Заглавие: Сърце от камък
Автор: Стюърт Дарк (Димитър Славейков)
Издател: Мега
Жанр: Криминален екшън
Година: 1995
Страници: 168
Епизоди: 313
Художник (корица): Петър Станимиров
Художник (илюстрации): Божидар Димитров
Анотация:
Един суров мъж води своята война за оцеляване в стоманенобетонната джунгла на Яфисо. Обръчът на смъртта се затяга все по-здраво около Лари Стоун. Нима още един герой ще намери своята гибел? Само ти, читателю, можеш да помогнеш на Стоун. Двамата ще обраувате страхотен тандем. И тежко на онзи, който се изпречи на пътя ви!
Синопсис и тематика
Действието на “Сърце от камък” се развива в измисления американски град Яфисо (анаграма на София), където главният герой Лари Стоун е инспектор в отдел “Пожар” – отделът, който се занимава с най-трудните криминални случаи в града. Стоун се измъква на косъм след атентат, при който загива партньора му, и тръгва на отмъстителна мисия срещу престъпния свят в Яфисо. Стоун поема по петите на убийците на партньора си и накрая ги проследява до извънградското имение на мафиот, чието щурмуване играе кулминацията на сюжета.
Атмосфера и литературен стил
“Сърце от камък” е написана в трето лице и се чете като криминален екшън филм, с донякъде стандартните клишета: мафиоти над закона, ченгето с принципи, което е безсилно да ги спре освен ако не мине на режим “саморазправа”, готината мацка, която разтапя сърцето му, дори партньорът с фамилия Донован. Това далеч не е лошо нещо, тъй като чудесно пренася читателя в този свят и тиква в ръцете му револвера на “Мръсния Хари”.
Като предвестник на Хлапето, Лари Стоун е рядък герой в жанра, многостранен, сложен, с много недостатъци, герой, в който читателя не винаги иска да се превъплати. Стоун е сприхав и агресивен. Всъщност, чувството му за справедливост и моралните му принципи се сблъскват с жестоката реалност в Яфисо и напрежението избива в инспектора катo насилие, за разтоварване и за саморазправа. Стоун не е изцяло положителен герой, тъкмо напротив, което го прави нюансен и интересен, въпреки, че може би не е най-подходящия пример за подражание. Темата за саморазправата, при която се намеква, че за самотния герой е по-добре да избие престъпниците, вместо да ги остави на правосъдието, е била актуална през 70-тте в САЩ, когато излиза “Мръсният Хари”, и безпроблемно намира аналог в положението на всеобща корупция и беззаконие, в което България изпада в средата на 90-тте.
Друга рядка добавка в сюжета е любовната нишка с Лейла, младата жена, с която Стоун се запознава, уж случайно, в един бар. Сюжетът на едно съвременно сближаване чудесно контрастира агресията и омразата преди и след него, и е добре издържан литературно, по-правдоподобен от арабската свалка в “Синът на пустинята” и по-зрял от този в излязлата същата година “Тъмната страна на земята”.
Игрови показатели
В “Сърце от камък” играта е балансирана и добре издържана. Въпреки, че ни насочва по предварително определен сюжет, Дарк дава достатъчно свобода на действие, така че да се чувстваме съпричастни с героя му и да се усещаме отговорни за съдбата му.
Лари Стоун има седем лични качества, чиито оценки и сборове се проверяват по време на приключението, обикновено подкрепени със случайно число от таблицата в края на книгата. Четирите му оръжия за последната битка (Колт “Детектив Спешъл”, Колт “Питон”, пушка “помпа” и картечен пистолет също имат оценки.
Последната четвърт от играта представлява мини тактическа игра в стила на Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6, в която играчът не само решава с какво по кого да стреля, но и брои муниции, което винаги ми е допадало.
Като цяло, в играта има всичко: схватки с пънкари, престрелки, важни логически решения, преговори, любов, че и тактическа атака над укрепено имение.
Нервите на Стоун са поставени на множество изпитания, и тяхното изтъняване и късане се отразява в графа “Гняв”, която прави героя по-избухлив събеседник и по-неточен стрелец. Това е много интересен начин да се следят “добрите” решения на героя.
Друго нововъведение е графата “Смърт”, в която играчът трябва да следи коко пъти е загинал докато прочете книгата. Вместо да те върнат в началото, фаталните епизоди те връщат само на предния избор и играта продължава.
Оформление и дизайн
Корицата на “Сърце от камък” не е от най-добрите. Червени букви на странно ярък син фон и подобие на чучелото на Шварценегер от “Терминатор” и придават странен вид сред другите книги-игри на полицата, дори и сред тези на съвременна тематика. Илюстрациите из книгата са добри, но сравнително малко, и няма нито една на Лейла. Самият Стоун фигурира в повечето и допринася за представата ни за суровия инспектор. В книгата фигурира и груба скица на мафиотското имение, която се използва като тактическа карта, и две-три илюстрации на разни престъпни типове, на които им се случват лоши работи.
Мистерията “Стюърт Дарк”
Много от вас знаят, че “Стюърт Дарк” всъщност е втори псевдоним на Димитър Славейков, известен като Майкъл Майндкрайм. Когато осъзнах това, винаги ми беше странно защо се е наложило да се изобрети тази втора персона за Славейков.
Честно казано, беше ми и малко криво. Когато четох тези книги за пръв път бях на 10 години и мечтаех един ден и аз да публикувам книга-игра, да попадна в Мегакоша на Върдж или да стана протеже на някой от авторския пантеон. Представяте си колко надежда ми вдъхна уводът на “Майкъл”, “редактора” на “Сърце от камък”, в който той описва срещата си с младия и неопитен нов автор “Стюърт”.
Ако простим на Майкъл леко измислената среща, всъщност причините са съвсем логични и легитимни. Цитирам отговора му въпроса защо е писал като Стюърт Дарк:
Списание МЕГА имаше нужда от трети автор за първия брой, а там бяхме само двамата редактори — аз и Любо Николов. Всички предложения за трети автор бяха отхвърлени от нас, в същото време аз имах и времето, и желанието да започна да пиша и по-различни неща. Така се роди Стюърт Дарк.
Осъзнавах, че Стюърт Дарк е прекалено добър за дебютиращ автор, затова още в самото начало създадох някаква връзка между него и Майкъл Майндкрайм. В същото време се опитвах да пиша в различен стил, темите също бяха доста по-различни.
Положих усилия Стюърт Дарк да не се асоциира с Майкъл Майндкрайм, главно за да видя дали мога да успея да наложа нов автор. Понеже имаше мнение сред колегите ми, че повечето ми книги-игри се харесват просто защото са на Майкъл Майндкрайм, а не защото са добри. Исках да проверя доколко са прави. Разбира се, знаех, че има истина в този аргумент — все пак, и аз подхождам различно скъм любимите си автори. Само че често това “различно” не означава непременно снизходително, а има сложни нюанси и може да отиде във всяка от двете крайности.
Заключение
“Сърце от камък” е сполучлив екшън с добра игрова система и е особено подходящ за читатели, на които им се иска да усетят тръпката на ченгето с принципите и револвера под мишница в корумпирания космополитен град.
Автор: Питър Вейл
Навремето не харесъх сърцето, ама тая рецензиика ме накара да се позамисля, та може да го прочета сега на стари години пак. Иначе точно така трябва да изглежда една рецензия.