ВРЪТКИ БЕЗБРОЙ ТМ
Автор: Дзвери Брат’чед
Не се препоръчва за лица под 18 години
Правила на играта
Умение и Издръжливост
Основните показатели в играта са Умение и Издръжливост. Започваш с 30 точки, които можеш да разпределиш между тези два показателя. Ограничението е никой от тях да не надхвърля 18.
Провизии и възстановяване на Издръжливостта
Разполагаш с три порции храна, всяка от които възстановява по 2 точки Издръжливост. Могат да се консумират във всеки един момент, освен по време на битка.
За други видове бонуси, информация ще получаваш в хода на приключението.
По време на играта точките Умение и Издръжливост могат да се изменят, но не могат да надхвърлят началните.
Битки
При срещи с противници, ще бъдат посочени точките Умение и Издръжливост на съответния противник. Битката протича по следния алгоритъм:
1. Към точките Умение на противника добавяш резултата от един зар шанс.
2. Към своите точки Умение добавяш един зар шанс.
3. При различни сборове, боецът с по-висок сбор ранява другия. Минаваш на стъпка 5.
4. При равни сборове, се връщаш отново към стъпка 1.
5. Разликата между двата сбора се изважда от Издръжливостта на ранения.
6. Битката продължава до достигане на 0 точки Издръжливост (смърт) за единия участник в нея.
Снаряжението ти преди началото на приключението се състои от меч и кожена ризница.
В кожена раница носиш провизиите и всички предмети, които ще придобиеш.
Когато носиш тежки и/или обемни предмети, това може да повлияе върху умението ти да водиш битка. При придобиването на такива предмети ще бъде указано как се променя умението ти, когато ги носиш.
В текста можеш да срещнеш понятието “предмет под ръка” — за такъв се приема предметът, който се намира най-отгоре в раницата и си записал най-последен.
Пари
Започваш със 70 жълтици.
Кодови думи
На някои места в текста, в зависимост от твоите решения, ще бъде указано да записваш кодови думи. Логично, те могат да повлияят върху хода на действието по-нататък в играта.
Ниво на трудност
Ако искаш да изиграеш играта на по-високо от стандартното ниво на трудност, направи следното:
1/Повиши Умението и Издръжливостта на всички противници, с които се биеш, с 2 точки над посочените в текста.
2/Навсякъде, където получаваш възможност да възстановиш изгубена Издръжливост, приеми, че ти се възстановяват 0 точки, включително от провизиите и предметите, които я възстановяват. Това не важи за предметите, които предпазват от/намаляват загуба на Издръжливост. Те действат, както и при стандартно ниво на трудност.
Мини на Пролог
От върха на планина от скъпоценности оглеждаш безбрежната шир — няма слънце, няма небе, само блясъкът озарява света и изпълва всичко със смисъл. До където погледът стига и далеч отвъд…
Скачаш във водопад от златен прах и само след миг се къпеш в река от жълтици. Всичките ти мечти са реалност. Миналото и бъдещето нямат значение — раят е тук и сега.
Изведнъж попадаш в сянка — огромна вълна от жълтици се надига в реката — няма къде да избягаш — ще те залее! Всичко потъва в мрак…
Време е за големия удар — очакват те неизброими богатства. Този път няма да има издънки…Прекарал си последните няколко дни в селце близо до Огнената Планина. В недрата и е целта на удара. Усърдно си събрал и най-малките подробности от слуховете за Прахосника, който владее тези земи.
Според клюките, Хахор притежавал достатъчно, за да купи каквото пожелае. Разправят, че не жалел злато и за най-безумните си прищевки, откъдето дошло и прозвището му Прахосник. Селяните твърдят, че със злато е изкупил земите, къщите, добитъка им, така че притежава, на практика, всичко. Според злите езици, владеел магии, с които създаването на злато не било проблем. Други анонимни източници твърдят, че не с магически умения, а с предмет — вероятно жезъл, ръкавица или друг, превръщал всичко, до което се докосне, в златно. Противоречиви са слуховете за охраната — според някои, в подземията дебнели ужасяващи същества, но според повечето, те били слабо охранявани. Вероятно, Хахор опазва мястото по-скоро с мощни магии, тъй като, според мнозина, често се случвало да се сбърка пътя, а понякога се разказват и невероятни истории за омагьосани места, където можело да се загуби човек във времето и пространството.
Решил си да му вземеш каквото можеш — златото, магическите предмети, ако се наложи – и живота. Пред селяните поддържаш версията, че ще искаш заем от Хахор — нещо, което са правили мнозина от тях (естествено, срещу солени залози). Очевидно бизнесът му процъфтява.
Надигаш се от опърпаните завивки, събираш набързо багажа, препасваш меча и изхвърчаш навън. Топли златисти лъчи вече огряват уличките на селото. Пред погледите на минувачите нахълтваш в кметството — закъсняваш за среща на четири очи с кмета.
Разплут в огромно кадифено кресло, местният управник нервно подръпва от малка миризлива луличка. Кабинетът му е обзаведен богато и кичозно — скъпа позлатена мебелировка, дебели меки килими във всякакви крещящи шарки, картини по стените — все белези за бързото облажване от властта.
— Добро утро, Алч! — безформеното му сланинесто туловище се разтърсва, докато с мъка се надига и подава ръка за поздрав. Гласецът му е писклив и мазен, а огромните рунтави мустаци потрепват някак неестествено при всяка дума.
— Добро да е, гoсподин кмет! — отвръщаш с престорена сърдечност ти.
— Сядай, почерпи се! — подава купа с плодове. Сядаш на един масивен стол срещу него, взимаш огромна златиста ябълка и започваш шумно да хрупаш.
— Направо към бизнеса… — подхваща той, а малките му свински очички те оглеждат хитро — разбрах, че ще искаш заем от Негово Прахосничество?
— Ъхъ… — потвърждаваш с пълна уста.
— Виж сега — прави ти знак да се приближиш и на свой ред се привежда — Не съм прост — да не мислиш, че не знам за какво отиваш, а?! — кметът вече шепне заговорнически — Всичко тук е негово бе, диване! Аз съм негов наместник в селото и трябва да те арестувам!
Изтръпваш и се задавяш с парче сочна ябълка.
— Ама няма да го направя! Успокой се и слушай сега… — шепотът става още по-тих — не си мисли, че като ме гледаш толкова богат, всичко ми е наред! Хахор изкупи всичко със злато и сега му работим като роби. Тиранин! Ще направиш голямо добро на всички ни, ако му светиш маслото! Тъй и тъй отиваш да му вземеш златото, нали?
Кимваш.
— Обещавам ти водач в планината и пост в кметството, като се върнеш! Какво ще кажеш?
За поста не ти пука, но без водач си за никъде, така че се съгласяваш.
Надига се от креслото и ти дава знак да го последваш навън. За твоя изненада, на мегдана се е събрало цялото село — готвят ти изпращане.
— Алч! Алч! — крещи възторжено тълпата.
Кметът дава знак и всички утихват.
— Първо, малко армагани за из път… — обявява.
От тълпата излизат три засукани девойки.
— Домашно винце и вита баница, чесън срещу всякакви болести и уроки! — пояснява кметът. Първото момиче ти връчва ухаеща баница върху шарена кърпа, както и огромна глава чесън. Другите две поставят пред теб големичка дамаджана.
Благодариш и се каниш да откажеш, понеже вече имаш провизии, но кметът и селяните не щат и да чуят, така че приемаш, за да не ги обидиш.
— Накрая — най-важното — кметът дава знак и един стар селянин домъква голям черен гъсок.
— Да мъкна гъсок? – недоумяваш.
— Водачът — кметът погалва птицата по главата — Тък му викат.
— И как ще ми покаже пътя? — натъртваш ти.
— Ми ще ме питаш, бе, тъпак! — избухва гневно гъсокът.
Онемяваш и се втренчваш в Тък.
— Какво, не си ли виждал говорящ гъсок?! — продължава да се пали птицата, докато тълпата се залива от смях.
— Спокойно, Тък! – намесва се кметът.
В крайна сметка, мислиш си — офертата не е зле, а освен това, така или иначе, може да ти се наложи да убиеш Прахосника. А и винаги можеш да се отметнеш, щом докопаш златото…
Опаковаш даровете на селяните, прибираш ги в раницата, сбогуваш се и поемаш, следван от Тък, към Огнената Планина. Чака ви около половин ден път преди да достигнете входа към подземията на Хахор.
— Тък, — започваш — как те навиха да тръгнеш с мен?
— Имам си лични причини да се видя с Хахор — отговаря неохотно.
— Да не искаш пари? — ухилваш се.
— Не, ще развалям магия.
— Магия?
— Виж какво, не мога сега да обясня, като стигнем ще разбереш. Ясно?
— Ясно.
Баницата възстановява 3 точки Издръжливост при изяждане. Може да се яде без да е споменато в текста (освен по време на битка). Докато я носиш в раницата, обемът и намалява Умението ти при битка с 2 точки.
Дамаджаната може да повиши смелостта и бойния дух в определени ситуации. Може да се изпие на два пъти (по всяко време, освен по време на битка), като при всяко изпиване възстановява 2 точки Издръжливост и намалява Умението с 2 точки при следващата битка. При носене в раницата намалява Умението с 4 точки, когато е пълна цялата и с 2, когато е пълна наполовина.
Освен това, взимаш и една допълнителна порция храна — за гъсока. Както и стандартните ти провизии (различни от даровете), тя не влияе върху умението ти.
Чесънът се ползва само при указание в текста и не влияе върху Умението и Издръжливостта.
Ако решиш, можеш да изхвърлиш още тук някои от даровете (за да си по-подвижен в битките) — тук вече селяните ги няма, за да ти се обиждат. Може и във всеки друг момент, освен по време на битка. Даровете се записват в графа „Предмети” на Дневника.
Поглеждаш въпросително гъсока:
— Е?
— И по двата пътя можем да стигнем, — отговаря Тък — но аз обичам по-светлото…
Изборът е твой:
В ляво, на педя над земята виси бледосиня форма, подобна на яйце, а в дясно — яркочервена сияйна врата. Оглеждаш ги колебливо.
— И таз добра! — възкликва гъсока — Портали…
Очевидно, птицата е наясно с пейзажа.
— На къде водят?
— От къде да знам – минавал съм през такива, но разправят, че всеки път било различно…
— Много ми помогна! — отсичаш саркастично.
— Да не съм ясновидец! — тросва се и скача върху раницата на гърба ти — Избирай единия и да минаваме!
— Шпионин! — е последното, което чуваш от орка.
След няколкостотин крачки отпред се появяват няколко купчинки чакъл и малка караулка от лявата ви страна. В момента, в който приближавате, отвътре излиза най-внушителният орк, който някога си виждал — висок поне две глави над нормален човешки ръст, с триъгълен гръб и ръце като гребла, накратко — грамада мускули. Облечен в дълга плетена ризница и въоръжен с боздуган. Окичен с лъскави ланци и гривни, а златни халки на ушите и носа допълват противната му мутра.
Въпросът на стража е недвусмислен. Ти:
Че отиваш да искаш пари на заем от Хахор — 36.
Че носиш важно съобщение за Прахосника — 11.
Внезапен мощен трус…Огнени кръгове играят пред очите ти… Нещо яростно те дърпа…
Реалността болезнено се намества…
Странно, въпреки удара, се чувстваш отпочинал. Може да си възстановиш 4 точки Издръжливост.
Оглеждаш се. Намирате се в широк добре осветен тунел…
— Къде сме? — питаш тъпо.
Тък сърдито се обръща и с лъкатушеща стъпка поема напред по тунела. Свиваш рамене и решаваш да го последваш.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ 13
Премини на 3.
Ще влезеш ли — 12.
Или ще се върнеш обратно до разклона — но само при липса на кодова дума “скръндза”- 1.
Очевидно, мирно няма да минеш. Решавай бързо какво ще правиш, преди да е извикал началника си!
Нападаш го — 8.
Бягаш обратно към разклона — 4.
От някъде лъха хлад — също без видим източник. Тък потреперва и скача върху раницата на гърба ти. Прекрасно — още една тежест. Пронизваш го с яден поглед, но точно сега, сякаш не ти е до спорове.
Или ще минеш между ковчезите към вратата в другия край — 24.
Не можеш да продължиш без меч. Остава:
Да се биеш с него — 8.
Да избягаш обратно към разклона — 4.
Да предложиш подкуп — 2.
Бързо завличаш трупа обратно в караулката и натрупваш малко чакъл върху кървавите следи от битката — дано скоро други стражи не минат оттук.
Претърсвате трупа — намираш общо 10 жълтици, три златни ланеца и две златни гривни.
Въпреки, че ти е голяма, можеш да вземеш и тежката ризница на орка — ако я носиш по време на битка, тя ще намали щетите, които получаваш при удар с 2 точки, но ще намали също подвижността и съответно умението ти с 1 точка. Можеш да носиш най-много една такава ризница.
Да го баламосаш нещо (не изглежда да блести с акъл) — премини на 6.
Да го подкупиш — на 2.
Да се обърнеш и да избягаш обратно по коридора — отиди на 4.
Затваряш очи. Сякаш летиш. Без цел и посока…
Когато се съвземаш отново, виждаш, че лежиш в мрака на някакви стъпала.
Раницата ти я няма. В следващия миг, съвсем на близо, чуваш приглушен стон — гласът е повече от познат — Тък също се съвзема. Намираш го пипнешком. За щастие, и раницата е при него.
Чувстваш се ободрен. Можеш да си възстановиш 4 точки издръжливост.
Сякаш стълбите са ти познати… Имаш чувството, че разклонът в началото на подземията е наблизо…
Премини на 10.
— Какво?! — изумява се стражът — С това ли мислиш да минеш?
Остават следните варианти:
Битка — 8.
Бягство — 4.
Връщане към разклона — 18.
— Няма проблем. Тръгвам си.
Обръщаш се и поемаш обратно към разклона. Ще трябва да опиташ по другия път.
— Някакви предложения, господин водач? — просъскваш ядно.
— Върви напред, господин кухар — не ти остава длъжен Тък.
— Я стига глупости! Зарежи го и продължавай “напред” — нарочно натъртва последната дума.
Или ще продължиш нататък, като го оставиш да си виси — 23.
Очите на стража грейват и жълтиците бързо потъват някъде под ризницата му.
— Минавайте, господине! — обявява с непресторена благодарност.
— Минавайте! — изгрухтява, а вие с Тък не го чакате да размисли и преминавате на 3.
— Какво пък — промърморваш и натискаш дръжката.
Прекрачваш — нагазвате в калта край брега на подземна река. Зад гърба ви вратата се затваря и се изпарява. Наоколо не се забелязват пътеки. Нямате много опции, така че поемате по течението.
Мини на 34.
Преминаваш средата на залата. Трийсет. Леко движение отдясно — обръщаш рязко поглед натам…
— А‑а-а…!- изпищява на умряло Тък. Оглеждаш се. Точно над главата ти безшумно прелита прилеп.
— Идиот! — изсъскваш.
В този миг, капакът на един от ковчезите изхвърча и се разбива в далечната стена с трясък. След него отвътре изхвърча и обитателят на ковчега — висок и мършав вампир. За твое щастие — и дезориентиран, защото е с гръб към теб.
— Кой ме буди, мама му стара! — изръмжава и се оглежда.
Бягаш към отсрещната врата — 35.
Удряш го дамаджаната (само ако ти е “под ръка”) — 31.
Използваш чесън (само ако ти е “под ръка”) — 39.
— Хубави ланци! Ама още някоя гривна няма да е излишна, а?
Стражът мигновено усеща накъде биеш и връща усмивката, докато парите потъват някъде под ризницата.
— Минавайте, господине! — след това се привежда ниско и прошепва – И, един съвет — никога, ама никога не бягайте каквото и да става!
— Ти за будала ли ме мислиш, бе?
Може би скоро е хапвал…Както и да е, явно по този начин няма да стане.
Да се обърнеш и да избягаш — 4.
Да се откажеш и да се върнеш към разклона — 27.
Обръщаш се и кротко се изнизваш обратно към разклона под зоркия подозрителен поглед на стража. Тък те следва по петите. Скоро се връщате до разклона и поемате по стълбите.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ 12
Тръгваш към отсрещната врата. Върху един от близките ковчези е захвърлен талисман от огнен опал. Ако желаеш, можеш да вземеш и него.
— Да се омитаме — изсъсква Тък.
— Как не се сетих досега — срязваш го ти.
Тежката масивна врата е заключена, но бронзовият ключ пасва точно и я отваря без проблем. За всеки случай, заключваш от другата страна — тъкмо на време — в същия миг, от вътре по нея започва мощно думкане, придружено от цветисти ругатни по адрес на цялата ти рода. Явно вампирът се е съвзел и хич не го свърта на едно място.
— Портали — отбелязва замислено гъсокът.
Поглеждаш го въпросително.
— Порталите са дупки във времето или пространството. Появяват се където им падне и никой не знае къде водят — пояснява обнадеждаващо.
— Имам нещо за теб! — и вадиш от раницата тежката дамаджана. Отваряш я и я подаваш на стража. Разнася се приятен аромат, а оркът я надига и отпива мощно.
— Домашно е! — добавяш.
Стражът се разтапя и провлачва мазно :
— Минавайте, господине!
Мини на 3.
Изненадата, обаче, е на твоя страна — халосваш го с дамаджаната — в този удар влагаш цялата сила и злоба, на които си способен. Дамаджаната се пръсва на парчета, макар и здраво оплетена — кратуната на вампира е доста корава.
— Кръвчица‑а! — изстенва замечтано той и се свлича.
Мини на 29.
— Камъните па-а-дат… — пее гъсокът някъде наблизо. Последното нещо, което чуваш в живота си.
Не знаеш колко време сте падали (доста дълго, ако се съди по прегракналите ви гърла), но най-накрая тупвате на твърда земя. Е, не чак толкова твърда, установяваш на мига — на няколко крачки тече подземна река, а ти лежиш по гръб в рядката кал край брега.
— Стани от мен, говедо! — изкрещява Тък в ухото ти.
Завърташ се и изваждаш раницата и гъсока от калта. За щастие и двамата сте невредими, макар Тък да изглежда смазан. Пропълзявате до реката и се измивате, доколкото е възможно.
Пътеки наоколо не се виждат. Доста подгизнали, тръгвате по течението.
След един остър завой се озовавате на дървен кей с вързана на него малка лодка. Пред порутена каменна колибка близо до кея, мургав набит дребосък пече риба и си пее:
— Здрасти, бате! Аз съм Доко Лодкаря — представя се и подава дългата си мургава ръка. Огромните му уши се въртят жизнерадостно. Носът му е голям и крив, а очите — черни и хитри.
— Доко?
— Бях докер… — пояснява — Я, черната патка! Къде тъй – при Хахор, а?
— Не съм патка! — настръхва Тък — очевидно се знаят.
— Заем ще искам — поддържаш тази версия, щом вече Доко е разбрал накъде сте.
— За петдесет жълтици те прекарвам през реката и си при Хахор, Бате!
Скъпичко. Почесваш се – май наистина е решил да те “прекара”…
— Това е единственият път — горчиво пояснява Тък.
— Право казва патката, бате!
— НЕ СЪМ…!- Изкрещява Тък. Махваш му да млъкне.
Ще платиш колкото иска (ако имаш златни ланци И гривни, те ще ти свършат същата работа) — 38.
Ще предложиш баница — 43.
Или дамаджана с вино — 48.
Ще го нападнеш — в крайна сметка, може и без него да се качиш в лодката — 50.
Не остава друго, освен да се биеш — премини на 28.
Избери на кой епизод да преминеш — 9 или 13.
— Ужасно съжалявам — насълзява се змеят — не исках…
Ако това ще те утеши, той още дълго скърби над овъгления ти труп.
— Да помогна? — предлагаш
— Сам ще греба, бате! — отвръща дребосъкът, усетил съмнението в погледа ти.
И наистина, застанал в средата на лодката, с мощен замах на дългите си ръце, загребва и дори си пее:
— За кокошка няма прошка, за милиони няма закони… — лодката сякаш лети над бързеите и по известни само на Доко пътища, уверено приближава отсрещния бряг.
Скоро акостирате там и се сбогувате с дребосъка, който със същата завидна увереност поема обратно с лодката.
Брегът е доста скалист и се налага дълго и уморително да се изкачвате по тясно подобие на пътека. Накрая пред вас зейва огромният отвор на пещера.
Оглеждаш се — друг път няма. Поглеждаш въпросително Тък. Гъсокът вече се е скрил в раницата и само главата му се подава навън.
— Оттук, но стъпвай на пръсти! — прошепва.
Бавно се промъкваш вътре — лъхва те тежка миризма на парфюм. Гледката е поразителна — след късо прашно антре влизаш в кръгла зала, широка поне двеста крачки. Три огромни сребърни полилея с множество окачени червени фенери озаряват стени и таван от полиран розов мрамор с искрящи златни жилки. В ляво се издига бледорозов гардероб с нечовешки размери и резбовани теменужки по вратите. Подът е покрит с мек килим, издържан в сложни преплетени композиции на цветчета и сърчица, а по стените на няколко места са окачени пъстроцветни гоблени, които също изобразяват различни цветя. В самия център на залата, между два розови дивана, на които биха могли да се разположат десетки хора, се издига изящна кристална маса с извити крака. Върху нея от порцеланова ваза с човешки ръст стърчат няколко не по-малки червени рози. Със сигурност, стопанката на всичко това има вкус…
Тък те откъсва от съзерцанието:
— Бързо и тихо, тъпако! — завърта шия към отсрещния край на залата, където позлатено извито стълбище води към изхода от пещерата.
Сепваш се и поемаш натам…
— Добър вечер! — поздравява любезно тънък мазен глас зад гърба ви. Мъжки глас.
Изтръпваш.
— Сега я втасахме! — изсъсква гъсокът.
— Иде! — изпищява Тък — вампирът лети право срещу теб! На една ръка разстояние му дъхваш и онзи се строполява на земята. После, залитайки, се изправя, докато ти вадиш меча. Отбележи, че си намалил Умението му с 2 точки и премини на 28, за да проведеш битката.
— Хайдук с хайдук! — озъбва се Хахор и те посреща със златния си жезъл.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ 15
Ако победиш, мини на 42.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ 15
Специални допълнителни правила за конкретната битка:
В тази битка змеят може да ти нанесе удар по три различни начина — с камшик, с лапа или да те изгори с огнен дъх. Ударът с лапа нанася поражения като в нормална битка. Ударът с камшик е по-слаб и нанася щети с 2 точки по-малки от удара с лапа. Огненият дъх нанася щети двойно по-големи от удара с лапа.
Пример: в даден боен рунд змеят ти е нанесъл щети 3 точки. Ако ударът е с лапа, щетите са 3 точки, ако е с камшик — 1 точка, а ако те е обгорил — 6 точки. Съответно, при нормални щети 1 или 2 точки, ако ударът е с камшик, се приема, че е бил достатъчно лек и реално не ти е нанесъл щети, т.е. 0 точки.
Ако имаш талисман от огнен опал, той те пази от изгаряне и щетите от огнения дъх ще са равни на тези от лапите.
Това, какъв удар ти е нанесъл, се определя по следния начин:
Във всеки рунд, когато ти нанася щети, хвърляш един допълнителен зар — при резултат 1 или 2 – ударът е с лапа, при 3 или 4 – с камшик, а при 5 или 6 – изгаряне.
Ако победиш, зарязвате трупа на убития змей и по най-бърз начин се измъквате по витото стълбище и през изхода в другия край на залата — 45.
— Какво правиш? — извикваш му. Пуска ги за миг.
— Ще изгоря всичките му магии! — кряка надъхано птицата.
Ще го оставиш да ги изгори — 53.
Доко се почесва замислено по рошавата глава.
— Трийсет жълтици и баницата?
Тарикат. Умее да се пазари.
Ако си навит на такава сделка, можеш да платиш — 38.
В противен случай, може да предложиш дамаджаната с вино (ако вече не си го направил) — 48.
Или да го нападнеш, ако ти е писнало от пазарлъци — 50.
— И така — започва Бъзис, след като се изляга на отсрещния диван — заповедите на Хахор са да задържам всеки, който се е запътил към него, или да го убивам при съпротива. Обаче — снишава глас — има един друг начин да ви пусна.
Споглеждате се с гъсока.
— Но, първо, трябва да ви разкажа историята си — Вежливият Змей вече гледа меланхолично някъде зад вас — Не съм това, което виждате…Всичко започна преди много години, когато бях млад и неизвестен. Животът на транспортен змей бе изпълнен със скука и нищета — в онези времена пренасянето на товари не бе доходоносен бизнес. Мечтаех за богатство и слава, за голямата сцена. А какъв глас имах само! Между другото — искате ли да ви попея?
Поклащаш глава отрицателно.
— Разправяй нататък — допълва те припряно Тък.
— Един ден, случайно срещнах стария си познат Любезният Лос. Той ми разказа за Хахор — богат човек, рече, известен, властен, той ще сбъдне мечтите ти, само се разбери с него. Самият аз, рече, така преуспях. И тъй — поех към Огнената планина да се видя с Прахосника. Още като ме видя, разбра болката ми. Ако ми служиш вярно, рече, ще имаш злато и слава — повече, отколкото си мечтал. Но, рече, трябва да смениш имиджа — не си достатъчно скандален. Само имиджа, уточни, за славата не е нужно да знаят какъв си, а за какъв те мислят. Дълго обмислях, и накрая реших да приема…
— Само имидж? – ахваш.
— Искаш да кажеш, че РЕАЛНО, не си…? – недоумява Тък.
— Не съм — отговаря горчиво змеят с плътен басов глас — обаче Хахор ме държи с магия, част от сделката — не мога да променя имиджа си, без да я разваля.
Почти се разплаквате от съжаление.
— Само да можех да върна времето назад, така искам да се върна у дома и да се оженя за някоя млада и красива ламя… Да не бях приемал сделката… Но мисля, че точно ти можеш да развалиш магията, Алч.
— Аз? Как?
— Знам, че можеш да победиш Хахор…- продължава загадъчно.
— Слушам те!
— Мисля, че царуването му е към края си — ние, змейовете, понякога сънуваме пророчески сънища — видях те там, но няма да ти кажа всичко сега. Ако си съгласен да ми помогнеш, вземи този шлем — подава ти лек черен шлем — той не предпазва от удари, но във важния момент ще ме свърже с теб и ще разбереш останалото. Ако откажеш, не мога да те пусна нататък.
Замисляш се — не звучи съвсем убедително, но от друга страна — няма как да провериш дали това не е номер…
Оглеждаш се заслепен — златото е навсякъде в огромната зала — подът, стените, таваните, мебелите преливат в различни нюанси на златистия блясък. Не забелязваш друга светлина — сякаш блясъкът сам озарява наоколо — точно както в сънищата ти!
В дъното на залата, на повече от стотина крачки, се издига внушителен трон, на който е седнал дебелак в златисти одежди. Без съмнение — Прахосникът. Съвършено сам. Тръгваш право натам.
Когато се приближаваш, Хахор става от трона и се усмихва ехидно. Чак сега забелязваш камината зад трона, в която горят необикновени черни пламъци — огън, в който няма светлина, а сякаш непрогледен мрак.
— Добре дошъл! — гласът е напевен и металически, сякаш събрал звъна на хиляди жълтици.
Приближаваш се още и изваждаш меча.
— Предай се, Хахор! Това е обир! — заявяваш намеренията си.
Усмивката на Прахосника се разширява — явно не те взема на сериозно.
Ще изчакаш да отговори — 54.
— Поздравления, Алч! Доказа, че си достоен! — гласът е далечен и призрачен.
— Достоен?
— Достоен за трона! — ухилва се той — Отдавна си търся наследник, който да продължи делото ми!
— Наследник?!
— Години наред изкупувах имоти и вещи. Успях да завладея почти целия материален свят. Сега е твой — с тези ръкавици ще властваш без да пролееш и капка кръв — също като мен. А и с такъв носител ръкавиците ще постигнат каквото пожелаят… — усмивката му става леко зловеща — защото има още много магии за правене и много по-ценни неща за изкупуване!
— За изкупуване?
— Точно така! Скоро ще разбереш! Но, позволи ми да ти направя една последна услуга… — с тези думи, призракът връхлита върху сащисания Тък. Само за миг, птицата се превръща в златна статуя.
— До тук беше Черният Лебед! — ухилва се отново — Сбогом, Прахоснико! — махва ти и се разтваря във въздуха.
Дори не се и опитваш да свалиш ръкавиците — знаеш, че е твърде късно. Приемаш съдбата си — не е толкова лошо да притежаваш цялата власт на света. Животът придобива нов смисъл. Имаш всичките богатства, за които мечта, но те ще бъдат само средство. Ръкавиците имат по-висша цел.
Висок поне десет човешки ръста, сега се е привел и учудено ви изучава. Облечен в тясна рокля и ботуши над коленете, с дълги лакирани в червено нокти. Изрусените удължени мигли любопитно играят пред кристално сините очи. В едната си лапа държи тънък кожен камшик, за чието предназначение не ти се ще да мислиш в момента. Под тънкия изрусен мустак устните, обагрени в ярко червило, изглеждат някак нереално изпъкнали. На главата е сложил голяма шапка с две стърчащи розови пера. Накратко — не най-приятната среща за един нормален герой.
— Д‑д-добър в‑в-вечер… — връщаш поздрава, докато трескаво се оглеждаш. Изходът е на поне сто крачки. Наистина, здравата сте загазили.
— Да не сте загубили нещо, сладури? — изчуруликва, забелязал как се озъртате.
— Не-е‑е — съвзема се Тък — бяхме тръгнали малко по работа и тъкмо си тръгвахме…
— При Негово Прахосничество, значи — заключава замислено змеят — Интересно…Както и да е, аз съм Бъзис — решава да се представи и подава лапа.
— Алч, приятно ми е, — оставаш на място и се ограничаваш с помахване.
— Тък — отсича гъсокът, вече качен на рамото ти и готов да отлети всеки миг.
— Така-а‑а, мисля, че можем да свършим нещо един за друг — провлачва загадъчно Бъзис и ви посочва огромната кристална маса — Едно ликьорче, а?
Обземат те подозрения. Едва ли това, което ще иска да свършиш, е нещо приятно.
— Бягаш — 37.
— Или, все пак, ще го изслушаш — 44.
С още по-лукава, човечето протяга дългата си ръка към колибката:
— В мазето вино си имам за цялата рода, бате…
И отново те поглежда въпросително.
— Довери се на Черния Лебед, Алч! — разпознаваш гласа на змея — ТОЙ ЩЕ НИ СПАСИ… — и замлъква.
В същия миг, мургавелкото запява:
— Аз съм Съ-ънчо…
Клепачите ти натежават. Изпускаш меча и се свличаш. Заспиваш дълбоко. Заспиваш завинаги.
Доволен от решението ти, Хахор сваля златистите си ръкавици и някак ритуално ти ги подава.
— Това е цялата ми сила. — Още щом ги вземаш, ръкавиците сами се наместват върху ръцете ти. Прахосникът се разпада на купчинка златен прах.
Дочуваш крясъка на гъсока, който отчаян се измъква от сенките.
Достигаш Тък — писъците му спират. Пред очите ти от пламъците вместо овъглен гъсок излиза грациозен черен лебед, по-голям от самия теб.
— На гърба ми! Бързо! — изкрещява.
Без колебание се хвърляш отгоре. Разперва криле и полита надолу в пропастта, докато зад вас златната зала се разпада. Лебедът умело избягва късовете злато и скала, които валят наоколо. След цяла вечност усещаш, че започва да се издига. Поглеждаш нагоре — далеч над пропастта забелязваш звездите. Когато достигате ръба ѝ, Огнената Планина е останала зад вас. Червено зарево на хоризонта известява зората. Спасени сте.
— Как разбра за ръкавиците? — питаш, когато забавя полета.
— Просто знаех. Развалих магията, която тегнеше над мен. И не само нея. Но нямаше да мога без теб.
— Защо? Не можеше ли да ми кажеш?
— Аз бях проклятието на Хахор — единственото живо същество, неподатливо на ръкавиците. Не можеше да ме убие, не можеше и да ме пороби. Но имаше други магии, с които да ме отслаби, дори от разстояние. Такова бе проклятието – онзи, който носи ръкавиците, не може да убие Черния лебед, но иначе има безгранична власт. Само Черният лебед може да унищожи ръкавиците, но не и да убие носителя им. Когато за пръв път се опълчих на Прахосника, успя да ме превърне в гъсок. Избягах и се скрих. Години очаквах онзи, който ще е достатъчно смел да се изправи срещу него – само тогава щях отново да имам шанс да победя Прахосника. А и Хахор се нуждаеше от наследник — човек, който силно желае богатството му и е готов да носи ръкавиците. И по собствена воля да направи избора, без да знае нищо за магията предварително. Ако ти бях казал, щеше да стане необратима и да загубя силата си. И в двата случая ръкавиците щяха да постигнат целта си – абсолютна власт.
— А селяните?
— Жаждата им за злато ги накара да продадат почти всичко на Прахосника и ги направи негови роби. Те знаеха единствено, че нося късмет на онези, които се борят срещу него и успяваха дълго да ме крият от съгледвачите му. Но никой друг, освен мен, не знаеше, че Хахор е просто носител, изпълняващ волята на ръкавиците… Благодаря ти!
— Благодаря и аз, че ме измъкна!
И така, отлитате към изгрева.
Присвиваш подозрително очи.
— Готов съм да заменя цялото си богатство и магическа сила за гъсока. Предай ми го и всичко това е твое.
— Аз не съм негов! — изкрещява Тък, скрит някъде.
— Всички изходи от залата са затворени, Алч — отбелязва хладно Хахор. — Всъщност, никой от трима ни не може да излезе. Само един ще има всичко. Там, където отивам, на мен няма да ми трябва. Навремето Тък посегна на богатството ми и го превърнах в гъсок. Сега иска мъст. Но само човешка жертва може да развали магията. Остави ме да се разправя с него!
— Лъжец! — крещи отново Тък, но не се показва.
Обземат те съмнения. За какво му е гъсока? В същото време — какво цели Тък? Защо се крие?
Приемаш предложението — 52.
Отказваш — 55.
Хахор вдига ръце и от ръкавиците му мигновено се завихря златен прах. Вихърът те грабва и те захвърля няколко крачки назад. Губиш 6 точки Издръжливост или само 3, ако имаш талисман от огнен опал и не си го използвал.
http://magazine.knigi-igri.net/wp-admin/post.php?post=613&action=edit
WTF