Първата руска книга-игра

Заглавие: „Подземелья Чёрного замка”

Автор: Дмит­рий Браславский
Загла­вие: „Под­зе­ме­лья Чёр­но­го замка”
(“Под­зе­ми­я­та на Чер­ния замък”)
Изда­ния: 1991 г., 1995 г., 2010 г.
Епи­зо­ди: 617 в пър­во­то изда­ние, 655 в изда­ни­е­то от 1995
Подоб­ни бъл­гар­с­ки кни­ги-игри: „Замъ­кът на тала­съ­ми­те”, „Гора­та на демо­на”, „Огне­на пустиня”
Подоб­ни (в игро­во отно­ше­ние) анг­ло­е­зич­ни кни­ги-игри: Фен­тъ­зи кни­ги­те от поре­ди­ца­та „Бит­ки безброй” 

В исто­ри­я­та на кни­ги­те-игри има загла­вия, кои­то поста­вят нача­ло­то. Загла­вия, кои­то полу­ча­ват ста­тут на абсо­лют­на кла­си­ка и чес­то се пол­з­ват за ета­лон, с кой­то се срав­ня­ва всич­ко, съз­да­де­но след тях. Кога­то гово­рим за бъл­гар­с­ка­та и анг­ло­е­зич­на­та сце­на, мно­зи­на от нас доб­ре позна­ват тези загла­вия, кои­то са били изда­ва­ни на бъл­гар­с­кия пазар. Извън тях, оба­че, си мис­ля, че пора­ди ези­ко­ва бари­е­ра или дру­ги при­чи­ни пове­че­то от нас са няма­ли досег с кни­ги­те-игри, изда­де­ни в дру­ги стра­ни. Ето защо ми се сто­ри инте­рес­но да отпра­вя поглед на изток към Русия, къде­то, как­то и у нас, инте­рак­тив­ни­ят жанр отбе­ляз­ва сери­о­зен въз­ход през 90-те годи­ни на мина­лия век.
„Под­зе­ме­лья Чёр­но­го замка” е пър­ва­та рус­ка кни­га-игра, коя­то пола­га осно­ви­те на жан­ра през 1991 г. Оче­вид­но, бро­ят пре­из­да­ва­ния гово­ри за голям успех.
Сюжет
Не осо­бе­но ори­ги­на­лен, доста стан­дар­тен за при­каз­ка – в крал­с­т­во­то Елга­ри­ол се появя­ва зъл магьос­ник, кой­то иска ръка­та на прин­це­са­та. След като му е отка­за­но, магьос­ни­кът я отвли­ча и приспи­ва с магия. Игра­чът е типич­ни­ят „герой”, кой­то се явя­ва при кра­ля и полу­ча­ва зада­ча­та да осво­бо­ди дъще­ря му от маги­я­та и да убие магьос­ни­ка, след като мно­зи­на дру­ги смел­ча­ци не са се завърнали.
Герои
Гла­вен поло­жи­те­лен герой е игра­чът, а гла­вен зло­дей – магьос­ни­кът Бар­лад Дерт. Но той, как­то и прин­це­са­та, се появя­ват в самия край на кни­га­та. В нача­ло­то, игра­чът сре­ща кра­ля, кой­то му въз­ла­га зада­ча­та, и Май­лин – придво­рен въл­шеб­ник, от кого­то науча­ва закли­на­ния и полу­ча­ва полез­ни съвети.
Има мно­жес­т­во епи­зо­дич­ни герои, кои­то могат да бъдат или да не бъдат срещ­на­ти, в зави­си­мост от избра­ни­те пъти­ща, но като цяло – нев­ли­я­е­щи същес­т­ве­но вър­ху хода на дейс­т­ви­е­то, пора­ди сил­ния пре­вес на нели­ней­на­та игро­ва струк­ту­ра над лите­ра­ту­ра­та. Най-веро­ят­но по съща­та при­чи­на не може да се гово­ри и за сери­оз­но раз­ра­бо­те­ни обра­зи на геро­и­те – изграж­да­не­то на таки­ва в тази струк­ту­ра е доста труд­на задача.
Про­тив­ни­ци­те, с кои­то може да се бие­те, са най-раз­лич­ни, като пове­че­то от тях са типич­ни за фен­тъ­зи кни­ги­те-игри – орки, гоб­ли­ни, дра­ко­ни, рица­ри, и др.
Сетинг
При­каз­но­то крал­с­т­во Елга­ри­ол, по-точ­но – Ома­гьо­са­на­та гора и след нея – Чер­ни­ят замък на магьос­ни­ка. От глед­на точ­ка на мес­та­та, кои­то могат да се оби­ко­лят, загла­ви­е­то на кни­га­та е леко под­веж­да­що, тъй като само една част от дейс­т­ви­е­то се раз­ви­ва точ­но в под­зе­ми­я­та на замъка.
Стил
Цела­но­со­че­но еле­мен­та­рен и раз­би­ра­ем – вид­но е, че целе­ва­та ауди­то­рия на кни­га­та е дет­с­ка. Въп­ре­ки това – нужен ви е добър рус­ки или добър реч­ник под ръка – има не мал­ко кон­к­рет­ни наиме­но­ва­ния на пред­ме­ти, арте­фак­ти и т.н., кои­то не мис­ля, че се пол­з­ват чес­то в ежед­нев­ния рус­ки – онзи, кой­то бих­те про­че­ли в рус­ки­те нови­нар­с­ки сай­то­ве, например.
За висо­ки лите­ра­тур­ни дости­же­ния не може да се гово­ри, но явно това не е и цел­та на авто­ра. Пра­ви впе­чат­ле­ние изпол­з­ва­не­то на неп­ря­ка реч в пре­да­ва­не­то на немал­ко от диа­ло­зи­те – нещо, кое­то е харак­тер­но и за някои от ста­ри­те анг­ло­е­зич­ни кни­ги-игри – напри­мер, в уво­да всич­ки диа­ло­зи са пре­раз­ка­за­ни по този начин. И все пак, без да блес­ти с осо­бе­но слож­ни и изящ­ни израз­ни сред­с­тва, Дмит­рий Брас­лав­с­кий мно­го майс­тор­с­ки успя­ва да ни пото­пи в при­каз­на­та атмос­фе­ра на исто­ри­я­та. Имен­но тази атмос­фе­ра е по-ско­ро маги­чес­ка, откол­ко­то зло­ве­ща, за раз­ли­ка от реди­ца кла­си­чес­ки анг­ло­е­зич­ни загла­вия. Все пак не лип­с­ват и някои леко страш­ни момен­ти, но те не вли­я­ят на общо­то усещане.

Игра
Игро­ва­та сис­те­ма изглеж­да доста кла­си­чес­ка – играе се със заро­ве, основ­ни­те пока­за­те­ли на героя са уме­ние, издръж­ли­вост (в изда­ни­е­то от 1995 – лов­кост, сила) и оба­я­ние. И дока­то пър­ви­те два не са нещо ново за инте­рак­тив­ния жанр, то тре­ти­ят си стру­ва да се обяс­ни накрат­ко – изпол­з­ва се за лъжи, убеж­да­ва­не на дру­ги герои, най-общо каза­но – в ситу­а­ции, кои­то могат да се пре­одо­ле­ят без бит­ки. Подоб­но на кни­ги­те от анг­ло­е­зич­на­та поре­ди­ца „Бит­ки без­б­рой”, същес­т­ву­ва и про­це­ду­ра по „изпит­ва­не на къс­ме­та”. Бой­на­та сис­те­ма е близ­ка до кла­си­чес­ки­те. Инте­ре­сен е пока­за­те­лят Лоял­ност на про­тив­ни­ка – показ­ва до кол­ко той е верен на гос­по­да­ря си (кога­то ста­ва дума за слу­ги на магьос­ни­ка) и вли­яе вър­ху реше­ни­е­то му да избя­га или да се жер­т­ва по вре­ме на бит­ка. Игра­чът може да избе­ре и науча­ва­не­то на някол­ко закли­на­ния от придвор­ния въл­шеб­ник. Като цяло, сис­те­ма­та на игра е подоб­на на кла­си­чес­ки­те сис­те­ми в „Бит­ки Без­б­рой”, плюс посо­че­ни­те нововъведения.
Сама­та струк­ту­ра на кни­га­та е извън­ред­но нели­ней­на, може би най-нели­ней­на­та, коя­то съм сре­щал досе­га. Пъти­ща­та и раз­кло­не­ни­я­та са мно­гоб­рой­ни, съот­вет­но и въз­мож­нос­ти­те за пре­иг­ра­ва­не. Труд­ност­та е сери­оз­на – поч­ти невъз­мож­но е да се побе­ди от пър­ви път. При­чи­на­та не е в осо­бе­но труд­ни про­тив­ни­ци, а във фак­та, че тряб­ва да се изпъл­нят еднов­ре­мен­но две вза­им­нос­вър­за­ни цели – уби­ва­не­то на магьос­ни­ка и събуж­да­не­то на прин­це­са­та. Имен­но еднов­ре­мен­но­то им пости­га­не никак не е лес­но. Кога­то гово­рим за труд­ност, мно­го спе­ци­ал­но вни­ма­ние заслу­жа­ва сис­те­ма­та с пол­з­ва­не­то на предмети/артефакти/информация, в коя­то е вгра­де­на и една от най-сери­оз­ни­те анти-чийт сис­те­ми, кои­то съм сре­щал в кни­га-игра. Меха­ни­ка­та е подоб­на на тази с кодо­ви думи, но е по-теж­ка (макар и нес­лож­на) и поч­ти невъз­мож­на за пре­одо­ля­ва­не по нечес­тен начин. Изпол­з­ват се кодо­ви чис­ла, посо­че­ни при нами­ра­не­то на пред­ме­та, кои­то се доба­вят или вадят от номе­ра на епи­зо­да, в кой­то се нами­ра­те, кога­то ви се съоб­ща­ва, че може­те да го изпол­з­ва­те. Само чрез тях се нами­ра номе­ра на епи­зо­да, на кой­то про­дъл­жа­ва­те. Кога­то ста­ва дума не за пред­мет, а за инфор­ма­ция, сис­те­ма­та е една идея по-хит­ра – на мяс­то­то, къде­то при­до­би­ва­те инфор­ма­ци­я­та, с нея полу­ча­ва­те и чис­ло­то, а на мяс­то­то, къде­то се изпол­з­ва, чес­то след­ва сами да се досе­ти­те как да напра­ви­те това (спо­ред опи­са­ни­е­то на ситу­а­ци­я­та или обста­нов­ка­та). Със сигур­ност ще се научи­те бър­зо да съби­ра­те и изваж­да­те наум. Като изклю­чим така опи­са­на­та анти-чийт меха­ни­ка, кни­га­та е доста лека за игра. На мес­та има и инте­рес­ни логи­чес­ки зада­чи (напри­мер, под фор­ма на гатан­ки), но като цяло, не са сил­но застъ­пе­ни. Ето защо, отно­во отбе­ляз­вам, добър рус­ки език (аз не пре­тен­ди­рам за такъв) или добър реч­ник под ръка, са просто задъл­жи­тел­ни. Също така пре­по­ръч­вам да се водят запис­ки, мно­го по-под­роб­ни от оно­ва, кое­то полу­ча­ва­те като пре­ки ука­за­ния от кни­га­та. В общи линии, ако реши­те да я чете­те, си заде­ле­те доста вре­ме и се заре­де­те с висо­ка доза тър­пе­ние – веро­ят­ност­та за успех при пър­во изиг­ра­ва­не не е голяма.
Преиздаденото заглавиеВ заклю­че­ние
„Под­зе­ме­лья Чёр­но­го замка” е една фен­тъ­зи при­каз­ка, в коя­то игра­та има сери­о­зен пре­вес над лите­ра­ту­ра­та. Със сво­я­та нели­ней­ност и мно­гоб­рой­ни въз­мож­нос­ти за пре­иг­ра­ва­не, кни­га­та е дос­то­ен пред­ста­ви­тел на ран­ни­те кла­си­ки в жан­ра и задъл­жи­тел­но загла­вие за все­ки запа­лен фен на кни­ги­те-игри. Въп­ре­ки висо­ка­та сте­пен на труд­ност, бих я пре­по­ръ­чал и като чети­во за деца, зара­ди непов­то­ри­ма­та и въл­шеб­на атмосфера.

Автор на ревю­то: Нели­не­ен Фанатик

One thought on “Подземелья Чёрного замка”
  1. Изклю­чи­тел­но инте­ре­сен избор за мате­ри­ал за ревю, доб­ре напи­са­но е и поне за мен беше мно­го обо­га­тя­ва­що. Яд ме е един­с­т­ве­но, че тези, кои­то не зна­ем и бъкел рус­ки няма как да про­че­тем книгата 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *