от Лейдрин Суийвър

Побе­ди­тел в Кон­курс №2 на отдел Дигитализация

Чита­те­лю, исто­ри­я­та, коя­то пред­стои да про­че­теш, се раз­ви­ва в све­та на Древ­на Корея и по – точ­но в древ­но­то крал­с­т­во Шил­ла, осно­ва­но око­ло пър­ви век от н.е.
Шил­ла е едно от три­те родо­на­чал­ни древ­ни корейс­ки крал­с­т­ва — т. нар. Сам­хан– три­цар­с­т­вие — оста­на­ли­те са Пек­че и Когу­рьо. И три­те крал­с­т­ва са осно­ва­ни поч­ти по едно и също вре­ме – пър­ви век от н.е. от митич­ни­те родо­на­чал­ни­ци на корейс­ки­те крал­с­т­ва. Макар и най – мал­ка по площ Шил­ла се превръ­ща в ета­лон за дър­жав­ност, кул­ту­ра и воен­но дело и през сед­ми век поко­ря­ва дру­ги­те две корейс­ки крал­с­т­ва и осно­ва­ва т.нар. Обе­ди­не­на Шил­ла. Това е един от пери­о­ди­те на въз­ход на корейс­ка­та нация и култура.
Исто­ри­я­та на Древ­на Корея е мно­го инте­рес­на, защо­то смес­ва исто­ри­чес­ки фак­ти с мито­ло­ге­ми, с въл­шеб­но­то, с при­каз­но­то. Това, кое­то днес нари­ча­ме фентъзи.
Оно­ва, кое­то се знае за това вре­ме, е основ­но от два исто­ри­чес­ки източ­ни­ка – кни­ги­те Сам­гук Съги – Запис­ки за Три­те Крал­с­т­ва (1145г.) и Сам­гук Йоса – Исто­рия на Три­те Крал­с­т­ва (1285 г.).
За при­мер ще пре­раз­ка­жа накрат­ко исто­ри­я­та на крал Пак Хьо­кос­се – осно­ва­те­ля на Шилла.
Пред­во­ди­те­ли­те на шест кла­на, наче­ло на шест насе­ле­ни мес­та, се съб­ра­ли на съвет, за да опре­де­лят свой гла­вен пред­во­ди­тел. В това вре­ме от небе­то се спус­нал ярък слън­чев лъч, по кой­то пре­пус­на­ла към земя­та бяла коби­ла. Пред­во­ди­те­ли­те се спус­на­ли към мяс­то­то, къде­то коби­ла­та докос­на­ла земя­та, но не я откри­ли. Вмес­то това наме­ри­ли огром­но злат­но яйце. Пред очи­те им яйце­то се раз­чу­пи­ло и оттам изляз­ло мал­ко мом­че. Кога­то го изми­ли в река­та, тяло­то му заси­я­ло с ярка свет­ли­на, а пти­ци­те и живот­ни­те наоко­ло затан­цу­ва­ли. Отгле­да­ли мом­че­то и на три­на­де­сет годи­ни го про­въз­г­ла­си­ли са свой крал – крал Пак Хьо­кос­се. С встъп­ва­не­то му в длъж­ност се оже­нил за дама­та Арьонг, за коя­то се твър­дя­ло, че било роде­на от реб­ра­та на дракон.
Пак Хьо­кос­се е осно­во­по­лож­ник и на най – раз­прос­т­ра­не­на­та фами­лия в Южна Корея – Пак.
Корей­ци­те и до ден дне­шен вяр­ват безус­лов­но на тази исто­рия, а при­каз­но­то в нея не е в пове­че от оста­на­ли­те исто­рии опи­са­ни в два­та източ­ни­ка по-горе.
Но да не се разсейваме.
Оно­ва, кое­то е важ­но за наша­та исто­рия е, че глав­ни­ят герой Ким Ги Су е рицар хуаранг.
Кои са тези рица­ри хуа­ранг? Нима един­с­т­ве­ни­те рица­ро­по­доб­ни в Азия не са били самураите?
Отго­во­ра на вто­рия въп­рос е кате­го­рич­но не. Нещо пове­че орде­на на хуа­ранг е мно­го по – стар от саму­ра­и­те и в мно­го отно­ше­ния може да бъде счи­тан като негов родо­на­чал­ник. И за да се уди­ви­те съв­сем – начи­на за напра­ва­та на просло­ву­ти­те саму­райс­ки мечо­ве е вза­им­с­т­ван от мечо­ве­те на рица­ри­те хуаранг.
А сега към пър­вия въп­рос – кои са тези хуаранг?
Хуа­ранг в бук­ва­лен пре­вод озна­ча­ва “Мла­де­жи­те цве­тя”, или “Вой­ни­те цве­тя”. Шил­ла е имен­но мяс­то­то, къде­то този орден бива съз­да­ден. Инте­рес­но е, че за родо­на­чал­ник на орде­на хуа­ранг, всъщ­ност е смя­тан орде­на уон­хуа – Истин­с­ки­те Цве­тя – гру­па елит­ни двор­цо­ви дами, еру­ди­ра­ни и въз­пи­та­ва­ни в ети­ка, логи­ка, поезия, музи­ка. Има вер­сии твър­дя­щи, че тези дами са били елит­ни лич­ни телох­ра­ни­те­ли, съвет­ни­ци и кур­ти­зант­ки на дър­жав­ни­ци­те в Шил­ла. Този жен­с­ки орден е раз­пус­нат пора­ди вен­де­та меж­ду две него­ви пред­во­ди­тел­ки. Око­ло сто годи­ни по – къс­но, тога­ваш­ни­ят крал на Шил­ла, с цел увел­ча­ва­не сили­те на стра­на­та, осно­ва­ва орде­на хуа­ранг. В този орден вли­зат мом­че­та от доб­ри семейс­т­ва, с висок морал. В осно­ва­та на обу­че­ни­е­то на хуа­ранг са будиз­ма, ети­ка­та, кон­фу­ци­ан­с­т­во­то, логи­ка­та, поези­я­та, музи­ка­та и дър­жав­ни­чес­т­во­то. По същес­т­во орде­нът не пред­став­ля­вал воен­но обра­зо­ва­ние. В послед­с­твие в потго­тов­ка­та на хуа­ранг вклю­чи­ли и актив­но воен­но обу­че­ние и те се пре­вър­на­ли в най – елит­на­та войс­ко­ва част на Шил­ла. Обу­ча­ва­ли се в езда, бой с меч, стрел­ба, кон­на стрел­ба, бой с копие, бой­на праш­ка, кате­ре­не, ръко­па­шен бой – бой­но­то изкус­т­ва хуа­ран­г­до (да не се бър­ка с теку­он­до – доста раз­лич­но е). Към сед­ми век тях­на­та попу­ляр­ност нарас­т­ва неи­мо­вер­но и набро­я­ват някол­ко хиляди.
Не е тай­на че в реди­ци­те им са и неза­кон­но роде­ни от кисенг (еру­ди­ра­ни двор­цо­ви кур­ти­зант­ки) деца на вис­ши дър­жав­ни­ци и дори крале.

Кодек­са на хуа­ранг включ­ва пет основ­ни постулата.

1. Вяр­ност към кра­ля и държавата
2. Любов и ува­же­ние към роди­те­ли­те и учителите
3. Вяр­ност меж­ду приятели
4. Никак­во отстъп­ле­ние в битка
5. Не отне­май живот без осно­ва­тел­на причина

По къс­но тези посту­ла­ти са внед­ре­ни в арми­я­та и учи­ли­ща­та на Шил­ла по след­ния начин:

1. Вяр­ност към кра­ля и страната
2. Ува­же­ние към родителите
3. Вяр­ност към Семейството
4. Ува­же­ние към бра­тя­та и сестрите
5. Лоял­ност към приятелите
6. Ува­же­ние към по-въз­рас­т­ни­те хора
7. Ува­же­ние към учителите
8. Стре­меж към справедливост
9. Нес­ло­мим дух
10. Лоял­ност към училището
11. Вина­ги завър­ш­вай започнатото

Дока­то чете­те исто­ри­я­та, имай­те пред­вид, че хуа­ранг Ким Ги Су вина­ги и във всич­ко би се ръко­во­дил от пър­ви­те пет посту­ла­та, неза­ви­си­мо от при­чи­ни­те, ситу­а­ци­я­та и послед­с­тви­я­та. Това е начи­нът, по кой­то той е избрал да живее.
Исто­ри­я­та е напи­са­на така, че въп­ре­ки древ­но­то източ­но вре­ме, в кое­то се раз­ви­ва да не затруд­ня­ва чита­те­ля с твър­де мно­го стран­нос­ти. Авто­рът се е опи­тал да я пре­чу­пи през запад­ния мирог­лед. Поне нався­къ­де къде­то е било въз­мож­но. Също така има и реч­ник на чуж­ди­те думи, къде­то са обяс­не­ни някои изкон­ни корейс­ки думи и понятия.
Мис­ля, че е вре­ме да приключ­ва­ме с дъл­гия пред­го­вор и да започ­нем игра­та и исто­ри­я­та от епи­зод 1.

1
Пазар­ни­ят ден в Со Ул бе в раз­га­ра си. Огром­но­то тър­жи­ще беше пре­тъп­ка­но с най-раз­лич­ни люде, съб­ра­ли се от всич­ки кра­и­ща на крал­с­т­во Корьо. Тър­гов­ци кре­щя­ха, хва­лей­ки сто­ка­та си или повта­ря­ха като ман­т­ра зауче­ни фра­зи. С огром­ни усмив­ки се кла­ня­ха до земя­та на слу­чай­но мина­ва­щи хора от вис­ше­то със­ло­вие и ги моле­ха да проб­ват от този плат, да пре­ме­рят оно­ва украшение.
Кол­ко­то бе пъс­т­ра мно­го­люд­на­та тъл­па, тол­ко­ва бяха раз­но­об­раз­ни и мириз­ми­те, носе­щи се над паза­ра. Уха­ния на риба се смес­ва­ха с кисе­ло – люти­вия дъх на раз­лич­ни­те видо­ве ким­ч­хи.*, на аро­мат­ни под­прав­ки и заха­ро­са­ни пло­до­ве, на кон­с­ка и човеш­ка пот, на тор, на раз­ла­гащ се бок­лук, на бла­го­у­ха­ния, като обра­зу­ва­ха така­ва неве­ро­ят­на сме­си­ца, че човек може­ше да меч­тае за хре­ма, лек бриз или за кър­пич­ка, напо­е­на с тежък пар­фюм. А кака­фо­ни­я­та от шумо­ве, кря­съ­ци, дрън­че­не, тро­пот, ромон на вода, бобо­те­не на каре­ти, вой на пар­ни кот­ли, писък на инс­т­ру­мен­ти и моно­то­нен хор­с­ки ропот се смес­ва­ха и обра­зу­ва­ха един дъл­бок, настой­чив тон, кой­то би могъл да предиз­ви­ка лави­на в изви­ся­ва­ща­та се над гра­да Лазур­на планина.
Там някъ­де сред гъм­жи­ло­то от хора, зву­ци и мириз­ми, един *куан­г­де с пъс­т­ри дре­хи, сякаш съши­ти от раз­лич­ни пар­ца­ли, се опит­ва­ше да изка­ра чес­т­но прехра­на­та със зана­я­та си, но без осо­бен успех.
— Ехе­хе­е­е­ей! Насам наро­де! Мла­ди, ста­ри, бед­ни и бога­ти, чес­т­ни и поч­те­ни или не съв­сем, ела­те да чуе­те исто­рии, кои­то никой друг не ще раз­ка­же и никой друг не ще изиг­рае как­то про­чу­тия Су Янг – най – доб­рия куан­г­де на наше­то вре­ме! Ехехееей!
Някол­ко учу­де­ни погле­да, как­то и някол­ко изпъл­не­ни с раз­драз­не­ние се отпра­ви­ха към него, но само тол­ко­ва. Край­но недос­та­тъч­но, помис­ли си той и отно­во подзе:
— Ехе­хе­хе­е­ей! Ела­те и чуй­те исто­рии дос­той­ни за кра­ле и кра­ли­ци, за уче­ни и исто­ри­ци. Исто­рии за глу­пост и сме­лост, за любов и пре­да­тел­с­т­ва, за магии и герои, как­ви­то не се раж­дат вече по наши­те земи. Ехехеееей!
Мал­ка гру­пич­ка любо­пит­ни мину­ва­чи бе започ­на­ла да се съби­ра око­ло него.
— Хехе­хе­хе­е­е­ей! Не се сра­му­вай­те и не се стра­ху­вай­те! Ела­те и ще ви раз­ка­жа за сме­ла­та *кисенг Мин Йонг и как тя успя­ла да задо­во­ли пала­вия минис­тър Му Гуа! Ела­те и ще научи­те как сме­лия селя­нин успял да над­хит­ри алч­ния данъ­чен Бу Дан!
Гру­пич­ка­та започ­на да пооредява.
— Ела­те тога­ва и чуй­те за героя Куанг Ги Ри и мор­с­кия дракон!
— Зна­ем тези исто­рии, куан­г­де, не ни губи вре­ме­то, ако само тол­ко­ва зна­еш! — про­вик­на се някой от тълпата.
— Ха! Аха­ха­ха! Как­во чуват уши­те ми! Нима някой се осме­ля­ва да предиз­вик­ва вели­кия Су Янг! Аиго­о­о­хо!* Що за кощун­с­т­во! Доб­ре тога­ва невер­ни­ци! Събе­ре­те се насам, за да ви раз­ка­жа за рица­ря хуа­ранг* Ким Ги Су и куми­хо! — Послед­ва мелод­ра­ма­тич­на пау­за, пре­къс­ва­на от упла­ше­ни ахка­ния и въз­тор­же­ни възгласи.
— Тази исто­рия се слу­чи­ла мно­го отдав­на – по вре­ме­то на слав­но­то крал­с­т­во Шил­ла, кога­то сме­ли­те вой­ни хуа­ранг, рица­ри­те-цве­тя били мно­гоб­рой­ни и ува­жа­ва­ни, кога­то вся­ко дете меч­та­е­ло тай­но да ста­не един от тях и да слу­жи вяр­но на кра­ля на стра­на­та и на исти­на­та. Исто­ри­я­та се слу­чи­ла по вре­ме­то, кога­то шама­ни и магьос­ни­ци кръс­тос­ва­ли земи­те ни, зли­те духо­ве не се стра­ху­ва­ли да изли­зат денем, а демо­ни­те бро­де­ли сред нас в човеш­ки облик. По вре­ме­то, кога­то бого­ве­те сли­за­ли при хора­та, доб­ри­те буди пазе­ли чис­ти­те по сър­це, кога­то мона­си­те има­ли все още сил­на вяра и кога­то геро­и­те от леген­ди­те живе­ли сред нас!
Tъл­па­та бе започ­на­ла зна­чи­тел­но да нараства.
— Тога­ва живял и сме­ли­ят хуа­ранг Ким Ги Су! Мно­го са под­ви­зи­те му и неиз­б­ро­и­ми него­ви­те геройс­т­ва, но кога­то се слу­чи­ла тази случ­ка, той все още бил млад, макар сла­ва­та му да се носи­ла вече из цяло­то крал­с­т­во! Така се слу­чи­ло че синът на виден магис­т­рат чул за девой­ка от далеч­но село, за чия­то кра­со­та тога­ваш­ни­те куан­г­де пее­ли пес­ни. Слу­шал, слу­шал и се влю­бил в нея само от хвал­би­те. Как ли не я бле­ну­вал, как ли не коп­нял за нея, сън не можел да го уло­ви. Искал я за жена. За зла беда, оба­че, се гово­ри­ло, че девой­ка­та била про­къл­на­та. Кол­ко­то и кан­ди­да­ти за ръка­та ѝ да присти­га­ли в бащи­ния ѝ дом, всич­ки­те уми­ра­ли още на след­ва­ща­та сут­рин. Но магис­т­рат­с­ки­ят син лине­ел за нея. Ни хап­ка ориз сла­гал в уста­та си, ни вода, само пиел соджу..* от мъка от сут­рин до вечер. Баща му като видял, че сина му вех­не от ден на ден се при­ну­дил да потър­си помощ. Същи­ят този магис­т­рат пре­ди вре­ме бил напра­вил голя­мо добро на Ким Ги Су като го отър­вал от лъже обви­не­ни­я­та на една рев­ни­ва кисенг. И така поис­кал помощ от храб­рия хуа­ранг – да раз­бе­ре при­чи­на­та и естес­т­во­то на прокля­ти­е­то тег­не­що над девой­ка­та и да го пре­мах­не, ако му е по сили­те. Няма­ло как да отка­же Ги Су и се при­гот­вил за път.
В тази исто­рия ти ще бъдеш в роля­та на рица­ря хуа­ранг Ким Ги Су. Вре­ме е да попъл­ниш Днев­ни­ка на Приклю­че­ни­е­то си. В него има три таб­ли­ци „Уме­ния“, „Кодо­ви Думи“ и „Съз­на­ние и Познание“.
В само­то приклю­че­ние можеш да срещ­неш ука­за­ния да запи­шеш някоя кодо­ва дума – таб­ли­ца „Кодо­ви думи“ е мяс­то­то къде­то да го напра­виш. Пока­за­те­лят Съз­на­ние отра­зя­ва спо­соб­ност­та ти да се про­ти­во­пос­та­вяш на пси­хи­чес­ки ата­ки и магии. Ако той ста­не равен на 0 заги­ваш дори и да не е ука­за­но изрич­но в текста.
Пока­за­те­лят „Позна­ние“ указ­ва сте­пен­та на позна­ни­я­та ти, кои­то полу­ча­ваш в хода на исто­ри­я­та. Започ­ваш с 1 точ­ка Съз­на­ние и 0т. Позна­ние. Можеш да избе­реш две уме­ния от избро­е­ни­те по-долу. Ако изби­раш уме­ние „Хариз­ма“ отиди на 2.
, ако изби­раш уме­ние „Иму­ни­тет към отро­ви“ — иди на 3., ако изби­раш уме­ние „Майс­тор – стре­лец“ — иди на  4., ако изби­раш уме­ние „Майс­тор на ост­ри­е­то“ — иди на 5., ако изби­раш уме­ние „Само­кон­т­рол“ — иди на 6., ако изби­раш уме­ние „Шама­ни­зъм“ — иди на 7., ако изби­раш уме­ние „Къс­мет“ иди на 8., ако изби­раш уме­ние „Реф­лекс“ — иди на 9.. Ако си приклю­чил с избо­ра на уме­ния — иди на 10..
2
- Над­лъж и нашир се носе­ли мъл­ви­те за мно­гоб­рой­ни­те уме­ния на Ким Ги Су, но сред всич­ки оста­на­ли него­ви качес­т­ва, осо­бе­но се откро­я­ва­ла него­ва­та кра­со­та, като сту­де­но пла­нин­с­ко утро бил той, сна­жен и горд, а пред взо­ра му мно­го девой­ки въз­ди­ша­ли тай­но и не чак тол­ко­ва сра­меж­ли­во. С усмив­ка­та си можел и пар­че лед да раз­то­пи и див звяр да укро­ти. Гово­ре­ло се, че той е извън­б­рач­но дете на ста­рия крал на Шил­ла от една от люби­ми­те му кисенг – крал­с­ки налож­ни­ци и от тази любов и крал­с­ка­та кръв в него иде­ла и хубост­та му. Зара­ди това си качес­т­во той се про­чул с пря­ко­ра „Чара на орела“.
Запи­ши уме­ние „Хариз­ма“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
3
- Леген­дар­ни­те уме­ния на Ким Ги Су вече били въз­пя­ва­ни от куан­г­де, но сред тях се откро­я­ва­ла спо­соб­ност­та да пона­ся вся­как­ви отро­ви. Шушу­ка­ло се, че той е извън­б­рач­но дете на ста­рия крал на Шил­ла от една от люби­ми­те му кисенг – крал­с­ки налож­ни­ци. Тя се стра­ху­ва­ла от рев­ни­ва­та кра­ли­ца и от бебе сла­га­ла по кап­ка от раз­лич­ни отро­ви в мля­ко­то на дете­то, за да раз­вие той своя леген­да­рен иму­ни­тет. Тази спо­соб­ност му спе­че­ли­ла пря­ко­ра „Змийс­ки брат“.
Запи­ши уме­ние „Иму­ни­тет към отро­ви“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
4
- Сред мно­жес­т­во­то спо­соб­нос­ти на Ким Ги Су, осо­бе­но се откро­я­ва­ло уме­ни­е­то в стрел­ба­та с лък. хуа­ранг бил истин­с­ки майс­тор, ненад­ми­нат от никой в крал­с­т­во­то тога­ва. Можел да от стре­ля кри­ла­та на летящ комар от сто раз­кра­ча раз­сто­я­ние. Това му качес­т­во му спе­че­ли­ло пря­ко­ра „Смърт от небето“.
Запи­ши уме­ние „Майс­тор стре­лец“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
5
- Девой­ки­те въз­ди­ша­ли замеч­та­но, дока­то слу­ша­ли в захлас мъл­ви­те за мно­гоб­рой­ни­те уме­ния на Ким Ги Су, но сред тях осо­бе­но се откро­я­ва­ло уме­ни­е­то в боя с меч. хуа­ранг бил истин­с­ки майс­тор, ненад­ми­нат от никой в крал­с­т­во­то тога­ва. Можел да приклю­чи бит­ка с чети­ри про­тив­ни­ка еднов­ре­мен­но само с три дви­же­ния на меча си. Това му качес­т­во му спе­че­ли­ло пря­ко­ра „Тан­цу­ва­щи­ят с острието“.
Запи­ши уме­ние „Майс­тор на ост­ри­е­то“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
6
- Мла­де­жи­те въз­ди­ша­ли завис­т­ли­во, дока­то слу­ша­ли в захлас мъл­ви­те за мно­гоб­рой­ни­те уме­ния на Ким Ги Су, но сред тях осо­бе­но се откро­я­вал него­вия само­кон­т­рол. Нищо не може­ло да го изва­ди от рав­но­ве­сие и да позво­ли на емо­ци­и­те да го овла­де­ят. Ни ярост, ни жен­с­ка усмив­ка, ни бол­ка. Това му качес­т­во му спе­че­ли­ло прозви­ще­то „Непок­ла­ти­ми­ят“.
Запи­ши уме­ние „Само­кон­т­рол“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
7
- Сред леген­дар­ни­те уме­ния на хуа­ранг, осо­бе­но се откро­я­ва­ли уме­ни­я­та му в шама­низ­ма. Мъл­вя­ло се, че той е извън­б­рач­но дете на ста­рия крал на Шил­ла от една от люби­ми­те му кисенг – крал­с­ки налож­ни­ци. Май­ка­та на хуа­ранг има­ла позна­ния в шама­низ­ма – баба ѝ била про­чу­та шаман­ка и тя овла­дя­ла част от изкус­т­во­то пре­ди да ста­не налож­ни­ца. Как­во­то зна­е­ла пре­да­ла на сина си. Така Ким Ги Су си спе­че­лил прозви­ще­то „Рица­рят – шаман“.
Запи­ши уме­ние „Шама­ни­зъм“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
8
- Над­лъж и нашир се носе­ли мъл­ви­те за мно­гоб­рой­ни­те уме­ния на Ким Ги Су, но сред всич­ки оста­на­ли него­ви уме­ния, хуа­ранг се сла­вил с изклю­чи­тел­ния си къс­мет, кой­то го спа­ся­вал от не една, при­вид­но, без­на­деж­д­на ситу­а­ция. Про­чул се с прозви­ще­то „Гале­ник на съд­ба­та“ зара­ди това си умение.
Запи­ши уме­ние „Къс­мет“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10..
9
- Мъл­ви­те за мно­гоб­рой­ни­те уме­ния на Ким Ги Су се носе­ли из цяла Шил­ла, но сред тях, осо­бе­но се откро­я­ва­ла бър­зи­на­та на него­ви­те реф­лек­си. Бил спо­со­бен да хва­не стре­ла по вре­ме на полет и свис­тя­що ост­рие на меч меж­ду дла­ни­те си. Про­чул се с прозви­ще­то „Сян­ка­та на свет­ка­ви­ца­та“ зара­ди това си умение.
Запи­ши уме­ние „Реф­лекс“. Ако това е пър­во­то ти уме­ние, вър­ни се на 1 и избе­ри вто­ро, ако е вто­ро­то ти уме­ние — иди на 10.
10
Кори­ги­рай точ­ки­те си за Съз­на­ние и Позна­ние съг­лас­но избра­ни­те в пре­диш­ни­те епи­зо­ди Уме­ния :Иму­ни­тет към отро­ви +1т. Познание
Майс­тор стре­лец + 1т. Съзнание
Майс­тор на ост­ри­е­то + 1т. Съзнание
Само­кон­т­рол + 1т. Съзнание
Шама­ни­зъм + 1т. Познание
Иди на 11.
11
Км Ги Су вър­ве­ше с отме­ре­ни крач­ки по отъп­ка­ния път. Беше лято – сезо­нът на ряз­ко сме­ня­щи се порой­ни дъж­до­ве със сил­но слън­це и при­ро­да­та око­ло него беше при­каз­но зеле­на. Въз­ду­хът беше тежък от вла­га­та на изпа­ря­ва­ща­та се от послед­ния порой вода и уха­ни­е­то на пол­с­ки цве­тя, при­ме­сен със спе­ци­фич­ния мирис на загни­ва­ща рас­ти­тел­ност. Пътят щеше да го изве­де до село Йосу, род­ния край на про­къл­на­та­та девой­ка. хуа­ранг въз­дъх­на и отно­во прехвър­ли в ума си раз­го­во­ра с магис­т­ра­та Канг, кой­то го беше отпра­тил на тази безум­на задача.
— Помог­ни на ста­рия си при­ятел, Ги Су! Мом­че­то ми линее от ден на ден, запри­лич­ва все пове­че на призрак! — бе казал магис­т­ра­та, а си бе помис­лил: „Проклет­ни­кът се нали­ва по цели дни и нощи и ме изла­га жес­то­ко! Ще си загу­бя и служ­ба­та и рено­ме­то, с този мой непрокопсаник!“
— Мно­го бих искал да Ви помог­на магис­тър Канг… — бе започ­нал оправ­да­ни­е­то си рица­рят хуа­ранг, но вед­на­га бе срязан.
— Спом­ни си как пре­ди годи­на, кога­то бе нес­п­ра­вед­ли­во обви­нен, че си посег­нал на чест­та на дъще­ря­та на магис­тър Ли, аз бях този, кой­то помог­на на спра­вед­ли­вост­та да въз­тър­жес­т­ву­ва! Нима искам мно­го в отпла­та! — на кое­то Ким Ги Су може­ше само да отвърне:
— Не, дос­то­поч­те­ни и спра­вед­ли­ви магис­т­ре! — и да доба­ви покла­няй­ки се през стис­на­ти зъби — Ще бъде най – висо­ка чест за мен да помог­на на вашия бла­го­чес­тив наслед­ник! — „За чия­то бла­го­чес­ти­вост се носят леген­ди из бор­де­и­те на сто­ли­ца­та, как­то чувам“ — беше доба­вил наум.
— Освен това, след като извър­шиш това бла­го­род­но и геро­ич­но дело, поко­ле­ния куан­г­де ще те въз­хва­ля­ват и просла­вят! — беше додал магис­тъ­рът, пола­гай­ки огром­ни уси­лия да не изда­де облек­че­на­та си усмив­ка. „Сякаш прокле­ти­те, крес­ли­ви пъс­т­род­реш­ков­ци и сега не бъл­ват все­въз­мож­ни неби­ва­ли­ци по мой адрес!“ — бе си помис­лил Ги Су, покла­няй­ки се още по-нис­ко, за да не се виж­да почер­ве­ня­ло­то му от гняв лице.
И така, той скъ­ся­ва­ше с отме­ре­на крач­ка раз­сто­я­ни­е­то до зада­ча­та си. Да раз­бе­ре защо всич­ки кан­ди­дат – жени­хи на зло­чес­та­та, про­къл­на­та девой­ка не дожи­вя­ват утро­то, след като са отпра­ви­ли наме­ре­ни­я­та си и, сти­га да е в рам­ки­те на въз­мож­но­то и пости­жи­мо­то, да вдиг­не въп­рос­но­то прокля­тие, за да може магис­т­рат­с­ки­ят син да заяви пре­тен­ци­и­те си към нея и да спре да уни­що­жа­ва мето­дич­но и упо­ри­то налич­ния алко­хол в сто­ли­ца­та и име­то на баща си заед­но с него. Как – Ким Ги Су няма­ше пред­ста­ва, но беше длъ­жен да даде най – добро­то от себе си. Така или ина­че щеше да ста­не за смях сред дру­га­ри­те си, поне може­ше да завър­ши обид­на­та мисия с успех. Налег­нат от мрач­но наст­ро­е­ние, ряз­ко кон­т­рас­ти­ра­що с кра­си­вия пей­заж око­ло него, извед­нъж Ги Су чу рез­ки вико­ве и кря­съ­ци, кои­то го вър­на­ха в настоящето.
Избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш – 12, 13 или 14.
12
Извед­нъж от висо­ки­те тре­ви на десе­ти­на мет­ра пред него се изпра­ви­ха некол­ци­на дри­па­ви, бра­дя­са­ли и осе­за­е­мо нечис­топ­лът­ни мъже, въо­ръ­же­ни със сопи, брад­ви, касап­с­ки ножо­ве и дори един ръж­дя­сал меч. Два нес­ко­по­са­но напра­ве­ни лъка бяха изпъ­на­ти, насоч­вай­ки към него стре­ли със заос­т­ре­ни вър­хо­ве. Мъжа­ги­те пола­га­ха огром­ни уси­лия да изглеж­дат страш­но и оче­вид­но се взе­ма­ха нaсе­ри­оз­но. Ким Ги Су не жела­е­ше да раз­ва­ля изгра­де­ни­те явно с мно­го сухи тре­ни­ров­ки стра­хо­ви­ти физи­о­но­мии пред себе си, зато­ва поло­жи уси­лие и спо­да­ви сме­ха си в шепа, спи­рай­ки на мяс­то. Страш­ни­ци­те, явно при­ели този му жест за израз на упла­ха, доба­ви­ха и неч­ле­но­раз­дел­ни вико­ве към сце­на­та, за да го вце­пе­нят съв­сем. Поч­ти успя­ха защо­то на хуа­ранг му се нало­жи да вдиг­не и дру­га­та ръка към уста­та си. Един от тях, явно гла­ва­та­рят им, се прибли­жи към него и изръмжа:
— Хай­де сега, бога­таш­че, давай насам пари­те и оръ­жи­я­та, ако ти е мил живо­тът! — оста­на­ли­те също се прибли­жи­ха и бав­но обра­зу­ва­ха кръг око­ло него.
Явно бан­да крад­ци му бяха уст­ро­и­ли заса­да.Ако Ким Ги Су е майс­тор на меча и решиш да им демон­с­т­ри­ра уме­ни­е­то си – 15
Ако Ким Ги Су е майс­тор стре­лец и решиш да ги спла­ши – 16.
Ако е шаман и реши да ги стрес­не – 17
Ако има уме­ни­я­та хариз­ма и само­кон­т­рол – иди на 18.
При все­ки друг слу­чай – 19.
13
- Оста­ве­те ме! Проклет­ни­ци! — чу се изтъ­нял стар­чес­ки глас. — Не! Не! Не пер­га­мен­та! Ще го съси­пе­те! Нес­рет­ни­ци! За как­во ви е? Вие едва ли може­те да четете!
Сред бур­ния смях на гру­па мъже се открои един плъ­тен и дрез­гав глас.
— Така е стар­че, но пък сигур­но е ценен. Ще му взе­мем доб­ри парици!
— Ценен е за мен, не и за вас изко­па­е­ми таки­ва! Дано в след­ва­щия си живот се пре­ро­ди­те в изтри­вал­ки за задници…охххх! — тира­да­та завър­ши със жалос­тив стон.
— Я да млък­ваш, дяд­ка, че да не стиг­неш по–бързо там, за къде­то си се запътил!
— И вие ще стиг­не­те там, рано или къс­но, изед­ни­ци нед­ни, и тога­ва Буда ще ви съди за изстъп­ле­ни­я­та ви! Не! Вни­ма­тел­но с кол­ба­та! Оххх! Да си счу­пиш кра­ка дано!
— Ако не млък­неш, ще го счу­пя в тво­и­те зад­ни час­ти, дъртако!
Ким Ги Су изка­чи леко­то въз­ви­ше­ние и ста­на сви­де­тел на стран­на и, в друг слу­чай, смеш­на глед­ка. Шес­ти­ма дри­па­ви мъже, въо­ръ­же­ни с при­ми­тив­ни оръ­жия бяха наоби­ко­ли­ли един въз­рас­тен стран­с­т­ващ монах, кой­то кръ­же­ше око­ло тях и раз­мах­ва­ше кока­лес­ти­те си ръце в безус­пеш­ни опи­ти да уло­ви няка­къв навит на руло сви­тък, кой­то оне­зи под­хвър­ля­ха помеж­ду си. Стар­че­то не спи­ра­ше да прокле­тис­ва, с кое­то пери­о­дич­но си спе­чел­ва­ше по един рит­ник отзад от най – близ­кия от мъже­те до него. Оче­вид­но Ги Су ста­ва­ше нево­лен сви­де­тел на това, как бан­да път­ни раз­бой­ни­ци оби­ра въз­рас­тен монах.
Той, раз­би­ра се, не може­ше да оста­не безу­час­тен, затова:
Ако е майс­тор на меча и реши да демон­с­т­ри­ра уме­ни­е­то си – 23
Ако е майс­тор стре­лец и реши да ги спла­ши – 24
Ако е шаман и реши да ги стрес­не – 25
Във все­ки друг слу­чай иди на 27
14
Ким Ги Су чу пред себе си дет­с­ки смях и вико­ве, как­то и кучеш­ко кви­че­не, кое­то пре­рас­на в приглу­шен лай и отно­во се изви­си до вой. хуа­ранг забър­за крач­ка, изка­чи въз­ви­ше­ни­е­то пред себе си и пред очи­те му се раз­кри една от най- ужа­ся­ва­щи­те глед­ки, кои­то бе виж­дал в живо­та си. Бан­да хла­пе­тии бяха прикле­щи­ли едно дръг­ли­во псе, в прост­ран­с­т­во­то меж­ду две ска­ли и го обстрел­ва­ха с праш­ки, заре­де­ни със сит­ни камъ­че­та. Бед­но­то живот­но се щура­ше насам – натам като пощрък­ля­ло, в безус­пеш­ни опи­ти да избег­не поред­ния залп, а все­ки път за бяг­с­тво му бе отря­зан, тъй като жес­то­ки­те хла­пе­та го бяха обгра­ди­ли в полук­ръг. На всич­ко­то отго­ре, някак, бяха успе­ли да завър­жат опаш­ка­та на гор­ко­то псе за един от зад­ни­те му кра­ка с пар­че канап, допъл­ни­тел­но затруд­ня­вай­ки дви­же­ни­е­то му и уве­ли­ча­вай­ки без­по­мощ­на­та му аго­ния. Спра­вед­лив гняв изпъл­ни цяло­то същес­т­во на хуа­ранг при вида на тази жес­то­кост и той забър­за към мал­ки­те садис­ти, за да въз­да­де правосъдие.
— Хей, вие! – изкре­щя той. Нех­ра­ни­май­ков­ци таки­ва! Я вед­на­га преста­не­те! Защо измъч­ва­те животното!
Деца­та му отвър­на­ха със смях и заля­ха с нов залп куче­то, кое­то се бе сви­ло при­ми­ре­но и очак­ва­ше съд­ба­та си.
— Я, да се раз­ка­ра­те вед­на­га! Сега ще ви скъ­сам уши­те! – побес­ня Ги Су.
В отго­вор, едно от по-едри­те хла­пе­та се извър­на към него, при­це­ли се и го заме­ри с камък от праш­ка­та си. хуа­ранг с леко­та избег­на и без това неточ­ния изстрел, но това окон­ча­тел­но пре­ля чаша­та на тър­пе­ни­е­то му и той се впус­на в бяг към кал­па­за­ни­те. Те от своя стра­на, раз­бра­ли, че неща­та никак не отиват на доб­ре за тях, тът­ри­ха да бягат към селото.
— Вър­не­те се, сит­ни проклет­ни­ци! Не бягай­те! Ще раз­бе­ра кои сте и ще се погри­жа да си полу­чи­те заслу­же­но­то! – Ги Су дотър­ча с вико­ве до мяс­то­то, на кое­то се бе разиг­ра­ла жес­то­ка­та случ­ка. Куче­то се бе пона­диг­на­ло и наблю­да­ва­ше спа­си­те­ля си със сме­си­ца от учуд­ва­не и благодарност.
— Еишшшш! – изру­га за послед­но хуа­ранг и се обър­на към куче­то, кое­то проским­тя умо­ли­тел­но и се придви­жи към него. Ги Су се наве­де и раз­вър­за кана­па, пристя­гащ опаш­ка­та и кра­ка му. Бла­го­дар­но­то живот­но зараз­мах­ва осво­бо­де­на­та си опаш­ка и започ­на да бли­же ръка­та на рицаря.
— Доб­ре, доб­ре! Няма защо да ми бла­го­да­риш! Хай­де, сега си зами­на­вай по пътя и друг път стой далеч от хлапетии.
Хуа­ранг се изпра­ви и пое по пътя си, но след някол­ко крач­ки спря и уста­но­ви, че чети­ри­но­го­то се мък­не поди­ре му.
— А, не! Хай­де, зами­на­вай си! – куче­то не помръд­на. – Марш! – псе­то го изгле­да гуз­но след кое­то отно­во се нахвър­ли да го бли­же по ръцете.
— Оооо, преста­ни! Как­во да те пра­вя! Имаш къс­мет, че не ям кучеш­ко! Да зна­еш, че няма да те хра­ня и ще се опра­вяш сам! Пък като искаш, мък­ни се след мен! Да видим доко­га ще издър­жиш! – живот­но­то заским­тя от щас­тие и даже пре­пи­ка тре­ва­та под себе си.
— Само ти ми лип­с­ва­ше! Сега сигур­но ще се про­чуя и като Пове­ли­те­ля на Куче­та­та, или Закрил­ни­ка на Чети­ри­но­ги­те – изсум­тя той и два­ма­та поеха към село Йо Су.
Вече си имаш куче.
Иди на 22.
15
Ким Ги Су сва­ли ръце­те си като ги дър­же­ше кол­ко­то може встра­ни от тяло­то си.
Ами, виж­те сега мом­че­та, относ­но пари­те, не са мно­го, но ще ви ги дам.
— Пър­во оръ­жи­е­то! — отвър­на гла­ва­та­рят. — По – бързо!
— Доб­ре, доб­ре! Само се успо­кой­те! — хуа­ранг отка­чи меча си и как­то беше прибран в нож­ни­ца­та, му го пода­де с дръж­ка­та напред. Дока­то онзи пося­га­ше Ги Су му под­хвър­ли раз­вър­за­на­та си кесия, така че моне­ти­те в нея се раз­пръс­на­ха, летей­ки към лице­то на гла­ва­та­ря. Дока­то той изне­на­дан вди­га­ше ръце да се пред­па­зи, рица­рят свет­ка­вич­но пристъ­пи напред и го уда­ри с муш­кащ удар в диаф­раг­ма­та с дръж­ка­та на меча. Замах­на наго­ре и мечът изле­тя висо­ко във въз­ду­ха, привли­чай­ки погле­ди­те на засти­на­ли­те от изне­на­да бан­ди­ти. В също­то вре­ме, той вече бе вихър от дви­же­ние, изби­вай­ки лъко­ве­те от ръце­те на стрел­ци­те с праз­на­та нож­ни­ца пре­ди оне­зи да могат да пус­нат стре­ли­те си. Пре­тър­ко­ли се назад, про­тег­на се теат­рал­но и мечът пад­на в ръка­та му. С бър­зо дви­же­ние на кит­ка­та под­къ­си сплъс­те­на­та бра­да на гла­ва­та­ря с два сан­ти­мет­ра, мръд­на ост­ри­е­то леко напред и го опря в гър­ло­то му. Пиш­ман бан­ди­та бе види­мо поси­вял от страх, въп­ре­ки солид­ния пласт мър­со­тия покри­ващ лице­то му.
Е, при­яте­лю, нали иска­ше пари­те и оръ­жи­е­то ми – полу­чи ги. Искаш ли още нещо? — попи­та Ким Ги Су без сле­да от весе­лост в гла­са си.
Иди на106..
16
Ким Ги Су сва­ли ръце­те си като ги дър­же­ше кол­ко­то може встра­ни от тяло­то си.
— Ами, виж­те сега мом­че­та, относ­но пари­те, не са мно­го, но ще ви ги дам.
— Пър­во оръ­жи­е­то! — отвър­на гла­ва­та­рят. — По – бързо!
— Доб­ре, доб­ре! Само се успо­кой­те! — Ким Ги Су отка­чи меча си и го хвър­ли в кра­ка­та на гла­ва­та­ря. Онзи се наве­де и го взе. През това вре­ме хуа­ранг бе взел кеси­я­та с пари­те в една­та си ръка и лъка в дру­га­та. Хвър­ли раз­вър­за­на­та кесия към лице­то на гла­ва­та­ря и той вдиг­на инс­тин­к­тив­но ръце, за да се пред­па­зи от летя­щи­те моне­ти. В също­то вре­ме Ги Су свет­ка­вич­но измък­на стре­ла от кол­ча­на си, клек­на на коля­но и стре­ля. Стре­ла­та му раз­це­пи на две летя­ща­та към него вра­жес­ка стре­ла и отне­се шап­ка­та от гла­ва­та на стре­ле­ца. Пре­тър­ко­ли се и повто­ри също­то упраж­не­ние с вто­рия стре­лец. Изпра­ви се и заре­ди тре­та­та стре­ла на педя от лице­то на втре­ще­ния гла­ва­тар. Очи­те на онзи се съб­ра­ха при вида на зло­ве­що­то ост­рие на стрелата.
— Този вид стре­ли се каз­ват „таран“. — осве­до­ми го рица­рят.- Наиме­но­ва­ни­е­то им идва от тежест­та на ост­ри­е­то – само то тежи двес­та гра­ма. Така­ва стре­ла може да про­бие под­си­ле­на дър­ве­на пор­та и да оста­ви дуп­ка в нея, през коя­то да си провреш ръка­та. Пред­ста­ви си ако ти, или при­ятел­че­та­та ти мръд­не­те, как­во ще се слу­чи с гла­ва­та ти. Е, нали иска­ше пари­те и оръ­жи­е­то ми – полу­чи ги. Искаш ли още нещо? — попи­та Ким Ги Су без сле­да от весе­лост в гла­са си.
Иди на106..
17
Ким Ги Су сва­ли ръце­те си като ги дър­же­ше кол­ко­то може встра­ни от тяло­то си.
— Ами, виж­те сега мом­че­та, относ­но пари­те, не са мно­го, но ще ви ги дам.
— Пър­во оръ­жи­е­то! — отвър­на гла­ва­та­рят. — По – бързо!
— Доб­ре, доб­ре! Само се успо­кой­те! — Ким Ги Су отка­чи меча си и го хвър­ли в кра­ка­та на гла­ва­та­ря. Онзи се наве­де и го взе. През това вре­ме хуа­ранг бе взел кеси­я­та с пари­те в една­та си ръка и лъка в дру­га­та. Хвър­ли раз­вър­за­на­та кесия към лице­то на гла­ва­та­ря и той вдиг­на инс­тин­к­тив­но ръце, за да се пред­па­зи от летя­щи­те моне­ти. През това вре­ме Ги Су бе извър­шил едно простич­ко закли­на­ние, кое­то уме­е­ше – за сгъс­тя­ва­не на мъг­ла. За секун­ди цяла­та вди­га­ща се пара от мок­ра­та земя наоко­ло се съб­ра в ради­ус на десет мет­ра око­ло него, обра­зу­вай­ки гъс­та, млеч­на пеле­на, в коя­то бе труд­но човек да раз­ли­чи ръце­те пред лице­то си. Може­ше да задър­жи мъг­ла­та само за десе­ти­на секун­ди, но и те му бяха доста­тъч­ни. За това вре­ме той с някол­ко точ­ни юмруч­ни уда­ра обе­зо­ръ­жи стрел­ци­те, измък­на меча си от ръце­те на втре­ще­ния гла­ва­тар, изва­ди го от нож­ни­ца­та и кога­то мъг­ла­та се вдиг­на тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то беше дошла, онзи усе­ти вър­ха на меча до гър­ло­то си.
— Магия!
— Да. Точ­но така! Е, нали иска­ше пари­те и оръ­жи­е­то ми – полу­чи ги. Искаш ли още нещо? — попи­та Ким Ги Су без сле­да от весе­лост в гла­са си.
Иди на106..
18
Ким Ги Су сва­ли ръце­те си, като ги дър­же­ше кол­ко­то може встра­ни от тяло­то си.
— Ами, виж­те сега мом­че­та, относ­но пари­те, не са мно­го, но ще ви ги дам.
— Пър­во оръ­жи­е­то! — отвър­на гла­ва­та­рят. — По – бързо!
— Доб­ре, доб­ре! Само се успо­кой­те! — Ким Ги Су отка­чи меча си и го хвър­ли в кра­ка­та си.
— Ето! Само че исках да ви кажа, че мал­ко сте се пообъркали.
— Така ли? И защо? — попи­та бандитът.
— Ами аз съм хуа­ранг Ким Ги Су – сигур­но сте чува­ли за мен, чес­то ме нари­чат и „Непок­ла­ти­мия“. Имам пра­ви­тел­с­т­вен указ да раз­след­вам даден слу­чай в близ­ко­то село – ето го. — Ги Су им пока­за нави­тия пер­га­мент. — Та, не знам дали изоб­що някой от вас си е имал рабо­та с рицар хуа­ранг, но като гле­дам, май не сте. Един­с­т­ве­ни­ят ви шанс да ме изне­на­да­те, бе да ме напад­не­те в гръб. Стрел­ци­те ви са два­ма и са един до друг в една линия. Не знам дали ви е извес­т­но, но от това раз­сто­я­ние мога да избег­на стре­ли­те им без осо­бен проб­лем – пре­ка­рал съм доста вре­ме в тре­ни­ров­ки за избяг­ва­не на летя­щи ост­ри­е­та. Дори и да не успея – ваши­те стре­ли са дър­ве­ни, със заос­т­ре­ни вър­хо­ве, а аз нося бро­ня. Освен ако не се целят в очи­те ми и ако не са едни от най – доб­ри­те стрел­ци в крал­с­т­во­то, кое­то едва ли е така, те просто са без­по­лез­ни. Може­те да сва­ли­те играч­ки­те си мом­че­та! — обър­на се към сащи­са­ни­те стрел­ци Ким Ги Су. Оста­на­ли­те сте въо­ръ­же­ни с под­ръч­ни сред­с­тва – кой от Вас смя­та, че може да отър­ве кожа­та при сблъ­сък с бро­ни­ран и въо­ръ­жен хуа­ранг? Ти? — той посо­чи про­из­во­лен раз­бой­ник. — Или пък ти? Или смя­та­те да се нахвър­ли­те вку­пом? Още по – доб­ре за мен, защо­то пове­че ще си пре­чи­те, откол­ко­то да дейс­т­ва­те в син­х­рон. Така че мом­че­та – хуа­ранг изва­ди кеси­я­та си и изси­па пари­те си на земя­та – ето и пари­те ми. Кой пръв ще се опи­та да ги вземе?
— Ами, виж­да­те ли гос­по­ди­не, ъъъ, май е ста­на­ла греш­ка. Ъъъ, тако­ва взех­ме ви за бан­дит. Тука, виж­да­те ли, чух­ме се навър­тат таки­ва и, ъъъ, тако­ва­та… ами с мом­че­та­та реших­ме да ги посп­ла­шим. Ъъъ, така де, да им пока­жем кол­ко е лошо да се пла­шат така поч­те­ни­те път­ни­ци и хора­та от село­то набли­зо. Ама се поо­бър­ках­ме, май. — оста­на­ли­те заки­ма­ха тол­ко­ва енер­гич­но, че щяха да им се схва­нат вратовете.
— Ахаа! Сега раз­би­рам! Зна­чи спо­ред вас аз съм бан­дит, така ли! Долен раз­бой­ник! А! — крес­на Ги Су.
— Нннне! Не, не, не, не, не, не, не! Нищо тако­ва, гос­по­ди­не. От тре­ва­та ннне Ви видях­ме доб­ре, пък и аз съм късог­лед и кри­вог­лед! — отвър­на онзи и демон­с­тар­тив­но съб­ра очи, сякаш забе­ля­зал бра­да­ви­ца на вър­ха на носа си.
— Вввиж­те, изтър­вах­те Си пари­ци­те, без да иска­те, ъъъ, моля Ви мах­не­те оръ­жи­е­то, за да Ви помог­на да ги съберем,а! Моля Ви! — гла­ва­та­рят про­дъл­жи да гле­да вър­ха на носа си.
Ги Су отдръп­на меча си и онзи се просна на земя­та да съби­ра жълтиците.
— Бяха точ­но три­де­сет и две. — инфор­ми­ра той пани­кьо­са­ния разбойник.
Отне му точ­но десет секун­ди да събе­ре пари­те, да ги почис­ти от туфи­те тре­ва изскуб­на­ти в бър­зи­на­та и да ги пус­не в кеси­я­та му с тре­пе­ре­щи пръс­ти, сякаш моне­ти­те бяха нажежени.
— Ето, доб­ри ми гос­по­ди­не! Запо­вя­дай­те! Изви­не­те ни още вед­нъж! Пус­не­те ни да си ходим сега, а! — каза онзи и започ­на бав­но и вни­ма­тел­но да отстъп­ва назад. Ги Су го оста­ви да напра­ви две крач­ки и извика:
— Стой!
Онзи се зако­ва на място.
— Ти не каза ли, че си кривоглед?
— Аммми, аз всъщ­ност гле­дах наст­ра­ни гос­по­ди­не! — бан­ди­тът започ­на да тра­ка със зъби от страх.
Ги Су вече едва се удър­жа­ше да не прихне.
— Аха! Как­то ви казах имам мал­ко рабо­та в съсед­но­то село и ще се навър­там наоко­ло. Зато­ва няма нуж­да да се тре­во­жи­те за оне­зи бан­ди­ти – сега като ми казах­те, лич­но ще ги потър­ся, за да срещ­нат спра­вед­ли­во­то си нака­за­ние. Така че може­те спо­кой­но да се при­би­ра­те по домо­ве­те си. А ако слу­чай­но срещ­не­те оне­зи злос­тор­ни­ци, не се зани­ма­вай­те с тях, само им каже­те, че ако им е мил живо­тът е доб­ре да се оме­тат от тук, кол­ко­то се може по-ско­ро, защо­то аз идвам за тях.
— Ддда, сме­ли хуа­ранг! Ттак­ка и ще напра­вим! Нали момчета?
— Да!
— Да! — изви се хор от раз­тре­пе­ра­ни, но настой­чи­ви гласове.
‑Бра­во на вас! — каза Ги Су.
— Ъъъ, гос­по­ди­не, ъъъ, такова…
Ако имаш уме­ние „Къс­мет“ — иди на 20. Ако не – 21.
19
Ким Ги Су сва­ли ръце­те си, като ги дър­же­ше кол­ко­то може встра­ни от тяло­то си.
— Ами, виж­те сега мом­че­та, относ­но пари­те, не са мно­го, но ще ви ги дам.
— Пър­во оръ­жи­е­то! — отвър­на гла­ва­та­рят. — По – бързо!
— Доб­ре, доб­ре! Само се успо­кой­те! — Ким Ги Су отка­чи меча си и го хвър­ли в кра­ка­та си.След това хвър­ли раз­вър­за­на­та кесия към лице­то на гла­ва­та­ря и той вдиг­на инс­тин­к­тив­но ръце, за да се пред­па­зи от летя­щи­те моне­ти. В това вре­ме Ги Су вече бе вихър от дви­же­ние. Хвър­ли се към меча си, пре­вър­тя се на земя­та през рамо и заби дръж­ка­та в коре­ма на гла­ва­та­ря, след това го завър­тя в полук­ръг и с набра­на­та инер­ция го запра­ти към два­ма­та стрел­ци. Самия той изпол­з­ва вър­тя­щия момент и връх­ле­тя вър­ху оста­на­ли­те раз­бой­ни­ци, кои­то раз­бра­ли, че са напра­ви­ли сери­оз­на греш­ка, дадо­ха най – добро­то от себе си, за да дви­жат кра­ка­та си кол­ко­то се може по – бър­зо, бягай­ки през гла­ва в раз­лич­ни посо­ки. Ги Су се обър­на към пова­ле­ни­те от гла­ва­та­ря стрел­ци, но и три­ма­та вече се изпра­вя­ха пани­чес­ки и къде на два, къде на чети­ри кра­ка, тът­ри­ха да бягат. Ги Су съб­ра раз­пръс­на­ти­те си моне­ти и про­дъл­жи по пътя си. Пиш­ман раз­бой­ни­ци­те щяха дъл­го вре­ме да пре­мис­лят пре­ди отно­во да се мяр­нат насам.
Иди на 22.
20
- Да? — под­ка­ни го Ги Су.
— Ами, ние, ъъъ, иска­ме да ви помог­нем във ваше­то бла­го­род­но начи­на­ние и, ъъъ, в знак на изви­не­ние да ви дадем този скро­мен дар! — Гла­ва­та­рят изва­ди мал­ка, здра­во заши­та, изду­та коже­на тор­бич­ка. — Даде ни го един добър монах. Ако го хвър­ли­те сил­но и се уда­ри в нещо твър­до се чува „БУУ­УМ!“ и нещо­то изчез­ва в облак прах и дим! Ето запо­вя­дай­те! — бан­ди­тът дър­же­ше тор­бич­ка­та сякаш е змия.
Хуа­ранг я взе и каза:
— Е, бла­го­да­ря ви мом­че­та, а сега марш оттук!
— Да, да, бла­го­род­ни гос­по­ди­не, тръг­ва­ме си. Довиж­да­не на вас ъъъм, така де, сбо­гом. На добър час и успех във всич­ко… — дър­до­ре­ха бан­ди­ти­те дока­то сит­не­ха зад­неш­ком. Отда­ле­чи­ха се на два­де­се­ти­на мет­ра ходом, след кое­то хук­на­ха да бягат през глава.
Ким Ги Су най–после прих­на и се посмя доб­ре някол­ко мину­ти, след кое­то про­дъл­жи пътя си.
Запи­ши кодо­ва дума „жар“. Иди на 22.
21
- Да? — под­ка­ни го Ги Су.
— Ами, ние, ъъъ, иска­ме да Ви помог­нем във ваше­то бла­го­род­но начи­на­ние и, ъъъ, в знак на изви­не­ние да Ви дадем този скро­мен дар! — Гла­ва­та­рят изва­ди мал­ка, неуг­лед­на кол­бич­ка. — Даде ни го един добър монах. Про­чис­т­ва и избис­т­ря ума тая теч­ност – и за дока­за­тел­с­т­во отпи глът­ка от нея.
— Е, бла­го­да­ря Ви мом­че­та, а сега марш оттук!
— Да, да, бла­го­род­ни гос­по­ди­не, тръг­ва­ме си. Довиж­да­не на Вас ъъъм, така де, сбо­гом. На добър час и успех във всич­ко… — дър­до­ре­ха бан­ди­ти­те дока­то сит­не­ха зад­неш­ком. Отда­ле­чи­ха се на два­де­се­ти­на мет­ра ходом след, кое­то хук­на­ха да бягат през глава.
Ким Ги Су най – после прих­на и се посмя доб­ре някол­ко мину­ти, след кое­то про­дъл­жи пътя си.
Уве­ли­чи точ­ки­те си за Съз­на­ние с една. Иди на 22.
22
Ким Ги Су пристиг­на в село­то в къс­ния сле­до­бед. Сгъс­тя­ва­ща се мъг­ла бе започ­на­ла да скри­ва покри­ви­те на пет­де­се­ти­на­та къщи на мес­т­ни­те оби­та­те­ли. Въз­ду­хът бе тол­ко­ва вла­жен, че сякаш леп­не­ше по ръце­те и лице­то на хуа­ранг и бе наси­тен с уха­ни­е­то на зелен чай. Ги Су поглед­на към два­та хъл­ма, засти­на­ли като мъл­ча­ли­ви пази­те­ли на посе­ли­ще­то. Те бяха гриж­ли­во тера­си­ра­ни и засе­ти с аро­мат­но­то храс­то­вид­но рас­те­ние, чий­то добив бе основ­ния поми­нък на мес­т­ни­те. Глед­ка­та на зеле­ни­те стъ­па­ла на въз­ви­ше­ни­я­та, кои­то изчез­ва­ха в млеч­но­бя­ла­та пеле­на от мъг­ла, съз­да­ва­ше стран­но чув­с­т­во на мис­тич­ност и без­в­ре­мие, сякаш там, къде­то вър­хо­ве­те на хъл­мо­ве­те се губе­ха започ­ва­ше без­к­рая на все­ми­ра и края на све­та. Този пей­заж бе еднов­ре­мен­но кра­сив и по сво­е­му запла­ши­те­лен, про­ти­во­пос­та­вяй­ки края на позна­то­то и реал­но­то с нача­ло­то на непоз­на­то­то и забу­ле­но­то в тайн­с­т­ве­ност. хуа­ранг оста­на загле­дан във въз­ви­ше­ни­я­та някол­ко мину­ти, изпъл­нен с про­ти­во­ре­чи­ви­те чув­с­т­ва­та на мир и безпокойство.
Чу прибли­жа­ва­щи се стъп­ки, извър­на се и видя мина­ва­ща набли­зо старица.
— В мир ли сте? – позд­ра­ви учти­во Ги Су.
— Отиде си мира от село Йо Су, мом­ко! – отвър­на тя. – Откак она­зи взе да омай­ва мом­ци­те ни, няма мир за нас! Вче­ра погре­бах­ме и Джи Уон Хян. И него затри. Про­къл­на­ти сме ние и няма мир за нас! Вър­ви си стран­ни­ко и не се връ­щай тук пове­че! – гла­са ѝ заглъх­ва­ше дока­то тя отми­на и очер­та­ни­я­та ѝ започ­на­ха да се губят в бяла­та пелена.
Ким Ги Су беше твър­де втре­щен от отго­во­ра на ста­ри­ца­та, за да може да отвър­не нещо. Не беше очак­вал радуш­но посре­ща­не, но подоб­но зло­ве­що предуп­реж­де­ние наис­ти­на го потре­се. Нещо опре­де­ле­но не беше наред в село Йо Су. Той постоя извес­т­но вре­ме сам в мъг­ла­та, след кое­то реши да…пораз­пи­та наоко­ло иди на 30
огле­да покрай­ни­ни­те на село­то — мини на 31
се насо­чи пра­во към къща­та на девой­ка­та — иди на 32
23
Ким Ги Су се впус­на в спринт към нами­ра­щи­те се на пет­де­се­ти­на мет­ра пред него раз­бой­ни­ци. Раз­по­ло­же­ни­е­то им бе в него­ва пол­за, тъй като гру­пич­ка­та беше с гръб към него, обра­зу­вай­ки полук­ръг око­ло щура­щия се и прокле­тис­ващ монах.
— Вър­не­те ми неща­та, глу­па­ци! – кря­ка­ше стар­че­то. – Аз съм монах – чаро­дей и дъл­ги годи­ни съм изуча­вал тай­ни­те на езо­те­ри­ка­та. – мона­хът се спря и зака­ни­тел­но раз­ма­ха юмрук. – Ако не се вра­зу­ми­те ще сто­ва­ря вър­ху ви демо­ни от най – ужас­ния кръг на Сед­мия Ад!
Раз­бой­ни­ци­те избух­на­ха в смях.
— Доб­ре тога­ва! Сами си го изпро­сих­те! – мона­хът вдиг­на ръце към небе­то и зана­реж­да – Шина­ян­т­ра ‚маха­ра­ва, омнавашивая.
В този момент Ги Су връх­ле­тя вър­ху най – близ­кия раз­бой­ник, кой­то бе повдиг­нал сопа­та си, явно, с наме­ре­ни­е­то да цапар­до­са по гла­ва­та уста­тия монах. Изри­та го в свив­ка­та на коля­но­то и онзи с рев, пове­че от страх откол­ко­то от бол­ка, се просна по гръб. Ким Ги Су с два бър­зи маха на меча си изби от ръце­те на сащи­са­ни­те бан­ди­ти при­те­жа­ни­я­та на мона­ха и с още два обе­зо­ръ­жи оста­ва­щи­те два­ма. Раз­бой­ни­ци­те го дари­ха с погле­ди на див ужас и хук­на­ха да бягат, на къде­то им видят очи­те. Ги Су се обър­на към пова­ле­ния про­тив­ник, но и той вече пре­пус­ка­ше, накуц­вай­ки и кре­ще­ше кол­ко­то му глас дър­жи “ДЕЕ­Е­МО­О­О­О­ОН”.
Иди на107..
24
Ким Ги Су изва­ди някол­ко стре­ли с широ­ки и плос­ки вър­хо­ве и ги наре­ди до себе си – не жела­е­ше да уби­ва раз­бой­ни­ци­те, а само да ги спла­ши. Раз­по­ло­же­ни­е­то им бе в него­ва пол­за, тъй като гру­пич­ка­та беше с гръб към него, обра­зу­вай­ки полук­ръг око­ло щура­щия се и прокле­тис­ващ монах.
— Вър­не­те ми неща­та, глу­па­ци! – кря­ка­ше стар­че­то. – Аз съм монах – чаро­дей и дъл­ги годи­ни съм изуча­вал тай­ни­те на езо­те­ри­ка­та. – мона­хът се спря и зака­ни­тел­но раз­ма­ха юмрук. – Ако не се вра­зу­ми­те ще сто­ва­ря вър­ху ви демо­ни от най – ужас­ния кръг на Сед­мия Ад! – раз­бой­ни­ци­те избух­на­ха в смях.
— Доб­ре тога­ва! Сами си го изпро­сих­те! – мона­хът вдиг­на ръце към небе­то и зана­реж­да – Шина­ян­т­ра ‚маха­ра­ва, омнавашивая.
В този момент Ги Су стре­ля по най – близ­кия раз­бой­ник, кой­то бе повдиг­нал сопа­та си, явно, с наме­ре­ни­е­то да цапар­до­са по гла­ва­та уста­тия монах. Уце­ли го в свив­ка­та на коля­но­то и онзи с рев, пове­че от страх, откол­ко­то от бол­ка се просна по гръб. Ким Ги Су с два бър­зи изстре­ла изби от ръце­те на сащи­са­ни­те бан­ди­ти при­те­жа­ни­я­та на мона­ха. Оста­на­ли­те раз­бой­ни­ци го дари­ха с погле­ди на див ужас и хук­на­ха да бягат, на къде­то им видят очи­те. Ги Су се запъ­ти към пова­ле­ния про­тив­ник, но и той ско­ро пре­пус­ка­ше, накуц­вай­ки и кре­ще­ше кол­ко­то му глас държи:
ДЕЕЕЕМООООН!
Иди на107..
25
- Вър­не­те ми неща­та, глу­па­ци! – кря­ка­ше стар­че­то. – Аз съм монах – чаро­дей и дъл­ги годи­ни съм изуча­вал тай­ни­те на езо­те­ри­ка­та. – мона­хът се спря и зака­ни­тел­но раз­ма­ха юмрук. – Ако не се вра­зу­ми­те ще сто­ва­ря вър­ху ви демо­ни от най – ужас­ния кръг на Сед­мия Ад!
Раз­бой­ни­ци­те избух­на­ха в смях.
— Доб­ре тога­ва! Сами си го изпро­сих­те! – мона­хът вдиг­на ръце към небе­то и зана­реж­да – Шина­ян­т­ра, маха­ра­ва, омнавашивая.
В този момент Ги Су напра­ви едно простич­ко закли­на­ние, кое­то уме­е­ше – предиз­ви­ка мъг­ла над гру­па­та мъже пред него. Може­ше да я задър­жи само за око­ло десе­ти­на секун­ди, но и те му бяха достатъчни.
Ким Ги Су се впус­на в спринт към нами­ра­щи­те се на пет­де­се­ти­на мет­ра пред него раз­бой­ни­ци. В мига, в кой­то мъг­ла­та започ­на де се вди­га, той връх­ле­тя вър­ху най – близ­кия раз­бой­ник, кой­то бе повдиг­нал сопа­та си и я раз­мах­ва­ше бяс­но сре­щу няка­къв въоб­ра­жа­ем про­тив­ник. Изри­та го в свив­ка­та на коля­но­то и онзи с рев, пове­че от страх, откол­ко­то от бол­ка се просна по гръб. Оста­на­ли­те раз­бой­ни­ци го дари­ха с погле­ди на див ужас, захвър­ли­ха оръ­жи­я­та си и при­те­жа­ни­я­та на мона­ха и хук­на­ха да бягат на къде­то им видят очи­те. Ги Су се обър­на към пова­ле­ния про­тив­ник, но и той вече пре­пус­ка­ше накуц­вай­ки и кре­ще­ше кол­ко­то му глас държи:
ДЕЕЕМОООООН!
Иди на107..
26
Един­с­т­ве­но бла­го­да­ре­ние на отлич­ни­ят си само­кон­т­рол, Ги Су успя да се сдър­жи да не реа­ги­ра бур­но на подоб­на оби­да, изва­ди доку­мен­та с камен­но изра­же­ние и го пода­де на слу­га­та, кой­то бе види­мо преблед­нял от вида на вся­ва­що­то страх спо­койс­т­вие на хуа­ранг. След още едно десет­ми­нут­но изпи­та­ние на тър­пе­ни­е­то и себев­ла­де­е­не­то му, слу­га­та досит­ни до него и с леко тре­пер­лив глас обяви:
— Кмет Канг ще Ви при­еме, хуа­ранг Ким Ги Су!
Ги Су не отвър­на нищо. Със също­то изра­же­ние на лице­то си се изпра­ви и тръг­на след прип­ка­щия отпред слу­га, кой­то го въве­де в къща­та. Стиг­на­ха до една кра­си­ва вра­та, на коя­то прислуж­ни­ка бояз­ли­во почука.
— Да? — чу се отвът­ре остър глас.
Хуа­ранг Ким Ги Су е тук гос­по­дин кме­те. — обя­ви полу­шеп­тей­ки слугата.
— Нека вле­зе! — даде бла­го­во­ле­ни­е­то си гласът.
Ги Су бе въве­ден в при­ем­на­та на кме­та Канг Дже Хи, в коя­то маса­та за писа­не бе един­с­т­ве­на­та мебел.
— Моля запо­вя­дай­те! Сед­не­те! — кме­тът изглеж­да­ше стран­но познат отня­къ­де на хуаранг.
Ги Су пред­по­че­те да оста­не прав.
Кме­тът все още чете­ше доку­мен­та, носен от Ги Су — запо­вед за съдейс­т­вие на пре­но­си­те­ля, със­то­я­ща се от пет реда. Най – накрая той вдиг­на гла­ва, пое си въз­дух без ника­къв опит да скрие отег­че­ни­е­то си и попита:
— С как­во мога да ви бъда поле­зен, хуаранг?
Ги Су отвър­на с неп­рик­ри­то раздразнение:
— Ами, ако не ви затруд­ня­ва твър­де мно­го, бих искал да ми раз­ка­же­те как­во се случ­ва в село Йо Су. — Ги Су доба­ви със закъс­не­ние – гос­по­дин кмете.
— Нищо. — отвър­на онзи и след дъл­га пау­за доба­ви – Нищо, кое­то да изис­к­ва вни­ма­ни­е­то на висо­ко­у­ва­жа­ва­ния магис­тър или на хуа­ранг с вашия ста­тут. Нищо, с кое­то да не можем да се справим.
— Бих­те ли бил мал­ко по–подробен, гос­по­дин кме­те, относ­но това нищо, осо­бе­но в част­та, в коя­то да не може­те да се спра­ви­те. Докол­ко­то раз­брах вче­ра е има­ло нов смър­тен слу­чай. С кой­то ста­ват шест за изми­на­ла­та годи­на. Може би бих могъл да помог­на в това „нищо, с кое­то да не може­те да се спра­ви­те“, за да може­те да насо­чи­те уси­ли­я­та си към по – важ­ни дела – като напри­мер таз­го­диш­на­та чае­на рекол­та. Магис­тъ­рът се надя­ва, че не бих­те допус­на­ли спад и тази годи­на, ако слу­ча­ят бъде раз­ре­шен по – бързо.
— Откъ­де това любо­пит­с­тво в про­из­вод­с­тво­то на зелен чай в Йо Су? — отвър­на кме­тът. — Докол­ко­то си спом­ням, ние не про­из­веж­да­ме и един про­цент от общо­то про­из­вод­с­тво в страната.
Откъ­де това любо­пит­с­тво, относ­но реше­ния взе­ти на висо­ко ниво? — не оста­на длъ­жен хуа­ранг. — От кме­та на едно село с раз­ме­ри­те на Йо Су?
Канг поло­жи уси­лие и задър­жа напи­ра­щи­те думи зад ези­ка си.
— Как­во иска­те да зна­е­те? — попи­та вмес­то това той.
— Всич­ко, кое­то зна­е­те и Вие. — отвър­на Ги Су.
— Мно­го доб­ре. Хьо Уон Джин, баща­та на девой­ка­та, е съвес­тен жител и гла­ва на едно от по–заможните семейс­т­ва в посе­ли­ще­то. Докол­ко­то го позна­вах, е здра­во стъ­пил на земя­та, тру­до­лю­бив човек, макар с дейс­т­ви­я­та си напос­ле­дък да опро­вер­га­ва пър­во­то. Цяла­та исте­рия започ­на, след като жена му почи­на пре­ди бли­зо две годи­ни. След смърт­та на май­ка си Хьо Са Гуа ста­на затво­ре­но в себе си чети­ри­на­де­сет годиш­но моми­че, кое­то поч­ти цяла годи­на не изли­за от вкъ­щи. Ско­ро след това тя бе про­ме­ни­ла корен­но дър­жа­ни­е­то си и започ­на да предиз­вик­ва съв­сем целе­на­со­че­но, макар и доста­тъч­но невин­но мла­де­жи­те от село. Девой­ка­та наис­ти­на е мно­го кра­си­ва и някол­ко мла­де­жа един след друг се побо­ля­ха по нея. Отива­ха да искат ръка­та ѝ от баща й, а на след­ва­ща­та сут­рин бяха откри­ва­ни мър­т­ви. Един се беше натро­вил със соджу.., друг пак пиян се беше уда­вил в близ­ко­то езе­ро, а хищ­ни­те риби там го бяха наръ­фа­ли до неуз­на­ва­е­мост. Все подоб­ни глу­пос­ти на днеш­на­та глу­па­ва мла­деж. Но хора­та тук са суе­вер­ни и започ­на­ха да раз­на­сят слу­хо­ве за прокля­тия, за зли духо­ве. Прости, сел­с­ки хори­ца са тукаш­ни­те – не може­те да ги кори­те за стра­хо­ве­те им. Но слу­хът плъз­на извън село­то, из област­та, и така се стиг­на до неве­ро­ят­ни исто­рии. Някол­ко мла­де­жи от съсед­ни села и гра­до­ве също дой­до­ха да тър­сят ръка­та ѝ и пак ги спо­ле­тя зло­чес­та съд­ба – не без наме­са­та на дру­ги тукаш­ни уха­жо­ри, но все още не съм открил дока­за­тел­с­т­ва, само подоз­ре­ния. Накрая цяла­та исто­рия започ­на да се превръ­ща в исте­рия до сте­пен, такъв здра­во стъ­пил на земя­та човек като Хьо Уон Джин, да при­бег­не до услу­ги­те на някак­ва нез­най­на шаман­ка, коя­то домък­на от не знам къде и сега тая ста­ри­ца оби­ка­ля село­то, пла­ши хора­та и все­ки ден извър­ш­ва риту­а­ли със съм­ни­те­лен харак­тер и още по – съм­ни­те­лен успех в къща­та на Са Гуа.
Кме­тът си пое дъх.
— Това е всич­ко кое­то знам, ува­жа­е­ми хуа­ранг и чес­т­но каза­но не одоб­ря­вам при­със­т­ви­е­то ви тук. Хора­та са доста­тъч­но напла­ше­ни, а авто­ри­те­тът ми под­ко­пан, за да ги настър­вя­ва­те допъл­ни­тел­но с при­със­т­ви­е­то си. Нямам доста­тъч­но хора да поту­ша­вам бун­то­ве или лин­чо­ве. Така че ви желая успех с миси­я­та ви, защо­то в про­ти­вен слу­чай, ще бъда при­ну­ден да викам крал­с­ка­та гвар­дия тъдя­ва, за да успо­ко­я­ва хор­с­ки­те духове.
— Раз­би­рам при­тес­не­ни­я­та Ви, ува­жа­е­ми кме­те, но не се тре­во­же­те – аз ще стиг­на до дъно­то на исто­ри­я­та, а при­със­т­ви­е­то ми ще успо­кои хора­та. Бла­го­да­ря Ви за отде­ле­но­то вре­ме. Няма да Ви при­тес­ня­вам пове­че. — Ги Су се нака­ни да си тръгва.
— Как е май­ка Ви, хуа­ранг Ги Су?
Ким Ги Су замръзна.
— Почи­на пре­ди някол­ко годи­ни. Защо се интересувате?
— Позна­вах я мно­го отдав­на, кога­то слу­жех в сто­ли­ца­та. Съжа­ля­вам да науча тези скръб­ни нови­ни. — отвър­на безиз­раз­но кметът.
— Бла­го­да­ря. — отвър­на хуа­ранг с леде­на сдържаност.
Чак сега се сети откъ­де му бе познат кме­тът Канг. Пре­ди годи­ни кме­тът Канг бе магис­тър Канг, кой­то, под вли­я­ние на кра­ли­ца­та, бе повдиг­нал нес­п­ра­вед­ли­во обви­не­ние към май­ка му и кой­то, впос­лед­с­твие, бе зато­чен на дреб­на чинов­ни­чес­ка служ­ба някъ­де из стра­на­та. Оче­вид­но – като кмет на село Йо Су.
— Рад­вам се да видя, че сте забра­вил враж­да­та, коя­то имах­те с нея. Сега знам, че спо­кой­но може да почи­ва. Виж­дам, че сте се раз­ка­ял за сто­ре­но­то, след като с така­ва готов­ност ме при­ех­те и тол­ко­ва под­роб­но ме осве­до­мих­те за случ­ва­що­то се тук. — вся­ка дума на Ги Су сякаш бе удар с бич. — Може­те да сте сигу­рен, че в сто­ли­ца­та ще научат за това.
— Бла­го­да­ря ви, хуа­ранг. — изре­че с неп­рик­ри­та омра­за и леко при­тес­не­ние кме­тът. — Има ли нещо дру­го, кое­то мога да напра­вя за вас? — нео­хот­но доба­ви той.
Запи­ши кодо­ва дума „кмет“.
Всъщ­ност, да. — отвър­на Ги Су.
Можеш да зада­деш един допъл­ни­те­лен въп­рос на кмета.
Бих искал да ми раз­ка­же­те мал­ко пове­че за тази стран­на шаман­ка – иди на 72..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за баща­та на Хьо Са Гуа – иди на 74..
27
- Вър­не­те ми неща­та, глу­па­ци! – кря­ка­ше стар­че­то. – Аз съм монах – чаро­дей и дъл­ги годи­ни съм изуча­вал тай­ни­те на езо­те­ри­ка­та. – мона­хът се спря и зака­ни­тел­но раз­ма­ха юмрук. – Ако не се вра­зу­ми­те ще сто­ва­ря вър­ху ви демо­ни от най – ужас­ния кръг на Сед­мия Ад!
Раз­бой­ни­ци­те избух­на­ха в смях.
— Доб­ре тога­ва! Сами си го изпро­сих­те! – той вдиг­на ръце към небе­то и зана­реж­да – Шина­ян­т­ра, фма­ха­ра­ва, фомнавашивая.
Ким Ги Су изва­ди меча си и се впус­на в спринт към нами­ра­щи­те се на пет­де­се­ти­на мет­ра пред него раз­бой­ни­ци. Нада­де гне­вен кря­сък, виж­дай­ки как един от раз­бой­ни­ци­те замах­ва със сопа­та си, за да цапар­до­са уста­тия монах. Дочул кря­съ­ка му, онзи спря зама­ха си по сре­да­та и той, как­то и оста­на­ли­те бан­ди­ти, се извър­на­ха към него. Ги Су нада­де още един вик, кой­то нака­ра раз­бой­ни­ци­те да го дарят с погле­ди на див ужас, след кое­то хук­на­ха да бягат, на къде­то им видят очи­те, като кре­щя­ха кол­ко­то им глас държи:
ДЕЕЕМОООООН!
Стар­че­то, от своя стра­на, си седе­ше с вдиг­на­ти ръце и гле­да­ше избле­щен към хуа­ранг. Ги Су прибра оръ­жи­е­то си и пристъ­пи към монаха:
— Не се прибли­жа­вай, демо­не! — изкре­щя мона­хът и отско­чи око­ло метър назад. Вър­ни се в пре­из­под­ня­та, от коя­то си изпъл­зя­ло, изчадие!
— Ува­жа­е­ми мона­хо, аз съм хуа­ранг Ким Ги Су…
— Стой на мяс­то! — изкря­ка ста­ри­кът. — Ким Ги Су – не съм чувал за такъв демон.
— Аз не съм демон, стар­че! — отвър­на оби­де­но Ги Су. — Аз съм хуа­ранг Ким Ги Су! — натър­ти рицарят.
— Я се изплези!
— Моля?!
— Изпле­зи се! — трос­на се мона­хът. — Ако си демон, ези­кът ти ще е лилав!
Ким Ги Су вни­ма­тел­но се огле­да и след като се уве­ри, че наоко­ло няма никой, кой­то да ста­не сви­де­тел на уни­же­ни­е­то му, злоб­но се изпле­зи на щурия старец.
— Ето! Дово­лен ли си? — попи­та Ги Су. Ста­ре­цът от своя стра­на го изгле­да още по — избле­щен, с отво­ре­на уста и при­миг­на някол­ко пъти.
— А аз си помис­лих, че закли­на­ни­е­то ми е про­ра­бо­ти­ло. — сму­то­ле­ви разоча­ро­ва­но мона­хът и отпус­на ръце.
— Мина­вах набли­зо, чух вико­ве­те ти и реших да ти помог­на, как­то изис­к­ват чест­та ми и кодек­сът на хуа­ранг. Защо ме обиж­даш така?
Мона­хът поиз­пъ­на дре­хи­те си в, не осо­бе­но успе­шен, опит да въз­вър­не част от загу­бе­но­то си самообладание.
— Бла­го­род­ни хуа­ранг! — покло­ни се нис­ко той. — Аз съм Пак Йон Уол – стран­с­т­ващ монах – чаро­дей, вещ в тай­ни­те на езотериката…или явно не чак тол­ко­ва вещ. При­еми мои­те изви­не­ния, зато­ва че те… така де…тия раз­бой­ни­ци ме поиз­пла­ши­ха мал­ко и …не бях на себе си пре­ди мал­ко и зато­ва… — ста­ре­цът дори успя да се изчер­ви от неудобство.
— За съжа­ле­ние, оне­зи иди­о­ти, Буда дано ги дари с хиля­да поред­ни пре­раж­да­ния като чер­веи, ми отмък­на­ха всич­ки при­те­жа­ния и нямам дар, с кой­то да изка­жа бла­го­дар­ност­та зато­ва, че спа­си живо­та ми. Освен ако, поже­ла­еш да отде­лиш мал­ко от вре­ме­то си, за да спо­де­ля с теб някои от тай­ни­те на езо­те­ри­ка­та и свръ­хес­тес­т­ве­но­то, кои­то съм натру­пал с годи­ни­те, съв­сем като за начи­на­е­щи, раз­би­ра се!
Кодек­сът на чест­та, за съжа­ле­ние задъл­жа­ва­ше Ким Ги Су да се съг­ла­си и в след­ва­щия поло­вин час му се нало­жи да изтър­пи отне­се­на­та лек­ция на мона­ха, от коя­то все пак, бе длъ­жен да признае, научи доста неща. След като приклю­чи стар­че­то му бла­го­да­ри още вед­нъж и тръг­на по пътя си, прокле­тис­вай­ки под мус­так раз­бой­ни­ци­те, а Ким Ги Су пое към село­то. Уве­ли­чи точ­ки­те си за позна­ние с 1 и иди на 22.
28
- Ето този сви­тък, кой­то проклет­ни­ци­те се опи­та­ха да задиг­нат! — заявя­ва мона­хът с не осо­бе­но голям енту­си­а­зъм. — Мно­го е ценен, защо­то съдър­жа някол­ко осно­во­по­ла­га­щи трак­та­та по езо­те­ри­ка и ти го давам, защо­то знам, че ще оце­ниш стой­ност­та му!
— Не мога да при­ема такъв прескъп дар от теб, щед­ри мона­хо, не съм дос­то­ен за така­ва мъд­рост! — отвър­на с осо­бе­но голям енту­си­а­зъм Ким Ги Су, тъй като изоб­що не дър­же­ше да ста­ва нови­ят соб­с­тве­ник на изпи­са­ния с отне­се­ни и сухо­ва­ти трак­та­ти сви­тък, още по — мал­ко пък, да оце­ни дос­тойн­с­т­ва­та му и да го чете.
— Ще го взе­меш! — трос­на се стар­че­то. — Ина­че ще имам кар­ма към теб! Аз и без това знам вся­ка дума от сви­тъ­ка наизуст! Да не би да искаш да поп­ре­чиш на след­ва­що­то ми прераждане!
— Ни най–малко, бла­го­чес­ти­ви мона­хо! — отвър­на, ще, не ще, Ги Су. — В такъв слу­чай ще е най – висо­ка чест за мен, да при­ема този ценен източ­ник на мъд­рост и позна­ние от теб и дано Буда да даде в след­ва­щия си живот да се пре­ро­диш в бод­хи­сат­ва, зара­ди доб­ри­те ти дела в този! — завър­ши той и цере­мо­ни­ал­но пое сви­тъ­ка с две ръце от монаха.
— Дано Буда бди над успе­ха на всич­ки­те ти начи­на­ния, сме­ли хуа­ранг! — също така цере­мо­ни­ал­но отвър­на мона­хът. След кое­то му бла­го­да­ри още вед­нъж и тръг­на по пътя си, прокле­тис­вай­ки под мус­так раз­бой­ни­ци­те, а Ким Ги Су пое към село­то. Уве­ли­чи точ­ки­те си за позна­ние с 2 и иди на 22.
29
- Ето тази кол­ба, коя­то проклет­ни­ци­те се опи­та­ха да отмък­нат! – заявя­ва ста­ре­цът с не осо­бе­но голям енту­си­а­зъм. – Това питие е напра­ве­но от съче­та­ние на мно­жес­т­во тай­ни със­тав­ки и про­чис­т­ва съз­на­ни­е­то и ума! Давам ти го, защо­то знам, че ти си дос­то­ен да оце­ниш стой­ност­та на този дар!
— Не мога да при­ема тол­ко­ва ценен дар, мона­хо. – отвър­на с осо­бе­но голям енту­си­а­зъм Ким Ги Су, защо­то никак не му се щеше да раз­на­ся отва­ри със стра­нен про­из­ход, още по – мал­ко пък, да ги пие.
— Можеш! – трос­на се мона­хът. – Ина­че ще имам кар­ма към теб! Да не би да искаш да поп­ре­чиш на след­ва­що­то ми прераждане!
— В ника­къв слу­чай, бла­го­чес­ти­ви и щед­ри мона­хо! – отвър­на хуа­ранг, ще, не ще. – За мен е чест да при­ема този дар и дано Буда да даде в след­ва­щия си живот да се пре­ро­диш в бод­хи­сат­ва! – завър­ши той и цере­мо­ни­ал­но пое с две­те си ръце гли­не­на­та колбичка.
— Нека Буда бди над успе­ха на начи­на­ни­я­та ти, сме­ли хуа­ранг! – отвър­на също тол­ко­ва цере­мо­ни­ал­но старецът.
— А сега, пий!
— Амми, аз всъщ­ност мис­лех да я запа­зя в слу­чай на нужда…
— Пий! – крес­на старикът.
Ги Су измък­на тапа­та на гли­не­на­та кол­бич­ка, задър­жа дъха си, съб­ра цяла­та си сме­лост и изля съдър­жа­ни­е­то ѝ в уста­та си. Един­с­т­ве­но дъл­го тре­ни­ра­ни­те му само­об­ла­да­ние и воля на рицар – хуа­ранг го спря­ха да не изпраз­ни чер­ва­та си в кра­ка­та на мона­ха. Теч­ност­та има­ше вкус на умре­ли пре­ди сед­ми­ца, изсу­ше­ни плъхове.
— Усе­щаш ли при­ли­ва, син­ко? – попи­та мона­хът с бла­го­го­ве­ен глас.
— Мхмм! – успя някак да отвър­не Ги Су, поне­же дори и при­лив все още да не усе­ща­ше, пори­вът бе все още твър­де силен и не му се рис­ку­ва­ше да отва­ря уста­та си.
— Усе­щаш ли как съз­на­ни­е­то ти е вече с крач­ка по–близо до нирвана!
— Ммммм!
— Е, бла­го­да­ря на съд­ба­та, че ни срещ­на и ме отър­ва от она­зи напаст! Оста­ни със здра­ве и дано Буда под­кре­пя дес­ни­ца­та и умът ти. – каза стар­че­то и се при­гот­ви да потег­ля по пътя си.
— Мхммм. – отвър­на хуаранг.
Мона­хът още вед­нъж му бла­го­да­ри и се запъ­ти прокле­тис­вай­ки тихо раз­бой­ни­ци­те под мус­так, а Ким Ги Су пое по пътя си към село Йо Су. Ско­ро отвра­ти­тел­ни­ят вкус в уста­та му се раз­не­се и той с изне­на­да уста­но­ви, че съз­на­ни­е­то му наис­ти­на е по – бис­т­ро. Подо­зи­ра­ше, че ефек­тът се дъл­жи не тол­ко­ва на със­тав­ки­те на отва­ра­та, кол­ко­то на ужа­ся­ва­щия ѝ вкус.
Уве­ли­чи точ­ки­те си за Съз­на­ние с 1 и иди на 22.
30
Ким Ги Су реши, че пре­ди да започ­не изпъл­не­ни­е­то на зада­ча­та си е доб­ре да пораз­пи­та из село­то и да се опи­та да полу­чи мал­ко пове­че инфор­ма­ция за случ­ва­що­то се тук. Има­ше някол­ко въз­мож­ни вари­ан­та и той обмис­ля­ше откъ­де да започне:
Може­ше да потър­си кмет­с­тво­то, къде­то да пред­ста­ви офи­ци­ал­ния доку­мент от магис­тъ­ра, удос­то­ве­ря­ващ офи­ци­ал­на­та му мисия „да стиг­не до дъно­то на кри­ми­нал­ни­те изстъп­ле­ния, пет­ня­щи име­то на невин­на девой­ка“ и да зада­де въп­ро­си за случ­ва­що­то се на мес­т­ни­ят пред­ста­ви­тел на крал­с­ка­та власт (освен ако вече не го беше пра­вил)– иди на 62.
От дру­га стра­на може­ше да потър­си и мес­т­на­та кръч­ма, тъй като тези мес­та вина­ги бяха извор на инфор­ма­ция, просто тряб­ва­ше да я отсее от куп­чи­на­та слухове(освен ако вече не го беше пра­вил) – иди на 63.
А, може би, беше най – доб­ре да потър­си мес­т­на­та шаман­ка. В край­на смет­ка, ако наис­ти­на се случ­ва­ше нещо, в кое­то бяха наме­се­ни нечис­ти сили, тя тряб­ва­ше да е поне доня­къ­де наяс­но с естес­т­во­то на случ­ва­що­то се (освен ако вече не го беше пра­вил)- иди на 64.
31
Ким Ги Су реши да отде­ли извес­т­но вре­ме за изслед­ва­не на покрай­ни­ни­те на село­то. Запъ­ти се към един от тера­си­ра­ни­те с насаж­де­ния от зелен чай хъл­мо­ве. Ситен дъж­дец бе започ­нал да раз­пръс­к­ва поле­ка пад­на­ла­та мъг­ла и пра­ве­ше вре­ме­то още по – задушно.Някъде из бяла­та пеле­на се чува­ха пти­чи пес­ни, кои­то пра­ве­ха пей­за­жа поч­ти при­ка­зен. Ги Су си помис­ли, че с удо­вол­с­т­вие би пре­ка­рал ста­ри­ни­те си на тако­ва мяс­то, далеч от шум­на­та сто­ли­ца, отда­ден на меди­та­ция и покой.

Ако имаш куче — иди на 33.
Ако имаш уме­ние „Къс­мет“ — иди на 34.
Ако имаш „Шама­ни­зъм“ — иди на 35.
Ако не — иди на 36.
32
Ким Ги Су срав­ни­тел­но лес­но откри къща­та на набе­де­на­та за про­къл­на­та девой­ка. Все­ки вто­ри, кой­то попи­та просто му посоч­ва­ше посо­ка­та и бър­зо го отми­на­ва­ше, оста­на­ли­те просто го отми­на­ва­ха, като забър­з­ва­ха крач­ка дотол­ко­ва, докол­ко­то им позво­ля­ва­ше при­ли­чи­е­то. Къща­та беше голя­ма и бога­та за стан­дар­ти­те на село Йо Су и си личе­ше, че е соб­с­тве­ност на замо­жен човек. Все още личе­ше, че доско­ро е била доб­ре под­дър­жа­на, но неоп­ле­ве­на­та цвет­на гра­ди­на и необ­ра­ни­те овош­ки, отру­па­ни със загни­ващ плод изда­ва­ха, че гри­жи­те за нея са оста­на­ли на по – заден план. Сякаш сто­пан­ка или няма­ше, или беше забо­ля­ла. Има­ше някол­ко по – мал­ки къщи око­ло нея, но по здра­во залос­те­ни­те про­зор­ци и вра­ти, Ги Су раз­бра, че няма да може да раз­пи­та съсе­ди­те. Той се прибли­жи към пор­та­та и похло­па. (Ако Ги Су има куче, живот­но­то нада­ва гнев­но ръм­же­не щом той добли­жа­ва вра­та­та, кое­то пре­рас­т­ва в ским­те­не и виж­дай­ки, че хуа­ранг е твър­до решен да вле­зе вът­ре, побяг­ва.) Отвът­ре изле­зе едър мъж, око­ло пет­де­сет­те с посреб­ря­ва­ща коса, мус­та­ци и бра­дич­ка, отво­ри пор­та­та и попи­та сърдито:
— Как­во обичате?
— В мир ли сте? — позд­ра­ви Ги Су, не изча­ка обра­тен позд­рав, какъв­то се съм­ня­ва­ше, че ще послед­ва и про­дъл­жи. — Каз­вам се Ким Ги Су. хуа­ранг Ким Ги Су.
— Аз съм Хьо Уон Джин, при­ят­но ми е. С как­во мога да ви бъда поле­зен, гос­по­ди­не? — тона на мъжа се поук­ро­ти леко.
— Всъщ­ност, гос­по­дин Хьо, аз съм тук, за да се опи­там да ви помог­на. — онзи повдиг­на учу­де­но веж­ди. — Виж­да­те ли, до сто­ли­ца­та достиг­на­ха слу­хо­ве, че над прекрас­на­та ви дъще­ря тег­не някак­во прокля­тие и че този слух до така­ва сте­пен е завла­дял област­та, че има опас­ност от бро­же­ния. По този повод съм изпра­тен тук, за да раз­ни­щя тази исто­рия и да успо­коя духо­ве­те на мес­т­но­то насе­ле­ние. А ако кра­си­ва­та ви щер­ка наис­ти­на е под ома­я­та на прокля­тие, то зада­ча­та ми е да напра­вя всич­ко необ­хо­ди­мо, за да ѝ помогна.
— Хьо Уон Джин при­миг­на някол­ко пъти и изра­же­ни­е­то му се сме­ни от подоз­ри­тел­но, през уди­ве­но до озадачено.
— Влез­те да пого­во­рим вът­ре, ува­жа­е­ми хуа­ранг. — пока­ни го най – сет­не той.
Вля­зо­ха в доб­ре обза­ве­де­на­та гос­т­на и Хьо наре­ди на един прислуж­ник да доне­се чай. Два­ма­та пого­во­ри­ха надъл­го за нез­на­чи­тел­ни теми и Ги Су с удо­вол­с­т­вие отбе­ля­за, че дома­ки­нът е еру­ди­ран и инте­ре­сен събе­сед­ник. След като се посмя­ха доб­ре на поред­на­та шега, Хьо най – сет­не зада­де въп­ро­са, кой­то явно го тер­за­е­ше от само­то начало.
— Ги Су, каже­те, моля ви, как­ва е истин­с­ка­та при­чи­на за ваше­то посе­ще­ние? Вяр­вам ви напъл­но на каза­но­то дотук, видях и назна­че­ни­е­то ви от магис­тъ­ра и съм бла­го­да­рен за помощ­та, коя­то сте готов да ока­же­те, но нека бъдем чес­т­ни – кол­ко­то и да е прекрас­на моя­та Са Гуа и кол­ко­то и зло­чес­та да е съд­ба­та ѝ – само това едва ли е при­чи­на­та за идва­не­то ви.
Хуа­ранг реши, че чове­кът заслу­жа­ва мал­ко откро­ве­ност и му призна:
— Ами, исти­на­та е, че синът на един висш чинов­ник е раз­брал за чуд­на­та кра­со­та на дъще­ря ви и желае да я ухаж­ва. Само че е чул слу­ха за тег­не­що­то прокля­тие и не смее да предяви пре­тен­ци­и­те си, дока­то не е сигу­рен, че тако­ва няма, или ако има е премахнато.
Аха. — ким­на раз­би­ра­що Хьо Уон Джин, след кое­то се умълча.
Тъй като бе дошло вре­ме за вече­ря, той пови­ка прислуж­ни­ка и го помо­ли да сер­ви­ра хра­на­та и да помо­ли дъще­ря му да се при­съ­е­ди­ни. Не след дъл­го Хьо Са Гуа сра­меж­ли­во вле­зе в ста­я­та и за миг Ги Су спря да диша. Слу­хо­ве­те за нея дори не се добли­жа­ва­ха до исти­на­та. Девой­ка­та бе наис­ти­на пре­лес­т­на. Нито пра­шин­ка грим не загро­зя­ва­ше изва­я­но­то ѝ лице със соч­ни, мал­ки уст­ни, дъл­бо­ки чер­ни очи, тън­ки веж­ди как­ви­то никой калиг­раф не би могъл да изри­су­ва и мал­ко, леко чипо нос­ле. Тя вдиг­на поглед едва кол­ко­то да поглед­не бег­ло Ги Су и вед­на­га све­де очи.
— Добър вечер! В мир ли сте? — изре­че тя с дъл­бок и звъ­нък, жен­с­т­вен и чув­с­т­вен глас, кой­то никак не под­хож­да­ше на въз­раст­та ѝ и нака­ра ста­я­та да ста­не по – светла.
— Д… Добър вечер! А вие? — отвър­на той и за мал­ко да се изчерви.
— Милич­ка, това е хуа­ранг Ким Ги Су. Дошъл е чак от сто­ли­ца­та, за да се опи­та да ти помогне.
— О, тат­ко! Нима моя­та зло­чес­та съд­ба е раз­бу­ни­ла духо­ве­те дори там? Гор­ка­та аз. — пропла­ка тя и сър­це­то на Ги Су също заплака.
— Ско­ро всич­ко ще се наре­ди, мила моя! Гос­по­дин Ги Су ще се погрижи.
— А ако не беше ти, скъ­пи тат­ко, как­во ли щеше да е сега? — попи­та тя риторично.
— Са Гуа, моля те! Не започ­вай пак!
— Аз нищо не започ­вам тат­ко! Аз само стра­дам. Вие с май­ка започ­нах­те всичко!
— Са Гуа! — соп­на се гнев­но баща ѝ. — Ако не преста­неш, ще оста­неш без вече­ря! Изви­не­те ни, ува­жа­е­ми Ги Су. Дъще­ря ми все още смя­та, че аз имам вина за смърт­та на май­ка ѝ – моя­та оби­ча­на съп­ру­га и че това има някак­ва връз­ка с прокля­ти­е­то ѝ. Смя­та, че съм предиз­ви­кал някак­ва зла сила да я прокълне.
Девой­ка­та не каза нищо но хвър­ли един таен и изпъл­нен с предиз­ви­ка­тел­с­т­во поглед към Ги Су. Той се изпра­ви, със замах изва­ди меча си и каза:
— Аз, хуа­ранг Ким Ги Су, се закле­вам, че дока­то дишам, ще тър­ся и ще открия начин да отър­ва тези хора от зло­чес­ти­на­та им. Нека това бъде мое­то обе­ща­ние и предиз­ви­ка­тел­с­т­во към коя­то и да е зла сила има­ща пръст в това!
След това теат­рал­но пред­став­ле­ние баща­та гле­да­ше като зашле­вен, а девой­ка­та стран­но защо се сви, след кое­то тихо каза:
— Вни­ма­вай­те как­во гово­ри­те, хуа­ранг! Може би няма да е по сили­те ви да изпъл­ни­те обе­ща­ни­е­то си.
— Напро­тив! — отвър­на Ги Су и сед­на обратно.
Три­ма­та вече­ря­ха мъл­ча­ли­во, а Ги Су изпит­ва­ше затруд­не­ния да не гле­да към при­каз­но кра­си­во­то съз­да­ние пред него. След вече­ря се раз­де­ли­ха учти­во и Ги Су каза, че ощe от утре ще започ­не да тър­си начин да раз­ни­щи ситу­а­ци­я­та. Слу­га­та го отве­де до ста­я­та за гос­ти – удоб­но и простор­но поме­ще­ние с про­зор­ци към вът­реш­на­та гра­ди­на с изкус­т­ве­но езерце.
Той се при­гот­ви да си ляга, умо­рен от дъл­гия ден, кога­то на вра­та­та на ста­я­та тихо се почука.
— Влез! — каза той, като мис­ле­ше, че отно­во е слу­га­та, кой­то е забра­вил нещо.
За него­ва изне­на­да това беше Са Гуа. Беше обле­че­на в кра­сив коп­ри­нен хан­бок.* и носе­ше в ръце малък поднос.
— Беше ме страх да оста­на сама в ста­я­та си. — каза тя, след като ста­на оче­вид­но, че Ги Су няма да може да нака­ра уста­та си да заго­во­ри ско­ро. — Зато­ва реших да ти пра­вя ком­па­ния извес­т­но време.
— Са Гуа, не е при­лич­но! Как­во ще си помис­ли баща ти?
— Той спи. Пък и как­во да си помис­ли – просто ще пого­во­рим, ако нямаш нищо про­тив, раз­би­ра се!
— Ами, не! Съв­сем не! Заповядай!
Девой­ка­та вле­зе и оста­ви под­но­са на мал­ка­та масич­ка в стаята.
— Доне­сох мал­ко вино – за да раз­сее моя страх, а на теб да даде сме­лост! — тя му пода­де една­та чашка.
Ако имаш кодо­ва дума „шаман“, или две от кодо­ви­те думи „отва­ра“, „магия“, „кмет“, „кръч­мар“, или „мла­деж“ — иди на 51.
Ако не — иди на 53.
33
Дока­то се лута­ше из окол­нос­ти­те не съв­сем жела­ния, но верен спът­ник на Ги Су извед­нъж нада­де бесен лай, с кой­то го стрес­на не на шега и се Иди навпус­на в ярос­тен бяг някъ­де напред. Ги Су при­ми­га изне­на­дан секун­да – две, след кое­то изру­га вбе­сен и тръг­на по посо­ка на настой­чи­вия лай на псето.
— Прокле­то псе! Къде хук­на, така! Я да се връ­щаш тука! Ако си мис­лиш, че ще те гоня, си сбър­кал! Как­во те прихва­ща! Я да… — Ги Су млък­на по сре­да­та на изре­че­ни­е­то и зяп­на от почу­да. — куче­то беше откри­ло доб­ре прикри­та дуп­ка в под­но­жи­е­то на един от хъл­мо­ве­те, широ­ка кол­ко­то да се провре човек през нея и лае­ше побес­ня­ло на вхо­да ѝ. Ги Су реши да се дове­ри на инс­тин­к­та на чети­ри­но­го­то и да изслед­ва вът­реш­ност­та ѝ. Иди на 37.
34
Дока­то се лута­ше без­цел­но наоко­ло, нещо в под­но­жи­е­то на един от хъл­мо­ве­те привле­че слу­чай­но вни­ма­ни­е­то на Ги Су. Нещо в ланд­шаф­та не беше съв­сем наред, той не може­ше да опре­де­ли как­во точ­но, но реши да се прибли­жи. Кога­то достиг­на до мяс­то­то привляк­ло вни­ма­ни­е­то му откри, че това всъщ­ност е доб­ре замас­ки­ран вход на дуп­ка широ­ка, кол­ко­то да се провре човек през нея. Решен да задо­во­ли любо­пит­с­тво­то си докрай и надя­вай­ки се да не попад­не на меча хра­лу­па, той реши да изслед­ва вът­реш­ност­та ѝ. Иди на 37.
35
Ги Су се лута­ше без­цел­но наоко­ло, раз­чи­тай­ки на изос­т­ре­ни­те си от шаман­с­тич­ни­те позна­ния сети­ва да го насоч­ват. Кра­ка­та му го отве­до­ха отвъд хъл­ма, къде­то се нами­ра­ше гро­би­ще­то на село­то. Извед­нъж смът­но усе­ща­не за нещо зло, за нещо неред­но го привле­че надяс­но към под­но­жи­е­то на въз­ви­ше­ни­е­то. Той послед­ва диря­та и ско­ро се озо­ва пред доб­ре замас­ки­ран вход на дуп­ка широ­ка, кол­ко­то да се провре човек през нея. Източ­ни­кът на усе­ща­не­то идва­ше някъ­де отвът­ре. Той реши да се дове­ри на нюхът си и реши да изслед­ва вът­реш­ност­та ѝ. Иди на 37.
36
Избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш – 39 или 40.
37
Ким Ги Су про­пъл­зя напо­ло­ви­на в дуп­ка­та и пове­че усе­ти, откол­ко­то видя, че метър по – ната­тък про­це­па се раши­ря­ва. Изпъл­зя обрат­но, изва­ди огни­во­то си и запа­ли мал­ка лое­на лам­па, коя­то вина­ги носе­ше със себе си и се напъ­ха обрат­но в отво­ра. След метър и поло­ви­на пръст­та под него бе заме­не­на от ска­ла и ско­ро той изле­зе от дуп­ка­та, за да се озо­ве в не голя­ма пеще­ра под хъл­ма. На мъж­ду­ка­ща­та свет­ли­на на лам­па­та той огле­да поме­ще­ни­е­то. То бе висо­ко око­ло два мет­ра и дъл­го и широ­ко око­ло три, а в цен­тъ­ра му има­ше голям объл камък. Прибли­жи се до камъ­ка, кой­то стран­но защо му напом­ня­ше на олтар. Око­ло и по него забе­ля­за сле­ди от пепел и саж­ди. Изпъл­нен с подоз­ре­ние той реши да потър­си дру­ги сле­ди из пещерата.
Ако имаш уме­ние „Шама­ни­зъм“ или „Къс­мет“ — иди на 41.
Ако не — иди на 43.
38
Ги Су ски­та цял час из покрай­ни­ни­те на село­то, но освен кра­си­ва­та при­ро­да, не успя да наме­ри дру­го, кое­то да изпол­з­ва в раз­след­ва­не­то си. Дори вът­реш­но­то усе­ща­не на мир, кое­то буде­ше в него див­на­та глед­ка бе помра­че­но от сит­ния дъж­дец, просмук­ващ се през дре­хи­те му. С неже­ла­ние той призна пора­же­ни­е­то си и с недо­вол­с­т­во, че е про­пи­лял послед­ния час от вре­ме­то си, се запъ­ти обрат­но към село­то. Там той:
Реши пър­во да пораз­пи­та наоко­ло — иди на 30. Реши да се запъ­ти напра­во към дома на про­къл­на­та­та девой­ка – иди на 32.
39
Ги Су ски­та цял час из покрай­ни­ни­те на село­то, но освен кра­си­ва­та при­ро­да, не успя да наме­ри дру­го, кое­то да изпол­з­ва в раз­след­ва­не­то си. Дори вът­реш­но­то усе­ща­не на мир, кое­то буде­ше в него див­на­та глед­ка бе помра­че­но от сит­ния дъж­дец, просмук­ващ се през дре­хи­те му. С неже­ла­ние той призна пора­же­ни­е­то си и с недо­вол­с­т­во, че е про­пи­лял послед­ния час от вре­ме­то си, се запъ­ти обрат­но към село­то. Там той:
Реши пър­во да пораз­пи­та наоко­ло — иди на 30. Реши да се запъ­ти напра­во към дома на про­къл­на­та­та девой­ка – иди на 32.
40
Дока­то се лута­ше без­цел­но наоко­ло нещо в под­но­жи­е­то на един от хъл­мо­ве­те привле­че слу­чай­но вни­ма­ни­е­то на Ги Су. Нещо в ланд­шаф­та не беше съв­сем наред, той не може­ше да опре­де­ли как­во точ­но, но реши да се прибли­жи. Кога­то достиг­на до мяс­то­то привляк­ло вни­ма­ни­е­то му откри, че това всъщ­ност е доб­ре замас­ки­ран вход на дуп­ка широ­ка, кол­ко­то да се провре човек през нея. Решен да задо­во­ли любо­пит­с­тво­то си докрай и надя­вай­ки се да не попад­не на меча хра­лу­па, той реши да изслед­ва вът­реш­ност­та ѝ. Иди на 37.
41
След упо­ри­то тър­се­не, рове­не и опип­ва­не по пода на пеще­ра­та, по вре­ме на кое­то раз­чи­та­ше пове­че на нюха и къс­ме­та си откол­ко­то на мъж­ди­ва­та свет­ли­на Ги Су откри някол­ко стран­ни неща. В еди­ния край на пеще­ра­та откри плит­ко заро­ве­ни, натро­ше­ни кос­ти, кои­то бе поч­ти сигу­рен, че са човеш­ки. В про­ти­во­по­лож­ния, също така плит­ко зари­ти, наме­ри полу­из­г­ни­ли пар­ца­ли от дре­хи накъ­са­ни на парчета.
Виж оцен­ка­та си за позна­ние. Ако е по – голя­ма от 2 — иди на 42.
Ако не — иди на 43.
42
Макар да не успя да открие нищо пове­че, Ги Су беше убе­ден, че това мяс­то е изпол­з­ва­но за извър­ш­ва­не на демо­ни­чен риту­ал. Най-веро­ят­но за метаморфоза.
Явно бе, че кой­то, или как­во­то и да бе послед­ни­ят посе­ти­тел тук, се беше поста­рал доб­ре да почис­ти след себе си, макар и не дотам успеш­но. С уско­рен пулс и нащрек Ги Су напус­на поме­ще­ни­е­то обрат­но през тяс­на­та дупка.
При­ба­ви две точ­ки Позна­ние. Запи­ши кодо­ва дума „пеще­ра“. Ако имаш кодо­ви дума „отва­ра“ или „магия“ — иди на 38. Ако не иди — на 45.
43
Макар да не успя да открие нищо пове­че на мъж­ди­ва­та свет­ли­на, Ги Су беше убе­ден, че това мяс­то е изпол­з­ва­но за няка­къв нечес­тив риту­ал. За съжа­ле­ние без допъл­ни­тел­ни сле­ди не може­ше да опре­де­ли какъв. Явно кой­то и да бе послед­ни­ят посе­ти­тел тук, той се беше поста­рал доб­ре да почис­ти след себе си. С уско­рен пулс и нащрек Ги Су напус­на поме­ще­ни­е­то обрат­но през тяс­на­та дупка.
При­ба­ви една точ­ка Позна­ние. Запи­ши кодо­ва дума „пеще­ра“. Ако имаш кодо­ви дума „отва­ра“ или „магия“ — иди на 38. Ако не иди — на 45.
44
Изли­зай­ки от пеще­ра­та, Ги Су откри, че сит­ния дъжд е спрял, а мъг­ла­та се е сгъс­ти­ла дотол­ко­ва, че му беше труд­но да виж­да ясно на пове­че от някол­ко мет­ра напред. Изга­си лое­на­та лам­па и я прибра. Над мес­т­ност­та царе­ше мър­т­веш­ка тиши­на. Дори пти­чи­те пес­ни бяха сек­на­ли, сякаш живо­тин­ки­те, при­та­е­ни, очак­ва­ха отми­на­ва­не­то на някак­ва неви­ди­ма опас­ност. Той тък­мо се гот­ве­ше да се връ­ща в село­то, кога­то чу пред себе си провла­че­ни стъп­ки и приглу­ше­но мър­мо­ре­не. Някой се прибли­жа­ва­ше насам. Ги Су се при­таи зад един доста голям камък, кой­то му оси­гу­ря­ва­ше и доб­ра глед­ка към посо­ка­та, от коя­то се прибли­жа­ва­ха стъп­ки­те и зача­ка. Може би изпа­да­ше в пре­ка­ле­на пред­паз­ли­вост, но никой не бе загу­бил, защо­то е бил пре­ка­ле­но пред­паз­лив. Ско­ро от гъс­та­та мъг­ла изплу­ва обра­зът на пре­гър­бе­на и накуц­ва­ща ста­ри­ца, коя­то си гово­ре­ше нещо под нос.
Ако имаш куче — иди на 47.
Ако не — на105..
45
Избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш – 39 или 44.
46
Въп­ре­ки гне­ва си, Ги Су успя да под­тис­не пори­ва си да се спус­не с изва­ден меч и да посе­че изча­ди­е­то. Не зна­е­ше мно­го за куми­хо, но едно помне­ше от страш­ни­те исто­рии, раз­каз­ва­ни за нея – не може­ше да бъде нара­не­на от обик­но­ве­но оръ­жие. Зато­ва той се отчуж­ди от емо­ци­и­те, кои­то бушу­ва­ха в него и реши да наблю­да­ва дейс­т­ви­я­та на демо­на. Може би те щяха да под­ска­жат цел­та му и как може да бъде про­ку­ден. Дока­то той се боре­ше със себе се, куми­хо се прибли­жи до тру­па на куче­то, раз­къ­са гър­ди­те му и погъл­на сър­це­то на живот­но­то. След това сякаш се око­пи­ти, огле­да се бяс­но, погле­да и пре­ми­на за миг през мяс­то­то, къде­то се беше при­та­ил Ги Су, но отмина.
— Кяф! Псе­то мири­ше­ше на човек. Някой май се е навър­тал тъдя­ва! Кяф! Поред­ни­ят глу­пак, кой­то да ми даде душа­та си! — след това лиси­ца­та – демон под­ви девет­те си опаш­ки, вър­на се към раз­пар­ца­ли­ве­ни­те дре­хи и започ­на да рови из тях. Ско­ро измък­на от там нещо глад­ко, лъс­ка­во и бяло, хва­на го в лапи­те си и започ­на да го оглеж­да оттук – оттам.
— Кхъ, кхъ! Поо­чу­ка­ло се! Ще тряб­ва да го поопра­вя! — взе го в уста и с един скок се при­зе­ми на един голям и пло­сък камък сре­щу хуа­ранг. Взе отно­во пред­ме­та в лапи­те си и започ­на да го потър­к­ва в повър­х­ност­та на камъ­ка, като изри­ча­ше нераз­би­ра­е­ми за Ги Су инкан­та­ции, включ­ва­щи стран­ни думи, лиси­чи вой и кря­сък и зву­ци невъз­мож­ни за про­из­на­ся­не нито от човек, нито от живот­но. След мал­ко нахлу­пи пред­ме­та на гла­ва­та си и Ги Су с изум­ле­ние уста­но­ви, че това е човеш­ки череп.
— Кяф! Не е съв­сем по мяр­ка! Псе­то го нащър­би­ло лошо. Още мал­ко, още мал­ко! — послед­ва­ха пак същи­те нечо­веш­ки закли­на­ния, дока­то лиси­ца­та тър­ка­ше чере­па в камъ­ка. При вся­ко потър­к­ва­не, суха­та кост изда­ва­ше спе­ци­фи­чен скър­цащ звук, кой­то сякаш съдър­жа­ше в себе си пред­смър­т­ния писък на жер­т­ва­та. Куми­хо отно­во нахлу­пи чере­па на гла­ва­та си, изре­че някол­ко крат­ки ост­ри зву­ка, обра­зът и се замъг­ли и на ней­но мяс­то се появи накуц­ва­ща­та, отвра­ти­тел­но гроз­на старица.
— Така, така! Мно­го доб­ре! Още мал­ко и ще мога да захвър­ля обли­ка на тази отвра­ти­тел­на ста­ри­ца! — мър­мо­ре­ше си тя под нос, дока­то вър­ве­ше към вхо­да на пеще­ра­та. Намък­на се вът­ре с изне­над­ва­ща пър­га­ви­на и Ги Су мно­го пред­паз­ли­во се добли­жи до вхо­да на пеще­ра­та, като напря­га­ше слу­ха си.
— Я да видим сега що за вкус ще има душич­ка­та на поред­ния кан­ди­дат – жених? Кяф, кяф!
Ги Су изча­ка мал­ко и мно­го вни­ма­тел­но над­ник­на в дуп­ка­та. За него­ва изне­на­да нещо осве­тя­ва­ше вът­реш­ност­та на пеще­ра­та. Ста­ри­ца­та – куми­хо бе заста­на­ла пред олта­ра с гръб към хуа­ранг, а на самия олтар беше поста­ви­ла някак­во голя­мо кол­ко­то жълъд топ­че, от кое­то стру­е­ше мека свет­ли­на, коя­то сякаш се вли­ва­ше в уста­та на демона.
Бър­зо се отдръп­на и изпол­з­вай­ки гъс­та­та мъг­ла се впус­на в тих бяг обрат­но към селото.
Оче­вид­но същес­т­во­то изпол­з­ва­ше девой­ка­та, коя­то уж леку­ва­ше, за да се сдо­би­ва с жиз­не­на­та енер­гия на души­те на кан­ди­дат – женихите.
Доба­ви две точ­ки Позна­ние. Запи­ши кодо­ва дума „шаман“.
Въо­ръ­жен с това зна­ние Ким Ги Су вле­зе в село­то и…
… реши да пораз­пи­та мес­т­ни­те, за да про­ве­ри дали някой има пред­ста­ва как­во бед­с­твие се е сто­ва­ри­ло вър­ху гла­ви­те им, ако все още не го беше пра­вил – иди на 30.
…реши да се насо­чи пра­во към къща­та на девой­ка­та, за да види как да я отър­ве от лапи­те на демо­нич­на­та лиси­ца – иди на 32.

47
При вида на ста­ри­ца­та чети­ри­но­ги­ят му спът­ник се наежи и заръм­жа страш­но, след кое­то се впус­на към нея по — бър­зо, откол­ко­то Ги Су пред­по­ла­га­ше, че е въз­мож­но. Той поне­чи да изви­ка, но пре­ди какъв­то и звук да изле­зе от уста­та му, куче­то с ярос­тен лай, при­ли­чен на боен вик се хвър­ли вър­ху ста­ра­та жена, коя­то изкря­ка упла­ше­но и пад­на на земя­та. Ги Су все още беше вце­пе­нен от изне­на­да и дока­то се нади­га­ше иззад камъ­ка, псе­то вече бе съд­ра­ло голя­мо пар­че от дре­ха­та на ста­ри­ца­та и се нахвър­ли отно­во вър­ху нея. Пре­ди да успее да я доко­па, оба­че тя замах­на с ръка и куче­то с вой бе отхвър­ле­но с нечо­веш­ка сила някол­ко мет­ра назад. То пад­на теж­ко и нада­де жалос­ти­во кви­че­не, забли­за ране­ния си крак, но в след­ва­щия миг пре­въз­мог­на бол­ка­та си и отно­во с омра­за се хвър­ли в бит­ка. В също­то вре­ме пред очи­те на Ги Су се раз­кри­ва­ше неве­ро­ят­на картина.
Ста­ри­ца­та, изпра­вяй­ки се, започ­на цяла­та да се тре­се, дока­то нада­ва­ше ярос­т­ни къси каш­ля­щи зву­ци. Обра­зът и се замъг­ли и сви и тя се пре­вър­на в огром­на бяла деве­то­о­па­ша­та лиси­ца. хуа­ранг замръз­на на мяс­то и целия наст­ръх­на от ужас – куми­хо. Та това същес­т­во беше куми­хо! Хиля­до­лет­на зла, бяла лиси­ца с девет опаш­ки, чия­то цел бе да отне­ме жиз­не­на­та енер­гия на доста­тъч­но мно­го хора, за да се пре­вър­не тя сама­та, зави­на­ги в човек с полу­бо­жес­т­ве­на сила. Същес­т­во от най – страш­ни­те дет­с­ки при­каз­ки, кое­то оли­цет­во­ря­ва­ше всич­ко зло. Мити­чен демон с изклю­чи­тел­ни маги­чес­ки спо­соб­нос­ти, от кои­то най – ярко изра­зе­на бе метаморфозата.
Дока­то съз­на­ни­е­то му отказ­ва­ше да при­еме оно­ва, кое­то виж­да­ха очи­те му, куче­то се нахвър­ли вър­ху същес­т­во­то, кое­то го пресрещ­на във въз­ду­ха и склю­чи ост­ри­те си зъби око­ло вра­та му. Чети­ри­но­ги­ят му дру­гар заги­на в същия миг, без да изда­де звук и куми­хо захвър­ли без­жиз­не­но­то му тяло на земята.
— Кяф, кяф! — излая лиси­ца­та. — Мри, прокле­то псе!
Ако имаш уме­ни­е­то „Само­кон­т­рол“ — иди на 48, ако не — на 49.
48
Въп­ре­ки гне­ва си, Ги Су успя да под­тис­не пори­ва си да се спус­не с изва­ден меч и да посе­че изча­ди­е­то. Не зна­е­ше мно­го за куми­хо, но едно помне­ше от страш­ни­те исто­рии раз­каз­ва­ни за нея – не може­ше да бъде нара­не­на от обик­но­ве­но оръ­жие. Зато­ва той се отчуж­ди от емо­ци­и­те, кои­то бушу­ва­ха в него и реши да наблю­да­ва дейс­т­ви­я­та на демо­на. Може би те щяха да под­ска­жат цел­та му и как може да бъде про­ку­ден. Дока­то той се боре­ше със себе си, куми­хо се прибли­жи до тру­па на куче­то, раз­къ­са гър­ди­те му и погъл­на сър­це­то на живот­но­то. След това сякаш се око­пи­ти, огле­да се бяс­но, погле­да и пре­ми­на за миг през мяс­то­то, къде­то се беше при­та­ил Ги Су, но отмина.
— Кяф! Псе­то мири­ше­ше на човек. Някой май се е навър­тал тъдя­ва! Кяф! Поред­ни­ят глу­пак, кой­то да ми даде душа­та си! — след това лиси­ца­та – демон под­ви девет­те си опаш­ки, вър­на се към раз­пар­ца­ли­ме­ни­те дре­хи и започ­на да рови из тях. Ско­ро измък­на от там нещо глад­ко, лъс­ка­во и бяло, хва­на го в лапи­те си и започ­на да го оглеж­да оттук – оттам.
— Кхъ, кхъ! Поо­чу­ка­ло се! Ще тряб­ва да го поопра­вя! — взе го в уста и с един скок се при­зе­ми на един голям и пло­сък камък сре­щу хуа­ранг. Взе отно­во пред­ме­та в лапи­те си и започ­на да го потър­к­ва в повър­х­ност­та на камъ­ка, като изри­ча­ше нераз­би­ра­е­ми за Ги Су инкан­та­ции, включ­ва­щи стран­ни думи, лиси­чи вой и кря­сък и зву­ци невъз­мож­ни за про­из­на­ся­не нито от човек, нито от живот­но. След мал­ко нахлу­пи пред­ме­та на гла­ва­та си и Ги Су с изум­ле­ние уста­но­ви, че това е човеш­ки череп.
— Кяф! Не е съв­сем по мяр­ка! Псе­то го нащър­би­ло лошо. Още мал­ко, още мал­ко! — послед­ва­ха пак същи­те нечо­веш­ки закли­на­ния, дока­то лиси­ца­та тър­ка­ше чере­па в камъ­ка. При вся­ко потър­к­ва­не, суха­та кост изда­ва­ше спе­ци­фи­чен скър­цащ звук, кой­то сякаш съдър­жа­ше в себе си пред­смър­т­ния писък на жер­т­ва­та. Куми­хо отно­во нахлу­пи чере­па на гла­ва­та си, изре­че някол­ко крат­ки ост­ри зву­ка, обра­зът ѝ се замъг­ли и на ней­но мяс­то се появи накуц­ва­ща­та, отвра­ти­тел­но гроз­на старица.
— Така, така! Мно­го доб­ре! Още мал­ко и ще мога да захвър­ля обли­ка на тази отвра­ти­тел­на ста­ри­ца! — мър­мо­ре­ше си тя под нос, дока­то вър­ве­ше към вхо­да на пеще­ра­та. Намък­на се вът­ре с изне­над­ва­ща пър­га­ви­на и Ги Су мно­го пред­паз­ли­во се добли­жи до вхо­да на пеще­ра­та, като напря­га­ше слу­ха си.
— Я да видим сега, що за вкус ще има душич­ка­та на поред­ния кандидат–жених? Кяф,кяф!
Ги Су изча­ка мал­ко и мно­го вни­ма­тел­но над­ник­на в дуп­ка­та. За него­ва изне­на­да нещо осве­тя­ва­ше вът­реш­ност­та на пеще­ра­та. Ста­ри­ца­та – куми­хо бе заста­на­ла пред олта­ра с гръб към хуа­ранг, а на самия олтар беше поста­ви­ла някак­во голя­мо кол­ко­то жълъд топ­че, от кое­то стру­е­ше мека свет­ли­на, коя­то сякаш се вли­ва­ше в уста­та на демона.
Бър­зо се отдръп­на и изпол­з­вай­ки гъс­та­та мъг­ла се впус­на в тих бяг обрат­но към селото.
Оче­вид­но същес­т­во­то изпол­з­ва­ше девой­ка­та, коя­то уж леку­ва­ше, за да се сдо­би­ва с жиз­не­на­та енер­гия на души­те на кан­ди­дат – женихите.
Доба­ви две точ­ки Позна­ние. Запи­ши кодо­ва дума „шаман“.
Въо­ръ­жен с това зна­ние Ким Ги Су вле­зе в село­то и…
… реши да пораз­пи­та мес­т­ни­те, за да про­ве­ри дали някой има пред­ста­ва как­во бед­с­твие се е сто­ва­ри­ло вър­ху гла­ви­те им, ако все още не го беше пра­вил – иди на 30.
…реши да се насо­чи пра­во към къща­та на девой­ка­та, за да види как да я отър­ве от лапи­те на демо­нич­на­та лиси­ца – иди на 32.

49
Очи­те на Ким Ги Су се напъл­ни­ха със съл­зи на мъка и ярост, зара­ди зло­ве­ща­та кон­чи­на на чети­ри­но­гия му спът­ник. Бе го изба­вил от една смърт, за да попад­не на дру­га, още по – ужас­на. Това същес­т­во със сигур­ност беше в цен­тъ­ра на всич­ко случ­ва­що с в село Йо Су. Ето откъ­де про­из­ти­ча­ха всич­ки­те слу­хо­ве за прокля­тия и зли про­ко­би. Само дето не бяха слу­хо­ве. Това тряб­ва­ше да спре. Той някак тряб­ва­ше да отър­ве селя­ни­те от зло­то същество.
Зато­ва изва­ди меча си, при­зо­ва всич­ки­те си уме­ния и реши да приклю­чи с демо­на тук и сега, вед­нъж и зави­на­ги. — иди на 50.
Въп­ре­ки това реши засе­га да изча­ка, прикрит зад камъ­ка и да наблю­да­ва същес­т­во­то. – иди на 46.

50
Зато­ва изва­ди меча си, при­зо­ва всич­ки­те си уме­ния и реши да приклю­чи с демо­на тук и сега, вед­нъж и завинаги.
— Ти умри, изча­дие! — изкре­щя той, и посе­че куми­хо. Тя отско­чи назад с писък на бол­ка и гняв, но пред очи­те на Ги Су рана­та се затво­ри за миг.
— Зна­ех си, че и глу­па­ви­ят сто­па­нин на глу­па­во­то живот­но ще се навър­та тъдя­ва! — излая демо­на. — Вре­ме е и ти да умреш, младежо!
Ги Су се бори дъл­го и сме­ло сре­щу нея, но дока­то ней­ни­те рани се затва­ря­ха пред очи­те му, него­ви­те оста­ва­ха и бав­но го ома­ло­мо­ща­ва­ха. Накрая тя про­би защи­та­та му и впи зъби в гър­ди­те му, а след секун­да доко­па все още туп­тя­що­то му сърце.
— Така заги­нал Ким Ги Су, сме­лия, но глу­пав хуа­ранг, кой­то не зна­ел, че обик­но­ве­но оръ­жие не може да нара­ни куми­хо. — завър­ши исто­ри­я­та си куан­г­де и се огле­да три­ум­фал­но, очак­вай­ки дъжд от апло­дис­мен­ти и моне­ти. Вмес­то това, оба­че към него поле­тя дъжд от яйца и раз­ва­лен зарзават.
Край.
51
Ким Ги Су под­хо­ди с недо­ве­рие към пред­ло­же­на­та чаша вино, като помне­ше доб­ре как­во беше научил дотук. Поглед­на още вед­нъж про­тег­на­та към него кра­си­ва чаш­ка от зеле­ни­кав пор­це­лан, вдиг­на поглед към невин­ни­те и довер­чи­ви очи на кра­са­ви­ца­та и се замис­ли за миг. Може би всич­ко беше пре­уве­ли­че­но. Все пак това беше просто чаша вино. Как­во тол­ко­ва щеше да ста­не. След още миг той реши…
… да изпие чаша­та вино без при­тес­не­ния – иди на 54.
…ако има уме­ние Иму­ни­тет към отро­ви, или кодо­ва дума „отва­ра“, може­ше да изпие вино­то наис­ти­на без да се тре­во­жи – иди на 55.
… да отка­же любез­но пред­ло­же­но­то питие. — иди на 56.
52
Ги Су потъ­ва­ше в лас­ки­те на при­каз­но кра­си­ва­та девой­ка и бав­но чез­не­ше. Ста­на му сту­де­но. Ста­ва­ше му все по труд­но да диша. Лас­ка­ва­та смърт беше бли­зо. После извед­нъж дой­де тъмнината.
Иди на102..
53
Ким Ги Су поглед­на още вед­нъж про­тег­на­та към него кра­си­ва чаш­ка от зеле­ни­кав пор­це­лан, вдиг­на поглед към невин­ни­те и довер­чи­ви очи на кра­са­ви­ца­та и се замис­ли за миг. Може би всич­ко беше пре­уве­ли­че­но. Все пак това беше просто чаша вино. Как­во тол­ко­ва щеше да ста­не. След още миг той реши…
… да изпие чаша­та вино без при­тес­не­ния – иди на 54.
…ако има уме­ние Иму­ни­тет към отро­ви, или кодо­ва думи „отва­ра“, може­ше да изпие вино­то наис­ти­на без да се тре­во­жи – иди на 55.
… да отка­же любез­но пред­ло­же­но­то питие. — иди на 56.
54
Той пое чаша­та от нея като за миг докос­на коп­ри­не­но неж­на­та кожа на ръка­та ѝ. Това докос­ва­не събу­ди сму­ща­ва­що топ­ло чув­с­т­во някъ­де под диаф­раг­ма­та му. За да прикрие сму­ще­ни­е­то си, той я изпи на един дъх, дока­то Са Гуа го гле­да­ше с кра­си­ва, иск­ря­ща усмив­ка. Извед­нъж се почув­с­т­ва мно­го умо­рен и сед­на на лег­ло­то си – кра­ка­та му отказ­ва­ха да го държат.
— Да не би да се умо­ри, сме­ли хуа­ранг? — попи­та тя довол­но. Погле­да на Ги Су се замъг­ля­ва­ше. — Ела кра­са­ве­цо, полег­ни си. Нека се погри­жа за теб. — Тя с неж­на настой­чи­вост го бут­на на лег­ло­то. — Усе­ти ръце­те ѝ да маса­жи­рат тяло­то му. — Кол­ко е напрег­нат, горкичкият.
— Са Гуа! — изхрип­тя той. — Как­во пра­виш! — Нещо опре­де­ле­но не беше наред. Сякаш край­ни­ци­те му бяха от оло­во, а кле­па­чи­те му леп­не­ха един за друг.
— Спри! Нед.. — в същия миг усе­ти топ­ли­те ѝ уст­ни вър­ху сво­и­те и потъ­на в дъл­бок сън.
Запи­ши кодо­ва дума „сън“. Във вино­то има­ше силен опи­ат, кой­то замъг­ля­ва и обър­к­ва въз­при­я­ти­я­та. Мини на 82..
55
Той пое чаша­та от нея като за миг докос­на коп­ри­не­но неж­на­та кожа на ръка­та ѝ. Това докос­ва­не събу­ди сму­ща­ва­що топ­ло чув­с­т­во някъ­де под диаф­раг­ма­та му. За да прикрие сму­ще­ни­е­то си, той я изпи на един дъх, дока­то Са Гуа го гле­да­ше с кра­си­ва, иск­ря­ща усмив­ка. Вино­то беше добро, но има­ше няка­къв осо­бен привкус. Ги Су забе­ля­за, че тя не е докос­на­ла сво­я­та чаша. Са Гуа про­дъл­жа­ва­ше да го гле­да сякаш очак­ва­ше да напра­ви нещо и той сед­на на леглото.
Да не би да се умо­ри, сме­ли хуаранг?
Ами, мал­ко. Беше дълъг ден. Но можем да пого­во­рим, ако искаш.
Са Гуа с учу­де­но изра­же­ние сед­на до него.
— Я ми кажи кога започ­на всич­ко? — попи­та Ги Су
— Ами след като мама почи­на, или поне така твър­ди баща ми – аз не помня мно­го от това вре­ме. Поня­ко­га даже ми си стру­ва, че не помня нищо от живо­та си пре­ди това. — погле­да ѝ ста­на отда­ле­чен и вглъ­бен. — След това един ден сякаш се про­бу­дих от дълъг сън. Ско­ро един мла­деж поис­ка ръка­та ми от тат­ко, но гор­кич­ки­ят беше умрял на след­ва­ща­та сут­рин. Отто­га­ва започ­нах да усе­щам и леп­ка­ви­те пръс­ти на прокля­ти­е­то. Аз съм про­къл­на­та Ги Су! Про­къл­на­та! Зара­ди мен умря­ха тол­ко­ва мъже! О, кол­ко ме е страх! — девой­ка­та избух­на в плач и се при­тис­на в рамо­то на Ги Су. Той започ­на да я потуп­ва уте­ши­тел­но по гър­ба. Беше тол­ко­ва мал­ка и неж­на в ръце­те му.
— Не се тре­во­жи Са Гуа. Ще наме­ря начин да ти помог­на, обещавам.
— Дано успе­еш, хуа­ранг. Дано успе­еш. — тя го пога­ли по мус­ку­ла на ръка­та. — Ръце­те ти са така сил­ни и топ­ли и в също­то вре­ме неж­ни. Чув­с­т­вам се на сигур­но така. — Ги Су се изчер­ви. Зна­е­ше че тряб­ва да я пус­не, но не може­ше, не искаше.
Няма страш­но. Всич­ко ще се оправи.
— Дали? — тя го поглед­на и в очи­те ѝ видя отра­же­ние на чув­с­т­ва­та ѝ. Голе­ми­те ѝ чер­ни, дъл­бо­ки очи го омай­ва­ха, при­тег­ля­ха. Той не може­ше да откъс­не погле­да си от тях.
— Дали? — повто­ри тя със стон, от кой­то сла­би­ни­те му сякаш плам­на­ха .Тя леко го пога­ли по буза­та и за него това бе най – неж­но­то докос­ва­не, кое­то бе усе­щал някога.
Ако имаш уме­ни­е­то Само­кон­т­рол, или точ­ки­те ти за Съз­на­ние са 3 или пове­че- иди на 58.
Ако имаш кодо­ва­та дума „магия“ — иди на 57.
Ако не иди — на 59.
56
Ги Су вни­ма­тел­но отка­за на девойката:
— Съжа­ля­вам, Са Гуа, но не бих могъл. Искам съз­на­ни­е­то ми да е ясно тази вечер. Тряб­ва да помисля.
— За мен ли? — изки­ко­ти се шего­ви­то тя и оста­ви на стра­на чаши­те. Ги Су се извър­тя, за да не види тя почер­ве­ня­ло­то му лице.
— Май те, оби­дих. — каза девой­ка­та с иск­ре­на тъга. — Изви­ня­вай. Исках само да пого­во­рим. Ще те оста­вя да си почиваш.
— Не, не! — отвър­на Ги Су. — Ти изви­ня­вай. Можем да пого­во­рим, ако все още искаш. — Ги Су сед­на на лег­ло­то и девой­ка­та сра­меж­ли­во, но гра­ци­оз­но се наста­ни на при­лич­но раз­сто­я­ние до него.
— Я ми кажи как започ­на всич­ко? — попи­та Ги Су
— Ами след като мама почи­на, или поне така твър­ди баща ми – аз не помня мно­го от това вре­ме. Поня­ко­га даже ми си стру­ва, че не помня нищо от живо­та си пре­ди това. — погле­да ѝ ста­на отда­ле­чен и вглъ­бен. — След това един ден сякаш се про­бу­дих от дълъг сън. Ско­ро един мла­деж поис­ка ръка­та ми от тат­ко, но гор­кич­ки­ят беше умрял на след­ва­ща­та сут­рин. Отто­га­ва започ­нах да усе­щам и леп­ка­ви­те пръс­ти на прокля­ти­е­то. Аз съм про­къл­на­та Ги Су! Про­къл­на­та! Зара­ди мен умря­ха тол­ко­ва мъже! О, кол­ко ме е страх! — девой­ка­та избух­на в плач и се при­тис­на в рамо­то на Ги Су. Той започ­на да я потуп­ва уте­ши­тел­но по гър­ба. Беше тол­ко­ва мал­ка и неж­на в ръце­те му.
— Не се тре­во­жи Са Гуа. Ще наме­ря начин да ти помог­на, обещавам.
— Дано успе­еш, хуа­ранг. Дано успе­еш. — тя го пога­ли по мус­ку­ла на ръка­та. — Ръце­те ти са така сил­ни и топ­ли и в също­то вре­ме неж­ни. Чув­с­т­вам се на сигур­но така. — Ги Су се изчер­ви. Зна­е­ше че тряб­ва да я пус­не, но не може­ше, не искаше.
— Няма страш­но. Всич­ко ще се оправи.
— Дали? — тя го поглед­на и в очи­те ѝ видя отра­же­ние на чув­с­т­ва­та ѝ. Голе­ми­те ѝ чер­ни, дъл­бо­ки очи го омай­ва­ха, при­тег­ля­ха. Той не може­ше да откъс­не погле­да си от тях.
— Дали? — повто­ри тя със стон, от кой­то сла­би­ни­те му сякаш пламнаха.Тя леко го пога­ли по буза­та и за него това бе най – неж­но­то докос­ва­не, кое­то бе усе­щал някога.
Ако имаш уме­ни­е­то Само­кон­т­рол, или точ­ки­те ти за Съз­на­ние са 3 или пове­че- иди на 58.
Ако имаш кодо­ва­та дума „магия“ — иди на 57.
Ако не иди — на 59.
57
Тя се отпус­на на рамо­то му и започ­на да гали леко гър­ди­те му, дока­то коп­ри­не­но неж­ни­ят ѝ дъх гале­ше вра­та му. Диша­не­то на Ги Су се учес­ти. Тя вни­ма­тел­но, но настой­чи­во го бут­на на лег­ло­то и той не можа да наме­ри сили да ѝ се про­ти­во­пос­та­ви. Неж­ни­те ѝ ръце по тяло­то му го под­лу­дя­ва­ха, а щом усе­ти топ­ли­те ѝ меки уст­ни на вра­та си, от уста­та му се откъс­на спо­да­вен стон. Нещо оба­че тре­во­же­ше съз­на­ни­е­то му, дока­то тяло­то му горе­ше от страст. С послед­ни­те оста­тъ­ци на воля­та си той изре­че в ско­ро­по­го­вор­ка закли­на­ни­е­то, на кое­то го беше научи­ла мъд­ра­та Че.
— Шшшш. — про­шуш­на Са Гуа и впи уст­ни в неговите.
В пър­вия миг нищо не се слу­чи и Ги Су беше готов да запу­ши гла­са на разума си, за кое­то неж­но­то ези­че на кра­са­ви­ца­та мно­го помагаше.
В след­ва­щия момент, оба­че, сякаш още един образ се появи през чер­ти­те на кра­са­ви­ца­та. Образ, кой­то нака­ра Ги Су да замръз­не от ужас. Иззад кра­си­ви­те очи на Са Гуа го гле­да­ха хит­ри, жъл­ти живо­тин­с­ки зени­ци. През неж­на­та ѝ ръка го гале­ше рижа­ва лапа с ост­ри нок­ти, а ези­кът, кой­то изслед­ва­ше уста­та му, извед­нъж, му се сто­ри твър­де дълъг, за да е човешки.
Иди на 81..
58
Тя се отпус­на на рамо­то му и започ­на да гали леко гър­ди­те му, дока­то коп­ри­не­но неж­ния ѝ дъх гале­ше вра­та му. Диша­не­то на Ги Су се учес­ти. Девой­ка­та неж­но, но настой­чи­во се опи­та да го бут­не да лег­не в лег­ло­то, но с послед­ни­те оста­тъ­ци на само­кон­т­ро­ла си, той се въз­про­ти­ви и вни­ма­тел­но, но твър­до я отблъс­на от себе си.
Не бива, Са Гуа. Не това е начи­на, по кой­то да ти помог­на. Мно­го си кра­си­ва, но не е редно.
Девой­ка­та сму­те­но се изпра­ви, изчер­ви се и про­шеп­на смутено:
— Изви­ни ме, хуа­ранг! Не знам как­во ме прихва­на! Моля те, не каз­вай на татко!
— За нищо на све­та! — обе­ща Ги Су.
Сму­те­на­та кра­са­ви­ца още вед­нъж се изви­ни, поже­ла му лека нощ, някак разоча­ро­ва­но и тихо изле­зе от стаята.
Ги Су дъл­го вре­ме не можа да нака­ра ръце­те си да спрат да тре­пе­рят. В таки­ва момен­ти, кои­то не бяха никак мно­го на брой му се иска­ше да е обик­но­вен човек, а не хуа­ранг, длъ­жен да спаз­ва пра­ви­ла­та на рицар­с­кия орден. Отда­ден на мис­ли изпъл­не­ни с разоча­ро­ва­ние той неу­сет­но заспа.
Иди на 60.
59
Тя се отпус­на на рамо­то му и започ­на да гали леко гър­ди­те му, дока­то коп­ри­не­но неж­ния ѝ дъх гале­ше вра­та му. Диша­не­то на Ги Су се учес­ти. Тя вни­ма­тел­но, но настой­чи­во го бут­на на лег­ло­то и той не можа да наме­ри сили да ѝ се про­ти­во­пос­та­ви. Неж­ни­те ѝ ръце по тяло­то му го под­лу­дя­ва­ха, а щом усе­ти топ­ли­те ѝ меки уст­ни на вра­та си, от уста­та му се откъс­на спо­да­вен стон. Нещо тре­во­же­ше съз­на­ни­е­то му дока­то тяло­то му горе­ше от страст, но въп­ре­ки това Ги Су беше готов да запу­ши гла­са на разума си, за кое­то неж­но­то ези­че на кра­са­ви­ца­та мно­го помагаше.
Ако имаш кодо­ва дума шаман, или точ­ки­те ти за позна­ние са 3 или пове­че- иди на 81.. Ако не иди на 61.
60
Ким Ги Су съну­ва­ше.Избе­ри 92., 93. или 94..
61
Ако имаш куче (и то е живо!) иди на100., ако не иди на -101..
62
Хора­та в село Йо Су оче­вид­но бяха доста напла­ше­ни, или просто си бяха не осо­бе­но гос­топ­ри­ем­ни. С доста пита­ния и неч­ле­но­раз­дел­ни упът­ва­ния Ким Ги Су раз­бра къде е дома на Канг Дже Хи – кме­та на село­то. Тя беше поч­ти в южния край на село­то и без­спор­но една от най – голе­ми­те и кра­си­ви къщи тук. Сгра­да­та бе типич­на за тази част от стра­на­та. L – образ­на пост­рой­ка, покри­та с дяла­ни дър­ве­ни кере­ми­ди, простор­на гра­ди­на, и опа­са­на от висо­ка човеш­ки бой огра­да. Всич­ко във вън­ш­ния ѝ вид гово­ре­ше за къща на * янг­бан. – кое­то бе стран­но за село с раз­ме­ри­те на Йо Су. Ги Су вле­зе през пор­та­та и вед­на­га бе посрещ­нат от хлад­но учтив прислужник.
— С как­во мога да Ви помог­на, бла­го­род­ни господине?
— Добър ден. Аз съм хуа­ранг Ким Ги Су и бих искал да гово­ря с кме­та Канг Дже Хи по един важен дър­жа­вен въп­рос. Изпра­тен съм лич­но от един от магис­т­ра­ти­те и съвет­ни­ци­те на краля.
Раз­би­рам гос­по­ди­не, ще пре­дам на гос­по­дин кме­та Дже Хи за посе­ще­ни­е­то Ви. Моля, послед­вай­те ме.
Прислуж­ни­кът го отве­де до един коке­тен пави­ли­он в сре­да­та на кит­на­та гра­ди­на, помо­ли го да изча­ка и изчез­на вът­ре в къща­та. След доста дъл­го чака­не, прислуж­ни­кът отно­во се появи, покло­ни се и обяви:
— Кмет Канг Дже Хи желае да види ваши­те акредитиви.
— Моля?! — в Ако не иди — наъз­к­лик­на въз­му­тен Ги Су
— Кмет Канг Дже Хи желае да види ваши­те акре­ди­ти­ви. — повто­ри със съща­та учти­во неза­ин­те­ре­со­ва­на инто­на­ция прислужника.
Подоб­на про­ява на наг­лост дой­де мал­ко в пове­че на хуаранг…
Ако имаш уме­ни­е­то Само­кон­т­рол — иди на 26.
Ако не — иди на 75..
63
Ким Ги Су срав­ни­тел­но бър­зо наме­ри мес­т­на­та кръч­ма и вле­зе вът­ре. Поме­ще­ни­е­то беше тъм­но, влаж­но, не осо­бе­но чис­то и се със­то­е­ше от някол­ко нис­ки масич­ки и тез­гях. Въз­ду­хът беше спа­рен и напо­ен с мириз­ма на мухъл, алко­хол и гот­ве­но. Око­ло една от маси­те има­ше гру­па от някол­ко мла­де­жа, нася­да­ли по пода, кои­то изгле­да­ха подоз­ри­тел­но и дори войн­с­т­ве­но хуа­ранг. Един­с­т­ве­ни­ят друг посе­ти­тел се бе уса­мо­тил на една отда­ле­че­на маса и със­ре­до­то­че­но изли­ва­ше чаш­ка след чаш­ка алко­хол в уста­та си с отсе­че­ни дви­же­ния, като след все­ки гъл­ток лице­то му се изкри­вя­ва­ше сякаш пие­ше по при­ну­да. Соб­с­тве­ни­кът на кръч­ма­та бе заста­нал зад тез­гя­ха и наблю­да­ва­ше Ги Су с хлад­но любо­пит­с­тво, при­ме­се­но със страх и подозрение.
Ги Су се поза­мис­ли с кого да се опи­та да поговори.
Със соб­с­тве­ни­ка – иди на 69
С гру­па­та мла­де­жи – иди на 70..
Със самот­ния тип, отдал се на ком­па­ни­я­та на чаш­ка соджу в ъгъ­ла – иди на 71..
64
Ким Ги Су реши да потър­си мес­т­на­та шаман­ка. Тя се каз­ва­ла мъд­ра­та Че, как­то раз­бра от един не чак тол­ко­ва свъ­сен и неус­луж­лив селя­нин. Къща­та ѝ се нами­ра­ла поч­ти в края на село­то. Няма­ло как да я сбър­ка. Носа му щял да води кра­ка­та. Кога­то набли­жи коли­ба­та, уста­но­ви, че селя­ни­на не го беше излъ­гал – раз­на­ся­ща­та се мириз­ма, няма­ше как да го под­ве­де. Тя бе обра­зу­ва­на от тако­ва раз­но­об­ра­зие, че беше труд­но да се опре­де­ли пре­об­ла­да­ващ мирис, или със­та­вя­щи­те я мириз­ми, но беше без­пог­ре­шен ори­ен­тир, дори човек да стра­да­ше от теж­ка хре­ма. Сама­та коли­ба бе в добро със­то­я­ние, но си беше коли­ба, а нераз­бо­ри­я­та око­ло нея беше неве­ро­ят­на. Най — раз­лич­ни сечи­ва и приспо­соб­ле­ния, за как­во ли не, обра­зу­ва­ха нещо като стран­на огра­да. До коли­ба­та се изди­га­ше шаман­с­ко­то дър­во, оки­че­но с вся­как­ви пар­цал­че­та и тоте­ми – източ­ник на сила на шама­на. Учуд­ва­що бе, че зад коли­ба­та има­ше него­ля­ма, но отлич­но под­дър­жа­на зелен­чу­ко­ва гра­ди­на и някол­ко плод­ни дръв­че­та. Домаш­ни живот­ни естес­т­ве­но няма­ше – никой шаман не кон­су­ми­ра месо, мля­ко или яйца. Ги Су се прибли­жи и похло­па на вратата.
Ако имаш кодо­ва дума „шаман“ — иди на 65.
Ако не — иди на 66.
65
На тре­то­то настой­чи­во похлоп­ва­не, кое­то за мал­ко да събо­ри вра­та­та на коли­ба­та Ги Су реши, че мъд­ра­та Че или не си е вкъ­щи, или е съв­сем глу­ха. След крат­ко коле­ба­ние натис­на дръж­ка­та на вра­та­та, коя­то се ока­за отво­ре­на. Ги Су вле­зе вът­ре и замръз­на при вида на раз­кри­ла­та се пред очи­те му глед­ка. Ста­ра­та шаман­ка бе просна­та в сре­да­та на коли­ба­та, с край­ни­ци замръз­на­ли в неес­тес­т­ве­ни пози и широ­ко отво­ре­ни изцък­ле­ни очи. Под нея се бе обра­зу­ва­ла огром­на лок­ва кръв. Тол­ко­ва мно­го кръв. В гър­ди­те на ста­ри­ца­та зее­ше дуп­ка с раз­ме­ра на юмрук. Ги Су се прибли­жи и усе­ти как коса­та му наст­ръх­ва – сър­це­то ѝ беше изтръг­на­то. Той се досе­ща­ше как­во е при­чи­ни­ло смърт­та ѝ. И щеше да се поста­рае ско­ро да си пла­ти. Про­шеп­на молит­ва към духо­ве­те да при­емат изтер­за­на­та душа на мъд­ра­та Че, и даде мъл­ча­ли­во обе­ща­ние, че смърт­та ѝ ще бъде отмъс­те­на. После взе някол­ко глав­ни от огни­ще­то, на кое­то кък­ре­ше някак­ва теч­ност и ги раз­хвър­ля в ъгли­те на коли­ба­та. Пре­чис­т­ва­ща­та сила на све­ще­ния огън щеше да бъде дос­той­но погре­бе­ние за ста­ри­ца­та. Изле­зе тихо и се уве­ри, че никой не е забе­ля­зал при­със­т­ви­е­то му тук, след кое­то с мрач­на реши­тел­ност реши да…
…се отпра­ви към мес­т­на­та кръч­ма, къде­то да потър­си инфор­ма­ция за случ­ва­що­то се, освен ако вече не беше ходил там – иди на 63.
…се отпра­ви към кмет­с­тво­то, къде­то да пого­во­ри с пред­ста­ви­те­ля на офи­ци­ал­на­та власт, ако вече не беше го напра­вил – иди на 62.
…да се запъ­ти към къща­та на про­къл­на­та­та девой­ка, за да се опи­та да приклю­чи с всич­ко това вед­нъж и зави­на­ги – иди на 32.
66
На тре­то­то настой­чи­во похлоп­ва­не, кое­то за мал­ко да събо­ри вра­та­та на коли­ба­та Ги Су реши, че мъд­ра­та Че или не си е вкъ­щи, или е съв­сем глу­ха. След крат­ко коле­ба­ние натис­на дръж­ка­та на вра­та­та, коя­то се ока­за отво­ре­на. Вле­зе в коли­ба­та и пред очи­те му се раз­кри стра­хо­ви­та глед­ка. Мъд­ра­та Че, оче­вид­но едра жена, се бе наве­ла над някак­во кък­ре­що гър­не, изла­гай­ки на показ цяла­та пре­лест на зад­ни­те си час­ти, кои­то заема­ха сери­оз­на част от прост­ран­с­т­во­то в колибата.
— Още кол­ко вре­ме ще ти е нуж­но, за да се сетиш да затво­риш вра­та­та? — чу се плъ­тен жен­с­ки глас, кой­то изва­ди Ги Су от вце­пе­не­ни­е­то и той бър­зо затво­ри вра­та­та. Ста­ри­ца­та все така си беше наве­де­на над гър­не­то и той се зачу­ди къде да дене погле­да си, за да избег­не не осо­бе­но при­ят­на­та, но натрап­ва­ща се гледка.
— Сядай, някъ­де де! Цял ден те чакам!
Хуа­ранг послуш­но сед­на на земята.
— Мла­де­жо, май­ка ти не те ли е научи­ла, че не е въз­пи­та­но да се вто­рач­ваш така в хора­та? — соп­на се ста­ри­ца­та, изпра­вяй­ки се извед­нъж. Стрес­нат Ги Су за мал­ко да се катур­не по гръб. Въп­ре­ки че беше едра и доста въз­рас­т­на, все още има­ше сле­ди от отдав­на отми­на­ла­та кра­со­та на жена­та пред него. Но едно нещо наис­ти­на ги уди­ви – млеч­но­бя­ло­то пер­де вър­ху зени­ци­те на старицата.
— Изви­не­те, ува­жа­е­ма госпожо!
— Няма нуж­да, скъ­по мом­че! Май­ка ти няма как да ти е обяс­ни­ла, че на нас жени­те това не вина­ги ни е неп­ри­ят­но. — изкис­ка се ста­ра­та шаман­ка. — Рад­вам се че и на тези годи­ни пъл­ня окото.
— О, да, гос­по­жо! Наис­ти­на е труд­но да оста­не­те неза­бе­ля­за­на! — опи­та се да прекра­ти нелов­кия за него раз­го­вор Ги Су.
— Аигоо! И какъв е галан­тен. Наис­ти­на си сла­дък като се чер­виш така!
Ама вие как разбрахте…
— Че се чер­виш, ли. Видях те, мом­че­то ми! Макар и не с очи­те си. Все пак съм шаман­ка, забра­ви ли?
— Не, не! Съв­сем не! Просто… — хуа­ранг се покаш­ля от неудобство.
— Да не си насти­нал? Искаш ли един чай?
— Не, не! Виж­те ува­жа­е­ма гос­по­жо Че…
— Откъ­де зна­еш че съм гос­по­жа? — соп­на се шаман­ка­та. — За вто­ри път ме обиж­даш! Бива ли да се отна­сяш така с хора­та, от кои­то очак­ваш помощ!
— Изви­не­те, гос­по­жи­це Че!
— Така е по–добре! Ама най–добре ще е просто Че. Няма нуж­да от чак таки­ва официалности.
— Виж­те, госп… мъд­ра Че, тук съм заради…
— Как­то вече ти казах, скъ­по мом­че, знам за как­во си тук! Идваш да питаш за Хьо Са Гуа – про­къл­на­та­та девой­ка. И как­во да напра­виш, за да вдиг­неш прокля­ти­е­то, нали?
— Точ­но така, ува­жа­е­ма Че!
— Така! А сега ме слу­шай без да ме пре­къс­ваш. Хьо Уон Джин – баща­та на Са Гуа, сам пока­ни зло­то в дома си. Всич­ко започ­на пре­ди две годи­ни, кога­то домък­на някак­ва мла­да жена, коя­то бил спа­сил от смърт по вре­ме на едно от пъту­ва­ни­я­та си и я напра­ви слу­ги­ня в къща­та си. Жена му без­к­рай­но го оби­ча­ше, но стран­но защо започ­на да го рев­ну­ва от слу­ги­ня­та. Дока­то един ден, как­то се гово­ри, не го хва­на­ла наис­ти­на да ѝ изне­ве­ря­ва с нея. Това под­лу­ди жена му, коя­то за мал­ко да пре­бие до смърт прислуж­ни­ца­та. На след­ва­ща­та нощ слу­ги­ня­та просто изчез­на. Някои слу­хо­ве твър­дят, че жена му наис­ти­на уби­ла слу­ги­ня­та през нощ­та, а после се отър­ва­ла от тяло­то, но аз не вяр­вам. Щях да усе­тя. Месец след това съп­ру­га­та на Хьо Уон Джин се побо­ля и ско­ро почи­на. Сто­пи се бук­вал­но пред очи­те ми без да мога напра­вя нищо, с кое­то да ѝ помог­на, нищо, с кое­то поне да облек­ча мъки­те ѝ. Хьо беше покру­сен, но ужа­сът за него не свър­ши с това. След смърт­та на май­ка си, Са Гуа – дъще­ря му изпад­на във вце­пе­не­ние от мъка. Спря да се хра­ни, спря да спи, спря да гово­ри, спря да живее – просто същес­т­ву­ва­ше. Сякаш душа­та ѝ си бе отиш­ла, заед­но с май­ка ѝ и нищо не може­ше да я вър­не към живо­та. Как ли не се опит­вах да помог­на на бед­но­то дете, но с нищо не успях. А с месе­ци се борих за нея. Нещо изсмук­ва­ше живо­та от нея бав­но, но сигур­но. Дока­то един ден, най — нео­чак­ва­но тя се опра­ви. Започ­на да се хра­ни, да се смее пла­хо, да гово­ри. Но това вече не беше Са Гуа – беше нещо дру­го. Нещо ужас­но. — ста­ри­ца­та потре­пе­ра при спо­ме­на. — Опи­тах се да обяс­ня на баща й, но той не иска­ше и да чуе – него­ва­та Са Гуа се беше вър­на­ла и нищо дру­го няма­ло зна­че­ние. Тога­ва ме изго­ни и каза, че не желае да ме виж­да дори да добли­жа­вам до дъще­ря му. А нещо­то в тяло­то на Са Гуа бав­но започ­на да го про­ме­ня по свой вкус. Тя се пре­вър­на посте­пен­но в най – кра­си­ва­та девой­ка не само в село­то и окол­ност­та, а може би и в цяло­то крал­с­т­во. Започ­на да омай­ва мла­де­жи­те от село, но не с невин­ност­та на нео­пит­на девой­ка, а с майс­тор­с­т­во­то на дъл­го­го­диш­на кисенг. Мом­ци­те пощу­ря­ха. Започ­на­ха побо­и­ща, раз­при. Ско­ро един от тях поис­ка ръка­та ѝ. На дру­га­та сут­рин го наме­ри­ха мър­тъв, с почер­нял език, сякаш отро­вен с изклю­чи­тел­но бър­зо­дейс­т­ва­ща отро­ва. Нико­га няма да забра­вя погле­да в изцък­ле­ни­те му очи – изпъл­нен с бла­жен­с­т­во – сякаш намес­то смърт­та си бе изпи­тал вър­хов­но удо­вол­с­т­вие. Кме­тът обя­ви, че се бил отро­вил от алко­хол. Пове­че­то повяр­ва­ха, но не и мъд­ра­та Че. Нещо беше уби­ло мла­де­жа – беше изсму­ка­ло същ­ност­та му и го беше нака­ра­ло да вяр­ва, че това е най – прекрас­но­то нещо на све­та. След­ва­щи­ят мла­деж бе открит раз­къ­сан в близ­ко­то езе­ро. Риби­те го били наръ­фа­ли така – ха! — изсмя се гор­чи­во шаман­ка­та. — не бях виж­да­ла риба да изяде чер­ния дроб на човек и да оста­ви всич­ко дру­го непо­кът­на­то. Дру­го беше уби­ло момъ­ка – също­то като пър­вия. Тога­ва ста­рия Хьо домък­на отня­къ­де, някак­во същес­т­во, кое­то се пред­ста­вя за шаман­ка – ста­ра­та Гун. Тя не е човек, мом­ко! Стой наст­ра­на от нея! Тя е зло! Зло в човеш­ка фор­ма! А нещо­то, обла­да­ло Са Гуа все още не е тол­ко­ва сил­но. Все още наби­ра сили – с него може би ще можеш да се спра­виш. Как­во е – не знам. Страх ме е дори да пред­по­ла­гам. Мога само да се надя­вам силен момък като теб да може да се спра­ви с него и ако може да осво­бо­ди бед­но­то дете.
Ги Су оста­на без­мъл­вен, но кос­ми­те на тила му бяха настръхнали.
— Не мога да ти помог­на с мно­го, син­ко, но все пак мога…
Ако имаш някое от уме­ни­я­та „шама­ни­зъм“ или „хариз­ма“ — иди на 67.
Ако ги нямаш, но точ­ки­те ти за позна­ние са пове­че от 2 — иди на 67.
Ако не — иди на 68.
67
… да те науча на едно простич­ко закли­на­ние, поне­же усе­щам, че имаш зна­ни­я­та и уме­ни­е­то да го при­ло­жиш. С него ще можеш да видиш реал­ност­та – така­ва как­ва­то е, а не така­ва как­ва­то я въз­при­е­мат сети­ва­та ти.
Ги Су пре­ка­ра след­ва­щия час в зауча­ва­не на без­мис­ле­ни­те, поне за него, някол­ко думи, от кои­то се със­то­е­ше закли­на­ни­е­то, и кога­то шаман­ка­та оста­на задо­во­ле­на от резул­та­та го оста­ви на мира. Част от упраж­не­ни­я­та включ­ва­ха изго­ва­ря­не думи­те на обрат­но, в слу­ча­ен ред и с пъл­на с вода уста. Накрая Ги Су смя­та­ше, че би могъл да изре­че без­смис­ли­ца­та и насън. Ста­ри­ца­та му поже­ла успех на сбо­гу­ва­не и го закле да напра­ви всич­ко по сили­те си, но да отър­ве Са Гуа от злото.
Запи­ши кодо­ва дума „магия“, при­ба­ви една точ­ка Съз­на­ние и една точ­ка Познание.
След като изле­зе от коли­ба­та Ги Су се замис­ли как­во да пред­при­е­ме по – нататък.
Може­ше да се отпра­ви към мес­т­на­та кръч­ма, къде­то да потър­си инфор­ма­ция за случ­ва­що­то се, освен ако вече не беше ходил там – иди на 63.
Да се отпра­ви към кмет­с­тво­то, къде­то да пого­во­ри с пред­ста­ви­те­ля на офи­ци­ал­на­та власт, ако вече не беше го напра­вил – иди на 62.
Да се запъ­ти към къща­та на про­къл­на­та­та девой­ка, за да се опи­та да приклю­чи с всич­ко това вед­нъж и зави­на­ги – иди на 32.
Или да огле­да окол­нос­ти­те на село­то в тър­се­не на нещо, кое­то да му помог­не в раз­след­ва­не­то. — иди на 31.
68
… да ти дам ето тази отва­ра. Да зна­еш, че е отвра­ти­тел­на на вкус, но пък е мощ­на про­ти­во­от­ро­ва и пре­чис­т­ва­що орга­низ­ма сред­с­тво. Обез­сил­ва отро­ва­та вед­на­га, а очис­ти­тел­ни­ят ефект започ­ва на дру­гия ден. Пре­по­ръч­вам ти да не пла­ну­ваш пъту­ва­ния, или изли­за­ния от дома в този кон­к­ре­тен ден – ще си про­ва­лиш пла­но­ве­те. — ста­ри­ца­та му връ­чи мал­ка кол­бич­ка с ужас­но изглеж­да­ща теч­ност. Поже­ла му успех на сбо­гу­ва­не и го закле да напра­ви всич­ко по сили­те си, но да отър­ве Са Гуа от злото.
Запи­ши кодо­ва дума „отва­ра“, при­ба­ви една точ­ка Познание.
След като изле­зе от коли­ба­та Ги Су се замис­ли как­во да пред­при­е­ме по – нататък.
Може­ше да се отпра­ви към мес­т­на­та кръч­ма, къде­то да потър­си инфор­ма­ция за случ­ва­що­то се, освен ако вече не беше ходил там – иди на 63.
Да се отпра­ви към кмет­с­тво­то, къде­то да пого­во­ри с пред­ста­ви­те­ля на офи­ци­ал­на­та власт, ако вече не беше го напра­вил – иди на 62.
Да се запъ­ти към къща­та на про­къл­на­та­та девой­ка, за да се опи­та да приклю­чи с всич­ко това вед­нъж и зави­на­ги – иди на 32.
Или да огле­да окол­нос­ти­те на село­то в тър­се­не на нещо, кое­то да му помог­не в раз­след­ва­не­то. — иди на 31.
69
Ги Су реши да се опи­та да пого­во­ри със соб­с­тве­ни­ка, кой­то като видя запъ­ти­лия се към тез­гя­ха непоз­нат се начу­ме­ри още повече.
— В мир ли сте? — позд­ра­ви хуаранг.
— В мир, в мир. А ти мирен ли си? — отвър­на трос­на­то онзи.
— Хва­ла на Буда, засе­га да.
— Как­во ще обичаш?
— Ами чаш­ка соджу. — отвър­на Ким Ги Су. — Как­во има за хап­ва­не? Мири­ше чудес­но. — излъ­га той.
Ким­пап* с пуше­на риба. Искаш ли?
— Да, моля. Преглад­нял съм.
— Чудес­но. Чети­ри крал­с­ки вона – пла­ща се пред­ва­ри­тел­но. — обя­ви кръчмарят.
Ги Су поро­ви в кеси­я­та си и изва­ди една моне­та, рав­ня­ва­ща се на пет крал­с­ки вона, оста­ви я на тез­гя­ха и каза:
— Задръж­те рес­то­то, доб­ри ми кръчмарю!
При вида на моне­та­та и про­яве­на­та щед­рост, лице­то на онзи просвет­на. Със сигур­ност обя­ве­на­та цена беше в пъти по – висо­ка от реал­на­та стой­ност, а оста­ве­ни­ят бак­шиш беше крал­с­ки. Извед­нъж кръч­ма­рят корен­но про­ме­ни отно­ше­ни­е­то си.
Бла­го­да­ря ви, дос­то­поч­те­ни гос­по­ди­не! Сигур­но идва­те отда­ле­че и сте умо­рен от пътя – ела­те, запо­вя­дай­те да сед­не­те тук – кръч­ма­рят го отве­де до уеди­не­на и доста по – чис­та маса. — Почи­не­те си, а аз ей сега ще ви доне­са хра­на­та и пити­е­то. — той се отда­ле­чи с поклон.
След по–малко от две мину­ти на маса­та има­ше чаша пъл­на със соджу и чиния с не лошо изглеж­да­щи и уха­е­щи кръг­че­та ким­пап.., придру­же­ни от голя­ма купа бял, варен ориз.
— Запо­вя­дай­те гос­по­ди­не и да Ви е слад­ко! Доб­ре се нахра­не­те! Ако има­те нуж­да от още нещо..
— Всъщ­ност, да. — пре­къс­на го хуа­ранг. — Бих­те ли ми пра­ви­ли ком­па­ния, дока­то се хра­ня? Тък­мо ще можем да побъб­рим. Отдав­на не съм имал въз­мож­ност­та да пого­во­ря с дос­то­ен събеседник.
Ами… — кръч­ма­рят се поко­ле­ба за миг.
— Хай­де, моля Ви! — настоя Ги Су. — Я напра­во доне­се­те и за себе си една чаш­ка. — онзи се ухи­ли в отговор.
— Е, доб­ре гос­по­ди­не. Ще се рад­вам да ви пра­вя компания.
След минут­ка кръч­ма­рят се вър­на и сед­на неу­ве­ре­но сре­щу хуа­ранг. Ги Су напъ­ха едно пар­че ким­пап.. в уста­та си, замляс­ка шум­но, в знак на ува­же­ние към доб­ра­та храна.
— Ммм. Мно­го е вкус­но. Чуде­сен ким­пап..!
— Яжте до наси­та, гос­по­ди­не! — засия онзи.
— Я ми каже­те, доб­ри ми кръч­ма­рю, всич­ко наред ли е с таз­го­диш­на­та рекол­та на зелен чай?
— Да, гос­по­ди­не! Пло­до­род­на е годи­на­та! Тук в Йо Су се про­из­веж­да най – доб­ри­ят зелен чай в цяла Шил­ла! — - Вие да не би да сте търговец?
— Аха! А кме­тът гле­да ли си съвес­т­но задълженията?
— Да, гос­по­ди­не! Мъд­ри­ят ни кмет Канг Дже Хи е стрик­тен, съвес­тен и спра­вед­лив управ­ник. Довол­ни сме от него. Да не би да сте инспектор?
Така, така! — Ги Су се ориг­на шум­но. — А жива­та сто­ка? Здра­ва ли е? Мно­жи ли се?
Здра­ви са живот­ни­те, гос­по­ди­не! Роят се и има­ме от всич­ко кол­ко­то ни тряб­ва, даже оста­ва и за тър­го­вий­ка. — Вие сигур­но сте данъ­чен инс­пек­тор! — кръч­ма­рят бе започ­нал да ста­ва подозрителен.
Н- е, не! Сла­ва на Буда, не съм! — онзи види­мо се отпусна.
— Тога­ва защо зада­ва­те все таки­ва въпроси?
— Ами защо­то хора­та в село­то ми се сто­ри­ха едни таки­ва, угри­же­ни, начу­ме­ре­ни, умис­ле­ни, дори изпла­ше­ни. Дори една ста­ри­ца, след като я позд­ра­вих, ми отвър­на че мира си е оти­шъл от село Йо Су, та се замис­лих, защо така? Мис­лех че може би е зара­ди сла­ба рекол­та, или недос­та­тъч­но съвес­тен управ­ник, или проб­ле­ми с доби­тъ­ка, но раз­би­рам, че не е така и съм още по – озадачен.
Кръч­ма­рят оста­на мъл­ча­лив и умис­лен за момент.
— Ех, гос­по­ди­не, как­во да Ви кажа! — въз­дъх­на теж­ко той. — Дру­ги са наши­те проб­ле­ми, раз­лич­ни са гри­жи­те ни. Нима не сте чувал за прокля­ти­е­то, кое­то тег­не над най–красивата девой­ка в цяла­та област – наша­та кра­си­ва Са Гуа?
— Не, не съм! — отвър­на Ги Су. — Каже­те, чес­т­ни кръч­ма­рю, за как­во прокля­тие говорите?
— Всич­ки зли­ни в село­то ни са дове­де­ни от прокля­ти­е­то на Са Гуа. Тя е най – кра­си­ва­та девой­ка не само в село­то, но и в окол­ност­та, а мен ако пита­те и в цяло­то крал­с­т­во. Кол­ко­то е кра­си­ва, оба­че, тол­ко­ва е зло­чес­та и съд­ба­та ѝ. Моми­че­то про­из­ли­за от добро семейс­т­во, но с лоша кар­ма. Баща ѝ е един от най-голе­ми­те про­из­во­ди­те­ли и тър­гов­ци на зелен чай в око­ли­я­та, а май­ка ѝ беше умна, кра­си­ва и сми­ре­на. Да, май­ка ѝ почи­на пре­ди око­ло две годи­ни. Отто­га­ва започ­на­ха и зло­чес­ти­ни­те на село Йо Су. Са Гуа се побо­ля от мъка и цяла годи­на не изли­за от дома си. След това, оба­че извед­нъж се завър­на в све­та на живи­те. Само дето няма­ше и помен от сра­меж­ли­во­то девой­че. Беше се про­ме­ни­ла корен­но и започ­на да предиз­вик­ва съв­сем целе­на­со­че­но, макар и с престо­ре­на невин­ност мла­де­жи­те от село. Някол­ко мла­де­жа един след друг се побо­ля­ха по нея. Отидо­ха да ѝ искат ръка­та от баща й, а на след­ва­ща­та сут­рин бяха откри­ва­ни мър­т­ви. Един се беше натро­вил със соджу, друг пак пиян се беше уда­вил в близ­ко­то езе­ро, а хищ­ни­те риби там го бяха наръ­фа­ли до неуз­на­ва­е­мост. Все подоб­ни глу­пос­ти на днеш­на­та глу­па­ва мла­деж. Даже за мал­ко да обви­нят мен, че съм ги отро­вил, пред­ста­ве­те си! Оче­вид­но беше че девой­ка­та е про­къл­на­та и тукаш­ни­те започ­на­ха с пра­во да се стра­ху­ват за съд­би­ни­те си. Вмес­то като предуп­реж­де­ние, мъл­ви­те подейс­т­ва­ха като ким­ч­хи. в горещ ден на мла­де­жи­те от око­ли­я­та. Някол­ко дой­до­ха да искат ръка­та й, но за зла беда пак поги­ва­ха току на дру­гия ден. Един го раз­къ­са­ли въл­ци, друг се хвър­лил от ска­ла, тре­тия… Накрая Хьо Уон Джин изна­ме­ри някак­ва нез­най­на шаман­ка и сега тая ста­ри­ца оби­ка­ля село­то, пла­ши хора­та и все­ки ден извър­ш­ва риту­а­ли в къща­та на Са Гуа.
Кръч­ма­рят си пое дъх.
— Та това е мъка­та ни господине!
— Раз­би­рам. — отвър­на хуаранг.
Ако имаш уме­ни­е­то „Хариз­ма“ — иди на 76..
Ако не мини — на 77..
70
Ким Ги Су реши да се насо­чи към гру­па­та мла­де­жи, наоби­ко­ли­ли една от маси­те в цен­тъ­ра на кръчмата.
— В мир ли сте? — учти­во позд­ра­ви той.
— Да. — отвър­на му един от тях, дока­то оста­на­ли­те го оглеж­да­ха със сме­си­ца от любо­пит­с­тво, подоз­ре­ние и враждебност.
— Има­те ли нещо про­тив да посед­на при вас, при­яте­ли, пъту­вах дъл­го и съм зажад­нял за све­жа ком­па­ния, с коя­то да спо­де­ля хра­на­та и пити­е­то си. — учти­во попи­та Ги Су.
— Ами щом си решил да спо­де­ляш хап­ва­не и пий­ва­не, запо­вя­дай! — отвър­на друг, а оста­на­ли­те види­мо се отпус­на­ха. — Хей кръч­ма­рю, ела насам, дошъл ти е гла­ден и умо­рен посе­ти­тел, а нас ни мъчи жаж­да… за при­каз­ки! — мла­де­жи­те избух­на­ха във весел смях и той се при­съ­е­ди­ни, раз­ве­се­лен от не злоб­ли­ва­та шега.
Ги Су поръ­ча по чаш­ка соджу на всич­ки и три пор­ции ким­пап., раз­пла­ти се със съдър­жа­те­ля, като му оста­ви крал­с­ки бак­шиш, въп­ре­ки зави­ше­ни­те цени и се намес­ти удоб­но сред младежите.
— Кажи сега, дру­же, как­во те води в наше­то кит­но село?
— О, слу­жеб­на рабо­та, просто мина­вам оттук – нищо инте­рес­но. А, я вие мом­ци, ми каже­те, защо всич­ки в село­то са така начу­ме­ре­ни и угрижени?
— Ами на таки­ва си попад­нал! Я ни виж нас!
— Дам, весе­ли мом­ци сте вие! Ама чувам някак­ви исто­рии за прокля­тия, за девой­ки – таки­ва измис­ли­ци едни.
Извед­нъж всич­ки мла­де­жи замлък­на­ха и изгле­да­ха враж­деб­но Ги Су.
— Или не са измис­ли­ци? — допъл­ни той.
— Кой всъщ­ност си ти, стран­ни­ко? — попи­та един.
— И как­ва е рабо­та­та ти тук? — дода­де втори.
— И ти ли ще искаш ръка­та на Са Гуа?
— Омръз­на ни от таки­ва като теб!
— Да!
— Я да си съби­раш неща­та и прав ти път!
Мла­де­жи­те започ­на­ха да се изпра­вят от мес­та­та си.
— Я се успо­кой­те! — крес­на им Ги Су. — Са Гуа – така ли се каз­ва тази ваша про­къл­на­та девой­ка – да, зара­ди нея съм дошъл, но не да искам ръка­та й!
— А защо тогава?
— За да раз­бе­ра как­во се крие зад тази исто­рия и да сло­жа край!
— Ха! — изсмя се един от мла­де­жи­те. Ти да не се мис­лиш за хуа­ранг У Гуан Хан, страннико!
— Всъщ­ност, като го спо­ме­на, Гуан Хан и аз сме доб­ри приятели.
Онзи зяпна.
— Да бе, сигур­но ще да си Ким Ги Су, тога­ва, а?
— Я! — въз­клик­на хуа­ранг. — Вие ме познавате!
Мла­де­жи­те избух­на­ха в смях.
— Хай­де, сти­га се зана­сял, вече! Добър шега­джия си, но ни кажи кой си и как­ва рабо­та имаш в село Йо Су?
Ги Су бав­но отвър­за прибра­ния в нож­ни­ца­та си меч, взе го в две ръце и го обър­на към младежите.
— Някой от вас може ли да чете? — попи­та той.
— Аз. — отвър­на един. — Малко.
— Юнак! — похва­ли го хуа­ранг. — Можеш ли да про­че­теш как­во пише ето тук — на ефе­са на меча? — Меча на един рицар хуа­ранг бе про­из­ве­де­ние на коваш­ко­то изкус­т­во, съз­да­ден спе­ци­ал­но за него, съоб­ра­зен с него­во­то тег­ло и ръст, сил­ни и сла­би стра­ни в боя. Все­ки такъв меч носе­ше име­то на при­те­жа­те­ля си вър­ху ефеса.
Амми. К..И..М. — мла­де­жа се затруд­ня­ва­ше неи­мо­вер­но. — Г…Н…р не, не …Г…И… — лица­та на оста­на­ли­те мом­ци започ­на­ха да се изоп­ват. — С…, а това е, ъъъ.да! У! Ким Ги Су! — въз­клик­на радос­тен онзи и се огле­да побе­до­нос­но, но след миг осъз­на как­во бе про­чел и преблед­ня. Извед­нъж мла­де­жи­те вку­пом пад­на­ха на коле­не и започ­на­ха да удрят чела в пода, кла­няй­ки се и да хлен­чат един през друг:
— О, бла­го­род­ни хуа­ранг, прости на нас неу­ки­те и глу­па­ви селяци!
— Поща­ди ни, господине!
— Милост, господарю!
— Я ста­вай­те вед­на­га! — соп­на се Ги Су. — Успо­кой­те се! Нищо няма да ви сто­ря, ако си мъл­чи­те за при­със­т­ви­е­то ми тук. — той се огле­да, но с облек­че­ние уста­но­ви, че кръч­ма­рят се е изни­зал в ста­ич­ка­та си зад тез­гя­ха, а самот­ни­ят кли­ент крот­ко спи с лице вър­ху масата.
— Я сега сед­не­те обрат­но, пий­не­те и ми раз­ка­же­те как­во зна­е­те за случ­ва­що­то се в село Йо Су.
Ста­ри­те твър­дят, че за нещас­ти­я­та в село­то е винов­на Са Гуа, но не е така да зна­е­те. Баща ѝ е вино­вен за проклятието.
— Не! – наме­си се друг мла­деж. — Не е вино­вен гос­по­дин Хьо Уон Джин! Винов­на е она­зи вещи­ца – ста­ра­та Гун!
Не е вяр­но! – пре­къс­на го тре­ти. – Сама си е винов­на за проклятието!
— Чакай­те, мал­ко! – озап­ти ги Ги Су. – Един по един и не се пре­къс­вай­те! За как­во да е вино­вен баща й?
— Ами виж­те сега, той гос­по­дин Уон Джин е важ­на клеч­ка в село­то – бога­таш. Вър­ви му тър­го­ви­я­та със зеле­ния чай. Ама откак­то жена му почи­на пре­ди две годи­ни започ­на всич­ко. Са Гуа беше още мал­ка тога­ва и се побо­ля. Баща ѝ вмес­то да я раз­вед­ря­ва като води при нея друж­ки­те ѝ я затво­ри в къщи за цяла годи­на, като си мис­ле­ше, че ще про­го­ни демо­на на болест­та. И извед­нъж точ­но една годи­на след като почи­на май­ка ѝ Са Гуа се опра­ви като по чудо. Убе­ди баща си да я пус­не да изли­за навън. Как­ва кра­са­ви­ца беше ста­на­ла само мал­ка­та Са Гуа! Като я види човек и забра­вя за къде е тръг­нал и как­во ще пра­ви. А пък като ти се усмих­не и не можеш да мръд­неш! Само седиш и се хилиш, дока­то не се наме­ри някой да ти зашле­ви един и да изтръг­не от меч­ти­те! Та мина се месец – два и се наме­ри пър­вия смел­ча­га да ѝ поис­ка ръка­та от баща ѝ. Никой не знае как­во се е слу­чи­ло, но гор­кия се беше напил до смърт и го наме­ри­ха изсти­нал да дру­га­та сут­рин. След месец–два вто­ри смел­ча­га също ходи при баща ѝ. Него го наме­ри­ха уда­вен в езе­ро­то след някол­ко дни и риби­те доб­ре го бяха оръ­фа­ли. Тога­ва ста­на ясно, че след като не я дава за жена баща ѝ е раз­лю­тил демо­на на болест­та ѝ и сега зло­чес­та­та Са Гуа стра­да зара­ди това.
— А ти защо смя­таш че Са Гуа е виновна?
— Ами как защо? То всич­ко си е как­то го каза Пу Мо, само дето след като се опра­ви Са Гуа, освен че се беше раз­ху­ба­ви­ла, про­ме­ни и дър­жа­ни­е­то си. Започ­на да кокет­ни­чи, да се задя­ва уж невин­но с мом­ци­те, сама предиз­ви­ка отно­во демо­на на болест­та си. Поря­дъч­на девой­ка не се дър­жи така!
— Гово­риш така, защо­то ти се присмя на сплес­ка­ния нос, Янг Гу! – наме­си се тре­тия младеж.
— Носът ми не е сплес­кан, той е изразителен!
Дру­ги­те мла­де­жи избух­на­ха в смях.
— Сти­га, сти­га! – опи­та се да бъде сери­о­зен Ги Су. А ти я ми кажи коя е тая Гун?
— Ста­ра­та Гун? Ста­ра­та Гун е някак­ва шаман­ка, коя­то Хьо Уон Джин домък­на от немай къде, след като още два­ма юна­ци от око­ли­я­та се спо­ми­на­ха току, след като бяха иска­ли за жена Са Гуа. Зло­ве­ща жена е тази, да зна­е­те – и куче­та­та бягат от нея. Точ­но тая вещи­ца със закли­на­ни­я­та си е прокле­ла Са Гуа. Все­ки ден е в къща­та ѝ. Все­ки ден засил­ва прокля­ти­е­то си, така ще зна­е­те! — мла­де­жът си пое дъх. — Та това е накрат­ко гос­по­дин рицарю.
— Раз­би­рам. — отвър­на хуаранг.
Ако имаш уме­ни­е­то „майс­тор на ост­ри­е­то“ — иди на 78..
Ако имаш уме­ни­е­то „майс­тор стре­лец“ — иди на 79..
Ако нямаш тези уме­ния иди — на 80..
Ако имаш и две­те избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш – 78. или 79..
71
Ким Ги Су се насо­чи към самот­ния посе­ти­тел на отда­ле­че­на­та маса и сед­на при него.
— Имаш ли нещо про­тив да сед­на при теб? — попи­та той. Онзи дори не поглед­на към него, а отвър­на с неоп­ре­де­ле­но сум­те­не, кое­то Ги Су пред­по­че­те да при­еме като пока­на. Изви­ка кръч­ма­ря и поръ­ча две пор­ции ким­пап. – една за себе си и една за бъде­щия си събе­сед­ник и бутил­ка соджу. Онзи изсум­тя довол­но при вида на хра­на­та и алко­хо­ла и се зае да ги опустошава.
— Мно­го са стран­ни хора­та тъдя­ва. — под­хвър­ли Ги Су. — Едни наму­се­ни, подоз­ри­тел­ни. Защо така, а приятелю?
Полу­чи поред­но­то неоп­ре­де­ле­но сум­те­не. Наля нова чаш­ка на непоз­на­тия, кой­то така и не поглеж­да­ше към него.
— Стран­ни слу­хо­ве се носят за ваше­то село, зна­еш ли? За прокля­тия раз­ни. Сигур­но са измис­ли­ца, знам ли? Ти чул ли си нещо? — онзи упо­ри­то отбяг­ва­ше да го поглед­не. хуа­ранг започ­ва­ше да губи тър­пе­ни­е­то си. Да не би да си гово­ре­ше със сла­бо­у­мен? Някак­ва про­ко­ба тег­не­ла над тукаш­на девой­ка, чувам. Всич­ки мом­ци, дето поис­ка­ли ръка­та й, уми­ра­ли на дру­га­та сут­рин. Не може да не си чувал за това.
Онзи за пръв път изгле­да Ги Су с ужас в очи­те и отри­вис­то покла­ти гла­ва в знак на отри­ца­ние. Поне­чи да ста­не и да си тръг­не. Ги Су набър­зо огле­да поме­ще­ни­е­то – кръч­ма­рят се бе скрил в ста­ич­ка­та зад тез­гя­ха, а гру­па­та мла­де­жи бе изляз­ла от кръч­ма­та. Той хва­на необ­щи­тел­ния си събе­сед­ник и го дръп­на обрат­но на земя­та, сграб­чи го за яка­та и про­це­ди през зъби:
— Виж сега, нахра­них те и те почер­пих крал­с­ки. В замя­на искам просто да ми кажеш как­во знаеш.
Чове­кът про­дъл­жи да се бле­щи насре­ща му и да вър­ти глава.
— Хай­де, чове­че! Успо­кой се и ми кажи как­во зна­еш! — Ги Су пови­ши тон и го раз­тър­си леко.
— Кх. Кхуи… шин! — изфъф­ли той и хуа­ранг видя, че чове­ка е с отря­зан език. Съжа­ли вед­на­га за пове­де­ни­е­то си и каза:
— Съжа­ля­вам, при­яте­лю! Не зна­ех за недъ­га ти! Моля да ме изви­ниш! — брък­на в кеси­я­та си и изва­ди десе­ти­на моне­ти. — Ето, с това ще можеш да напра­виш мал­ко по–лесен живо­та си. И недей да ги пропиваш!
Очи­те на чове­ка се напъл­ни­ха със съл­зи на бла­го­дар­ност, пое моне­ти­те с тре­пе­ре­щи ръце, ста­на и се отпра­ви към вра­та­та, кла­няй­ки се на Ким Ги Су на вся­ка крач­ка. Сами­ят той за мал­ко да се просълзи.
— Кхуи…шин! — изло­мо­ти онзи пак, покло­ни се за послед­но и излезе.
Ги Су изпи чаша­та с алко­хо­ла си на един дъх и се опи­та да се взе­ме в ръце, въп­ре­ки че все още му беше гуз­но. Куи­шин бе казал онзи. Куи­шин — зъл дух. Нима беше вяр­но? Не – по — ско­ро чове­ка бе напла­шен истин­с­ки. Това бе същес­т­во, с кое­то баби­те пла­ше­ха непос­луш­ни­те деца, изляз­ло от при­каз­ки­те и леген­ди­те. Нищо пове­че. Гор­ки­ят чове­чец, помис­ли си отно­во той, ста­на и също напус­на опус­тя­ла­та кръч­ма. Изле­зе на ули­ца­та и за миг се замис­ли как­во да пред­при­е­ме сега.
При­ба­ви една точ­ка Познание.
Може­ше да потър­си мес­т­на­та шаман­ка и да се опи­та да пого­во­ри с нея за случ­ва­що­то се – иди на 64.
Също така може­ше да потър­си инфор­ма­ция и помощ от кме­та на село­то – в край­на смет­ка бе назна­чен да про­ве­де офи­ци­ал­но раз­след­ва­не – мини на 62.
Би могъл да поогле­да окол­нос­ти­те на село­то – иди на 31.
А може­ше и да се отпра­ви към къща­та на девой­ка­та – мини на 32.
72
Ким Ги Су раз­бра, че въп­рос­на­та шаман­ка, ста­ра­та Гун, се навър­та тъдя­ва от око­ло месец. Хьо, баща­та на моми­че­то, я домък­нал отня­къ­де, надя­вай­ки се да помог­не на дъще­ря му. Ста­ра­та Гун се дър­жа­ла меко каза­но стран­но – веч­но си мър­мо­ре­ла под носа, изда­ва­ла стран­ни каш­ля­щи зву­ци вмес­то смях, дока­то се сме­е­ла на шеги­те, кои­то сама си раз­каз­ва­ла, идва­ла в къща­та на Са Гуа по обяд и си тръг­ва­ла над­ве­чер, но никой не зна­ел къде спи, а и никой не уми­рал от жела­ние да раз­бе­ре. Мес­т­ни­те куче­та нена­виж­да­ли ста­ри­ца­та и изпа­да­ли в бесен лай щом я наду­ше­ли, но щом тя се прибли­жа­ва­ла страх­ли­во под­ви­ва­ли опаш­ки – може би зара­ди мириз­ма­та, коя­то се раз­на­ся­ла от нея, или зара­ди вида ѝ – ста­ри­ца­та била ужа­ся­ва­що гроз­на и дори зло­коб­на – човек не би искал да я срещ­не сам по тъм­но. Ги Су раз­бра още че мес­т­на­та шаман­ка – мъд­ра­та Че изоб­що не пона­ся­ла коле­га­та си и се стре­мя­ла да стра­ни от нея.
Ако нямаш кодо­ва дума „шаман“ , при­ба­ви 1 точ­ка Познание.
Ако си запи­сал кодо­ва дума „кръч­мар“ , иди на 108.. Ако си запи­сал „мла­деж“ - 110., ако си запи­сал „кмет“ — иди на 111..
73
Ким Ги Су раз­бра, че Са Гуа е било мило и сра­меж­ли­во моми­че, кое­то без­к­рай­но оби­ча­ло май­ка си. За нещас­тие тя почи­на­ла пре­ди две годи­ни и смърт­та ѝ се отра­зи­ла мно­го теж­ко на девой­ка­та. Цяла годи­на била покру­се­на, не изли­за­ла от вкъ­щи, боле­ду­ва­ла чес­то. Мес­т­на­та шаман­ка пола­га­ла мно­го уси­лия, за да вър­не към живо­та Са Гуа и сякаш успя­ла, защо­то точ­но една годи­на след смърт­та на май­ка си Са Гуа започ­на­ла отно­во поле­ка да се връ­ща към себе си, да кон­так­ту­ва с хора да изли­за от вкъ­щи. Само че пове­де­ни­е­то ѝ започ­на­ло ряз­ко да се про­ме­ня. Тя стра­ня­ла от ста­ри­те си при­ятел­ки, избяг­ва­ла ком­па­ни­я­та на жени по прин­цип, но за смет­ка на това обръ­ща­ла голя­мо вни­ма­ние на мес­т­ни­те мла­де­жи, като флир­ту­ва­ла с тях невин­но, но с майс­тор­с­т­во, на кое­то биха мог­ли да зави­дят доста кисенг. В също­то вре­ме тя започ­на­ла да се про­ме­ня и на вън­шен вид – не просто започ­на­ла да се превръ­ща в жена, а в неве­ро­ят­на кра­са­ви­ца, чер­ти­те и се изме­ни­ли посте­пен­но до неуз­на­ва­е­мост и съвър­шен­с­т­во. Заед­но с това нарас­т­ва­ли и уме­ни­я­та ѝ във флир­ту­ва­не­то до сте­пен, че ско­ро всич­ко мла­де­жи в село­то жаду­ва­ли за нея, а не мал­ко от жене­ни­те мъже също замеч­та­но се заглеж­да­ли в нея. Ста­на­ла при­чи­на за доста дряз­ги и някол­ко сби­ва­ния. Дока­то пър­ви­ят мла­деж осме­лил се да поис­ка ръка­та ѝ не почи­нал. Пове­че­то хора твър­дя­ли, че е пре­пил със соджу, но някол­ко оче­вид­ци твър­дя­ли, че ези­кът му бил почер­нял, сякаш от сил­на отро­ва. След­ва­щи­ят мла­деж бил наме­рен уда­вен в близ­ко­то езе­ро някол­ко дни след като изчез­нал и бил наръ­фан до неуз­на­ва­е­мост от хищ­ни­те риби вире­е­щи в него, но някои твър­дя­ли, че вът­реш­нос­ти­те му били изтръг­на­ти. От тога­ва цяла­та исто­рия започ­на­ла да се превръ­ща в исте­рия, баща­та не искал и да чуе за помощ от мес­т­на­та шаман­ка, обви­ня­вал нея за ста­ва­що­то и вмес­то това домък­нал нез­най­но откъ­де дру­га. А кан­ди­дат – жени­хи­те про­дъл­жа­ва­ли да изми­рат. Стран­но било, че ако пре­ди Са Гуа обо­жа­ва­ла куче­та, сега изпит­ва­ла страх и неп­ри­я­зън към тях. Дру­го мно­го стран­но е че мал­ко след про­мя­на­та ѝ ней­но­то люби­мо куче започ­на­ло да се дър­жи враж­деб­но с нея, а ско­ро след това било наме­ре­но раз­къ­са­но от диви животни.
Ако нямаш кодо­ва дума „куми­хо“, при­ба­ви 1т. Познание .
Ако си запи­сал кодо­ва дума „кръч­мар“ , иди на 108.. Ако си запи­сал „мла­деж“ - 110., ако си запи­сал „кмет“ — иди на 111..
74
Ким Ги Су научи, че баща­та на девой­ка­та Хьо Уон Джин е бил ува­жа­ван и пре­ус­пя­ващ про­из­во­ди­тел на зелен чай в област­та. Позна­ван е като чес­тен, трез­во­мис­лещ човек, кой­то мно­го оби­чал жена си и дъще­ря си. Слу­чи­ло се така, оба­че че след завръ­ща­не­то си от поред­но­то пъту­ва­не свър­за­но със сдел­ка за про­даж­ба на зелен чай, той се вър­нал водей­ки една мла­да жена, коя­то напра­вил прислуж­ни­ца в дома си. Как и къде я бил срещ­нал било неиз­вес­т­но. Отна­ча­ло всич­ко си про­дъл­жи­ло по ста­ро­му, дока­то един ден жена му реши­ла, че Хьо ѝ изне­ве­ря­ва с нова­та слу­ги­ня. Дали обви­не­ни­е­то ѝ е било осно­ва­тел­но, или не, не се знае, но жена­та дотол­ко­ва се озло­би­ла, че пре­би­ла прислуж­ни­ца­та в дво­ра на къща­та. Хьо едва успял да я озап­ти. Въп­ре­ки това прислуж­ни­ца­та умря­ла на след­ва­ща­та сут­рин – гово­ри се, че съп­ру­га­та на Хьо я отро­ви­ла, но така и не било дока­за­но. Но едно зло води след себе си дру­го и ско­ро след случ­ка­та рев­ни­ва­та жена забо­ля­ла и се спо­ми­на­ла. Хьо бил покру­сен от ста­ва­що­то, още пове­че, че дъще­ря му Хьо Са Гуа била мно­го при­вър­за­на към май­ка си и се побо­ля­ла от мъка. С цена­та на мно­го гри­жи и сред­с­тва той я вър­нал към живо­та, но тя била корен­но про­ме­не­на – започ­на­ла да се дър­жи предиз­ви­ка­тел­но с мес­т­ни­те мла­де­жи, зара­ди нея били предиз­ви­ка­ни дряз­ги и някол­ко побоя. Най – страш­но­то било кога­то пър­ви­ят мла­деж поис­кал ръка­та, умрял на след­ва­ща­та сут­рин. А не след дъл­го и вто­ри­ят. Това довър­ши­ло как­во­то било оста­на­ло от трез­во­то мис­ле­не на Хьо и той, загу­бил вяра в спо­соб­нос­ти­те на мес­т­на­та шаман­ка, изди­рил от някъ­де ста­ра­та Гун – отвра­ти­тел­на ста­ри­ца, коя­то все­ки ден извър­ш­ва­ла пре­чис­т­ва­щи риту­а­ли в къща­та му – без ника­къв виден успех, защо­то кан­ди­дат – жени­хи­те про­дъл­жа­ват да измират.
При­ба­ви 1 точ­ка Познание.
Ако си запи­сал кодо­ва дума „кръч­мар“ , иди на 108.. Ако си запи­сал „мла­деж“ - 110., ако си запи­сал „кмет“ — иди на 111..
75
Ги Су сграб­чи слу­га­та за яка­та и му изръмжа:
— Пред­по­чи­там да му ги пока­жа лич­но! Ще бъдеш ли така добър да ме отве­деш при него, или искаш да те напер­да­ша с тън­ка вър­бо­ва пръч­ка по ходилата?
— Д‑да, гос­по­ди­не! Тоест, не гос­по­ди­не! Искам да кажа запо­вя­дай­те насам гос­по­ди­не! — започ­на да пел­те­чи той и тръг­на с енер­гич­на сит­на стъп­ка пред хуа­ранг, кой­то се носе­ше зад него като буре­но­сен облак. Стиг­на­ха до при­ем­на­та на кме­та съв­сем ско­ро и прислуж­ни­кът бояз­ли­во почу­ка и полуг­лас­но прошептя:
— Гос­по­да­рю Канг! Гос­по­да­рю Канг! — не послед­ва ника­къв отго­вор.- Гос­по­да­рю Канг! — позво­ли си да под­вик­не слугата.
— Ли! — доле­тя от вът­ре сдър­жан отго­вор. — Казах ти че не желая да бъда без­по­ко­ен! За нака­за­ние дове­че­ра ще ти уда­ря десет уда­ра с бич през ръцете!
За бед­ния прислуж­ник настъ­пи истин­с­ка диле­ма, кое зло да избе­ре. Явно накрая хуа­ранг му се сто­ри по–голямото – и с право.
— Но гос­по­да­рю Канг, хуа­ранг Ги Су наис­ти­на настоява!
— Казах ти да пре­да­деш на онзи натрап­ник да си пред­ста­ви акре­ди­ти­ви­те и може би утре ще мога да отде­ля вре­ме за него! Като идва от сто­ли­ца­та, да не би да има пра­во да ми заповядва!
Хуа­ранг нахлу през вра­та­та при тези думи.
— Смя­там, че всъщ­ност е точ­но така, гос­по­дин кме­те, ако пра­вил­но си спом­ням зако­на и пра­во­мо­щи­я­та ми, даде­ни от съвет­ни­ка на краля!
Сре­щу Ги Су седе­ше дре­бен мъж в сре­да­та на пет­де­сет­те, кой­то го поглед­на напъл­но спо­ко­ен и му каза:
— Моля запо­вя­дай­те! Сед­не­те! — кме­тът изглеж­да­ше стран­но познат отня­къ­де на хуаранг.
Ги Су пред­по­че­те да оста­не прав.
— Мога ли да видя акре­ди­ти­ви­те Ви?
— Запо­вя­дай­те! — с поло­вин­чат поклон Ги Су измък­на доку­мен­та и го пода­де на кме­та, кой­то го взе, раз­гър­на го и започ­на вни­ма­тел­но да чете.
Отне му цели десет мину­ти да про­че­те запо­вед­та за съдейс­т­вие на при­не­о­си­те­ля, със­то­я­ща се от пет реда. Най–накрая той вдиг­на гла­ва от доку­мен­та, пое си въз­дух без ника­къв опит да скрие отег­че­ни­е­то си и попита:
— С как­во мога да ви бъда поле­зен, хуаранг?
Ги Су отвър­на с неп­рик­ри­то раздразнение:
— Ами, ако не ви затруд­ня­ва твър­де мно­го, бих искал да ми раз­кiа­же­те как­во се случ­ва в село Йо Су, — Ги Су доба­ви със закъс­не­ние – гос­по­дин кмете.
— Нищо. — отвър­на онзи и след дъл­га пау­за доба­ви – Нищо, кое­то да изис­к­ва вни­ма­ни­е­то на висо­ко­у­ва­жа­ва­ния магис­тър, или на хуа­ранг с вашия ста­тут. Нищо, с кое­то да не можем да се справим.
— Бих­те ли бил мал­ко по – под­ро­бен, гос­по­дин кме­те, относ­но това нищо, осо­бе­но в част­та, в коя­то да не може­те да се спра­ви­те. Докол­ко­то раз­брах вче­ра е има­ло нов смър­тен слу­чай, с кой­то ста­ват шест за изми­на­ла­та годи­на. Може би бих могъл да помог­на в това „нищо, с кое­то да не може­те да се спра­ви­те“, за да може­те да насо­чи­те уси­ли­я­та си към по – важ­ни дела – нато напри­мер таз­го­диш­на­та чае­на рекол­та. Магис­тъ­рът се надя­ва че не бих­те допус­на­ли спад и тази годи­на, ако слу­ча­ят бъде раз­ре­шен по–бързо.
— Откъ­де това любо­пит­с­тво в про­из­вод­с­тво­то на зелен чай в Йо Су? — отвър­на кме­тът. — Докол­ко­то си спом­ням ние не про­из­веж­да­ме и един про­цент от общо­то про­из­вод­с­тво в страната.
— Откъ­де това любо­пит­с­тво, относ­но реше­ния взе­ти на висо­ко ниво? — не оста­на длъ­жен хуа­ранг. — От кме­та на едно село с раз­ме­ри­те на Йо Су?
Канг поло­жи уси­лие и задър­жа напи­ра­щи­те думи зад ези­ка си.
— Как­во иска­те да зна­е­те? — попи­та вмес­то това той.
— Всич­ко, кое­то зна­е­те и Вие. — отвър­на Ги Су.
— Мно­го доб­ре. Хьо Уон Джин, баща­та на девой­ка­та, е съвес­тен жител и гла­ва на едно от по–заможните семейс­т­ва в посе­ли­ще­то. Докол­ко­то го позна­вах, е здра­во стъ­пил на земя­та, тру­до­лю­бив човек, макар с дейс­т­ви­я­та си напос­ле­дък да опро­вер­га­ва пър­во­то. Цяла­та исте­рия започ­на след като жена му почи­на пре­ди бли­зо две годи­ни. След смърт­та на май­ка си Хьо Са Гуа ста­на затво­ре­но в себе си чети­ри­на­де­сет годиш­но моми­че, кое­то поч­ти цяла годи­на след това не изли­за от вкъ­щи. Ско­ро след това тя бе про­ме­ни­ла корен­но дър­жа­ни­е­то си и започ­на да предиз­вик­ва съв­сем целе­на­со­че­но, макар и доста­тъч­но невин­но мла­де­жи­те от село. Девой­ка­та наис­ти­на е мно­го кра­си­ва и някол­ко мла­де­жа един след друг се побо­ля­ха по нея. Отидо­ха да искат ръка­та ѝ от баща й, а на след­ва­ща­та сут­рин бяха откри­ва­ни мър­т­ви. Един се беше натро­вил със соджу, друг, пак пиян, се беше уда­вил в близ­ко­то езе­ро, а хищ­ни­те риби там го бяха наръ­фа­ли до неуз­на­ва­е­мост. Все подоб­ни глу­пос­ти, на днеш­на­та глу­па­ва мла­деж. Но хора­та тук са суе­вер­ни и започ­на­ха да раз­на­сят слу­хо­ве за прокля­тия, за зли духо­ве. Прости, сел­с­ки хори­ца са тукаш­ни­те – не може­те да кори­те за стра­хо­ве­те им. Но слу­ха плъз­на извън село­то, из област­та и така се стиг­на до неве­ро­ят­ни исто­рии. Някол­ко мла­де­жи от съсед­ни села и гра­до­ве също дой­до­ха да тър­сят ръка­та ѝ и пак ги спо­ле­тя зло­чес­та съд­ба – не без наме­са­та на дру­ги мес­т­ни, или тукаш­ни уха­жо­ри, но все още не съм открил дока­за­тел­с­т­ва, само подоз­ре­ния. Накрая цяла­та исто­рия започ­на да се превръ­ща в исте­рия до сте­пен, такъв здра­во стъ­пил на земя­та човек като Хьо Уон Джин да при­бег­не до услу­ги­те на някак­ва нез­най­на шаман­ка, коя­то домък­на от не знам къде и сега тая ста­ри­ца оби­ка­ля село­то, пла­ши хора­та и все­ки ден извър­ш­ва риту­а­ли със съм­ни­те­лен харак­тер и още по – съм­ни­те­лен успех в къща­та на Са Гуа.
Кме­тът си пое дъх.
— Това е всич­ко кое­то знам, ува­жа­е­ми хуа­ранг и чес­т­но каза­но не одоб­ря­вам при­със­т­ви­е­то ви тук. Хора­та са доста­тъч­но напла­ше­ни, а авто­ри­те­тът ми под­ко­пан, за да ги настър­вя­ва­те допъл­ни­тел­но с при­със­т­ви­е­то си. Нямам доста­тъч­но хора да поту­ша­вам бун­то­ве или лин­чо­ве. Така че ви желая успех с миси­я­та ви, защо­то в про­ти­вен слу­чай ще бъда при­ну­ден да викам крал­с­ка­та гвар­дия тъдя­ва, за да успо­ко­я­ва хор­с­ки­те духове.
— Раз­би­рам при­тес­не­ни­я­та Ви, ува­жа­е­ми кме­те, но не се тре­во­же­те – аз ще стиг­на до дъно­то на исто­ри­я­та, а при­със­т­ви­е­то ми ще успо­кои хора­та. Бла­го­да­ря ви за отде­ле­но­то вре­ме. Няма да ви при­тес­ня­вам пове­че. — Ги Су се нака­ни да си тръгва.
— Как е май­ка Ви, хуа­ранг Ги Су?
Ким Ги Су замръз­на посред крач­ка­та си.
— Почи­на пре­ди някол­ко годи­ни. Защо се интересувате?
— Позна­вах я мно­го отдав­на, кога­то слу­жех в сто­ли­ца­та. Съжа­ля­вам да науча тези скръб­ни нови­ни. — отвър­на безиз­раз­но кметът.
— Бла­го­да­ря. — отвър­на хуа­ранг с леде­на сдър­жа­ност, покло­ни се и изле­зе от приемната.
Чак сега се сети откъ­де му бе познат кме­та Канг. Пре­ди годи­ни кме­та Канг бе магис­тър Канг, кой­то под вли­я­ние на кра­ли­ца­та бе повдиг­нал нес­п­ра­вед­ли­во обви­не­ние към май­ка му и кой­то впос­лед­с­твие бе зато­чен на дреб­на чинов­ни­чес­ка служ­ба някъ­де из стра­на­та. Оче­вид­но – като кмет на село Йо Су. Сега дър­жа­ни­е­то му бе пове­че от обяс­ни­мо и за Ги Су беше ясно, че не може да очак­ва как­ва­то и да е по – ната­тъш­на помощ от него. За смет­ка на това след като приклю­че­ше тук щеше да се погри­жи да оси­гу­ри ощи по – неп­ри­ят­на служ­би­ца на кме­та Канг – може би като ораз­ме­ри­те­ля на необ­ра­бот­ва­е­ми земи Канг.
Запи­ши кодо­ва дума „кмет“.
След като изле­зе на ули­ца­та Ги Су се замис­ли за момент.
Би могъл да потър­си инфор­ма­ция от мес­т­на­та шаман­ка – иди на 64. Да пораз­пи­та в кръч­ма­та на село­то – иди на 63. Да огле­да окол­нос­ти­те на село­то — иди на 31. Или да се насо­чи към къща­та на девой­ка­та — иди на 32.
76
Дока­то два­ма­та с кръч­ма­ря гово­ре­ха, Ги Су не бе забе­ля­зал как гру­па­та мла­де­жи си бе тръгнала.
Е, гос­по­ди­не, побъб­рих­ме си доб­ре. — каза съдър­жа­те­лят и се надигна.
— Доб­ри кръч­ма­рю, само за момент още! — спря го хуаранг.
Онзи се вър­на на мяс­то­то си и го поглед­на с очакване.
— Вие сте наис­ти­на инте­ли­ген­тен и разумен човек, гос­по­дин кръч­ма­рю и макар да ви позна­вам отско­ро, нещо ми под­сказ­ва, че мога да ви имам дове­рие. — Ги Су дока­ра най – иск­ре­но­то изра­же­ние, на кое­то бе спо­со­бен. — Нека Ви попи­там нещо. Може­те ли да пази­те тайна?
Очи­те на кръч­ма­ря блес­на­ха от любо­пит­с­тво и той нетър­пе­ли­во кимна.
— Раз­би­ра се, господине!
— Зна­ех си, че мога да раз­чи­там на Вас. Виж­те сега – той се наве­де към кръч­ма­ря, кой­то инс­тин­к­тив­но също се наве­де към хуа­ранг съзак­лят­ни­чес­ки. — не бива да каз­ва­те на нико­го това кое­то ще ви спо­де­ля, под запла­ха от дър­жав­на измяна.
Онзи ахна и се опи­та да се отдръп­не, но Ги Су го сграб­чи за ръка­та, с коя­то се бе под­прял на маса­та, при­ко­ва­вай­ки го на място.
— Всъщ­ност аз съм тук на тай­на дър­жав­на мисия. Зада­ча­та ми е да раз­бе­ра кой стой зад поре­ди­ца­та смър­т­ни слу­чаи или убийс­т­ва и да сло­жа край на това. Виж­дам, че Вие сте наблю­да­те­лен човек, кой­то за мал­ко сам да пост­ра­да от случ­ва­що­то се. Със сигур­ност сте забе­ля­за­ли още нещо, кое­то да е събу­ди­ло прав­ди­во подоз­ре­ние у Вас или сте стиг­нал до заклю­че­ние, бла­го­да­ре­ние на ваша­та вро­де­на досет­ли­вост и ост­ра логи­ка. Ако спо­де­ли­те това, с мен ще Ви бъда мно­го бла­го­да­рен, дър­жа­ва­та ще ви бъде мно­го бла­го­дар­на – лич­но ще се погри­жа за това, как­то и за дис­к­рет­ност­та на изка­за­на­та бла­го­дар­ност. — Ги Су мно­гоз­на­чи­тел­но пораз­тър­си кеси­я­та си.
Макар съдър­жа­те­лят да бе преблед­нял, зву­кът на дрън­ка­щи­те злат­ни моне­ти нака­ра очи­те му да засвят­кат с алчен бля­сък и той едва не се заоблизва.
— Ами, да прав сте! Аз наис­ти­на съм доста наблю­да­те­лен и знам някои неща, кои­то никой или поч­ти никой друг не знае. С как­во още бих могъл да бъда поле­зен на Вас и на мила­та ни родина?
Запи­ши кодо­ва дума „кръч­мар“. Можеш да зада­еш един въп­рос на кръчмаря.
Бих искал да ми раз­ка­же­те мал­ко пове­че за тази стран­на шаман­ка – иди на 72..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за баща­та на Хьо Са Гуа – иди на 74..
77
Дока­то два­ма­та с кръч­ма­ря гово­ре­ха, Ги Су не бе забе­ля­зал как гру­па­та мла­де­жи си бе тръгнала.
Е, гос­по­ди­не, побъб­рих­ме си доб­ре. — каза съдър­жа­те­лят и се надиг­на. — Ще ме изви­ня­ва­те, но ще отида да си нагле­дам рабо­та­та. Ина­че ми е мно­го при­ят­но с вас – нами­не­те пак.
При пър­ва въз­мож­ност, любез­ни кръч­ма­рю! — отвър­на иск­ре­но хуа­ранг, напъ­ха послед­но пар­че ким­пап. в уста­та си, ориг­на шум­но и се изпра­ви. — Довиж­да­не и лек ден! Оста­не­те с мир!
Дано има мир в дела­та ви! — отвър­на на сбо­гу­ва­не­то кръч­ма­рят и се запъ­ти към ста­я­та зад тез­гя­ха си.
На изли­за­не Ги Су видя, че самот­ни­ят посе­ти­тел, беше заспал с лице на маса­та и похър­к­ва­ше невъз­му­ти­мо. Кога­то изле­зе навън, за миг се замис­ли как­во да пред­при­е­ме сега.
Запи­ши кодо­ва дума „кръч­мар“.
Може­ше да потър­си мес­т­на­та шаман­ка и да се опи­та да пого­во­ри с нея за случ­ва­що­то се, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 64.
Също така може­ше да потър­си инфор­ма­ция и помощ от кме­та на село­то – в край­на смет­ка бе назна­чен да про­ве­де офи­ци­ал­но раз­след­ва­не, освен ако вече не го беше пра­вил. – мини на 62.
Би могъл да поогле­да окол­нос­ти­те на село­то, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 31.
А може­ше и да се отпра­ви към къща­та на девой­ка­та – мини на 32.
78
Мла­де­жи­те се опи­та­ха да си наме­рят зани­ма­ние, отпи­вай­ки от чаши­те, или дъв­чей­ки пар­че ким­пап. в нелов­ко послед­ва­ла­та тишина.
— Бла­го­да­ря ви за инфор­ма­ци­я­та, мом­че­та! — нару­ши мъл­ча­ни­е­то Ги Су. — Стру­ва ми се оба­че, че буд­ни мом­ци като вас, тряб­ва да са забе­ля­за­ли още нещич­ко в тази стран­на история.
Мла­де­жи­те се спог­ле­да­ха скон­фуз­но и един от тях смутолеви:
— Ами, може и да сме, но…
— Но? — настоя Ги Су.
— Ще Ви кажем, но само ако ни пока­же­те някой инте­ре­сен удар с меч!
— Или рит­ник! — дода­де друг.
— Или блок!
— Или…
Ким Ги Су въз­дъх­на вът­реш­но. Явно щеше да му се нало­жи да се пра­ви на паля­чо, за да полу­чи още някак­ва информация.
Доб­ре, доб­ре! — той вдиг­на при­ми­ре­но ръце. Огле­да се отно­во, за да се уве­ри, че кръч­ма­рят си е все още в зад­на­та ста­ич­ка, а пия­ни­ят все така крот­ко си похър­к­ва и каза:
Сигур­но сте чува­ли, че съм извес­тен с това, че мога да приклю­ча бит­ка с чети­ри­ма про­тив­ни­ци с три уда­ра, нали? — мла­де­жи­те заки­ма­ха енер­гич­но. — Всъщ­ност това не е вяр­но. — оне­зи го изгле­да­ха опу­ле­ни. — Исти­на­та е, че мога да го напра­вя с един-един­с­т­вен удар! — сякаш гръм бе вце­пе­нил момчетата.
Нека все­ки от вас взе­ме по една ябъл­ка. Така. Сега се изпра­ве­те и се наре­де­те в широк полук­ръг око­ло мен. Точ­но така. При моя знак хвър­ле­те ябъл­ки­те във въз­ду­ха бър­зо един след друг. Гото­ви ли сте? Сега! — ябъл­ки­те поле­тя­ха във въз­ду­ха, сти­гай­ки вър­хо­ва­та точ­ка от поле­та си по раз­лич­но вре­ме и в част­та от секун­да­та, в коя­то пър­ва­та започ­на да пада надо­лу, той се изпра­ви свет­ка­вич­но и още дока­то се изтлас­к­ва­ше изва­ди меча и напра­ви изви­ващ се замах с него опис­вай­ки полук­ръг, като в края на дъга­та, оръ­жи­е­то не спря дви­же­ни­е­то си, а със зауче­но дви­же­ние на кит­ка­та, хуа­ранг го прибра обрат­но в нож­ни­ца­та. Съсъ­ка на при­би­ра­щия се в нож­ни­ца­та меч съв­пад­на с шума от туп­ва­не­то на осем иде­ал­но рав­ни поло­вин­ки ябъл­ки на пода. Мла­де­жи­те заръ­коп­ляс­ка­ха в екс­таз. Ги Су сед­на обрат­но, изча­ка мла­де­жи­те да се успо­ко­ят и попита:
Запи­ши кодо­ва дума „мла­деж“. Можеш да зада­еш един въп­рос на младежите.
Бих искал да ми раз­ка­же­те мал­ко пове­че за тази стран­на шаман­ка – иди на 72..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за баща­та на Хьо Са Гуа – иди на 74..
79
Мла­де­жи­те се опи­та­ха да си наме­рят занимание,отпивайки от чаши­те, или дъв­чей­ки пар­че ким­пап. в нелов­ко послед­ва­ла­та тишина.
— Бла­го­да­ря ви за инфор­ма­ци­я­та, мом­че­та! — нару­ши мъл­ча­ни­е­то Ги Су. — Стру­ва ми се оба­че, че буд­ни мом­ци като вас, тряб­ва да са забе­ля­за­ли още нещич­ко в тази стран­на история.
Мла­де­жи­те се спог­ле­да­ха скон­фуз­но и един от тях смотолеви:
— Ами, може и да сме, но…
— Но? — настоя Ги Су.
— Ще Ви кажем, но само ако ни пока­же­те някой инте­ре­сен удар с меч!
— Или рит­ник! — дода­де друг.
— Или блок!
— Или…
Ким Ги Су въз­дъх­на вът­реш­но. Явно щеше да му се нало­жи да се пра­ви на паля­чо, за да полу­чи още някак­ва информация.
— Доб­ре, доб­ре! — той вдиг­на при­ми­ре­но ръце. Огле­да се отно­во, за да се уве­ри, че кръч­ма­рят си е все още в зад­на­та ста­ич­ка, а пия­ни­ят все така крот­ко си похър­к­ва и каза:
— Сигур­но сте чува­ли, че съм извес­тен с това, че мога да уце­ля с лъка си комар от сто раз­кра­ча, нали? — мла­де­жи­те заки­ма­ха енер­гич­но. — Всъщ­ност това не е вяр­но. — оне­зи го изгле­да­ха опу­ле­ни. — Исти­на­та е, че мога да го напра­вя дори, ако кома­рът е скрит зад някое дър­во! — сякаш гръм бе вце­пе­нил момчетата.
Нека един от вас взе­ме една ябъл­ка. Така. Сега се изпра­ви и отиди до сте­на­та, но като вни­ма­ваш тази дър­ве­на коло­на да оста­не точ­но помеж­ду ни. Точ­но така. Сло­жи ябъл­ка­та на гла­ват си. Сега не мърдай!
Ги Су сва­ли лъка си, сгло­би го и поста­ви една стре­ла на тети­ва­та. Опъ­на тети­ва­та и се при­це­ли вни­ма­тел­но. След това стис­кай­ки стре­ла­та и тети­ва­та меж­ду пръс­ти­те си той завър­тя кит­ка­та си на девет­де­сет гра­ду­са, изви­вай­ки опъ­на­та кор­да. Изди­ша спо­кой­но и пус­на тети­ва­та. Стре­ла­та със свис­те­не сце­пи въз­ду­ха, заоби­ко­ли коло­на­та в тра­ек­то­ри­я­та си и се заби в сре­да­та на ябъл­ка­та. Мла­де­жи­те заръ­коп­ляс­ка­ха в екс­таз. Ги Су сед­на обрат­но, изча­ка мла­де­жи­те да се успо­ко­ят и попита:
Запи­ши кодо­ва дума „мла­деж“. Можеш да зада­деш един въп­рос на младежите.
Бих искал да ми раз­ка­же­те мал­ко пове­че за тази стран­на шаман­ка – иди на 72..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за Хьо Са Гуа – иди на 73..
Бих искал да ми раз­ка­же­те пове­че за баща­та на Хьо Са Гуа – иди на 74..
80
Ким Ги Су изтър­пя на свой ред някол­ко въп­ро­са на изпад­на­ли­те в бла­го­го­вей­но любо­пит­с­тво мла­де­жи, след кое­то им бла­го­да­ри учти­во за ком­па­ни­я­та, напом­ни им да си дър­жат усти­те затво­ре­ни, сбо­гу­ва се сър­деч­но и изле­зе от кръч­ма­та. Вди­ша чис­тия вла­жен въз­дух и се замис­ли как­во да пред­при­е­ме сега.
Запи­ши кодо­ва дума „мла­деж“.
Може­ше да потър­си мес­т­на­та шаман­ка и да се опи­та да пого­во­ри с нея за случ­ва­що­то се, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 64.
Също така може­ше да потър­си инфор­ма­ция и помощ от кме­та на село­то – в край­на смет­ка бе назна­чен да про­ве­де офи­ци­ал­но раз­след­ва­не, освен ако вече не го беше пра­вил. – мини на 62.
Би могъл да поогле­да окол­нос­ти­те на село­то, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 31.
А може­ше и да се отпра­ви към къща­та на девой­ка­та – мини на 32.
81
Ким Ги Су с нечо­веш­ко уси­лие на воля­та успя да отхвър­ли ома­я­та и да про­чис­ти част от съз­на­ни­е­то си и отво­ри очи. Усе­ти меки уст­ни вър­ху сво­и­те, и нежен език, кой­то настой­чи­во изуча­ва­ше вът­реш­ност­та на уста­та му. Усе­ща­не­то беше неве­ро­ят­но. Са Гуа! — осъз­на той вед­на­га. Сто­ри му се, че ези­кът ѝ прехвър­ля нещо обло, твър­до и глад­ко от ней­на­та уста в него­ва­та. Нещо не беше наред. Този език бе твър­де дълъг, за да е човеш­ки, с ужас осъз­на хуаранг.
Той стис­на зъби с всич­ка сила и отха­па вър­ха на въз­дъл­гия език, задър­жай­ки пред­ме­та в уста­та си. Девой­ка­та нада­де вря­сък, кой­то опре­де­ле­но не беше човеш­ки и инс­тин­к­тив­но се дръп­на назад. Ги Су я сграб­чи за яка­та на коп­ри­не­на­та нощ­ни­ца и раз­къ­са дре­ха­та. Девой­ка­та се стро­по­ли на земя­та полу­го­ла. Ги Си изплю кър­ва­во­то пар­че плът, кое­то стис­ка­ше в уста­та си на земя­та и заед­но с него се изтър­ко­ли мал­ко све­те­що, с мека зеле­на свет­ли­на, при­лич­но на голя­ма пер­ла топче.
В същия миг тяло­то на девой­ка­та започ­на да се раз­ми­ва пред очи­те му, дока­то тя сте­не­ше от бол­ка на пода, при­тис­на­ла с ръце уста­та си, от коя­то се про­цеж­да­ше струй­ка кръв. След секун­да пред него на пода леже­ше огром­на бяла лиси­ца с шест дъл­ги опаш­ки, кои­то се мята­ха в раз­лич­ни стра­ни от бол­ка. Жъл­ти­те очи над покри­та­та с лапи лиси­ча муцу­на го гле­да­ха с неп­рик­ри­та зло­ба и болка.
— куми­хо! — изкре­щя ужа­сен наум Ги Су. Лисица–демон, чия­то цел е да изпи­ва жиз­не­ни­те сили на мъже­те, кои­то пре­лъс­ти! Ето как­во умър­т­вя­ва­ше мла­де­жи­те! Същес­т­во, чия­то цел бе да погъл­не тол­ко­ва човеш­ки души, че да при­до­бие полу­бо­жес­т­ве­ни сили. Само че тази лиси­ца беше с шест опаш­ки, не с девет! Зна­чи все още не бе при­до­би­ла пъл­ния раз­мер на спо­соб­нос­ти­те си.
Дока­то мисъл­та му пре­пус­ка­ше бяс­но, той стъп­ка, све­те­що­то топ­че на пода, с кое­то изтръг­на още един вря­сък от демо­на, в също­то вре­ме изтег­ли меча си и го опря в гър­ло­то на същес­т­во­то. Допи­ра на хлад­на­та сто­ма­на в гър­ло­то ѝ нака­ра лиси­ца­та да млъкне.
— Вре­ме е да умреш, демо­не! — про­це­ди през зъби Ги Су.
— Не! — про­го­во­ри същес­т­во­то с позна­тия глас на Хьо Са Гуа. — Моля те, изслу­шай ме пре­ди да ме уби­еш. Без­сил­на съм – ти уни­що­жи източ­ни­ка на маги­я­та ми. — тя ким­на към пар­че­та­та от топ­че­то. — Моля те да ме изслу­шаш, а после реши дали заслу­жа­вам смърт!
— Гово­ри, но по–бързо! — изсъс­ка хуа­ранг с отвра­ще­ние. Това същес­т­во бе навря­ло ези­ка си в уста­та му!
— Пре­ди три годи­ни, кога­то бях съв­сем мла­да лиси­ца и тепър­ва започ­вах да раз­би­рам и овла­дя­вам спо­соб­нос­ти­те си Хьо Уон Джин ме спа­си от сигур­на смърт. — започ­на да раз­каз­ва същес­т­во­то. — Бях напра­ви­ла пър­во­то си пре­въп­лъ­ще­ние в човек, кога­то попад­нах на бан­да раз­бой­ни­ци, кои­то ме напад­на­ха и щяха да ме изна­си­лят. Вър­за­ха ръце­те ми и запу­ши­ха уста­та ми, така че бях нес­по­соб­на да се защи­та­вам. Тога­ва се появи Уон Джин и ги про­го­ни. Дадох клет­ва да му слу­жа вяр­но до края на живо­та му, без да му при­чи­ня­вам зло. Той ме напра­ви прислуж­ни­ца в дома си и аз съвес­т­но рабо­тех и се тру­дех, за да улес­ня живо­та на спа­си­те­ля си. Жена му, оба­че започ­на да рев­ну­ва от мен. Не, нищо не бях напра­ви­ла, за да ѝ дам при­чи­на, но тя някак усе­ща­ше, че не съм това, кое­то изглеж­дам. Една вечер Уон Джин и аз бях­ме оста­на­ли наса­ме и си гово­рех­ме невин­но. Извед­нъж в ста­я­та нахлу жена му и като ни видя сами побес­ня. Нахвър­ли се вър­ху мен, а кога­то Уон Джин се опи­та да я спре, го уда­ри в беса си с една ваза и той загу­би съз­на­ние. Не можех да сто­ря зло на съп­ру­га­та на спа­си­те­ля си и се опи­тах да ѝ обяс­ня, че нищо не се случ­ва меж­ду нас. Тя оба­че не иска­ше и да чуе. Пре­би ме поч­ти до смърт и ако не бяха се при­тек­ли на помощ оста­на­ли­те слу­ги, сигур­но това щеше да бъде и кра­ят ми. Съща­та вечер съб­рах послед­ни­те си сили и пови­ках май­ка си на помощ. Тя е ста­ра деве­то­о­па­ша­та лиси­ца – демон с огром­на сила. Побес­ня, кога­то ме видя полу­жи­ва. Пре­ди да ме отне­се от тук, за да ме изце­ри, тя прокле съп­ру­га­та на Хьо Уон Джин. Каз­ват, че почи­на­ла след месец. Дока­то ме леку­ва­ше май­ка ми ме раз­пи­та как съм позво­ли­ла това да ми се слу­чи. Така научи за Хьо Са Гуа. Един ден се вър­на след някол­код­нев­но отсъс­т­вие и ми каза, че е уби­ла Са Гуа. Нака­ра ме да се пре­въп­ла­тя в нея и заед­но да изпол­з­ва­ме обра­за й, за да кра­дем жиз­не­на­та енер­гия на кан­ди­дат – жени­хи­те. Тряб­ва­ше ми поч­ти годи­на, пре­ди да напра­вя пъл­но пре­въп­лъ­ще­ни­е­то си в нея. Мес­т­на­та шаман­ка – мъд­ра­та Че не напра­ви зада­ча­та ми по – лес­на. Тога­ва май­ка ми се пре­въп­лъ­ти в шаман­ка – ста­ра­та Гун и убе­ди Уон Джин да про­пъ­ди ста­ри­ца­та и да се въз­пол­з­ва от ней­ни­те спо­соб­нос­ти. Това е исто­ри­я­та ми, хуа­ранг! Ти пре­це­ни заслу­жа­вам ли смърт!
— Къде е тяло­то на Са Гуа, демо­не! — изръм­жа Ги Су.
— В една пеще­ра под еди­ния от чае­ни­те хъл­мо­ве. — отго­во­ри съз­да­ни­е­то и вдиг­на умо­ли­тел­но поглед към Ги Су.Той реши да..
… убие изча­ди­е­то – иди на 83..
… поща­ди лиси­ца­та-демон, при усло­вие, че две­те с май­ка ѝ напус­нат пре­де­ли­те на стра­на­та и се закъл­нат, че нико­га пове­че няма да се вър­нат – иди на 84..
82
Пора­ди свойс­т­ва­та на опи­а­та във вино­то Ги Су не може да раз­чи­та на пър­во­на­чал­ни­те си Уме­ния. Избе­ри про­из­вол­но две раз­лич­ни Уме­ния от избро­е­ни­те в епи­зод 1. Не можеш да се въз­пол­з­ваш от допъл­ни­тел­ни­те точ­ки Съз­на­ние и Позна­ние, кои­то са упо­ме­на­ти в епи­зод 10. След тези поп­рав­ки иди на 60.
83
Ким Ги Су не позво­ли на мол­би­те за милост на лиси­ца­та да го разколебаят.
— Демо­не! — изръм­жа той. — Макар към теб да са се отнес­ли нес­п­ра­вед­ли­во, това не дава пра­во на теб, или на май­ка ти, да посег­не­те на живо­та на невин­но моми­че, а после да уби­ва­те без­за­щит­ни мла­де­жи. Кол­ко още живо­та си отне­ла тук в тази стая, изча­дие?! — изкре­щя той и с бър­зо дви­же­ние пре­ря­за гър­ло­то на лиси­ца­та – демон. — Кога­то същес­т­во­то се стро­по­ли на пода, той видя, че в една от лапи­те си стис­ка кин­жал. Ето как­во му беше гот­ви­ла като отпла­та в слу­чай, че бе про­явил милост.
Иди на 109..
84
Мол­би­те за милост на лиси­ца­та раз­ко­ле­ба­ха Ги Су.
— Демо­не! — изръм­жа той. — Макар към теб да са се отнес­ли нес­п­ра­вед­ли­во, това не дава пра­во на теб, или на май­ка ти, да посег­не­те на живо­та на невин­но моми­че, а после да уби­ва­те без­за­щит­ни мла­де­жи. Въп­ре­ки това, аз съм готов да поща­дя живо­та ти, ако ти и про­къл­на­та­та ти май­ка се закъл­не­те да напус­не­те пре­де­ли­те на Шил­ла и нико­га пове­че да не се мяр­ва­те тук!
— Закле­вам се, бла­го­род­ни хуа­ранг! Закле­вам се! — пропла­ка демонът.
Ги Су сва­ли меча си, но в този миг куми­ха с нечо­веш­ка бър­зи­на се нахвър­ли вър­ху него с кин­жа­ла, кой­то беше скри­ла в лапа­та си. Ето как­ва беше ней­на­та бла­го­дар­ност за про­яве­на­та милост.
Ако имаш уме­ни­е­то реф­лекс или къс­мет — иди на 85.. Ако не избе­ри - 86. или 87..
85
Бла­го­да­ре­ние на къс­ме­та и реф­лек­си­те си Ги Су успя да избег­не някак уда­ра на ковар­но­то съз­да­ние и кин­жа­ла само леко го одрас­ка по ръка­та. Лиси­ца­та изсъс­ка ярос­т­но и отско­чи назад с изуми­тел­на бър­зи­на, гот­вей­ки се за нова атака.
Ако си майс­тор на ост­ри­е­то — иди на 88..
Ако си майс­тор стре­лец — иди на 89..
Ако имаш кодо­ва дума „жар“ — иди на 90..
Ако имаш уме­ни­я­та къс­мет и реф­лекс или точ­ки­те ти за позна­ние са пове­че от 4 — иди на 91..
Ако не — иди на 87..
86
Бла­го­да­ре­ние на къс­ме­та и реф­лек­си­те си Ги Су успя да избег­не някак уда­ра на ковар­но­то съз­да­ние и кин­жа­ла само леко го одрас­ка по ръка­та. Лиси­ца­та изсъс­ка ярос­т­но и отско­чи назад с изуми­тел­на бър­зи­на, гот­вей­ки се за нова атака.
Ако си майс­тор на ост­ри­е­то — иди на 88..
Ако си майс­тор стре­лец — иди на 89..
Ако имаш кодо­ва дума „жар“ — иди на 90..
Ако имаш уме­ни­я­та къс­мет и реф­лекс или точ­ки­те ти за позна­ние са пове­че от 4 — иди на 91..
Ако не — иди на 87..
87
Кин­жа­ла на девой­ка­та-демон се впи в плът­та на Ги Су. Той изкре­щя някак­во прокля­тие от бол­ка и ярос­т­но я отблъс­на от себе си. Успя да вдиг­не меча си и да ѝ пре­ре­же гър­ло­то, а после сили­те го напус­на­ха и той се отпус­на на пода до потре­пер­ва­що­то мър­т­во тяло на куми­хо. В също­то вре­ме в ста­я­та нахлу Уон Джин, кой­то при вида на окър­ва­ве­ни­те тела на пода при­пад­на. Послед­на­та мисъл на Ги Су беше, че поне бе отър­вал село­то от демона.
- Така милост­та на хуа­ранг Ким Ги Су била въз­наг­ра­де­на със смърт. — завър­ши раз­ка­за си куан­г­де. Огле­да се побе­до­нос­но, очак­вай­ки дъжд от моне­ти и апло­дис­мен­ти, но тъл­па­та му под­хвър­ли едва някол­ко мед­ни кръг­че­та и разоча­ро­ва­но се разоти­де. Явно в Со Ул няма­ше мяс­то за него, помис­ли си тъж­но куан­г­де, взе моне­ти­те и реши на дру­гия ден да потър­си друг град за исто­ри­и­те си.
88
Бла­го­да­ре­ние на леген­дар­но­то си майс­тор­с­т­во в боя с меч, Ги Су успя да се про­ти­во­пос­та­ви на нечо­веш­ка­та бър­зи­на на куми­хо. Два­ма­та си раз­ме­ня­ха ярос­т­ни, бър­зи уда­ри, труд­но просле­ди­ми от око­то, раз­чи­тай­ки пове­че на нюха и инс­тин­к­та, откол­ко­то на мисъл­та и зре­ни­е­то. Цяла­та схват­ка про­дъл­жи не пове­че от два­де­сет секун­ди, но на Ги Су му се сто­ри­ха цала веч­ност. Най – накрая с един после­ден финт той про­би защи­та­та на демо­на и го про­му­ши с меча си. Живо­тът напус­на куми­хо с дълъг, про­тя­жен вик.
Мааайкооо!
Иди на 109..
89
След като успя да избег­не поре­ден удар на кин­жа­ла Ги Су напра­ви широ­ка дъга с меча си, при­нуж­да­вай­ки куми­хо да отско­чи доста назад. В края на маха, той изпол­з­ва набра­на­та инер­ция и запра­ти меча си към нея като про­ни­за една от лапи­те й, прко­ва­вай­ки я за сте­на­та. Изча­ди­е­то изкви­ча от бол­ка и задър­па лапа­та си в опи­ти да я отскуб­не. В това вре­ме хуа­ранг бе вдиг­нал лъка си, трес­ка­во изва­ди пър­ва­та попад­на­ла му стре­ла и дока­то демо­на се хвър­ля­ше към него, той стре­ля от упор. Беше попад­нал на стре­ла – таран, чий­то връх теже­ше око­ло двес­та гра­ма. Тя пре­ми­на през тяло­то на лиси­ца­та обра­зу­вай­ки широ­ка кол­ко­то юмрук дуп­ка, про­би и сте­на­та зад нея, за да се забие в дъне­ра на едно ста­ро овощ­но дър­во в гра­ди­на­та. Живо­тът напус­на куми­хо с дълъг, про­тя­жен вик.
Мааайкооо!
Иди на 109..
90
След като успя да избег­не поре­ден удар на кин­жа­ла Ги Су напра­ви широ­ка дъга с меча си, при­нуж­да­вай­ки куми­хо да отско­чи доста назад. В края на маха, той изпол­з­ва набра­на­та инер­ция и запра­ти меча си към нея като про­ни­за една от лапи­те й, прко­ва­вай­ки я за сте­на­та. Изча­ди­е­то изкви­ча от бол­ка и задър­па лапа­та си в опи­ти да я отскуб­не. В това вре­ме Ги Су сграб­чи коже­на­та тор­бич­ка даде­на му от раз­бой­ни­ци­те и се хвър­ли през про­зо­ре­ца в гра­ди­на­та, като вни­ма­ва­ше да не се при­зе­ми вър­ху нея. Пре­тър­ко­ли се през рамо и се изпра­ви. През това вре­ме демо­на бе осво­бо­дил ръка­та си и се хвър­ли след него през про­зо­ре­ца. В същия миг хуа­ранг хвър­ли коже­на­та тор­бич­ка по куми­хо с все сила и я уце­ли по сре­да­та на ско­ка ѝ. Чу се със­кащ звук намес­то взрив, как­то му бяха обяс­ни­ли раз­бой­ни­ци­те, но след миг тя лум­на в пла­мъ­ци и нада­де звер­с­ки писък, като се замя­та насам – натам в нуес­пеш­ни опи­ти да поту­ши пламъците.
Живо­тът напус­на куми­хо с дълъг, про­тя­жен вик.
Мааайкооо!
Иди на 109..
91
Ги Су успя да се про­ти­во­пос­та­ви на нечо­веш­ка­та бър­зи­на на куми­хо, ком­би­ни­рай­ки всич­ки­те си бой­ни уме­ния и позна­ни­я­та, кои­то беше натру­пал. Два­ма­та си раз­ме­ня­ха ярос­т­ни, бър­зи уда­ри, труд­но просле­ди­ми от око­то, раз­чи­тай­ки пове­че на нюха и инс­тин­к­та, откол­ко­то на мисъл­та и зре­ни­е­то. Цяла­та схват­ка про­дъл­жи не пове­че от два­де­сет секун­ди, но на Ги Су му се сто­ри­ха цала веч­ност. Най – накрая с един после­ден финт той про­би защи­та­та на демо­на и про­му­ши с меча си. Живо­тът напус­на куми­хо с дълъг, про­тя­жен вик.
Мааайкооо!
Иди на 109..
92
Ким Ги Су съну­ва­ше. Нами­ра­ше се в покрай­ни­ни­те на село­то, бли­зо до един от чае­ни­те хъл­мо­ве. Неес­тес­т­ве­но гъс­та мъг­ла се спус­ка­ше наоко­ло, раз­кри­вай­ки само някол­ко мет­ра от заоби­ка­ля­ща­та го мес­т­ност. Той вър­ве­ше без­цел­но наня­къ­де, като сам не зна­е­ше къде. Извед­нъж се озо­ва пред мес­т­но­то гро­би­ще, къде­то един пряс­но изко­пан гроб привле­че вни­ма­ни­е­то му. Той се прибли­жи и про­че­те над­пи­са на над­гроб­ния камък. „Хуа­ранг Ким Ги Су“. Тръп­ки на ужас пола­зи­ха вра­та му и той отско­чи назад. В същия миг една мър­т­веш­ки бяла ръка разора пръст­та на гро­ба с ост­ри­те си нок­ти и посег­на към него. Той изкре­щя от ужас и отско­чи още по назад. Нещо го спъ­на. Дру­га ръка от съсе­ден гроб се беше впи­ла в кра­ка му. Той я изри­та и се изпра­ви. Стра­хо­ви­та глед­ка се раз­кри пред очи­те му. От мъг­ла­та изплу­ва­ха с кла­туш­ка­щи се тро­ма­ви поход­ки мър­тъв­ци излез­ли от мес­та­та си на вечен покой и про­тя­га­ха раз­ла­га­щи­те си ръце към него, зина­ли гро­тес­к­но раз­кри­ве­ни, про­яде­ни от чер­веи, челюс­ти в нечо­веш­ки глад. Ги Су измък­на меча си и се при­гот­ви скъ­по да про­да­де живо­та си.
Запи­ши кодо­ва дума „мър­т­вец“.
Ако имаш едно от уме­ни­я­та майс­тор на ост­ри­е­то, майс­тор стре­лец или шама­ни­зъм, или две от уме­ни­я­та реф­лекс, къс­мет и само­кон­т­рол — иди на 95..
Ако имаш кодо­ва дума „жар“ — иди на 98..
Ако имаш кодо­ва дума „магия“ — иди на 99..
В про­ти­вен слу­чай иди на103..
93
Ким Ги Су съну­ва­ше. Нами­ра­ше се в тяс­на пеще­ра, с каме­нен олтар в сре­да­та. Стран­на свет­ли­на изви­ра­ща отни­къ­де, но огря­ва­ща нався­къ­де осве­тя­ва­ше поме­ще­ни­е­то. На олта­ра има­ше нещо. Кра­си­ва девой­ка, коя­то го гле­да­ше с широ­ко отво­ре­ни, мър­т­ви очи. Той тръг­на към нея, но с пър­ва­та му крач­ка от пода започ­на­ха да изник­ват и да се при­би­рат ост­ри­е­та на мечо­ве. Той отско­чи назад, но в същия миг чу свис­те­не покрай ухо­то си и раз­бра, че само къс­ме­тът му го е спа­сил от стре­ла­та изле­тя­ла от сте­на­та вля­во от него. Чу гро­хот над себе си и инс­тин­к­тив­но ско­чи назад. От тава­на се сто­ва­ри тежък каме­нен къс на мяс­то­то, къде­то бе до пре­ди мал­ко. В същия миг меж­ду кра­ка­та му изник­на ново острие.
Запи­ши кодо­ва дума „капан“.
Ако имаш уме­ни­е­то реф­лекс, или две от уме­ни­я­та къс­мет, само­кон­т­рол, майс­тор на ост­ри­е­то и шама­ни­зъм, иди на 96..
Ако имаш кодо­ва дума „магия“ — иди на 99..
В про­ти­вен слу­чай — иди на104..
94
Ким Ги Су съну­ва­ше. Нами­ра­ше се пред при­каз­но кра­сив дво­рец. Похло­па на пор­та­та и нео­чак­ва­но, за него му отво­ри при­каз­но кра­си­ва девой­ка. Бла­го­да­ри му, че я е спа­сил от тег­не­що­то над нея прокля­тие и с щас­т­ли­ва усмив­ка го пока­ни вътре.
В дво­ре­ца няма­ше никой друг. Тя отво­ри една вра­та и се раз­кри голя­ма спал­ня с огром­но меко лег­ло и маса, отру­па­на с напит­ки и хра­ни. Те пого­во­ри­ха извес­т­но вре­ме, след кое­то кра­са­ви­ца­та го заве­де до лег­ло­то и започ­на да го маса­жи­ра по схва­на­ти­те раме­не. Ръце­те и посте­мен­но се спус­на­ха на гър­ди­те му, тя доле­пи тяло до него и започ­на страс­т­но да го целу­ва по вра­та. Ги Су се задъх­ва­ше от въз­бу­да. Тя го събо­ри на лег­ло­то и го въз­сед­на, съб­ли­чай­ки дре­хи­те си, а уст­ни­те ѝ наме­ри­ха него­ви­те. Дока­то при­ми­ра­ше от сласт от лас­ки­те ѝ той усе­ти, че тя сякаш изпи­ва­ше сили­те му с уст­ни, но той не може­ше, а и не иска­ше да се про­ти­во­пос­та­ви. Беше съг­ла­сен да умре в прегръд­ки­те на тази красавица.
Запи­ши кодо­ва дума „страст“.
Ако имаш уме­ни­е­то само­кон­т­рол, или две от уме­ни­я­та хариз­ма, шама­ни­зъм, реф­лекс и къс­мет – иди на 97..
Ако имаш кодо­ва дума „магия“ — иди на 99..
В про­ти­вен слу­чай – иди на 52.
95
Ги Су изби­ва­ше неу­мор­но с оръ­жи­е­то си живи­те мър­тъв­ци, а те се изпра­вя­ха отно­во и отно­во. Умо­ра­та започ­на да забя­ва ръка­та му и да отслаб­ва уда­ри­те му. Тръп­ки на отча­я­ние започ­на­ха да се прокрад­ват у него. Той изпад­на в бяс и ата­ку­ва отча­я­но, нада­вай­ки ярос­т­ни кря­съ­ци. Извед­нъж всич­ко свър­ши и той се вър­на в реалността.
Иди на 81..
96
Ги Су с неве­ро­ят­на доза къс­мет и само­кон­т­рол, при­ме­се­на с дъл­го тре­ни­ра­ни­те му бой­ни инс­тин­к­ти и свет­ка­вич­ни реф­лек­си, успя да избег­не всич­ки смър­то­нос­ни капа­ни дока­то се прибли­жа­ва­ше към олта­ра. Придвиж­ва­не­то му при­ли­ча­ше на лудеш­ки танц със смърт­та. Избяг­вай­ки поред­на­та стре­ла той се озо­ва до олта­ра, ско­чи вър­ху него до мър­т­ва­та девой­ка и… В този момент всич­ко свър­ши. Той се отър­си от съня и мъчи­тел­но се вър­на в реалността.
Иди на 81..
97
С послед­ни­те къс­че­та на воля­та си той успя да отблъс­не девой­ка­та от себе си и се изпра­ви с вик. Тя с кря­сък пад­на от лег­ло­то, но вмес­то кра­си­ва девой­ка, от там се изпра­ви отвра­ти­тел­но лига­во чудо­ви­ще, кое­то про­тег­на едно пипа­ло към него. Ги Су изкре­щя и посег­на към меча си и… извед­нъж всич­ко свър­ши. Той се откъс­на от лапи­те на кош­ма­ра и с мъка се вър­на в реалността.
Иди на 81..
98
Ги Су изби­ва­ше неу­мор­но с оръ­жи­е­то си живи­те мър­тъв­ци, а те се изпра­вя­ха отно­во и отно­во. Умо­ра­та започ­на да забя­ва ръка­та му и да отслаб­ва уда­ри­те му. Тръп­ки на отча­я­ние започ­на­ха да се прокрад­ват у него. Той изпад­на в бяс и ата­ку­ва отча­я­но, нада­вай­ки ярос­т­ни кря­съ­ци. Отво­ри прост­ран­с­т­во пред себе си и пър­га­во се изка­те­ри на един огро­мен камък оста­вай­ки ходе­щи­те тру­по­ве на око­ло два мет­ра под себе си. Нещо изду­ва­ше джо­ба му. Той брък­на вът­ре и откри коже­на­та тор­бич­ка, даде­на му от раз­бой­ни­ци­те. Сла­ва на Буда, има­ше я и в съня си. Немър­т­ви­те се бяха скуп­чи­ли под камъ­ка и се кате­ре­ха един през друг в опи­ти да го доко­пат. Без коле­ба­ние той запра­ти с все сила тор­бич­ка­та по куп­чи­на­та раз­ла­га­щи се тела и залег­на. Чу се стра­хо­тен взрив и извед­нъж всич­ко свър­ши и той се вър­на в реалността.
Иди на 81..
99
В отча­я­ни­е­то си Ги Су си при­пом­ни за закли­на­ни­е­то на мъд­ра­та Че и го изре­че в ско­ро­по­го­вор­ка. Нищо не се про­ме­ни. В след­ва­щия миг оба­че, той беше изтръг­нат от лапи­те на съня и с мъка се вър­на в реалността.
Иди на 81..
100
Извед­нъж бесен кучеш­ки лай изтръг­на Ким Ги Су от лапи­те на кош­мар­ния унес. Вер­ни­ят му дру­гар се беше вър­нал, въп­ре­ки оче­вид­ния си страх и сега лае­ше побес­нял под про­зо­ре­ца на ста­я­та му. Ско­ро Ги Су раз­бра, че живот­но­то бе спа­си­ло живо­та му.
Иди на 81..
101
Сили­те на Ги Су не стиг­на­ха и той се пре­да­де. В про­съ­ни­ца усе­ти един нежен език, кой­то изуча­ва­ше уста­та му и прехвър­ля­ше нещо обло, глад­ко и твър­до навът­ре и навън, навът­ре и навън, а с вся­ко изли­за­не го напус­ка­ше и част от жиз­не­на­та му сила. Нежен топъл език. Твър­де дълъг, за да бъде човеш­ки, помис­ли си хуа­ранг, а после тъм­ни­на­та го обгърна.
Куми­хо Са Гуа изтег­ли и послед­на­та кап­ка енер­гия от без­ди­хан­ния хуа­ранг и довол­но се изки­ко­ти. Как­во огром­но коли­чес­т­во жиз­не­на сила бе полу­чи­ла от поред­ния глупак.
- Така заги­нал Ким Ги Су, сме­ли­ят, но глу­пав, довер­чив и слас­то­лю­бив хуа­ранг, кой­то не раз­брал, че куми­хо е уби­ла девой­ка­та и се е въп­лъ­ти­ла в ней­ния образ, за да пие души­те на глу­пи­ви мъже като него. — завър­ши исто­ри­я­та си куан­г­де и се огле­да три­ум­фал­но, очак­вай­ки дъжд от апло­дис­мен­ти и моне­ти. Вмес­то това, оба­че към него поле­тя дъжд от яйца и раз­ва­лен зар­за­ват.
Край.
102
Нама­ли точ­ки­те си за съз­на­ние с една. Ако те ста­нат нула приклю­че­ни­е­то свър­ш­ва за теб.
Ако имаш кодо­ва дума „сън“ , задрас­кай две­те избра­ни уме­ния и избе­ри нови две, като изклю­чиш от избо­ра пол­з­ва­ни­те досе­га, огра­ни­че­ни­я­та за точ­ки­те важат.
Ако имаш кодо­ва дума “страст“ — избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш 92. или 93..
Ако имаш кодо­ва дума “капан“ — избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш 92. или 94..
Ако имаш кодо­ва дума “мър­т­вец“ — избе­ри на кой епи­зод да про­дъл­жиш 94. или 93..
Ако имаш кодо­ви думи “страст“ и капан“ — иди на 92..
Ако имаш кодо­ви думи “страст“ и мър­т­вец“ — иди на 93..
Ако имаш кодо­ви думи “капан“ и “мър­т­вец“ — иди на 94..
Ако имаш и три­те кодо­ви думи — иди на 61.
103
Ги Су изби­ва­ше неу­мор­но с оръ­жи­е­то си живи­те мър­тъв­ци, а те се изпра­вя­ха отно­во и отно­во. Умо­ра­та започ­на да забя­ва ръка­та му и да отслаб­ва уда­ри­те му. Тръп­ки на отча­я­ние започ­на­ха да се прокрад­ват у него. Той изпад­на в бяс и ата­ку­ва отча­я­но, нада­вай­ки ярос­т­ни кря­съ­ци. Ско­ро оба­че сили­те му свър­ши­ха съв­сем и живи­те тру­по­ве изтръг­на­ха оръ­жи­е­то от ръка­та му. Започ­на­ха да го нала­гат с раз­ла­га­щи се юмру­ци и кога­то го обез­си­ли­ха съв­сем го поне­со­ха към пряс­но изко­па­ния гроб. Той изкре­щя дока­то го сто­вар­ва­ха в него. После дой­де тъмнината.
Иди на102..
104
Ги Су с неве­ро­ят­на доза къс­мет и само­кон­т­рол, при­ме­се­на с дъл­го тре­ни­ра­ни­те му бой­ни инс­тин­к­ти и свет­ка­вич­ни реф­лек­си, успя да избег­не всич­ки смър­то­нос­ни капа­ни дока­то се прибли­жа­ва­ше към олта­ра. Придвиж­ва­не­то му при­ли­ча­ше на лудеш­ки танц със смърт­та. Миг пре­ди да достиг­не олта­ра оба­че чу позна­тия вече шум на падащ каме­нен къс и осъз­на, че този път няма да може да го избег­не. Миг пре­ди ска­ла­та да се сто­ва­ри вър­ху него дой­де тъмнината.
Иди на102..
105
Стран­но но при вида на ста­ри­ца­та, Ги Су пред­по­че­те да оста­не доб­ре прикрит зад камъ­ка. Тя беше отвра­ти­тел­но гроз­на и се дър­же­ше напра­во зло­ве­що, кла­тей­ки се и мър­мо­рей­ки под нос. Той напрег­на слух:
— Кяф! Мири­ше на човек. Някой май се е навър­тал тъдя­ва! Кяф! Поред­ни­ят глу­пак, кой­то да ми даде душа­та си! — ста­ри­ца­та нави­ри нос и поду­ши въз­ду­ха. За миг погле­да ѝ се стрел­на в посо­ка на хуа­ранг, но ско­ро отмина.
Така, така! Мно­го доб­ре! Още мал­ко и ще мога да захвър­ля обли­ка на тази отвра­ти­тел­на ста­ри­ца! — мър­мо­ре­ше си тя под нос, дока­то вър­ве­ше към вхо­да на пеще­ра­та. Намък­на се вът­ре с изне­над­ва­ща пър­га­ви­на и Ги Су мно­го пред­паз­ли­во се добли­жи до вхо­да на пеще­ра­та, като напря­га­ше слу­ха си.
— Я да видим сега що за вкус ще има душич­ка­та на поред­ния кандидат–жених? Кяф, кяф!
Ги Су изча­ка мал­ко и мно­го вни­ма­тел­но над­ник­на в дуп­ка­та. За него­ва изне­на­да нещо осве­тя­ва­ше вът­реш­ност­та на пеще­ра­та. Ста­ри­ца­та бе заста­на­ла пред олта­ра с гръб към хуа­ранг, а на самия олтар беше поста­ви­ла някак­во голя­мо кол­ко­то жълъд топ­че, от кое­то стру­е­ше мека свет­ли­на, коя­то сякаш се вли­ва­ше в уста­та на демона.
Оче­вид­но това същес­т­во изпол­з­ва­ше девой­ка­та, коя­то уж леку­ва­ше, за да се сдо­би­ва с жиз­не­на­та енер­гия на души­те на кан­ди­дат – женихите.
Доба­ви една точ­ка Позна­ние. Запи­ши кодо­ва дума „шаман“.
Въо­ръ­жен с това зна­ние Ким Ги Су реши да …
… напад­не отвра­ти­тел­ния демон в обли­ка на ста­ри­ца тук и сега. — иди на 50.
… вле­зе в село­то и пораз­пи­та мес­т­ни­те, за да про­ве­ри дали някой има пред­ста­ва как­во бед­с­твие се е сто­ва­ри­ло вър­ху гла­ви­те им, ако все още не го беше пра­вил – иди на 30.
…вле­зе в село­то и реши да се насо­чи пра­во към къща­та на девой­ка­та, за да види как да я отър­ве от лапи­те на демо­нич­на­та лиси­ца – иди на 32.

106
- Ами, виж­да­те ли гос­по­ди­не, ъъъ, май е ста­на­ла грешка.Ъъъ, тако­ва, взех­ме ви за бан­дит. Тука, виж­да­те ли, чух­ме се навър­тат таки­ва и, ъъъ, тако­ва­та… ами с мом­че­та­та реших­ме да ги посп­ла­шим. Ъъъ, така де, да им пока­жем кол­ко е лошо да се пла­шат така поч­те­ни­те път­ни­ци и хора­та от село­то набли­зо. Ама се поо­бър­ках­ме, май. — оста­на­ли­те заки­ма­ха тол­ко­ва енер­гич­но, че щяха да им се схва­нат вратовете.
— Ахаа! Сега раз­би­рам! Зна­чи спо­ред вас аз съм бан­дит, така ли! Долен раз­бой­ник! А! — крес­на Ги Су.
Нннне! Не, не, не, не,не,не,не! Нищо тако­ва гос­по­ди­не, от тре­ва­та ннне ви видях­ме доб­ре, пък и аз съм късог­лед и кри­вог­лед! — отвър­на онзи и демон­с­т­ра­тив­но съб­ра очи, сякаш забе­ля­зал бра­да­ви­ца на вър­ха на носа си.
— Вввиж­те, изтър­вах­те Си пари­ци­те, без да иска­те, ъъъ, моля Ви мах­не­те меча, за да Ви помог­на да ги събе­рем, а ? Моля Ви! — гла­ва­та­рят про­дъл­жи да гле­да вър­ха на носа си.
Ги Су отдръп­на меча си и онзи се просна на земя­та да съби­ра жълтиците.
— Бяха точ­но три­де­сет и две — инфор­ми­ра той пани­кьо­са­ния разбойник.
Отне му точ­но десет секун­ди да събе­ре пари­те, да ги почис­ти от туфи­те тре­ва, изскуб­на­ти в бър­зи­на­та и да ги пус­не в кеси­я­та му с тре­пе­ре­щи пръс­ти, сякаш моне­ти­те бяха нажежени.
— Ето, доб­ри ми гос­по­ди­не! Запо­вя­дай­те! Изви­не­те ни още вед­нъж! Пус­не­те ни да си ходим сега, а! — каза онзи и започ­на бав­но и вни­ма­тел­но да отстъп­ва назад. Ги Су го оста­ви да напра­ви две крач­ки и извика:
Стой!
Онзи се зако­ва на място.
— Ти не каза ли, че си кривоглед?
— Аммми, аз всъщ­ност гле­дах наст­ра­ни гос­по­ди­не! — бан­ди­тът започ­на да тра­ка със зъби от страх.
Ги Су вече едва се удър­жа­ше да не прихне.
— Само исках да ви кажа мом­че­та, че аз съм хуа­ранг Ким Ги Су – сигур­но сте чува­ли за мен. Та, поне­же ми се отво­ри мал­ко рабо­та в съсед­но­то село, ще се навър­там наоко­ло. Зато­ва няма нуж­да да се тре­во­жи­те за оне­зи бан­ди­ти – сега като ми казах­те, лич­но ще ги потър­ся, за да срещ­нат спра­вед­ли­во­то си нака­за­ние. Така че може­те спо­кой­но да се при­би­ра­те по домо­ве­те си. А ако слу­чай­но срещ­не­те оне­зи злос­тор­ни­ци, не се зани­ма­вай­те с тях, само им каже­те, че ако им е мил живо­тът, е доб­ре да се оме­тат от тук, кол­ко­то се може по-ско­ро, защо­то аз идвам за тях.
— Ддда, сме­ли хуа­ранг! Ттак­ка и ще напра­вим! Нали момчета?
— Да! Да! — изви се хор от раз­тре­пе­ра­ни, но настой­чи­ви гласове.
Бра­во на вас! — каза Ги Су.
— Ъъъ, господине,ъъъ, такова…
Ако имаш уме­ние „Къс­мет“ — иди на 20.
Ако не – 21.
107
Стар­че­то, от своя стра­на, си седе­ше с вдиг­на­ти ръце и гле­да­ше избле­щен към хуа­ранг. Ги Су прибра оръ­жи­е­то си и пристъ­пи към монаха:
— Не се прибли­жа­вай, демо­не! — изкре­щя мона­хът и отско­чи око­ло метър назад.Върни се в пре­из­под­ня­та, от коя­то си изпъл­зя­ло, изчадие!
— Ува­жа­е­ми мона­хо, аз съм хуа­ранг Ким Ги Су…
— Стой на мяс­то! — изкря­ка ста­ри­ка. — Ким Ги Су – не съм чувал за такъв демон.
— Аз не съм демон, стар­че! — отвър­на оби­де­но Ги Су. — Аз съм хуа­ранг Ким Ги Су! — натър­ти рицарят.
— Я се изплези!
— Моля?!
— Изпле­зи се! — трос­на се мона­хът. — Ако си демон ези­ка ти ще е лилав!
Ким Ги Су вни­ма­тел­но се огле­да и след като се уве­ри, че наоко­ло няма никой, кой­то да ста­не сви­де­тел на уни­же­ни­е­то му злоб­но се изпле­зи на щурия старец.
— Ето! Дово­лен ли си? — попи­та Ги Су. Ста­ре­цът от своя стра­на го изгле­да още по — избле­щен, с отво­ре­на уста и при­миг­на някол­ко пъти.
— А аз си помис­лих, че закли­на­ни­е­то ми е про­ра­бо­ти­ло. — сму­то­ле­ви разоча­ро­ва­но мона­ха и отпус­на ръце.
Мина­вах набли­зо, чух вико­ве­те ти и реших да ти помог­на, как­то изис­к­ва чест­та ми и кодек­са на хуа­ранг. Защо ме обиж­даш така?
Мона­хът поиз­пъ­на дре­хи­те си в не осо­бе­но успе­шен опит да въз­вър­не част от загу­бе­но­то си самообладание.
— Бла­го­род­ни хуа­ранг! — покло­ни се нис­ко той. — Аз съм Пак Йон Уол – стран­с­т­ващ монах – чаро­дей, вещ в тай­ни­те на езотериката…или явно не чак тол­ко­ва вещ. При­еми мои­те изви­не­ния, зато­ва че те… така де…тия раз­бой­ни­ци ме поиз­пла­ши­ха мал­ко и …не бях на себе си пре­ди мал­ко и зато­ва… — ста­ре­ца дори успя да се изчер­ви от неу­доб­с­тво. — Така, де! В знак на бла­го­дар­ност зато­ва, че ми спа­си живо­та, аз ще ти дам…
Ако имаш уме­ние „Къс­мет“ — иди на 28
Ако не иди на 29
108
След като полу­чи допъл­ни­тел­на­та инфор­ма­ция от кръч­ма­ря, онзи се надиг­на от мяс­то­то си.
— Ще ме изви­ня­ва­те за неуч­ти­вост­та, гос­по­ди­не, но ще отида да си нагле­дам рабо­та­та. Ина­че ми е мно­го при­ят­но с Вас – нами­не­те пак.
При пър­ва въз­мож­ност, любез­ни кръч­ма­рю! — отвър­на иск­ре­но хуа­ранг, напъ­ха послед­но­то пар­че ким­пап. в уста­та си, ориг­на шум­но и се изправи.
— Довиж­да­не и лек ден! Оста­не­те с мир!
— Дано има мир в дела­та Ви! — отвър­на на сбо­гу­ва­не­то кръч­ма­рят и се запъ­ти към ста­я­та зад тез­гя­ха си.
На изли­за­не Ги Су видя, че самот­ни­ят посе­ти­тел, беше заспал с лице на маса­та и похър­к­ва­ше невъз­му­ти­мо, а гру­па­та мла­де­жи бе напус­на­ла кръч­ма­та. Кога­то изле­зе навън, за миг се замис­ли как­во да пред­при­е­ме сега.
Може­ше да потър­си мес­т­на­та шаман­ка и да се опи­та да пого­во­ри с нея за случ­ва­що­то се, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 64.
Също така може­ше да потър­си инфор­ма­ция и помощ от кме­та на село­то – в край­на смет­ка бе назна­чен да про­ве­де офи­ци­ал­но раз­след­ва­не, освен ако вече не го беше пра­вил. – мини на 62.
Би могъл да поогле­да окол­нос­ти­те на село­то, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 31.
А може­ше и да се отпра­ви към къща­та на девой­ка­та – мини на 32.
109
В това вре­ме нахлу Хьо Уон Джин и при вида на мър­т­во­то същес­т­во на пода при­пад­на. Ги Су свес­ти гор­кия човек и му раз­ка­за за слу­чи­ло­то се. Мъжът не беше на себе си от мъка.
— О, Хана­ним! Небес­ни Боже! Нима сам съм пока­нил зло­то у дома си! Дъще, жено! Ще ми прости­те ли някога ?!
След като се посъв­зе, той съб­ра мъже­те от село­то и заед­но откри­ха пеще­ра­та с остан­ки­те на Са Гуа. Пре­тър­си­ха цяла­та окол­ност в тър­се­не на ста­ра­та Гун – деве­то­о­па­ша­та­та куми­хо, но от нея няма­ше и следа.
Въп­ре­ки успе­ха си Ги Су не беше в наст­ро­е­ние за праз­нен­с­т­ва, а и селя­ни­те, потре­се­ни от лич­на­та дра­ма на Уон Джин, няма­ха и наме­ре­ние да орга­ни­зи­рат такива.
Рано сут­рин­та Ким Ги Су пое обрат­ния път към сто­ли­ца­та, за да док­лад­ва на магис­тъ­ра за слу­чи­ло­то се и да му съоб­щи, че за съжа­ле­ние, или щас­тие, на сина му ще се нало­жи да си тър­си дру­га въз­лю­бе­на. Така сме­ли­ят хуа­ранг Ким Ги Су отър­вал село Йо Су от напаст­та на куми­хо и се завър­нал като герой в сто­ли­ца­та. — довър­ш­ва­ше раз­ка­за си куан­г­де, сред при­та­е­на­та тъл­па. — Селя­ни­те затво­ри­ли тяло­то на мър­т­ва­та куми­хо в съща­та пеще­ра, в коя­то с май­ка ѝ заро­ви­ли невин­на­та Са Гуа и от този ден ната­тък село Йо Су се пре­име­но­ва­ло в Лиси­ча Бър­ло­га. — Тъл­па­та нада­де изне­на­да­ни въз­гла­си, тъй като това бе истин­с­ко насе­ле­но мяс­то на око­ло пет дни път от сто­ли­ца­та. — В също­то вре­ме по пътя към сто­ли­ца­та куцу­ка­ла и една ужа­ся­ва­що гроз­на ста­ри­ца. — про­дъл­жи куан­г­де. — „Бъди проклет, хуа­ранг!“ — къл­ня­ла тя без­спир. „Бъди проклет.“. „Ти ми отне дъще­ря­та – най – скъ­по­то ми! Зато­ва бъди проклет! Сега аз ще отне­ма най – скъ­по­то за теб – чест­та ти!“. — пуб­ли­ка­та бе зата­и­ла дъх в очакване.
Това, оба­че е дру­га исто­рия. — раз­не­со­ха се разоча­ро­ва­ни въз­гла­си. — Но ако тази ви е харе­са­ла – пока­же­те ми го сега и утре пак ще бъда тук, за да ви раз­ка­жа как ста­ра­та куми­хо се првъп­ла­ти­ла в кра­ли­ца­та на Шил­ла, как уби­ла кра­ля и хвър­ли­ла стра­на­та в смут. И как сме­лия хуа­ранг Ким Ги Су, след като едва се спа­сил, извър­шил най – голя­мо­то си геройс­т­во и заед­но с мъд­рия монах Пак Йон Уол осво­бо­дил стра­на­та от иго­то на демо­на – кумихо!
Въл­на от апло­дис­мен­ти и въз­тор­же­ни вико­ве заля куан­г­де и към него поле­тя дъжд от моне­ти. Тук щеше да забо­га­тее.
Край.
110
Ким Ги Су изтър­пя на свой ред някол­ко въп­ро­са на изпад­на­ли­те в бла­го­го­вей­но любо­пит­с­тво мла­де­жи, след кое­то им бла­го­да­ри учти­во за ком­па­ни­я­та, напом­ни им да си дър­жат усти­те затво­ре­ни, сбо­гу­ва се сър­деч­но и изле­зе от кръч­ма­та. Вди­ша чис­тия вла­жен въз­дух и се замис­ли как­во да пред­при­е­ме сега.
Може­ше да потър­си мес­т­на­та шаман­ка и да се опи­та да пого­во­ри с нея за случ­ва­що­то се, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 64.
Също така може­ше да потър­си инфор­ма­ция и помощ от кме­та на село­то – в край­на смет­ка бе назна­чен да про­ве­де офи­ци­ал­но раз­след­ва­не, освен ако вече не го беше пра­вил. – мини на 62.
Би могъл да поогле­да окол­нос­ти­те на село­то, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 31.
А може­ше и да се отпра­ви към къща­та на девой­ка­та – мини на 32.
111
След като полу­чи допъл­ни­тел­на­та инфор­ма­ция, Ким Ги Су се покло­ни, как­то изис­к­ва­ше двор­цо­ви­ят ети­кет, кое­то допъл­ни­тел­но вбе­си кме­та, бла­го­да­ри учти­во, но сдър­жа­но и напус­на при­ем­на­та. Дър­жа­ни­е­то на бив­шия висш чинов­ник бе пове­че от обяс­ни­мо и за Ги Су беше ясно, че не може да очак­ва как­ва­то и да е по–нататъшна помощ от него. За смет­ка на това, след като приклю­че­ше тук, щеше да се погри­жи да оси­гу­ри още по–неприятна служ­би­ца на кме­та Канг – може би като ораз­ме­ри­те­ля на необ­ра­бот­ва­е­ми земи Канг. След като изле­зе на ули­ца­та се замис­ли за момент.
Би могъл да потър­си инфор­ма­ция от мес­т­на­та шаман­ка, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 64. Да пораз­пи­та в кръч­ма­та на село­то, освен ако вече не го беше пра­вил. – иди на 63. Да огле­да окол­нос­ти­те на село­то, освен ако вече не го беше пра­вил. иди на 31. Или да се насо­чи към къща­та на девой­ка­та иди — на 32.
Реч­ник

Аиго! — въз­кли­ца­ние, Олеле!

ким­ч­хи– люта корейс­ка туршия

куан­г­де– стран­с­т­ващ артист, певец, бард, актьор, акробат

кисенг– висо­коп­ла­те­на налож­ни­ца, корейс­ки­ят вари­ант на гейша

ким­пап– пър­во­об­ра­за на суши

соджу– корейс­ка алко­хол­на напитка

хан­бок– тра­ди­ци­он­но корейс­ко облекло

янг­бан – корейс­ки благородник

.

7 thoughts on “Хуаранг и кумихо”
  1. Мно­го при­ятен раз­каз — чете се доб­ре, логи­чен е и има инте­ре­сен, екзо­ти­чен сюжет.

    Мно­го циви­ли­за­ции заслу­жа­ват подоб­но про­уч­ва­не и измък­ва­не от пра­ха на вре­ме­то (като гру­зин­с­ка­та напри­мер). Поне след­ва­щи­те две сед­ми­ци няма да се сещам само за StarCraft като чуя за Корея.

    Leidrin, откъ­де научи тол­ко­ва за исто­ри­я­та и мито­ло­ги­я­та на древ­на Корея?

  2. Аха, има пол­за зна­чи от Убразованието 🙂 

    Позд­рав­ле­ния, чакам след­ва­щи­те с нетърпение.

  3. Zvqt_lilav
    Поздравления!!!
    Успе­хи в писа­не­то на раз­ка­зи и книги!
    Успе­хи в кореистиката!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *