Хумор: Книгите от старата вълна в по четири изречения

„Херкулес”

Робърт Блонд
Хер­ку­лес е може би без­спор­но най-забав­на­та кни­га-игра, коя­то съм чел, отклик към древ­ног­ръц­ка­та мито­ло­гия по заба­вен и пъл­нок­ръ­вен начин. Изпит­вам истин­с­ко удо­вол­с­т­вие от фак­та, че съм я про­чел и че ме е обо­га­ти­ла по няка­къв начин. Раз­въл­ну­ва мен, почи­та­те­ля на ели­низ­ма и страс­тен фен на при­каз­ки­те на Нико­лай Кун и по-къс­но сама­та Или­а­да и Ене­и­да. Епо­пе­я­та си заслу­жа­ва и дори да сте мно­го по-могъщ, сър­це­то ви ще е тол­ко­ва могъ­що кол­ко­то е Хер­ку­лес в кни­га­та. И това е най-важ­но­то. Забра­ве­те за изтер­за­ни­те пъти­ща. Тук Ела­да е хумор и есте­ти­ка: пър­ха­щи ним­фи, кръг­ло­ли­ки Хер­ме­си. Всич­ко е инте­рес­но и забав­но. Пре­по­ръч­вам я на всеки.

„Реката от която никой не се завръща“/“Нокти срещу Огън“/“Леденият Вихър на Смъртта“

Колин Уолъм­бъ­ри
Река­та е меч­та­тел­но приклю­че­ние, път към неиз­вес­т­но­то и спра­вя­не с дейс­т­ви­тел­ност­та. Там къде­то си мис­ли­те, че няма никой откри­ва­те стра­нен спът­ник и зло­ве­щи чудо­ви­ща, вмес­то да седи­те тряб­ва да мис­ли­те и да напрег­не­те въоб­ра­же­ни­е­то си, за да изтръг­не­те души­те си от статиката.

Нок­ти сре­щу огън е проб­ле­ма в лице­то: зли­те чудо­ви­ща и зло­ве­щия при­мер на плейн-туриз­ма. Тряб­ва да побе­ди­те чудо­ви­ща­та с огън. Пра­щат ви в изос­та­вен замък със запа­ли­тел­но мас­ло, къде­то идват чудовищата.

Накрая в тре­та­та кни­га, отива­те в изстер­за­ния мра­чен и сту­ден свят, за да спре­те идва­не­то на чудо­ви­ща­та, да обе­ди­ни­те реал­ност­та и да изслед­ва­те бъде­ще­то с мис­тич­ни­те жез­ли. Как­во­то било било тук се реша­ва съд­ба­та на измеренията.

Кни­ги­те са изця­ло лите­ра­тур­ни в сми­съл и три­ма­та герои са майс­то­ри на оръ­жи­я­та и просто не е за лиг­льов­ци, кои­то оби­чат да нанкат вър­ху пра­ви­ла. Игра­та е пра­ве­на със сър­це и кол­ко­то и проста да изглеж­да (гле­дай­ки съм­ни­тел­но Конан на Луис Ройо вър­ху вто­ра­та) изис­к­ва също тол­ко­ва голя­мо сър­це да я обикнеш.

Боговете на Футбола

Май­къл Майндкрайм
Вина­ги съм си мис­лел, че е ужас­но труд­но да напра­виш кни­га-игра с тема спорт. И кол­ко­то и ужас­но да ми е изглеж­да­ло си призна­вам, че се насла­дих на Бого­ве­те на Фут­бо­ла. Макар че събе­ри „2 и 2 и изтег­ли 4“ мал­ко ме под­тис­ка, игра­та е доб­ра, ком­би­на­ци­я­та от дина­ми­ка с вре­ме­вия тон на сезо­на и фут­бол­но­то игри­ще е пове­че от спо­луч­ли­ва. Цели­ят опит за съз­да­ва­не­то на тим е някак си овла­дя­но. Сти­га да отсе­еш реал­но­то от чис­то пара­док­сал­но­то изжи­вя­ва­не­то си стру­ва. Зато­ва я пре­по­ръч­вам на всеки.

Демоните на NBA

Май­къл Майндкрайм
Кни­га­та раз­каз­ва как си пра­тен назад във вре­ме­то и имаш зада­ча да напра­виш шам­пи­о­ни от дебю­тен фик­ти­вен тим в USA от 20 век; вре­ме­то на Май­къл Джор­дан, Ско­ти Пипън, Айзия Томас и Чарлз Бар­к­ли. Демо­ни­те е про­дук­тив­на игра и успя­ва да доста­ви напре­же­ние, но има­ше някои неле­пи момен­ти. При­мер­но има­ше „дома­кин­с­ки“ тес­то­ве като тези от спи­са­ни­е­то дали ни бива да има­ме гадже­та. Дру­го­то кое­то е, че бас­кет­бо­ла е мно­го екс­пло­зив­на игра. Нада­ли може да се гар­ни­рат ситу­а­ции на чис­то спор­т­но-тех­ни­чес­ко ниво с „изриг­ва­ни­я­та“ на игра­чи­те, кои­то имаш. Но кни­га­та е за мла­ди­те, кои­то искат пове­че спор­т­но-тех­ни­чес­ки поглед вър­ху игра­та на игри­ще­то. Все пак цели­ят „френ­чайз“ като че ли е спа­зен, пъту­ва­ния във вре­ме­то, дра­ми и при­пал­ва­ния. Всич­ко, кое­то има Майнд­крайм и ни кара да го обичаме.

„Номерът на Хю“/“Изгревът на Мрачното Слънце“

Това са две мно­го лите­ра­тур­ни, уес­търн­с­ки кни­ги с изпи­пан дух и тра­ди­ции. В „Номе­рът на Хю“ ти си пра­тен на една пла­не­та напра­ве­на в Диви­ят Запад на 19 век и тряб­ва да побе­диш Кар­тър да не бие мес­т­ни­те инди­ан­ци. В игра­та го има регу­ляр­но­то пресмя­та­не, кое­то пра­ви игри­те стра­те­ги­чес­ки труд­ни. Всич­ко, кое­то иска­ме тряб­ва да изчис­лим за да се полу­чи. Супе­ра­ген­тът тряб­ва да пресмя­та, за да може да прост­ре­ля гру­па маро­де­ри. Дви­же­ни­е­то е пове­че от заба­ве­но, мал­ко като неус­пял виц. Кни­ги­те са колеб­ли­ви, но все пак има някои пове­че от доб­ри момен­ти. Като цяло оба­че не мис­ля, че може да се напра­ви качес­т­ве­на уес­търн игра. Всич­ко е меха­ни­ка, меха­ни­ка и меха­ни­ка. Все пак иск­ри­ца­та от духа на тази ера я има, и този дуел с Кар­тър е пове­че от добър.

Златният Оракул

Май­къл Майндкрайм
Злат­ни­ят ора­кул е може би най-доб­ра­та кни­га-игра на Майнд­крайм. От всич­ки, кои­то съм чел това е най-доб­ра­та и пират­с­кия дух се усе­ща пове­че от зна­чи­тел­но. Това е стра­хот­на кни­га-игра, коя­то ста­ва за чете­не и от всич­ки май смя­та­не­то е най-“приятно“. Тряб­ва да спреш ком­пю­тър напра­вен като злат­на ста­ту­ет­ка да попад­не в ръце­те на Испан­с­ка­та Инк­ви­зи­ция, защо­то е лошо за бъде­ще­то на све­та в кой­то живе­еш. Всич­ко е супер и успя­ваш да се интег­ри­раш успеш­но. Може да е мал­ко като задач­ки в осми клас, но няма лошо да си раз­мър­даш въоб­ра­же­ни­е­то в име­то на пират­с­ко­то приклю­че­ние. Мис­ля, че това е нещо, кое­то си стру­ва да се помис­ли, защо­то смя­там, че все още е неиз­след­ва­на тери­то­рия за книгите-игри.

Автор:Чаво