Автор: Нико­лай Николов

Кратко въведение в историята

Сгнарк Намръ­ще­ния е тво­ят герой в приключението.
Той е бивш наем­ник, умел с меча, жени­те и вино­то, бру­та­лен, но и раз­съд­лив тип. Пре­ди вре­ме той се запоз­на­ва с отец Бре­тон. Мона­хът е член на Орде­на на про­ро­ци­те – древ­ни мъд­ре­ци и фило­со­фи. Бре­тон е стран­на пти­ца – хитър и умен в живо­та, но непот­ре­бен в бой. Той чес­то изнер­вя при­яте­ля си с нес­кон­ча­е­ми цита­ти на пророци.
Два­ма­та спа­ся­ват крал­с­т­во­то от превра­та на гил­ди­я­та „Слу­ги на Дра­ко­на”. По вре­ме на тази мисия се сре­щат с лей­те­нант Каб­рас – смел воин от гвар­ди­я­та на краля.
След изпъл­не­но с опас­нос­ти и превра­ти приклю­че­ние (преслед­ва­не на бан­ди­ти, спи­ра­не на риту­ал за съжи­вя­ва­не на дра­кон, про­ник­ва­не в дво­ре­ца, спа­ся­ва­не на кра­ля и уни­що­жа­ва­не на тай­на­та гил­дия), наши­те при­яте­ли са награ­де­ни подо­ба­ва­що от кра­ля. Каб­рас ста­ва капи­тан и коман­дир на гвар­ди­я­та; отче­то полу­ча­ва пра­во­то да осно­ве манас­тир в сто­ли­ца­та; Сгнарк се превръ­ща в крал­с­ки съдия – човек с огром­на власт, можещ да съди без про­це­си, да изда­ва запо­ве­ди и да сек­вес­ти­ра иму­щес­т­во в пол­за на коро­на­та, без пред­ва­ри­тел­на запо­вед от кра­ля. Живо­тът на съди­я­та е изпъл­нен с приклю­че­ния. Деца­та не меч­та­е­ха да са вла­де­те­ли, те коп­не­е­ха да ста­нат съдии!
Сгнарк се осла­ня вина­ги на вер­ния си меч, пред­по­чи­та да вър­ши сам рабо­та­та си и намръ­щи ли се, вра­го­ве­те ги очак­ват само неп­ри­ят­нос­ти. А да – и вино­то мно­го му допада.
Вре­ме е да се заемаш с приклю­че­ни­е­то на Сгнарк. То няма някак­ви осо­бе­ни пра­ви­ла. От вре­ме на вре­ме ще се нала­га един­с­т­ве­но да си запис­ваш някои кодо­ви чис­ла. За как­во слу­жи схе­ма­та в края, ще раз­бе­реш впоследствие.
Успех!

Увод

- Да не те е страх? – попи­та хвър­ля­чът на ножове.
Сгнарк усе­ти очи­те на всич­ки от тъл­па­та вър­ху себе си. Как?! Нима крал­с­ки­ят съдия Сгнарк Намръ­ще­ния се бои от подоб­но нещо!
Про­низ­ва­ше го и погле­дът на хвър­ля­ча. Той току що го бе пови­кал на имп­ро­ви­зи­ра­на­та сце­на, пост­ро­е­на от тал­пи и бъч­ви, за да мята ками­те си по него. Раз­би­ра се, номе­рът беше те да се заби­ват ОКО­ЛО него. Досе­га хора­та, хвър­ля­ли оръ­жия по Сгнарк, вина­ги са иска­ли да го уби­ят и в момен­та му беше стран­но да учас­т­ва в номер, при кой­то не тряб­ва­ше да мърда.
Про­лет­ни­ят пана­ир бе довел мно­го подоб­ни артис­ти в сто­ли­ца­та. Хвър­ля­чът на ножо­ве жъне­ше неби­вал успех с шоу­то си и око­ло дър­ве­ни­те му мише­ни вече пети ден сума­то­ха­та и инте­ре­сът не стихваха.
Сгнарк изсум­тя. Как­во пък, ще заста­не пред мишената.
Бур­ни апло­дис­мен­ти го посрещ­на­ха, щом стъ­пи на дър­ве­ния поди­ум. Те сякаш съоб­ща­ва­ха: „Да, нико­га не сме се съм­ня­ва­ли в крал­с­кия съдия!”. Той оба­че зна­е­ше, че ако не бе поже­лал да учас­т­ва, реак­ци­я­та щеше да е: „Ей го на — съдия – и той напъл­ни гащите!”
Хвър­ля­чът, чие­то име бе Харим, го посрещ­на с осле­пи­тел­на усмив­ка, кон­т­рас­ти­ра­ща на мур­га­во­то му лице. Явно е от юг, реши Сгнарк. За това гово­ре­ха и наби­то­то му, мус­ку­лес­то тяло, къд­ра­ва­та коса на плит­ка, сем­п­ло­то облекло.
Съди­я­та заста­на пред мише­на­та без страх. В очи­те му тан­цу­ва­ше насмеш­ка… И все пак една позна­та тръп­ка про­бя­га по гър­ба му. Инс­тин­к­тът на вои­на си каз­ва­ше дума­та – кога­то си има­ше рабо­та с оръ­жия, няма­ше начин да не е нащрек.
Зяпа­чи­те просле­ди­ха как Харим се отпра­ви към ножо­ве­те, заби­ти на тум­бес­то буре. То бе на око­ло пет мет­ра от Намръ­ще­ния, кой­то вече бе опрял гръб о дър­ве­на­та сте­на, слу­же­ща за мише­на. Южня­кът хва­на пър­ва­та кама за дръж­ка­та… тиши­на лег­на над сце­на­та… всич­ки очак­ва­ха мига, в който…
… нещо изсвистя…
… кра­ка­та на Сгнарк го изстре­ля­ха встрани…
На сте­на­та, точ­но на пре­диш­но­то му мяс­то, се заби със страш­на сила нож и оста­на да виб­ри­ра запла­ши­тел­но. Ако съди­я­та бе оста­нал, сега виб­ра­ци­и­те щяха да утих­ват в гър­ди­те му!
След миг зати­шие, тъл­па­та рев­на. Кой хвър­ли оръ­жи­е­то? Къде е уби­е­цът? Не бе Харим — той все още сто­е­ше със сво­я­та кама в ръка и гле­да­ше втре­ще­но към мише­на­та. Кама­та дой­де от дру­го място!
Стра­жи­те се появи­ха отня­къ­де и се раз­ше­та­ха из тъл­па­та. Въп­ре­ки бър­зи­те им дейс­т­вия, извър­ши­те­лят не бе открит сред зри­те­ли­те. Никой не бе видял нищо.
Дока­то Намръ­ще­ния се изтуп­ва­ше и слу­ша­ше с поло­вин ухо изви­не­ни­я­та на Харим, хвър­ли поглед на стър­ча­щия от сте­на­та нож. Обик­но­ве­на мета­тел­на кама, само по дръж­ка­та й се забе­ляз­ва­ха някак­ви руни. После стра­жи­те го посъ­вет­ва­ха от съоб­ра­же­ния за сигур­ност да напус­не площада.

В къс­ния сле­до­бед на този зло­по­лу­чен ден Сгнарк се при­би­ра­ше към дома си. Слън­це­то вече хвър­ля­ше дъл­ги сен­ки по сте­ни­те на къщи­те и забър­за­ни мину­ва­чи сно­вя­ха из ули­ци­те. Стра­жи пале­ха фене­ри­те, в очак­ва­не на поред­на­та нощ в столицата.
До зида на масив­на къща се бе свил дри­пав про­сяк. Той про­тег­на тре­пе­ре­ща ръка към съди­я­та. Сгнарк въз­дъх­на, каз­вай­ки се, че след днеш­но­то раз­ми­на­ва­не със смърт­та, тряб­ва да про­яви щед­рост и пус­на моне­та в шепа­та на просяка.
— Бла­го­да­ря ти! – изпъл­зя шепот изпод качул­ка­та на нес­рет­ни­ка. – Взе­ми това…
Той нати­ка в ръка­та на Сгнарк някак­ва кутийка.
Със сниз­хо­ди­тел­на усмив­ка съди­я­та му обър­на гръб и про­дъл­жи напред по ули­ца­та. Дока­то кра­че­ше, отво­ри мал­ко­то капа­че на пода­ръ­ка и откри вът­ре при­леж­но сгъ­нат пер­га­мент. Отбе­ляз­вай­ки с изне­на­да майс­тор­с­ка­та изра­бот­ка на наход­ка­та, той я раз­гъ­на и се вто­ра­чи в напи­са­но­то вър­ху нея.
Усмив­ка­та му пър­во замръз­на, после бав­но се сто­пи. Обър­на се… но про­ся­кът бе изчез­нал. Дъл­бо­ка бръч­ка про­ря­за чело­то на съди­я­та, показ­вай­ки при­чи­на­та за пря­ко­ра му.
„Не си мис­ли, че си избя­гал от смърт­та. Вече е обе­ща­на. Ти оск­вер­ни оби­тел­та на Дра­ко­на и ще умреш зара­ди това. Скоро.”

Сгнарк стиг­на до дома си. Мисъл­та, че всич­ко това е някак­ва лоша шега или греш­ка, вече не му изглеж­да­ше дос­то­вер­но обяс­не­ние за случ­ка­та от площада.
Но за това – утре. Сега тряб­ва­ше да се наспи и да сва­ли напре­же­ни­е­то от пле­щи­те си.
Заста­на пред вра­та­та на къща­та си. Едно­е­таж­на, но простор­на, удоб­на и модер­на. Пода­рък от кра­ля, за да подо­ба­ва на един съдия, как­то се изра­зя­ва­ше владетелят.
Изва­ди клю­ча от джо­ба си и тък­мо да го пъх­не в клю­чал­ка­та, кога­то пръс­ти­те му се опле­то­ха и го изпус­на на земята.
— Ха..! – въз­клик­на Сгнарк и се наве­де, за да го вдигне.
Кама­та про­фу­ча над гла­ва­та му и се заби във вра­та­та. Сгнарк стрес­на­то поглед­на наго­ре. Очи­те му отбе­ля­за­ха нали­чи­е­то на руни по дръжката…
Мечът на Намръ­ще­ния изсъс­ка още пре­ди да се е изпра­вил. Той ско­чи назад и се при­гот­ви да посрещ­не нападателя.
Отсрещ­на­та сте­на никак не се впе­чат­ли. Един­с­т­ве­но­то, кое­то Сгнарк успя да зър­не, бяха поли­те на расо, бър­зо скри­ва­щи се зад ъгъ­ла. Той хук­на, ала кога­то зави по ули­ца­та, там вече няма­ше никой.
Псу­вай­ки, Намръ­ще­ния, се вър­на до къща­та, измък­на кама­та от вра­та­та и се отпра­ви към щаба на град­с­ка­та стража.
Някой се опит­ва­ше да го убие и този факт никак, ама никак не му допадна.

Започ­на се! Мини на 1.

1
- Как така?! – въз­клик­на отец Бре­тон. – Нали си съдия!
Отче­то нер­в­но пристег­на бяла­та връв на расо­то си. В ясни­те му очи се раз­га­ря­ше ярост, несъ­от­вет­с­тва­ща на фигу­ра­та му – нисък, голоб­рад, с меки чер­ти на лице­то. При­те­жа­ва­ше корем­че, с кое­то се гор­де­е­ше, а стой­ка­та му изда­ва­ше някак­ва хедо­нис­тич­на лени­вост. Отпус­на­тост­та му оба­че бе отчас­ти при­вид­на. При опре­де­ле­ни ситу­а­ции той може­ше да е доста пъргав.
— Явно на някой от това никак не му пука! – изръм­жа Сгнарк и отпи от манас­тир­с­ко­то вино. – Лошо­то е, че онзи про­сяк изоб­що не мога да го позная, камо ли да го наме­ря… Един­с­т­ве­на­та сле­да е ножът. Вече го дадох на крал­с­кия оръ­жей­ник. Може и да изро­ви нещо по руни­те на дръжката.
Отче­то извед­нъж вдиг­на пръст и закра­чи бав­но из ста­я­та. Не кра­чи дъл­го – манас­тир­с­ки­ят аске­ти­зъм пред­ла­га­ше мал­ко пространство.
— Про­рок Гим­б­рус е казал: „Поня­ко­га очи­те не виж­дат туй, що душа­та прозира”.
Съди­я­та повдиг­на веж­ди и раз­пе­ри ръце – е, и?
— Това – рече отче­то бав­но – е вто­ри­ят нож…
Сгнарк отво­ри уста… после я затвори.
— Да – ким­на отче­то. – Пър­ва­та кама с руни е тази от мише­на­та на пана­и­ра. Къде е тя?
Намръ­ще­ния се плес­на по челото.
— Повра­га! Оста­вих я там!
— Зна­чи е доб­ре да се запи­таш кой може да я е взел след това. Едва ли соб­с­тве­ни­кът на оръ­жи­е­то го е оста­вил да си седи на показ.
Сгнарк реши­тел­но ста­на, още по-реши­тел­но гав­рът­на оста­тъ­ка от вино­то и заяви:
— Знам кой ще попи­там – онзи хвър­ляч на ножо­ве! Като се замис­ля, имам някои въп­ро­си към него.
Със сигур­на крач­ка съди­я­та напус­на манас­тир­с­ка­та стаичка.Според теб как е по-доб­ре да иде той при Харим?
Сам – 32.
С някол­ко стра­жи – 47.
2
Нмръ­ще­ния си плю на пети­те и с мощен спринт се измък­на от преслед­ва­ча си. А кой знае – може да не е бил сам…
Сгнарк помис­ли мал­ко над ситу­а­ци­я­та и щом изле­зе на една от глав­ни­те ули­ци, вече бе взел решение.Мини на 35.
3
По прин­цип не би раз­бил соб­с­тве­на­та си вра­та, но при тези обстоятелства…
Здра­ви­ят му шут изкър­ти пан­ти­те и вра­та­та се сто­ва­ри с тря­сък в дру­га­та стая. Там мъжът се бе вце­пе­нил, гле­дай­ки опулено.
Един юмрук го изва­ди от вглъ­бе­ни­е­то му, съба­ряй­ки го на земята.
— Изне­на­да! – озъ­би се Сгнарк и се наве­де запла­ши­тел­но към жер­т­ва­та си.
— Да, но за кого? – се чу отзад.
Съди­я­та свет­ка­вич­но дръп­на Ямон за яка­та, изпра­вяй­ки го пред себе си. Сре­щу му бе насо­чен заре­ден арбалет!Иди на 92.
4
Извед­нъж Сгнарк осъз­на, че вече бе виж­дал този пазач. От къде ли му бе така познат..?
Да! Това е същи­ят онзи мъж с дъл­го­то наме­та­ло, кого­то видя днес при мише­ни­те на Харим. Мно­го, мно­го странно…Какво да сто­ри сега той?
Да го попи­та дирек­т­но как­во е тър­сил при Харим – 13.
Да се напра­ви, че не го позна­ва – 75.
5
- Зад теб!!!
Викът на отче­то го нака­ра да отско­чи, дока­то нещо изсвис­тя покрай него. Сгнарк се изпра­ви бър­зо с ого­лен меч и гнев­но се огледа.
Отзад, вече с изпраз­нен арба­лет, се бе изпра­вил не кой да е, а… хвър­ля­чът на ножо­ве Харим! Намръ­ще­ния се хвър­ли след него, ала под­ле­цът лов­ко се извър­на и с дъл­ги ско­ко­ве се изгу­би измеж­ду пору­те­ни­те къщи. Сгнарк изру­га. Оня с расо­то също се бе изпарил.
Капан си беше тази бележ­ка! Как се върза…
Отче­то доти­ча (как­то вина­ги къс­но) запъх­тян и се развика:
— Познах го аз, познах го! Беше в расо на нашия орден. Нали ти казах за уби­тия монах… Този е паза­чът на оръ­жей­на­та – Ямон!
— Всич­ко е ясно! – про­це­ди Сгнарк. – Тичай при Каб­рас и му кажи да изди­ри и зало­ви тези негод­ни­ци… живи или мъртви!Обърни на 65.
6
Намръ­ще­ния реши, че вече е вре­ме да се заеме по-сери­оз­но с онзи хвър­ляч на ножо­ве. Твър­де подоз­ри­те­лен му се виж­да­ше и тряб­ва­ше да пус­не някой по пети­те му. Сами­ят той не ста­ва­ше за тази кон­к­рет­на зада­ча, зара­ди познан­с­т­во­то си с него.

Стра­жи ли да го сле­дят (30) или е по-тари­кат­с­ко да пра­ти отче­то поди­ре му (90)?

7
Без да се ста­рае да пази тиши­на, Сгнарк блъс­на вра­та­та с рамо. Още пре­ди тя да се отво­ри напъл­но, ножът му потъ­на в реб­ра­та на мъжа. Про­ни­за­ни­ят се стро­по­ли на пода с кря­сък, раз­пе­рил без­по­мощ­но ръце…
Свет­ли­на обля съди­я­та – вра­та­та на зад­ния вход се бе отво­ри­ла. Засле­пен, Сгнарк раз­ли­чи един­с­т­ве­но силу­е­та, прекра­чил прага.
След това дой­де и ужас­но­то свис­те­не на стрелата…Беше бли­зо, ама ней­се – връ­щай се, къде­то ти е пръс­та и про­дъл­жа­вай! И без това си в края…
8
Намръ­ще­ния ядно затръш­на вра­та­та след себе си и изтър­ка под­мет­ки­те в изтривалката..
— Доб­ре дошъл у дома! – позд­ра­ви го жиз­не­ра­дос­тен, познат глас.
Сгнарк вдиг­на поглед и срещ­на заре­ден арба­лет сре­щу си.
Стре­ла­та раз­къ­са гър­ди­те му и пре­ди да се стро­по­ли, той видя напа­да­те­ля. Видя го и го позна.Иска ти се да зна­еш кой е, нали? Опи­тай пак и ще научиш!
9
Сгнарк се вто­ра­чи в расо­то на мъжа. Да, опре­де­ле­но бе на орде­на на отче­то – също­то бяло въжен­це на кръс­та. Нещо под­сказ­ва­ше на съди­я­та, че този оба­че не е ника­къв монах. Той се сети за уби­тия брат Ален в изба­та на манас­ти­ра и го пола­зи­ха тръп­ки при след­ва­ща­та мисъл.
Капан!
— Доб­ре ти стои расо­то, дра­ги – под­хвър­ли мрач­но Сгнарк, изтег­ляй­ки меча, — но не е твое!Ако Сгнарк е поръ­чал на отче­то да се скрие тук, иди на 14. Ако ли не, пре­ми­ни на 29.
10
Сле­до­бе­дът му доне­се нова изне­на­да. Естес­т­ве­но – неприятна.
— Как­во?! – Сгнарк се изпра­ви от сто­ла си.
— Така е – ким­на капи­тан Каб­рас. Мла­до­то му лице се, бе помрък­на­ло. Явно и на него не му се нра­ве­ше това, за кое­то съоб­ща­ва­ше. – Ножо­ве­те, с кои­то иска­ха да те уби­ят, са при­над­ле­жа­ли на гил­ди­я­та „Слу­ги на Дракона”.
— Но нали два­ма­та с теб я разбихме..?
Каб­рас закра­чи нер­в­но из ста­я­та. Очи­те му сякаш потър­си­ха евен­ту­ал­на бутил­ка в близ­кия шкаф… но уви – бе на рабо­та. Той теж­ко въз­дъх­на и пре­ка­ра дъл­ги­те си пръс­ти през гъс­та­та коса.
— Тъй вяр­но — рече. — А ками­те доско­ро бяха в оръ­жей­на­та на дво­ре­ца. Паза­чът й е съоб­щил, че са изчез­на­ли пред очи­те му по няка­къв мис­те­ри­о­зен начин. Не зная под­роб­нос­ти­те, но пред­ла­гам да го раз­пи­таш лично.
Намръ­ще­ния плъз­на поглед из каби­не­та на Каб­рас, прехвър­ляй­ки въз­мож­нос­ти­те в гла­ва­та си.Да иде ли да раз­пи­та паза­ча (59) или смя­таш, че това в момен­та може да поча­ка (72)?
11
Сгнарк вле­зе в ста­я­та с умо­ре­на крач­ка. Има­ше наме­ре­ние да се изтег­не в спал­ня­та, на меко­то лег­ло, после да затво­ри очи, потъ­вай­ки в бла­го­да­тен сън.
Но не! От спал­ня­та се чу шум – сякаш от плъз­нал се по пода стол. В този момент дръж­ка­та на вра­та­та на зад­ния вход се раз­мър­да. Тя бе заклю­че­на и нека­не­ни­ят посе­ти­тел, уве­рил се в това, взе да човър­ка с нещо по ключалката.
Как­во се случваше?Сгнарк може да…
… иде към вра­та­та на спал­ня­та – 20.
… поеме към зад­ния вход на къща­та – 51.
… се скрие в кух­ня­та – 69.
12
- Този пазач – рече Сгнарк – ми е съм­ни­те­лен… Исто­ри­я­та за изчез­на­ли­те ками, коя­то раз­ка­за, нещо не ми вдъх­ва дове­рие. Ще видим тази работа!
Той изле­зе замис­лен от стаята.
Пред манас­ти­ра спря един страж, мина­ващ по улицата.
— Аз съм съдия Сгнарк – съоб­щи му той. Очи­те на мъжа изда­ва­ха, че прекрас­но го позна­ва. – Иди при капи­тан Каб­рас и му кажи, че неза­бав­но тряб­ва да се изди­рят и зало­вят два­ма души: хвър­ля­чът на ножо­ве Харим и паза­чът на крал­с­ка­та оръ­жей­на Ямон. Бързай!
Вой­ни­кът хук­на в изпъл­не­ние на зада­ча­та, а Сгнарк се запъ­ти към дома си.Обърни на 65.
13
Ямон замръз­на след въп­ро­са на съдията.
— Ама… Аз… – замън­ка той. – Не се позна­вам с южня­ка… Просто изпол­з­вам мише­ни­те му поня­ко­га… Упраж­ня­вам се в мята­не на ножове.
— И как е – напред­ваш ли? – Гла­сът на Сгнарк бе леден.
— Ста­рая се – вдиг­на раме­не онзи.
— Поня­ко­га ста­ра­ни­е­то не води до доб­ри практики!
— Да не иска­те да каже­те, че… — запро­тес­ти­ра Ямон, упла­шен не на шега.
— Казах, как­во­то казах! – пре­къс­на го Намръщения.
— Спо­кой­но! – наме­си се Каб­рас. – Защо се при­тес­ня­ваш тол­ко­ва от познан­с­т­во­то си с този… Харим?
— Не, не, в ника­къв слу­чай! Но съдията…
— Съди­я­та има кон­к­рет­ни въп­ро­си към теб – изръм­жа Сгнарк.Запиши си кодо­во чис­ло 70 и иди на 37.
14
- Бягай!!! – про­вик­на се Бретон.
Сгнарк се извър­на и забе­ля­за една сян­ка да се про­мък­ва меж­ду къщи­те. Появи се мъж в чер­но наме­та­ло, стис­нал арба­лет. Сгнарк се втрен­чи в лице­то му.
Това бе Харим!
Съди­я­та се спус­на към него… но твър­де къс­но! Онзи се шмуг­на зад ъгъ­ла и изчез­на. Мъжът в расо, също бе избягал.
— Познах го! – задъ­ха­но под­вик­на доти­ча­ли­ят Бре­тон. – Това бе паза­чът на оръ­жей­на­та Ямон. А расо­то е на нашит орден! Нали се сещаш за уби­тия монах…
— Всич­ко е ясно! – про­це­ди Сгнарк. – Тичай при Каб­рас и му кажи да изди­ри и зало­ви мер­зав­ци­те още днес, ако е въз­мож­но! Живи или мъртви!Обърни на 65.
15
Бър­зо и лов­ко, като изпе­чен кра­дец, Сгнарк пре­тър­шу­ва шат­ра­та. Поглед­на под лег­ло­то, под дюше­ка, про­ве­ри шка­фа… Вече щеше да затва­ря послед­но­то чек­ме­дже, кога­то му напра­ви впе­чат­ле­ние нещо стран­но. То бе някак си по-късо от оста­на­ли­те две. Взел реше­ние, съди­я­та про­ка­ра пръс­ти по лет­ва­та в дъно­то му. Да – тя се маха­ше лес­но! Там, скри­та зад нея, крот­ко леже­ше кама­та с руни. С нея се опи­та­ха да го…
Отвън се чуха стъп­ки. Сгнарк бър­зо поста­ви пак дъс­ка­та на мяс­то­то й и затво­ри чекмеджето.
Покри­ва­ло­то на вхо­да се вдиг­на, про­пус­кай­ки вът­ре Харим. Той изне­на­да­но раз­пе­ри мус­ку­лес­ти­те си ръце и попита:
— На как­во дъл­жа това посе­ще­ние, гос­по­дин съдия?Запиши си кодо­во чис­ло 10.
Как­во да сто­ри сега Сгнарк?
Да го попи­та как­во пра­ви ножът в чек­ме­дже­то му – 28.
Да се напра­ви, че не го е виж­дал и да попи­та къде е – 63.
16
Ско­ро щеше да се стъм­ни. Сгнарк пое към дома, отбе­ляз­вай­ки наум на дру­гия ден да си назна­чи два­ма стра­жи за охра­на. Просто за все­ки случай.
По една сум­рач­на улич­ка мина покрай запус­на­та на вид къща. Там гру­па хора въо­ду­ше­ве­но при­гот­вя­ха агне на шиш. Око­ло запа­ле­ния огън весе­ло се суе­тя­ха майс­то­ри­те на чевер­ме, дока­то дру­ги­те си пода­ва­ха дама­джа­на с вино. Съди­я­та въз­дъх­на. Отко­га не се беше весе­лил така…
Сян­ка в дъл­га дре­ха се мяр­на по отсрещ­на­та сте­на, посте­пен­но уго­ле­мя­вай­ки се. Чове­кът бе зад Сгнарк… и прибли­жа­ва­ше бързо.
Намръ­ще­ния настръхна.Да отско­чи ли встра­ни (39) или да се обър­не с изва­ден меч (61)?
17
Сгнарк сто­е­ше на стъл­би­те и наблю­да­ва­ше пазача.
По едно вре­ме, ост­рие – дъл­го и леде­но – го про­ни­за меж­ду реб­ра­та, без­пог­реш­но нами­рай­ки сърцето.
Не видя уби­е­ца си.Преследвачът е бил преслед­ван май, а? Ако започ­неш пак, може и да раз­бе­реш от кого!
18
Сгнарк изле­зе пред манас­ти­ра и спря един страж, мина­ващ по улицата.
— Аз съм съдия Сгнарк – съоб­щи му той. Очи­те на мъжа изда­ва­ха, че прекрас­но го позна­ва. – Иди при капи­тан Каб­рас и му кажи, че неза­бав­но тряб­ва да се изди­рят и зало­вят два­ма души: хвър­ля­чът на ножо­ве Харим и паза­чът на крал­с­ка­та оръ­жей­на Ямон. Бързай!
Вой­ни­кът хук­на в изпъл­не­ние на зада­ча­та, а Сгнарк се запъ­ти към дома си.Обърни на 65.
19
- Про­ве­ре­те начал­ни­ка на стра­жа­та! – наре­ди Сгнарк. – Но тай­но! Не искам да се раз­чуе, ако бъркам.
Вой­ни­кът ким­на усър­д­но и изхвър­ча от стаята.
След два часа се вър­на и съобщи:
— Начал­ни­кът няма нищо общо. По това вре­ме е дик­ту­вал извън­ред­но пис­мо до град Мани­ор на писа­ря в каби­не­та си. Пово­дът – избя­га­ла от сто­ли­ца­та крад­ла. Това е потвър­де­но от самия писар, в кой­то няма­ме осно­ва­ние да се съмняваме.
Сгнарк се намръ­щи, вече доста ядосан.Запиши си кодо­во чис­ло 90 и реши кого да раз­след­ва съди­я­та сега.
Паза­чът на оръ­жей­на­та – 52.
Смя­на­та на мър­т­ви­те кара­у­ли – 67.
20
Сгнарк се прибли­жи до вра­та­та и тихо я открех­на. И в две­те стаи царе­ше полум­рак и това помог­на на съди­я­та да забе­ле­жи през тес­ния про­цеп силу­ет, обле­чен в тъм­но расо. Това може­ше да е само Ямон – паза­чът на оръжейната.
Но как е успял да се добе­ре до къщата?
Кръв­та на Сгнарк кип­на и той реши, че Ямон тряб­ва да пост­ра­да точ­но в този момент!Как оба­че да подходи?
Шут на вра­та­та – 3.
Отва­ря я и просто вли­за – 40.
21
- Мно­го доб­ре – лако­нич­но рече Сгнарк и ста­на да си ходи. – И ти не ми даваш нищо!
Онзи го поглед­на неразбиращо.
— Нищо не е наред, дру­же – обяс­ни му съди­я­та, — но щом не можеш да хвър­лиш свет­ли­на по въп­ро­са, тряб­ва да тръгвам.
Мах­на му на изли­за­не и с бър­зи крач­ки се отда­ле­чи от шатрата.
Дока­то пре­ко­ся­ва­ше пло­ща­да на пана­и­ра, си мис­ле­ше за лъжа­та на Харим. Опре­де­ле­но мур­га­ви­ят южняк тряб­ва да бъде наблю­да­ван. Сгнарк се ухи­ли мрач­но. Нека си мис­ли, че е в безо­пас­ност! Ако му беше издал, че знае за ножа, няма­ше да постиг­не нищо. Обяс­не­ния за нали­чи­е­то му мно­го, а пък така няма­ше да зало­ви онзи, кой­то го бе хвърлил.Запиши си кодо­во чис­ло 30 и иди на 10.
22
Сигу­рен ли си? Да?!
Защо лъжеш, бе!
Бягай на 57.
23
Сгнарк се обър­на към капи­та­на, сто­ящ прав в сре­да­та на манас­тир­с­ка­та стая.
— Каб­рас, изпра­ти някой да сле­ди паза­ча на оръ­жей­на­та. Имам чув­с­т­во­то, че от това ще изско­чи нещо!
След око­ло два часа капи­та­нът се вър­на изклю­чи­тел­но ядо­сан и съобщи:
— Нищо не ста­на! Онзи не ходи никъ­де, може да е познал стра­жи­те, кои­то пра­тих. Макар че и това го пра­ви подозрителен…
Е, Сгнарк има­ше още две въз­мож­нос­ти в случая.Запиши си кодо­во чис­ло 70 и избирай:
Да го сле­ди сам – 74.
Да изпра­ти Бре­тон – 85.
24
Сгнарк стис­на меча и забър­за към про­ся­ка. Бе вече на някол­ко мет­ра от него, кога­то онзи повдиг­на гла­ва. Усмив­ка раз­тег­ли лице­то му.
— Ти?! – стъ­пи­са се Сгнарк.
— Да, аз – ким­на мъжът. – А сега тряб­ва да умреш!
Нещо ост­ро се вря­за меж­ду плеш­ки­те му, пре­ди да успее да реа­ги­ра. Стро­по­ля­вай­ки се по лице на земя­та, чу зад себе си зло­бен смях…Кой ли е престъп­ни­кът? Или – кои са? Давай пак, при­яте­лю, и ще разбереш!
25
Ста­ра­ей­ки се да не вди­га шум, Сгнарк се вър­на в ант­ре­то, а от там пред­паз­ли­во вле­зе във все­кид­нев­на­та. Въп­ре­ки оскъд­на­та свет­ли­на, забе­ля­за, че вра­та­та на спал­ня­та е открех­на­та. Запро­мък­ва се натам.
Като си помис­ле­ше как се дви­жи като кра­дец в соб­с­тве­на­та си къща, го напуш­ва­ше гне­вен смях. Само да му пад­не някой от негодниците..!
Поглед­на през открех­на­та­та вра­та и при­таи дъх. В полум­ра­ка на спал­ня­та пристъп­ва­ше при­ве­ден мъж в тъм­но расо. Това може­ше да бъде един­с­т­ве­но Ямон – паза­чът на оръжейната!
Но как се е доб­рал дотук?Какво да сто­ри сега?
Да бие шут на вра­та­та – 3.
Да я отво­ри и просто да вле­зе – 40.
26
Сгнарк сери­оз­но се замисли.
След поред­но­то поку­ше­ние (за щас­тие неус­пеш­но) над него, се появя­ва­ше един въпрос:
Да пус­не ли Харим от кили­я­та или не? Това е важ­но пора­ди две при­чи­ни: пър­во — той бе затво­рен и опре­де­ле­но не е учас­т­вал в поку­ше­ни­е­то; и вто­ро – не бе доб­ре за репу­та­ци­я­та му на спра­вед­лив съдия да дър­жи неви­нен човек в затво­ра. А дали е невинен…Ти как смяташ?
Осво­бож­да­ва го – 41.
Оста­вя го там – 81.
27
Намръ­ще­ния поду­ши опасността…
Извър­на се бав­но, а дъл­ги­ят меч тихо изле­зе от ножницата.
В този момент една стре­ла се заби в гър­ди­те му, пра­щай­ки го облян в кръв на земята.
Мъжът отпред сва­ли арба­ле­та и се усмихна…Стана тя, как­ва­то ста­на! Хай­де – от мен да мине – връ­щай се на 45!
28
- Бих те попи­тал – поде Намръ­ще­ния и го изгле­да изпи­та­тел­но, — как­во пра­ви ножът от мес­топ­рес­тъп­ле­ни­е­то в чек­ме­дже­то ти?
Онзи пър­во отво­ри уста, после я затво­ри. След това пак я отво­ри. Постоя мал­ко така. В край­на смет­ка взе решение.
— Изви­не­те – започ­на той – но тази кама тол­ко­ва ми харе­са, че я прибрах след поку­ше­ни­е­то над Вас!
— Защо не си съоб­щил за това? – склю­чи­ха се веж­ди­те на Сгнарк.
— Не мис­лех, че тряб­ва… Изви­ня­вай­те мно­го! Да ви я дам ли?
— Не е необ­хо­ди­мо – отсе­че Намръщения.
Харим се поче­са зад вра­та и съб­ра сме­лост да попита:
— Но защо сте ровил из неща­та ми?
Сгнарк се надиг­на да си ходи.
— Не забра­вяй, че съм крал­с­ки съдия и не е необ­хо­ди­мо да ти давам обяс­не­ния, драги!
— Раз­би­ра се, раз­би­ра се..! – смо­то­ле­ви южня­кът и се при­ве­де в нещо като поклон.
Намръ­ще­ния напус­на пло­ща­да с пана­и­ра, все още мис­лей­ки за ножа в чек­ме­дже­то. Дали може­ше да му послу­жи, дори и без да го е конфискувал?Мини на 10.
29
Сгнарк се зати­ча към мъжа. Онзи не помръд­на от мяс­то­то си, само се заозър­та пла­хо. По чело­то му ясно лъс­на­ха кап­ки пот…

Ако Сгнарк е раз­пит­вал паза­ча на оръ­жей­на­та, иди на 60. В слу­чай, че не е – 80.

30
- Каб­рас – рече Сгнарк, — не е зле да пра­тиш два­ма стра­жи да сле­дят онзи хвър­ляч на ножо­ве. Има подоз­ре­ния относ­но пер­со­на­та му!
След око­ло три часа, капи­та­нът се вър­на и съобщи:
— Стра­жи­те са го изпус­на­ли по вре­ме на преслед­ва­не­то. После оба­че отно­во са го наме­ри­ли в шат­ра­та му на пана­и­ра. Просто си седял вът­ре. Те запо­доз­ре­ли, че знае за при­със­т­ви­е­то им там. Имен­но зато­ва ги изтеглих.Обърни на 90, но пър­во си запи­ши кодо­во чис­ло 80.
31
Пристъ­пи към вра­та­та отпред и я отво­ри. Вед­на­га го лъх­на уха­ние на пло­до­ве и суше­но месо. На кух­нен­с­ка­та маса бе оста­вен панер с ябъл­ки, блес­тя­щи на слън­че­ви­те лъчи, кои­то нахлу­ва­ха през открех­на­тия капак на про­зо­ре­ца. Сгнарк се пре­бо­ри с жела­ни­е­то да заха­пе един от соч­ни­те пло­до­ве и хва­на дръж­ка­та на…

… вра­та­та вдяс­но (към все­кид­нев­на­та) – 71.
… вра­та­та отпред (към гос­т­на­та) – 11.

32
На пана­и­ра как­то вина­ги бе ожи­ве­но. Хора­та наоко­ло се забав­ля­ва­ха с номе­ра­та на артис­ти­те, сме­е­ха се и ръкоп­ляс­ка­ха. Дру­ги пък се забав­ля­ва­ха с изоби­ли­е­то от вино, сме­е­ха се и се вър­га­ля­ха в прах­та. С една дума – пана­ир като панаир.
Око­ло сце­на­та за мята­не на ножо­ве този път няма­ше никой. Напъл­но обяс­ни­мо. Кой ще поис­ка да заста­не пред мише­на­та, кога­то не се знае откъ­де ще доле­ти с весе­ло свис­те­не някоя кама!
Има­ше и дру­го – Харим не бе тук. Намръ­ще­ния реши да про­ве­ри в шат­ра­та му.
Той отмет­на покри­ва­ло­то, слу­же­що за вра­та (ех, тези южня­ци!) и пристъ­пи в сум­ра­ка. Освен лег­ло­то и нисък, олю­щен шкаф, тук няма­ше нищо друго.
Извед­нъж Сгнарк бе спо­ле­тян от неис­то­во­то жела­ние да пре­ро­ви шат­ра­та. Не че има­ше как­во тол­ко­ва да пре­тър­с­ва, но пък щеше да отне­ме едва минута.Какво да направи?
Да се пода­де на жела­ни­е­то си – 15.
Да поча­ка тук Харим – 54.
Да изле­зе и потър­си южня­ка навън – 79.
33
Хм, доб­ре…
Меж­ду дру­го­то, кое ти е тол­ко­ва позна­то у мъжа?
Дре­хи­те – 9.
Гла­са – 22.
Поход­ка­та – 42.
34
- Това наис­ти­на е доста стран­но – потвър­ди Сгнарк и се замисли.

Как­во да раз­по­ре­ди сега?
Да арес­ту­ват паза­ча на оръ­жей­на­та и Харим – 18.
Само паза­ча – 49.
Да пра­ти хора да про­ве­рят как­во пра­ви паза­ча в момен­та – 68.

35
Сгнарк се завър­тя на пети и още пре­ди да се е стъм­ни­ло стиг­на при капи­тан Каб­рас. Раз­бра­ха се на сут­рин­та да се зачис­лят два­ма стра­жи към него като охра­на. Ала тряб­ва­ше да са цивил­ни и да изпъл­ня­ват задъл­же­ни­я­та си тайно.
— Не се при­тес­ня­вай – успо­кои го Каб­рас, — ще пип­нем мръсника!
Намръ­ще­ни­ят отиде да пре­ка­ра нощ­та в манас­ти­ра на отец Бре­тон. Отче­то пър­во помис­ли всич­ко това за подъл набег сре­щу запа­си­те му от вино, после все пак раз­бра сери­оз­ност­та на ситу­а­ци­я­та и без въз­ра­же­ния доне­се голя­ма­та кана.
А на сутринта…Мини на 70.
36
Сгнарк приклек­на и се изстре­ля към мъжа. Онзи треп­на, очи­те му в миг се разшириха…

Избе­ри едно от чис­ла­та 55 и 89 и мини на епи­зо­да със същия номер.
(И не чети и два­та, ей!)

37
- Как­ви – паза­чът поглед­на отно­во Сгнарк – въпроси?
— Как открад­на­ха ножо­ве­те, дока­то ти си бил на смяна?
Онзи мах­на с ръка.
— Не са ги открад­на­ли – рече убе­де­но, после про­шеп­на: — Изчезнаха!
— Как­во имаш пред­вид? – намръ­щи се Сгнарк.
— Слу­шай­те сега! – поде Ямон. – Стоя си аз пред вра­та­та на оръ­жей­на­та и по едно вре­ме чувам отвът­ре шум: фюу­у­у­уу, фюу­у­у­уу… Сякаш вятъ­рът сви­ри в кло­ни­те на дърветата!
Какъв вятър, как­ви дър­ве­та, викам си, та аз съм в замъ­ка… Взех една фак­ла и отво­рих вра­та­та. Вът­ре – нищо, само вятъ­рът, дето го няма, про­дъл­жа­ва да си сви­ри! Тръп­ки ме поби­ха, каз­вам ви, упла­ших се, даже напра­вих зна­ка на све­ти Аспин сре­щу духове.
И тога­ва оне­зи ками – и две­те – блес­на­ха с незем­на свет­ли­на! Отстъ­пих, сър­це­то ми бие ли, бие…
Извед­нъж всич­ко свър­ши – фуче­не­то спря и ножо­ве­те се бяха изпа­ри­ли във въз­ду­ха. Нечис­ти сили са заме­се­ни тук, каз­вам ви!
Сгнарк покла­ти гла­ва замис­ле­но и попита:
— Защо не си съоб­щил вед­на­га за слу­чи­ло­то се?
— Кой щеше ми повяр­ва? Та аз сам не си вяр­вам, нищо, че щях да пук­на от страх ей тука! Пък и рабо­та­та… можех да я загу­бя, нали знаете…
— Няма – обе­ща Каб­рас и осво­бо­ди пазача.
Намръ­ще­ния въз­дъх­на тежко.Мини на 72.
38
Сгнарк, целия обла­дан от гняв, изско­чи от прикри­ти­е­то си с ярос­тен кря­сък. Мечът свис­те­ше над гла­ва­та му, дока­то се носе­ше към два­ма­та мерзавци.
Харим само се усмих­на за крат­ко, вдиг­на арба­ле­та и стреля.
На някол­ко мет­ра от него Намръ­ще­ния се сри­на на земя­та, про­ни­зан смъртоносно.Допусна греш­ка, но тъй като вече зна­еш кои са убий­ци­те, вър­ни са на 58.
39
Сгнарк бър­зо се скри зад ъгъ­ла и…
… в сте­на­та издрън­ча нож!
Мечът на Намръ­ще­ния изсвис­тя, дока­то той тича­ше по ули­ца­та. Ала напа­да­те­лят — мъж в расо – изчез­на зад една къща. След това Сгнарк не успя да го открие пове­че. Руга­ей­ки, прибра меча обрат­но в нож­ни­ца­та и взе решение.Иди на 35.
40
Намръ­ще­ния отво­ри вра­та­та и заста­на на пра­га с гнев­но лице. Кокал­че­та­та на ръка­та му, стис­на­ла дръж­ка­та на меча, бяха побелели.
— Накъ­де така? – изръм­жа той.
Ямон бър­зо брък­на в широ­кия ръкав на расо­то си…Да ско­чи ли Сгнарк сре­щу него (64) или да затво­ри вра­та­та (82)?
41
- Капи­та­не – въз­дъх­на Сгнарк, — осво­бо­ди онзи Харим от тъм­ни­ца­та! Проб­ле­ми­те про­дъл­жа­ват и изглеж­да али­би­то от престоя в кили­я­та му е доста­тъч­но, за да дока­же, че няма нищо общо с покушенията.
Каб­рас ким­на замис­ле­но и напус­на стаята.Мини на 45.
42
Кога ли пък се е заглеж­дал по поход­ка­та му? А?
Бягай на 57!
43
Мечът изле­зе тихо и бър­зо от нож­ни­ца­та, за да засти­не заст­ра­ши­тел­но насо­чен напред. Това ни най-мал­ко не сму­ти про­ся­ка. Напро­тив – той невъз­му­ти­мо про­дъл­жи хода си към съдията.
Зад него се появи вто­ри напа­да­тел, обле­чен в расо със спус­на­та над лице­то качул­ка. Май тези дни качул­ки­те и наме­та­ла­та бяха нещо като писък на мода­та! Той се зати­ча към Намръ­ще­ния. Дяс­на­та му ръка брък­на в левия ръкав…Да побег­не ли Сгнарк (77) или да се раз­пра­ви неза­бав­но с два­ма­та, посред­с­твом вер­ния си меч (83)?
44
Сгнарк сграб­чи меча за дръжката…
Мъжът брък­на в левия ръкав на расо­то си…
Познай­те кое би изляз­ло по бър­зо и лес­но – дълъг меч от нож­ни­ца­та си или нож от ръкав?
Дока­то се чуди­те и пресмя­та­те, Ямон вече бе запра­тил кама­та сре­щу Намръ­ще­ния. И тя се вря­за точ­но в целта.Това, ако не си раз­брал, е един доста лош КРАЙ.
45
- Ако успе­еш да се сетиш нещо, зна­еш как да ме наме­риш – рече Каб­рас и изле­зе навън.
— Сега – примляс­на Сгнарк – май е вре­ме да пий­нем по едно винце!
Той се раз­по­ло­жи удоб­но в сто­ла и поглед­на очак­ва­тел­но отчето.
— Някой път не е зле да доне­сеш и ти! – соп­на се Бре­тон, дока­то пося­га­ше към огром­на­та кана на масата.
В този момент в ста­ич­ка­та нахлу без­це­ре­мон­но млад монах. Още пре­ди Сгнарк да напра­ви дежур­на­та забе­леж­ка за обнос­ки­те в този манас­тир, онзи му пода­де измач­ка­на бележ­ка и бър­зо изстреля:
— Няка­къв човек е оста­вил това за Вас пре­ди малко.
Намръ­ще­ния све­де поглед към написаното.
„Исти­на­та за всич­ко, кое­то Ви се случ­ва, ще узна­е­те, ако дой­де­те на Ули­ца­та на пожа­ра. След час. Сам. (Под­пис) Ваш приятел”
— Този мъж – попи­та Сгнарк, все още смръ­щен – да не беше загър­нат в чер­но наметало?
— Не – пре­миг­на мла­дия монах. – В кафя­ва мантия.
Това бе един­с­т­ве­но­то, за кое­то в момен­та може­ше да се хва­не съди­я­та – тази сре­ща. Раз­би­ра се, че тряб­ва да иде. Въл­кът вина­ги вър­ши сам рабо­та­та си. Ули­ца­та на пожа­ра бе далеч от тук и ако взе­ме сега да съби­ра стра­жи, или ще изпус­не уре­че­ния час, или ще го усе­тят, че е тръг­нал на вой­на. Няма­ше вре­ме и да изви­ка Кабрас.
Но пък и Бре­тон може­ше да помог­не в слу­чая… Той може­ше да дой­де с него на сре­ща­та и да се скрие, за да наблю­да­ва тере­на. От една стра­на отче­то бе доста добър в подоб­ни дейс­т­вия, от дру­га, виде­ха ли го, с него бе свър­ше­но. Сгнарк н/adiv id=“t‑_42“е може­ше да се гри­жи и за два­ма­та в подоб­на ситуация.Запиши си дали Бре­тон ще дой­де тай­но на сре­ща­та и решавай:
Да иде ли навре­ме Сгнарк (53) или нароч­но да закъс­нее (78)?
46
Ямон се огле­да кра­деш­ком, след това потъ­на във вхо­да на оръжейната.
След извес­т­но вре­ме се пока­за отно­во, като носе­ше нещо в ръце­те си. С извес­т­ни уси­лия Сгнарк все пак раз­ли­чи пред­ме­ти­те – три ками, наръч къси стре­ли и един арба­лет. После паза­чът се намет­на с нещо като наме­та­ло… не, по-точ­но расо, носе­що отли­чи­тел­ни­те зна­ци на Бре­то­но­вия орден. Сега вече ста­ва­ше ясно кой е убил мона­ха в манастира!
Намръ­ще­ния бър­зо откри ново скри­ва­ли­ще, тъй като Ямон тръг­на пра­во по стъл­би­те към него. Скрит зад една къща, съди­я­та просле­ди как онзи го под­ми­на и пое забър­за­но по ули­ца­та. Така, про­мък­ващ се из сен­ки­те, Сгнарк го просле­ди до един от бед­няш­ки­те райо­ни на гра­да. Там, в мръс­на улич­ка, го чака­ше човек, загър­нат в дри­па­во наме­та­ло. Намръ­ще­ния вед­на­га позна в тази фигу­ра тайн­с­т­ве­ния про­сяк, дал му бележ­ка­та. Мъжът сва­ли качул­ка­та и сър­деч­но се здра­ви­са с Ямон.
Сгнарк извед­нъж раз­бра, че позна­ва и него. Това бе Харим, хвър­ля­чът на ножове!
В този момент той осъз­на, че два­ма­та съзак­лят­ни­ци се гот­вят да тръг­ват нанякъде.Пред него има два избора:
Да ги напад­не вед­на­га – 38.
Да се вър­не, да наме­ри капи­тан Каб­рас и да раз­пръс­нат стра­жи из гра­да, кои­то да зало­вят тези два­ма­та – 66.
47
По обяд Сгнарк се появи на пана­и­ра, водещ чети­ри­ма стра­жи след себе си. Хора­та пла­хо се отдръп­ва­ха от пътя на отря­да, после оста­ва­ха загле­да­ни поди­ре им. Къде ли отива­ше съдия Сгнарк?
Наме­ри­ха Харим при тре­ни­ро­въч­ни­те мише­ни зад него­ва­та шат­ра. Намръ­ще­ния заста­на пред него а отзад се наре­ди­ха стра­жи­те с вид на мно­го сви­ре­пи и ядо­са­ни мъже в уни­фор­ми, стис­на­ли също така сви­ре­по копи­я­та си.
На въп­ро­си­тел­ния и леко стрес­нат поглед на южня­ка Сгнарк отвър­на с въпрос.
— Да зна­еш нещо за кама­та, с коя­то се опи­та­ха да ме уби­ят? Някой да я е взе­мал от мишената?
От пел­те­че­не­то и ръко­ма­ха­не­то на Харим, Сгнарк раз­ли­чи след­но­то обяснение:
Той не знае къде е. Сетил се за нея, едва след като стра­жа­та опраз­ни­ла пло­ща­да, но била изчез­на­ла от мише­на­та. Жал­ко било, защо­то бил хубав за мята­не нож (ще ме про­ща­ва­те, ува­жа­е­ми съдия!). Нищо не бил видял, упла­шил се доста­тъч­но онзи ден… и така нататък.
Намръ­ще­ния изсум­тя презри­тел­но и мах­на на стра­жи­те да си вървят.Запиши си кодо­во чис­ло 50 и иди на 10.
48
Сгнарк клек­на до вра­та­та и при­таи дъх, дока­то наблю­да­ва­ше вът­реш­ност­та на гостната.
От спал­ня­та кра­деш­ком пристъ­пи мъж в расо, с гъс­та бра­да и неу­ве­ре­но огле­да тъм­на­та стая. Това беше паза­чът на оръ­жей­на­та Ямон. Но как е стиг­нал до къща­та му?
„Тър­сиш ли ме, копе­ле!” – про­шеп­на довол­но съди­я­та и поне­чи да ско­чи вър­ху му.
— Хай­де побър­зай! – изсъ­съ­ка онзи към зад­ния вход на къща­та и Сгнарк отно­во се сниши.
Клю­чал­ка­та на вра­та­та про­дъл­жа­ва­ше да изда­ва жал­ни звуци.
Намръ­ще­ния изва­ди ножа от боту­ша си. Вре­ме е за действия!Да намуш­ка ли Ямон вед­на­га (7) или вмес­то това да опре ост­ри­е­то в гър­ло­то на мер­за­ве­ца (76)?
49
Сгнарк изле­зе пред манас­ти­ра и на ули­ца­та спря един страж. Наре­ди му неза­бав­но да иде при капи­тан Каб­рас със запо­вед за зала­вя­не­то на паза­ча на крал­с­ка­та оръ­жей­на Ямон. Онзи кози­ру­ва и хук­на в изпъл­не­ние на задачата.
Намръ­ще­ния пое дово­лен към къщи, обмис­ляй­ки как ще се раз­пра­ви с зало­ве­ния по-къс­но. По уст­ни­те му заиг­ра зло­ве­ща усмивчица.
Точ­но пред дома му, доб­ре насо­че­на стре­ла го про­ни­за неп­ри­ят­но смъртоносно.Допусна греш­ка и ако искаш да раз­бе­реш как­ва, тряб­ва пак да се пробваш.
50
- Тъй ли? – попи­та язви­тел­но съди­я­та. – Нека опрес­ня памет­та ти…
С издър­п­ва­не­то на чек­ме­дже­то, лице­то на Харим при­до­би мър­т­веш­ки вид. Сгнарк вече дър­же­ше кама­та в ръка.
— Кой ли го е поста­вил тук? Или по-ско­ро скрил!
— Аз наис­ти­на не знам! – замън­ка южня­кът. – Някой го е под­хвър­лил… това е измама!
Намръ­ще­ния вече овър­з­ва­ше ръце­те му.
— Това ще се изяс­ни по-къс­но – изръм­жа той. – Сега те арес­ту­вам и ще дой­деш с мен на раз­ход­ка до стра­же­ва­та кула!
— Защо не ми вяр­ва­те? – пропла­ка онзи, дока­то се тът­ре­ше след съдията.
— Не аз, дра­ги – заклю­чи мъд­ро Сгнарк, — зако­нът не ти вярва!
Кой­то, в слу­чая, си беше точ­но той!Запиши си кодо­во чис­ло 40 и мини на 10.
51
Кой ли се опит­ва­ше да вле­зе през заклю­че­на­та вра­та? Този въп­рос под­тик­на Сгнарк да се прибли­жи и доле­пи ухо до нея. Да, някой сум­те­ше и си мър­мо­ре­ше нещо от дру­га­та стра­на. Меж­дув­ре­мен­но човър­ка­ше с нещо в клю­чал­ка­та. Съди­я­та хва­на дръж­ка­та на меча…
Не бе усе­тил кога се е отво­ри­ла вра­та­та на спал­ня­та. За смет­ка на това доб­ре чу свис­те­не­то на ножа, забил се след секун­да в тила му.Грешка. Започ­ваш отначало!
52
- Кажи на капи­тан Каб­рас да се заеме неза­бав­но със зала­вя­не­то на оръ­жей­ния пазач! – наре­ди Намръщения.
Вой­ни­кът се завър­на след око­ло два часа и доложи:
— Прав бях­те, ува­жа­е­ми съдия! Паза­чът е изчез­нал. Напус­нал е поста си, като е отне­съл със себе си някол­ко ками, стре­ли и един арба­лет. Оче­вид­но той е осво­бо­дил Харим. Момен­та се извър­ш­ва обиск на къща­та му.
— Това са престъп­ни­ци­те! – отсе­че Сгнарк. Стра­жа­та да започ­не издир­ва­не­то им в гра­да! Очак­вам ги живи… но няма да се раз­сър­дя и на два трупа!
— Тъй вяр­но! – изви­ка вой­ни­кът и напус­на тичеш­ком стаята.
Сгнарк изле­зе след него и пое към дома си.Премини на 65.
53
Ули­ца­та на пожа­ра бе забу­та­на в един кра­ен квар­тал. Бе мръс­на и пус­та. Име­то и идва­ше от бушу­вал пре­ди годи­ни пожар, уни­що­жил всич­ко и про­го­нил оби­та­те­ли­те й по дру­ги мес­та. Сега тук стър­ча­ха гроз­но ске­ле­ти на къщи и пору­те­ни зидо­ве. Иде­ал­но мяс­то за тай­ни сре­щи… и доста зло­ве­що, също така.
Точ­но в уре­че­но­то вре­ме Сгнарк се изпра­ви в нача­ло­то на задъ­не­на­та от бок­лу­ци ули­ца и нес­по­кой­но заприс­тъп­ва напред.
Дреб­на фигу­ра в расо се измък­на иззад една раз­ва­ли­на и заста­на раз­кра­че­на. На оскъд­на­та свет­ли­на Сгнарк раз­ли­чи лице с бра­да и гру­би чер­ти. Съди­я­та нер­в­но опи­па дръж­ка­та на меча…Ако отче­то е някъ­де тук, иди на 5. Ако Сгнарк не го е взе­мал насам, мини на 27.
54
Той посед­на на лег­ло­то и тър­пе­ли­во зачака.
По едно вре­ме покри­ва­ло­то на вхо­да се отмет­на и про­пус­на сто­па­ни­на в шат­ра­та. Той се стрес­на при вида на Намръ­ще­ния, после се окопити.
— Бива ли така да пла­ши­те хора­та, гос­по­дин съдия! – уко­ри го Харим. — По как­ва работа?
— Няма да ви бавя мно­го. — Намръ­ще­ния се изпра­ви. – Искам да те попи­там: зна­еш ли как­во е ста­на­ло с кама­та след опи­та за поку­ше­ние над мен?
Южня­кът гле­да с праз­ни очи миг-два, после се плес­на по челото.
— По дяво­ли­те! – изви­ка той. – В сума­то­ха­та съв­сем забра­вих за нея. Тя си оста­на на мише­на­та и сигур­но още тога­ва някой я е отмък­нал. Жал­ко, хубав нож си беше… ще ме про­ща­ва­те, господине!
Край­но недо­во­лен от лип­са­та на инфор­ма­ция, Сгнарк напус­на шат­ра­та на Харим.Иди на 10.
55
Онзи се опи­та да брък­не в ръка­ва на расото…
Опи­та се, ала не успя.
Сгнарк се сто­ва­ри отго­ре му, съба­ряй­ки го на земя­та. Ямон закре­щя, дока­то юмру­ци­те на съди­я­та го връхлитаха.
— О, да…
Намръ­ще­ния свет­ка­вич­но изпра­ви Ямон пред себе си като щит.
— … във фор­ма си, гос­по­дин съдия! – довър­ши гласът.
Сре­щу Сгнарк бе насо­чен заре­ден арбалет!Мини на 92.
56
Вечер­та идва­ше бър­зо и Сгнарк пое към къща­та си.
Мина­вай­ки през едно пло­щад­че, нена­дей­но погле­дът му пад­на вър­ху нещо позна­то и той замръз­на посред крач­ка­та си.
До сте­на­та на мал­ка къщур­ка седе­ше същия онзи про­сяк, дал му запла­ши­тел­на­та бележ­ка! Лице­то му не бе виж­дал нико­га, но тази фигу­ра и наме­та­ло­то й, няма­ше да забра­ви лесно.
Онзи с нищо не показ­ва­ше, че го е видял и познал.Какво да сто­ри Намръщения?
Хук­ва вед­на­га към про­ся­ка – 24.
Про­дъл­жа­ва си спо­кой­но пътя, очак­вай­ки дру­ги­ят да го послед­ва – 86.
57
- Хей – под­вик­на Сгнарк, — тук съм! Имаш ли да ми каз­ваш нещо?
— О, имам… — отвър­на мъжът с дрез­гав глас.Трябва ли отец Бре­тон да се крие някъ­де тук?
Да – 73.
Не – 87.
58
Сгнарк реши, че вече е вре­ме да се заеме с паза­ча на оръ­жей­на­та. Нещо не му бе чис­та рабо­та­та и едно просле­дя­ва­не няма­ше да му е излиш­но. Да се види как­во пра­ви, къде ходи, с кого се среща.

Как да ста­не това?
Да пра­ти стра­жи по пети­те му – 23.
Отче­то също е вари­ант за просле­дя­ва­не – 85.
Сам да се заеме с деб­не­не­то – 74.

59
Каб­рас наре­ди да пови­кат стра­жа, охра­ня­ващ крал­с­ка­та оръ­жей­на и след поло­вин час мъжът заста­на пред тях. Дре­бен, набит човек, с бра­да по лице­то, обле­чен в уни­фор­ма­та на крал­с­ки­те караули.
Той хвър­ли бърз поглед към Сгнарк и ким­на по войнишки:
— Гос­по­дин съдия! Вика ли сте ме, капитане…
— Точ­но така, Ямон – потвър­ди Каб­рас. – Крал­с­ки­ят съдия има някои въп­ро­си към теб.Ако имаш кодо­во­то чис­ло 20, иди на 4. В про­ти­вен слу­чай, мини на 37.
60
Прибли­жил се вече до мъжа, Сгнарк успя да го огле­да доб­ре. И го позна!
Това бе паза­чът на оръ­жей­на­та Ямон.
Намръ­ще­ния се зако­ва на мяс­то. Нещо му под­сказ­ва­ше, че проклет­ни­кът не е сам. Точ­но така – нещо привле­че вни­ма­ни­е­то му на ули­ца­та отзад. Там бе заста­нал мъж със заре­ден арба­лет в ръце. И него го позна…
(Май беше Денят на познанствата!)
Харим, хвър­ля­чът на ножо­ве от юга.
Сгнарк не сдър­жа гнев­ния си вик и се хвър­ли към него. Онзи оба­че лов­ко се шмуг­на меж­ду къщи­те и изчез­на. Съди­я­та нер­в­но се озър­на. Ямон също го нямаше.
След мал­ко Сгнарк изле­зе на една от глав­ни­те ули­ци и спря няка­къв страж. Онзи бър­зо схва­на кой стои пред него.
— Тичай при капи­тан Каб­рас! – наре­ди Намръ­ще­ния. – Още днес тряб­ва да бъдат изди­ре­ни и зало­ве­ни два­ма опас­ни убий­ци – хвър­ля­чът на ножо­ве Харим и паза­чът на крал­с­ка­та оръ­жей­на Ямон. Живи или мъртви!
Стра­жът хук­на през гла­ва в изпъл­не­ние на задачата.Отиди на 65.
61
Още дока­то изтег­ля­ше меча, Сгнарк се извър­на, за да замахне…
Не му позво­ли да го сто­ри един нож. Той под­ло изсвис­тя и се вря­за в гър­ло­то му.Както си се досе­тил, тряб­ва да започ­неш отначало.
62
Пъх­на клю­ча в ключалката…
— Доста се заба­ви – изре­че някой зад него.
Нещо изщра­ка, дру­го нещо изсвис­тя. Вто­ро­то нещо се вря­за смър­то­нос­но в гър­ба на Сгнарк.Е, доб­ре де – арба­лет, стре­ла… таки­ва ми ти рабо­ти. Отначало!
63
- О, на нищо сери­оз­но! – усмих­на се Сгнарк и онзи види­мо се поотпусна.
— Слу­шам Ви – под­ка­ни го южнякът.
— Ста­ва дума за она­зи кама, сещаш се — с коя­то иска­ха да ме уби­ят… Да зна­еш слу­чай­но къде е в момента?
Харим гле­да с праз­ни очи миг-два, после се плес­на по челото.
— По дяво­ли­те! – изви­ка той. – В сума­то­ха­та съв­сем забра­вих за нея. Тя си оста­на на мише­на­та и сигур­но още тога­ва някой я е отмък­нал. Жал­ко, хубав нож си беше… ще ме про­ща­ва­те, гос­по­ди­не! Не мога да Ви помог­на, съжалявам!
Сгнарк се намръщи.Той може да…
… си замъл­чи да си иде (21).
… му пока­же ножа от скри­ва­ли­ще­то и да го арес­ту­ва вед­на­га (50).
64
В момен­та, в кой­то Сгнарк се заси­ли към мъжа, нещо в гла­ва­та му се задейс­т­ва. Сире­на­та за Грешки!
А тази си беше от голе­ми­те грешки.
Ямон свет­ка­вич­но измък­на кама и със смър­то­нос­на сила и точ­ност я заби от три мет­ра в гър­ло­то на съдията.Я, тоя бил голям майс­тор с ножа! Като спреш да го/ме руга­еш, поч­вай пак.
65
Вър­вей­ки към дома, Сгнарк раз­миш­ля­ва­ше вър­ху при­чи­ни­те и жела­ни­е­то за убийс­т­во­то му. Как­во го свър­з­ва­ше с похи­ти­те­ли­те? Как­во им бе сто­рил съди­я­та? Все въп­ро­си, на кои­то се надя­ва­ше ско­ро да полу­чи отго­вор. Дока­то стра­жа­та пре­ра­вя­ше гра­да, той щеше да подрем­не в къщи, че в послед­но вре­ме доста му се бе насъбрало.
По ули­ца­та, на коя­то бе дома му няма­ше никой. Той се зарад­ва, че вечер­на­та глъч­ка не ще му поп­ре­чи на съня. Брък­на в джо­ба за ключа…Ако имаш и две­те кодо­ви чис­ла 80 и 90, иди на 62. Ако не, мини на 84.
66
Сгнарк потис­на гне­ва си. Тия два­ма­та има­ха арба­лет, а и с ками­те се спра­вя­ха доста доб­ре, така че не бе рабо­та за сам човек. Зато­ва той се обър­на и с всич­ки сили хук­на към манас­ти­ра на Бретон.
Кога­то най-после вле­тя запъх­тян в ста­я­та на отче­то, зава­ри там и Каб­рас. (Хм, и дру­ги, освен Сгнарк, налаз­ва­ха вин­це­то на Бре­тон!) Те нетър­пе­ли­во изслу­ша­ха исто­ри­я­та му за два­ма­та съзаклятници.
— Да – отсе­че капи­та­нът, — няма съм­не­ние, че точ­но това са престъп­ни­ци­те. Вед­на­га ще запо­вя­дам издир­ва­не­то им!
Два­ма­та със Сгнарк напус­на­ха манас­ти­ра и се раз­де­ли­ха. Каб­рас тръг­на за казар­ми­те, а съди­я­та пое към дома си.Премини на 65.
67
- Да се раз­след­ват паза­чи­те, кои­то е тряб­ва­ло да сме­нят уби­ти­те кара­у­ли! – наре­ди Сгнарк и вой­ни­кът изхвър­ча от стаята.
По-къс­но се вър­на и доложи:
— Те нямат нищо общо. По вре­ме на убийс­т­ва­та са игра­ли кар­ти в близ­ка­та кръч­ма. Има свидетели.
— Кар­ти? Коя кръч­ма? – поин­те­ре­су­ва се отче­то, но никой не му обър­на внимание.
Намръ­ще­ния скръц­на със зъби.Запиши си кодо­во­то чис­ло 80. Кого да раз­след­ва сега?
Паза­чът на оръ­жей­на­та – 52.
Начал­ни­кът на стра­жа­та – 19.
68
Сгнарк пра­ти един монах при стра­же­ва­та кула, за да пита за паза­ча на оръжейната.
Ско­ро той – пър­гав мла­деж с насмеш­ли­ви очи — се завър­на и съобщи:
— Паза­чът е изчез­нал, ува­жа­е­ми! С начал­ни­ка на стра­жа­та уста­но­вих­ме, че е напус­нал поста си. Също така е взел някои неща от оръ­жей­на­та – някол­ко ками, стре­ли и арбалет.
Сгнарк го осво­бо­ди и отсе­че ядосано:
— Всич­ко е ясно – паза­чът е заме­сен в тази каша!Запиши си кодо­во­то чис­ло 90 и решавай:
Да наре­ди ли да изди­рят и хва­нат паза­ча сам (49) или да арес­ту­ват заед­но с него и Харим (18)?
69
Сгнарк бър­зо се вър­на в кух­ня­та и притво­ри тихо вра­та­та. Може­ше да се обза­ло­жи, че убий­ци­те щур­му­ват къща­та точ­но в този момент! Тряб­ва­ше, оба­че да запа­зи хлад­нок­ръ­ви­е­то си. И в по-лоши ситу­а­ции бе попадал…

Как­во да пра­ви сега?
Да мине през ант­ре­то и все­кид­нев­на­та, за да стиг­не до спал­ня­та – 25.
Да се при­таи тук, за да наблю­да­ва гос­т­на­та – 48.

70
- Как, по дяво­ли­те, е въз­мож­но това! – изкре­щя Сгнарк, мач­кай­ки бележ­ка­та в юмру­ка си.
„Зна­ем все­ки твой ход. Не се мъчи да се опа­зиш от Смърт­та, защо­то не можеш. Тя идва за теб.”
— Наме­рих­ме я вър­ху тру­по­ве­те на стра­жи­те – обяс­ни Кабрас.
— Тези, кои­то тряб­ва­ше да ме охра­ня­ват от утре?
— Същи­те – ким­на капи­та­нът. – Някой е пре­ря­зал гър­ла­та им, дока­то са спе­ли в кара­ул­на­та спал­ня. Голя­ма бъркотия…
— Вът­ре­шен човек?! – повдиг­на веж­ди съдията.
— Може би. Не зна­ем нищо конкретно.
— Пре­ка­ле­но мно­го ста­на­ха тру­по­ве­те – про­мър­мо­ри отче­то и се раз­мър­да нес­по­кой­но в сто­ла си.Имаш ли някое от избро­е­ни­те кодо­ви чис­ла, мини на ука­за­ния епизод:
40 – иди на 26.
50 или 10 – мини на 45.
60 или 70 – бягай на 58.
В слу­чай, че нямаш нито едно от избро­е­ни­те, се прехвър­ли на 91.
71
Вра­та­та изскър­ца жал­но, сякаш не жела­е­ше той да види как­во има зад нея. Сгнарк спря втре­щен на прага.
Фигу­ра­та в расо сто­е­ше в сре­да­та на тъм­на­та стая. Мъжът изне­на­да­но треп­на и се втрен­чи в съдията.
Няма­ше съм­не­ние, че това е паза­чът на оръ­жей­на­та Ямон! Как ли се бе доб­рал дотук?Време за раз­ми­съл няма! Как­ва да бъде реак­ци­я­та на Сгнарк?
Да ско­чи вед­на­га към Ямон – 36.
Пър­во да измък­не меча си – 44.
72
Едва изля­зъл от каби­не­та на Каб­рас, съди­я­та се натре­се на отче­то, зати­чан по стъл­би­те нагоре.
— Доб­ре че те наме­рих! – заръ­ко­ма­ха Бре­тон. – Голя­мо нещастие!
— Чакай, успо­кой се! Как­во се е случило?
Отче­то покла­ти гла­ва преблед­нял и заразказва.
— Днес открих­ме в изба­та на манас­ти­ра тру­па на брат Ален – сми­рен монах, само дето си пий­ва­ше повеч­ко. Ужас­на глед­ка – гър­ло­то му бе пре­ря­за­но бру­тал­но, а тяло­то раз­съб­ле­че­но. Мръс­ни­кът е взел расо­то му! За как­во по дяво­ли­те му е расо­то на бед­ния Ален?
— Кога е ста­на­ло убийс­т­во­то? – запи­та Сгнарк.
— Изглеж­да пре­ди око­ло два дни – пре­миг­на Бре­тон. – Ще пред­при­е­меш ли нещо, по дяволите!
Намръ­ще­ния вдиг­на рамене.
— Едва ли… В момен­та си имам сери­оз­ни проб­ле­ми, как­то зна­еш. Иди горе и раз­ка­жи всич­ко на Каб­рас. Той ще се заеме. Ако приклю­ча със сво­я­та каша, ще ти помогна!
Отче­то ким­на и запря­тай­ки поли­те на расо­то си, хук­на по стъл­би­те към каби­не­та на капитана.
Сгнарк въз­дъх­на и напус­на сгра­да­та, потъ­нал в теж­ки мисли.Ако имаш кодо­во­то чис­ло 40, иди на 16. Ако пък си запи­сал 70, мини на 56. В слу­чай, че нямаш нито едно от две­те, про­дъл­жи на 88.
73
- И как­во е… — започ­на Сгнарк, но в този момент про­ех­тя викът на отчето.
— Зад теб!!!
Намръ­ще­ния се хвър­ли встра­ни. Още пре­ди да се пре­тър­ко­ли, покрай него изсвис­тя стре­ла. Изпра­ви се с ого­лен меч и посрещ­на упла­ше­ния поглед на Харим. Под­ле­цът сто­е­ше неда­леч с изпраз­нен арба­лет в ръце!
Сгнарк ско­чи към него… ала южня­кът лов­ко се извър­на и се изгу­би сред къщи­те. Мъжът с расо­то също бе изчезнал.
Отче­то доти­ча (как­то вина­ги къс­но) запъх­тян и се развика:
— Познах го аз, познах го! Беше в расо на нашия орден. Нали ти казах за уби­тия монах… Този е паза­чът на оръ­жей­на­та – Ямон!
— Всич­ко е ясно! – про­це­ди Сгнарк. – Тичай при Каб­рас и му кажи да изди­ри и зало­ви тези негод­ни­ци… живи или мъртви!Обърни на 65.
74
- Има само едно реше­ние – заяви Сгнарк – и то е да просле­дя лич­но мерзавеца.
— Нямам въз­ра­же­ния – ким­на Кабрас.
— Че как ина­че – оба­ди се отче­то, — ние и да има­ме, този негод­ник пак ще напра­ви как­во­то си е наумил! Как­то каз­ва про­рок Тал­син, „Някои гла­ви са по дебе­ли от други!”
Никой вече не обръ­ща­ше вни­ма­ние на цита­ти­те на Бре­тон и той се нацу­пи, при­вид­но ядосан.
— В момен­та Ямон е в кръч­ма­та до стра­же­ва­та кула – съоб­щи Кабрас.
След поло­вин час, загър­нат в наме­та­ло, с нахлу­пе­на качул­ка, Сгнарк вле­зе в кръч­ма­та. Така закон­с­пи­ри­рал се, никой няма­ше да го познае.
Вед­на­га погле­дът ми се спря на Ямон… ала онзи точ­но си тръг­ва­ше. Съди­я­та пое след него, при­ла­гай­ки целия си опит на бивш наем­ник. Кол­ко него­дяи бе просле­дя­вал в миналото…
Паза­чът отиде пра­во в оръ­жей­на­та; изглеж­да започ­ва­ше смя­на­та му. Сгнарк отна­ча­ло се разоча­ро­ва, пред­вкус­вай­ки тъпо­то сред­нощ­но висе­не на това мяс­то… после се слу­чи нещо неочаквано.Ако имаш кодо­во­то чис­ло 70, иди на 17. Ако не (може би вмес­то него имаш 60), мини на 46.
75
Намръ­ще­ния пре­це­ни, че засе­га е по-доб­ре да си мъл­чи и да не изда­ва, че го е видял. Има­ше нещо гни­ло око­ло този пазач и Сгнарк реши да не го изпус­ка от очи. Може би щеше да изле­зе нещо.

Запи­ши си кодо­во­то чис­ло 60 и мини на 37.

76
Намръ­ще­ния блъс­на вра­та­та с рамо и нахлу в гос­т­на­та. Пре­ди Ямон да успее да се обър­не, той го под­ко­си с мощен рит­ник в коле­не­те. След това гру­бо го сграб­чи за коса­та, опи­рай­ки ножа в гър­ло­то му. Ясно видя как ужа­сът се раз­га­ря­ше в очи­те на пазача…
Свет­ли­на обля Сгнарк – вра­та­та на зад­ния вход се бе отворила!
Съди­я­та се обър­на и вдиг­на пред себе си тяло­то на Ямон, без да сва­ля острието.
На пра­га един очер­тан от свет­ли­на­та силу­ет бе насо­чил заре­ден арба­лет към тях.Обърни на 92.
77
Мисъл­та, че все­ки момент към него може да поле­ти някоя кама, вдъх­на сила на кра­ка­та му. Те със завид­на ско­рост го изве­до­ха от опас­но­то място.
Щом изле­зе на една от глав­ни­те ули­ци, вече бе взел решение.Мини на 35.
78
Ули­ца­та на пожа­ра бе забу­та­на в един кра­ен квар­тал. Бе мръс­на и пус­та. Име­то и идва­ше от бушу­вал пре­ди годи­ни пожар, уни­що­жил всич­ко и про­го­нил оби­та­те­ли­те й по дру­ги мес­та. Сега тук стър­ча­ха гроз­но ске­ле­ти на къщи и пору­те­ни зидо­ве. Иде­ал­но мяс­то за тай­ни сре­щи… и доста зло­ве­що, също така.
Сгнарк, бе закъс­нял нароч­но, с наме­ре­ни­е­то да изнер­ви тайн­с­т­ве­на­та лич­ност, сто­я­ща зад бележ­ка­та. Сега той зави в улич­ка­та, стис­нал меча предпазливо.
И наис­ти­на – там, меж­ду руи­ни­те на пожа­ри­ще­то, се бе изпра­вил дре­бен на ръст тип, обле­чен в расо, стег­на­то с бяла връв.
— Чаках те! – изви­ка мъжът. – Прибли­жи се насам!Случайно да нами­раш нещо позна­то у него?
Да – 33.
Не – 57.
79
Сгнарк изле­зе от шат­ра­та и се огле­да. Явно зад нея се нами­ра­ха тре­ни­ро­въч­ни­те мише­ни на Харим и той се запъ­ти натам. Но едва пока­зал се иззад голя­ма­та палат­ка, спря и се сни­ши до нея. Инс­тин­к­тът му каз­ва­ше, че в момен­та е по-доб­ре да наблюдава.
В дъно­то на тяс­но прост­ран­с­т­во, огра­де­но от шат­ри, стър­ча­ха две дър­ве­ни мише­ни. Пред тях два­ма мъже раз­го­ва­ря­ха задъл­бо­че­но. Еди­ни­ят бе южня­кът, но дру­гия Сгнарк не позна­ва­ше. Той бе набит, обле­чен в чер­но наме­та­ло. Кръг­ло­то му лице бе обрас­ло с чер­на брада.
След мал­ко те си стис­на­ха ръце­те и непоз­на­ти­ят се изгу­би измеж­ду шат­ри­те. Сгнарк побър­за да се вър­не обрат­но до вхо­да на Хари­мо­ва­та, къде­то го откри южнякът.
— По как­ва рабо­та, гос­по­дин съдия? – полю­бо­пит­с­тва онзи.
— Няма да ви бавя мно­го. — Намръ­ще­ния се изкаш­ля. – Искам да те попи­там: зна­еш ли как­во е ста­на­ло с кама­та след опи­та за поку­ше­ние над мен?
Южня­кът гле­да с праз­ни очи миг-два, после се плес­на по челото.
— По дяво­ли­те! – изви­ка той. – В сума­то­ха­та съв­сем забра­вих за нея. Тя си оста­на на мише­на­та и сигур­но още тога­ва някой я е отмък­нал. Жал­ко, хубав нож си беше… ще ме про­ща­ва­те, господине!
Край­но недо­во­лен от лип­са­та на инфор­ма­ция, Сгнарк се обър­на и напус­на пло­ща­да на панаира.Запиши си кодо­во­то чис­ло 20 и мини на 10.
80
На Сгнарк му оста­ва­ха око­ло два мет­ра до мъжа, кога­то той нена­дей­но отстъ­пи назад и хвър­ли поглед зад съдията.
На Намръ­ще­ния му оста­на един­с­т­ве­но да се намръ­щи, осъз­на­вай­ки как­ва е рабо­та­та. Дори чу свистенето…
В гър­ба му се вря­за изкус­но насо­че­на стрела.Хайде обрат­но на 45 и вни­ма­вай как­ви ги вършиш!
81
Око­ло обяд Сгнарк все още бе в манас­ти­ра и с отче­то спо­ре­ха раз­го­ре­ще­но за коли­чес­т­во­то вино, необ­хо­ди­мо за един наис­ти­на добър обяд. Извед­нъж в ста­я­та нахлу запъх­тян вой­ник и пре­къс­на с гръм и тря­сък общес­т­ве­но важ­на­та дискусия.
— Гос… гос… — Той едва си поема­ше въздух.
— Гос­ти? – пред­по­ло­жи Бретон.
— Гос­по­дин съдия! – най-накрая се око­пи­ти онзи. — Няма го — избяга!
— Кой е избя­гал? – Сгнарк вече се ядосваше.
— Южня­кът! Паза­чи­те са мър­т­ви… уби­ти в кулата!
— Харим!
Вой­ни­кът кимна.
— Някой му е помог­нал, ина­че няма как. Паза­чи­те му са наме­ре­ни от тях­на­та кара­ул­на смя­на. Еди­ни­ят е убит със стре­ла, дру­ги­ят е заги­нал от удар с кама.
— Нещо дру­го, нещо нео­би­чай­но? – запи­та маши­нал­но съдията.
— Всъщ­ност има три неща. Кара­ул­на­та двой­ка е закъс­ня­ла за смя­на­та на уби­ти­те, кое­то ряд­ко се случ­ва. Начал­ни­кът на стра­жа­та не е тряб­ва­ло да е на рабо­та, но точ­но тога­ва е бил в кула­та. Паза­чът на оръ­жей­на­та също е забе­ля­зан до стра­же­ва­та кула. Раз­брах­ме, оба­че, че тога­ва е бил на смя­на. Това е общо взе­то. Как­во ще наредите?Да раз­след­ват смя­на­та на мър­т­ви­те стра­жи – 67.
Да про­учат начал­ник-стра­жа­та – 19.
Да се про­учи паза­ча на оръ­жей­на­та – 52.
82
Със замах Сгнарк затръш­на вра­та­та пред себе си. От дру­га­та стра­на нещо се заби в нея с под­чер­та­на зву­ко­ва сила. Нещо му под­сказ­ва­ше, че е кама.
Намръ­ще­ния сери­оз­но се раз­лю­ти. Омръз­на­ха му тези игрич­ки на мята­не, хвър­ля­не, деб­не­не… Вре­ме е за доб­ри­те ста­ри юмруци!Премини на 3.
83
Намръ­ще­ния зае бой­на сой­ка сре­щу напа­да­те­ли­те, вдиг­нал страш­ния си меч. Кога­то видя как­во изва­ди еди­ния от тях от ръка­ва си, изру­га бяс­но, но вече бе къс­но. Твър­де късно…
Кама­та завър­ши бър­зия си полет в гър­ло­то му.Толкоз. Взе­ми все пак да раз­пле­теш тази история!
84
Вра­та­та скръц­на пред него и го въве­де в сум­рач­но­то ант­ре. Сгнарк пристъ­пи и затво­ри зад себе си. Заклю­чи и се нака­ни да вле­зе в…

Къде?
Виж схе­ма­та на къща­та в края на книж­ка­та. Назва­ни­я­та на поме­ще­ни­я­та са даде­ни услов­но, за удоб­с­тво на игра­та. В момен­та Намръ­ще­ния е в ант­ре­то. Ти ще решиш към коя стая да се отправи.
Кух­ня­та – 31.
Все­кид­нев­на­та – 71.

85
- Имам пред­ло­же­ние – заяви Сгнарк и срещ­на въп­ро­си­тел­ни­те погле­ди на при­яте­ли­те си. – На Бре­тон, като хитър и съоб­ра­зи­те­лен, се пада чес­та да сле­ди Ямон.
— Изпус­на „хра­бър” – весе­ло се оба­ди Кабрас.
— Не съм! – ухи­ли се съдията.
— Подиг­ра­вай­те се! – сбър­чи чело отче­то. – Но мен ме водят мъд­ри­те сло­ва на про­ро­ци­те, а не някак­ви си язви­тел­ни под­мя­та­ния. Къде е този Ямон?
— Сега тряб­ва да е в кръч­ма­та, бли­зо до стра­же­ва­та кула – съоб­щи капи­та­нът и невяр­ва­що изгле­да как мона­хът важ­но пристег­на расо­то с бяла­та си връв.
— Кръч­ма! – обя­ви Бре­тон и се запъ­ти към вра­та­та. – Това е по моя­та част!
След око­ло час и поло­ви­на се завър­на, изгле­да дру­ги­те два­ма важ­но, наля си чаша вино и поде раз­ка­за си.
— За мое неу­до­вол­с­т­вие, точ­но като вля­зох в кръч­ма­та, онзи си тръг­на. Просле­дих го до оръ­жей­на­та и се ока­за, че него­ва­та смя­на точ­но започ­ва. При­гот­вих се за скуч­но и дъл­го наблю­де­ние (само от тази мисъл ожад­ня­вах!), но за вто­ри път бях излъ­ган. Мал­ко след това той изле­зе от замъ­ка, поне­съл арба­лет в ръце. Оглеж­дай­ки се кра­деш­ком, той се изгу­би в сенките.
— Защо не тръг­на след него? – въз­клик­на Кабрас.
Бре­тон ги поглед­на побе­до­нос­но и рече:
— Защо­то, гос­по­да, аз раз­крих слу­чая с уби­тия монах!
— Как така?! – не издър­жа и Сгнарк.
— Познай­те как беше обле­чен проклет­ни­кът! С расо на нашия орден – с расо­то на брат Ален, жес­то­ко убит в манас­тир­с­ка­та изба!
Намръ­ще­ния ско­чи на крака.
— Каб­рас – изви­ка той, — издай неза­бав­но запо­вед за издир­ва­не и задър­жа­не на този мерзавец!
Капи­та­нът тръг­на към казар­ми­те, а Сгнарк – към къщи. Вре­ме бе и той да си почи­не от това напрежение.Обърни на 65.
86
Сгнарк запа­зи само­об­ла­да­ние и неб­реж­но сви в една пре­сеч­ка. Неза­бе­ля­за­но хвър­ли поглед през рамо и видя как „про­ся­кът” пър­га­во ско­чи на кра­ка и закра­чи след него. Нечия сян­ка се плъз­на покрай него, дочу­ха се приглу­ше­ни стъп­ки… Преслед­ва­чът поглед­на наля­во, после забър­за отно­во напред.

Да побег­не ли Сгнарк (2) или да изва­ди оръ­жи­е­то си и да изча­ка мъжа (43)?

87
- И как­во е то? – запи­та Сгнарк.
— Че ще умреш – рече онзи безстрастно.
Съди­я­та бър­зо сграб­чи меча, но не можа да изпре­ва­ри стре­ла­та, коя­то се вря­за след миг в тяло­то му.А сега се вър­ни на 45 и проб­вай пак!
88
Вечер­та бър­зо пада­ше над гра­да и Сгнарк бър­за­ше към дома си. По пътя му хрум­на на сут­рин­та да каже на Каб­рас, че се нуж­дае от два­ма стра­жи за охра­на. Просто за все­ки случай…
Опре­де­ле­но нещо не бе наред.
Вятъ­рът весе­ло раз­вя­ва­ше бележ­ка­та, заби­та с гвоз­дей на вра­та­та на къща­та му. Намръ­ще­ния се огле­да пред­паз­ли­во, после със замах скъ­са пер­га­мен­та. Почер­кът на писа­лия редо­ве­те бе същи­ят като от пре­диш­на­та бележ­ка, даде­на му от просяка.
„Ти си ходещ мър­т­вец. Ско­ро ще спреш да ходиш”
Поби­ха го тръп­ки, макар че изоб­що не бе студено.Да се при­бе­ре ли вед­на­га в къща­та (8) или неза­бав­но да се вър­не при капи­тан Каб­рас (35)?
89
Изне­над­ва­що лов­ко Ямон се измес­ти встра­ни, зад един стол. Сгнарк се сблъс­ка един­с­т­ве­но с праз­но­то прост­ран­с­т­во. Скръц­на със зъби и сграб­чи дръж­ка­та на меча. Твър­де късно…
Паза­чът вече бе запра­тил кама към него. Логич­но и бър­зо тя достиг­на до цел­та си – гър­ло­то на съдията.Дааа. Това е твър­де лош КРАЙ. Вина­ги можеш да опи­таш пак.
90
Сгнарк отпра­ти капи­та­на и се обър­на към отчето.
— Виж, Бре­тон, знам че това, за кое­то ще те помо­ля, не е точ­но по спе­ци­ал­ност­та ти…
— И аз от това се опа­ся­вам… — под­мет­на монахът.
— … но в момен­та в теб ми е надеж­да­та. Тряб­ва да просле­диш онзи хвър­ляч на ножо­ве от панаира!
Бре­тон пър­во не понамръ­щи, после лице­то му просвет­ля и заяви:
— Няма проб­лем! Ама нали се сещаш целия след­ващ месец кой ще чер­пи из чуд­ни­те кръч­ми на столицата?
Съди­я­та се сещаше.
След око­ло два часа отче­то се вър­на, наля си чаша вино, после раз­мис­ли, оста­ви я и взе огром­на­та кана. Лице­то му бе бле­до, но очи­те горя­ха победоносно.
— Харим се срещ­на с един мъж, кого­то съм виж­дал и пре­ди – паза­чът на оръ­жей­на­та. И това не е тол­ко­ва важ­но. Познай как беше обле­чен проклет­ни­кът. С расо на нашия орден – с расо­то на брат Ален, жес­то­ко убит в манас­тир­с­ка­та изба! Едва ли го е наме­рил на улицата!Ако си раз­пит­вал вече Ямон (паза­чът), иди на 12. Ако не, мини на 34.
91
- В такъв слу­чай – наре­ди Сгнарк – про­ве­ре­те неза­бав­но кара­ул­ни­те стра­жи! Тази исто­рия съв­сем се запече!
И напра­во заго­ря, кога­то час по-къс­но, на изли­за­не от манас­ти­ра, го застиг­на една стре­ла и го уби на място.Нещо май посбър­ка на едно-две мес­та, а? Я отначало!
92
Мъжът в чер­но наме­та­ло пред него бе същия онзи „про­сяк”, кой­то бе пъх­нал бележ­ка­та-запла­ха в шепа­та му. Дър­жей­ки арба­ле­та в една­та си ръка, той отмет­на качул­ка­та с дру­га­та. Откри се мур­га­во­то лице на Харим, хвър­ля­чът на ножове.
— Как­во – под­хвър­ли той, — изне­на­дан ли си?
— Съв­сем не – отвър­на сухо Сгнарк и опря ножа още по-сил­но в гър­ло­то на Ямон. – Пове­че се инте­ре­су­вам как­во ви е прихва­на­ло двам­ца­та, та да опит­ва­те убийс­т­во­то на крал­с­ки съдия.
— Какъв съдия си ти! – Харим се изплю на пода. – Ти си наем­но куче и скит­ник! Един­с­т­ве­но при­щяв­ка на съд­ба­та те издиг­на до този пост… Само сбър­ка­но­то про­ви­де­ние ти помог­на да ни победиш!
— При­яте­лю – тихо каза Намръ­ще­ния, — в живо­та си съм побе­дил и избил доста пап­лач. Ти от коя по-точ­но си?
— Слу­ги на Дра­ко­на! Све­ще­ни­ят Дра­кон, спом­няш ли си го!
Фана­тич­ни­те пла­мъ­ци в очи­те на южня­ка поч­ти опа­ри­ха Сгнарк.
— Някои от нас оце­ля­ха, гос­по­дин Куче – изгра­чи Харим. – Някои от нас не забра­ви­ха кой е вино­вен за кра­ха на Дра­ко­на! Кой го уби, още пре­ди да се е пре­ро­дил! Ти… Сега те очак­ва спра­вед­ли­во­то възмездие!
— Вни­ма­вай с оръ­жи­е­то – напом­ни му съди­я­та. – При­ятел­че­то ти май не гори от жела­ние да иде преж­дев­ре­мен­но при дра­ко­на ви.
Арба­ле­тът звън­на без­ми­лос­т­но и стре­ла­та потъ­на в гър­ди­те на Ямон.
— Той бе куче като теб!- изсъс­ка Харим. — Нико­га не е вяр­вал истински!
Два­ма­та захвър­ли­ха непот­реб­ни­те вещи еднов­ре­мен­но – Сгнарк кър­вя­щия труп на паза­ча, Харим – праз­ния арба­лет. Блес­тя­ща кама изник­на в ръка­та на южня­ка и той замах­на с нея.
Този номер вече няма­ше да мине.
Сгнарк приклек­на, завър­тя се към него и в дви­же­ние измък­на меча. Оръ­жие и тяло се сля­ха в позна­тия танц на смърт­та. Ост­ри­е­то опи­са плав­на дъга и поч­ти без­шум­но раз­се­че гър­ло­то на Харим. Фон­тан от блик­на­ла кръв опо­вес­ти смърт­та на послед­ния от гил­ди­я­та на Дракона.
Сгнарк се изпра­ви, огле­да се наоко­ло и начу­ме­ре­но въздъхна:
— Ей, чис­то нов килим си беше…!Премини на ЕПИЛОГ.
ЕПИ­ЛОГ
Под топ­ло­то про­лет­но слън­це, дори манас­ти­рът на про­ро­ци­те изглеж­да­ше уют­но мес­тен­це. По окол­ни­те храс­ти пее­ха дреб­ни птич­ки, някъ­де набли­зо млад монах сви­ре­ше на лютня.
Отче­то и съди­я­та се бяха раз­по­ло­жи­ли на удоб­ни пле­те­ни сто­ло­ве в гра­ди­на­та и се наслаж­да­ва­ха на момента.
— Как­во ста­на с ками­те на Дра­ко­на? – оба­ди се по едно вре­ме Бретон.
— Дадох ги за пре­то­пя­ва­не. Намис­лил съм да ми напра­вят мал­ка ета­жер­ка за хар­тия в тоа­лет­на­та ми – ухи­ли се Сгнарк.
— Само ти може да измис­лиш подоб­на просто­тия – отвър­на на усмив­ка­та монахът.
После пак запа­зи­ха мъл­ча­ние. Лют­ня­та пръс­ка­ше при­ят­ни акорди.
— Бре­тон – поде Намръ­ще­ния след извес­т­но вре­ме. – Нещо не ти ли лип­с­ва в момента?
— „Не ти лип­с­ва туй, що не го мис­лиш” – рече отче­то бла­же­но. – Про­рок Салибрин…
Сгнарк изсум­тя недоволно.
— Не, при­яте­лю, не ме раз­бра – мах­на той с ръка. – НЕЩО не ти ли лип­с­ва точ­но сега? Тук, в гра­ди­на­та, на маса­та, в гър­ло­то ти?
Бре­тон поне­чи да въз­не­го­ду­ва… после раз­мис­ли и въздъхна.
— Прав си. Отно­во си прав!
Той бав­но пое към манас­тир­с­ка­та изба. В хлад­ни­те й кори­до­ри, как­то някои каз­ва­ха, отле­жа­ва­ше най-добро­то вино в кралството.
КРАЙ
Схе­ма на къща­та на Сгнарк

Кодо­ви числа:

……………………………………………………………………

6 thoughts on “Сгнарк Намръщения и камите на Дракона”
  1. Мно­го добро тем­по, доб­ре раз­ви­та игра.
    Крат­ко, стег­на­то и наси­те­но с напре­же­ние, БРАВО!

  2. Той е бивш наем­ник, умел с меча, жени­те и виното…
    а как­во връз­ка имат жени­те с игро­вия сюжет? и как­ви уме­ния има геро­ят по отно­ше­ние на жени­те? а с виното?
    по-доб­ре напи­ши: харес­ван от жени­те, оби­ча вино­то, по-доб­ре зву­чи… все едно ясно е, че геро­ят ти е някак­во отра­же­ние на Конан…

    1. С този игро­ви сюжет — никак­ва. Но има цяла кни­га предис­то­рия. Нали не очак­ваш да взе­ма тук да пре­раз­каз­вам всич­ко в обем кол­ко­то сама­та игри­ца? Просто съм нахвър­лял отли­чи­тел­ни беле­зи на геро­и­те, кои­то могат да помог­нат при някои от избо­ри­те в тази игра.
      И не желая геро­ят ми да бъде ничие отражение.

  3. и освен това, мона­си, че и пророци.ясно е, че и ти не зна­еш как­ви са точ­но. избе­ри едно от двете…

    1. Ясно е, че знам — Бре­тон е монах, после­до­ва­тел на про­ро­ци­те. Имен­но зато­ва ги цити­ра посто­ян­но. Той не е про­рок и никъ­де не съм казал, че Орден на про­ро­ци­те е все едно чле­но­ве­те му да са такива.
      Ина­че — бла­го­да­ря, че си про­чел разказа! 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *