„Херкулес”
Робърт Блонд
Херкулес е може би безспорно най-забавната книга-игра, която съм чел, отклик към древногръцката митология по забавен и пълнокръвен начин. Изпитвам истинско удоволствие от факта, че съм я прочел и че ме е обогатила по някакъв начин. Развълнува мен, почитателя на елинизма и страстен фен на приказките на Николай Кун и по-късно самата Илиада и Енеида. Епопеята си заслужава и дори да сте много по-могъщ, сърцето ви ще е толкова могъщо колкото е Херкулес в книгата. И това е най-важното. Забравете за изтерзаните пътища. Тук Елада е хумор и естетика: пърхащи нимфи, кръглолики Хермеси. Всичко е интересно и забавно. Препоръчвам я на всеки.
„Реката от която никой не се завръща“/“Нокти срещу Огън“/“Леденият Вихър на Смъртта“
Колин Уолъмбъри
Реката е мечтателно приключение, път към неизвестното и справяне с действителността. Там където си мислите, че няма никой откривате странен спътник и зловещи чудовища, вместо да седите трябва да мислите и да напрегнете въображението си, за да изтръгнете душите си от статиката.
Нокти срещу огън е проблема в лицето: злите чудовища и зловещия пример на плейн-туризма. Трябва да победите чудовищата с огън. Пращат ви в изоставен замък със запалително масло, където идват чудовищата.
Накрая в третата книга, отивате в изстерзания мрачен и студен свят, за да спрете идването на чудовищата, да обедините реалността и да изследвате бъдещето с мистичните жезли. Каквото било било тук се решава съдбата на измеренията.
Книгите са изцяло литературни в смисъл и тримата герои са майстори на оръжията и просто не е за лигльовци, които обичат да нанкат върху правила. Играта е правена със сърце и колкото и проста да изглежда (гледайки съмнително Конан на Луис Ройо върху втората) изисква също толкова голямо сърце да я обикнеш.
Боговете на Футбола
Майкъл Майндкрайм
Винаги съм си мислел, че е ужасно трудно да направиш книга-игра с тема спорт. И колкото и ужасно да ми е изглеждало си признавам, че се насладих на Боговете на Футбола. Макар че събери „2 и 2 и изтегли 4“ малко ме подтиска, играта е добра, комбинацията от динамика с времевия тон на сезона и футболното игрище е повече от сполучлива. Целият опит за създаването на тим е някак си овладяно. Стига да отсееш реалното от чисто парадоксалното изживяването си струва. Затова я препоръчвам на всеки.
Демоните на NBA
Майкъл Майндкрайм
Книгата разказва как си пратен назад във времето и имаш задача да направиш шампиони от дебютен фиктивен тим в USA от 20 век; времето на Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Айзия Томас и Чарлз Баркли. Демоните е продуктивна игра и успява да достави напрежение, но имаше някои нелепи моменти. Примерно имаше „домакински“ тестове като тези от списанието дали ни бива да имаме гаджета. Другото което е, че баскетбола е много експлозивна игра. Надали може да се гарнират ситуации на чисто спортно-техническо ниво с „изригванията“ на играчите, които имаш. Но книгата е за младите, които искат повече спортно-технически поглед върху играта на игрището. Все пак целият „френчайз“ като че ли е спазен, пътувания във времето, драми и припалвания. Всичко, което има Майндкрайм и ни кара да го обичаме.
„Номерът на Хю“/“Изгревът на Мрачното Слънце“
Това са две много литературни, уестърнски книги с изпипан дух и традиции. В „Номерът на Хю“ ти си пратен на една планета направена в Дивият Запад на 19 век и трябва да победиш Картър да не бие местните индианци. В играта го има регулярното пресмятане, което прави игрите стратегически трудни. Всичко, което искаме трябва да изчислим за да се получи. Суперагентът трябва да пресмята, за да може да простреля група мародери. Движението е повече от забавено, малко като неуспял виц. Книгите са колебливи, но все пак има някои повече от добри моменти. Като цяло обаче не мисля, че може да се направи качествена уестърн игра. Всичко е механика, механика и механика. Все пак искрицата от духа на тази ера я има, и този дуел с Картър е повече от добър.
Златният Оракул
Майкъл Майндкрайм
Златният оракул е може би най-добрата книга-игра на Майндкрайм. От всички, които съм чел това е най-добрата и пиратския дух се усеща повече от значително. Това е страхотна книга-игра, която става за четене и от всички май смятането е най-“приятно“. Трябва да спреш компютър направен като златна статуетка да попадне в ръцете на Испанската Инквизиция, защото е лошо за бъдещето на света в който живееш. Всичко е супер и успяваш да се интегрираш успешно. Може да е малко като задачки в осми клас, но няма лошо да си размърдаш въображението в името на пиратското приключение. Мисля, че това е нещо, което си струва да се помисли, защото смятам, че все още е неизследвана територия за книгите-игри.
Автор:Чаво