“Курс по творческо писане” на Йосип Новакович

За раз­ли­ка от бол­шин­с­т­во­то от ста­ти­и­те в сек­ция “Лите­ра­ту­ра” на наше­то еже­ме­сеч­но спи­са­ние, в този брой няма да полу­чи­те ревю на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра, а на науч­на така­ва, коя­то от своя стра­на учи как да съз­да­ва­те худо­жес­т­ве­на­та. Бидей­ки човек, зани­ма­ващ се с лите­ра­ту­ра (и с поне още някол­ко твор­чес­ки дей­нос­ти като все­ки само­у­ва­жа­ващ се псев­до-тво­рец), знам че пър­ва­та под­съз­на­тел­на реак­ция на мно­зи­на от хора­та с тако­ва хоби е вед­на­га да отхвър­лят мате­ри­а­ли като този. Та нима изкус­т­во­то е нещо, кое­то не идва от сър­це­то, а се учи в шко­ли и как можем да постиг­нем нещо уни­кал­но, ако вли­за­ме в коло­во­зи­те на тези пре­ди нас?  Исти­на­та е, че твор­чес­ко­то писа­не е зана­ят като все­ки и ако не позна­ва­те и вла­де­е­те осно­ви­те, не само няма да може­те да пред­ло­жи­те нещо нова­тор­с­ко, но и по вся­ка веро­ят­ност про­из­ве­де­ни­я­та ви ще се при­емат поло­жи­тел­но само от ваши­те съу­че­ни­ци и баби.

Още в уво­да авто­рът сам каз­ва „Тук ще ви дам мно­гоб­рой­ни съве­ти, но не е необ­хо­ди­мо да се съоб­ра­зя­ва­те с тях” и „Какъв­то и съвет да дам в тази кни­га (…) вие може­те да го въз­при­е­ме­те по сво­е­му – писа­те­лят тряб­ва да бъде сво­бо­ден, кога­то тво­ри”.  Раз­каз­ва как и той в нача­ло­то е отказ­вал дъл­го да слу­ша как­ви­то и да било съве­ти и как сам се е учел, но в послед­с­твие е уста­но­вил, че голя­ма част от неща­та, кои­то е открил с мно­го труд и вре­ме, е можел да научи далеч по-бър­зо и лес­но. Чес­т­но каза­но, Нова­ко­вич ме спе­че­ли още на тази част, защо­то аз съм чув­с­т­вал, пре­жи­вял и уста­но­вил също­то. Зато­ва ви съвет­вам, ако се инте­ре­су­ва­те от писа­не, да обър­не­те вни­ма­ние на тази и дру­ги таки­ва кни­ги, тъй като те само могат да ви обо­га­тят и няма да отне­мат твор­чес­ка­та ви сво­бо­да. Ако пък не се инте­ре­су­ва­те от писа­не, въоб­ще се чудя как­во тър­си­те още в тази ста­тия – едва ли ще бъка от анек­до­ти за твор­чес­т­во на Сим Нико­лов, кои­то да осмис­лят престоя ви.

Как­во представлява?

Кни­га­та е раз­де­ле­на на десет гла­ви, като тряб­ва да призная, че начи­нът, по кой­то е сис­те­ма­ти­зи­ра­на, под­ре­де­на и фоку­си­ра­на е наис­ти­на впе­чат­ля­ващ. В гла­ва­та ми вед­на­га изник­ва срав­не­ние със „За писа­не­то: Мемо­а­ри на зана­я­та” на Сти­вън Кинг , коя­то също нами­рам за мно­го полез­на и моти­ви­ра­ща, но ми напом­ня на един мой учи­тел по мате­ма­ти­ка – започ­ва да ми пре­по­да­ва едно, преска­ча след мал­ко на дру­го (кое­то някак си е ста­на­ло важ­но в кон­тек­с­та) и след някол­ко мину­ти вече раз­па­ле­но обяс­ня­ва как тай­но е слу­шал радио „Сво­бод­на Евро­па” по вре­ме на кому­низ­ма. Нова­ко­вич, за раз­ли­ка от Кинг, не навли­за в свои авто­би­ог­ра­фич­ни откло­не­ния, а пре­да­ва всич­ко ясно и стег­на­то. Кога­то обяс­ня­ва за нещо, той зася­га всич­ки въз­мож­ни ъгли и вари­а­ции и ако са пре­ка­ле­но мно­го, дори ще сло­жи сек­ция „дру­ги”, след като е избро­ил вече всич­ко, за кое­то може да се сети­те. След вся­ка една стъп­ка от обяс­не­ни­я­та, вие полу­ча­ва­те при­мер от све­тов­ни­те кла­си­ки (рус­ки, френ­с­ки, анг­лийс­ки, аме­ри­кан­с­ки, вся­как­ви), ана­ли­зи­ран и илюс­т­ри­ращ ясно каза­но­то. В края на вся­ка гла­ва пък ще наме­ри­те по десе­ти­на упраж­не­ния, кои­то ще ви нака­рат да рабо­ти­те, мис­ли­те, тво­ри­те в засег­на­та­та от гла­ва­та посо­ка. Обяс­не­на е цел­та на упраж­не­ни­е­то, а раз­по­ла­га­те и с инс­т­рук­ции как да напра­ви­те самоп­ро­вер­ка, кои­то би след­ва­ло да про­че­те­те след като сте гото­ви. Ако иска­те да пра­ви­те упраж­не­ни­я­та, веро­ят­но ще изпи­ше­те купи­ща раз­ка­зи, а цели­ят „курс” би отнел месе­ци сво­бод­но вре­ме или сед­ми­ци, в кои­то се зани­ма­ва­те пре­дим­но с това. С чис­то сър­це мога да кажа, че мате­ри­а­лът е напъл­но раз­би­ра­ем и без упраж­не­ния, но е ясно, че извър­ш­ва­не­то им може да е само от полза.

Пре­ди да пре­ми­на към съдър­жа­ни­е­то и мал­ко разяс­не­ния как­во може­те да научи­те в кон­к­рет­ни­те гла­ви, ще спо­де­ля соб­с­тве­но­то си мне­ние за кни­га­та (все едно досе­га съм спо­де­лял чуждо).

Стой­нос­т­на ли е тео­ри­я­та вътре?

Не знам дали чув­с­т­во­то е илю­зор­но, но ми се сто­ри, че голя­ма част от тео­ри­я­та вече съм открил и сам, или просто дру­га­де. От дру­га стра­на оскъд­ния ми опит все пак ми пома­га да оце­ня напи­са­но­то вът­ре като мно­го солид­но и вся­ко къс­че тео­рия ми се сто­ри… ами… вяр­но. Като малък минус бих отбе­ля­зал, че авто­рът се опит­ва да изслед­ва вся­ко кът­че на писа­не­то и на мес­та ми изглеж­да без­си­лен и нео­ри­ен­ти­ран в без­б­ре­жи­е­то на мате­ри­а­ла, като напри­мер кога­то в гла­ва­та за „Гла­сът” на авто­ра, в сек­ци­я­та „глас и  хумор”, той се опит­ва да кате­го­ри­зи­ра видо­ве­те хумор и похва­ти­те за при­ла­га­не­то му на някол­ко оскъд­ни стра­нич­ки. Само на тази тема може да се напи­ше цяла кни­га, а опи­тът да се напра­ви в такъв обем ми се сто­ри зача­тъ­чен и без­по­со­чен. Не е ли ред­но да има и сек­ция „глас и ужас” тога­ва и кол­ко ли още видо­ве хумор не са опи­са­ни? Като цяло, това се случ­ва само на някол­ко мес­та и не пре­чи реално.

За тео­рия ли си гово­рим въобще?

Някои от вас ще оце­нят като минус, дру­ги като плюс, това, че кни­га­та чес­то не е кон­к­рет­на. На мес­та е тол­ко­ва либе­рал­на, че не само не каз­ва как­во да пра­ви­те, ами се чуди­те как­во точ­но каз­ва въоб­ще. Напри­мер гла­ва­та, в коя­то се избро­я­ват видо­ве „Нача­ло” на твор­ба, избро­я­ва се всич­ко въз­мож­но, раз­би­то на кате­го­рии и накрая се обоб­ща­ва, че и вся­ко дру­го нача­ло е допус­ти­мо . Раз­би­ра се, гла­ва­та ми даде раз­ни идеи, помог­на ми да осмис­ля някои мои нача­ла и да видя къде попа­дат (и да се израд­вам как съм уце­лил на сля­по пра­вил­ния похват за тър­се­ния ефект), но в край­на смет­ка няма нищо дефи­на­тив­но, от сор­та на „В еди-си кой слу­чай под­хо­де­те с еди-си как­во нача­ло”. Всич­ко е пре­ка­ле­но абс­трак­т­но за дума­та „тео­рия”, по-ско­ро са „раз­мис­ли и страс­ти относ­но нача­ла­та и някои инте­рес­ни при­ме­ри”. Спо­ред мен това е раз­би­ра­е­мо и логич­но, пред­вид мате­ри­я­та на кур­са, но все пак оста­вям вра­тич­ка, че би мог­ло да разоча­ро­ва хора, кои­то си падат по конкретика.

Сти­лът как е?

Мно­го, мно­го при­ятен. При­ме­ри­те са коло­рит­ни, наис­ти­на клас­ни и мно­го под­хо­дя­щи. Авто­ро­ви­ят глас е ясен и кон­к­ре­тен, но пък  при­ятел­с­ки, дел­ни­чен и раз­то­вар­ващ, еднов­ре­мен­но с това. Може да зву­чи стран­но, но се смях с тази кни­га тол­ко­ва, кол­ко­то не се смея с поло­ви­на­та от хумо­рис­тич­ни­те, кои­то ми попа­дат. И това е постиг­на­то без някак­ви нега­ти­ви и без да се губи сери­оз­ност­та и насочеността.

А пре­во­да?

Бих опре­де­лил пре­во­да на Мария Кръс­те­ва като не-лош, но на мес­та откро­ве­но си драз­ни – напри­мер кога­то „insurance companies” е пре­ве­де­но  „оси­гу­ри­тел­ни ком­па­нии”, вмес­то „заст­ра­хо­ва­тел­ни” или пък се изпол­з­ва „изкач­ва­не”, кога­то авто­рът види­мо е имал пред­вид „въз­на­ся­не”. Тек­с­тът все пак вър­ви глад­ко, а с мал­ко позна­ния по анг­лийс­ки сами ще се сеща­те коя дума е пол­з­вал Нова­ко­вич и как­во е имал пред­вид там, къде­то Мария не е успя­ла да просле­ди мисъл­та му.

И така, коле­ги, ето го конспекта:

• Източ­ни­ци на худо­жес­т­ве­на про­за – или откъ­де да чер­пи­те иде­и­те си; надя­вам се да няма­те проб­лем с това, но ако има­те, тази гла­ва ще ви даде летящ старт за нов раз­каз или роман;
• Обста­нов­ка­та (Setting) – къде и кога; как да пол­з­ва­те обста­нов­ка­та за спе­ци­фич­ни зада­чи, напри­мер за съз­да­ва­не на опре­де­ле­ни наст­ро­е­ния или харак­те­ри­зи­ра­не на героя; мно­го цен­на глава;
• Обра­зът (геро­и­те) – как да под­хо­ди­те за изграж­да­не на плът­нок­ръв­ни, обем­ни, инте­рес­ни герои; тази гла­ва е блестяща;
• Сюже­тът – струк­ту­ра, кон­ф­лик­ти, как да гра­дим сюжет; инте­рес­на гла­ва, мал­ко по-тео­ре­тич­на, като в час­т­ност е труд­но при­ло­жи­ма за книгите-игри;
• Глед­на­та точ­ка – в нашия форум спо­рът 1‑во/2‑ро/3‑то лице бе доста попу­ля­рен; тук неща­та са доб­ре обяс­не­ни и раз­лич­ни­ят ефект вър­ху чита­те­ля е инте­рес­но ана­ли­зи­ран; отно­во, при кни­ги­те-игри неща­та сто­ят по съв­сем друг начин;
• Диа­ло­гът и сце­на­та – загла­ви­е­то каз­ва доста­тъч­но; ако не може­те да пише­те диа­лог и сце­на, не може­те да пише­те (диа­лог и сцена);
• Нача­ло­то и кра­ят – тази гла­ва ми се сто­ри  отчас­ти абс­трак­т­но тео­ре­ти­зи­ра­не, но ако ви лип­с­ват идеи, ще наме­ри­те доб­ри; отчи­там като про­пуск, че не е засег­нат вари­ан­тът с поре­ди­ци­те, кой­то със сигур­ност е инте­ре­сен и  изклю­чи­тел­но акту­а­лен (не е бил чак тол­ко­ва акту­а­лен пре­ди 17 годи­ни, кога­то е писа­на кни­га­та, но със сигур­ност е заслу­жа­вал някак­во вни­ма­ние, а раз­ли­ки­те меж­ду край на част и цялос­тен край са от земя­та до небето)
• Опи­са­ния и избор на думи­те – вто­ра­та ми люби­ма гла­ва от кни­га­та – учи за кра­со­та­та на мета­фо­ри­те; за пом­поз­ност­та на сим­во­ли­ка­та (долу Дей­вид Линч); да мра­зи­те при­ла­га­тел­ни, наре­чия и дееп­ри­час­тия; да оби­ча­те същес­т­ви­тел­ни и гла­го­ли; да изпол­з­ва­те вина­ги най-пра­вил­на­та дума – естес­т­ве­но не може да ни научи как да я нами­ра­ме, но това си е… талант, опит, къс­мет, труд, чете­не, богат­с­тво на речника?
• Гла­сът – за сти­лът ви на отдел­ни­те мес­та; дали да сте обек­тив­ни и отда­ле­че­ни, забе­ле­жи­ми и прист­рас­т­ни, сар­кас­тич­ни, дирек­т­но дава­щи мне­ние и т.н.; тази гла­ва на момен­ти се застъп­ва и пре­ли­ва с „Глед­на­та точка”;
• Пре­ра­бот­ка­та – ако има гла­ва, коя­то не харе­сах, то това е тази; може би защо­то съм пре­ка­ле­но мър­зе­лив и съз­на­ни­е­то ми се съп­ро­тив­ля­ва на вся­ка мисъл за тол­ко­ва труд, таки­ва отсроч­ки във вре­ме­то и тол­ко­ва заги­на­ли дръв­че­та; може би, защо­то сти­лът ми на писа­не включ­ва мно­гок­рат­на пре­ра­бот­ка по вре­ме на писа­не­то и мал­ка пре­ра­бот­ка при приключ­ва­не, кое­то е про­ти­во­по­лож­но­то на напи­са­но­то от Нова­ко­вич, а знам, че и дру­ги писа­те­ли го пол­з­ват (дори Кинг беше раз­гле­дал и моя под­ход в кни­га­та си „За писа­не­то”); може би защо­то пред­ло­же­ни­ят под­ход е неп­ри­ло­жим за кни­ги­те-игри; може би е пре­ка­ле­но пер­фек­ци­о­нист­ки;  а може би това е един­с­т­ве­на­та дог­ма­тич­на и еднос­т­ран­чи­ва гла­ва; така или ина­че, не слу­шай­те мен, а Нова­ко­вич и виж­те тази гла­ва, за да се научи­те как да пре­ра­бот­ва­те; дори да не се съг­ла­ся­вам на 100%, мно­го от мик­ро-еле­мен­ти­те са дос­то­вер­ни и важни;

Заклю­че­ние

„Курс по твор­чес­ко писа­не” на Йосип Нова­ко­вич е изда­де­на 2009 годи­на от изда­тел­с­т­во Сие­ла, голя­ма е 324 стра­ни­ци, а цена­та е 12 лева и кни­га­та все още може да се наме­ри из кни­жар­ни­ци­те. Не мога да кажа, че това е задъл­жи­тел­но­то чети­во за все­ки начи­на­ещ писа­тел, но е не по-лоша от оста­на­ли­те мате­ри­а­ли, кои­то са ми попа­да­ли, а ви гаран­ти­рам, че няма да загу­би­те, ако про­че­те­те нещо тако­ва. Т.е. ако още не сте го напра­ви­ли, тази кни­га е един мно­го читав избор за вас.

/Автор: Ал Торо/