Прахосникът от Огнената планина

Бля­съ­кът на зла­то­то! Тъй бли­зък и реален…
От вър­ха на пла­ни­на от скъ­по­цен­нос­ти оглеж­даш без­б­реж­на­та шир — няма слън­це, няма небе, само бля­съ­кът оза­ря­ва све­та и изпъл­ва всич­ко със сми­съл. До къде­то погле­дът сти­га и далеч отвъд…
Ска­чаш във водо­пад от зла­тен прах и само след миг се къпеш в река от жъл­ти­ци. Всич­ки­те ти меч­ти са реал­ност. Мина­ло­то и бъде­ще­то нямат зна­че­ние — раят е тук и сега.
Извед­нъж попа­даш в сян­ка — огром­на въл­на от жъл­ти­ци се нади­га в река­та — няма къде да избя­гаш — ще те залее! Всич­ко потъ­ва в мрак…

***

Събуж­даш се — през мръс­но­то про­зор­че на ста­я­та се про­цеж­дат пър­ви­те слън­че­ви лъчи. Мизер­на­та обста­нов­ка в стра­ноп­ри­ем­ни­ца­та бър­зо те връ­ща в реалността.
Вре­ме е за голе­мия удар — очак­ват те неиз­б­ро­и­ми богат­с­тва. Този път няма да има издънки…Прекарал си послед­ни­те някол­ко дни в сел­це бли­зо до Огне­на­та Пла­ни­на. В нед­ра­та и е цел­та на уда­ра. Усър­д­но си съб­рал и най-мал­ки­те под­роб­нос­ти от слу­хо­ве­те за Пра­хос­ни­ка, кой­то вла­дее тези земи.
Спо­ред клю­ки­те, Хахор при­те­жа­вал доста­тъч­но, за да купи как­во­то поже­лае. Раз­пра­вят, че не жалел зла­то и за най-безум­ни­те си при­щев­ки, откъ­де­то дошло и прозви­ще­то му Пра­хос­ник. Селя­ни­те твър­дят, че със зла­то е изку­пил земи­те, къщи­те, доби­тъ­ка им, така че при­те­жа­ва, на прак­ти­ка, всич­ко. Спо­ред зли­те ези­ци, вла­де­ел магии, с кои­то съз­да­ва­не­то на зла­то не било проб­лем. Дру­ги ано­ним­ни източ­ни­ци твър­дят, че не с маги­чес­ки уме­ния, а с пред­мет — веро­ят­но жезъл, ръка­ви­ца или друг, превръ­щал всич­ко, до кое­то се докос­не, в злат­но. Про­ти­во­ре­чи­ви са слу­хо­ве­те за охра­на­та — спо­ред някои, в под­зе­ми­я­та деб­не­ли ужа­ся­ва­щи същес­т­ва, но спо­ред пове­че­то, те били сла­бо охра­ня­ва­ни. Веро­ят­но, Хахор опаз­ва мяс­то­то по-ско­ро с мощ­ни магии, тъй като, спо­ред мно­зи­на, чес­то се случ­ва­ло да се сбър­ка пътя, а поня­ко­га се раз­каз­ват и неве­ро­ят­ни исто­рии за ома­гьо­са­ни мес­та, къде­то може­ло да се загу­би човек във вре­ме­то и пространството.
Решил си да му взе­меш как­во­то можеш — зла­то­то, маги­чес­ки­те пред­ме­ти, ако се нало­жи – и живо­та. Пред селя­ни­те под­дър­жаш вер­си­я­та, че ще искаш заем от Хахор — нещо, кое­то са пра­ви­ли мно­зи­на от тях (естес­т­ве­но, сре­щу соле­ни зало­зи). Оче­вид­но биз­не­сът му процъфтява.
Нади­гаш се от опър­па­ни­те завив­ки, съби­раш набър­зо бага­жа, пре­пас­ваш меча и изхвър­чаш навън. Топ­ли зла­тис­ти лъчи вече огря­ват улич­ки­те на село­то. Пред погле­ди­те на мину­ва­чи­те нахъл­т­ваш в кмет­с­тво­то — закъс­ня­ваш за сре­ща на чети­ри очи с кмета.
Раз­плут в огром­но кади­фе­но крес­ло, мес­т­ни­ят управ­ник нер­в­но подръп­ва от мал­ка мириз­ли­ва лулич­ка. Каби­не­тът му е обза­ве­ден бога­то и кичоз­но — скъ­па позла­те­на мебе­ли­ров­ка, дебе­ли меки кили­ми във вся­как­ви кре­щя­щи шар­ки, кар­ти­ни по сте­ни­те — все беле­зи за бър­зо­то облаж­ва­не от властта.
— Добро утро, Алч! — без­фор­ме­но­то му сла­ни­нес­то туло­ви­ще се раз­тър­с­ва, дока­то с мъка се нади­га и пода­ва ръка за позд­рав. Гла­се­цът му е пис­к­лив и мазен, а огром­ни­те рун­та­ви мус­та­ци потреп­ват някак неес­тес­т­ве­но при вся­ка дума.
— Добро да е, гoс­по­дин кмет! — отвръ­щаш с престо­ре­на сър­деч­ност ти.
— Сядай, почер­пи се! — пода­ва купа с пло­до­ве. Сядаш на един маси­вен стол сре­щу него, взи­маш огром­на зла­тис­та ябъл­ка и започ­ваш шум­но да хрупаш.
— Напра­во към биз­не­са… — под­хва­ща той, а мал­ки­те му свин­с­ки очич­ки те оглеж­дат хит­ро — раз­брах, че ще искаш заем от Него­во Прахосничество?
— Ъхъ… — потвър­ж­да­ваш с пъл­на уста.
— Виж сега — пра­ви ти знак да се прибли­жиш и на свой ред се при­веж­да — Не съм прост — да не мис­лиш, че не знам за как­во отиваш, а?! — кме­тът вече шеп­не заго­вор­ни­чес­ки — Всич­ко тук е него­во бе, дива­не! Аз съм негов намес­т­ник в село­то и тряб­ва да те арестувам!
Изтръп­ваш и се зада­вяш с пар­че соч­на ябълка.
— Ама няма да го напра­вя! Успо­кой се и слу­шай сега… — шепо­тът ста­ва още по-тих — не си мис­ли, че като ме гле­даш тол­ко­ва богат, всич­ко ми е наред! Хахор изку­пи всич­ко със зла­то и сега му рабо­тим като роби. Тира­нин! Ще напра­виш голя­мо добро на всич­ки ни, ако му све­тиш мас­ло­то! Тъй и тъй отиваш да му взе­меш зла­то­то, нали?
Кимваш.
— Обе­ща­вам ти водач в пла­ни­на­та и пост в кмет­с­тво­то, като се вър­неш! Как­во ще кажеш?
За поста не ти пука, но без водач си за никъ­де, така че се съгласяваш.
Нади­га се от крес­ло­то и ти дава знак да го послед­ваш навън. За твоя изне­на­да, на мег­да­на се е съб­ра­ло цяло­то село — гот­вят ти изпращане.
— Алч! Алч! — кре­щи въз­тор­же­но тълпата.
Кме­тът дава знак и всич­ки утихват.
— Пър­во, мал­ко арма­га­ни за из път… — обявява.
От тъл­па­та изли­зат три засу­ка­ни девойки.
— Домаш­но вин­це и вита бани­ца, чесън сре­щу вся­как­ви болес­ти и уро­ки! — пояс­ня­ва кме­тът. Пър­во­то моми­че ти връч­ва уха­е­ща бани­ца вър­ху шаре­на кър­па, как­то и огром­на гла­ва чесън. Дру­ги­те две поста­вят пред теб голе­мич­ка дамаджана.
Бла­го­да­риш и се каниш да отка­жеш, поне­же вече имаш про­ви­зии, но кме­тът и селя­ни­те не щат и да чуят, така че при­емаш, за да не ги обидиш.
— Накрая — най-важ­но­то — кме­тът дава знак и един стар селя­нин домък­ва голям черен гъсок.
— Да мък­на гъсок? – недоумяваш.
— Вода­чът — кме­тът погал­ва пти­ца­та по гла­ва­та — Тък му викат.
— И как ще ми пока­же пътя? — натър­т­ваш ти.
— Ми ще ме питаш, бе, тъпак! — избух­ва гнев­но гъсокът.
Оне­мя­ваш и се втрен­ч­ваш в Тък.
— Как­во, не си ли виж­дал гово­рящ гъсок?! — про­дъл­жа­ва да се пали пти­ца­та, дока­то тъл­па­та се зали­ва от смях.
— Спо­кой­но, Тък! – намес­ва се кметът.
В край­на смет­ка, мис­лиш си — офер­та­та не е зле, а освен това, така или ина­че, може да ти се нало­жи да уби­еш Пра­хос­ни­ка. А и вина­ги можеш да се отмет­неш, щом доко­паш златото…
Опа­ко­ваш даро­ве­те на селя­ни­те, при­би­раш ги в рани­ца­та, сбо­гу­ваш се и поемаш, след­ван от Тък, към Огне­на­та Пла­ни­на. Чака ви око­ло поло­вин ден път пре­ди да достиг­не­те вхо­да към под­зе­ми­я­та на Хахор.

Мини на 1.