5000 години той е очаквал своя час. Сега е готов да унищожава! Можеш да го спреш само ти!
Сюжет и сетинг
Прочетох и изиграх тази книга-игра с голям ентузиазъм, като върл почитател на фантастиката. Действието се развива в далечното бъдеще, човечеството е напреднало в развитието си и се е заселило на множество планети в Галактиката, образувайки Федерация. Главният герой е лейтенант от десантната бригада на Стар Рейнджърс, който по време на изпитание на нов тип оръжие на космически крайцер внезапно се оказва в критична ситуация. Отдавна изчезнала имперска космическа станция напада системата, в която ти е заповядано да проведеш учение, като унищожава командния състав и оставя съдбата на крайцера и цялата система в твоите ръце. За щастие в този момент на поверения ти кораб е монтирано новото оръжие на Федерацията – „Свръхенергия”, което ще ти помогне в опасните битки.
В началото на книгата читателят може да се обърка от множеството технически термини, с които ни засипва авторът. Но с малко търпение действието набира скорост и внезапно се оказваш в разгара на космически престрелки, взривове, гонитби, десант и опасни преговори с пощурял киборг.
Схема
Играта предлага множество варианти за читателя, голяма свобода на тактическите решения и няколко пътя към крайния успех. Изборите са логични, даже бих казал на моменти предвидими, което прави играта по-лесна, отколкото ми се иска.
Интересен похват в книгата е и така наречената от автора Темпорална корекция или връщане на времето, като това става чрез размяна на последните две числа на епизода, в който се намираш, и преминеш на новия епизод. Пример: Епизод 236 те връща назад във времето. Преминаваш на епизод 263.
Минуси
За съжаление многото варианти на играта водят до съкращаването на обема. Предполагам, че Джордж е бил ограничен от издателството откъм брой страници. Тъкмо когато очакваш още повече екшън и препятствия и.…край. Останах жаден за още. Историята е интересно замислена, но недостатъчно разгърната.
Героите в книгата стояха някак си безлични, така и не можах да съпреживея техните мисли, емоции и чувства. Нямах усещане за плътност на характерите.
Дневникът и някои от показателите в него ми се сториха недобре балансирани и вградени в играта. При първото ми изиграване повечето от тях така и не ги използвах.
Общото ми усещане от тази книга-игра е в положителна насока, най-вече заради добрата логика на представените избори. Не видях излишни или незначителни ситуации, които да служат само за обем.
За финал искам да поздравя художника на корицата – дори и сега, осемнадесет години по-късно, илюстрацията изглежда зашеметяващо.
Автор: Кирил Иванов