Заглавие: „Подземелья Чёрного замка”
Автор: Дмитрий Браславский
Заглавие: „Подземелья Чёрного замка”
(“Подземията на Черния замък”)
Издания: 1991 г., 1995 г., 2010 г.
Епизоди: 617 в първото издание, 655 в изданието от 1995
Подобни български книги-игри: „Замъкът на таласъмите”, „Гората на демона”, „Огнена пустиня”
Подобни (в игрово отношение) англоезични книги-игри: Фентъзи книгите от поредицата „Битки безброй”
В историята на книгите-игри има заглавия, които поставят началото. Заглавия, които получават статут на абсолютна класика и често се ползват за еталон, с който се сравнява всичко, създадено след тях. Когато говорим за българската и англоезичната сцена, мнозина от нас добре познават тези заглавия, които са били издавани на българския пазар. Извън тях, обаче, си мисля, че поради езикова бариера или други причини повечето от нас са нямали досег с книгите-игри, издадени в други страни. Ето защо ми се стори интересно да отправя поглед на изток към Русия, където, както и у нас, интерактивният жанр отбелязва сериозен възход през 90-те години на миналия век.
„Подземелья Чёрного замка” е първата руска книга-игра, която полага основите на жанра през 1991 г. Очевидно, броят преиздавания говори за голям успех.
Сюжет
Не особено оригинален, доста стандартен за приказка – в кралството Елгариол се появява зъл магьосник, който иска ръката на принцесата. След като му е отказано, магьосникът я отвлича и приспива с магия. Играчът е типичният „герой”, който се явява при краля и получава задачата да освободи дъщеря му от магията и да убие магьосника, след като мнозина други смелчаци не са се завърнали.
Герои
Главен положителен герой е играчът, а главен злодей – магьосникът Барлад Дерт. Но той, както и принцесата, се появяват в самия край на книгата. В началото, играчът среща краля, който му възлага задачата, и Майлин – придворен вълшебник, от когото научава заклинания и получава полезни съвети.
Има множество епизодични герои, които могат да бъдат или да не бъдат срещнати, в зависимост от избраните пътища, но като цяло – невлияещи съществено върху хода на действието, поради силния превес на нелинейната игрова структура над литературата. Най-вероятно по същата причина не може да се говори и за сериозно разработени образи на героите – изграждането на такива в тази структура е доста трудна задача.
Противниците, с които може да се биете, са най-различни, като повечето от тях са типични за фентъзи книгите-игри – орки, гоблини, дракони, рицари, и др.
Сетинг
Приказното кралство Елгариол, по-точно – Омагьосаната гора и след нея – Черният замък на магьосника. От гледна точка на местата, които могат да се обиколят, заглавието на книгата е леко подвеждащо, тъй като само една част от действието се развива точно в подземията на замъка.
Стил
Целаносочено елементарен и разбираем – видно е, че целевата аудитория на книгата е детска. Въпреки това – нужен ви е добър руски или добър речник под ръка – има не малко конкретни наименования на предмети, артефакти и т.н., които не мисля, че се ползват често в ежедневния руски – онзи, който бихте прочели в руските новинарски сайтове, например.
За високи литературни достижения не може да се говори, но явно това не е и целта на автора. Прави впечатление използването на непряка реч в предаването на немалко от диалозите – нещо, което е характерно и за някои от старите англоезични книги-игри – например, в увода всички диалози са преразказани по този начин. И все пак, без да блести с особено сложни и изящни изразни средства, Дмитрий Браславский много майсторски успява да ни потопи в приказната атмосфера на историята. Именно тази атмосфера е по-скоро магическа, отколкото зловеща, за разлика от редица класически англоезични заглавия. Все пак не липсват и някои леко страшни моменти, но те не влияят на общото усещане.
Игровата система изглежда доста класическа – играе се със зарове, основните показатели на героя са умение, издръжливост (в изданието от 1995 – ловкост, сила) и обаяние. И докато първите два не са нещо ново за интерактивния жанр, то третият си струва да се обясни накратко – използва се за лъжи, убеждаване на други герои, най-общо казано – в ситуации, които могат да се преодолеят без битки. Подобно на книгите от англоезичната поредица „Битки безброй”, съществува и процедура по „изпитване на късмета”. Бойната система е близка до класическите. Интересен е показателят Лоялност на противника – показва до колко той е верен на господаря си (когато става дума за слуги на магьосника) и влияе върху решението му да избяга или да се жертва по време на битка. Играчът може да избере и научаването на няколко заклинания от придворния вълшебник. Като цяло, системата на игра е подобна на класическите системи в „Битки Безброй”, плюс посочените нововъведения.
Самата структура на книгата е извънредно нелинейна, може би най-нелинейната, която съм срещал досега. Пътищата и разклоненията са многобройни, съответно и възможностите за преиграване. Трудността е сериозна – почти невъзможно е да се победи от първи път. Причината не е в особено трудни противници, а във факта, че трябва да се изпълнят едновременно две взаимносвързани цели – убиването на магьосника и събуждането на принцесата. Именно едновременното им постигане никак не е лесно. Когато говорим за трудност, много специално внимание заслужава системата с ползването на предмети/артефакти/информация, в която е вградена и една от най-сериозните анти-чийт системи, които съм срещал в книга-игра. Механиката е подобна на тази с кодови думи, но е по-тежка (макар и несложна) и почти невъзможна за преодоляване по нечестен начин. Използват се кодови числа, посочени при намирането на предмета, които се добавят или вадят от номера на епизода, в който се намирате, когато ви се съобщава, че можете да го използвате. Само чрез тях се намира номера на епизода, на който продължавате. Когато става дума не за предмет, а за информация, системата е една идея по-хитра – на мястото, където придобивате информацията, с нея получавате и числото, а на мястото, където се използва, често следва сами да се досетите как да направите това (според описанието на ситуацията или обстановката). Със сигурност ще се научите бързо да събирате и изваждате наум. Като изключим така описаната анти-чийт механика, книгата е доста лека за игра. На места има и интересни логически задачи (например, под форма на гатанки), но като цяло, не са силно застъпени. Ето защо, отново отбелязвам, добър руски език (аз не претендирам за такъв) или добър речник под ръка, са просто задължителни. Също така препоръчвам да се водят записки, много по-подробни от онова, което получавате като преки указания от книгата. В общи линии, ако решите да я четете, си заделете доста време и се заредете с висока доза търпение – вероятността за успех при първо изиграване не е голяма.

„Подземелья Чёрного замка” е една фентъзи приказка, в която играта има сериозен превес над литературата. Със своята нелинейност и многобройни възможности за преиграване, книгата е достоен представител на ранните класики в жанра и задължително заглавие за всеки запален фен на книгите-игри. Въпреки високата степен на трудност, бих я препоръчал и като четиво за деца, заради неповторимата и вълшебна атмосфера.
Автор на ревюто: Нелинеен Фанатик
Изключително интересен избор за материал за ревю, добре написано е и поне за мен беше много обогатяващо. Яд ме е единствено, че тези, които не знаем и бъкел руски няма как да прочетем книгата 🙂