- Акробатика, Бдителност, Заблуда, Ножове, Прикриване и Смъртоносни поражения.
„Котаракът и Абаносовия Дракон” може да бъде играна по две различни системи, но би било сложно тук да се обясняват правилата на едната и другата. Откъсът цели да престави играта по стандартните, по-опростени превила, които не включват битки, зарове, сложни дневници и разпределяне на точки за умения и характеристики.
Все пак, за любителите на книги-игри с по-разширени правила, е включен и епизод 261, в който е дадена и битка във вида, необходим за играещите по правилата за напреднали. Без обясненията на тези правила той няма да ви даде прекалено много информация, но все пак може да го разгледате.
Вероятно ще забележите и цифрите в скоби (например 11 или 15), които се ползват при проверки на уменията от тези играчи, предпочитащи хвърляне на зарове и детайлно разпределяне на точките за уменията. Ако желаете да пробвате този вариант, вместо да избирате две от горните шест умения, разпределете 15 точки на тях както намерите за добре. Проверките са на принципа (2 зара + ниво на умението), като ако резултатът е по-голям или равен на посоченото в скобите число се счита, че читателят владее умението.
* * *
С ужас гледах как зловещата машина се изпъна и към нас полетя смъртоносен дъжд от горящи отломки. Финигън и Горвиш крещяха заповеди, но в настаналата суматоха не успях да чуя и по-скоро възприема думите им. На метър от мен се разби огромно парче и покри палубата с тъмна горяща смес. Други отломки продупчиха и подпалиха платната на гротмачтата, а един от моряците, който нямаше късмет, падна повален и пламтящ.
Двата кораба щяха да сблъскат бордовете си до няколко минути. Горвиш и заделената му група се бяха наредил на старборда, в готовност първо да хвърлят куките, а после да налетят на абордаж.
Финигън организираше останалите в гасенето на кораба, без да допуска паниката да ги завладее и подготвяше защитата, в случай че някой от враговете ни се прехвърли на борда. През това време Мелинда Вилфорд тръгна към най-високата част на кърмата, откъдето щеше да има най-дорба видимост към противниковия катапулт, тъй като палубата в юта на кораба ни бе по-висока от тяхната.
◘ Ако имаш арбалет премини задължително на ► Епизод 179 (този избор не е включен в откъса)
В противен случай можеш:
◘ да помогнеш в гасенето на огъня и отбраната на Абаносовия Дракон ► Епизод 189 (този избор не е включен в откъса)
◘ да последваш Горвиш с готовност за абордаж ► Епизод 199
◘ или да се възползваш от суматохата и да се скриеш в трюма ► Епизод 209 (този избор не е включен в откъса)
- 199 -
Снишен прибягах към старборда и останах там приклекнал, на няколко метра от Горвиш. Около нас свистяха горящи стрели от противниковите стрелци, нашите пък ги обстрелваха от кърмата с няколко арбалета, а Мелинда успя да запрати две огнени кълбета към катапулта им. Корабите се приближаваха все повече и вече виждах ясно врговете ни, наредени на своя порт-сайд в готовност да посрещнат атаката ни. По въоръжението и бройката воини по никакъв начин не личеше да са търговци.
- Слушайте ме, морски зверове! – изкрещя Горвиш. – Искам да се разпределите по целия старборд и когато бордовете ни се ударят, да нападнете тези жалки ушати отрепки като един! Като смъртоносна вълна, която едновременно ще залее целия им кораб! Нито капка милост към който и да било, дръзнал да държи оръжие срещу нас!
„Абаносовият Дракон” беше толкова близо до другия плавателен съд, че вече чувах отчетливо виковете и на техния капитан.
- За честта на Силвалиари! – крещеше той – Нека избием до крак тази жалка сбирщина от разбойници и непрокопсаници!
Като гледах приближаващата стена от воини срещу нас и зажаднелия за кръв океан между корабите ме обзе такъв страх, какъвто не бях изпитвал досега. Само след секунди трябваше да се хвърля със скок към кораба на враговете над зловещия процеп, който щеше да се образува между двата плавателни съда, а отсреща щеше да ме посрещне някой, който с радост би ме посякал или би ме изблъскал във водата. За момент ми хрумна идеята да използвам някое от въжетата по мачтите и да се спусна отвъд защитниците, прелитайки над главите им. Нямах никакво време за колебание. Ако това беше решението ми, трябваше да действам веднага.
◘ Ако искаш да се спуснеш с въже на вражия кораб ► Епизод 204
◘ Ако изчакаш заедно с всики останали и просто прескочиш на борда на противниците ► Епизод 219
- 204 -
Втурнах се към грот мачтата и се покатерих по мрежата от въжета, опънати до нея. В настаналата суматоха никой не обърна внимание на това, което правех. По нея вече се бяха качили двама от моряците и освобождаваха горящите платна. Набелязах си едно подходящо въже, което бе завързано в края на грот-реята, освободих го и се наместих на такава позиция, че да успея добре да се залюлея и да прелетя над защитната линия на търговците. Планирах да се спусна към по-високата им носова част.
Когато двата кораба се сблъскаха, Горвиш и останалите с рев се нахвърлиха срещу враговете и търсеха пролуки в тяхната защита, място, през което да пробият и да се прехвърлят. Петнадесетина въжета с куки и две широки дъски свързваха двата кораба, а половин дузина мъже вече лежаха посечени. Няколко от нашите изпопадаха във водата, отблъснати от съпротивата. С моя план за щастие нямаше да имам такива притеснения. Хванах се здраво за въжето и с бясна скорост се люшнах към противниковата палуба. Прелятах с вик над главите на противниците и съюзниците си и точно както бях планувал се спуснах на носовата част от около метър и половина. За малко да се изльоскам по гръб, но все пак успях да падна на крака и да запазя равновесие. Извадих оръжието си и вдигнах поглед. В този момент осъзнах колко голяма грешка бях направил. Четирима от противниците се насочиха към мен и след секунди се оказах обграден и притиснат в носа на вражия кораб, отделен от своите. Само след миг тялото ми бе прорязано и намушкано на няколко места, а воините около мен се върнаха към защитната линия още преди да издъхна. Така прекарах последната минута от живота си под звуците на сражението, свит и кървящ сред въжетата на бака.
КРАЙ
♦ Това е трагичен край на твоето приключение. Ако все пак не искаш да започваш книгата отначало, запиши си кодова дума „край (204)” и продължи на ► Епизод 219
- 208 -
Запратих оръжието си по единия от тримата, то се завъртя и го удари, временно изкарвайки го от сражението. Аз вече се бях нахвърлил към втория от тях и с рев призовах Крено да атакува, но той не ме последва. Бях успял да се вкопча в набелязания от мен елф, когато другарят му ме прониза надълбоко отстрани в торса. Хватът ми отслабна, изблъскаха ме назад и ме посякоха още два пъти със сабите си, докато се свличах на палубата. Гърбът ми изтопурка глухо на дъсчения под и преди да дойде подкреплението, до мен падна и страхливецът, който не бе съумял да събере кураж и да ме последва в атаката. Така издъхнахме двамата, той загледан в небето над нас, а аз с лице към него, застинало в гримаса на болка и презрение.
КРАЙ
♦ Това е трагичен край на твоето приключение. Ако все пак не искаш да започваш книгата отначало, запиши си кодова дума „край (208)” и направи нов избор на ► Епизод 236
- 219 -
Реших да се придържам към заповедите на командващите и зачаках сигнала за атака на помощник-капитана. По-малко от десетина метра деляха бордовете на двата кораба.
- Пригответе куките! – извика гръмко Горвиш. – Хвъряйте на моя команда!
Търговците бяха събрали платната си, вероятно за да ги предпазят от поражения и двата кораба вече се движеха едва-едва. Въпреки това, дистанцията продължаваше да се скъсява.
- СЕГА! – викна вторият помощник капитан и петнадесетина куки полетяха към противниковия кораб.
Стовариха се пред моряците му, които за момент се бяха отдръпнали малко назад, но веднага след това се втурнаха да откачат куките и да секат важетата им. От двете страни захвърчаха ками и брадви и можех само да се моля някоя да не се забие в мен. Боцманът беше застанал наблизо и теглеше едно от въжетата. Приближих го и задърпах и аз, за да му помогна. „Абаносовият дракон” и другия кораб станаха идеално успоредни като коловози на коларски път и се заприближаваха един към друг. В централната си част техният борд беше около половин метър по-нисък от нашия, а разстоянието беше вече само три-четири метра. След още две дръпвания боцманът завърза въжето. В този миг двата кораба се сблъскаха с тътен някъде под нас и палубата се разтърси. Дъските виеха жално, а вълните бушуваха бясно в процепа между дървените чудовища. От ляво и дясно пиратите надигнаха по една огромна дървена плоскост, всяка широка около метър и дълга около пет. Досега те стояха подпрени напречно и не ми бяха направили впечатление. В долната си част имаха множество завити като куки остриета. Без да чакат повече команди, моряците ги спуснаха към борда на противниците ни, където дъските се впиха с трясък в дървото.
- АТАКААА! – изкрещя свирепо Дрейп и се хвърли отсреща.
Някои от останалите също запрескачаха, а другите започнаха да пробиват път през дървените мостове. Враговете ни също се скупчиха около тях, давайки сериозен отпор и неколцина от пиратите полетяха надолу във водата, изблъскани или посечени. Битката кипеше по цялото продължение на двата кораба, а аз търсех откъде да премина.
◘ Можех да опитам да прескоча малко по напред към носовата част, където противниците бяха по-нарядко ► Епизод 226 (този избор не е включен в откъса)
◘ А можех и да опитам да премина по една от дъските, без много много да се бутам сред първите ► Епизод 236
- 220 -
Така и не се свестих след тази битка. Физическото ми състояние последните дни и без друго не беше никак добро и организмът ми беше изтощен. Издъхнах почти моментално, преди някой да успее да ми се притече на помощ.
КРАЙ
♦ Това е трагичен край на твоето приключение. Ако все пак не искаш да започваш книгата отначало, запиши си кодова дума „край (220)” и премини на ► Епизод 230
- 229 -
Направих няколко неуспешни яростни замаха по единия от противниците ми, като той отстъпваше назад, а аз правех крачка след крачка към него и се опитвах да пробия отчаяната му защита. В същия момент другият елф, който се намираше в дясно от мен, издебна поредния ми замах и ме прободе със сабята си. Болеше зверски, но все пак не толкова, че да загубя изцяло власт над тялото си.
◘ Продължих да се бия до последни сили ► Епизод 233
◘ Прецених, че е по-добре да падна сега, с надеждата противниците да ме пожалят или пренебрегнат ► Епизод 243
- 230 -
Когато се свестих видях Мелинда Вилфорд над себе си. Бях отворил леко очи, но преди да събера сили да кажа нещо тя ми удари още няколко шамара, явно неразделна част от методите ú за свестяване на ранени хора. Бавно протегнах ръка и разтрих бузата си. Главата ми бе толкова замаяна, че допирът беше странен и гаделичкащ, вместо отчетлив.
- Ще живее – извърна глава тя назад и после пак ме погледна.
*** Това е край на откъса, при който Котаракът оживява, но не успява да впечатли никого с участието си в битката и не достига до постижение, което да го облагодетелства по-нататък в книгата.
- 233 -
Едва посрещнах последните няколко удара, като вече не бях способен напълно да ги отразя, а само притъпявах силата им и се отмествах и прикривах така, че да не поразяват витални места по тялото ми. Погледът ми се размъти и загубих съзнание още преди да падна.
♦ Имаш ли някоя от кодовите думи „омар” или „камшик”? Избери наслуки, тъй като тези кодови думи се получават преди началото на откъса.
◘ Да ► Епизод 220
◘ Не ► Епизод 230
- 236 -
Няколко пирати прекосиха един след друг пред мен по лявата дъска. Още преди да стъпи на отсрещния борд, първият бе намушкан и изблъскан. Той полетя надолу между двата кораба с вик от болка и ужас. Друг се свлече на земята с няколко прободни рани. Останалите се нахвърлихме върху враговете си и успяхме да си отвоюваме малко пространство на противниковата палуба, но на цената на още една жертва – кормчията от нощната вахта падна посечен в краката ни. Сега бяхме само аз и юнгата Крено, човек, малко по-възрастен от мен. Той стискаше кортика си срещу елфите със страх в очите и трепереща ръка, опрял гръб към парапета.
Малцината останали на „Абаносовия дракон” се насочиха към другата дъска, където нашите бяха успели да пробият и така се оказахме двама човека, изолирани срещу противниците. За щастие срещу нас останаха само трима, а другите се втурнаха да помагат към шканеца и кърмовата част, призовани от техния капитан.
● Ако имаш кодова дума „играч” премини на ► Епизод 261
♦ В противен случай избери как да действаш:
◘ Хвърлих оръжието си по единия от враговете и се нахвърлих да сграбча другия ► Епизод 208
◘ Впуснах се в атака срещу враговете ► Епизод 229
◘ Останах плътно до съюзника си, така че и двамата да сме с гръб към борда ► Епизод 254
- 243 -
Отпуснах тялото си и полетях към земята, като въпреки болката опитах да отреагирам трезво на ситуацията и да убедя противниците си, че са ме неутрализирали.
♦ Владееш ли умението „Заблуда” (11)?
◘ Да ► Епизод 266
◘ Не ► Епизод 256
- 254 -
Двамата приехме дефанзивни позиции и без да допускаме пролука помежду ни се отбранявахме срещу елфите. Първоначално ни атакуваха едновременно, но се налагаше да се бият толкова на тясно, че по-скоро си пречеха. Единият от тях нападна малко по-рисковано Крено, провирайки се между двама ни. Аз обаче съумях да отблъсна другаря му и веднага го промуших с оръжието си, а Крено го довърши от другата страна. Основната битка също се развиваше добре и скоро щяха да ни се притекат на помощ.
◘ Възползвах се от момента и атакувах противниците си агресивно сега, когато бяха разколебани ► Епизод 259
◘ Атакувах, но без да бързам и да предприемам рисковани действия ► Епизод 264
◘ Продължих да се браня, почти без да атакувам ► Епизод 269
- 256 -
При падането подсъзнанетелно, но все пак възможно най-потайно, подложих леко ръка, за да умекотя удара, след което веднага се отпуснах „безжизнено” и затворих очи. В същия момент усетих пробождане в гърба ми. Разтърсиха ме конвулсии, кръв бликна от устата ми и отново се отпуснах неподвижно, този път без да се налага да се преструвам.
КРАЙ
♦ Това е трагичен край на твоето приключение. Ако все пак не искаш да започваш книгата отначало, запиши си кодова дума „край (256)” и продължи на ► Епизод 230
- 259 -
Докато двата елфа смаяно гледаха с разпуснат гард как другаря им се свлича на палубата, аз се хвърлих изведнъж към тях и замахнах към гърлото на по-близкия, като само миг след това мислех да се извъртя и да нападна и другия.
♦ Владееш ли някое от уменията „Ножове” (11) или „Смъртоносни поражения” (11)?
◘ Да ► Епизод 262
◘ Не ► Епизод 229
- 261 -
Оттук започва походова ти битка с трите войни от елфическата раса. Единият от тях се е фокусирал основно върху Крено, така че твоята битка ще бъде реално срещу двама от тях. На всеки свой ход имаш избор дали да атакуваш или да потърсиш възможно най-дефанзивните позиция и действия:
- Ако атакуваш, следващия път, когато дойде реда на елфите, си изложен на атаките на двама от тях (но това е само до момента, докато не повалиш първия)
- Ако не атакуваш, само един от елфите успява да направи ефективна атака срещу теб
- През първия ход те атакуват двама, ако инициативата им е по-висока от твоята, а ако твоята е по-висока, всичко зависи от решението ти (както в следващите ходове)
Статистиките на Елф Войн 1 и 2:
- Сила 6, Ловкост 11
- Атака 10, Щети 1 зар + 3 (3).
- Защита 18, Предпазване 0
- Живот 30
- Максимална продължителност: 10 хода
В случай че животът ти стане равен или по-малък от 15, можеш да се престориш, че губиш съзнание, но само веднага след успешна противникова атака ► Епизод 243
◘ Ако победиш ► Епизод 262
◘ Ако минат десетте хода без победа за някоя от страните ► Епизод 269
◘ Ако Животът ти стане нула или по-малко ► Епизод 233
- 262 -
След още няколко замаха и с малко помощ от Крено, трите елфа лежаха мъртви в краката ми – един посечен, един с прерязано гърло и последният с няколко прободни рани в областта на корема. Ризата ми беше оплискана с кръв, а ръцете ми – целите омазани, но аз самият не бях получил рани, които да са прекалено тежки и можех да помогна още в битката. Вдигнах поглед от повалените противници и огледах ситуацията около себе си.
♦ Добави си 4 точки Респект, запиши си кодова дума „злато” .
*** Това е най-успешният край на този откъс, в който не само успяваш да оцелееш и да се справиш с противниците си, а и достигаш до възможност в последствие да направиш голям подвиг в битката и да впечатлиш значително всички на „Абаносовия дракон”
- 264 -
Осмелих се да подходя малко по-нападателно към своите противници, след като бяха останали само двама.
◘ Ако владееш умението „Ножове” (15) на майсотрско ниво ► Епизод 262
◘ Ако владееш умението „Ножове” (11) на основно ниво и имаш кинжал ► Епизод 262
◘ В противен случай се налага да наблегнеш повече на защитата си ► Епизод 269
- 266 -
Проснах се безжизнен на палубата като отсечен дъб, а главата ми се удари в дървения под и подскочи. Застинах така, със затворени очи и полуотворена уста, пренебрегвайки болката. Напрежението от следващите няколко секунди бе толкова силно, че вероятно е довело до побеляването на някой и друг косъм в косата ми. Удар не последва. Изчаках още малко и бавно изпуснах въздуха, който дотогава бях задържал. Около мен се чуваха викове, тропот и звънтене на мечове, но не се изкуших да погледна дори и за миг, преди положението да утихне.
След минута отворих леко очи, но дори и по звуците знаех, че и последните елфи вече се бяха предали. Надигнах се със замаян поглед и стискайки зъби от болка. С малко помощ се върнах обратно на Дракона, където Мелинда раздаде мехлеми на мен и останалите ранени и ми помогна да намажа раните си.
*** Това е край на откъса, при който Котаракът оживява, независимо от предходните кодови думи, но не успява да впечатли никого с участието си в битката и не достига до постижение, което да го облагодетелства по-нататък в книгата. Въпреки това постижението не е лошо.
- 269 -
Сражавах се предпазливо и двамата с Крено успяхме да удържим атаките на противниците ни до момента, в който нашите съюзници надделяха тотално и няколко човека, начело с боцмана, ни се притекоха на помощ. Елфите дори не си и помислиха да продължат сражението, захвърлиха оръжията си и се предадоха.
♦ Добави си 2 точки Респект, запиши си кодова дума „сребро”…
*** Това е успешен край на този откъс, в който успяваш да оцелееш и да се справиш с противниците си, печелейки Респект пред екипажа на Абаносовия Дракон. Все пак изходът от тази ситуация може да е и по-добър.