Четири евроигри за зарибяване на неверници

Автор: Питър Вейл

Всич­ки има­ме при­яте­ли, сес­т­ри, чичов­ци, кои­то не раз­би­рат сми­съ­ла на настол­ни­те игри и чии­то позна­ния за тях свър­ш­ват с праш­но­то копие на “Не се сър­ди чове­че” в киле­ра. Някои от нас сигур­но също неха­ят за тях, пред­по­чи­тай­ки ком­пю­тър­ни или роле­ви или (недай Боже!) колек­ци­о­нер­с­ки игри с кар­ти пред тях.

В помощ на зари­бя­ва­щи­те и на неза­ри­бе­ни­те, в тази ста­тия ще изло­жа чети­ри кла­си­чес­ки евро­иг­ри, с кои­то може­те да раз­па­ли­те инте­рес към жан­ра, и кои­то са про­ве­ре­но лес­ни за зауча­ва­не от начинаещи.

Дефи­ни­ций­ка:
Пър­во, как­во са евро­иг­ри? За тези, кои­то не са наяс­но, “евро­иг­ра” е раз­тег­ли­во и общо поня­тие за стил настол­ни игри, кои­то поощ­ря­ват сът­руд­ни­чес­т­во и побе­да по точ­ки за смет­ка на дирек­т­но­то сърев­но­ва­ние или кон­ф­ликт с дру­ги­те играчи.

Така наре­че­ни­ят “евро” стил на настол­ни­те игри идва от Гер­ма­ния, къде­то след Вто­ра­та све­тов­на вой­на (по обяс­ни­ми при­чи­ни) иде­я­та за кон­ф­ликт ста­ва общес­т­ве­но про­тив­на, и нем­ци­те поч­ват да мис­лят как да съз­да­дат игри с дру­ги цели.

Игри като “Моно­пол” и “Риск” са игри с нуле­ва сума: стъп­ка напред за един играч неп­ре­мен­но озна­ча­ва щета за друг, кое­то е проб­ле­ма­тич­но не само за отно­ше­ни­я­та меж­ду игра­чи­те, но и за балан­са на игра­та, тъй като в игри с нуле­ва сума лиде­рът се насти­га мно­го труд­но. След вто­рия час на “Моно­пол”, поло­ви­на­та игра­чи са ели­ми­ни­ра­ни и дъв­чат пал­ци от ску­ка, а дру­га­та поло­ви­на доиз­жи­вя­ват мизер­но­то си същес­т­ву­ва­не пре­ди да пад­нат под уда­ри­те на пича с чети­ри­те гари и сто­те хотела.

За раз­ли­ка от тях, пър­во пра­ви­ло в дизай­на на евро­иг­ри­те е лип­са­та на ели­ми­на­ция. Всич­ки игра­чи са в игра­та до края, а игро­ви­те меха­низ­ми са балан­си­ра­ни така, че да не насър­ча­ват изли­за­не­то на лиде­ри с огром­на пред­ни­на пред останалите.

Евро­иг­ри­те чес­то се пече­лят по точ­ки, кои­то се доби­ват по раз­лич­ни начи­ни, и чес­то включ­ват меха­низ­ми за сът­руд­ни­чес­т­во в рам­ки­те на инди­ви­ду­ал­ни­те цели на играча.

Дър­жа да спо­ме­на, че това далеч не пра­ви евро­иг­ри­те без­зъ­би и безин­те­рес­ни, а им при­да­ва по-бога­то и раз­но­об­раз­но усе­ща­не за съревнование.

И така, след това въве­де­ние в све­та на евро­иг­ри­те, бих искал да ви пред­ста­вя чети­ри от най-попу­ляр­ни­те игри в жан­ра. Пър­ви­те две са сла­бо кон­ф­лик­т­ни, а след­ва­щи­те две са под­хо­дя­щи за по-агре­сив­ни игра­чи и съдър­жат по-войн­с­т­ве­на тематика.

Заселницита на Катан (Settlers of Catan)

“Засел­ни­ци­та на Катан” е една от най-извес­т­ни­те настол­ни игри в све­та. Съз­да­де­на от неме­ца Кла­ус Тюбер през 1995 г., тя вед­на­га пече­ли “Игра на годи­на­та” в Гер­ма­ния. Пре­ве­де­на е на сума ези­ка, вкл. и на бъл­гар­с­ки, и се про­да­ва нарав­но с Риск, Моно­пол и тям подоб­ни по mainstream магазините.

Играе се на поле от 19 пра­вил­ни шес­то­ъ­гъл­ни поле­та, кои­то пред­став­ля­ват ново­от­кри­тия ост­ров Катан. Все­ки играч строи сели­ща по вър­хо­ве­те и пъти­ща по ръбо­ве­те меж­ду полетата.

Вся­ко поле пред­став­ля­ва един от пет ресур­са (дър­во, руда, тух­ла, жито, въл­на), кои­то са необ­хо­ди­ми в раз­лич­ни про­пор­ции за сели­ща, пъти­ща и за общо раз­ви­тие. Същев­ре­мен­но вся­ко поле отго­ва­ря на чис­ло от 2 до 12.

Игра­чът, кой­то е на ход хвър­ля два зара, при кое­то вся­ко поле с чис­ло рав­но на резул­та­та “раж­да” ресурс: все­ки играч със сели­ще съсед­но на това поле полу­ча­ва една еди­ни­ца от ресур­са. После игра­чът на ход има пра­во да тър­гу­ва ресур­си с дру­ги игра­чи или с бан­ка­та, и да ги харчи.

Инте­рес­но­то на “Засел­ни­ци­те” е, че вся­ко хвър­ля­не на заро­ве­те, без зна­че­ние кой е на ход, може да про­из­ве­де нови ресур­си за кой­то и да е от игра­чи­те. Така ресур­си­те идват чес­то, на все­ки му е инте­рес­но, а тър­гов­с­ки­ят дух се раз­пал­ва в без­б­рой пазар­лъ­ци и вза­им­но полез­ни сдел­ки меж­ду играчите.

Кон­ф­рон­та­ци­я­та в игра­та се изра­зя­ва най-вече в мес­те­не­то на пион­ка­та “кра­дец” вър­ху някое поле, с кое­то про­дук­ци­я­та на ресурс на това поле се бло­ки­ра. Това ста­ва срав­ни­тел­но чес­то (кога­то заро­ве­те пока­жат най-веро­ят­ния резул­тат 7) и може да е как­то безо­бид­но, така и уни­що­жи­тел­но, ако “кра­де­цът” кац­не на един­с­т­ве­но­то ти поле за даден важен ресурс. Същев­ре­мен­но има и дру­ги, по-тън­ки начи­ни да пре­ца­каш про­тив­ни­ка: да стро­иш пъти­ща така, че да бло­ки­раш него­во­то раз­ви­тие, да го изнуд­ваш с рицар­с­ка кар­та или да присво­иш всич­ки еди­ни­ци от опре­де­лен ресурс след като си ги изтър­гу­вал “изгод­но” с друг играч.

Цел­та на игра­та (как­то и на пове­че­то евро­иг­ри) е да си пър­вия, спе­че­лил опре­де­лен брой точ­ки, в слу­чая 10. Хуба­во­то на “Засел­ни­ци­те” е, че има мно­го стра­те­гии, кои­то водят до пече­ле­не на точ­ки: освен със стро­еж на сели­ща (1 точ­ка за вся­ко), те могат да се доби­ват с под­дър­жа­не на най-дъл­га­та път­на мре­жа (+2 точ­ки) или с коман­д­ва­не на най-сил­на­та армия (+2 точ­ки). Поврат­нос­ти в игра­та има, напри­мер кога­то си на точ­ка от побе­да­та и някой изтег­ли кар­та за стро­еж на пъти­ща, над­ми­на­вай­ки тво­я­та магис­т­ра­ла и присво­я­вай­ки си две от цен­ни­те ти точки.

Игра­та също се под­да­ва на опре­де­ле­на доза моно­по­ли­зъм и заду­ша­ва­не на про­тив­ни­ко­ви­те ико­но­ми­ки чрез кон­т­рол над един от пет­те ресур­са, въп­ре­ки, че тър­го­ви­я­та меж­ду игра­чи­те и с бан­ка­та пра­ви пъл­на бло­ка­да невъзможна.

За:
— по-инте­рес­на от “Моно­пол” и не те кара да намра­зиш при­яте­ли­те си чак толкова
— игра­чи­те не ску­ча­ят без зна­че­ние кой е на ход
— дизай­на е прекрасен
— кар­та­та е раз­лич­на с вся­ка игра

Про­тив:
— къс­ме­тът играе голя­ма роля в про­дук­ци­я­та на ресур­си и сла­бо раз­по­ло­же­ние на сели­ща­та може да дове­де до зави­си­мост от точ­но опре­де­лен резул­тат, кой­то може да не дой­де в про­дъл­же­ние на мно­го ходове
— основ­на­та игра е само за 3‑ма или 4‑ма игра­чи (въп­ре­ки, че може да се наме­ри допъл­не­ни за 5 и 6 игра­ча и има офи­ци­ал­ни пра­ви­ла за 2‑ма (тук))

Каркасон (Carcassonne)

Наре­че­на на малък кре­пос­тен град в южна Фран­ция, в “Игра на Годи­на­та” за 2001-ва годи­на “Кар­ка­сон” игра­чи­те се реду­ват да поста­вят квад­рат­ни кар­то­не­ни плоч­ки на маса­та, сгло­бя­вай­ки сред­но­ве­ков­на кар­та с поля, пъти­ща и кре­пос­ти. В игра­та поч­ти няма агре­сия и побе­да­та зави­си от прост­ран­с­т­ве­но­то мис­ле­не и дъл­гот­рай­на­та стра­те­гия на все­ки играч, как­то и до извес­т­на сте­пен от късмета.

Също като “Катан”, “Кар­ка­сон” се играе за точ­ки и съдър­жа мно­жес­т­во пъти­ща към успе­ха. Пре­ве­де­на е на бъл­гар­с­ки, но в сама­та игра няма дума текст, така че и нем­с­ки­ят или анг­лийс­ки­ят вари­ант могат да се игра­ят безпроблемно.

Пра­ви­ла­та са елементарни:
— игра­та започ­ва с една плоч­ка в сре­да­та на масата
— на своя ход все­ки играч тег­ли плоч­ка наслу­ки и я доба­вя към кар­та­та, така, че да се връз­ва с всич­ки оста­на­ли плоч­ки (тоест, да про­дъл­жа­ва същес­т­ву­ва­щи­те пъти­ща и кре­пос­т­ни стени).
— след като поста­ви плоч­ка­та, игра­чът има пра­во да зачис­ли един от седем­те си селя­ни­на (жар­гон­но Meeple в ори­ги­нал­на­та игра) да съби­ра точ­ки от даден град, път, поле или манастир
— точ­ки от град се съби­рат кога­то той се затво­ри, тоест кога­то сте­ни­те му се свър­жат в обръч без дуп­ки, кол­ко­то и шан­та­ва да е фор­ма­та му. Незат­во­ре­ни гра­до­ве се бро­ят накрая и дават само поло­ви­на­та от точките.
— пъти­ща­та дават по-мал­ко точ­ки, но по-чес­то: в момен­та, в кой­то път стиг­не до раз­кло­не­ние или свър­ши в пор­та на град, тази отсеч­ка се брои за свър­ше­на и дава точ­ки, позво­ля­вай­ки също така игра­ча да си при­бе­ре селя­ни­на и да го изпол­з­ва другаде.
— точ­ки от поле­та­та се съби­рат вина­ги накрая и зави­сят от това кол­ко завър­ше­ни гра­да “хра­ни” даде­но поле
— манас­ти­ра дава тол­ко­ва точ­ки, кол­ко­то поле­та има око­ло него, вкл. неговото
— игра­та свър­ш­ва като свър­шат плочките

Стра­те­ги­я­та в игра­та идва с раз­пре­де­ля­не­то на един­с­т­ве­ния ресурс: селя­ни­те, и с реше­ния като това дали да затво­риш гра­да си сега, или да се пола­ко­миш да го раз­ши­риш, рис­ку­вай­ки да не успе­еш да го затво­риш после. Има и доста начи­ни да пре­ца­каш дру­ги­те игра­чи, раз­ши­ря­вай­ки тех­ни­те гра­до­ве до без­к­рай­ност или
сла­гай­ки плоч­ка така, че да не могат да затво­рят град без точ­но опре­де­ле­на ряд­ка плочка.

Чудес­но­то на тази игра е, че може да се обяс­ни за три мину­ти, а начал­на­та инвес­ти­ция на вре­ме е мини­мал­на. Това я пра­ви достъп­на за начи­на­е­щи, скеп­ти­ци и деца без да пре­чи на стра­те­ги­чес­ка­та дъл­бо­чи­на на игра­та. По-опит­ни­те игра­чи чес­то пре­кар­ват по някол­ко мину­ти обмис­ляй­ки все­ки ход и въп­ре­ки това игра­та се дви­жи бър­зо и под­дър­жа инте­ре­са на всич­ки игра­чи до края.

Друг подо­бен плюс на “Кар­ка­сон” е, че е една от мал­ко­то настол­ни игри, кои­то могат да се игра­ят от хора с умс­т­ве­ни увреж­да­ния. Това го пиша без кап­ка подиг­рав­ка. Изпол­з­ва­на е тера­пев­тич­но с деца с аути­зъм, как­то и в спе­ци­а­ли­зи­ра­ни клас­ни стаи и може да сбли­жи деца с увреж­да­ния с тех­ни връс­т­ни­ци, тъй като е достъп­на за всич­ки. Ако някой от близ­ки­те ви е с инте­лек­ту­ал­ни затруд­не­ния, “Кар­ка­сон” е една наис­ти­на без­цен­на игра.

За:
— лес­но разуча­ва­не и стартиране
— тема­ти­ка­та е напъл­но “без­к­ръв­на”, кое­то я пра­ви под­хо­дя­ща за деца
— стра­те­ги­чес­ки дъл­бо­ка и многостранна

Про­тив:
— лип­са­та на дирек­т­на, кър­ва­ва агре­сия не допа­да на всички
— ако един играч дър­жи да ана­ли­зи­ра вся­ка въз­мож­на пози­ция игра­та може мно­го да се проточи
— гор­но­то е осо­бе­но вяр­но с пове­че игра­чи, тъй като игра­чи­те, кои­то не са на ход, няма как­во да правят

Цитадели (Citadels)

Съз­да­де­на от Бру­ни Фай­ду­ти, “Цита­де­ли” е номи­ни­ра­на за “Игра на годи­на­та” през 2000 годи­на. За раз­ли­ка от гор­ни­те две, игра­та се със­тои само от две тес­те­та кар­ти и тор­ба плас­т­ма­со­ви жъл­ти­ци. В нея висо­ко се цени уме­ни­е­то да раз­га­да­ваш наме­ре­ни­я­та на про­тив­ни­ци­те си, блъ­фи­ра­не­то и дип­ло­ма­ци­я­та. За щас­тие, игра­та включ­ва и поне три раз­лич­ни начи­на да пре­ца­каш друг играч на своя ход.

Сюже­тът на игра­та е след­ни­ят: игра­чи­те са бла­го­род­ни­ци в рене­сан­сов град и все­ки е гра­до­на­чал­ник на соб­с­твен район на гра­да. Поред, те тег­лят кар­ти, пече­лят жъл­ти­ци, и ги изпол­з­ват за да стро­ят квар­та­ли (districts). В момен­та, в кой­то някой пост­рои осмия си квар­тал, игра­та свършва
и (по евро стил) всич­ки игра­чи бро­ят точ­ки. Основ­но­то тес­те кар­ти се със­тои от квар­та­ли, кои­то игра­чи­те тег­лят и дър­жат в ръка, дока­то решат да ги пост­ро­ят. Все­ки квар­тал дава точ­ки, рав­ни на цена­та си в жъл­ти­ци. Квар­та­ли­те са 5 вида: тър­гов­с­ки, воен­ни, рели­ги­оз­ни, поли­ти­чес­ки или спе­ци­ал­ни, като спе­ци­ал­ни­те квар­та­ли дават и допъл­ни­тел­ни бону­си на игра­ча, кой­то ги пост­рои. Кога­то е на ход, все­ки играч има пра­во да избе­ре дали да взе­ме 2 жъл­ти­ци или да изтег­ли една квар­тал­на кар­та. После може да пост­рои един квартал.

Най-спо­луч­ли­ва­та меха­ни­ка на “Цита­де­ли” всъщ­ност е след­на­та: пре­ди все­ки рунд все­ки играч изби­ра, чрез полу­та­ен търг, една от осем раз­лич­ни бла­го­род­ни­чес­ки роли, коя­то подоб­ря­ва някой от пока­за­те­ли­те му за рун­да или му позво­ля­ва да извър­ши допъл­ни­тел­но дейс­т­вие. Тук игра­та ста­ва инте­рес­на. Все­ки рунд, поне една от роли­те е слу­чай­но изва­де­на от тес­те­то и не може да бъде избра­на. Пър­ви­ят играч тай­но изби­ра една от дру­ги­те и пода­ва оста­на­ли­те на след­ва­щия, кой­то изби­ра него­ва­та въз осно­ва на това кои роли са оста­на­ли, коя му тряб­ва най-мно­го и кои роли спо­ред него са взе­ли пред­ни­те игра­чи. После роли­те се раз­кри­ват в опре­де­лен ред и игра­чи­те дейс­т­ват спря­мо него.

Уби­е­цът, Кра­де­цът и Гене­ра­лът имат уни­що­жи­тел­ни уме­ния, като могат да уби­ят роля (карай­ки избра­лия я играч да про­пус­не ход), да присво­ят жъл­ти­ци­те на друг играч или да уни­що­жат чужд квар­тал. Магьос­ни­кът позво­ля­ва раз­мя­на­та на всич­ки квар­тал­ни кар­ти с друг играч, кое­то може да ти отне­ме някой супер квар­тал в момен­та, пре­ди да успе­еш да събе­реш пари да го пост­ро­иш. Кра­лят ти дава сто­пан­с­ки бонус (+1 жъл­ти­ца за все­ки пост­ро­ен граж­дан­с­ки квар­тал) и ти позво­ля­ва да изби­раш роля пръв след­ва­щия рунд. Епис­ко­път взе­ма сто­пан­с­ки бонус от рели­ги­оз­ни сгра­ди и квар­та­ли­те му са нераз­ру­ши­ми за Гене­ра­ла този ход. Освен сто­пан­с­ки бонус, Тър­го­ве­цът взе­ма и допъл­ни­тел­на жъл­ти­ца, а Архи­тек­тът тег­ли две допъл­ни­тел­ни квар­тал­ни кар­ти и може да строи до три квар­та­ла. Гене­ра­лът също полу­ча­ва сто­пан­с­ки бонус от воен­ни­те сгра­ди, а Уби­е­ца може да се изпол­з­ва и за защи­та, като “убие” роля­та, от коя­то игра­чът най-мно­го се стра­ху­ва в даден ход.

Така се полу­ча­ва еле­ган­т­на сис­те­ма на избор, коя­то доб­ре балан­си­ра сто­пан­с­ки­те нуж­ди на все­ки играч с тези за ата­ка и отбра­на. Тъй като никоя роля не пред­паз­ва от всич­ки зли­ни, оце­ля­ва­не­то в игра­та е въп­рос на мал­ко къс­мет, мно­го мни­тел­ност и без­г­реш­но раз­га­да­ва­не наме­ре­ни­я­та на дру­ги­те игра­чи. “Цита­де­ли” е поке­рът на евро­иг­ри­те и изис­к­ва най-мно­го общу­ва­не меж­ду игра­чи­те в дъл­га­та игра на над­лъг­ва­не и предателство.

Пра­ви­ла­та не са от най-прости­те и поне една игра ще мине бав­но и със спън­ки дока­то всич­ки усво­ят игра­та, но като цяло “Цита­де­ли” не е труд­на, а мал­кия фор­мат на кути­я­та я пра­ви удоб­на за носе­не на изле­ти и за хвър­ля­не в рани­ца­та заед­но с по-голя­ма игра за след­ва­ща­та сре­ща с приятели.

За:
— мал­ка кутия, лес­на за носене
— играе се доб­ре с 2–8 човека
— ста­тич­ни стра­те­гии не вър­шат рабо­та, адап­ти­ра­не към насто­я­ща­та ситу­а­ция е жиз­не­но важно
— няма ели­ми­на­ция, пече­ли се по точ­ки и все­ки има как­во да пра­ви все­ки рунд
— игра­та позво­ля­ва навър­з­ва­не на роли в после­до­ва­тел­ни ходо­ве, като вся­ка над­стро­я­ва над постиг­на­то­то от предната

Про­тив:
‑игра­та е зави­си­ма от тек­с­та на кар­ти­те, а пре­во­дът на бъл­гар­с­ки не е от най-добрите
— чес­та игра с една и съща гру­па пред­раз­по­ла­га към по-лес­но раз­га­да­ва­не на стратегии
— кар­ти­те се износ­ват след дъл­га упот­ре­ба, осо­бе­но тези с ролите
— някои от илюс­т­ра­ци­и­те не са под­хо­дя­щи за мал­ки деца
— поня­ко­га се про­точ­ва, осо­бе­но с пове­че хора

“Малък Свят” (Small World)

Послед­на­та игра в тази ста­тия е за люби­те­ли­те на пози­ци­он­ни стра­те­ги­чес­ки игри като Risk. Въп­ре­ки сил­ни­те си сход­с­тва с мно­жес­т­во евро­иг­ри, Small World не е евро­иг­ра, а пред­став­ля­ва кон­ф­рон­та­ци­он­на игра с голе­ми армии в свят, кой­то е твър­де малък, за да побе­ре амби­ци­и­те на всич­ки игра­чи. Игра­та е реа­ли­зи­ра­на в стил “фен­тъ­зи” с доза хумор, кое­то личи от кути­я­та. Играе се на кар­та с пет-шест раз­лич­ни вида тери­то­рии, като някои са насе­ле­ни с тузем­ци в нача­ло­то. Все­ки играч изби­ра ком­би­на­ция от раса (една от 14) и уме­ние (едно от 20), като ком­би­на­ци­и­те са раз­бър­ка­ни и само 5 са достъп­ни за избор.

След като избе­ре раса, игра­чът започ­ва да завзе­ма тери­то­рии. На края на все­ки ход, вся­ка тери­то­рия, коя­то вла­дее, му носи по една точ­ка. Игра­та се играе опре­де­лен брой ходо­ве (8–10) в зави­си­мост от броя на игра­чи­те и точ­ки­те се пазят в тай­на след полу­ча­ва­не­то си и се бро­ят чак накрая.

Инте­рес­но­то на Small World е, че в пове­че­то слу­чаи пър­во­на­чал­ни­ят брой вой­ни­ци, кои­то полу­ча­ва вся­ка раса, пред­став­ля­ва цяла­та армия на раз­по­ло­же­ние на игра­ча. Под­креп­ле­ния не могат да се купят и не идват след пър­во­на­чал­ния избор на ком­би­на­ция. Това зна­чи, че с все­ки след­ващ ход раса­та ти се раз­сти­ла на все пове­че и пове­че тери­то­рии дока­то в един момент спо­соб­ност­та ѝ да рас­те пове­че просто свър­ш­ва. Хуба­во­то е, че кога­то това се слу­чи, игра­чът може да обя­ви, че раса­та му мина­ва в упа­дък и да избе­ре нова. Всич­ки тери­то­рии на упад­на­ла­та раса оста­ват соб­с­тве­ност на игра­ча и му носят точ­ки в след­ва­щи­те ходо­ве, сти­га да не бъдат завзе­ти от про­тив­ни­ци­те му, но тази раса вече не може да ата­ку­ва и уме­ни­е­то ѝ не важи. Вмес­то това, игра­чът изби­ра нова ком­би­на­ция от пет­те въз­мож­ни и про­дъл­жа­ва игра­та с пресни сили. Мина­ва­не­то в упа­дък отне­ма един ход, кое­то пре­чи на игра­чи­те да сме­нят раси твър­де чес­то, и кон­ку­рен­ци­я­та за след­ва­ща­та доб­ра ком­би­на­ция на маса­та вина­ги е голяма.

Ком­би­на­ци­и­те на раси и уме­ния пра­вят игра­та уни­кал­на и инте­рес­на. Пора­ди слу­чай­но­то им ком­би­ни­ра­не, в Small World се появя­ват най-раз­лич­ни ком­би­на­ции: някои дават пове­че войс­ка, дру­ги пазят завзе­ти­те тери­то­рии, тре­ти пра­вят завзе­ма­не­то по-лес­но и т.н. По-инте­рес­но е, че мно­го уме­ния пра­вят опре­де­ле­ни раси страш­но сил­ни, като ги под­сил­ват в сла­бо­то им място.

Дру­га при­чи­на да пре­по­ръ­чам тази игра е, че пра­ви­ла­та и бой­на­та сис­те­ма са доста лес­ни и прости за обяс­ня­ва­не на начи­на­е­щи, и игра­та може да започ­не до 5 мину­ти след отва­ря­не­то на кути­я­та. Опре­де­ле­ни­ят брой ходо­ве също допри­на­ся тя да свър­ши в разум­ни сро­ко­ве (не като игра на при­мер­но Lord of the Rings Risk, коя­то отне 8 часа и след коя­то ми иде­ше да си избо­да очи­те със соб­с­тве­ни­те си плас­т­ма­со­ви елфи).

За:
— удов­лет­во­ря­ва жаж­да­та за завла­дя­ва­не на тери­то­рии без да се проточва
— зави­си от къс­ме­та мно­го по-мал­ко от Risk
— ком­би­на­ци­и­те от раси и уме­ния са мно­го спо­луч­ли­ви и разнообразни
— тема­ти­ка­та е под­хо­дя­ща и за деца
— офор­м­ле­ни­е­то е прекрас­но и луксозно
— стра­те­ги­я­та е мно­го раз­но­об­раз­на и няма злат­ни исти­ни, с кои­то вина­ги да се печели

Про­тив:
— кар­ти­те са раз­лич­ни за все­ки брой игра­чи, но сами­те те не се про­ме­нят, тоест има шанс да доскучаят
— не наме­рих пре­вод на бъл­гар­с­ки, въп­ре­ки че сама­та игра не съдър­жа мно­го текст
— вре­мет­ра­е­не­то на игра­та се удъл­жа­ва чув­с­т­ви­тел­но, ако някой от игра­чи­те е сме­тач на точ­ки за все­ки вариант