1 Бойните Ровове на Крарт
Първата книга от серията за Кървав Меч представлява интересно приключение. Искате да участвате в турнир на Бойните Ровове на Крарт и трябва да станете поборници на маговете. Играта представлява типично рпг и приключение в тъмниците и рововете. Може да се играе както от един човек така и от повече. Изборите са фантастични, изпъстреността – значителна. Това доставя велико усещане, защото въпреки че всичко е написано, това е един невероятен свят с невероятни неща. Системата е невероятна и носи усещане за истинско приключение. Истински се впиваш в персонажите. Да, не е класическо рпг, но това не носи по-малък заряд. Играта е добра и си заслужава да се прочете. Всичко в нея води към завършеност и смисленост в действията. Не е да го правиш заради самото точене и разплитане на сюжета в безмирни описания. Движиш се и работиш по изземването на заслуженото, както при всяка игра.
2 Царство Уирд
Втората част описва как година след като сте победили магьосника Айкън на финала на предишната част, след брутална атака на върколаци един арфист ви предава ножницата на своя меч. Трябва да спасите света от Истинските Магове. За тази цел трябва да съберете магически артефакт Мечът на Живота или Кървавия Меч, който трябва да помогне за спирането на същества, срещу които дори и боговете се боят. Най-силните: Звезда на даруването, Звезда на чумата, Синя луна и Червена смърт, Бяла Светлина искат да въведат тотална тирания. За тази цел трябва да отидете дълбоко на север където е островното кралство Уирд и безпощадния крал на Бродниците, заробил сетивата и усещанията на хората. Книгата е значително по-мрачна и аз действително студувах, сериозно, в определени моменти. Атмосферата е брилянтна и подчертавам, казвам подчертавам някои хорър елементи пълзят из нея, както може да се види в пълнокръвните илюстрации.
3 Демонски нокът
Изминали са две години откакто сте намерили ефеса и дръжката на меча, в търсене сте отишли в Крешентиум, земите на отремер. По принцип третата е пищно приключение за което е нужно да проявите фантазия, там ви трябва повече от абстракно мислене, отколкото нещо друго. Играта е зашеметяваща и стандартите са повече от големи. Нужно е да освободите напрежението и да се влеете преди да я почнете, различна е като стил, но предлага уникално забавление. Сблъсквате се с подли магове и побъркан джин, така и с убийци и вашия отколешен враг Икон Безбожника.
4 Пътят на Съдбата
След смъртта си Икон взима събрания Меч на Живота, трябва да пътешествате към царството на смъртта Шеол, за да си го вземете обратно. Играта е по-вилобразна ако мога така да кажа, движението се разплита в кратък и сародничен маниер без особено описания. Тематиката верно е крехка като идея. Царство на смъртта, където горгони, богове и ангели подскачат наоколо, макар че представлява realm като всеки друг. С тези въпроси, които отваря, играта е просто зашеметяваща и накрая в последната си битка преди смъртта си Икон Безбожника ви благодари, че ви е бил противник. Което е невероятно като стойност и сила. Играта е просто силна. А вие трябва да сте силни, за да я изиграете. Това е.
5 Стените на Спайт
Всичко ви води към финалната битка в огромната бездна Спайт. Там срещате Истинските Магове. За съжаление аз останах разочарован. Играта просто издухва и макар че получавате вечен живот за да си пийвате амброзийка лежерно не се открива шанс за нещо повече. Добре, бием истинските магове в Спайт. Спайт? Да, бе Спайт. Там е тъмно, мрачно има дракони, биофази, един огромен великан похърква лежерно. И вие вече сте такива силняци на този етап, че чак ми се дощя да cast-на отново тежък метеорит и да затрия и бездна и све. Просто не пожелах да се ангажирам в последното приключение в спасяването на света. Да не говорим, че така и не разбрах как се отварят портите към двореца с тези жезъли, които бяха написани на латиниски и арабски цифри за да объркват хората допълнително. Всичко супер, битката супер, даже идва и трети играч, който помага и се чувстваш така сякаш наистина си спасил света. Но просто можеше и по друг начин, не че този е лош, не ме разбирайте погрешно, играта реже; просто можеше и по-добре, по-добро приключение, истинска битка истински завършек; може би армии на злото и доброто, тук таме дори драко-демонична война. Може би аз изпадам в крайности, но всичко беше смалено сякаш. Беше малко като „Ето ни в цитаделката и злите идват!“. Играта сякаш се опитваше да върне dungeon-crawl от първата част, но не го направи по най-добрия начин. Иначе приключението е повече от епично и има достойнства. Краят е повече от стойностен и си заслужава да изиграете цялата серия.
Автор:Чаво