Една от многобройните групи на Mike Patton, която успява да издаде само един албум, озаглавен “Music to make love to your old lady by”. Стилът е много особен, за мен най-ясно се усещат trip-hop мотивите. Името й също е доста странно, не означава нито “Векът на любовта”, нито е кръстена на града на ФК Литекс, а означава “лющян”, вероятно като асоциация с ефекта на “афродизиак” на тази билка. Целият албум е размазващ, Patton отново влага душата си във всяка изпята дума, а останалите двама в проекта са Jennifer Charles, чийто секси глас ще срещнете отново в тази статия и японецът Dan The Automator, известен най-вече с участието си в Gorillaz, Peeping Tom и Kasabian. Очаквано, комбинацията е по-добра от Nescafe 3 в 1 и албумът напълно си заслужава името. Ако песента ви допада, но още се колебаете дали да си го купите (кого лъжем, има го в Замунда), може да чуете например Stroker Ace и To catch a thief, за да добиете по-плътна представа.
2. Wax Tailor — Dragon Chasers (feat Charlotte Savary)
Докато сме още на trip-hop вълна се чувствам длъжен да спомена това парче, гледайте и клипа, тъй като си заслужава. Самият Wax Tailor прави много разнообразна музика, не бих казал, че еротиката е на фокус при него, дори повечето му песни са прекалено психарски или пък жизнерадостни и биха имали обратния ефект. “Dragon chasers” обаче не отстъпва ни най-малко на останалите парчета в тази статия.
3. The White Stripes — I just don’t know what to do with myself
Тази групичка, с една идея по-известна от повечето в статията, прави музика предимно с текстове на “любовна” тематика, но с изключение на “I just don’t know what to do with myself” са далече от еротиката. Не знам дали въздействието на песента може да се отдели от клипа, “once seen it cannot be unseen”. Та тук отдавам заслугата на Kate Moss и режисурата на Sofia Copolla, но мисля че и Jack и Meg White си имат приноса. Може да чуете и това доста неприсъщо за тях парче, което също заслужава да бъде споменато в тази статия.
4. Tito & Tarantula — After Dark
Говорейки си за комбинацията между такава музика, добра режисура и съблазнителни танци, стигаме до едни от любимите ми откъси в киното въобще. И в музиката. Quentin Tarantino, един от най-гениалнити идиоти, който многократно е доказвал способността си да изкопава не-до-там известни актьори и песни и да ги вгражда във филмите си по такъв начин, че да блестят повече и от най-известните. Слушал съм разни миксове на парчето, оригиналното изпълнение на групата и дори наскоро cover на живо, но никоя от тези ситуации не може да се сравни с начина по който звучи във “From dusk till dawn”, в комбинация с танца на Salma Hayek и режисурата на Tarantino.
За Shivaree за нещастие не мога да ви кажа нищо интересно (не че го правя за останалите), тъй като не знам нищо допълнително, а не бих ви занимавал с информация, която съм google-нал — можете да си потърсите и сами, ако ви е интересно. Затова мисля да се огранича с включването на песента тук, а тя определено си заслужава мястото. Отново присъства като саундтрак на филм на Tarantino, този път Kill Bill 2.
6. Elysan Fields — Black Acres
Да, правилно, това е музиката от рекламата на Lavazza. Когато я засякох по телевизията бях сигурен, че това е Jennifer Charles (или ако трябва да сме коректни, бях сигурен, че “това е мацката от Lovage”) заради неповторимия й глас. Дори и само заради него всяка тяхна песен може да влезе тук. В последствие ги слушах известно време, страхотна група, но повечето им песни ми носят по-скоро Twin Peaks настроение, отколкото еротично такова. Препоръчвам ви да ги пробвате, ако тези песни ви допадат, не са случайни попадения на групата, а по-скоро съвсем произволна извадка от творчеството им.
Чудех се дълго дали да включа Audioslave, тъй като са толкова размазващи, че при определени ситуации са… прекалено размазващи. Това може да влияе понякога еротично, друг път да има точно обратния ефект. Самата група е достатъчно известна за да няма нужда да ви говоря за тях, а ще ми е интересно да чуя мнението ви дали според вас песента е подходяща за статията (и въобще групата и стилът) .
Обикновено хората или се възхищават на исландката Bjork, или са отвратени от нея. Лично аз я уважавам за “различното” й творчество, но с чисто сърце си признавам, че не е за моите уши. Този кратък откъс от Family Guy обяснява защо. Въпреки това харесвам някои нейни песни, а сравнително новата “Army of Me” със сигурност ме впечатли като никоя друга. Както някой се изрази за песента, това е “секс в звукова форма”. Излезе като OST на филма “Sucker Punch” и сякаш придоби и известност в тази си връзка и форма, затова предпочетох да сложа именно нея в статията.
9. Stuart Chapwood — Time only knows
Редно е да включим и малко източни ритми — отново от OST, но този път на игра — Prince of Persia: Sands of Time. Саундтракът е толкова добър, че го слушам и без да съм играл играта, а тази песен, комбинирана с наргиле, възглавнички и мек килим, може съвсем спокойно да ви пренесе мислено във времето и пространството и да ви накара да се почуствате като Омар Хаям. Трябва да се признае, че поначало има нещо много опияняващо в арабските ритми и вокали…
10. Yasushi Ishii — Mayonaka no Ansatsusha
Завършвам статията още по-далеч на изток, толкова далече, че почти си става запад… Както по-прозорливите от вас вече са се досетили от името на изпълнителя (или плоския лаф от предното изречение) става дума за Япония. Композиторът Yashii Ishii има уникално интересен стил (нещо от сорта на японски етно acid jazz + alternative rock), а песента е OST на любимото ми аниме “Hellsing” (без да съм почитател на жанра). Препоръчвам ви горещо да си свалите двата албума (Raid и Ruins). Ако нямаше да е прекалено скучно, спокойно можех да запълня цялата статия с песни само от там — ето още един добър представител. Ако Yashii Ishii пък не ви допада, остава ми единствено да ви предложа това парче на съседния братски китайски народ, може би тук ще откриете нещо за себе си.
/Автор: Ал Торо/
Много хубава статия. Музиката, обаче, ме дразни. В следващия брой ще представя моята представа за романтична музика.
“Еротична”. Разликата е от земята до небето 🙂 Иначе трябваше да ви залея със Браян Адамс и Енрике Иглесиас
Ето тук някаква поп версия на тази статия 🙂
http://www.edna.bg/pod-zavivkite/sex/seks-diskografiia-i-chast-4628280
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=k8srRWePbko