Ледените пирати

Книгите-игри на 90-те

Автор: Колин Уолъмбъри

ИК „Пле­я­да”, 1997 год.

Стра­ни­ци: 160

Епи­зо­ди: 478

Худож­ник: Ивай­ло Иванчев

***

Кога­то бе нашу­мя­ло потен­ци­ал­но­то завръ­ща­не на Любо Нико­лов към жан­ра, се обсъж­да­ха раз­лич­ни въз­мож­ни него­ви про­ек­ти – „Мага­зин за стран­ни тва­ри”, „Кос­мо­иг­ра­чи­те”, но фено­ве­те повта­ря­ха най-мно­го едно загла­вие – „Леде­на­та цита­де­ла”. Аз кимах удоб­ри­тел­но, но чес­т­но каза­но спо­ме­нът ми от „Леде­ни­те пира­ти” (пър­ва част от евен­ту­ал­на­та поре­ди­ца) бе нулев. Зато­ва ми се сто­ри доб­ра идея да я при­пом­ня на себе си и на тези, кои­то са я позабравили.

Кни­га­та

В „Леде­ни­те пира­ти” поема­ме роля­та на мла­до амби­ци­оз­но мом­че, кое­то започ­ва сво­е­то чира­ку­ва­не в един осо­бен свят, в осно­ви­те си фен­тъ­зи, но с щип­ка науч­на фан­тас­ти­ка – стийм пънк в най-чис­та фор­ма. Има­ме магия и тех­но­ло­гия, а в уво­да раз­би­ра­ме как хора­та, насе­ля­ва­щи този свят, са попад­на­ли тук от Земя­та. Мал­ци­на­та оце­ле­ли от катас­т­ро­фа­та на тех­ния кос­ми­чес­ки кораб са изос­та­на­ли зна­чи­тел­но тех­но­ло­гич­но в теж­ки­те усло­вия на тази пла­не­та и са дег­ра­ди­ра­ли до пър­во­би­тен строй, след кое­то лека поле­ка прогре­си­ра­ли (явно до сред­но­ве­ко­вен такъв). В този свят има напри­мер леде­ни лод­ки с пре­дав­ки за ско­рос­ти­те, вод­но охлаж­да­не на къщи­те и т.н.

Спо­рен е въп­ро­сът до кол­ко е опол­зот­во­ре­но всич­ко това – све­тът с пра­ви­ла­та и исто­ри­я­та си е уст­рем­но нахвър­лен на една стра­нич­ка, обяс­не­ние за  при­със­т­вие на маги­я­та няма и не мис­ля, че зем­ни­ят про­из­ход или обяс­не­ни­е­то за про­из­хо­да на този свят въоб­ще допри­на­сят осо­бе­но. Допъл­ни­тел­но, тех­но­ло­ги­я­та пра­ви сетин­га изклю­чи­тел­но инте­ре­сен в мои­те очи, но за съжа­ле­ние има само някол­ко епи­зо­да, в кой­то фоно­во се спо­ме­на­ва. Зна­ем, че я има, но реал­но не се пол­з­ва доста­тъч­но в кни­га­та и усе­ща­не­то в огром­на­та й част е като от кла­си­чес­ко фен­тъ­зи. Въп­ре­ки това, пота­пя­не­то ми в све­та на „Леде­ни­те пира­ти” бе при­ят­но изживяване.

Лите­ра­тур­но­то ниво си е стан­дар­т­но­то за Колин и е от висо­ки­те за жан­ра. Пер­со­на­жи няма­ме – нито гла­вен, нито стра­нич­ни. Има­ме един заче­нат чичо в нача­ло­то, но след някол­ко епи­зо­да изчез­ва и няма осо­бе­на стой­ност като герой. Няма и опит за съз­да­ва­не на пер­со­на­жи и не бих казал, че лип­са­та им е осе­за­е­ма или че кни­га­та стра­да от това –  просто такъв е ней­ни­ят стил.

Относ­но сюже­та – мал­ко може да се каже за него, тъй като исто­ри­я­та на цяла­та кни­га е просто един увод. Ина­че е абсо­лют­но кла­си­чес­ка – има­ме зло­деи, крал­с­ко със­те­за­ние и прин­це­са за спа­ся­ва­не и за награ­да, но не сти­га­ме до никъ­де с тези задачи.

Игра­та

В играл­но отно­ше­ние „Леде­ни­те пира­ти” е инте­ре­сен пред­ста­ви­тел на твор­чес­т­во­то на Колин, тъй като пред­ла­га по-слож­на сис­те­ма от поч­ти всич­ки него­ви кни­ги-игри. Има­ме уме­ния с нива от 1 до 6, избор на клас (кой­то носи стой­нос­ти на тези уме­ния), бой­на сис­те­ма, мал­ко по-услож­не­на от стан­дар­т­но­то и дори точ­ки живот, кои­то са свър­за­ни с уме­ни­я­та – ране­ни­те герои полу­ча­ват нака­за­ния на уме­ни­я­та си. Лич­но аз пред­по­чи­там сам да раз­пре­де­лям точ­ки­те си меж­ду отдел­ни уме­ния, но начи­нът, по кой­то го е реа­ли­зи­рал Колин (с про­фе­си­и­те) е изклю­чи­тел­но при­ятен, с лите­ра­ту­рен съп­ро­вод, и напъл­но оправ­да­ва този нищо­жен недос­та­тък (по мой вкус). Таб­ли­ца­та с чис­ла отно­во (как­то и в „Нощ­та на вър­ко­ла­ка”) ме драз­ни неи­мо­вер­но мно­го – не може да бъде заме­не­на със заро­ве (от 1 до 10 е); чис­ла­та не са рав­но­мер­но раз­пре­де­ле­ни и в раз­пре­де­ле­ни­е­то им няма никак­ва логи­ка (въп­ре­ки че са точ­но 60 и може да има по 6 от вся­ко) и реал­но в игра­та се пол­з­ват три раз­де­ле­ния по стой­нос­ти (гру­пи­ра­ни) – от 1 до 3, от 4 до 8, 9 и 10 – защо за Бога тога­ва не ни е даде­на таб­ли­ца с чис­ла­та от 1 до 3? Пред­по­ла­гам това реал­но не още­тя­ва кни­га­та по ника­къв начин, но лич­но аз съм мно­го докач­лив за таки­ва недо­мис­ли­ци и се драз­ня кога­то се вла­га хаос вмес­то мисъл в неща­та. Пра­ви­ла­та също са опи­са­ни в сво­бо­ден стил, “през про­со­то”, кое­то не е начи­нът за писа­не на пра­ви­ла, но в край­на смет­ка в никоя бъл­гар­с­ка кни­га-игра от 90-те не се е обръ­ща­ло вни­ма­ние на това.

Бой­на­та сис­те­ма пък е сла­бо опол­зот­во­ре­на – лич­но аз попад­нах на една един­с­т­ве­на бит­ка (коя­то нямах тео­ре­ти­чен шанс да спе­че­ля и реал­но бе дирек­т­на цед­ка за 2/3 от про­фе­си­и­те – ако нямаш бой с меч, уми­раш). Т.е. не стиг­нах до игру­е­ма битка.

Избо­ри­те са логич­ни, смис­ле­ни и инте­рес­ни. Мога да кажа само добро за тях. Отно­во има­ме изоби­лие от типич­ни­те за Колин оче­из­бож­да­щи морал­ни избо­ри, но това по мое мне­ние не е минус, пред­вид ауди­то­ри­я­та му и него­вия при­ка­зен стил. Има огром­но коли­чес­т­во избо­ри на сля­по – „избе­ри на кой от след­ни­те три епи­зо­да да пре­ми­неш”. Това е основ­ни­ят момент, пови­ша­ващ пре­иг­ра­ва­е­мост­та, коя­то така или ина­че е сякаш доста висо­ка и въп­ре­ки, че на мес­та може да ви под­раз­ни, напри­мер водей­ки ви към нега­ти­вен край, в пове­че­то слу­чаи води просто до раз­кло­не­ние на сюже­та и се опи­ра до такъв избор ако ви лип­сат уме­ния или сте напра­ви­ли гре­шен избор, а не в съв­сем про­из­вол­ни ситуации.

В заклю­че­ние

„Леде­ни­те пира­ти” е един при­ятен увод към приклю­че­ние, кое­то за нещас­тие не е завър­ше­но. Как­то лите­ра­ту­ра­та (све­та, стийм-пънк атмос­фе­ра­та, сюже­та), така и срав­ни­тел­но ком­п­лек­с­на­та сис­те­ма на игра­та, зала­гат преспек­тив­ни осно­ви, но не успя­ват да стиг­нат по-далеч от това в тази книж­ка и да реа­ли­зи­рат осо­бе­но голя­ма част от потен­ци­а­ла си. Освен това тя е и изклю­чи­тел­но крат­ка, мис­ля че я про­че­тох за по-мал­ко от час. Въп­ре­ки това, пред­по­ла­гам пове­че­то от вас ще пре­ка­рат при­ят­но вре­ме с нея, как­то беше и при мен, и кате­го­рич­но я пре­по­ръч­вам нате­зи, кои­то са я про­пус­на­ли или забра­ви­ли. Ако някой ден раз­по­ла­га­ме с про­дъл­же­ние от Колин или дос­то­ен негов замес­т­ник, няма начин поре­ди­ца­та да не е една от задъл­жи­тел­ни­те за всич­ки почи­та­те­ли на жан­ра и раз­ко­шен пред­ста­ви­тел на дет­с­ка­та литература.

/Автор: Ал Торо/