Подземелья Чёрного замка

Заглавие: „Подземелья Чёрного замка”

Автор: Дмит­рий Браславский
Загла­вие: „Под­зе­ме­лья Чёр­но­го замка”
(“Под­зе­ми­я­та на Чер­ния замък”)
Изда­ния: 1991 г., 1995 г., 2010 г.
Епи­зо­ди: 617 в пър­во­то изда­ние, 655 в изда­ни­е­то от 1995
Подоб­ни бъл­гар­с­ки кни­ги-игри: „Замъ­кът на тала­съ­ми­те”, „Гора­та на демо­на”, „Огне­на пустиня”
Подоб­ни (в игро­во отно­ше­ние) анг­ло­е­зич­ни кни­ги-игри: Фен­тъ­зи кни­ги­те от поре­ди­ца­та „Бит­ки безброй” 

В исто­ри­я­та на кни­ги­те-игри има загла­вия, кои­то поста­вят нача­ло­то. Загла­вия, кои­то полу­ча­ват ста­тут на абсо­лют­на кла­си­ка и чес­то се пол­з­ват за ета­лон, с кой­то се срав­ня­ва всич­ко, съз­да­де­но след тях. Кога­то гово­рим за бъл­гар­с­ка­та и анг­ло­е­зич­на­та сце­на, мно­зи­на от нас доб­ре позна­ват тези загла­вия, кои­то са били изда­ва­ни на бъл­гар­с­кия пазар. Извън тях, оба­че, си мис­ля, че пора­ди ези­ко­ва бари­е­ра или дру­ги при­чи­ни пове­че­то от нас са няма­ли досег с кни­ги­те-игри, изда­де­ни в дру­ги стра­ни. Ето защо ми се сто­ри инте­рес­но да отпра­вя поглед на изток към Русия, къде­то, как­то и у нас, инте­рак­тив­ни­ят жанр отбе­ляз­ва сери­о­зен въз­ход през 90-те годи­ни на мина­лия век.
„Под­зе­ме­лья Чёр­но­го замка” е пър­ва­та рус­ка кни­га-игра, коя­то пола­га осно­ви­те на жан­ра през 1991 г. Оче­вид­но, бро­ят пре­из­да­ва­ния гово­ри за голям успех.
Сюжет
Не осо­бе­но ори­ги­на­лен, доста стан­дар­тен за при­каз­ка – в крал­с­т­во­то Елга­ри­ол се появя­ва зъл магьос­ник, кой­то иска ръка­та на прин­це­са­та. След като му е отка­за­но, магьос­ни­кът я отвли­ча и приспи­ва с магия. Игра­чът е типич­ни­ят „герой”, кой­то се явя­ва при кра­ля и полу­ча­ва зада­ча­та да осво­бо­ди дъще­ря му от маги­я­та и да убие магьос­ни­ка, след като мно­зи­на дру­ги смел­ча­ци не са се завърнали.
Герои
Гла­вен поло­жи­те­лен герой е игра­чът, а гла­вен зло­дей – магьос­ни­кът Бар­лад Дерт. Но той, как­то и прин­це­са­та, се появя­ват в самия край на кни­га­та. В нача­ло­то, игра­чът сре­ща кра­ля, кой­то му въз­ла­га зада­ча­та, и Май­лин – придво­рен въл­шеб­ник, от кого­то науча­ва закли­на­ния и полу­ча­ва полез­ни съвети.
Има мно­жес­т­во епи­зо­дич­ни герои, кои­то могат да бъдат или да не бъдат срещ­на­ти, в зави­си­мост от избра­ни­те пъти­ща, но като цяло – нев­ли­я­е­щи същес­т­ве­но вър­ху хода на дейс­т­ви­е­то, пора­ди сил­ния пре­вес на нели­ней­на­та игро­ва струк­ту­ра над лите­ра­ту­ра­та. Най-веро­ят­но по съща­та при­чи­на не може да се гово­ри и за сери­оз­но раз­ра­бо­те­ни обра­зи на геро­и­те – изграж­да­не­то на таки­ва в тази струк­ту­ра е доста труд­на задача.
Про­тив­ни­ци­те, с кои­то може да се бие­те, са най-раз­лич­ни, като пове­че­то от тях са типич­ни за фен­тъ­зи кни­ги­те-игри – орки, гоб­ли­ни, дра­ко­ни, рица­ри, и др.
Сетинг
При­каз­но­то крал­с­т­во Елга­ри­ол, по-точ­но – Ома­гьо­са­на­та гора и след нея – Чер­ни­ят замък на магьос­ни­ка. От глед­на точ­ка на мес­та­та, кои­то могат да се оби­ко­лят, загла­ви­е­то на кни­га­та е леко под­веж­да­що, тъй като само една част от дейс­т­ви­е­то се раз­ви­ва точ­но в под­зе­ми­я­та на замъка.
Стил
Цела­но­со­че­но еле­мен­та­рен и раз­би­ра­ем – вид­но е, че целе­ва­та ауди­то­рия на кни­га­та е дет­с­ка. Въп­ре­ки това – нужен ви е добър рус­ки или добър реч­ник под ръка – има не мал­ко кон­к­рет­ни наиме­но­ва­ния на пред­ме­ти, арте­фак­ти и т.н., кои­то не мис­ля, че се пол­з­ват чес­то в ежед­нев­ния рус­ки – онзи, кой­то бих­те про­че­ли в рус­ки­те нови­нар­с­ки сай­то­ве, например.
За висо­ки лите­ра­тур­ни дости­же­ния не може да се гово­ри, но явно това не е и цел­та на авто­ра. Пра­ви впе­чат­ле­ние изпол­з­ва­не­то на неп­ря­ка реч в пре­да­ва­не­то на немал­ко от диа­ло­зи­те – нещо, кое­то е харак­тер­но и за някои от ста­ри­те анг­ло­е­зич­ни кни­ги-игри – напри­мер, в уво­да всич­ки диа­ло­зи са пре­раз­ка­за­ни по този начин. И все пак, без да блес­ти с осо­бе­но слож­ни и изящ­ни израз­ни сред­с­тва, Дмит­рий Брас­лав­с­кий мно­го майс­тор­с­ки успя­ва да ни пото­пи в при­каз­на­та атмос­фе­ра на исто­ри­я­та. Имен­но тази атмос­фе­ра е по-ско­ро маги­чес­ка, откол­ко­то зло­ве­ща, за раз­ли­ка от реди­ца кла­си­чес­ки анг­ло­е­зич­ни загла­вия. Все пак не лип­с­ват и някои леко страш­ни момен­ти, но те не вли­я­ят на общо­то усещане.

Автор на ревю­то: Нели­не­ен Фанатик