Хуаранг и кумихо

75Ги Су сграб­чи слу­га­та за яка­та и му изръмжа:
— Пред­по­чи­там да му ги пока­жа лич­но! Ще бъдеш ли така добър да ме отве­деш при него, или искаш да те напер­да­ша с тън­ка вър­бо­ва пръч­ка по ходилата?
— Д‑да, гос­по­ди­не! Тоест, не гос­по­ди­не! Искам да кажа запо­вя­дай­те насам гос­по­ди­не! — започ­на да пел­те­чи той и тръг­на с енер­гич­на сит­на стъп­ка пред хуа­ранг, кой­то се носе­ше зад него като буре­но­сен облак. Стиг­на­ха до при­ем­на­та на кме­та съв­сем ско­ро и прислуж­ни­кът бояз­ли­во почу­ка и полуг­лас­но прошептя:
— Гос­по­да­рю Канг! Гос­по­да­рю Канг! — не послед­ва ника­къв отго­вор.- Гос­по­да­рю Канг! — позво­ли си да под­вик­не слугата.
— Ли! — доле­тя от вът­ре сдър­жан отго­вор. — Казах ти че не желая да бъда без­по­ко­ен! За нака­за­ние дове­че­ра ще ти уда­ря десет уда­ра с бич през ръцете!
За бед­ния прислуж­ник настъ­пи истин­с­ка диле­ма, кое зло да избе­ре. Явно накрая хуа­ранг му се сто­ри по–голямото – и с право.
— Но гос­по­да­рю Канг, хуа­ранг Ги Су наис­ти­на настоява!
— Казах ти да пре­да­деш на онзи натрап­ник да си пред­ста­ви акре­ди­ти­ви­те и може би утре ще мога да отде­ля вре­ме за него! Като идва от сто­ли­ца­та, да не би да има пра­во да ми заповядва!
Хуа­ранг нахлу през вра­та­та при тези думи.
— Смя­там, че всъщ­ност е точ­но така, гос­по­дин кме­те, ако пра­вил­но си спом­ням зако­на и пра­во­мо­щи­я­та ми, даде­ни от съвет­ни­ка на краля!
Сре­щу Ги Су седе­ше дре­бен мъж в сре­да­та на пет­де­сет­те, кой­то го поглед­на напъл­но спо­ко­ен и му каза:
— Моля запо­вя­дай­те! Сед­не­те! — кме­тът изглеж­да­ше стран­но познат отня­къ­де на хуаранг.
Ги Су пред­по­че­те да оста­не прав.
— Мога ли да видя акре­ди­ти­ви­те Ви?
— Запо­вя­дай­те! — с поло­вин­чат поклон Ги Су измък­на доку­мен­та и го пода­де на кме­та, кой­то го взе, раз­гър­на го и започ­на вни­ма­тел­но да чете.
Отне му цели десет мину­ти да про­че­те запо­вед­та за съдейс­т­вие на при­не­о­си­те­ля, със­то­я­ща се от пет реда. Най–накрая той вдиг­на гла­ва от доку­мен­та, пое си въз­дух без ника­къв опит да скрие отег­че­ни­е­то си и попита:
— С как­во мога да ви бъда поле­зен, хуаранг?
Ги Су отвър­на с неп­рик­ри­то раздразнение:
— Ами, ако не ви затруд­ня­ва твър­де мно­го, бих искал да ми раз­кiа­же­те как­во се случ­ва в село Йо Су, — Ги Су доба­ви със закъс­не­ние – гос­по­дин кмете.
— Нищо. — отвър­на онзи и след дъл­га пау­за доба­ви – Нищо, кое­то да изис­к­ва вни­ма­ни­е­то на висо­ко­у­ва­жа­ва­ния магис­тър, или на хуа­ранг с вашия ста­тут. Нищо, с кое­то да не можем да се справим.
— Бих­те ли бил мал­ко по – под­ро­бен, гос­по­дин кме­те, относ­но това нищо, осо­бе­но в част­та, в коя­то да не може­те да се спра­ви­те. Докол­ко­то раз­брах вче­ра е има­ло нов смър­тен слу­чай, с кой­то ста­ват шест за изми­на­ла­та годи­на. Може би бих могъл да помог­на в това „нищо, с кое­то да не може­те да се спра­ви­те“, за да може­те да насо­чи­те уси­ли­я­та си към по – важ­ни дела – нато напри­мер таз­го­диш­на­та чае­на рекол­та. Магис­тъ­рът се надя­ва че не бих­те допус­на­ли спад и тази годи­на, ако слу­ча­ят бъде раз­ре­шен по–бързо.
— Откъ­де това любо­пит­с­тво в про­из­вод­с­тво­то на зелен чай в Йо Су? — отвър­на кме­тът. — Докол­ко­то си спом­ням ние не про­из­веж­да­ме и един про­цент от общо­то про­из­вод­с­тво в страната.
— Откъ­де това любо­пит­с­тво, относ­но реше­ния взе­ти на висо­ко ниво? — не оста­на длъ­жен хуа­ранг. — От кме­та на едно село с раз­ме­ри­те на Йо Су?
Канг поло­жи уси­лие и задър­жа напи­ра­щи­те думи зад ези­ка си.
— Как­во иска­те да зна­е­те? — попи­та вмес­то това той.
— Всич­ко, кое­то зна­е­те и Вие. — отвър­на Ги Су.
— Мно­го доб­ре. Хьо Уон Джин, баща­та на девой­ка­та, е съвес­тен жител и гла­ва на едно от по–заможните семейс­т­ва в посе­ли­ще­то. Докол­ко­то го позна­вах, е здра­во стъ­пил на земя­та, тру­до­лю­бив човек, макар с дейс­т­ви­я­та си напос­ле­дък да опро­вер­га­ва пър­во­то. Цяла­та исте­рия започ­на след като жена му почи­на пре­ди бли­зо две годи­ни. След смърт­та на май­ка си Хьо Са Гуа ста­на затво­ре­но в себе си чети­ри­на­де­сет годиш­но моми­че, кое­то поч­ти цяла годи­на след това не изли­за от вкъ­щи. Ско­ро след това тя бе про­ме­ни­ла корен­но дър­жа­ни­е­то си и започ­на да предиз­вик­ва съв­сем целе­на­со­че­но, макар и доста­тъч­но невин­но мла­де­жи­те от село. Девой­ка­та наис­ти­на е мно­го кра­си­ва и някол­ко мла­де­жа един след друг се побо­ля­ха по нея. Отидо­ха да искат ръка­та ѝ от баща й, а на след­ва­ща­та сут­рин бяха откри­ва­ни мър­т­ви. Един се беше натро­вил със соджу, друг, пак пиян, се беше уда­вил в близ­ко­то езе­ро, а хищ­ни­те риби там го бяха наръ­фа­ли до неуз­на­ва­е­мост. Все подоб­ни глу­пос­ти, на днеш­на­та глу­па­ва мла­деж. Но хора­та тук са суе­вер­ни и започ­на­ха да раз­на­сят слу­хо­ве за прокля­тия, за зли духо­ве. Прости, сел­с­ки хори­ца са тукаш­ни­те – не може­те да кори­те за стра­хо­ве­те им. Но слу­ха плъз­на извън село­то, из област­та и така се стиг­на до неве­ро­ят­ни исто­рии. Някол­ко мла­де­жи от съсед­ни села и гра­до­ве също дой­до­ха да тър­сят ръка­та ѝ и пак ги спо­ле­тя зло­чес­та съд­ба – не без наме­са­та на дру­ги мес­т­ни, или тукаш­ни уха­жо­ри, но все още не съм открил дока­за­тел­с­т­ва, само подоз­ре­ния. Накрая цяла­та исто­рия започ­на да се превръ­ща в исте­рия до сте­пен, такъв здра­во стъ­пил на земя­та човек като Хьо Уон Джин да при­бег­не до услу­ги­те на някак­ва нез­най­на шаман­ка, коя­то домък­на от не знам къде и сега тая ста­ри­ца оби­ка­ля село­то, пла­ши хора­та и все­ки ден извър­ш­ва риту­а­ли със съм­ни­те­лен харак­тер и още по – съм­ни­те­лен успех в къща­та на Са Гуа.
Кме­тът си пое дъх.
— Това е всич­ко кое­то знам, ува­жа­е­ми хуа­ранг и чес­т­но каза­но не одоб­ря­вам при­със­т­ви­е­то ви тук. Хора­та са доста­тъч­но напла­ше­ни, а авто­ри­те­тът ми под­ко­пан, за да ги настър­вя­ва­те допъл­ни­тел­но с при­със­т­ви­е­то си. Нямам доста­тъч­но хора да поту­ша­вам бун­то­ве или лин­чо­ве. Така че ви желая успех с миси­я­та ви, защо­то в про­ти­вен слу­чай ще бъда при­ну­ден да викам крал­с­ка­та гвар­дия тъдя­ва, за да успо­ко­я­ва хор­с­ки­те духове.
— Раз­би­рам при­тес­не­ни­я­та Ви, ува­жа­е­ми кме­те, но не се тре­во­же­те – аз ще стиг­на до дъно­то на исто­ри­я­та, а при­със­т­ви­е­то ми ще успо­кои хора­та. Бла­го­да­ря ви за отде­ле­но­то вре­ме. Няма да ви при­тес­ня­вам пове­че. — Ги Су се нака­ни да си тръгва.
— Как е май­ка Ви, хуа­ранг Ги Су?
Ким Ги Су замръз­на посред крач­ка­та си.
— Почи­на пре­ди някол­ко годи­ни. Защо се интересувате?
— Позна­вах я мно­го отдав­на, кога­то слу­жех в сто­ли­ца­та. Съжа­ля­вам да науча тези скръб­ни нови­ни. — отвър­на безиз­раз­но кметът.
— Бла­го­да­ря. — отвър­на хуа­ранг с леде­на сдър­жа­ност, покло­ни се и изле­зе от приемната.
Чак сега се сети откъ­де му бе познат кме­та Канг. Пре­ди годи­ни кме­та Канг бе магис­тър Канг, кой­то под вли­я­ние на кра­ли­ца­та бе повдиг­нал нес­п­ра­вед­ли­во обви­не­ние към май­ка му и кой­то впос­лед­с­твие бе зато­чен на дреб­на чинов­ни­чес­ка служ­ба някъ­де из стра­на­та. Оче­вид­но – като кмет на село Йо Су. Сега дър­жа­ни­е­то му бе пове­че от обяс­ни­мо и за Ги Су беше ясно, че не може да очак­ва как­ва­то и да е по – ната­тъш­на помощ от него. За смет­ка на това след като приклю­че­ше тук щеше да се погри­жи да оси­гу­ри ощи по – неп­ри­ят­на служ­би­ца на кме­та Канг – може би като ораз­ме­ри­те­ля на необ­ра­бот­ва­е­ми земи Канг.
Запи­ши кодо­ва дума „кмет“.
След като изле­зе на ули­ца­та Ги Су се замис­ли за момент.
Би могъл да потър­си инфор­ма­ция от мес­т­на­та шаман­ка – иди на 64. Да пораз­пи­та в кръч­ма­та на село­то – иди на 63. Да огле­да окол­нос­ти­те на село­то — иди на 31. Или да се насо­чи към къща­та на девой­ка­та — иди на 32.