен от Ги Су — заповед за съдействие на преносителя, състояща се от пет реда. Най – накрая той вдигна глава, пое си въздух без никакъв опит да скрие отегчението си и попита:
— С какво мога да ви бъда полезен, хуаранг?
Ги Су отвърна с неприкрито раздразнение:
— Ами, ако не ви затруднява твърде много, бих искал да ми разкажете какво се случва в село Йо Су. — Ги Су добави със закъснение – господин кмете.
— Нищо. — отвърна онзи и след дълга пауза добави – Нищо, което да изисква вниманието на високоуважавания магистър или на хуаранг с вашия статут. Нищо, с което да не можем да се справим.
— Бихте ли бил малко по–подробен, господин кмете, относно това нищо, особено в частта, в която да не можете да се справите. Доколкото разбрах вчера е имало нов смъртен случай. С който стават шест за изминалата година. Може би бих могъл да помогна в това „нищо, с което да не можете да се справите“, за да можете да насочите усилията си към по – важни дела – като например тазгодишната чаена реколта. Магистърът се надява, че не бихте допуснали спад и тази година, ако случаят бъде разрешен по – бързо.
— Откъде това любопитство в производството на зелен чай в Йо Су? — отвърна кметът. — Доколкото си спомням, ние не произвеждаме и един процент от общото производство в страната.
Откъде това любопитство, относно решения взети на високо ниво? — не остана длъжен хуаранг. — От кмета на едно село с размерите на Йо Су?
Канг положи усилие и задържа напиращите думи зад езика си.
— Какво искате да знаете? — попита вместо това той.
— Всичко, което знаете и Вие. — отвърна Ги Су.
— Много добре. Хьо Уон Джин, бащата на девойката, е съвестен жител и глава на едно от по–заможните семейства в поселището. Доколкото го познавах, е здраво стъпил на земята, трудолюбив човек, макар с действията си напоследък да опровергава първото. Цялата истерия започна, след като жена му почина преди близо две години. След смъртта на майка си Хьо Са Гуа стана затворено в себе си четиринадесет годишно момиче, което почти цяла година не излиза от вкъщи. Скоро след това тя бе променила коренно държанието си и започна да предизвиква съвсем целенасочено, макар и достатъчно невинно младежите от село. Девойката наистина е много красива и няколко младежа един след друг се поболяха по нея. Отиваха да искат ръката ѝ от баща й, а на следващата сутрин бяха откривани мъртви. Един се беше натровил със соджу.., друг пак пиян се беше удавил в близкото езеро, а хищните риби там го бяха наръфали до неузнаваемост. Все подобни глупости на днешната глупава младеж. Но хората тук са суеверни и започнаха да разнасят слухове за проклятия, за зли духове. Прости, селски хорица са тукашните – не можете да ги корите за страховете им. Но слухът плъзна извън селото, из областта, и така се стигна до невероятни истории. Няколко младежи от съседни села и градове също дойдоха да търсят ръката ѝ и пак ги сполетя злочеста съдба – не без намесата на други тукашни ухажори, но все още не съм открил доказателства, само подозрения. Накрая цялата история започна да се превръща в истерия до степен, такъв здраво стъпил на земята човек като Хьо Уон Джин, да прибегне до услугите на някаква незнайна шаманка, която домъкна от не знам къде и сега тая старица обикаля селото, плаши хората и всеки ден извършва ритуали със съмнителен характер и още по – съмнителен успех в къщата на Са Гуа.
Кметът си пое дъх.
— Това е всичко което знам, уважаеми хуаранг и честно казано не одобрявам присъствието ви тук. Хората са достатъчно наплашени, а авторитетът ми подкопан, за да ги настървявате допълнително с присъствието си. Нямам достатъчно хора да потушавам бунтове или линчове. Така че ви желая успех с мисията ви, защото в противен случай, ще бъда принуден да викам кралската гвардия тъдява, за да успокоява хорските духове.
— Разбирам притесненията Ви, уважаеми кмете, но не се тревожете – аз ще стигна до дъното на историята, а присъствието ми ще успокои хората. Благодаря Ви за отделеното време. Няма да Ви притеснявам повече. — Ги Су се накани да си тръгва.
— Как е майка Ви, хуаранг Ги Су?
Ким Ги Су замръзна.
— Почина преди няколко години. Защо се интересувате?
— Познавах я много отдавна, когато служех в столицата. Съжалявам да науча тези скръбни новини. — отвърна безизразно кметът.
— Благодаря. — отвърна хуаранг с ледена сдържаност.
Чак сега се сети откъде му бе познат кметът Канг. Преди години кметът Канг бе магистър Канг, който, под влияние на кралицата, бе повдигнал несправедливо обвинение към майка му и който, впоследствие, бе заточен на дребна чиновническа служба някъде из страната. Очевидно – като кмет на село Йо Су.
— Радвам се да видя, че сте забравил враждата, която имахте с нея. Сега знам, че спокойно може да почива. Виждам, че сте се разкаял за стореното, след като с такава готовност ме приехте и толкова подробно ме осведомихте за случващото се тук. — всяка дума на Ги Су сякаш бе удар с бич. — Можете да сте сигурен, че в столицата ще научат за това.
— Благодаря ви, хуаранг. — изрече с неприкрита омраза и леко притеснение кметът. — Има ли нещо друго, което мога да направя за вас? — неохотно добави той.
Запиши кодова дума „кмет“.
Всъщност, да. — отвърна Ги Су.
Можеш да зададеш един допълнителен въпрос на кмета.
Бих искал да ми разкажете малко повече за тази странна шаманка – иди на 72..
Бих искал да ми разкажете повече за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми разкажете повече за бащата на Хьо Са Гуа – иди на 74..
Разбойниците избухнаха в смях.
— Добре тогава! Сами си го изпросихте! – той вдигна ръце към небето и занарежда – Шинаянтра, фмахарава, фомнавашивая.
Ким Ги Су извади меча си и се впусна в спринт към намиращите се на петдесетина метра пред него разбойници. Нададе гневен крясък, виждайки как един от разбойниците замахва със сопата си, за да цапардоса устатия монах. Дочул крясъка му, онзи спря замаха си по средата и той, както и останалите бандити, се извърнаха към него. Ги Су нададе още един вик, който накара разбойниците да го дарят с погледи на див ужас, след което хукнаха да бягат, на където им видят очите, като крещяха колкото им глас държи:
— ДЕЕЕМОООООН!
Старчето, от своя страна, си седеше с вдигнати ръце и гледаше изблещен към хуаранг. Ги Су прибра оръжието си и пристъпи към монаха:
— Не се приближавай, демоне! — изкрещя монахът и отскочи около метър назад. Върни се в преизподнята, от която си изпълзяло, изчадие!
— Уважаеми монахо, аз съм хуаранг Ким Ги Су…
— Стой на място! — изкряка старикът. — Ким Ги Су – не съм чувал за такъв демон.
— Аз не съм демон, старче! — отвърна обидено Ги Су. — Аз съм хуаранг Ким Ги Су! — натърти рицарят.
— Я се изплези!
— Моля?!
— Изплези се! — тросна се монахът. — Ако си демон, езикът ти ще е лилав!
Ким Ги Су внимателно се огледа и след като се увери, че наоколо няма никой, който да стане свидетел на унижението му, злобно се изплези на щурия старец.
— Ето! Доволен ли си? — попита Ги Су. Старецът от своя страна го изгледа още по — изблещен, с отворена уста и примигна няколко пъти.
— А аз си помислих, че заклинанието ми е проработило. — смутолеви разочаровано монахът и отпусна ръце.
— Минавах наблизо, чух виковете ти и реших да ти помогна, както изискват честта ми и кодексът на хуаранг. Защо ме обиждаш така?
Монахът поизпъна дрехите си в, не особено успешен, опит да възвърне част от загубеното си самообладание.
— Благородни хуаранг! — поклони се ниско той. — Аз съм Пак Йон Уол – странстващ монах – чародей, вещ в тайните на езотериката…или явно не чак толкова вещ. Приеми моите извинения, затова че те… така де…тия разбойници ме поизплашиха малко и …не бях на себе си преди малко и затова… — старецът дори успя да се изчерви от неудобство.
— За съжаление, онези идиоти, Буда дано ги дари с хиляда поредни прераждания като червеи, ми отмъкнаха всички притежания и нямам дар, с който да изкажа благодарността затова, че спаси живота ми. Освен ако, пожелаеш да отделиш малко от времето си, за да споделя с теб някои от тайните на езотериката и свръхестественото, които съм натрупал с годините, съвсем като за начинаещи, разбира се!
Кодексът на честта, за съжаление задължаваше Ким Ги Су да се съгласи и в следващия половин час му се наложи да изтърпи отнесената лекция на монаха, от която все пак, бе длъжен да признае, научи доста неща. След като приключи старчето му благодари още веднъж и тръгна по пътя си, проклетисвайки под мустак разбойниците, а Ким Ги Су пое към селото. Увеличи точките си за познание с 1 и иди на 22.
— Не мога да приема такъв прескъп дар от теб, щедри монахо, не съм достоен за такава мъдрост! — отвърна с особено голям ентусиазъм Ким Ги Су, тъй като изобщо не държеше да става новият собственик на изписания с отнесени и суховати трактати свитък, още по — малко пък, да оцени достойнствата му и да го чете.
— Ще го вземеш! — тросна се старчето. — Иначе ще имам карма към теб! Аз и без това знам всяка дума от свитъка наизуст! Да не би да искаш да попречиш на следващото ми прераждане!
— Ни най–малко, благочестиви монахо! — отвърна, ще, не ще, Ги Су. — В такъв случай ще е най – висока чест за мен, да приема този ценен източник на мъдрост и познание от теб и дано Буда да даде в следващия си живот да се преродиш в бодхисатва, заради добрите ти дела в този! — завърши той и церемониално пое свитъка с две ръце от монаха.
— Дано Буда бди над успеха на всичките ти начинания, смели хуаранг! — също така церемониално отвърна монахът. След което му благодари още веднъж и тръгна по пътя си, проклетисвайки под мустак разбойниците, а Ким Ги Су пое към селото. Увеличи точките си за познание с 2 и иди на 22.
— Не мога да приема толкова ценен дар, монахо. – отвърна с особено голям ентусиазъм Ким Ги Су, защото никак не му се щеше да разнася отвари със странен произход, още по – малко пък, да ги пие.
— Можеш! – тросна се монахът. – Иначе ще имам карма към теб! Да не би да искаш да попречиш на следващото ми прераждане!
— В никакъв случай, благочестиви и щедри монахо! – отвърна хуаранг, ще, не ще. – За мен е чест да приема този дар и дано Буда да даде в следващия си живот да се преродиш в бодхисатва! – завърши той и церемониално пое с двете си ръце глинената колбичка.
— Нека Буда бди над успеха на начинанията ти, смели хуаранг! – отвърна също толкова церемониално старецът.
— А сега, пий!
— Амми, аз всъщност мислех да я запазя в случай на нужда…
— Пий! – кресна старикът.
Ги Су измъкна тапата на глинената колбичка, задържа дъха си, събра цялата си смелост и изля съдържанието ѝ в устата си. Единствено дълго тренираните му самообладание и воля на рицар – хуаранг го спряха да не изпразни червата си в краката на монаха. Течността имаше вкус на умрели преди седмица, изсушени плъхове.
— Усещаш ли прилива, синко? – попита монахът с благоговеен глас.
— Мхмм! – успя някак да отвърне Ги Су, понеже дори и прилив все още да не усещаше, поривът бе все още твърде силен и не му се рискуваше да отваря устата си.
— Усещаш ли как съзнанието ти е вече с крачка по–близо до нирвана!
— Ммммм!
— Е, благодаря на съдбата, че ни срещна и ме отърва от онази напаст! Остани със здраве и дано Буда подкрепя десницата и умът ти. – каза старчето и се приготви да потегля по пътя си.
— Мхммм. – отвърна хуаранг.
Монахът още веднъж му благодари и се запъти проклетисвайки тихо разбойниците под мустак, а Ким Ги Су пое по пътя си към село Йо Су. Скоро отвратителният вкус в устата му се разнесе и той с изненада установи, че съзнанието му наистина е по – бистро. Подозираше, че ефектът се дължи не толкова на съставките на отварата, колкото на ужасяващия ѝ вкус.
Увеличи точките си за Съзнание с 1 и иди на 22.
Можеше да потърси кметството, където да представи официалния документ от магистъра, удостоверяващ официалната му мисия „да стигне до дъното на криминалните изстъпления, петнящи името на невинна девойка“ и да зададе въпроси за случващото се на местният представител на кралската власт (освен ако вече не го беше правил)– иди на 62.
От друга страна можеше да потърси и местната кръчма, тъй като тези места винаги бяха извор на информация, просто трябваше да я отсее от купчината слухове(освен ако вече не го беше правил) – иди на 63.
А, може би, беше най – добре да потърси местната шаманка. В крайна сметка, ако наистина се случваше нещо, в което бяха намесени нечисти сили, тя трябваше да е поне донякъде наясно с естеството на случващото се (освен ако вече не го беше правил)- иди на 64.
Ако имаш куче — иди на 33.
Ако имаш умение „Късмет“ — иди на 34.
Ако имаш „Шаманизъм“ — иди на 35.
Ако не — иди на 36.
— Какво обичате?
— В мир ли сте? — поздрави Ги Су, не изчака обратен поздрав, какъвто се съмняваше, че ще последва и продължи. — Казвам се Ким Ги Су. хуаранг Ким Ги Су.
— Аз съм Хьо Уон Джин, приятно ми е. С какво мога да ви бъда полезен, господине? — тона на мъжа се поукроти леко.
— Всъщност, господин Хьо, аз съм тук, за да се опитам да ви помогна. — онзи повдигна учудено вежди. — Виждате ли, до столицата достигнаха слухове, че над прекрасната ви дъщеря тегне някакво проклятие и че този слух до такава степен е завладял областта, че има опасност от брожения. По този повод съм изпратен тук, за да разнищя тази история и да успокоя духовете на местното население. А ако красивата ви щерка наистина е под омаята на проклятие, то задачата ми е да направя всичко необходимо, за да ѝ помогна.
— Хьо Уон Джин примигна няколко пъти и изражението му се смени от подозрително, през удивено до озадачено.
— Влезте да поговорим вътре, уважаеми хуаранг. — покани го най – сетне той.
Влязоха в добре обзаведената гостна и Хьо нареди на един прислужник да донесе чай. Двамата поговориха надълго за незначителни теми и Ги Су с удоволствие отбеляза, че домакинът е ерудиран и интересен събеседник. След като се посмяха добре на поредната шега, Хьо най – сетне зададе въпроса, който явно го терзаеше от самото начало.
— Ги Су, кажете, моля ви, каква е истинската причина за вашето посещение? Вярвам ви напълно на казаното дотук, видях и назначението ви от магистъра и съм благодарен за помощта, която сте готов да окажете, но нека бъдем честни – колкото и да е прекрасна моята Са Гуа и колкото и злочеста да е съдбата ѝ – само това едва ли е причината за идването ви.
Хуаранг реши, че човекът заслужава малко откровеност и му призна:
— Ами, истината е, че синът на един висш чиновник е разбрал за чудната красота на дъщеря ви и желае да я ухажва. Само че е чул слуха за тегнещото проклятие и не смее да предяви претенциите си, докато не е сигурен, че такова няма, или ако има е премахнато.
Аха. — кимна разбиращо Хьо Уон Джин, след което се умълча.
Тъй като бе дошло време за вечеря, той повика прислужника и го помоли да сервира храната и да помоли дъщеря му да се присъедини. Не след дълго Хьо Са Гуа срамежливо влезе в стаята и за миг Ги Су спря да диша. Слуховете за нея дори не се доближаваха до истината. Девойката бе наистина прелестна. Нито прашинка грим не загрозяваше изваяното ѝ лице със сочни, малки устни, дълбоки черни очи, тънки вежди каквито никой калиграф не би могъл да изрисува и малко, леко чипо носле. Тя вдигна поглед едва колкото да погледне бегло Ги Су и веднага сведе очи.
— Добър вечер! В мир ли сте? — изрече тя с дълбок и звънък, женствен и чувствен глас, който никак не подхождаше на възрастта ѝ и накара стаята да стане по – светла.
— Д… Добър вечер! А вие? — отвърна той и за малко да се изчерви.
— Миличка, това е хуаранг Ким Ги Су. Дошъл е чак от столицата, за да се опита да ти помогне.
— О, татко! Нима моята злочеста съдба е разбунила духовете дори там? Горката аз. — проплака тя и сърцето на Ги Су също заплака.
— Скоро всичко ще се нареди, мила моя! Господин Ги Су ще се погрижи.
— А ако не беше ти, скъпи татко, какво ли щеше да е сега? — попита тя риторично.
— Са Гуа, моля те! Не започвай пак!
— Аз нищо не започвам татко! Аз само страдам. Вие с майка започнахте всичко!
— Са Гуа! — сопна се гневно баща ѝ. — Ако не престанеш, ще останеш без вечеря! Извинете ни, уважаеми Ги Су. Дъщеря ми все още смята, че аз имам вина за смъртта на майка ѝ – моята обичана съпруга и че това има някаква връзка с проклятието ѝ. Смята, че съм предизвикал някаква зла сила да я прокълне.
Девойката не каза нищо но хвърли един таен и изпълнен с предизвикателство поглед към Ги Су. Той се изправи, със замах извади меча си и каза:
— Аз, хуаранг Ким Ги Су, се заклевам, че докато дишам, ще търся и ще открия начин да отърва тези хора от злочестината им. Нека това бъде моето обещание и предизвикателство към която и да е зла сила имаща пръст в това!
След това театрално представление бащата гледаше като зашлевен, а девойката странно защо се сви, след което тихо каза:
— Внимавайте какво говорите, хуаранг! Може би няма да е по силите ви да изпълните обещанието си.
— Напротив! — отвърна Ги Су и седна обратно.
Тримата вечеряха мълчаливо, а Ги Су изпитваше затруднения да не гледа към приказно красивото създание пред него. След вечеря се разделиха учтиво и Ги Су каза, че ощe от утре ще започне да търси начин да разнищи ситуацията. Слугата го отведе до стаята за гости – удобно и просторно помещение с прозорци към вътрешната градина с изкуствено езерце.
Той се приготви да си ляга, уморен от дългия ден, когато на вратата на стаята тихо се почука.
— Влез! — каза той, като мислеше, че отново е слугата, който е забравил нещо.
За негова изненада това беше Са Гуа. Беше облечена в красив копринен ханбок.* и носеше в ръце малък поднос.
— Беше ме страх да остана сама в стаята си. — каза тя, след като стана очевидно, че Ги Су няма да може да накара устата си да заговори скоро. — Затова реших да ти правя компания известно време.
— Са Гуа, не е прилично! Какво ще си помисли баща ти?
— Той спи. Пък и какво да си помисли – просто ще поговорим, ако нямаш нищо против, разбира се!
— Ами, не! Съвсем не! Заповядай!
Девойката влезе и остави подноса на малката масичка в стаята.
— Донесох малко вино – за да разсее моя страх, а на теб да даде смелост! — тя му подаде едната чашка.
Ако имаш кодова дума „шаман“, или две от кодовите думи „отвара“, „магия“, „кмет“, „кръчмар“, или „младеж“ — иди на 51.
Ако не — иди на 53.
— Проклето псе! Къде хукна, така! Я да се връщаш тука! Ако си мислиш, че ще те гоня, си сбъркал! Какво те прихваща! Я да… — Ги Су млъкна по средата на изречението и зяпна от почуда. — кучето беше открило добре прикрита дупка в подножието на един от хълмовете, широка колкото да се провре човек през нея и лаеше побесняло на входа ѝ. Ги Су реши да се довери на инстинкта на четириногото и да изследва вътрешността ѝ. Иди на 37.
Ако имаш умение „Шаманизъм“ или „Късмет“ — иди на 41.
Ако не — иди на 43.
Реши първо да поразпита наоколо — иди на 30. Реши да се запъти направо към дома на прокълнатата девойка – иди на 32.
Реши първо да поразпита наоколо — иди на 30. Реши да се запъти направо към дома на прокълнатата девойка – иди на 32.
Виж оценката си за познание. Ако е по – голяма от 2 — иди на 42.
Ако не — иди на 43.
Явно бе, че който, или каквото и да бе последният посетител тук, се беше постарал добре да почисти след себе си, макар и не дотам успешно. С ускорен пулс и нащрек Ги Су напусна помещението обратно през тясната дупка.
Прибави две точки Познание. Запиши кодова дума „пещера“. Ако имаш кодови дума „отвара“ или „магия“ — иди на 38. Ако не иди — на 45.
Прибави една точка Познание. Запиши кодова дума „пещера“. Ако имаш кодови дума „отвара“ или „магия“ — иди на 38. Ако не иди — на 45.
Ако имаш куче — иди на 47.
Ако не — на105..
— Кяф! Псето миришеше на човек. Някой май се е навъртал тъдява! Кяф! Поредният глупак, който да ми даде душата си! — след това лисицата – демон подви деветте си опашки, върна се към разпарцаливените дрехи и започна да рови из тях. Скоро измъкна от там нещо гладко, лъскаво и бяло, хвана го в лапите си и започна да го оглежда оттук – оттам.
— Кхъ, кхъ! Поочукало се! Ще трябва да го пооправя! — взе го в уста и с един скок се приземи на един голям и плосък камък срещу хуаранг. Взе отново предмета в лапите си и започна да го потърква в повърхността на камъка, като изричаше неразбираеми за Ги Су инкантации, включващи странни думи, лисичи вой и крясък и звуци невъзможни за произнасяне нито от човек, нито от животно. След малко нахлупи предмета на главата си и Ги Су с изумление установи, че това е човешки череп.
— Кяф! Не е съвсем по мярка! Псето го нащърбило лошо. Още малко, още малко! — последваха пак същите нечовешки заклинания, докато лисицата търкаше черепа в камъка. При всяко потъркване, сухата кост издаваше специфичен скърцащ звук, който сякаш съдържаше в себе си предсмъртния писък на жертвата. Кумихо отново нахлупи черепа на главата си, изрече няколко кратки остри звука, образът и се замъгли и на нейно място се появи накуцващата, отвратително грозна старица.
— Така, така! Много добре! Още малко и ще мога да захвърля облика на тази отвратителна старица! — мърмореше си тя под нос, докато вървеше към входа на пещерата. Намъкна се вътре с изненадваща пъргавина и Ги Су много предпазливо се доближи до входа на пещерата, като напрягаше слуха си.
— Я да видим сега що за вкус ще има душичката на поредния кандидат – жених? Кяф, кяф!
Ги Су изчака малко и много внимателно надникна в дупката. За негова изненада нещо осветяваше вътрешността на пещерата. Старицата – кумихо бе застанала пред олтара с гръб към хуаранг, а на самия олтар беше поставила някакво голямо колкото жълъд топче, от което струеше мека светлина, която сякаш се вливаше в устата на демона.
Бързо се отдръпна и използвайки гъстата мъгла се впусна в тих бяг обратно към селото.
Очевидно съществото използваше девойката, която уж лекуваше, за да се сдобива с жизнената енергия на душите на кандидат – женихите.
Добави две точки Познание. Запиши кодова дума „шаман“.
Въоръжен с това знание Ким Ги Су влезе в селото и…
… реши да поразпита местните, за да провери дали някой има представа какво бедствие се е стоварило върху главите им, ако все още не го беше правил – иди на 30.
…реши да се насочи право към къщата на девойката, за да види как да я отърве от лапите на демоничната лисица – иди на 32.

Старицата, изправяйки се, започна цялата да се тресе, докато надаваше яростни къси кашлящи звуци. Образът и се замъгли и сви и тя се превърна в огромна бяла деветоопашата лисица. хуаранг замръзна на място и целия настръхна от ужас – кумихо. Та това същество беше кумихо! Хилядолетна зла, бяла лисица с девет опашки, чиято цел бе да отнеме жизнената енергия на достатъчно много хора, за да се превърне тя самата, завинаги в човек с полубожествена сила. Същество от най – страшните детски приказки, което олицетворяваше всичко зло. Митичен демон с изключителни магически способности, от които най – ярко изразена бе метаморфозата.
Докато съзнанието му отказваше да приеме онова, което виждаха очите му, кучето се нахвърли върху съществото, което го пресрещна във въздуха и сключи острите си зъби около врата му. Четириногият му другар загина в същия миг, без да издаде звук и кумихо захвърли безжизненото му тяло на земята.
— Кяф, кяф! — излая лисицата. — Мри, проклето псе!
Ако имаш умението „Самоконтрол“ — иди на 48, ако не — на 49.

— Кяф! Псето миришеше на човек. Някой май се е навъртал тъдява! Кяф! Поредният глупак, който да ми даде душата си! — след това лисицата – демон подви деветте си опашки, върна се към разпарцалимените дрехи и започна да рови из тях. Скоро измъкна от там нещо гладко, лъскаво и бяло, хвана го в лапите си и започна да го оглежда оттук – оттам.
— Кхъ, кхъ! Поочукало се! Ще трябва да го пооправя! — взе го в уста и с един скок се приземи на един голям и плосък камък срещу хуаранг. Взе отново предмета в лапите си и започна да го потърква в повърхността на камъка, като изричаше неразбираеми за Ги Су инкантации, включващи странни думи, лисичи вой и крясък и звуци невъзможни за произнасяне нито от човек, нито от животно. След малко нахлупи предмета на главата си и Ги Су с изумление установи, че това е човешки череп.
— Кяф! Не е съвсем по мярка! Псето го нащърбило лошо. Още малко, още малко! — последваха пак същите нечовешки заклинания, докато лисицата търкаше черепа в камъка. При всяко потъркване, сухата кост издаваше специфичен скърцащ звук, който сякаш съдържаше в себе си предсмъртния писък на жертвата. Кумихо отново нахлупи черепа на главата си, изрече няколко кратки остри звука, образът ѝ се замъгли и на нейно място се появи накуцващата, отвратително грозна старица.
— Така, така! Много добре! Още малко и ще мога да захвърля облика на тази отвратителна старица! — мърмореше си тя под нос, докато вървеше към входа на пещерата. Намъкна се вътре с изненадваща пъргавина и Ги Су много предпазливо се доближи до входа на пещерата, като напрягаше слуха си.
— Я да видим сега, що за вкус ще има душичката на поредния кандидат–жених? Кяф,кяф!
Ги Су изчака малко и много внимателно надникна в дупката. За негова изненада нещо осветяваше вътрешността на пещерата. Старицата – кумихо бе застанала пред олтара с гръб към хуаранг, а на самия олтар беше поставила някакво голямо колкото жълъд топче, от което струеше мека светлина, която сякаш се вливаше в устата на демона.
Бързо се отдръпна и използвайки гъстата мъгла се впусна в тих бяг обратно към селото.
Очевидно съществото използваше девойката, която уж лекуваше, за да се сдобива с жизнената енергия на душите на кандидат – женихите.
Добави две точки Познание. Запиши кодова дума „шаман“.
Въоръжен с това знание Ким Ги Су влезе в селото и…
… реши да поразпита местните, за да провери дали някой има представа какво бедствие се е стоварило върху главите им, ако все още не го беше правил – иди на 30.
…реши да се насочи право към къщата на девойката, за да види как да я отърве от лапите на демоничната лисица – иди на 32.

Затова извади меча си, призова всичките си умения и реши да приключи с демона тук и сега, веднъж и завинаги. — иди на 50.
Въпреки това реши засега да изчака, прикрит зад камъка и да наблюдава съществото. – иди на 46.

— Ти умри, изчадие! — изкрещя той, и посече кумихо. Тя отскочи назад с писък на болка и гняв, но пред очите на Ги Су раната се затвори за миг.
— Знаех си, че и глупавият стопанин на глупавото животно ще се навърта тъдява! — излая демона. — Време е и ти да умреш, младежо!
Ги Су се бори дълго и смело срещу нея, но докато нейните рани се затваряха пред очите му, неговите оставаха и бавно го омаломощаваха. Накрая тя проби защитата му и впи зъби в гърдите му, а след секунда докопа все още туптящото му сърце.
— Така загинал Ким Ги Су, смелия, но глупав хуаранг, който не знаел, че обикновено оръжие не може да нарани кумихо. — завърши историята си куангде и се огледа триумфално, очаквайки дъжд от аплодисменти и монети. Вместо това, обаче към него полетя дъжд от яйца и развален зарзават.
… да изпие чашата вино без притеснения – иди на 54.
…ако има умение Имунитет към отрови, или кодова дума „отвара“, можеше да изпие виното наистина без да се тревожи – иди на 55.
… да откаже любезно предложеното питие. — иди на 56.
Иди на102..
… да изпие чашата вино без притеснения – иди на 54.
…ако има умение Имунитет към отрови, или кодова думи „отвара“, можеше да изпие виното наистина без да се тревожи – иди на 55.
… да откаже любезно предложеното питие. — иди на 56.
— Да не би да се умори, смели хуаранг? — попита тя доволно. Погледа на Ги Су се замъгляваше. — Ела красавецо, полегни си. Нека се погрижа за теб. — Тя с нежна настойчивост го бутна на леглото. — Усети ръцете ѝ да масажират тялото му. — Колко е напрегнат, горкичкият.
— Са Гуа! — изхриптя той. — Какво правиш! — Нещо определено не беше наред. Сякаш крайниците му бяха от олово, а клепачите му лепнеха един за друг.
— Спри! Нед.. — в същия миг усети топлите ѝ устни върху своите и потъна в дълбок сън.
Запиши кодова дума „сън“. Във виното имаше силен опиат, който замъглява и обърква възприятията. Мини на 82..
Да не би да се умори, смели хуаранг?
Ами, малко. Беше дълъг ден. Но можем да поговорим, ако искаш.
Са Гуа с учудено изражение седна до него.
— Я ми кажи кога започна всичко? — попита Ги Су
— Ами след като мама почина, или поне така твърди баща ми – аз не помня много от това време. Понякога даже ми си струва, че не помня нищо от живота си преди това. — погледа ѝ стана отдалечен и вглъбен. — След това един ден сякаш се пробудих от дълъг сън. Скоро един младеж поиска ръката ми от татко, но горкичкият беше умрял на следващата сутрин. Оттогава започнах да усещам и лепкавите пръсти на проклятието. Аз съм прокълната Ги Су! Прокълната! Заради мен умряха толкова мъже! О, колко ме е страх! — девойката избухна в плач и се притисна в рамото на Ги Су. Той започна да я потупва утешително по гърба. Беше толкова малка и нежна в ръцете му.
— Не се тревожи Са Гуа. Ще намеря начин да ти помогна, обещавам.
— Дано успееш, хуаранг. Дано успееш. — тя го погали по мускула на ръката. — Ръцете ти са така силни и топли и в същото време нежни. Чувствам се на сигурно така. — Ги Су се изчерви. Знаеше че трябва да я пусне, но не можеше, не искаше.
Няма страшно. Всичко ще се оправи.
— Дали? — тя го погледна и в очите ѝ видя отражение на чувствата ѝ. Големите ѝ черни, дълбоки очи го омайваха, притегляха. Той не можеше да откъсне погледа си от тях.
— Дали? — повтори тя със стон, от който слабините му сякаш пламнаха .Тя леко го погали по бузата и за него това бе най – нежното докосване, което бе усещал някога.
Ако имаш умението Самоконтрол, или точките ти за Съзнание са 3 или повече- иди на 58.
Ако имаш кодовата дума „магия“ — иди на 57.
Ако не иди — на 59.
— Съжалявам, Са Гуа, но не бих могъл. Искам съзнанието ми да е ясно тази вечер. Трябва да помисля.
— За мен ли? — изкикоти се шеговито тя и остави на страна чашите. Ги Су се извъртя, за да не види тя почервенялото му лице.
— Май те, обидих. — каза девойката с искрена тъга. — Извинявай. Исках само да поговорим. Ще те оставя да си почиваш.
— Не, не! — отвърна Ги Су. — Ти извинявай. Можем да поговорим, ако все още искаш. — Ги Су седна на леглото и девойката срамежливо, но грациозно се настани на прилично разстояние до него.
— Я ми кажи как започна всичко? — попита Ги Су
— Ами след като мама почина, или поне така твърди баща ми – аз не помня много от това време. Понякога даже ми си струва, че не помня нищо от живота си преди това. — погледа ѝ стана отдалечен и вглъбен. — След това един ден сякаш се пробудих от дълъг сън. Скоро един младеж поиска ръката ми от татко, но горкичкият беше умрял на следващата сутрин. Оттогава започнах да усещам и лепкавите пръсти на проклятието. Аз съм прокълната Ги Су! Прокълната! Заради мен умряха толкова мъже! О, колко ме е страх! — девойката избухна в плач и се притисна в рамото на Ги Су. Той започна да я потупва утешително по гърба. Беше толкова малка и нежна в ръцете му.
— Не се тревожи Са Гуа. Ще намеря начин да ти помогна, обещавам.
— Дано успееш, хуаранг. Дано успееш. — тя го погали по мускула на ръката. — Ръцете ти са така силни и топли и в същото време нежни. Чувствам се на сигурно така. — Ги Су се изчерви. Знаеше че трябва да я пусне, но не можеше, не искаше.
— Няма страшно. Всичко ще се оправи.
— Дали? — тя го погледна и в очите ѝ видя отражение на чувствата ѝ. Големите ѝ черни, дълбоки очи го омайваха, притегляха. Той не можеше да откъсне погледа си от тях.
— Дали? — повтори тя със стон, от който слабините му сякаш пламнаха.Тя леко го погали по бузата и за него това бе най – нежното докосване, което бе усещал някога.
Ако имаш умението Самоконтрол, или точките ти за Съзнание са 3 или повече- иди на 58.
Ако имаш кодовата дума „магия“ — иди на 57.
Ако не иди — на 59.
— Шшшш. — прошушна Са Гуа и впи устни в неговите.
В първия миг нищо не се случи и Ги Су беше готов да запуши гласа на разума си, за което нежното езиче на красавицата много помагаше.
В следващия момент, обаче, сякаш още един образ се появи през чертите на красавицата. Образ, който накара Ги Су да замръзне от ужас. Иззад красивите очи на Са Гуа го гледаха хитри, жълти животински зеници. През нежната ѝ ръка го галеше рижава лапа с остри нокти, а езикът, който изследваше устата му, изведнъж, му се стори твърде дълъг, за да е човешки.
Иди на 81..
Не бива, Са Гуа. Не това е начина, по който да ти помогна. Много си красива, но не е редно.
Девойката смутено се изправи, изчерви се и прошепна смутено:
— Извини ме, хуаранг! Не знам какво ме прихвана! Моля те, не казвай на татко!
— За нищо на света! — обеща Ги Су.
Смутената красавица още веднъж се извини, пожела му лека нощ, някак разочаровано и тихо излезе от стаята.
Ги Су дълго време не можа да накара ръцете си да спрат да треперят. В такива моменти, които не бяха никак много на брой му се искаше да е обикновен човек, а не хуаранг, длъжен да спазва правилата на рицарския орден. Отдаден на мисли изпълнени с разочарование той неусетно заспа.
Иди на 60.
Ако имаш кодова дума шаман, или точките ти за познание са 3 или повече- иди на 81.. Ако не иди на 61.
— С какво мога да Ви помогна, благородни господине?
— Добър ден. Аз съм хуаранг Ким Ги Су и бих искал да говоря с кмета Канг Дже Хи по един важен държавен въпрос. Изпратен съм лично от един от магистратите и съветниците на краля.
Разбирам господине, ще предам на господин кмета Дже Хи за посещението Ви. Моля, последвайте ме.
Прислужникът го отведе до един кокетен павилион в средата на китната градина, помоли го да изчака и изчезна вътре в къщата. След доста дълго чакане, прислужникът отново се появи, поклони се и обяви:
— Кмет Канг Дже Хи желае да види вашите акредитиви.
— Моля?! — в Ако не иди — наъзкликна възмутен Ги Су
— Кмет Канг Дже Хи желае да види вашите акредитиви. — повтори със същата учтиво незаинтересована интонация прислужника.
Подобна проява на наглост дойде малко в повече на хуаранг…
Ако имаш умението Самоконтрол — иди на 26.
Ако не — иди на 75..
Ги Су се позамисли с кого да се опита да поговори.
Със собственика – иди на 69
С групата младежи – иди на 70..
Със самотния тип, отдал се на компанията на чашка соджу в ъгъла – иди на 71..
Ако имаш кодова дума „шаман“ — иди на 65.
Ако не — иди на 66.
…се отправи към местната кръчма, където да потърси информация за случващото се, освен ако вече не беше ходил там – иди на 63.
…се отправи към кметството, където да поговори с представителя на официалната власт, ако вече не беше го направил – иди на 62.
…да се запъти към къщата на прокълнатата девойка, за да се опита да приключи с всичко това веднъж и завинаги – иди на 32.
— Още колко време ще ти е нужно, за да се сетиш да затвориш вратата? — чу се плътен женски глас, който извади Ги Су от вцепенението и той бързо затвори вратата. Старицата все така си беше наведена над гърнето и той се зачуди къде да дене погледа си, за да избегне не особено приятната, но натрапваща се гледка.
— Сядай, някъде де! Цял ден те чакам!
Хуаранг послушно седна на земята.
— Младежо, майка ти не те ли е научила, че не е възпитано да се вторачваш така в хората? — сопна се старицата, изправяйки се изведнъж. Стреснат Ги Су за малко да се катурне по гръб. Въпреки че беше едра и доста възрастна, все още имаше следи от отдавна отминалата красота на жената пред него. Но едно нещо наистина ги удиви – млечнобялото перде върху зениците на старицата.
— Извинете, уважаема госпожо!
— Няма нужда, скъпо момче! Майка ти няма как да ти е обяснила, че на нас жените това не винаги ни е неприятно. — изкиска се старата шаманка. — Радвам се че и на тези години пълня окото.
— О, да, госпожо! Наистина е трудно да останете незабелязана! — опита се да прекрати неловкия за него разговор Ги Су.
— Аигоо! И какъв е галантен. Наистина си сладък като се червиш така!
Ама вие как разбрахте…
— Че се червиш, ли. Видях те, момчето ми! Макар и не с очите си. Все пак съм шаманка, забрави ли?
— Не, не! Съвсем не! Просто… — хуаранг се покашля от неудобство.
— Да не си настинал? Искаш ли един чай?
— Не, не! Вижте уважаема госпожо Че…
— Откъде знаеш че съм госпожа? — сопна се шаманката. — За втори път ме обиждаш! Бива ли да се отнасяш така с хората, от които очакваш помощ!
— Извинете, госпожице Че!
— Така е по–добре! Ама най–добре ще е просто Че. Няма нужда от чак такива официалности.
— Вижте, госп… мъдра Че, тук съм заради…
— Както вече ти казах, скъпо момче, знам за какво си тук! Идваш да питаш за Хьо Са Гуа – прокълнатата девойка. И какво да направиш, за да вдигнеш проклятието, нали?
— Точно така, уважаема Че!
— Така! А сега ме слушай без да ме прекъсваш. Хьо Уон Джин – бащата на Са Гуа, сам покани злото в дома си. Всичко започна преди две години, когато домъкна някаква млада жена, която бил спасил от смърт по време на едно от пътуванията си и я направи слугиня в къщата си. Жена му безкрайно го обичаше, но странно защо започна да го ревнува от слугинята. Докато един ден, както се говори, не го хванала наистина да ѝ изневерява с нея. Това подлуди жена му, която за малко да пребие до смърт прислужницата. На следващата нощ слугинята просто изчезна. Някои слухове твърдят, че жена му наистина убила слугинята през нощта, а после се отървала от тялото, но аз не вярвам. Щях да усетя. Месец след това съпругата на Хьо Уон Джин се поболя и скоро почина. Стопи се буквално пред очите ми без да мога направя нищо, с което да ѝ помогна, нищо, с което поне да облекча мъките ѝ. Хьо беше покрусен, но ужасът за него не свърши с това. След смъртта на майка си, Са Гуа – дъщеря му изпадна във вцепенение от мъка. Спря да се храни, спря да спи, спря да говори, спря да живее – просто съществуваше. Сякаш душата ѝ си бе отишла, заедно с майка ѝ и нищо не можеше да я върне към живота. Как ли не се опитвах да помогна на бедното дете, но с нищо не успях. А с месеци се борих за нея. Нещо изсмукваше живота от нея бавно, но сигурно. Докато един ден, най — неочаквано тя се оправи. Започна да се храни, да се смее плахо, да говори. Но това вече не беше Са Гуа – беше нещо друго. Нещо ужасно. — старицата потрепера при спомена. — Опитах се да обясня на баща й, но той не искаше и да чуе – неговата Са Гуа се беше върнала и нищо друго нямало значение. Тогава ме изгони и каза, че не желае да ме вижда дори да доближавам до дъщеря му. А нещото в тялото на Са Гуа бавно започна да го променя по свой вкус. Тя се превърна постепенно в най – красивата девойка не само в селото и околността, а може би и в цялото кралство. Започна да омайва младежите от село, но не с невинността на неопитна девойка, а с майсторството на дългогодишна кисенг. Момците пощуряха. Започнаха побоища, разпри. Скоро един от тях поиска ръката ѝ. На другата сутрин го намериха мъртъв, с почернял език, сякаш отровен с изключително бързодействаща отрова. Никога няма да забравя погледа в изцъклените му очи – изпълнен с блаженство – сякаш наместо смъртта си бе изпитал върховно удоволствие. Кметът обяви, че се бил отровил от алкохол. Повечето повярваха, но не и мъдрата Че. Нещо беше убило младежа – беше изсмукало същността му и го беше накарало да вярва, че това е най – прекрасното нещо на света. Следващият младеж бе открит разкъсан в близкото езеро. Рибите го били наръфали така – ха! — изсмя се горчиво шаманката. — не бях виждала риба да изяде черния дроб на човек и да остави всичко друго непокътнато. Друго беше убило момъка – същото като първия. Тогава стария Хьо домъкна отнякъде, някакво същество, което се представя за шаманка – старата Гун. Тя не е човек, момко! Стой настрана от нея! Тя е зло! Зло в човешка форма! А нещото, обладало Са Гуа все още не е толкова силно. Все още набира сили – с него може би ще можеш да се справиш. Какво е – не знам. Страх ме е дори да предполагам. Мога само да се надявам силен момък като теб да може да се справи с него и ако може да освободи бедното дете.
Ги Су остана безмълвен, но космите на тила му бяха настръхнали.
— Не мога да ти помогна с много, синко, но все пак мога…
Ако имаш някое от уменията „шаманизъм“ или „харизма“ — иди на 67.
Ако ги нямаш, но точките ти за познание са повече от 2 — иди на 67.
Ако не — иди на 68.
Ги Су прекара следващия час в заучаване на безмислените, поне за него, няколко думи, от които се състоеше заклинанието, и когато шаманката остана задоволена от резултата го остави на мира. Част от упражненията включваха изговаряне думите на обратно, в случаен ред и с пълна с вода уста. Накрая Ги Су смяташе, че би могъл да изрече безсмислицата и насън. Старицата му пожела успех на сбогуване и го закле да направи всичко по силите си, но да отърве Са Гуа от злото.
Запиши кодова дума „магия“, прибави една точка Съзнание и една точка Познание.
След като излезе от колибата Ги Су се замисли какво да предприеме по – нататък.
Можеше да се отправи към местната кръчма, където да потърси информация за случващото се, освен ако вече не беше ходил там – иди на 63.
Да се отправи към кметството, където да поговори с представителя на официалната власт, ако вече не беше го направил – иди на 62.
Да се запъти към къщата на прокълнатата девойка, за да се опита да приключи с всичко това веднъж и завинаги – иди на 32.
Или да огледа околностите на селото в търсене на нещо, което да му помогне в разследването. — иди на 31.
Запиши кодова дума „отвара“, прибави една точка Познание.
След като излезе от колибата Ги Су се замисли какво да предприеме по – нататък.
Можеше да се отправи към местната кръчма, където да потърси информация за случващото се, освен ако вече не беше ходил там – иди на 63.
Да се отправи към кметството, където да поговори с представителя на официалната власт, ако вече не беше го направил – иди на 62.
Да се запъти към къщата на прокълнатата девойка, за да се опита да приключи с всичко това веднъж и завинаги – иди на 32.
Или да огледа околностите на селото в търсене на нещо, което да му помогне в разследването. — иди на 31.
— В мир ли сте? — поздрави хуаранг.
— В мир, в мир. А ти мирен ли си? — отвърна троснато онзи.
— Хвала на Буда, засега да.
— Какво ще обичаш?
— Ами чашка соджу. — отвърна Ким Ги Су. — Какво има за хапване? Мирише чудесно. — излъга той.
Кимпап* с пушена риба. Искаш ли?
— Да, моля. Прегладнял съм.
— Чудесно. Четири кралски вона – плаща се предварително. — обяви кръчмарят.
Ги Су порови в кесията си и извади една монета, равняваща се на пет кралски вона, остави я на тезгяха и каза:
— Задръжте рестото, добри ми кръчмарю!
При вида на монетата и проявената щедрост, лицето на онзи просветна. Със сигурност обявената цена беше в пъти по – висока от реалната стойност, а оставеният бакшиш беше кралски. Изведнъж кръчмарят коренно промени отношението си.
Благодаря ви, достопочтени господине! Сигурно идвате отдалече и сте уморен от пътя – елате, заповядайте да седнете тук – кръчмарят го отведе до уединена и доста по – чиста маса. — Починете си, а аз ей сега ще ви донеса храната и питието. — той се отдалечи с поклон.
След по–малко от две минути на масата имаше чаша пълна със соджу и чиния с не лошо изглеждащи и ухаещи кръгчета кимпап.., придружени от голяма купа бял, варен ориз.
— Заповядайте господине и да Ви е сладко! Добре се нахранете! Ако имате нужда от още нещо..
— Всъщност, да. — прекъсна го хуаранг. — Бихте ли ми правили компания, докато се храня? Тъкмо ще можем да побъбрим. Отдавна не съм имал възможността да поговоря с достоен събеседник.
Ами… — кръчмарят се поколеба за миг.
— Хайде, моля Ви! — настоя Ги Су. — Я направо донесете и за себе си една чашка. — онзи се ухили в отговор.
— Е, добре господине. Ще се радвам да ви правя компания.
След минутка кръчмарят се върна и седна неуверено срещу хуаранг. Ги Су напъха едно парче кимпап.. в устата си, замляска шумно, в знак на уважение към добрата храна.
— Ммм. Много е вкусно. Чудесен кимпап..!
— Яжте до насита, господине! — засия онзи.
— Я ми кажете, добри ми кръчмарю, всичко наред ли е с тазгодишната реколта на зелен чай?
— Да, господине! Плодородна е годината! Тук в Йо Су се произвежда най – добрият зелен чай в цяла Шилла! — - Вие да не би да сте търговец?
— Аха! А кметът гледа ли си съвестно задълженията?
— Да, господине! Мъдрият ни кмет Канг Дже Хи е стриктен, съвестен и справедлив управник. Доволни сме от него. Да не би да сте инспектор?
Така, така! — Ги Су се оригна шумно. — А живата стока? Здрава ли е? Множи ли се?
Здрави са животните, господине! Роят се и имаме от всичко колкото ни трябва, даже остава и за търговийка. — Вие сигурно сте данъчен инспектор! — кръчмарят бе започнал да става подозрителен.
Н- е, не! Слава на Буда, не съм! — онзи видимо се отпусна.
— Тогава защо задавате все такива въпроси?
— Ами защото хората в селото ми се сториха едни такива, угрижени, начумерени, умислени, дори изплашени. Дори една старица, след като я поздравих, ми отвърна че мира си е отишъл от село Йо Су, та се замислих, защо така? Мислех че може би е заради слаба реколта, или недостатъчно съвестен управник, или проблеми с добитъка, но разбирам, че не е така и съм още по – озадачен.
Кръчмарят остана мълчалив и умислен за момент.
— Ех, господине, какво да Ви кажа! — въздъхна тежко той. — Други са нашите проблеми, различни са грижите ни. Нима не сте чувал за проклятието, което тегне над най–красивата девойка в цялата област – нашата красива Са Гуа?
— Не, не съм! — отвърна Ги Су. — Кажете, честни кръчмарю, за какво проклятие говорите?
— Всички злини в селото ни са доведени от проклятието на Са Гуа. Тя е най – красивата девойка не само в селото, но и в околността, а мен ако питате и в цялото кралство. Колкото е красива, обаче, толкова е злочеста и съдбата ѝ. Момичето произлиза от добро семейство, но с лоша карма. Баща ѝ е един от най-големите производители и търговци на зелен чай в околията, а майка ѝ беше умна, красива и смирена. Да, майка ѝ почина преди около две години. Оттогава започнаха и злочестините на село Йо Су. Са Гуа се поболя от мъка и цяла година не излиза от дома си. След това, обаче изведнъж се завърна в света на живите. Само дето нямаше и помен от срамежливото девойче. Беше се променила коренно и започна да предизвиква съвсем целенасочено, макар и с престорена невинност младежите от село. Няколко младежа един след друг се поболяха по нея. Отидоха да ѝ искат ръката от баща й, а на следващата сутрин бяха откривани мъртви. Един се беше натровил със соджу, друг пак пиян се беше удавил в близкото езеро, а хищните риби там го бяха наръфали до неузнаваемост. Все подобни глупости на днешната глупава младеж. Даже за малко да обвинят мен, че съм ги отровил, представете си! Очевидно беше че девойката е прокълната и тукашните започнаха с право да се страхуват за съдбините си. Вместо като предупреждение, мълвите подействаха като кимчхи. в горещ ден на младежите от околията. Няколко дойдоха да искат ръката й, но за зла беда пак погиваха току на другия ден. Един го разкъсали вълци, друг се хвърлил от скала, третия… Накрая Хьо Уон Джин изнамери някаква незнайна шаманка и сега тая старица обикаля селото, плаши хората и всеки ден извършва ритуали в къщата на Са Гуа.
Кръчмарят си пое дъх.
— Та това е мъката ни господине!
— Разбирам. — отвърна хуаранг.
Ако имаш умението „Харизма“ — иди на 76..
Ако не мини — на 77..
— В мир ли сте? — учтиво поздрави той.
— Да. — отвърна му един от тях, докато останалите го оглеждаха със смесица от любопитство, подозрение и враждебност.
— Имате ли нещо против да поседна при вас, приятели, пътувах дълго и съм зажаднял за свежа компания, с която да споделя храната и питието си. — учтиво попита Ги Су.
— Ами щом си решил да споделяш хапване и пийване, заповядай! — отвърна друг, а останалите видимо се отпуснаха. — Хей кръчмарю, ела насам, дошъл ти е гладен и уморен посетител, а нас ни мъчи жажда… за приказки! — младежите избухнаха във весел смях и той се присъедини, развеселен от не злобливата шега.
Ги Су поръча по чашка соджу на всички и три порции кимпап., разплати се със съдържателя, като му остави кралски бакшиш, въпреки завишените цени и се намести удобно сред младежите.
— Кажи сега, друже, какво те води в нашето китно село?
— О, служебна работа, просто минавам оттук – нищо интересно. А, я вие момци, ми кажете, защо всички в селото са така начумерени и угрижени?
— Ами на такива си попаднал! Я ни виж нас!
— Дам, весели момци сте вие! Ама чувам някакви истории за проклятия, за девойки – такива измислици едни.
Изведнъж всички младежи замлъкнаха и изгледаха враждебно Ги Су.
— Или не са измислици? — допълни той.
— Кой всъщност си ти, страннико? — попита един.
— И каква е работата ти тук? — додаде втори.
— И ти ли ще искаш ръката на Са Гуа?
— Омръзна ни от такива като теб!
— Да!
— Я да си събираш нещата и прав ти път!
Младежите започнаха да се изправят от местата си.
— Я се успокойте! — кресна им Ги Су. — Са Гуа – така ли се казва тази ваша прокълната девойка – да, заради нея съм дошъл, но не да искам ръката й!
— А защо тогава?
— За да разбера какво се крие зад тази история и да сложа край!
— Ха! — изсмя се един от младежите. Ти да не се мислиш за хуаранг У Гуан Хан, страннико!
— Всъщност, като го спомена, Гуан Хан и аз сме добри приятели.
Онзи зяпна.
— Да бе, сигурно ще да си Ким Ги Су, тогава, а?
— Я! — възкликна хуаранг. — Вие ме познавате!
Младежите избухнаха в смях.
— Хайде, стига се занасял, вече! Добър шегаджия си, но ни кажи кой си и каква работа имаш в село Йо Су?
Ги Су бавно отвърза прибрания в ножницата си меч, взе го в две ръце и го обърна към младежите.
— Някой от вас може ли да чете? — попита той.
— Аз. — отвърна един. — Малко.
— Юнак! — похвали го хуаранг. — Можеш ли да прочетеш какво пише ето тук — на ефеса на меча? — Меча на един рицар хуаранг бе произведение на ковашкото изкуство, създаден специално за него, съобразен с неговото тегло и ръст, силни и слаби страни в боя. Всеки такъв меч носеше името на притежателя си върху ефеса.
Амми. К..И..М. — младежа се затрудняваше неимоверно. — Г…Н…р не, не …Г…И… — лицата на останалите момци започнаха да се изопват. — С…, а това е, ъъъ.да! У! Ким Ги Су! — възкликна радостен онзи и се огледа победоносно, но след миг осъзна какво бе прочел и пребледня. Изведнъж младежите вкупом паднаха на колене и започнаха да удрят чела в пода, кланяйки се и да хленчат един през друг:
— О, благородни хуаранг, прости на нас неуките и глупави селяци!
— Пощади ни, господине!
— Милост, господарю!
— Я ставайте веднага! — сопна се Ги Су. — Успокойте се! Нищо няма да ви сторя, ако си мълчите за присъствието ми тук. — той се огледа, но с облекчение установи, че кръчмарят се е изнизал в стаичката си зад тезгяха, а самотният клиент кротко спи с лице върху масата.
— Я сега седнете обратно, пийнете и ми разкажете какво знаете за случващото се в село Йо Су.
Старите твърдят, че за нещастията в селото е виновна Са Гуа, но не е така да знаете. Баща ѝ е виновен за проклятието.
— Не! – намеси се друг младеж. — Не е виновен господин Хьо Уон Джин! Виновна е онази вещица – старата Гун!
Не е вярно! – прекъсна го трети. – Сама си е виновна за проклятието!
— Чакайте, малко! – озапти ги Ги Су. – Един по един и не се прекъсвайте! За какво да е виновен баща й?
— Ами вижте сега, той господин Уон Джин е важна клечка в селото – богаташ. Върви му търговията със зеления чай. Ама откакто жена му почина преди две години започна всичко. Са Гуа беше още малка тогава и се поболя. Баща ѝ вместо да я разведрява като води при нея дружките ѝ я затвори в къщи за цяла година, като си мислеше, че ще прогони демона на болестта. И изведнъж точно една година след като почина майка ѝ Са Гуа се оправи като по чудо. Убеди баща си да я пусне да излиза навън. Каква красавица беше станала само малката Са Гуа! Като я види човек и забравя за къде е тръгнал и какво ще прави. А пък като ти се усмихне и не можеш да мръднеш! Само седиш и се хилиш, докато не се намери някой да ти зашлеви един и да изтръгне от мечтите! Та мина се месец – два и се намери първия смелчага да ѝ поиска ръката от баща ѝ. Никой не знае какво се е случило, но горкия се беше напил до смърт и го намериха изстинал да другата сутрин. След месец–два втори смелчага също ходи при баща ѝ. Него го намериха удавен в езерото след няколко дни и рибите добре го бяха оръфали. Тогава стана ясно, че след като не я дава за жена баща ѝ е разлютил демона на болестта ѝ и сега злочестата Са Гуа страда заради това.
— А ти защо смяташ че Са Гуа е виновна?
— Ами как защо? То всичко си е както го каза Пу Мо, само дето след като се оправи Са Гуа, освен че се беше разхубавила, промени и държанието си. Започна да кокетничи, да се задява уж невинно с момците, сама предизвика отново демона на болестта си. Порядъчна девойка не се държи така!
— Говориш така, защото ти се присмя на сплескания нос, Янг Гу! – намеси се третия младеж.
— Носът ми не е сплескан, той е изразителен!
Другите младежи избухнаха в смях.
— Стига, стига! – опита се да бъде сериозен Ги Су. А ти я ми кажи коя е тая Гун?
— Старата Гун? Старата Гун е някаква шаманка, която Хьо Уон Джин домъкна от немай къде, след като още двама юнаци от околията се споминаха току, след като бяха искали за жена Са Гуа. Зловеща жена е тази, да знаете – и кучетата бягат от нея. Точно тая вещица със заклинанията си е проклела Са Гуа. Всеки ден е в къщата ѝ. Всеки ден засилва проклятието си, така ще знаете! — младежът си пое дъх. — Та това е накратко господин рицарю.
— Разбирам. — отвърна хуаранг.
Ако имаш умението „майстор на острието“ — иди на 78..
Ако имаш умението „майстор стрелец“ — иди на 79..
Ако нямаш тези умения иди — на 80..
Ако имаш и двете избери на кой епизод да продължиш – 78. или 79..
— Имаш ли нещо против да седна при теб? — попита той. Онзи дори не погледна към него, а отвърна с неопределено сумтене, което Ги Су предпочете да приеме като покана. Извика кръчмаря и поръча две порции кимпап. – една за себе си и една за бъдещия си събеседник и бутилка соджу. Онзи изсумтя доволно при вида на храната и алкохола и се зае да ги опустошава.
— Много са странни хората тъдява. — подхвърли Ги Су. — Едни намусени, подозрителни. Защо така, а приятелю?
Получи поредното неопределено сумтене. Наля нова чашка на непознатия, който така и не поглеждаше към него.
— Странни слухове се носят за вашето село, знаеш ли? За проклятия разни. Сигурно са измислица, знам ли? Ти чул ли си нещо? — онзи упорито отбягваше да го погледне. хуаранг започваше да губи търпението си. Да не би да си говореше със слабоумен? Някаква прокоба тегнела над тукашна девойка, чувам. Всички момци, дето поискали ръката й, умирали на другата сутрин. Не може да не си чувал за това.
Онзи за пръв път изгледа Ги Су с ужас в очите и отривисто поклати глава в знак на отрицание. Понечи да стане и да си тръгне. Ги Су набързо огледа помещението – кръчмарят се бе скрил в стаичката зад тезгяха, а групата младежи бе излязла от кръчмата. Той хвана необщителния си събеседник и го дръпна обратно на земята, сграбчи го за яката и процеди през зъби:
— Виж сега, нахраних те и те почерпих кралски. В замяна искам просто да ми кажеш какво знаеш.
Човекът продължи да се блещи насреща му и да върти глава.
— Хайде, човече! Успокой се и ми кажи какво знаеш! — Ги Су повиши тон и го разтърси леко.
— Кх. Кхуи… шин! — изфъфли той и хуаранг видя, че човека е с отрязан език. Съжали веднага за поведението си и каза:
— Съжалявам, приятелю! Не знаех за недъга ти! Моля да ме извиниш! — бръкна в кесията си и извади десетина монети. — Ето, с това ще можеш да направиш малко по–лесен живота си. И недей да ги пропиваш!
Очите на човека се напълниха със сълзи на благодарност, пое монетите с треперещи ръце, стана и се отправи към вратата, кланяйки се на Ким Ги Су на всяка крачка. Самият той за малко да се просълзи.
— Кхуи…шин! — изломоти онзи пак, поклони се за последно и излезе.
Ги Су изпи чашата с алкохола си на един дъх и се опита да се вземе в ръце, въпреки че все още му беше гузно. Куишин бе казал онзи. Куишин — зъл дух. Нима беше вярно? Не – по — скоро човека бе наплашен истински. Това бе същество, с което бабите плашеха непослушните деца, излязло от приказките и легендите. Нищо повече. Горкият човечец, помисли си отново той, стана и също напусна опустялата кръчма. Излезе на улицата и за миг се замисли какво да предприеме сега.
Прибави една точка Познание.
Можеше да потърси местната шаманка и да се опита да поговори с нея за случващото се – иди на 64.
Също така можеше да потърси информация и помощ от кмета на селото – в крайна сметка бе назначен да проведе официално разследване – мини на 62.
Би могъл да поогледа околностите на селото – иди на 31.
А можеше и да се отправи към къщата на девойката – мини на 32.
Ако нямаш кодова дума „шаман“ , прибави 1 точка Познание.
Ако си записал кодова дума „кръчмар“ , иди на 108.. Ако си записал „младеж“ - 110., ако си записал „кмет“ — иди на 111..
Ако нямаш кодова дума „кумихо“, прибави 1т. Познание .
Ако си записал кодова дума „кръчмар“ , иди на 108.. Ако си записал „младеж“ - 110., ако си записал „кмет“ — иди на 111..
Прибави 1 точка Познание.
Ако си записал кодова дума „кръчмар“ , иди на 108.. Ако си записал „младеж“ - 110., ако си записал „кмет“ — иди на 111..
— Предпочитам да му ги покажа лично! Ще бъдеш ли така добър да ме отведеш при него, или искаш да те напердаша с тънка върбова пръчка по ходилата?
— Д‑да, господине! Тоест, не господине! Искам да кажа заповядайте насам господине! — започна да пелтечи той и тръгна с енергична ситна стъпка пред хуаранг, който се носеше зад него като буреносен облак. Стигнаха до приемната на кмета съвсем скоро и прислужникът боязливо почука и полугласно прошептя:
— Господарю Канг! Господарю Канг! — не последва никакъв отговор.- Господарю Канг! — позволи си да подвикне слугата.
— Ли! — долетя от вътре сдържан отговор. — Казах ти че не желая да бъда безпокоен! За наказание довечера ще ти ударя десет удара с бич през ръцете!
За бедния прислужник настъпи истинска дилема, кое зло да избере. Явно накрая хуаранг му се стори по–голямото – и с право.
— Но господарю Канг, хуаранг Ги Су наистина настоява!
— Казах ти да предадеш на онзи натрапник да си представи акредитивите и може би утре ще мога да отделя време за него! Като идва от столицата, да не би да има право да ми заповядва!
Хуаранг нахлу през вратата при тези думи.
— Смятам, че всъщност е точно така, господин кмете, ако правилно си спомням закона и правомощията ми, дадени от съветника на краля!
Срещу Ги Су седеше дребен мъж в средата на петдесетте, който го погледна напълно спокоен и му каза:
— Моля заповядайте! Седнете! — кметът изглеждаше странно познат отнякъде на хуаранг.
Ги Су предпочете да остане прав.
— Мога ли да видя акредитивите Ви?
— Заповядайте! — с половинчат поклон Ги Су измъкна документа и го подаде на кмета, който го взе, разгърна го и започна внимателно да чете.
Отне му цели десет минути да прочете заповедта за съдействие на принеосителя, състояща се от пет реда. Най–накрая той вдигна глава от документа, пое си въздух без никакъв опит да скрие отегчението си и попита:
— С какво мога да ви бъда полезен, хуаранг?
Ги Су отвърна с неприкрито раздразнение:
— Ами, ако не ви затруднява твърде много, бих искал да ми разкiажете какво се случва в село Йо Су, — Ги Су добави със закъснение – господин кмете.
— Нищо. — отвърна онзи и след дълга пауза добави – Нищо, което да изисква вниманието на високоуважавания магистър, или на хуаранг с вашия статут. Нищо, с което да не можем да се справим.
— Бихте ли бил малко по – подробен, господин кмете, относно това нищо, особено в частта, в която да не можете да се справите. Доколкото разбрах вчера е имало нов смъртен случай, с който стават шест за изминалата година. Може би бих могъл да помогна в това „нищо, с което да не можете да се справите“, за да можете да насочите усилията си към по – важни дела – нато например тазгодишната чаена реколта. Магистърът се надява че не бихте допуснали спад и тази година, ако случаят бъде разрешен по–бързо.
— Откъде това любопитство в производството на зелен чай в Йо Су? — отвърна кметът. — Доколкото си спомням ние не произвеждаме и един процент от общото производство в страната.
— Откъде това любопитство, относно решения взети на високо ниво? — не остана длъжен хуаранг. — От кмета на едно село с размерите на Йо Су?
Канг положи усилие и задържа напиращите думи зад езика си.
— Какво искате да знаете? — попита вместо това той.
— Всичко, което знаете и Вие. — отвърна Ги Су.
— Много добре. Хьо Уон Джин, бащата на девойката, е съвестен жител и глава на едно от по–заможните семейства в поселището. Доколкото го познавах, е здраво стъпил на земята, трудолюбив човек, макар с действията си напоследък да опровергава първото. Цялата истерия започна след като жена му почина преди близо две години. След смъртта на майка си Хьо Са Гуа стана затворено в себе си четиринадесет годишно момиче, което почти цяла година след това не излиза от вкъщи. Скоро след това тя бе променила коренно държанието си и започна да предизвиква съвсем целенасочено, макар и достатъчно невинно младежите от село. Девойката наистина е много красива и няколко младежа един след друг се поболяха по нея. Отидоха да искат ръката ѝ от баща й, а на следващата сутрин бяха откривани мъртви. Един се беше натровил със соджу, друг, пак пиян, се беше удавил в близкото езеро, а хищните риби там го бяха наръфали до неузнаваемост. Все подобни глупости, на днешната глупава младеж. Но хората тук са суеверни и започнаха да разнасят слухове за проклятия, за зли духове. Прости, селски хорица са тукашните – не можете да корите за страховете им. Но слуха плъзна извън селото, из областта и така се стигна до невероятни истории. Няколко младежи от съседни села и градове също дойдоха да търсят ръката ѝ и пак ги сполетя злочеста съдба – не без намесата на други местни, или тукашни ухажори, но все още не съм открил доказателства, само подозрения. Накрая цялата история започна да се превръща в истерия до степен, такъв здраво стъпил на земята човек като Хьо Уон Джин да прибегне до услугите на някаква незнайна шаманка, която домъкна от не знам къде и сега тая старица обикаля селото, плаши хората и всеки ден извършва ритуали със съмнителен характер и още по – съмнителен успех в къщата на Са Гуа.
Кметът си пое дъх.
— Това е всичко което знам, уважаеми хуаранг и честно казано не одобрявам присъствието ви тук. Хората са достатъчно наплашени, а авторитетът ми подкопан, за да ги настървявате допълнително с присъствието си. Нямам достатъчно хора да потушавам бунтове или линчове. Така че ви желая успех с мисията ви, защото в противен случай ще бъда принуден да викам кралската гвардия тъдява, за да успокоява хорските духове.
— Разбирам притесненията Ви, уважаеми кмете, но не се тревожете – аз ще стигна до дъното на историята, а присъствието ми ще успокои хората. Благодаря ви за отделеното време. Няма да ви притеснявам повече. — Ги Су се накани да си тръгва.
— Как е майка Ви, хуаранг Ги Су?
Ким Ги Су замръзна посред крачката си.
— Почина преди няколко години. Защо се интересувате?
— Познавах я много отдавна, когато служех в столицата. Съжалявам да науча тези скръбни новини. — отвърна безизразно кметът.
— Благодаря. — отвърна хуаранг с ледена сдържаност, поклони се и излезе от приемната.
Чак сега се сети откъде му бе познат кмета Канг. Преди години кмета Канг бе магистър Канг, който под влияние на кралицата бе повдигнал несправедливо обвинение към майка му и който впоследствие бе заточен на дребна чиновническа служба някъде из страната. Очевидно – като кмет на село Йо Су. Сега държанието му бе повече от обяснимо и за Ги Су беше ясно, че не може да очаква каквато и да е по – нататъшна помощ от него. За сметка на това след като приключеше тук щеше да се погрижи да осигури ощи по – неприятна службица на кмета Канг – може би като оразмерителя на необработваеми земи Канг.
Запиши кодова дума „кмет“.
След като излезе на улицата Ги Су се замисли за момент.
Би могъл да потърси информация от местната шаманка – иди на 64. Да поразпита в кръчмата на селото – иди на 63. Да огледа околностите на селото — иди на 31. Или да се насочи към къщата на девойката — иди на 32.
Е, господине, побъбрихме си добре. — каза съдържателят и се надигна.
— Добри кръчмарю, само за момент още! — спря го хуаранг.
Онзи се върна на мястото си и го погледна с очакване.
— Вие сте наистина интелигентен и разумен човек, господин кръчмарю и макар да ви познавам отскоро, нещо ми подсказва, че мога да ви имам доверие. — Ги Су докара най – искреното изражение, на което бе способен. — Нека Ви попитам нещо. Можете ли да пазите тайна?
Очите на кръчмаря блеснаха от любопитство и той нетърпеливо кимна.
— Разбира се, господине!
— Знаех си, че мога да разчитам на Вас. Вижте сега – той се наведе към кръчмаря, който инстинктивно също се наведе към хуаранг съзаклятнически. — не бива да казвате на никого това което ще ви споделя, под заплаха от държавна измяна.
Онзи ахна и се опита да се отдръпне, но Ги Су го сграбчи за ръката, с която се бе подпрял на масата, приковавайки го на място.
— Всъщност аз съм тук на тайна държавна мисия. Задачата ми е да разбера кой стой зад поредицата смъртни случаи или убийства и да сложа край на това. Виждам, че Вие сте наблюдателен човек, който за малко сам да пострада от случващото се. Със сигурност сте забелязали още нещо, което да е събудило правдиво подозрение у Вас или сте стигнал до заключение, благодарение на вашата вродена досетливост и остра логика. Ако споделите това, с мен ще Ви бъда много благодарен, държавата ще ви бъде много благодарна – лично ще се погрижа за това, както и за дискретността на изказаната благодарност. — Ги Су многозначително поразтърси кесията си.
Макар съдържателят да бе пребледнял, звукът на дрънкащите златни монети накара очите му да засвяткат с алчен блясък и той едва не се заоблизва.
— Ами, да прав сте! Аз наистина съм доста наблюдателен и знам някои неща, които никой или почти никой друг не знае. С какво още бих могъл да бъда полезен на Вас и на милата ни родина?
Запиши кодова дума „кръчмар“. Можеш да задаеш един въпрос на кръчмаря.
Бих искал да ми разкажете малко повече за тази странна шаманка – иди на 72..
Бих искал да ми разкажете повече за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми разкажете повече за бащата на Хьо Са Гуа – иди на 74..
Е, господине, побъбрихме си добре. — каза съдържателят и се надигна. — Ще ме извинявате, но ще отида да си нагледам работата. Иначе ми е много приятно с вас – наминете пак.
При първа възможност, любезни кръчмарю! — отвърна искрено хуаранг, напъха последно парче кимпап. в устата си, оригна шумно и се изправи. — Довиждане и лек ден! Останете с мир!
Дано има мир в делата ви! — отвърна на сбогуването кръчмарят и се запъти към стаята зад тезгяха си.
На излизане Ги Су видя, че самотният посетител, беше заспал с лице на масата и похъркваше невъзмутимо. Когато излезе навън, за миг се замисли какво да предприеме сега.
Запиши кодова дума „кръчмар“.
Можеше да потърси местната шаманка и да се опита да поговори с нея за случващото се, освен ако вече не го беше правил. – иди на 64.
Също така можеше да потърси информация и помощ от кмета на селото – в крайна сметка бе назначен да проведе официално разследване, освен ако вече не го беше правил. – мини на 62.
Би могъл да поогледа околностите на селото, освен ако вече не го беше правил. – иди на 31.
А можеше и да се отправи към къщата на девойката – мини на 32.
— Благодаря ви за информацията, момчета! — наруши мълчанието Ги Су. — Струва ми се обаче, че будни момци като вас, трябва да са забелязали още нещичко в тази странна история.
Младежите се спогледаха сконфузно и един от тях смутолеви:
— Ами, може и да сме, но…
— Но? — настоя Ги Су.
— Ще Ви кажем, но само ако ни покажете някой интересен удар с меч!
— Или ритник! — додаде друг.
— Или блок!
— Или…
Ким Ги Су въздъхна вътрешно. Явно щеше да му се наложи да се прави на палячо, за да получи още някаква информация.
Добре, добре! — той вдигна примирено ръце. Огледа се отново, за да се увери, че кръчмарят си е все още в задната стаичка, а пияният все така кротко си похърква и каза:
Сигурно сте чували, че съм известен с това, че мога да приключа битка с четирима противници с три удара, нали? — младежите закимаха енергично. — Всъщност това не е вярно. — онези го изгледаха опулени. — Истината е, че мога да го направя с един-единствен удар! — сякаш гръм бе вцепенил момчетата.
Нека всеки от вас вземе по една ябълка. Така. Сега се изправете и се наредете в широк полукръг около мен. Точно така. При моя знак хвърлете ябълките във въздуха бързо един след друг. Готови ли сте? Сега! — ябълките полетяха във въздуха, стигайки върховата точка от полета си по различно време и в частта от секундата, в която първата започна да пада надолу, той се изправи светкавично и още докато се изтласкваше извади меча и направи извиващ се замах с него описвайки полукръг, като в края на дъгата, оръжието не спря движението си, а със заучено движение на китката, хуаранг го прибра обратно в ножницата. Съсъка на прибиращия се в ножницата меч съвпадна с шума от тупването на осем идеално равни половинки ябълки на пода. Младежите заръкопляскаха в екстаз. Ги Су седна обратно, изчака младежите да се успокоят и попита:
Запиши кодова дума „младеж“. Можеш да задаеш един въпрос на младежите.
Бих искал да ми разкажете малко повече за тази странна шаманка – иди на 72..
Бих искал да ми разкажете повече за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми разкажете повече за бащата на Хьо Са Гуа – иди на 74..
— Благодаря ви за информацията, момчета! — наруши мълчанието Ги Су. — Струва ми се обаче, че будни момци като вас, трябва да са забелязали още нещичко в тази странна история.
Младежите се спогледаха сконфузно и един от тях смотолеви:
— Ами, може и да сме, но…
— Но? — настоя Ги Су.
— Ще Ви кажем, но само ако ни покажете някой интересен удар с меч!
— Или ритник! — додаде друг.
— Или блок!
— Или…
Ким Ги Су въздъхна вътрешно. Явно щеше да му се наложи да се прави на палячо, за да получи още някаква информация.
— Добре, добре! — той вдигна примирено ръце. Огледа се отново, за да се увери, че кръчмарят си е все още в задната стаичка, а пияният все така кротко си похърква и каза:
— Сигурно сте чували, че съм известен с това, че мога да уцеля с лъка си комар от сто разкрача, нали? — младежите закимаха енергично. — Всъщност това не е вярно. — онези го изгледаха опулени. — Истината е, че мога да го направя дори, ако комарът е скрит зад някое дърво! — сякаш гръм бе вцепенил момчетата.
Нека един от вас вземе една ябълка. Така. Сега се изправи и отиди до стената, но като внимаваш тази дървена колона да остане точно помежду ни. Точно така. Сложи ябълката на глават си. Сега не мърдай!
Ги Су свали лъка си, сглоби го и постави една стрела на тетивата. Опъна тетивата и се прицели внимателно. След това стискайки стрелата и тетивата между пръстите си той завъртя китката си на деветдесет градуса, извивайки опъната корда. Издиша спокойно и пусна тетивата. Стрелата със свистене сцепи въздуха, заобиколи колоната в траекторията си и се заби в средата на ябълката. Младежите заръкопляскаха в екстаз. Ги Су седна обратно, изчака младежите да се успокоят и попита:
Запиши кодова дума „младеж“. Можеш да зададеш един въпрос на младежите.
Бих искал да ми разкажете малко повече за тази странна шаманка – иди на 72..
Бих искал да ми разкажете повече за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми разкажете повече за бащата на Хьо Са Гуа – иди на 74..
Запиши кодова дума „младеж“.
Можеше да потърси местната шаманка и да се опита да поговори с нея за случващото се, освен ако вече не го беше правил. – иди на 64.
Също така можеше да потърси информация и помощ от кмета на селото – в крайна сметка бе назначен да проведе официално разследване, освен ако вече не го беше правил. – мини на 62.
Би могъл да поогледа околностите на селото, освен ако вече не го беше правил. – иди на 31.
А можеше и да се отправи към къщата на девойката – мини на 32.
Той стисна зъби с всичка сила и отхапа върха на въздългия език, задържайки предмета в устата си. Девойката нададе врясък, който определено не беше човешки и инстинктивно се дръпна назад. Ги Су я сграбчи за яката на копринената нощница и разкъса дрехата. Девойката се строполи на земята полугола. Ги Си изплю кървавото парче плът, което стискаше в устата си на земята и заедно с него се изтърколи малко светещо, с мека зелена светлина, прилично на голяма перла топче.
В същия миг тялото на девойката започна да се размива пред очите му, докато тя стенеше от болка на пода, притиснала с ръце устата си, от която се процеждаше струйка кръв. След секунда пред него на пода лежеше огромна бяла лисица с шест дълги опашки, които се мятаха в различни страни от болка. Жълтите очи над покритата с лапи лисича муцуна го гледаха с неприкрита злоба и болка.
— кумихо! — изкрещя ужасен наум Ги Су. Лисица–демон, чиято цел е да изпива жизнените сили на мъжете, които прелъсти! Ето какво умъртвяваше младежите! Същество, чиято цел бе да погълне толкова човешки души, че да придобие полубожествени сили. Само че тази лисица беше с шест опашки, не с девет! Значи все още не бе придобила пълния размер на способностите си.
Докато мисълта му препускаше бясно, той стъпка, светещото топче на пода, с което изтръгна още един врясък от демона, в същото време изтегли меча си и го опря в гърлото на съществото. Допира на хладната стомана в гърлото ѝ накара лисицата да млъкне.
— Време е да умреш, демоне! — процеди през зъби Ги Су.
— Не! — проговори съществото с познатия глас на Хьо Са Гуа. — Моля те, изслушай ме преди да ме убиеш. Безсилна съм – ти унищожи източника на магията ми. — тя кимна към парчетата от топчето. — Моля те да ме изслушаш, а после реши дали заслужавам смърт!
— Говори, но по–бързо! — изсъска хуаранг с отвращение. Това същество бе навряло езика си в устата му!
— Преди три години, когато бях съвсем млада лисица и тепърва започвах да разбирам и овладявам способностите си Хьо Уон Джин ме спаси от сигурна смърт. — започна да разказва съществото. — Бях направила първото си превъплъщение в човек, когато попаднах на банда разбойници, които ме нападнаха и щяха да ме изнасилят. Вързаха ръцете ми и запушиха устата ми, така че бях неспособна да се защитавам. Тогава се появи Уон Джин и ги прогони. Дадох клетва да му служа вярно до края на живота му, без да му причинявам зло. Той ме направи прислужница в дома си и аз съвестно работех и се трудех, за да улесня живота на спасителя си. Жена му, обаче започна да ревнува от мен. Не, нищо не бях направила, за да ѝ дам причина, но тя някак усещаше, че не съм това, което изглеждам. Една вечер Уон Джин и аз бяхме останали насаме и си говорехме невинно. Изведнъж в стаята нахлу жена му и като ни видя сами побесня. Нахвърли се върху мен, а когато Уон Джин се опита да я спре, го удари в беса си с една ваза и той загуби съзнание. Не можех да сторя зло на съпругата на спасителя си и се опитах да ѝ обясня, че нищо не се случва между нас. Тя обаче не искаше и да чуе. Преби ме почти до смърт и ако не бяха се притекли на помощ останалите слуги, сигурно това щеше да бъде и краят ми. Същата вечер събрах последните си сили и повиках майка си на помощ. Тя е стара деветоопашата лисица – демон с огромна сила. Побесня, когато ме видя полужива. Преди да ме отнесе от тук, за да ме изцери, тя прокле съпругата на Хьо Уон Джин. Казват, че починала след месец. Докато ме лекуваше майка ми ме разпита как съм позволила това да ми се случи. Така научи за Хьо Са Гуа. Един ден се върна след няколкодневно отсъствие и ми каза, че е убила Са Гуа. Накара ме да се превъплатя в нея и заедно да използваме образа й, за да крадем жизнената енергия на кандидат – женихите. Трябваше ми почти година, преди да направя пълно превъплъщението си в нея. Местната шаманка – мъдрата Че не направи задачата ми по – лесна. Тогава майка ми се превъплъти в шаманка – старата Гун и убеди Уон Джин да пропъди старицата и да се възползва от нейните способности. Това е историята ми, хуаранг! Ти прецени заслужавам ли смърт!
— Къде е тялото на Са Гуа, демоне! — изръмжа Ги Су.
— В една пещера под единия от чаените хълмове. — отговори създанието и вдигна умолително поглед към Ги Су.Той реши да..
… убие изчадието – иди на 83..
… пощади лисицата-демон, при условие, че двете с майка ѝ напуснат пределите на страната и се закълнат, че никога повече няма да се върнат – иди на 84..


— Демоне! — изръмжа той. — Макар към теб да са се отнесли несправедливо, това не дава право на теб, или на майка ти, да посегнете на живота на невинно момиче, а после да убивате беззащитни младежи. Колко още живота си отнела тук в тази стая, изчадие?! — изкрещя той и с бързо движение преряза гърлото на лисицата – демон. — Когато съществото се строполи на пода, той видя, че в една от лапите си стиска кинжал. Ето какво му беше готвила като отплата в случай, че бе проявил милост.
Иди на 109..
— Демоне! — изръмжа той. — Макар към теб да са се отнесли несправедливо, това не дава право на теб, или на майка ти, да посегнете на живота на невинно момиче, а после да убивате беззащитни младежи. Въпреки това, аз съм готов да пощадя живота ти, ако ти и прокълнатата ти майка се закълнете да напуснете пределите на Шилла и никога повече да не се мярвате тук!
— Заклевам се, благородни хуаранг! Заклевам се! — проплака демонът.
Ги Су свали меча си, но в този миг кумиха с нечовешка бързина се нахвърли върху него с кинжала, който беше скрила в лапата си. Ето каква беше нейната благодарност за проявената милост.
Ако имаш умението рефлекс или късмет — иди на 85.. Ако не избери - 86. или 87..
Ако си майстор на острието — иди на 88..
Ако си майстор стрелец — иди на 89..
Ако имаш кодова дума „жар“ — иди на 90..
Ако имаш уменията късмет и рефлекс или точките ти за познание са повече от 4 — иди на 91..
Ако не — иди на 87..
Ако си майстор на острието — иди на 88..
Ако си майстор стрелец — иди на 89..
Ако имаш кодова дума „жар“ — иди на 90..
Ако имаш уменията късмет и рефлекс или точките ти за познание са повече от 4 — иди на 91..
Ако не — иди на 87..

- Така милостта на хуаранг Ким Ги Су била възнаградена със смърт. — завърши разказа си куангде. Огледа се победоносно, очаквайки дъжд от монети и аплодисменти, но тълпата му подхвърли едва няколко медни кръгчета и разочаровано се разотиде. Явно в Со Ул нямаше място за него, помисли си тъжно куангде, взе монетите и реши на другия ден да потърси друг град за историите си.
Мааайкооо!
Иди на 109..

Мааайкооо!
Иди на 109..
Животът напусна кумихо с дълъг, протяжен вик.
Мааайкооо!
Иди на 109..

Мааайкооо!
Иди на 109..
Запиши кодова дума „мъртвец“.
Ако имаш едно от уменията майстор на острието, майстор стрелец или шаманизъм, или две от уменията рефлекс, късмет и самоконтрол — иди на 95..
Ако имаш кодова дума „жар“ — иди на 98..
Ако имаш кодова дума „магия“ — иди на 99..
В противен случай иди на103..
Запиши кодова дума „капан“.
Ако имаш умението рефлекс, или две от уменията късмет, самоконтрол, майстор на острието и шаманизъм, иди на 96..
Ако имаш кодова дума „магия“ — иди на 99..
В противен случай — иди на104..
В двореца нямаше никой друг. Тя отвори една врата и се разкри голяма спалня с огромно меко легло и маса, отрупана с напитки и храни. Те поговориха известно време, след което красавицата го заведе до леглото и започна да го масажира по схванатите рамене. Ръцете и постеменно се спуснаха на гърдите му, тя долепи тяло до него и започна страстно да го целува по врата. Ги Су се задъхваше от възбуда. Тя го събори на леглото и го възседна, събличайки дрехите си, а устните ѝ намериха неговите. Докато примираше от сласт от ласките ѝ той усети, че тя сякаш изпиваше силите му с устни, но той не можеше, а и не искаше да се противопостави. Беше съгласен да умре в прегръдките на тази красавица.
Запиши кодова дума „страст“.
Ако имаш умението самоконтрол, или две от уменията харизма, шаманизъм, рефлекс и късмет – иди на 97..
Ако имаш кодова дума „магия“ — иди на 99..
В противен случай – иди на 52.
Иди на 81..
Иди на 81..
Иди на 81..
Иди на 81..
Иди на 81..
Иди на 81..
Кумихо Са Гуа изтегли и последната капка енергия от бездиханния хуаранг и доволно се изкикоти. Какво огромно количество жизнена сила бе получила от поредния глупак.
- Така загинал Ким Ги Су, смелият, но глупав, доверчив и сластолюбив хуаранг, който не разбрал, че кумихо е убила девойката и се е въплътила в нейния образ, за да пие душите на глупиви мъже като него. — завърши историята си куангде и се огледа триумфално, очаквайки дъжд от аплодисменти и монети. Вместо това, обаче към него полетя дъжд от яйца и развален зарзават.
Ако имаш кодова дума „сън“ , задраскай двете избрани умения и избери нови две, като изключиш от избора ползваните досега, ограниченията за точките важат.
Ако имаш кодова дума “страст“ — избери на кой епизод да продължиш 92. или 93..
Ако имаш кодова дума “капан“ — избери на кой епизод да продължиш 92. или 94..
Ако имаш кодова дума “мъртвец“ — избери на кой епизод да продължиш 94. или 93..
Ако имаш кодови думи “страст“ и капан“ — иди на 92..
Ако имаш кодови думи “страст“ и мъртвец“ — иди на 93..
Ако имаш кодови думи “капан“ и “мъртвец“ — иди на 94..
Ако имаш и трите кодови думи — иди на 61.
Иди на102..
Иди на102..
— Кяф! Мирише на човек. Някой май се е навъртал тъдява! Кяф! Поредният глупак, който да ми даде душата си! — старицата навири нос и подуши въздуха. За миг погледа ѝ се стрелна в посока на хуаранг, но скоро отмина.
Така, така! Много добре! Още малко и ще мога да захвърля облика на тази отвратителна старица! — мърмореше си тя под нос, докато вървеше към входа на пещерата. Намъкна се вътре с изненадваща пъргавина и Ги Су много предпазливо се доближи до входа на пещерата, като напрягаше слуха си.
— Я да видим сега що за вкус ще има душичката на поредния кандидат–жених? Кяф, кяф!
Ги Су изчака малко и много внимателно надникна в дупката. За негова изненада нещо осветяваше вътрешността на пещерата. Старицата бе застанала пред олтара с гръб към хуаранг, а на самия олтар беше поставила някакво голямо колкото жълъд топче, от което струеше мека светлина, която сякаш се вливаше в устата на демона.
Очевидно това същество използваше девойката, която уж лекуваше, за да се сдобива с жизнената енергия на душите на кандидат – женихите.
Добави една точка Познание. Запиши кодова дума „шаман“.
Въоръжен с това знание Ким Ги Су реши да …
… нападне отвратителния демон в облика на старица тук и сега. — иди на 50.
… влезе в селото и поразпита местните, за да провери дали някой има представа какво бедствие се е стоварило върху главите им, ако все още не го беше правил – иди на 30.
…влезе в селото и реши да се насочи право към къщата на девойката, за да види как да я отърве от лапите на демоничната лисица – иди на 32.

— Ахаа! Сега разбирам! Значи според вас аз съм бандит, така ли! Долен разбойник! А! — кресна Ги Су.
Нннне! Не, не, не, не,не,не,не! Нищо такова господине, от тревата ннне ви видяхме добре, пък и аз съм късоглед и кривоглед! — отвърна онзи и демонстративно събра очи, сякаш забелязал брадавица на върха на носа си.
— Вввижте, изтървахте Си париците, без да искате, ъъъ, моля Ви махнете меча, за да Ви помогна да ги съберем, а ? Моля Ви! — главатарят продължи да гледа върха на носа си.
Ги Су отдръпна меча си и онзи се просна на земята да събира жълтиците.
— Бяха точно тридесет и две — информира той паникьосания разбойник.
Отне му точно десет секунди да събере парите, да ги почисти от туфите трева, изскубнати в бързината и да ги пусне в кесията му с треперещи пръсти, сякаш монетите бяха нажежени.
— Ето, добри ми господине! Заповядайте! Извинете ни още веднъж! Пуснете ни да си ходим сега, а! — каза онзи и започна бавно и внимателно да отстъпва назад. Ги Су го остави да направи две крачки и извика:
Стой!
Онзи се закова на място.
— Ти не каза ли, че си кривоглед?
— Аммми, аз всъщност гледах настрани господине! — бандитът започна да трака със зъби от страх.
Ги Су вече едва се удържаше да не прихне.
— Само исках да ви кажа момчета, че аз съм хуаранг Ким Ги Су – сигурно сте чували за мен. Та, понеже ми се отвори малко работа в съседното село, ще се навъртам наоколо. Затова няма нужда да се тревожите за онези бандити – сега като ми казахте, лично ще ги потърся, за да срещнат справедливото си наказание. Така че можете спокойно да се прибирате по домовете си. А ако случайно срещнете онези злосторници, не се занимавайте с тях, само им кажете, че ако им е мил животът, е добре да се ометат от тук, колкото се може по-скоро, защото аз идвам за тях.
— Ддда, смели хуаранг! Ттакка и ще направим! Нали момчета?
— Да! Да! — изви се хор от разтреперани, но настойчиви гласове.
Браво на вас! — каза Ги Су.
— Ъъъ, господине,ъъъ, такова…
Ако имаш умение „Късмет“ — иди на 20.
Ако не – 21.
— Не се приближавай, демоне! — изкрещя монахът и отскочи около метър назад.Върни се в преизподнята, от която си изпълзяло, изчадие!
— Уважаеми монахо, аз съм хуаранг Ким Ги Су…
— Стой на място! — изкряка старика. — Ким Ги Су – не съм чувал за такъв демон.
— Аз не съм демон, старче! — отвърна обидено Ги Су. — Аз съм хуаранг Ким Ги Су! — натърти рицарят.
— Я се изплези!
— Моля?!
— Изплези се! — тросна се монахът. — Ако си демон езика ти ще е лилав!
Ким Ги Су внимателно се огледа и след като се увери, че наоколо няма никой, който да стане свидетел на унижението му злобно се изплези на щурия старец.
— Ето! Доволен ли си? — попита Ги Су. Старецът от своя страна го изгледа още по — изблещен, с отворена уста и примигна няколко пъти.
— А аз си помислих, че заклинанието ми е проработило. — смутолеви разочаровано монаха и отпусна ръце.
Минавах наблизо, чух виковете ти и реших да ти помогна, както изисква честта ми и кодекса на хуаранг. Защо ме обиждаш така?
Монахът поизпъна дрехите си в не особено успешен опит да възвърне част от загубеното си самообладание.
— Благородни хуаранг! — поклони се ниско той. — Аз съм Пак Йон Уол – странстващ монах – чародей, вещ в тайните на езотериката…или явно не чак толкова вещ. Приеми моите извинения, затова че те… така де…тия разбойници ме поизплашиха малко и …не бях на себе си преди малко и затова… — стареца дори успя да се изчерви от неудобство. — Така, де! В знак на благодарност затова, че ми спаси живота, аз ще ти дам…
Ако имаш умение „Късмет“ — иди на 28
Ако не иди на 29
— Ще ме извинявате за неучтивостта, господине, но ще отида да си нагледам работата. Иначе ми е много приятно с Вас – наминете пак.
При първа възможност, любезни кръчмарю! — отвърна искрено хуаранг, напъха последното парче кимпап. в устата си, оригна шумно и се изправи.
— Довиждане и лек ден! Останете с мир!
— Дано има мир в делата Ви! — отвърна на сбогуването кръчмарят и се запъти към стаята зад тезгяха си.
На излизане Ги Су видя, че самотният посетител, беше заспал с лице на масата и похъркваше невъзмутимо, а групата младежи бе напуснала кръчмата. Когато излезе навън, за миг се замисли какво да предприеме сега.
Можеше да потърси местната шаманка и да се опита да поговори с нея за случващото се, освен ако вече не го беше правил. – иди на 64.
Също така можеше да потърси информация и помощ от кмета на селото – в крайна сметка бе назначен да проведе официално разследване, освен ако вече не го беше правил. – мини на 62.
Би могъл да поогледа околностите на селото, освен ако вече не го беше правил. – иди на 31.
А можеше и да се отправи към къщата на девойката – мини на 32.

— О, Хананим! Небесни Боже! Нима сам съм поканил злото у дома си! Дъще, жено! Ще ми простите ли някога ?!
След като се посъвзе, той събра мъжете от селото и заедно откриха пещерата с останките на Са Гуа. Претърсиха цялата околност в търсене на старата Гун – деветоопашатата кумихо, но от нея нямаше и следа.
Въпреки успеха си Ги Су не беше в настроение за празненства, а и селяните, потресени от личната драма на Уон Джин, нямаха и намерение да организират такива.
Рано сутринта Ким Ги Су пое обратния път към столицата, за да докладва на магистъра за случилото се и да му съобщи, че за съжаление, или щастие, на сина му ще се наложи да си търси друга възлюбена. Така смелият хуаранг Ким Ги Су отървал село Йо Су от напастта на кумихо и се завърнал като герой в столицата. — довършваше разказа си куангде, сред притаената тълпа. — Селяните затворили тялото на мъртвата кумихо в същата пещера, в която с майка ѝ заровили невинната Са Гуа и от този ден нататък село Йо Су се преименовало в Лисича Бърлога. — Тълпата нададе изненадани възгласи, тъй като това бе истинско населено място на около пет дни път от столицата. — В същото време по пътя към столицата куцукала и една ужасяващо грозна старица. — продължи куангде. — „Бъди проклет, хуаранг!“ — кълняла тя безспир. „Бъди проклет.“. „Ти ми отне дъщерята – най – скъпото ми! Затова бъди проклет! Сега аз ще отнема най – скъпото за теб – честта ти!“. — публиката бе затаила дъх в очакване.
Това, обаче е друга история. — разнесоха се разочаровани възгласи. — Но ако тази ви е харесала – покажете ми го сега и утре пак ще бъда тук, за да ви разкажа как старата кумихо се првъплатила в кралицата на Шилла, как убила краля и хвърлила страната в смут. И как смелия хуаранг Ким Ги Су, след като едва се спасил, извършил най – голямото си геройство и заедно с мъдрия монах Пак Йон Уол освободил страната от игото на демона – кумихо!
Вълна от аплодисменти и възторжени викове заля куангде и към него полетя дъжд от монети. Тук щеше да забогатее.
Можеше да потърси местната шаманка и да се опита да поговори с нея за случващото се, освен ако вече не го беше правил. – иди на 64.
Също така можеше да потърси информация и помощ от кмета на селото – в крайна сметка бе назначен да проведе официално разследване, освен ако вече не го беше правил. – мини на 62.
Би могъл да поогледа околностите на селото, освен ако вече не го беше правил. – иди на 31.
А можеше и да се отправи към къщата на девойката – мини на 32.
Би могъл да потърси информация от местната шаманка, освен ако вече не го беше правил. – иди на 64. Да поразпита в кръчмата на селото, освен ако вече не го беше правил. – иди на 63. Да огледа околностите на селото, освен ако вече не го беше правил. иди на 31. Или да се насочи към къщата на девойката иди — на 32.
Аиго! — възклицание, Олеле!
кимчхи– люта корейска туршия
.
Браво!
Благодаря!
Много приятен разказ — чете се добре, логичен е и има интересен, екзотичен сюжет.
Много цивилизации заслужават подобно проучване и измъкване от праха на времето (като грузинската например). Поне следващите две седмици няма да се сещам само за StarCraft като чуя за Корея.
Leidrin, откъде научи толкова за историята и митологията на древна Корея?
Аз съм кореист 😉
Аха, има полза значи от Убразованието 🙂
Поздравления, чакам следващите с нетърпение.
Zvqt_lilav
Поздравления!!!
Успехи в писането на разкази и книги!
Успехи в кореистиката!
Ще се постарая! Обещавам!