Книгите-игри на 90-те
Заглавие: Ледените Пирати
Автор: Колин Уолъмбъри
ИК „Плеяда”, 1997 год.
Страници: 160
Епизоди: 478
Художник: Ивайло Иванчев
***
Когато бе нашумяло потенциалното завръщане на Любо Николов към жанра, се обсъждаха различни възможни негови проекти – „Магазин за странни твари”, „Космоиграчите”, но феновете повтаряха най-много едно заглавие – „Ледената цитадела”. Аз кимах удобрително, но честно казано споменът ми от „Ледените пирати” (първа част от евентуалната поредица) бе нулев. Затова ми се стори добра идея да я припомня на себе си и на тези, които са я позабравили.
Книгата
В „Ледените пирати” поемаме ролята на младо амбициозно момче, което започва своето чиракуване в един особен свят, в основите си фентъзи, но с щипка научна фантастика – стийм пънк в най-чиста форма. Имаме магия и технология, а в увода разбираме как хората, населяващи този свят, са попаднали тук от Земята. Малцината оцелели от катастрофата на техния космически кораб са изостанали значително технологично в тежките условия на тази планета и са деградирали до първобитен строй, след което лека полека прогресирали (явно до средновековен такъв). В този свят има например ледени лодки с предавки за скоростите, водно охлаждане на къщите и т.н.
Спорен е въпросът до колко е оползотворено всичко това – светът с правилата и историята си е устремно нахвърлен на една страничка, обяснение за присъствие на магията няма и не мисля, че земният произход или обяснението за произхода на този свят въобще допринасят особено. Допълнително, технологията прави сетинга изключително интересен в моите очи, но за съжаление има само няколко епизода, в който фоново се споменава. Знаем, че я има, но реално не се ползва достатъчно в книгата и усещането в огромната й част е като от класическо фентъзи. Въпреки това, потапянето ми в света на „Ледените пирати” бе приятно изживяване.
Литературното ниво си е стандартното за Колин и е от високите за жанра. Персонажи нямаме – нито главен, нито странични. Имаме един заченат чичо в началото, но след няколко епизода изчезва и няма особена стойност като герой. Няма и опит за създаване на персонажи и не бих казал, че липсата им е осезаема или че книгата страда от това – просто такъв е нейният стил.
Относно сюжета – малко може да се каже за него, тъй като историята на цялата книга е просто един увод. Иначе е абсолютно класическа – имаме злодеи, кралско състезание и принцеса за спасяване и за награда, но не стигаме до никъде с тези задачи.
Играта
В игрално отношение „Ледените пирати” е интересен представител на творчеството на Колин, тъй като предлага по-сложна система от почти всички негови книги-игри. Имаме умения с нива от 1 до 6, избор на клас (който носи стойности на тези умения), бойна система, малко по-усложнена от стандартното и дори точки живот, които са свързани с уменията – ранените герои получават наказания на уменията си. Лично аз предпочитам сам да разпределям точките си между отделни умения, но начинът, по който го е реализирал Колин (с професиите) е изключително приятен, с литературен съпровод, и напълно оправдава този нищожен недостатък (по мой вкус). Таблицата с числа отново (както и в „Нощта на върколака”) ме дразни неимоверно много – не може да бъде заменена със зарове (от 1 до 10 е); числата не са равномерно разпределени и в разпределението им няма никаква логика (въпреки че са точно 60 и може да има по 6 от всяко) и реално в играта се ползват три разделения по стойности (групирани) – от 1 до 3, от 4 до 8, 9 и 10 – защо за Бога тогава не ни е дадена таблица с числата от 1 до 3? Предполагам това реално не ощетява книгата по никакъв начин, но лично аз съм много докачлив за такива недомислици и се дразня когато се влага хаос вместо мисъл в нещата. Правилата също са описани в свободен стил, “през просото”, което не е начинът за писане на правила, но в крайна сметка в никоя българска книга-игра от 90-те не се е обръщало внимание на това.
Бойната система пък е слабо оползотворена – лично аз попаднах на една единствена битка (която нямах теоретичен шанс да спечеля и реално бе директна цедка за 2/3 от професиите – ако нямаш бой с меч, умираш). Т.е. не стигнах до игруема битка.
Изборите са логични, смислени и интересни. Мога да кажа само добро за тях. Отново имаме изобилие от типичните за Колин очеизбождащи морални избори, но това по мое мнение не е минус, предвид аудиторията му и неговия приказен стил. Има огромно количество избори на сляпо – „избери на кой от следните три епизода да преминеш”. Това е основният момент, повишаващ преиграваемостта, която така или иначе е сякаш доста висока и въпреки, че на места може да ви подразни, например водейки ви към негативен край, в повечето случаи води просто до разклонение на сюжета и се опира до такъв избор ако ви липсат умения или сте направили грешен избор, а не в съвсем произволни ситуации.
В заключение
„Ледените пирати” е един приятен увод към приключение, което за нещастие не е завършено. Както литературата (света, стийм-пънк атмосферата, сюжета), така и сравнително комплексната система на играта, залагат преспективни основи, но не успяват да стигнат по-далеч от това в тази книжка и да реализират особено голяма част от потенциала си. Освен това тя е и изключително кратка, мисля че я прочетох за по-малко от час. Въпреки това, предполагам повечето от вас ще прекарат приятно време с нея, както беше и при мен, и категорично я препоръчвам натези, които са я пропуснали или забравили. Ако някой ден разполагаме с продължение от Колин или достоен негов заместник, няма начин поредицата да не е една от задължителните за всички почитатели на жанра и разкошен представител на детската литература.
/Автор: Ал Торо/