Автор: Николай Николов
Кратко въведение в историята
Сгнарк Намръщения е твоят герой в приключението.
Той е бивш наемник, умел с меча, жените и виното, брутален, но и разсъдлив тип. Преди време той се запознава с отец Бретон. Монахът е член на Ордена на пророците – древни мъдреци и философи. Бретон е странна птица – хитър и умен в живота, но непотребен в бой. Той често изнервя приятеля си с нескончаеми цитати на пророци.
Двамата спасяват кралството от преврата на гилдията „Слуги на Дракона”. По време на тази мисия се срещат с лейтенант Кабрас – смел воин от гвардията на краля.
След изпълнено с опасности и преврати приключение (преследване на бандити, спиране на ритуал за съживяване на дракон, проникване в двореца, спасяване на краля и унищожаване на тайната гилдия), нашите приятели са наградени подобаващо от краля. Кабрас става капитан и командир на гвардията; отчето получава правото да основе манастир в столицата; Сгнарк се превръща в кралски съдия – човек с огромна власт, можещ да съди без процеси, да издава заповеди и да секвестира имущество в полза на короната, без предварителна заповед от краля. Животът на съдията е изпълнен с приключения. Децата не мечтаеха да са владетели, те копнееха да станат съдии!
Сгнарк се осланя винаги на верния си меч, предпочита да върши сам работата си и намръщи ли се, враговете ги очакват само неприятности. А да – и виното много му допада.
Време е да се заемаш с приключението на Сгнарк. То няма някакви особени правила. От време на време ще се налага единствено да си записваш някои кодови числа. За какво служи схемата в края, ще разбереш впоследствие.
Успех!
Увод
- Да не те е страх? – попита хвърлячът на ножове.
Сгнарк усети очите на всички от тълпата върху себе си. Как?! Нима кралският съдия Сгнарк Намръщения се бои от подобно нещо!
Пронизваше го и погледът на хвърляча. Той току що го бе повикал на импровизираната сцена, построена от талпи и бъчви, за да мята камите си по него. Разбира се, номерът беше те да се забиват ОКОЛО него. Досега хората, хвърляли оръжия по Сгнарк, винаги са искали да го убият и в момента му беше странно да участва в номер, при който не трябваше да мърда.
Пролетният панаир бе довел много подобни артисти в столицата. Хвърлячът на ножове жънеше небивал успех с шоуто си и около дървените му мишени вече пети ден суматохата и интересът не стихваха.
Сгнарк изсумтя. Какво пък, ще застане пред мишената.
Бурни аплодисменти го посрещнаха, щом стъпи на дървения подиум. Те сякаш съобщаваха: „Да, никога не сме се съмнявали в кралския съдия!”. Той обаче знаеше, че ако не бе пожелал да участва, реакцията щеше да е: „Ей го на — съдия – и той напълни гащите!”
Хвърлячът, чието име бе Харим, го посрещна с ослепителна усмивка, контрастираща на мургавото му лице. Явно е от юг, реши Сгнарк. За това говореха и набитото му, мускулесто тяло, къдравата коса на плитка, семплото облекло.
Съдията застана пред мишената без страх. В очите му танцуваше насмешка… И все пак една позната тръпка пробяга по гърба му. Инстинктът на воина си казваше думата – когато си имаше работа с оръжия, нямаше начин да не е нащрек.
Зяпачите проследиха как Харим се отправи към ножовете, забити на тумбесто буре. То бе на около пет метра от Намръщения, който вече бе опрял гръб о дървената стена, служеща за мишена. Южнякът хвана първата кама за дръжката… тишина легна над сцената… всички очакваха мига, в който…
… нещо изсвистя…
… краката на Сгнарк го изстреляха встрани…
На стената, точно на предишното му място, се заби със страшна сила нож и остана да вибрира заплашително. Ако съдията бе останал, сега вибрациите щяха да утихват в гърдите му!
След миг затишие, тълпата ревна. Кой хвърли оръжието? Къде е убиецът? Не бе Харим — той все още стоеше със своята кама в ръка и гледаше втрещено към мишената. Камата дойде от друго място!
Стражите се появиха отнякъде и се разшетаха из тълпата. Въпреки бързите им действия, извършителят не бе открит сред зрителите. Никой не бе видял нищо.
Докато Намръщения се изтупваше и слушаше с половин ухо извиненията на Харим, хвърли поглед на стърчащия от стената нож. Обикновена метателна кама, само по дръжката й се забелязваха някакви руни. После стражите го посъветваха от съображения за сигурност да напусне площада.
В късния следобед на този злополучен ден Сгнарк се прибираше към дома си. Слънцето вече хвърляше дълги сенки по стените на къщите и забързани минувачи сновяха из улиците. Стражи палеха фенерите, в очакване на поредната нощ в столицата.
До зида на масивна къща се бе свил дрипав просяк. Той протегна трепереща ръка към съдията. Сгнарк въздъхна, казвайки се, че след днешното разминаване със смъртта, трябва да прояви щедрост и пусна монета в шепата на просяка.
— Благодаря ти! – изпълзя шепот изпод качулката на несретника. – Вземи това…
Той натика в ръката на Сгнарк някаква кутийка.
Със снизходителна усмивка съдията му обърна гръб и продължи напред по улицата. Докато крачеше, отвори малкото капаче на подаръка и откри вътре прилежно сгънат пергамент. Отбелязвайки с изненада майсторската изработка на находката, той я разгъна и се вторачи в написаното върху нея.
Усмивката му първо замръзна, после бавно се стопи. Обърна се… но просякът бе изчезнал. Дълбока бръчка проряза челото на съдията, показвайки причината за прякора му.
„Не си мисли, че си избягал от смъртта. Вече е обещана. Ти оскверни обителта на Дракона и ще умреш заради това. Скоро.”
Сгнарк стигна до дома си. Мисълта, че всичко това е някаква лоша шега или грешка, вече не му изглеждаше достоверно обяснение за случката от площада.
Но за това – утре. Сега трябваше да се наспи и да свали напрежението от плещите си.
Застана пред вратата на къщата си. Едноетажна, но просторна, удобна и модерна. Подарък от краля, за да подобава на един съдия, както се изразяваше владетелят.
Извади ключа от джоба си и тъкмо да го пъхне в ключалката, когато пръстите му се оплетоха и го изпусна на земята.
— Ха..! – възкликна Сгнарк и се наведе, за да го вдигне.
Камата профуча над главата му и се заби във вратата. Сгнарк стреснато погледна нагоре. Очите му отбелязаха наличието на руни по дръжката…
Мечът на Намръщения изсъска още преди да се е изправил. Той скочи назад и се приготви да посрещне нападателя.
Отсрещната стена никак не се впечатли. Единственото, което Сгнарк успя да зърне, бяха полите на расо, бързо скриващи се зад ъгъла. Той хукна, ала когато зави по улицата, там вече нямаше никой.
Псувайки, Намръщения, се върна до къщата, измъкна камата от вратата и се отправи към щаба на градската стража.
Някой се опитваше да го убие и този факт никак, ама никак не му допадна.
Започна се! Мини на 1.
Отчето нервно пристегна бялата връв на расото си. В ясните му очи се разгаряше ярост, несъответстваща на фигурата му – нисък, голобрад, с меки черти на лицето. Притежаваше коремче, с което се гордееше, а стойката му издаваше някаква хедонистична ленивост. Отпуснатостта му обаче бе отчасти привидна. При определени ситуации той можеше да е доста пъргав.
— Явно на някой от това никак не му пука! – изръмжа Сгнарк и отпи от манастирското вино. – Лошото е, че онзи просяк изобщо не мога да го позная, камо ли да го намеря… Единствената следа е ножът. Вече го дадох на кралския оръжейник. Може и да изрови нещо по руните на дръжката.
Отчето изведнъж вдигна пръст и закрачи бавно из стаята. Не крачи дълго – манастирският аскетизъм предлагаше малко пространство.
— Пророк Гимбрус е казал: „Понякога очите не виждат туй, що душата прозира”.
Съдията повдигна вежди и разпери ръце – е, и?
— Това – рече отчето бавно – е вторият нож…
Сгнарк отвори уста… после я затвори.
— Да – кимна отчето. – Първата кама с руни е тази от мишената на панаира. Къде е тя?
Намръщения се плесна по челото.
— Поврага! Оставих я там!
— Значи е добре да се запиташ кой може да я е взел след това. Едва ли собственикът на оръжието го е оставил да си седи на показ.
Сгнарк решително стана, още по-решително гаврътна остатъка от виното и заяви:
— Знам кой ще попитам – онзи хвърляч на ножове! Като се замисля, имам някои въпроси към него.
Със сигурна крачка съдията напусна манастирската стаичка.Според теб как е по-добре да иде той при Харим?
Сам – 32.
С няколко стражи – 47.
Сгнарк помисли малко над ситуацията и щом излезе на една от главните улици, вече бе взел решение.Мини на 35.
Здравият му шут изкърти пантите и вратата се стовари с трясък в другата стая. Там мъжът се бе вцепенил, гледайки опулено.
Един юмрук го извади от вглъбението му, събаряйки го на земята.
— Изненада! – озъби се Сгнарк и се наведе заплашително към жертвата си.
— Да, но за кого? – се чу отзад.
Съдията светкавично дръпна Ямон за яката, изправяйки го пред себе си. Срещу му бе насочен зареден арбалет!Иди на 92.
Да! Това е същият онзи мъж с дългото наметало, когото видя днес при мишените на Харим. Много, много странно…Какво да стори сега той?
Да го попита директно какво е търсил при Харим – 13.
Да се направи, че не го познава – 75.
Викът на отчето го накара да отскочи, докато нещо изсвистя покрай него. Сгнарк се изправи бързо с оголен меч и гневно се огледа.
Отзад, вече с изпразнен арбалет, се бе изправил не кой да е, а… хвърлячът на ножове Харим! Намръщения се хвърли след него, ала подлецът ловко се извърна и с дълги скокове се изгуби измежду порутените къщи. Сгнарк изруга. Оня с расото също се бе изпарил.
Капан си беше тази бележка! Как се върза…
Отчето дотича (както винаги късно) запъхтян и се развика:
— Познах го аз, познах го! Беше в расо на нашия орден. Нали ти казах за убития монах… Този е пазачът на оръжейната – Ямон!
— Всичко е ясно! – процеди Сгнарк. – Тичай при Кабрас и му кажи да издири и залови тези негодници… живи или мъртви!Обърни на 65.
Стражи ли да го следят (30) или е по-тарикатско да прати отчето подире му (90)?
Светлина обля съдията – вратата на задния вход се бе отворила. Заслепен, Сгнарк различи единствено силуета, прекрачил прага.
След това дойде и ужасното свистене на стрелата…Беше близо, ама нейсе – връщай се, където ти е пръста и продължавай! И без това си в края…
— Добре дошъл у дома! – поздрави го жизнерадостен, познат глас.
Сгнарк вдигна поглед и срещна зареден арбалет срещу си.
Стрелата разкъса гърдите му и преди да се строполи, той видя нападателя. Видя го и го позна.Иска ти се да знаеш кой е, нали? Опитай пак и ще научиш!
Капан!
— Добре ти стои расото, драги – подхвърли мрачно Сгнарк, изтегляйки меча, — но не е твое!Ако Сгнарк е поръчал на отчето да се скрие тук, иди на 14. Ако ли не, премини на 29.
— Какво?! – Сгнарк се изправи от стола си.
— Така е – кимна капитан Кабрас. Младото му лице се, бе помръкнало. Явно и на него не му се нравеше това, за което съобщаваше. – Ножовете, с които искаха да те убият, са принадлежали на гилдията „Слуги на Дракона”.
— Но нали двамата с теб я разбихме..?
Кабрас закрачи нервно из стаята. Очите му сякаш потърсиха евентуална бутилка в близкия шкаф… но уви – бе на работа. Той тежко въздъхна и прекара дългите си пръсти през гъстата коса.
— Тъй вярно — рече. — А камите доскоро бяха в оръжейната на двореца. Пазачът й е съобщил, че са изчезнали пред очите му по някакъв мистериозен начин. Не зная подробностите, но предлагам да го разпиташ лично.
Намръщения плъзна поглед из кабинета на Кабрас, прехвърляйки възможностите в главата си.Да иде ли да разпита пазача (59) или смяташ, че това в момента може да почака (72)?
Но не! От спалнята се чу шум – сякаш от плъзнал се по пода стол. В този момент дръжката на вратата на задния вход се размърда. Тя бе заключена и неканеният посетител, уверил се в това, взе да човърка с нещо по ключалката.
Какво се случваше?Сгнарк може да…
… иде към вратата на спалнята – 20.
… поеме към задния вход на къщата – 51.
… се скрие в кухнята – 69.
Той излезе замислен от стаята.
Пред манастира спря един страж, минаващ по улицата.
— Аз съм съдия Сгнарк – съобщи му той. Очите на мъжа издаваха, че прекрасно го познава. – Иди при капитан Кабрас и му кажи, че незабавно трябва да се издирят и заловят двама души: хвърлячът на ножове Харим и пазачът на кралската оръжейна Ямон. Бързай!
Войникът хукна в изпълнение на задачата, а Сгнарк се запъти към дома си.Обърни на 65.
— Ама… Аз… – замънка той. – Не се познавам с южняка… Просто използвам мишените му понякога… Упражнявам се в мятане на ножове.
— И как е – напредваш ли? – Гласът на Сгнарк бе леден.
— Старая се – вдигна рамене онзи.
— Понякога старанието не води до добри практики!
— Да не искате да кажете, че… — запротестира Ямон, уплашен не на шега.
— Казах, каквото казах! – прекъсна го Намръщения.
— Спокойно! – намеси се Кабрас. – Защо се притесняваш толкова от познанството си с този… Харим?
— Не, не, в никакъв случай! Но съдията…
— Съдията има конкретни въпроси към теб – изръмжа Сгнарк.Запиши си кодово число 70 и иди на 37.
Сгнарк се извърна и забеляза една сянка да се промъква между къщите. Появи се мъж в черно наметало, стиснал арбалет. Сгнарк се втренчи в лицето му.
Това бе Харим!
Съдията се спусна към него… но твърде късно! Онзи се шмугна зад ъгъла и изчезна. Мъжът в расо, също бе избягал.
— Познах го! – задъхано подвикна дотичалият Бретон. – Това бе пазачът на оръжейната Ямон. А расото е на нашит орден! Нали се сещаш за убития монах…
— Всичко е ясно! – процеди Сгнарк. – Тичай при Кабрас и му кажи да издири и залови мерзавците още днес, ако е възможно! Живи или мъртви!Обърни на 65.
Отвън се чуха стъпки. Сгнарк бързо постави пак дъската на мястото й и затвори чекмеджето.
Покривалото на входа се вдигна, пропускайки вътре Харим. Той изненадано разпери мускулестите си ръце и попита:
— На какво дължа това посещение, господин съдия?Запиши си кодово число 10.
Какво да стори сега Сгнарк?
Да го попита какво прави ножът в чекмеджето му – 28.
Да се направи, че не го е виждал и да попита къде е – 63.
По една сумрачна уличка мина покрай запусната на вид къща. Там група хора въодушевено приготвяха агне на шиш. Около запаления огън весело се суетяха майсторите на чеверме, докато другите си подаваха дамаджана с вино. Съдията въздъхна. Откога не се беше веселил така…
Сянка в дълга дреха се мярна по отсрещната стена, постепенно уголемявайки се. Човекът бе зад Сгнарк… и приближаваше бързо.
Намръщения настръхна.Да отскочи ли встрани (39) или да се обърне с изваден меч (61)?
По едно време, острие – дълго и ледено – го прониза между ребрата, безпогрешно намирайки сърцето.
Не видя убиеца си.Преследвачът е бил преследван май, а? Ако започнеш пак, може и да разбереш от кого!
— Аз съм съдия Сгнарк – съобщи му той. Очите на мъжа издаваха, че прекрасно го познава. – Иди при капитан Кабрас и му кажи, че незабавно трябва да се издирят и заловят двама души: хвърлячът на ножове Харим и пазачът на кралската оръжейна Ямон. Бързай!
Войникът хукна в изпълнение на задачата, а Сгнарк се запъти към дома си.Обърни на 65.
Войникът кимна усърдно и изхвърча от стаята.
След два часа се върна и съобщи:
— Началникът няма нищо общо. По това време е диктувал извънредно писмо до град Маниор на писаря в кабинета си. Поводът – избягала от столицата крадла. Това е потвърдено от самия писар, в който нямаме основание да се съмняваме.
Сгнарк се намръщи, вече доста ядосан.Запиши си кодово число 90 и реши кого да разследва съдията сега.
Пазачът на оръжейната – 52.
Смяната на мъртвите караули – 67.
Но как е успял да се добере до къщата?
Кръвта на Сгнарк кипна и той реши, че Ямон трябва да пострада точно в този момент!Как обаче да подходи?
Шут на вратата – 3.
Отваря я и просто влиза – 40.
Онзи го погледна неразбиращо.
— Нищо не е наред, друже – обясни му съдията, — но щом не можеш да хвърлиш светлина по въпроса, трябва да тръгвам.
Махна му на излизане и с бързи крачки се отдалечи от шатрата.
Докато прекосяваше площада на панаира, си мислеше за лъжата на Харим. Определено мургавият южняк трябва да бъде наблюдаван. Сгнарк се ухили мрачно. Нека си мисли, че е в безопасност! Ако му беше издал, че знае за ножа, нямаше да постигне нищо. Обяснения за наличието му много, а пък така нямаше да залови онзи, който го бе хвърлил.Запиши си кодово число 30 и иди на 10.
Защо лъжеш, бе!
Бягай на 57.
— Кабрас, изпрати някой да следи пазача на оръжейната. Имам чувството, че от това ще изскочи нещо!
След около два часа капитанът се върна изключително ядосан и съобщи:
— Нищо не стана! Онзи не ходи никъде, може да е познал стражите, които пратих. Макар че и това го прави подозрителен…
Е, Сгнарк имаше още две възможности в случая.Запиши си кодово число 70 и избирай:
Да го следи сам – 74.
Да изпрати Бретон – 85.
— Ти?! – стъписа се Сгнарк.
— Да, аз – кимна мъжът. – А сега трябва да умреш!
Нещо остро се вряза между плешките му, преди да успее да реагира. Строполявайки се по лице на земята, чу зад себе си злобен смях…Кой ли е престъпникът? Или – кои са? Давай пак, приятелю, и ще разбереш!
Като си помислеше как се движи като крадец в собствената си къща, го напушваше гневен смях. Само да му падне някой от негодниците..!
Погледна през открехнатата врата и притаи дъх. В полумрака на спалнята пристъпваше приведен мъж в тъмно расо. Това можеше да бъде единствено Ямон – пазачът на оръжейната!
Но как се е добрал дотук?Какво да стори сега?
Да бие шут на вратата – 3.
Да я отвори и просто да влезе – 40.
След поредното покушение (за щастие неуспешно) над него, се появяваше един въпрос:
Да пусне ли Харим от килията или не? Това е важно поради две причини: първо — той бе затворен и определено не е участвал в покушението; и второ – не бе добре за репутацията му на справедлив съдия да държи невинен човек в затвора. А дали е невинен…Ти как смяташ?
Освобождава го – 41.
Оставя го там – 81.
Извърна се бавно, а дългият меч тихо излезе от ножницата.
В този момент една стрела се заби в гърдите му, пращайки го облян в кръв на земята.
Мъжът отпред свали арбалета и се усмихна…Стана тя, каквато стана! Хайде – от мен да мине – връщай се на 45!
Онзи първо отвори уста, после я затвори. След това пак я отвори. Постоя малко така. В крайна сметка взе решение.
— Извинете – започна той – но тази кама толкова ми хареса, че я прибрах след покушението над Вас!
— Защо не си съобщил за това? – сключиха се веждите на Сгнарк.
— Не мислех, че трябва… Извинявайте много! Да ви я дам ли?
— Не е необходимо – отсече Намръщения.
Харим се почеса зад врата и събра смелост да попита:
— Но защо сте ровил из нещата ми?
Сгнарк се надигна да си ходи.
— Не забравяй, че съм кралски съдия и не е необходимо да ти давам обяснения, драги!
— Разбира се, разбира се..! – смотолеви южнякът и се приведе в нещо като поклон.
Намръщения напусна площада с панаира, все още мислейки за ножа в чекмеджето. Дали можеше да му послужи, дори и без да го е конфискувал?Мини на 10.
Ако Сгнарк е разпитвал пазача на оръжейната, иди на 60. В случай, че не е – 80.
След около три часа, капитанът се върна и съобщи:
— Стражите са го изпуснали по време на преследването. После обаче отново са го намерили в шатрата му на панаира. Просто си седял вътре. Те заподозрели, че знае за присъствието им там. Именно затова ги изтеглих.Обърни на 90, но първо си запиши кодово число 80.
… вратата вдясно (към всекидневната) – 71.
… вратата отпред (към гостната) – 11.
Около сцената за мятане на ножове този път нямаше никой. Напълно обяснимо. Кой ще поиска да застане пред мишената, когато не се знае откъде ще долети с весело свистене някоя кама!
Имаше и друго – Харим не бе тук. Намръщения реши да провери в шатрата му.
Той отметна покривалото, служещо за врата (ех, тези южняци!) и пристъпи в сумрака. Освен леглото и нисък, олющен шкаф, тук нямаше нищо друго.
Изведнъж Сгнарк бе сполетян от неистовото желание да прерови шатрата. Не че имаше какво толкова да претърсва, но пък щеше да отнеме едва минута.Какво да направи?
Да се подаде на желанието си – 15.
Да почака тук Харим – 54.
Да излезе и потърси южняка навън – 79.
Между другото, кое ти е толкова познато у мъжа?
Дрехите – 9.
Гласа – 22.
Походката – 42.
Какво да разпореди сега?
Да арестуват пазача на оръжейната и Харим – 18.
Само пазача – 49.
Да прати хора да проверят какво прави пазача в момента – 68.
— Не се притеснявай – успокои го Кабрас, — ще пипнем мръсника!
Намръщеният отиде да прекара нощта в манастира на отец Бретон. Отчето първо помисли всичко това за подъл набег срещу запасите му от вино, после все пак разбра сериозността на ситуацията и без възражения донесе голямата кана.
А на сутринта…Мини на 70.
Избери едно от числата 55 и 89 и мини на епизода със същия номер.
(И не чети и двата, ей!)
— Как откраднаха ножовете, докато ти си бил на смяна?
Онзи махна с ръка.
— Не са ги откраднали – рече убедено, после прошепна: — Изчезнаха!
— Какво имаш предвид? – намръщи се Сгнарк.
— Слушайте сега! – поде Ямон. – Стоя си аз пред вратата на оръжейната и по едно време чувам отвътре шум: фюууууу, фюууууу… Сякаш вятърът свири в клоните на дърветата!
Какъв вятър, какви дървета, викам си, та аз съм в замъка… Взех една факла и отворих вратата. Вътре – нищо, само вятърът, дето го няма, продължава да си свири! Тръпки ме побиха, казвам ви, уплаших се, даже направих знака на свети Аспин срещу духове.
И тогава онези ками – и двете – блеснаха с неземна светлина! Отстъпих, сърцето ми бие ли, бие…
Изведнъж всичко свърши – фученето спря и ножовете се бяха изпарили във въздуха. Нечисти сили са замесени тук, казвам ви!
Сгнарк поклати глава замислено и попита:
— Защо не си съобщил веднага за случилото се?
— Кой щеше ми повярва? Та аз сам не си вярвам, нищо, че щях да пукна от страх ей тука! Пък и работата… можех да я загубя, нали знаете…
— Няма – обеща Кабрас и освободи пазача.
Намръщения въздъхна тежко.Мини на 72.
Харим само се усмихна за кратко, вдигна арбалета и стреля.
На няколко метра от него Намръщения се срина на земята, пронизан смъртоносно.Допусна грешка, но тъй като вече знаеш кои са убийците, върни са на 58.
… в стената издрънча нож!
Мечът на Намръщения изсвистя, докато той тичаше по улицата. Ала нападателят — мъж в расо – изчезна зад една къща. След това Сгнарк не успя да го открие повече. Ругаейки, прибра меча обратно в ножницата и взе решение.Иди на 35.
— Накъде така? – изръмжа той.
Ямон бързо бръкна в широкия ръкав на расото си…Да скочи ли Сгнарк срещу него (64) или да затвори вратата (82)?
Кабрас кимна замислено и напусна стаята.Мини на 45.
Бягай на 57!
Зад него се появи втори нападател, облечен в расо със спусната над лицето качулка. Май тези дни качулките и наметалата бяха нещо като писък на модата! Той се затича към Намръщения. Дясната му ръка бръкна в левия ръкав…Да побегне ли Сгнарк (77) или да се разправи незабавно с двамата, посредством верния си меч (83)?
Мъжът бръкна в левия ръкав на расото си…
Познайте кое би излязло по бързо и лесно – дълъг меч от ножницата си или нож от ръкав?
Докато се чудите и пресмятате, Ямон вече бе запратил камата срещу Намръщения. И тя се вряза точно в целта.Това, ако не си разбрал, е един доста лош КРАЙ.
— Сега – примлясна Сгнарк – май е време да пийнем по едно винце!
Той се разположи удобно в стола и погледна очаквателно отчето.
— Някой път не е зле да донесеш и ти! – сопна се Бретон, докато посягаше към огромната кана на масата.
В този момент в стаичката нахлу безцеремонно млад монах. Още преди Сгнарк да направи дежурната забележка за обноските в този манастир, онзи му подаде измачкана бележка и бързо изстреля:
— Някакъв човек е оставил това за Вас преди малко.
Намръщения сведе поглед към написаното.
„Истината за всичко, което Ви се случва, ще узнаете, ако дойдете на Улицата на пожара. След час. Сам. (Подпис) Ваш приятел”
— Този мъж – попита Сгнарк, все още смръщен – да не беше загърнат в черно наметало?
— Не – премигна младия монах. – В кафява мантия.
Това бе единственото, за което в момента можеше да се хване съдията – тази среща. Разбира се, че трябва да иде. Вълкът винаги върши сам работата си. Улицата на пожара бе далеч от тук и ако вземе сега да събира стражи, или ще изпусне уречения час, или ще го усетят, че е тръгнал на война. Нямаше време и да извика Кабрас.
Но пък и Бретон можеше да помогне в случая… Той можеше да дойде с него на срещата и да се скрие, за да наблюдава терена. От една страна отчето бе доста добър в подобни действия, от друга, видеха ли го, с него бе свършено. Сгнарк н/adiv id=“t‑_42“е можеше да се грижи и за двамата в подобна ситуация.Запиши си дали Бретон ще дойде тайно на срещата и решавай:
Да иде ли навреме Сгнарк (53) или нарочно да закъснее (78)?
След известно време се показа отново, като носеше нещо в ръцете си. С известни усилия Сгнарк все пак различи предметите – три ками, наръч къси стрели и един арбалет. После пазачът се наметна с нещо като наметало… не, по-точно расо, носещо отличителните знаци на Бретоновия орден. Сега вече ставаше ясно кой е убил монаха в манастира!
Намръщения бързо откри ново скривалище, тъй като Ямон тръгна право по стълбите към него. Скрит зад една къща, съдията проследи как онзи го подмина и пое забързано по улицата. Така, промъкващ се из сенките, Сгнарк го проследи до един от бедняшките райони на града. Там, в мръсна уличка, го чакаше човек, загърнат в дрипаво наметало. Намръщения веднага позна в тази фигура тайнствения просяк, дал му бележката. Мъжът свали качулката и сърдечно се здрависа с Ямон.
Сгнарк изведнъж разбра, че познава и него. Това бе Харим, хвърлячът на ножове!
В този момент той осъзна, че двамата съзаклятници се готвят да тръгват нанякъде.Пред него има два избора:
Да ги нападне веднага – 38.
Да се върне, да намери капитан Кабрас и да разпръснат стражи из града, които да заловят тези двамата – 66.
Намериха Харим при тренировъчните мишени зад неговата шатра. Намръщения застана пред него а отзад се наредиха стражите с вид на много свирепи и ядосани мъже в униформи, стиснали също така свирепо копията си.
На въпросителния и леко стреснат поглед на южняка Сгнарк отвърна с въпрос.
— Да знаеш нещо за камата, с която се опитаха да ме убият? Някой да я е вземал от мишената?
От пелтеченето и ръкомахането на Харим, Сгнарк различи следното обяснение:
Той не знае къде е. Сетил се за нея, едва след като стражата опразнила площада, но била изчезнала от мишената. Жалко било, защото бил хубав за мятане нож (ще ме прощавате, уважаеми съдия!). Нищо не бил видял, уплашил се достатъчно онзи ден… и така нататък.
Намръщения изсумтя презрително и махна на стражите да си вървят.Запиши си кодово число 50 и иди на 10.
От спалнята крадешком пристъпи мъж в расо, с гъста брада и неуверено огледа тъмната стая. Това беше пазачът на оръжейната Ямон. Но как е стигнал до къщата му?
„Търсиш ли ме, копеле!” – прошепна доволно съдията и понечи да скочи върху му.
— Хайде побързай! – изсъсъка онзи към задния вход на къщата и Сгнарк отново се сниши.
Ключалката на вратата продължаваше да издава жални звуци.
Намръщения извади ножа от ботуша си. Време е за действия!Да намушка ли Ямон веднага (7) или вместо това да опре острието в гърлото на мерзавеца (76)?
Намръщения пое доволен към къщи, обмисляйки как ще се разправи с заловения по-късно. По устните му заигра зловеща усмивчица.
Точно пред дома му, добре насочена стрела го прониза неприятно смъртоносно.Допусна грешка и ако искаш да разбереш каква, трябва пак да се пробваш.
С издърпването на чекмеджето, лицето на Харим придоби мъртвешки вид. Сгнарк вече държеше камата в ръка.
— Кой ли го е поставил тук? Или по-скоро скрил!
— Аз наистина не знам! – замънка южнякът. – Някой го е подхвърлил… това е измама!
Намръщения вече овързваше ръцете му.
— Това ще се изясни по-късно – изръмжа той. – Сега те арестувам и ще дойдеш с мен на разходка до стражевата кула!
— Защо не ми вярвате? – проплака онзи, докато се тътреше след съдията.
— Не аз, драги – заключи мъдро Сгнарк, — законът не ти вярва!
Който, в случая, си беше точно той!Запиши си кодово число 40 и мини на 10.
Не бе усетил кога се е отворила вратата на спалнята. За сметка на това добре чу свистенето на ножа, забил се след секунда в тила му.Грешка. Започваш отначало!
Войникът се завърна след около два часа и доложи:
— Прав бяхте, уважаеми съдия! Пазачът е изчезнал. Напуснал е поста си, като е отнесъл със себе си няколко ками, стрели и един арбалет. Очевидно той е освободил Харим. Момента се извършва обиск на къщата му.
— Това са престъпниците! – отсече Сгнарк. Стражата да започне издирването им в града! Очаквам ги живи… но няма да се разсърдя и на два трупа!
— Тъй вярно! – извика войникът и напусна тичешком стаята.
Сгнарк излезе след него и пое към дома си.Премини на 65.
Точно в уреченото време Сгнарк се изправи в началото на задънената от боклуци улица и неспокойно запристъпва напред.
Дребна фигура в расо се измъкна иззад една развалина и застана разкрачена. На оскъдната светлина Сгнарк различи лице с брада и груби черти. Съдията нервно опипа дръжката на меча…Ако отчето е някъде тук, иди на 5. Ако Сгнарк не го е вземал насам, мини на 27.
По едно време покривалото на входа се отметна и пропусна стопанина в шатрата. Той се стресна при вида на Намръщения, после се окопити.
— Бива ли така да плашите хората, господин съдия! – укори го Харим. — По каква работа?
— Няма да ви бавя много. — Намръщения се изправи. – Искам да те попитам: знаеш ли какво е станало с камата след опита за покушение над мен?
Южнякът гледа с празни очи миг-два, после се плесна по челото.
— По дяволите! – извика той. – В суматохата съвсем забравих за нея. Тя си остана на мишената и сигурно още тогава някой я е отмъкнал. Жалко, хубав нож си беше… ще ме прощавате, господине!
Крайно недоволен от липсата на информация, Сгнарк напусна шатрата на Харим.Иди на 10.
Опита се, ала не успя.
Сгнарк се стовари отгоре му, събаряйки го на земята. Ямон закрещя, докато юмруците на съдията го връхлитаха.
— О, да…
Намръщения светкавично изправи Ямон пред себе си като щит.
— … във форма си, господин съдия! – довърши гласът.
Срещу Сгнарк бе насочен зареден арбалет!Мини на 92.
Минавайки през едно площадче, ненадейно погледът му падна върху нещо познато и той замръзна посред крачката си.
До стената на малка къщурка седеше същия онзи просяк, дал му заплашителната бележка! Лицето му не бе виждал никога, но тази фигура и наметалото й, нямаше да забрави лесно.
Онзи с нищо не показваше, че го е видял и познал.Какво да стори Намръщения?
Хуква веднага към просяка – 24.
Продължава си спокойно пътя, очаквайки другият да го последва – 86.
— О, имам… — отвърна мъжът с дрезгав глас.Трябва ли отец Бретон да се крие някъде тук?
Да – 73.
Не – 87.
Как да стане това?
Да прати стражи по петите му – 23.
Отчето също е вариант за проследяване – 85.
Сам да се заеме с дебненето – 74.
Той хвърли бърз поглед към Сгнарк и кимна по войнишки:
— Господин съдия! Вика ли сте ме, капитане…
— Точно така, Ямон – потвърди Кабрас. – Кралският съдия има някои въпроси към теб.Ако имаш кодовото число 20, иди на 4. В противен случай, мини на 37.
Това бе пазачът на оръжейната Ямон.
Намръщения се закова на място. Нещо му подсказваше, че проклетникът не е сам. Точно така – нещо привлече вниманието му на улицата отзад. Там бе застанал мъж със зареден арбалет в ръце. И него го позна…
(Май беше Денят на познанствата!)
Харим, хвърлячът на ножове от юга.
Сгнарк не сдържа гневния си вик и се хвърли към него. Онзи обаче ловко се шмугна между къщите и изчезна. Съдията нервно се озърна. Ямон също го нямаше.
След малко Сгнарк излезе на една от главните улици и спря някакъв страж. Онзи бързо схвана кой стои пред него.
— Тичай при капитан Кабрас! – нареди Намръщения. – Още днес трябва да бъдат издирени и заловени двама опасни убийци – хвърлячът на ножове Харим и пазачът на кралската оръжейна Ямон. Живи или мъртви!
Стражът хукна през глава в изпълнение на задачата.Отиди на 65.
Не му позволи да го стори един нож. Той подло изсвистя и се вряза в гърлото му.Както си се досетил, трябва да започнеш отначало.
— Доста се забави – изрече някой зад него.
Нещо изщрака, друго нещо изсвистя. Второто нещо се вряза смъртоносно в гърба на Сгнарк.Е, добре де – арбалет, стрела… такива ми ти работи. Отначало!
— Слушам Ви – подкани го южнякът.
— Става дума за онази кама, сещаш се — с която искаха да ме убият… Да знаеш случайно къде е в момента?
Харим гледа с празни очи миг-два, после се плесна по челото.
— По дяволите! – извика той. – В суматохата съвсем забравих за нея. Тя си остана на мишената и сигурно още тогава някой я е отмъкнал. Жалко, хубав нож си беше… ще ме прощавате, господине! Не мога да Ви помогна, съжалявам!
Сгнарк се намръщи.Той може да…
… си замълчи да си иде (21).
… му покаже ножа от скривалището и да го арестува веднага (50).
А тази си беше от големите грешки.
Ямон светкавично измъкна кама и със смъртоносна сила и точност я заби от три метра в гърлото на съдията.Я, тоя бил голям майстор с ножа! Като спреш да го/ме ругаеш, почвай пак.
По улицата, на която бе дома му нямаше никой. Той се зарадва, че вечерната глъчка не ще му попречи на съня. Бръкна в джоба за ключа…Ако имаш и двете кодови числа 80 и 90, иди на 62. Ако не, мини на 84.
Когато най-после влетя запъхтян в стаята на отчето, завари там и Кабрас. (Хм, и други, освен Сгнарк, налазваха винцето на Бретон!) Те нетърпеливо изслушаха историята му за двамата съзаклятници.
— Да – отсече капитанът, — няма съмнение, че точно това са престъпниците. Веднага ще заповядам издирването им!
Двамата със Сгнарк напуснаха манастира и се разделиха. Кабрас тръгна за казармите, а съдията пое към дома си.Премини на 65.
По-късно се върна и доложи:
— Те нямат нищо общо. По време на убийствата са играли карти в близката кръчма. Има свидетели.
— Карти? Коя кръчма? – поинтересува се отчето, но никой не му обърна внимание.
Намръщения скръцна със зъби.Запиши си кодовото число 80. Кого да разследва сега?
Пазачът на оръжейната – 52.
Началникът на стражата – 19.
Скоро той – пъргав младеж с насмешливи очи — се завърна и съобщи:
— Пазачът е изчезнал, уважаеми! С началника на стражата установихме, че е напуснал поста си. Също така е взел някои неща от оръжейната – няколко ками, стрели и арбалет.
Сгнарк го освободи и отсече ядосано:
— Всичко е ясно – пазачът е замесен в тази каша!Запиши си кодовото число 90 и решавай:
Да нареди ли да издирят и хванат пазача сам (49) или да арестуват заедно с него и Харим (18)?
Какво да прави сега?
Да мине през антрето и всекидневната, за да стигне до спалнята – 25.
Да се притаи тук, за да наблюдава гостната – 48.
„Знаем всеки твой ход. Не се мъчи да се опазиш от Смъртта, защото не можеш. Тя идва за теб.”
— Намерихме я върху труповете на стражите – обясни Кабрас.
— Тези, които трябваше да ме охраняват от утре?
— Същите – кимна капитанът. – Някой е прерязал гърлата им, докато са спели в караулната спалня. Голяма бъркотия…
— Вътрешен човек?! – повдигна вежди съдията.
— Може би. Не знаем нищо конкретно.
— Прекалено много станаха труповете – промърмори отчето и се размърда неспокойно в стола си.Имаш ли някое от изброените кодови числа, мини на указания епизод:
40 – иди на 26.
50 или 10 – мини на 45.
60 или 70 – бягай на 58.
В случай, че нямаш нито едно от изброените, се прехвърли на 91.
Фигурата в расо стоеше в средата на тъмната стая. Мъжът изненадано трепна и се втренчи в съдията.
Нямаше съмнение, че това е пазачът на оръжейната Ямон! Как ли се бе добрал дотук?Време за размисъл няма! Каква да бъде реакцията на Сгнарк?
Да скочи веднага към Ямон – 36.
Първо да измъкне меча си – 44.
— Добре че те намерих! – заръкомаха Бретон. – Голямо нещастие!
— Чакай, успокой се! Какво се е случило?
Отчето поклати глава пребледнял и заразказва.
— Днес открихме в избата на манастира трупа на брат Ален – смирен монах, само дето си пийваше повечко. Ужасна гледка – гърлото му бе прерязано брутално, а тялото разсъблечено. Мръсникът е взел расото му! За какво по дяволите му е расото на бедния Ален?
— Кога е станало убийството? – запита Сгнарк.
— Изглежда преди около два дни – премигна Бретон. – Ще предприемеш ли нещо, по дяволите!
Намръщения вдигна рамене.
— Едва ли… В момента си имам сериозни проблеми, както знаеш. Иди горе и разкажи всичко на Кабрас. Той ще се заеме. Ако приключа със своята каша, ще ти помогна!
Отчето кимна и запрятайки полите на расото си, хукна по стълбите към кабинета на капитана.
Сгнарк въздъхна и напусна сградата, потънал в тежки мисли.Ако имаш кодовото число 40, иди на 16. Ако пък си записал 70, мини на 56. В случай, че нямаш нито едно от двете, продължи на 88.
— Зад теб!!!
Намръщения се хвърли встрани. Още преди да се претърколи, покрай него изсвистя стрела. Изправи се с оголен меч и посрещна уплашения поглед на Харим. Подлецът стоеше недалеч с изпразнен арбалет в ръце!
Сгнарк скочи към него… ала южнякът ловко се извърна и се изгуби сред къщите. Мъжът с расото също бе изчезнал.
Отчето дотича (както винаги късно) запъхтян и се развика:
— Познах го аз, познах го! Беше в расо на нашия орден. Нали ти казах за убития монах… Този е пазачът на оръжейната – Ямон!
— Всичко е ясно! – процеди Сгнарк. – Тичай при Кабрас и му кажи да издири и залови тези негодници… живи или мъртви!Обърни на 65.
— Нямам възражения – кимна Кабрас.
— Че как иначе – обади се отчето, — ние и да имаме, този негодник пак ще направи каквото си е наумил! Както казва пророк Талсин, „Някои глави са по дебели от други!”
Никой вече не обръщаше внимание на цитатите на Бретон и той се нацупи, привидно ядосан.
— В момента Ямон е в кръчмата до стражевата кула – съобщи Кабрас.
След половин час, загърнат в наметало, с нахлупена качулка, Сгнарк влезе в кръчмата. Така законспирирал се, никой нямаше да го познае.
Веднага погледът ми се спря на Ямон… ала онзи точно си тръгваше. Съдията пое след него, прилагайки целия си опит на бивш наемник. Колко негодяи бе проследявал в миналото…
Пазачът отиде право в оръжейната; изглежда започваше смяната му. Сгнарк отначало се разочарова, предвкусвайки тъпото среднощно висене на това място… после се случи нещо неочаквано.Ако имаш кодовото число 70, иди на 17. Ако не (може би вместо него имаш 60), мини на 46.
Запиши си кодовото число 60 и мини на 37.
Светлина обля Сгнарк – вратата на задния вход се бе отворила!
Съдията се обърна и вдигна пред себе си тялото на Ямон, без да сваля острието.
На прага един очертан от светлината силует бе насочил зареден арбалет към тях.Обърни на 92.
Щом излезе на една от главните улици, вече бе взел решение.Мини на 35.
Сгнарк, бе закъснял нарочно, с намерението да изнерви тайнствената личност, стояща зад бележката. Сега той зави в уличката, стиснал меча предпазливо.
И наистина – там, между руините на пожарището, се бе изправил дребен на ръст тип, облечен в расо, стегнато с бяла връв.
— Чаках те! – извика мъжът. – Приближи се насам!Случайно да намираш нещо познато у него?
Да – 33.
Не – 57.
В дъното на тясно пространство, оградено от шатри, стърчаха две дървени мишени. Пред тях двама мъже разговаряха задълбочено. Единият бе южнякът, но другия Сгнарк не познаваше. Той бе набит, облечен в черно наметало. Кръглото му лице бе обрасло с черна брада.
След малко те си стиснаха ръцете и непознатият се изгуби измежду шатрите. Сгнарк побърза да се върне обратно до входа на Харимовата, където го откри южнякът.
— По каква работа, господин съдия? – полюбопитства онзи.
— Няма да ви бавя много. — Намръщения се изкашля. – Искам да те попитам: знаеш ли какво е станало с камата след опита за покушение над мен?
Южнякът гледа с празни очи миг-два, после се плесна по челото.
— По дяволите! – извика той. – В суматохата съвсем забравих за нея. Тя си остана на мишената и сигурно още тогава някой я е отмъкнал. Жалко, хубав нож си беше… ще ме прощавате, господине!
Крайно недоволен от липсата на информация, Сгнарк се обърна и напусна площада на панаира.Запиши си кодовото число 20 и мини на 10.
На Намръщения му остана единствено да се намръщи, осъзнавайки каква е работата. Дори чу свистенето…
В гърба му се вряза изкусно насочена стрела.Хайде обратно на 45 и внимавай какви ги вършиш!
— Гос… гос… — Той едва си поемаше въздух.
— Гости? – предположи Бретон.
— Господин съдия! – най-накрая се окопити онзи. — Няма го — избяга!
— Кой е избягал? – Сгнарк вече се ядосваше.
— Южнякът! Пазачите са мъртви… убити в кулата!
— Харим!
Войникът кимна.
— Някой му е помогнал, иначе няма как. Пазачите му са намерени от тяхната караулна смяна. Единият е убит със стрела, другият е загинал от удар с кама.
— Нещо друго, нещо необичайно? – запита машинално съдията.
— Всъщност има три неща. Караулната двойка е закъсняла за смяната на убитите, което рядко се случва. Началникът на стражата не е трябвало да е на работа, но точно тогава е бил в кулата. Пазачът на оръжейната също е забелязан до стражевата кула. Разбрахме, обаче, че тогава е бил на смяна. Това е общо взето. Какво ще наредите?Да разследват смяната на мъртвите стражи – 67.
Да проучат началник-стражата – 19.
Да се проучи пазача на оръжейната – 52.
Намръщения сериозно се разлюти. Омръзнаха му тези игрички на мятане, хвърляне, дебнене… Време е за добрите стари юмруци!Премини на 3.
Камата завърши бързия си полет в гърлото му.Толкоз. Вземи все пак да разплетеш тази история!
Къде?
Виж схемата на къщата в края на книжката. Названията на помещенията са дадени условно, за удобство на играта. В момента Намръщения е в антрето. Ти ще решиш към коя стая да се отправи.
Кухнята – 31.
Всекидневната – 71.
— Изпусна „храбър” – весело се обади Кабрас.
— Не съм! – ухили се съдията.
— Подигравайте се! – сбърчи чело отчето. – Но мен ме водят мъдрите слова на пророците, а не някакви си язвителни подмятания. Къде е този Ямон?
— Сега трябва да е в кръчмата, близо до стражевата кула – съобщи капитанът и невярващо изгледа как монахът важно пристегна расото с бялата си връв.
— Кръчма! – обяви Бретон и се запъти към вратата. – Това е по моята част!
След около час и половина се завърна, изгледа другите двама важно, наля си чаша вино и поде разказа си.
— За мое неудоволствие, точно като влязох в кръчмата, онзи си тръгна. Проследих го до оръжейната и се оказа, че неговата смяна точно започва. Приготвих се за скучно и дълго наблюдение (само от тази мисъл ожаднявах!), но за втори път бях излъган. Малко след това той излезе от замъка, понесъл арбалет в ръце. Оглеждайки се крадешком, той се изгуби в сенките.
— Защо не тръгна след него? – възкликна Кабрас.
Бретон ги погледна победоносно и рече:
— Защото, господа, аз разкрих случая с убития монах!
— Как така?! – не издържа и Сгнарк.
— Познайте как беше облечен проклетникът! С расо на нашия орден – с расото на брат Ален, жестоко убит в манастирската изба!
Намръщения скочи на крака.
— Кабрас – извика той, — издай незабавно заповед за издирване и задържане на този мерзавец!
Капитанът тръгна към казармите, а Сгнарк – към къщи. Време бе и той да си почине от това напрежение.Обърни на 65.
Да побегне ли Сгнарк (2) или да извади оръжието си и да изчака мъжа (43)?
— Че ще умреш – рече онзи безстрастно.
Съдията бързо сграбчи меча, но не можа да изпревари стрелата, която се вряза след миг в тялото му.А сега се върни на 45 и пробвай пак!
Определено нещо не бе наред.
Вятърът весело развяваше бележката, забита с гвоздей на вратата на къщата му. Намръщения се огледа предпазливо, после със замах скъса пергамента. Почеркът на писалия редовете бе същият като от предишната бележка, дадена му от просяка.
„Ти си ходещ мъртвец. Скоро ще спреш да ходиш”
Побиха го тръпки, макар че изобщо не бе студено.Да се прибере ли веднага в къщата (8) или незабавно да се върне при капитан Кабрас (35)?
Пазачът вече бе запратил кама към него. Логично и бързо тя достигна до целта си – гърлото на съдията.Дааа. Това е твърде лош КРАЙ. Винаги можеш да опиташ пак.
— Виж, Бретон, знам че това, за което ще те помоля, не е точно по специалността ти…
— И аз от това се опасявам… — подметна монахът.
— … но в момента в теб ми е надеждата. Трябва да проследиш онзи хвърляч на ножове от панаира!
Бретон първо не понамръщи, после лицето му просветля и заяви:
— Няма проблем! Ама нали се сещаш целия следващ месец кой ще черпи из чудните кръчми на столицата?
Съдията се сещаше.
След около два часа отчето се върна, наля си чаша вино, после размисли, остави я и взе огромната кана. Лицето му бе бледо, но очите горяха победоносно.
— Харим се срещна с един мъж, когото съм виждал и преди – пазачът на оръжейната. И това не е толкова важно. Познай как беше облечен проклетникът. С расо на нашия орден – с расото на брат Ален, жестоко убит в манастирската изба! Едва ли го е намерил на улицата!Ако си разпитвал вече Ямон (пазачът), иди на 12. Ако не, мини на 34.
И направо загоря, когато час по-късно, на излизане от манастира, го застигна една стрела и го уби на място.Нещо май посбърка на едно-две места, а? Я отначало!
— Какво – подхвърли той, — изненадан ли си?
— Съвсем не – отвърна сухо Сгнарк и опря ножа още по-силно в гърлото на Ямон. – Повече се интересувам какво ви е прихванало двамцата, та да опитвате убийството на кралски съдия.
— Какъв съдия си ти! – Харим се изплю на пода. – Ти си наемно куче и скитник! Единствено прищявка на съдбата те издигна до този пост… Само сбърканото провидение ти помогна да ни победиш!
— Приятелю – тихо каза Намръщения, — в живота си съм победил и избил доста паплач. Ти от коя по-точно си?
— Слуги на Дракона! Свещеният Дракон, спомняш ли си го!
Фанатичните пламъци в очите на южняка почти опариха Сгнарк.
— Някои от нас оцеляха, господин Куче – изграчи Харим. – Някои от нас не забравиха кой е виновен за краха на Дракона! Кой го уби, още преди да се е преродил! Ти… Сега те очаква справедливото възмездие!
— Внимавай с оръжието – напомни му съдията. – Приятелчето ти май не гори от желание да иде преждевременно при дракона ви.
Арбалетът звънна безмилостно и стрелата потъна в гърдите на Ямон.
— Той бе куче като теб!- изсъска Харим. — Никога не е вярвал истински!
Двамата захвърлиха непотребните вещи едновременно – Сгнарк кървящия труп на пазача, Харим – празния арбалет. Блестяща кама изникна в ръката на южняка и той замахна с нея.
Този номер вече нямаше да мине.
Сгнарк приклекна, завъртя се към него и в движение измъкна меча. Оръжие и тяло се сляха в познатия танц на смъртта. Острието описа плавна дъга и почти безшумно разсече гърлото на Харим. Фонтан от бликнала кръв оповести смъртта на последния от гилдията на Дракона.
Сгнарк се изправи, огледа се наоколо и начумерено въздъхна:
— Ей, чисто нов килим си беше…!Премини на ЕПИЛОГ.
Отчето и съдията се бяха разположили на удобни плетени столове в градината и се наслаждаваха на момента.
— Какво стана с камите на Дракона? – обади се по едно време Бретон.
— Дадох ги за претопяване. Намислил съм да ми направят малка етажерка за хартия в тоалетната ми – ухили се Сгнарк.
— Само ти може да измислиш подобна простотия – отвърна на усмивката монахът.
После пак запазиха мълчание. Лютнята пръскаше приятни акорди.
— Бретон – поде Намръщения след известно време. – Нещо не ти ли липсва в момента?
— „Не ти липсва туй, що не го мислиш” – рече отчето блажено. – Пророк Салибрин…
Сгнарк изсумтя недоволно.
— Не, приятелю, не ме разбра – махна той с ръка. – НЕЩО не ти ли липсва точно сега? Тук, в градината, на масата, в гърлото ти?
Бретон понечи да възнегодува… после размисли и въздъхна.
— Прав си. Отново си прав!
Той бавно пое към манастирската изба. В хладните й коридори, както някои казваха, отлежаваше най-доброто вино в кралството.
Много добро темпо, добре развита игра.
Кратко, стегнато и наситено с напрежение, БРАВО!
Страшен 🙂 8/10
Той е бивш наемник, умел с меча, жените и виното…
а какво връзка имат жените с игровия сюжет? и какви умения има героят по отношение на жените? а с виното?
по-добре напиши: харесван от жените, обича виното, по-добре звучи… все едно ясно е, че героят ти е някакво отражение на Конан…
С този игрови сюжет — никаква. Но има цяла книга предистория. Нали не очакваш да взема тук да преразказвам всичко в обем колкото самата игрица? Просто съм нахвърлял отличителни белези на героите, които могат да помогнат при някои от изборите в тази игра.
И не желая героят ми да бъде ничие отражение.
и освен това, монаси, че и пророци.ясно е, че и ти не знаеш какви са точно. избери едно от двете…
Ясно е, че знам — Бретон е монах, последовател на пророците. Именно затова ги цитира постоянно. Той не е пророк и никъде не съм казал, че Орден на пророците е все едно членовете му да са такива.
Иначе — благодаря, че си прочел разказа! 😉