ВРЪТ­КИ БЕЗ­Б­РОЙ ТМ

Автор: Дзве­ри Брат’чед

Не се пре­по­ръч­ва за лица под 18 години

Пра­ви­ла на играта

Уме­ние и Издръжливост

Основ­ни­те пока­за­те­ли в игра­та са Уме­ние и Издръж­ли­вост. Започ­ваш с 30 точ­ки, кои­то можеш да раз­пре­де­лиш меж­ду тези два пока­за­те­ля. Огра­ни­че­ни­е­то е никой от тях да не над­хвър­ля 18.

Про­ви­зии и въз­ста­но­вя­ва­не на Издръжливостта

Раз­по­ла­гаш с три пор­ции хра­на, вся­ка от кои­то въз­ста­но­вя­ва по 2 точ­ки Издръж­ли­вост. Могат да се кон­су­ми­рат във все­ки един момент, освен по вре­ме на битка.
За дру­ги видо­ве бону­си, инфор­ма­ция ще полу­ча­ваш в хода на приключението.

По вре­ме на игра­та точ­ки­те Уме­ние и Издръж­ли­вост могат да се изме­нят, но не могат да над­хвър­лят началните.

Бит­ки

При сре­щи с про­тив­ни­ци, ще бъдат посо­че­ни точ­ки­те Уме­ние и Издръж­ли­вост на съот­вет­ния про­тив­ник. Бит­ка­та про­ти­ча по след­ния алгоритъм:

1. Към точ­ки­те Уме­ние на про­тив­ни­ка доба­вяш резул­та­та от един зар шанс.
2. Към сво­и­те точ­ки Уме­ние доба­вяш един зар шанс.
3. При раз­лич­ни сбо­ро­ве, бое­цът с по-висок сбор раня­ва дру­гия. Мина­ваш на стъп­ка 5.
4. При рав­ни сбо­ро­ве, се връ­щаш отно­во към стъп­ка 1.
5. Раз­ли­ка­та меж­ду два­та сбо­ра се изваж­да от Издръж­ли­вост­та на ранения.
6. Бит­ка­та про­дъл­жа­ва до дости­га­не на 0 точ­ки Издръж­ли­вост (смърт) за еди­ния учас­т­ник в нея.

Сна­ря­же­ни­е­то ти пре­ди нача­ло­то на приклю­че­ни­е­то се със­тои от меч и коже­на ризница.
В коже­на рани­ца носиш про­ви­зи­и­те и всич­ки пред­ме­ти, кои­то ще придобиеш.
Кога­то носиш теж­ки и/или обем­ни пред­ме­ти, това може да повли­яе вър­ху уме­ни­е­то ти да водиш бит­ка. При при­до­би­ва­не­то на таки­ва пред­ме­ти ще бъде ука­за­но как се про­ме­ня уме­ни­е­то ти, кога­то ги носиш.
В тек­с­та можеш да срещ­неш поня­ти­е­то “пред­мет под ръка” — за такъв се при­ема пред­ме­тът, кой­то се нами­ра най-отго­ре в рани­ца­та и си запи­сал най-последен.

Пари

Започ­ваш със 70 жълтици.

Кодо­ви думи

На някои мес­та в тек­с­та, в зави­си­мост от тво­и­те реше­ния, ще бъде ука­за­но да запис­ваш кодо­ви думи. Логич­но, те могат да повли­я­ят вър­ху хода на дейс­т­ви­е­то по-ната­тък в играта.

Ниво на трудност 

Ако искаш да изиг­ра­еш игра­та на по-висо­ко от стан­дар­т­но­то ниво на труд­ност, напра­ви следното:
1/Повиши Уме­ни­е­то и Издръж­ли­вост­та на всич­ки про­тив­ни­ци, с кои­то се биеш, с 2 точ­ки над посо­че­ни­те в текста.
2/Навсякъде, къде­то полу­ча­ваш въз­мож­ност да въз­ста­но­виш изгу­бе­на Издръж­ли­вост, при­еми, че ти се въз­ста­но­вя­ват 0 точ­ки, вклю­чи­тел­но от про­ви­зи­и­те и пред­ме­ти­те, кои­то я въз­ста­но­вя­ват. Това не важи за пред­ме­ти­те, кои­то пред­паз­ват от/намаляват загу­ба на Издръж­ли­вост. Те дейс­т­ват, как­то и при стан­дар­т­но ниво на трудност.

Мини на Про­лог

Про­лог
Бля­съ­кът на зла­то­то! Тъй бли­зък и реален…
От вър­ха на пла­ни­на от скъ­по­цен­нос­ти оглеж­даш без­б­реж­на­та шир — няма слън­це, няма небе, само бля­съ­кът оза­ря­ва све­та и изпъл­ва всич­ко със сми­съл. До къде­то погле­дът сти­га и далеч отвъд…
Ска­чаш във водо­пад от зла­тен прах и само след миг се къпеш в река от жъл­ти­ци. Всич­ки­те ти меч­ти са реал­ност. Мина­ло­то и бъде­ще­то нямат зна­че­ние — раят е тук и сега.
Извед­нъж попа­даш в сян­ка — огром­на въл­на от жъл­ти­ци се нади­га в река­та — няма къде да избя­гаш — ще те залее! Всич­ко потъ­ва в мрак…
***
Събуж­даш се — през мръс­но­то про­зор­че на ста­я­та се про­цеж­дат пър­ви­те слън­че­ви лъчи. Мизер­на­та обста­нов­ка в стра­ноп­ри­ем­ни­ца­та бър­зо те връ­ща в реалността.
Вре­ме е за голе­мия удар — очак­ват те неиз­б­ро­и­ми богат­с­тва. Този път няма да има издънки…Прекарал си послед­ни­те някол­ко дни в сел­це бли­зо до Огне­на­та Пла­ни­на. В нед­ра­та и е цел­та на уда­ра. Усър­д­но си съб­рал и най-мал­ки­те под­роб­нос­ти от слу­хо­ве­те за Пра­хос­ни­ка, кой­то вла­дее тези земи.
Спо­ред клю­ки­те, Хахор при­те­жа­вал доста­тъч­но, за да купи как­во­то поже­лае. Раз­пра­вят, че не жалел зла­то и за най-безум­ни­те си при­щев­ки, откъ­де­то дошло и прозви­ще­то му Пра­хос­ник. Селя­ни­те твър­дят, че със зла­то е изку­пил земи­те, къщи­те, доби­тъ­ка им, така че при­те­жа­ва, на прак­ти­ка, всич­ко. Спо­ред зли­те ези­ци, вла­де­ел магии, с кои­то съз­да­ва­не­то на зла­то не било проб­лем. Дру­ги ано­ним­ни източ­ни­ци твър­дят, че не с маги­чес­ки уме­ния, а с пред­мет — веро­ят­но жезъл, ръка­ви­ца или друг, превръ­щал всич­ко, до кое­то се докос­не, в злат­но. Про­ти­во­ре­чи­ви са слу­хо­ве­те за охра­на­та — спо­ред някои, в под­зе­ми­я­та деб­не­ли ужа­ся­ва­щи същес­т­ва, но спо­ред пове­че­то, те били сла­бо охра­ня­ва­ни. Веро­ят­но, Хахор опаз­ва мяс­то­то по-ско­ро с мощ­ни магии, тъй като, спо­ред мно­зи­на, чес­то се случ­ва­ло да се сбър­ка пътя, а поня­ко­га се раз­каз­ват и неве­ро­ят­ни исто­рии за ома­гьо­са­ни мес­та, къде­то може­ло да се загу­би човек във вре­ме­то и пространството.
Решил си да му взе­меш как­во­то можеш — зла­то­то, маги­чес­ки­те пред­ме­ти, ако се нало­жи – и живо­та. Пред селя­ни­те под­дър­жаш вер­си­я­та, че ще искаш заем от Хахор — нещо, кое­то са пра­ви­ли мно­зи­на от тях (естес­т­ве­но, сре­щу соле­ни зало­зи). Оче­вид­но биз­не­сът му процъфтява.
Нади­гаш се от опър­па­ни­те завив­ки, съби­раш набър­зо бага­жа, пре­пас­ваш меча и изхвър­чаш навън. Топ­ли зла­тис­ти лъчи вече огря­ват улич­ки­те на село­то. Пред погле­ди­те на мину­ва­чи­те нахъл­т­ваш в кмет­с­тво­то — закъс­ня­ваш за сре­ща на чети­ри очи с кмета.
Раз­плут в огром­но кади­фе­но крес­ло, мес­т­ни­ят управ­ник нер­в­но подръп­ва от мал­ка мириз­ли­ва лулич­ка. Каби­не­тът му е обза­ве­ден бога­то и кичоз­но — скъ­па позла­те­на мебе­ли­ров­ка, дебе­ли меки кили­ми във вся­как­ви кре­щя­щи шар­ки, кар­ти­ни по сте­ни­те — все беле­зи за бър­зо­то облаж­ва­не от властта.
— Добро утро, Алч! — без­фор­ме­но­то му сла­ни­нес­то туло­ви­ще се раз­тър­с­ва, дока­то с мъка се нади­га и пода­ва ръка за позд­рав. Гла­се­цът му е пис­к­лив и мазен, а огром­ни­те рун­та­ви мус­та­ци потреп­ват някак неес­тес­т­ве­но при вся­ка дума.
— Добро да е, гoс­по­дин кмет! — отвръ­щаш с престо­ре­на сър­деч­ност ти.
— Сядай, почер­пи се! — пода­ва купа с пло­до­ве. Сядаш на един маси­вен стол сре­щу него, взи­маш огром­на зла­тис­та ябъл­ка и започ­ваш шум­но да хрупаш.
— Напра­во към биз­не­са… — под­хва­ща той, а мал­ки­те му свин­с­ки очич­ки те оглеж­дат хит­ро — раз­брах, че ще искаш заем от Него­во Прахосничество?
— Ъхъ… — потвър­ж­да­ваш с пъл­на уста.
— Виж сега — пра­ви ти знак да се прибли­жиш и на свой ред се при­веж­да — Не съм прост — да не мис­лиш, че не знам за как­во отиваш, а?! — кме­тът вече шеп­не заго­вор­ни­чес­ки — Всич­ко тук е него­во бе, дива­не! Аз съм негов намес­т­ник в село­то и тряб­ва да те арестувам!
Изтръп­ваш и се зада­вяш с пар­че соч­на ябълка.
— Ама няма да го напра­вя! Успо­кой се и слу­шай сега… — шепо­тът ста­ва още по-тих — не си мис­ли, че като ме гле­даш тол­ко­ва богат, всич­ко ми е наред! Хахор изку­пи всич­ко със зла­то и сега му рабо­тим като роби. Тира­нин! Ще напра­виш голя­мо добро на всич­ки ни, ако му све­тиш мас­ло­то! Тъй и тъй отиваш да му взе­меш зла­то­то, нали?
Кимваш.
— Обе­ща­вам ти водач в пла­ни­на­та и пост в кмет­с­тво­то, като се вър­неш! Как­во ще кажеш?
За поста не ти пука, но без водач си за никъ­де, така че се съгласяваш.
Нади­га се от крес­ло­то и ти дава знак да го послед­ваш навън. За твоя изне­на­да, на мег­да­на се е съб­ра­ло цяло­то село — гот­вят ти изпращане.
— Алч! Алч! — кре­щи въз­тор­же­но тълпата.
Кме­тът дава знак и всич­ки утихват.
— Пър­во, мал­ко арма­га­ни за из път… — обявява.
От тъл­па­та изли­зат три засу­ка­ни девойки.
— Домаш­но вин­це и вита бани­ца, чесън сре­щу вся­как­ви болес­ти и уро­ки! — пояс­ня­ва кме­тът. Пър­во­то моми­че ти връч­ва уха­е­ща бани­ца вър­ху шаре­на кър­па, как­то и огром­на гла­ва чесън. Дру­ги­те две поста­вят пред теб голе­мич­ка дамаджана.
Бла­го­да­риш и се каниш да отка­жеш, поне­же вече имаш про­ви­зии, но кме­тът и селя­ни­те не щат и да чуят, така че при­емаш, за да не ги обидиш.
— Накрая — най-важ­но­то — кме­тът дава знак и един стар селя­нин домък­ва голям черен гъсок.
— Да мък­на гъсок? – недоумяваш.
— Вода­чът — кме­тът погал­ва пти­ца­та по гла­ва­та — Тък му викат.
— И как ще ми пока­же пътя? — натър­т­ваш ти.
— Ми ще ме питаш, бе, тъпак! — избух­ва гнев­но гъсокът.
Оне­мя­ваш и се втрен­ч­ваш в Тък.
— Как­во, не си ли виж­дал гово­рящ гъсок?! — про­дъл­жа­ва да се пали пти­ца­та, дока­то тъл­па­та се зали­ва от смях.
— Спо­кой­но, Тък! – намес­ва се кметът.
В край­на смет­ка, мис­лиш си — офер­та­та не е зле, а освен това, така или ина­че, може да ти се нало­жи да уби­еш Пра­хос­ни­ка. А и вина­ги можеш да се отмет­неш, щом доко­паш златото…
Опа­ко­ваш даро­ве­те на селя­ни­те, при­би­раш ги в рани­ца­та, сбо­гу­ваш се и поемаш, след­ван от Тък, към Огне­на­та Пла­ни­на. Чака ви око­ло поло­вин ден път пре­ди да достиг­не­те вхо­да към под­зе­ми­я­та на Хахор.
Мини на 1.
1
Пътят мина­ва без пре­меж­дия, а наст­ро­е­ни­е­то на Тък мал­ко се подоб­ря­ва. Изпол­з­ваш момен­та да изяс­ниш нещо, кое­то досе­га ти убягна.
— Тък, — започ­ваш — как те нави­ха да тръг­неш с мен?
— Имам си лич­ни при­чи­ни да се видя с Хахор — отго­ва­ря неохотно.
— Да не искаш пари? — ухил­ваш се.
— Не, ще раз­ва­лям магия.
— Магия?
— Виж как­во, не мога сега да обяс­ня, като стиг­нем ще раз­бе­реш. Ясно?
— Ясно.
Слън­це­то е вече висо­ко, кога­то спи­ра­те да почи­не­те на око­ло сто крач­ки от тъм­ния вход.
Тук е мяс­то­то, къде­то можеш да прегле­даш про­ви­зи­и­те и даровете.
Ето и мал­ко инфор­ма­ция за арма­га­ни­те на селяните:
Бани­ца­та въз­ста­но­вя­ва 3 точ­ки Издръж­ли­вост при изяж­да­не. Може да се яде без да е спо­ме­на­то в тек­с­та (освен по вре­ме на бит­ка). Дока­то я носиш в рани­ца­та, обе­мът и нама­ля­ва Уме­ни­е­то ти при бит­ка с 2 точки.
Дама­джа­на­та може да пови­ши сме­лост­та и бой­ния дух в опре­де­ле­ни ситу­а­ции. Може да се изпие на два пъти (по вся­ко вре­ме, освен по вре­ме на бит­ка), като при вся­ко изпи­ва­не въз­ста­но­вя­ва 2 точ­ки Издръж­ли­вост и нама­ля­ва Уме­ни­е­то с 2 точ­ки при след­ва­ща­та бит­ка. При носе­не в рани­ца­та нама­ля­ва Уме­ни­е­то с 4 точ­ки, кога­то е пъл­на цяла­та и с 2, кога­то е пъл­на наполовина.
Освен това, взи­маш и една допъл­ни­тел­на пор­ция хра­на — за гъсо­ка. Как­то и стан­дар­т­ни­те ти про­ви­зии (раз­лич­ни от даро­ве­те), тя не вли­яе вър­ху уме­ни­е­то ти.
Чесъ­нът се пол­з­ва само при ука­за­ние в тек­с­та и не вли­яе вър­ху Уме­ни­е­то и Издръжливостта.
Ако решиш, можеш да изхвър­лиш още тук някои от даро­ве­те (за да си по-под­ви­жен в бит­ки­те) — тук вече селя­ни­те ги няма, за да ти се обиж­дат. Може и във все­ки друг момент, освен по вре­ме на бит­ка. Даро­ве­те се запис­ват в гра­фа „Пред­ме­ти” на Дневника.
С бод­ра крач­ка се отпра­вя­те към вхо­да на пеще­ра­та и пристъп­ва­те в тъм­ни­на­та. Изчак­ва­те очи­те ви да при­вик­нат към нея. Оглеж­да­те се, докол­ко­то е въз­мож­но — поч­ти пълен мрак, само в дале­чи­на­та пред вас мъж­ду­ка свет­лин­ка. Тък бав­но и пред­паз­ли­во поема натам, а ти го след­ваш по пети­те, като заби­ваш поглед в тяс­на­та пъте­ка пред себе си, докол­ко­то въоб­ще можеш да я раз­ли­чиш. Накрая сти­га­те до мал­ка пло­щад­ка, осве­те­на от чети­ри фак­ли. В ляво от нея изли­за също така осве­тен с фак­ли тунел, а в дяс­но започ­ва тяс­но стъл­би­ще, кое­то се губи в мра­ка някъ­де долу.

Поглеж­даш въп­ро­си­тел­но гъсока:
— Е?
— И по два­та пътя можем да стиг­нем, — отго­ва­ря Тък — но аз оби­чам по-светлото…

Избо­рът е твой:

Ляво — 5.
Дяс­но -10.

2
Оркът те гле­да с тъпо очак­ва­не и мно­гоз­на­чи­тел­но потър­к­ва боз­ду­га­на. Злат­ни­те му грив­ни подрън­к­ват подканващо.
Кол­ко ще пред­ло­жиш, за да те пусне:
10 жъл­ти­ци — 17.
20 жъл­ти­ци -21.
30 жъл­ти­ци -25.
Може да опи­таш да го под­ку­пиш и с някой от даровете:
Бани­ца — 19.
Дама­джа­на с вино — 30.
3
Сякаш цяла веч­ност вър­ви­те напред по кори­до­ра. Тък се въо­ду­ше­вя­ва и чес­то мина­ва пред теб, като си тана­ни­ка нещо. Накрая туне­лът свър­ш­ва в него­ля­ма стая, оза­ре­на от стран­ни сия­ния в два­та края.
В ляво, на педя над земя­та виси бле­до­си­ня фор­ма, подоб­на на яйце, а в дяс­но — ярко­чер­ве­на сияй­на вра­та. Оглеж­даш ги колебливо.
— И таз доб­ра! — въз­клик­ва гъсо­ка — Портали…
Оче­вид­но, пти­ца­та е наяс­но с пейзажа.
— На къде водят?
— От къде да знам – мина­вал съм през таки­ва, но раз­пра­вят, че все­ки път било различно…
— Мно­го ми помог­на! — отси­чаш саркастично.
— Да не съм ясно­ви­дец! — трос­ва се и ска­ча вър­ху рани­ца­та на гър­ба ти — Изби­рай еди­ния и да минаваме!
Въз­дъх­ваш. Ще тряб­ва да изби­раш сам. И така:
Ляв пор­тал — 16.
Десен пор­тал — 20.
4
Обръ­щаш му гръб и хук­ваш обрат­но към раз­кло­на. Не си напра­вил и някол­ко крач­ки, кога­то нещо теж­ко те пова­ля в гръб — явно за стра­жа не е било проб­лем да хвър­ли боз­ду­га­на. Уда­рът е доста­тъч­но силен, за да пре­къс­не ниш­ка­та на жал­кия ти живот.
— Шпи­о­нин! — е послед­но­то, кое­то чуваш от орка.
КРАЙ
5
Туне­лът е широк поне десе­ти­на крач­ки, а пътят през него — равен и утъп­кан. Оче­вид­но се пол­з­ва чес­то. Фак­ли­те от две­те му стра­ни, поста­ве­ни през не пове­че от пет-шест крач­ки, хвър­лят зла­тис­та, но някак сту­де­на свет­ли­на наоколо.
След някол­кос­то­тин крач­ки отпред се появя­ват някол­ко куп­чин­ки чакъл и мал­ка кара­ул­ка от лява­та ви стра­на. В момен­та, в кой­то прибли­жа­ва­те, отвът­ре изли­за най-вну­ши­тел­ни­ят орк, кой­то няко­га си виж­дал — висок поне две гла­ви над нор­ма­лен човеш­ки ръст, с три­ъ­гъ­лен гръб и ръце като греб­ла, накрат­ко — гра­ма­да мус­ку­ли. Обле­чен в дъл­га пле­те­на риз­ни­ца и въо­ръ­жен с боз­ду­ган. Оки­чен с лъс­ка­ви лан­ци и грив­ни, а злат­ни хал­ки на уши­те и носа допъл­ват про­тив­на­та му мутра.
- Ти къде, бе? — изму­ча­ва и преграж­да пътя. В този миг Тък пред­вид­ли­во се скри­ва зад гър­ба ти.
Въп­ро­сът на стра­жа е нед­вус­мис­лен. Ти:
Вадиш меча и напа­даш без обяс­не­ния — 8.
Опит­ваш се някак да го убе­диш да те пус­не — 15.
6
Как­во ще твърдиш:
Че отиваш да искаш пари на заем от Хахор — 36.
Че носиш важ­но съоб­ще­ние за Пра­хос­ни­ка — 11.
7
Прекрач­ваш пор­та­ла и…Нещо твър­до те халос­ва по гла­ва­та. Губиш съз­на­ние. Отпус­каш се. Имаш чув­с­т­во­то, че се носиш по река, но наоко­ло нищо не виж­даш. Само ярка бяла свет­ли­на и бла­жен­с­т­во. Вре­ме­то сякаш е спря­ло, но това няма значение.
Вне­за­пен мощен трус…Огнени кръ­го­ве игра­ят пред очи­те ти… Нещо ярос­т­но те дърпа…
Реал­ност­та болез­не­но се намества…
- Алч! — Тък упо­ри­то дър­па ръка­ва ти — пер­ваш го инс­тин­к­тив­но през чов­ка­та и го запра­щаш на две крач­ки — Иди­от! — раз­пал­ва се пти­ца­та — Рекох, че пук­на, а ти ме хласна!
Стран­но, въп­ре­ки уда­ра, се чув­с­т­ваш отпо­чи­нал. Може да си въз­ста­но­виш 4 точ­ки Издръжливост.
Оглеж­даш се. Нами­ра­те се в широк доб­ре осве­тен тунел…
— Къде сме? — питаш тъпо.
Тък сър­ди­то се обръ­ща и с лъка­ту­ше­ща стъп­ка поема напред по туне­ла. Сви­ваш раме­не и реша­ваш да го последваш.
Мини на 5.
8
Ряз­ко изтег­ляш меча и с озве­рен вик нападаш.
ОРК-СТРАЖ
УМЕ­НИЕ 12
ИЗДРЪЖ­ЛИ­ВОСТ 13
Ако побе­диш, мини на 14
9
- Мина­вай­те — реша­ва стра­жът, а вие с Тък бър­зо про­дъл­жа­ва­те, пре­ди да е размислил.
Пре­ми­ни на 3.
10
Надо­лу стъл­би­те се вият и след бав­но опип­ва­що сли­за­не дости­га­те вра­та — вни­ма­тел­но натис­каш масив­на­та ѝ дръж­ка — оказ­ва се отво­ре­на. Съв­сем леко открех­ваш — отвът­ре се носи бле­до сияние.
Ще вле­зеш ли — 12.
Или ще се вър­неш обрат­но до раз­кло­на — но само при лип­са на кодо­ва дума “скрън­дза”- 1.
11
- Всич­ки важ­ни съоб­ще­ния за Него­во Пра­хос­ни­чес­т­во се пре­да­ват на начал­ник-стра­жа­та! — отси­ча оркът.
Оче­вид­но, мир­но няма да минеш. Реша­вай бър­зо как­во ще пра­виш, пре­ди да е изви­кал начал­ни­ка си!
Напа­даш го — 8.
Бягаш обрат­но към раз­кло­на — 4.
12
Вра­та­та се отва­ря със скър­ца­не. Пред очи­те ви се раз­кри­ва под­зе­мие. Бле­до­то сия­ние изпъл­ва поме­ще­ни­е­то — стран­но, но не откри­ваш източ­ни­ка на свет­ли­на­та. Все пак, успя­ваш да раз­ли­чиш дру­га вра­та в сте­на­та отсре­ща. От нея ви делят око­ло пет­де­се­ти­на крач­ки. Пътят до там мина­ва меж­ду поне две дузи­ни ков­че­зи, раз­по­ло­же­ни без видим ред.
От някъ­де лъха хлад — също без видим източ­ник. Тък потре­пер­ва и ска­ча вър­ху рани­ца­та на гър­ба ти. Прекрас­но — още една тежест. Про­низ­ваш го с яден поглед, но точ­но сега, сякаш не ти е до спорове.
Все още можеш да се вър­неш като се изка­чиш обрат­но по мрач­но­то стъл­би­ще към раз­кло­на (при лип­са на кодо­ва дума “скрън­дза”) — 1.
Или ще минеш меж­ду ков­че­зи­те към вра­та­та в дру­гия край — 24.
13
- Зна­чи меч не ти тряб­ва — заклю­ча­ва накрая оркът. За твое нещас­тие, не е тол­ко­ва тъп, кол­ко­то изглежда.
Не можеш да про­дъл­жиш без меч. Остава:
Да се биеш с него — 8.
Да избя­гаш обрат­но към раз­кло­на — 4.
Да пред­ло­жиш под­куп — 2.
14
С майс­тор­с­ки после­ден удар про­низ­ваш орка в гър­ло­то. Огром­но­то му туло­ви­ще се стро­по­ля­ва на земя­та без­жиз­не­но, а Тък въз­дъх­ва с облекчение.
Бър­зо завли­чаш тру­па обрат­но в кара­ул­ка­та и натруп­ваш мал­ко чакъл вър­ху кър­ва­ви­те сле­ди от бит­ка­та — дано ско­ро дру­ги стра­жи не минат оттук.
Пре­тър­с­ва­те тру­па — нами­раш общо 10 жъл­ти­ци, три злат­ни лане­ца и две злат­ни гривни.
Въп­ре­ки, че ти е голя­ма, можеш да взе­меш и теж­ка­та риз­ни­ца на орка — ако я носиш по вре­ме на бит­ка, тя ще нама­ли щети­те, кои­то полу­ча­ваш при удар с 2 точ­ки, но ще нама­ли също под­виж­ност­та и съот­вет­но уме­ни­е­то ти с 1 точ­ка. Можеш да носиш най-мно­го една така­ва ризница.
Про­дъл­жа­ваш на 3.
15
Вари­ан­ти­те са следните:
Да го бала­мо­саш нещо (не изглеж­да да блес­ти с акъл) — пре­ми­ни на 6.
Да го под­ку­пиш — на 2.
Да се обър­неш и да избя­гаш обрат­но по кори­до­ра — отиди на 4.
16
Пристъп­ваш през пор­та­ла и всич­ко се завър­та око­ло теб. Без­фор­ме­ни раз­ноц­вет­ни пет­на тан­цу­ват наоко­ло. Губиш пред­ста­ва за вре­ме и пространство.
Затва­ряш очи. Сякаш летиш. Без цел и посока…
Кога­то се съв­зе­маш отно­во, виж­даш, че лежиш в мра­ка на някак­ви стъпала.
Рани­ца­та ти я няма. В след­ва­щия миг, съв­сем на бли­зо, чуваш приглу­шен стон — гла­сът е пове­че от познат — Тък също се съв­зе­ма. Нами­раш го пип­неш­ком. За щас­тие, и рани­ца­та е при него.
Чув­с­т­ваш се обод­рен. Можеш да си въз­ста­но­виш 4 точ­ки издръжливост.
Сякаш стъл­би­те са ти позна­ти… Имаш чув­с­т­во­то, че раз­кло­нът в нача­ло­то на под­зе­ми­я­та е наблизо…
Пре­ми­ни на 10.
17
- Нося ти нещо…- отго­ва­ряш и вадиш парите.
— Как­во?! — изумя­ва се стра­жът — С това ли мис­лиш да минеш?
Оста­ват след­ни­те варианти:
Бит­ка — 8.
Бяг­с­тво — 4.
Връ­ща­не към раз­кло­на — 18.
18
Вди­гаш миро­лю­би­во ръце:
— Няма проб­лем. Тръг­вам си.
Обръ­щаш се и поемаш обрат­но към раз­кло­на. Ще тряб­ва да опи­таш по дру­гия път.
Запи­ши си кодо­ва дума “скрън­дза” и про­дъл­жи на — 10.
19
Реша­ваш да изва­диш бани­ца­та. Очи­те на орка се раз­ши­ря­ват и…Избери на кой епи­зод ще пре­ми­неш — 22 или 26.
20
Пре­ми­на­ва­те през пор­та­ла. От дру­га­та стра­на е пъл­на мъг­ла. Поглеж­даш назад, но пор­та­лът вече го няма. Изру­га­ваш на ум (а гъсо­ка — на глас).
— Някак­ви пред­ло­же­ния, гос­по­дин водач? — про­със­к­ваш ядно.
— Вър­ви напред, гос­по­дин кухар — не ти оста­ва длъ­жен Тък.
“Напред” е доста неяс­но поня­тие, в слу­чая — мъг­ла­та ви обгръ­ща от всич­ки стра­ни, гъс­та и неп­рог­лед­на. Не се виж­да път, така че тръг­ваш напосоки.
Извед­нъж, точ­но пред себе си, на една ръка раз­сто­я­ние, забе­ляз­ваш вися­що въже. Сякаш се е появи­ло от нищо­то. Спи­раш и го оглеж­даш подоз­ри­тел­но. Твър­де тън­ко, за да се изка­чиш, а и не се знае къде е вър­за­но — наго­ре е съща­та мъг­ла, как­то и в оста­на­ли­те посо­ки. Въп­ре­ки всич­ко, те обзе­ма неис­то­во жела­ние да дръп­неш въжен­це­то. Някак не си е на мяс­то­то тук…Сякаш про­чел мисъл­та ти, Тък промърморва:
— Я сти­га глу­пос­ти! Заре­жи го и про­дъл­жа­вай “напред” — нароч­но натър­т­ва послед­на­та дума.
Ще издър­паш ли ска­па­но­то въжен­це — 32.
Или ще про­дъл­жиш ната­тък, като го оста­виш да си виси — 23.
21
- Имам нещо за теб — провлач­ваш мно­гоз­на­чи­тел­но и пода­ваш парите.
Очи­те на стра­жа грей­ват и жъл­ти­ци­те бър­зо потъ­ват някъ­де под риз­ни­ца­та му.
— Мина­вай­те, гос­по­ди­не! — обя­вя­ва с неп­рес­то­ре­на благодарност.
Това и пра­ви­те. Пре­ми­ни на 3.
22
Стра­жът оглеж­да бани­ца­та хищ­но и без увър­та­ния я граб­ва — явно не е ял скоро.
— Мина­вай­те! — изгрух­тя­ва, а вие с Тък не го чака­те да раз­мис­ли и пре­ми­на­ва­те на 3.
23
Про­дъл­жа­ва­те. Лута­те се цяла веч­ност. Точ­но, кога­то всич­ко изглеж­да без­на­деж­д­но, неда­леч напред забе­ляз­ва­те някак­во тъм­но пет­но и поема­те натам. Прибли­жа­ва­те се — масив­на чер­на вра­та насред нищото.
— Как­во пък — про­мър­мор­ваш и натис­каш дръжката.
Прекрач­ваш — нагаз­ва­те в кал­та край бре­га на под­зем­на река. Зад гър­ба ви вра­та­та се затва­ря и се изпа­ря­ва. Наоко­ло не се забе­ляз­ват пъте­ки. Няма­те мно­го опции, така че поема­те по течението.
Мини на 34.
24
Бав­но и пред­паз­ли­во започ­ваш да се про­мък­ваш меж­ду ков­че­зи­те. Пет крач­ки. Тиши­на­та е гро­бов­на. Десет. Ста­ва все по-сту­де­но. Пет­най­сет. Инс­тин­к­тив­но се озър­таш — нищо. Двай­сет. На гър­ба ти рани­ца­та се тре­се — Тък не е от най-сме­ли­те. Продължаваш.
Пре­ми­на­ваш сре­да­та на зала­та. Трий­сет. Леко дви­же­ние отдяс­но — обръ­щаш ряз­ко поглед натам…
— А‑а-а…!- изпи­щя­ва на умря­ло Тък. Оглеж­даш се. Точ­но над гла­ва­та ти без­шум­но пре­ли­та прилеп.
— Иди­от! — изсъскваш.
В този миг, капа­кът на един от ков­че­зи­те изхвър­ча и се раз­би­ва в далеч­на­та сте­на с тря­сък. След него отвът­ре изхвър­ча и оби­та­те­лят на ков­че­га — висок и мър­шав вам­пир. За твое щас­тие — и дезо­ри­ен­ти­ран, защо­то е с гръб към теб.
— Кой ме буди, мама му ста­ра! — изръм­жа­ва и се оглежда.
Бър­зо, дока­то не те е видял:
Напа­даш го в гръб с меча — 28.
Бягаш към отсрещ­на­та вра­та — 35.
Удряш го дама­джа­на­та (само ако ти е “под ръка”) — 31.
Изпол­з­ваш чесън (само ако ти е “под ръка”) — 39.
25
Усмих­ваш се широко.
— Хуба­ви лан­ци! Ама още някоя грив­на няма да е излиш­на, а?
Стра­жът миг­но­ве­но усе­ща накъ­де биеш и връ­ща усмив­ка­та, дока­то пари­те потъ­ват някъ­де под ризницата.
— Мина­вай­те, гос­по­ди­не! — след това се при­веж­да нис­ко и про­шеп­ва – И, един съвет — нико­га, ама нико­га не бягай­те как­во­то и да става!
С Тък не чака­те нова пока­на и про­дъл­жа­ва­те напред.
Пре­ми­ни на 3.
26
Оркът изръм­жа­ва злобно:
— Ти за буда­ла ли ме мис­лиш, бе?
Може би ско­ро е хапвал…Както и да е, явно по този начин няма да стане.
Оста­ва:
Да се биеш с него — 8.
Да се обър­неш и да избя­гаш — 4.
Да се отка­жеш и да се вър­неш към раз­кло­на — 27.
27
- Изви­ня­вай, дру­же! Тръг­вам си. — отвръ­щаш смирено.
Обръ­щаш се и крот­ко се изниз­ваш обрат­но към раз­кло­на под зор­кия подоз­ри­те­лен поглед на стра­жа. Тък те след­ва по пети­те. Ско­ро се връ­ща­те до раз­кло­на и поема­те по стълбите.
Запи­ши кодо­ва дума “скрън­дза” и про­дъл­жи на 10.
28
- Кръв­чи­ца! — изре­ва­ва радос­т­но вам­пи­ра. Доста е бърз, гадината.
ВАМ­ПИР
УМЕ­НИЕ 13
ИЗДРЪЖ­ЛИ­ВОСТ 12
Ако побе­диш, пре­ми­ни на 29.
29
Вам­пи­рът лежи в нес­вяст. Тън­ка струй­ка кръв тече от сле­по­о­чи­е­то му. Нямаш пред­ста­ва дали е мър­тъв, но нямаш и наме­ре­ние да про­ве­ря­ваш — тряб­ва час по-ско­ро да се мах­неш оттук. На вра­та на чудо­ви­ще­то забе­ляз­ваш брон­зов ключ, ока­чен на вериж­ка и го взимаш.
Тръг­ваш към отсрещ­на­та вра­та. Вър­ху един от близ­ки­те ков­че­зи е захвър­лен талис­ман от огнен опал. Ако жела­еш, можеш да взе­меш и него.
— Да се оми­та­ме — изсъс­к­ва Тък.
— Как не се сетих досе­га — сряз­ваш го ти.
Теж­ка­та масив­на вра­та е заклю­че­на, но брон­зо­ви­ят ключ пас­ва точ­но и я отва­ря без проб­лем. За все­ки слу­чай, заключ­ваш от дру­га­та стра­на — тък­мо на вре­ме — в същия миг, от вът­ре по нея започ­ва мощ­но дум­ка­не, придру­же­но от цве­тис­ти ругат­ни по адрес на цяла­та ти рода. Явно вам­пи­рът се е съв­зел и хич не го свър­та на едно място.
Оглеж­да­те се — тъмен кори­дор, но някъ­де в дале­чи­на­та наго­ре мъж­ду­ка свет­ли­на. Бър­зо поемаш към нея. Туне­лът е прав и дълъг. Посте­пен­но се изкач­ва, като накло­нът не е голям. Накрая свър­ш­ва в мал­ка стая без видим изход. Вмес­то това, в пода, точ­но пред теб зее сия­ещ среб­рист квад­рат, а в сте­на­та отсре­ща — още един като него, но златист.
— Пор­та­ли — отбе­ляз­ва замис­ле­но гъсокът.
Поглеж­даш го въпросително.
— Пор­та­ли­те са дуп­ки във вре­ме­то или прост­ран­с­т­во­то. Появя­ват се къде­то им пад­не и никой не знае къде водят — пояс­ня­ва обнадеждаващо.
Кой пор­тал ще избереш?
Среб­рис­тия — 33.
Зла­тис­тия — 7.
30
Усмих­ваш се лукаво:
— Имам нещо за теб! — и вадиш от рани­ца­та теж­ка­та дама­джа­на. Отва­ряш я и я пода­ваш на стра­жа. Раз­на­ся се при­ятен аро­мат, а оркът я нади­га и отпи­ва мощно.
— Домаш­но е! — добавяш.
Стра­жът се раз­та­пя и провлач­ва мазно :
— Мина­вай­те, господине!
Това и пра­ви­те с Тък — оста­вя­те го наса­ме с дама­джа­на­та и про­дъл­жа­ва­те нататък.
Мини на 3.
31
Бър­зо вадиш теж­ка­та дама­джа­на и с два ско­ка се озо­ва­ваш зад вам­пи­ра. Онзи тък­мо се обръща.
Изне­на­да­та, оба­че, е на твоя стра­на — халос­ваш го с дама­джа­на­та — в този удар вла­гаш цяла­та сила и зло­ба, на кои­то си спо­со­бен. Дама­джа­на­та се пръс­ва на пар­че­та, макар и здра­во опле­те­на — кра­ту­на­та на вам­пи­ра е доста корава.
— Кръвчица‑а! — изстен­ва замеч­та­но той и се свлича.
Мини на 29.
32
Дръп­ваш ядно въжен­це­то. В нача­ло­то нищо не се случ­ва. След миг се раз­на­ся приглу­шен гро­хот, кой­то бър­зо се усил­ва. Дока­то се оглеж­даш, вър­ху теб се изсип­ва цяла пла­ни­на камъ­ни. Тък успя­ва да изле­ти в послед­ния миг.
— Камъ­ни­те па-а-дат… — пее гъсо­кът някъ­де набли­зо. Послед­но­то нещо, кое­то чуваш в живо­та си.
КРАЙ
33
Ска­чаш в пор­та­ла и… Попа­даш в мощен вихър, кой­то тег­ли някъ­де надо­лу. Око­ло теб всич­ко бяс­но се вър­ти и нищо не се виж­да. При­съ­е­ди­ня­ваш се към исте­рич­ни­те писъ­ци на Тък.
Не зна­еш кол­ко вре­ме сте пада­ли (доста дъл­го, ако се съди по преграк­на­ли­те ви гър­ла), но най-накрая туп­ва­те на твър­да земя. Е, не чак тол­ко­ва твър­да, уста­но­вя­ваш на мига — на някол­ко крач­ки тече под­зем­на река, а ти лежиш по гръб в ряд­ка­та кал край брега.
— Ста­ни от мен, гове­до! — изкре­щя­ва Тък в ухо­то ти.
Завър­таш се и изваж­даш рани­ца­та и гъсо­ка от кал­та. За щас­тие и два­ма­та сте нев­ре­ди­ми, макар Тък да изглеж­да сма­зан. Про­пъл­зя­ва­те до река­та и се изми­ва­те, докол­ко­то е възможно.
Пъте­ки наоко­ло не се виж­дат. Доста под­гиз­на­ли, тръг­ва­те по течението.
Мини на 34.
34
Река­та е широ­ка и бърза.
След един остър завой се озо­ва­ва­те на дър­вен кей с вър­за­на на него мал­ка лод­ка. Пред пору­те­на камен­на колиб­ка бли­зо до кея, мур­гав набит дре­бо­сък пече риба и си пее:
- И плу­вец съм, и лод­кар съм,
на зако­на…
Щом ви виж­да, пре­къс­ва песен­та си, ска­ча и пър­га­во доприпква.
— Здрас­ти, бате! Аз съм Доко Лод­ка­ря — пред­ста­вя се и пода­ва дъл­га­та си мур­га­ва ръка. Огром­ни­те му уши се вър­тят жиз­не­ра­дос­т­но. Носът му е голям и крив, а очи­те — чер­ни и хитри.
— Доко?
— Бях докер… — пояс­ня­ва — Я, чер­на­та пат­ка! Къде тъй – при Хахор, а?
— Не съм пат­ка! — наст­ръх­ва Тък — оче­вид­но се знаят.
— Заем ще искам — под­дър­жаш тази вер­сия, щом вече Доко е раз­брал накъ­де сте.
— За пет­де­сет жъл­ти­ци те пре­кар­вам през река­та и си при Хахор, Бате!
Скъ­пич­ко. Почес­ваш се – май наис­ти­на е решил да те “пре­ка­ра”…
— Това е един­с­т­ве­ни­ят път — гор­чи­во пояс­ня­ва Тък.
— Пра­во каз­ва пат­ка­та, бате!
НЕ СЪМ…!- Изкре­щя­ва Тък. Мах­ваш му да млъкне.
Ще пла­тиш кол­ко­то иска (ако имаш злат­ни лан­ци И гривни, те ще ти свър­шат съща­та рабо­та) — 38.
Ще пред­ло­жиш бани­ца — 43.
Или дама­джа­на с вино — 48.
Ще го напад­неш — в край­на смет­ка, може и без него да се качиш в лод­ка­та — 50.
35
С някол­ко бър­зи ско­ка се озо­ва­ваш до вра­та­та и пося­гаш да я отвориш…Оказва се здра­во заклю­че­на. Изру­га­ваш. Обръ­щаш се ряз­ко — вам­пи­рът лети към теб. Инс­тин­к­тив­но отска­чаш, но не успя­ваш да се измък­неш напъл­но — уда­рът му, насо­чен към тво­е­то гър­ло, се сто­вар­ва вър­ху рамо­то ти. Губиш 4 точ­ки Издръжливост.
Не оста­ва дру­го, освен да се биеш — пре­ми­ни на 28.
36
Стра­жът се напря­га — оче­вид­но в дебе­ла­та му кра­ту­на тече уси­ле­на мис­лов­на дейност.
Избе­ри на кой епи­зод да пре­ми­неш — 9 или 13.
37
“Сега или нико­га”, мина­ва през ума ти, дока­то си плю­еш на пети­те. В този миг Тък, загу­бил опо­ра, раз­пер­ва кри­ле в опит да изле­ти, но се заби­ва пра­во в шап­ка­та на сащи­са­ния Бъзис и откъс­ва едно от розо­ви­те пера. Перо­то пада точ­но вър­ху огром­ни­те ноз­д­ри на змея, той присви­ва очи, и изстрел­ва мощ­на киха­ви­ца по теб. За твое нещас­тие — огне­ди­ша­ща киха­ви­ца. Не сти­гаш далеч — за някол­ко мига ста­ваш на печено.
— Ужас­но съжа­ля­вам — насъл­зя­ва се зме­ят — не исках…
Ако това ще те уте­ши, той още дъл­го скър­би над овъг­ле­ния ти труп.
КРАЙ
38
Въз­дъх­ваш и си пла­щаш. С нес­к­ри­та мъка наблю­да­ваш как щас­т­ли­вия Доко отна­ся пла­те­но­то в колиб­ка­та си. После се връ­ща с две греб­ла на гръб, по-голе­ми от самия него. Ска­ча­те в лод­ка­та и поема­те през бър­зи­те води на река­та към дру­гия бряг.
— Да помог­на? — предлагаш
— Сам ще гре­ба, бате! — отвръ­ща дре­бо­съ­кът, усе­тил съм­не­ни­е­то в погле­да ти.
И наис­ти­на, заста­нал в сре­да­та на лод­ка­та, с мощен замах на дъл­ги­те си ръце, загреб­ва и дори си пее:
— За кокош­ка няма прошка, за мили­о­ни няма зако­ни… — лод­ка­та сякаш лети над бър­зе­и­те и по извес­т­ни само на Доко пъти­ща, уве­ре­но прибли­жа­ва отсрещ­ния бряг.
Ско­ро акос­ти­ра­те там и се сбо­гу­ва­те с дре­бо­съ­ка, кой­то със съща­та завид­на уве­ре­ност поема обрат­но с лодката.
Бре­гът е доста ска­лист и се нала­га дъл­го и умо­ри­тел­но да се изкач­ва­те по тяс­но подо­бие на пъте­ка. Накрая пред вас зей­ва огром­ни­ят отвор на пещера.
Оглеж­даш се — друг път няма. Поглеж­даш въп­ро­си­тел­но Тък. Гъсо­кът вече се е скрил в рани­ца­та и само гла­ва­та му се пода­ва навън.
— Оттук, но стъп­вай на пръс­ти! — прошепва.
Бав­но се про­мък­ваш вът­ре — лъх­ва те теж­ка мириз­ма на пар­фюм. Глед­ка­та е пора­зи­тел­на — след късо праш­но ант­ре вли­заш в кръг­ла зала, широ­ка поне двес­та крач­ки. Три огром­ни сре­бър­ни поли­лея с мно­жес­т­во ока­че­ни чер­ве­ни фене­ри оза­ря­ват сте­ни и таван от поли­ран розов мра­мор с иск­ря­щи злат­ни жил­ки. В ляво се изди­га бле­до­ро­зов гар­де­роб с нечо­веш­ки раз­ме­ри и рез­бо­ва­ни теме­нуж­ки по вра­ти­те. Подът е покрит с мек килим, издър­жан в слож­ни препле­те­ни ком­по­зи­ции на цвет­че­та и сър­чи­ца, а по сте­ни­те на някол­ко мес­та са ока­че­ни пъс­т­роц­вет­ни гоб­ле­ни, кои­то също изоб­ра­зя­ват раз­лич­ни цве­тя. В самия цен­тър на зала­та, меж­ду два розо­ви дива­на, на кои­то биха мог­ли да се раз­по­ло­жат десет­ки хора, се изди­га изящ­на крис­тал­на маса с изви­ти кра­ка. Вър­ху нея от пор­це­ла­но­ва ваза с човеш­ки ръст стър­чат някол­ко не по-мал­ки чер­ве­ни рози. Със сигур­ност, сто­пан­ка­та на всич­ко това има вкус…
Тък те откъс­ва от съзерцанието:
— Бър­зо и тихо, тъпа­ко! — завър­та шия към отсрещ­ния край на зала­та, къде­то позла­те­но изви­то стъл­би­ще води към изхо­да от пещерата.
Сеп­ваш се и поемаш натам…
— Добър вечер! — позд­ра­вя­ва любез­но тънък мазен глас зад гър­ба ви. Мъж­ки глас.
Изтръпваш.
— Сега я вта­сах­ме! — изсъс­к­ва гъсокът.
Мини на 47.
39
Трес­ка­во вадиш чесъ­на и го натъп­к­ваш в уста­та си. Започ­ваш да дъв­чеш¢ — от люто­то очи­те ти се насълзяват.
— Иде! — изпи­щя­ва Тък — вам­пи­рът лети пра­во сре­щу теб! На една ръка раз­сто­я­ние му дъх­ваш и онзи се стро­по­ля­ва на земя­та. После, зали­тай­ки, се изпра­вя, дока­то ти вадиш меча. Отбе­ле­жи, че си нама­лил Уме­ни­е­то му с 2 точ­ки и пре­ми­ни на 28, за да про­ве­деш битката.
40
Връх­ли­таш с безу­мен вик.
— Хай­дук с хай­дук! — озъб­ва се Хахор и те посре­ща със злат­ния си жезъл.
ПРА­ХОС­НИ­КЪТ ХАХОР
УМЕ­НИЕ 16
ИЗДРЪЖ­ЛИ­ВОСТ 15
Ако носиш талис­ман от огнен опал, и до сега не си го изпол­з­вал в бит­ка, той ще нама­ли щети­те при рана с 2 точки.
Ако побе­диш, мини на 42.
41
Реша­ваш да не се цере­мо­ниш и ряз­ко изтег­ляш меча от нож­ни­ца­та. Тък ска­ча и изчез­ва някъ­де, а Бъзис замах­ва с камшика.
ВЕЖ­ЛИ­ВИ­ЯТ ЗМЕЙ
УМЕ­НИЕ 15
ИЗДРЪЖ­ЛИ­ВОСТ 15

Спе­ци­ал­ни допъл­ни­тел­ни пра­ви­ла за кон­к­рет­на­та битка:
В тази бит­ка зме­ят може да ти нане­се удар по три раз­лич­ни начи­на — с кам­шик, с лапа или да те изго­ри с огнен дъх. Уда­рът с лапа нана­ся пора­же­ния като в нор­мал­на бит­ка. Уда­рът с кам­шик е по-слаб и нана­ся щети с 2 точ­ки по-мал­ки от уда­ра с лапа. Огне­ни­ят дъх нана­ся щети двой­но по-голе­ми от уда­ра с лапа.
При­мер: в даден боен рунд зме­ят ти е нане­съл щети 3 точ­ки. Ако уда­рът е с лапа, щети­те са 3 точ­ки, ако е с кам­шик — 1 точ­ка, а ако те е обго­рил — 6 точ­ки. Съот­вет­но, при нор­мал­ни щети 1 или 2 точ­ки, ако уда­рът е с кам­шик, се при­ема, че е бил доста­тъч­но лек и реал­но не ти е нане­съл щети, т.е. 0 точки.
Ако имаш талис­ман от огнен опал, той те пази от изга­ря­не и щети­те от огне­ния дъх ще са рав­ни на тези от лапите.
Това, какъв удар ти е нане­съл, се опре­де­ля по след­ния начин:
Във все­ки рунд, кога­то ти нана­ся щети, хвър­ляш един допъл­ни­те­лен зар — при резул­тат 1 или 2 – уда­рът е с лапа, при 3 или 4 – с кам­шик, а при 5 или 6 – изгаряне.

Ако побе­диш, заряз­ва­те тру­па на уби­тия змей и по най-бърз начин се измък­ва­те по вито­то стъл­би­ще и през изхо­да в дру­гия край на зала­та — 45.

42
Хахор за миг се раз­па­да на куп­чин­ка зла­тен прах. Само зла­тис­ти­те му ръка­ви­ци оста­ват цели вър­ху нея. Вглеж­даш се замис­ле­но в тях — със сигур­ност там е била сила­та на Пра­хос­ни­ка. Миг по-къс­но се появя­ва Тък, крил се някъ­де в ъгли­те. Без да изда­ва и звук, пър­га­во захап­ва ръка­ви­ци­те с чов­ка­та и започ­ва да ги вла­чи към чер­ни­те пламъци.
— Как­во пра­виш? — извик­ваш му. Пус­ка ги за миг.
— Ще изго­ря всич­ки­те му магии! — кря­ка надъ­ха­но птицата.
Ако имаш кодо­ва дума “дълг”, запи­ши номе­ра на насто­я­щия епи­зод и пре­ми­ни на 49.
За миг се замис­ляш — дали изга­ря­не­то ще раз­ва­ли всич­ки­те магии или обрат­но — за да се раз­ва­лят тряб­ва да се изпол­з­ват точ­но ръка­ви­ци­те? С мощ­та им би могъл да решиш всич­ки проблеми…Освен това, мрач­ни­те пла­мъ­ци ти се стру­ват край­но съмнителни…
Ще спреш гъсо­ка и ще сло­жиш ръка­ви­ци­те — 51.
Ще го оста­виш да ги изго­ри — 53.
43
- Имам нещо по-добро! — обя­вя­ваш и вадиш баницата.
Доко се почес­ва замис­ле­но по роша­ва­та глава.
— Трий­сет жъл­ти­ци и баницата?
Тари­кат. Умее да се пазари.
Ако си навит на така­ва сдел­ка, можеш да пла­тиш — 38.
В про­ти­вен слу­чай, може да пред­ло­жиш дама­джа­на­та с вино (ако вече не си го напра­вил) — 48.
Или да го напад­неш, ако ти е пис­на­ло от пазар­лъ­ци — 50.
44
Отпра­вяш се към маса­та и се раз­по­ла­гаш на еди­ния от меки­те дива­ни, без да изпус­каш змея от очи. Тък ляга на рани­ца­та, коя­то поста­вяш до себе си. Бъзис чев­ръс­то дона­ся “чаш­ки” (спо­ред него­ви­те маща­би — за вас са си цели кани). Учти­во откло­ня­ва­те пока­на­та за ликьор­че (само зме­ят си нали­ва от него) и не рис­ку­ва­те с нещо пове­че от крис­тал­но чис­та вода.
— И така — започ­ва Бъзис, след като се изля­га на отсрещ­ния диван — запо­ве­ди­те на Хахор са да задър­жам все­ки, кой­то се е запъ­тил към него, или да го уби­вам при съп­ро­ти­ва. Оба­че — сни­ша­ва глас — има един друг начин да ви пусна.
Спог­леж­да­те се с гъсока.
— Но, пър­во, тряб­ва да ви раз­ка­жа исто­ри­я­та си — Веж­ли­ви­ят Змей вече гле­да мелан­хо­лич­но някъ­де зад вас — Не съм това, кое­то виждате…Всичко започ­на пре­ди мно­го годи­ни, кога­то бях млад и неиз­вес­тен. Живо­тът на тран­с­пор­тен змей бе изпъл­нен със ску­ка и нище­та — в оне­зи вре­ме­на пре­на­ся­не­то на това­ри не бе дохо­до­но­сен биз­нес. Меч­та­ех за богат­с­тво и сла­ва, за голя­ма­та сце­на. А какъв глас имах само! Меж­ду дру­го­то — иска­те ли да ви попея?
Покла­щаш гла­ва отрицателно.
— Раз­пра­вяй ната­тък — допъл­ва те припря­но Тък.
— Един ден, слу­чай­но срещ­нах ста­рия си познат Любез­ни­ят Лос. Той ми раз­ка­за за Хахор — богат човек, рече, извес­тен, влас­тен, той ще сбъд­не меч­ти­те ти, само се раз­бе­ри с него. Сами­ят аз, рече, така пре­ус­пях. И тъй — поех към Огне­на­та пла­ни­на да се видя с Пра­хос­ни­ка. Още като ме видя, раз­бра бол­ка­та ми. Ако ми слу­жиш вяр­но, рече, ще имаш зла­то и сла­ва — пове­че, откол­ко­то си меч­тал. Но, рече, тряб­ва да сме­ниш ими­джа — не си доста­тъч­но скан­да­лен. Само ими­джа, уточ­ни, за сла­ва­та не е нуж­но да зна­ят какъв си, а за какъв те мис­лят. Дъл­го обмис­лях, и накрая реших да приема…
— Само имидж? – ахваш.
— Искаш да кажеш, че РЕАЛ­НО, не си…? – недо­у­мя­ва Тък.
— Не съм — отго­ва­ря гор­чи­во зме­ят с плъ­тен басов глас — оба­че Хахор ме дър­жи с магия, част от сдел­ка­та — не мога да про­ме­ня ими­джа си, без да я разваля.
Поч­ти се раз­плак­ва­те от съжаление.
— Само да можех да вър­на вре­ме­то назад, така искам да се вър­на у дома и да се оже­ня за някоя мла­да и кра­си­ва ламя… Да не бях при­емал сдел­ка­та… Но мис­ля, че точ­но ти можеш да раз­ва­лиш маги­я­та, Алч.
— Аз? Как?
— Знам, че можеш да побе­диш Хахор…- про­дъл­жа­ва загадъчно.
— Слу­шам те!
— Мис­ля, че цару­ва­не­то му е към края си — ние, зме­йо­ве­те, поня­ко­га съну­ва­ме про­ро­чес­ки съни­ща — видях те там, но няма да ти кажа всич­ко сега. Ако си съг­ла­сен да ми помог­неш, взе­ми този шлем — пода­ва ти лек черен шлем — той не пред­паз­ва от уда­ри, но във важ­ния момент ще ме свър­же с теб и ще раз­бе­реш оста­на­ло­то. Ако отка­жеш, не мога да те пус­на нататък.
Замис­ляш се — не зву­чи съв­сем убе­ди­тел­но, но от дру­га стра­на — няма как да про­ве­риш дали това не е номер…
Ако при­емеш да помог­неш на Бъзис, си запи­ши кодо­ва дума “дълг” и се сбо­гу­вай с него. В този слу­чай, с Тък напус­ка­те поко­и­те на змея през отсрещ­ния изход — 45.
Ако отка­жеш, няма да те пус­не без бой — 41.
45
Пеще­ра­та на Веж­ли­вия змей оста­ва назад, а вие уве­ре­но се отпра­вя­те по дъл­гия прав кори­дор, кой­то започ­ва от изхо­да ѝ. По пътя е тихо, не забе­ляз­ваш никак­ва охра­на. Кори­до­рът завър­ш­ва пред масив­на злат­на пор­та, инк­рус­ти­ра­на с обра­зи на древ­ни митич­ни същес­т­ва. Пре­ди да сте се огле­да­ли, пор­та­та сама се отва­ря, а след като вли­за­те, се затва­ря зад вас.
Оглеж­даш се засле­пен — зла­то­то е нався­къ­де в огром­на­та зала — подът, сте­ни­те, тава­ни­те, мебе­ли­те пре­ли­ват в раз­лич­ни нюан­си на зла­тис­тия бля­сък. Не забе­ляз­ваш дру­га свет­ли­на — сякаш бля­съ­кът сам оза­ря­ва наоко­ло — точ­но как­то в съни­ща­та ти!
В дъно­то на зала­та, на пове­че от сто­ти­на крач­ки, се изди­га вну­ши­те­лен трон, на кой­то е сед­нал дебе­лак в зла­тис­ти одеж­ди. Без съм­не­ние — Пра­хос­ни­кът. Съвър­ше­но сам. Тръг­ваш пра­во натам.
Кога­то се прибли­жа­ваш, Хахор ста­ва от тро­на и се усмих­ва ехид­но. Чак сега забе­ляз­ваш ками­на­та зад тро­на, в коя­то горят нео­бик­но­ве­ни чер­ни пла­мъ­ци — огън, в кой­то няма свет­ли­на, а сякаш неп­рог­ле­ден мрак.
— Доб­ре дошъл! — гла­сът е напе­вен и мета­ли­чес­ки, сякаш съб­рал звъ­на на хиля­ди жълтици.
Прибли­жа­ваш се още и изваж­даш меча.
— Пре­дай се, Хахор! Това е обир! — заявя­ваш наме­ре­ни­я­та си.
Усмив­ка­та на Пра­хос­ни­ка се раз­ши­ря­ва — явно не те взе­ма на сериозно.
Напа­даш без да питаш — 40.
Ще изча­каш да отго­во­ри — 54.
46
Усе­щаш неве­ро­я­тен при­лив на енер­гия. Убеж­де­ни­е­то, че можеш да напра­виш и раз­ва­лиш всич­ки магии на този свят. Усмих­ваш се — вече няма нищо невъз­мож­но. В този миг, куп­чи­на­та зла­тен прах се завих­ря и при­до­би­ва бег­ли човеш­ки очер­та­ния — Хахор!
— Позд­рав­ле­ния, Алч! Дока­за, че си дос­то­ен! — гла­сът е дале­чен и призрачен.
— Достоен?
— Дос­то­ен за тро­на! — ухил­ва се той — Отдав­на си тър­ся наслед­ник, кой­то да про­дъл­жи дело­то ми!
— Наследник?!
— Годи­ни наред изку­пу­вах имо­ти и вещи. Успях да завла­дея поч­ти целия мате­ри­а­лен свят. Сега е твой — с тези ръка­ви­ци ще влас­т­ваш без да про­ле­еш и кап­ка кръв — също като мен. А и с такъв носи­тел ръка­ви­ци­те ще постиг­нат как­во­то поже­ла­ят… — усмив­ка­та му ста­ва леко зло­ве­ща — защо­то има още мно­го магии за пра­ве­не и мно­го по-цен­ни неща за изкупуване!
— За изкупуване?
— Точ­но така! Ско­ро ще раз­бе­реш! Но, позво­ли ми да ти напра­вя една послед­на услу­га… — с тези думи, призра­кът връх­ли­та вър­ху сащи­са­ния Тък. Само за миг, пти­ца­та се превръ­ща в злат­на статуя.
— До тук беше Чер­ни­ят Лебед! — ухил­ва се отно­во — Сбо­гом, Пра­хос­ни­ко! — мах­ва ти и се раз­тва­ря във въздуха.
Дори не се и опит­ваш да сва­лиш ръка­ви­ци­те — зна­еш, че е твър­де къс­но. При­емаш съд­ба­та си — не е тол­ко­ва лошо да при­те­жа­ваш цяла­та власт на све­та. Живо­тът при­до­би­ва нов сми­съл. Имаш всич­ки­те богат­с­тва, за кои­то меч­та, но те ще бъдат само сред­с­тво. Ръка­ви­ци­те имат по-вис­ша цел.
Наста­ва нова ера — ера­та на Пра­хос­ни­ка Алч. Ера, в коя­то ще бъдат изку­пе­ни и души­те. Само там бля­съ­кът на зла­то­то още не е огрял. Но не за дълго…

КРАЙ
47
Обръ­ща­те се бав­но — Веж­ли­ви­ят змей! Най-извес­т­но­то чудо­ви­ще в цяла Гален­сия! Идо­лът на цяло едно поколение!
Висок поне десет човеш­ки ръс­та, сега се е при­вел и учу­де­но ви изуча­ва. Обле­чен в тяс­на рок­ля и боту­ши над коле­не­те, с дъл­ги лаки­ра­ни в чер­ве­но нок­ти. Изру­се­ни­те удъл­же­ни миг­ли любо­пит­но игра­ят пред крис­тал­но сини­те очи. В една­та си лапа дър­жи тънък кожен кам­шик, за чие­то пред­наз­на­че­ние не ти се ще да мис­лиш в момен­та. Под тън­кия изру­сен мус­так уст­ни­те, обаг­ре­ни в ярко чер­ви­ло, изглеж­дат някак нере­ал­но изпък­на­ли. На гла­ва­та е сло­жил голя­ма шап­ка с две стър­ча­щи розо­ви пера. Накрат­ко — не най-при­ят­на­та сре­ща за един нор­ма­лен герой.
— Д‑д-добър в‑в-вечер… — връ­щаш позд­ра­ва, дока­то трес­ка­во се оглеж­даш. Изхо­дът е на поне сто крач­ки. Наис­ти­на, здра­ва­та сте загазили.
— Да не сте загу­би­ли нещо, сла­ду­ри? — изчу­ру­лик­ва, забе­ля­зал как се озъртате.
— Не-е‑е — съв­зе­ма се Тък — бях­ме тръг­на­ли мал­ко по рабо­та и тък­мо си тръгвахме…
— При Него­во Пра­хос­ни­чес­т­во, зна­чи — заклю­ча­ва замис­ле­но зме­ят — Интересно…Както и да е, аз съм Бъзис — реша­ва да се пред­ста­ви и пода­ва лапа.
— Алч, при­ят­но ми е, — оста­ваш на мяс­то и се огра­ни­ча­ваш с помахване.
— Тък — отси­ча гъсо­кът, вече качен на рамо­то ти и готов да отле­ти все­ки миг.
— Така-а‑а, мис­ля, че можем да свър­шим нещо един за друг — провлач­ва зага­дъч­но Бъзис и ви посоч­ва огром­на­та крис­тал­на маса — Едно ликьор­че, а?
Обзе­мат те подоз­ре­ния. Едва ли това, кое­то ще иска да свър­шиш, е нещо приятно.
- Напа­даш вед­на­га, дока­то не е ста­на­ло твър­де къс­но — 41.
— Бягаш — 37.
— Или, все пак, ще го изслу­шаш — 44.
48
С лука­ва усмив­ка вадиш дама­джа­на­та и я пода­ваш на Доко.
С още по-лука­ва, чове­че­то про­тя­га дъл­га­та си ръка към колибката:
— В мазе­то вино си имам за цяла­та рода, бате…
И отно­во те поглеж­да въпросително.
Пла­щаш иска­ни­те жъл­ти­ци — 38.
Пред­ла­гаш бани­ца — 43.
Напа­даш го — 50.
49
В същия миг, шле­мът на гла­ва­та ти натежава.
— Дове­ри се на Чер­ния Лебед, Алч! — раз­поз­на­ваш гла­са на змея — ТОЙ ЩЕ НИ СПА­СИ… — и замлъква.
Задрас­кай кодо­ва дума „дълг”.
Вър­ни се на епи­зо­да, от кой­то идваш и про­дъл­жи да четеш.
50
- А, бе, я си… — про­цеж­даш злоб­но, вадей­ки меча със звън. Не може няка­къв мур­га­вел­ко да те изнудва.
В същия миг, мур­га­вел­ко­то запява:
— Аз съм Съ-ънчо…
Кле­па­чи­те ти нате­жа­ват. Изпус­каш меча и се свли­чаш. Заспи­ваш дъл­бо­ко. Заспи­ваш завинаги.
КРАЙ
51
Догон­ваш Тък и изтръг­ваш ръка­ви­ци­те от чов­ка­та му. Пре­ди да се е опом­нил, вече си ги сложил.
Мини на 46.
52
“Твър­де лес­но стиг­нах­ме до тук”, мис­лиш си и нещо ти под­сказ­ва, че Тък има пръст в това. Дали просто не иска да те използва?
Дово­лен от реше­ни­е­то ти, Хахор сва­ля зла­тис­ти­те си ръка­ви­ци и някак риту­ал­но ти ги подава.
— Това е цяла­та ми сила. — Още щом ги взе­маш, ръка­ви­ци­те сами се намес­т­ват вър­ху ръце­те ти. Пра­хос­ни­кът се раз­па­да на куп­чин­ка зла­тен прах.
Дочу­ваш кря­съ­ка на гъсо­ка, кой­то отча­ян се измък­ва от сенките.
Пре­ми­ни на 46.
53
Гъсо­кът довли­ча ръка­ви­ци­те и една след дру­га ги хвър­ля в пла­мъ­ци­те. Мрач­ни­ят огън лум­ва и го засти­га. Ска­чаш да му помог­неш. Дока­то той пищи от бол­ка, пла­мъ­ци­те плъз­ват в цяла­та зала. Злат­ни­ят бля­сък бър­зо помрък­ва. Мощен трус раз­лю­ля­ва нед­ра­та на Огне­на­та Пла­ни­на. Огром­на пук­на­ти­на раз­по­ло­вя­ва зала­та на две и поглъ­ща тро­на. За миг вече е без­дън­на пропаст.
Дости­гаш Тък — писъ­ци­те му спи­рат. Пред очи­те ти от пла­мъ­ци­те вмес­то овъг­лен гъсок изли­за гра­ци­о­зен черен лебед, по-голям от самия теб.
— На гър­ба ми! Бър­зо! — изкрещява.
Без коле­ба­ние се хвър­ляш отго­ре. Раз­пер­ва кри­ле и поли­та надо­лу в про­паст­та, дока­то зад вас злат­на­та зала се раз­па­да. Лебе­дът уме­ло избяг­ва късо­ве­те зла­то и ска­ла, кои­то валят наоко­ло. След цяла веч­ност усе­щаш, че започ­ва да се изди­га. Поглеж­даш наго­ре — далеч над про­паст­та забе­ляз­ваш звез­ди­те. Кога­то дости­га­те ръба ѝ, Огне­на­та Пла­ни­на е оста­на­ла зад вас. Чер­ве­но заре­во на хори­зон­та извес­тя­ва зора­та. Спа­се­ни сте.
— Как раз­бра за ръка­ви­ци­те? — питаш, кога­то заба­вя полета.
— Просто зна­ех. Раз­ва­лих маги­я­та, коя­то тег­не­ше над мен. И не само нея. Но няма­ше да мога без теб.
— Защо? Не може­ше ли да ми кажеш?
— Аз бях прокля­ти­е­то на Хахор — един­с­т­ве­но­то живо същес­т­во, непо­дат­ли­во на ръка­ви­ци­те. Не може­ше да ме убие, не може­ше и да ме поро­би. Но има­ше дру­ги магии, с кои­то да ме отсла­би, дори от раз­сто­я­ние. Тако­ва бе прокля­ти­е­то – онзи, кой­то носи ръка­ви­ци­те, не може да убие Чер­ния лебед, но ина­че има без­г­ра­нич­на власт. Само Чер­ни­ят лебед може да уни­що­жи ръка­ви­ци­те, но не и да убие носи­те­ля им. Кога­то за пръв път се опъл­чих на Пра­хос­ни­ка, успя да ме пре­вър­не в гъсок. Избя­гах и се скрих. Годи­ни очак­вах онзи, кой­то ще е доста­тъч­но смел да се изпра­ви сре­щу него – само тога­ва щях отно­во да имам шанс да побе­дя Пра­хос­ни­ка. А и Хахор се нуж­да­е­ше от наслед­ник — човек, кой­то сил­но желае богат­с­тво­то му и е готов да носи ръка­ви­ци­те. И по соб­с­тве­на воля да напра­ви избо­ра, без да знае нищо за маги­я­та пред­ва­ри­тел­но. Ако ти бях казал, щеше да ста­не необ­ра­ти­ма и да загу­бя сила­та си. И в два­та слу­чая ръка­ви­ци­те щяха да постиг­нат цел­та си – абсо­лют­на власт.
— А селяните?
— Жаж­да­та им за зла­то ги нака­ра да про­да­дат поч­ти всич­ко на Пра­хос­ни­ка и ги напра­ви него­ви роби. Те зна­е­ха един­с­т­ве­но, че нося къс­мет на оне­зи, кои­то се борят сре­щу него и успя­ва­ха дъл­го да ме кри­ят от съг­лед­ва­чи­те му. Но никой друг, освен мен, не зна­е­ше, че Хахор е просто носи­тел, изпъл­ня­ващ воля­та на ръка­ви­ци­те… Бла­го­да­ря ти!
— Бла­го­да­ря и аз, че ме измъкна!
И така, отли­та­те към изгрева.

КРАЙ
54
- Да речем, че се пре­дам и те оста­вя да ме “обе­реш” — как ще изне­сеш зла­то­то? Или ще ме уби­еш — а после как­во? Не зна­еш как да изпол­з­ваш сила­та ми. Имам по-доб­ра офер­та — обя­вя­ва изне­над­ва­що Хахор.
Присви­ваш подоз­ри­тел­но очи.
— Готов съм да заме­ня цяло­то си богат­с­тво и маги­чес­ка сила за гъсо­ка. Пре­дай ми го и всич­ко това е твое.
— Аз не съм негов! — изкре­щя­ва Тък, скрит някъде.
— Всич­ки изхо­ди от зала­та са затво­ре­ни, Алч — отбе­ляз­ва хлад­но Хахор. — Всъщ­ност, никой от три­ма ни не може да изле­зе. Само един ще има всич­ко. Там, къде­то отивам, на мен няма да ми тряб­ва. Навре­ме­то Тък посег­на на богат­с­тво­то ми и го пре­вър­нах в гъсок. Сега иска мъст. Но само човеш­ка жер­т­ва може да раз­ва­ли маги­я­та. Оста­ви ме да се раз­пра­вя с него!
— Лъжец! — кре­щи отно­во Тък, но не се показва.
Обзе­мат те съм­не­ния. За как­во му е гъсо­ка? В също­то вре­ме — как­во цели Тък? Защо се крие?
Ако имаш кодо­ва дума “дълг”, запи­ши номе­ра на насто­я­щия епи­зод и пре­ми­ни на 49.
Ина­че:
При­емаш пред­ло­же­ни­е­то — 52.
Отказ­ваш — 55.
55
- Няма да ста­не! — про­цеж­даш мрачно.
Хахор вди­га ръце и от ръка­ви­ци­те му миг­но­ве­но се завих­ря зла­тен прах. Вихъ­рът те граб­ва и те захвър­ля някол­ко крач­ки назад. Губиш 6 точ­ки Издръж­ли­вост или само 3, ако имаш талис­ман от огнен опал и не си го използвал.
Ако си още жив, при­гот­ви се за бит­ка — 40.

http://magazine.knigi-igri.net/wp-admin/post.php?post=613&action=edit

One thought on “Прахосникът от Огнената планина”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *