“Котаракът и Абаносовия Дракон” — откъс от морска битка

- Акро­ба­ти­ка, Бди­тел­ност, Заблу­да, Ножо­ве, Прикри­ва­не и Смър­то­нос­ни поражения.

„Кота­ра­кът и Аба­но­со­вия Дра­кон” може да бъде игра­на по две раз­лич­ни сис­те­ми,  но би било слож­но тук да се обяс­ня­ват пра­ви­ла­та на една­та и дру­га­та. Откъ­сът цели да преста­ви игра­та по стан­дар­т­ни­те, по-опрос­те­ни пре­ви­ла, кои­то не включ­ват бит­ки, заро­ве, слож­ни днев­ни­ци и раз­пре­де­ля­не на точ­ки за уме­ния и характеристики.

Все пак, за люби­те­ли­те на кни­ги-игри с по-раз­ши­ре­ни пра­ви­ла, е вклю­чен и епи­зод 261, в кой­то е даде­на и бит­ка във вида, необ­хо­дим за игра­е­щи­те по пра­ви­ла­та за напред­на­ли. Без обяс­не­ни­я­та на тези пра­ви­ла той няма да ви даде пре­ка­ле­но мно­го инфор­ма­ция, но все пак може да го разгледате.

Веро­ят­но ще забе­ле­жи­те и циф­ри­те в ско­би (напри­мер 11 или 15), кои­то се пол­з­ват при про­вер­ки на уме­ни­я­та от тези игра­чи, пред­по­чи­та­щи хвър­ля­не на заро­ве и детайл­но раз­пре­де­ля­не на точ­ки­те за уме­ни­я­та. Ако жела­е­те да проб­ва­те този вари­ант, вмес­то да изби­ра­те две от гор­ни­те шест уме­ния, раз­пре­де­ле­те 15 точ­ки на тях как­то наме­ри­те за доб­ре. Про­вер­ки­те са на прин­ци­па (2 зара + ниво на уме­ни­е­то), като ако резул­та­тът  е по-голям или равен на посо­че­но­то в ско­би­те чис­ло се счи­та, че чита­те­лят вла­дее умението.

* * *

С ужас гле­дах как зло­ве­ща­та маши­на се изпъ­на и към нас поле­тя смър­то­но­сен дъжд от горя­щи отлом­ки. Фини­гън и Гор­виш кре­щя­ха запо­ве­ди, но в наста­на­ла­та сума­то­ха не успях да чуя и по-ско­ро въз­при­е­ма думи­те им. На метър от мен се раз­би огром­но пар­че и покри палу­ба­та с тъм­на горя­ща смес. Дру­ги отлом­ки про­дуп­чи­ха и под­па­ли­ха плат­на­та на грот­мач­та­та, а един от моря­ци­те, кой­то няма­ше къс­мет, пад­на пова­лен и пламтящ.

Два­та кора­ба щяха да сблъс­кат бор­до­ве­те си до някол­ко мину­ти. Гор­виш и заде­ле­на­та му гру­па се бяха наре­дил на стар­бор­да, в готов­ност пър­во да хвър­лят куки­те, а после да нале­тят на абордаж.

Фини­гън орга­ни­зи­ра­ше оста­на­ли­те в гасе­не­то на кора­ба, без да допус­ка пани­ка­та да ги завла­дее и под­гот­вя­ше защи­та­та, в слу­чай че някой от вра­го­ве­те ни се прехвър­ли на бор­да. През това вре­ме Мелин­да Вил­форд тръг­на към най-висо­ка­та част на кър­ма­та, откъ­де­то щеше да има най-дорба види­мост към про­тив­ни­ко­вия ката­пулт, тъй като палу­ба­та в юта на кора­ба ни бе по-висо­ка от тяхната.

◘ Ако имаш арба­лет пре­ми­ни задъл­жи­тел­но на ► Епи­зод 179 (този избор не е вклю­чен в откъса)

В про­ти­вен слу­чай можеш:

◘  да помог­неш в гасе­не­то на огъ­ня и отбра­на­та на Аба­но­со­вия Дра­кон ► Епи­зод 189 (този избор не е вклю­чен в откъса)

◘ да послед­ваш Гор­виш с готов­ност за абор­даж ► Епи­зод 199

◘ или да се въз­пол­з­ваш от сума­то­ха­та и да се скри­еш в трю­ма ► Епи­зод 209 (този избор не е вклю­чен в откъса)

- 199 -

Сни­шен при­бя­гах към стар­бор­да и оста­нах там приклек­нал, на някол­ко мет­ра от Гор­виш. Око­ло нас свис­тя­ха горя­щи стре­ли от про­тив­ни­ко­ви­те стрел­ци, наши­те пък ги обстрел­ва­ха от кър­ма­та с някол­ко арба­ле­та, а Мелин­да успя да запра­ти две огне­ни къл­бе­та към ката­пул­та им. Кора­би­те се прибли­жа­ва­ха все пове­че и вече виж­дах ясно врго­ве­те ни, наре­де­ни на своя порт-сайд в готов­ност да посрещ­нат ата­ка­та ни. По въо­ръ­же­ни­е­то и брой­ка­та вои­ни по ника­къв начин не личе­ше да са търговци.

- Слу­шай­те ме, мор­с­ки зве­ро­ве! – изкре­щя Гор­виш. – Искам да се раз­пре­де­ли­те по целия стар­борд и кога­то бор­до­ве­те ни се уда­рят, да напад­не­те тези жал­ки уша­ти отреп­ки като един! Като смър­то­нос­на въл­на, коя­то еднов­ре­мен­но ще залее целия им кораб! Нито кап­ка милост към кой­то и да било, дръз­нал да дър­жи оръ­жие сре­щу нас!

„Аба­но­со­ви­ят Дра­кон” беше тол­ко­ва бли­зо до дру­гия пла­ва­те­лен съд, че вече чувах отчет­ли­во вико­ве­те и на тех­ния капитан.

- За чест­та на Сил­ва­ли­а­ри! – кре­ще­ше той – Нека изби­ем до крак тази жал­ка сбир­щи­на от раз­бой­ни­ци и непрокопсаници!

Като гле­дах прибли­жа­ва­ща­та сте­на от вои­ни сре­щу нас и зажад­не­лия за кръв оке­ан меж­ду кора­би­те ме обзе такъв страх, какъв­то не бях изпит­вал досе­га. Само след секун­ди тряб­ва­ше да се хвър­ля със скок към кора­ба на вра­го­ве­те над зло­ве­щия про­цеп, кой­то щеше да се обра­зу­ва меж­ду два­та пла­ва­тел­ни съда, а отсре­ща щеше да ме посрещ­не някой, кой­то с радост би ме пося­кал или би ме изблъс­кал във вода­та. За момент ми хрум­на иде­я­та да изпол­з­вам някое от въже­та­та по мач­ти­те и да се спус­на отвъд защит­ни­ци­те, пре­ли­тай­ки над гла­ви­те им. Нямах никак­во вре­ме за коле­ба­ние. Ако това беше реше­ни­е­то ми, тряб­ва­ше да дейс­т­вам веднага.

◘ Ако искаш да се спус­неш с въже на вра­жия кораб ► Епи­зод 204

◘ Ако изча­каш заед­но с вси­ки оста­на­ли и просто преско­чиш на бор­да на про­тив­ни­ци­те ► Епи­зод 219

- 204 -

Втур­нах се към грот мач­та­та и се пока­те­рих по мре­жа­та от въже­та, опъ­на­ти до нея. В наста­на­ла­та сума­то­ха никой не обър­на вни­ма­ние на това, кое­то пра­вех. По нея вече се бяха качи­ли два­ма от моря­ци­те и осво­бож­да­ва­ха горя­щи­те плат­на. Набе­ля­зах си едно под­хо­дя­що въже, кое­то бе завър­за­но в края на грот-рея­та, осво­бо­дих го и се намес­тих на така­ва пози­ция, че да успея доб­ре да се залю­лея и да пре­ле­тя над защит­на­та линия на тър­гов­ци­те. Пла­ни­рах да се спус­на към по-висо­ка­та им носо­ва част.

Кога­то два­та кора­ба се сблъс­ка­ха, Гор­виш и оста­на­ли­те с рев се нахвър­ли­ха сре­щу вра­го­ве­те и тър­се­ха про­лу­ки в тях­на­та защи­та, мяс­то, през кое­то да про­би­ят и да се прехвър­лят. Пет­на­де­се­ти­на въже­та с куки и две широ­ки дъс­ки свър­з­ва­ха два­та кора­ба, а поло­вин дузи­на мъже вече лежа­ха посе­че­ни. Някол­ко от наши­те изпо­па­да­ха във вода­та, отблъс­на­ти от съп­ро­ти­ва­та. С моя план за щас­тие няма­ше да имам таки­ва при­тес­не­ния. Хва­нах се здра­во за въже­то и с бяс­на ско­рост се люш­нах към про­тив­ни­ко­ва­та палу­ба. Пре­ля­тах с вик над гла­ви­те на про­тив­ни­ци­те и съюз­ни­ци­те си и точ­но как­то бях пла­ну­вал се спус­нах на носо­ва­та част от око­ло метър и поло­ви­на. За мал­ко да се изльос­кам по гръб, но все пак успях да пад­на на кра­ка и да запа­зя рав­но­ве­сие. Изва­дих оръ­жи­е­то си и вдиг­нах поглед. В този момент осъз­нах кол­ко голя­ма греш­ка бях напра­вил. Чети­ри­ма от про­тив­ни­ци­те се насо­чи­ха към мен и след секун­ди се ока­зах обгра­ден и при­тис­нат в носа на вра­жия кораб, отде­лен от сво­и­те. Само след миг тяло­то ми бе про­ря­за­но и намуш­ка­но на някол­ко мес­та, а вои­ни­те око­ло мен се вър­на­ха към защит­на­та линия още пре­ди да издъх­на. Така пре­ка­рах послед­на­та мину­та от живо­та си под зву­ци­те на сра­же­ни­е­то, свит и кър­вящ сред въже­та­та на бака.

КРАЙ

♦ Това е тра­ги­чен край на тво­е­то приклю­че­ние. Ако все пак не искаш да започ­ваш кни­га­та отна­ча­ло, запи­ши си кодо­ва дума „край (204)” и про­дъл­жи на ► Епи­зод 219

- 208 -

Запра­тих оръ­жи­е­то си по еди­ния от три­ма­та, то се завър­тя и го уда­ри, вре­мен­но изкар­вай­ки го от сра­же­ни­е­то. Аз вече се бях нахвър­лил към вто­рия от тях и с рев при­зо­вах Кре­но да ата­ку­ва, но той не ме послед­ва. Бях успял да се вкоп­ча в набе­ля­за­ния от мен елф, кога­то дру­га­рят му ме про­ни­за надъл­бо­ко отстра­ни в тор­са. Хва­тът ми отслаб­на, изблъс­ка­ха ме назад и ме пося­ко­ха още два пъти със саби­те си, дока­то се свли­чах на палу­ба­та. Гър­бът ми изто­пур­ка глу­хо на дъс­че­ния под и пре­ди да дой­де под­креп­ле­ни­е­то, до мен пад­на и страх­ли­ве­цът, кой­то не бе съу­мял да събе­ре кураж и да ме послед­ва в ата­ка­та. Така издъх­нах­ме два­ма­та, той загле­дан в небе­то над нас, а аз с лице към него, засти­на­ло в гри­ма­са на бол­ка и презрение.

КРАЙ

♦ Това е тра­ги­чен край на тво­е­то приклю­че­ние. Ако все пак не искаш да започ­ваш кни­га­та отна­ча­ло, запи­ши си кодо­ва дума „край (208)” и напра­ви нов избор на ► Епи­зод 236

- 219 -

Реших да се при­дър­жам към запо­ве­ди­те на коман­д­ва­щи­те и зача­ках сиг­на­ла за ата­ка на помощ­ник-капи­та­на. По-мал­ко от десе­ти­на мет­ра деля­ха бор­до­ве­те на два­та кораба.

- При­гот­ве­те куки­те! – изви­ка гръм­ко Гор­виш. – Хвъ­ряй­те на моя команда!

Тър­гов­ци­те бяха съб­ра­ли плат­на­та си, веро­ят­но за да ги пред­па­зят от пора­же­ния и два­та кора­ба вече се дви­же­ха едва-едва. Въп­ре­ки това, дис­тан­ци­я­та про­дъл­жа­ва­ше да се скъсява.

- СЕГА! – вик­на вто­ри­ят помощ­ник капи­тан и пет­на­де­се­ти­на куки поле­тя­ха към про­тив­ни­ко­вия кораб.

Сто­ва­ри­ха се пред моря­ци­те му, кои­то за момент се бяха отдръп­на­ли мал­ко назад, но вед­на­га след това се втур­на­ха да отка­чат куки­те и да секат важе­та­та им. От две­те стра­ни захвър­ча­ха ками и брад­ви и можех само да се моля някоя да не се забие в мен. Боц­ма­нът беше заста­нал набли­зо и тег­ле­ше едно от въже­та­та. Прибли­жих го и задър­пах и аз, за да му помог­на. „Аба­но­со­ви­ят дра­кон” и дру­гия кораб ста­на­ха иде­ал­но успо­ред­ни като коло­во­зи на колар­с­ки път и се заприб­ли­жа­ва­ха един към друг. В цен­т­рал­на­та си част тех­ни­ят борд беше око­ло поло­вин метър по-нисък от нашия, а раз­сто­я­ни­е­то беше вече само три-чети­ри мет­ра. След още две дръп­ва­ния боц­ма­нът завър­за въже­то. В този миг два­та кора­ба се сблъс­ка­ха с тътен някъ­де под нас и палу­ба­та се раз­тър­си. Дъс­ки­те вие­ха жал­но, а въл­ни­те бушу­ва­ха бяс­но в про­це­па меж­ду дър­ве­ни­те чудо­ви­ща. От ляво и дяс­но пира­ти­те надиг­на­ха по една огром­на дър­ве­на плос­кост, вся­ка широ­ка око­ло метър и дъл­га око­ло пет. Досе­га те сто­я­ха под­пре­ни напреч­но и не ми бяха напра­ви­ли впе­чат­ле­ние. В дол­на­та си част има­ха мно­жес­т­во зави­ти като куки ост­ри­е­та. Без да чакат пове­че коман­ди, моря­ци­те ги спус­на­ха към бор­да на про­тив­ни­ци­те ни, къде­то дъс­ки­те се впи­ха с тря­сък в дървото.

- АТА­КА­АА! – изкре­щя сви­ре­по Дрейп и се хвър­ли отсреща.

Някои от оста­на­ли­те също запрес­ка­ча­ха, а дру­ги­те започ­на­ха да про­би­ват път през дър­ве­ни­те мос­то­ве. Вра­го­ве­те ни също се скуп­чи­ха око­ло тях, давай­ки сери­о­зен отпор и некол­ци­на от пира­ти­те поле­тя­ха надо­лу във вода­та, изблъс­ка­ни или посе­че­ни. Бит­ка­та кипе­ше по цяло­то про­дъл­же­ние на два­та кора­ба, а аз тър­сех откъ­де да премина.

◘ Можех да опи­там да преско­ча мал­ко по напред към носо­ва­та част, къде­то про­тив­ни­ци­те бяха по-наряд­ко ► Епи­зод 226 (този избор не е вклю­чен в откъса)

◘ А можех и да опи­там да пре­ми­на по една от дъс­ки­те, без мно­го мно­го да се бутам сред пър­ви­те ► Епи­зод 236

- 220 -

Така и не се свес­тих след тази бит­ка. Физи­чес­ко­то ми със­то­я­ние послед­ни­те дни и без дру­го не беше никак добро и орга­низ­мът ми беше изто­щен. Издъх­нах поч­ти момен­тал­но, пре­ди някой да успее да ми се при­те­че на помощ.

КРАЙ

♦ Това е тра­ги­чен край на тво­е­то приклю­че­ние. Ако все пак не искаш да започ­ваш кни­га­та отна­ча­ло, запи­ши си кодо­ва дума „край (220)” и пре­ми­ни на ► Епи­зод 230

- 229 -

Напра­вих някол­ко неус­пеш­ни ярос­т­ни зама­ха по еди­ния от про­тив­ни­ци­те ми, като той отстъп­ва­ше назад, а аз пра­вех крач­ка след крач­ка към него и се опит­вах да про­бия отча­я­на­та му защи­та. В същия момент дру­ги­ят елф, кой­то се нами­ра­ше в дяс­но от мен, издеб­на поред­ния ми замах и ме про­бо­де със сабя­та си. Боле­ше звер­с­ки, но все пак не тол­ко­ва, че да загу­бя изця­ло власт над тяло­то си.

◘ Про­дъл­жих да се бия до послед­ни сили ► Епи­зод 233

◘ Пре­це­них, че е по-доб­ре да пад­на сега, с надеж­да­та про­тив­ни­ци­те да ме пожа­лят или пре­неб­рег­нат ► Епи­зод 243

- 230 -

Кога­то се свес­тих видях Мелин­да Вил­форд над себе си. Бях отво­рил леко очи, но пре­ди да събе­ра сили да кажа нещо тя ми уда­ри още някол­ко шама­ра, явно нераз­дел­на част от мето­ди­те ú за свес­тя­ва­не на ране­ни хора. Бав­но про­тег­нах ръка и раз­трих буза­та си. Гла­ва­та ми бе тол­ко­ва зама­я­на, че допи­рът беше стра­нен и гаде­лич­кащ, вмес­то отчетлив.

- Ще живее – извър­на гла­ва тя назад и после пак ме погледна.

*** Това е край на откъ­са, при кой­то Кота­ра­кът ожи­вя­ва, но не успя­ва да впе­чат­ли нико­го с учас­ти­е­то си в бит­ка­та и не дости­га до пости­же­ние, кое­то да го обла­го­де­тел­с­т­ва по-ната­тък в книгата.

- 233 -

Едва посрещ­нах послед­ни­те някол­ко уда­ра, като вече не бях спо­со­бен напъл­но да ги отра­зя, а само при­тъ­пя­вах сила­та им и се отмес­т­вах и прикри­вах така, че да не пора­зя­ват витал­ни мес­та по тяло­то ми. Погле­дът ми се раз­мъ­ти и загу­бих съз­на­ние още пре­ди да падна.

♦ Имаш ли някоя от кодо­ви­те думи „омар” или „кам­шик”? Избе­ри наслу­ки, тъй като тези кодо­ви думи се полу­ча­ват пре­ди нача­ло­то на откъса.

◘ Да ► Епи­зод 220

◘ Не ► Епи­зод 230

- 236 -

Някол­ко пира­ти пре­ко­си­ха един след друг пред мен по лява­та дъс­ка. Още пре­ди да стъ­пи на отсрещ­ния борд, пър­ви­ят бе намуш­кан и изблъс­кан. Той поле­тя надо­лу меж­ду два­та кора­ба с вик от бол­ка и ужас. Друг се свле­че на земя­та с някол­ко про­бод­ни рани. Оста­на­ли­те се нахвър­лих­ме вър­ху вра­го­ве­те си и успях­ме да си отво­ю­ва­ме мал­ко прост­ран­с­т­во на про­тив­ни­ко­ва­та палу­ба, но на цена­та на още една жер­т­ва – корм­чи­я­та от нощ­на­та вах­та пад­на посе­чен в кра­ка­та ни. Сега бях­ме само аз и юнга­та Кре­но, човек, мал­ко по-въз­рас­тен от мен. Той стис­ка­ше кор­ти­ка си сре­щу елфи­те със страх в очи­те и тре­пе­ре­ща ръка, опрял гръб към парапета.

Мал­ци­на­та оста­на­ли на „Аба­но­со­вия дра­кон” се насо­чи­ха към дру­га­та дъс­ка, къде­то наши­те бяха успе­ли да про­би­ят и така се ока­зах­ме два­ма чове­ка, изо­ли­ра­ни сре­щу про­тив­ни­ци­те. За щас­тие сре­щу нас оста­на­ха само три­ма, а дру­ги­те се втур­на­ха да пома­гат към шка­не­ца и кър­мо­ва­та част, при­зо­ва­ни от тех­ния капитан.

● Ако имаш кодо­ва дума „играч”  пре­ми­ни на ► Епи­зод 261

♦ В про­ти­вен слу­чай избе­ри как да действаш:

◘ Хвър­лих оръ­жи­е­то си по еди­ния от вра­го­ве­те и се нахвър­лих да сграб­ча дру­гия ► Епи­зод 208

◘ Впус­нах се в ата­ка сре­щу вра­го­ве­те ► Епи­зод 229

◘ Оста­нах плът­но до съюз­ни­ка си, така че и два­ма­та да сме  с гръб към бор­да ► Епи­зод 254

- 243 -

Отпус­нах тяло­то си и поле­тях към земя­та, като въп­ре­ки бол­ка­та опи­тах да отре­а­ги­рам трез­во на ситу­а­ци­я­та и да убе­дя про­тив­ни­ци­те си, че са ме неутрализирали.

♦ Вла­де­еш ли уме­ни­е­то „Заблу­да” (11)?

◘ Да ► Епи­зод 266

◘ Не ► Епи­зод 256

- 254 -

Два­ма­та при­ех­ме дефан­зив­ни пози­ции и без да допус­ка­ме про­лу­ка помеж­ду ни се отбра­ня­вах­ме сре­щу елфи­те. Пър­во­на­чал­но ни ата­ку­ва­ха еднов­ре­мен­но, но се нала­га­ше да се бият тол­ко­ва на тяс­но, че по-ско­ро си пре­че­ха. Еди­ни­ят от тях напад­на мал­ко по-рис­ко­ва­но Кре­но, про­ви­рай­ки се меж­ду два­ма ни. Аз оба­че съу­мях да отблъс­на дру­га­ря му и вед­на­га го про­му­ших с оръ­жи­е­то си, а Кре­но го довър­ши от дру­га­та стра­на. Основ­на­та бит­ка също се раз­ви­ва­ше доб­ре и ско­ро щяха да ни се при­те­кат на помощ.

◘ Въз­пол­з­вах се от момен­та и ата­ку­вах про­тив­ни­ци­те си агре­сив­но сега, кога­то бяха раз­ко­ле­ба­ни ► Епи­зод 259

◘ Ата­ку­вах, но без да бър­зам и да пред­при­е­мам рис­ко­ва­ни дейс­т­вия ► Епи­зод 264

◘ Про­дъл­жих да се бра­ня, поч­ти без да ата­ку­вам ► Епи­зод 269

- 256 -

При пада­не­то под­съз­на­не­тел­но, но все пак въз­мож­но най-потай­но, под­ло­жих леко ръка, за да уме­ко­тя уда­ра, след кое­то вед­на­га се отпус­нах „без­жиз­не­но” и затво­рих очи. В същия момент усе­тих про­бож­да­не в гър­ба ми. Раз­тър­си­ха ме кон­вул­сии, кръв блик­на от уста­та ми и отно­во се отпус­нах непод­виж­но, този път без да се нала­га да се преструвам.

КРАЙ

♦ Това е тра­ги­чен край на тво­е­то приклю­че­ние. Ако все пак не искаш да започ­ваш кни­га­та отна­ча­ло, запи­ши си кодо­ва дума „край (256)” и про­дъл­жи на ► Епи­зод 230

- 259 -

Дока­то два­та елфа сма­я­но гле­да­ха с раз­пус­нат гард как дру­га­ря им се свли­ча на палу­ба­та, аз се хвър­лих извед­нъж към тях и замах­нах към гър­ло­то на по-близ­кия, като само миг след това мис­лех да се извър­тя и да напад­на и другия.

♦ Вла­де­еш ли някое от уме­ни­я­та  „Ножо­ве” (11) или „Смър­то­нос­ни пора­же­ния” (11)?

◘ Да ► Епи­зод 262

◘ Не ► Епи­зод 229

- 261 -

Оттук започ­ва похо­до­ва ти бит­ка с три­те вой­ни от елфи­чес­ка­та раса. Еди­ни­ят от тях се е фоку­си­рал основ­но вър­ху Кре­но, така че тво­я­та бит­ка ще бъде реал­но сре­щу два­ма от тях. На все­ки свой ход имаш избор дали да ата­ку­ваш или да потър­сиш въз­мож­но най-дефан­зив­ни­те пози­ция и действия:

-  Ако ата­ку­ваш, след­ва­щия път, кога­то дой­де реда на елфи­те, си изло­жен на ата­ки­те на два­ма от тях (но това е само до момен­та, дока­то не пова­лиш първия)

- Ако не ата­ку­ваш, само един от елфи­те успя­ва да напра­ви ефек­тив­на ата­ка сре­щу теб

- През пър­вия ход те ата­ку­ват два­ма, ако ини­ци­а­ти­ва­та им е по-висо­ка от тво­я­та, а ако тво­я­та е по-висо­ка, всич­ко зави­си от реше­ни­е­то ти (как­то в след­ва­щи­те ходове)

Ста­тис­ти­ки­те на Елф Войн 1 и 2:

- Сила 6, Лов­кост 11

- Ата­ка 10, Щети 1 зар + 3 (3).

- Защи­та 18, Пред­паз­ва­не 0

- Живот 30

- Мак­си­мал­на про­дъл­жи­тел­ност: 10 хода

В слу­чай че живо­тът ти ста­не равен или по-малък от 15, можеш да се престо­риш, че губиш съз­на­ние, но само вед­на­га след успеш­на про­тив­ни­ко­ва ата­ка ► Епи­зод 243

◘ Ако побе­диш ► Епи­зод 262

◘ Ако минат десет­те хода без побе­да за някоя от стра­ни­те  ► Епи­зод 269

◘ Ако Живо­тът ти ста­не нула или по-мал­ко ► Епи­зод 233

- 262 -

След още някол­ко зама­ха и с мал­ко помощ от Кре­но, три­те елфа лежа­ха мър­т­ви в кра­ка­та ми – един посе­чен, един с пре­ря­за­но гър­ло и послед­ни­ят с някол­ко про­бод­ни рани в област­та на коре­ма. Риза­та ми беше оплис­ка­на с кръв, а ръце­те ми – цели­те ома­за­ни, но аз сами­ят не бях полу­чил рани, кои­то да са пре­ка­ле­но теж­ки и можех да помог­на още в бит­ка­та. Вдиг­нах поглед от пова­ле­ни­те про­тив­ни­ци и огле­дах ситу­а­ци­я­та око­ло себе си.

♦ Доба­ви си 4 точ­ки Рес­пект, запи­ши си кодо­ва дума „зла­то” .

*** Това е най-успеш­ни­ят край на този откъс, в кой­то не само успя­ваш да оце­ле­еш и да се спра­виш с про­тив­ни­ци­те си, а и дости­гаш до въз­мож­ност в послед­с­твие да напра­виш голям под­виг в бит­ка­та и да впе­чат­лиш зна­чи­тел­но всич­ки на „Аба­но­со­вия дракон”

- 264 -

Осме­лих се да под­хо­дя мал­ко по-напа­да­тел­но към сво­и­те про­тив­ни­ци, след като бяха оста­на­ли само двама.

◘ Ако вла­де­еш уме­ни­е­то „Ножо­ве” (15) на май­сотрс­ко ниво ► Епи­зод 262

◘ Ако вла­де­еш уме­ни­е­то „Ножо­ве” (11) на основ­но ниво и имаш кин­жал ► Епи­зод 262

◘ В про­ти­вен слу­чай се нала­га да наблег­неш пове­че на защи­та­та си ► Епи­зод 269

- 266 -

Проснах се без­жиз­нен на палу­ба­та като отсе­чен дъб, а гла­ва­та ми се уда­ри в дър­ве­ния под и под­ско­чи. Засти­нах така, със затво­ре­ни очи и полу­от­во­ре­на уста, пре­неб­рег­вай­ки бол­ка­та. Напре­же­ни­е­то от след­ва­щи­те някол­ко секун­ди бе тол­ко­ва сил­но, че веро­ят­но е дове­ло до побе­ля­ва­не­то на някой и друг косъм в коса­та ми. Удар не послед­ва. Изча­ках още мал­ко и бав­но изпус­нах въз­ду­ха, кой­то дото­га­ва бях задър­жал. Око­ло мен се чува­ха вико­ве, тро­пот и звън­те­не на мечо­ве, но не се изку­ших да поглед­на дори и за миг, пре­ди поло­же­ни­е­то да утихне.

След мину­та отво­рих леко очи, но дори и по зву­ци­те зна­ех, че и послед­ни­те елфи вече се бяха пре­да­ли. Надиг­нах се със зама­ян поглед и стис­кай­ки зъби от бол­ка. С мал­ко помощ се вър­нах обрат­но на Дра­ко­на, къде­то Мелин­да раз­да­де мех­ле­ми на мен и оста­на­ли­те ране­ни и ми помог­на да нама­жа рани­те си.

*** Това е край на откъ­са, при кой­то Кота­ра­кът ожи­вя­ва, неза­ви­си­мо от пред­ход­ни­те кодо­ви думи, но не успя­ва да впе­чат­ли нико­го с учас­ти­е­то си в бит­ка­та и не дости­га до пости­же­ние, кое­то да го обла­го­де­тел­с­т­ва по-ната­тък в кни­га­та. Въп­ре­ки това пости­же­ни­е­то не е лошо.

- 269 -

Сра­жа­вах се пред­паз­ли­во и два­ма­та с Кре­но успях­ме да удър­жим ата­ки­те на про­тив­ни­ци­те ни до момен­та, в кой­то наши­те съюз­ни­ци над­де­ля­ха тотал­но и някол­ко чове­ка, наче­ло с боц­ма­на, ни се при­те­ко­ха на помощ. Елфи­те дори не си и помис­ли­ха да про­дъл­жат сра­же­ни­е­то, захвър­ли­ха оръ­жи­я­та си и се предадоха.

♦ Доба­ви си 2 точ­ки Рес­пект, запи­ши си кодо­ва дума „среб­ро”…

*** Това е успе­шен край на този откъс, в кой­то успя­ваш да оце­ле­еш и да се спра­виш с про­тив­ни­ци­те си, пече­лей­ки Рес­пект пред еки­па­жа на Аба­но­со­вия Дра­кон. Все пак изхо­дът от тази ситу­а­ция може да е и по-добър.