Сърце що каменно тупти

Загла­вие: Сър­це от камък
Автор: Стю­ърт Дарк (Дими­тър Славейков)
Изда­тел: Мега
Жанр: Кри­ми­на­лен екшън
Годи­на: 1995
Стра­ни­ци: 168
Епи­зо­ди: 313
Худож­ник (кори­ца): Петър Станимиров
Худож­ник (илюс­т­ра­ции): Божи­дар Димитров
Анотация:
Един суров мъж води сво­я­та вой­на за оце­ля­ва­не в сто­ма­не­но­бе­тон­на­та джун­г­ла на Яфи­со. Обръ­чът на смърт­та се затя­га все по-здра­во око­ло Лари Сто­ун. Нима още един герой ще наме­ри сво­я­та гибел? Само ти, чита­те­лю, можеш да помог­неш на Сто­ун. Два­ма­та ще обра­у­ва­те стра­хо­тен тан­дем. И теж­ко на онзи, кой­то се изпре­чи на пътя ви!

Синопсис и тематика

Дейс­т­ви­е­то на “Сър­це от камък” се раз­ви­ва в измис­ле­ния аме­ри­кан­с­ки град Яфи­со (анаг­ра­ма на София), къде­то глав­ни­ят герой Лари Сто­ун е инс­пек­тор в отдел “Пожар” – отде­лът, кой­то се зани­ма­ва с най-труд­ни­те кри­ми­нал­ни слу­чаи в гра­да. Сто­ун се измък­ва на косъм след атен­тат, при кой­то заги­ва пар­т­ньо­ра му, и тръг­ва на отмъс­ти­тел­на мисия сре­щу престъп­ния свят в Яфи­со. Сто­ун поема по пети­те на убий­ци­те на пар­т­ньо­ра си и накрая ги просле­дя­ва до извън­г­рад­с­ко­то име­ние на мафи­от, чие­то щур­му­ва­не играе кул­ми­на­ци­я­та на сюжета.

Атмосфера и литературен стил

“Сър­це от камък” е напи­са­на в тре­то лице и се чете като кри­ми­на­лен екшън филм, с доня­къ­де стан­дар­т­ни­те кли­ше­та: мафи­о­ти над зако­на, чен­ге­то с прин­ци­пи, кое­то е без­сил­но да ги спре освен ако не мине на режим “само­раз­п­ра­ва”, готи­на­та мац­ка, коя­то раз­та­пя сър­це­то му, дори пар­т­ньо­рът с фами­лия Доно­ван. Това далеч не е лошо нещо, тъй като чудес­но пре­на­ся чита­те­ля в този свят и тик­ва в ръце­те му револ­ве­ра на “Мръс­ния Хари”.
Като пред­вес­т­ник на Хла­пе­то, Лари Сто­ун е рядък герой в жан­ра, мно­гос­т­ра­нен, сло­жен, с мно­го недос­та­тъ­ци, герой, в кой­то чита­те­ля не вина­ги иска да се пре­въп­ла­ти. Сто­ун е спри­хав и агре­си­вен. Всъщ­ност, чув­с­т­во­то му за спра­вед­ли­вост и морал­ни­те му прин­ци­пи се сблъс­к­ват с жес­то­ка­та реал­ност в Яфи­со и напре­же­ни­е­то изби­ва в инс­пек­то­ра катo наси­лие, за раз­то­вар­ва­не и за само­раз­п­ра­ва. Сто­ун не е изця­ло поло­жи­те­лен герой, тък­мо напро­тив, кое­то го пра­ви нюан­сен и инте­ре­сен, въп­ре­ки, че може би не е най-под­хо­дя­щия при­мер за под­ра­жа­ние. Тема­та за само­раз­п­ра­ва­та, при коя­то се намек­ва, че за самот­ния герой е по-доб­ре да избие престъп­ни­ци­те, вмес­то да ги оста­ви на пра­во­съ­ди­е­то, е била акту­ал­на през 70-тте в САЩ, кога­то изли­за “Мръс­ни­ят Хари”, и без­п­роб­лем­но нами­ра ана­лог в поло­же­ни­е­то на все­об­ща коруп­ция и без­за­ко­ние, в кое­то Бъл­га­рия изпа­да в сре­да­та на 90-тте.
Дру­га ряд­ка добав­ка в сюже­та е любов­на­та ниш­ка с Лей­ла, мла­да­та жена, с коя­то Сто­ун се запоз­на­ва, уж слу­чай­но, в един бар. Сюже­тът на едно съв­ре­мен­но сбли­жа­ва­не чудес­но кон­т­рас­ти­ра агре­си­я­та и омра­за­та пре­ди и след него, и е доб­ре издър­жан лите­ра­тур­но, по-прав­до­по­до­бен от араб­с­ка­та свал­ка в “Синът на пус­ти­ня­та” и по-зрял от този в изляз­ла­та съща­та годи­на “Тъм­на­та стра­на на земята”.

Игрови показатели

В “Сър­це от камък” игра­та е балан­си­ра­на и доб­ре издър­жа­на. Въп­ре­ки, че ни насоч­ва по пред­ва­ри­тел­но опре­де­лен сюжет, Дарк дава доста­тъч­но сво­бо­да на дейс­т­вие, така че да се чув­с­т­ва­ме съп­ри­час­т­ни с героя му и да се усе­ща­ме отго­вор­ни за съд­ба­та му.
Лари Сто­ун има седем лич­ни качес­т­ва, чии­то оцен­ки и сбо­ро­ве се про­ве­ря­ват по вре­ме на приклю­че­ни­е­то, обик­но­ве­но под­кре­пе­ни със слу­чай­но чис­ло от таб­ли­ца­та в края на кни­га­та. Чети­ри­те му оръ­жия за послед­на­та бит­ка (Колт “Детек­тив Спе­шъл”, Колт “Питон”, пуш­ка “пом­па” и кар­те­чен пис­то­лет също имат оценки.
Послед­на­та чет­върт от игра­та пред­став­ля­ва мини так­ти­чес­ка игра в сти­ла на Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6, в коя­то игра­чът не само реша­ва с как­во по кого да стре­ля, но и брои муни­ции, кое­то вина­ги ми е допадало.
Като цяло, в игра­та има всич­ко: схват­ки с пън­ка­ри, прест­рел­ки, важ­ни логи­чес­ки реше­ния, пре­го­во­ри, любов, че и так­ти­чес­ка ата­ка над укре­пе­но имение.
Нер­ви­те на Сто­ун са поста­ве­ни на мно­жес­т­во изпи­та­ния, и тях­но­то изтъ­ня­ва­не и къса­не се отра­зя­ва в гра­фа “Гняв”, коя­то пра­ви героя по-избух­лив събе­сед­ник и по-нето­чен стре­лец. Това е мно­го инте­ре­сен начин да се сле­дят “доб­ри­те” реше­ния на героя.
Дру­го ново­въ­ве­де­ние е гра­фа­та “Смърт”, в коя­то игра­чът тряб­ва да сле­ди коко пъти е заги­нал дока­то про­че­те кни­га­та. Вмес­то да те вър­нат в нача­ло­то, фатал­ни­те епи­зо­ди те връ­щат само на пред­ния избор и игра­та продължава.

Оформление и дизайн

Кори­ца­та на “Сър­це от камък” не е от най-доб­ри­те. Чер­ве­ни бук­ви на стран­но ярък син фон и подо­бие на чуче­ло­то на Швар­це­не­гер от “Тер­ми­на­тор” и при­да­ват стра­нен вид сред дру­ги­те кни­ги-игри на поли­ца­та, дори и сред тези на съв­ре­мен­на тема­ти­ка. Илюс­т­ра­ци­и­те из кни­га­та са доб­ри, но срав­ни­тел­но мал­ко, и няма нито една на Лей­ла. Сами­ят Сто­ун фигу­ри­ра в пове­че­то и допри­на­ся за пред­ста­ва­та ни за суро­вия инс­пек­тор. В кни­га­та фигу­ри­ра и гру­ба ски­ца на мафи­от­с­ко­то име­ние, коя­то се изпол­з­ва като так­ти­чес­ка кар­та, и две-три илюс­т­ра­ции на раз­ни престъп­ни типо­ве, на кои­то им се случ­ват лоши работи.

Мистерията “Стюърт Дарк”

Мно­го от вас зна­ят, че “Стю­ърт Дарк” всъщ­ност е вто­ри псев­до­ним на Дими­тър Сла­вей­ков, извес­тен като Май­къл Майнд­крайм. Кога­то осъз­нах това, вина­ги ми беше стран­но защо се е нало­жи­ло да се изоб­ре­ти тази вто­ра пер­со­на за Славейков.
Чес­т­но каза­но, беше ми и мал­ко кри­во. Кога­то четох тези кни­ги за пръв път бях на 10 годи­ни и меч­та­ех един ден и аз да пуб­ли­ку­вам кни­га-игра, да попад­на в Мега­ко­ша на Върдж или да ста­на про­те­же на някой от автор­с­кия пан­те­он. Пред­ста­вя­те си кол­ко надеж­да ми вдъх­на уво­дът на “Май­къл”, “редак­то­ра” на “Сър­це от камък”, в кой­то той опис­ва сре­ща­та си с мла­дия и нео­пи­тен нов автор “Стю­ърт”.
Ако простим на Май­къл леко измис­ле­на­та сре­ща, всъщ­ност при­чи­ни­те са съв­сем логич­ни и леги­тим­ни. Цити­рам отго­во­ра му въп­ро­са защо е писал като Стю­ърт Дарк:

Спи­са­ние МЕГА има­ше нуж­да от тре­ти автор за пър­вия брой, а там бях­ме само два­ма­та редак­то­ри — аз и Любо Нико­лов. Всич­ки пред­ло­же­ния за тре­ти автор бяха отхвър­ле­ни от нас, в също­то вре­ме аз имах и вре­ме­то, и жела­ни­е­то да започ­на да пиша и по-раз­лич­ни неща. Така се роди Стю­ърт Дарк.
Осъз­на­вах, че Стю­ърт Дарк е пре­ка­ле­но добър за дебю­ти­ращ автор, зато­ва още в само­то нача­ло съз­да­дох някак­ва връз­ка меж­ду него и Май­къл Майнд­крайм. В също­то вре­ме се опит­вах да пиша в раз­ли­чен стил, теми­те също бяха доста по-различни.

Поло­жих уси­лия Стю­ърт Дарк да не се асо­ци­и­ра с Май­къл Майнд­крайм, глав­но за да видя дали мога да успея да нало­жа нов автор. Поне­же има­ше мне­ние сред коле­ги­те ми, че пове­че­то ми кни­ги-игри се харес­ват просто защо­то са на Май­къл Майнд­крайм, а не защо­то са доб­ри. Исках да про­ве­ря докол­ко са пра­ви. Раз­би­ра се, зна­ех, че има исти­на в този аргу­мент — все пак, и аз под­хож­дам раз­лич­но скъм люби­ми­те си авто­ри. Само че чес­то това “раз­лич­но” не озна­ча­ва неп­ре­мен­но сниз­хо­ди­тел­но, а има слож­ни нюан­си и може да отиде във вся­ка от две­те крайности.

Заключение

“Сър­це от камък” е спо­луч­лив екшън с доб­ра игро­ва сис­те­ма и е осо­бе­но под­хо­дящ за чита­те­ли, на кои­то им се иска да усе­тят тръп­ка­та на чен­ге­то с прин­ци­пи­те и револ­ве­ра под миш­ни­ца в корум­пи­ра­ния кос­мо­по­ли­тен град.

Автор: Питър Вейл