– Здравей! Казвам се Естел и съм вещица.– А? От къде се взе? Само отворих книгата и …
– Това е книга-игра на Джордж М. Джордж. Те са изпълнени с приятни изненади.
– Хм, тук пише Силвестър Голд…
– Същият е.
– Иначе, наистина, срещата е приятна.
– Не ми намигай дяволито, ако обичаш. Нека огнените ми къдрици не те заблуждават. Не си падам по мъже.
– Стига бе, не може да бъде.
– Може. Обичам да прекарвам нощите си с приятелки, облечена в ритуална снежнобяла роба. Танцуваме около огъня до изгрев слънце.
– И аз обичам да ходя на дискотека… Както и да е, сигурно има начин да те убедя да излезеш с мен?
– Не, няма. Освен ако не притежаваш древен артефакт, в който е затворена силата на египетска богиня. Но едва ли ти се намира такова нещо.
– Ех, тези момичета и желанието им за власт!
– Как не те е срам! Две от моите посестрими са отвлечени от злия барон. Сигурно ги е затворил в подземията на замъка си.
– И не са се върнали?
– Не.
– Лоша работа. Къде мога да те намеря, в случай, че реша да помогна.
– Работя при баща ми Боко. Той държи кръчмата Мъртвешка глава.
– Не звучи като особено приятно място, но заради теб ще се прежаля. Какво друго интересно има в градчето ти?
– Бих ти препоръчала да се отбиеш при Аврам Евреина. Той разбира от лекарства и от магии. Жалко, че не са съвместими с нашите. Ако си религиозен, монасите в абатството също биха могли да бъдат от полза.
– Добре, ще го имам предвид. Успех в борбата с барона…
– Споменах ли, че е вампир?
– Не, но можех да се досетя по заглавието. Окей, до след 15 минути в кръчмата на баща ти.
– Чао!
Автор: Рони# Мейдей
Не ми хареса този диалог. Наивен и изкуствен ми се стори.
Съгласен съм. Но поне е кратък.