10 песни, изтъкани от еротика /Ал Торо/

1. Lovage — Book of the Month

Една от мно­гоб­рой­ни­те гру­пи на Mike Patton, коя­то успя­ва да изда­де само един албум, озаг­ла­вен “Music to make love to your old lady by”. Сти­лът е мно­го осо­бен, за мен най-ясно се усе­щат trip-hop моти­ви­те. Име­то й също е доста стран­но, не озна­ча­ва нито “Векът на любов­та”, нито е кръс­те­на на гра­да на ФК Литекс, а озна­ча­ва “лющян”, веро­ят­но като асо­ци­а­ция с ефек­та на “афро­ди­зи­ак” на тази бил­ка. Цели­ят албум е раз­маз­ващ, Patton отно­во вла­га душа­та си във вся­ка изпя­та дума, а оста­на­ли­те два­ма в про­ек­та са Jennifer Charles, чий­то сек­си глас ще срещ­не­те отно­во в тази ста­тия и япо­не­цът Dan The Automator, извес­тен най-вече с учас­ти­е­то си в Gorillaz, Peeping Tom и Kasabian. Очак­ва­но, ком­би­на­ци­я­та е по-доб­ра от Nescafe 3 в 1 и албу­мът напъл­но си заслу­жа­ва име­то. Ако песен­та ви допа­да, но още се коле­ба­е­те дали да си го купи­те (кого лъжем, има го в Замун­да), може да чуе­те напри­мер Stroker Ace и To catch a thief, за да доби­е­те по-плът­на представа.

2. Wax Tailor — Dragon Chasers (feat Charlotte Savary)

Дока­то сме още на trip-hop въл­на се чув­с­т­вам длъ­жен да спо­ме­на това пар­че, гле­дай­те и кли­па, тъй като си заслу­жа­ва. Сами­ят Wax Tailor пра­ви мно­го раз­но­об­раз­на музи­ка, не бих казал, че еро­ти­ка­та е на фокус при него, дори пове­че­то му пес­ни са пре­ка­ле­но пси­хар­с­ки или пък жиз­не­ра­дос­т­ни и биха има­ли обрат­ния ефект. “Dragon chasers” оба­че не отстъп­ва ни най-мал­ко на оста­на­ли­те пар­че­та в тази статия.

3. The White Stripes — I just don’t know what to do with myself

Тази гру­пич­ка, с една идея по-извес­т­на от пове­че­то в ста­ти­я­та, пра­ви музи­ка пре­дим­но с тек­с­то­ве на “любов­на” тема­ти­ка, но с изклю­че­ние на “I just don’t know what to do with myself” са дале­че от еро­ти­ка­та. Не знам дали въз­дейс­т­ви­е­то на песен­та може да се отде­ли от кли­па, “once seen it cannot be unseen”. Та тук отда­вам заслу­га­та на Kate Moss и режи­су­ра­та на Sofia Copolla, но мис­ля че и Jack и Meg White си имат при­но­са. Може да чуе­те и това доста неп­ри­съ­що за тях пар­че, кое­то също заслу­жа­ва да бъде спо­ме­на­то в тази статия.

4. Tito & Tarantula — After Dark

Гово­рей­ки си за ком­би­на­ци­я­та меж­ду така­ва музи­ка, доб­ра режи­су­ра и съб­лаз­ни­тел­ни тан­ци, сти­га­ме до едни от люби­ми­те ми откъ­си в кино­то въоб­ще. И в музи­ка­та. Quentin Tarantino, един от най-гени­ал­ни­ти иди­о­ти, кой­то мно­гок­рат­но е доказ­вал спо­соб­ност­та си да изко­па­ва не-до-там извес­т­ни актьо­ри и пес­ни и да ги вграж­да във фил­ми­те си по такъв начин, че да блес­тят пове­че и от най-извес­т­ни­те. Слу­шал съм раз­ни мик­со­ве на пар­че­то, ори­ги­нал­но­то изпъл­не­ние на гру­па­та и дори наско­ро cover на живо, но никоя от тези ситу­а­ции не може да се срав­ни с начи­на по кой­то зву­чи във “From dusk till dawn”, в ком­би­на­ция с тан­ца на Salma Hayek и режи­су­ра­та на Tarantino.

 5. Shivaree — Goodnight Moon

За Shivaree за нещас­тие не мога да ви кажа нищо инте­рес­но (не че го пра­вя за оста­на­ли­те),  тъй като не знам нищо допъл­ни­тел­но, а не бих ви зани­ма­вал с инфор­ма­ция, коя­то съм google-нал — може­те да си потър­си­те и сами, ако ви е инте­рес­но. Зато­ва мис­ля да се огра­ни­ча с включ­ва­не­то на песен­та тук, а тя опре­де­ле­но си заслу­жа­ва мяс­то­то. Отно­во при­със­т­ва като саунд­трак на филм на Tarantino, този път Kill Bill 2.

6.  Elysan Fields — Black Acres

Да, пра­вил­но, това е музи­ка­та от рек­ла­ма­та на Lavazza. Кога­то я зася­кох по теле­ви­зи­я­та бях сигу­рен, че това е Jennifer Charles (или ако тряб­ва да сме корек­т­ни, бях сигу­рен, че “това е мац­ка­та от Lovage”) зара­ди непов­то­ри­мия й глас. Дори и само зара­ди него вся­ка тях­на песен може да вле­зе тук. В послед­с­твие ги слу­шах извес­т­но вре­ме, стра­хот­на гру­па, но пове­че­то им пес­ни ми носят по-ско­ро Twin Peaks наст­ро­е­ние, откол­ко­то еро­тич­но тако­ва. Пре­по­ръч­вам ви да ги проб­ва­те, ако тези пес­ни ви допа­дат, не са слу­чай­ни попа­де­ния на гру­па­та, а по-ско­ро съв­сем про­из­вол­на извад­ка от твор­чес­т­во­то им.

7. Audioslave — Like a stone

Чудех се дъл­го дали да вклю­ча Audioslave, тъй като са тол­ко­ва раз­маз­ва­щи, че при опре­де­ле­ни ситу­а­ции са… пре­ка­ле­но раз­маз­ва­щи. Това може да вли­яе поня­ко­га еро­тич­но, друг път да има точ­но обрат­ния ефект. Сама­та гру­па е доста­тъч­но извес­т­на за да няма нуж­да да ви гово­ря за тях, а ще ми е инте­рес­но да чуя мне­ни­е­то ви дали спо­ред вас песен­та е под­хо­дя­ща за ста­ти­я­та (и въоб­ще гру­па­та и стилът) .

8. Bjork — Army of me

Обик­но­ве­но хора­та или се въз­хи­ща­ват на исланд­ка­та Bjork, или са отвра­те­ни от нея. Лич­но аз я ува­жа­вам за “раз­лич­но­то” й твор­чес­т­во, но с чис­то сър­це си призна­вам, че не е за мои­те уши. Този кра­тък откъс от Family Guy обяс­ня­ва защо. Въп­ре­ки това харес­вам някои ней­ни пес­ни, а срав­ни­тел­но нова­та “Army of Me” със сигур­ност ме впе­чат­ли като никоя дру­га. Как­то някой се изра­зи за песен­та, това е “секс в зву­ко­ва фор­ма”. Изле­зе като OST на фил­ма “Sucker Punch” и сякаш при­до­би и извес­т­ност в тази си връз­ка и фор­ма, зато­ва пред­по­че­тох да сло­жа имен­но нея в статията.

9. Stuart Chapwood — Time only knows

Ред­но е да вклю­чим и мал­ко източ­ни рит­ми — отно­во от OST, но този път на игра — Prince of Persia: Sands of Time. Саунд­тра­кът е тол­ко­ва добър, че го слу­шам и без да съм играл игра­та, а тази песен, ком­би­ни­ра­на с нар­ги­ле, въз­глав­нич­ки и мек килим, може съв­сем спо­кой­но да ви пре­не­се мис­ле­но във вре­ме­то и прост­ран­с­т­во­то и да ви нака­ра да се почус­т­ва­те като Омар Хаям. Тряб­ва да се признае, че пона­ча­ло има нещо мно­го опи­я­ня­ва­що в араб­с­ки­те рит­ми и вокали…

10. Yasushi Ishii — Mayonaka no Ansatsusha

Завър­ш­вам ста­ти­я­та още по-далеч на изток, тол­ко­ва дале­че, че поч­ти си ста­ва запад… Как­то по-про­зор­ли­ви­те от вас вече са се досе­ти­ли от име­то на изпъл­ни­те­ля (или плос­кия лаф от пред­но­то изре­че­ние) ста­ва дума за Япо­ния. Ком­по­зи­то­рът Yashii Ishii има уни­кал­но инте­ре­сен стил (нещо от сор­та на япон­с­ки етно acid jazz + alternative rock), а песен­та е OST на люби­мо­то ми ани­ме “Hellsing” (без да съм почи­та­тел на жан­ра). Пре­по­ръч­вам ви горе­що да си сва­ли­те два­та албу­ма (Raid и Ruins). Ако няма­ше да е пре­ка­ле­но скуч­но, спо­кой­но можех да запъл­ня цяла­та ста­тия с пес­ни само от там — ето още един добър пред­ста­ви­тел. Ако Yashii Ishii пък не ви допа­да, оста­ва ми един­с­т­ве­но да ви пред­ло­жа това пар­че на съсед­ния брат­с­ки китайс­ки народ, може би тук ще откри­е­те нещо за себе си.

/Автор: Ал Торо/