Кратко въведение в историята

Сгнарк Намръ­ще­ния е тво­ят герой в приключението.
Той е бивш наем­ник, умел с меча, жени­те и вино­то, бру­та­лен, но и раз­съд­лив тип. Пре­ди вре­ме той се запоз­на­ва с отец Бре­тон. Мона­хът е член на Орде­на на про­ро­ци­те – древ­ни мъд­ре­ци и фило­со­фи. Бре­тон е стран­на пти­ца – хитър и умен в живо­та, но непот­ре­бен в бой. Той чес­то изнер­вя при­яте­ля си с нес­кон­ча­е­ми цита­ти на пророци.
Два­ма­та спа­ся­ват крал­с­т­во­то от превра­та на гил­ди­я­та „Слу­ги на Дра­ко­на”. По вре­ме на тази мисия се сре­щат с лей­те­нант Каб­рас – смел воин от гвар­ди­я­та на краля.
След изпъл­не­но с опас­нос­ти и превра­ти приклю­че­ние (преслед­ва­не на бан­ди­ти, спи­ра­не на риту­ал за съжи­вя­ва­не на дра­кон, про­ник­ва­не в дво­ре­ца, спа­ся­ва­не на кра­ля и уни­що­жа­ва­не на тай­на­та гил­дия), наши­те при­яте­ли са награ­де­ни подо­ба­ва­що от кра­ля. Каб­рас ста­ва капи­тан и коман­дир на гвар­ди­я­та; отче­то полу­ча­ва пра­во­то да осно­ве манас­тир в сто­ли­ца­та; Сгнарк се превръ­ща в крал­с­ки съдия – човек с огром­на власт, можещ да съди без про­це­си, да изда­ва запо­ве­ди и да сек­вес­ти­ра иму­щес­т­во в пол­за на коро­на­та, без пред­ва­ри­тел­на запо­вед от кра­ля. Живо­тът на съди­я­та е изпъл­нен с приклю­че­ния. Деца­та не меч­та­е­ха да са вла­де­те­ли, те коп­не­е­ха да ста­нат съдии!
Сгнарк се осла­ня вина­ги на вер­ния си меч, пред­по­чи­та да вър­ши сам рабо­та­та си и намръ­щи ли се, вра­го­ве­те ги очак­ват само неп­ри­ят­нос­ти. А да – и вино­то мно­го му допада.
Вре­ме е да се заемаш с приклю­че­ни­е­то на Сгнарк. То няма някак­ви осо­бе­ни пра­ви­ла. От вре­ме на вре­ме ще се нала­га един­с­т­ве­но да си запис­ваш някои кодо­ви чис­ла. За как­во слу­жи схе­ма­та в края, ще раз­бе­реш впоследствие.
Успех!

Увод

- Да не те е страх? – попи­та хвър­ля­чът на ножове.
Сгнарк усе­ти очи­те на всич­ки от тъл­па­та вър­ху себе си. Как?! Нима крал­с­ки­ят съдия Сгнарк Намръ­ще­ния се бои от подоб­но нещо!
Про­низ­ва­ше го и погле­дът на хвър­ля­ча. Той току що го бе пови­кал на имп­ро­ви­зи­ра­на­та сце­на, пост­ро­е­на от тал­пи и бъч­ви, за да мята ками­те си по него. Раз­би­ра се, номе­рът беше те да се заби­ват ОКО­ЛО него. Досе­га хора­та, хвър­ля­ли оръ­жия по Сгнарк, вина­ги са иска­ли да го уби­ят и в момен­та му беше стран­но да учас­т­ва в номер, при кой­то не тряб­ва­ше да мърда.
Про­лет­ни­ят пана­ир бе довел мно­го подоб­ни артис­ти в сто­ли­ца­та. Хвър­ля­чът на ножо­ве жъне­ше неби­вал успех с шоу­то си и око­ло дър­ве­ни­те му мише­ни вече пети ден сума­то­ха­та и инте­ре­сът не стихваха.
Сгнарк изсум­тя. Как­во пък, ще заста­не пред мишената.
Бур­ни апло­дис­мен­ти го посрещ­на­ха, щом стъ­пи на дър­ве­ния поди­ум. Те сякаш съоб­ща­ва­ха: „Да, нико­га не сме се съм­ня­ва­ли в крал­с­кия съдия!”. Той оба­че зна­е­ше, че ако не бе поже­лал да учас­т­ва, реак­ци­я­та щеше да е: „Ей го на — съдия – и той напъл­ни гащите!”
Хвър­ля­чът, чие­то име бе Харим, го посрещ­на с осле­пи­тел­на усмив­ка, кон­т­рас­ти­ра­ща на мур­га­во­то му лице. Явно е от юг, реши Сгнарк. За това гово­ре­ха и наби­то­то му, мус­ку­лес­то тяло, къд­ра­ва­та коса на плит­ка, сем­п­ло­то облекло.
Съди­я­та заста­на пред мише­на­та без страх. В очи­те му тан­цу­ва­ше насмеш­ка… И все пак една позна­та тръп­ка про­бя­га по гър­ба му. Инс­тин­к­тът на вои­на си каз­ва­ше дума­та – кога­то си има­ше рабо­та с оръ­жия, няма­ше начин да не е нащрек.
Зяпа­чи­те просле­ди­ха как Харим се отпра­ви към ножо­ве­те, заби­ти на тум­бес­то буре. То бе на око­ло пет мет­ра от Намръ­ще­ния, кой­то вече бе опрял гръб о дър­ве­на­та сте­на, слу­же­ща за мише­на. Южня­кът хва­на пър­ва­та кама за дръж­ка­та… тиши­на лег­на над сце­на­та… всич­ки очак­ва­ха мига, в който…
… нещо изсвистя…
… кра­ка­та на Сгнарк го изстре­ля­ха встрани…
На сте­на­та, точ­но на пре­диш­но­то му мяс­то, се заби със страш­на сила нож и оста­на да виб­ри­ра запла­ши­тел­но. Ако съди­я­та бе оста­нал, сега виб­ра­ци­и­те щяха да утих­ват в гър­ди­те му!
След миг зати­шие, тъл­па­та рев­на. Кой хвър­ли оръ­жи­е­то? Къде е уби­е­цът? Не бе Харим — той все още сто­е­ше със сво­я­та кама в ръка и гле­да­ше втре­ще­но към мише­на­та. Кама­та дой­де от дру­го място!
Стра­жи­те се появи­ха отня­къ­де и се раз­ше­та­ха из тъл­па­та. Въп­ре­ки бър­зи­те им дейс­т­вия, извър­ши­те­лят не бе открит сред зри­те­ли­те. Никой не бе видял нищо.
Дока­то Намръ­ще­ния се изтуп­ва­ше и слу­ша­ше с поло­вин ухо изви­не­ни­я­та на Харим, хвър­ли поглед на стър­ча­щия от сте­на­та нож. Обик­но­ве­на мета­тел­на кама, само по дръж­ка­та й се забе­ляз­ва­ха някак­ви руни. После стра­жи­те го посъ­вет­ва­ха от съоб­ра­же­ния за сигур­ност да напус­не площада.

В къс­ния сле­до­бед на този зло­по­лу­чен ден Сгнарк се при­би­ра­ше към дома си. Слън­це­то вече хвър­ля­ше дъл­ги сен­ки по сте­ни­те на къщи­те и забър­за­ни мину­ва­чи сно­вя­ха из ули­ци­те. Стра­жи пале­ха фене­ри­те, в очак­ва­не на поред­на­та нощ в столицата.
До зида на масив­на къща се бе свил дри­пав про­сяк. Той про­тег­на тре­пе­ре­ща ръка към съди­я­та. Сгнарк въз­дъх­на, каз­вай­ки се, че след днеш­но­то раз­ми­на­ва­не със смърт­та, тряб­ва да про­яви щед­рост и пус­на моне­та в шепа­та на просяка.
— Бла­го­да­ря ти! – изпъл­зя шепот изпод качул­ка­та на нес­рет­ни­ка. – Взе­ми това…
Той нати­ка в ръка­та на Сгнарк някак­ва кутийка.
Със сниз­хо­ди­тел­на усмив­ка съди­я­та му обър­на гръб и про­дъл­жи напред по ули­ца­та. Дока­то кра­че­ше, отво­ри мал­ко­то капа­че на пода­ръ­ка и откри вът­ре при­леж­но сгъ­нат пер­га­мент. Отбе­ляз­вай­ки с изне­на­да майс­тор­с­ка­та изра­бот­ка на наход­ка­та, той я раз­гъ­на и се вто­ра­чи в напи­са­но­то вър­ху нея.
Усмив­ка­та му пър­во замръз­на, после бав­но се сто­пи. Обър­на се… но про­ся­кът бе изчез­нал. Дъл­бо­ка бръч­ка про­ря­за чело­то на съди­я­та, показ­вай­ки при­чи­на­та за пря­ко­ра му.
„Не си мис­ли, че си избя­гал от смърт­та. Вече е обе­ща­на. Ти оск­вер­ни оби­тел­та на Дра­ко­на и ще умреш зара­ди това. Скоро.”

Сгнарк стиг­на до дома си. Мисъл­та, че всич­ко това е някак­ва лоша шега или греш­ка, вече не му изглеж­да­ше дос­то­вер­но обяс­не­ние за случ­ка­та от площада.
Но за това – утре. Сега тряб­ва­ше да се наспи и да сва­ли напре­же­ни­е­то от пле­щи­те си.
Заста­на пред вра­та­та на къща­та си. Едно­е­таж­на, но простор­на, удоб­на и модер­на. Пода­рък от кра­ля, за да подо­ба­ва на един съдия, как­то се изра­зя­ва­ше владетелят.
Изва­ди клю­ча от джо­ба си и тък­мо да го пъх­не в клю­чал­ка­та, кога­то пръс­ти­те му се опле­то­ха и го изпус­на на земята.
— Ха..! – въз­клик­на Сгнарк и се наве­де, за да го вдигне.
Кама­та про­фу­ча над гла­ва­та му и се заби във вра­та­та. Сгнарк стрес­на­то поглед­на наго­ре. Очи­те му отбе­ля­за­ха нали­чи­е­то на руни по дръжката…
Мечът на Намръ­ще­ния изсъс­ка още пре­ди да се е изпра­вил. Той ско­чи назад и се при­гот­ви да посрещ­не нападателя.
Отсрещ­на­та сте­на никак не се впе­чат­ли. Един­с­т­ве­но­то, кое­то Сгнарк успя да зър­не, бяха поли­те на расо, бър­зо скри­ва­щи се зад ъгъ­ла. Той хук­на, ала кога­то зави по ули­ца­та, там вече няма­ше никой.
Псу­вай­ки, Намръ­ще­ния, се вър­на до къща­та, измък­на кама­та от вра­та­та и се отпра­ви към щаба на град­с­ка­та стража.
Някой се опит­ва­ше да го убие и този факт никак, ама никак не му допадна.

Започ­на се! Мини на 1.