Има­ше пери­од, в кой­то мно­го оби­чах да чета Някол­ко Думи от Авто­ра на Май­къл Майнд­крайм. Там опис­ва­ше как­ва музи­ка е слу­шал, дока­то е писал кни­ги­те-игри. Така привле­че вни­ма­ни­е­то ми вър­ху пес­ни­те като източ­ник на вдъхновение.

Лич­ни­те ми пред­по­чи­та­ния кло­нят към по-теж­ки изпъл­не­ния. Харес­вам ги, защо­то неми­ну­е­мо са изпъл­не­ни с мно­го емо­ции. В също­то вре­ме, кога­то гле­дам интер­вю­та с изпъл­ни­те­ли­те от оби­ча­ни­те гру­пи, си давам смет­ка, че те (с всич­ки­те пиър­син­ги, тату­и­ров­ки и бур­ни при­чес­ки) са от кул­ту­ра, към коя­то не принадлежа.

Ето и спи­съ­ка с пар­че­та­та, кои­то зву­ча­ха око­ло мен поч­ти през цяло­то вре­ме, дока­то маса­жи­рах кла­ви­а­ту­ра­та, пишей­ки тек­с­та на исто­ри­я­та за брат Джейкъб


Мно­го сил­на инс­т­ру­мен­тал­на част. Цялос­т­ния образ на моми­че­то ми помог­на да пре­съз­дам мал­кия ангел Кла­ри­са. Пред­по­ла­гам, че тек­с­тил­на­та й кук­ла е взе­та наза­ем от клипа.


За тази песен мога да кажа, че ми е пома­га­ла да се пре­одо­лея някол­ко бло­ка­жа. Иде­ал­на за релак­си­ра­не. Уни­кал­но изпол­з­ва­не на нет­ра­ди­ци­он­ни инс­т­ру­мен­ти по осо­бе­но тъмен начин.


Булет бяха при­ят­но­то ми жич­но откри­тие за пери­о­да на писа­не на раз­ка­за-игра. Нищо чуд­но, че в сюже­та се прокрад­на­ха еле­мен­ти на пре­да­тел­с­т­во и нака­за­ние. В кли­па при­със­т­ва моти­вът за седем­те смър­т­ни гря­ха, кой­то е под­хо­дящ фон за псев­до рели­ги­оз­на­та тематика.


Раз­би­ра се, в Пътят на Свет­ли­на­та има демон, кой­то дори може да бъде напъл­но събуден.


Буря от емо­ции. Сил­на любов и при­вър­за­ност, кои­то по ника­къв начин не могат да спрат кра­ха на връзката.


Опре­де­ле­но най-слу­ша­на­та песен от оне­зи дни. Не мис­ля, че съм успял да уло­вя голя­ма част от при­каз­на­та й готи­чес­ка атмос­фе­ра, но опре­де­ле­но ме нака­ра­ха да се замис­ля как бих си пред­ста­вил детай­ли­те от връз­ка, в коя­то люби­ми­те кръ­ща­ват звез­ди и се срав­ня­ват с игла и лъжи­ца, попад­на­ли в горя­ща­та сла­ма. И лири­чес­ки­ят герой полу­ча­ва шест футо­ва сър­деч­на инци­зия, а избра­ни­ца­та му е молит­ва за само­та, гра­ви­ра­на на гро­ба му…


Дру­га тема­тич­на песен на Крей­дъл. Оттам се сетих за моти­ва за изку­ше­ни­е­то, кой­то бях про­пус­нал да вклю­ча до послед­ния момент.


Песен­та е посве­те­на на Жана Д’Арк. Пред­по­ла­гам, че е допри­нес­ла за пър­вия неус­пе­шен край (зара­ди част­та с “там ще бъдеш, меж­ду мър­т­ви­те и умиращите”)


Оттук се надъх­вах за по-кър­ва­ви­те еле­мен­ти от игра­та, по-кон­к­рет­но финал­на­та бит­ка. Има доста наси­лие, така че може би не тряб­ва да се гле­да от малолетни.


Леко при­пом­ня­не, че любов­та може да същес­т­ву­ва в някои стран­ни, дори извра­те­ни фор­ми (това е по-ско­ро препрат­ка към Пътят на Предопределението).

Сигур­но няма­ше да чуя голя­ма част от тези пар­че­та, ако не беше тема­та “Кой Как­во Слу­ша…” във фору­ма. Сър­деч­ни бла­го­дар­нос­ти на всич­ки, спо­де­ля­ли лин­ко­ве в нея.

Автор: Рони Мейдей

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *