– Здра­вей! Каз­вам се Естел и съм вещица.
– А? От къде се взе? Само отво­рих кни­га­та и …
– Това е кни­га-игра на Джордж М. Джордж. Те са изпъл­не­ни с при­ят­ни изненади.
– Хм, тук пише Сил­вес­тър Голд…
– Същи­ят е.
– Ина­че, наис­ти­на, сре­ща­та е приятна.
– Не ми нами­гай дяво­ли­то, ако оби­чаш. Нека огне­ни­те ми къд­ри­ци не те заблуж­да­ват. Не си падам по мъже.
– Сти­га бе, не може да бъде.
– Може. Оби­чам да пре­кар­вам нощи­те си с при­ятел­ки, обле­че­на в риту­ал­на снеж­но­бя­ла роба. Тан­цу­ва­ме око­ло огъ­ня до изгрев слънце.
– И аз оби­чам да ходя на дис­ко­те­ка… Как­то и да е, сигур­но има начин да те убе­дя да изле­зеш с мен?
– Не, няма. Освен ако не при­те­жа­ваш дре­вен арте­факт, в кой­то е затво­ре­на сила­та на еги­пет­с­ка боги­ня. Но едва ли ти се нами­ра тако­ва нещо.
– Ех, тези моми­че­та и жела­ни­е­то им за власт!
– Как не те е срам! Две от мои­те посес­т­ри­ми са отвле­че­ни от злия барон. Сигур­но ги е затво­рил в под­зе­ми­я­та на замъ­ка си.
– И не са се върнали?
– Не.
– Лоша рабо­та. Къде мога да те наме­ря, в слу­чай, че реша да помогна.
– Рабо­тя при баща ми Боко. Той дър­жи кръч­ма­та Мър­т­веш­ка глава.
– Не зву­чи като осо­бе­но при­ят­но мяс­то, но зара­ди теб ще се пре­жа­ля. Как­во дру­го инте­рес­но има в град­че­то ти?
– Бих ти пре­по­ръ­ча­ла да се отби­еш при Аврам Евре­и­на. Той раз­би­ра от лекар­с­т­ва и от магии. Жал­ко, че не са съв­мес­ти­ми с наши­те. Ако си рели­ги­о­зен, мона­си­те в абат­с­тво­то също биха мог­ли да бъдат от полза.
– Доб­ре, ще го имам пред­вид. Успех в бор­ба­та с барона…
– Спо­ме­нах ли, че е вампир?
– Не, но можех да се досе­тя по загла­ви­е­то. Окей, до след 15 мину­ти в кръч­ма­та на баща ти.
– Чао!

Автор: Рони# Мейдей

2 thoughts on “Тъй Рече Книгата… (Часът на Вампира)”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *