Хумор: Пътеводител с Кървав Меч в ръка

1 Бойните Ровове на Крарт

Пър­ва­та кни­га от сери­я­та за Кър­вав Меч пред­став­ля­ва инте­рес­но приклю­че­ние. Иска­те да учас­т­ва­те в тур­нир на Бой­ни­те Рово­ве на Крарт и тряб­ва да ста­не­те побор­ни­ци на маго­ве­те. Игра­та пред­став­ля­ва типич­но рпг и приклю­че­ние в тъм­ни­ци­те и рово­ве­те. Може да се играе как­то от един човек така и от пове­че. Избо­ри­те са фан­тас­тич­ни, изпъс­т­ре­ност­та – зна­чи­тел­на. Това доста­вя вели­ко усе­ща­не, защо­то въп­ре­ки че всич­ко е напи­са­но, това е един неве­ро­я­тен свят с неве­ро­ят­ни неща. Сис­те­ма­та е неве­ро­ят­на и носи усе­ща­не за истин­с­ко приклю­че­ние. Истин­с­ки се впи­ваш в пер­со­на­жи­те. Да, не е кла­си­чес­ко рпг, но това не носи по-малък заряд. Игра­та е доб­ра и си заслу­жа­ва да се про­че­те. Всич­ко в нея води към завър­ше­ност и смис­ле­ност в дейс­т­ви­я­та. Не е да го пра­виш зара­ди само­то точе­не и раз­пли­та­не на сюже­та в без­мир­ни опи­са­ния. Дви­жиш се и рабо­тиш по иззем­ва­не­то на заслу­же­но­то, как­то при вся­ка игра.

2 Царство Уирд

Вто­ра­та част опис­ва как годи­на след като сте побе­ди­ли магьос­ни­ка Айкън на фина­ла на пре­диш­на­та част, след бру­тал­на ата­ка на вър­ко­ла­ци един арфист ви пре­да­ва нож­ни­ца­та на своя меч. Тряб­ва да спа­си­те све­та от Истин­с­ки­те Маго­ве. За тази цел тряб­ва да събе­ре­те маги­чес­ки арте­факт Мечът на Живо­та или Кър­ва­вия Меч, кой­то тряб­ва да помог­не за спи­ра­не­то на същес­т­ва, сре­щу кои­то дори и бого­ве­те се боят. Най-сил­ни­те: Звез­да на дару­ва­не­то, Звез­да на чума­та, Синя луна и Чер­ве­на смърт, Бяла Свет­ли­на искат да въве­дат тотал­на тира­ния. За тази цел тряб­ва да отиде­те дъл­бо­ко на север къде­то е ост­ров­но­то крал­с­т­во Уирд и без­по­щад­ния крал на Брод­ни­ци­те, заро­бил сети­ва­та и усе­ща­ни­я­та на хора­та. Кни­га­та е зна­чи­тел­но по-мрач­на и аз дейс­т­ви­тел­но сту­ду­вах, сери­оз­но, в опре­де­ле­ни момен­ти. Атмос­фе­ра­та е бри­лян­т­на и под­чер­та­вам, каз­вам под­чер­та­вам някои хорър еле­мен­ти пъл­зят из нея, как­то може да се види в пъл­нок­ръв­ни­те илюстрации.

3 Демонски нокът

Изми­на­ли са две годи­ни откак­то сте наме­ри­ли ефе­са и дръж­ка­та на меча, в тър­се­не сте отиш­ли в Кре­шен­ти­ум, земи­те на отре­мер. По прин­цип тре­та­та е пищ­но приклю­че­ние за кое­то е нуж­но да про­яви­те фан­та­зия, там ви тряб­ва пове­че от абс­трак­но мис­ле­не, откол­ко­то нещо дру­го. Игра­та е заше­ме­тя­ва­ща и стан­дар­ти­те са пове­че от голе­ми. Нуж­но е да осво­бо­ди­те напре­же­ни­е­то и да се вле­е­те пре­ди да я поч­не­те, раз­лич­на е като стил, но пред­ла­га уни­кал­но забав­ле­ние. Сблъс­к­ва­те се с под­ли маго­ве и побър­кан джин, така и с убий­ци и вашия отко­ле­шен враг Икон Безбожника.

4 Пътят на Съдбата

След смърт­та си Икон взи­ма съб­ра­ния Меч на Живо­та, тряб­ва да пъте­шес­т­ва­те към цар­с­т­во­то на смърт­та Шеол, за да си го взе­ме­те обрат­но. Игра­та е по-вилоб­раз­на ако мога така да кажа, дви­же­ни­е­то се раз­пли­та в кра­тък и сарод­ни­чен мани­ер без осо­бе­но опи­са­ния. Тема­ти­ка­та вер­но е крех­ка като идея. Цар­с­т­во на смърт­та, къде­то гор­го­ни, бого­ве и анге­ли под­ска­чат наоко­ло, макар че пред­став­ля­ва realm като все­ки друг. С тези въп­ро­си, кои­то отва­ря, игра­та е просто заше­ме­тя­ва­ща и накрая в послед­на­та си бит­ка пре­ди смърт­та си Икон Без­бож­ни­ка ви бла­го­да­ри, че ви е бил про­тив­ник. Кое­то е неве­ро­ят­но като стой­ност и сила. Игра­та е просто сил­на. А вие тряб­ва да сте сил­ни, за да я изиг­ра­е­те. Това е.

5 Стените на Спайт

Всич­ко ви води към финал­на­та бит­ка в огром­на­та без­д­на Спайт. Там сре­ща­те Истин­с­ки­те Маго­ве. За съжа­ле­ние аз оста­нах разоча­ро­ван. Игра­та просто издух­ва и макар че полу­ча­ва­те вечен живот за да си пий­ва­те амб­ро­зий­ка лежер­но не се откри­ва шанс за нещо пове­че. Доб­ре, бием истин­с­ки­те маго­ве в Спайт. Спайт? Да, бе Спайт. Там е тъм­но, мрач­но има дра­ко­ни, био­фа­зи, един огро­мен вели­кан похър­к­ва лежер­но. И вие вече сте таки­ва сил­ня­ци на този етап, че чак ми се дощя да cast-на отно­во тежък мете­о­рит и да затрия и без­д­на и све. Просто не поже­лах да се анга­жи­рам в послед­но­то приклю­че­ние в спа­ся­ва­не­то на све­та. Да не гово­рим, че така и не раз­брах как се отва­рят пор­ти­те към дво­ре­ца с тези жезъ­ли, кои­то бяха напи­са­ни на лати­нис­ки и араб­с­ки циф­ри за да обър­к­ват хора­та допъл­ни­тел­но. Всич­ко супер, бит­ка­та супер, даже идва и тре­ти играч, кой­то пома­га и се чув­с­т­ваш така сякаш наис­ти­на си спа­сил све­та. Но просто може­ше и по друг начин, не че този е лош, не ме раз­би­рай­те погреш­но, игра­та реже; просто може­ше и по-доб­ре, по-добро приклю­че­ние, истин­с­ка бит­ка истин­с­ки завър­шек; може би армии на зло­то и добро­то, тук таме дори дра­ко-демо­нич­на вой­на. Може би аз изпа­дам в край­нос­ти, но всич­ко беше сма­ле­но сякаш. Беше мал­ко като „Ето ни в цита­дел­ка­та и зли­те идват!“. Игра­та сякаш се опит­ва­ше да вър­не dungeon-crawl от пър­ва­та част, но не го напра­ви по най-доб­рия начин. Ина­че приклю­че­ни­е­то е пове­че от епич­но и има дос­тойн­с­т­ва. Кра­ят е пове­че от стой­нос­тен и си заслу­жа­ва да изиг­ра­е­те цяла­та серия.

Автор:Чаво