Магелан 1 — играта

ней­де в космоса

Посве­ще­ние:

На всич­ки авто­ри на кни­ги-игри от мина­ло­то, насто­я­ще­то и бъде­ще­то – бла­го­да­ря ви, че писахте.
На всич­ки хора помог­на­ли ми да науча как­во е доб­ра игра – надя­вам се, че няма да ви разочаровам

И на теб, чита­те­лю, дано оста­неш доволен.

Пра­ви­ла на играта

(По изрич­но насто­я­ва­не на авто­рът част от раз­ка­за е без хипер­в­ръз­ки. Зато­ва е нуж­но или да си води­те запис­ки или да има­те мно­го доб­ра памет =) б.техника)

автор Хамелеона

Увод

Сис­те­ма Арес, 2661 годи­на, 19та годи­на от управ­ле­ни­е­то на импе­ра­тор Сай­мън 3ти, на бор­да на Бой­ния край­цер Венера.

Поглед­нах часов­ни­ка на кому­ни­ка­то­ра си – 23:45 флот­с­ко вре­ме. Пуше­ше ми се, но бях решил да ги спра – на лей­те­нан­ти­те не отива да пушат цига­ри, а запла­та­та им опре­де­ле­но не покри­ва пуше­не­то на пури.
Мину­ти­те се точе­ха бав­но. Мал­ка­та каю­та, в коя­то чаках, сякаш ста­ва­ше все по-мал­ка и по-мал­ка с изми­на­ли­те секун­ди. Ряд­ко нещо лазе­ше по тър­пе­ни­е­то ми с така­ва сила.
Точ­но в 24:00, вра­та­та се отво­ри и про­пус­на в ста­я­та неви­сок мъж, с поси­вя­ла коса и сери­оз­но лице. Още пре­ди да раз­ли­ча адми­рал­с­ки­те му пет­ли­ци бях ско­чил на кра­ка и отдал чест – едва ли е цяла­та галак­ти­ка някой може­ше да не познае чове­ка пред мен.
Флот­с­ки адми­рал Вла­ди­мир Комо­рин беше жива леген­да. Оста­ве­те на стра­на фак­та, че бе отхвър­лял поне три пред­ло­же­ния да ста­не импе­ра­тор. Не се прекла­няй­те пред него­ви­те трис­та и пет­де­сет годи­ни живот – това е заслу­га на меди­ци­на­та. Дори пре­неб­рег­не­те фак­та, че лич­но е учас­т­вал в осно­ва­ва­не­то на Импе­ри­у­ма, огла­вя­вай­ки воен­ния бунт. Оста­ве­те всич­ко това — мно­го хора са били пред­ла­га­ни за импе­ра­то­ри. Не мал­ко вис­ши офи­це­ри са на пове­че от трис­та годи­ни. Дори при­еме­те, че той е бил надъ­хан мла­деж, след­ващ импе­ра­то­ра си.
Но за трис­та и три­де­сет годи­ни актив­на служ­ба, Комо­рин бе водил хиля­ди бит­ки, бе пече­лил и губил, бе извър­ш­вал безум­ни манев­ри и бе жер­т­вал хора, успя­вай­ки да съче­тае три­те най-важ­ни позна­ния на един пъл­ко­во­дец – так­ти­ка, стра­те­гия и логис­ти­ка – в едно със сто­ма­не­ни нер­ви и неп­рек­ло­нен дух. И всич­ко това бе със­ре­до­то­че­но зад дъл­бо­ки­те му сиви очи. Ето за това, под­чи­не­ни­те му биха го послед­ва­ли и в ада.

Аз не пра­вех изключение.
— Лей­те­нант Гри­фин. – започ­на той със спо­ко­ен тон – Рад­вам се, че тол­ко­ва бър­зо се отзо­вах­те на повик­ва­не­то ми.
— Вина­ги готов, сър. – отвър­нах с деви­за на десан­т­ни­те войс­ки. – Еки­пи­ров­ка­та и ска­фан­дъ­ра ми са с мен, как­то бе заповядано.
— Прекрас­но, лей­те­нант, как­то вина­ги изпъл­ни­те­лен. – той ми мах­на да сед­на обрат­но в крес­ло­то си и ми под­хвър­ли една док­лад­на пло­ча. – Как­во зна­е­те за стан­ция “Маге­лан 1”?
— Изсле­до­ва­тел­с­ка стан­ция, нали? Всич­ки Маге­ла­ни са таки­ва. Кон­к­рет­но за номе­ра­та от 1 до 12 знам, че са свръх стро­го-сек­рет­ни. Воен­ни про­уч­ва­ния. Нищо инте­ре­су­ва­що един млад­ши офицер.
— Да. – той се замис­ли. – Напос­ле­дък вой­на­та на Вън­ш­ния фронт се раз­рас­т­ва и натис­кът вър­ху науч­ни­те ни зве­на бе уве­ли­чен. Маге­лан 1 е стан­ция за оръ­жей­ни изслед­ва­ния в под-сек­тор Мю. Про­уч­ва­ха начи­ни да се спра­вя­ме с прокле­ти­те бубо­леч­ки по-лес­но или поне тол­ко­ва ми бе съоб­ще­но на мен. От два дни насам замлък­на­ха, пре­къс­вай­ки вся­как­ви кон­так­ти без предупреждение.
Изча­ках. Не е при­ето лей­те­нант да пре­къс­ва адми­рал. Комо­рин си пое дъх и продължи:
— Ваша­та мисия, лей­те­нант е да под­бе­ре­те отряд, с кой­то да инфил­т­ри­ра­те база­та, да раз­бе­ре­те, как­во се е слу­чи­ло в нея и да въз­ста­но­ви­те въз­мож­но най-мно­го от науч­ни­те дан­ни в ком­пют­ри­те й. И после да уни­що­жи­те базата.
– Кол­ко голям тряб­ва да е този отряд, сър? – попи­тах го.
— Десан­т­на совал­ка, шест десант­чи­ка, пилот и вто­ри пилот по ваш избор. – Комо­рин се надиг­на, кое­то ме нака­ра да ско­ча в стой­ка “мир­но”. – Лей­те­нант, надя­вам се да събе­ре­те еки­па си въз­мож­но най-бър­зо и да извър­ши­те пър­вия скок до 07:00 флот­с­ко вре­ме. Успех!
Отда­дох чест по флот­с­ки – с юмрук на сър­це­то – и после изля­зох след него навън. Чака­ше ме доста работа.

След мал­ко пове­че от час вече се бях качил на фре­га­та­та, на коя­то бяха раз­квар­ти­ру­ва­ни избра­ни­те от мен десант­чи­ци. “Непо­ко­рен” бе десан­т­на фре­га­та. При това адс­ки ста­ра, кое­то зна­че­ше едно – тес­ни кори­до­ри зад твър­де дебе­ла бро­ня и сла­ба вен­ти­ла­ция. Ком­би­ни­рай­те това с две хиля­ди души пер­со­нал и още хиля­да десант­чи­ка и ще полу­чи­те кар­тин­ка­та на малък ад. Чув­с­т­вах се като у дома си.
Бър­зо наме­рих къде е спал­но­то поме­ще­ние на избра­ни­те от мен десант­чи­ци. Вът­ре ме посрещ­на позна­та­та мириз­ма на цига­рен дим, смаз­ка и нор­мал­на­та мириз­ма в даде­на стая, в коя­то шес­ти­ма мъже пре­кар­ват целия си ден. През кой­то пре­дим­но тре­ни­рат. Буке­та от аро­ма­ти беше просто… уникален.
Още щом влез­нах настъ­пи раз­движ­ва­не. Може да бях по-млад от някои от тях, но бях офи­цер, а дъл­бо­ко в съз­на­ни­е­то на десант­чи­ка е вко­ре­не­но едно – под­чи­ня­вай се!
Огле­дах ги един по един. С някои бях­ме слу­жи­ли заед­но, някои не позна­вах. Бях про­учил доси­е­та­та им, така че ги раз­ли­ча­вах от пръв поглед.

Стар­ши сер­жант Ейри Джо­нас, на 53 годи­ни, роден на Роди­на І, с него­вия силен ирланд­с­ки акцент и веч­на пура в уста­та воде­ше отря­да. Бях­ме слу­жи­ли заед­но в про­дъл­же­ние на три годи­ни, през кои­то научих мно­го неща за живо­та. Изклю­чи­тел­но точен стре­лец, макар и да не се кла­си­ра за снай­пер, пора­ди лип­са­та на тър­пе­ние. Оби­ча жени­те и те го обичат.
Сер­жант Мика Станц, също на 53 годи­ни, роден на Мраз ІІІ, с нечо­веш­ка физи­чес­ка сила в огром­но­то си тяло. Той беше веч­ния пар­т­ньор на Джо­нас – слу­же­ха заед­но вече пове­че от три­де­сет годи­ни. Екс­перт по взри­во­ве­те. С нео­би­чай­но благ харак­тер и хлад­нок­ръ­вие, като за десантчик.
Ефрей­тор Аки­ро Хиса­ши, роден на Токио ІІ, на 24 годи­ни, ми беше непоз­нат. В доси­е­то му се посоч­ва­ше, че е добър десант­чик, но нищо отли­чи­тел­но. Това щеше да е пър­ва­та му мисия. Нищо общо с пар­т­ньо­ра му…
Арти­ле­рийс­ки сер­жант Гор­дън Дик­сън бе едър поч­ти кол­ко­то Станц, но не спо­де­ля­ше него­вия благ нрав. Беше 63 годи­шен и бе всеп­риз­нат екс­перт по раз­си­ча­не­то на про­тив­ни­ци на пар­че­та с брад­ви, мечо­ве и вся­как­ви дру­ги ост­ри инструменти.
Ефрей­тор Йоким Хувър бе роден на някак­ва забра­ве­на от бога стан­ция. Беше на три­де­сет годи­ни, стро­ен и сим­па­ти­чен. Спо­ред доси­е­то му, беше екс­перт в про­мък­ва­не­то и заса­ди­те. Също като пар­т­ньо­ра си.
Ефрей­тор Гюн­тер Кейн бе точ­но копие на Хувър – роден на стан­ция, три­де­сет годи­шен, стро­ен, сим­па­ти­чен и тих. Невес­тул­ка в човеш­ки облик. Прекра­сен разуз­на­вач за пла­не­тар­ни мисии. Няма­ше да е осо­бе­но поле­зен в тази, за жалост.
Отряд Алфа прие спо­кой­но и дори с енту­си­а­зъм инфор­ма­ци­я­та за миси­я­та. Раз­ме­них някол­ко шеги за “добро­то ста­ро вре­ме” с Джо­нас и Станц, пре­ди да оста­вя десант­чи­ци­те на под­го­тов­ка­та им. На изли­за­не едва не се сблъс­ках в дреб­на ази­ат­ка в пилот­с­ки костюм.
— Млад­ши лей­те­нант Мей Ли! – започ­нах с престо­ре­на сери­оз­ност. – нави­ка ви да не гле­да­те на къде вър­ви­те, може да ви дока­ра обви­не­ние в напа­де­ние над по-висш офи­цер. Или тако­ва в сек­су­а­лен тор­моз, имай­ки пред­вид ръс­та ви. – на края не издър­жах и се усмих­нах широко.
— Лей­те­нант Джо­на­тан Гри­фин – отвър­на ми тя също тол­ко­ва сери­оз­но – ако спре­те да си вири­те носа по слу­чай пови­ше­ни­е­то ви, може наис­ти­на да полу­ча пър­во­то обвинение.
Засмях­ме се и се пре­гър­нах­ме при­ятел­с­ки. Не я бях виж­дал от пове­че от годи­на, от как се измък­нах­ме на косъм от едни кор­са­ри край Октом­в­ри 2. Не се бе про­ме­ни­ла мно­го – все съща­та два­де­сет и нещо годиш­на ази­ат­ка със стран­на при­чес­ка (в кон­к­рет­ния слу­чай – мно­жес­т­во чер­ве­ни плит­ки) и нисък ръст. Раз­ли­ка­та във висо­чи­ни­те ни беше око­ло 70 сан­ти­мет­ра, кое­то беше и осно­ва­та на пове­че­то ни заяждания.
— Чух, че няка­къв лей­те­нант искал да му пило­ти­рам кораб­че­то. – заго­во­ри тя, след като ме пус­на. – После чух, че изоб­що нямал кораб, та се нало­жи да взе­ма една от совал­ки­те на “Непо­бе­дим”, защо­то тряб­ва­ло да бър­зам. И за как­во бързам?
— Тай­на. – отвър­нах. – Най-мал­ко­то ще ти обяс­ня, но не тук. Спе­ци­ал­но назна­че­ние, дирек­т­но от Комо­рин. Дай да си прехвър­ля бага­жа на совал­ка­та и ще гово­рим по-подробно.

Седем часа по-къс­но, в неда­леч­на­та сис­те­ма Акриса.

Совал­ка­та ни изле­зе от под­прос­т­ран­с­т­во­то на едва някол­ко кило­мет­ра от стан­ци­я­та. Въз­дъх­нах отча­я­но – чудех се, кой ли ден Ли щеше да се убие, изчис­ля­вай­ки греш­но някой скок. Не днес, за моя радост. Реших да не повди­гам въп­ро­са – и без това няма­ше да има сми­съл – за това насо­чих вни­ма­ни­е­то си към станцията.
Стан­ци­и­те от тип Маге­лан бяха един от някол­ко­то стан­дар­т­ни дизай­на за стан­ции на Импе­ри­у­ма – лес­ни за сгло­бя­ва­не, евти­ни и лес­ни за под­дръж­ка. Всич­ки стан­ции Маге­лан се със­то­я­ха от цен­т­ра­лен цилин­дър, към кой­то се нуж­ни­те моду­ли. В два­та края на цен­т­рал­ния цилин­дър има­ше стан­дар­т­ни шлю­зо­ве, кое­то позво­ля­ва­ше два и пове­че цилин­дъ­ра да се свър­жат в по-голя­ма кон­с­т­рук­ция. В кон­к­рет­ния слу­чай, стан­ци­я­та беше мал­ка – едва чети­ри пръс­те­на. Изру­гах на ум – нямах никак­ва инфор­ма­ция, как­во ме очак­ва вътре.
— Коман­ди­ре, ске­не­ри­те не отчи­тат никак­ва подоз­ри­тел­на актив­ност. – пре­къс­на мис­ли­те ми помощ­ник пило­та на Ли – Валир Вение. Поглед­нах го за крат­ко – два­де­се­ти­на годи­шен, болез­не­но слаб и сре­ден на ръст – после отвърнах:
— Сигу­рен ли сте, ред­ник? – поглед­нах стан­ци­я­та – Все нещо е нака­ра­ло оби­та­те­ли­те ? да не докладват.
— Сигу­рен съм, сър. – той заби нос в кон­т­рол­ни­те уре­ди. – Енер­гий­ни­те нива са в нор­ма­та, не се виж­дат про­бой­ни в кор­пу­са, не излъч­ва радиация…
— Ясно, ясно. – пре­къс­нах го.
Може би, тряб­ва­ше да оби­ко­лим стан­ци­я­та някол­ко пъти, за по-добро про­уч­ва­не – мини на 81
Или пък да се скач­ва­ме по-бър­зо и да не губим излиш­но вре­ме – на 101

КОД “А”+10
Отбе­ле­жи си, че е изми­нал един час.
Прибрах­ме се в совал­ка­та си и всич­ки се вър­на­ха по мес­та­та си, дока­то аз се вър­нах в пилот­с­ка­та кабина.Подминах мъл­ча­ли­во въп­ро­си­те на Ли, как­во се е слу­чи­ло и с удо­вол­с­т­вие отво­рих визьо­ра на шле­ма си и уда­рих една глът­ка от скри­та­та манер­ка с алко­хол, коя­то поч­ти все­ки десант­чик си носе­ше. Някои глед­ки просто изис­к­ват алкохол.
— Маге­лан І, най-веро­ят­но се е само изтре­бил. – оба­дих се, без да се обръ­щам към нико­го специално.
— Не знам, но има поне нещо полез­но от тази случ­ка. – отвър­на ми Ли. – В ком­пю­тъ­ра ? има­ше полез­на инфор­ма­ция – кодо­ве­те за достъп на стан­ци­я­та са сме­не­ни. Щях­ме да се сблъс­ка­ме със сери­о­зен проб­лем, ако не бях взе­ла новите.
— Да. Може­ше всич­ки да умрем. – въз­дъх­нах, после ? се усмих­нах – Доб­ра рабо­та млад­ши лейтенант.

Час по-къс­но се ска­чих­ме по живо по здра­во със стан­ци­я­та. Изси­пах­ме се вът­ре и тък­мо бях­ме започ­на­ли да прехвър­ля­ме част от тех­ни­ка­та си, кога­то Ли изблъс­ка раз­то­вар­ва­щия Вение извън совал­ка­та, ско­чи след него и по пътя уда­ри сил­но таб­ло­то за затва­ря­не на шлю­за. Пър­во­на­чал­но я гле­дах изне­на­да­но и тък­мо се канех да я питам, как­во ста­ва, кога­то някол­ко тихи взри­ва отек­на­ха от към шлюза.
— Някой току-що задейс­т­ва ава­рий­ни­те мини! – Ли се надиг­на вни­ма­тел­но от пода.
Мини на 52.

Реше­ни­е­то ми бе чис­то так­ти­чес­ко – дори да успе­ех­ме да про­би­ем през маса­та Ней­ко­ри, накрая пак всич­ки щях­ме да се изпра­вим сре­щу тях. Мах­нах на Станц да се прикри­ем, докол­ко­то можем зад една кон­зо­ла и се при­це­лих към вра­та­та, коя­то се тре­се­ше от опи­ти­те на мал­ки­те гад­няр­че­та да я про­би­ят. Имах точ­но вре­ме да съоб­щя на Ли за пла­на си, пре­ди вра­та­та да поч­не да поддава.
Ако си въо­ръ­жен с Л28Б “Матил­да” мини на 13.
Ако ли не – мини на 23.

Про­ве­ри Код КОД “Ж”.
Ако е 2 или пове­че – мини на 14.
Ако е 1 или 0 – мини на 54.

След случ­ка­та с баси­лис­ка, не попад­нах­ме на дру­ги пре­пят­с­твия. След скла­да в кой­то ни напад­на има­ше адс­ки тесен кори­дор, в дъно­то на кой­то има­ше теж­ка бро­ни­ра­на врата.
— Някой не е искал десант­чи­ци да му раз­би­ят вра­та­та – изкис­ка се Ли.
— Най-веро­ят­но – поглед­нах дреб­на­та ази­ат­ка – Можеш ли да я хакнеш?
— От къде? Да виж­даш клю­чал­ка? – тя раз­пе­ри широ­ко ръце. – Не мога да хак­на клю­чал­ка­та, ако не мога да я докос­на, Джонатан.
— Зна­еш ли, на момен­ти можеш да си голя­ма доса­да. – изръмжах.
— Знам. – отвър­на ми довол­но тя. – Оба­че имам идея. Виж­даш ли онзи вен­ти­ла­ци­о­нен отвор. Ако ме повдиг­неш, мога да се про­мък­на по него до зад вра­та­та и да видя мога л ида я отво­ря от там.
— Ли, не ми се виж­да като доб­ра идея… — започнах.
— Хей, ако не си носиш танк в джо­ба, няма как да минеш през тази вра­та. Лазер­на­та горел­ка отиде със совал­ка­та, за жалост.
Въз­дъх­нах – пра­ва беше.
Мини на 15.

Да си обкръ­жен е едно от най-гад­ни­те неща, кои­то могат да ти се слу­чат по вре­ме на бит­ка. Осо­бе­но с про­тив­ник, кой­то не се стра­ху­ва от пораженията.
— Сър? – оба­ди се пита­що Джо­нас. Явно няма­ше да полу­ча предложения.
В гла­ва­та ми вед­на­га се офор­ми­ха три въз­мож­нос­ти. Бях дъл­бо­ко убе­ден, че можем да издър­жим вся­ка от гру­пи­те поот­дел­но. Но не и две­те. Станц носе­ше при­лич­но коли­чес­т­во екс­пло­зи­ви, но не носе­ше гра­на­ти. Ако имах­ме поне една гра­на­та или мина, можех­ме да опи­та­ме да напра­вим бом­ба само­дел­ка. Има­ше риск взри­ва да отне­се и нас или да про­бие обшив­ка­та на стан­ци­я­та, но пак бе по-доб­ре откол­ко­то да ни изядат живи. Това бе пър­ва­та ми идея ( (на 16))
Друг вари­ант бе да изпол­з­ва­ме екс­пло­зи­ва за да отво­рим дуп­ка към дол­но­то ниво и да се бари­ка­ди­ра­ме някъ­де там. Също рис­ко­ван план, защо­то тряб­ва­ше да задър­жим ней­ко­ри­те, дока­то Станц зала­га взри­ва. Все пак бе по-доб­ре от нищо (на 26)
Естес­т­ве­но, ако имах сил­на вяра в спо­соб­нос­ти­те си и тези на хора­та край мен, можех­ме и да опи­та­ме поч­ти невъз­мож­ния вари­ант да се изпра­вим сре­щу две­те гру­пи на вед­нъж. Няма нуж­да да каз­вам, че това бе най-рис­ко­ва­на­та ни въз­мож­ност (на 36).

— Естес­т­ве­но – отговорих.
Отне ни извес­т­но вре­ме, дока­то отно­во се добе­рем до цен­т­рал­на­та част на стан­ци­я­та. Вля­зох вни­ма­тел­но в глав­ния цилин­дър – очак­вах някак­ва ата­ка или нещо подоб­но, но не би. Цилин­дъ­ра беше пра­зен. Няма­ше и помен от мои­те десант­чи­ци – беше пусто.
Изру­гах ядно – къде може­ше да са отишли?
Ако КОД “А”=10, пре­ми­ни на 17.
Ако КОД “А”=20, пре­ми­ни на 27.
Ако КОД “А”=0, пре­ми­ни на 37.

КОД “А”=5
Няма сми­съл да каз­вам, че това бе едно от най-тъпи­те реше­ния, кои­то съм взе­мал като офи­цер. Два­ма души да се опи­тат да про­би­ят през цяло­то пъл­чи­ще нейкори?
Все пак опи­тах­ме и то с при­ли­чен успех – с огън и жупел си про­би­вах­ме път успеш­но поч­ти до сре­да­та на кори­до­ра към коман­д­на­та зала. Проб­ле­мът бе оста­на­ла­та поло­ви­на от пътя, през коя­то тряб­ва­ше да се раз­пра­вя­ме с дреб­ни­те гад­няр­че­та с ръко­па­шен бой.
(*)(*)(*)(*)(*)
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 18.
Ако резул­та­тът е 10, 11, 12 или 13 – мини на 28.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – попа­даш на 38.

Започ­нах­ме бав­но да оби­ка­ля­ме поме­ще­ни­е­то. Има­ше общо една дузи­на клет­ки, всич­ки – праз­ни и с отво­ре­ни вра­ти. Чудех се, как­во се бе слу­чи­ло – някой ги бе отво­рил и пус­нал оби­та­те­ли­те им навън или просто нико­га не са били заети.
— Сен­зо­ри­те ми не отчи­тат налич­ни фор­ми на живот – под­хвър­ли Ли.
— Аз и не виж­дам нещо, кое­то да мине за орга­ни­зъм – отвърнах ?.
— Аха, но аз виж­дам хра­на. – тя се наве­де и отво­ри няка­къв капак на пода.
Вът­ре бе пъл­но с паке­ти. Отво­рих еди­ния, кол­ко­то да видя, че съдър­жа голя­мо пар­че месо. Никой не дър­же­ше месо просто ей-така.
— Зна­чи по някак­ва при­чи­на, всич­ки два­на­де­сет съз­да­ния от тази стая са били осво­бо­де­ни. – ядно захвър­лих паке­та обрат­но. – И сега има­ме една дузи­на неиз­вес­т­ни чудо­ви­ща, кои­то оби­ка­лят из станцията.
— По-ско­ро еди­на­де­сет. – Ли раз­глеж­да­ше една­та клет­ка. – Мис­ля, че тук е има­ло само и един­с­т­ве­но басилиски.
— И от къде се сети за това? – попи­тах прибли­жа­вай­ки се към клетката.
— Простич­ко. Пише си го. – тя ми посо­чи малък над­пис на вра­та­та на клет­ка­та. – А и сега се сетих за нещо, кое­то бях чела пре­ди време.
— Какво?
— Някак­ва програ­ма за защи­та на стан­ци­и­те – вмес­то да се отде­лят десант­чи­ци, кои­то са мал­ко и цен­ни за Импе­ри­у­ма, се завъж­дат баси­лис­ки, кон­т­ро­ли­ра­ни с био-чипове.
— Искаш да кажеш, че оно­ва, кое­то ни напад­на е бил пазач?
— Веро­ят­но. Джо­на­тан, тази стан­ция крие някак­ва неп­ри­ят­на тай­на. Нещо дол­но и гад­но. От как пристиг­нах­ме, някой се мъчи да ни спъ­ва на вся­ка крач­ка. Някак си не ми се вяр­ва, че това е случайно.
— Доб­ре – въз­дъх­нах – как­во пред­ла­гаш да напра­вим? Не можем просто да си тръгнем.
— Не, но можем да дейс­т­ва­ме умно. Нека наме­рим ком­пю­тър­на кон­зо­ла свър­за­на с глав­ния ком­пю­тър. Вед­нъж като се вър­жа за нея ще мога да изто­ча дан­ни­те от всич­ки сен­зо­ри на стан­ци­я­та и да раз­бе­ра, как­во се е случило.
Мини на 11.

— Сър, боя се, че след като се нами­ра­те в този сек­тор, адми­рал Комо­рин има пъл­на власт над вас и стан­ци­я­та ви! Кое­то ме кара да насто­я­вам за обяс­не­ние, как­во се е слу­чи­ло тук! Освен това ми дава легал­но пра­во да насто­я­вам за разоръ­жа­ва­не­то ви!
Капи­та­нът не отго­во­ри, а само се огле­да. После забе­ля­за каме­ра­та и насо­чи пис­то­ле­тът си към нея със злоб­на усмив­ка. Вед­на­га след това обра­зът изчез­на. Изругах.
Ако КОД “А”=1 – мини на 50.
Ако ли не – мини на 60.

Рече­но-сто­ре­но. Изля­зох­ме през вра­та­та в дъно­то на ста­я­та с клет­ки­те и се озо­вах­ме в поред­ния кори­дор. За раз­но­об­ра­зие, този завър­ш­ва­ше с разклонение.
Дяс­но­то раз­кло­не­ние воде­ше до поред­на­та вра­та. Тех­ни­чес­ки, тръг­вай­ки натам щях­ме да се озо­вем в поре­ди­ца­та поме­ще­ния по вън­ш­на­та част на стан­ци­я­та – пре­дим­но сер­виз­ни сек­то­ри, скла­до­ве и подоб­ни. Там може би щеше да има здра­ва кон­зо­ла свър­за­на към вът­реш­на­та сис­те­ма на базата.
Ляво­то раз­кло­не­ние воде­ше към вът­реш­ност­та на стан­ци­я­та. Може би към дру­ги лабо­ра­то­рии и каю­ти от кои­то да можем да извле­чем инфор­ма­ция. Сти­га някой да не бе уни­що­жил информацията.
Реше­ни­е­то на къде ще тръг­нем бе изця­ло мое, като стар­ши офи­цер. Ляво Мини (19)
или Дяс­но Мини (21)

КОД “А”+20
Бла­го­да­ре­ние на уме­ни­я­та на Ли успях­ме да се ска­чим спо­кой­но със стан­ци­я­та. Изси­пах­ме се през шлю­за и успях­ме да раз­то­ва­рим обо­руд­ва­не­то си.
— Аки­ро, ти и Вение оста­ва­те да пази­те совал­ка­та и бага­жа, оста­на­ли­те ще пре­тър­с­ва­ме стан­ци­я­та. Бъде­те вни­ма­тел­ни, няма­ме си никак­ва идея, как­во ни чака тук.
Аки­ро ми ким­на и се наста­ни в бой­на пози­ция в сама­та совал­ка. Вение заста­на до него. Започ­нах да изгот­вям пла­на за про­уч­ва­не на стан­ци­я­та, кога­то извед­нъж се чу стър­же­не на сто­ма­на в сто­ма­на. Видях, как Аки­ро вдиг­на гла­ва и погле­да му се раз­ши­ри от уплах. После, пре­ди кой­то и да е от нас да реа­ги­ра, япо­не­ца изхвър­ли с един могъщ замах Вение обрат­но в стан­ци­я­та, а с дру­га­та ръка акти­ви­ра запе­чат­ва­не­то на шлю­за. Чу се тътен.
Ли се раз­ви­ка, а аз само се спог­ле­дах с оста­на­ли­те ми хора – зву­кът от избух­ва­ща про­ти­во­тан­ко­ва мина няма как да се сбър­ка. Аки­ро беше мър­тав, а совал­ка­та ни – неизползваема.
Мини на 52..

Поглед­нах оръ­жи­е­то в ръце­те си и изръм­жах. Няма­ше да ми свър­ши никак­ва рабо­та сре­щу две дузи­ни ней­ко­ри – стре­ля­ше твър­де бав­но, макар и уни­що­жи­тел­но, така че я оста­вих зад себе си и изва­дих резер­в­но­то си оръ­жие. Тъпа история.
Ако нямаш никак­ви дру­ги оръ­жия за дале­чен бой, не забра­вяй, че имаш плаз­мен пистолет.
Мини на 23.

КОД “В”+1
Бях­ме се доб­ра­ли до мяс­то­то на бит­ка­та с баси­лис­ка, кога­то Ли ми подвикна:
— Джо­на­тан, спри за мал­ко. Имаш нещо на рамото…
— А? – поглед­нах към нара­мен­ни­ка си – Ли беше пра­ва има­ше му нещо. Посег­нах да го забър­ша и пред очи­те ми се слу­чи най-ужас­но­то нещо за един десант­чик – бро­ня­та на ска­фан­дъ­ра ми се раз­ма­за! – Как­во по дяволите?
Отидох до Ли и про­ка­рах ръка и по ней­ния ска­фан­дър – няма­ше му нищо. Отно­во про­ка­рах ръка по своя – още бро­ня оста­на по ръка­ви­ца­та ми.
— Все едно съм пад­нал в кисе­лин­на баня… ефек­та е същия. – промърморих.
— Кога си падал в кисе­лин­на баня? – любо­пит­но ме изгле­да Ли.
— Пре­ди годи­ни… не е важ­но. – отвър­нах. – Въп­ро­сът е как­во се случ­ва на бро­ня­та ми! С този темп ще оста­на в прост ваку­у­мен костюм!
— Ако и той не бъде разяден от нещо. – Ли бе изва­ди­ла няка­къв уред, подо­бен на ръчен ске­нер от рани­ца­та си и го про­кар­ва­ше над ска­фан­дъ­ра ми. – Дам, опре­де­ле­но е кисе­ли­на, при това спе­ци­фич­на – разяж­да бро­ня­та ти, но не и ръка­ви­ци­те ти, кои­то са от мате­ри­ал на обик­но­вен ваку­у­мен костюм.
— По-бър­зо, моля. Как­во мога да напра­вя, за да спра това?
Ли ме поглед­на разтревожено:
— Боя се, че нищо.
— Без поне базо­ва идея как­ва е кисе­ли­на­та, не знам как можем да я пре­мах­нем. – Ли прибра ске­не­ра си. – Може да е теч­на и да можем да я изпа­рим. Може да се пре­на­ся от вирус, бак­те­рия, дори да е пръс­на­та из въз­ду­ха на станцията.
— Няма как да е прах. – отвър­нах простич­ко. – Тряб­ва да е течност.
Съоб­щих за виру­са на оста­на­ла­та част от еки­па си и запо­вя­дах всич­ки да започ­нем про­це­ду­ра по сте­ри­ли­за­ция на ска­фан­д­ри­те. Не бяха мно­го довол­ни, но пък и не мър­мо­ре­ха – доб­ра­та стра­на на това да коман­д­ваш десантчици.
Сама­та про­це­ду­ра е нещо изклю­чи­тел­но просто – плаз­ме­ния пис­то­лет се нагла­ся на нис­ка мощ­ност и поч­ва да се про­кар­ва по вся­ка част от ска­фан­дъ­ра. Бав­но. Изклю­чи­тел­но бавно.
Бли­зо час ми отне, дока­то сте­ри­ли­зи­рам ска­фан­дъ­ра си с помощ­та на Ли. За смет­ка на това оче­вид­но има­ше ефект – бро­ня­та ми спря да се разяжда.
Отбе­ле­жи си, че е изми­нал 1 час.
Нама­ли Бро­ня­та на ска­фан­дъ­ра си със стой­ност­та на КОД “Ж”.
КОД “Ж”=0
Мини на 54.

От този епи­зод насет­не ще игра­еш с Мей Ли.
С мал­ко пове­че уси­лия успях да се натъп­ча във вен­ти­ла­ци­он­на­та шах­та. Доб­ре че бях дреб­нич­ка – едва се придвиж­вах. Пилот­с­кия ми ска­фан­дър не бе пред­ви­ден за бит­ка — не може­ше да захран­ва оръ­жия като на десан­т­ни­ци­те, за това раз­по­ла­гах само със стан­дар­т­ния си плаз­мен пис­то­лет и боен нож. Надя­вах се да не попад­на на още един паяк.
Зачу­дих се на иде­я­та да оста­виш вен­ти­ла­ци­о­нен отвор, доста­тъч­но голям за пъл­зящ човек. После се сетих – това не бяха вен­ти­ла­ци­он­ни шах­ти – бяха и сер­виз­ни кори­до­ри. Един тех­ник без ска­фан­дър не би имал проб­ле­ми да се вмък­не и да рабо­ти вът­ре. Дори Джо­на­тан би се съб­рал вът­ре без скафандър.
Бях про­ла­зи­ла може би чети­ри-пет мет­ра, кога­то достиг­нах до раз­кло­не­ние. Ляво Мини (55)
или дяс­но Мини (25)

Това е въз­мож­но само и един­с­т­ве­но, ако имаш поне една плаз­ме­на гра­на­та в теб или Мей Ли (т.е., ако КОД “Д”=5, 6 или 7) или ако имаш мина! Ако нямаш нито едно от две­те се вър­ни на 6 и напра­ви нов избор! Ако изпол­з­ваш гра­на­та­та в Ли – КОД “Д”-5.
— Станц, плас­тич­на бом­ба! – изръм­жах. Десант­чи­ка бър­зо изва­ди целия плас­ти­чен екс­пло­зив от ска­фан­дъ­ра си. Ней­ко­ри­те ни деб­не­ха – има­ха една един­с­т­ве­на сла­бост – отне­ма­ше им доста вре­ме да решат, кога да ата­ку­ват, кое­то оста­вя­ше вре­ме на про­тив­ни­ка им да се под­гот­ви за ата­ка­та. За смет­ка на това ата­ка­та им вина­ги бе изненадваща.
Видях как Станц уви екс­пло­зи­ва око­ло гра­на­та­та и го хвър­ли по гру­па­та в края на кори­до­ра. Не мога да кажа, че извън­зем­ни­те бяха абсо­лют­но тъпи – опи­та­ха се да се раз­бя­гат. Но това не им помог­на особено.
Екс­пло­зи­я­та раз­тър­си кори­до­ра, а огром­но­то огне­но къл­бо започ­на да се разширява…
Как­во изпол­з­ва за дето­на­тор? Мина (мини на 46.) или гра­на­та ( на 66.)

Прибли­жих се до сан­дъ­ци­те с обо­руд­ва­не, кои­то бях­ме прехвър­ли­ли от совал­ка­та. Няма­ше сле­ди от бор­ба или обстрел по тях…
Можеш да попъл­ниш муни­ци­и­те си. После пре­ми­на­ваш на на 37.

КОД “А”+8
С най-голя­мо удо­вол­с­т­вие открих, че не съм загу­бил нищо от бой­ни­те си уме­ния – два­ма­та със Станц пре­ми­нах­ме през ней­ко­ри­те като горещ нож през мас­ло – сечах­ме, ритах­ме, пре­чуп­вах­ме вра­то­ве, оста­вяй­ки тру­по­ве на вся­ка крач­ка. Към края започ­нах­ме да се задъх­ва­ме, но пък тога­ва изля­зох­ме в послед­на­та отсеч­ка на кори­до­ра и оста­на­ли­те се вклю­чи­ха с прикри­ващ огън.
Вле­тях­ме през вра­та, а Дик­сън и Джо­нас изри­та­ха два­та най-упо­ри­ти Ней­ко­ра, пре­ди да я затво­рят. Бях­ме успе­ли да събе­рем сили­те си, сега беше вре­ме за контра-атака.
Джо­на­тан пона­ся два пъти 10+1зар (13) щета.
Мини на 48.

Зад вра­та­та (кол­ко изне­над­ва­що) има­ше още един кори­дор, от две­те стра­ни на кой­то има­ше по три вра­ти. Зад вся­ка вра­та се кри­е­ше мал­ка каю­та за два­ма. Отно­во се наби­ва­ше в очи абсо­лют­на­та лип­са на дан­ни за база­та или оби­та­те­ли­те на каю­ти­те. Един­с­т­ве­но някол­ко уни­фор­ми на тех­ни­ци соче­ха, че каю­ти­те са били обитавани.
В дъно­то на кори­до­ра има­ше мал­ка бро­ни­ра­на вра­та, доста подоб­на на тази, през коя­то минах­ме пре­ди вре­ме с Ли. Дори сер­виз­ни­те шах­ти бяха на също­то мяс­то. Поне този път бях­ме от стра­на­та на клю­чал­ка­та, така че я отво­рих­ме лес­но, а Ли отде­ли някол­ко секун­ди, за да не позво­ли на вра­та­та да се затво­ри след нас.
Успях, макар и с леки уси­лия да се провра през отво­ра и се огле­дах. Отно­во двой­но раз­кло­не­ние, отно­во на ляво ( (29)) и на дяс­но( (39)).

Замис­лих се за секун­да, после ме осе­ни идея и отно­во му проговорих:
— Сър, забе­ляз­вам, че има­те проб­ле­ми с тех­ни­чес­кия пер­со­нал. С мен има тех­ни­чес­ки гра­мот­ни пило­ти, а освен това мога да оле­ко­тя бре­ме­то ви, при­нуж­да­вай­ки ги да вър­шат нуж­но­то. – рад­вах се, че Ли не сме­е­ше да се оба­ди – щеше да ме убие. Вение оба­че изхъл­ца уплашено.
— Лей­те­нант! – изсъс­ка ми тихо Джо­нас, но само му мах­нах да мълчи.
На капи­та­нът не му отне мно­го вре­ме да реши – видях го как ким­ва като на себе си, пре­ди да отговори:
— Доб­ре. Яве­те се с хора­та си в капи­тан­с­кия мостик.
Отвър­нах утвър­ди­тел­но и дадох знак на оста­на­ли­те да ме послед­ват. Мал­ко по-къс­но вече вли­зах­ме в зала­та, коя­то се явя­ва­ше капи­тан­с­кия мос­тик. Капи­та­нът ни огле­да вни­ма­тел­но, после нареди:
— Сва­ле­те оръ­жи­е­то. Няма да ви тряб­ва. Също така отво­ре­те ска­фан­д­ри­те си – въз­ду­хът е чист и годен за дишане.
Замис­лих се. Можех да се опи­там да му дока­жа, че запо­ве­ди­те на Комо­рин са по-важ­ни, пора­ди фак­та, че всич­ко в този сек­тор отго­ва­ря дирек­т­но пред него ( (70)) или поне при­вид­но да се под­чи­ня на запо­ве­ди­те му и да про­дъл­жа с блъ­фът ( (90)).

Ока­за се, че сер­виз­ни­те поме­ще­ния са всич­ко дру­го, но не и това, кое­то очак­вах. Обик­но­ве­но вся­ко сер­виз­но поме­ще­ние е мал­ко, доста тяс­но и с вра­ти към кос­мо­са, за раз­то­вар­ва­не на нуж­ни­те неща дирек­т­но вътре.
Зад вра­та­та се озо­вах­ме в едно-един­с­т­ве­но голя­мо поме­ще­ние с дъго­вид­на фор­ма, обхва­ща­що пове­че от една тре­та от вън­ш­на­та част на стан­ци­я­та в абсо­лют­но нару­ше­ние на вся­как­ва логи­ка – в кос­мо­са не искаш по ника­къв начин голе­ми поме­ще­ния – пра­ве­ха цяла­та струк­ту­ра твър­де уяз­ви­ма. За да бъде още по-голя­ма изне­на­да­та ми, поме­ще­ни­е­то има­ше вра­ти, но насо­че­ни към вът­реш­ност­та на стан­ци­я­та, а не към космоса.
— При­ли­ча на сер­ви­зен док, а? – под­хвър­ли ми Ли.
— Идея си нямам. – отвър­нах ? – Ти си пилота.
— Типи­чен сер­ви­зен док – вече по-уве­ре­но заяви тя. – Раз­лич­ни товар­ни маши­ни, оно­ва там са касе­ти с горив­ни клет­ки, а в оне­зи дъл­ги­те кутии обик­но­ве­но се дър­жат резер­в­ни дула за лазер­ни кули. Кое­то естес­т­ве­но няма ника­къв сми­съл – това не е бой­на стан­ция. Нямат нуж­да от таки­ва части.
— Ха, оне­зи пар­че­та метал са за кораб­на бро­ня… — прибли­жих се до купа метал и огле­дах едно от пар­че­та­та. – При това изпол­з­ва­на така­ва. Имат дуп­ки от лазе­рен обстрел по тях.
— Това няма ника­къв сми­съл! – Ази­ат­ка­та бе отво­ри­ла една от мно­жес­т­во­то голе­ми касе­ти в поме­ще­ни­е­то – Тук има маг­нит­ни торпеда.
— Моля? – прибли­жих се и поглед­нах находката ?.
Опре­де­ле­но беше маг­нит­но тор­пе­до – пар­че метал с фор­ма­та на маг­нит­на игла, пред­ви­де­но да се изстрел­ва от адс­ки голя­ма маг­нит­на тръ­ба в бит­ка меж­ду бой­ни кора­би от висок клас. Само че бе твър­де мал­ко – маг­нит­ни­те тор­пе­да и на най-мал­ки­те фре­га­ти бяха по над десет мет­ра в дъл­жи­на, а това пред мен бе не пове­че от пет мет­ра в дължина.
Мини на 34.

Мина извес­т­но вре­ме, пре­ди да усе­тя, че авто­ма­тич­на­та защи­та на стан­ци­я­та е вклю­че­на и ни обстрел­ва енту­си­а­зи­ра­но и неточно.
— Ли, как­во точ­но напра­ви на гор­ка­та програма?
— Изклю­чих оръ­ди­я­та око­ло нас. Не могат да ни уце­лят в момен­та. – отвър­на ми само­до­вол­но азиатката.
— Доб­ре, вли­зай­те в ска­фан­д­ри­те. Ти идваш с мен, ще оста­вим Вение и Аки­ро да пазят совалката.
— Тъй вярно.
Совал­ка­та се закре­пи за кор­пу­са на стан­ци­я­та. Това бе и чака­ния от нас знак – бър­зо отво­рих­ме десан­т­ния люк и изря­зах­ме нов вход, после започ­нах­ме да се спус­ка­ме вът­ре. Послед­на дой­де Ли. Усмих­нах се – бях­ме влез­ли спо­кой­но. В след­ва­щия момент чух­ме вика на Вение:
— Мадам, обстрел­ват ни! Изклю­че­ни­те оръ­дия се вклю­чи­ха и ни обстрелват!
— Невъз­мож­но, оса­ка­тих цяла­та програ­ма! – отвър­на Ли
— Вение, набу­тай се в ска­фан­дъ­ра си и заряз­вай совал­ка­та – наме­сих се, пре­ди да загу­бят пове­че вре­ме. Аки­ро, помог­ни му!
Къс­но. Маг­нит­ни­те ско­би на совал­ка­та се откъс­на­ха от стан­ци­я­та – леко тече­ние бе целия сиг­нал, че някол­ко куби­чес­ки мет­ра въз­дух бе изле­тял във ваку­у­ма. Гле­дах, как Аки­ро хва­ща Вение и бук­вал­но го мята към дуп­ка­та, къде­то Дик­сън го хва­на и прибра. Аки­ро няма­ше този къс­мет, оба­че – плаз­ме­ни­те ата­ки го хва­на­ха насред поле­та му…
Мини на 52..

Вра­та­та започ­на да се отмес­т­ва със скър­ца­не – ней­ко­ри­те не бяха тъпи живот­ни – зна­е­ха къде да насо­чат уси­ли­я­та си. Гле­дах, как вра­та­та поч­ва да се дефор­ми­ра око­ло заключ­ва­щи­те я пръ­то­ве. Още малко…
С ужа­сен звук от къса­не на метал, вра­та­та се открех­на мал­ко, а после се чу силен пукот и мал­ка­та про­лу­ка ста­на поч­ти едно­мет­ро­ва, от коя­то нахлу­ха Ней­ко­ри. Естес­т­ве­но със Станц не чаках­ме вто­ра пока­на и открих­ме огън.
Като за нача­ло, напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 13 или пове­че – мини на 33..

Ако резул­та­тът е 9, 10, 11 или 12 – мини на 43..
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 53..

Ско­чих към по-близ­кия до мен Хувър, ост­ри­е­то ми се раз­гъ­на със зло­вещ звън, а очи­те ми тър­се­ха сла­би­те точ­ки в бро­ня­та му. Нямах пра­во на греш­ки – тряб­ва­ше да взе­ма пра­вил­но­то решение.
Може би тряб­ва да дам обяс­не­ние, защо избрах тази так­ти­ка. Кога­то хва­не­те някой на муш­ка­та на плаз­ме­на пуш­ка не очак­ва­те той да ско­чи към вас. Очак­ва­те да бяга, да ско­чи на стра­ни, да залег­не, но не и да се спус­ка към опас­ност­та. И наис­ти­на в пове­че­то слу­чаи е пъл­на глу­пост да скъ­ся­ваш дис­тан­ци­я­та меж­ду себе си и стре­лец. Но има едно злат­но раз­сто­я­ние – око­ло 5 мет­ра (или просло­ву­ти­те “шест стъп­ки”), кое­то може да се изми­не доста­тъч­но бър­зо дори в пъл­на еки­пи­ров­ка, пре­ди про­тив­ни­ка ти да успее да кори­ги­ра мер­ни­ка си.
Дали да хва­на Хувър и да го хвър­ля вър­ху Кейн с иде­я­та да ги изка­рам от рав­но­ве­сие и да ги побе­дя така ( (на 31)) или просто да забия ост­ри­е­то си въз­мож­но най-дъл­бо­ко в тяло­то му ( (на 35)).

КОД “Б”+10
Завих на дяс­но, приплъз­вай­ки се вни­ма­тел­но в тяс­на­та шах­та. Най-накрая стиг­нах до кра­ят й, кой­то гле­да­ше към мал­ка каю­та. Усмих­нах се – може­ше да има нещо инте­рес­но в нея. Мах­нах решет­ка­та и ско­чих на пода. После реших да задо­во­ля любо­пит­с­тво­то си.
В ста­я­та няма­ше кой-знае кол­ко неща – пре­ро­вих гар­де­ро­ба и някол­ко­то шка­фа, но открих само някол­ко капи­тан­с­ки уни­фор­ми и нищо дру­го. Поч­ти се бях отка­за­ла, да тър­ся, кога­то видях, че два от пане­ли­те на сте­на­та не си пас­ват как­то трябва.
С мал­ко уси­лие успях да раз­ка­рам пане­ла и да видя, как­во има зад него. Ока­за се, че има мал­ка ниша, в коя­то някой бе скрил плаз­мен пис­то­лет, стек кре­дит­ни чипо­ве и малък паме­тен чип.
— Ли, къде се губиш? – гла­сът на Джо­на­тан ме нака­ра да под­ско­ча стрес­на­то. – Всич­ко ли е наред?
— Да, да. – отвър­нах. – Ей сега идвам, спокойно.
Замис­лих се, дали да видя, как­во има на чипа, но после въз­дъх­нах и само го прибрах в едно от отде­ле­ни­я­та на ска­фан­дъ­ра си.
Мини на 105.

— Станц – про­шеп­нах – искам дуп­ка към дол­но­то ниво. Не можем да седим така в обкръжение.
Десант­чи­ка само ким­на и се зае със зада­ча­та. Сега до голя­ма сте­пен всич­ко зави­се­ше от къс­ме­тът ни – ней­ко­ри­те нико­га не ата­ку­ва­ха на момен­та. Пре­дим­с­т­во и недос­та­тък – ако ни бяха ата­ку­ва­ли миг­но­ве­но няма­ше да можем да ги удър­жим. Проб­ле­мът бе, че сега ни дър­жа­ха в очак­ва­не. Във все­ки момент може­ше да скочат.
Тих пукот се чу зад мен. Не посмях да се обър­на, за да про­ве­ря, но това тряб­ва­ше да е Станц, кой­то сигур­но сто­е­ше вър­ху част­та от пода, коя­то тряб­ва­ше да пре­мах­не. Поч­ти миг­но­ве­но­то му обаж­да­не след това потвър­ди пред­по­ло­же­ни­е­то ми.
— Всич­ки вът­ре – изръм­жах и вни­ма­тел­но заста­нах пред дуп­ка­та, без да изпус­кам ней­ко­ри­те от поглед. Чух, как Ли и оста­на­ли­те започ­на­ха да ска­чат в дуп­ка­та. Теж­кия ска­фан­дър на Дик­сън тък­мо изчез­на от сен­зо­ри­те ми, кога­то ней­ко­ри­те се раздвижиха.
Бях сам на ниво­то. Можех просто да ско­ча въз­мож­но най-бър­зо в дуп­ка­та и да се при­съ­е­ди­ня с дру­ги­те ( на 56) или да отстъ­пя бав­но, обстрел­вай­ки напа­да­щи­те ме извън­зем­ни ( на 76).

Прибли­жих се до сан­дъ­ци­те с обо­руд­ва­не, кои­то бях­ме прехвър­ли­ли от совал­ка­та. Няма­ше сле­ди от бор­ба или обстрел по тях…
Можеш да попъл­ниш муни­ци­и­те си, как­то и да сме­ниш въо­ръ­же­ни­е­то си. После пре­ми­на­ваш на 37.

КОД “А”+4
Не мога да кажа, че се спра­вих­ме отлич­но, но поне оце­лях­ме. Със Станц сечах­ме, ритах­ме, пре­чуп­вах­ме гръб­на­ци и все пак едва успя­вах­ме да се придвиж­ва­ме. Тък­мо бях започ­нал да се отчай­вам и мис­лех, че ще наме­рим смърт­та си по такъв без­смис­лен начин, кога­то видях вра­та­та на мос­ти­ка и как от нея се появя­ват Дик­сън и Джо­нас с насо­че­ни оръ­жия. Два­ма­та откри­ха огън и ни дадо­ха глът­ка­та въз­дух, от коя­то така отча­я­но имах­ме нуж­да. С нови сили се хвър­лих­ме напред и вле­тях­ме с плонж в зала­та. Джо­нас изри­та послед­ния наха­лен ней­кор и затво­ри вра­та­та под носа на оста­на­ли­те. Бях­ме съб­ра­ли сили­те си. Вре­ме бе за контра-атака.
Джо­на­тан пона­ся 6 пъти по 10+1зар (13) щети.
Ако още е жив – мини на 48.

Левия кори­дор воде­ше до поред­на­та затво­ре­на вра­та. Сама­та вра­та не беше нищо осо­бе­но – сива и нев­з­рач­на, как­то всич­ки дру­ги подоб­ни на нея вра­ти. Улов­ка­та бе в това, кое­то се нами­ра­ше зад нея.
Отва­ря­ща­та се вра­та раз­кри два леки десан­т­ни ска­фан­дъ­ра, управ­ля­ва­ни от “изчез­на­ли­те” Хувър и Кейн, стис­на­ли здра­во плаз­ме­ни­те си пуш­ки. Вед­на­га се взех­ме вза­им­но на при­цел. Нала­га­ше ми се да оце­ня ситу­а­ци­я­та бързо…
От една стра­на, Хувър и Кейн бяха (оче­вид­но) напус­на­ли поста си пря­ко запо­ве­ди­те ми и бяха пре­къс­на­ли вся­как­ва връз­ка с еки­па. Това бяха теж­ки нару­ше­ния на пра­вил­ни­ка, кои­то щяха да ги пра­тят на вое­нен съд, ако можех да ги вър­на до някоя база.
От дру­га стра­на, те може­ше да са има­ли тай­ни запо­ве­ди да свър­шат нещо, без зна­ни­е­то ми. Тога­ва може­ше да ме е яд, кол­ко­то си искам, но те щяха да са в пра­во­то си, а аз да съм крив.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 49 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Вгле­дах се в спус­на­ти­те забра­ла и насо­че­ни­те оръ­жия. Не, дори да има­ха някак­ви тай­ни запо­ве­ди, те едва ли бяха при­ят­ни за мен. Бър­зо пре­це­них, че имам няка­къв шанс – и два­ма­та бяха в леки ска­фан­д­ри, кое­то ги пра­ве­ше по-уяз­ви­ми, но пък дейни.
Можех да се опи­там да се раз­бе­ра с тях с при­каз­ки ( на 87) или дирек­т­но да ги при­ема за вра­го­ве и да ги ата­ку­вам ( на 127).

— Тъй вяр­но, сър. Сле­до­ва­тел­но спо­ред всич­ки воен­ни пра­ви­ла, аз и хора­та ми мина­ва­ме под ваше ръко­вод­с­тво. Запо­ве­ди­те ви са? – реших да му поиг­рая по свир­ка­та, поне за кратко.
— Да се раз­ка­ра­те от стан­ци­я­та ми! – изръм­жа ми той в отговор.
— Сър, боя се, че е невъз­мож­но – осво­бо­ди­те ли ме от длъж­ност тряб­ва да се вър­на към изпъл­не­ни­е­то на пър­во­на­чал­ни­те си заповеди…
Виж­дах го как се чуди какъв изход да измис­ли от ситу­а­ци­я­та. Накрая явно реши, защо­то каза:
— Доб­ре, лей­те­нант. Яве­те се при мен на капи­тан­с­кия мос­тик с хора­та си. Ще обсъ­дим поло­же­ни­е­то ви лице в лице. Тък­мо, ако има­те тех­ник със себе си ще сте ми от помощ.
— Най-мал­ко­то мога да ви отме­ня от измо­ри­тел­на­та ви зада­ча, сър. – заявих, пре­ди да пре­къс­на връз­ка­та, после дадох знак на оста­на­ли­те да ме послед­ват. Мал­ко по-къс­но вече вли­зах­ме в зала­та, коя­то се явя­ва­ше капи­тан­с­кия мос­тик. Капи­та­нът ни огле­да вни­ма­тел­но, после нареди:
— Сва­ле­те оръ­жи­е­то. Няма да ви тряб­ва. Също така отво­ре­те ска­фан­д­ри­те си – въз­ду­хът е чист и годен за дишане.
Замис­лих се. Можех да се опи­там да му дока­жа, че запо­ве­ди­те на Комо­рин са по-важ­ни, пора­ди фак­та, че всич­ко в този сек­тор отго­ва­ря дирек­т­но пред него ( на 70) или поне при­вид­но да се под­чи­ня на запо­ве­ди­те му и да про­дъл­жа с блъ­фът ( на 90).

Кейн и Хувър не бяха лоши вой­ни­ци, просто няма­ха опи­та ми – отне им секун­да, за да започ­нат да стре­лят. Секун­да, коя­то те не може­ха да си позво­лят да пропилеят…
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой и про­вер­ка за Физи­ка и събе­ри два­та резултата.
Ако сбо­рът е 18 или пове­че – мини на 42.
Ако сбо­рът е 17 или по-мал­ко – мини на 45.

База­та ни обстрел­ва­ше, при това теж­ко. Оче­вид­но, Ли не бе успя­ла да свър­ши как­во­то исках от нея – не бях­ме и пре­по­ло­ви­ли под­го­тов­ка­та. Совал­ка­та няма­ше да издър­жи дъл­го на обстре­ла, така че тряб­ва­ше да бързаме..
Све­рих поло­же­ни­е­то на совал­ка­та, с това на стан­ци­я­та и ким­нах на Аки­ро и Дик­сън, кои­то отво­ри­ха десан­т­ния люк и ско­чи­ха вър­ху обшив­ка­та на стан­ци­я­та, под защи­та­та оси­гу­ря­ва­на от кор­пу­са на совал­ка­та. Десант­чи­ци­те изря­за­ха бър­зо едно пар­че от обшив­ка­та на стан­ци­я­та и вля­зо­ха вътре.
— Ли, обли­чай­те ска­фан­д­ри­те и идвай­те – изви­ках по мик­ро­фо­на и послед­вах оста­на­ли­те в база­та. – Ли! Вение! По-бързо!
— Опит­вам се, мам­ка му! – отвър­на ми азиатката.
Огле­дах се бър­зо. Аки­ро видя погле­да ми и ким­на рязко.
— Ще про­ве­ря, сър. – после се качи обрат­но в совал­ка­та. Мал­ко след това чух гла­са му – Има­ме лек проб­лем със ска­фан­д­ри­те, в момен­та го оправям.
И да ето ги – след по-мал­ко от мину­та Вение ско­чи от совал­ка­та в стан­ци­я­та. Послед­ва го Ли, а след тях Аки­ро се появи в полез­ре­ни­е­то ми. И тога­ва всич­ко отиде по дяво­ли­те – щита на совал­ка­та рух­на и плаз­ме­ния обстрел започ­на да я изяж­да. Маг­нит­ни­те ско­би, кре­пя­щи я към стан­ци­я­та под­да­до­ха. Хва­на­тия непод­гот­вен япо­нец се озо­ва меж­ду чука и нако­вал­ня­та. Чух го как изпсу­ва отча­я­но, кога­то седем­де­сет-тон­на­та совал­ка го при­тис­на до сте­на­та на станцията.
— Дик­сън! Измък­ни го! – изкре­щях и хва­нах заси­ли­ла­та се да се връ­ща Мей Ли, на коя­то изръм­жах – С твоя ска­фан­дър, ще се пре­вър­неш в сто­пил­ка на мига! Стой тук!
Станц бе хва­нал по същия начин Вение, а Дик­сън се бе пока­зал до кръс­та от отво­ра и се опит­ва­ше да отка­чи Аки­ро от кабе­ли­те в кои­то бе опле­тен. Но не било писа­но да е така – явно плаз­ме­ния обстрел бе про­бил реак­тор­ния щит и анти-мате­ри­я­та вът­ре в него се бе осво­бо­ди­ла. Екс­пло­зи­я­та бе по-сла­ба от ядре­на гла­ва, а и сама­та совал­ка ни пред­па­зи от основ­на­та ? сила, но всич­ки, вклю­чи­тел­но и Дик­сън пре­ле­тях­ме до отсрещ­на­та сте­на на отсе­ка в кой­то се бях­ме вмъкнали.
Без защи­та­та на совал­ка­та и с повре­ден от уда­ра ска­фан­дър, Аки­ро няма­ше ника­къв шанс сре­щу плаз­ме­ни­те оръ­дия. Послед­ни­те му думи бяха на род­ния му япон­с­ки, но инто­на­ци­я­та беше ясна – псу­ва­ше все­ле­на­та и (ако не се лъжех) тъпи­те пило­ти. Нямах наме­ре­ние да просвет­ля­вам Ли за последното.
Пус­нах Ли и помог­нах на Дик­сън да затво­рим дуп­ка­та в сте­на­та на стан­ци­я­та, през коя­то бях­ме влез­на­ли. Хвър­лих кос поглед на Ли и Вение – пило­ти­те не бяха свик­на­ли да виж­дат, как хора­та от еки­па им уми­рат пред очи­те им. Десант­чи­ци­те бях­ме праг­ма­тич­ни – ста­на­ло­то ста­на­ло. Ана­ли­зи, мъка и погре­бе­ние – после. Миси­я­та е приоритетът.
Вклю­чих се на затво­ре­на връз­ка към Ли и попи­тах с въз­мож­но най-мек глас:
— Как­во стана?
— Мъчей­ки се да се спра­вя с ком­пют­ри­те попад­нах на вирус. Раз­тър­си ме ста­бил­но. Аки­ро и Вение ме напъ­ха­ха в кос­тю­ма пре­ди да се осъз­ная. – отвър­на ми с тих глас тя.
— Ясно. Ще има още подоб­ни неща, сигу­рен съм. – отвърнах.
— Искаш да кажеш, че ще губим още хора? – усе­тих тръп­ка­та в гла­са ?. Не ? харесваше.
— Да. Неиз­беж­но е. И всич­ки сме наяс­но с това. Просто не беше пред­ви­де­но ти и Вение да сте с нас, като се случва.
Отго­во­ри ми само мълчанието ?.
Мини на 52.

КОД “А”+5
Изстре­ли­те ни поко­си­ха пър­ви­те ней­ко­ри на мяс­то. Нахлу­ва­щи­те след тях срещ­на­ха неп­ре­о­до­ли­ма сте­на от ужас­но точен огън. Не всич­ки уми­ра­ха, но всич­ки се заба­ви­ха, кое­то бе и основ­на­та ни цел, поне за сега…
(*)(*)(*)
Мини на на 73.

Про­дъл­жих­ме с огле­да на сер­виз­но­то поме­ще­ние. Има­ше доста­тъч­но резер­в­ни час­ти за под­дър­жа­не­то на мал­ка ескад­ри­ла от кора­би. Лич­но аз не виж­дах проб­лем – все пак това тук бе изсле­до­ва­тел­с­ка стан­ция – най-веро­ят­но про­веж­да­ха десет­ки видо­ве екс­пе­ри­мен­ти с оръ­жия. Ли оба­че не бе на също­то мне­ние – рове­ше из касе­ти­те, мър­мо­ре­ше под нос…
— Ли, как­во очак­ваш да наме­риш? – попи­тах, кога­то дреб­на­та ази­ат­ка изси­па едно от кош­че­та­та за бок­лук и започ­на да рови в него.
— Отго­во­ри! – отвър­на ми те.
— Може би, ако видим, как­во има зад тези вра­ти, ще ги наме­рим, не мис­лиш ли? – поту­пах една от някол­ко­то голе­ми двой­ни вра­ти в помещението.
— Ако ми кажеш, как смя­таш да я отво­риш – аз съм нави­та. – Ли про­дъл­жи с ровенето.
Огле­дах изне­на­да­но вра­та­та зад себе си и чак тога­ва осъз­нах, че никъ­де око­ло нея няма кон­т­ро­лен пулт. Всъщ­ност поме­ще­ни­е­то си бе прак­ти­чес­ки запе­ча­та­но – дори вра­та­та, през коя­то дой­дох­ме няма­ше клю­чал­ка от тази страна.
— Сигур­но има няка­къв хан­гар от дру­га­та стра­на. – под­хвър­ли Ли, прибли­жа­вай­ки се към мен. – Но няма как да влез­нем, за жалост.
— Не можем ли да ги раз­би­ем? Или взривим?
— По-дебе­ли са от бро­ня­та на край­цер. – покла­ти гла­ва тя. – Не, просто тряб­ва да призна­ем, че стиг­нах­ме до задъ­не­на улица.
Щях да отго­во­ря нещо, но мисъл­та ми бе пре­къс­на­та от тихия шум на отва­ря­ща се вра­та. Със спът­нич­ка­та ми се спог­ле­дах­ме, после бър­зо се свих­ме зад една куп­чи­на от щай­ги пъл­ни с торпеда.
Мини на 41.

Ост­ри­е­то ми потъ­на с всич­ка сила в нагръд­ни­ка на Хувър. Бър­зо се извър­тях и минах зад десан­т­ни­ка, заби­вай­ки вто­ри път ост­ри­е­то си, този път в една от най-уяз­ви­ми­те час­ти на ска­фан­дъ­ра му – точ­но във врата.
Но нищо на този гре­шен свят не е прекрас­но – Хувър увис­на на ост­ри­е­то ми, оста­вяй­ки ме открит за огъ­ня на Кейн.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 44.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 145.

Макар и да призна­вам, че иде­я­та ми бе налуд­ни­ча­ва, не беше лише­на от логи­ка – чети­ри десант­чи­ка пред­став­ля­ва­ха опас­на сила, спо­соб­на да се спра­ви с мно­гок­рат­но пре­въз­хож­дащ ги про­тив­ник. Нямах наме­ре­ние да чакам извън­зем­ни­те гадин­ки да напра­вят пър­вия си ход, зато­ва просто изда­дох запо­вед за стрел­ба на месо.
Хвър­ли два зара и при­ба­ви към тях оцен­ки­те за Стрел­ба на Мей Ли и Джо­на­тан. Ако Джо­на­тан е въо­ръ­жен с Л28Б “Матилда”извади 3 от резул­та­та. Ако е въо­ръ­жен с МГ11 “Болт” при­ба­ви 1. Ако КОД “Д”=1 или 2 – при­ба­ви 2 към резул­та­та. Ако КОД “Д”=5 – при­ба­ви 4 към резул­та­та. Ако КОД “Д”=6 или 7 – при­ба­ви 5. За вся­ка гра­на­та, коя­то Джо­на­тан изха­би – при­ба­ви по още 2 точ­ки. Във все­ки слу­чай, ако КОД “Д”>4 нама­ли кода с 5 точки.
Ако край­ния резул­тат е 21 или пове­че – мини на 116.
Ако резул­та­тът е 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 или 20 – мини на 136.
Ако резул­та­тът е 12 или по-мал­ко – попа­даш на 146.

Изръм­жах ядно. Няма­ше никак­ва сле­да от Кейн и Хувър. Цилин­дъ­ра бе чист, като операционна.
— Дали не са тръг­на­ли да преслед­ват нещо? – попи­та Ли.
— Без да док­лад­ват? Нико­га! Про­тив пра­ви­ла­та е. – отвърнах ?.
— Инте­рес­но е, как най-елит­на­та ни войс­ко­ва част спаз­ва пра­ви­ла­та с умо­пом­ра­ча­ва­ща стриктност.
— Нала­га се. Дис­цип­ли­на­та пра­ви доб­ри войници.
— Не ви ли учат на импровизация?
— Само що се отна­ся до отне­ма­не на човеш­ки живот по осо­бе­но гад­ни начи­ни, Ли. Само тогава.
Отка­зах се. Бях загу­бил твър­де мно­го вре­ме, в тър­се­не­то на два­ма души, кои­то най-веро­ят­но бяха мър­т­ви. Реших да се вър­на на основ­на­та си зада­ча – овла­дя­ва­не­то на базата.
Мини на 5.

Два­ма десант­чи­ци сре­щу два­де­се­ти­на ней­ко­ра. Не знам защо изоб­що съм си мис­лел, че можем да се спра­вим. Въп­ре­ки, че се биех­ме с всич­ки сили, ней­ко­ри­те има­ха пре­дим­с­т­во­то на числеността.
Не мина мно­го вре­ме, пре­ди един от тях да успее да про­бие бро­ня­та на коля­но­то ми и да ме сва­ли на земя­та, къде­то оста­на­ли­те се нахвър­ли­ха вър­ху мен. Послед­ни­те ми спо­ме­ни щяха да са, как Станц се опит­ва да ме отър­ве от нала­зи­ли­те ме извънземни…
КРАЙ!

Мал­кия кори­дор свър­ш­ва­ше пред голя­ма, дебе­ла, бро­ни­ра­на вра­та с диги­тал­на клю­чал­ка. Поглед­нах спът­нич­ка­та си въп­ро­си­тел­но, в отго­вор, на кое­то тя само ким­на и започ­на да рович­ка по схемите ?.
Пет мину­ти по-къс­но Ли ме поглед­на и заяви:
— Стой на стра­жа, кау­бой, тряб­ва да се пото­пя на дълбоко.
— Ли, как­во точ­но смя­таш да пра­виш? – попи­тах при­тес­не­но. С нея човек нико­га не знае, как­во да очаква.
— Спо­кой­но, спо­кой­но. Просто ще влез­на във вир­ту­ал­ния интер­фейс на клю­чал­ка­та. Стой тук и ме наглеждай.
Мини на 59.

Изръмжах:
— След­вам запо­ве­ди на сек­то­рен адми­рал Вла­ди­мир Комо­рин, капи­та­не. Запо­вя­да­но ми е да про­уча, как­во се е слу­чи­ло на стан­ци­я­та ви и да му док­лад­вам въз­мож­но най-бър­зо. При­зо­ва­вам ви да се под­чи­ни­те на него­ви­те запо­ве­ди, да сва­ли­те оръ­жи­е­то и да се пре­да­де­те на мен и хора­та ми.
— Не се под­чи­ня­вам на Комо­рин, пале тако­ва! – доле­тя отго­во­рът му.
— Непод­чи­не­ни­е­то на пря­ка запо­вед от сек­то­рен адми­рал по вре­ме на вой­на се наказ­ва с вое­нен три­бу­нал и смърт, ако позво­ли­те да ви напом­ня, сър!
Капи­та­нът не отго­во­ри, а само се огле­да. После забе­ля­за каме­ра­та и насо­чи пис­то­ле­тът си към нея със злоб­на усмив­ка. Вед­на­га след това обра­зът изчез­на. Изругах.
Ако КОД “А”=1 – мини на 50.
Ако ли не – мини на 60.

Пред сма­я­ния ми поглед през вра­та­та вля­зо­ха Кейн и Хувър с насо­че­ни оръ­жия. Не се рад­вах да ги видя – няма­ше и при­чи­на. Нару­ша­ва­не­то на пря­ка запо­вед по вре­ме на мисия e про­ви­не­ние за вое­нен съд. Като цяло има­ше няка­къв вари­ант два­ма­та да имат тай­ни запо­ве­ди от някой над мен и това да оправ­да­ва дейс­т­ви­я­та им, но и този вари­ант не ми харес­ва­ше особено.
Във все­ки слу­чай тряб­ва­ше да реша­вам бър­зо – дали да дейс­т­вам мир­но ( на 51.) или дирек­т­но да ги ата­ку­вам, дока­то пре­дим­с­т­во­то е в мои­те ръце ( на 71.)?

Някой път бит­ки­те се раз­ре­ша­ват от мал­ка кап­чи­ца къс­мет на стра­на­та на побе­ди­те­ля. Рад­вам се, че мога да твър­дя с гор­дост, че до сега къс­ме­тът ми вина­ги е бил достатъчен.
Под­хва­нах Хувър през кръс­та с една­та си ръка, после изпол­з­вах инер­ци­я­та си, за да го прехвър­ля през рамо и да го пра­тя вър­ху дру­га­ря му, изкар­вай­ки го от рав­но­ве­сие. С удо­вол­с­т­вие чух зву­ка от пада­не­то им на пода.
Цяло­то акро­ба­тич­но изпъл­не­ние ме запра­ти на пода при тях, но в абсо­лю­тен кон­т­рол – пре­тър­ко­лих се, изпра­вих се и посрещ­нах заста­на­лия на чети­ри кра­ка Хувър с шут в бра­дич­ка­та. Бърз замах и ост­ри­е­то ми се впи във вра­та му.
Кейн вече се бе изпра­вил и се нахвър­ля­ше сре­щу мен с гото­во за бой ост­рие. Усмих­нах се и заста­нах в гард, а да го посрещна.
Мини на 327, но си запи­ши, че игно­ри­раш всич­ки зна­ци (!) до края на битката.

КОД “А”+2
Изстре­ли­те ни поко­си­ха пър­ви­те ней­ко­ри на мяс­то. Но след пър­ви­те идва­ха още. Не беше осо­бе­но труд­но да ги уцел­ва­ме – не е лес­но да про­пус­неш мише­на от три крач­ки – но дали имах­ме доста­тъч­но удар­на сила, за да ги спрем?
Хвър­ли три пъти за щети и събе­ри резултатите.
Ако сбо­рът е 30 или пове­че – мини на 63.
Ако сбо­рът е 29 или по-мал­ко – мини на 68.

На пръв поглед неп­ри­ят­на ситу­а­ция, но имах доста­тъч­но опит, за да се завър­тя стра­нич­но, изваж­дай­ки ост­ри­е­то си и отбяг­вай­ки изстрелите.от плаз­ме­на­та карабина.
Ако оцен­ка­та ти за Физи­ка е 7 или пове­че – мини на 255.
Ако оцен­ка­та ти за Ръко­па­шен бой е 6 или пове­че – мини на 135.
В про­ти­вен слу­чай мини на 195.

Някой път, къс­ме­тът просто не е с теб. Вкоп­чих се в Хувър и се опи­тах да го хвър­ля към Кейн, но се под­хлъз­нах на нещо – най-веро­ят­но някак­ва смаз­ка и вмес­то да хвър­ля Хувър, просто пад­нах заед­но с него на земята.
Вмес­то да изпус­на въз­мож­ност­та, просто забих ост­ри­е­то си в тяло­то му, обмис­ляй­ки, как­во да правя…
(#)
Ако оцен­ка­та ти за Физи­ка е 7 или пове­че – можеш да минеш на 171.
Ако ли не, напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой:
Ако резул­та­тът е 8 или пове­че – мини на на 57.
Ако резул­та­тът е 7 или по-мал­ко – мини на 72.

Огне­но­то къл­бо се насо­чи към нас, поми­тай­ки всич­ко по пътя си. Ска­фан­дъ­рът ми ме пред­па­зи до голя­ма сте­пен от пора­же­ни­я­та, но не всич­ки бях­ме десант­чи­ци, все пак.
Мей Ли пона­ся 4 зара щети.
Мини на 86.

— Може да има нещо, кое­то да ни помог­не там – ким­нах към дъно­то на кори­до­ра, къде­то има­ше една доста голя­ма врата.
— Сер­виз­но поме­ще­ние? – поглед­на ме тя учудено.
— Най-веро­ят­но. – отвърнах.
Пре­ко­сих бър­зо кори­до­ра и с неу­до­вол­с­т­вие открих, че това е поред­на­та заклю­че­на вра­та. Някой наис­ти­на се бе поста­рал да ни блокира.
— Дай на мен. – блъс­на ме наст­ра­ни Ли или поне се опита.
Ако КОД “Г”=1, мини на 77.
В про­ти­вен слу­чай пре­ми­ни на 62.

— Е, това ме кара да си спом­ням мина­ли мисии – въз­дъх­нах, щом имах мал­ко вре­ме да си поема дъх. – Сега оста­ва да пре­це­ним как ще ги изби­ем до крак.
— Лес­но – оба­ди се Джо­нас – кри­ем се зад кон­зо­ли­те, отва­ря­ме вра­та­та и ги под­ла­га­ме на кръс­то­сан огън. Нищо сложно.
— Под­кре­пям – отвър­нах му. – Заемай­те позиции.
Всич­ки се пръс­на­ха. Самия аз, заед­но с Дик­сън се наста­них в сре­да­та на цен­т­рал­ния куп от кон­зо­ли. Ли се наста­ни до мен – кол­ко­то и да я подиг­ра­вах за мал­кия плаз­мен пис­то­лет, все­ки допъл­ни­те­лен изстрел щеше да ни е от полза.
Джо­нас и Станц заеха пози­ции в стра­ни от вра­та­та, съз­да­вай­ки прав ъгъл помеж­ду тра­ек­то­ри­и­те на изстре­ли­те си. Всич­ко бе гото­во на вре­ме – вра­та­та тък­мо под­да­де под настър­ве­ни­те ата­ки на нейкорите.
Отбе­ле­жи си, че Джо­на­тан и Мей Ли имат +3 Бро­ня, като ефект от прикри­ти­е­то си.
Мини на на 58.

КОД “З”=0; КОД “И”=1.
Огле­дах два­та тру­па вни­ма­тел­но и не мина мно­го вре­ме, пре­ди да открия това, кое­то тър­сех – тату­и­ров­ка на змия заха­па­ла опаш­ка­та си.
— Как­то и пред­по­ло­жих – заго­во­рих – Кобри.
— Коб­ри? – Ли се обър­на към мен. Послед­ни­те мину­ти бе пре­ка­ра­ла в тър­шу­ва­не из сна­ря­же­ни­е­то на двамата.
— Отряд Коб­ра. – въз­дъх­нах – Тай­ни операции.
— Не съм ги чува­ла. – покла­ти гла­ва азиатката.
— Пило­ти­те си няма­те. Нали зна­еш, “кой вар­ди вар­ди­а­ни­те” и така ната­тък. На пря­ко под­чи­не­ние към Гене­рал­ния щаб. Има доста таки­ва в раз­лич­ни­те поде­ле­ния – слу­жат като пред­па­зен кла­пан, ако по някак­ва при­чи­на голя­ма част от фло­та се разбунтува.
— Само десантчици?
— Око­ло един на все­ки десет, да. Доста­тъч­но, за да предиз­ви­кат кра­ха на все­ки бунт, поне на тео­рия. На прак­ти­ка проб­ле­мът идва от под­бо­ра на кад­ри. Десант­чи­ка тряб­ва да е умен. Ако е умен може да отка­же да изпъл­ни запо­ве­ди­те. Само че тук има­ме и нещо по-инте­рес­но. — бях открил черен пръс­тен тату­и­ран на ляво­то кут­ре на Хувър. – Тези са от поде­ле­ние Сет. Убий­ци. Уни­що­жи­те­ли. Прочистващи.
— Не сме ли всички?
— Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие, Ли. Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие… – въз­дъх­нах и сме­них тема­та – Ти на как­во попадна?
— Ами, две­те без­по­лез­ни плаз­ме­ни кара­би­ни, стан­дар­т­ни плаз­ме­ни пис­то­ле­ти, и два­ма­та имат допъл­ни­тел­ни гене­ра­то­ри, как­то и маг­нит­ни пис­то­ле­ти. Инте­рес­но, не носе­ха ли по един “Болт” все­ки като се скачихме?
— Аха. Само че са го изхвър­ли­ли, като са свър­ши­ли муни­ци­и­те. Стан­дар­т­на про­це­ду­ра. А кара­би­ни­те им са си в иде­ал­но състояние.
— За теб, може би. За мен са без­по­лез­ни – аз нямам дори в как­во да ги вклю­ча. Не съм в боен скафандър.
Въз­дъх­нах – пра­ва си беше. После се насо­чих към поме­ще­ни­е­то, от кое­то се бяха появи­ли две­те Коб­ри. Чуд­но как­во ли има­ше там?
Можеш да взе­меш как­во­то си решиш от въо­ръ­же­ни­е­то на Кейн и Хувър. После можеш да минеш на 69.

КОД “З”+2
Обър­нах се да издам запо­ве­ди за нахлу­ва­не с взлом, но открих, че Станц вече е преду­га­дил как­во ще искам от него. Послед­вах­ме го по кори­до­ра към мостика.
Станц не напраз­но бе един от най-доб­ри­те сапьо­ри в пол­ка си – за о‑малко от два­де­сет секун­ди вра­та­та бе мини­ра­на и взри­ве­на и чети­ри десант­чи­ка нахлух­ме вът­ре с насо­че­ни оръ­жия, само за да откри­ем Мей Ли с широ­ка усмив­ка да седи до тру­па на капи­та­на и изра­зи­тел­но да си играе с пистолета.
— Доб­ре, че ме пра­ти, а? – смиг­на ми тя. – Ще ми бла­го­да­риш после, а сега може би искаш да чуем, как­во има да ни каже тя.
Поглед­нах тех­нич­ка­та, коя­то вече се бе изпра­ви­ла и сто­е­ше в стой­ка “мир­но”. Ким­нах ? да сед­не и се заслу­шах в докладът ?.
Мини на 170.

Изля­зох с насо­че­но оръ­жие иззад прикри­ти­е­то си и се провикнах:
— Кейн, Хувър! Сва­ле­те оръжията!
— Доня­къ­де се надя­вах да не попад­нем на вас, сър – отвър­на ми Хувър, дока­то два­ма­та с Кейн ме взе­ма­ха на при­цел. – Щеше да е мно­го по-лесно.
— За кого? – отвър­нах – За вас или за мен?
— За всич­ки ни. – два­ма­та започ­на­ха бав­но да се разгръщат.
— Нару­ших­те пря­ка запо­вед. – опи­тах се да спе­че­ля мал­ко вре­ме за мислене.
— Никоя запо­вед не е по-важ­на от тази на Гене­рал­ния щаб, сър.
— Как­ви са запо­ве­ди­те ви?
Кейн само въз­дъх­на. Още в този момент усе­тих, че тряб­ва да се раз­дви­жа, защо­то песен­та ми бе изпя­та – два­ма­та бяха реши­ли да ме уби­ят. Надеж­да­та ми бе във фак­та, че два­ма­та са в леки ска­фан­д­ри, кое­то ги пра­ве­ше уяз­ви­ми, но адс­ки пър­га­ви. Проклех къс­ме­та си — едва ли има­ше дру­га­де из стан­ци­я­та, къде­то да може­ха да се въз­пол­з­ват от пре­дим­с­т­во­то си.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 319 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Можех да започ­на да ги обстрел­вам, скъ­ся­вай­ки дис­тан­ци­я­та по меж­ду ни, с цел да влез­на в ръко­па­шен бой с по-близ­кия до мен Хувър ( на 229) или да се вър­на обрат­но зад сигур­но­то прикри­тие на касе­ти­те с тор­пе­да ( на 249).

Огле­дах оре­дя­ла­та си гру­па. Не бях очак­вал да загу­бим човек тол­ко­ва бър­зо, но поне узнах някол­ко неща.
— Така. Раз­де­ля­ме се на чети­ри гру­пи. – започ­нах. – Станц и Джо­нас, вие има­те зада­ча­та да про­ве­ри­те това ниво. Про­чис­те­те го от вся­как­ви вра­жес­ки обек­ти. Ако наме­ри­те оце­ле­ли от пер­со­на­ла на база­та – води­те ги тук. Кейн, Хувър. Вие оста­ва­те да пази­те шина­та чис­та. Искам всич­ки да има­ме поне един под­си­гу­рен път за отстъп­ле­ние. Вение и Дик­сън, два­ма­та отива­те към тре­то ниво – там тряб­ва да са жилищ­ни­те отде­ле­ния. Изкор­ме­те ком­пют­ри­те за инфор­ма­ция. Вся­как­ва. После се връ­ща­те тук. Ли, с теб отива­ме да посе­тим чет­вър­то ниво – там тряб­ва да е капи­тан­с­ка­та каю­та. Нещо ми под­сказ­ва, че някой ни пре­чи умиш­ле­но на миси­я­та. Въпроси?
Няма­ше. Мах­нах на Ли да ме послед­ва и тръг­нах­ме към най-край­ния модул, къде­то би тряб­ва­ло да са поме­ще­ни­я­та на капи­та­на на база­та, поне на тео­рия. В нача­ло­то се изкач­вах­ме в мъл­ча­ние. Сама­та стан­ция също бе тиха – няма­ше ника­къв шум, сен­зо­ри­те не отчи­та­ха нищо. Мър­т­ва база, поне на пръв поглед. Чес­т­но каза­но си нямах дори идея, как­во точ­но пра­вят тук. Стро­го сек­рет­ни­те про­ек­ти вина­ги ме кара­ха да се чув­с­т­вам гадно.
— За как­во си мис­лиш? – попи­та ме Ли.
— Мис­ля си, че сме пре­ца­ка­ни от вся­къ­де с тази мисия. – отвърнах ?.
— Зара­ди Аки­ро ли? – гла­сът ? треп­на леко, кога­то го спомена.
— О, не. Не и дирек­т­но… — отвър­нах. – Ти?
— Дали мис­ля за Аки­ро? Естес­т­ве­но! – въз­клик­на дреб­на­та ази­ат­ка. – Как изоб­що можеш да не мис­лиш за него?
— И пре­ди съм губил хора в акция. – отвър­нах хладнокръвно.
— Но, как…
— Чуй ме, Ли! – обър­нах се и я хва­нах за раме­не­те — Вече не си кадет, вече не си и пилот! Вече си офи­цер! Офи­це­ри­те гре­шим. Кога­то гре­шим – уми­рат хора. Гад­но е, да, но така се учим от греш­ки­те си и се под­гот­вя­ме за след­ва­щия път. Един лей­те­нант може да сбър­ка и да загу­би някол­ко души. Един капи­тан оба­че може да убие с греш­ка­та си хиля­ди. Цена­та на ста­бил­ни капи­та­ни са човеш­ки­те жер­т­ви. Няма начин без тях. Вой­на­та не е игра!
— Искаш да кажеш, че тряб­ва да се пре­вър­на в камък като теб? – тя блъс­на ръце­те ми.
— Не! И аз не съм камък. Но ще имам вре­ме да пла­ча за уби­ти­те след миси­я­та. Сега, ако потъ­на в съм­не­ния ще загу­бя още някой. Също­то важи и за теб! Стег­ни се и се пра­ви, че нищо не е ста­на­ло. Вой­ни­ци­те ще раз­бе­рат. Те знаят!
— Аз, за раз­ли­ка от теб нямам чип, кой­то да оби­ра емо­ци­и­те ми!
— Чипа оби­ра сил­ни­те емо­ци­о­нал­ни сри­во­ве, а не всич­ки емоции.
— И все пак мисля…
Но не беше писа­но да чуя, как­во мис­ли – нещо изшу­мя зад гър­ба ми…
Завър­тях се и вдиг­нах оръ­жи­е­то си. Няма­ше нищо. Вед­на­га вклю­чих всич­ки въз­мож­ни сен­зо­ри вгра­де­ни в ска­фан­дъ­ра ми. Нищо не се показ­ва­ше, но не можех да се дове­ря на сен­зо­ри­те си – поме­ще­ни­е­то в кое­то се нами­рах­ме оче­вид­но бе изпол­з­ва­но за сер­виз­ни функции.
— Джо­на­тан, как­во има? – про­шеп­на настой­чи­во Ли.
— Чух нещо – отго­во­рих също тол­ко­ва тихо. После се обър­нах да се огле­дам. И тога­ва го видях…
Напра­ви про­вер­ка за Практик.
Ако резул­та­тът е 7 или пове­че – мини на 82.
Ако резул­та­тът е 6 или по-мал­ко – мини на 92.

КОД “А”+3
Пър­ви­те ней­ко­ри вле­тя­ха през вра­та­та, само за да бъдат сва­ле­ни от изстре­ли­те ни. Про­дъл­жих­ме с обстре­ла, но днес просто не ми беше ден – мер­ни­кът ми бе изклю­чи­тел­но нето­чен, кое­то даде въз­мож­ност на гадин­ки­те да се добе­рат до мен и да ми ско­чат. Уда­рих с без­по­лез­но­то си вече оръ­жие пър­вия и се при­гот­вих за ръко­па­шен бой.
(*)(*)(*)
Мини на 83.

Минах­ме през цен­т­рал­ния цилин­дър, къде­то Вение и Дик­сън се бяха бари­ка­ди­ра­ли до пози­ци­я­та ни на пър­во­на­ча­лен пробив.
Ако КОД “А” = 10 или 20 – мини на 64.
Ако КОД “А” = 0 – мини на 74.

Завих на ляво и запъл­зях енер­гич­но. Тряб­ва да призная, че мал­ко ме гоне­ше кла­ус­т­ро­фо­бия. Или може би чист страх? Ако се срещ­нех с нещо като онзи паяк в тази тес­но­тия нямах никак­ви шансове.
Раз­кло­не­ни­е­то бе доста дъл­го и свър­ш­ва­ше със сто­ма­не­на решет­ка, а не с обик­но­ве­на алу­ми­ни­е­ва така­ва. Стран­но? Определено!
Напра­ви про­вер­ка за Инженер.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 75.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 85.

Вклю­чих мал­ки­те дви­га­те­ли на ска­фан­дъ­ра си и отско­чих назад. Тяга­та им не бе доста­тъч­на, за да летя, но под­си­ли­ха ско­ка ми. С извес­т­на доза къс­мет уце­лих дуп­ка­та и про­пад­нах на дол­но­то ниво, къде­то ме чака­ха оста­на­ли­те. Още щом се при­зе­мих открих­ме огън по нейкорите.
Ефек­та не бе велик, но не беше и никак лош – някол­ко от тях пад­на­ха мър­т­ви, дру­ги още мър­да­ха, но без типич­на­та си бър­зи­на. Усмих­нах се – сега ние имах­ме предимството.
Мини на 126.

Извих тяло­то си и изва­дих ост­ри­е­то от Хувър. Само и един­с­т­ве­но, за да го забия отно­во в него, този път във вра­та му, оста­вяй­ки го да лежи в лок­ва от соб­с­тве­на­та си кръв. Изпра­вих се бър­зо, раз­ми­на­вай­ки се на косъм от изстре­ли­те на Кейн. Спус­нах се бър­зо към него и с един-един­с­т­вен замах избих оръ­жи­е­то от ръце­те му. С вто­ро­то си дви­же­ние забих ост­ри­е­то си дъл­бо­ко нагръд­ни­ка му, за жалост про­пус­кай­ки всич­ки по-важ­ни органи.
Отстъ­пих вни­ма­тел­но от ответ­ния му замах и отно­во се спус­нах към него.
(#)
Мини на 327, за да про­дъл­жиш бит­ка­та, като си отбе­ле­жи, че игно­ри­раш всич­ки зна­ци (!) до края ?.

Презареждане.
Можеш да си сме­ниш оръ­жи­е­то, Също така можеш да взе­меш “наза­ем” 12 броя аму­ни­ции за маг­нит­но оръ­жие. Ако си въо­ръ­жен с лазер­на­та кара­би­на “Матил­да” си длъ­жен да я сме­ниш с дру­го оръ­жие – пора­ди бав­на­та си стрел­ба тя е абсо­лют­но без­по­лез­на в тази битка.
Пре­ми­ни на 148.

Дейс­т­ви­е­то се поема от Мей Ли.
Три­из­мер­ния вир­ту­а­лен интер­фейс беше едно от най-хит­ри­те неща, кои­то Импе­ри­у­ма е въвеж­дал. В голя­ма воен­на струк­ту­ра като него кодо­ве за достъп, иден­ти­фи­ка­ции и вся­как­ви дру­ги потвър­ж­де­ния се губе­ха лес­но. За това и бяха измис­ле­ни Пази­те­ли­те – програ­ми симу­ли­ра­щи изкус­т­вен инте­лект (само­то раз­ра­бот­ва­не на ИИ-та бе забра­не­но с импер­с­ки дек­рет), чрез кои­то все­ки с доста­тъч­но жела­ние може­ше да пре­ми­не. Или да умре, опитвайки.
Има­ше три начи­на за спра­вя­не с Пази­тел – да имаш нуж­на­та паро­ла, да отго­во­риш на загад­ка­та му или да го побе­диш. Пър­во­то оче­вид­но бе дале­че от мен – ако я имах щях да я въве­да без да вли­зам във вит­ру­ал­на­та реалност.
Вто­рия начин може би беше лесен, но пър­ва­та греш­ка може­ше да ме убие – Пази­те­ли­те не про­ща­ва­ха на про­ва­ли­ли­те се. И макар да не може­ха да нане­сат истин­с­ки физи­чес­ки пора­же­ния, спо­кой­но може­ха да ми изпър­жат мозъка.
Тре­тия начин бе най-слож­ния и най-опа­сен, но ако не успе­ех по дру­ги­те два начи­на, беше сигу­рен начин за про­би­ва­не на сигур­ност­та. Все­ки Пази­тел има­ше зад­на вра­тич­ка – пар­че код, кое­то може­ше да го уни­що­жи. Лошо­то е, че шан­са да наме­ря точ­ния код бе по-малък от това да открия отго­во­ра на зада­ча­та му. Да не гово­рим, че бук­вал­но тряб­ва­ше да го ата­ку­вам на негов терен.
Ска­фан­дъ­ра ми акти­ви­ра три­из­мер­ния интер­фейс и спря раз­съж­де­ни­я­та ми. Някол­ко секун­ди сред вихър от цве­то­ве и вече бях при пази­те­ля. Макар да бе по-точ­но да се каже, че бях на покри­ва на замък.
Мини на 61.

КОД “З”+2
Обър­нах се да издам запо­ве­ди за нахлу­ва­не с взлом, но открих, че Станц вече е преду­га­дил как­во ще искам от него. Послед­вах­ме го по кори­до­ра към мостика.
Станц не напраз­но бе един от най-доб­ри­те сапьо­ри в пол­ка си – за о‑малко от два­де­сет секун­ди вра­та­та бе мини­ра­на и взри­ве­на на пар­че­та – вече няма­ше за къде да сме тихи.
Напра­ви след­ни­те про­вер­ки една след друга:
Ако КОД “А”=1 – мини на 214.
Ако ли не, хвър­ли един зар. Ако оцен­ка­та ти за Стрел­ба е над 7 (можеш да пол­з­ваш усил­ва­не­то на ска­фан­дъ­ра си за цел­та) можеш да при­ба­виш +1 към резултата.
Ако резул­та­тът е 1, 2, 3 или 4 – мини на 234.
Ако резул­та­тът е 5, 6 или 7 – мини на 254.

Нами­рах се на висо­ка кула със зъбе­ри, изви­ся­ва­ща се над няка­къв град. Във вир­ту­ал­на­та реал­ност нямах ска­фан­дър. Всъщ­ност в кон­к­рет­ния момент нямах и дре­хи, така че бър­зо си сло­жих една рок­ля по ста­рия изпи­тан начин във ВР – пред­ста­вих си я.
Хва­нах зъбе­ра и вди­шах дъл­бо­ко от чис­тия, свеж въз­дух. Лекия вет­рец се заиг­ра с коси­те ми. Беше тол­ко­ва при­ят­но, в срав­не­ние с гад­ния ска­фан­дър. Въз­дъх­нах – не ми се иска­ше да се махам.
— Кра­си­во е, нали? – от нищо­то до мен се мате­ри­а­ли­зи­ра камен­на ста­туя на демон. – С гор­дост твър­дя, че съм люби­мия на всич­ки Пази­тел – прекрас­на глед­ка, реа­лис­тич­на симу­ла­ция на усе­ща­ни­я­та… Ело­ра ме обожава.
— Ело­ра? – попи­тах, съв­зе­май­ки се от изне­на­да­та си – пове­че­то пази­те­ли не се опит­ва­ха да водят при­ятел­с­ки разговор.
— Ефрей­тор от тех­ни­чес­кия кор­пус Ело­ра Айо­ри Дий… сим­па­тич­но моми­че. Мал­ко твър­де умно. Учуд­вам се, че не я познаваш…
— Не съм от база­та. – отвърнах.
— А… искаш да минеш, а? – ста­ту­я­та се раз­мър­да и заста­на сре­щу мен.
— Ако може… Няка­къв шанс да ме пус­неш? – попи­тах невинно.
— Вед­на­га. Ако ми отго­во­риш на един въп­рос. – небе­то в този програ­ми­ран свят започ­на да се покри­ва с чер­ни буре­нос­ни облаци.
— Сти­га да мога…
— Няма връ­ща­не назад, моми­че. – Пази­те­лят се над­ве­си над мен – Поис­ка да минеш, ще си поне­сеш последиците.
Преглът­нах. Е, всич­ко или нищо…
— Давай си зада­ча­та, Пазителю!
Ста­ту­я­та се раз­дви­жи и пред мен се изпи­са­ха реди­ци числа:

1134903170
1836311903
2971215073
4807526976
………………
— Довър­ши поредицата…
За да наме­риш номе­рът на епи­зо­да, на кой­то тряб­ва да пре­ми­неш, събе­ри циф­ри­те на тър­се­но­то чис­ло и умно­жи резул­та­та по две. Така ще полу­чиш тър­се­ния епизод.
Ако сбър­каш в смет­ки­те – попа­даш на 79.
Ако не можеш да се спра­виш, вина­ги може да ата­ку­ваш Пази­те­ля – на 89.

— Зна­еш ли, чув­с­т­вам се като само­хо­ден шперц – измър­мо­ри Ли, дока­то човър­ка­ше вратата.
— Аха. – отвър­нах провла­че­но – За как­во мис­лиш те взех с мен?
Тя изсум­тя в отго­вор, после про­дъл­жи да човър­ка нещо в схе­ми­те на клю­чал­ка­та. В един момент, вра­та­та започ­на да се отваря.
— И моя само­хо­ден шперц отно­во си свър­ши работата.
— Не мис­ля, че… — мисъл­та ? спря недоизказана.
Пред нас сто­я­ха Хувър и Кейн. С насо­че­ни за стрел­ба оръ­жия. Нало­жи се да взе­ма реше­ние за час­ти от секун­да­та… и избрах да зало­жа на сигурно.
Хвър­лих се извън лини­я­та на стрел­ба­та, мал­ко пре­ди два­ма­та да стре­лят. Избу­тах Мей Ли наст­ра­ни и осъз­нах, че в пла­на ми има голя­ма греш­ка – зад мен има­ше някол­ко мет­ра прав кори­дор без никак­во прикри­тие. Оттег­ля­не­то щеше да е под маси­ран обстрел и няма­ше да е никак приятно.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 155 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Ако имаш оста­на­ла гра­на­та – мини на 65.
Ако ли не – мини на 67.

КОД “А”+3
Макар и да не уцел­вах гла­ви­те им, поне оръ­жи­е­то ми нана­ся­ше доста­тъч­но щета, за да къса край­ни­ци и да заба­ви уст­ре­мът им. Про­дъл­жих огъ­ня със злоб­на усмивка.
(*)(*)(*)
Мини на 73.

КОД “А”=0
— Сър! – пови­ка ме Дик­сън – Боя се, че закъс­ва­ме от към муни­ции. Ако иска­те да се пре­за­ре­ди­те, сега е момента.
Беше прав. От всич­ко, кое­то успях­ме да вне­сем на стан­ци­я­та бяха оста­на­ли само мал­ко муни­ции за маг­нит­ни кара­би­ни, някол­ко гра­на­ти и дреб­ни резер­в­ни части.
Ако искаш да пре­за­ре­диш муни­ци­и­те си – сега е моментът.
Мини на 74.

Има един стар десан­тен трик за ситу­а­ции като тази. Нуж­на ти е плаз­ме­на или азот­на гра­на­та и сте­на. Раз­би­ра­те ли, стан­дар­т­ни­те гра­на­ти на Импер­с­кия флот, имат вгра­ден струк­ту­рен дефект – уда­ре­ни сил­но в сте­на под опре­де­лен ъгъл изяж­дат тай­ме­ра си и избух­ват до секун­да след това. Ако зна­еш как да при­ло­жиш номе­ра доб­ре, ефек­та е унищожителен.
Имах гра­на­та, имах и сте­на. Още щом избу­тах Ли до сте­на­та бях при­гот­вил гра­на­та­та в ръка­та си. Сблъ­съ­кът ? в сте­на­та раз­би тай­ме­ра на гра­на­та­та и успях с всич­ка сила да я хвър­ля в лице­то на Хувър, кой­то тък­мо започ­ва­ше да стреля.
Ефек­та бе прекра­сен – гра­на­та­та избух­на мал­ко зад него, а обла­ка плаз­ма обгър­на и два­ма­та. Изпол­з­вах спе­че­ле­ни­те секун­ди за да затво­ря вра­та­та и да я заключа.
— Вре­ме е да се маха­ме от тука – под­хвър­лих на Ли.
— И на къде по-точно?
Добър въп­рос. Можех­ме да се скри­ем в някое от сер­виз­ни­те поме­ще­ния, къде­то щеше да има зад как­во да се скри­ем ( на 167). Можех­ме и да се оттег­лим в кори­до­ра с бро­ни­ра­на­та вра­та ( на 177).

Екс­пло­зи­я­та свър­ши зада­ча­та си прекрас­но – пове­че­то ней­ко­ри заги­на­ха на мяс­то, а оста­на­ли­те лежа­ха ране­ни. За мое голя­мо щас­тие бях­ме успе­ли да не про­би­ем вън­ш­на­та обшив­ка на стан­ци­я­та и наля­га­не­то се запази.
Мини на 86.

Кога­то два десан­т­ни­ка в пъл­но въо­ръ­же­ние те хва­нат в тесен кори­дор и еле­мен­та на изне­на­да­та е на тях­на стра­на имаш два избо­ра – бий или бягай.
Бяг­с­тво­то няма­ше да е лес­но – Кейн и Хувър бяха в леки ска­фан­д­ри, кое­то ги пра­ве­ше по-уяз­ви­ми от оби­чай­но­то, но пък бяха бър­зи. Ли няма­ше да има проб­ле­ми с тази так­ти­ка, а ако се добе­рях­ме до бро­ни­ра­на­та вра­та щях­ме да сме ок ( на 117)
Дру­гия вари­ант бе да взе­ма изне­на­да­та в свои ръце и да се опи­там да дока­жа ста­ро­то пра­ви­ло, че на под шест крач­ки ост­ри­е­то побеж­да­ва пис­то­ле­та (пуш­ка­та в слу­чая). Проб­ле­мът в тази идея бе, че все пак бях­ме два­ма на един – Ли няма­ше да е осо­бе­но полез­на в ръко­паш­ния бой. ( на 24)
Реал­но има­ше и тре­ти избор и това бе бав­но­то оттег­ля­не със стрел­ба, кое­то бе ефек­тив­но, но не и без­бо­лез­не­но – кори­до­ра бе тесен и без никак­ви реал­ни въз­мож­нос­ти за прикри­тие. Опас­на игра на къс­мет и издръж­ли­вост, коя­то не бях сигу­рен, че искам да започ­на (мини на 147)

КОД “А”+1
Ока­за се, че просто не можем да нане­сем доста­тъч­но пора­же­ния, за да заба­вим уст­ре­мът им. Ней­ко­ри­те се доб­ра­ха пър­во до мен. Уда­рих пър­вия ско­чил ми с без­по­лез­но­то ми вече оръ­жие и изпол­з­вах секун­да­та, за да се при­гот­вя за ръко­па­шен бой.
(*)(*)(*)
Мини на 83.

Зад вра­та­та се нами­ра­ше мал­ка лабо­ра­то­рия. Или поне на това изглеж­да­ше – две голе­ми, доб­ре осве­те­ни маси, по кои­то има­ше раз­лич­ни час­ти от оръ­жия, две ком­пю­тър­ни кон­зо­ли и нищо дру­го. В дъно­то има­ше още една вра­та – за жалост зава­ре­на. Изръм­жах – Кейн и Хувър се бяха погри­жи­ли да не мога да про­дъл­жа по тех­ния път.
Ли вед­на­га се наста­ни пред една­та кон­зо­ла, дока­то аз започ­нах да раз­глеж­дам час­ти­те по маси­те. С раз­драз­не­ние открих, че Кейн и Хувър са се погри­жи­ли да не мога да изпол­з­вам нищо – всич­ки час­ти бяха обра­бо­те­ни с доб­ре пре­ме­рен плаз­мен огън.
— Копе­ле­та! – изръм­жа Ли. – И две­те кон­зо­ли са про­чис­те­ни. Бук­вал­но са сте­рил­ни. Няма никак­ва информация.
— Е, сега зна­ем, че някой се опит­ва да скрие дей­ност­та на стан­ци­я­та. Някой от самия Гене­ра­лен Щаб. – отвърнах.
— Чакай, мозъ­ци­те не са изключ­ва­ли кон­зо­ли­те… може би ще успея да извле­ка нещо от вре­мен­на­та памет.
Дока­то Ли се заиг­ра­ва­ше с кон­зо­ли­те, аз отно­во се замис­лих над простия факт, че на стан­ци­я­та има­ше нещо не наред. Никой не про­чис­т­ва­ше стан­ция с Коб­ри от поде­ле­ние Ану­бис, освен ако няма­ше наис­ти­на доб­ра причина.
Извед­нъж ме осе­ни – замлък­ва­не­то на стан­ци­я­та бе пла­ни­ра­но – някой иска­ше стан­ци­я­та да изчез­не. Зада­ча­та ми да раз­бе­ра как­во се случ­ва оба­че, щеше да даде идея на Комо­рин, как­во се случ­ва. А Комо­рин има­ше стра­хо­ви­то вли­я­ние в Щаба. И не тър­пе­ше глу­па­ви операции.
Поглед­нах Ли, коя­то си мър­мо­ре­ше, дока­то пръс­ти­те ? натис­ка­ха коп­че­та и изби­ра­ха дан­ни от интер­фей­са. По-доб­ре да не ? каз­вам. По-доб­ре да си мъл­ча, за да ? спес­тя раз­пи­ти­те като се вър­нем. За все­ки случай.
— Ха, отва­ря­ли са няка­къв тек­с­то­ви файл. – под­вик­на ми спът­нич­ка­та ми. – Мно­го крип­ти­ран. Но успях да го про­че­та. Има едно изре­че­ние – сигур­но е паро­ла за зони с висо­ка защи­та. “Всич­ки пристан­ци са лъж­ци.” Стран­на парола.
— О, и по-стран­ни съм виж­дал – отвърнах.
Ако КОД “И”=1 – мини на 187.Ако ли не – мини на 109.

КОД “З”+2
Къл­на се, че капи­та­нът пред мен нико­га не бе коман­д­вал десант­чи­ци. Кое­то зна­че­ше, че не се е зани­ма­вал с реал­но бой­но коман­д­ва­не. Ако сме­нях­ме гос­по­да­ри­те си тол­ко­ва бър­зо, фло­тът щеше вина­ги да е в граж­дан­с­ка вой­на. Изсум­тях, после ряз­ко вдиг­нах оръ­жи­е­то си и стрелях.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 160.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 100.

Нещо не ми се при­каз­ва­ше – вре­ме­то за при­каз­ки бе мина­ло отдав­на. Оста­ва­ше въп­ро­сът как да ги напад­на, обаче.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 319 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Напра­ви про­вер­ка за Инже­нер на Мей Ли.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 239.
Ако ли не, при­дър­жай се към стан­дар­т­ни­те мето­ди на ата­ка – на 259.

Изва­дих бър­зо ост­ри­е­то си и го забих още вед­нъж в Хувър – този път във вра­та му, уби­вай­ки го на мяс­то. За мое съжа­ле­ние, в този момент изстре­ли­те на Кейн ме достигнаха.
Изпра­вих се и се вкоп­чих в пуш­ка­та му, не защо­то можех да я пол­з­вам, ако му я отне­ма, а за да му поп­ре­ча да стре­ля пове­че по мен. Как­то и очак­вах, той я пус­на и ост­ри­е­то му се раз­гър­на с тих звън.
Отбег­нах зама­ха му и се спус­нах в атака…
(!)(!)
Мини на 327, за да про­дъл­жиш бит­ка­та, като си отбе­ле­жи, че игно­ри­раш всич­ки зна­ци (!) до края ?.

КОД “А”+1
Ней­ко­ри­те про­дъл­жа­ва­ха да напи­рат диво. Иска­ше им се да ни изпол­з­ват за вече­ря, но наме­ре­ни­я­та ни се раз­ли­ча­вах доста. Със Станц про­дъл­жих­ме да стре­ля­ме по тях, но вече отво­рът във вра­та­та бе по-голям и задър­жа­не­то на всич­ки гади­ни отвън бе по-трудно.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 78.
Ако резул­та­тът е 13 или по-мал­ко – мини на 80.

Про­дъл­жих­ме към вто­ро ниво и бър­зо открих­ме Джо­нас и Станц. Бяха наме­ри­ли нещо като коман­ден цен­тър – мно­жес­т­во мони­то­ри с мно­жес­т­во изоб­ра­же­ния на тях, явно от вът­реш­ни каме­ри. С голя­мо недо­вол­с­т­во открих, че пове­че­то пре­да­ват снежинки.
— Доб­ре, Станц, пока­жи ми, как­во си открил, че да нала­га връ­ща­не­то ми през цяла­та прокле­та стан­ция. – запи­тах над­ве­си­лия се над един от мони­то­ри­те десантчик.
— Сър, наме­рих­ме капи­тан­с­кия мос­тик. – отвър­на той. – Или по-точ­но виж­да­ме го. Каме­ра­та не е повре­де­на, но ситу­а­ци­я­та там не е за мен да я преценям.
Прибли­жих се и поглед­нах посо­че­ния ми мони­тор. Станц, как­то вина­ги бе пре­це­нил пра­вил­но – не беше за него да решава.
Капи­тан­с­кия мос­тик бе голя­ма зала с мно­жес­т­во работ­ни таб­ла. По сто­ло­ве­те пред пове­че­то таб­ла има­ше тру­по­ве на тех­ни­ци. Всич­ки бяха раз­стре­ля­ни, дока­то се бяха зани­ма­ва­ли с нещо. Забе­ля­зах, че всич­ки има­ха белез­ни­ци на ръце­те – пред­по­ло­жих, че бяха при­ну­де­ни да работят.
В цен­тъ­ра на зала­та има­ше голя­ма кон­зо­ла, зад коя­то по прин­цип тряб­ва­ше да седи капи­та­на в кри­зис­на ситу­а­ция. Но на вър­тя­щия се стол зад кон­зо­ла­та седе­ше мла­да жена от тех­ни­чес­кия кор­пус на арми­я­та. Ръце­те ? наби­ра­ха нещо по коман­д­ни­те таб­ла. Забе­ля­зах кон­т­рол­ни­те грив­ни на ръце­те и вра­та ? – явно и тя бе при­ну­де­на да се под­чи­ня­ва про­тив воля­та си.
Зад сто­лът, с маг­ни­тен пис­то­лет насо­чен към тъм­но­ко­са­та гла­ва на тех­нич­ка­та сто­е­ше въз­рас­тен мъж в уни­фор­ма­та на капи­тан от Фло­та. На сле­по­о­чи­я­та му ясно се раз­ли­ча­ва­ха зна­ци­те на Ин и Ян – сви­де­тел­с­т­во за удъл­жа­ва­щи живо­та про­це­ду­ри. Явно бе импер­с­ки офи­цер – стой­ка­та, погле­да, начи­на по кой­то бе насо­чил пис­то­ле­та – всич­ко кре­ще­ше за обу­че­ние из Империума.
Един офи­цер има огром­ни пъл­но­мо­щия спря­мо под­чи­не­ни­те си, но раз­стрел и нала­га­не на дис­цип­ли­на с оръ­жие не се пре­по­ръч­ва­ха, освен под пряк обстрел. Няма­ше да е пър­ви­ят път в кари­е­ра­та ми, в кой­то се сблъс­к­вах с гни­ли пло­до­ве във фло­та ни, смя­та­щи пра­ви­ла­та за пре­по­ръ­ки, а не за зако­ни, как­ви­то бяха.. Нито пък щеше да е пър­ви­ят висш офи­цер, кой­то щях да раз­жал­вам с разстрел…
Мини на 84.

КОД “Д”+5
Посег­нах да отвия бол­то­ве­те на решет­ка­та и за мал­ко да си вгор­ча живо­та. Някой хит­ря­га бе сло­жил сен­зо­ри на решет­ки­те. До тук доб­ре, но все­ки сен­зор може да бъде обез­в­ре­ден. Само човек да знае как.
Отне ми око­ло пет мину­ти да се спра­вя с решет­ка­та, сен­зо­ри­те ? и да си при­бе­ра една плаз­ме­на гра­на­та. Чак тога­ва се огле­дах, къде съм попаднала.
Мини на 95.

Открих огън по изча­ди­я­та пред мен и започ­нах да отстъп­вам бав­но към дуп­ка­та. Опре­де­ле­но не беше най-умно­то реше­ние в кари­е­ра­та ми, но поне щях да отне­са някол­ко, пре­ди да ско­ча в дупката.
Ако по някак­ва при­чи­на си въо­ръ­жен с Л28Б “Матил­да”- мини на 96.
Във все­ки друг слу­чай – мини на 106.

Ли пре­ка­ра някак­ва маг­нит­на кар­та през клю­чал­ка­та и вра­та­та се отво­ри послушно.
— Как­во беше това? – попи­тах я.
— Кибер-ключ. Може да отво­ри всич­ки вра­ти. – усмих­на се тя.
— Дори няма да питам.
— Зна­еш ли, може би тряб­ва да ю… — мисъл­та ? спря недоизказана.
Пред нас сто­я­ха Хувър и Кейн. С насо­че­ни за стрел­ба оръ­жия. Мис­ли­те ми запрепускаха…
От една стра­на, Хувър и Кейн бяха (оче­вид­но) напус­на­ли поста си пря­ко запо­ве­ди­те ми и бяха пре­къс­на­ли вся­как­ва връз­ка с еки­па. Това бяха теж­ки нару­ше­ния на пра­вил­ни­ка, кои­то щяха да ги пра­тят на вое­нен съд, ако можех да ги вър­на до някоя база.
От дру­га стра­на, те може­ше да са има­ли тай­ни запо­ве­ди да свър­шат нещо, без зна­ни­е­то ми. Тога­ва може­ше да ме е яд, кол­ко­то си искам, но те щяха да са в пра­во­то си, а аз да съм крив.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 155 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Вгле­дах се в спус­на­ти­те забра­ла и насо­че­ни­те оръ­жия. Не, дори да има­ха някак­ви тай­ни запо­ве­ди, те едва ли бяха при­ят­ни за мен. Бър­зо пре­це­них, че имам няка­къв шанс – и два­ма­та бяха в леки ска­фан­д­ри, кое­то ги пра­ве­ше по-уяз­ви­ми, но пък дейни.
Можех да се опи­там да се раз­бе­ра с тях с при­каз­ки ( на 87.) или дирек­т­но да ги при­ема за вра­го­ве и да ги ата­ку­вам ( на 127.). Можех и да проб­вам да дока­жа пра­ви­ло­то, че на под шест крач­ки ръко­паш­ния бой е по-ефек­ти­вен от стрел­ба­та. Щях да съм в неиз­год­на пози­ция на два­ма сре­щу един, но пък опре­де­ле­но щях да ги изне­на­дам ( на 24.)

КОД “А”+2
Въп­ре­ки натис­ка, успя­вах­ме да им нане­сем доста­тъч­но щети, за да не могат да ни достиг­нат. Зна­ех, че няма да издър­жим дъл­го – бяха мина­ли едва десе­ти­на секун­ди, откак вра­та­та бе под­да­ла. Няма­ше как да издър­жим още толкова.
За моя най-голя­ма радост, от към кори­до­ра се чуха изстре­ли – Джо­нас и Дик­сън бяха пристиг­на­ли най-сетне!
(*)(*)(*)
Мини на 108.

От обла­ци­те скуп­че­ни в небе­то ме пора­зи ярка мъл­ния. Ефек­тът й оба­че бе по-неп­ри­я­тен, от този на про­то­ти­па й в реал­ност­та. Цен­т­ро­ве­те за осе­за­ние в мозъ­ка ми бяха пре­то­ва­ре­ни до кра­ен пре­дел – можех да напра­вя само едно нещо в отго­вор и то беше да пищя с пъл­но гърло.
Тех­ни­чес­ки, часов­ни­кът ми посоч­ва­ше, че са мина­ли не пове­че от две-три секун­ди, но на мен ми се сто­ри като цял час, ако не и пове­че. Стро­по­лих се на ръце и коле­не вър­ху сту­де­ни­те пло­чи на покри­ва на кула­та. Пази­те­ля ме гле­да­ше без­мъл­в­но, после отрони:
— Съжа­ля­вам, отго­во­рът ти не беше верния.
Мей Ли губи 6 точ­ки Разум.
Можеш да опи­таш пак – на 59.
Можеш да ата­ку­ваш пази­те­ля – на 89.
Можеш да се отка­жеш от цяла­та исто­рия – на 187.

КОД “А”+1
Не успях да задър­жа всич­ки със стрел­ба – два се про­мък­на­ха и ско­чи­ха към мен. Сто­ва­рих оръ­жи­е­то си вър­ху пър­вия, заби­вай­ки го в сте­на­та и пре­чуп­вай­ки гръб­на­ка му. Захвър­лих без­по­лез­но­то оръ­жие и се обър­нах да посрещ­на след­ва­щия си напа­да­тел, но закъс­нях – нок­ти­те му се заби­ха в гър­ба ми.
Изре­вах от яд и със замах го захвър­лих на пода. Но още от извън­зем­ни­те нахлу­ва­ха през вратата…
(*)(*)
Мини на 83.

— Мей, нека оби­ко­лим някол­ко пъти око­ло стан­ци­я­та. Не искам да кацам на сляпо.
Ази­ат­ка­та само ким­на и започ­на плав­но да оби­ка­ля око­ло кон­с­т­рук­ци­я­та. Сле­дях вни­ма­тел­но пока­за­ни­я­та на ске­не­ри­те но няма­ше ано­ма­лии. Само че ано­ма­ли­и­те не бяха един­с­т­ве­но­то лип­с­ва­що нещо.
— Това там не ми се виж­да нор­мал­но. – посо­чих края на цилин­дъ­ра, кой­то гле­да­ше към повър­х­ност­та на пла­не­та­та. Нещо в края му не беше наред.
Ли прибли­жи совал­ка­та ни до посо­че­но­то от мен мяс­то. Наис­ти­на края не беше наред – мета­лът беше раз­къ­сан зло­ве­що. Сякаш някой бе изтръг­нал това, кое­то е било ска­че­но за него. Или бе изпол­з­вал ава­рий­ни­те мини – не се съм­ня­вах, че има таки­ва, все пак това беше воен­на станция.
— Вение, как­во каз­ват уре­ди­те ти? – наве­дох се над рамо­то на помощ­ник полота.
— Нищо, сър. Няма дан­ни за взрив­ни вещес­т­ва, но ако е ста­на­ло пре­ди пове­че от ден не бих могъл да ги засе­ка. – мла­де­жът ме поглед­на извинително.
— На мен ми се виж­да, все едно някой го е гръм­нал. – наме­си се Ли. – Била съм и от две­те стра­ни на взри­вен шлюз. Точ­но така изглеж­да. Виж, защо е гръм­нат няма как да кажа.
Замис­лих се. Можех да наре­дя под­роб­но ска­ни­ра­не на окол­ност­та – за има няма час-два, щях­ме да про­учим всич­ко наоко­ло ( на 91.). А можех и да се отка­жа и просто да наре­дя да се ска­чим ( на 101.)

Пред мен се нами­ра­ше Акрийс­ки Баси­ликс – едно от най-страш­ни­те съз­да­ния в позна­та­та все­ле­на, смес­ти­ло сила, бър­зи­на и хит­рост в човеш­ки раз­ме­ри. Беше тол­ко­ва опас­но, кол­ко­то десант­чик в пъл­на бро­ня. И за да е по-весе­ло няма­ше цен­т­рал­на нер­в­на сис­те­ма, а пове­че­то му орга­ни бяха дуб­ли­ра­ни. Тяло­то му бе труд­но уяз­ви­мо, но не може­ше да се каже също­то за кра­ка­та му – тя бяха един­с­т­ве­ния му начин за ата­ка, така че се превръ­ща­ха в логич­на пър­ва мишена.
Мини на 102.

Ако КОД “А”>8 – мини на 103.
Забих оръ­жи­е­то си в най близ­кия ней­кор, пре­си­чай­ки гръб­нач­ния му стълб, пре­ди да е успял да забие нок­ти­те си в бро­ня­та ми. После про­дъл­жих със сечта.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 88.
Ако резул­та­тът е 10, 11, 12 или 13 – мини на 93.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 98.

Гле­дах замис­ле­но екра­на и се опит­вах да реша как да дейс­т­вам. Нами­ра­не­то на жив тех­ник щеше да е изклю­чи­тел­но пре­дим­с­т­во за миси­я­та ни – най-мал­ко­то щях­ме да зна­ем как точ­но да измък­нем всич­ки нуж­ни ни дан­ни за про­уч­ва­ни­я­та. Проб­ле­мът бе как да запа­зя тех­ни­ка жив…
— Раз­брах­те ли къде се нами­ра мос­ти­ка? – поглед­нах Станц.
— Да, сър! По кори­до­ра в дяс­но от тук – вра­та­та в дъно­то. – отвър­на ми той, изкар­вай­ки план-схе­ма на ниво­то на един от мони­то­ри­те – Не личи да е мини­ра­на или да има дру­ги капани.
— Дру­ги въз­мож­нос­ти за проникване?
— Неиз­пол­з­ва­е­ми, сър. Има някол­ко туне­ла за тех­ни­чес­ка под­дръж­ка, но не можем да ги изпол­з­ва­ме с тези – ръка­та му поту­па те жкия ска­фан­дър в кой­то бе облечен.
Изру­гах – ако не бе пре­да­тел­с­т­во­то на Кейн и Хувър, сега щях да пра­тя тях по туне­ли­те, за да пре­мах­нат тихо капи­та­на. Но тази въз­мож­ност ми бе отнета.
— Зна­чи ни оста­ва само и един­с­т­ве­но да ата­ку­ва­ме фрон­тал­но. – въз­дъх­нах. – Може би ще успея да го заго­во­ря и да го убе­дя да се предаде…
— Аз мога да мина от там – пре­къс­на ме Ли. – Аз съм доста­тъч­но мал­ка, за да се про­мък­на през туне­ли­те за тех­ни­чес­ка поддръжка.
— За жалост не си снай­пе­рист. – отря­зах я.
— Стре­лям доста­тъч­но доб­ре! А и ако се стиг­не до прест­рел­ка ще мога да му поп­ре­ча да заеме прикритие!
— Ли, той не може да ни напра­ви нищо с тоя пистолет.
— Лей­те­нант, на вас не, но на нея – да. Хай­де, как­во тол­ко­ва може да ста­не, нищо не губиш!
Изръм­жах леко – пра­ва беше. Но някак­во вът­реш­но чув­с­т­во ми каз­ва­ше да не се делим. Въп­ре­ки всич­ко може би тряб­ва­ше да я пус­на да отиде ( на 94). А можех и да ? запо­вя­дам да млък­не и да не ме зани­ма­ва пове­че ( на 104.)

Мей Ли пона­ся 5з6 (18) щети.
С усмив­ка поч­нах да сва­лям решет­ка­та и забе­ля­зах твър­де къс­но дат­чи­ци­те по нея. Преглът­нах вни­ма­тел­но и се опи­тах да ги заблу­дя, но мал­ко над­це­них спо­соб­нос­ти­те си. Точ­но под коре­ма ми избух­на плаз­ме­на граната.
Забих се в решет­ка­та и я изкър­тих, сто­вар­вай­ки се болез­не­но на пода. Едвам дишах, но бях жива и ска­фан­дъ­ра ми не бе уни­що­жен. Зна­чи всич­ко беше наред.
— Ли! – в уши­те ми кън­тя­ха вико­ве­те на Джо­на­тан –Ли, как­во ста­на? Ли!
— Нищо ми няма, кау­бой, жива и здра­ва съм. – изсте­нах – Доб­ре де, не чак тол­ко­ва здра­ва, как­то пре­ди. Как­то и да е, след мал­ко е отво­ря вра­та­та, дай ми пет минутки…
Ста­нах и се огле­дах любопитно.
Мини на 95.

КОД “А”=12
Бях­ме пре­по­ло­ви­ли броя на про­тив­ни­ци­те си и можех­ме да се със­ре­до­то­чим спо­кой­но вър­ху оста­ва­ща­та поло­ви­на. С оста­на­ли­те десант­чи­ци се под­ре­дих­ме в кори­до­ра, бло­ки­рай­ки го напъл­но. Е, може­ха да идват, ако смеят!
Ока­за се, че всъщ­ност смеят…
Мини на 58.

— Кейн, Хувър! Сва­ле­те оръ­жи­я­та! – изви­ках им. Самия аз също бях с насо­че­но оръ­жие, но пък аз бях лей­те­нант, а те бяха просто ефрейтори.
— Няма да сте­не, сър. – провла­че­но ми отвър­на Кейн. – Има­ме запо­ве­ди. Дирек­т­но от Гене­рал­ния Щаб.
— Как­ви заповеди?
Кейн само въз­дъх­на. Още в този момент зна­ех, че тряб­ва да се раз­дви­жа, защо­то песен­та ми бе изпята.
Можех да бягам (Ако КОД “Г”=0 – мини на 97, ако КОД “Г”=1 – мини на 107.)
А можех и да се вкоп­ча в бит­ка на момен­та (мини на 137.)

КОД “А”+3
След­ва­щи­ят ми замах бук­вал­но отсе­че гла­ва­та на след­ва­щия ней­кор. Пося­кох по-леко още един и после изри­тах обрат­но послед­ния през вра­та­та. Пороя от маг­нит­ни игли изли­та­щи от кара­би­на­та на Станц ми даде секун­да за глът­ка въздух.
Можех да отно­во да се вклю­ча в стрел­ба­та ( на 73), но призна­вам, че се чув­с­т­вах по-удоб­но така (обрат­но на 83.)

Напра­вих се, че раз­миш­ля­вам вър­ху загад­ка­та, а всъщ­ност вля­зох в програм­но­то ниво, под гра­фи­ка­та и започ­нах да тър­ся скри­тия код за уни­що­же­ние на Пазителя.
Напра­ви про­вер­ка за Инже­нер на Мей Ли.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 119.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – попа­даш на 129.

КОД “З”+2
Ким­нах покор­но и оста­вих оръ­жи­е­то си на земя­та, после отво­рих забра­ло­то на ска­фан­дъ­ра си. Оста­на­ли­те ме послед­ва­ха с неохота.
— Е, лей­те­нант – усмих­на ми се капи­та­на – каже­те, как мога да ви изпол­з­вам, а?
Пис­то­ле­тът му за крат­ко мах­на в моя­та посока…
Ако КОД “А”=1 – мини на 120.
Можех да опи­там да изпол­з­вам момен­та и да изва­дя пис­то­ле­та си и да го заст­ре­лям. Няма­ше да е мно­го труд­но, въп­ре­ки, че при­цел­на­та сис­те­ма на ска­фан­дъ­ра ми няма­ше да ми помог­не – мини на 130.
Или да опи­там да про­дъл­жа с блъ­фа – на 140.

Отбе­ле­жи си, че мина­ва един час.
— Ли, Вение, изчис­ле­те курс за дъл­бо­ко ска­ни­ра­не на пла­не­та­та. – поглед­нах за поре­ден път към раз­къ­са­ния мета­лен пръс­тен на шлю­за. – По-доб­ре да видим, как­во има тук.
После най-спо­кой­но се наста­них в крес­ло­то си и зача­ках. Бли­зо цял час мина, пре­ди оби­кол­ка­та око­ло мал­ка­та, нео­би­та­е­ма пла­не­та да завър­ши. Мал­ко пре­ди самия ? край, Вение извика:
— Заси­чам съд. Век­тор 3–0‑3, на око­ло три кли­ка от нас.
— Със­ре­до­то­чи ска­ни­ра­не­то вър­ху съда. – вед­на­га се ожи­вих – Искам да знам чий е и как­во пра­ви в момента.
— Тран­с­пор­т­на совал­ка клас “Окс­форд”, сър. – обър­на се към мен Вение. – Маса­та ? е мал­ко по-висо­ка от нормалното.
— Може да е има­ло ава­рия и това да е било един­с­т­ве­но­то мяс­то, къде­то могат да се спа­сят. – наме­си се Ли — Совал­ки­те клас “Окс­форд” не могат да извър­шат самос­то­я­те­лен скок, за това може да са се напъ­ха­ли в нея с надеж­да­та, че ще дой­де спа­си­те­лен екип.
— Или нещо да е дошло със совал­ка­та – про­мър­мо­рих. – Опи­тай­те се да се свър­же­те с тях.
— Совал­ка “Окс­форд”, тук десан­т­на совал­ка “Непо­ко­рен” 12. Отго­во­ре­те. – Ли пус­на коп­че­то на лъче­вия пре­да­ва­тел, после повто­ри при­зи­ва си. И после го потре­ти. – Не отго­ва­рят. Чес­т­но каза­но поч­вам да се съм­ня­вам, че има сми­съл да я проверяваме.
— Има по-висо­ка маса от нор­мал­но­то – отвър­нах ?. – Зна­чи има нещо вътре.
— Може да са ране­ни и да им тряб­ва помощ – вклю­чи се и Вение.
— Лей­те­нант, послу­шай­те ме. Там няма да наме­рим нищо хуба­во. Нека просто я взри­вим от тук.
Да послу­шам ли Ли? ( на 121)
Или да настоя да се прибли­жим до совал­ка­та и да я про­учим по-под­роб­но? ( на 111)

Спом­нях си чудо­ви­ще­то пред мен от уро­ци­те си в Ака­де­ми­я­та – беше вид баси­лиск от пла­не­та­та Акрий. За жалост, освен фак­та, че е опа­сен, не бях запом­нил нищо полезно.
Мини на 102.

КОД “А”+3.
Вто­ри­ят ми замах бук­вал­но отсе­че гла­ва­та на вто­рия Ней­кор. Пре­ди да се усе­тя оба­че тре­ти успя да забие нок­ти в кра­ка ми. Пося­кох и него, но за жалост не смър­то­нос­но. За смет­ка на това му тег­лих един шут и той изле­тя като топ­ка през вра­та­та. Пото­ка изстре­ли от маг­нит­на­та кара­би­на на Станц задър­жа­ше пове­че­то навън, но поред­ни­те се заси­ли­ха към мен.
Джо­на­тан пона­ся 10+1зар (13) щети.
Мини на 83.

КОД “А”=1
— Доб­ре, имаш раз­ре­ше­ни­е­то ми да се навреш в прокле­ти­те туне­ли. – въз­дъх­нах примирено.
— Да сър! – Ли засия в усмив­ка. – Няма да съжалявате!
— Дано…
Мини на 114.

КОД “Г”=1.
Ста­я­та в коя­то се нами­рах бе кон­т­рол­на зала. Не от най-голе­ми­те, но все пак кон­т­рол­на зала. Вед­на­га се наста­них пред една­та кон­зо­ла. Щом има­ше кон­т­рол­на зала тук, зна­чи можех да си напра­вя една кар­та-про­пуск, с коя­то да отва­рям прокле­ти­те врати.
Отне ми точ­но три мину­ти да се спра­вя с това. Кон­зо­ла­та изплю кар­та­та с дан­ни в ску­та ми. Огле­дах на бър­зо дан­ни­те в памет­та на ком­пю­тъ­ра, но без осо­бен успех – всич­ки бяха прак­ти­чес­ки без­по­лез­ни. Въп­ре­ки това, бях довол­на – имах про­пуск за вся­ка нор­мал­на вра­та в база­та. Усмих­нах се, изклю­чих без­по­лез­на­та ми за дру­го кон­зо­ла и отидох да успо­коя Джо­на­тан, като му отворя.
Мини на 105.

КОД “А”+2
Не че иде­я­та ми бе лоша, но “Матил­да” просто не бе оръ­жие, с кое­то човек да стре­ля по мно­жес­т­во про­тив­ни­ци. Успях да отне­са един Ней­кор, дока­то кара­би­на­та пре­за­ре­ди за вто­ри изстрел, вече нямах въз­мож­ност за такъв.
Със свет­ка­ви­чен замах отстра­них пър­вия Ней­кор – под­ла­кет­но­то ми ост­рие бук­вал­но го обез­г­ла­ви. Но след него дой­де вто­ри и тре­ти и чет­вър­ти… с послед­ни уси­лия се отър­сих от нака­че­ни­те по мен гади­ни и ско­чих в дупката.
Джо­на­тан пона­ся 6 пъти по 10+1зар (13) щети и ако още е жив, пре­ми­на­ва на 126.

Хвър­лих се извън лини­я­та на стрел­ба­та, мал­ко пре­ди десант­чи­ци­те да стре­лят. Избу­тах Мей Ли наст­ра­ни и осъз­нах, че в пла­на ми има голя­ма греш­ка – зад мен има­ше някол­ко мет­ра прав кори­дор без никак­во прикри­тие. Оттег­ля­не­то щеше да е под маси­ран обстрел и няма­ше да е никак приятно.
Можех да зало­жа на ско­рост – мини на 117.
Можех да зало­жа и на защи­та­та на ска­фан­дъ­ра си – мини на 147.

КОД “А”+2
Не ми беше ден, оба­че. Макар и да пося­кох някол­ко ней­ко­ра, нито един от тях не умря. За смет­ка на това успя­ха да ме нала­зят и да поч­нат да заби­ват нок­ти­те си във вся­ка про­лу­ка на бро­ня­та ми, коя­то намереха.
Накрая ги раз­ка­рах, като просто ги откъс­нах от себе си и ги хвър­лих обрат­но към вра­та­та. Сла­ба так­ти­ка, но поне ми дава­ше въз­мож­ност за реванш, кога­то се нади­га­ха и нахлу­ва­ха отново.
Джо­на­тан пона­ся три пъти по 10+1зар (13) щета.
Мини на 83.

Ряз­ко се изклю­чих от прокле­та­та клю­чал­ка. Пси­хи­чес­ка­та бол­ка от ряз­ко изли­за­не от вир­ту­ал­на­та реал­ност не бе никак мал­ка, но не беше кол­ко­то нака­за­ни­е­то, кое­то ме чака­ше при нова грешка.
Опи­тах се да сдър­жа вика си, до кол­ко­то мога, но това не ми поп­ре­чи да се сто­ва­ря на пода в аго­ния – имах чув­с­т­во­то, че вся­ка фиб­ра от тяло­то ми гори. През съл­зи видях, как Джо­на­тан се навеж­да над мен и в някак­ва час­ти­ца от секун­да­та успях да оце­ня иро­ни­я­та в без­по­мощ­ния му поглед – веч­ния ком­пе­тен­тен офи­цер. Може би тряб­ва­ше да се лас­кая от загри­же­ност­та му?
След око­ло пет мину­ти се съв­зех доста­тъч­но, за да му обяс­ня, как­во се е слу­чи­ло. Чес­т­но каза­но нищо не ме боле­ше – всич­ко бе илю­зия, все пак – но мис­ли­те ми бяха раз­бър­ка­ни за крат­ко вре­ме. Оста­ва­ше само спо­ме­нът от болката.
— Май няма­ме голям избор в посо­ка­та, а? – измърморих.
— Да. – лей­те­нан­тът, вед­нъж уве­рил се, че съм жива и здра­ва отно­во бе сло­жил камен­но­то си лице. – Левия кори­дор ще да е.
Мей Ли губи 3 точ­ки Разум.
Игра­та про­дъл­жа­ва с Джо­на­тан Грифин.
Мини на 29.

Къс­ме­тът ми изне­ве­ри – мер­ни­кът ми се ока­за крив. О, улу­чих капи­та­на в гър­ло­то, кое­то на прак­ти­ка го уби поч­ти миг­но­ве­но… улов­ка­та е в това “поч­ти”. Тези час­ти­ци от секун­да­та му позво­ли­ха да натис­не спу­съ­ка и да убие тех­нич­ка­та пред него. Изру­гах ядно.
Мини на 339.

Совал­ка­та плав­но се прибли­жи до люка за скач­ва­не. Извед­нъж Ли изпсу­ва ядно и уда­ри по кому­ни­ка­ци­он­на­та кон­зо­ла с юмрук.
— Шиба­ни ком­пют­ри! – изръм­жа тя, като видя пита­щия ми поглед.
— Как­во има? – попитах.
— Ком­пю­тъ­ра на база­та отказ­ва да при­еме кода ми за достъп.
— Невъз­мож­но. – отвър­нах. – Това е код, кой­то ми даде Коморин!
— Е, явно не бач­ка. – отвър­на ми тя. – И сега имам още два опи­та, пре­ди да ни пре­вър­нат в сто­пил­ки. Ако проб­вам да се отда­ле­ча – сто­пил­ки. Ако проб­вам да кац­на – пак ще ни атакуват…
— Нали сме в десан­т­на совал­ка. Можем да поне­сем огъня.
— Не целия. Стан­ци­я­та е оки­че­на с плаз­ме­ни оръдия.
— Можеш ли да хак­неш компютъра?
— Да. Не… Може би, не знам. Сто про­цен­та е адс­ки защитен.
Как­во тряб­ва­ше да пред­при­е­мем – да опи­та­ме хак­нем ком­пю­тъ­ра ( на 131) или да проб­ва­ме бърз десант ( на 141)?

Съз­да­ни­е­то, спус­ка­що се зад Мей Ли от самия таван при­ли­ча­ше леко на паяк. Голям кос­мат паяк. Мно­го голям. За раз­ли­ка от обик­но­ве­ни­те пая­ци, оба­че, този няма­ше сег­мен­ти­ра­но тяло, а една голя­ма кос­ма­та топ­ка, към коя­то ради­ал­но бяха прикре­пе­ни осем кра­ка и един чифт челюс­ти, раз­тва­ря­щи се да хва­нат Ли в смър­то­нос­на­та си хватка.
— Ли. Ска­чаш. Напред. – про­шеп­нах тихо. Тя не загу­би вре­ме в мис­лен, а дирек­т­но ско­чи, откри­вай­ки ми въз­мож­ност за обстрел на прокле­то­то създание.
Запи­ши си пър­вия про­тив­ник: Басилиск
Епи­зод за побе­да на 332.
Живот 38
Бро­ня 2(10)
Щети 21 + 1зар (24);
Бро­ня­та на баси­лис­ка е 10, сре­щу маг­нит­ни и лазер­ни оръжия.
Къде ще се целиш?
В тяло­то на “пая­ка” – мини на 112.
В кра­ка­та му – мини на 122.

Фак­та, че оста­на­ли­те обстрел­ва­ха ней­ко­ри­те в гръб беше нещо хуба­во. Но един­с­т­ве­ния начин иде­я­та ми да успее бе, ако със Станц настъ­пим и избу­та­ме ней­ко­ри­те в кори­до­ра. Макар и вина­ги диво ата­ку­ва­щи, извън­зем­ни­те не бяха тъпи – щяха да отстъ­пят и да се прегру­пи­рат. Или поне така се надявах.
Без да се замис­лям осо­бе­но просто се хвър­лих сре­щу тях. Станц ме послед­ва със стрел­ба, така че не бях абсо­лют­но открит.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 16 или пове­че – мини на на 113.
Ако резул­та­тът е 11, 12, 13, 14 или 15 – мини на 123.
Ако резул­та­тът е 10 или по-мал­ко – мини на 133.

КОД “А”=0
— Млад­ши лей­те­нант, запо­вяд­вам ви да не се дели­те от част­та. Стан­ци­я­та крие твър­де мно­го рис­ко­ве. – изръмжах.
— Лей­те­нант! – Ли отда­де чест, но по погле­да ? раз­брах, че ще ми го вър­не тъпкано.
Мини на 114.

От ста­я­та изля­зох в малък кори­дор. Вед­на­га видях бро­ни­ра­на­та вра­та в края му. Прибли­жих се и огле­дах клю­чал­ка­та й, после осъз­нах, че не е коди­ра­на, мар­ки­ра­на или защи­те­на по какъв­то и да е начин. Само се нала­га­ше да натис­на един бутон и вра­та­та се отвари.
Тук дейс­т­ви­е­то пак се връ­ща при Джо­на­тан Грифин.
Мини на 115.

КОД “А”+5
Обси­пах про­тив­ни­ци­те си със смър­то­но­сен дъжд, сва­ляй­ки чети­ри­ма, пре­ди да стиг­нат до мен. Пър­вия ско­чил към лице­то ми се ока­за раз­се­чен на две от под­ла­кет­но­то ми ост­рие. С налуд­ни­ча­ва усмив­ка и боен вик изри­тах поред­ния далеч от мен и ско­чих в дупката.
Мини на 126.

Хвър­лих се стра­нич­но, отмес­т­вай­ки себе си и Ли от лини­я­та на стрел­ба­та и уда­рих по кон­т­рол­ния пулт на вра­та­та, коя­то се затръш­на зад мен. Имах чув­с­т­во­то, че мога да чуя как плаз­ме­ни­те заря­ди се заби­ват в сто­ма­на­та, а не в мен.
— Вре­ме е да се маха­ме от тука – под­хвър­лих на Ли.
— И на къде по-точно?
Добър въп­рос. Можех­ме да се скри­ем в някое от сер­виз­ни­те поме­ще­ния, къде­то щеше да има зад как­во да се скри­ем ( на 167). Можех­ме и да се оттег­лим в кори­до­ра с бро­ни­ра­на­та вра­та ( на 177)

Фак­та, че оста­на­ли­те обстрел­ва­ха ней­ко­ри­те в гръб беше нещо хуба­во. Но един­с­т­ве­ния начин иде­я­та ми да успее бе, ако със Станц настъ­пим и избу­та­ме ней­ко­ри­те в кори­до­ра. Макар и вина­ги диво ата­ку­ва­щи, извън­зем­ни­те не бяха тъпи – щяха да отстъ­пят и да се прегру­пи­рат. Или поне така се надявах…
Естес­т­ве­но, щеше да е доб­ре да не ги оста­вям да се натъп­чат в моя­та стая и да ме изядат, зато­ва със Станц уси­лих­ме обстре­ла си, ако изоб­що беше възможно.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 13 или пове­че – мини на 118.
Ако резул­та­тът е 12 или по-мал­ко – мини на 128.

— И сега? Явно не можем да про­дъл­жим през тази вра­та. – ази­ат­ка­та ким­на към зава­ре­на­та вра­та в дъно­то на лабораторията.
— Проб­ва­ме дру­гия кори­дор. – отвърнах.
Рече­но-сто­ре­но. Вър­нах­ме се обрат­но по кори­до­ра, пред лабо­ра­то­ри­я­та и свих­ме по един­с­т­ве­ния неп­ро­у­чен кори­дор, кой­то свър­ш­ва­ше пред голя­ма, дебе­ла, бро­ни­ра­на вра­та с диги­тал­на ключалка.
— Ето и пол­за от кода, кой­то въз­ста­но­вих. — Ли се наве­де и въве­де изре­че­ни­е­то в клю­чал­ка­та. Явно кода беше пра­вил­ния, защо­то вра­та­та започ­на да се отва­ря на момента.
Мини на 139.

— 7 778 742 049, чети­ри­де­сет и деве­то­то чис­ло на Фибо­на­чи. – отго­во­рих, след крат­ко замис­ля­не. – Не беше тол­ко­ва труд­но, кол­ко­то очаквах.
— Програ­ми­ран съм да пазя, но аз изби­рам загад­ка­та от зало­же­на­та база дан­ни. Гор­дея се със спо­соб­ност­та си да обра­бот­вам инфор­ма­ция и да пре­це­ням. Вни­ма­вай, на стан­ци­я­та има още три пази­те­ля, все­ки от тях е по-гаден от мен.
— Мер­си за предуп­реж­де­ни­е­то, ще го имам пред­вид. – мах­нах на учти­вия Пази­тел за довиж­да­не и изля­зох от ВР. Джо­на­тан вече се бе при­гот­вил за стрел­ба и оглеж­да­ше поме­ще­ни­е­то зад вратата.
Дейс­т­ви­е­то отно­во се поема от Джо­на­тан Грифин.
Мини на 139.

Мей Ли уме­ло настиг­на сво­бод­но носе­ща­та се в кос­мо­са цивил­на совал­ка. Оби­ко­лих­ме я още вед­нъж – за жалост не се виж­да­ше нищо през про­зор­ци­те. Пар­че­та от взри­ве­ния шлюз бяха зака­че­ни за нейния.
— Скач­ва­не­то е мал­ко нещо проб­лем­но – под­хвър­ли ми Ли. – Ще тряб­ва да похо­ди­те в кос­мо­са, за да стиг­не­те до цел­та, лей­те­нант. Сигу­рен ли сте, че не иска­те просто да я гръмнем?
— Сигу­рен съм, млад­ши лей­те­нант. Но няма да хода в кос­мо­са. Не напраз­но поис­ках десан­т­на совал­ка. Искам да се зале­пи­те за цел­та. Вли­за­не­то оста­ве­те на теж­ка­та кавалерия.
Усе­щах я, как ? се иска да ми отго­во­ри, но не може­ше да си го позво­ли, пред под­чи­не­ни­те ни. Аз изпол­з­вах вре­ме­то да мина през мал­ка­та вра­тич­ка в дъно­то на каби­на­та и да влез­на в десан­т­ния отсек.
— Хай­де мом­че­та! – изви­ках. Всич­ки коман­ди на всич­ки десант­чи­ци се дават с вика­не. Тра­ди­ция. – Еки­пи­рай­те се!Малко десан­т­на опе­ра­ция от кла­си­чес­ки тип!
Друж­но “Да, сър!” отго­во­ри на неза­да­де­ния ми въп­рос, а имен­но – “Гото­ви ли сте?”. Всич­ки започ­на­ха да се въо­ръ­жа­ват, аз вклю­чи­тел­но. Усе­тих раз­тър­с­ва­не­то, кога­то два­та съда се зале­пи­ха един за друг чрез маг­нит­ни­те ско­би на десан­т­на­та совалка.
— Станц, Джо­нас, вие сте пър­ви! Аки­ро, Дик­сън, вие сте след тях! Аз съм след вас, а Кейн и Хувър, ще пазят тила!
Аки­ро и Дик­сън отво­ри­ха десан­т­ния люк на и започ­на­ха да си пропра­вят път с лазер­на­та горел­ка през бро­ня­та на дру­га­та совал­ка. Отне им към пет­на­де­сет секун­ди да изре­жат цивил­но­то пар­че бро­ня и да го оста­вят да пад­не навът­ре. Самот­но­то изря­за­но пар­че метал издрън­ча в тиши­на­та, обхва­на­ла дата кора­ба – един­с­т­ве­но съв­сем леко­то жуже­не на дви­га­те­ли­те на совал­ка­та ни нару­ша­ва­ше абсо­лют­ния покой. Поч­вах да се при­тес­ня­вам, как­во ще намерим.
Ким­нах ряз­ко на Станц и той и пар­т­ньо­рът му ско­чи­ха вед­на­га в дуп­ка­та с насо­че­ни оръ­жия. Послед­ва­ха ги Дик­сън и Аки­ро, с не по-мал­ко войн­с­т­вен вид. Аз самия изва­дих основ­но­то си оръ­жие и ско­чих след тях.
Мини на 181.

Натис­нах спу­съ­ка в момен­та, в кой­то Ли ско­чи напред. Естес­т­ве­но, няма­ше как да про­пус­на от тако­ва раз­сто­я­ние, но и не беше като да нара­них осо­бе­но теж­ко създанието.
(#)(*)
Мини на 162.

КОД “А”+4
Спус­нах се вър­ху ней­ко­ри­те като ангел на отмъ­ще­ни­е­то – ост­ри­е­то ми сече­ше край­ни­ци и гла­ви и оста­вя­ше дъл­бо­ки и гроз­ни рани. Стрел­ба­та на Станц защи­та­ва­ше флан­го­ве­те ми, така че се раз­ми­нах без драс­ко­ти­на. Кол­ко­то поси­чах, тол­ко­ва и ритах – накрая се озо­вах заста­нал на вра­та­та и наблю­да­ващ, как ней­ко­ри­те се оттег­лят. От дру­гия край на кори­до­ра ми пома­ха Ли, коя­то едва се виж­да­ше зад гър­бо­ве­те на десантчиците.
Въз­дъх­нах – имах­ме съв­сем мал­ко вре­ме да се при­гот­вим, пре­ди да ни ата­ку­ват. А те щяха да се вър­нат – за крат­ко се бях­ме измък­на­ли, но това беше всич­ко – просто глът­ка въз­дух пре­ди след­ва­ща­та атака.
Мини на 138.

— Сега, като приклю­чих­ме с тунел­ния въп­рос, как пред­ла­га­те да се вмък­нем ние, сер­жант? – попи­тах Джонас.
Един от пър­ви­те уро­ци, кои­то научих, като млад­ши офи­цер бе да слу­шам мне­ни­е­то на опит­ни­те вой­ни­ци – вина­ги е греш­ка да при­емеш че като си офи­цер си по-умен. Жес­то­ка­та исти­на бе, че Джо­нас може­ше и да бъде капи­тан, ако не бе абсо­лют­на­та му лип­са на тър­пе­ние. Но умът му сече­ше и то мно­го по-доб­ре от моя.
— Виж­дам два основ­ни начи­на, сър – отвър­на ми след мал­ко той. – Можем да влез­нем с гръм и тря­сък и да се надя­ва­ме, че реак­ци­и­те му ще са твър­де бав­ни и няма да раз­стре­ля тех­нич­ка­та… — гла­сът му заглъх­на и очи­те му потър­си­ха моите…
— Не ви се стру­ва доб­рия начин, раз­би­рам – отвър­нах на погле­да му.
— Да сър. – той ким­на. – Но това е начи­на на обик­но­ве­ния десант­чик. Можем и просто да отво­рим вра­та­та и да се опи­та­ме да гово­рим с него. Може пък да се пре­да­де. А може и да има при­чи­на да дър­жи маце­то под прицел.
Замис­лих се – един­с­т­ве­ния друг вари­ант, за кой­то се сещах бе да пра­тя Ли да го отстре­ля през туне­ла. Но това бе също тол­ко­ва рис­ко­ва­но, кол­ко­то нахлу­ва­не­то с гръм и тря­сък – пре­ди да стре­ля спът­ни­ца­та ми тряб­ва­ше да сва­ли решет­ка­та, а това няма­ше как да ста­не безшумно.
— Можем и пър­во да започ­нем пре­го­во­ри. – оба­ди се Станц. – Има­ме кон­зо­ла за вът­реш­ни­те линии. Можем да се вър­жем към нея.
И така… тряб­ва­ше да избе­ра как­во да предприемем.
Дали да нахлу­ем през вра­та­та с гръм и тря­сък – на 124.

Или да се опи­та­ме да влез­нем мир­но и тихо – на 134.

А може би Станц бе дал най-доб­рия план – на 144.

Отбе­ле­жи си, че е изми­нал 1 час.
Най-накрая бро­ни­ра­на­та вра­та се отво­ри. Ли ме чака­ше от дру­га­та ? стра­на с неиз­мен­на­та си усмив­ка. Изръм­жах през зъби в стил: “Как­во те заба­ви тол­ко­ва?” и ? мах­нах да ме послед­ва. Чак усе­щах, как усмив­ка­та ? е от ухо до ухо – обо­жа­ва­ше да ми лази по нервите.
Кори­до­рът напра­ви още два рез­ки завоя, пре­ди да ни изве­де до вра­та­та на капи­тан­с­ка­та каю­та. Вед­на­га се виж­да­ше, че беше здра­во залос­те­на. Ако можем да опре­де­лим зава­ря­не­то ? към сте­на­та, като залостване.
— И сега? – полю­бо­пит­с­тва Ли.
— Сега, нами­ра­ме начин да влез­нем. – отвърнах.
— С оръдие?
— С хит­рост, може би…
Можех да опи­там да я отво­ря с мина, ако си носех така­ва ( на 125)
Ако не раз­по­ла­гах с нито едно от тези оръ­жия, щеше да се нало­жи да потър­ся няка­къв друг начин да отво­ря вра­та­та ( на 47)

КОД “А”+18, КОД “З”+2
Не знам как да опи­ша послед­ва­ли сблъ­сък. Най-лес­но би било просто да кажа, че сякаш самия Ад отво­ри вра­ти­те си и заси­па стан­ци­я­та с огън и метал­ни игли. Ней­ко­ри­те настъп­ва­ха и пада­ха под точ­ния огън на гру­па­та ни. Едва един успя да се про­мък­не през сте­на­та от изстре­ли и достиг­на до мен, само за да бъде раз­се­чен на две от под­ла­кет­но­то ми острие.
Накрая от към моя­та стра­на на кори­до­ра няма­ше нито един жив Ней­кор. За смет­ка на това самия аз бях оста­нал поч­ти пра­зен от към енер­гия и муниции.
(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)
Мини на 58.

Ако си в лек ска­фан­дър – мини на 157.
Ако ли не – попа­даш на 197.

КОД “А”+6
До някъ­де изне­над­ва­що за мен самия, обстре­лът ни успя да изтлас­ка ней­ко­ри­те извън ста­я­та, давай­ки ни въз­мож­ност да ги послед­ва­ме и да про­дъл­жим да ги засип­ва­ме с изстре­ли. Мал­ко след това, ней­ко­ри­те го уда­ри­ха на бяг. Не си пра­вех илю­зии – зна­ех, че ще се вър­нат след мал­ко. Но имах­ме вре­ме да си поемем глът­ка въз­дух. От дру­гия край на кори­до­ра ми пома­ха Ли, коя­то едва се виж­да­ше зад гър­бо­ве­те на десантчиците.
Усмих­нах ? се кри­во си най-накрая съб­рах­ме сили­те си. Сега вече можех­ме да дадем един хубав урок на гадинките!
Мини на 138.

Избрах кода, кой­то ми вдъх­ва­ше най-мно­го дове­рие и го акти­ви­рах. От чис­то любо­пит­с­тво се вър­нах в гра­фич­на­та сре­да, за да видя, как­ва ани­ма­ция ще акти­ви­ра кода. Ока­за се доста весела.
От небе­то се пока­за ръка дър­жа­ща огро­мен дър­вен чук, кой­то се сто­ва­ри вър­ху ста­ту­я­та и я раз­би на пар­че­та. Мал­ко след това вир­ту­ал­на­та симу­ла­ция око­ло мен се раз­пад­на и отно­во се озо­вах в реал­ния свят. Джо­на­тан вече се бе при­гот­вил за стрел­ба и оглеж­да­ше поме­ще­ни­е­то зад вратата.
Дейс­т­ви­е­то отно­во се поема от Джо­на­тан Грифин.
Мини на 139.

Не успях да прикрия усмив­ка­та си, като видях как от вхо­да на сер­виз­на­та шах­та се пода­ва дуло­то на пис­то­ле­та на Ли. И как само стот­на от секун­да­та по-къс­но капи­та­на пад­на мър­тъв с въз­мож­но най-учу­де­но­то изра­же­ние, кое­то съм виждал.
Ли се измък­на от шах­та­та и стъ­пи на земя­та. После заговори.
— Не вяр­вам да мис­ле­ше сери­оз­но да го след­ваш, нали? Запо­ве­ди­те на Комо­рин са абсолютни.
— Не съм го и обмис­лял дори. – отвър­нах. – Просто блъ­фи­рах, дока­то си свър­шиш работата.
Хора­та ми се раз­пръс­на­ха из зала­та и започ­на­ха да я пре­тър­с­ват за раз­лич­ни неща, дока­то аз се насо­чих към тех­нич­ка­та, коя­то бе ско­чи­ла на кра­ка и заела стой­ка “мир­но”. Вре­ме беше за някои отговори…
Мини на 170.

— Щом насто­я­ваш – отвър­нах. – Взри­ви я.
— С най-голя­мо удо­вол­с­т­вие. – Ли вклю­чи при­цел­ния меха­ни­зъм и започ­на да обстрел­ва совал­ка­та с мал­ко­то лазер­но оръ­дие на кора­ба си. Не мина мно­го вре­ме, пре­ди лазер­ния лъч най-накрая да про­бие до дви­га­те­ля и да го взри­ви. Едно мал­ко къл­бо от газо­ве и остан­ки бе всич­ко, кое­то напом­ня­ше за сре­ща­та ни със совалката.
Ли бър­зо про­ме­ни тра­ек­то­ри­я­та ни и се насо­чи към стан­ци­я­та. Нямах­ме вре­ме за губене.
Отбе­ле­жи си, че е минал един час.
Мини на 101.

В момен­та, в кой­то Ли се хвър­ли напред, пръс­тът ми натис­на спу­съ­ка. Кра­ка­та бяха срав­ни­тел­но лес­на мише­на, взе­май­ки пред­вид, че се нами­рах на има-няма два мет­ра от тях.
Как­во оръ­жие изпол­з­ва Джонатан?
Ако е маг­нит­на­та кара­би­на “Болт” – мини на 132.
Ако пък е маг­нит­ния пис­то­лет МГ1 “Сю” – мини на 143.
Ако е вся­ко дру­го, напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 142.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 152.

КОД “А”+3
Хвър­лих се вър­ху ней­ко­ри­те, раз­чи­тай­ки на Станц да пред­паз­ва флан­го­ве­те и гър­ба ми. Сечах като побър­кан, ритах и хвър­лях, дока­то не избу­тах пове­че на маса, откол­ко­то на ожес­то­че­ност ней­ко­ри­те извън ста­я­та. Усе­ти­ли, че попа­дат в кле­щи, дреб­ни­те гадин­ки се оттег­ли­ха назад по кори­до­ра, от кой­то бяха дошли. От дру­гия край на кори­до­ра ми пома­ха Ли, коя­то едва се виж­да­ше зад гър­бо­ве­те на десантчиците.
Въз­дъх­нах – имах­ме съв­сем мал­ко вре­ме да се при­гот­вим, пре­ди да ни ата­ку­ват. А те щяха да се вър­нат – за крат­ко се бях­ме измък­на­ли, но това беше всич­ко – просто глът­ка въз­дух пре­ди след­ва­ща­та атака.
Джо­на­тан пона­ся 4 пъти по 10+1зар (13) щети.
Мини на 138.

— Вли­за­ме с гръм и тря­сък. – отвър­нах. – Дирек­тен под­ход, но този не е бил десант­чик. Няма да го очаква.
— Сър, сигу­рен ли сте? – попи­та ме Джонас.
— Да. Напъл­но. – отвър­нах. – Станц, под­гот­ви се да взри­виш вра­та­та. Джо­нас, вик­ни Дик­сън с нас за огне­ва под­кре­па, а Вение да оста­не тук и да сле­ди как­во става.
За по-мал­ко от 5 мину­ти три­ма­та десант­чи­ци се бях­ме наре­ди­ли в кори­до­ра пред вра­та­та. Станц зала­га­ше взри­во­ве­те, кои­то вина­ги носе­ше със себе си, а аз, Джо­нас и Дик­сън чаках­ме с гото­ви за стрел­ба оръ­жия. Бях изчис­лил, че тех­нич­ка­та ще е скри­та от кон­зо­ла­та и сле­до­ва­тел­но няма да бъде пора­зе­на от наша­та стрел­ба, за това всич­ки се бях­ме въо­ръ­жи­ли с въз­мож­но най-ско­рос­т­рел­ни­те си оръ­жия – вре­ме бе за сери­оз­на ата­ка по десан­тен маниер.
Станц ким­на и зае мяс­то­то си зад мен. После тихо отброи до три и взри­ви вра­та­та. Екс­пло­зи­я­та на прак­ти­ка не се чу – К8, кой­то бе заме­нил всич­ки дру­ги видо­ве плас­тич­ни екс­пло­зи­ви през послед­но­то сто­ле­тие бе поч­ти без­шу­мен, лесен за насоч­ва­не и с енер­гия да про­бие бро­ня­та на десан­тен край­цер, ако е в доста­тъч­но количество.Вратата няма­ше ника­къв шанс – взри­вът на прак­ти­ка я сма­ли с някол­ко сан­ти­мет­ра от вся­ка стра­на. Още щом започ­на да пада се хвър­лих вър­ху нея, отва­ряй­ки поле за стрел­ба на оста­на­ли­те. След това всич­ко се пре­вър­на в дъжд от изстрели…
Мини на 153.

— Зна­ех си, че ще се стиг­не до тук. – про­мър­мо­рих, дока­то отка­чах мина­та от мяс­то­то ? на скафандъра.
— Мина? – Мей Ли ме изгле­да странно.
— Аха. – вър­тях мина­та в ръце­те си.
— Носиш си мина на мисия в кос­ми­чес­ка стан­ция? – тя про­дъл­жи да ме гле­да втренчено.
— Ами да. Как­во има?
— Не мис­лиш ли… — започ­на тя, пре­ди да мах­не с ръка и да въз­дъх­не дъл­бо­ко. – Десант­чи­ци ще.
Гле­дах оръ­жи­е­то в ръце­те си. Не беше напра­ве­но за отва­ря­не на зава­ре­ни вра­ти. Иде­я­та му бе да се поста­ви на даде­но мяс­то, да се нагла­си акти­ва­ци­он­ния алго­ри­тъм и да се заре­же – про­тив­ни­ка тряб­ва­ше да я настъ­пи, да мине покрай нея, да я намок­ри и още цял куп въз­мож­ни дейс­т­вия, за да я акти­ви­ра. Поглед­нах Ли.
— Слу­чай­но да можеш да я препрог­ра­ми­раш? – попитах
— Опре­де­ле­но не! Ако се опи­там да я кор­мя ще гръм­не! – отвър­на ми ряз­ко тя. – Твоя идея, твой начин. Аз само ще гле­дам. От безо­пас­но разстояние…
Събе­ри оцен­ки­те си за Инже­нер и Прак­тик и при­ба­ви към тях 1 зар.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 165.Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 185.

Ней­ко­ри­те се коле­ба­е­ха да ни послед­ват през дуп­ка­та. А аз не исках да ги чака­ме под нея – бях­ме твър­де уяз­ви­ми. Бър­зо отво­рих една от вра­ти­те в кори­до­ра и с удо­вол­с­т­вие видях сер­виз­но поме­ще­ние. Въз­мож­но най-бър­зо се вмък­нах­ме в него и заех­ме пози­ции зад раз­лич­ни­те сандъци.
Мал­ко след това ней­ко­ри­те започ­на­ха да нахлу­ват и открих­ме огън.
Дока­то не бъде упо­ме­на­то в тек­с­та, Джо­на­тан и Мей Ли полу­ча­ват бонус от +3 Бро­ня. Мини на 58.

Не загу­бих секун­да в мис­ле­не и това ми даде въз­мож­ност­та да стре­лям пръв. Изстре­ли­те ми пора­зи­ха сто­я­щия в непос­ред­с­тве­на бли­зост до мен Хувър. Естес­т­ве­но, вед­на­га послед­ва отве­тен огън, но аз вече се бяг задви­жил, избут­вай­ки Ли зад себе си. Не можех да стоя тук повече.
(!)(#)(#)(*)
Мини на 147.

КОД “А”+2
Обстре­лът ми бе абсо­лют­но недос­та­тъ­чен за цели­те ми – ней­ко­ри­те само нахлу­ва­ха все пове­че и пове­че в ста­я­та. Нямах осо­бе­но голям избор, освен да ги раз­ка­рам на маса, така че при­гот­вих хлад­но­то си оръ­жие и се спус­нах към тях.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 16 или пове­че – мини на 113.
Ако резул­та­тът е 11, 12, 13, 14 или 15 – мини на 123.
Ако резул­та­тът е 10 или по-мал­ко – мини на 133.

Избрах кода, кой­то ми вдъх­ва­ше най-мно­го дове­рие и го акти­ви­рах. От чис­то любо­пит­с­тво се вър­нах в гра­фич­на­та сре­да, за да видя, как­ва ани­ма­ция ще акти­ви­ра кода. За жалост се ока­за, че не съм успя­ла да под­бе­ра пра­вил­ния код – от небе­то вър­ху ми се сто­ва­ри мъл­ния. Ефек­тът ? оба­че бе по-неп­ри­я­тен, от този на про­то­ти­па ? в реал­ност­та. Цен­т­ро­ве­те за осе­за­ние в мозъ­ка ми бяха пре­то­ва­ре­ни до кра­ен пре­дел – можех да напра­вя само едно нещо в отго­вор и то беше да пищя с пъл­но гърло.
Тех­ни­чес­ки, часов­ни­кът ми посоч­ва­ше, че са мина­ли не пове­че от две-три секун­ди, но на мен ми се сто­ри като цял час, ако не и пове­че. Стро­по­лих се на ръце и коле­не вър­ху сту­де­ни­те пло­чи на покри­ва на кула­та. Пази­те­ля ме гле­да­ше без­мъл­в­но, после отрони:
— Не пра­ви пове­че така. Ще се убиеш.
Изръм­жах нещо нечленоразделно.
Мей Ли губи 6 точ­ки Разум.
Можеш да опи­таш отно­во да хак­неш пази­те­ля — на 89.
Можеш и просто да се отка­жеш от цяла­та исто­рия – на 187.

Ръка­та ми ряз­ко се спус­на към кобу­ра на кръс­та ми. С пери­фер­но­то си зре­ние забе­ля­зах, че всич­ки се раз­движ­ват в син­х­рон с мен. А пра­во пред мен капи­та­нът явно бе решил да ме взе­ме със себе си, защо­то насоч­ва­ше пис­то­ле­та си към мен. Въп­ро­сът бе, кой щеше да е по-бърз – аз или той?
Напра­ви про­вер­ка за Стрел­ба. Не можеш да пол­з­ваш бону­си­те си от ска­фан­дъ­ра за тази проверка.
Ако резул­та­тът е 8 или пове­че – мини на 160.
Ако резул­та­тът е 7 или по-мал­ко – мини на 150.

Ето и пър­ва­та ти въз­мож­ност да видиш неща­та през очи­те на Мей Ли. И да поиг­ра­еш с нея, макар и за малко.
— Опи­тай да я хак­неш. – отвър­на ми Джо­на­тан и отиде в десан­т­но­то отде­ле­ние, най-веро­ят­но да про­ве­ри, дали всич­ки­те му хора са гото­ви за евен­ту­ал­но напус­ка­не по спеш­ност на совал­ка­та. Въз­дъх­нах и започ­нах да про­ве­ря­вам мре­жа­та на стан­ци­я­та за отво­ре­ни връзки.
За момент ми хрум­на една дру­га идея – всъщ­ност не ми тряб­ва­ха прокле­ти­те кодо­ве, тряб­ва­ше ми да вка­рам девет души в сама­та стан­ция. Можех просто да се опи­там да хак­на при­цел­ва­щия меха­ни­зъм, а не сама­та сис­те­ма за сигур­ност. Не, че Джо­на­тан щеше да одоб­ри де. Той мра­зе­ше екс­пе­ри­мен­ти­те. И все пак…
Може би тряб­ва­ше да проб­вам, въп­ре­ки неиз­беж­но­то нео­доб­ре­ние на Джо­на­тан? ( на 151) Или да се при­дър­жам към пла­на като добро моми­че? ( на 161)

Авто­ма­тич­на­та кара­би­на “Болт” не е основ­но­то оръ­жие на десан­т­ни­те кор­пу­си без при­чи­на. В момен­та, в кой­то Ли залег­на пръс­тът ми натис­на спу­съ­ка, обсип­вай­ки цяла­та лява стра­на на съз­да­ни­е­то с десет мили­мет­ро­ви сто­ма­не­ни пар­че­та заос­т­рен метал, откъс­вай­ки два от осем­те му кра­ка от само­то тяло.
Нама­ли щети­те нана­ся­ни от Баси­лис­ка с 6 точки.
(#)(*)
Мини на 162.

КОД “А”+3
Хвър­лих се вър­ху ней­ко­ри­те, раз­чи­тай­ки на Станц да пред­паз­ва флан­го­ве­те и гър­ба ми. Сечах като побър­кан, ритах и хвър­лях, дока­то не избу­тах пове­че на маса, откол­ко­то на ожес­то­че­ност ней­ко­ри­те извън ста­я­та. Усе­ти­ли, че попа­дат в кле­щи, дреб­ни­те гадин­ки се оттег­ли­ха назад по кори­до­ра, от кой­то бяха дошли. Но пла­тих солид­на цена за успе­ха си – целия ми нагръд­ник носе­ше беле­зи от нок­ти­те им, а бро­ня­та ми бе на път да се раз­пад­не на пар­че­та. От дру­гия край на кори­до­ра ми пома­ха Ли, коя­то едва се виж­да­ше зад гър­бо­ве­те на десантчиците.
Въз­дъх­нах – имах­ме съв­сем мал­ко вре­ме да се при­гот­вим, пре­ди да ни ата­ку­ват. А те щяха да се вър­нат – за крат­ко се бях­ме измък­на­ли, но това беше всич­ко – просто глът­ка въз­дух пре­ди след­ва­ща­та атака.
Джо­на­тан пона­ся 7 пъти по 10+1зар (13) щети.
Мини на 138.

— Вли­за­ме тихо и крот­ко и се опит­ва­ме да гово­рим с него. Ако не иска – уби­ва­ме го. – видях, как Джо­нас кима одоб­ри­тел­но на избо­рът ми. Жал­ко, че не бях­ме в холо-филм – тога­ва щях да знам, че съм избрал пра­вил­но­то дейс­т­вие. Замис­лих се за секун­да и доба­вих: — Взе­ма­ме Дик­сън с нас, а Вение да се заклю­чи тук – той ще бъде наши­те очи и уши.
За по-мал­ко от три мину­ти всич­ко бе гото­во – Десантчци­те бях­ме заели пози­ции пред вра­та­та на мос­ти­ка, а Вение бе заклю­чен в наблю­да­тел­на­та зала, Ли също бе на мяс­то­то си. Иде­я­та ми бе доб­ра, но вра­та­та бе заклю­че­на. Изръм­жах от яд, че не се бях досе­тил за това.
Ако КОД “Г”=1 мини на 164.
Ако КОД “А”=1 мини на 184.
Ако не изпъл­ня­ваш нито едно от гор­ни­те усло­вия – мини на 204.

Плаз­ме­ни­те заря­ди се заби­ха в нагръд­ни­ка ми, пре­ди да оспея да осво­бо­дя оръ­жи­е­то си. Сега бях сво­бо­ден и имах после­ден шанс да приклю­ча всич­ко това бързо…
Напра­ви про­вер­ка за Физи­ка и про­вер­ка за Ръко­па­шен бой и събе­ри резул­та­та им.
Ако полу­чиш 15 или пове­че – мини на 145.
Ако полу­чиш 14 или по-мал­ко – мини на 195.

КОД “А”+14, КОД “З”+2
Обси­пах­ме про­тив­ни­ци­те си с всич­ко в арсе­на­ла си, но не бе доста­тъч­но – някол­ко от тях се доб­ра­ха до нас и се завър­за ожес­то­чен ръко­па­шен бой. Пося­кох напад­на­ли­те ме (не без да ме пона­дуп­чат), после се раз­пра­вих и с ней­ко­ра нахвър­лил се на Ли. Станц изоб­що не изпол­з­ва под­ла­кет­но­то си ост­рие – той просто ги хва­ща­ше и пре­кър­ш­ва­ше гръб­на­ци­те им. Накрая от моя­та стра­на на кори­до­ра не бе оста­нал нито един жив нейкор.
Израз­ход­ваш 10 броя аму­ни­ции. Енер­ги­я­та в момен­та не те инте­ре­су­ва. Мей Ли пона­ся 2 пъти по 10+1зар (13) щети. Джо­на­тан пона­ся 6 пъти 10+1зар (13) щети. Ако и два­ма­та все още са живи – мини на 58.

Натис­нах спу­съ­ка мал­ко пре­ди бив­ши­те си под­чи­не­ни, но все пак това ми даде пре­дим­с­т­во­то на пър­вия изстрел, кой­то ком­би­ни­рах с пре­мес­т­ва­не пред Мей Ли. Ата­ка­та ми пора­зи Хувър в гръд­на­та бро­ня, съв­сем леко раз­сей­вай­ки го, но доста­тъч­но, за да го нака­ра да про­пус­не. Не можех да стоя тук повече!
(!)(#)(*)
Мини на 147.

Презареждане.
Можеш да си сме­ниш оръ­жи­е­то, Също така можеш да взе­меш “наза­ем” 12 броя аму­ни­ции за маг­нит­но оръ­жие. Ако си въо­ръ­жен с лазер­на­та кара­би­на “Матил­да” си длъ­жен да я сме­ниш с дру­го оръ­жие – пора­ди бав­на­та си стрел­ба тя е абсо­лют­но без­по­лез­на в тази битка.
Зна­ех прекрас­но, че няма­ме мно­го вре­ме. Проб­ле­мът ми бе, че съм под­це­нил про­тив­ни­ци­те ни – вмес­то да скочт сре­щу нас фрон­тал­но, те ни при­ло­жи­ха съща­та так­ти­ка, коя­то ние на тях – явно бяха наме­ри­ли начин да ни заоби­ко­лят и сега ни ата­ку­ва­ха и от две­те стра­ни. Оттег­лих­ме се в наблю­да­тел­на­та зала – поне така щяха да ни ска­чат само от едно мяс­то. И се почна.
Мини на 148.

Вра­та­та тихо започ­на да се отва­ря, раз­кри­вай­ки пред погле­да ми гигант­с­ко поме­ще­ние, нети­пич­но за стан­ция от такъв клас. Сен­зо­ри­те на ска­фан­дъ­ра ми пред­по­ла­га­ха, че е дъл­го поне седем­де­сет мет­ра и висо­ко пове­че бли­зо десет – обхва­щай­ки всич­ки нива на стан­ци­я­та. Със съв­сем леко закъс­не­ние, след отва­ря­не­то на вра­та­та освет­ле­ни­е­то се включи.
Осъз­нах, защо поме­ще­ни­е­то е тол­ко­ва голя­мо – беше скрит хан­гар. При това с напъл­но въо­ръ­жен боен катер в него.
— За как­во им е цял катер, при това щур­мо­ви? – Ли пристъ­пи вни­ма­тел­но в поме­ще­ни­е­то. – Изглеж­да чис­то нов, но… този тип не се про­из­веж­да в послед­ни­те пет­де­сет годи­ни. Щур­мо­ви­те кате­ри се дока­за­ха като нее­фек­тив­но оръжие.
— Даже не зна­ех, че е има­ло такъв клас. – отвър­нах ?. – Може да е за защи­та на станцията…
— Не, тога­ва щеше да е от нови­те пат­рул­ни кате­ри. – ази­ат­ка­та се прибли­жи до кор­пу­са и започ­на да кра­чи покрай него. – Щур­мо­вия катер е логи­чес­ки издър­жа­на кон­цеп­ция – най-нис­кия клас боен кораб, на кой­то можеш да сло­жиш тръ­ба за маг­нит­но уско­ре­ние на тор­пе­да, но…
— Но? – послед­вах я – Какъв е проб­ле­мът? Маг­нит­но­то тор­пе­до е прекрас­но оръжие.
— За бой сре­щу кора­би от висок клас – да. За бой меж­ду кате­ри – не. А и маса­та… — Ли ме поглед­на с типич­на­та си кри­ва усмив­ка и попи­та – Отна­сям се, а тряб­ва да изне­са лек­ция, нали?
— Аха! – усмих­нах ? се в отговор.
Мини на 149.

— Бих могъл да ви отме­ня в пазе­не­то на жена­та. – отвър­нах с въз­мож­но най-поква­ре­ния си глас. Естес­т­ве­но това беше греш­ка. Но мис­ля, че Станц схва­на, че сега е момен­та за стрел­ба. Не успях да просле­дя, кога ръка­та му изва­ди пис­то­ле­та и натис­на спу­съ­ка. И как само стот­на от секун­да­та по-къс­но капи­та­на пад­на мър­тъв с въз­мож­но най-учу­де­но­то изра­же­ние, кое­то съм виж­дал. И съв­сем мал­ка дуп­ка от маг­нит­на игла меж­ду очите.
Станц прибра пис­то­ле­та си и ме погледна:
— Не вяр­вам да мис­лех­те сери­оз­но да го след­ва­те, нали лей­те­нант? Запо­ве­ди­те на Комо­рин са абсолютни.
— Не съм го и обмис­лял дори. – отвър­нах. – Просто блъ­фи­рах, с надеж­да­та да измък­на мал­ко информация.
— От лудо куче инфор­ма­ция не може да се измък­не, сър – отвър­на ми той.
Хора­та ми се раз­пръс­на­ха из зала­та и започ­на­ха да я пре­тър­с­ват за раз­лич­ни неща, дока­то аз се насо­чих към тех­нич­ка­та, коя­то бе ско­чи­ла на кра­ка и заела стой­ка “мир­но”. Вре­ме беше за някои отговори…
Мини на 170.

— Зама­я­вай ком­пю­тъ­ра още мал­ко вре­ме. – отвър­нах ?. – После спус­каш ряз­ко совал­ка­та във въз­мож­но най-забу­та­на­та точ­ка и си про­би­ва­ме път навътре.
— Лей­те­нант, това ще уни­що­жи совал­ка­та! – въз­клик­на Вение.
— Да. Но ако решим да си тръг­ва­ме от тук ще изпол­з­ва­ме спа­си­тел­ни­те ? кап­су­ли, бъди спокоен.
— Мога да ти дам пет мину­ти. После ще ста­не напе­че­но. Под­гот­ви мом­че­та­та си – отвър­на ми Ли.
— И ти се под­гот­ви. – поглед­нах я. – Сло­жи си скафандъра.
— Да, да, да. – мах­на с ръка тя. – Сега, сър, ще ви помо­ля да ме оста­ви­те да се зани­мая с ком­пют­ри и изчисления.
Ким­нах и отидох да про­ве­ря вой­ни­ци­те си. Но едва що бях обяс­нил, как­во ни чака, кога­то алар­ми­те на совал­ка­та запи­щя­ха – обстрел­ва­ха ни!
Мини на 32.

Да про­пус­неш мише­на от два мет­ра се смя­та­ше за позор­но сред десант­чи­ци­те. А аз все още си бях десант­чик. Ата­ка­та ми откъс­на един от кра­ка­та на пая­ка, оста­вяй­ки голя­ма, кър­вя­ща рана.
Нама­ли щети­те нана­ся­ни от баси­лис­ка с 3.
(#)(*)
Мини на 162.

Маг­нит­ния пис­то­лет “Сю” не е от пред­по­чи­та­ни­те оръ­жия на десант­чи­ци­те, пора­ди мал­ко­то си коли­чес­т­во муни­ции. За смет­ка на това, “Сю” ком­пен­си­ра това с огром­на пора­зя­ва­ща сила. Имах вре­ме едва за някол­ко изстре­ла. Пър­вия отне­се един крак, но отка­та на пис­то­ле­та пра­ве­ше оста­на­ли­те труд­но начинание…
Нама­ли щети­те нана­ся­ни от Баси­лис­ка с 3 точ­ки и напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 154.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 152.

— Вклю­чи ме към вът­реш­ния канал – реших най-накрая. Станц ким­на и започ­на да наби­ра коман­ди­те. Обър­нах се към Джо­нас – Вик­ни Вение и Дик­сън при нас. Няма сми­съл да пазят цилиндъра.
След мал­ко Станц ми ким­на – бях свър­зан към вът­реш­на­та кому­ни­ка­ци­он­на сис­те­ма. Въз­дъх­нах дъл­бо­ко. Как тряб­ва­ше да започ­на? Дали тряб­ва­ше да започ­на с изтък­ва­не на запо­ве­ди­те ми идва­щи дирек­т­но от адми­ра­ла ( на 174) или за сега не бива­ше да ги раз­кри­вам ( на 194)?

Опи­тът ми си каза дума­та отно­во. За секун­да чак съжа­лих два­ма­та десан­т­ни­ци – няма­ха шанс от само­то нача­ло. Дори общо има­ха двой­но по-мал­ко боен опит от мен, да не спо­ме­на­ва­ме и чети­ри­те ужас­ни годи­ни в Ака­де­ми­я­та на Марс.
Преско­чих Хувър и се спус­нах към Кейн, при­веж­дай­ки се въз­мож­но най-нис­ко. Поред­на­та доза плаз­ме­ни изстре­ли мина над мен, дока­то се заби­вах в про­тив­ни­ка си. Послед­ва нещо, кое­то може да се опи­ше само като под­хвър­ля­не – изпра­вих се ряз­ко, хва­нал десан­т­ни­ка и го изстре­лях към тава­на, отдръп­вай­ки се в същия миг и оста­вяй­ки го да се сто­ва­ри теж­ко на земя­та. После го изри­тах, запра­щай­ки го обрат­но до стената.
Всич­ко това няма­ше за цел да го нара­ни, а да го замае. Стъп­ка напред и ост­ри­е­то ми потъ­на в нагръд­ни­ка му. Очи­те му се раз­ши­ри­ха, а на уст­ни­те му се изви откро­ве­но отка­че­на усмив­ка. Послед­ни­те му думи бяха също тол­ко­ва безумни:
— Пак ще се срещ­нем, Гри­фин. Скоро!
Блъс­нах тру­па му на земя­та и се намръ­щих – не очак­вах таки­ва луди брът­ве­жи от него.
Про­дъл­жа­ваш на запи­са­ния побе­ден епизод.

Бях над­це­нил сили­те ни. Ней­ко­ри­те пре­ми­на­ха през реха­вия ни обстрел, като през роса и се нахвър­ли­ха вър­ху ни. Борих се с всич­ки сили, но в край­на смет­ка ост­ри­те им нок­ти про­би­ха бро­ня­та ми и започ­на­ха да ме раз­къс­ват. И всич­ко ста­на черно…
КРАЙ

КОД “И”=10
Про­то­ко­лът на десан­т­ни­те час­ти е мно­го ясен за ситу­а­ции като моя­та – отстъп­ле­ни­е­то се извър­ш­ва с лице към вра­га, обстре­ла не се спи­ра и за секун­да, десан­т­ни­ка зала­га не на манев­ре­ност, а на сил­но­то си защит­но въо­ръ­же­ние, кое­то да го пред­па­зи от про­тив­ни­ко­вия огън. Десан­т­ни­те кор­пу­си не бяха извес­т­ни с бър­зи­на­та, а с устой­чи­вост­та си.
Въп­ро­сът на къде да се оттег­ля все още бе на дне­вен ред. Можех просто да се прикрия зад близ­кия ъгъл ( 217) или да се оттег­ля чак до бро­ни­ра­на­та вра­та ( 227)

Ней­ко­ри­те нали­та­ха към нас с оче­вид­на­та идея да ни пре­вър­нат в закус­ка­та си. Естес­т­ве­но, мои­те пла­но­ве бяха други.
Ако имах гра­на­ти на раз­по­ло­же­ние, сега бе оче­вид­ния момент да ги изпол­з­вам ( на 156.). А след гра­на­ти­те ми оста­ва­ше само доб­ра­та ста­ра стрелба.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 15 или пове­че – мини на 158.
Ако резул­та­тът е 11, 12, 13 или 14 – мини на 163.
Ако резул­та­тът е 10 или по-мал­ко – мини на 166.

Как­то зна­еш, Импе­ри­у­мът дър­жи на въо­ръ­же­ние някол­ко кла­са кора­би, като кол­ко­то по-висок е номе­рът – тол­ко­ва по-голям и теж­ко­въ­о­ръ­жен е кора­бът. Тех­ни­чес­ки, раз­де­ле­ни­е­то е по тонаж, но най-общо:
Клас І са мал­ки­те кос­ми­чес­ки кора­би – изтре­би­те­ли, сон­ди и подоб­ни. Пре­дим­но едно­мес­т­ни, някол­ко спе­ци­ал­ни вида с по-голям тонаж, но се отли­ча­ват с едно – бър­зи­на, манев­ре­ност и невъз­мож­ност за под-прост­ран­с­т­вен скок. Тук вли­зат и леки­те совалки.
Клас ІІ са всич­ки совал­ки. Гру­бо каза­но са три пъти по-теж­ки от пове­че­то изтре­би­те­ли и имат наис­ти­на нео­бят­но коли­чес­т­во фун­к­ции. Някои могат да извър­шат самос­то­я­те­лен скок, дру­ги – не. Еки­па­жът е от един до три­ма, това­ро­по­дем­ност­та сти­га до десет­ки тонове.
Клас ІІІ са раз­лич­ни­те кора­би със сре­ден тонаж (око­ло три пъти по-голям от този на кора­би­те от пре­диш­ния клас) – кате­ри­те, теж­ки­те десан­т­ни совал­ки, истин­с­ки­те тран­с­пор­т­ни совал­ки, спо­соб­ни да пре­не­сат цял взвод пехо­та с цяло­то им въо­ръ­же­ние и теж­ки маши­ни. Кора­бът пред нас е клас ІІІ – спо­ред някои ни риба, ни рак, но прекра­сен за бор­ба с кора­би от по-нисък клас, макар да нямат доста­тъч­на ско­рост, за да се спра­вят доб­ре с по-теж­ки­те кораби.
Клас ІV са пър­вия клас бой­ни кора­би. Все­ки кораб, кой­то може да пре­на­ся сам една ескад­ри­ла кора­би Клас І е тук. Основ­на отли­чи­тел­на чер­та – огром­но въо­ръ­же­ние, бро­ня, еки­паж. Тона­жът им вари­ра в огром­ни гра­ни­ци, еки­па­жът може да е вся­къ­де меж­ду сто и три хиля­ди души.
Клас V и след­ва­щи­те го са край­це­ри­те – гръб­на­кът на фло­та. Дори и най-мал­кия пат­ру­лен край­цер може да изяде с пар­ца­ли­те все­ки кораб Клас ІV. Не са осо­бе­но бър­зи, но и могат да поне­сат огром­ни пора­же­ния, пре­ди да рух­нат. Някои носят цели ескад­ри­ли кате­ри в себе си.
Освен това кора­би­те се делят пре­дим­но на някол­ко вида – разуз­на­ва­тел­ни, пат­рул­ни, щур­мо­ви и десан­т­ни. Пър­ви­те два вида ряд­ко се сре­щат в кла­со­ве­те след трети.
Сега, пред нас стои щур­мо­ви катер. Нищо стран­но на пръв поглед, освен фак­та, че “щур­мо­ви” е вид кора­би, кой­то се изпол­з­ва за ата­ка сре­щу дру­ги кора­би. Тех­ни­чес­ки, щур­мо­ви­ят кораб тряб­ва да има поне мини­ма­лен шанс за спра­вя­не с кораб от по-висок клас. Номе­рът е, че кате­ри­те не могат да се спра­вят с бой­на фрегата.
Мини на 159.

Губиш 4 точ­ки Здраве!
Закъс­нях с час­ти­ца от секун­да­та и изстре­ла на капи­та­на ме пора­зи точ­но в края на нагръд­ни­ка. Раз­ми­на ми се – не поех целия изстрел, но пак си боле­ше, мам­ка му! Сами­ят аз натис­нах спу­съ­ка в същия момент и само тре­ни­ров­ка­та ми на десант­чик ми помог­на да не пропусна…
Мини на 160.

Усмих­нах се – Джо­ни вина­ги мрън­ка­ше за едно или дру­го. Мал­ко имп­ро­ви­за­ция няма­ше да навре­ди. Или поне така си каз­вах, вли­зай­ки все по-дъл­бо­ко и по-дъл­бо­ко в програ­ма­та на защит­ни­те сис­те­ми на стан­ци­я­та. С мал­ко къс­мет щях да се спра­вя на вре­ме и няма­ше да ме усетят…
Напра­ви про­вер­ка за Инже­нер (Не забра­вя, че игра­еш с Мей Ли!)
Ако резул­та­тът е 7 или пове­че – мини на 251.
Ако резул­та­тът е 6 или по-мал­ко – мини на 281.

Не бих казал, че про­пус­нах мише­на­та, но и не уце­лих точ­но там, къде­то тряб­ва – изстре­лът ми отиде мал­ко по на дяс­но и попад­на в тяло­то на паяка.
Запи­ши си пър­вия про­тив­ник: Баси­лиск, Живот 38, Бро­ня 2(15), Щети 4зара +6 (20); Бро­ня­та на баси­лис­ка е 15, сре­щу маг­нит­ни и лазер­ни оръжия.
(#)(*)
Мини на 162.

Пла­нът ми не беше лош, но зави­се­ше от мно­го про­мен­ли­ви, но най-вече от шанса.
Напра­ви след­ни­те про­вер­ки една след друга:
Ако КОД “А”=1 – мини на 214.
Ако ли не, хвър­ли един зар. Ако оцен­ка­та ти за Стрел­ба е над 7 (можеш да пол­з­ваш усил­ва­не­то на ска­фан­дъ­ра си за цел­та) можеш да при­ба­виш +1 към резултата.
Ако резул­та­тът е 1, 2, 3 или 4 – мини на 234.
Ако резул­та­тът е 5, 6 или 7 – мини на 254.

Не напраз­но бях пече­лил някол­ко със­те­за­ния по стрел­ба навре­ме­то. Вто­рия и тре­тия ми изстрел пора­зи­ха още два от кра­ка­та на баси­лис­ка. Чув­с­т­вах се доста могъщ, тряб­ва да си призная.
(#)(*)
Мини на 162.

КОД “З”=0; КОД “И”=0.
Огле­дах два­та тру­па вни­ма­тел­но и не мина мно­го вре­ме, пре­ди да открия това, кое­то тър­сех – тату­и­ров­ка на змия заха­па­ла опаш­ка­та си.
— Как­то и пред­по­ло­жих – заго­во­рих – Кобри.
— Коб­ри? – Ли се обър­на към мен. Послед­ни­те мину­ти бе пре­ка­ра­ла в тър­шу­ва­не из сна­ря­же­ни­е­то на двамата.
— Отряд Коб­ра. – въз­дъх­нах – Тай­ни операции.
— Не съм ги чува­ла. – покла­ти гла­ва азиатката.
— Пило­ти­те си няма­те. Нали зна­еш, “кой вар­ди вар­ди­а­ни­те” и така ната­тък. На пря­ко под­чи­не­ние към Гене­рал­ния щаб. Има доста таки­ва в раз­лич­ни­те поде­ле­ния – слу­жат като пред­па­зен кла­пан, ако по някак­ва при­чи­на голя­ма част от фло­та се разбунтува.
— Само десантчици?
— Око­ло един на все­ки десет, да. Доста­тъч­но, за да предиз­ви­кат кра­ха на все­ки бунт, поне на тео­рия. На прак­ти­ка проб­ле­мът идва от под­бо­ра на кад­ри. Десант­чи­ка тряб­ва да е умен. Ако е умен може да отка­же да изпъл­ни запо­ве­ди­те. Само че тук има­ме и нещо по-инте­рес­но. — бях открил черен пръс­тен тату­и­ран на ляво­то кут­ре на Хувър. – Тези са от поде­ле­ние Сет. Убий­ци. Уни­що­жи­те­ли. Прочистващи.
— Не сме ли всички?
— Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие, Ли. Не и на соб­с­тве­ни­те си бра­тя и сес­т­ри. – въз­дъх­нах и сме­них тема­та – Ти на как­во попадна?
— Ами, две­те без­по­лез­ни плаз­ме­ни кара­би­ни, стан­дар­т­ни плаз­ме­ни пис­то­ле­ти, и два­ма­та имат допъл­ни­тел­ни гене­ра­то­ри, как­то и маг­нит­ни пис­то­ле­ти. Инте­рес­но, не носе­ха ли по един “Болт” все­ки като се скачихме?
— Аха. Само че са го изхвър­ли­ли, като са свър­ши­ли муни­ци­и­те. Стан­дар­т­на про­це­ду­ра. А кара­би­ни­те им са си в иде­ал­но състояние.
— За теб, може би. За мен са без­по­лез­ни – аз нямам дори в как­во да ги вклю­ча. Не съм в боен скафандър.
Въз­дъх­нах – пра­ва си беше.
Можеш да взе­меш, как­во­то си решиш от въо­ръ­же­ни­е­то на Кейн и Хувър. После можеш да минеш на 175.

Още щом видях Ней­ко­ри­те хвър­лих всич­ко по тях. Ефек­та бе пове­че от задо­во­ли­те­лен, осо­бе­но в ком­би­на­ция с обстре­ла на останалите!
За вся­ка изпол­з­ва­на гра­на­та при­ба­ви 2 към КОД “А”. Ако КОД “Д”>4, можеш да при­ба­виш още 2 точ­ки, но тряб­ва да нама­лиш КОД “Д” с 5 точки.
Про­дъл­жа­ваш на 168.

Леки­те ни ска­фан­д­ри бяха бър­зи, кое­то ни спа­си от огъ­ня, дока­то зави­ем зад близ­кия ъгъл. А после вече успях­ме да набе­рем пред­ни­на. Всъщ­ност имах­ме доста­тъч­но вре­ме да под­гот­вим някак­ва заса­да. Вед­на­га се сещах за две удоб­ни мес­та – в някое сер­виз­но поме­ще­ние ( на 167.) или край бро­ни­ра­на­та вра­та ( на 177.).

КОД “А”+8
В момен­та, в кой­то се появи пър­вия ней­кор открих­ме огън. Ефек­та бе ужа­ся­ващ – пър­ва­та въл­на бук­вал­но се изпа­ри. Вто­ра­та въл­на я послед­ва също тол­ко­ва бър­зо. Изстре­ли­те ни превръ­ща­ха извън­зем­ни­те от фун­к­ци­о­нал­ни орга­низ­ми в пар­че­та труд­на за иден­ти­фи­ци­ра­не био­ма­са. Ще си призная без срам, че глед­ка­та изпъл­ва­ше душа­та ми със задоволство.
(*)(*)(*)(*)(*)
Мини на 168.

— Защо? – попи­тах спокойно.
— Простич­ко – маса­та им е твър­де нис­ка. Не могат да носят доста­тъч­но бро­ня, ско­рост­та им е твър­де нис­ка, за да отбяг­ват основ­ни­те лазер­ни бата­реи като совал­ки­те и изтре­би­те­ли­те, нямат налич­но­то въо­ръ­же­ние за про­би­ва­не през щито­ве­те, а не могат да летят под тях, пора­ди обе­ма си.
— Е, някой се е досе­тил, че може би маг­нит­но тор­пе­до е доб­ра идея за катер. Зву­чи доб­ре. – все още не раз­би­рах, на къде бие Ли.
— На тео­рия. – мах­на с ръка тя. – На прак­ти­ка, за да запа­зиш оста­на­ли­те спо­соб­нос­ти на кате­ра, тряб­ва да сло­жиш мал­ка тор­пед­на тръ­ба. Мал­ка тръ­ба – мал­ко тор­пе­до. За оръ­жие раз­чи­та­що на маса­та си, за да пре­одо­лее про­тив­ни­ко­ва­та бро­ня, едно леко тор­пе­до е без­по­лез­но. Освен това все­ки катер може да го над­бя­га. Зна­еш док­т­ри­на­та на Импе­ри­у­ма – вся­ко нещо с тяс­но при­ло­же­ние не се про­из­веж­да масово.
— Не знам, може би ако събе­ра десе­ти­на кате­ра с теж­ки торпеда…
— Ще побе­диш фре­га­та само при съот­но­ше­ние над десет към едно. Лазе­ри­те ? ще изпе­кат пове­че­то кате­ри, пре­ди да имат въз­мож­ност да я обстрел­ват. О, да, знам че може да се наме­ри при­ло­же­ние… просто фре­га­ти­те изли­зат по-евти­но, освен това при пове­че от една коли­чес­т­во­то кате­ри нуж­ни за побе­да се уве­ли­ча­ва мно­гок­рат­но. Нее­фек­тив­но оръжие.
— Иде­ал­на плат­фор­ма за про­уч­ва­не, оба­че. – усмих­нах се. – Осъз­на­ваш, ще струк­ту­ра­та на този катер е подоб­на на струк­ту­ра­та на щур­мо­ва фре­га­та или край­цер – някол­ко лазер­ни кули, маг­нит­на тръ­ба в сре­да­та, син­тез­ни дви­га­те­ли… Тес­то­ве в малък мащаб за оръжия.
— Съдей­ки по видя­но­то до тук… това не е ли био-инжи­нер­на станция?
— Е. Но има още нещо – дори био-оръ­жи­я­та имат нуж­да от тестване.
— Ясно. – Ази­ат­ка­та се усмих­на широ­ко – Поне сега можем да се мах­нем от стан­ци­я­та. Може би…
Ако КОД “Ж”=30 – мини на 346.
Ако КОД “И”=0 – мини на 169.
Ако КОД “И”=1 – мини на 179.

Изстре­лът ми пора­зи капи­та­на пра­во меж­ду очи­те. Загле­дах се със задо­вол­с­т­во, как тру­път му се сто­вар­ва на земя­та. Поред­ния про­чис­тен бок­лук. Естес­т­ве­но щях да давам обяс­не­ния пред Комо­рин, но не мис­ля, че щяха да ме съдят – кога­то имаш бяс­но куче се нала­га да го екзекутираш!
Бър­зо се пръс­нах­ме и огле­дах­ме зала­та за скри­ти капа­ни или дру­ги гадос­ти, но не открих­ме нищо. Прибли­жих се до кон­зо­ла­та, хва­нах капи­та­на за яка­та и го захвър­лих наст­ра­ни. Къл­на се, че тех­нич­ка­та се сви още пове­че, щом ме видя тол­ко­ва бли­зо до себе си. Опи­тах се да я успо­коя, но се сетих, че едва ли чува нещо сред шума от два­та теж­ки ска­фан­дъ­ра на Джо­нас и Станц, кои­то оби­ка­ля­ха залата.
Извед­нъж Ли изник­на до мен и изра­зи­тел­но откло­ни оръ­жи­е­то ми наго­ре – не бях осъз­нал, че съм го насо­чил към жена­та. Ази­ат­ка­та ме изгле­да злоб­но, после се наве­де към нея и започ­на да ? гово­ри тихо. След извес­т­но вре­ме всич­ко се успо­кои. И беше вре­ме да полу­чим някои отговори.
Мини на 170.

Джо­на­тан не оби­ча­ше да нару­ша­ват запо­ве­ди­те му. И макар да нямах нищо про­тив да го подиг­ра­вам ден и нощ, пред­по­чи­тах да не му опъ­вам нер­ви­те излиш­но. Зна­ех, че ме харес­ва и че не би ме раз­стре­лял за непод­чи­не­ние, но по-доб­ре да не давах идеи на десан­т­ния му отряд.
Изкис­ках се на иде­я­та да ги навия да му пого­дим някой номер след края на миси­я­та и после започ­нах да ровя из сис­те­ма­та за защи­та на станцията.
Напра­ви про­вер­ка за Инже­нер (Не забра­вя, че игра­еш с Мей Ли!)
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 191.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 281.

Все още имах въз­мож­ност­та да дик­ту­вам усло­ви­я­та на бит­ка­та. Можех да хва­на пад­на­ла­та на земя­та Ли и да се опи­там да избя­гам от съз­да­ни­е­то на по-удоб­на за отбра­на пози­ция ( на 172.), да про­дъл­жа да го обстрел­вам ( на 182.) или дирек­т­но да му влез­на в бли­зък бой ( на 192.).

КОД “А”+6
В момен­та, в кой­то се появи пър­вия ней­кор открих­ме огън. Ефек­та бе ужа­ся­ващ – пър­ва­та въл­на бук­вал­но се изпа­ри. Вто­ра­та въл­на я послед­ва поч­ти също тол­ко­ва бър­зо. Изстре­ли­те ни превръ­ща­ха извън­зем­ни­те от фун­к­ци­о­нал­ни орга­низ­ми в пар­че­та труд­на за иден­ти­фи­ци­ра­не био­ма­са. Ще си призная без срам, че глед­ка­та изпъл­ва­ше душа­та ми със задо­вол­с­т­во, въп­ре­ки ясно­то ми осъз­на­ва­не, че не успя­вах­ме да ги задър­жим на входа.
(*)(*)(*)(*)(*)
Мини на 168.

Сетих се за клю­ча, кой­то Ли си бе съз­да­ла. С усмив­ка го изва­дих и го пода­дох на Станц, кой­то се наве­де и отклю­чи вра­та­та. В момен­та, в кой­то се осво­бо­ди доста­тъч­но мяс­то с оста­на­ли­те нахлухме.
Мини на 224.

Закре­пих мина­та на вра­та­та и нагла­сих дат­чи­ци­те въз­мож­но най-вни­ма­тел­но. Ли се бе отдръп­на­ла зад близ­кия ъгъл и гле­да­ше любо­пит­но, как­во ще се слу­чи. Весело.
Изча­ках мал­ко. Ако пра­вил­но бях свър­шил рабо­та­та си, щеше да има мал­ка екс­пло­зия и вра­та­та да се отво­ри вед­на­га. Ако ли не, щеше да ми се нало­жи да тър­ся друг метод.
Плаз­ме­ни­те екс­пло­зии са тихи – не можеш да раз­бе­реш, как­во те набли­жа­ва, пре­ди да бъдеш обгър­нат в наже­же­ния облак чис­та енер­гия. Проб­ле­мът в слу­чая бе да нагла­ся екс­пло­зи­я­та така, че да отне­се вратата.
Дори не забе­ля­зах екс­пло­зи­я­та – вра­та­та загу­би цяла­та си сред­на част. С някол­ко шута откър­тих оце­ле­ли­те пар­че­та и пристъ­пих в ста­я­та зад нея. Глед­ка­та, коя­то се раз­кри пред очи­те ми не беше това, кое­то очак­вах. Ако се вяр­ва на типич­но­то уст­ройс­т­во на една база от клас Маге­лан, тук тряб­ва­ше да се нами­ра елек­т­рон­но­то сър­це на база­та – коман­д­ния цен­тър с него­ви­те ком­пю­тър­ни кон­зо­ли, меки сто­ло­ве и може би някой тех­ник, кой­то да може да отго­во­ри на някой и друг въпрос.
Е, вмес­то това полу­чих тра­пе­за­рия. С дъл­ги маси и стан­дар­т­ни сто­ло­ве. И стан­дар­т­ни чинии. Някои от кои­то все още с хра­на в тях. Всич­ко изглеж­да­ше така, сякаш хора­та тук просто бяха ста­на­ли и тръг­на­ли. Основ­на, раз­ли­ка­та меж­ду холо-виде­о­то и реал­ност­та е, че в една воен­на база може да има поне сто при­чи­ни това да се слу­чи. Само че нещо не можех да се сетя за тях в момен­та… с изклю­че­ние на обща тревога.
— Май само поха­бих­ме мина­та, как­во ще кажеш? – Ли дръп­на ряз­ко един от сто­ло­ве­те и сед­на на него. – Ох, пис­на ми да мар­ши­ру­вам наляво-надясно.
— Чака ни още доста оби­ка­ля­не. – отвър­нах ?. – Длъж­ни сме да наме­рим коман­д­ния цен­тър. Спо­ред про­то­ко­ла, там тряб­ва да има бекъп на всич­ки науч­ни дан­ни, как­то и днев­ник на база­та. Тряб­ва да раз­бе­рем, как­во се е слу­чи­ло тук.
— Знам. – отвър­на ми тя. – Не съм оба­че длъж­на да харес­вам ситуацията.
Може би тряб­ва­ше да про­уча тра­пе­за­ри­я­та с надеж­да­та да открия, как­во е ста­на­ло с еки­па­жа ( на 215.) или дирек­т­но да видя, как­во се крие зад вра­та­та в дъно­то на зала­та ( на 235.)

КОД “А”+4
В момен­та, в кой­то се появи пър­вия ней­кор открих­ме огън. Ефек­та бе ужа­ся­ващ – пър­ва­та въл­на бук­вал­но се изпа­ри. Вто­ра­та въл­на оба­че ни затруд­ни – послед­ния ней­кор раз­стре­лях поч­ти от упор. А идва­ха още. Кар­тин­ка­та не беше осо­бе­но цве­ту­ща за нас.
(*)(*)(*)(*)(*)
Мини на 168.

Вле­тях­ме в пър­во­то сер­виз­но поме­ще­ние, кое­то видях­ме. Тех­ни­ка­та тук не бе кой-знае кол­ко теж­ка, но бе добро прикри­тие от плаз­мен обстрел. Ли е скри зад някол­ко метал­ни кутии и изва­ди пис­то­ле­та си с реши­тел­но изра­же­ние. Замис­лих се за стот­на, че плаз­ме­ния пис­то­лет може да се ока­же абсо­лют­но нее­фек­ти­вен сре­щу про­тив­ни­ци­те ни, но как­во да се прави.
Тъй като имаш прикри­тие, можеш да уве­ли­чиш точ­ки­те си бро­ня при прест­рел­ка (само за тази бит­ка) с 3. Сега е добър момент да зало­жиш мина, ако имаш така­ва. А сега про­ве­ри КОД “Д” и ако е 0 – мини на 257.
Ако е 5 – мини на 207.

КОД “З”+1
Ако КОД “А”>23 – мини на 226.
Ако КОД “З”=4 – попа­даш на 208.
Презареждане.
Ней­ко­ри­те про­дъл­жа­ва­ха да нахлу­ват през вхо­да, а ние про­дъл­жа­вах­ме да ги обстрел­ва­ме. Сякаш няма­ха край!
Сега щеше да е мно­го неп­ри­я­тен момент, ако свър­шех и аму­ни­ци­и­те и енер­ги­я­та (мини на 183.). Ако при­вър­шех аму­ни­ци­и­те, вина­ги можех да мина на плаз­ме­ния си пистолет.
Напра­ви про­вер­ка за стрел­ба и при­ба­ви КОД “Д” към резултата.
Ако резул­та­тът е 16 или пове­че – мини на 173.
Ако резул­та­тът е 11, 12, 13, 14 или 15 – мини на 176.
Ако резул­та­тът е 10 или по-мал­ко – мини на 178.

Избу­тах Ли зад няка­къв куп сан­дъ­ци с резер­в­ни час­ти и ? напра­вих знак да мъл­чи. Мал­ко след това видях при­чи­ни­те­ли­те на шума. Кайн и Хувър, в пъл­на бой­на готов­ност вни­ма­тел­но вли­за­ха в хангара.
Нала­га­ше ми се да оце­ня ситу­а­ци­я­та бързо…
От една стра­на, Хувър и Кейн бяха (оче­вид­но) напус­на­ли поста си пря­ко запо­ве­ди­те ми и бяха пре­къс­на­ли вся­как­ва връз­ка с еки­па. Това бяха теж­ки нару­ше­ния на пра­вил­ни­ка, кои­то щяха да ги пра­тят на вое­нен съд, ако можех да ги вър­на до някоя база… кое­то имай­ки пред­вид, че са десант­чи­ци щеше да е невъзможно.
От дру­га стра­на, те може­ше да са има­ли тай­ни запо­ве­ди да свър­шат нещо, без зна­ни­е­то ми. Тога­ва може­ше да ме е яд, кол­ко­то си искам, но те щяха да са в пра­во­то си, а аз да съм крив.
Можех да се опи­там да реша неща­та по мирен път – мини на 189.
Или просто да ги ата­ку­вам пръв – мини на 199.

КОД “Е” = 9
Гле­дах мла­да­та жена пред мен и я чаках да започ­не да гово­ри. Под очи­те ? има­ше дъл­бо­ки сен­ки, чер­на­та ? коса бе започ­на­ла да се измък­ва от воен­на­та опаш­ка на тила й, а уни­фор­ма­та ? бе покри­та с пет­на от засъх­на­ла пот. Не ми се мис­ле­ше, кол­ко вре­ме е седя­ла на кон­зо­ла­та под при­це­ла на плаз­ме­ния пистолет.
Тех­нич­ка­та само ме гле­да­ше с поглед, кой­то не можех да раз­че­та. Напом­ня­ше ми на погле­да на едно опре­де­ле­но извън­зем­но живот­но, кое­то се отглеж­да­ше за хра­на на мно­жес­т­во пла­не­ти. Поглед на съз­да­ние, кое­то знае, че е по-сла­бо от теб и те гле­да с ком­би­на­ция от страх и ува­же­ние… и се моли да не си гладен.
— Име, чин и назна­че­ние. – след като не иска­ше да поч­ва сама…
— Ело­ра Дий, номер K876ОС7732К, ефрей­тор от част “Гама”, спе­ци­ал­но назна­че­ние на стан­ция “Маге­лан І”. – воен­на­та под­го­тов­ка, кол­ко­то и лека да бе тя при тех­ни­ци­те вед­на­га се оба­ди. – Реал­на­та фун­к­ция на назна­че­ни­е­то ми е стро­го сек­рет­на с клас “Оме­га”.
— Пак ще ми я кажеш. – изгле­дах я твър­до – Зада­ча­та ми е да събе­ра всич­ка­та въз­мож­на инфор­ма­ция от тази стан­ция и да се вър­на при флаг-адми­рал Комо­рин. Това авто­ма­тич­но ми дава пра­во­мо­щия над цяла­та стан­ция, инфор­ма­ци­я­та и еки­па­жа ?. Съот­вет­но за кон­к­рет­ния слу­чай имам абсо­лют­но ниво на достъп.
Жена­та пред мен се сви и ме изгле­да със страх в очи­те, но не отстъпи:
— Съжа­ля­вам, сър. Не мога да гово­ря за про­уч­ва­ни­я­та тук.
Изръм­жах – поч­на да ми се струп­ва доста за деня. Тряб­ва­ше ли да я при­тис­на ( на 180) или поло­жа уси­лия да се успо­коя и да оста­вя тема­та за сега ( на 190)?

Огром­на­та физи­чес­ка сила вина­ги е от пре­дим­с­т­во в бор­ба­та. Изпра­вих се на кра­ка, заби­вай­ки ост­ри­е­то си по-дъл­бо­ко и по-дъл­бо­ко в тяло­то на Хувър. Спрях едва, кога­то кра­ка­та му спря­ха да ритат без­по­мощ­но във въздуха.
Захвър­лих тяло­то му наст­ра­ни и се спус­нах към Кейн, кой­то все още не се бе осъзнал…
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 255.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 195.

Ряз­ко се наве­дох и хва­нах Ли с една­та си ръка, дока­то започ­нах да отстъп­вам назад. Съз­да­ни­е­то се спус­на на пода, а кра­ка­та му се сви­ха – инс­тин­к­ти­те ми под­сказ­ва­ха, че ще ско­чи към нас.
Ако носех лазер­на­та пуш­ка “Матил­да”, бях сери­оз­но пре­ца­кан (мини на 202.). Ако бях въо­ръ­жен с маг­нит­на­та кара­би­на “Болт”, можех просто да се опи­там да го дър­жа нада­леч от мен с посто­я­нен поток от изстре­ли ( на 222). Ако носех по-леко оръ­жие (плаз­ме­на пуш­ка или няка­къв пис­то­лет) можех да про­дъл­жа да стре­лям по съз­да­ни­е­то ( на 242). А може би просто тряб­ва­ше да му хвър­ля една гра­на­та ( на 252).

КОД “А”+6
Стрел­ба­та ни бе образ­цо­ва – ней­ко­ри­те пада­ха един след друг. Ако про­дъл­жа­вах­ме така със сигур­ност щях­ме да се спра­вим със ситуацията!
(*)(*)(*)(*)
Мини на 168.

Започ­нах с уве­рен тон и извес­т­на доза висо­ко самочувствие.
— Гово­ри лей­те­нант Джо­на­тан Гри­фин, иден­ти­фи­ка­ци­о­нен номер АХО4412084С. Пра­тен съм със запо­ве­ди от флот­с­ки адми­рал Комо­рин със зада­ча да про­уча, защо стан­ция Маге­лан І е спря­ла да пре­да­ва редов­ни­те си отче­ти. Капи­та­не, при­зо­ва­вам ви да сва­ли­те оръ­жи­е­то и да изча­ка­те спо­кой­но, дока­то с хора­та ми про­учим ситуацията.
На лице­то на капи­та­на цъф­на лудеш­ка усмив­ка и отго­во­рът му послед­ва поч­ти мигновено:
— Комо­рин няма власт над мен, пале! По-доб­ре ти и хора­та ти да ми се пред­ста­ви­те вед­на­га без оръ­жия или ви чака вое­нен съд!
Спог­ле­дах­ме се. Тех­ни­чес­ки Маге­лан І се нами­ра­ше в сек­то­ра, чий­то глав­но­ко­ман­д­ващ бе Комо­рин. Така че можех да му изтък­на този факт ( на 10). Можех и да играя по свир­ка­та му, поне на пръв поглед ( на 30.).

Сто­ях и гле­дах запе­ча­та­на­та вра­та. Тряб­ва­ше да се добе­ра до коман­д­на­та зала зад нея, ако исках да раз­бе­ра, как­во ста­ва тук. Посте­пен­но в гла­ва­та ми започ­на да се офор­мя една налуд­ни­ча­ва идея.
— Ей, Ли! – подвикнах.
— Как­во, има Джо­на­тан? – през послед­ни­те два­де­сет мину­ти, тя се рове­ше из бок­лу­ци­те в поме­ще­ни­е­то в кое­то се зася­кох­ме с Кейн и Хувър.
— Зна­еш ли от как­во са напра­ве­ни допъл­ни­тел­ни­те генератори?
— А… анти­ма­те­рий­но ядро, влоф­ра­мо­ва обшив­ка, слож­на елек­т­ро­ни­ка, мно­го маг­ни­ти… защо?
— Мис­лиш ли, че можем да пре­то­ва­рим един и да раз­би­ем вра­та­та по този начин?
— А, не! Това е лудост! Ще про­би­еш целия кор­пус и ще ни пра­тиш на раз­ход­ка в кос­мо­са. Не.
— Сигур­на ли си?
— Как няма да съм, след като съм го правила!
— А… Ясно. – ким­нах и про­дъл­жих да се взи­рам във вра­та­та. В дъно­то на поме­ще­ни­е­то в кое­то бе Ли има­ше две вра­ти – може би зад тях щях да наме­ря нещо полез­но. Нямах си ни най-мал­ка пред­ста­ва, как­во може­ше да има зад тях, така че избо­ри­те бяха на прак­ти­ка рав­нос­той­ни за мен.
Ляво ( на 205) или Дяс­но ( на 305)?

Не мога да кажа, че стре­лях­ме лошо. Просто може­ше и по-доб­ре. Всич­ко щеше да се реши от голе­ми­на­та на пора­же­ни­я­та, кои­то можех­ме да нане­сем на нейкорите.
Хвър­ли вед­нъж за щети и при­ба­ви стой­ност­та на КОД “Д” към тях.
Ако резул­та­тът е 15 или пове­че – мини на 188.
Ако резул­та­тът е 14 или по-мал­ко – мини на 178.

КОД “З”=10
Вед­на­га си спом­них, кол­ко тесен бе кори­до­ра с бро­ни­ра­на­та вра­та – там няма­ше да ми се нала­га да се изпра­вям сре­щу два­ма­та еднов­ре­мен­но, кое­то щеше да израв­ни вез­ни­те в голя­ма сте­пен. В момен­та, в кой­то се доб­рах­ме до там, Ли се усмих­на и се вмък­на в отво­ре­на­та сер­виз­на шах­та. Аз заех пози­ция бли­зо до сте­на­та и се при­гот­вих за стрелба.
Сега е добър момент да зало­жиш мина, ако си носиш такава.
Про­ве­ри КОД “Д” и ако е 0 – мини на 257.. Ако е 5 – мини на 207.

КОД “А”+4
Сили­те ни не сти­га­ха. Дали пора­ди лоша стрел­ба, дали пора­ди общо­то ни изто­ще­ние и при­вър­ш­ва­не­то на муни­ци­и­те, но ней­ко­ри­те про­би­ха в цен­тъа ни (за кой­то отго­ва­рях най-вече аз). Няма­ше как­во да мис­ля – десан­ти­ци­те имах­ме изгра­ден метод на дейс­т­вие за таки­ва ситу­а­ции – един се заема с про­би­ли­те, а дру­ги­те про­дъл­жа­ват преград­ния огън.
Мини на 196.

КОД “Б”+20
Отбе­ле­жи си, че изми­на­ва един час.
— Може би? – попи­тах я
— Може би ще мога да сва­ля някак­ви дан­ни от бор­до­вия ком­пю­тър на кате­ра. – отвър­на ми тя. – Но ще отне­ме време.
— Може би си заслу­жа­ва да опи­та­ме – ким­нах – Действай.
Наис­ти­на отне доста вре­ме. Пър­во, само­то вли­за­не не бе от най-лес­ни­те – нало­жи се да хак­нем клю­чал­ка­та. Вто­ро, тряб­ва­ше да се спра­вим със сис­те­ми­те за защи­та – някол­ко плаз­ме­ни зве­на, кои­то деак­ти­ви­рах с леко­та – бях го пра­вил мно­гок­рат­но като десант­чик. Накрая самия тран­с­фер на дан­ни­те беше бавен – инфор­ма­ци­я­та за вся­ка пра­шин­ка по кате­ра не бе никак мал­ка, като обем.
След око­ло час всич­ко бе готово.
— Ами сега? – попи­та ме азиатката.
— Няма­ме цяла­та кар­тин­ка. – отвър­нах ?. – Има­ме пар­че­та от пъзе­ла, но не и всич­ко. Може би тряб­ва да хвър­лим поглед на вън­ш­ния сер­ви­зен кори­дор – опре­де­ле­но опас­ва хан­га­ра и няма начин да няма кон­зо­ла вър­за­на към глав­ния компютър.
— Опре­де­ле­но ще има. Но дали някой от оста­на­ли­те не е открил пове­че? Не е ли вре­ме да про­ве­риш, дали поне са живи?
Усмих­нах се на при­тес­не­ни­е­то й…
Мини на 349.

КОД “Е” — 1
Юмру­кът ми се заби с тря­сък в кон­зо­ла­та до мен. Вече ми бе пис­на­ло от скри­ти неща и кон­с­пи­ра­ции. Не бях кре­щял на по-низш чин от как бях сер­жант, но след като спо­кой­ния тон не помагаше…
— Ефрей­тор! Ще ми каже­те всич­ко, кое­то искам да знам и ще ми го каже­те сега! Пре­ди да съм при­бяг­нал до по-суров разпит!
Видях я как се сви­ва в емб­ри­о­нал­на поза на сто­ла си. Част от мен я съжа­ля­ва­ше – бе на крач­ка от това да рух­не тотал­но, но инфор­ма­ци­я­та ми бе нуж­на. В този момент се наме­си Ли.
— Джо­на­тан! Осъз­най се! – изсъс­ка ми тя и заста­на меж­ду мен и изпла­ше­на­та жена. – Не си стру­ва. Комо­рин ще се заеме с това.
— Млад­ши лей­те­нант, — започ­нах с тихо ръм­же­не — ако в прокле­та­та стан­ция са съз­да­ва­ли чудо­ви­ща искам да зная, пре­ди някое от тях да ми ско­чи. Ако са тър­се­ли начин да напра­вят пре­но­си­ма чер­на дуп­ка – тряб­ва да знам. Вся­ко тях­но про­уч­ва­не може да бъде смър­то­нос­но за нас, ако не зна­ем за него. Изгу­бих доста­тъч­но хора на тази мисия! Нямам наме­ре­ние да губя дру­ги! Пристиг­нах­ме осем души, сега сме пет! Не мога да си позво­ля да рис­ку­вам повече!
В този момент се наме­си Станц:
— Сър, проб­ле­ми с под­чи­не­ни­те ли има­те? – десант­чи­ци­те труд­но си обяс­ня­ва­ха сво­бод­но­то дър­жа­ние на пило­ти­те с офи­це­ри­те, а Мей Ли бе посло­вич­на с непод­чи­не­ни­я­та си. Тък­мо щях да му кажа да се раз­ка­ра, кога­то Ли му отговори:
— Спо­кой­но, Станц, мама и тат­ко мал­ко се карат, но това не зна­чи, че не ви оби­ча­ме с цяло­то си сър­це. – длан­та ? се сто­ва­ри с всич­ка сила вър­ху нагръд­ни­ка ми. Без осо­бен ефект, естес­т­ве­но, но позна­вах този жест – Ли бе стиг­на­ла до реше­ние и щеше да се опи­та да го нало­жи. – Лей­те­нант, ефрей­то­ра е в нер­в­на кри­за, моля оста­ве­те извли­ча­не­то на инфор­ма­ция на мен. А вие и оста­на­ли­те бой­ци може­те да под­си­гу­ри­те залата.
Изръм­жах в съг­ла­сие и мах­нах на Станц да дой­де с мен – тряб­ва­ше да дока­ра­ме Вение обратно.
Мини на 200.

Спус­нах се с помощ­та на насоч­ва­щи­те дви­га­те­ли на ска­фан­дъ­ра ми – в совал­ки­те няма­ше изкус­т­ве­на гра­ви­та­ция, а в тази няма­ше и свет­ли­на. Беше мно­го тъм­но. Про­жек­то­ри­те ни не дава­ха доста­тъч­но свет­ли­на – бяха при­го­де­ни за при­цел­ва­не, а не за изслед­ва­не. Чувах ясно все­ки шум, вся­ко тихо свис­те­не на сер­во мотор, все­ки дъх кой­то някой от нас си поеме­ше. Но нищо дру­го – десант­чи­ци, дви­га­те­ли и нищо друго.
Извед­нъж се чу тихо “туп” от към каби­на­та на совал­ка­та. Всич­ки се спог­ле­дах­ме и заех­ме ата­ку­ва­ща пози­ция към вра­та­та ?. Не ми се нало­жи да давам запо­ве­ди дори с мими­ка – обу­че­ни­е­то на десан­т­ни­те час­ти е твър­де добро.
Аки­ро се облег­на на сте­на­та до вра­та­та – всич­ки бях­ме акти­ви­ра­ли маг­нит­ни­те ско­би на кра­ка­та си и в момен­та сто­ях­ме око­ло дуп­ка­та в пода. Придвиж­вах­ме се вни­ма­тел­но и въз­мож­но най-тихо. Още едно “туп” се чу от към каби­на­та. Аки­ро ме поглед­на пита­що. Вдиг­нах оръ­жи­е­то си на пози­ция и му ким­нах. Той отво­ри вра­та­та със замах.
Чер­ве­ни­кав облак изле­зе през вратата.
— Задръж огъ­ня! – изръм­жах, защо­то усе­щах, че ще натис­нат спусъците.
Сен­зо­ри­те опип­ва­ха чер­ве­на­та мъг­ла, коя­то ни заоби­ка­ля­ше. Има­ше орга­ни­чен про­из­ход, а със­та­вът ? раз­кри истин­с­кия ужас.
— Кръв! Шиба­на кръв! – изръм­жа Станц.
— Аки­ро – про­мъл­вих тихо – давай.
Десант­чи­ка от япон­с­ки про­из­ход ким­на ряз­ко и вле­зе вът­ре, послед­ван от пар­т­ньо­ра си. Бър­зо се пре­мес­тих така, че да виж­дам, как­во се случ­ва вът­ре. Аки­ро обхож­да­ше тяс­на­та каби­на като по кни­га, про­ве­ря­вай­ки все­ки сан­ти­ме­тър с фене­ра си. Дик­сън го прикри­ва­ше. Не виж­дах никак­ви орга­низ­ми в каби­на­та, освен тях два­ма­та. Също­то твър­дя­ха и ске­не­ри­те ми, но не сва­лих оръ­жи­е­то си – човек нико­га не знае. Извед­нъж нещо изле­зе из под пилот­с­ка­та седал­ка и се насо­чи ряз­ко към мен.
Тряб­ва­ше ли да го гръм­на вед­на­га – мини на 201.
Или да се опи­там да го зало­вя – на 211.

Про­дъл­жих да стре­лям по съз­да­ни­е­то, без да се пре­мес­тя от пози­ци­я­та си, дори кога­то то се спус­на на земя­та и ско­чи към мен.
(#)(#)(*)(*)
Мини на 202.

Нямах муни­ции. Нямах дори енер­гия, с коя­то да изпол­з­вам пис­то­ле­та си. Оста­ва­ше ми само един избор, с кой­то да помог­на в ситуацията.
Захвър­лих без­по­лез­но­то си оръ­жие и ско­чих сре­щу про­би­ва­щи­те ней­ко­ри. Можех поне да раз­чис­т­вам с ост­ри­е­то си, докол­ко­то ми сти­гат сили­те с надеж­да­та, че ней­ко­ри­те ще свър­шат, пре­ди мои­те сили.
Мини на 196.

Бях пус­нал Ли да отиде къде­то си иска и сега ми се нала­га­ше сам да се зани­ма­вам с клю­чал­ка­та. Нико­га не ми е било в кръв­та да се зани­ма­вам с елек­т­ро­ни­ка. Все пак уме­ни­я­та ми бяха далеч над тези на оста­на­ли­те от еки­па, така че приклек­нах и реших да видя, как­во мога да постигна.
Можех да се отка­жа дока­то е вре­ме и да опи­там да пре­го­ва­рям по вът­реш­ни­те кана­ли на стан­ци­я­та (на 264). Можех също така да запо­вя­дам на Станц дирек­т­но да взри­ви вра­та­та (на 274). А можех и да се мъча с ключалката.
Напра­ви про­вер­ка за Инженер.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 224.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 244.

Закре­пих мина­та на вра­та­та и нагла­сих дат­чи­ци­те въз­мож­но най-вни­ма­тел­но. Ли се бе отдръп­на­ла зад близ­кия ъгъл и гле­да­ше любо­пит­но, как­во ще се слу­чи. Весело.
Изча­ках мал­ко. Ако пра­вил­но бях свър­шил рабо­та­та си, щеше да има мал­ка екс­пло­зия и вра­та­та да се отво­ри вед­на­га. Ако ли не…
Щеше да се слу­чи, това, кое­то се слу­чи – къл­бо от плаз­ма се отра­зи от вра­та­та и мина покрай два­ма ни с Ли. Изди­шах ряз­ко – може­ше да е и по-зле. Къл­бо­то може­ше да ни уце­ли. Поглед­нах вра­та­та и се замислих.
Ако имах още мини, можех да опи­там пак – мини на 165.
Ако ли не, щеше да ми се нало­жи да раз­гле­дам наоко­ло – мини на 47.

Настъ­пи момен­та, от кой­то се ужа­ся­вай най-мно­го. Муни­ци­и­те на оста­на­ли­те при­вър­ши­ха. Маг­нит­на­та кара­би­на “Болт” бе прекрас­но оръ­жие, но зави­се­ше от муни­ци­и­те си, а Бог ми е сви­де­тел, че десант­чи­ци­те не ги пес­тях­ме сре­щу бубо­леч­ки. В момен­та в кой­то чух­ме пър­вия сиг­нал за свър­ши­ли муни­ции всич­ки реа­ги­рах­ме като един – при­гот­вих­ме хлад­ни­те си оръ­жия и се хвър­лих­ме на ръко­па­шен бой. Сигур­но можех­ме да минем на плаз­ме­ни­те си пис­то­ле­ти, но те просто не бяха доста­тъч­но ефек­тив­ни от към пора­зя­ва­щи спо­соб­нос­ти – ост­ри­е­та­та ни оба­че бяха пове­че от достатъчни…
Мини на 208.

— Ами сега? – попи­та ме азиатката.
— Няма­ме цяла­та кар­тин­ка. – отвър­нах ?. – Има­ме пар­че­та от пъзе­ла, но не и всич­ко. Може би тряб­ва да хвър­лим поглед на вън­ш­ния сер­ви­зен кори­дор – опре­де­ле­но опас­ва хан­га­ра и няма начин да няма кон­зо­ла вър­за­на към глав­ния компютър.
— Опре­де­ле­но ще има. Но дали някой от оста­на­ли­те не е открил пове­че? Не е ли вре­ме да про­ве­риш, дали поне са живи?
Усмих­нах се на при­тес­не­ни­е­то й…
Мини на 349.

КОД “А”+4
Призна­вам, че това, кое­то не можех­ме да при­чи­ним с точ­на стрел­ба навак­с­вах­ме с теж­ки пора­же­ния. Ней­ко­ри­те про­дъл­жа­ва­ха да падат мър­т­ви на вхо­да… но и про­дъл­жа­ва­ха на нали­тат нови и нови…
(*)(*)(*)(*)
Мини на 168.

Пока­зах се иззад касе­ти­те с резер­в­ни час­ти със сва­ле­но оръжие.
— Ефрей­то­ри, нару­ша­ва­не­то на пря­ка запо­вед от коман­ди­ра на миси­я­та е сери­оз­но про­ви­не­ние. – про­вик­нах се – Може би жела­е­те да даде­те обяснение?
Два­ма­та се обър­на­ха към мен с насо­че­ни оръ­жия. Сякаш усе­тих тън­ка­та усмив­ка на Хувър, дока­то ми отговаряше:
— Сър, боя се, че има­ме съв­сем раз­лич­ни запо­ве­ди от съв­сем раз­ли­чен източ­ник. И те са по-важ­ни от ваши­те. Съжалявам.
Тога­ва ме осе­ни — няма­ше да има пре­го­во­ри. Бит­ка­та бе неизбежна.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 209 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Огъ­нят им ме сва­ри непод­гот­вен – някол­ко от плаз­ме­ни­те заря­ди се заби­ха в бро­ня­та ми, пре­ди да се скрия зад касе­ти­те и да имам шанс да отвър­на на стрелбата.
(!)(!)(!)
Можеш да при­ба­виш 3 точ­ки към бро­ня­та си, дока­то трае прест­рел­ка­та, пора­ди нали­чи­е­то на прикри­тие. После пре­ми­ни на 307.

Губиш 1 точ­ка Разум от усилието.
Изпит­вах сил­но жела­ние да излея гне­ва си вър­ху упо­ри­та­та тех­нич­ка, но се въз­дър­жах, не без огром­но уси­лие на воля­та. Явно ми се бе съб­ра­ло доста и имах нуж­да от отдуш­ник. Жал­ко, че нямах вре­ме за меди­та­ция… или по-доб­ре – за едно яко нала­га­не на бок­со­ва­та круша.
Ли ме позна­ва­ше доб­ре и зна­е­ше кол­ко опус­то­ши­те­лен може да е гне­вът ми, въп­ре­ки чипа в гла­ва­та ми. И зна­е­ше, кога да се наме­си и да ги спре на време.
— Лей­те­нант – започ­на усмих­на­то тя – позо­ва­вам се на опи­та си в спра­вя­не­то с жени в нер­в­на кри­за и ви моля да ме оста­ви­те да извле­ка нуж­на­та ви инфор­ма­ция. През това вре­ме, защо не под­си­гу­ри­те зала­та? И не дове­де­те Вение. От тук ще можем да се спра­вим по-лес­но със зада­ча­та си.
Изръм­жах нещо в съг­ла­сие и мах­нах на Станц да ме послед­ва. Той естес­т­ве­но се под­чи­ни, макар да зна­ех че нена­виж­да съм­ни­тел­но­то покор­с­т­во на всич­ки пило­ти към запо­ве­ди­те. А при­ятел­ка­та ми бе посло­вич­на с непод­чи­не­ни­е­то си.
Мини на 200.

Програ­ма­та беше голя­ма, слож­на и с пове­че нива на защи­та, откол­ко­то няко­га бях виж­да­ла. Замис­ле­но се опи­тах да наме­ря нуж­ни­те ми еле­мен­ти. Дори с три­из­мер­ния интер­фейс имах проб­ле­ми — нало­жи се да мръд­на леко кора­ба, за да наме­ря при­цел­ва­ща­та програ­ма, а от връз­ки­те ? да стиг­на до само­то ядро. После се нало­жи да жер­т­вам вто­рия си опит за въвеж­да­не на код, за да наме­ря къде точ­но е скла­ди­ран реал­ния такъв. И накрая се нало­жи да деко­ди­рам самия код. И всич­ко това за по-мал­ко от 15 мину­ти. Джо­ни щеше да чер­пи дори нищо дру­го да не свър­шех на тази прокле­та станция!
Мини на 22.

Можеш да сме­ниш оръ­жи­е­то си с меч или брад­ва, ако си носиш. Ина­че се нала­га да изпол­з­ваш под­ла­кет­но­то ост­рие на скафандъра.
Преско­чих пад­на­ла­та Ли и замах­нах с всич­ка сила по съз­да­ни­е­то. Въп­ро­сът бе, дали да се насо­ча към край­ни­ци­те му ( на 212) или да сека тяло­то му ( на 232).

КОД “З”+1
Ако КОД “А”>23 – мини на 226.
Ако КОД “З”=4 – попа­даш на 208.
Презареждане
Ней­ко­ри­те про­дъл­жа­ва­ха да се засил­ват към мен, без да ми оста­вят и миг почив­ка. Призна­вам, че иск­ре­но ми се иска­ше всич­ко да свър­ши най-накрая, но за жалост можех да сбъд­на жела­ни­е­то си само с още сеч!
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 13 или пове­че – мини на 198.
Ако резул­та­тът е 10, 11 или 12 – мини на 203.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 206.

Въз­дъх­нах – може би не тряб­ва­ше да опит­вам с нала­га­не на власт, коя­то по прин­цип не бе в ръце­те ми.
— Гово­ри лей­те­нант Джо­на­тан Гри­фин, инден­ти­фи­ка­ци­о­нен номер АХО4412084С. До капи­та­на на стан­ция Маге­лан І. Сър, стан­ци­я­та ви е в ужас­но със­то­я­ние, еки­па­жът е мър­тъв или в неиз­вес­т­ност. Как­во се е слу­чи­ло тук?
Капи­та­нът се замис­ли за секун­да, пре­ди да ми отго­во­ри. А кога­то най-сет­не го напра­ви, гла­сът му бе сту­ден и презрителен.
— Нищо, кое­то да зася­га един лей­те­нант. Може­те да събе­ре­те хора­та си и да се маха­те от тук.
— Боя се, че не бих­ме мог­ли, сър. Пре­во­зът ни бе уни­що­жен от защит­ни­те сис­те­ми на станцията.
— Не ме инте­ре­су­ва, лей­те­нант! Ако тряб­ва се махай­те пеша сред кос­мо­са. Има­те пря­ка запо­вед да се раз­ка­ра­те от стан­ци­я­та ми!
Започ­вах да се изнер­вям. Можех да се опи­там да го залъ­жа и да го убе­дя да изпол­з­ва мен и хора­та си в как­во­то там бе замис­лил ( на 20) или да изтък­на запо­ве­ди­те си от Комо­рин ( на 40)?

Спус­нах се към Кей с наме­ре­ни­е­то да го довър­ша, но не ми изле­зе къс­ме­та да приклю­ча всич­ко бър­зо. Ост­ри­е­то ми срещ­на бро­ня­та на пред­миш­ни­ца­та му, а прикла­да му се заби в моя шлем. Отде­лих­ме се за секун­да, той пус­на пуш­ка­та и раз­гъ­на ост­ри­е­то си.
За мен оста­ва­ше само да го ата­ку­вам отново…
Мини на 327, като запом­ниш, че до края на бит­ка­та игно­ри­раш всич­ки знаци “(!)”.

Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 13 или пове­че – мини на 198.
Ако резул­та­тът е 10, 11 или 12 – мини на 203.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 206.

Чита­те­лю, иде­я­та да бягаш от десант­чи­ци в леки ска­фан­д­ри в своя стан­дар­тен или тежък ска­фан­дър ми убяг­ва. Това е пър­ва­та истин­с­ка въз­мож­ност за издън­ка в кни­га­та. Запи­ши си една чер­на точ­ка (май­та­пя се – игра­та няма така­ва оцен­ка) и пре­ми­ни на 147, къде­то ще се оттег­лиш със стрел­ба, как­то е разум­ния подход.
Ако наис­ти­на ти е инте­рес­но, как­во се случ­ва – още щом Гри­фин се обръ­ща Кейн се спус­ка ряз­ко след него и заби­ва под­ла­кет­но­то си ост­рие във вра­та му, въз­пол­з­вай­ки се от възможността.
Край.

КОД “А”+5
Пър­вия ми замах отсе­че гла­ва­та на едно от извън­зем­ни­те, а вто­рия пре­се­че гръб­нач­ния стълб на вто­ро. Обър­нах се ряз­ко, за да посрещ­на тре­то­то, но точ­ни­те изстре­ли на Ли го сва­ли­ха насред ско­ка му, превръ­щай­ки го в куп­чи­на пепел. Нямах вре­ме да ? бла­го­да­ря – Ней­ко­ри­те про­дъл­жа­ва­ха да настъпват!
Мини на 193.

Вгле­дах се в спус­на­ти­те забра­ла и насо­че­ни­те оръ­жия. Не, дори да има­ха някак­ви тай­ни запо­ве­ди, те едва ли бяха при­ят­ни за мен. Бър­зо пре­це­них, че имам няка­къв шанс – и два­ма­та бяха в леки ска­фан­д­ри, кое­то ги пра­ве­ше по-уяз­ви­ми, но пък дейни.
Хувър и Кейн
Епи­зод: 209 (само кога­то побе­диш и двамата)
Живот: Хувър: 24; Кейн: 28
Бро­ня: 7
Щети: 5 + 2зара (12)(!); 9 + 1зар (12)(!!)
Пода­дох се иззад касе­ти­те с резер­в­ни час­ти и стре­лях по Хувър, кой­то бе по-лес­на­та ми мишена.
(#)(#)(#)(*)(*)
Можеш да при­ба­виш 3 точ­ки към бро­ня­та си, дока­то трае прест­рел­ка­та, пора­ди нали­чи­е­то на прикри­тие. После пре­ми­ни на 307.

Щом изля­зох­ме от мос­ти­ка, Станц се про­каш­ля тихо – иска­ше да пита нещо. Спрях и го изгле­дах. После въздъхнах:
— Гово­ри сво­бод­но, сержант.
— Сър, знам, че не е моя рабо­та, но… — виж­дах го, как се опит­ва да фор­му­ли­ра мисъл­та си – Защо я търпите?
— Коя от две­те – изръм­жах в отго­вор. – Тех­нич­ка­та или Ли?
— Млад­ши лей­те­нант Мей Ли, сър! Тя си няма и идея, как­во е да се под­чи­ня­ваш на запо­ве­ди! Посто­ян­но оспор­ва коман­д­ва­не­то ви, не се под­чи­ня­ва на запо­ве­ди­те ви, пре­къс­ва ви, дори ви се подиг­ра­ва! Всич­ки пило­ти са непо­кор­ни, но тя е просто…
Не знам защо ми ста­на смеш­но. Имах си при­чи­на. И то мно­го доб­ра, но не я спо­де­лях чес­то. Всъщ­ност мис­ля, че цяла­та воен­на струк­ту­ра на Импе­ри­у­ма тър­пе­ше таки­ва сво­бод­ни души като Ли с една един­с­т­ве­на цел. Станц ме позна­ва­ше от как бях обик­но­вен ред­ник сред десант­чи­ци­те. Заслу­жа­ва­ше да знае.
— Мей Ли може да е истин­с­ки трън в зад­ни­ка, призна­вам. Може да е и адс­ки досад­на. Но е про­дук­тив­на и мис­ли извън тра­ди­ци­он­ни­те начи­ни. Само­то ? при­със­т­вие и вина­ги чес­т­но­то ? мне­ние ме дър­жат на щрек. А и е доб­ре някой да ти напом­ня, че не си без­г­ре­шен и че не си божес­т­во, просто защо­то имаш повеч­ко нашив­ки. И не си прав – тя се под­чи­ня­ва на запо­ве­ди­те. Просто е адс­ки доб­ра в заоби­ка­ля­не­то и огъ­ва­не­то им.
— А ако някой ден сбър­ка със сво­е­вол­но­то си поведение?
— Ще я нака­жа по всич­ки пра­ви­ла на уста­ва. И тя ще го при­еме. Ли е по-сло­жен човек, откол­ко­то изглеж­да, сер­жант. Не е само просто поред­но­то бун­тар­че. Тя е умна и полез­на. Знам, че не ти е по вку­са, но се боя, че така сто­ят нещата.
— Сти­га някой ден да не ни убие с греш­ки­те си… — Станц изсум­тя и про­дъл­жи по коридора.
Усмих­нах се – беше ме раз­брал мно­го добре.
Мини на 210.

КОД “Ж”+1
Натис­нах спу­съ­ка и без осо­бе­ни проб­ле­ми уце­лих обек­та. Той се пръс­на и пар­че­та, кои­то опръс­ка­ха всич­ки от еки­па ми. Притръп­нал чаках сен­зо­ри­те да отче­тат, как­во съм прострелял.
— Мозък? – про­мър­мо­ри Джо­нас – Лей­те­нант, пръс­нах­те нечий череп, няма съмнение.
— Е, вече е ничий череп — отвър­нах му.
Това предиз­ви­ка буен смях. Дай им само знак, че могат да си отпус­нат нер­ви­те и вой­ни­ци­те ста­ва­ха доста шум­ни. Някол­ко плос­ки шеги за чере­пи, мозък и десан­т­ни войс­ки вед­на­га бяха каза­ни. След вто­ра­та аз изтръп­нах ряз­ко – как­во пра­ве­ше човеш­ки череп в совал­ка­та? И как­во го беше нака­ра­ло да се насо­чи към мен?
Мини на 221

На съз­да­ни­е­то му отне час­ти­ца от секун­да­та, за да се мет­не към мен. Захвър­лих теж­ко­то оръ­жие, раз­гъ­вай­ки със също­то дви­же­ние под­ла­кет­но­то си ост­рие и мина­вай­ки пред Мей Ли. Можех да посрещ­на съз­да­ни­е­то в самия му полет. Въп­ро­сът беше как?
С ата­ка по край­ни­ци­те му – на 212
Или с ата­ка в тяло­то – на 232

КОД “А”+4
Пося­кох пър­вия връх­ли­тащ ми ней­кор, но за жалост не смър­то­нос­но. Довър­ших го с вто­ри замах, но това даде вре­ме на вто­ри да ско­чи вър­ху мен и да забие нок­ти­те си в бро­ня­та ми. Мал­ки­те гадин­ки зна­е­ха прекрас­но, къде точ­но са сла­би­те мес­та на бро­ни­те ни и ги уцел­ва­ха по инс­тинкт. Изръм­жах и го раз­ся­кох на две с мощен замах. А извън­зем­ни­те про­дъл­жа­ва­ха да налитат…
Джо­на­тан пона­ся 10+1зар (13) щети.
Мини на 193

— Мръд­не­те мал­ко бе. – Ли вед­на­га се про­му­ши меж­ду всич­ки ни и приклек­на пред клю­чал­ка­та. – Зна­еш ли, на момен­ти се чудя дали да не си леп­на над­пис “Шперц” на шле­ма. Как може никой да не ви учи как да се спра­ви­те с една проста ключалка?
— Лес­но – отвър­на ? Станц. – При­ема се, че ако десант­чи­ци­те са без тех­ни­чес­ка под­кре­па просто ще взри­вят вратата.
Засмях се с оста­на­ли­те – над­пре­вар­ва­не­то меж­ду два­та актив­ни кор­пу­са на фло­та – пило­ти и десант­чи­ци бе от веко­ве. За радост на чове­чес­т­во­то ряд­ко се израж­да­ше в истин­с­ка неп­ри­я­зън, а само в при­ятел­с­ко съперничество.
— Гото­ви сте! – измър­мо­ри Ли, после се при­тис­на плът­но до сте­на­та, защо­то Станц се вмък­на през още отва­ря­ща­та се вра­та с насо­че­но оръ­жие. Всич­ки го след­вах­ме, естествено.
Мини на 284

Зад вра­та­та се нами­ра­ше малък кори­дор, кой­то воде­ше към дру­га вра­та, на коя­то бе изоб­ра­зен знак за био­ло­гич­на опас­ност. Спог­ле­дах се със спът­нич­ка­та си – може би там щях­ме да откри­ем някак­ва инфор­ма­ция а случ­ва­що­то се око­ло нас? А може­ше и просто да ни чака поред­но­то чудо­ви­ще – в база­та опре­де­ле­но има­ше таки­ва – несъм­не­но баси­лис­ка бе само увертюра.
Можех­ме да вле­зем, въп­ре­ки опас­ност­та ( на 225) или да се отка­жем и да минем през дру­га­та вра­та ( на 305).

КОД “А”+2.
Призна­вам си без бой, че пре­ца­ках всич­ко. Пося­кох пър­вия ней­кор с мощен замах, раз­си­чай­ки го поч­ти на две, но щом се обър­нах да посрещ­на вто­рия кра­кът ми под­да­де – по нев­ни­ма­ние бях стъ­пил вър­ху някак­ви остан­ки и се сто­ва­рих на земята.
Ней­ко­ри­те само това и чака­ха! Нахвър­ли­ха се вър­ху мен, като мухи на мед. Дик­сън вед­на­га ми се при­те­че на помощ, раз­рит­вай­ки ги и поси­чай­ки ги и давай­ки ми вре­ме да се изпра­вя, но беля­та вече бе ста­на­ла – стрел­ба­та се накъ­са и ней­ко­ри­те ни нале­тя­ха с всич­ки сили… Оста­ва­ше ни да раз­чи­та­ме на ост­ри­е­та­та си и на физи­чес­ка­та си сила…
Джо­на­тан пона­ся три пъти по 10+1зар (13) щети.
Мини на 208

Извед­нъж схва­нах, че Ли дър­жи в ръка­та си плаз­ме­на гра­на­та. Усмих­нах се удов­лет­во­ре­но, сещай­ки се за древ­на­та пого­вор­ка: “Дреб­но, но вредно.”
Пър­вия път, кога­то Мей Ли нане­се щети, те ще са 5з6(18) и ще пора­зят и два­та десант­чи­ка. Това е еднок­ра­тен ефект.
Ако КОД “И”=0 – мини на 257
Ако КОД “И”=10 – мини на на 247

Това беше – послед­на­та ни надеж­да. Раз­мах­вах­ме диво ост­ри­е­та­та и сечех­ме на пора­зия. Но щяха ли да ни стиг­нат силите?
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой. После хвър­ли за щети и събе­ри два­та резул­та­та. Към тях при­ба­ви и стой­ност­та на КОД “Д”.
Ако резул­та­тът е 30 или пове­че – мини на 213
Ако резул­та­тът е 25, 26, 27, 28 или 29 – мини на 216
Ако резул­та­тът е 21, 22, 23 или 24 – мини на 218
Ако резул­та­тът е 20 или по-мал­ко – мини на 223

КОД “З”=0; КОД “И”=1.
Огле­дах два­та тру­па вни­ма­тел­но и не мина мно­го вре­ме, пре­ди да открия това, кое­то тър­сех – тату­и­ров­ка на змия заха­па­ла опаш­ка­та си.
— Как­то и пред­по­ло­жих – заго­во­рих – Кобри.
— Коб­ри? – Ли се обър­на към мен. Послед­ни­те мину­ти бе пре­ка­ра­ла в тър­шу­ва­не из сна­ря­же­ни­е­то на двамата.
— Отряд Коб­ра. – въз­дъх­нах – Тай­ни операции.
— Не съм ги чува­ла. – покла­ти гла­ва азиатката.
— Пило­ти­те си няма­те. Нали зна­еш, “кой вар­ди вар­ди­а­ни­те” и така ната­тък. На пря­ко под­чи­не­ние към Гене­рал­ния щаб. Има доста таки­ва в раз­лич­ни­те поде­ле­ния – слу­жат като пред­па­зен кла­пан, ако по някак­ва при­чи­на голя­ма част от фло­та се разбунтува.
— Само десантчици?
— Око­ло един на все­ки десет, да. Доста­тъч­но, за да предиз­ви­кат кра­ха на все­ки бунт, поне на тео­рия. На прак­ти­ка проб­ле­мът идва от под­бо­ра на кад­ри. Десант­чи­ка тряб­ва да е умен. Ако е умен може да отка­же да изпъл­ни запо­ве­ди­те. Само че тук има­ме и нещо по-инте­рес­но. — бях открил черен пръс­тен тату­и­ран на ляво­то кут­ре на Хувър. – Тези са от поде­ле­ние Сет. Убий­ци. Уни­що­жи­те­ли. Прочистващи.
— Не сме ли всички?
— Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие, Ли. Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие… – въз­дъх­нах и сме­них тема­та – Ти на как­во попадна?
— Ами, две­те без­по­лез­ни плаз­ме­ни кара­би­ни, стан­дар­т­ни плаз­ме­ни пис­то­ле­ти, и два­ма­та имат допъл­ни­тел­ни гене­ра­то­ри, как­то и маг­нит­ни пис­то­ле­ти. Инте­рес­но, не носе­ха ли по един “Болт” все­ки като се скачихме?
— Аха. Само че са го изхвър­ли­ли, като са свър­ши­ли муни­ци­и­те. Стан­дар­т­на про­це­ду­ра. А кара­би­ни­те им са си в иде­ал­но състояние.
— За теб, може би. За мен са без­по­лез­ни – аз нямам дори в как­во да ги вклю­ча. Не съм в боен скафандър.
Въз­дъх­нах – пра­ва си беше.
Можеш да взе­меш как­во­то си решиш от въо­ръ­же­ни­е­то на Кейн и Хувър. После можеш да минеш на на 219

КОД “Ж”=30
Стиг­нах­ме до вра­та­та на наблю­да­тел­на­та зала. Станц спря и я посо­чи. Чак тога­ва забе­ля­зах, че не е затво­ре­на плът­но. Ясно помнех как запо­вя­дах на Вение да я заклю­чи. Нещо не бе наред. Насо­чих­ме оръ­жи­я­та си и Станц я издър­па на страни.
Вение беше вът­ре – седе­ше в сто­ла пред мони­то­ри­те. Гла­ва­та му бе отмет­на­та назад, а гър­ло­то му бе сря­за­но от ухо до ухо.
— Иди­от, казах му да не сва­ля шле­ма си.
— Сва­лил го е или са му го сва­ли­ли – въз­дъх­нах дъл­бо­ко — има­ше още опас­нос­ти наоко­ло. Свър­зах се с Ли – Има­ме голям проб­лем. Някой или нещо е уби­ло Вение. Гър­ло­то му е раз­ря­за­но от ухо до ухо.
Кол­ко часа са изми­на­ли от нача­ло­то на играта.
Ако са 5 или пове­че – мини на 220
Ако са 4 или по-мал­ко – мини на 230

Сва­лих оръ­жи­е­то си и хва­нах обек­та с ръце. Нало­жи се да изча­кам за секун­да, дока­то някой насо­чи фенер­че­то си към него. Тога­ва ми се при­ис­ка да го пус­на рязко.
Беше прокле­та гла­ва. Откъс­на­та от тяло­то си, оче­вид­но. Повър­тях я в ръце, въп­ре­ки неп­ри­ят­но­то усе­ща­не от дейс­т­ви­е­то. Беше гла­ва­та на мъж, ако можех да пре­це­ня пра­вил­но. Мъж на поне 30 годи­ни, най-веро­ят­но и доста пове­че – лес­но раз­ли­ча­вах тату­и­ров­ка­та на Ин и Ян над сле­по­о­чи­я­та му, знак за пре­ми­на­ти про­це­ду­ри по удъл­жа­ва­не на живо­та.. Очи­те му ги няма­ше, също­то важе­ше и за голя­ма част от кожа­та. Беше гроз­на гледка.
— Е – про­мър­мо­рих — някой е при­ел мно­го на сери­оз­но изра­за “да си изгу­биш главата”.
Това предиз­ви­ка буен смях. Дай им само знак, че могат да си отпус­нат нер­ви­те и вой­ни­ци­те ста­ва­ха доста шум­ни. Станц вед­на­га пус­на една от плос­ки­те си шеги за губе­щи гла­ви­те си тех­ни­ци и десант­чи­ци. Напре­же­ни­е­то спад­на. Дока­то извед­нъж не ме осе­ни прозре­ние – как­во все пак бе откъс­на­ло гла­ва­та от тяло­то? И как­во я бе хвър­ли­ло към мен? Изтръпнах.
Мини на 221

Замах­нах с всич­ка сила, отси­чай­ки еди­ния край­ник на съз­да­ни­е­то. За жалост, това не му поп­ре­чи да се сто­ва­ри вър­ху мен с цяла­та си тежест и да ме сграб­чи с всич­ки­те си оце­ле­ли край­ни­ци, опит­вай­ки се да про­бие бро­ня­та ми.
Нама­ли щети­те на Баси­лис­ка с 3 точки.
(*)(!)
Ако това е чет­вър­тия уни­що­жен край­ник – мини на 312
Мини на 262

КОД “А”+10
Ней­ко­ри­те пада­ха един след друг под ост­ри­е­та­та ни – не им давах­ме ника­къв шанс! Призна­вам, че бях изне­на­дан от резул­та­та – не очак­вах да сме тол­ко­ва ефективни.
Ако КОД “А”>23 – мини на 226
Ако КОД “А” на 228

Осъз­нах проб­ле­мът на пла­на още щом вле­тях­ме в зала­та. Кон­зо­ла­та кри­е­ше тех­нич­ка­та, но и не мал­ка част от капи­та­на. Обси­пах­ме всич­ко с изстре­ли, но сигур­но няма­ше да успе­ем да го уби­ем без да дръп­не спу­съ­ка, ако не бе точ­ния изстрел на Ли от кори­дор­че­то за под­дръж­ка. Капи­та­на се сто­ва­ри вър­ху сви­ла­та се в емб­ри­о­нал­на поза жена и опръс­ка всич­ко с кръв – освен изстре­ла на Ли, аз го бях уце­ли два пъти в гър­ди­те, а Джо­нас (най-доб­ри­ят стре­лец сред нас) го бе пора­зил в гър­ло­то. Не беше кра­си­ва гледка.
Бър­зо се пръс­нах­ме и огле­дах­ме зала­та за скри­ти капа­ни или дру­ги гадос­ти, но не открих­ме нищо. Прибли­жих се до кон­зо­ла­та, хва­нах капи­та­на за яка­та и го захвър­лих наст­ра­ни. Къл­на се, че тех­нич­ка­та се сви още пове­че, щом ме видя тол­ко­ва бли­зо до себе си. Опи­тах се да я успо­коя, но се сетих, че едва ли чува нещо сред шума от два­та теж­ки ска­фан­дъ­ра на Джо­нас и Станц, кои­то оби­ка­ля­ха залата.
Извед­нъж Ли изник­на до мен и изра­зи­тел­но откло­ни оръ­жи­е­то ми наго­ре – не бях осъз­нал, че съм го насо­чил към жена­та. Ази­ат­ка­та ме изгле­да злоб­но, после се наве­де към нея и започ­на да ? гово­ри тихо. След извес­т­но вре­ме всич­ко се успо­кои. И беше вре­ме да полу­чим някои отговори.
Мини на 170

С Ли се раз­де­лих­ме и започ­нах­ме да оглеж­да­ме вни­ма­тел­но тра­пе­за­ри­я­та. Сто­ло­ве, маси, чинии, чаши, оста­ве­на хра­на… нищо инте­рес­но. Изръм­жах ядо­сан от изгу­бе­но­то вре­ме, кога­то Ли въз­клик­на и вдиг­на нещо от земята.
— Гле­дай как­во наме­рих! – в ръка­та си дър­же­ше памет­на пло­ча. – Беше зале­пе­на под седал­ка­та на стола.
— Как­во пише? – прибли­жих се до нея и над­ник­нах над рамото ?.
— Амиии…
Напра­ви про­вер­ка за Инже­нер за Мей Ли и Джо­на­тан Грифин.
Ако поне една е с резул­тат 10 или пове­че — мини на 245
Ако и две­те са с резул­тат 9 или по-мал­ко – мини на 275

КОД “А”+8
Ней­ко­ри­те пада­ха един след друг под ост­ри­е­та­та ни – не им давах­ме ника­къв шанс! Поне­сох­ме извес­т­ни щети – аз лич­но полу­чих някол­ко нокъ­тя, но пък не им оста­вах­ме длъжни!
Джо­на­тан пона­ся 10+1зар (13) щети.
Ако КОД “А”>23 – мини на 226
Ако КОД “А” на 228

Оттег­лих се бър­зо до завоя и прикрих по-голя­ма част от тяло­то си зад него. Не беше най-добро­то въз­мож­но прикри­тие, но не беше и най-лошо­то тако­ва. Естес­т­ве­но, през това вре­ме интен­зив­на­та раз­мя­на на изстре­ли про­дъл­жи и от две­те страни.
(!)(#)(*)
Тъй като имаш прикри­тие, можеш да уве­ли­чиш точ­ки­те си бро­ня при прест­рел­ка (само за тази бит­ка) с 2. А сега про­ве­ри КОД “Д” и ако е 0 – мини на 247. Ако е 5 – мини на 207

КОД “А”+6
Призна­вам, че можех­ме да се спра­вим и по-доб­ре, но не мога да кажа и че се изло­жих­ме – уби­вах­ме ги. Нищо, че пона­сях­ме не-мал­ко щети! Може би все пак щях­ме да спечелим?
Джо­на­тан пона­ся два пъти 10+1зар (13) щети.
Ако КОД “А”>23 – мини на 226
Ако КОД “А” на 228

КОД “Б”+20
Отбе­ле­жи си, че изми­на­ва един час.
— Зна­еш ли, може би ще мога да сва­ля някак­ви дан­ни от бор­до­вия ком­пю­тър на кате­ра. – отвър­на ми тя. – Но ще отне­ме време.
— Може би си заслу­жа­ва да опи­та­ме – ким­нах – Действай.
Наис­ти­на отне доста вре­ме. Пър­во, само­то вли­за­не не бе от най-лес­ни­те – нало­жи се да хак­нем клю­чал­ка­та. Вто­ро, тряб­ва­ше да се спра­вим със сис­те­ми­те за защи­та – някол­ко плаз­ме­ни зве­на, кои­то деак­ти­ви­рах с леко­та – бях го пра­вил мно­гок­рат­но като десант­чик. Накрая самия тран­с­фер на дан­ни­те беше бавен – инфор­ма­ци­я­та за вся­ка пра­шин­ка по кате­ра не бе никак мал­ка, като обем.
След око­ло час всич­ко бе готово.
— Ами сега? – попи­та ме азиатката.
— Няма­ме цяла­та кар­тин­ка. – отвър­нах ?. – Нека видим, как­во има­ше в дру­гия тунел – може би там ще наме­рим допъл­ни­тел­на информация.
Насо­чих­ме се обрат­но по кори­до­ра, оста­вяй­ки хан­га­ра зад гър­ба си. Спрях­ме за крат­ко, кол­ко­то Ли да деак­ти­ви­ра клю­чал­ка­та с Пази­те­ля, та да можем да влез­нем тук спо­кой­но вто­ри път – кате­рът бе биле­тът ни към къщи – после про­дъл­жих­ме до раз­кло­не­ни­е­то и завих­ме по ляво­то тако­ва (тех­ни­чес­ки в момен­т­на­та ни пози­ция се пада­ше в дяс­но). Вра­та­та в дъно­то бе широ­ко отво­ре­на – явно от тук бяха мина­ли Кейн и Хувър.
Мини на 69

КОД “И”+10
Чух я как изпсу­ва от яд. После ми отговори:
— Е, това не е един­с­т­ве­ния ни проб­лем. Току-що ске­не­ри­те за дъл­бо­ко ска­ни­ра­не се оба­ди­ха – импер­с­ки кораб е навлез­нал в системата.
— Подкрепления?
— Едва ли. Не отго­ва­ря на при­зи­ви­те ми да се идентифицира.
Изру­гах. После изпсу­вах. И пак изру­гах – точ­но как­во­то ми тряб­ва­ше – още проблеми.
— Кол­ко вре­ме, пре­ди да влез­нем в обсе­га им?
— Може би час, може би два. Зави­си, как­во въо­ръ­же­ние имат. Все още са твър­де далеч за добро сканиране.
Ако КОД “З”=12 – мини на 240
Ако ли не – мини на 250

— Аки­ро, виж как­во има под прокле­та­та седал­ка! – пре­къс­нах сме­ха им.
Япо­не­ца само ким­на и се наве­де осве­тя­вай­ки пода с фене­ра си.
— Няма нищо, поне на пръв поглед… или не, има нещо. Някак­ва кутия… – видях го как ляга по гръб и се про­тя­га под седал­ка­та, за да я достиг­не. Извед­нъж дви­же­ни­я­та му замръз­на­ха. – Как­во по дяво­ли­те е това!!!
— Аки­ро, как­во има там! – пре­къс­нах го.
— Нещо… нещо… не знам, при­ли­ча мал­ко на меду­за… — той замъл­ча – опре­де­ле­но е орга­нич­но, сър. При­ли­ча на някак­ва кръс­тос­ка меж­ду меду­за и мор­с­ка звез­да. И… май диша. Да, опре­де­ле­но диша.
— Аки­ро, изли­зай от там. – казах му. – Ще взри­вим прокле­та­та совалка.
— Сър, това чудо е живо. А и поч­ти… да, ето, стиг­нах я. – ръка­та му се вър­на ряз­ко към тяло­то извли­чай­ки със себе си чер­на кутия с раз­ме­ри око­ло поло­вин метър на поло­вин метър. – О, мам­ка му!
Цяла­та пилот­с­ка седал­ка се раз­тре­се, кога­то десант­чи­ка опи­та да се измък­не ряз­ко. Не зна­ех, как­во го е упла­ши­ло тол­ко­ва, но зна­ех, че не се стра­ху­ва от мрав­ки. Вед­на­га се наве­дох и хва­нах еди­ния от кра­ка­та му и го издър­пах навън, кре­щей­ки му:
— Аки­ро, док­лад­вай! Аки­ро! – най-накрая с помощ­та на Станц, успях­ме да го изва­дим изпод седал­ка­та. Глед­ка­та ни нака­ра да го пус­нем и да изва­дим пис­то­ле­ти­те си.
Нещо бе покри­ло визьо­ра на Аки­ро. При­ли­ча­ше на кръс­тос­ка меж­ду мор­с­ка звез­да и меду­за, беше слу­зес­то и с мал­ки шипо­ве по пипа­ла­та. Вся­ко от шес­те му пипа­ла завър­ш­ва­ше със закри­вен нокът. Съз­да­ни­е­то се сви­ва­ше и отпус­ка­ше, сякаш дишаше.
— Аки­ро, по дяво­ли­те, чуваш ли ме? – изкре­щях. Не можех да стре­лям по съз­да­ни­е­то, без да знам, дали Аки­ро все още е защи­тен от визьо­ра си. Ако беше просто щях­ме да изпър­жим тази меду­за. Ако ли не, оба­че… — Акиро!
— Да… да, сър. – отго­во­ри ми задъ­ха­ния му глас. – доб­ре съм, макар че не виж­дам нищо приятно.
— Как­во ста­ва? Как­во пра­ви тази слу­зес­та гнида!
— Мис­ля… да, сен­зо­ри­те го потвър­ж­да­ват. Сър, прокле­то­то нещо разяж­да визьо­ра ми! Нищо сери­оз­но за сега, но не мис­ля, че ще издър­жи дъл­го. – чак накрая гла­сът му изне­ве­ри – Сва­ле­те го от мен, сър! Моля ви!
— Спо­кой­но, Аки­ро, ще го мах­нем. – ким­нах на Станц и Джо­нас. – Вдиг­не­те го на коле­не. Ще прост­ре­лям мал­ка­та гадин­ка стра­нич­но, за да не отне­са и визьо­ра му.
Два­ма­та ким­на­ха и вдиг­на­ха коле­га­та си. Поста­ви­ха го на коле­не и изпра­ви­ха гла­ва­та му, гле­дай­ки да сто­ят далеч от прокле­то­то съз­да­ние, кое­то го бе ата­ку­ва­ло. Заста­нах до тях, нама­лих мощ­ност­та на плаз­ме­ния си пис­то­лет въз­мож­но най-мно­го и стре­лях в чудовището.
Ника­къв ефект. Плаз­ме­на­та топ­ка се плъз­на по тяло­то му и изсъс­ка. Мощ­ност­та наис­ти­на беше нис­ка – не исках да рис­ку­вам с визьо­ра на Аки­ро. Изру­гах ядно и нагла­сих мощ­ност­та на мак­си­мум, после стре­лях по чудо­ви­ще­то поч­ти от упор. И гад­на­та гни­да се взриви…
Мини на 241

С едно дви­же­ние на ръка­та изпра­вих ази­ат­ка­та на кра­ка и насо­чих теж­ка­та кара­би­на към про­тив­ни­ка ни. Маг­нит­ни­те стре­ли започ­на­ха да се заби­ват в пред­на­та част на тяло­то му една след дру­га, оста­вяй­ки голе­ми рани. Успях да задър­жа огъ­ня нео­би­чай­но дъл­го, пре­ди пая­ка да ско­чи към мен.
(#)(#)(#)(*)(*)(*)
Мини на 202

КОД “А”+6
Призна­вам, че можех­ме да се спра­вим и по-доб­ре, но не мога да кажа и че се изло­жих­ме – уби­вах­ме ги. Нищо, че пона­сях­ме не-мал­ко щети! Може би все пак щях­ме да спечелим?
Джо­на­тан пона­ся чети­ри пъти 10+1зар (13) щети.
Ако КОД “А”>23 – мини на 226
Ако КОД “А” на 228

С не мал­ко уси­лия успях да се пре­бо­ря с клю­чал­ка­та. Вра­та­та започ­на да се отва­ря, а аз отстъ­пих мяс­то­то си на Станц, кой­то тряб­ва­ше да влез­не пръв. След като той се вмък­на през вра­та­та всич­ки го последвахме.
Мини на 284

КОД “З”=10
Ким­нах на Ли да отво­ри вра­та­та и при­гот­вих оръ­жи­е­то си. Ази­ат­ка­та покла­ти гла­ва отча­я­но и въз­дъх­на, после изва­ди плаз­ме­ния си пис­то­лет и натис­на буто­на за отва­ря­не. Вра­та­та се плъз­на тихо на стра­ни, кое­то само по себе си бе нео­би­чай­но – таки­ва поме­ще­ния обик­но­ве­но са запечатани.
Пред погле­да ми се раз­кри голя­мо и свет­ло поме­ще­ние. Бли­зо две дузи­ни прозрач­ни кон­тей­не­ри изпъл­не­ни с розо­ве­е­ща теч­ност бяха наре­де­ни покрай три от сте­ни­те му. На отсрещ­на­та сте­на има­ше ком­пю­тъ­рен пулт и лабо­ра­тор­ни маси с раз­лич­ни стък­ле­ни­ци и епруветки.
Пове­че бях заин­те­ре­су­ван от стран­на­та чер­ве­ни­ка­ва теч­ност раз­ля­та в сре­да­та на поме­ще­ни­е­то, откол­ко­то от обо­руд­ва­не­то. Вни­ма­тел­но пристъ­пих вът­ре и я огле­дах. Ли ме последва.
— Изглеж­да няма нищо опас­но… — под­хвър­ли тя.
— Е, няма извън­зем­ни чудо­ви­ща, това е сигур­но. – отвър­нах. – Но ако се вяр­ва на сен­зо­ри­те това тук е органично.
— Някой май е раз­лял екс­пе­ри­мент, ако съдим по счу­пе­на­та стък­ле­ни­ца… Чакай, нещо не е наред. – те се наве­де към теч­ност­та и я огле­да. – Това е твър­де голя­мо, за да е било в стъкленица…
— Виж, как­во ще измък­неш от кон­зо­ла­та, аз ще взе­ма проба.
Ли ким­на ряз­ко и се наста­ни в крес­ло­то пред ком­пю­тъ­ра. Аз се насо­чих да взе­ма епру­вет­ка от лабо­ра­тор­на­та маса, кога­то някак­во дви­же­ние привле­че погле­дът ми. С насо­че­но оръ­жие се прибли­жих до контейнера.
— О, мам­ка му… — изру­гах, щом видях, как­во има вътре.
В прозрач­ни­те кон­тей­не­ри има­ше орга­низ­ми. И то не как­ви да е. Гад­ни буболечки.
— Как­во има? – спът­нич­ка­та ми се прибли­жи до мен и над­ник­на в кон­тей­не­ра – Ясно ти е, че това са утроб­ни реп­ли­ка­то­ри, нали? Очак­ва­ше да са праз­ни ли?
— Не. – отвър­нах. – Нямам си и идея как­во са, но това вът­ре е гад­на буболечка!
— А… бубо­леч­ка? Лич­но на мен ми при­ли­ча пове­че на мал­ко кученце.
— Ли, това е малък Ней­кор. Шиба­на бубо­леч­ка. Мал­ко ли таки­ва ми се нало­жи да про­чис­тя мина­ла­та годи­на на Комар 3.
— Ней­кор? Вяр­но, че спо­ред док­ла­ди­те при­ли­ча­ли на насе­ко­ми. – Ли го огле­да любо­пит­но – Зна­еш ли, мис­ля че е сла­дък. Сигу­рен ли си, че са чак таки­ва чудовища?
— О, нищо слад­ко няма в тях, кога­то видиш, как тези нок­ти раз­ди­рат бой­ния ска­фан­дър на при­яте­ля ти, за да могат мал­ки­те им да го изядат жив. Не, не са слад­ки, а ужасни!
Ли ме гле­да­ше стреснато.
— Наис­ти­на ли са тол­ко­ва опасни?
— Кога­то порас­нат могат да се спра­вят с някой млад десант­чик. Три-чети­ри голе­ми могат да ме пре­вър­нат в обя­да си. Сила, бър­зи­на и нок­ти, кои­то могат да про­би­ят кораб­на бро­ня. – уда­рих по нагръд­ни­ка си за да под­чер­тая послед­но­то. – Мал­ки­те са по-безо­бид­ни, но помни ми дума­та, ако всич­ки тук се осво­бо­дят на вед­нъж… е, няма да завър­шим миси­я­та си, това ти гарантирам.
— Но как­во пра­вят тук, тога­ва? Не е ли твър­де опасно?
— Не знам. – отвър­нах. – Прегле­дай кон­зо­ла­та за инфор­ма­ция – може да има нещо полез­но във файловете.
— А ти как­во мис­лиш да пра­виш? – Ли се наста­ни отно­во пред компютъра.
“Ще прегле­дам прокле­то­то пет­но на пода” – мини на 265
“Ще тър­ся начин да ги убия” – мини на 285

Изпра­вих се сред тру­по­ве­те на ней­ко­ри­те и се усмих­нах широ­ко – бях­ме успе­ли в неле­ка­та зада­ча да ги изби­ем до крак. Може и да беше с помощ­та на къс­ме­та, но се спра­вих­ме. Не се усе­тих, как изре­вах въз­тор­же­но. Но не бях сам – всич­ки бях­ме пове­че от довол­ни. Мно­го повече!
Ако КОД “И”>9 – мини на 233
Отбе­ле­жи си, че е изми­нал един час.
След като пър­во­на­чал­на­та ни еуфо­рия отми­на се заех­ме с нор­мал­ни­те зада­чи – поп­рав­ки по повре­де­ни­те ска­фан­д­ри, съби­ра­не на изпол­з­ва­е­ми маг­нит­ни игли… скуч­на рабо­та, по прин­цип, но в момен­та ни се стру­ва­ше, като най-вели­ко­леп­но­то изжи­вя­ва­не на света.
Ли си наме­ри една оце­ля­ла от целия тор­моз и огън кон­зо­ла и се вклю­чи в нея, ровей­ки за инфор­ма­ция. Не вяр­вах да открие нещо, но човек нико­га не знае.
Про­ве­ри кол­ко часа са изми­на­ли от нача­ло­то на миси­я­та. Ако са 5 или пове­че –мини на 236. Ако са по-мал­ко – мини на 290

Оттег­ля­не­то към бро­ни­ра­на­та вра­та бе по-дъл­го и доста по-рис­ко­ва­но – тес­ни­те кори­до­ри не са точ­но иде­ал­но­то мяс­то за избяг­ва­не на плаз­мен обстрел.
Напра­ви про­вер­ка за Физи­ка. Напра­ви про­вер­ка за Стрел­ба. Събе­ри два­та резултата.
Ако сбо­рът е 20 или пове­че – мини на 231.
Ако сбо­рът е 17, 18 или 19 – мини на 311.
Ако сбо­рът е 16 или по-мал­ко – мини на 321
(!)(!)(#)(#)(*)(*)

Не бях­ме доста­тъч­но сил­ни. Идва­ше ми да се раз­ре­ва – всич­ко бе отиш­ло по дяво­ли­те! Ней­ко­ри­те сва­ли­ха пър­во Станц, после и Джо­нас. Зна­ех, как­во ще послед­ва, за това си про­бих път до Ли. Зна­ех, че като най-уяз­ви­ма от гру­па­та ни, ней­ко­ри­те щяха да я изпол­з­ват за носи­тел на яйца­та си. Ужас­на участ – щом се излю­пе­ха, мал­ки­те ней­кор­че­та си про­би­ва­ха път през тяло­то на носи­те­ля, изяж­дай­ки го от вът­ре на вън… Не можех да ? при­чи­ня това, така че с всич­ка сила забих ост­ри­е­то си в гър­ди­те ?. Някак си имах чув­с­т­во­то, че тя раз­би­ра, но не можех да я поглед­на в очи­те от срам. После био-чипа ми се пре­то­ва­ри и се хвър­лих засле­пен към нейкорите…
КРАЙ!

Ряз­ко се спус­нах към Хувър, обсип­вай­ки го с изстрели…
Ако си в лек ска­фан­дър – мини на 269.
Ако ли не – попа­даш на 289.

Чух я как изпсу­ва от яд. После ми отговори:
— Джо­на­тан, не тряб­ва­ше да го оста­вя­те сам!
— Ще гово­рим по-къс­но. В момен­та миси­я­та е с при­ори­тет. Извле­чи как­во­то можеш от ком­пют­ри­те и да се махаме.
Ако КОД “З”=12 – мини на 240
Ако ли не – мини на 250.

Нико­га не съм се чув­с­т­вал ком­фор­т­но, кога­то отстъп­вам, макар че се чув­с­т­вам по-дис­ком­фор­т­но, кога­то ме обстрел­ват. Иска ми се да вяр­вам, че уме­ни­я­та ми, съче­та­ни с годи­ни­те опит на бой­но­то поле, а не безум­ния ми къс­мет, ми позво­ли­ха да извър­ша тако­ва отстъп­ле­ние, като по учебник.
В момен­та, в кой­то достиг­нах­ме вра­та­та Ли се вмък­на в сер­виз­ния кори­дор – там поне щеше да е в срав­ни­тел­на безопасност.
(!)(#)(#)(*)
Про­ве­ри КОД “Д” и ако е 0 – мини на 247. Ако е 5 – мини на 207.

С могъщ замах, поемащ цяла­та ми въз­мож­на сила, забих ост­ри­е­то си в туло­ви­ще­то на съз­да­ни­е­то оста­вяй­ки дъл­бо­ка рана. Това за жалост не му поп­ре­чи да се сто­ва­ри вър­ху мен и да ме сграб­чи в смър­то­нос­т­на­та си хватка.
(#)
Мини на 262.

В след­ва­щия момент си спом­них, как­во се прибли­жа­ва към стан­ци­я­та – цял катер с коб­ри – и еуфо­ри­я­та ми изчез­на. Тряб­ва­ше ни план и то бързо.
Мини на 280.

Вле­тях­ме с маси­ран огън. Къс­но се усе­тих, че Ли си няма и идея как да дейс­т­ва в така­ва гру­па. По-къс­но може би щях да се усе­тя, че тя всъщ­ност е раз­стро­и­ла при­це­ла на Джо­нас. Не че аз бях на ниво или кой да е друг – уце­лих­ме капи­та­на поне десе­ти­на пъти, но нито едно попа­де­ние не доне­се миг­но­ве­на смърт. Ръка­та му потреп­на кон­вул­сив­но и пис­то­ле­тът му стре­ля. Изру­гах някол­ко пъти – всич­ко бе отиш­ло по дяволите.
Мини на 339.

Реших, че няма как­во да наме­ря в тра­пе­за­ри­я­та на база­та и се насо­чих към вра­та­та в дъно­то. Про­уч­ва­не­то продължаваше…
Мини на 295.

Не бяха мина­ли и пет­на­де­сет мину­ти, от как Ли се бе заро­ви­ла из инфор­ма­ци­я­та в кон­зо­ла­та, кога­то извед­нъж ско­чи на кра­ка и изру­га. Призна­вам, че не беше типич­на реак­ция за нея, така че реших да видя, как­во става.
— Ли, да не видя миш­ка? – под­хвър­лих закачливо.
— Не, глу­па­ко! Пре­ди мал­ко нещо е навляз­ло в сис­те­ма­та. – отвър­на ми тя злоб­но. Не беше типич­но за нея да реа­ги­ра със зло­ба на закач­ки­те ми. – Ако пра­вил­но раз­чи­там сиг­на­ту­ри­те му – боен катер.
— Доб­ре де, може да са под­креп­ле­ния – казах го, въп­ре­ки, че мно­го доб­ре зна­ех, че не е така. Няма­ше при­чи­на да пристиг­нат подкрепления.
— Пра­тих стан­дар­т­ния сиг­нал за раз­поз­на­ва­не от база­та. – отвър­на ми тя. – Не отговарят.
Въз­дъх­нах дъл­бо­ко – зна­ех как­во зна­чи това. Хувър и Кейн не бяха самич­ки. Идва­ше цял катер пълен с коб­ри. Поне дузи­на, обу­че­ни, тре­ни­ра­ни и свежи.
— Кол­ко вре­ме има­ме, дока­то са в обсег?
— Час, два в най-доб­рия слу­чай. – отвър­на ми азиатката.
— Е, зага­зих­ме я. – измърморих..
Мини на 280.

Сме­няш оръ­жи­е­то си.
Изва­дих оръ­жи­е­то си за бли­зък бой и се спус­нах към Хувър. Пър­ви­ят ми замах успя да про­бие бро­ня­та му, пре­ди той да успее да заме­ни пуш­ка­та с под­ла­кет­но­то си ост­рие. Проб­ле­мът ми беше, че изядох някол­ко попа­де­ния, дока­то се спус­ках напред.
(!)(!)(#)(*)
Мини на 327.

КОД “А”=1
— Сър, съвет­вам ви да побър­за­те – чух гла­са на Станц по интер­ко­ма. Вра­жес­кия катер е поч­ти в обхват. Не мис­ля, че ще ни е при­ят­но, ако могат да ни пус­нат една-две ядре­ни ракети.
— При­ето, сер­жант. – поглед­нах Ли – Можеш ли да тичаш?
— По-доб­ре да поти­чам, откол­ко­то да ни се изси­пе цял отряд коб­ри на гла­ва­та! – отвър­на ми тя.
Зати­чах­ме се към хан­га­ра. Вре­ме бе да излитаме.
Мини на 266.

КОД “И”=2.
— Някак­ви идеи? – про­шеп­нах тихо на Ли.
— Всъщ­ност да. – про­шеп­на ми тя в отго­вор. – Но ще ми тряб­ва отвли­ча­не на вни­ма­ни­е­то. Тряб­ва да се про­мък­на до она­зи кутия там.
Замис­лих се. Най-бър­зия начин да им отвле­ка вни­ма­ни­е­то бе да ата­ку­вам без­раз­съд­но – или да се спус­на към някой от тях за в бли­зък бой ( на 229) или просто да се пока­жа и да поч­на да се придвиж­вам обстрел­вай­ки ги към прикри­ти­е­то на съща­та куп­чи­на касе­ти до отсрещ­на­та сте­на ( на 279)

Ако КОД “А”=1 – мини на 260.
Ако ли не – мини на 270.

Гад­на­та гни­да екс­пло­ди­ра като бом­ба, покри­вай­ки всич­ко в совал­ка­та с пар­че­та от себе си и отхвър­ляй­ки всич­ки ни пра­во в близ­ки­те сте­ни. Ска­фан­дъ­ра ми не бе поне­съл щети, но бях покрит в неиз­вес­т­на био-маса. Поглед­нах към тяло­то на Аки­ро – взри­вът бе раз­бил целия му визьор, но на него самия му няма­ше нищо, поне на пръв поглед.
— Аки­ро! – изви­ках – Доб­ре ли си?
— Аз… да, сър! Мал­ко поодран, но ина­че съм в пер­фек­т­на форма!
— Рад­вам се. – отвър­нах му. – Хувър! Доне­си един резер­вен шлем.
Поглед­нах нагръд­ни­ка си, вър­ху кой­то бяха залеп­на­ли някол­ко пар­чен­ца от съз­да­ни­е­то. Бут­нах най-голя­мо­то, но то не се отде­ли. Блъс­нах го с всич­ка сила и чак тога­ва то се отле­пи и се поне­се пред мен.
— О, мам­ка му! – изпсу­вах. Прокле­то­то пар­че има­ше сму­кал­ца, с кои­то явно се бе задър­жа­ло за бро­ня­та на ска­фан­дъ­ра ми. На мяс­то­то му има­ше лека вдлъб­на­тин­ка. – Шиба­на гни­да! Мом­че­та, раз­ка­рай­те пар­че­ти­и­те от себе си – живи са и разяж­дат ска­фан­д­ри­те. Хувър, побър­зай с този шлем!
Започ­нах­ме да махам гадин­ки­те от бро­ня­та си една по една. Не беше осо­бе­но бър­зо, но не ми се про­ве­ря­ва­ше, дали и те гърмят.
— Сър… има­ме проб­лем… — оба­ди се Станц. – Тия гадин­ки се дър­жат твър­де доб­ре в безтегловност.
Вдиг­нах поглед – прав беше. Но ме чака­ше и дру­га изне­на­да – бяха бър­зи. Доста бър­зи. И всич­ки друж­но се насоч­ва­ха към заше­ме­те­ния Аки­ро. Всич­ки като един вдиг­нах­ме пис­то­ле­ти­те си и обси­пах­ме гадин­ки­те с тежък обстрел. Но бяха мно­го, твър­де много…
— Аки­ро! Бягай! – изви­ках му.
Аки­ро ким­на и се опи­та да се задви­жи, но едва напра­ви крач­ка и погле­дът му се оцък­ли. Всич­ки в ста­я­та замръз­нах­ме. Аки­ро ме поглед­на в очи­те и покла­ти гла­ва. Бях виж­дал този поглед чес­то през годи­ни­те – погле­да на човек, кой­то знае, че уми­ра и няма как да се измък­не. Опи­та се да каже нещо, но само изплю солид­но коли­чес­т­во кръв и се хва­на за коре­ма. От уст­ни­те му се отде­ли отча­ян стон.
Мал­ки­те гадин­ки само това и чака­ха, сякаш. Бяха по-бър­зи, откол­ко­то очак­вах – всич­ки в купом се впус­на­ха към него. Лице­то му се покри с мал­ки слу­зес­ти лар­ви, кои­то изпол­з­ва­ха отво­ра, за да влез­нат под защи­та­та на ска­фан­дъ­ра му. Япо­не­ца запи­щя с пъл­но гърло.
В този момент се сетих за чер­на­та кутия, коя­то беше изва­дил изпод седал­ка­та. Може би в нея има­ше нещо, кое­то може­ше да му помогне?
Дали тряб­ва­ше да я отво­ря – на 271.
Или по-доб­ре да не я пипам – на 301.

С едно дви­же­ние на ръка­та си изпра­вих Мей Ли на кра­ка, обсип­вай­ки напа­да­що­то ме съз­да­ние с изстре­ли. То се спус­на бър­зо на земя­та и с невъ­об­ра­зи­ма ско­рост ско­чи вър­ху мен, обхва­щай­ки ме в смър­то­нос­на­та си прегръд­ка. Надя­вах се да го е забо­ля­ло – стре­лях бук­вал­но до момен­та в кой­то обхва­ща­щи­те ме кра­ка не изби­ха оръ­жи­е­то от ръка­та ми.
(#)(#)(#)(*)(*)(*)
Мини на 262.

Дейс­т­ви­е­то се поема от Мей Ли.
Исти­на­та е, че излъ­гах Джо­на­тан – не зна­ех, дали мога да се спра­вя самич­ка с клю­чал­ка­та, но пък няма­ше при­чи­на да го тревожа.
Три­из­мер­ния вир­ту­а­лен интер­фейс беше едно от най-хит­ри­те неща, кои­то Импе­ри­у­ма е въвеж­дал. В голя­ма воен­на струк­ту­ра като него кодо­ве за достъп, иден­ти­фи­ка­ции и вся­как­ви дру­ги потвър­ж­де­ния се губе­ха лес­но. За това и бяха измис­ле­ни Пази­те­ли­те – програ­ми симу­ли­ра­щи изкус­т­вен инте­лект (само­то раз­ра­бот­ва­не на ИИ-та бе забра­не­но с импер­с­ки дек­рет), чрез кои­то все­ки с доста­тъч­но жела­ние може­ше да пре­ми­не. Или да умре, опитвайки.
Има­ше три начи­на за спра­вя­не с Пази­тел – да имаш нуж­на­та паро­ла, да отго­во­риш на загад­ка­та му или да го побе­диш. Пър­во­то оче­вид­но бе дале­че от мен – ако я имах щях да я въве­да без да вли­зам във вит­ру­ал­на­та реалност.
Вто­рия начин може би беше лесен, но пър­ва­та греш­ка може­ше да ме убие – Пази­те­ли­те не про­ща­ва­ха на про­ва­ли­ли­те се. И макар да не може­ха да нане­сат истин­с­ки физи­чес­ки пора­же­ния, спо­кой­но може­ха да ми изпър­жат мозъка.
Тре­тия начин бе най-слож­ния и най-опа­сен, но ако не успе­ех по дру­ги­те два начи­на, беше сигу­рен начин за про­би­ва­не на сигур­ност­та. Все­ки Пази­тел има­ше зад­на вра­тич­ка – пар­че код, кое­то може­ше да го уни­що­жи. Лошо­то е, че шан­са да наме­ря точ­ния код бе по-малък от това да открия отго­во­ра на зада­ча­та му. Да не гово­рим, че бук­вал­но тряб­ва­ше да го ата­ку­вам на негов терен.
Ска­фан­дъ­ра ми акти­ви­ра три­из­мер­ния интер­фейс и спря раз­съж­де­ни­я­та ми.И се озо­вах в неп­ри­ят­но гад­на обста­нов­ка – явно тряб­ва­ше да е връх на пла­ни­на с пеще­ра в него. Призна­вам им, че се бяха поста­ра­ли с гра­фи­ка­та и реа­лис­тич­ност­та – чак усе­щах студа.
И тога­ва от пеще­ра­та изле­зе дракон.
Мини на 246

Не само, че не успях да отво­ря вра­та­та, ами и вклю­чих някак­ва алар­ма в непох­ват­ност­та си. Изпсу­вах ядно и отстъ­пих мяс­то­то си на Станц, кой­то зало­жи мал­ко от екс­пло­зи­ви­те си и взри­ви вра­та­та. Не беше кра­сив взрив, но беше бър­зо. Вле­тях­ме вът­ре, но явно бях­ме закъс­не­ли – тех­нич­ка­та леже­ше мър­т­ва на пул­то­ве­те си, а вър­ху нея бе раз­стре­ля­ния от Ли капи­тан. Изпсувах.
Мини на 339.

КОД “Б”+3
Не без извес­т­на доза уму­ва­не успях­ме да стиг­нем до изво­да, че пло­ча­та био­хи­мич­на фор­му­ла. Най-веро­ят­но за някак­во лекар­с­т­во или сти­му­лант. Макар че имай­ки пред­вид рабо­та­та на база­та, спо­кой­но може­ше да е и био-оръжие.
Вни­ма­тел­но прибрах пло­ча­та – ако всич­ки про­уч­ва­ния на база­та бяха така раз­хвър­ля­ни из нея, това щеше да е една дъл­га мисия. Въз­дъх­нах и се насо­чих към вратата.
Мини на 295.

Дори да зна­еш, че не е истин­с­ки, дра­ко­нът си е вну­ши­тел­на глед­ка. Огро­мен, сив и зло­бен – не мога да го опи­ша по-доб­ре. Гле­дах­ме се извес­т­но вре­ме, после той проговори:
— Име, чин, поде­ле­ние и номер.
— Искаш да се леги­ти­ми­рам ли? – попи­тах го шашнато.
— Да. – отвър­на ми той. – За да знам, кой съм убил.
Кръ­во­жад­но ИИ, точ­но как­во­то ми трябваше!
— Млад­ши лей­те­нант Мей Ли, прин­цип­но начал­ник на ескад­ри­ла алфа на край­це­ра “Непо­бе­дим”, понасто­я­щем зачис­ле­на под коман­д­ва­не­то на лей­те­нант Джо­на­тан Гри­фин, номер П6389АБД66И.
— Доб­ре. – дра­ко­на ким­на, сякаш има­ше зна­че­ние. – Очак­ваш загад­ка­та ми, нали?
— Да!
— Успех в реша­ва­не­то ?. – отвър­на ми той. – Със­тои се от три части.
— Каз­вай по-бър­зо, нямам цял ден – изръм­жах му.
— Пър­ви въп­рос! Пър­во пра­ви­ло на десантчиците!
— “Верен до гроб!” – отвър­нах – Пол­з­ват го и като девиз.
— Вто­ри въп­рос – никак­ва реак­ция на отго­во­ра ми. – Как­во е улти­ма­тив­но­то раз­сто­я­ние за стрел­ба с лазер­ни оръ­дия в изтре­би­те­лен бой?
— Не е чес­т­но! – изви­ках. – Зави­си от хиля­да неща, най-мал­ко­то от моде­ла на оръ­ди­я­та, ско­рост­та на изтре­би­те­ля и вида противник!
— Верен отго­вор. Зна­чи не ме лъжеш коя си.
Иде­ше ми да изре­ва от яд – всич­ко е било само тест?
— Тре­ти въп­рос – про­дъл­жи дра­ко­на – Защо Импе­ри­у­ма не вла­дее пря­ко пла­не­ти­те на чове­чес­т­во­то, с изклю­че­ние на све­то­ве­те-кора­бос­т­ро­и­тел­ни­ци, някол­ко аграр­ни свя­та, Тера и Икар?
Мам­ка му, нямах си и идея! Има­ше три веро­ят­ни отго­во­ра – Импе­ри­у­ма не може да се обре­ме­ня­ва с отдел­ни све­то­ве, него­ва­та зада­ча е пред­паз­ва­не­то на цяло­то чове­чес­т­во ( на 253), защо­то такъв бе пър­во­на­чал­ния дого­вор меж­ду пър­вия Импе­ра­тор и све­то­ве­те ( на 263) или защо­то Импе­ри­у­ма не би имал ресур­си­те да се зани­ма­ва и с вът­реш­но-пла­не­тар­ни­те проб­ле­ми ( на 273).

Теж­ка­та прест­рел­ка меж­ду мен от една стра­на и Кейн и Хувър от дру­га може­ше да се опре­де­ли с една дума – смър­то­нос­на. Наме­са­та на Ли, макар и енту­си­а­зи­ра­на не може­ше да се опре­де­ли като реша­ва­ща – плаз­ме­ния пис­то­лет просто не е съз­да­ден, за да се спра­вя с десантчици.
Огъ­нят ни бе кон­цен­т­ри­ран вър­ху Хувър, кой­то бе по-близ­кия до нас от два­ма­та. Отсре­ща също пол­з­ва­ха изпи­та­ния номер за кон­цен­т­ри­ра­не на огъ­ня. Вър­ху мен.
(!)(#)(#)(#)(*)(*)(*)
Мей ли нана­ся 2зара (7) щети на Хувър.
Ако КОД “З”=0 – мини на 267.
Ако КОД “З”=10 – мини на 277.

A1=2
— Сър, кате­рът е готов за изли­та­не. – оба­ди се по интер­ко­ма Станц. – Вра­жес­кия съд прибли­жа­ва все пове­че, та ако мога да пред­ло­жа да си оби­ра­ме крушите?
— С най-голя­мо удо­вол­с­т­вие, сер­жант. – отго­во­рих и поглед­нах към Ли – Мис­лиш ли, че можеш да ми пра­виш ком­па­ния за един крос до хангара?
— По-доб­ре, откол­ко­то да се зани­ма­ва­ме с цял куп Коб­ри. – отвър­на ми тя.
Засмях се и се зати­чах по кори­до­ри­те на праз­на­та база.
Мини на 266.

Скрих се обрат­но зад купа с касе­ти. Още щом го напра­вих и видях, как през мяс­то­то, на кое­то се нами­рах до пре­ди мал­ко про­фу­ча­ват някол­ко плаз­ме­ни заря­да. Спог­ле­дах­ме се с Ли – прест­рел­ки­те не ? бяха в кръв­та, но как­во да се пра­ви. Ким­нах­ме си и отвър­нах­ме на огъня.
Можеш да при­ба­виш 4 точ­ки към бро­ня­та си за прест­рел­ка­та, пора­ди прикри­ти­е­то си.
Мини на 307.

КОД “Д”+1
Набър­зо прибрах пис­то­ле­та на Вение и послед­вах Станц към коман­д­на­та зала. Там го под­хвър­лих на Ли, коя­то си го прибра без забе­леж­ки. Вре­ме беше да обмис­ля вни­ма­тел­но, как­во да предприемем.
Ако са изми­на­ли 5 или пове­че часа – мини на 280.
Ако ли не – мини на 290.

Вмък­нах се в най-нис­ко­то програм­но ниво. Най-накрая можех да видя всич­ки вза­и­мов­ръз­ки меж­ду алго­рит­ми­те. Отпус­нах се на седал­ка­та и вклю­чих 3Д интер­фей­са. Програ­ма­та бук­вал­но започ­на да плу­ва око­ло мен. Наме­рих кода опре­де­лящ раз­поз­на­ва­не­то на цели­те. Можех да го про­ме­ня така, че да не отчи­та совал­ка­та ни като запла­ха, но щеше да иска мно­го вре­ме, за това реших да изпол­з­вам по-дирек­тен под­ход. Хва­нах лини­и­те код отго­ва­ря­щи за спу­съ­ци­те на оръ­ди­я­та и бук­вал­но ги изтръг­нах. Естес­т­ве­но, това задейс­т­ва сис­те­ма­та за стрел­ба, но пол­за никак­ва – оръ­ди­я­та насо­че­ни към нас не може­ха да стре­лят! Идеално!
Тук отно­во те връ­ща­ме към Джо­на­тан Грифин.
Мини на 22

Отка­чих една от гра­на­ти­те си, нагла­сих я да избух­не след секун­да и я мет­нах под пая­ка. После се хвър­лих наст­ра­ни, повли­чай­ки Ли със себе си. Сто­ва­рих­ме се зад някак­ви сан­дъ­ци, а аз мис­ле­но отпра­вих мол­ба поме­ще­ни­е­то да не е склад за боеп­ри­па­си. Гра­на­та­та се взриви.
(#)(#)(#)(*)
Азот­ни­те гра­на­ти нана­сят +1зар щети на съз­да­ни­е­то, но не нама­ля­ват бро­ня­та му. Ако по няка­къв стра­нен къс­мет, то е още живо – мини на 272.

— Верен отго­вор – отвър­на ми дра­ко­на. – Можеш да минеш.
После бях изхвър­ле­на гру­бо от вир­ту­ал­на­та реал­ност и се озо­вах в тяло­то си. Гаден пазител!
Мини на 283.

Кой­то не е виж­дал екип от чети­ри десант­чи­ка в акция не може да си пред­ста­ви какъв ад настъ­пи в мос­ти­ка. Все­ки десант­чик може­ше да изстре­ля поч­ти мак­си­мал­но коли­чес­т­во изстре­ли от вся­ко оръ­жие, попад­на­ло в ръка­та му. За мал­ко пове­че от секун­да на мос­ти­ка се про­из­ве­до­ха към седем­де­сет изстре­ла. Маг­нит­ни стре­ли и плаз­ме­ни топ­ки се заби­ха в капи­та­на, превръ­щай­ки тяло­то му в пихтия.
Бър­зо се пръс­нах­ме и огле­дах­ме зала­та за скри­ти капа­ни или дру­ги гадос­ти, но не открих­ме нищо. Прибли­жих се до кон­зо­ла­та, хва­нах капи­та­на за яка­та и го захвър­лих наст­ра­ни. Къл­на се, че тех­нич­ка­та се сви още пове­че, щом ме видя тол­ко­ва бли­зо до себе си. Опи­тах се да я успо­коя, но се сетих, че едва ли чува нещо сред шума от два­та теж­ки ска­фан­дъ­ра на Джо­нас и Станц, кои­то оби­ка­ля­ха залата.
Извед­нъж Ли изник­на до мен и изра­зи­тел­но откло­ни оръ­жи­е­то ми наго­ре – не бях осъз­нал, че съм го насо­чил към жена­та. Ази­ат­ка­та ме изгле­да злоб­но, после се наве­де към нея и започ­на да ? гово­ри тихо. След извес­т­но вре­ме всич­ко се успо­кои. И беше вре­ме да полу­чим някои отговори.
Мини на 170.

Изпол­з­вах момен­та да се спус­на вър­ху Кейн. Опре­де­ле­но го пре­въз­хож­дах физи­чес­ки и не мис­лех да оста­вя това пре­дим­с­т­во да отиде на вятъра.
Спус­нах се вър­ху него и забих ост­ри­е­то си в ръка­та му, при­нуж­да­вай­ки го да пус­не пуш­ка­та. С обрат­ния замах го отхвър­лих към сте­на­та. Стъп­ка напред и ост­ри­е­то ми потъ­на в нагръд­ни­ка му. Очи­те му се раз­ши­ри­ха, а на уст­ни­те му се изви откро­ве­но отка­че­на усмив­ка. Послед­ни­те му думи бяха също тол­ко­ва безумни:
— Пак ще се срещ­нем, Гри­фин. Скоро!
Блъс­нах тру­па му на земя­та и се намръ­щих – не очак­вах таки­ва луди брът­ве­жи от него.
Про­дъл­жа­ваш на запи­са­ния побе­ден епизод.

A1=3
— Доб­ре, поред­но­то чудо­ви­ще отиде в отвъд­но­то – про­мър­мо­рих. – Чудя се кол­ко още таки­ва сме изпуснали.
— Доста? – отвър­на ми Ли – Био­ло­гич­ни и оръ­жей­ни екс­пе­ри­мен­ти. Мно­го интересно.
После при­ятел­ка­та ми отиде до най-близ­ка­та кому­ни­ка­ци­он­на кон­зо­ла и започ­на да отва­ря раз­лич­ни файлове.
— След като отне­сох­ме капи­та­на на база­та успях да мах­на някои защи­ти в сис­те­ма­та. Но не ми оста­на вре­ме да про­уча как­во има зад тях.
— Доб­ре, поро­ви се там, аз ще си почи­на мал­ко. – отвърнах ?.
Не бяха мина­ли и пет­на­де­сет мину­ти, от как Ли се бе заро­ви­ла из инфор­ма­ци­я­та в кон­зо­ла­та, кога­то извед­нъж ско­чи на кра­ка и изру­га. Призна­вам, че не беше типич­на реак­ция за нея, така че реших да видя, как­во става.
— Ли, да не видя миш­ка? – под­хвър­лих закачливо.
— Не, глу­па­ко! Пре­ди мал­ко нещо е навляз­ло в сис­те­ма­та. – отвър­на ми тя злоб­но. Не беше типич­но за нея да реа­ги­ра със зло­ба на закач­ки­те ми. – Ако пра­вил­но раз­чи­там сиг­на­ту­ри­те му – боен катер.
— Доб­ре де, може да са под­креп­ле­ния – казах го, въп­ре­ки, че мно­го доб­ре зна­ех, че не е така. Няма­ше при­чи­на да пристиг­нат подкрепления.
— Пра­тих стан­дар­т­ния сиг­нал за раз­поз­на­ва­не от база­та. – отвър­на ми тя. – Не отговарят.
Въз­дъх­нах дъл­бо­ко – зна­ех как­во зна­чи това. Хувър и Кейн не бяха самич­ки. Идва­ше цял катер пълен с коб­ри. Поне дузи­на, обу­че­ни, тре­ни­ра­ни и свежи.
— Кол­ко вре­ме има­ме, дока­то са в обсег?
— Час в най-доб­рия слу­чай. – отвър­на ми азиатката.
— Е, зага­зих­ме я. – измър­мо­рих. – Как мис­лиш, ще можеш ли да се спра­виш с един спринт към хангара?
— По-доб­ре от това да ме ата­ку­ват кобри.
Не знам защо, но това ми се сто­ри смеш­но. Засмях се и побег­нах по пус­ти­те кори­до­ри на базата.
Мини на 266

В момен­та, в кой­то Кейн и Хувър се появи­ха в полез­ре­ни­е­то ми открих огън. Секун­да по-къс­но Ли ме послед­ва. И два­ма­та целех­ме Хувър, кой­то бе по-близ­ко до нас. Естес­т­ве­но про­тив­ни­ци­те ни отвър­на­ха на стрел­ба­та, но доста по-неточ­но. Макар че и те се кон­цен­т­ри­ра­ха на една мише­на – мен!
(#)(#)(#)(*)(*)(*)
Мей ли нана­ся 2зара (7) щети на Хувър.
Ако си зало­жил мина – мини на 258.
Ако КОД “З”=0 – мини на 267.
Ако КОД “З”=10 – мини на 277.

За да вгор­ча живо­та на Кейн и Хувър още пове­че, акти­ви­рах зало­же­на­та пред­вид­ли­во мина. Взри­вът ми ги отхвър­ли наст­ра­ни, при­чи­ня­вай­ки солид­ни щети. Зна­ех, че не мога да изпол­з­вам пъл­на­та ? сила вър­ху тях, но пак беше нещо.
Кейн и Хувър пона­сят все­ки по 20 + 1зар (23) щети.
Ако КОД “З”=0 – мини на 267.
Ако КОД “З”=10 – мини на 277.

С Ли насо­чих­ме оръ­жи­я­та и стре­лях­ме, без да се замис­лим, осо­бе­но. Хувър има­ше нещас­ти­е­то да е мише­на­та ни. Успях­ме да го уце­лим някол­ко пъти, пре­ди той и Кейн да се осъз­на­ят и да отвър­нат на огъня.ю
(#)(#)(*)
Мей Ли нана­ся 2зара (7) щети на Хувър.
Можеш да при­ба­виш +3 към Бро­ня­та си за про­дъл­жи­тел­ност­та на бит­ка­та. Мини на 307.

КОД “А”=0, КОД “Д”+1, КОД “З”=0.
Извед­нъж по връз­ка­та се чу авто­ма­тич­на стрел­ба и викове.
— Ли! Док­лад­вай, мам­ка му! Как­во става!
Отго­во­ри­ха ми още изстре­ли и псув­ни. В след­ва­щия момент се оба­ди Диксън:
— Сър, цяло ято Ней­ко­ри се изси­па­ха от прокле­та­та сер­виз­на шах­та! Не можем да се пра­вим с всич­ки! Отстъп­ва­ме към вас.
— Дръж­те ги там още мал­ко! Поч­ти сва­лих инфор­ма­ци­я­та! – наме­си се Ли.
— Дик­сън, раз­ка­рай­те се от там. Ако Ли не иска да тръг­не я изне­се­те на гръб. Излез­те и запе­ча­тай­те вра­та­та – това ще ги заба­ви. Идва­ме към вас.
Със Станц вече тичах­ме по кори­до­ра. Зася­кох­ме се с оста­на­ли­те на вра­та­та – Джо­нас и Дик­сън обсип­ва­ха вът­реш­ност­та на мос­ти­ка със зал­по­ве от маг­нит­ни­те си карабини.
— Ако отстъ­пим още мал­ко и ще имат доста доб­ра пози­ция да ни ата­ку­ват. – под­хвър­ли ми Джо­нас, щом поис­ках доклад.
— Доб­ре, гото­ви за смя­на, със Станц ще ги поемем…
– Джо­на­тан, зад теб! – изви­ка извед­нъж Ли.
Обър­нах се, само за да видя, че зад нас се бяха появи­ли още някол­ко бубо­леч­ки. Бях­ме в капан и то доста гаден.
Мини на 6

Програ­ма­та беше голя­ма, слож­на и с пове­че нива на защи­та, откол­ко­то няко­га бях виж­да­ла. Замис­ле­но се опи­тах да наме­ря нуж­ни­те ми еле­мен­ти. Дори с три­из­мер­ния интер­фейс имах проб­ле­ми. Нало­жи се да мръд­на леко кора­ба, за да наме­ря при­цел­ва­ща­та програ­ма, а от връз­ки­те ? да стиг­на до само­то ядро. После се нало­жи да жер­т­вам вто­рия си опит за въвеж­да­не на код, за да наме­ря къде точ­но е скла­ди­ран реал­ния такъв. И точ­но там обър­ках неща­та – при опи­та си да копи­рам кода задейс­т­вах някак­ва защи­та. При това защи­та със зъби.
Мини на 291

Хват­ка­та на съз­да­ни­е­то беше здра­ва, но и аз не бях от най-сла­би­те. Човек и звяр се сблъс­ка­ха в пър­ви­чен тест за сила.
Напра­ви про­вер­ка за Физика.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 282.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 292.

Мей Ли губи 10 точ­ки Разум!
— Греш­ка! – изре­ва дра­ко­на и избъл­ва огне­но къл­бо към мен.
Не мога да ви опи­ша чув­с­т­во­то, как­во е вся­ка една част от тяло­то ви и от вът­ре и от вън да гори. Не ви го пре­по­ръч­вам – вред­но е за здра­ве­то. Пищях и се гър­чех на земя­та. Но бях ели­ми­ни­ра­ла една от въз­мож­нос­ти­те. Оста­ва­ха две.
Импе­ри­у­ма не може да се обре­ме­ня­ва с отдел­ни све­то­ве, него­ва­та зада­ча е пред­паз­ва­не­то на цяло­то чове­чес­т­во ( на 253) или защо­то Импе­ри­у­ма не би имал ресур­си­те да се зани­ма­ва и с вът­реш­ноп­ла­не­тар­ни­те проб­ле­ми ( на 273).

— Доб­ре, мом­че­та – започ­нах – Про­мя­на в пла­на. Ще преговаряме.
Пус­нах им една кри­ва усмив­ка и се вър­нах в наблю­да­тел­на­та зала, къде­то Вение вече ме бе свър­зал с вът­реш­ния канал. Въп­ро­сът бе как да започ­на преговорите.
Дали тряб­ва­ше да започ­на с изтък­ва­не на запо­ве­ди­те ми идва­щи дирек­т­но от адми­ра­ла ( на 174) или за сега не бива­ше да ги раз­кри­вам ( на 194)?

— Как­во­то мис­лех по нача­ло – отвър­нах – Ще взе­ма про­ба от това там и ще я тествам.
След това и два­ма­та започ­нах­ме да рабо­тим в мъл­ча­ние. Раз­би­рах доста­тъч­но от био­ло­гия и химия, за да знам как да пус­на тест на теч­ност­та. Всъщ­ност пус­ка­не­то на тес­та не е труд­но. Улов­ка­та е в раз­чи­та­не­то му.
Напра­ви про­вер­ка за Инженер.
Ако резул­та­тът е 7 или пове­че – мини на 315.
Ако резул­та­тът е 6 или по-мал­ко – мини на 325.

Мал­ко по-къс­но вле­тях­ме в хан­га­ра. Десан­т­ни­ци­те си бяха свър­ши­ли рабо­та­та пер­фек­т­но – от дви­га­те­ли­те на кате­ра вече се изда­ва­ше рав­но­ме­рен шум, пока­за­те­лен за добро­то им състояние.
— Кате­рът е готов за изли­та­не, сър – кози­ру­ва при вли­за­не­то ми Станц. – Запо­ве­ди­те ви са?
— Ли! – изви­ках ? – Нямаш вре­ме да се задъх­ваш! Наста­ня­вай се зад кон­т­рол­ни­те уре­ди и напра­ви оцен­ка на информацията!
— Не е… нуж­но… да… викаш… — измър­мо­ри оста­на­ла­та без дъх ази­ат­ка дока­то се вмък­ва­ше в катера.
— Станц! Съб­рах­те ли всич­ко, кое­то може да ни даде инфор­ма­ция за про­уч­ва­ни­я­та тук? – про­дъл­жих, без да ? обър­на внимание.
— Да сър! – отвър­на той. – Вся­ка час­ти­ца обо­руд­ва­не, коя­то има­ше и най-малък намек за про­мя­на бе нато­ва­ре­на на катера.
— Доб­ре, сер­жант! Зна­чи ни оста­ва само да се маха­ме от тук.
Той ким­на и се качих­ме на кора­ба. Ли вече се бе наста­ни­ла в пилот­с­ко­то крес­ло и ана­ли­зи­ра­ше данните.
— Е? – попи­тах я – Как­ва е оцен­ка­та ти за ситуацията?
Ако КОД “А”=1 – мини на 268
Ако КОД “А”=2 – мини на 276
Ако КОД “А”=3 – мини на 278

КОД “И”=0
Про­тив­ни­ци­те ни се опи­та­ха да наме­рят прикри­тие, но пози­ци­я­та, коя­то бях избрал не им дава­ше голе­ми шан­со­ве. Все пак, ответ­на­та стрел­ба бе солидна.
(!)(!)(!)(!)
Мини на 287.

— Отвра­ти­тел­на! Кате­рът е поч­ти над гла­ви­те ни. Още щом се пока­жем ще ни засе­кат и ще се прибли­жат на пози­ция за стрел­ба. Имат пре­дим­с­т­во в ско­рост­та, а като изклю­чим нали­чи­е­то на маг­нит­но тор­пе­до, тях­но­то въо­ръ­же­ние е по-теж­ко. Има­ме пре­дим­с­т­во в мак­си­мал­на­та ско­рост, но всич­ко дру­го е по-слабо.
— Предложения?
— Изли­за­ме с мръс­на газ, и се молим щита да издър­жи доста­тъч­но дъл­го вре­ме, за да набе­рем ско­рост. После се отда­ле­ча­ва­ме, пра­вим изчис­ле­ния и извър­ш­ва­ме скок към флота.
— Мал­ко рис­ко­ва­но ми се стру­ва… — промърморих.
— О, чес­т­но ли? – измър­мо­ри Ли. – Дру­гия вари­ант е да изле­зем и да се опи­та­ме да им заби­ем маг­нит­но тор­пе­до от упор. Накрая пак всич­ко опи­ра до щито­ве­те ни и спо­соб­ност­та ни да сва­лим евен­ту­ал­ни раке­ти насо­че­ни към нас.
— Шан­со­ве­те ни при два­та варианта?
— Еднак­ви. При вто­рия вари­ант мно­го зави­си от това, кол­ко е добър пило­тът им. При пър­вия – кол­ко доб­ри сме в сва­ля­не­то на ракети.
Замис­лих се за секун­да – пър­вия вари­ант зала­га­ше на харак­те­рис­ти­ки­те на кате­ра ни, в кои­то изпит­вах леки съм­не­ния, но изглеж­да­ше по-разум­ния ( на 340). Призна­вам, че вто­рия вари­ант ми харес­ва­ше пове­че – бях уве­рен, че едва един на десет хиля­ди има пилот­с­ки­те уме­ния на Ли и бях убе­ден, че можем да се спра­вим с про­тив­ни­ци­те си. Да не гово­рим, че заса­да­та вина­ги е прекра­сен начин да израв­ниш сили­те ( на 350).

Скъ­сих раз­сто­я­ни­е­то помеж­ду ни за отри­ца­тел­но вре­ме в лекия си ска­фан­дър, но въп­ре­ки това поне­сох някол­ко изстре­ла. Чак в послед­ния момент пус­нах оръ­жи­е­то си на земя­та и се при­гот­вих за бли­зък бой.
(!)(!)(#)(#)(*)(*)
Можеш да при­гот­виш оръ­жи­е­то си за бли­зък бой. Ако не носиш тако­ва ще пол­з­ваш под­ла­кет­но­то си острие.
Ако КОД “И”=2 – мини на 299. В про­ти­вен случай:
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой:
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 297.
Ако резул­та­тът е 9, 10, 11, 12 или 13 – мини на 337.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 347.

КОД “А”=1, КОД “Д”+1, КОД “З”=0
Прибрах плаз­ме­ния пис­то­лет на Вение – не му бе свър­шил кой-знае как­ва рабо­та и тръг­нах след Станц към мос­ти­ка. В момен­та, в кой­то той изле­зе през вра­та­та, нещо мал­ко и чер­ве­ни­ка­во на цвят се хвър­ли вър­ху него. Нямах нуж­да от предуп­ре­ди­тел­ни­те сиг­на­ли на ком­пю­тъ­ра в ска­фан­дъ­ра ми – кой­то е видял Ней­кор вед­нъж нико­га няма да може да го забрави.
Още пре­ди да успея да стре­лям, опит­ния Станц просто хва­на съз­да­ни­е­то с две ръце и пре­чу­пи гръб­на­ка му с едно мощ­но завър­та­не на ръце­те си, после пристъ­пи назад и затръш­на вра­та­та под носа на още един.
Бях­ме откъс­на­ти от оста­на­ли­те. Въп­ро­сът бе, как­во да напра­вим. Дали да се спус­нем към мос­ти­ка, къде­то да обе­ди­ни сили­те си с оста­на­ли­те и да се опи­та­ме да ги задър­жим там? ( на 8) или да се бари­ка­ди­ра­ме тук, дейс­т­вай­ки като нако­вал­ня, дока­то оста­на­ли­те под­хва­нат мал­ки­те гад­няр­че­та изот­зад? ( на 3)

КОД “Ж”+1
Бър­зо се придви­жих до кути­я­та и изтръг­нах капа­ка ?. Вът­ре няма­ше нищо. Прокле­та­та кутия беше праз­на! Или поне за мен. Сен­зо­ри­те ми запи­щя­ха като луди – бях осво­бо­дил нещо. Ком­пю­тъ­ра на ска­фан­дъ­ра ми док­лад­ва, че съм пус­нал на сво­бо­да някак­ва бак­те­рия с кисе­лин­но съдър­жа­ние. Изпсу­вах и захвър­лих кутията.
Мини на 301.

Можеш да сме­ниш оръ­жи­е­то си. Презареждане.
Изля­зох иззад сан­дъ­ци­те с насо­че­но напред оръ­жие. Съз­да­ни­е­то бе загу­би­ло два кра­ка и бе солид­но очу­ка­но, но все още живо и поне по моя пре­цен­ка – бяс­но. Най-мал­ко­то ско­чи пра­во към мен. Натис­нах спу­съ­ка в момен­та, в кой­то кра­ка­та му ме обхва­на­ха в смър­то­нос­на­та си прегръдка.
(#)(*)
Ако съз­да­ни­е­то все още е живо – мини на 262.

Мей Ли губи 10 точ­ки Разум!
— Греш­ка! – изре­ва дра­ко­на и избъл­ва огне­но къл­бо към мен.
Не мога да ви опи­ша чув­с­т­во­то, как­во е вся­ка една част от тяло­то ви и от вът­ре и от вън да гори. Не ви го пре­по­ръч­вам – вред­но е за здра­ве­то. Пищях и се гър­чех на земя­та. Но бях ели­ми­ни­ра­ла една от въз­мож­нос­ти­те. Оста­ва­ха две.
Импе­ри­у­ма не може да се обре­ме­ня­ва с отдел­ни све­то­ве, него­ва­та зада­ча е пред­паз­ва­не­то на цяло­то чове­чес­т­во ( на 253) или защо­то такъв бе пър­во­на­чал­ния дого­вор меж­ду пър­вия Импе­ра­тор и све­то­ве­те ( на 263)

— Станц – ким­нах на десант­чи­ка и той заста­на пред вра­та­та и поч­на да зала­га от взри­во­ве­те, кои­то вина­ги носе­ше със себе си. Мал­ко след това ми ким­на и зае мяс­то­то си зад мен, като тихо отброи до три и взри­ви вра­та­та. Екс­пло­зи­я­та на прак­ти­ка не се чу – К8, кой­то бе заме­нил всич­ки дру­ги видо­ве плас­тич­ни екс­пло­зи­ви през послед­но­то сто­ле­тие бе поч­ти без­шу­мен, лесен за насоч­ва­не и с енер­гия да про­бие бро­ня­та на десан­тен край­цер, ако е в доста­тъч­но количество.Вратата няма­ше ника­къв шанс – взри­вът на прак­ти­ка я сма­ли с някол­ко сан­ти­мет­ра от вся­ка стра­на. Още щом започ­на да пада се хвър­лих вър­ху нея, отва­ряй­ки поле за стрел­ба на оста­на­ли­те. След това всич­ко се пре­вър­на в дъжд от изстрели…
Мини на 153.

КОД “Б”+1.
— Идея си нямам. Нещо науч­но, може би? – ази­ат­ка­та сви рамене
— Може да е просто нечия игра, но вся­ко къс­че инфор­ма­ция е нуж­но. – отвър­нах и прибрах пло­ча­та. Ако наис­ти­на беше част от свръх­сек­рет­ни­те про­уч­ва­ния тук, може­ше да е от пол­за. Ина­че за как­во ще я крият?
Ким­нах на спът­нич­ка­та си и тръг­нах да про­ве­ря, как­во има зад един­с­т­ве­на­та вра­та в трапезарията.
Мини на 295.

— Можех­ме и по-зле да сме. Имат пре­дим­с­т­во в ско­рост­та, а като изклю­чим нали­чи­е­то на маг­нит­но тор­пе­до, тях­но­то въо­ръ­же­ние е по-теж­ко. Има­ме пре­дим­с­т­во в мак­си­мал­на­та ско­рост, но всич­ко дру­го ни е по-слабо.
— Предложения?
— Изли­за­ме с мръс­на газ, и се молим щита да издър­жи доста­тъч­но дъл­го вре­ме, за да набе­рем ско­рост. После се отда­ле­ча­ва­ме, пра­вим изчис­ле­ния и извър­ш­ва­ме скок към флота.
— Мал­ко рис­ко­ва­но ми се стру­ва… — промърморих.
— О, чес­т­но ли? – измър­мо­ри Ли. – Дру­гия вари­ант е да изле­зем и да се опи­та­ме да им заби­ем маг­нит­но тор­пе­до от упор. Накрая пак всич­ко опи­ра до щито­ве­те ни и спо­соб­ност­та ни да сва­лим евен­ту­ал­ни раке­ти насо­че­ни към нас.
— Шан­со­ве­те ни при два­та варианта?
— При­лич­ни при пър­вия вари­ант. Имат доста раз­сто­я­ние да изми­нат, пре­ди да могат да ни обстрел­ват, но пък те вече са набра­ли ско­рост. При вто­рия вари­ант всич­ко зави­си от уме­ни­я­та на пило­та им. Ако е по-добър от мен сме загинали.
— Мал­ко веро­ят­но. – промърморих.
— Бла­го­да­ря ти. И все пак… мал­ко веро­ят­но, но смъртоносно
Замис­лих се. Беше пра­ва – най-умния вари­ант бе да се опи­та­ме да избя­га­ме ( на 330). И все пак нещо дъл­бо­ко в мен изпит­ва­ше неус­то­и­мо­то жела­ние да не се дове­ря­вам на спо­соб­нос­ти­те на непоз­нат кораб, а на тези на еки­па си. Иска­ше ми се да ги уни­що­жим ( на 350).

КОД “И”=0
Хва­на­ти в тес­ния кори­дор, про­тив­ни­ци­те ми бяха откро­ве­но в по-сла­ба пози­ция. В пър­во­на­чал­на­та прест­рел­ка, Кейн бе бло­ки­ран и няма­ше как да стре­ля. Въп­рос на секун­ди бе Хувър да пад­не на коля­но и да му открие линия, но секун­ди­те са важ­но нещо!
(!)(!)
Мини на 287.

— Ситу­а­ци­я­та е срав­ни­тел­но доб­ра. Те са доста далеч от нас и можем просто да опи­та­ме да избя­га­ме. Дока­то ни стиг­нат ще сме набра­ли ско­рост, а след това би тряб­ва­ло да можем да се измъкнем.
— Ако искам да се бием?
— Пре­въз­хож­дат ни във всич­ко. Има­ме едно един­с­т­ве­но пре­дим­с­т­во и то е маг­нит­но­то тор­пе­до. Но не пре­по­ръч­вам бит­ка. Бяг­с­тво­то е по-разумно.
— Не ни оста­ва избор, тогава?
— Така е.
— Тога­ва да изчез­ва­ме от тук.
Мини на 361.

Нямах голям избор – тряб­ва­ше да пече­ля време.
Изля­зох от прикри­ти­е­то си и започ­нах мето­дич­но да обстрел­вам Хувър и Кейн. Без да си давам тру­да да се прикри­вам се превръ­щах в иде­ал­на мише­на. Аз бих запо­доз­рял нещо – никой не привли­ча огъ­ня вър­ху себе си без цел – но про­тив­ни­ци­те ми бяха срав­ни­тел­но нео­пит­ни и реши­ха, че пра­вя глу­па­ва греш­ка и кон­цен­т­ри­ра­ха огъ­ня си вър­ху мен. Още по-лошо за тях.
(!)(!)(!)(!)(#)(#)(*)(*)
Мини на 309.

КОД “А”=0; КОД “Ж”=0
Ситу­а­ци­я­та бе ста­на­ла твър­де запле­те­на. В стан­ци­я­та все още има­ше нещо – дали човек или извън­зем­но, а без никак­во съм­не­ние пристиг­на­лия кораб бе уда­рен отряд на поде­ле­ние Коб­ра, имащ за цел да зали­чи същес­т­ву­ва­не­то на сама­та база. Или нещо подоб­но. Във все­ки слу­чай, няма­ше да можем да пре­го­ва­ря­ме с тях.
Сили­те ми бяха солид­но нама­ле­ни – реал­но можех да раз­чи­там само на три­те десант­чи­ка в бой. Кое­то не бе осо­бе­но успо­ко­и­тел­но, при поло­же­ние, че в кате­ра има­ше поне дузи­на коб­ри. Тряб­ва­ше ми план и то бързо.
Ако КОД “И”=1 – мини на 300.
Ако КОД “Е”=10, а КОД “И”=0 – мини на 310.
Ако КОД “Е” на 320

Вмък­нах се в най-нис­ко­то програм­но ниво. Най-накрая можех да видя всич­ки вза­и­мов­ръз­ки меж­ду алго­рит­ми­те. Отпус­нах се на седал­ка­та и вклю­чих 3Д интер­фей­са. Програ­ма­та бук­вал­но започ­на да плу­ва око­ло мен. Наме­рих кода опре­де­лящ раз­поз­на­ва­не­то на цели­те. Реших, че мога да се изфу­кам мал­ко пред Джо­ни и започ­нах да пре­на­пис­вам кода така, че да не отчи­та совал­ка­та ни като враг. Гру­ба греш­ка – задейс­т­вах някак­ва защит­на програ­ма, коя­то освен, че беше сте­на, беше сте­на със зъби!
Мини на 291.

Впрег­нах цяла­та си воля в бор­ба­та с про­тив­ни­ка си. Не си спом­ням кога за послед­но се бях напря­гал тол­ко­ва, но поне има­ше ефект – раз­къ­сах ужас­на­та му хват­ка, пре­ди нок­ти­те му да про­би­ят ска­фан­дъ­ра ми и да ме наранят.
Мини на 312.

Дейс­т­ви­е­то отно­во се поема от Джо­на­тан Грифин.
Вра­та­та се отво­ри плав­но, раз­кри­вай­ки мал­ка­та ста­ич­ка за кос­тю­ми, зад себе си. Кол­ко­то и Импе­ри­у­ма да про­па­ган­ди­ра­ше безо­пас­ност­та на анти-мате­рий­ния добив на енер­гия, про­дъл­жи­тел­но изла­га­не на отпа­дъч­ни­те про­дук­ти от него без нуж­на­та защи­та бе лошо за здра­ве­то. Ска­фан­д­ри­те ни бяха доста­тъч­на защи­та, така че про­дъл­жих­ме спо­кой­но. Нало­жи се да пре­ми­нем през някол­ко сер­виз­ни поме­ще­ния, пре­ди да стиг­нем до сами­те реактори.
Реак­то­ри­те пред­став­ля­ва­ха шест голе­ми цилин­дъ­ра, в кои­то чрез абсо­лют­но неиз­вес­т­ни за мен про­це­си от сблъ­съ­ка на мате­рия и анти-мате­рия се доби­ва­ше огром­но коли­чес­т­во енер­гия. Вед­на­га забе­ля­зах, че едва два от реак­то­ри­те рабо­тят в момен­та – свет­лин­ни­те инди­ка­то­ри на оста­на­ли­те чети­ри не све­те­ха. Не се изне­на­дах осо­бе­но – стан­ци­я­та не бе в най-добро­то си със­то­я­ние и пове­че­то про­це­си просто бяха спрени.
Меж­ду цилин­д­ри­те, кои­то се изви­ся­ва­ха по висо­чи­на­та на цяла­та стан­ция има­ше метал­ни пъте­ки, по кои­то човек може­ше да се раз­хо­ди и да достиг­не кон­т­рол­ни­те им пул­то­ве. Цен­т­рал­на­та пъте­ка воде­ше до поред­на­та вра­та. Улов­ка­та бе, че там не би тряб­ва­ло да има вра­та – реак­то­ри­те обик­но­ве­но се дър­жа­ха до сама­та вън­ш­на обшив­ка на станцията.
Спог­ле­дах се с Ли и два­ма­та отидох­ме до вра­та­та и я отво­рих­ме. В някак­ва сте­пен изпи­тах дъл­бо­ко жела­ние да не го бях­ме направили.
Мини на 286.

Вля­зох­ме в зала­та с насо­че­ни оръ­жия. За мой къс­мет капи­та­на не изпад­на в пани­ка и не заст­ре­ля тех­нич­ка­та на мяс­то. Мис­ле­но му се присмях – на него­во мяс­то това щеше да е пър­ва­та ми стъп­ка… Но не бях на него­во мяс­то, нали?
— Аз съм лей­те­нант Джо­на­тан Гри­фин, инден­ти­фи­ка­ци­о­нен номер АХО4412084С, дейс­т­ващ по запо­вед на адми­рал Комо­рин. – пред­ста­вих се. – Сър, длъ­жен съм да ви помо­ля да сва­ли­те оръ­жи­е­то и да осво­бо­ди­те жената.
Очи­те на капи­та­на се присви­ха. Ситу­а­ци­я­та наис­ти­на бе тън­ка – той беше с по-висок чин, но пък мои­те запо­ве­ди бяха от по-вис­шес­то­ящ, така че на тео­рия тряб­ва­ше да ми дадат пове­че власт от него­ва­та. И все пак, след подоб­ни поло­же­ния бяха избух­ва­ли цели вой­ни. Някол­ко напрег­на­ти секун­ди мина­ха, пре­ди той да ми отговори:
— Капи­тан тре­ти ранг Уорин Фриц, изсле­до­ва­тел­с­ки кор­пус. Дейс­т­вам по запо­ве­ди от гене­рал­ния щаб. И не аз, а вие ще сва­ли­те оръ­жи­е­то, лейтенант.
Изру­гах мис­ле­но – поло­же­ни­е­то си бе отвра­ти­тел­но. Можех да се опи­там да му дока­жа, че запо­ве­ди­те на Комо­рин са по-важ­ни, пора­ди фак­та, че всич­ко в този сек­тор отго­ва­ря дирек­т­но пред него ( на 70) или поне при­вид­но да се под­чи­ня на запо­ве­ди­те му ( на 90).

КОД “Ж”+1, КОД “З”=1.
— Ще изтре­бя тия копе­лен­ца – ким­нах към контейнера.
— Е, ако мис­лиш, че си по-добър от тях, като го пра­виш… давай! Не мога да те спра, но нямам наме­ре­ние да ти пома­гам. – Ли ме изгле­да злобно.
— Я си хакер­с­т­вай и ме оста­ви на мира! – отвър­нах ? и поч­нах да оглеж­дам реп­ли­ка­то­ри­те. По-доб­ре да съм сигу­рен – ако тези изча­дия се осво­бо­дя­ха, в база­та щеше да наста­не истин­с­ки ад… за нас.
Започ­нах да оглеж­дам кон­тей­не­ри­те. Нямах си и идея, как­во пред­став­ля­ват утроб­ни­те реп­ли­ка­то­ри, макар да не бе труд­но да се досе­тя по име­то им. За мое щас­тие, Импе­ри­у­ма вина­ги спаз­ва­ше стан­дар­ти в про­ек­ти­ра­не­то на сис­те­ми­те си, така че бър­зо наме­рих буто­на за изключване.
Започ­нах да спи­рам реп­ли­ка­то­ри­те един по един, вни­ма­тел­но про­ве­ря­вай­ки, дали няка­къв пред­па­зен меха­ни­зъм няма да осво­бо­ди мал­ки­те дявол­че­та, пре­ди да умрат напъл­но. Бавен про­цес, но как­во да се прави.
Мини на 335.

КОД “А”=0, КОД “В”+20
Зад вра­та­та се кри­е­ше пло­щад­ка със завид­ни раз­ме­ри – поне чети­ри на десет мет­ра. Но не пло­щад­ка­та ме нака­ра да заста­на с оръ­жие, гото­во за стрел­ба, а това, кое­то се нами­ра­ше на нея.
Цяла­та пло­щад­ка бе покри­та с нещо, кое­то мога да опре­де­ля само и един­с­т­ве­но като пая­жи­на, макар че не бях виж­дал зеле­ни пая­жи­ни. От дру­га стра­на, все­ле­на­та е голя­ма – някъ­де може­ше да има и шаре­ни пая­жи­ни. Проб­ле­мът бяха седем­те паш­ку­ла, вися­щи от тава­на. Опре­де­ле­но фор­ма­та им под­сказ­ва­ше, че в тях има хора. А лип­са­та на вся­как­во дви­же­ние – че те са мър­т­ви. В дъно­то на пло­щад­ка­та забе­ля­зах кори­дор водещ надо­лу, най-веро­ят­но към дру­га площадка.
— Е – оба­ди се Ли – вече зна­ем, как­во се е слу­чи­ло с еки­па­жа на станцията.
— Но не и защо – измър­мо­рих. – Нещо от целия пъзел ми се губи. Защо? Няма­ме мотив. Ника­къв мотив.
— Че нужен ли ти е? – отвър­на ми тя – Капи­та­на се е побър­кал и е изтре­бил еки­па­жа си. Мно­го важно.
— Ако про­дъл­жа­ваш с този начин на мис­ле­не, нико­га няма да ста­неш капи­тан. – про­мър­мо­рих, дока­то чаках сен­зо­ри­те на ска­фан­дъ­ра ми да завър­шат ска­ни­ра­не­то. Нещо не беше наред – паш­ку­ли­те оче­вид­но бяха с човеш­ка фор­ма, но спо­ред сен­зо­ри­те ми в тях има­ше теч­ност. Прехвър­лих дан­ни­те на Ли и я изгле­дах питащо.
— Не. Няма да ги отва­ря­ме. Няма как да зна­ем, как­во има в тях! Може да е нещо опас­но. Всъщ­ност, най-веро­ят­но е нещо опасно!
— Рабо­та­та ни е да се спра­вя­ме с опас­нос­ти­те, Ли!
— Тога­ва просто да под­па­лим всич­ко това и да се свършва!
Може би тряб­ва­ше да про­ве­ря паш­ку­ли­те, за все­ки слу­чай ( на 288)? Или поне вед­нъж да послу­шам при­ятел­ка­та си и просто да ги уни­що­жа ( на 293)?

Поред­на­та раз­мя­на на изстре­ли, в коя­то никой не може­ше да взе­ме над­мо­щие. Някол­ко пъти плаз­ме­ни­те заря­ди се заби­ва­ха в ска­фан­дъ­ра ми, в отго­вор на някол­ко мои успеш­ни изстре­ла. Така ако я карах­ме, ско­ро няма­ше да се свърши.
(!)(!)(#)(#)(*)(*)(*)
Мини на 307

— Искам да видя, как­во има в тези паш­ку­ли. – отвърнах ?.
— Джо­на­тан, не мис­ля, че е доб­ра идея… — пар­т­ньор­ка­та ми отстъ­пи крач­ка назад. – Ами ако има още някак­ви извън­зем­ни в тях? А и да няма, вина­ги има шан­са да ги е обла­да­ло нещо като Керийш­ки­те червеи…
— Ок, чер­ве­и­те са чер­веи! Не пле­тат пая­жи­ни! А как­во­то и да е, просто ще го гръм­на! – отвър­нах й, дока­то се придвиж­вах към най-близ­кия пашкул.
Раз­гъ­нах под­ла­кет­но­то си ост­рие и вни­ма­тел­но го разсякох.
Ако си с лек ска­фан­дър – пре­ми­ни на 296.
Ако си с тежък ска­фан­дър – пре­ми­ни на 303.
Ако си с обик­но­вен ска­фан­дър – хвър­ли зар. При чет­но чис­ло, пре­ми­ни на на 296, а при нечет­но – на 303.

Не мога да кажа, че не дадох всич­ко от себе си, за да се доко­пам до Хувър, за да се въз­пол­з­вам от пре­въз­ход­с­тво­то на кос­тю­ма си, но точ­но това мяс­то не бе под­хо­дя­що за така­ва так­ти­ка – ска­фан­дъ­ра ми бе твър­де бавен.
В край­на смет­ка поне­сох доста щети, пре­ди да се усе­тя, че съм в греш­ка и да се прикрия обрат­но зад касе­ти­те с торпеда.
(!)(!)(!)(!)(#)(#)(*)(*)(*)
Можеш да при­ба­виш 4 точ­ки към бро­ня­та си за прест­рел­ка­та, пора­ди прикри­ти­е­то си.
Ако КОД “И”=2 – мини на 279, ако ли не – мини на 307.

КОД “А”=0; КОД “Ж”=0
Облег­нах се на близ­ка­та сте­на и се замис­лих, как­во мога да предприема.
Имах­ме нуж­да от още инфор­ма­ция. Тряб­ва­ше да раз­бе­рем как­во точ­но е ста­на­ло в стан­ци­я­та (макар вече да имах сво­и­те тео­рии, нямах сери­оз­ни дока­за­тел­с­т­ва), как­то и да наме­рим още инфор­ма­ция за про­уч­ва­ни­я­та извър­ше­ни тук.
Ако КОД “И”=1 – мини на 333.
Ако ли не – мини на 336.

Извед­нъж вре­ме­то се раз­тег­на. Една секун­да бе като цял дена огром­но коли­чес­т­во инфор­ма­ция заля мозъ­ка ми, при­чи­ня­вай­ки бол­ка, удо­вол­с­т­вие, страх и пак бол­ка. Все­ки импулс бе кра­тък, но се повтаряха.
Мъче­ни­е­то про­дъл­жи сякаш цял ден. Кога­то най-накрая успях да се измък­на от интер­фей­са открих три неща.
Пър­во – бяха мина­ли едва три секун­ди от как акти­ви­рах защитата.
Вто­ро – бях цяла­та в пот, а кон­т­ро­ла над тяло­то ми бе сложен.
Тре­то – стан­ци­я­та се при­цел­ва­ше пра­во в кораб­че­то ми…
Мей Ли губи 6 точ­ки Разум.
Тук отно­во се връ­ща­ме в тяло­то на Джо­на­тан Грифин.
Мини на 32.

В кон­к­рет­ния слу­чай, звя­рът побе­ди – не успях да го отблъс­на навре­ме, пре­ди нок­ти­те му да про­би­ят едно от сла­би­те мес­та на ска­фан­дъ­ра ми и да потъ­нат дъл­бо­ко в плът­та ми. Изре­вах и не без помощ­та на адре­на­ли­на изси­пал се във вени­те ми успях да отхвър­ля про­тив­ни­ка си от себе си.
Мини на 302.

— Доб­ре. – ким­нах – Нека ги уни­що­жим. Пис­на ми от тази станция.
— Вед­нъж да ме послу­шаш. – отвър­на ми Ли.
С усмив­ка на уста се замис­лих как точ­но да изпъл­ня пла­на си…
Най-лес­ния начин бе, ако все още имах в себе си мина ( на 298). Но ако нямах, можех да проб­вам да пост­ре­лям с плаз­ме­ния си пис­то­лет по пая­жи­на­та ( на 306) или по сами­те паш­ку­ли ( на 313).

Ост­ри­е­то ми се впи във вра­та на Хувър и той се стро­по­ли на пода. Съдей­ки по ско­рост­та в коя­то пре­ми­на от режим “бой” до режим “вечен сън”, явно бях пре­къс­нал гръб­нач­ния му стълб някъде.
Кейн изле­зе от прикри­ти­е­то си и се втур­на към мен. Посрещ­нах го с бърз рит­ник в коре­ма и пак се спус­нах пра­во към него.
От сега ната­тък игно­ри­рай всич­ки зна­ци (!) до края на бит­ка­та. Вър­ни се на 327, за да свър­шиш работата.

Зад вра­та­та се кри­е­ше кори­дор с някол­ко вра­ти. Вед­на­га отво­рих пър­ва­та, само за да открия, че е нечия каю­та. При това каю­та на учен, оче­вид­но – нито един вое­нен няма­ше да дър­жи тол­ко­ва памет­ни плоч­ки с науч­ни ста­тии в ста­я­та си. Доб­ре де, пове­че­то воен­ни не го пра­ве­ха. А дори уче­ни­ят да има­ше чин – кой взе­ма на сери­оз­но учените.
Пре­тър­сих ста­я­та от пода до тава­на, изтър­буш­вай­ки мат­ра­ка и про­ве­ря­вай­ки вся­ко шкаф­че и чек­ме­дже за скри­ти отде­ле­ния, дока­то Ли се зани­ма­ва­ше с ком­пю­тър­на­та кон­зо­ла. Нищо. В цяла­та каю­та няма­ше нищо важ­но, нищо зна­чи­мо. Някол­ко уни­фор­ми на тех­ник без зна­ци за ранг, стан­дар­т­ни лич­ни вещи… Нищо, под­сказ­ва­що кой я е обитавал.
— Е, това беше инте­рес­но. – Ли се надиг­на от ком­пю­тъ­ра. – Мога да те инфор­ми­рам, че това е мъж­ка каю­та, в коя­то е живял някой си Яма­мо­то Кай, но нищо пове­че. Никак­ви лич­ни дан­ни, никак­ви лич­ни фай­ло­ве. Нищо! Някол­ко игри, огром­но коли­чес­т­во науч­ни ста­тии, но ина­че – пра­зен хард.
— Сякаш някой спе­ци­ал­но е про­чис­тил всич­ко от вся­как­ви лич­ни чер­ти. – отвър­нах. – Никак­ви лич­ни вещи. Само някол­ко уни­фор­ми. Кое­то до някъ­де е раз­би­ра­е­мо, ако са целе­ли пъл­на ано­ним­ност на учас­т­ни­ци­те в проекта.
Изля­зох­ме от каю­та­та и про­ве­рих­ме ста­ра­тел­но оста­на­ли­те пет. Съща­та абсо­лют­на лип­са на инфор­ма­ция. Сякаш някой нароч­но ги бе раз­чис­т­вал. А може и точ­но така да беше – все още си нямах­ме и най-мал­ка идея, как­во се е слу­чи­ло на стан­ци­я­та и екипажът ?.
В края на кори­до­ра има­ше завой, след кой­то се нами­ра­ше поред­на­та вра­та. Бър­зо я отво­рих­ме и тя раз­кри пред очи­те ни нео­би­чай­но голя­мо поме­ще­ние изпъл­не­но с клет­ки. Праз­ни клетки.
Мини на 9.

От паш­ку­ла се изси­па огром­но коли­чес­т­во слуз. За мое лич­но щас­тие успях да отско­ча навре­ме и да я избег­на. Виж­дай­ки, как­во се случ­ва­ше с под­ла­кет­но­то ми ост­рие – бях пове­че от щас­т­лив, че успях да отско­ча навреме.
Ост­ри­е­то ми се разяж­да­ше пред очи­те ми! За нераз­б­ра­ли­те, под­ла­кет­но­то ост­рие на бой­ния ми ска­фан­дър се раз­па­да­ше, разяде­но от кисе­ли­на. Кисе­ли­на доста­тъч­но сил­на, за да разяде нано-тита­ни­е­во­то ост­рие, спо­соб­но да про­бие през пове­че от сан­ти­ме­тър кораб­на бро­ня! Едно от най-здра­ви­те неща, кои­то все­ки десант­чик носе­ше със себе си! Бях адс­ки щас­т­лив, че слуз­та не бе поля­ла целия ми скафандър.
— Сега ще се съг­ла­сиш ли с мен, че е по-доб­ре да се маха­ме? – оба­ди се Ли от вратата.
От сега ната­тък, под­ла­кет­но­то ост­рие на ска­фан­дъ­ра ти нана­ся 3 + Физи­ка щети.
Мини на 318.

С ряз забих оръ­жи­е­то си в едно от уяз­ви­ми­те мес­та по про­тив­ни­ко­ва­та бро­ня. Бук­вал­но усе­тих, как ост­ри­е­то раз­къс­ва далеч по-сла­ба­та тъкан на ваку­ум­ния кос­тюм и потъ­ва в плът­та на десант­чи­ка пред мен.
(#)
Ако току-що си убил Кейн – мини на 345.
Ако тези щети са доста­тъч­ни, за да пре­мах­нат Хувър – мини на 294.
Ако ли не – вър­ни се на 327.

— Това, ще свър­ши доб­ра рабо­та – про­мър­мо­рих и отка­чих мина­та от кола­на си. После почо­вър­ках мал­ко дат­чи­ци­те ? и я хвър­лих в поме­ще­ни­е­то с паш­ку­ли­те, а Ли затръш­на вратата.
Призна­вам, че не очак­вах послед­ва­ла­та екс­пло­зия – имах чув­с­т­во­то, че цяла­та стан­ция се раз­тре­се от взри­ва. Спог­ле­дах се с Ли изне­на­да­но, но пре­ди да кажа как­во­то и да е, още някол­ко екс­пло­зии послед­ва­ха пър­ва­та, раз­тър­с­вай­ки цяла­та кон­с­т­рук­ция на мос­та. Забу­ча­ха сире­ни и засве­ти­ха чер­ве­ни лам­пи – явно бях успял да про­бия кор­пу­са по няка­къв начин, въп­ре­ки, че мина­та няма­ше сила­та за тако­ва нещо. Сигур­но нещо в сама­та зала бе латентно.
Мини на 326.

Раз­ме­них­ме си някол­ко уда­ра с Хувър, пре­ди той да се откоп­чи от сблъ­съ­ка ни и да оста­на на милост­та на огъ­ня им. Важ­но­то бе, че цел­та ми е постиг­на­та – и два­ма­та мис­ле­ха само за това как да ме пре­чу­кат и не обръ­ща­ха вни­ма­ние на Ли. Реших, че е край­но вре­ме да спра да играя роля­та на мише­на и се скрих зад някол­ко метал­ни сан­дъ­ка. Про­тив­ни­ци­те ми започ­на­ха да се прибли­жа­ват най-спо­кой­но – бях успял да ги излъ­жа. Лошо за тях.
Мини на 309.

Замис­лих се. Миси­я­та не бе тръг­на­ла осо­бе­но доб­ре, още по-мал­ко мога да кажа, че се бе раз­ви­ла доб­ре. Един­с­т­ве­но­то, кое­то ми оста­ва­ше бе да зане­са мал­ко­то инфор­ма­ция, коя­то успях да въз­ста­но­вя обрат­но на Комо­рин и да се надя­вам да ми се раз­ми­не воен­ния съд.
Нали­чи­е­то на цял катер пълен с Коб­ри само услож­ня­ва­ше неща­та, но можех­ме поне да се опи­та­ме да им избя­га­ме – и ние имах­ме на раз­по­ло­же­ние катер. Про­ве­рих набър­зо въо­ръ­же­ни­е­то си и заявих:
— Отива­ме към кате­ра, под­кар­ва­ме го и се опит­ва­ме да избя­га­ме на Коб­ри­те. Въз­ра­же­ния или по-доб­ри идеи?
Няма­ше. Ким­нах и пове­дох отря­да си по пътя.
Мини на 372.

Джо­на­тан Гри­фин губи 3 точ­ки Разум.
Вър­ху лице­то на Аки­ро вече няма­ше нито една личин­ка – всич­ки се бяха наста­ни­ли под ска­фан­дъ­ра му. Мла­де­жът про­дъл­жа­ва­ше да се гър­чи в аго­ния, а писъ­ци­те му се заби­ва­ха в мозъ­ка ми
Поглед­нах Аки­ро и осъз­нах, че не мога да про­ме­ня неща­та. Можех оба­че да му оси­гу­ря по-дос­той­на смърт. Прибли­жих се до него и насо­чих пис­то­ле­та си към гла­ва­та му.
Извед­нъж япо­не­ца се раз­дви­жи със ско­рост, на коя­то не можах да реа­ги­рам и хва­на ръка­та ми. Но вмес­то да се бори с реше­ни­е­то ми, той допря плът­но пис­то­ле­та до чело­то си. Очи­те му молеха.
Ким­нах и натис­нах спу­съ­ка. Тяло­то му се раз­тре­се за секун­да, после се отпусна…
Мини на 331.

Презареждане.
Ако про­тив­ни­кът ти е загу­бил 4 кра­ка – мини на 312.
Нямах вре­ме да вадя оръ­жие – тряб­ва­ше да се дове­ря на под­ла­кът­но­то си ост­рие – послед­на­та надеж­да на все­ки десант­чик. Покрай мен про­фу­ча­ха някол­ко плаз­ме­ни заря­да и се заби­ха в про­тив­ни­ка ми – Мей Ли бе изва­ди­ла пис­то­ле­та си и изпол­з­ва­ше въз­мож­ност­та да помог­не с как­во­то може.
Про­тив­ни­кът ти пона­ся 2зара (7) щети.
Мини на 322.

Губиш 6 точ­ки Бро­ня. Ако това сва­ля бро­ня­та на ска­фан­дъ­ра ти до 0 – мини на 308. Ако все още имаш поне една точ­ка Бро­ня – про­дъл­жи на 316.

Про­тив­ни­кът ми извед­нъж захвър­ли плаз­ме­на­та си пуш­ка и ско­чи към мен, раз­гъ­вай­ки в дви­же­ние под­ла­кет­но­то си ост­рие. Тряб­ва­ше бър­зо да реша дали да рис­ку­вам със стрел­ба по него, дока­то се прибли­жа­ва или да заема защит­на пози­ция със сво­е­то оръ­жие за бли­зък бой.
Ако избе­реш да стре­ляш – мини на 324.
Ако избе­реш да сме­ниш сти­ла на бой – мини на 344.

Зад вра­та­та в дяс­но има­ше дълъг кори­дор, в края на кой­то се мъд­ре­ше поред­на­та вра­та. Покла­тих гла­ва от доса­да – стан­ци­я­та бе всич­ко но не и стан­дар­т­на по дизайн. Вън­ш­ност­та ? лъжеше.
Зад вра­та­та се нами­ра­ше голя­ма кон­фе­рен­т­на зала – дъл­га маса, дузи­на сто­ла, ком­пю­тър­ни кон­зо­ли пред все­ки стол, голям холо-про­ек­тор в цен­тъ­ра на маса­та. Нищо стран­но и нищо инте­рес­но. До момен­та, в кой­то се опи­тах­ме да прегле­да­ме послед­ни­те дан­ни в конзолите.
— Някой е изтрил всич­ко от памет­та им. – кон­с­та­ти­ра Ли. – Вклю­чи­тел­но опе­ра­ци­он­ни­те системи.
— Кейн или Хувър. – отвър­нах – Явно миси­я­та им е била да зали­чат всич­ко в станцията.
— Не, свър­ше­на е рабо­та с коя­то само някой с дъл­бо­ки тех­ни­чес­ки зна­ния може да се спра­ви. – Ли въз­дъх­на – Джо­на­тан, мис­ля че в база­та има оце­ле­ли. И мис­ля, че те ни погаж­дат номе­ра. Сега си спом­них за един стар док­лад… спом­няш ли си баси­лис­ка, кой­то ни напад­на още в началото?
— Ако имаш идея как да го забра­вя, ще съм ти бла­го­да­рен. – промърморих.
— Някой ми бе спо­ме­нал, че в някои бази ги пол­з­ват като допъл­ни­тел­на вът­реш­на защи­та, на мяс­то­то на десант­чи­ци. Пре­дим­с­т­во­то е, че могат да бъдат кон­т­ро­ли­ра­ни лес­но с електроника.
— Не помня да има­ше нещо елек­т­рон­но в него.
— Няма и да видиш, ста­ва дума за нано-тех­но­ло­гия. – ази­ат­ка­та се замис­ли за момент. – Няма да се учу­дя, ако всич­ко това е номер на вис­ше­то коман­д­ва­не. И няма да се изне­на­дам, ако за поре­ден път дяс­на­та ръка си няма идея, как­во пра­ви лявата.
Въз­дъх­нах дъл­бо­ко – само това ми тряб­ва­ше – всич­ко да се ока­же една голя­ма глу­пост и Аки­ро, Кейн и Хувър да бяха дали живо­та си за нищо. Не бих се изне­на­дал, ако беше така, но това не зна­че­ше, че тряб­ва да ми харесва…
— Само това ми тряб­ва – да е има­ло бунт на станцията.’
— Не мис­ля, че е това. – отвър­на ми Ли. – Всъщ­ност пове­че ме инте­ре­су­ва дру­го, поне в момента.
— Как­во? – поглед­нах я учудено.
— Как­во ста­ва с оста­на­ли­те? Не сме чули с часо­ве от тях! Не се ли при­тес­ня­ваш, че може да са в опасност?
— Не. – отвър­нах спокойно.
— Защо? – Ли как­то вина­ги се драз­не­ше на хлад­нок­ръ­ви­е­то ми. Номе­рът беше, че в слу­чая не бе хлад­нок­ръ­вие, а просто информация.
Мини на 349.

— Е, ще е по ста­рия начин, зна­чи! – измър­мо­рих, дока­то изваж­дах плаз­ме­ния си пис­то­лет. Ли само ми се усмих­на и също при­гот­ви оръ­жи­е­то си.
— Мише­на? – попи­та ме тя спокойно.
— Пая­жи­на­та. – отвър­нах и насо­чих оръ­жи­е­то си.
Ази­ат­ка­та само се усмих­на и откри стрел­ба, а аз я послед­вах с удо­вол­с­т­вие. За мое учуд­ва­не, пая­жи­на­та плам­на бър­зо – едва на тре­тия-чет­вър­тия изстрел. И се раз­го­ря. Усмих­нах се и затво­рих вратата.
— Хай­де да се връ­ща­ме, а? – под­хвър­лих на Ли.
Обър­нах­ме се и тръг­нах­ме обрат­но по мос­та. Но едва бях­ме напра­ви­ли три крач­ки, кога­то цяла­та стан­ция се раз­тър­си от екс­пло­зия. Спог­ле­дах се с Ли изне­на­да­но, но пре­ди да кажа как­во­то и да е, още някол­ко екс­пло­зии послед­ва­ха пър­ва­та, раз­тър­с­вай­ки цяла­та кон­с­т­рук­ция на мос­та. Запи­щя­ха сире­ни и засвят­ка­ха ава­рий­ни лам­пи. Нещо в ста­я­та явно бе летливо.
Мини на 326.

КОД “И”+1
Презареждане.
Мей Ли нана­ся 2зара (7) щета на един от про­тив­ни­ци­те ти по избор.
Ако си убил Хувър в пред­ния епи­зод – мини на 317.
Ако си убил и Кейн в пред­ния епи­зод – мини на 155.
Ако КОД “И”=6 – мини на 304.
В про­ти­вен слу­чай, можеш да пре­ми­неш в ръко­па­шен бой на 337.
Или да про­дъл­жиш със стрел­ба­та. В такъв слу­чай напра­ви про­вер­ка за Стрел­ба и:
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 334.
Ако резул­та­тът е 9, 10, 11, 12 или 13 – мини на 287.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 314.

Ока­за се, че съм напра­вил най-голя­ма­та и послед­на греш­ка в живо­та си – от паш­ку­ла се изси­па­ха някол­ко лит­ра слуз, коя­то поля ска­фан­дъ­ра ми и започ­на да го разяж­да. За раз­ли­ка от виру­са-кисе­ли­на, слуз­та разяж­да­ше всич­ко – пър­во бро­ня­та, после ваку­ум­ния кос­тюм под него, уни­фор­ма­та ми и накрая – кожа­та ми! Изкре­щях от бол­ка и се сто­ва­рих на земя­та, гър­чей­ки се в конвулсии.
Може би, всич­ко щеше да се нагла­си някак си, ако в след­ва­щия момент не се чу отвра­ти­тел­но хру­ще­не и гла­ва­та на Ли, все още в шле­ма си не пре­ле­тя над мен. Уби­е­ца на Вение ни бе открил…
Бях се про­ва­лил тотал­но. За пръв път в кари­е­ра­та ми, смърт­та изглеж­да­ше като облекчение…
КРАЙ.

Може би не съм ви спо­ме­на­вал, но Ли всъщ­ност е извес­т­на със спо­соб­ност­та си да уни­що­жа­ва раз­ни неща, чес­то в кра­си­во огне­но къл­бо. Така че не се изне­на­дах, щом чух тъте­на от към дъно­то на хан­га­ра. Изне­на­да ме не зву­ка, а фак­та, че всъщ­ност бе предиз­ви­кан от уда­ра на един мото­кар в голям мета­лен сандък.
Зву­ка оба­че привле­че вни­ма­ни­е­то на Кейн и Хувър към нея и два­ма­та започ­на­ха да я обстрел­ват. Пре­ди да имам въз­мож­ност­та да се наме­ся, оба­че, Ли се скри зад сан­дъ­ка. Някол­ко секун­ди всич­ки се деб­нех­ме. И после от близ­кия край на сан­дъ­ка изриг­на­ха два дебе­ли лъча ярка свет­ли­на, кои­то се заби­ха с хирур­ги­чес­ка точ­ност в два­та десантчика.
Раз­би­ра­те ли, да ви уда­ри лазе­рен лъч с дебе­ли­на от над десет сан­ти­мет­ра си е теж­ко попа­де­ние – очак­вах да видя сто­пил­ки на мяс­то­то на про­тив­ни­ци­те си. Но не би – и два­ма­та бяха мър­т­ви, да, но реал­но пора­же­ни­я­та по тях бяха мно­гок­рат­но по-мал­ки, откол­ко­то очаквах.
Ли се пока­за иззад сан­дъ­ка и с типич­на­та за нея широ­ка усмив­ка започ­на да ми обяс­ня­ва, как­во е направила.
— Раз­би­раш ли, това е мал­ка лазер­на кула за боен катер. Видях я още в нача­ло­то, но чак сега се сетих, че мога да захра­ня лазе­ри­те с аку­му­ла­то­ра на елек­т­ро­ка­ра. Е, тряб­ва­ше да убе­дя лазе­ри­те, че им идва точ­но нуж­но­то напре­же­ние и ефек­та бе доста по-слаб от зал­па на доб­ре захра­не­на кула, но…
— Ли, не ми пука как. Пука ми, че ста­на. – успях най-накрая да про­ду­мам. – Позд­рав­ле­ния за ини­ци­а­ти­ва­та. А сега би ли ми обяс­ни­ла нещо?
— Да?
— Можем ли да повто­рим този номер?
— Ами… не. Боя се, че аку­му­ла­то­ри­те на елек­т­ро­ка­ра се сто­пи­ха… бук­вал­но. Ако си наме­ря енер­ги­ен източник…
— Ясно – пре­къс­нах я. Все тая, и без това няма как да мък­нем нещо тол­ко­ва голя­мо с нас.
Мини на 319.

Не можех да измис­ля нищо – миси­я­та ми бе пълен про­вал. Изгу­бих поло­ви­на­та си отряд, все още си нямах никак­ва идея, как­во се е слу­чи­ло на стан­ци­я­та, а инфор­ма­ци­я­та от про­уч­ва­ни­я­та ? бе непъл­на. Опци­и­те ми бяха несъ­щес­т­ву­ва­щи – нямах начин да избя­гам от стан­ци­я­та, не същес­т­ву­ва­ше начин да се спра­вя с цял взвод десант­чи­ци, ако се реша­ха на абордаж…

Как­то и ста­на, всъщ­ност. Не мина мно­го вре­ме, пре­ди в стан­ци­я­та да се изси­пят цял взвод Коб­ри в теж­ки ска­фан­д­ри. Бари­ка­ди­рах­ме се на мос­ти­ка и
Коб­ри­те най-накрая ни наме­ри­ха. Естес­т­ве­но не бяха доста­тъч­но луди, за да се опи­тат да ни щур­му­ват на момента.
— Лей­те­нант Гри­фин, гово­ри капи­тан Демо­ри от поде­ле­ние Коб­ра. Нареж­дам ви да сва­ли­те оръ­жи­е­то и да се пре­да­де­те на момен­та. Нося доста­тъч­но взрив, за да ви изпе­пе­ля, така че не си помис­ляй­те за съпротива.
Канех се да отго­во­ря нещо ост­ро­ум­но, кога­то Дик­сън се раз­дви­жи. Под­ла­кет­но­то му ост­рие се раз­гъ­на и се заби във вра­та на Джо­нас. При­яте­лят ми се стро­по­ли на земя­та – жив, но не и боес­по­со­бен. Дик­сън само се обър­на и постъ­пи по същия начин със Станц. После хва­на Ли, изви ръка­та ? зад гър­ба и допря ост­ри­е­то до ней­ния врат.
— Мис­ля, че ще се под­чи­ни­те, лей­те­нант. Иска­ме ви живи, но може и мър­т­ви да свър­ши­те не мал­ко работа.
— Сва­ли ост­ри­е­то, пре­ди да съм ти пръс­нал мозъ­ка, десан­т­ник! – изкре­щях, взе­май­ки го на муш­ка. – Как­во зна­чи това!?
— Зна­чи, че имаш още една кър­ти­ца. Две, всъщ­ност, но глу­па­ка Аки­ро взе че пук­на. – ост­ри­е­то му про­би мал­ка дуп­ка в обшив­ка­та на ска­фан­дъ­ра на Ли – Сега, ще се под­чи­ниш ли или да я скъ­ся с една гла­ва? Няма да ? ходи да е метър и три­де­сет, лейтенант.

В същия момент вра­та­та на поме­ще­ни­е­то поле­тя навът­ре и някол­ко десан­т­ни­ка се изси­па­ха през вхо­да с насо­че­ни маг­нит­ни кара­би­ни. Изру­гах ядно – нямах никак­ва надеж­да за побе­да, за това просто хвър­лих оръ­жи­е­то си и вдиг­нах висо­ко ръцете.
— Пече­ли­те, копе­ле­та мръс­ни. – изръм­жах – Но някой ден… някой ден ще ти го вър­на, Дик­сън. Помни ми думата!
— Може би, лей­те­нант. Но не днес. Не и днес.
Коб­ри­те започ­на­ха да сва­лят ска­фан­дъ­ра ми пар­че по пар­че, дока­то Дик­сън – доста разум­но – дър­же­ше Ли в хват­ка­та си. Мал­ко след това нечий приклад ме уда­ри по тила и ме сва­ли на земя­та. Всич­ко почерня.
Чита­те­лю, не се отчай­вай. Може да изгу­би бит­ка­та, но вой­на­та про­дъл­жа­ва! Приклю­че­ни­е­то ти ще про­дъл­жи в след­ва­ща­та кни­га от поре­ди­ца­та “Пръс­те­ни­те на Марс”, къде­то ще имаш въз­мож­ност да се измък­неш от пле­на и да се завър­неш покрит в слава.

Нико­га не съм се чув­с­т­вал ком­фор­т­но, кога­то отстъп­вам, макар че се чув­с­т­вам по-дис­ком­фор­т­но, кога­то ме обстрел­ват. Отстъп­ле­ни­е­то ми не бе от най-доб­ри­те, но опре­де­ле­но не бе и сла­бо – изпол­з­вах до кол­ко­то можах мал­ко­то ръбо­ве, ъгли и дори вра­ти по пътя до бро­ни­ра­на­та вра­та, за да се прикри­вам от насрещ­на­та стрел­ба. Не мога да кажа, че не ме уце­ли­ха нито вед­нъж, но със сигур­ност не им отстъпих.
В момен­та, в кой­то достиг­нах­ме вра­та­та Ли се вмък­на в сер­виз­ния кори­дор – там поне щеше да е в срав­ни­тел­на безопасност.
(!)(!)(!)(#)(#)(#)(*)(*)
Про­ве­ри КОД “Д” и ако е 0 – мини на 247. Ако е 5 – мини на 207.

Чети­ри лип­с­ва­щи кра­ка пре­вър­на­ха съз­да­ни­е­то във вла­че­ща се кос­ма­та топ­ка. Изва­дих пис­то­ле­та си и започ­нах да го обстрел­вам от безо­пас­на дис­тан­ция. След извес­т­но вре­ме, плаз­ме­ни­те топ­ки от пис­то­ле­ти­те на Ли и моя милост пре­вър­на­ха про­тив­ни­ка ни в обго­рен месест труп.
Мини н на 332.

Вдиг­нах оръ­жи­е­то си и се при­це­лих в пашкулите.
— На три? – попитах
— Просто стре­ляй – изръм­жа ази­ат­ка­та и откри огън. Послед­вах я секун­да по-късно.
Но не очак­вах ефек­та, кой­то изстре­ли­те ни има­ха вър­ху паш­ку­ли­те. В момен­та в кой­то обвив­ка­та на пър­вия се про­пу­ка, от него се изси­па стран­на слуз. Проб­ле­ми­те ни започ­на­ха, кога­то плаз­ма­та от пис­то­ле­та на ли се заби в слузта.
През живо­та си като десант­чик бях рабо­тил с мно­жес­т­во лет­ли­ви вещес­т­ва. Но нико­га не бях очак­вал така­ва реак­ция! Паш­ку­ла плам­на на мига и мал­ко след това екс­пло­ди­ра, обсип­вай­ки оста­на­ли­те пет с горя­щи парчета.
— Бягай! – изви­ках на Ли и сам послед­вах съве­та си с всич­ка сила. За жалост твър­де къс­но – паш­ку­ли­те се взри­ви­ха с огром­на сила. Екс­пло­зи­я­та ме отхвър­ли на някол­ко метра,а по-лека­та от мен Ли пре­ле­тя поч­ти до дру­гия край на мос­та. Още дока­то падах ме обви огне­ния език. Ска­фан­дъ­ра ми ме пред­па­зи в голя­ма сте­пен – все пак бе пред­ви­ден да издър­жа на плаз­мен обстрел. Не съм сигу­рен, до кол­ко лекия пилот­с­ки кос­тюм на Ли свър­ши съща­та работа.
Щом огне­но­то къл­бо изчез­на се изпра­вих на кра­ка. Още някол­ко екс­пло­зии раз­тър­си­ха стан­ци­я­та, сире­ни запи­щя­ха неис­то­во, а зад мен се чу тътен – пред­паз­на­та вра­та бе отце­пи­ла поме­ще­ни­е­то, за да запа­зи кис­ло­ро­да в станцията.
Поглед­нах към Ли, коя­то се изпра­вя­ше с олю­ля­ва­не. Поне беше жива.
Джо­на­тан пона­ся 26 точ­ки щета, а Мей Ли – 16. Щети­те се нама­ля­ват от Бро­ня­та им.
Мини на 326.

При поред­на­та раз­мя­на на изстре­ли, неща­та не се под­ре­ди­ха доб­ре за мен – мер­ни­кът ми опре­де­ле­но отстъ­пи пред пороя от плаз­ме­ни изстре­ли, кой­то ме заси­па от стра­на на про­тив­ни­ци­те ми.
(!)(!)(!)(*)(*)(*)
Мини на 307.

КОД “Б” +10; КОД “В”+1
Отбе­ле­жи си, че изми­на­ва един час.
Най-накрая можех да извле­ка пола от уро­ци­те по био­ло­гия в Ака­де­ми­я­та. Радост­та ми бе крат­кот­рай­на — резул­та­ти­те бяха по-неп­ри­ят­ни от очакваното.
Общо взе­то суб­с­тан­ци­я­та, коя­то тес­т­вах се ока­за кръв, плът, орга­ни и кос­ти, пре­вър­на­ти на пих­тия от няка­къв вирус с кисе­лин­на осно­ва. Изру­гах ядно – още с вли­за­не­то си в лабо­ра­то­ри­я­та се бях­ме изло­жи­ли на вли­я­ни­е­то му, а ако се вяр­ва­ше на ана­ли­за­то­ра, виру­са бе спо­со­бен да разяде и бро­ня­та ми.
— Ли! – изви­ках – Заре­жи прокле­та­та кон­зо­ла. Изло­жи­ли сме се на нещо адс­ки гад­но. До някол­ко часа ще оста­нем без ска­фан­д­ри, ако не се обез­за­ра­зим на момента.
— Аз свър­ших с дан­ни­те, но как по-точ­но смя­таш да се обез­за­ра­зим? Наоко­ло няма меди­цин­с­ки душове.
— Стар десан­тен трик – наст­рой­ваш плаз­ме­ния пис­то­лет на нис­ка мощ­ност и обга­ряш целия ска­фан­дър. Вре­ме­ем­ко, но полез­но. Макар че ако сме осво­бо­ди­ли виру­са из стан­ци­я­та, ще е абсо­лют­но безполезно.
— Няма начин – наля­га­не­то вът­ре е по-нис­ко от това от вън. Мога да отво­ря кла­па дирек­т­но към кос­мо­са – абсо­лют­на­та нула и плаз­ма­та би тряб­ва­ло да ни отър­ват от всич­ки вируси.
Рече­но-сто­ре­но, макар и да загу­бих­ме бли­зо час. За смет­ка на това бях­ме чис­ти на сто процента.
Нама­ли Бро­ня­та на ска­фан­д­ри­те на Джо­на­тан Гри­фин и Мей Ли със стой­ност­та на КОД “Ж”. После напра­ви КОД “Ж”=0.
Мини на 335.

От паш­ку­ла се изси­па голя­мо коли­чес­т­во зеле­ни­ка­ва слуз, коя­то полеп­на по ска­фан­дъ­ра ми. С ужас видях, как бро­ня­та ми – над 80 мили­мет­ра нано-тита­ний – започ­ва да се раз­па­да. Нико­га не бях чувал за кисе­ли­на, доста­тъч­но сил­на да разяде нано-титан. Не посмях дори да се опи­там да се избър­ша – ръка­ви­ци­те ми щяха да послед­ват бро­ня­та най-спо­кой­но. Пре­жи­вях най-страш­ни­те пет секун­ди в живо­та си – кисе­ли­на­та бав­но разяж­да­ше бро­ня­та и ваку­ум­ния ми кос­тюм под нея, про­би­вай­ки си път към плът­та ми!
За мое най-голя­мо щас­тие, бро­ня­та ми издър­жа, макар и ска­фан­дъ­ра ми вече да не бе това, кое­то беше. Накрая Ли, коя­то наблю­да­ва­ше ста­ва­що­то с изпла­ше­но изра­же­ние въз­дъх­на успо­ко­е­но и ми подхвърли:
— Сега ще се съг­ла­сиш ли с мен, че е по-доб­ре да се махаме?
Мини на 318.

Хувър е мър­тъв. Чес­ти­то. Но как­во ти носи това?На пър­во мяс­то – по-мал­ко поне­се­ни щети – имаш пра­во да игно­ри­раш един знак (!) на все­ки епи­зод, в кой­то поне­сеш щети.
На вто­ро мяс­то, фак­та, че те раз­сей­ват по-мал­ко ти дава +1 бонус към Стрел­ба, до края на битката.
Вър­ни се на 307, но не уве­ли­ча­вай код КОД “И”.

Обър­нах се, за да отго­во­ря на забе­леж­ка­та ? с нещо хап­ли­во, но вмес­то това вдиг­нах оръ­жи­е­то си и ? изкре­щях да залег­не. Сла­ва на Импе­ри­у­ма, Ли ми има­ше пъл­но дове­рие и ско­чи пра­во към мен, раз­ми­на­вай­ки се на мили­мет­ри със зама­ха на съз­да­ни­е­то зад нея.
Сталкер
Епи­зод: 400
Живот: 100
Бро­ня: 3
Щети: 8 + 1зар (11) (!); 14 + 1зар (17)(!!)
На вра­та­та бе заста­на­ло най-отвра­ти­тел­но­то съз­да­ние, кое­то бях виж­дал. А бях виж­дал някои наис­ти­на отвра­ти­тел­ни неща през живо­та си!
Вед­на­га си личе­ше, че е съз­да­де­но, а не е ево­лю­и­ра­ло. Няма ево­лю­ци­он­на сила на този свят, коя­то може да ком­би­ни­ра тяло на сто­нож­ка с торс на гори­ла, да доба­ви гла­ва на вълк и чети­ри огром­ни край­ни­ка, завър­ш­ва­щи със зло­ве­що изви­ти нок­ти. И да покрие всич­ко това със змийс­ки люс­пи. Но най-ужа­ся­ва­що­то бе, кол­ко човеш­ко изглеж­да­ше лице­то на съз­да­ни­е­то, въп­ре­ки живо­тин­с­ки­те чер­ти. Очи­те опре­де­ле­но бяха човеш­ки, но някак празни.
Нико­га не съм вяр­вал в нали­чи­е­то на душа и т.н., но извед­нъж ста­нах вяр­ващ – ако не сте виде­ли такъв поглед, няма как да ме раз­бе­ре­те. В очи­те се чете­ше кръ­во­жад­ност и жес­то­кост, но нещо лип­с­ва­ше – няка­къв малък бля­сък, кой­то отли­ча­ва­ше живи­те същес­т­ва от кибор­ги­те… не под­ле­жи на обяс­не­ние с думи, призна­вам ви.
Проб­ле­мът ми беше и в дру­го – съз­да­ни­е­то опре­де­ле­но смя­та­ше да ме пре­вър­не в поред­ния паш­кул. А нямах мно­го опции – цялос­т­на­та му маса бе твър­де голя­ма, за да си позво­ля да ме доко­па в захва­та си. Имах два основ­ни вари­ан­та – можех да се опи­там да го привле­ка към някой от паш­ку­ли­те и да се надя­вам кисе­ли­на­та да му се отра­зи също тол­ко­ва при­ят­но, кол­ко­то на мен ( на 323.) или с Ли да се опи­та­ме да го раз­се­ем доста­тъч­но, за да се измък­нем от капа­на, в кой­то се нами­рах­ме ( на 328.)

КОД “З”=0; КОД “И”=3.
Огле­дах два­та тру­па вни­ма­тел­но и не мина мно­го вре­ме, пре­ди да открия това, кое­то тър­сех – тату­и­ров­ка на змия заха­па­ла опаш­ка­та си.
— Как­то и пред­по­ло­жих – заго­во­рих – Кобри.
— Коб­ри? – Ли се обър­на към мен. Послед­ни­те мину­ти бе пре­ка­ра­ла в тър­шу­ва­не из сна­ря­же­ни­е­то на двамата.
— Отряд Коб­ра. – въз­дъх­нах – Тай­ни операции.
— Не съм ги чува­ла. – покла­ти гла­ва азиатката.
— Пило­ти­те си няма­те. Нали зна­еш, “кой вар­ди вар­ди­а­ни­те” и така ната­тък. На пря­ко под­чи­не­ние към Гене­рал­ния щаб. Има доста таки­ва в раз­лич­ни­те поде­ле­ния – слу­жат като пред­па­зен кла­пан, ако по някак­ва при­чи­на голя­ма част от фло­та се разбунтува.
— Само десантчици?
— Око­ло един на все­ки десет, да. Доста­тъч­но, за да предиз­ви­кат кра­ха на все­ки бунт, поне на тео­рия. На прак­ти­ка проб­ле­мът идва от под­бо­ра на кад­ри. Десант­чи­ка тряб­ва да е умен. Ако е умен може да отка­же да изпъл­ни запо­ве­ди­те. Само че тук има­ме и нещо по-инте­рес­но. — бях открил черен пръс­тен тату­и­ран на ляво­то кут­ре на Хувър. – Тези са от поде­ле­ние Сет. Убий­ци. Уни­що­жи­те­ли. Прочистващи.
— Не сме ли всички?
— Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие, Ли. Не и на соб­с­тве­ни­те си дру­га­ри по оръ­жие… – въз­дъх­нах и сме­них тема­та – Ти на как­во попадна?
— Ами, две­те без­по­лез­ни плаз­ме­ни кара­би­ни, стан­дар­т­ни плаз­ме­ни пис­то­ле­ти, и два­ма­та имат допъл­ни­тел­ни гене­ра­то­ри, как­то и маг­нит­ни пис­то­ле­ти. Инте­рес­но, не носе­ха ли по един “Болт” все­ки като се скачихме?
— Аха. Само че са го изхвър­ли­ли, като са свър­ши­ли муни­ци­и­те. Стан­дар­т­на про­це­ду­ра. А кара­би­ни­те им са си в иде­ал­но състояние.
— За теб, може би. За мен са без­по­лез­ни – аз нямам дори в как­во да ги вклю­ча. Не съм в боен скафандър.
Въз­дъх­нах – пра­ва си беше.
Можеш да взе­меш как­во­то си решиш от въо­ръ­же­ни­е­то на Кейн и Хувър. После можеш да минеш на 329.

Не можех да измис­ля нищо – миси­я­та ми бе пълен про­вал. Изгу­бих поло­ви­на­та си отряд, все още си нямах никак­ва идея, как­во се е слу­чи­ло на стан­ци­я­та, а инфор­ма­ци­я­та от про­уч­ва­ни­я­та ? бе непъл­на. Опци­и­те ми бяха несъ­щес­т­ву­ва­щи – нямах начин да избя­гам от стан­ци­я­та, не същес­т­ву­ва­ше начин да се спра­вя с цял взвод десантчици…
— Ако може да пред­ло­жа нещо? – оба­ди се тех­нич­ка­та. Мах­нах ? да говори.
— В сама­та стан­ция има огро­мен хан­гар, в кой­то се нами­ра цял щур­мо­ви катер. По прин­цип е екс­пе­ри­мен­тал­на маши­на, но е абсо­лют­но спо­со­бен на кос­ми­чес­ки полет и на под-прост­ран­с­т­вен скок.
— Въо­ръ­же­ние? – попитах.
— В пъл­на изправност.
Усмих­нах се – не всич­ко бе загубено.
Мини на 372.

Нико­га не съм се чув­с­т­вал ком­фор­т­но, кога­то отстъп­вам и може би до някъ­де това бе при­чи­на­та да поне­са тол­ко­ва мно­го попа­де­ния за срав­ни­тел­но крат­ко­то раз­сто­я­ние, кое­то изми­нах. Поне се поста­рах да не им оста­на длъжен.
В момен­та, в кой­то достиг­нах­ме вра­та­та Ли се вмък­на в сер­виз­ния кори­дор – там поне щеше да е в срав­ни­тел­на безопасност.
(!)(!)(!)(!)(#)(#)(*)(*)(*)
Про­ве­ри КОД “Д” и ако е 0 – мини на 247. Ако е 5 – мини на 207.

За секун­да с про­тив­ни­ка си замръз­нах­ме – аз вдиг­нал ръка за удар и той – приклек­нал за скок. Секун­да­та сякаш бе цяла веч­ност. После той ско­чи, а аз замах­нах с всич­ка сила към…
Край­ни­ци­те му – на 212.
Тяло­то му – на 232.

Ако си в лек ска­фан­дър – мини на 352.
Ако си в тежък ска­фан­дър – мини на 356.
Ако си в обик­но­вен ска­фан­дър – хвър­ли зар. При чет­но чис­ло – мини на 352. при нечет­но – попа­даш на 356.

Не спрях стрел­ба­та, отпра­вяй­ки послед­ния изстрел поч­ти от упор, пре­ди под­ла­кет­но­то ост­рие на про­тив­ни­кът ми да се забие в бро­ня­та ми.
(!!)(#)(#)(*)(*)
Мини на 327.

КОД “Ж”+1
Ана­ли­за­то­ра изве­де дан­ни­те от про­ба­та ми, но за жалост не ми сер­ви­ра гото­ви отго­во­ри, а био­хи­мич­ни фор­му­ли. Сега раз­би­рах, защо тряб­ва­ше да вни­ма­вам пове­че в часо­ве­те по био­ло­гия в Академията.
Мъчих се доста вре­ме да раз­га­дая поне нещо от всич­ки дан­ни, но без успех. През това вре­ме Ли приклю­чи рабо­та­та си по ком­пю­тър­на­та кон­зо­ла. Щом се надиг­на от мяс­то­то си ? ким­нах да изле­зем – тази лабо­ра­то­рия ме изнер­вя­ше до кра­ен предел.
Мини на 335.

— Как­во, по дяво­ли­те беше това? – Ли се бе хва­на­ла за пара­пе­та на мос­та и гле­да­ше към вра­та­та на избух­на­ла­та зала.
— Послед­вах бри­лян­т­ния ти план, ето как­во – отвър­нах ядно.
— Сър? Доб­ре ли сте? – прозву­ча гла­сът на Станц по интеркома.
— Да, Станц, всич­ко е наред. – отвър­нах – Но се опа­ся­вам, че успях да про­бия кор­пу­са на стан­ци­я­та от към реак­то­ри­те. Няма опас­ност от теж­ки струк­тур­ни про­ме­ни. За сега…
Пре­ка­рах­ме още мал­ко вре­ме в уточ­ня­ва­не и после пре­къс­нах връзката.
— Е, освен да се маха­ме от тук? – поглед­нах Ли.
Тя само ким­на и ми мах­на да вър­вя пръв. Под­смих­нах се, после пове­дох по тес­ния мост меж­ду реакторите.
Едва бях­ме изми­на­ли някол­ко крач­ки, кога­то извед­нъж сен­зо­ри­те на ска­фан­дъ­ра ми запи­щя­ха – нещо голя­мо и живо се спус­ка­ше зад нас!
— Ли! Заля­гай! – изви­ках, дока­то се завър­тах, но вече бе къс­но – ази­ат­ка­та отле­тя покрай мен и се блъс­на в близ­кия реак­тор. Ска­фан­дъ­рът ? бе раз­къ­сан и ясно виж­дах кръв­та бли­ка­ща изпод него. За жалост нямах вре­ме да про­ве­ря със­то­я­ни­е­то ? – пър­во тряб­ва­ше да се спра­вя с нападателя ?.
Мини на 353.

Презареждане.
Ако имаш точ­ки Бро­ня, спе­че­ле­ни от прикри­тие, вре­ме е да ги задраскаш.
Мей Ли нана­ся 2зара (7) щета на един от про­тив­ни­ци­те ти по избор. Ако това е доста­тъч­но да убие Хувър – мини на
Ако код КОД “З”=10, можеш да игно­ри­раш всич­ки зна­ци (!) на след­ва­щи­те епизоди.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой:
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 297.
Ако резул­та­тът е 9, 10, 11, 12 или 13 – мини на 337.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 347.

Отпра­вих някол­ко изстре­ла към съз­да­ни­е­то, кол­ко­то да привле­ка вни­ма­ни­е­то му и започ­нах да отстъп­вам. Как­то и очак­вах – то се заси­ли към мен, но очак­вах така­ва реак­ция – хвър­лих се наст­ра­ни от него и се пре­тър­ко­лих чак до вра­та­та. Ли вече бе избя­га­ла към реак­то­ри­те. С усмив­ка се спус­нах след нея и се обър­нах да посрещ­на вра­га си.
(#)(*)
Мини на 369.

— Е, в край­на смет­ка не сме в задъ­не­на ули­ца. Кейн и Хувър бяха така доб­ри да ни я отво­рят. – заявих в заключение.
— Съжа­ля­вам, кау­бой – Ли посо­чи нещо зад мен – Боя се, че не.
Обър­нах се – наис­ти­на, вра­та­та изглеж­да­ше затво­ре­на. Но пък Кейн и Хувър бяха десант­чи­ци – те няма­ше да се вка­рат в капа­на на тази стая.
Прибли­жих се до вра­та­та и започ­нах да я оглеж­дам, игно­ри­рай­ки закач­ки­те на Ли за задъ­не­ни про­хо­ди и десант­чи­ци. С мал­ко тър­се­не открих тън­ка­та плоч­ка пъх­на­та меж­ду две­те кри­ла на вра­та­та – напъл­но неза­бе­ле­жи­ма на пръв поглед, изклю­чи­тел­но тън­ка и абсо­лют­но прозрачна.
— Малък урок, млад­ши лей­те­нант – заявих, дока­то включ­вах ска­фан­дъ­ра си към пло­чи­ца­та. – Човек се учи, дока­то е жив.
— Как­во е това?
— Би-поляр­на пло­ча. Ако се захра­ни с доста­тъч­но енер­гия неут­ра­ли­зи­ра маг­нит­на­та енер­гия на клю­чал­ки­те на вра­ти­те. Самия аз сло­жих някол­ко по пътя насам. Въп­ро­сът е, кол­ко енер­гия ще е нуж­на за тази врата…
Не успях да завър­ша изре­че­ни­е­то си, кога­то нещо изщра­ка в знак на успе­ха ми.
Мини на 139.

— Тога­ва да се маха­ме от тук – отвър­нах спо­кой­но. – хер­ме­ти­зи­рай кора­ба и да излитаме.
Ли започ­на трес­ка­во да натис­ка раз­лич­ни буто­ни. Кате­рът започ­на леко да виб­ри­ра, а вра­ти­те на хан­га­ра – да се отварят.
— Надя­вам се, че няма да ми удър­жат щети­те от запла­та­та – про­мър­мо­ри Ли и вклю­чи двигателите.
В нача­ло­то не раз­брах шега­та й, но после си спом­них, че дви­га­те­ли­те гене­ри­ра­ха струя от наже­же­ни до бяло еле­мен­ти с тем­пе­ра­ту­ра близ­ка до тази на някои по-сту­де­ни звез­ди. От хан­га­ра не оста­на мно­го, щом се отде­лих­ме от него.
Основ­ния проб­лем на все­ки кос­ми­чес­ки кораб е наби­ра­не­то на ско­рост. Нищо не може да уско­ри огром­на­та им маса от 0 до 10 000 кило­мет­ра в час за наис­ти­на бър­зо вре­ме. На голе­ми­те бой­ни кора­би са им нуж­ни часо­ве, за да уско­рят. Кате­ри­те бяха по-доб­ре, но все пак бях­ме под риск – нямах­ме доста­тъч­но аванс в раз­сто­я­ни­е­то, за да раз­ви­ем мак­си­мал­на­та си ско­рост, така че всич­ко зави­се­ше от Ли и уменията ?.
Напра­ви про­вер­ка за Пилот на Май Ли.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 354.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 351.

Отдръп­нах се от мър­т­вия си под­чи­нен. Мра­зех таки­ва ситу­а­ции. Коман­д­ва­щия Офи­цер е длъ­жен да извър­ш­ва екзе­ку­ци­и­те на под­чи­не­ни­те си, неза­ви­си­мо дали като после­ден дар на милост или като нака­за­ние. И в два­та слу­чая не е при­ят­но задъл­же­ние. Гле­дах тъж­но тяло­то на япо­не­ца, кога­то Хувър най-накрая се появи с резер­в­ния шлем в ръце.
Граб­нах го от ръце­те на десант­чи­ка и бър­зо заме­них този на Аки­ро – ази­а­те­ца бе мър­тъв, но не и пола­зи­ли­те го гадин­ки. Вдиг­нах забра­ло­то и отка­чих пет­те плаз­ме­ни гра­на­ти от кола­на на япо­не­ца. Мах­нах пред­па­зи­те­ли­те им и ги нати­ках под яка­та му – нека прокле­ти­те бубо­леч­ки се зада­вят с този десерт!
Сва­лих забра­ло­то на шле­ма на Аки­ро и го бут­нах към пилот­с­ка­та седалка.
— Хай­де! Има­ме съв­сем мал­ко вре­ме. Излизайте!
Затво­рих вра­та­та на пилот­с­ка­та каби­на и се облег­нах на нея. Няма­ше как­во да се чуе, но зна­ех, че гра­на­ти­те са избух­на­ли, превръ­щай­ки Аки­ро и всич­ки гад­ни орга­низ­ми, нала­зи­ли тяло­то му в мик­рос­ко­пич­ни час­ти­ци пепел и мно­го пара. Превк­лю­чих на вът­реш­ния канал с Мей Ли.
— Мей, има опас­ност да сме се покри­ли с био­ло­гич­на зара­за. Отка­чи совал­ка­та и ни оста­ви мал­ко да пови­сим във вакуума.
— Джо­на­тан, всич­ко ли е наред? Защо не оста­ви кана­ла отво­рен! Побър­ка ме от при­тес­не­ния! – Ли шеп­не­ше, явно с надеж­да­та помощ­ни­ка ? да не я чуе. Лич­ния канал не може­ше да се под­слуш­ва, но това не зна­че­ше, че някой не може да те чуе като говориш.
— Загу­бих­ме Аки­ро. По… осо­бе­но гаден начин. Изпъл­ня­вай запо­ве­ди­те ми. Ще гово­рим после. Гри­фин, край. – пре­къс­нах връз­ка­та и се обър­нах към оста­на­ли­те от отде­ле­ни­е­то. – Стан­дар­т­на сте­ри­ли­зи­ра­ща про­це­ду­ра, мом­че­та. Ще пови­сим мал­ко във вакуума.
И все пак, има­ше бак­те­рии, кои­то оце­ля­ва­ха във ваку­ум и при абсо­лют­на нула. Можех­ме да загу­бим час и нещо, за да сте­ри­ли­зи­ра­ме всич­ко по себе си с лек плаз­мен заряд, но беше ли нужно?
Да – мини на 341.
Не – мини на 2.

Сри­тах оса­ка­те­ния труп на пая­ко­по­доб­ния си про­тив­ник, кол­ко­то да се под­си­гу­ря, че е мъртъв.
— Как­во беше това? – попи­та ме Мей Ли.
— Няка­къв вид баси­лиск от Мак­рос 3. – отвърнах ?.
— Как­во пра­ви тук?
— От къде да знам? Може да е бил домаш­но­то живот­но на някой.
Тя изсум­тя, оце­ня­вай­ки чер­ния ми хумор. Аз от своя стра­на вклю­чих общия канал и заявих:
— Мом­че­та, току що се срещ­нах с гигант­с­ки баси­лиск от Мак­рос 3. Вни­ма­вай­те, може да има още от тях. Опас­ни са.
Чети­ри утвър­ди­тел­ни “Тъй вяр­но, сър” ми отго­во­ри­ха – Станц, Джо­нас, Дик­сън и Вение. Но нито дума от Хувър и Кейн.
— Хувър, Кейн, отго­во­ре­те. – нищо. Повто­рих повик­ва­не­то. И потре­тих. После изпсу­вах. – Нещо е ста­на­ло с Хувър и Кейн.
— Ще се вър­нем ли да про­ве­рим? – попи­та Ли.
Замис­лих се. Да се вър­на обрат­но и да ги про­ве­ря беше вре­ме­ем­ко ( на 7), а и не знам ако нещо ги бе побе­ди­ло, как­во можех да напра­вя сам сре­щу него. Така че може би тряб­ва­ше да про­дъл­жим? ( на 342)

Зна­ех със сигур­ност, че са извър­ш­ва­ни оръ­жей­ни про­уч­ва­ния. Даже имах и поч­ти цяла­та инфор­ма­ция за тях. Да не гово­рим, че щях да се вър­на със съот­вет­на­та информация.
Боях се, че просто няма начин да науча как­во дру­го е про­уч­ва­но тук, без да про­уча допъл­ни­тел­но стан­ци­я­та. С оста­на­ли­те обно­вих­ме инфор­ма­ци­я­та си и наме­рих­ме една един­с­т­ве­на част от стан­ци­я­та, коя­то бе избег­на­ла обход – реак­то­ри­те и поме­ще­ни­я­та око­ло тях.
Тъй като не исках да се бавя бър­зо взех реше­ние – Дик­сън, Джо­нас и Станц щяха да под­гот­вят кате­ра за изли­та­не, а два­ма­та с Ли щях­ме да про­учим реакторите.
Мини на 338.

При поред­на­та раз­мя­на на изстре­ли опре­де­ле­но взех над­мо­щи­е­то във все­ки сми­съл на дума­та. Кейн и Хувър не успя­ха да ме уце­лят нито вед­нъж. Също­то не може­ше да се каже за мен, обаче!
(#)(#)(#)(*)(*)(*)
Мини на 307.

Отбе­ле­жи си, че е изми­нал един час. КОД “Б”+15
След като изля­зох­ме от лабо­ра­то­ри­я­та поглед­нах Ли и я попитах
— Няма ли да спо­де­лиш с мен, как­во откри из фай­ло­ве­те в компютъра?
— Нищо, кое­то да буди инте­рес. – отвър­на ми тя — Науч­ни дан­ни, от кои­то общо взе­то раз­брах едно голя­мо нищо. Копи­рах всич­ко, естествено.
— Е, още една-две лабо­ра­то­рии и може би няма да има­ме нуж­да от кон­т­рол­ния цен­тър. Запо­ве­ди­те ни са да събе­рем въз­мож­но най-мно­го от науч­на­та инфор­ма­ция в компютрите.
— Как­то каз­ва май­ка ми: “От тво­я­та уста в Божи­и­те уши.” Искам да се мах­на въз­мож­но най-бър­зо от това мяс­то – поби­ват ме тръп­ки от него.
Ким­нах. И аз се чув­с­т­вах по същия начин. Но имах­ме още мно­го рабо­та за вър­ше­не. На пър­во вре­ме, да видим, как­во има­ше зад вто­ра­та врата.
Мини на 305.

КОД “З”=30
Тък­мо све­ря­вах дан­ни­те си с тези на оста­на­ли­те, с цел да фик­си­рам неп­ро­у­че­ни­те час­ти от стан­ци­я­та, кога­то Ли изви­ка изненадано:
— Джо­на­тан, няма да се чудиш пове­че, как ще се измъкнем!
— Моля? – поглед­нах я
— В стан­ци­я­та има катер. Цял еки­пи­ран боен катер. Със спо­соб­ност за под-прост­ран­с­т­вен скок! Вече не сме в капан!
— Е, май ни оста­ва само да го про­учим, а?
Тя ким­на. Не виж­дах по-доб­ра идея, така че всич­ки в купом тръг­нах­ме към хан­га­ра на катера.
Мини на 343.

И два­ма­та с про­тив­ни­ка ми си раз­ме­них­ме по един не осо­бе­но при­ятен удар. Мис­ля, че и два­ма­та се при­тес­ня­вах­ме пове­че от прикри­ва­щия огън, откол­ко­то от соб­с­тве­ни­те си сблъсъци.
(!)(!!)(#)
Ако току-що си убил Кейн – мини на 345.
Ако тези щети са доста­тъч­ни, за да пре­мах­нат Хувър – мини на 294.
Ако ли не – вър­ни се на 327.

Пътя към сами­те реак­то­ри не беше инте­ре­сен – типич­на­та поре­ди­ца от туне­ли и поме­ще­ния. Виж, сама­та вра­та към реак­тор­но­то поме­ще­ние бе инте­рес­на. Напом­ня­ше ми на вра­та­та за хан­га­ра – масив­на, бро­ни­ра­на и със слож­на елек­т­рон­на клю­чал­ка. Мра­зех този тип врати!
— Няма­ме паро­ла­та, така че ме оста­ви да се опи­там да я хак­на, а? – под­хвър­ли ми Ли, дока­то се включ­ва­ше в инфо­пор­та на вратата.
— Дали не е по-доб­ре да при­ви­кам Станц? – подхвърлих.
— О, спо­кой­но, Джо­ни! Ще се спра­вя и самич­ка. Всич­ко ще е наред.
Мини на 243.

КОД “Е”=10
Тех­ни­ка­та бе мър­т­ва, кое­то бе жал­ко, но нямах вре­ме да я съжалявам.
— Ли, изкор­ми тия кон­зо­ли за инфор­ма­ция. Станц, ела с мен, ще дове­дем Вение да ? помага.
Ли ме изгле­да уко­ри­тел­но, сякаш аз бях вино­вен за смърт­та на жена­та и се зае със зада­ча­та си. Въз­дъх­нах и под­брах Станц с мен.
Мини на 210.

— Тога­ва да се маха­ме от тук – отвър­нах спо­кой­но. – хер­ме­ти­зи­рай кора­ба и да излитаме.
Ли започ­на трес­ка­во да натис­ка раз­лич­ни буто­ни. Кате­рът започ­на леко да виб­ри­ра, а вра­ти­те на хан­га­ра – да се отварят.
— Надя­вам се, че няма да ми удър­жат щети­те от запла­та­та – про­мър­мо­ри Ли и вклю­чи двигателите.
В нача­ло­то не раз­брах шега­та й, но после си спом­них, че дви­га­те­ли­те гене­ри­ра­ха струя от наже­же­ни до бяло еле­мен­ти с тем­пе­ра­ту­ра близ­ка до тази на някои по-сту­де­ни звез­ди. От хан­га­ра не оста­на мно­го, щом се отде­лих­ме от него.
Проб­ле­мът на кос­ми­чес­ки­те кора­би бе един – инер­ци­я­та. Дори с най-сил­ни­те дви­га­те­ли задвиж­ва­не­то на мно­го­тон­ни­те струк­ту­ри, как­ви­то са кора­би­те бе ужас­но труд­но. Спи­ра­не­то не бе по-лес­но, но в момен­та не ни зася­га­ше особено.
Естес­т­ве­но, още в момен­та, в кой­то напус­нах­ме прикри­ти­е­то на база­та покрай кате­ра ни пре­ле­тя­ха някол­ко лазер­ни лъча. Раз­пра­тих хора­та си по важ­ни­те пун­к­то­ве – Станц и Джо­нас на ата­ку­ва­щи­те кули, а Дик­сън при бараж­ни­те бата­реи. И после зачаках.
Всич­ко вър­ве­ше доб­ре, до момен­та, в кой­то Ли изика:
— Бараж­ни­те бата­реи спря­ха! Дик­сън ги изключи!
— Как­во?! – изви­ках. После вклю­чих интер­ко­ма – Дик­сън! Обясни!
Отго­во­ри ми само тиши­на. Мал­ко след това кате­рът се раз­тър­си, а някол­ко инди­ка­то­ра започ­на­ха да све­тят в червено.
Ако КОД “Е”=10 – мини на 355.
Ако ли не – мини на 358.

КОД “Ж”=1.
Отбе­ле­жи си, че е изми­нал един час.
Пъл­на­та про­це­ду­ра по сте­ри­ли­за­ция беше дъл­га, досад­на и изис­к­ва­ше поне два­ма души. Бав­но­то обга­ря­не на все­ки квад­ра­тен мили­ме­тър с плаз­мен пис­то­лет на нис­ка мощ­ност е адс­ки досад­но нещо. Един час мина, дока­то сте­ри­ли­зи­ра­ме все­ки кос­тюм. Надя­вах се, само­то заба­вя­не да не се ока­же няка­къв проб­лем в дъл­гос­ро­чен план.
Мини на 2.

— Не. Ако не могат да се спра­вят с про­тив­ни­ка си, зна­чи и аз няма да мога. Няма сми­съл. Про­дъл­жа­ва­ме към капи­тан­с­ка­та каю­та – от там ще можем да поемем кон­т­рол над база­та, кое­то е при­ори­те­тът ни.
— Не ти ли пука, как­во е ста­на­ло с тях?
— Пука ми! – отвър­нах ряз­ко. – Просто имам дру­ги при­ори­те­ти. Имам още чети­ри души, за кои­то да се грижа.
Ли само въз­дъх­на и ми мах­на да водя.
Мини на 5.

Естес­т­ве­но, нищо не бе тол­ко­ва лес­но, кол­ко­то изглеж­да­ше на пръв поглед. Най-мал­ко­то попад­нах­ме на изклю­чи­тел­но висо­ко ниво клю­чал­ка. Не раз­по­ла­гах­ме с паро­ла­та, но вече ми бе пис­на­ло от баве­не, а и имах още чети­ри десан­ти­ка със себе си. Кимах на Станц, кой­то изва­ди поред­на­та жица плас­ти­чен екс­пло­зив от някъ­де (този човек бе неиз­чер­па­ем запас от взрив­ни мате­ри­а­ли!) и пре­вър­нах­ме вра­та­та в жал­ка картинка.
Зад нея има­ше огро­мен вът­ре­шен хан­гар и очак­ва­ния от нас Катер.
— Инте­рес­но – про­мър­мо­ри Ли.
— Как­во? – попи­тах я.
— Мис­лех, че Импе­ри­у­ма няма таки­ва маши­ни от бли­зо век. – отвър­на ми тя. – Щур­мо­ви­те кате­ри се оказ­ват без­по­лез­на идея…
— Би ли обяс­ни­ла по-подробно?
— Доб­ре де…
Мини на 149.

Можеш да сме­ниш оръ­жи­е­то си.
Оста­вих оръ­жи­е­то ми да се плъз­не на земя­та и под­гот­вих соб­с­тве­но­то си ост­рие. Кога­то про­тив­ни­кът ми замах­на аз вече бях готов да го посрещ­на и да избег­на как­ви­то и да са щети.
Мини на 327.

Ост­ри­е­то ми отне и послед­ни­те иск­ри живот от Кейн. Очи­те му се раз­ши­ри­ха, а на уст­ни­те му се изви откро­ве­но отка­че­на усмив­ка. Послед­ни­те му думи бяха също тол­ко­ва безумни:
— Пак ще се срещ­нем, Гри­фин. Скоро!
Блъс­нах тру­па му на земя­та и се намръ­щих – не очак­вах таки­ва луди брът­ве­жи от него.
Про­дъл­жа­ваш на запи­са­ния побе­ден епизод.

Гле­дах кате­ра и обмис­лях след­ва­щия ни ход. При по-вни­ма­тел­ния оглед се ока­за, че кате­рът явно е бил под­ло­жен на про­фи­лак­ти­ка или подоб­ре­ния, защо­то дви­га­те­лят му бе раз­гло­бен. Нищо фатал­но, но щеше да ни отне­ме извес­т­но вре­ме, дока­то го под­гот­вим за изли­та­не. Око­ло час, ако се вяр­ва на пре­цен­ка­та на ома­за­на­та в хид­рав­лич­на теч­ност Ли.
— Джо­на­тан, все­ки може да зака­чи кабе­ли­те. – под­хва­на тя, след като се измък­на от раз­гло­бе­ния дви­га­тел. – Защо не оста­вим теж­ка­та арти­ле­рия да се погри­жи за това, а два­ма­та с теб да хвър­ли един поглед на оста­на­ла­та част от станцията?
— Няма голям сми­съл – Кейн и Хувър са оме­ли доста доб­ре инфор­ма­ци­он­ни­те бан­ки. – отвърнах.
— Да, но аз наме­рих мал­ко сле­ди – само­до­вол­но ми заяви тя – ще ти спес­тя тех­ни­чес­ка­та част, знам че не те инте­ре­су­ва осо­бе­но, за това просто ще ти кажа, че изпит­вам неу­дър­жи­мо любо­пит­с­тво към реак­тор­на­та зала на станцията.
— Доб­ре, ще взе­ма Джо­нас или Станц и ще отидем да видим, за как­во ста­ва дума.
— Джо­на­тан! – въз­клик­на ряз­ко тя. – Аз идвам с теб. Десан­т­ни­ци­те ти могат да сгло­бят прокле­тия дви­га­тел и сами. Но в отва­ря­не­то на вра­ти са леко огра­ни­че­ни. И шумни.
Поспо­рих­ме още мал­ко, но накрая се пре­да­дох – щом Ли си науме­ше нещо, на човек му бе нужен цял боен край­цер, за да я спре (това всъщ­ност е вяр­но… някой ден ще ви раз­ка­жа и тази исто­рия). Така че мах­нах на Станц и оста­на­ли­те да поч­ват да сгло­бя­ват дви­га­те­ля на кате­ра, а два­ма­та с Ли тръг­нах­ме към реакторите…
Мини на 338.

Уда­ра ми се плъз­на по бро­ня­та на про­тив­ни­ка ми. Не очак­вах да ста­не така и дока­то изтег­ля ръка­та си, него­во­то ост­рие се впи в уяз­ви­ма­та ми миш­ни­ца. Изръм­жах и про­дъл­жих с тан­ца на остриетата.
(!)(!!).
Мини на 327.

Пре­ди да се спус­на за нова ата­ка, една от мал­ки­те, на пръв поглед абсо­лют­но без­по­лез­ни плаз­ме­ни топ­ки изли­та­щи от пис­то­ле­та на спът­нич­ка­та ми се заби пра­во в забра­ло­то на шле­ма на Хувър, раз­би­вай­ки оче­вид­но отсла­бе­на­та сплав и превръ­щай­ки лице­то му куп изго­ре­на тъкан.
Кейн изле­зе от прикри­ти­е­то си и се втур­на към мен. Посрещ­нах го с бърз рит­ник в коре­ма и пак се спус­нах пра­во към него. Оби­чам, кога­то про­тив­ни­ци­те ми загу­бят хлад­нок­ръ­ви­е­то си.
От сега ната­тък игно­ри­рай всич­ки зна­ци (!) до края на бит­ка­та. Вър­ни се на 327, за да свър­шиш работата.

— Ли, имаш доста да учиш за десант­чи­ци­те. – отвър­нах ?. – Не съм преста­вал да под­дър­жам връз­ка с дру­ги­те. Просто пол­з­ва­ме код, а не думи.
— Код ли?
— Да, бази­ра се по същ­ност на мор­зо­ва­та азбу­ка, но е по-сло­жен. Само десант­чик може да го пол­з­ва с леко­та, защо­то е вгра­ден в чипа ни.
— Зна­чи това са тези припръ­щя­ва­ния в ефи­ра. – извед­нъж въз­дъх­на тя – Аз си мис­лех, че са смущения.
— Това е иде­я­та. Щом няма думи – всич­ко е наред…
— Лей­те­нант! Тряб­ва да види­те това! – сякаш по няка­къв стра­нен закон на все­лен­с­ко­то извра­те­но чув­с­т­во за хумор ме пре­къс­на гла­сът на Станц.
— Как­во има, сер­жант? – отвърнах.
— Сър, наис­ти­на тряб­ва да го види­те. Това е мал­ко отвъд въз­мож­нос­ти­те на един стар сер­жант. Иска се офи­цер­с­ка мисъл.
— Доб­ре ста­ро куче тако­ва, къде сте?
— На ниво две в тре­та зона. Ела­те въз­мож­но най-бър­зо. Позво­лих си да запо­вя­дам на Дик­сън и Вение да пазят цилин­дъ­ра, след като свър­ши­ха с огле­да на пър­во ниво.
— Доб­ре, Станц, идва­ме. – пре­къс­нах връз­ка­та и поглед­нах само­до­вол­на­та физи­о­но­мия на Ли. – Да не си посмя­ла да кажеш нещо по въпроса.
— О, не бих и посмя­ла да се подиг­ра­вам на по-вис­шес­то­ящ от мен. – отвър­на ми тя.
Реших, че е по-доб­ре само да изръмжа.
Мини на 4.

— Зна­чи, ще се бием! – отся­кох. – Нека им пока­жем, на как­во сме способни!
Реше­ни­е­то ми бе посрещ­на­то с ова­ция – няма да наме­ри­те нито един вой­ник от Импер­с­ка­та фло­та, кой­то да не пред­по­че­те да се бие, пред това да бяга. Иде­я­та бе, че офи­це­ри­те има­ме повеч­ко мозък и по-доб­ра пре­цен­ка на ситу­а­ци­я­та. За секун­да се замис­лих, дали наис­ти­на е така, после раз­пре­де­лих хора­та по мес­та­та им.
Мини на 359.

Не мога да отре­ка, че Ли даде всич­ко от себе си, за да ни нака­ра да уско­рим мак­си­мал­но бър­зо. Но на този свят има нещо наре­че­но “къс­мет” – пол­з­ва­ме го, за да обяс­ним гад­ни­те мал­ки фак­то­ри, кои­то са извън наш кон­т­рол. В кон­к­рет­ния слу­чай, това бе асте­ро­ид с маса поч­ти, кол­ко­то тази на кора­ба ни.
Ли бе при­ну­де­на да го заоби­ко­ли, за да избег­нем сблъ­съ­ка. Нищо лошо, но това ни заба­ви. Кате­ра на коб­ри­те вече бе влез­нал в обсег и покрай нас пре­ле­тя­ха някол­ко лазер­ни лъча. Раз­пра­тих хора­та си по важ­ни­те пун­к­то­ве – Станц и Джо­нас на ата­ку­ва­щи­те кули, а Дик­сън при бараж­ни­те бата­реи. И после зачаках.
Всич­ко вър­ве­ше доб­ре, до момен­та, в кой­то Ли изика:
— Бараж­ни­те бата­реи спря­ха! Дик­сън ги изключи!
Е, оче­вид­но днес не ни беше ден!
— Как­во?! – изви­ках. После вклю­чих интер­ко­ма – Дик­сън! Обясни!
Отго­во­ри ми само тиши­на. Мал­ко след това кате­рът се раз­тър­си, а някол­ко инди­ка­то­ра започ­на­ха да све­тят в червено.
Ако КОД “Е”=10 – мини на 355.
Ако ли не – мини на 358.

Започ­нах да викам към съз­да­ни­е­то и да го обсип­вам с изстре­ли. Ефек­та бе миг­но­вен – сто­нож­ка­та-гори­ла-вълк се спус­на към мен, но не успя да ме хва­не – бях пре­ка­ле­но бърз за нея.
Отстъ­пих назад и на стра­ни, деб­ней­ки точ­ния момент. Видях, че Ли се измък­ва през вра­та­та и се усмих­нах – явно бе схва­на­ла иде­я­та ми. Нямах осо­бе­но вре­ме да се рад­вам на ситу­а­ци­я­та – прокле­то­то чудо­ви­ще отно­во се опи­та да ме докопа.
Този път оба­че бях под­гот­вен – отско­чих в стра­ни, пре­тър­ко­лих се и още щом се изпра­вих обси­пах близ­кия паш­кул с изстре­ли. Кисе­ли­на­та обля дяс­на­та стра­на на мутан­та. В нача­ло­то се при­тес­них, че може би съз­да­ни­е­то ще е устой­чи­во на ефек­та й, но опа­се­ни­я­та ми се раз­се­я­ха, щом видях, как кожа­та му започ­на да се разяжда.
Не мис­лех да губя вре­ме, за това просто се спус­нах към вра­та­та и изля­зох от прокле­то­то помещение.
(#)(#)(*)
Мини на 360.

Мей Ли пона­ся 10 точ­ки щети.
Сталкер
Епи­зод: 400
Живот: 100
Бро­ня: 3
Щети: 10 + 1зар (13) (!)
Пред мен бе заста­на­ло най-отвра­ти­тел­но­то съз­да­ние, кое­то бях виж­дал. А бях виж­дал някои наис­ти­на отвра­ти­тел­ни неща през живо­та си!
Вед­на­га си личе­ше, че е съз­да­де­но, а не е ево­лю­и­ра­ло. Няма ево­лю­ци­он­на сила на този свят, коя­то може да ком­би­ни­ра тяло на сто­нож­ка с торс на гори­ла, да доба­ви гла­ва на вълк и чети­ри огром­ни край­ни­ка, завър­ш­ва­щи със зло­ве­що изви­ти нок­ти. И да покрие всич­ко това със змийс­ки люс­пи. Но най-ужа­ся­ва­що­то бе, кол­ко човеш­ко изглеж­да­ше лице­то на съз­да­ни­е­то, въп­ре­ки живо­тин­с­ки­те чер­ти. Очи­те опре­де­ле­но бяха човеш­ки, но някак празни.
Нико­га не съм вяр­вал в нали­чи­е­то на душа и т.н., но извед­нъж ста­нах вяр­ващ – ако не сте виде­ли такъв поглед, няма как да ме раз­бе­ре­те. В очи­те се чете­ше кръ­во­жад­ност и жес­то­кост, но нещо лип­с­ва­ше – няка­къв малък бля­сък, кой­то отли­ча­ва­ше живи­те същес­т­ва от кибор­ги­те… не под­ле­жи на обяс­не­ние с думи, призна­вам ви.
Маса­та му опре­де­ле­но щеше да е проб­лем – прокле­то­то съз­да­ние изглеж­да­ше доста­тъч­но голя­мо, за да поне­се голе­ми пора­же­ния, пре­ди да умре.Освен това„ подо­зи­рах, че тези гигант­с­ки нок­ти са спо­соб­ни да про­би­ят бро­ня­та на ска­фан­дъ­ра ми.
Нямах мно­го вре­ме за раз­мис­ли, оба­че – чудо­ви­ще­то се спус­на към мен, изпра­вяй­ки ме пред избо­ра да се бия или да бягам. Няма­ше как да про­пус­на мише­на от тол­ко­ва бли­зо ( на 357.), но от дру­га стра­на може би няма­ше да успея да му нане­са доста­тъч­но щети, за да го спра, така че може би тряб­ва­ше да зало­жа на реф­лек­си­те си и да се проб­вам да отско­ча в стра­ни ( на 360.).

Ли бе най-доб­рия пилот, кой­то позна­вах и днес тя само потвър­ди вяра­та ми в уме­ни­я­та ?. Кате­ра изле­тя от стан­ци­я­та изпол­з­вай­ки мак­си­мал­на­та си въз­мож­на тяга – изклю­чи­тел­но рис­ко­ва­но реше­ние, меж­ду дру­го­то, пора­ди въз­мож­ност­та да се раз­то­пят сами­те двигатели.
Ли уме­ло кон­т­ро­ли­ра­ше сила­та на нато­вар­ва­не така, че да не предиз­ви­ка дефек­ти в дви­га­те­ли­те, но в също­то вре­ме да извле­че мак­си­мал­на­та въз­мож­на ско­рост от тях. Коб­ри­те може­ха само да се надя­ват да ни настигнат.
Не ми се мис­ле­ше, как­во щеше да ста­не, ако Ли обър­ка изчис­ле­ни­я­та си дори с час­ти­ца от стот­на­та. Тъй наре­че­на­та гра­ви­та­ци­он­на праш­ка, кри­е­ше и сво­и­те рис­ко­ве – ако се оттег­лиш твър­де рано – губиш доби­та­та ско­рост в само­то измък­ва­не. Ако изча­каш твър­де мно­го – кор­пу­сът ти не може да поеме нато­вар­ва­не­то и дви­га­те­ли­те про­дъл­жа­ват напред, а кор­пу­са – надо­лу. Неп­ри­ят­но преживяване.
За мое щас­тие, Ли бе най-доб­ра­та – макар целия катер да се раз­тре­се от напре­же­ни­е­то и в един момент да се зачу­дих, дали десан­т­ния ска­фан­дър ще ме пред­па­зи при пада­не от висо­ка орби­та – и ни измък­на. След това вече имах­ме доста­тъч­но уско­ре­ние, за да избя­га­ме на прокле­ти­те кобри.
Мини на 361.

КОД “К”=10.
— Опи­тай се да си вър­неш кон­т­ро­ла над бараж­ни­те бата­реи! – запо­вя­дах на Ли. – Аз ще се опи­там да стиг­на до Диксън.
Изти­чах в кори­до­ра зад пилот­с­ка­та каби­на, после се спус­нах по стъл­ба­та към дол­но­то ниво – там някъ­де тряб­ва­ше да е кон­т­рол­на­та зала за бараж­ни­те бата­реи. Вра­та­та ? не бе заклю­че­на, така че просто изва­дих оръ­жи­е­то си и вле­тях вътре.
За моя изне­на­да Дик­сън не бе там. Един­с­т­ве­но ска­фан­дъ­ра му бе под­прян на кон­т­рол­на­та кон­зо­ла. Къс­но се усе­тих, че бях изма­мен. Всъщ­ност се усе­тих, кога­то люка над стъл­ба­та воде­ща към това ниво се захлопна.
— Ли! Дик­сън ми се измък­на, запе­ча­тай каби­на­та! – изви­ках по кому­ни­ка­то­ра си, дока­то се опит­вах да отво­ря люка.
— Къс­но, лей­те­нант – чух гла­са на Дик­сън. – Мос­ти­ка е в ръце­те ми, също и ваша­та при­ятел­ка. На коя­то ще запо­вя­да­те да спре кате­ра и да изча­ка да бъдем взе­ти на абор­даж от преслед­ва­чи­те ни. Адми­рал Грей­дер очак­ва всич­ки ни.
— Адми­рал Грей­дер се намес­ва в опе­ра­ция запо­вя­да­на от флаг-адми­рал Комо­рин. За него ще е по-доб­ре да научи къде е мяс­то­то му. Запо­ве­ди от флаг-адми­рал могат да бъдат отме­не­ни един­с­т­ве­но от мно­зин­с­т­во във Воен­ния Съвет или с личен Импер­с­ки Декрет.
— Адми­рал Грей­дер кон­т­ро­ли­ра поде­ле­ние “Коб­ра”, лей­те­нант – отвър­на ми арти­ле­рийс­кия сер­жант. – Него­ви­те запо­ве­ди са абсолютни!
— А йерар­хи­я­та да ходи на май­на­та си, нали? – измърморих.
Бях изпра­вен пред сери­оз­на диле­ма. Вяр­вах, че Дик­сън е спо­со­бен просто да раз­стре­ля Ли и да се опи­та сам да кон­т­ро­ли­ра кате­ра. От дру­га стра­на, ако сега запо­вя­дах да се пре­да­дем, дори да се спра­вех с Дик­сън, бяг­с­тво­то ни щеше да е поч­ти невъз­мож­но. Диле­ма­та бе отвра­ти­тел­на – дали да рис­ку­вам живо­та на при­ятел­ка­та си ( на 363) или да рис­ку­вам цяла­та мисия ( на 374).

Започ­нах да викам към съз­да­ни­е­то и да го обсип­вам с изстре­ли. Ефек­тът бе миг­но­вен – гади­на­та се спус­на ряз­ко към мен… и тога­ва про­бой­на­та в пла­на ми си пролича…
Не мога да заявя спо­кой­но, че бях еки­пи­ран за бър­зо отбяг­ва­не на голе­ми и бър­зи съз­да­ния. По-ско­ро бях еки­пи­ран да се сре­щам с тях в бли­зък бой. И точ­но това ми се случи.
Опи­тах да отстъ­пя в стра­ни, но не бях доста­тъч­но бърз и се озо­вах в прегръд­ка­та на чудо­ви­ще­то. От сила­та на сблъ­съ­ка изпус­нах оръ­жи­е­то си, гор­ни­те му край­ни­ци се заби­ха в ска­фан­дъ­ра ми и вед­на­га раз­брах, че имат сила­та да го про­би­ят. Нямах друг избор, освен да се опи­там да се откъс­на от него със сила, така че стъ­пих здра­во на кра­ка­та си и напрег­нах цяло­то си тяло…
Напра­ви про­вер­ка за Физи­ка. Можеш да изпол­з­ваш под­сил­ва­не от ска­фан­дъ­ра си.
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 364.
Ако резул­та­тът е 13 или по-мал­ко – попа­даш на 370.

Ако си въо­ръ­жен с лазер­на­та кара­би­на “Матил­да” – мини на 362.
Ако изпол­з­ваш кое­то и да е дру­го оръ­жие – мини на 368.

— Мис­ля, че Дик­сън е поред­на­та коб­ра – изръм­жах. – Можеш ли да поемеш кон­т­ро­ла над бата­ре­и­те от тук?
— Сигур­но! – отвър­на ми Ли – Но не и дока­то отбяг­вам обстре­ла от преслед­ва­щия ни катер!
— Аз… аз мога да ги вклю­ча обрат­но. – оба­ди се пла­хо техничката
Отне ми секун­да да реша, че по-зле няма­ше на къде да отидат неща­та, така че ? мах­нах да се заеме. През това вре­ме предуп­ре­дих Станц и Джо­нас да се бари­ка­ди­рат здра­во и запе­ча­тах реак­тор­ни­те поме­ще­ния – дори да иска­ше, Дик­сън няма­ше да може да ни оса­ка­ти повече.
— Гото­во! – изви­ка тех­нич­ка­та. Явно вече не бях­ме тол­ко­ва ого­ле­ни, кол­ко­то преди.
— Доб­ре, сега мис­ля, че е вре­ме да наме­ря Дик­сън и да му набия мал­ко мозък в гла­ва­та – заявих и отво­рих вра­та­та на мостика.
Ока­за се, че съм под­це­нил Дик­сън – той мно­го доб­ре зна­е­ше, че ще го под­го­ня. И бе решил да мине в атака.
Още щом вра­та­та се отво­ри, два кра­ка ме изри­та­ха в шле­ма, карай­ки ме да губя рав­но­ве­сие и да се сто­ва­ря теж­ко на земя­та. Пре­ди да напра­вя, как­во­то и да е, Дик­сън (кой­то бе сва­лил ска­фан­дъ­ра си, зала­гай­ки на под­виж­ност, а не на защи­та) мина покрай мен, измък­на Ли от крес­ло­то ? и с злоб­на усмив­ка опря бой­ния си нож в гър­ло­то ?. Дру­га­та му въка стис­ка­ше най-обик­но­вен плаз­мен пис­то­лет, насо­чен към техничката.
— Е, лей­те­нант? – заго­во­ри ми той – Съвет­вам ви да не опит­ва­те никак­ви геройс­ки изпъл­не­ния. Ина­че няма да има кой да пило­ти­ра кора­ба ви.
Изпра­вих се бав­но, обмис­ляй­ки след­ва­щия си ход. Дик­сън се бе нака­чил с мно­жес­т­во ост­ри метал­ни неща – люби­мия му вид оръ­жия – като се поч­не от най-обик­но­вен боен нож, голям десан­тен меч и раз­лич­ни оръ­жия, кои­то позна­вах само по име, но си нямах никак­ва идея за как­во слу­жат. В тес­ния мос­тик, уме­ни­е­то му с хлад­ни­те оръ­жия опре­де­ле­но щеше да му даде голя­мо предимство.
Отпус­нах ръце­те си вни­ма­тел­но и заго­во­рих, с надеж­да­та да му отвле­ка вниманието:
— Е, Дик­сън, как е да си Коб­ра? По мое вре­ме за коб­ри под­би­ра­ха само най-дол­ни­те типове.
Нещо в него треп­на – може би тряб­ва­ше да про­дъл­жа при­каз­ки­те, с надеж­да­та да го разсея?
Напра­ви про­вер­ка за Психика
Ако резул­та­тът е 11 или пове­че – мини на 378.
Ако резул­та­тът е 10 или по-мал­ко – мини на 382.

Седях в крес­ло­то на вто­рия пилот и чаках. Пла­нът ни щеше да е успе­шен само и един­с­т­ве­но, ако постиг­нем пъл­на изне­на­да. Дори реак­то­ри­те на кате­ра рабо­те­ха едва-едва.
Облег­нах се с усмив­ка в очак­ва­не. Ско­ро всич­ко щеше да се реши.
Ако КОД “Е”=10 – мини на 408.
Ако ли не – мини на 414.

Иде­я­та ми като цяло не бе лоша. Само че бях забра­вил, кол­ко тесен е мос­тът меж­ду реак­то­ри­те. Хвър­лих се наст­ра­ни от щур­му­ва­що­то ме чудо­ви­ще и извед­нъж осъз­нах, че нямам опо­ра под кра­ка­та си и поле­тях като камък към пода на реак­тор­но­то отделение.
Напра­ви про­вер­ка за Прак­тик. Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 371. Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко, про­дъл­жи да четеш.
Можех просто да стиг­на до там и да заба­вя пада­не­то си с вгра­де­ни­те дви­га­те­ли на ска­фан­дъ­ра ( на 375.) или да изпол­з­вам вгра­де­на­та му маг­нит­на кука, за да се закре­пя за някоя от сте­ни­те ( на 379.)

Всич­ко вър­ве­ше доб­ре – коб­ри­те осъз­на­ха, че не могат да ни настиг­нат и се оттег­ли­ха към стан­ци­я­та. Ли се отпус­на и започ­на да пла­ни­ра скок обрат­но към фло­та, а аз започ­нах да се измък­вам от бой­ния си ска­фан­дър – вече няма­ше да ми е нужен.

Може би поло­вин час бе минал, от как избя­гах­ме на коб­ри­те, кога­то извед­нъж кате­ра се изклю­чи. Чес­т­но каза­но не знам дали бих могъл да дам по-добро опре­де­ле­ние от това – всич­ко извед­нъж оста­на без енер­гия. Сякаш глав­ния реак­тор бе спрян. Поглед­нах пита­що Ли, дока­то се пона­сях из пилот­с­ка­та каби­на – изкус­т­ве­на­та гра­ви­та­ция също бе изключила.
— Не ме гле­дай така – отвър­на ми ази­ат­ка­та, дока­то извик­ва­ше раз­лич­ни про­зор­ци на екра­на на кон­т­рол­ния си пулт. – Не бях аз!
— Поне вто­рич­ни­те сис­те­ми рабо­тят, кое­то е доб­ре – казах, тър­сей­ки някак­во успокоение.
— Не ми пома­гат осо­бе­но. Нямам си и идея, как­во ста­ва. Нито глав­ния, нито вто­рич­ния реак­тор отго­ва­рят на коман­ди­те ми. Тряб­ва да отида до самия реак­тор… — при­ятел­ка­та ми посег­на да осво­бо­ди кола­ни­те на седал­ка­та си, но ръка­та ми я спря.
Ако КОД “Е”=10 – мини на 366.
Ако ли не – мини на 380.

Лазер­на­та кара­би­на “Матил­да” бе оръ­жие про­ек­ти­ра­но да про­би­ва бро­ня­та на бро­ни­ра­ни маши­ни. И точ­но в бит­ки с таки­ва про­тив­ни­ци показ­ва­ше прекрас­ни­те си свойства.
Изстре­лях заря­дът в бате­ри­и­те ? поч­ти от упор в тор­са на чудо­ви­ще­то. Макар и лъче­ви­те оръ­жия да не гене­ри­ра­ха никак­ва въз­пи­ра­ща сила, естес­т­ве­на реак­ция на все­ки орга­ни­зъм е да се отдръп­не от болката.
(#)(*)
Чудо­ви­ще­то бук­вал­но се зако­ва на мяс­то и загле­да дуп­ка­та в гър­ди­те си, давай­ки ми вре­ме да зало­жа всич­ко на кар­та и да се опи­там да под­си­ля след­ва­щия изстрел на кара­би­на­та, пре­ди то да ми ско­чи ( на 365.) или да зало­жа на по-сигур­но и да сме­ня оръ­жи­е­то си и да стре­лям на месо дока­то ми се нахвър­ля за вто­ри път ( на 368.).

Взех реше­ни­е­то без да се коле­бая – имах­ме по-голям шанс да оце­ле­ем, ако се борех­ме, откол­ко­то ако обър­нех­ме на бяг. Дирек­т­но пре­къс­нах връз­ка­та и изкър­тих кон­т­рол­ния панел на люка. Пре­ди да влез­на в ака­де­ми­я­та бях в част спе­ци­а­ли­зи­ра­ла в кораб­ни десан­ти, така че зна­ех как да се спра­вя с един прост люк.
Отне ми не пове­че от три­де­сет секун­ди, за да дам някол­ко про­вод­ни­ка на късо и да осво­бо­дя клю­чал­ка­та, После бър­зо се насо­чих към пилот­с­ка­та каби­на, от къде­то се чува­ше след­ния разговор:
— Свър­же­те се с него, млад­ши лей­те­нант! – Дик­сън гово­ре­ше насе­че­но и въз­бу­де­но – явно не бе очак­вал да срещ­не съпротива.
— И защо в име­то на всич­ки звез­ди бих сто­ри­ла това? – отвър­на му Ли.
— Защо­то в про­ти­вен слу­чай, кари­е­ра­та и живо­тът ви свър­ш­ват тук!
— Мило дете – започ­на при­ятел­ка­та ми с отег­чен тон – Пре­ди да влез­на в Ака­де­ми­я­та бях пилот на прехва­щач. С вся­ко изли­та­не поемах рис­ка да се забия пра­во в пре­ли­тащ под сен­зо­ри­те асте­ро­ид. Не ме е страх от смърт­та. Раз­мах­вай нож­че­то си кол­ко­то си искаш. Не ме плаши.
— Не ме предиз­вик­вай, жено! – изкре­щя коб­ра­та. – Спри прокле­ти­те дви­га­те­ли и кажи на Гри­фин, че тряб­ва да се предаде!
— Спри си ги сам. И без това Джо­на­тан ще ти взе­ме гла­ва­та в най-ско­ро вре­ме. Той мра­зи предателите.
Вра­та­та на каби­на­та не бе затво­ре­на напъл­но и виж­дах, как Дик­сън ръко­ма­ха пред при­ятел­ка­та ми. В една­та му ръка има­ше плаз­мен пис­то­лет, а в дру­га­та – стан­дар­тен десан­тен нож. Изва­дих оръ­жи­е­то си и се при­це­лих вни­ма­тел­но. Дали тряб­ва­ше да стре­лям вед­на­га ( на 386.) или да изча­кам с надеж­да­та Ли да се спра­ви със ситу­а­ци­я­та ( на 391.)?

В момен­ти като този се рад­вах, че съм пре­ми­нал всич­ки био­ло­гич­ни про­ме­ни, през кои­то пре­ми­на­ват десант­чи­ци­те. Чис­та­та физи­чес­ка мощ, коя­то при­те­жа­вах, под­си­ле­на от екзос­ке­ле­та на ска­фан­дъ­ра бе опияняваща…
Пър­ви­чен рев се откъс­на от уст­ни­те ми, дока­то повди­гах чудо­ви­ще­то във въз­ду­ха и го захвър­лях наст­ра­ни. Гад­ния мутант пре­ле­тя някол­ко мет­ра, поми­тай­ки някол­ко паш­ку­ла по пътя си. Естес­т­ве­но, паш­ку­ли­те се пръс­на­ха и го обля­ха с кисе­ли­на­та си.
Макар и изто­щен, с усмив­ка се наве­дох и вдиг­нах оръ­жи­е­то си, дока­то гле­дах, как съз­да­ни­е­то се гър­чи в аго­ния. После бър­зо се насо­чих към вратата.
Мини на 367.

По прин­цип, лазер­ни­те кара­би­ни изпол­з­ват от енер­ги­я­та на ска­фан­дъ­ра, за да стре­лят. Но Матил­да може­ше и да се “пре­за­ре­ди” – умиш­ле­но вкар­ва­не на допъл­ни­тел­на енер­гия дирек­т­но от актив­ни­те про­це­си – беше рис­ко­ван ход, но ако бях доста­тъч­но бърз, щях да стре­лям от упор в гла­ва­та на прокле­тия мутант и да го пре­мах­на от пътя си.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 12 или пове­че – мини на 373.
Ако резул­та­тът е 11 или по-мал­ко – мини на 376.

Вдиг­нах пръст до уст­ни­те си, после вклю­чих интеркома:
— Екип Алфа, докладвайте!
— Тук Джо­нас. Хори­зон­тът е чист. – естес­т­ве­но, той не може­ше да не се заяде – Виж, лей­те­нант, нищо про­тив тъм­ни­на­та, но поне мал­ко отоп­ле­ние да пус­неш, а?
— Тук Станц. Хори­зон­тът е чист. – тол­ко­ва. Не че очак­вах нещо пове­че от него де.
Изча­ках отго­во­ра на Дик­сън, но ми отго­во­ри тиши­на. Проб­вах да се свър­жа някол­ко пъти с него, но не полу­чих отговор.
— Стой тук. – казах на Ли. – Не ми харес­ва, кога­то някой не отговаря…
— Мис­лиш, че сме прихва­на­ли нещо на излитане?
— Или от само­то начало…
— Не… Джо­на­тан, никой не сла­га три коб­ри в отряд от шест души! – при­ятел­ка­та ми ме гле­да­ше стреснато.
— Алфа по прин­цип е от 10 души. – отвър­нах. После взех пис­то­ле­та си и изля­зох в коридора.
Про­мък­вах се бав­но към реак­тор­ния отсек. Мра­зех лип­са­та на енер­гия – да се носиш в без­тег­лов­ност не е от най-при­ят­ни­те неща на све­та за едър човек като мен. По-при­тес­ни­те­лен бе фак­та, че едва на 20 мину­ти от нас при пъл­на ско­рост има­ше цял катер, натъп­кан с кобри.
Най-накрая се доб­рах до отсе­ка, кога­то ряз­ко спрях и се заре­ях на едно мяс­то – вра­та­та бе открех­на­та. Изва­дих пис­то­ле­та си и се оттлас­нах натам, кога­то зад мен се чу лек шум. Имах час­ти­ца от секун­да­та да реша, как­во да пред­при­е­ма – дали да се опи­там да се обър­на назад и да стре­лям ( на 411) или да се опи­там да се свия до една от сте­ни­те на кори­до­ра ( на 419)?

Ли ме чака­ше на мос­та. Усмих­нах ? се и се обър­нах да затво­ря вра­та­та, кога­то мощен удар ме отхвър­ли напред. Сто­ва­рих се по очи до при­ятел­ка­та си и се обър­нах ряз­ко. Чудо­ви­ще­то изли­за­ше през вра­та­та – кисе­ли­на­та бе разяла голя­ма част от плът­та му, но прокле­та­та гади­на още мърдаше.
Изпра­вих се бър­зо на кра­ка – истин­с­ка­та бит­ка едва сега започваше…
Стал­ке­рът губи 35 точ­ки живот и цяла­та си Броня.
Мини на 369.

Обси­пах чудо­ви­ще­то с изстре­ли, но за жалост просто не при­те­жа­вах доста­тъч­на огне­ва мощ, за да го спра. Сблъс­ках­ме се и аз отле­тях назад към мяс­то­то, на кое­то бе пад­на­ла Ли. Уда­рът ми изка­ра въз­ду­ха, а и един от нок­ти­те на съз­да­ни­е­то зака­чи лошо левия ми крак, но като цяло може­ше и да е по-зле. Ли се бе изпра­ви­ла и насоч­ва­ше пис­то­ле­та си за стрел­ба. Бър­зо се изпра­вих на кра­ка – бит­ка­та едва сега започваше.
(!)(#)(#)(*)
Мини на 369.

Стран­на­та мута­ция сто­е­ше пред нас, а пред­ни­те му край­ни­ци бяха широ­ко раз­пе­ре­ни в явна под­го­тов­ка за ата­ка. Въп­ро­сът бе, как­во точ­но да пред­при­е­мем от тук насетне.
Можех просто да се надя­вам, че с дирек­тен обстрел ще успея да го убия, пре­ди да ни види смет­ка­та ( на 394). Можех­ме да започ­нем да отстъп­ва­ме към изхо­да, с надеж­да­та да бло­ки­ра­ме прокле­та­та гади­на при реак­то­ри­те ( на 398). Естес­т­ве­но, вина­ги можех­ме просто да му обър­нем гръб и да бяга­ме към изхо­да ( на 403).

Въп­ре­ки сила­та на ска­фан­дъ­ра си, въп­ре­ки нечо­веш­ка­та ми сила, при­до­би­та по вре­ме на под­го­тов­ка­та ми за десант­чик, въп­ре­ки огром­ни­ят ми опит в бли­зък бой с извън­зем­ни съз­да­ния, в край­на смет­ка се ока­за, че просто не съм доста­тъч­но силен. За миг изпи­тах ужас, кога­то нок­ти­те на мутан­та про­би­ха ска­фан­дъ­ра ми и се заби­ха в мен. После всич­ко почерня…
КРАЙ!

Една наис­ти­на отка­че­на идея ми хрум­на в дви­же­ние и реших да я изпроб­вам. Беше си въп­рос на чист къс­мет, дали ще успея, но все­ки опит бе по-добър от нищо.
Десан­т­ни­те ска­фан­д­ри при­те­жа­ва­ха мал­ка десан­т­на кука – тяло, спо­соб­но как­то да се забие в сте­на, така и да се намаг­не­ти­зи­ра и да се закре­пи за метал. Бър­зо вдиг­нах лява­та си ръка и изстре­лях кука­та към само­то създание.
Пла­нът ми се увен­ча с успех – зъби­те на кука­та се впи­ха в кожа­та му и се раз­тво­ри­ха, при­чи­ня­вай­ки ужас­на рана. Но може би по-важ­но­то бе, че кука­та успя да се захва­не на няка­къв кокал и кога­то спрях раз­ви­ва­не­то на кабе­ла й, съз­да­ни­е­то ряз­ко се накло­ни стра­нич­но. Изръм­жах, осъз­на­вай­ки, че тежест­та ми не е доста­тъч­на да го събо­ри, но поред­но­то прозре­ние ме нака­ра да се насо­ча с гла­ва­та надо­лу и да вклю­ча помощ­ни­те дви­га­те­ли на скафандъра.
Ефек­та бе миг­но­вен – съз­да­ни­е­то изгу­би опо­ра и поле­тя след мен. Проб­ле­мът бе, че се нало­жи да вклю­ча още вед­нъж дви­га­те­ли­те, за да не се раз­ма­жа в пода като настъ­пе­на хлебарка.
Съз­да­ни­е­то оба­че няма­ше дви­га­те­ли, кои­то да оме­ко­тят пада­не­то му – то се сто­ва­ри на някол­ко мет­ра от мен с отвра­ти­тел­ния звук на чупе­щи се кос­ти. С усмив­ка осво­бо­дих кука­та и кабе­ла се прибра авто­ма­тич­но. Бях оста­нал с мини­мал­ни запа­си от енер­гия, но за смет­ка на това бях при­чи­нил нес­рав­ни­ми пора­же­ния на чудовището.
Но те явно не бяха доста­тъч­ни – гад­но­то съз­да­ние започ­на да се нади­га от земя­та. Изпсу­вах тихо – бях в абсо­лют­но неиз­год­на пози­ция. Подът на зала­та бе с фор­ма­та на купа, а прокле­ти­те реак­то­ри огра­ни­ча­ва­ха въз­мож­нос­ти­те ми за бяг­с­тво. Един­с­т­ве­ни­ят ми разумен избор бе да се вър­на на мос­та, така че изпол­з­вах послед­ни­те си оста­тъ­ци от енер­гия, за да изстре­лям кука­та за вто­ри път и да се изтег­ля нагоре.
Стал­ке­рът пона­ся 66 точ­ки щети от падането.
Мини на 377.

Бър­зо отидох­ме до кате­ра. Иде­я­та ми бе да се изне­сем въз­мож­но най-бър­зо от стан­ци­я­та, но съд­ба­та не бе с нас – при по-вни­ма­те­лен оглед се ока­за, че кате­рът явно е бил под­ло­жен на про­фи­лак­ти­ка или подоб­ре­ния, защо­то дви­га­те­лят му бе раз­гло­бен. Нищо фатал­но, но щеше да ни отне­ме извес­т­но вре­ме, дока­то го под­гот­вим за изли­та­не. Око­ло час, ако се вяр­ва на пре­цен­ка­та на ома­за­на­та в хид­рав­лич­на теч­ност Ли.
— Джо­на­тан, все­ки може да зака­чи кабе­ли­те. – под­хва­на тя, след като се измък­на от раз­гло­бе­ния дви­га­тел. – Защо не оста­вим теж­ка­та арти­ле­рия да се погри­жи за това, а два­ма­та с теб да хвър­ли един поглед на оста­на­ла­та част от станцията?
— Няма голям сми­съл – Кейн и Хувър са оме­ли доста доб­ре инфор­ма­ци­он­ни­те бан­ки. – отвърнах.
— Да, но аз наме­рих мал­ко сле­ди – само­до­вол­но ми заяви тя – ще ти спес­тя тех­ни­чес­ка­та част, знам че не те инте­ре­су­ва осо­бе­но, за това просто ще ти кажа, че изпит­вам неу­дър­жи­мо любо­пит­с­тво към реак­тор­на­та зала на станцията.
— Доб­ре, ще взе­ма Джо­нас или Станц и ще отидем да видим, за как­во ста­ва дума.
— Джо­на­тан! – въз­клик­на ряз­ко тя. – Аз идвам с теб. Десан­т­ни­ци­те ти могат да сгло­бят прокле­тия дви­га­тел и сами. Но в отва­ря­не­то на вра­ти са леко огра­ни­че­ни. И шумни.
Поспо­рих­ме още мал­ко, но накрая се пре­да­дох – щом Ли си науме­ше нещо, на човек му бе нужен цял боен край­цер, за да я спре (това всъщ­ност е вяр­но… някой ден ще ви раз­ка­жа и тази исто­рия). Така че мах­нах на Станц и оста­на­ли­те да поч­ват да сгло­бя­ват дви­га­те­ля на кате­ра, а два­ма­та с Ли тръг­нах­ме към реакторите…
Мини на 338.

Не напраз­но бях пече­лил награ­ди за точ­на стрел­ба в Ака­де­ми­я­та. Още пре­ди чудо­ви­ще­то да се е заси­ли­ло към мен издър­пах пред­па­зи­те­ля на кара­би­на­та, позво­ля­вай­ки ? да изха­би всич­ка­та налич­на енер­гия в ска­фан­дъ­ра ми. След това всич­ко про­те­че като на заба­вен кадър – чудо­ви­ще­то се спус­на към мен. Чети­ри­те му лапи бяха раз­пе­ре­ни за смър­то­нос­на прегръд­ка, а уста­та му зее­ше раз­кри­вай­ки някол­ко реда зъби. Вдиг­нах кара­би­на­та и пръс­тът ми започ­на да опъ­ва спу­съ­ка… нок­ти­те на пред­ни­те край­ни­ци на съз­да­ни­е­то поч­ти ме докос­ва­ха, кога­то дуло­то на оръ­жи­е­то ми се заби в паст­та на звя­ра и натис­нах спусъка.
Ефек­та бе миг­но­вен – чудо­ви­ще­то оста­на без гла­ва. За мое най-голя­мо щас­тие, цен­т­рал­ни­ят му мозък явно бе там, защо­то тяло­то му се сто­ва­ри на земя­та като кук­ла с отря­за­ни кон­ци. Нок­ти­те ме пога­ли­ха по ска­фан­дъ­ра, но без да ми при­чи­нят нищо пове­че от мал­ко олю­ще­на боя.
Мини на 400.

— Доб­ре! – отвър­нах – Пре­да­ва­ме се!
— Постъп­ва­те разум­но, лей­те­нант. – отвър­на ми само­до­вол­но Дик­сън. – Сега ще ви помо­ля да изле­зе­те от ска­фан­дъ­ра си и да се яви­те при мен. После, ще видим, как­во ще правим.
С прокля­тия, ругат­ни и псув­ни изли­ва­щи се от уста­та ми изпъл­них нареж­да­ни­я­та му. Не след дъл­го сто­ях в пот­на­та си уни­фор­ма насред пилот­ка­та каби­на, дър­жан под при­це­ла на плаз­ме­ния пис­то­лет в ръка­та на Дик­сън. Кате­рът на коб­ри­те се прибли­жа­ва­ше, а нашия бе увис­нал в прост­ран­с­т­во­то. Бях готов да пищя от гняв – просто не беше чес­т­но да загу­бим в тол­ко­ва късен момент. И тога­ва Дик­сън про­яви неб­реж­ност – отвле­че вни­ма­ни­е­то си в раз­го­вор с преслед­ва­чи­те ни, относ­но так­ти­чес­ка­та ситуация.
Няма­ше как да изпус­на въз­мож­ност­та си – ско­чих вър­ху него и бър­зо хва­нах вра­та му в ключ. Той реа­ги­ра на мига, как­то се очак­ва от десан­т­ник и в след­ва­щи­те секун­ди два­ма­та с него запа­зих­ме кре­хък баланс – аз се опит­вах да счу­пя вра­та му, а той да ме хвър­ли на земя­та. Всич­ко опи­ра­ше до уме­ни­я­та ни…
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой за Джо­на­тан Грифин.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 404.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 407.

При­зе­мя­ва­не­то не беше от най-труд­ни­те зада­чи – дви­га­те­ли­те на ска­фан­дъ­рът ми оси­гу­ри­ха доста­тъч­но тяга, за да се при­зе­мя на кра­ка­та си. Въп­ро­сът бе, сега на къде? Мал­ки­те ста­би­ли­зи­ра­щи дви­га­те­ли не може­ха да ме вър­нат до мос­та – нала­га­ше се да се изка­ча с помощ­та на маг­нит­на­та си кука.
Пре­ди да взе­ма някак­во реше­ние, от мос­та към земя­та поле­тя тяло­то на Ли в мал­кия ? пилот­с­ки ска­фан­дър. Изру­гах и зати­чах към мяс­то­то, кое­то смя­тах, че ще се при­зе­ми – ако не я хва­нех навре­ме пада­не­то може­ше спо­кой­но да я убие!
Ако си в лек ска­фан­дър – мини на 381.
Ако слу­чая не е такъв – попа­даш на 385.

Смет­ки­те ми изля­зо­ха кри­ви – успях само да осво­бо­дя пред­па­зи­те­ля и да влея цяла­та въз­мож­на енер­гия от ска­фан­дъ­ра си в кара­би­на­та, пре­ди чудо­ви­ще­то да се забие в мен. От сила­та на уда­ра изпус­нах кара­би­на­та и отле­тях назад, стро­по­ля­вай­ки се до Ли, коя­то бе започ­на­ла да се изпра­вя на крака.
Всич­ко това има­ше и доб­ра стра­на – пре­то­ва­ре­на­та кара­би­на просто избух­на под чудо­ви­ще­то, изга­ряй­ки голя­ма част от коре­мът му. Надиг­нах се, вадей­ки резер­в­но­то си оръ­жие – бит­ка­та едва сега започваше.
Джо­на­тан Грфин пона­ся 10 точ­ки щети. Стал­ке­рът пона­ся 25 точ­ки щета от взри­ва. Налич­на­та енер­гия в ска­фан­дъ­ра на Гри­фин е рав­на на 0.
Мини на 369.

Пока­чих се обрат­но на мос­та и отидох до Ли, коя­то едва се дър­же­ше на кра­ка­та си.
— Уби ли го? – попи­та ме тя веднага.
— Не. – отвър­нах. – Да се надя­ва­ме, че не е добър катерач.
Стра­нен звук ме нака­ра да се обър­на и да изохкам.
— Е, явно е. – под­хвър­ли Ли.
Съз­да­ни­е­то се кате­ре­ше по един от реак­то­ри­те с явно­то наме­ре­ние да ни напад­не. Вед­на­га открих­ме огън по него, но не забе­ля­зах осо­бен ефект. Едва след някол­ко изстре­ла, чудо­ви­ще­то ско­чи с нео­чак­ва­на гра­ция на моста.
Имах неп­ри­ят­но­то усе­ща­не, че бит­ка­та едва сега започва.
(#)(#)(#)(*)
Мей Ли нана­ся 13 щети на Сталкера.
Мини на 369.

— Сигур­но си горд, че тряб­ва да уби­ваш соб­с­тве­ни­те си бра­тя, а? – подхвърлих
— Нищо не раз­би­раш – изръм­жа той. Но оръ­жи­я­та му все още бяха в готов­ност да уби­ят две­те дами.
— О, напро­тив, раз­би­рам. – отвър­нах му. – Самия аз бях Коб­ра, раз­би­раш ли. Пре­ди да ме избе­рат за Ака­де­ми­я­та естес­т­ве­но. Още тога­ва кор­пу­са бе започ­нал да се раз­ла­га. Само без­мо­зъч­ни инс­т­ру­мен­ти и без­дар­ни вой­ни­ци биха обър­на­ли оръ­жия сре­щу бой­ни­те си дру­га­ри по запо­вед на някой, кой­то не позна­ват. Е и жад­ни за власт садис­ти също. Кажи ми сер­жант, от кой тип си ти? От без­мо­зъч­ни­те оръ­жия? Не мога да кажа, че си без­да­рен вой­ник. Но след като не си нито едно от две­те зна­чи си просто садист. Оби­чаш да влас­т­ваш, да при­чи­ня­ваш бол­ка. Как не вър­зах две и две. Хва­щам се на бас, че служ­ба­та ти на “Гани­мед” съв­па­да с поту­ша­ва­не­то на бун­та там. Е, харе­са ли ти да изби­ваш без­за­щит­ни тех­ни­ци? Да измъч­ваш жени? Харе­са ли ти, сержант?
— Нищо не раз­би­раш! – изкре­щя той и оръ­жи­я­та му инс­тин­к­тив­но се насо­чи­ха към мен. Аз само това и чаках – изва­дих пис­то­ле­та си и стрелях.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 384.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 388.

Изстре­лях кука­та скри­та под бро­ня­та на лява­та си пред­миш­ни­ца към близ­кия реак­тор. Ком­п­лек­с­на­та маг­нит­на кука се зака­чи за сте­на­та, а мака­ра­та спря поле­та ми към земя­та и ми позво­ли да се издър­пам обрат­но на ниво­то на моста.
Ако си изпол­з­вал лазер­на­та кара­би­на в послед­ния епи­зод, се нала­га да я хвър­лиш на пода, кое­то я превръ­ща в неиз­пол­з­ва­е­ма развалина.
В момен­та, в кой­то постиг­нах визу­а­лен кон­такт с чудо­ви­ще­то открих огън. И доб­ре, че го напра­вих – прокле­тия мутант се бе насо­чил към Ли, с явно­то наме­ре­ние да я довър­ши. Няма нуж­да да ви каз­вам, че не бях оча­ро­ван от иде­я­та, така че открих огън.
Не мога да кажа, че попа­де­ни­я­та нара­ни­ха осо­бе­но съз­да­ни­е­то, но пък го раз­гне­ви­ха доста­тъч­но, за да се обър­не към мен и да оста­ви Ли на мира.
Можех да го посрещ­на на пози­ци­я­та си. Пре­дим­с­т­во­то щеше да е въз­мож­ност­та да про­дъл­жа с обстре­ла (на 383). Мину­сът беше, че щях да съм като в капан, висей­ки на кука­та си. Можех и да опи­там да се вър­на на мос­та (на 387), но ско­кът беше рискован.

A1=13
— Не е нуж­но! – оба­ди се тех­нич­ка­та. – Можем да заоби­ко­лим част от сис­те­ма­та и от тук.
— Заеми се – ким­нах й, после вклю­чих интер­ко­ма – Отряд “Алфа”, докладвайте.
Джо­нас и Станц отклик­на­ха вед­на­га, като пър­вия се заяде дру­жес­ки за лип­са­та на енер­гия. От Дик­сън, оба­че не полу­чих отго­вор. С Ли се спог­ле­дах­ме разтревожено.
— Мис­лиш ли, че сме хва­на­ли нещо на тръг­ва­не? – попи­та ме тя.
— Или това, или от само­то нача­ло на миси­я­та. – изръмжах.
— Джо­на­тан, никой не сла­га три коб­ри в отряд от шест души!
— Алфа е десет­ка, по прин­цип. Послед­на­та им мисия им се отра­зи доста теж­ко. Не кол­ко­то тази, но почти.
Ли отво­ри уста да каже нещо, но в този момент реак­то­рът отно­во зара­бо­ти. Кое­то вклю­чи и изкус­т­ве­на­та гра­ви­та­ция. В резул­тат на кое­то се озо­вах проснат на земя­та по корем.
— Съжа­ля­вам – оба­ди се ефрей­то­рът – бях се сто­ва­рил до нея от висо­чи­на око­ло метър. Нищо ми няма­ше, но ми изка­ра въздуха.
— Няма проб­лем – изръм­жах. – Всич­ко ли е наред.
— Ако пита­те за енер­ги­я­та – да, сър! – отвър­на ми брюнетката.
— Не съм в наст­ро­е­ние за шеги, ефрейтор.
— Сър, имам доб­ра и лоша нови­на. – мах­нах ? да про­дъл­жа­ва – Лоша­та нови­на е, че един от хора­та ви е изклю­чил ръч­но дви­га­те­ля. Доб­ра­та е, че го заклю­чих в реак­тор­на­та зала и му отнех кон­т­ро­ла – в момен­та е изця­ло в наша власт. Мога просто да изто­ча въздуха…
— Не! – пре­къс­нах я. – Искам да си пого­во­ря с него първо.
Мини на 440.

Едно от най-хуба­ви­те неща на лекия десан­тен ска­фан­дър бе ско­рост­та му. Раз­сто­я­ни­е­то меж­ду мен и Ли не бе никак мал­ко, но успях да стиг­на навре­ме и да успея да я хва­на в послед­ния момент. Сто­ва­рих­ме се на земя­та и се пре­вър­тях­ме някол­ко пъти, спи­рай­ки се в самия цен­тър на пода. В момен­та, в кой­то успях­ме да се изпра­вим, бубо­леч­ка­та ни послед­ва с неве­ро­ят­но изящен скок.
Мини на 389.

Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 13 или пове­че – мини на 386.
Ако резул­та­тът е 12 или по-мал­ко – мини на 390.

Без да прекра­тя­вам дори за секун­да огъ­ня, про­ме­них пози­ци­я­та си, така че да стъ­пя здра­во на сте­на­та на реак­то­ра. Зала­гах най-вече на соб­с­тве­на­та си маса и защи­та­та на ска­фан­дъ­ра си, за да оце­лея неми­ну­е­мия сблъ­сък. Естес­т­ве­но, таях надеж­да, че може и да успея да убия чудо­ви­ще­то, пре­ди да ме докопа.
Чудо­ви­ще­то започ­на да се кате­ри по съсед­ния реак­тор, при това доста еле­ган­т­но, въп­ре­ки обстре­лът ми и абсо­лют­на­та лип­са на опо­ра. Мал­ко пре­ди съз­да­ни­е­то да се израв­ни със мен и да ми ско­чи през умът ми мина мисъл­та, че може би не бях избрал най-умния начин за действие.
Сблъ­съ­кът беше тита­ни­чен – обща­та ни тежест скъ­са въже­то на кука­та ми и ни запра­ти в сво­бод­но пада­не към мос­та. Към два­та заби­ва­щи се в мен край­ни­ка се доба­ви и неп­ри­ят­но­то усе­ща­не от сблъ­съ­кът ми с мос­та. Пре­вър­тях се някол­ко пъти и се изпра­ви в бли­зост до Ли. За мое най-голя­мо съжа­ле­ние изпит­вах усе­ща­не­то, че бит­ка­та едва сега започва.
(!)(#)(#)(#)(#)(*)(*)
Гро­фин пона­ся 10 точ­ки щета от падането.
Мини на 369.

Бях по-бър­зия от два­ма ни – изстре­лът ми попад­на точ­но в чело­то му, пра­щай­ки го в отвъд­но­то за стот­ни от секун­да­та. Пис­то­ле­тът и ножът се изхлу­зи­ха от омек­на­ли­те му пръс­ти и тру­път му се сто­ва­ри на земята.
— Ли, раз­ка­рай ни от тук по-бър­зо! – изви­ках на при­ятел­ка­та си.
Ли изоб­що не загу­би вре­ме в изне­на­ди и бла­го­дар­с­т­ве­ни речи, а дирек­т­но ско­чи на пилот­с­ко­то крес­ло и изклю­чи авто­пи­ло­та. Реших, че не искам да ? се преч­кам и просто извля­кох тяло­то на Дик­сън до най-близ­кия шлюз, къде­то го натъп­ках в спа­си­те­лен паш­кул и го изхвър­лих в кос­мо­са – за таки­ва като него тако­ва погре­бе­ние беше достатъчно.
Ока­за се, че това ми дейс­т­вие всъщ­ност ни помог­на мно­го, защо­то коб­ри­те се откло­ни­ха от кур­са си, за да го при­бе­рат. Това ни даде доста­тъч­но вре­ме да раз­ви­ем мак­си­мал­на ско­рост и да сто­им далеч от тях доста­тъч­но дъл­го, за да изчис­лим под-прост­ран­с­т­вен скок.
Мини на 497.

Спус­нах се към Ли с цяла­та бър­зи­на, на коя­то бях спо­со­бен, но не успях да стиг­на навре­ме. Тряб­ва да призная едно нещо на при­ятел­ка­та си – тре­ни­ров­ки­те в Ака­де­ми­я­та я бяха пре­вър­на­ли в нещо пове­че от пилот. Дреб­но­то и уяз­ви­мо моми­че, с кое­то се запоз­нах в пър­ви курс, бър­зо осъз­на, че нико­га няма да има физи­чес­ка­та сила на десант­чи­ци­те око­ло нея. За това бе зало­жи­ла на бър­зи­на­та и коор­ди­на­ци­я­та си. Така че, Ли все пак успя да оме­ко­ти уда­ра до извес­т­на сте­пен, но въп­ре­ки това пада­не­то си бе ужасно.
Ли пона­ся 7 + 1зар (10) щети. Ако е умря­ла игра­та приключ­ва до тук.
Вдиг­нах я вни­ма­тел­но на кра­ка, бла­го­да­рей­ки на инже­не­ра про­ек­ти­рал всич­ки бой­ни ска­фан­д­ри на Импе­ри­у­ма за вгра­де­на­та им под­дър­жа­ща струк­ту­ра, позво­ля­ва­ща на носе­щия ги да бъде ефек­ти­вен дори на прак­ти­ка да няма нито една здра­ва кост в тяло­то си. Ли не беше в добро със­то­я­ние, но беше жива и може­ше да се движи.
Тък­мо обмис­лях, как да се измък­нем през някой от сер­виз­ни­те кори­до­ри, кога­то осъз­нах, че няма да ста­не – чудо­ви­ще­то ско­чи след нас, при­зе­мя­вай­ки се доста по-еле­ган­т­но от Ли.
Мини на 389.

Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 393..
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 397.

Заех по-устой­чи­ва пози­ция, без да прекра­тя­вам стрел­ба­та, дока­то чудо­ви­ще­то се изкач­ва­ше с учуд­ва­ща гра­ция по сте­на­та на съсед­ния реак­тор, прак­ти­чес­ки пре­неб­рег­вай­ки обстре­лът ми. Изча­ках до послед­ния момент, пре­ди да ско­ча обрат­но към моста.
(#)(#)(*)
Напра­ви про­вер­ка за Физика.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 396.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 392.

Стре­лях­ме поч­ти еднов­ре­мен­но. За мое щас­тие, оба­че аз все още носех ска­фан­дъ­ра си, кой­то ме пред­па­зи в голя­ма сте­пен от изстре­ла на сер­жан­та. Дик­сън оба­че бе абсо­лют­но неза­щи­тен, а и стрел­ба­та ми бе за учеб­ник – изстре­лът ми попад­на точ­но в чело­то му, пра­щай­ки го в отвъд­но­то за стот­ни от секун­да­та. Пис­то­ле­тът и ножът се изхлу­зи­ха от омек­на­ли­те му пръс­ти и тру­път му се сто­ва­ри на земята.
— Ли, раз­ка­рай ни от тук по-бър­зо! – изви­ках на при­ятел­ка­та си.
Ли изоб­що не загу­би вре­ме в изне­на­ди и бла­го­дар­с­т­ве­ни речи, а дирек­т­но ско­чи на пилот­с­ко­то крес­ло и изклю­чи авто­пи­ло­та. Реших, че не искам да ? се преч­кам и просто извля­кох тяло­то на Дик­сън до най-близ­кия шлюз, къде­то го натъп­ках в спа­си­те­лен паш­кул и го изхвър­лих в кос­мо­са – за таки­ва като него тако­ва погре­бе­ние беше достатъчно.
Ока­за се, че това ми дейс­т­вие всъщ­ност ни помог­на мно­го, защо­то коб­ри­те се откло­ни­ха от кур­са си, за да го при­бе­рат. Това ни даде доста­тъч­но вре­ме да раз­ви­ем мак­си­мал­на ско­рост и да сто­им далеч от тях доста­тъч­но дъл­го, за да изчис­лим под-прост­ран­с­т­вен скок.
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 4+2 зара (11) точ­ки щета.
Мини на 497.

Боят в дъно­то на купа­та, коя­то пред­став­ля­ва­ше подът щеше да е всич­ко дру­го, но не и успе­шен за нас. За това бър­зо изстре­лях маг­нит­на­та си кука към гор­ния край на един от реак­то­ри­те и вклю­чих вгра­де­на­та в ска­фан­дъ­ра мака­ра, изди­гай­ки себе си и спът­нич­ка­та си на мно­го по-удоб­на пози­ция за битка.
Таях извес­т­на надеж­да, че гад­на­та бубо­леч­ка няма­ше да ни послед­ва, но съз­да­ни­е­то просто започ­на да се кате­ри (изклю­чи­тел­но еле­ган­т­но при това) по съсед­ния реак­тор. Ако не дру­го, поне успях­ме да при­гот­вим оръ­жи­я­та си и да го ата­ку­ва­ме някол­ко пъти. Но не изглеж­да­ше като да имат осо­бен ефект.
Гади­на­та стиг­на до ниво­то на мос­та и ско­чи на него. Бит­ка­та едва сега започваше…
Стал­ке­рът пона­ся 8 точ­ки щети от Мей Ли. Нала­га се да израз­ход­ваш 20 точ­ки енер­гия за цяла­та кас­ка­да. Ако нямаш доста­тъч­но енер­гия, при­еми, че си израз­ход­вал всич­ка­та налич­на такава.
(#)(#)(*)
Мини на 369.

Ока­за се, че не съм доста­тъч­но добър. Изстре­лът ми го уце­ли във вра­та, пре­къс­вай­ки гръб­нач­ния му стълб. Не лош изстрел, като цяло, но ми бе отнел част от секун­да­та пове­че от безо­пас­но­то – десан­т­ния нож се заби през гръд­на­та пло­ча на ска­фан­дъ­ра на Ли, про­би­вай­ки плас­тич­на­та бро­ня като хартия.
При­ятел­ка­та ми изпи­щя от бол­ка и пад­на на коле­не, стис­кай­ки дръж­ка­та на ножа. Ясно видях, как изкаш­ля кръв. Спус­нах се към нея и я поло­жих вни­ма­тел­но на земя­та, после изва­дих ножа и оста­вих сис­те­ма­та за лече­ние на ска­фан­дъ­ра ? да си вър­ши работата.
— Е, цел­та е постиг­на­та – изхрип­тя Дик­сън – Нямаш пилот, няма да стиг­неш далече.
— Аз не съм просто десан­т­ник, сер­жант – отвър­нах му. – Аз съм офи­цер. Обу­чен съм да управ­ля­вам и по-голе­ми кора­би от този.
— Нико­га няма да си добър, кол­ко­то пило­ти­те. – отвър­на ми той с послед­ни сили. – Вече си наш…
Мах­нах на тех­нич­ка­та да наглеж­да Ли, после се изпра­вих и поглед­нах Дик­сън. Исках да го оста­вя да се гър­чи в аго­ния и да уми­ра бав­но ( на 395), но сам осъз­на­вах, че е твър­де жес­то­ко. Може би тряб­ва­ше просто да го довър­ша ( на 402).

С удо­вол­с­т­вие наблю­да­вах как Ли изкар­ва Дик­сън от рав­но­ве­сие с хап­ли­вия си език. И после, той хвър­ли пис­то­ле­та си и посег­на да я хва­не за ръка­та. Голя­ма греш­ка – при­ятел­ка­та ми беше бър­за като пепе­лян­ка и поч­ти тол­ко­ва смъртоносна.
Ази­ат­ка­та се задви­жи ряз­ко – хва­на ръка­та на десан­т­ни­ка и я опъ­на към себе си, на пръв поглед целей­ки да го събо­ри на земя­та. По прин­цип така­ва так­ти­ка е труд­но при­ло­жи­ма на огро­мен човек като Дик­сън и Ли зна­е­ше това пер­фек­т­но. Беше се заела с ръка­та му, само за да го раз­сее, дока­то кра­кът ? се заби­ва в сла­би­ни­те му. Дори и десан­т­ни­ци­те се при­ви­ват след такъв шут.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой за Мей Ли.
Ако резул­та­тът е 7 или пове­че – мини на 399.
Ако резул­та­тът е 6 или по-мал­ко – мини на 405.

Не успях да пре­це­ня ско­ка си. Сто­ва­рих се на левия си крак и чух, как кост­та изпра­щя­ва. Поч­ти на съща­та секун­да усе­тих, как ска­фан­дъ­ра ми се стя­га око­ло счу­пе­на­та кост. Цял куп сис­те­ми се вклю­чи­ха, за да пре­мах­нат бол­ка­та и да намес­тят кост­та. Кра­со­та­та на всич­ки бой­ни ска­фан­д­ри на Импе­ри­у­ма. Жал­ко, че няма­ха лечеб­ни­те спо­соб­нос­ти на нано-вана.
Изпра­вих се със сум­те­не и заста­нах до Ли. И два­ма­та при­гот­вих­ме оръ­жи­я­та си, дока­то прокле­то­то чудо­ви­ще се при­зе­мя­ва­ше на мос­та. Бит­ка­та едва сега започваше…
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 10 точ­ки щети, кои­то не се нама­ля­ват от бро­ня­та му..
Мини на 369.

При­це­лих се мно­го вни­ма­тел­но, пре­ди да натис­на спу­съ­ка. Вина­ги съм се гор­дял с точ­на­та си стрел­ба и пръв призна­вам, че някой път това ми е игра­е­ло лоши шеги. Но не и в кон­к­рет­ния слу­чай — уце­лих Дик­сън пра­во в гла­ва­та, пра­щай­ки го в отвъд­но­то на мига.
Ли изоб­що не загу­би вре­ме в изне­на­ди и бла­го­дар­с­т­ве­ни речи, а дирек­т­но ско­чи на пилот­с­ко­то крес­ло и изклю­чи авто­пи­ло­та. Реших, че не искам да ? се преч­кам и просто извля­кох тяло­то на Дик­сън до най-близ­кия шлюз, къде­то го натъп­ках в спа­си­те­лен паш­кул и го изхвър­лих в кос­мо­са – за таки­ва като него тако­ва погре­бе­ние беше достатъчно.
Ока­за се, че това ми дейс­т­вие всъщ­ност ни помог­на мно­го, защо­то коб­ри­те се откло­ни­ха от кур­са си, за да го при­бе­рат. Това ни даде доста­тъч­но вре­ме да раз­ви­ем мак­си­мал­на ско­рост и да сто­им далеч от тях доста­тъч­но дъл­го, за да изчис­лим под-прост­ран­с­т­вен скок.
Мини на 499.

Стъ­пих здра­во на мяс­то­то си и открих огън по прокле­то­то съз­да­ние. Можех само да се надя­вам, че ще успея да му нане­са доста­тъч­но щети, пре­ди да ме сграб­чи в прегръд­ка­та си.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако по някак­ва слу­чай­ност резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 406.
Ако резул­та­тът е 9, 10, 11, 12 или 13 – мини на 415.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 421.

КОД “К”=30
— Е, можеш да се надя­ваш да ни хва­нат, пре­ди да умреш, сер­жант. – заявих му, после се наста­них в пилот­с­ко­то кресло.
Мини на 410.

При­зе­мих се точ­но в цен­тъ­ра на мос­та, при това в пози­ция, позво­ля­ва­ща ми да открия дирек­т­на стрел­ба по про­тив­ни­ка си. Мал­ко след това към мен се при­съ­е­ди­ни и Ли. За мое най-голя­мо съжа­ле­ние, чудо­ви­ще­то не изглеж­да­ше осо­бе­но при­тес­не­но от обстре­лът ни.
Със еле­ган­тен скок, съз­да­ни­е­то се при­зе­ми сре­щу нас на мос­та. Въз­дъх­нах – бит­ка­та едва започваше…
(#)(#)(*)
Мини на 369.

При­це­лих се мно­го вни­ма­тел­но, пре­ди да натис­на спу­съ­ка. Вина­ги съм се гор­дял с точ­на­та си стрел­ба и пръв призна­вам, че някой път това ми е игра­е­ло лоши шеги. Това бе един от тези слу­чаи! Про­пус­нах. Изстре­лът ми обли­за веж­ди­те на Дик­сън, кой­то вед­на­га се прибли­жи към Ли и я завър­тя пред себе си, като щит.
Кое­то реал­но беше доста голя­ма греш­ка – макар и дреб­на, при­ятел­ка­та ми все пак бе офи­цер, а никой офи­цер не е без­по­мо­щен в бли­зък бой. Видях я как вади свет­ка­вич­но соб­с­тве­ния си нож и го заби­ва в сла­би­ни­те на десан­т­ни­ка, кой­то изкре­щя от бол­ка и се опи­та да ? пре­ре­же гърлото.
Дик­сън бе ножар. Обо­жа­ва­ше ножо­ве­те си. Ако се бе опи­тал да раз­стре­ля Ли от упор – щеше да я убие. Но ножът му се плъз­на по метал­ни­те пръс­те­ни на ска­фан­дъ­ра и вмес­то в гър­ло­то се заби в гър­ди­те ?. Цяла­та ситу­а­ция го оста­ви открит и ми позво­ли да отпра­вя някол­ко поред­ни изстре­ла, пра­щай­ки коб­ра­та в отвъдното.
Прибли­жих се до Ли и ? помог­нах да изва­ди ножа от тяло­то си – ска­фан­д­ри­те на Импе­ри­у­ма са обо­руд­ва­ни с изклю­чи­тел­но доб­ри меди­цин­с­ки сис­те­ми, но дори те не могат да изле­ку­ват рана с нож в нея.
— Джо­на­тан – изръм­жа ми ази­ат­ка­та. – оста­ви това и поеми кон­т­ро­ла над прокле­тия кораб! Няма да се опра­вя, ако коб­ри­те ни настигнат.
Ким­нах и се наста­них в пилот­с­ко­то кресло.
Мини на 410.

— Отстъп­ва­ме! – изви­ках на Ли и открих огън по съз­да­ни­е­то пред мен.
Стан­дар­т­на­та десан­т­на так­ти­ка за отстъп­ле­ние се със­то­е­ше в “пасив­на ата­ка” – бав­но придвиж­ва­не назад и обсип­ва­не на про­тив­ни­ка с маси­ран огън. Лошо­то е, че дейс­т­ва­ше доб­ре само ако можеш да нане­сеш доста­тъч­но щети на про­тив­ни­ка, за да го спреш. А в слу­чая няма­ше таки­ва изгледи…
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 409.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 418.

След това дреб­на­та ми при­ятел­ка се спус­на към вра­та­та изпол­з­вай­ки момен­та, за да избя­га. Не загу­бих нито секун­да, а нахлух в каби­на­та, стре­ляй­ки три пъти в Дик­сън. Ситу­а­ци­я­та беше подоб­на на лове­не­то на риба в басейн – няма­ше как да пропусна.
Сри­тах леко тру­път му и изръмжах:
— Аман от кобри.
— Мръд­ни се! – изръм­жа ми Ли, дока­то се намес­т­ва­ше в пилот­с­ко­то крес­ло. – Все още можем да им избягаме.
Реших да не се преч­кам и извля­кох тяло­то на Дик­сън до най-близ­кия шлюз, къде­то го натъп­ках в спа­си­те­лен паш­кул и го изхвър­лих в кос­мо­са – за таки­ва като него тако­ва погре­бе­ние беше достатъчно.
Ока­за се, че това ми дейс­т­вие всъщ­ност ни помог­на мно­го, защо­то коб­ри­те се откло­ни­ха от кур­са си, за да го при­бе­рат. Това ни даде доста­тъч­но вре­ме да раз­ви­ем мак­си­мал­на ско­рост и да сто­им далеч от тях доста­тъч­но дъл­го, за да изчис­лим под-прост­ран­с­т­вен скок.
Мини на 499.

КОД “Б”+20; КОД “В”+10
Гле­дах тру­па на съз­да­ни­е­то и отно­во оста­нах отвра­тен от него. При по-вни­ма­тел­ния оглед открих чер­ти от раз­лич­ни био­ло­гич­ни видо­ве, кои­то не бях забе­ля­зал в нача­ло­то. Всич­ки видо­ве се сре­ща­ха в тери­то­ри­и­те на Империума.
— Не мога да повяр­вам, че сме съз­да­ли тако­ва чудо­ви­ще – заключих.
— Тео­ри­я­та се вър­ти отдав­на. А не мал­ко раси я при­ла­гат и на прак­ти­ка – отвър­на ми Ли и започ­на да изреж­да – Йори­ний­ци, Гра­де­рус­си, Оорахори…
— Знам, но нито една от тези раси не завър­ши доб­ре, ако се замис­лиш. – пре­къс­нах я. – Съз­да­ва­не­то на роб­с­ка раса, коя­то да слу­жи само за вой­ни­ци е голя­ма тъпо­тия. Накрая все се обръ­щат сре­щу теб и ти отха­пат ръка­та… чес­то буквално.
— Е, това е проб­лем доста над чино­ве­те ни, не мис­лиш ли?
— Пра­ва си. Давай да се връ­ща­ме. И взе­ми някол­ко гене­тич­ни про­би от прокле­то­то чудо­ви­ще. Все пак бях­ме пра­те­ни да съби­ра­ме информация…
Мини на 465.

Десан­т­ни­те кор­пу­си на Империума.

Десан­т­ни­те войс­ки на Импе­ри­у­ма са най-малоб­рой­на­та бой­на сила анга­жи­ра­ща се с посто­ян­ни воен­ни дейс­т­вия. Един­с­т­ве­но­то офи­ци­ал­но воен­но фор­ми­ро­ва­ние с по-мал­ко воен­нос­лу­же­щи е Импер­с­ка­та гвар­дия, но слу­же­щи­те в нея не се изпол­з­ват във воен­ни опе­ра­ции – тех­ни­те сили са изця­ло отда­де­ни на защи­та­та на Императора.
Десан­т­ни­те войс­ки са емб­ле­ма­та на могъ­щес­т­во­то на Импе­ри­у­ма и заед­но с Фло­та и Арми­я­та обра­зу­ват три­ъ­гъл­ни­ка на сила, под­дър­жащ ста­бил­ност­та в човеш­ки­те све­то­ве. Но за да раз­бе­рем десан­т­ния кор­пус пъл­но­цен­но, тряб­ва да се вър­нем някол­ко века назад – до само­то му съз­да­ва­не през далеч­на­та 2321 годи­на, едва десе­ти­ле­тие след съз­да­ва­не­то на Империума.

Ран­ни годи­ни – Вой­на­та за Ори­он Прайм.
За осно­ва­тел на десан­т­ни­те войс­ки се при­ема Аарон Йорек – адми­рал от фло­та, един от Съве­та на Десе­ти­ма­та – пър­вия Гене­ра­лен Щаб, кой­то съз­да­ва Импе­ри­у­ма от оста­тъ­ци­те на сла­ба­та и корум­пи­ра­на Репуб­ли­ка. В инте­рес на исти­на­та, оба­че осно­ви­те на десан­т­ни­те кор­пу­си лежат в Три­на­де­се­ти Леги­он, съб­ран от гене­рал Ким Чен Лий, за защи­та на сис­те­ма­та Ори­он Прайм. Гене­рал Лий, поема коман­д­ва­не­то над оста­тъ­ци­те от раз­би­та­та Осма ескад­ра на Пър­ви флот след бит­ка­та край Гали­лео. Той пръв еки­пи­ра пехот­ни войс­ки в теж­ки бой­ни кос­тю­ми при­го­де­ни за дейс­т­вия в откри­тия кос­мос и ги зачис­ля­ва към бой­ни­те кора­би. Най-вече пора­ди това ново­въ­ве­де­ние гене­рал Лий успя­ва да обър­не хода на вой­на­та сре­щу Хий­ро­ни­те, пече­лей­ки доста­тъч­но вре­ме за три ескад­ри и два нови леги­о­на да пристиг­нат на помощ и да поме­тат извън­зем­на­та раса, пола­гай­ки осно­ви­те на неп­ри­ят­на­та прак­ти­ка на Импе­ри­у­ма да под­ла­га на гено­цид раси­те, с кои­то не може да постиг­не разбиране.
Учуд­ва­що или не, но так­ти­ка­та на мал­ки, доб­ре еки­пи­ра­ни отря­ди, кои­то да бъдат спус­ка­ни на так­ти­чес­ки важ­ни мес­та със стро­го опре­де­ле­ни цели се оказ­ва изклю­чи­тел­но успеш­на и едва за три годи­ни ста­ва масо­ва прак­ти­ка бой­ни­те кора­би да носят пехот­ни поделения.

КОД “К”=20
— Не мис­ля, че това ще ти помог­не, Дик­сън. – после взех пис­то­ле­та си, опрях го до чело­то му и натис­нах спу­съ­ка. След това захвър­лих оръ­жи­е­то наст­ра­ни и се наста­них в пилот­с­ко­то кресло.
Мини на 410.

Не ми тряб­ва­ше мно­го вре­ме да пре­це­ня, че не можем да се спра­вим сами с тако­ва чудо­ви­ще, за това изви­ках на спът­нич­ка­та си да бяга и бър­зо я послед­вах. Ако се измък­нех­ме от реак­тор­на­та зала, може би щях­ме да се отър­вем от него.
Ако си в лек ска­фан­дър – мини на 412.
Ако си в лек ска­фан­дър – мини на 424.
Ако си в с реден ска­фан­дър – хвър­ли монета/зар и при чет­но – отиди на 412, а при нечет­но – на 424.

Опи­тът му не отстъп­ва­ше на моя, но в край­на смет­ка аз се ока­зах по-доб­рия – вра­тът на Дик­сън изпу­ка под ръце­те ми и тяло­то му се сто­ва­ри на земята.
— Доб­ре, сега оста­ват още поне дузи­на като него, но в пъл­на бой­на еки­пи­ров­ка, кане­щи се да ни взе­мат на абор­даж. Идеи? – попи­тах задъ­хан Ли.
— Имам. Стой и гле­дай. – при­ятел­ка­та ми се наста­ни бър­зо в пилот­с­ко­то крес­ло. После започ­на да тру­па енер­гия в реакторите.
Мини на 498.

За жалост не бе доста­тъч­но бър­за. Ножът на Дик­сън се изстре­ля напред и се заби в коре­мът ?. Ли изпи­щя и се сто­ва­ри на земя­та. Неп­ри­ят­но за нея, но фатал­но за Дик­сън – вече се бях задви­жил, избут­вай­ки вра­та­та от пътя си и натис­кай­ки спу­съ­ка само час­ти от секун­да­та след това. Десан­т­ни­кът няма­ше шанс – изстре­ли­те ми попад­на­ха пра­во в гър­ди­те му, пра­щай­ки го в отвъд­но­то поч­ти на мига.
Наве­дох се над Ли и ? помог­нах да изва­ди заби­тия в нея нож, та меди­цин­с­ки­те сис­те­ми на ска­фан­дъ­ра ? да могат да свър­шат рабо­та­та си.
— Сти­га си се зани­ма­вал с мен! – изви­ка ми тя – Поеми кон­т­ро­ла над прокле­тия кораб! Няма да се опра­вя, ако коб­ри­те ни докопат!
Ким­нах ряз­ко и се наста­них в пилот­с­ко­то кресло.

Реших, че мога да зало­жа на нещо дру­го, освен стан­дар­т­на­та десан­т­на прак­ти­ка да обсип­ваш про­тив­ни­ка си с огром­но коли­чес­т­во щети. Просто пад­нах на коля­но, вдиг­нах оръ­жи­е­то си и оста­вих съз­да­ни­е­то да се спус­не към мен. Раз­сто­я­ни­е­то помеж­ду ни бе едва око­ло метър, кога­то натис­нах спусъка.
Изстре­лът ми бе пер­фек­тен – нещо, кое­то се случ­ва ряд­ко, дори след годи­ни обу­че­ние и тре­ни­ров­ки. Нико­га няма да забра­вя стран­но­то, поч­ти човеш­ко изра­же­ние на учуд­ва­не, кое­то се изпи­са на лице­то на про­тив­ни­ка ми, кога­то го уце­лих. Попа­де­ни­е­то ми бе мина­ло през осно­ва­та на вра­та му, оста­вяй­ки дуп­ка мал­ко по-голя­ма от пале­ца ми. Но абсо­лют­но доста­тъч­на да пре­къс­не гръб­нач­ния му стълб и да го парализира.
Изпра­вих се и се прибли­жих към чудо­ви­ще­то. Гняв кипе­ше в мен – това съз­да­ние бе изби­ло над пет­де­сет души – целия пер­со­нал на стан­ци­я­та – и ги бе пре­вър­на­ло в слуз. Не беше винов­но то, но щеше да свър­ши рабо­та. С тихо щрак­ва­не под­ла­кет­но­то ми ост­рие се раз­гъ­на. После започ­нах да удрям по вра­та на чудо­ви­ще­то, дока­то гла­ва­та му не се отде­ли напъл­но от тялото.
Мини на 400.

Ока­зах се по-сла­бия борец от два­ма ни. Сила­та ми не стиг­на, за да се удър­жа на мяс­то и Дик­сън ме прехвър­ли ряз­ко през гла­ва­та си. Сто­ва­рих се болез­не­но вър­ху кон­т­рол­ния пулт, а после се свля­кох по гръб на земята.
Имах може би стот­на от секун­да­та, да реша как­во да пред­при­е­ма – дали да се опи­там да го сри­там в сла­би­ни­те ( на 413) или пър­во да се опи­там да се изпра­вя на кра­ка ( на 416).

— Джо­на­тан! – изви­ка извед­нъж Ли. – Дик­сън се опит­ва да се свър­же с кобрите!
— Прокля­тие! – изръм­жах. – Опи­тай се да го заглу­шиш! Не знам, как­во му е щукнало!
— Мъча се! Да не мис­лиш, че е тол­ко­ва лесно?
Напра­ви про­вер­ка за Инже­нер за Мей Ли.
Ако резул­та­тът е 8 или пове­че – мини на 422.
Ако резул­та­тът е 7 или по-мал­ко – мини на 428.

Изстре­ли­те ми попа­да­ха в тяло­то на съз­да­ни­е­то, оста­вяй­ки жес­то­ки рани, пове­че­то от кои­то доста­тъч­ни да уби­ят обик­но­вен човек. Ли не ми отстъп­ва­ше по точ­ност и въп­ре­ки че про­тив­ни­кът ни сякаш не обръ­ща­ше голя­мо вни­ма­ние на пора­же­ни­я­та, в мен се появи надеж­да, че може и да успе­ем с плана…
(#)(#)(#)(*)(*)
Ако КОД “Д”=0 или 5 – Мей Ли нана­ся 8 точ­ки щета.
Ако КОД “Д” е раз­лич­но от 0 или 5 – тя нана­ся 16 точ­ки щета.
Ако Стал­ке­рът е мър­тъв – мини на 400.
Ако Стал­ке­рът е оста­нал на под 30 точ­ки Живот – мини на 430.
В про­ти­вен слу­чай попа­даш на 427.

Тряб­ва да си призная нещо – управ­ле­ни­е­то на бой­ни­те кора­би от висок клас просто не ми е в кръв­та. Да, обу­чен съм да мога да ги управ­ля­вам, но обу­че­ни­е­то ми свър­ши, в момен­та, в кой­то се научих да не се блъс­кам в окол­ни­те кораби.
Сега и без това мал­ки­те ми уме­ния бяха под­ло­же­ни на теж­ко изпи­та­ние. Тряб­ва­ше да си изгра­дя стра­те­гия и да дейс­т­вам бър­зо по нея.
Най-оче­вид­на­та стра­те­гия пред­по­ла­га­ше да зала­гам на стан­дар­т­ния израз “газ до дуп­ка” и да се моля да не сто­пя дви­га­те­ли­те. Неп­ри­ят­но, защо­то без дви­га­те­ли бях­ме за никъ­де, но пък от дру­га стра­на… няма­ше да ми е труд­но да се измък­на като цяло ( на 417)
Има­ше и вто­ри вари­ант, кой­то бе наис­ти­на отка­чен. Кате­рът ми бе мно­го по-манев­рен от този на коб­ри­те – можех да ги привле­ка към асте­ро­ид­ния пояс на пла­не­та­та и да се надя­вам да ги над­хит­ря там, изли­зай­ки на пози­ция, удоб­на за стрел­ба. Естес­т­ве­но, така губех вся­ка­къв шанс за бяг­с­тво ( на 420).

Кой­то си мис­ли, че е добър стре­лец, тряб­ва да опи­та да стре­ля в без­тег­лов­ност. Да уце­лиш нещо, дока­то целия се мес­тиш в прост­ран­с­т­во­то не е от най-лес­ни­те неща. Кое­то само би тряб­ва­ло да ви гово­ри, кол­ко съм само­у­ве­рен, щом ста­не въп­рос за стрел­ба по нещо.
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 11 или пове­че – мини на 423.
Ако резул­та­тът е 10 или по-мал­ко – мини на 429.

Реше­ни­е­то ми бе пове­че от добро – с Ли имах­ме едно-един­с­т­ве­но пре­дим­с­т­во пред чудо­ви­ще­то и то бе бър­зи­на. Така че, кога­то се втур­нах­ме към вра­та­та успях­ме да го надбягаме.
Мини на 430

Нямах вре­ме за изпра­вя­не – успях само да се завър­тя и да рит­на с всич­ка сила. Пла­нът ми се увен­ча с успех – Дик­сън тък­мо бе започ­нал да се навеж­да към мен, за да ме хва­не в мечеш­ка­та си прегръд­ка, кога­то боту­шът ми се заби в сла­би­ни­те му.
Зна­ех, че това няма да ми спе­че­ли мно­го вре­ме, за това го сри­тах още вед­нъж – този път в лице­то, пре­ди да се изпра­вя на кра­ка. При­гот­вях се пси­хи­чес­ки за вто­ри рунд, кога­то покрай лакъ­тя ми пре­ми­на плаз­мен заряд и се заби в тила на десан­т­ни­ка. И два­ма­та бях­ме забра­ви­ли за Ли, коя­то може да е мал­ка, но опре­де­ле­но е смъртоносна.
— Доб­ре, сега оста­ват още поне дузи­на като него, но в пъл­на бой­на еки­пи­ров­ка, кане­щи се да ни взе­мат на абор­даж. Идеи? – попи­тах Ли.
— Имам. Стой и гле­дай. – тя се наста­ни в пилот­с­ко­то крес­ло. После започ­на да тру­па енер­гия в реакторите.
Мини на 498.

— Джо­на­тан! – изви­ка извед­нъж Ли. – Дик­сън се опит­ва да се свър­же с кобрите!
— Прокля­тие! – изръм­жах. – Опи­тай се да го заглу­шиш! Не знам, как­во му е щукнало!
— Мъча се! Да не мис­лиш, че е тол­ко­ва лесно?
— Оста­ви соф­ту­е­ра, няма да ти помог­не – тех­нич­ка­та вече бе лег­на­ла под една от кон­зо­ли­те и рове­ше нещо вът­ре. – Но виж, ето това ще го спре.
Загле­дах се в усмих­на­та­та ? физи­о­но­мия – раз­глеж­да­ше кабе­ли­те, кои­то бук­вал­но бе изтръг­на­ла от плат­ки­те им със стран­но задо­вол­с­т­во – и не сдър­жах усмив­ка­та си. Усмив­ка­та ми бър­зо угас­на, кога­то се сетих за Дик­сън. Тряб­ва­ше да пред­при­е­ма нещо за него.
Можех просто да го убия, оста­вяй­ки го без въз­дух – на 434.
А можех и да се опи­там да пого­во­ря с него – на 440.

Натис­нах спу­съ­ка и обси­пах съз­да­ни­е­то с изстре­ли, откъс­вай­ки цели пар­че­та от него. Това по ника­къв начин не поп­ре­чи на чудо­ви­ще­то да се спус­не към нас с учуд­ва­ща за маса­та му ско­рост. Про­дъл­жих обстре­ла до момен­та, в кой­то раз­сто­я­ни­е­то по меж­ду ни бе едва око­ло метър…
(#)(#)(#)(*)(*)
Ако КОД “Д”=0 или 5 – Мей Ли нана­ся 8 точ­ки щета.
Ако КОД “Д” е раз­лич­но от 0 или 5 – тя нана­ся 16 точ­ки щета.
Ако Стал­ке­рът е мър­тъв – мини на 400.
Ако ли не – попа­даш на 427.

Опи­тах се да се изпра­вя на кра­ка, кога­то ръце­те на Дик­сън се склю­чи­ха око­ло гър­ди­те ми. В след­ва­щия момент поле­тях във въз­ду­ха – бях попад­нал в мечеш­ка­та му прегръд­ка. Сила­та му бе нечо­веш­ка – реб­ра­та ми изпу­ка­ха болез­не­но. По-неп­ри­ят­но бе послед­с­тви­е­то – Дик­сън просто ме оста­ви да се сто­ва­ря на гла­ва­та си, после кра­ка­та му се склю­чи­ха око­ло вра­та ми. С ужас раз­поз­нах клю­ча, но нямах вре­ме да му се про­ти­во­пос­та­вя. Ръце­те му ме хва­на­ха през кръс­та и още във въз­ду­ха, тяло­то му се огъ­на в дъга. Бол­ка­та бе нео­пи­су­е­ма, а гръб­нач­ни­те ми преш­ле­ни се пре­чу­пи­ха. После, всич­ко потъмня.
КРАЙ!

Бър­зо насо­чих кате­ра към въз­мож­но най-чис­та­та част от кос­ми­чес­ко­то прост­ран­с­т­во в сис­те­ма­та и уско­рих до кра­ен пре­дел. Зна­ех, че си играя с огъ­ня – ако прегре­ех тур­би­ни­те, щях да оста­на без дви­га­тел, но ако не уско­ря­вах рис­ко­во, коб­ри­те щяха да ме настигнат.
Ако КОД “Е”=10 – мини на 432. В про­ти­вен слу­чай про­дъл­жи да четеш.
Уско­ре­ни­е­то отне­ма… всъщ­ност адс­ки мал­ко вре­ме, поглед­на­то от глед­на­та точ­ка на обик­но­ве­ния човек. Но, поглед­на­то от воен­на глед­на точ­ка – уско­ре­ни­е­то е твър­де дъл­го. И сега отно­во си спом­них лек­ци­и­те за маси и сили и всич­ки оста­на­ли гад­ни фор­му­ли, кои­то ни нали­ва­ха в главата.
— Имаш око­ло три­де­сет секун­ди, от момен­та, в кой­то ком­пю­тъ­ра ти сиг­на­ли­зи­ра, че тур­би­на­та прегря­ва, до момен­та, в кой­то тя ще се раз­то­пи наис­ти­на. Ако изпол­з­ваш една-две мак­си­мум от тях, не би тряб­ва­ло да имаш проб­ле­ми. – оба­ди се тех­нич­ка­та от мяс­то­то си до Ли. – Просто гле­дай да не дър­жиш пове­че от пет секун­ди, защо­то ще поч­нат струк­тур­ни­те про­ме­ни в мате­ри­а­ла и край.
Ким­нах с усмив­ка – едва ли щеше да е тол­ко­ва труд­но да под­дър­жам тако­ва тем­по! Само ако знаех…
Точ­ка­та на прегря­ва­не, явно зави­се­ше от поне сто стра­нич­ни фак­то­ра, защо­то алар­ма­та се включ­ва­ше кога­то си иска и без да даде никак­ва пред­ва­ри­тел­на инди­ка­ция. В също­то вре­ме тряб­ва­ше да под­дър­жам опре­де­ле­на тра­ек­то­рия, коя­то да не ме поста­ви на пътя на голе­ми обек­ти и да не ме кара да се боря с гра­ви­та­ци­я­та на близ­кия газов гигант. Слож­на работа…
Напра­ви про­вер­ка за Пилот на Джо­на­тан Грифин
Ако резул­та­тът е 7 или пове­че – мини на 425.
Ако резул­та­тът е 6 или по-мал­ко – мини на 435.

Натис­нах ядно спу­съ­ка на оръ­жи­е­то си, обсип­вай­ки чудо­ви­ще­то с изстре­ли. Не мога да кажа оба­че, че му нане­сох сери­оз­ни пора­же­ния – част от изстре­ли­те ми изоб­що не улу­чи­ха. Заела пози­ция зад мен, Ли също обстрел­ва­ше съз­да­ни­е­то с типич­на­та за нея пре­циз­ност – изстре­ли­те бяха гру­пи­ра­ни пер­фек­т­но. Някак си се почув­с­т­вах засенчен.
(#)(#)(*)(*)
Ако КОД “Д”=0 или 5 – Мей Ли нана­ся 8 точ­ки щета.
Ако КОД “Д” е раз­лич­но от 0 или 5 – тя нана­ся 16 точ­ки щета.
Ако Стал­ке­рът е мър­тъв – мини на 400.
Ако Стал­ке­рът е оста­нал на под 30 точ­ки Живот – мини на 430.
В про­ти­вен слу­чай попа­даш на 427.

В тре­ни­ро­въч­ни­те бази на Десан­т­ния кор­пус ни уче­ха на един-два номе­ра за бой в без­тег­лов­ност. Пър­вия от тях бе “Не вли­зай­те в бой в без­тег­лов­ност без опо­ра”. И така, аз реших да изпъл­ня номе­ра, насоч­вай­ки се ряз­ко към една от стените.
Успях с мал­ко къс­мет да се хва­на за някак­ва изда­ти­на в сте­на­та и да се при­дър­пам до нея. Мал­ко след това нещо пре­ле­тя зад мен и се “при­зе­ми” (кол­ко­то и нето­чен да е този тер­мин) вър­ху рам­ка­та на вра­та­та към реак­тор­ния отсек. Беше Диксън.
Беше сва­лил ска­фан­дъ­ра си и бе зало­жил на люби­мо­то си оръ­жие – ножът. Нямах вре­ме за при­каз­ки, защо­то той просто въз­ста­но­ви кон­т­ро­ла над дви­же­ни­я­та си и се оттлас­на ряз­ко към мен.
Тряб­ва­ше или да при­ема ръко­паш­ния бой ( на 426) или да се опи­там да избя­гам с надеж­да­та да успея да изва­дя пис­то­ле­та си ( на 431).

Бър­зо насо­чих кате­ра към асте­ро­ид­ния пръс­тен на газо­вия гигант, око­ло кой­то кръ­же­ше стан­ци­я­та. Вни­ма­тел­но бях обмис­лил иде­я­та си – бяг­с­тво­то ни бе сабо­ти­ра­но доста доб­ре, а и не бях от най-вели­ки­те пило­ти, че да рис­ку­вам да сто­пя дви­га­те­ли­те на кате­ра. За това избрах вари­ан­та, кой­то по-под­хож­да­ше на годи­ни­те ми обу­че­ние – конфронтацията.
Асте­ро­ид­ния пръс­тен има­ше иде­ал­ния за цел­та ми със­тав – око­ло ? от общия му обем бе от сери­оз­ни пар­че­та ска­ла, оста­на­ло­то бе прах, леде­ни късо­ве и нез­на­чи­тел­ни камъ­че­та. Доста­тъч­но мяс­то за манев­ри и все пак доста­тъч­но плът­ност, за да мога да се крия.
Всич­ко това пред­по­ла­га­ше, че мога да нави­ги­рам пътя ни, без да се заби­ем в някой от асте­ро­и­ди­те, кое­то за щас­тие бе по сили­те ми. Виж, отбяг­ва­не­то на раке­ти­те, кои­то щяха да ме послед­ват може би не беше.
Във все­ки слу­чай беше дошло вре­ме да избе­ра стра­те­ги­я­та си за бит­ка­та. Дали тряб­ва­ше да се опи­там да се скрия от сен­зо­ри­те им и да се про­мък­на на удоб­на пози­ция за стрел­ба (на 438) или просто да се опи­там да ги анга­жи­рам дъл­го вре­ме в изто­щи­тел­на гон­ка меж­ду асте­ро­и­ди­те – хуба­ва так­ти­ка, но всич­ко зави­се­ше, от това дали щеше да ми стиг­не енер­ги­я­та да под­дър­жам тем­по­то ( на 441).
А можех и да опи­там някоя от наис­ти­на отка­че­ни­те манев­ри в “Спи­съ­ка на Иван”. Поч­ти сто про­цен­то­во само­у­бийс­т­во, взе­май­ки пред­вид, че се нами­рах в асте­ро­и­ден пояс. От дру­га стра­на, щях да имам пре­дим­с­т­во­то на изне­на­да­та ( на 444).

Натис­нах ядно спу­съ­ка на оръ­жи­е­то си, обсип­вай­ки чудо­ви­ще­то с изстре­ли. Не мога да кажа оба­че, че му нане­сох сери­оз­ни пора­же­ния – част от изстре­ли­те ми изоб­що не улу­чи­ха. Заела пози­ция зад мен, Ли също обстрел­ва­ше съз­да­ни­е­то с типич­на­та за нея пре­циз­ност – изстре­ли­те бяха гру­пи­ра­ни пер­фек­т­но. Някак си се почув­с­т­вах засенчен.
(#)(#)(*)(*)
Ако КОД “Д”=0 или 5 – Мей Ли нана­ся 8 точ­ки щета.
Ако КОД “Д” е раз­лич­но от 0 или 5 – тя нана­ся 16 точ­ки щета.
Ако Стал­ке­рът е мър­тъв – мини на 400
Ако ли не – попа­даш на 427.

— Успях! – изви­ка Ли. – Пре­къс­нах сиг­на­лът му! А сега?
Замис­лих се…
“Запе­ча­тай отсе­кат му и спри живо­то под­дър­жа­щи­те сис­те­ми! Нямам наме­ре­ние да се зани­ма­вам с пре­да­те­ли!” – на 434.
“Запе­ча­тай го там. Аз ще отида да раз­бе­ра, как­во го е прихва­на­ло” – на 440.

Тази ми само­у­ве­ре­ност не се бази­ра­ше на меч­ти, а на фак­ти. Още в тре­ни­ро­въч­на­та база ме смя­та­ха за изклю­чи­те­лен стре­лец, бях пече­лил и някол­ко със­те­за­ния по стрел­ба. Така че резул­та­тът от ина­че безум­на­та ми манев­ра беше очакван.
Още пре­ди да съм завър­шил обръ­ща­не­то си пис­то­ле­та бе насо­чен. Бър­зо стре­лях три пъти – вед­нъж за да пре­це­ня ъгъ­ла, вто­ри път за попа­де­ние и тре­ти път просто за да съм сигу­рен. После сри­тах мише­на­та си, изпол­з­вай­ки я, за да се добе­ра до сте­на­та. Чак тога­ва поглед­нах по как­во съм стрелял.
Беше Дик­сън. Десан­т­ния му нож все още леже­ше в дяс­на­та му длан, а лице­то му бе засти­на­ло в изне­на­да­но изражение.
Мини на 488.

Хуба­ва идея, но нео­съ­щес­т­ви­ма – Ли бе доста­тъч­но бър­за, но ска­фан­дъ­рът ми не бе пред­ви­ден за сприн­ти­ра­не. Пре­ди да успея да пре­по­ло­вя раз­сто­я­ни­е­то нок­ти­те на чудо­ви­ще­то се заби­ха в гър­ба ми, про­би­вай­ки бронята…
В някол­ко­то послед­ва­ли стот­ни на аго­ния отбе­ля­зах със задо­вол­с­т­во, че Ли успя да се добе­ре до вра­та­та. В след­ва­щия момент съз­да­ни­е­то раз­дви­жи край­ни­ци­те си и над съз­на­ни­е­то ми се спус­на мрак…
КРАЙ!

Успях­ме! С пот на чело­то успях да набе­ра мак­си­мал­на­та ско­рост на кора­ба си, общо взе­то мота­ей­ки без­цел­но из сис­те­ма­та. Кате­ра на коб­ри­те изос­та­на далеч назад и се насо­чи към база­та – явно иска­ха да про­ме­нят, как­во­то могат там, макар че дали това зна­че­ше уни­що­же­ние или ремонт – нямам си и идея.
Отпус­нах се спо­кой­но – бях­ме в сян­ка­та на пла­не­та­та, набра­ли ско­рост, дви­га­те­ли­те бяха загре­ли и можех да си почи­на. Ли се оба­ди от земята:
— Осво­бо­ди ми мяс­то­то, моля. И без това ако ти пла­ни­раш ско­ка ще ни заби­еш в някоя звезда.
— Как­то жела­е­те, мадам – отвър­нах и ? помог­нах да заеме пилот­с­ко­то кресло.
Ако КОД “Е”=10 – мини на 499.
Ако ли не – мини на 497.

КОД “И”=20
Реших, че един сблъ­сък в без­тег­лов­ност може би ще израв­ни вез­ни­те помеж­ду ни, така че просто се оттлас­нах в него­ва­та посо­ка. Сблъс­ках­ме се в сре­да­та на кори­до­ра и се завър­тях­ме неконтролируемо…
Мини на 453.

Огъ­нят ни не успя да спре съз­да­ни­е­то, но поне го раз­сея доста­тъч­но, за да не ме напра­ви на шиш­ке­баб в момен­та на сблъ­съ­кът ни. Отле­тях бли­зо метър назад и се сто­ва­рих теж­ко на мос­та, а оръ­жи­е­то ми изле­тя от ръце­те ми и пад­на отвъд ръба. Изпсу­вах ядно…
Ако все още при­те­жа­ваш пис­то­лет – мини на 436.
Ако ли не – мини на 439.

КОД “А”+3
— По дяво­ли­те! – изръм­жа Ли. – Успя да се свър­же! Не знам кол­ко от съоб­ще­ни­е­то му мина, но опре­де­ле­но зна­ят, че база­та не е мъртва!
— Под­гря­вай дви­га­те­ли­те и да се изнасяме.
— А Диксън?
Мини на 434.

Няма нуж­да да ви спо­ме­на­вам, кол­ко пъти тази моя убе­де­ност ми е изиг­ра­ва­ла лоши шеги. Как­то се полу­чи и този път.
Ока­за се, че шумът зад мен е от оттлас­к­ва­не­то на Дик­сън, кой­то се спус­ка­ше към мен с изва­ден нож. Пре­ди да стиг­не до мен, успях да напра­вя три изстре­ла и да про­пус­на и три­те пъти.
Опи­тах се да въз­ста­но­вя кон­т­рол над тяло­то си, но нямах нуж­но­то вре­ме – Дик­сън се блъс­на в мен и ножът му се заби в дяс­на­та ми ръка. Оттлас­нах се от него и се спрях в близ­ка­та сте­на. Пис­то­ле­тът ми бе отле­тял на някъ­де и нямах вре­ме да го тър­ся, за това просто се оттлас­нах към про­тив­ни­ка си. Отсре­ща ме посрещ­на­ха със съща­та манев­ра. Срещ­нах­ме се по сре­да­та на поме­ще­ни­е­то и се завър­тях­ме неконтролируемо…
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 3 точ­ки Щети.
Мини на 453.

Ли стиг­на пър­ва до вра­та­та и я отво­ри бър­зо. Вмък­нах се в кори­до­ра вед­на­га след нея и я избу­тах от кон­т­рол­ния панел – имах идея.
— Джо­на­тан! Затво­ри прокле­та­та вра­та! – изви­ка ми азиатката.
— Ела ми, бубо­леч­ко мръс­на – про­мър­мо­рих към чудо­ви­ще­то, сякаш то може­ше да ме чуе или разбере.
Съз­да­ни­е­то се прибли­жа­ва­ше бър­зо. Три метра…
— Джо­на­тан! – кре­ще­ше Ли.
Два метра…
— Лей­те­нант, ума ли си загуби!!!
Един метър…
— Джо­на­тан!!! – това вече бе чист писък от уплаха.
Гла­ва­та на чудо­ви­ще­то вле­тя през вра­та­та и се озъ­би на прак­ти­ка в лице­то ми. Със зло­ве­ща усмив­ка натис­нах буто­на за ава­рий­но затва­ря­не на вра­та­та. Бли­зо чети­ри тона метал се сто­ва­ри­ха вър­ху съз­да­ни­е­то, отцеп­вай­ки за по-мал­ко от две стот­ни реак­тор­на­та зала от оста­на­ла­та част на базата.
Ефек­тът бе миг­но­вен – гла­ва­та на съз­да­ни­е­то, заед­но с част от тор­са му бяха бук­вал­но отсе­че­ни от прегра­да­та, пре­мах­вай­ки проб­ле­мът ми бър­зо и лесно.
Мини на 433.

Оттлас­нах се по посо­ка на сте­на­та, пося­гай­ки за пис­то­ле­та си. Дик­сън ме послед­ва поч­ти миг­но­ве­но, опит­вай­ки се да ме настиг­не, пре­ди да имам въз­мож­ност­та да стрелям.
Напра­ви про­вер­ка за Физика:
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 461.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко, напра­ви про­вер­ка за Стрелба:
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 468.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 437.

Дви­га­те­ли­те има­ха вгра­де­на алар­ма, коя­то тряб­ва­ше да ме уве­до­ми, ако са загре­ли твър­де мно­го. Мис­лех си, че ще е лес­на зада­ча да под­дър­жам тем­пе­ра­ту­ра­та. Само ако знаех…
Точ­ка­та на прегря­ва­не, явно зави­се­ше от поне сто стра­нич­ни фак­то­ра, защо­то алар­ма­та се включ­ва­ше кога­то си иска и без да даде никак­ва пред­ва­ри­тел­на инди­ка­ция. В също­то вре­ме тряб­ва­ше да под­дър­жам опре­де­ле­на тра­ек­то­рия, коя­то да не ме поста­ви на пътя на голе­ми обек­ти и да не ме кара да се боря с гра­ви­та­ци­я­та на близ­кия газов гигант. Слож­на работа…
Напра­ви про­вер­ка за Пилот на Джо­на­тан Грифин
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 425.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 435.

— Луд ли си! – изкре­щя Ли – Може­ше поне да ме предуп­ре­диш за отка­че­на­та си идея! Ако бе закъс­нял с една десе­та от секун­да­та сега щях­ме да сме мъртви!
— Но не закъс­нях. – отвър­нах спокойно.
— Може­ше да закъс­не­еш! – вик­на ми в отго­вор тя.
— Зна­еш ли, ще ти повто­ря също­то, след­ва­щия път, кога­то решиш, че е доб­ра идея да пило­ти­раш като луда. – въз­дъх­нах. – Обик­но­ве­на­та вра­та няма­ше да го задър­жи. Реших да изпол­з­вам момен­та. Не по-мал­ко отка­че­но от тво­я­та идея да пре­ми­неш през кора­ба-май­ка на Трок­си­те пре­ди годи­на и половина.
Ли замъл­ча, усе­ти­ла че губи спора.
— Може­ше поне да ме предуп­ре­диш. – изръм­жа ми тя.
— Можех, но нямах вре­ме. Хай­де сега да хвър­лим още един поглед на това съз­да­ние… — отвър­нах, въвеж­дай­ки коман­ди­те за вди­га­не на пред­паз­на­та врата.
Мини на 400.

— Запе­ча­тай отсе­кат му и спри живо­то под­дър­жа­щи­те сис­те­ми! Нямам наме­ре­ние да се зани­ма­вам с пре­да­те­ли! – изръм­жах. – И пус­ни вът­реш­на­та каме­ра – искам да съм сигу­рен, че ще умре!
По-къс­но, съжа­лих за реше­ни­е­то си – глед­ка­та на това, как Дик­сън (кой­то като всич­ки ни бе сва­лил ска­фан­дъ­ра си) заги­ва от заду­ша­ва­не не бе от най-при­ят­ни­те. От опре­де­ле­на глед­на точ­ка, току-що бях убил неви­нен – той просто след­ва­ше запо­ве­ди. Не беше вино­вен, че са грешните.
Мини на 450.

КОД “К”=20
Нико­га не съм бил осо­бе­но добър пилот и днес това ни кос­т­ва­ше всич­ко. В един момент успях да раз­то­пя сами­те дви­га­те­ли. Може би ви се стру­ва стран­но, но е исти­на – на метал­на­та им струк­ту­ра не е нуж­но мно­го, пре­ди да се раз­пад­не тотално.
Увис­нах­ме в кос­мо­са, носе­ни само от набра­на­та инер­ция. Няма дви­га­те­ли, няма манев­ре­ност, нямах­ме дори шанс да ско­чим в под-прост­ран­с­т­во­то. Затво­рих очи гле­дай­ки, как кате­рът на коб­ри­те се приближава.
Ситу­а­ци­я­та бе ясна – абор­даж, после плен. Няма­ше как да спе­че­лим сре­щу тях. Отпус­нах се в крес­ло­то си и зача­ках спо­кой­но – няма­ше как­во да напра­вя в тази ситуация.
Мини на 487.

Дори не се опи­тах да се изпра­вя, а изва­дих пис­то­ле­та си и открих огън по мут­ра­та на отвра­ти­тел­но­то чудо­ви­ще пред мен. Изстре­ли­те ми се заби­ха в лице­то и раме­не­те му, а тези на ли – в гър­ди­те и коремът.
(#)(#)(#)(*)
Ако КОД “Д”=0 или 5 – Мей Ли нана­ся 8 точ­ки щета.
Ако КОД “Д” е раз­лич­но от 0 или 5 – тя нана­ся 16 точ­ки щета.
Ако Стал­ке­рът е мър­тъв – мини на 400
Ако ли не – попа­даш на 442.

Оттлас­нах се вто­ри път и изва­дих пис­то­ле­та си, но не бях доста­тъч­но бърз – Дик­сън успя да се доко­па до еди­ния ми крак и ме завър­тя пра­во към сте­на­та. Уда­рът ми изка­ра въз­ду­ха, а пис­то­ле­та се изплъз­на от омек­на­ли­те ми пръсти.
Дик­сън се бе доб­рал до съсед­на­та сте­на и се засил­ва­ше пра­во към мен. Нямах голям избор, така че просто се оттлас­нах към него, с ясна­та мисъл, че съм загу­бил всич­ки­те си предимства.
Сблъс­ках­ме се в сре­да­та на поме­ще­ни­е­то и се завър­тях­ме некон­т­ро­ли­ру­е­мо. Все още имах проб­ле­ми с коор­ди­на­ци­я­та, след сблъ­съ­ка със сте­на­та, така че пър­во­на­чал­но не успях да хва­на ръка­та му с ножа, и си пла­тих за това с дъл­бок про­рез отстра­ни на реб­ра­та ми…
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 7 точ­ки щети.
Мини на 453.

Кри­е­не­то в кос­мо­са не беше чак тол­ко­ва лес­но нещо, как­то би помис­лил човек. От как има съв­сем дреб­ни сблъ­съ­ци на въо­ръ­же­ни гру­пи във все­ле­на­та, същес­т­ву­ва и кон­цеп­ци­я­та за заса­да. Щом същес­т­ву­ва кон­цеп­ци­я­та за заса­да, зна­чи някой ще съз­да­де разуз­на­ва­не­то. С напред­ва­не­то на тех­но­ло­ги­и­те и две­те стра­ни на сблъ­съ­ка се раз­ви­ват – камуф­лаж, спе­ци­ал­ни покри­тия за кор­пу­са, нови мето­ди за скри­ва­не на топ­лин­на­та, ради­а­ци­он­на­та и био­ло­гич­на сиг­на­ту­ра на кораба…
Общо взе­то, като тег­лиш чер­та­та успе­ха на скри­ва­не­то си зави­се­ше най-вече от кри­е­щия се. Под­бе­реш ли доб­ре скри­ва­ли­ще­то си, можеш да си сигу­рен, че няма да те наме­рят. Оста­на­ло­то е рабо­та на техниците…
Ако КОД “Е” на 475..
Ако КОД “Е”=10, про­дъл­жи да четеш.
Кое­то може­ше и да се ока­же проб­лем в слу­чая. Лип­са­та на тех­ни­чес­ки пер­со­нал се усе­ща­ше сери­оз­но в момен­та. Освен за мяс­то, тряб­ва­ше да мис­ля и как точ­но да нама­ля до мини­мум всич­ки видо­ве излъч­ва­ния на кораба.
И на всич­ко­то отго­ре се нала­га­ше да вни­ма­вам за прокле­ти­те коб­ри, кои­то с удо­вол­с­т­вие щяха просто да ме дезин­тег­ри­рат, при пър­ва въз­мож­ност. И да не забра­вя­ме заяж­да­ни­я­та на Ли. Исти­на беше, че сти­лът ми на пило­ти­ра­не е далеч по еле­ган­т­ност от ней­ния, но пък вър­ше­ше рабо­та… общо взето.
Напра­ви про­вер­ка за Пилот.
Напра­ви про­вер­ка за Инженер.
Събе­ри два­та резул­та­та и:
Ако резул­та­та е 15 или пове­че – мини на 469.
Ако резул­та­тът е 14 или по-мал­ко – мини на 480..

Нямах вре­ме да се изпра­вя, така че просто при­гот­вих оръ­жи­е­то си за бли­зък бой и посрещ­нах съз­да­ни­е­то с могъщ замах, раз­цеп­вай­ки жес­то­ко муцу­на­та му. Това спря пър­во­на­чал­на­та му ата­ка, но няма­ше да подейс­т­ва за следващата…
Мини на 442.

КОД “К”=10.
— Запе­ча­тай го там. Аз ще отида да раз­бе­ра, как­во го е прихва­на­ло! – отвърнах.
— Не мис­лиш ли, че е мал­ко без­смис­ле­но? – попи­та ме Ли. – Нека просто да му изто­чим въздуха.
— Искам да съм сигурен.
— Ти си шефа, поне дока­то не те утре­пят някъ­де — ази­ат­ка­та се вър­на към кон­т­рол­ния си пулт, а аз изля­зох от пилот­с­ка­та кабина.
Дик­сън бе бло­ки­ран в отсе­ка си. Зад пет пръс­та яка сто­ма­на спо­соб­на да издър­жи плаз­мен обстрел. Няма­ше къде да избя­га, така че отидох до там без да бър­зам особено.
— Сер­жант Дик­сън! Обяс­не­те пове­де­ни­е­то си! – извиках.
— Не на теб тряб­ва да давам отчет, Лей­те­нант. – отвър­на ми той.
— А на кой? Някой побър­кан капи­тан от поде­ле­ни­е­то ти?
— Лич­но адми­рал Грей­дер е раз­по­ре­дил про­чис­т­ва­не­то на станцията!
— Адми­рал Грей­дер, а? – замис­лих се. – Всич­ки зна­ем, че той е наче­ло на Коб­ри­те, но запо­ве­ди­те на Комо­рин са от по-висо­ко мяс­то, сер­жант. Комо­рин е флаг-адми­рал, все пак.
— Поде­ле­ние Коб­ра е извън нор­мал­на­та линия на коман­д­ва­не, лей­те­нант! Ние сме стра­жи­те на Империума!
— А кой пази Импе­ри­у­ма от вас?
— Няма така­ва нуж­да! – изръм­жа той в отговор.
Въздъхнах.
— Пред­по­ла­гам не можем и да гово­рим за пре­да­ва­не? – попи­тах тихо.
— Ще тряб­ва сам да ме пле­ниш! – отвър­на ми той.
— За жалост е така. Сбо­гом, сер­жант… ще те помня с мъка в сърцето.
— И аз теб! – в след­ва­щия момент, вра­та­та се отво­ри и Дик­сън се нахвър­ли вър­ху мен, стис­нал люби­мия си десан­тен нож. Нямах си идея, как е раз­бло­ки­рал вра­та­та, но нямах и вре­ме да мисля.
Прак­ти­чес­ки имах два избо­ра – плаз­ме­ния ми пис­то­лет все още бе с мен – можех да опи­там да го изва­дя и да стре­лям, пре­ди ножът да ме достиг­не. Труд­на, но не невъз­мож­на зада­ча ( на 443)
Можех и да при­ло­жа ста­ро­то пра­ви­ло, че в бли­зък бой на нож не се вади пис­то­лет и да се опи­там да се спра­вя с голи ръце ( на 445).

Спус­нах се стрем­г­ла­во меж­ду асте­ро­и­ди­те, повли­чай­ки кате­ра на про­тив­ни­ци­те ни в преслед­ва­не, кое­то никой разумен човек не би избрал. Нещо, кое­то Ли ми обяс­ни в подробности.
Вре­ме­то вър­ве­ше адс­ки бър­зо, а напрег­на­тия ми ден започ­на да се отразява…
Ако Здра­ве­то на Джо­на­тан Гри­фин е 12 или пове­че – мини на 481..
Ако слу­ча­ят не е такъв – попа­даш на 486.

Пре­за­реж­да­не. Мей Ли нана­ся 8 точ­ки щета на Сталкера.
Пре­тър­ко­лих се бър­зо на кра­ка и реших, че дирек­т­ния сблъ­сък с про­тив­ни­ка ми е за пред­по­чи­та­не, пред това да се защи­та­вам, за това просто ско­чих към него…
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой:
Ако резул­та­тът е 14 или пове­че – мини на 448.
Ако резул­та­тът е 10, 11, 12 или 13 – мини на 454.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 460.

Посег­нах към кобу­ра си, отстъп­вай­ки мак­си­мал­но бър­зо назад…
Напра­ви про­вер­ка за Стрелба.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 447.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 449.

Манев­ри­те на “Лудия Иван”. Мра­зех ги от-до. В нача­ло­то един­с­т­ве­на­та така­ва манев­ра е било обръ­ща­не­то с пъл­на тяга при пъл­на ско­рост, кое­то (при по-ста­ри­те кора­би) е може­ло да пре­вър­не кора­ба ти в пар­че­та сплес­кан метал, носе­щи се из кос­мо­са. Сега само наис­ти­на теж­ки­те кора­би не я прилагаха.
Посте­пен­но пило­ти­те започ­на­ли да нари­чат вся­ка безум­на манев­ра “Лудия Иван”, кое­то до пре­ди три века дове­ло до съз­да­ва­не­то на офи­ци­а­лен спи­сък с манев­ри. Всич­ки манев­ри се изуча­ва­ха. Спо­ред учеб­ни­ци­те, защо­то не тряб­ва да се при­ла­гат в ника­къв слу­чай (запи­са­но поне с три уди­ви­тел­ни на все­ки десет реда). Спо­ред инс­т­рук­то­ри­те – защо­то рано или къс­но ще ги при­ло­жим. Една така­ва манев­ра бе т.н. “Реак­ти­вен нож” – ата­ку­ва­не на про­тив­ни­ко­вия кораб с дви­га­те­ли­те на соб­с­тве­ния. Нищо реак­тив­но няма­ше в кос­ми­чес­ки­те кора­би, но име­то си сто­е­ше. Манев­ра само­у­би­ец – ако раз­ре­жеш реак­то­ри­те на про­тив­ни­ка, екс­пло­зи­я­та на скла­ди­ра­на­та в тях анти-мате­рия поми­та и два­ма ви.
Сега, може би ще раз­бе­ре­те, за как­ви манев­ри ста­ва дума. В кон­к­рет­ния слу­чай можех да при­ло­жа само две, раз­чи­тай­ки на по-висо­ка­та си манев­ре­ност – “Ска­лот­ро­ша­ча” и “Тара­на”.
“Ска­лот­ро­ша­ча” се със­то­е­ше в ста­ра­та като све­та манев­ра за отбяг­ва­не на раке­ти – засил­ваш се към нещо голя­мо и плът­но и в послед­ния въз­мо­жен момент се откло­ня­ваш от кур­са, а преслед­ва­щия те се заби­ва в него. В кос­мо­са бе мно­гок­рат­но по-рис­ко­во, откол­ко­то в атмос­фе­ра­та – тук инер­ци­я­та може­ше да те забие дори да си с дви­га­те­ли насо­че­ни към мишената.
“Тара­на” бе също тол­ко­ва безум­на манев­ра, със­то­я­ща се най-вече в ори­ги­нал­ния “Луд Иван”. На пръв поглед нищо осо­бе­но, но кога­то доба­вя, че след завър­та­не­то ми се нала­га­ше да пре­ле­тя на мини­мал­но­то въз­мож­но раз­сто­я­ние от про­тив­ни­ка, за да изстре­лям маг­нит­но тор­пе­до в кор­пу­са му… рис­ко­ва­на манев­ра. За жалост един­с­т­ве­ния ефек­ти­вен начин на при­ла­га­не на “Луд Иван” с маг­нит­но торпедо.
И две­те манев­ри бяха труд­ни, и две­те манев­ри бяха еднок­рат­ни въз­мож­нос­ти. Ако се про­ва­лях и оце­ле­ех (т.е. не се заби­ех фрон­тал­но в нещо), коб­ри­те щяха да имат прекрас­на въз­мож­ност да ме отне­сат с раке­тен обстрел от близ­ко раз­сто­я­ние… но вече няма­ше вре­ме за про­мя­на на пла­но­ве­те – тряб­ва­ше да избирам…
“Ска­лот­ро­ша­ча” ( на 446) или “Тара­на” ( на 473).

Пра­ви­ло­то не е измис­ле­но ей-така, а е плод на веко­вен опит. Или по-ско­ро на веко­ве­те, през кои­то гро­ба­ри­те са погреб­ва­ли хора­та нару­ши­ли го. Кой бях аз, че да вър­вя сре­щу веков­на­та мъдрост?
Въп­ро­сът за това как точ­но да посрещ­на Дик­сън си оста­ва­ше на дне­вен ред:
Можех да се опи­там да го обе­зо­ръ­жа – сило­во зани­ма­ние, кое­то щеше да поста­ви уме­ни­я­та и сила­та ми на теж­ко изпи­та­ние ( на 451)
Или да пре­ми­на в ата­ка, пре­неб­рег­вай­ки нали­чи­е­то на ножа ( на 456)

— Как­во пра­виш? – попи­та ме Ли от крес­ло­то си.
— “Ска­лот­ро­шач”. – отвър­нах спокойно.
— О, бого­ве и демо­ни, кой те излъ­га, че си доста­тъч­но добър пилот да го извър­тиш! Отка­жи се, проклет да си! Не искам да съм пала­чин­ка на някак­ва забра­ве­на от бога ска­ла! – Ли започ­на да откоп­ча­ва кола­ни­те си.
— Къс­но… 100 кило­мет­ра до сблъсъка…
— Нямаш мощ­ност да го направиш!
— Може би да, може би не…
Избра­ния от мен асте­ро­ид бе с раз­ме­ри­те на мал­ка луна. Бър­зо ги оста­вих да скъ­сят раз­сто­я­ни­е­то до сте­пен, в коя­то ракет­ния обстрел бе твър­де опа­сен за тях сами­те. Кое­то, естес­т­ве­но дове­де до силен лазе­рен и плаз­мен обстрел. Щитът на кора­ба няма­ше да издър­жи дъл­го, но не ми и тряб­ва­ше – бях раз­се­ял доста­тъч­но сен­зо­ри­те им, за да извър­тя “Ска­лот­ро­ша­ча”.
Има­ше само един въп­рос – как да се измък­на? Просто да пре­ле­тя вни­ма­тел­но над повър­х­ност­та на спът­ни­ка ( на 477) или пъл­на тяга и обръ­ща­не на 180 гра­ду­са ( на 484)?

… и сигур­но успях да побе­дя рекор­да по бър­за стрел­ба на фло­та. Натис­нах спу­съ­ка мал­ко, пре­ди ножът да се забие в гър­ди­те ми, но дори това мал­ко бе доста­тъч­но – пора­зих Дик­сън в бра­дич­ка­та. Десан­т­ни­ка се стро­по­ли теж­ко на земя­та, а ножът се плъз­на безо­пас­но по курт­ка­та ми.
Мини на 463.

Успях да се плъз­на под край­ни­ци­те на чудо­ви­ще­то и да забия ост­ри­е­то си под бра­дич­ка­та му. Уда­рът ми бе съб­рал всич­ка­та ми сила и прак­ти­чес­ки обез­г­ла­ви съз­да­ни­е­то. Кръв­та му ме обля от гла­ва до пети, но задо­вол­с­т­во­то, кое­то полу­чих, побеж­да­вай­ки това чудо­ви­ще си заслу­жа­ва­ше да се оца­пам малко…
Мини на 400.

… и осъз­нах, че сама­та идея е изклю­чи­тел­но тъпа – шан­со­ве­те да изва­диш пис­то­лет и да стре­ляш успеш­но по ата­ку­ва­щия те с нож от тако­ва раз­сто­я­ние, без той да те про­ни­же са близ­ки до нула­та. И така си и беше – изва­дих пис­то­ле­та, но стре­лях в момен­та, в кой­то ножът потъ­на в гър­ди­те ми…
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 7 + 1зар (10) точ­ки щета. Не забра­вяй, че вече не носиш скафандър!
Сто­ях­ме като пре­па­ри­ра­ни за секун­да, после Дик­сън се стро­по­ли на земя­та, без­жиз­не­ни­те му пръс­ти изпус­на­ха дръж­ка­та на оръ­жи­е­то. Облег­нах се на сте­на­та и с рев измък­нах ост­ри­е­то, после отидох до близ­ка­та мед-кутия и сло­жих една от умни­те ? превръз­ки вър­ху рана­та. Чист къс­мет ме бе спа­сил от смърт­та – няма­ше да е чес­т­но да пук­на от кръ­во­за­гу­ба или да се уда­вя в соб­с­тве­на­та си кръв.
Мини на 463.

Мина извес­т­но вре­ме, пре­ди про­тив­ни­ко­ви катер да се добли­жи до стан­ци­я­та. През това вре­ме с Ли имах­ме вре­ме да про­ве­дем малък спор относ­но струк­ту­ра­та на засадата.
— Аз съм по-доб­рия стре­лец, Ли! – повто­рих за тре­ти път. – Оста­ви кон­т­ро­ла над тор­пе­до­то на мен.
— Стрел­ба­та с тор­пе­до не е като стрел­ба­та с пуш­ка. Мно­го по-близ­ка е до стрел­ба­та с носо­ви­те лазе­ри на изтре­би­те­ли­те и совал­ки­те! Аз ще си стре­лям! – отвър­на ми дреб­на­та азиатка.
— Стрел­ба и манев­ри­ра­не на едно мяс­то. – изсум­тях. – Зву­чи ми като прекрас­на рецеп­та за провал!
— Имам по-доб­ри рефлекси!
— Имам по-точ­но око!
Два­ма­та млък­нах­ме, осъз­на­ли, че се над­вик­ва­ме като мал­ки деца. После еднов­ре­мен­но избух­нах­ме в смях за крат­ко. След това тя ме поглед­на и мах­на с ръка:
— Ти реша­вай. Ти си стар­шия. Но не ми се оплак­вай ако про­пус­неш и ни отне­сат зара­ди теб.
Тряб­ва­ше да пре­це­ня вни­ма­тел­но, кой да се наеме с отго­вор­на­та и труд­на зада­ча да натис­не спу­съ­ка. Поло­вин секун­да заба­вя­не и щях­ме да про­пус­нем един­с­т­ве­ния си добър шанс за стрел­ба. След това, шан­со­ве­те да се измък­нем бяха минимални.
Кой тряб­ва­ше да стре­ля все пак – аз, зала­гай­ки на уме­ни­я­та си на стре­лец ( на 452) или да оста­вя Ли, раз­чи­тай­ки на сил­ни­те ? пилот­с­ки уме­ния ( на 457).

Позво­лих си да отстъ­пя една крач­ка назад, пре­ди да посрещ­на ата­ка­та на Дик­сън. Това ми даде доста­тъч­но прост­ран­с­т­во, за да хва­на ръка­та му с ножа и да се завър­тя ряз­ко, заби­вай­ки го в сте­на­та. Извър­тях се още мал­ко, дока­то рамо­то му не изпу­ка и ножът не се изплъз­на от омек­на­ли­те му пръс­ти. И тога­ва напра­вих греш­ка – вмес­то да сме­ня клю­ча, реших да се про­дъл­жа натис­ка вър­ху ръка­та му. Обик­но­вен човек щеше да се пре­чу­пи и да бъде мой. Но не и десантник.
Дик­сън запа­зи само­об­ла­да­ние и с бърз шут ме събо­ри на земя­та, като по този начин ме при­ну­ди да го пус­на. После най-спо­кой­но ме сри­та в реб­ра­та, при­ко­ва­вай­ки ме отно­во към земя­та. И после още вед­нъж. И още вед­нъж – явно бе решил да ме довър­ши с рит­ни­ци, след като ръка­та му бе неиз­пол­з­ва­е­ма. Някъ­де на десе­тия-два­на­де­се­тия удар, той се укро­ти и проговори:
— Това беше, заде­то изва­ди рамо­то ми. А сега ще ме изви­ниш, но тряб­ва да се раз­пра­вя с мал­ка­та ти замес­т­нич­ка, та ще побър­зам с края.
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 16 точ­ки щета.
Видях го как се навеж­да за ножа и придви­жих плав­но ръка­та си към кобу­ра – всич­ко ме боле­ше, но нямах избор – тряб­ва­ше да успея.
Дик­сън се обър­на в момен­та, в кой­то изва­дих пис­то­ле­та и стре­лях два пъти в гър­ди­те му. Изне­на­да­та в очи­те на десан­т­ни­ка беше абсо­лют­на – той бе решил твър­до, че ме е обез­в­ре­дил. Наблю­да­вах го, как се сто­вар­ва на коле­не и се мъчи да си поеме въз­дух. Изпра­вих се с болез­нен стон и се прибли­жих към него – очи­те му все още се взи­ра­ха с изне­на­да в лице­то ми.
— Нико­га не обръ­щай гръб на про­тив­ни­ка, сер­жант. – про­шеп­нах му – Може да те ухапе.
После отидох до мед-кути­я­та на сте­на­та и изва­дих някол­ко умни превръз­ки – сигур­но имах поло­вин дузи­на счу­пе­ни реб­ра, но поне нито едно от тях не бе про­би­ло някой от дро­бо­ве­те ми. Зад мен Дик­сън бав­но издъхваше…
Мини на 463.

— Аз ще стре­лям – отся­кох. – Имам по-добър мер­ник, а и няма да бъда раз­се­ян от пилотирането.
Ли само изсум­тя, но се въз­дър­жа от комен­тар. Няма­ше и за къде – коб­ри­те навли­за­ха в обсег…
Ако КОД “А”=5 или КОД “А”=6 – мини на 459.
Ако ли не – мини на 464.

Да се вър­тиш некон­т­ро­ли­ру­е­мо, вкоп­чен в смър­то­нос­на хват­ка с десан­т­ник не е от най-при­ят­ни­те неща в кос­мо­са. При­тес­ня­ва­ше ме простия факт, че нямах мно­го варианти.
Можех да се опи­там да го заси­ля към някоя от сте­ни­те, с надеж­да­та да му изка­рам въз­ду­ха и да спе­че­ля мал­ко вре­ме ( на 470), а може би тряб­ва­ше да се опи­там да приклю­ча неща­та в бли­зък бой ( на 472).

Успях някак си да се измък­на от пър­во­на­чал­ния замах на про­тив­ни­ка си и забих ост­ри­е­то си дъл­бо­ко в тяло­то му. За жалост дока­то отстъп­вах, един от край­ни­ци­те му наме­ри тяло­то ми. Изре­вах от бол­ка и се при­гот­вих за поред­но­то дебнене.
(!)(#)
Мини на 442.

Рефор­ма 21.
В пър­вия момент, в кой­то е постиг­на­та някак­ва мини­мал­на ста­бил­ност по гра­ни­ци­те на Импе­ри­у­ма, Съве­тът на Десе­ти­ма­та се съби­ра на жиз­не­но важ­но засе­да­ние. Рефор­ма­та е нуж­на – дото­га­ваш­на­та сис­те­ма на набор, под­го­тов­ка и орга­ни­зи­ра­не на воен­ни­те сили се доказ­ва като нее­фек­тив­на. Уси­ле­но­то насил­с­т­ве­но наби­ра­не на пило­ти и тех­ни­ци от цивил­ния сек­тор за воен­ни нуж­ди е на път да съси­пе ико­но­ми­ка­та, а син­х­ро­ни­за­ци­я­та меж­ду флот и армия е на нуле­во ниво. Цели леги­о­ни биват уни­що­же­ни, пора­ди неа­дек­ват­ни реак­ции на фло­та, а скъ­по стру­ва­щи побе­ди в кос­мо­са не биват опол­зот­во­ря­ва­ни, зара­ди лип­са на под­кре­па от леги­о­ни­те. Сис­те­ма­та дейс­т­ва­ща до момен­та е защит­на и съот­вет­но нее­фек­тив­на, защо­то в гло­ба­лен план, Импе­ри­у­мът тряб­ва да може спо­кой­но да води напа­да­тел­ни войни.
За осно­во­по­лож­ник на рефор­ми­те се смя­та флаг-адми­рал Вла­ди­мир Комо­рин. Един от три­ма­та вис­ши глав­но­ко­ман­д­ва­щи ини­ци­и­ра­ли бун­та, вър­хо­вен коман­дир на Импер­с­кия Кос­ми­чес­ки Флот. На памет­на­та дата 03.03.2321г той вна­ся пред­ло­же­ни­я­та си пред Съве­та и успя­ва да убе­ди Импе­ра­то­ра и дру­ги­те глав­но­ко­ман­д­ва­щи в нуж­да­та от тях. Някъ­де по това вре­ме, адми­рал Йорек пред­ла­га съз­да­ва­не­то на неза­ви­сим род войс­ка, кой­то да дейс­т­ва като балан­си­ра­що зве­но меж­ду армия и флот. Десан­т­ни­те войс­ки пър­во­на­чал­но са пла­ни­ра­ни като малък само­под­дър­жащ се кор­пус, със свои кора­би, бой­ни маши­ни и коман­д­на вери­га, но пред­ло­же­ни­е­то бър­зо е отхвър­ле­но – една уни­вер­сал­на бой­на сила мно­го лес­но би мог­ла да се пре­вър­не в проб­лем. Сти­га се до реше­ние за съз­да­ва­не на ели­тен кор­пус бой­ци, кои­то да бъдат раз­пре­де­ля­ни по кора­би­те на фло­та, като пред­паз­на мяр­ка сре­щу бун­то­ве. Спо­соб­ност­та им да нана­сят уда­ри по клю­чо­ви за вра­га пози­ции с огне­ва под­кре­па от кос­ми­чес­ки­те сили е също тол­ко­ва важ­на за обез­ку­ра­жа­ва­не на бун­то­ве сред Армията.
Едик­тът за пър­вия десан­тен кор­пус “Сет” е под­пи­сан на 13.04.2321г. За по-мал­ко от сед­ми­ца той е сфор­ми­ран и еки­пи­ров­ка­та осигурена.

Набор и обучение.
Мина­ват десе­ти­ле­тия, пре­ди рефор­ми­те да улег­нат, ста­ри­те кора­би да се под­ме­нят с нови, леги­о­ни­те да се попъл­нят. Пър­во­на­чал­но десант­чи­ци­те биват под­би­ра­ни сред вете­ра­ни­те от леги­о­ни­те, но ско­ро се сти­га до изво­да, че това може само да дове­де до вто­ри бунт, този път с мно­го по-ужас­ни после­ди­ци. Сис­те­ма­та за наби­ра­не се про­ме­ня из осно­ви – вече се наби­рат пре­дим­но юно­ши на въз­раст меж­ду 14 и 15 годи­ни, отли­ча­ва­щи се с доб­ра физи­ка и бърз ум. Набор­ни­ци­те биват под­ла­га­ни на интен­зив­но три­го­диш­но обу­че­ние включ­ва­що огро­мен спек­тър от дис­цип­ли­ни – от основ­ни­те като ръко­па­шен бой, бой с хлад­ни оръ­жия, стрел­ба, управ­ле­ние на бой­ни маши­ни и тех­ни­ки за оце­ля­ва­не, до пило­ти­ра­не, вис­ши науки, инже­нер­ни зна­ния и дори ксе­но­би­о­ло­гия. През 2368 годи­на е съз­да­ден и пър­вия спе­ци­фи­чен боен ска­фан­дър, пред­ви­ден за десан­т­ни­те сили – оси­гу­ря­ващ най-вече защи­та и под­сил­ва­не на и без това забе­ле­жи­тел­ни­те им физи­чес­ки спо­соб­нос­ти. Десет годи­ни по-къс­но за пръв път поч­ват био­ло­гич­ни­те подобрения.

Био­ло­гич­ни промени.
Мла­ди­те десант­чи­ци биват под­ло­же­ни на мно­жес­т­во био­ло­гич­ни про­ме­ни – подоб­ре­ни мета­бо­ли­зъм, зре­ние, слух, издръж­ли­вост и въз­ста­но­ви­тел­ни спо­соб­нос­ти. Уни­кал­на имун­на сис­те­ма, спо­соб­на да се спра­ви с пове­че­то зара­зи без проб­ле­ми. Меди­ка­мен­ти за уве­ли­ча­ва­не на сила­та и бър­зи­на­та и още десет­ки мал­ки под­роб­нос­ти, някои от кои­то тол­ко­ва три­ви­ал­ни, че са поч­ти неза­бе­ле­жи­ми за просто­то око, като напри­мер умс­т­ве­ния кон­т­рол вър­ху окосмяването.
Но всич­ки тези про­ме­ни дават сво­и­те стра­нич­ни ефек­ти. Висо­ки хор­мо­нал­ни нива превръ­щат десант­чи­ци­те в агре­сив­ни лич­нос­ти, с огро­мен проб­лем със само­кон­т­ро­ла. Болез­не­ни­те про­це­ду­ри чес­то довеж­дат до пси­хи­чес­ки откло­не­ния мно­го по-страш­ни от агре­сив­ност­та. По-мало­важ­ни фак­то­ри, като пови­ша­ва­не­то на ръс­та (поч­ти е невъз­мож­но за десант­чик да пре­ми­не през целия про­цес на био-про­ме­ни и да не порас­не с поне една педя), подат­ли­вост на емо­ци­о­нал­ни сри­во­ве и дру­ги. Поч­ти никой не обръ­ща вни­ма­ние на мал­ки­те промени.
Импе­ри­у­мът откри­ва един­с­т­ве­ния начин за овла­дя­ва­не на тези проб­ле­ми – био-чиповете.

Чипът
Все­ки деснт­чик при­те­жа­ва изклю­чи­тел­но ком­п­лек­сен био-чип в мозъ­ка си. Чип, чия­то основ­на фун­к­ция е да се гри­жи за пси­хи­чес­ка­та ста­бил­ност на вой­ни­ка – пре­дим­но за емо­ци­и­те и осе­за­ни­я­та му. Освен тези базо­ви фун­к­ции, чипът се гри­жи за поч­ти все­ки въз­мо­жен аспект от физи­чес­ко­то със­то­я­ние на десант­чи­ка, позво­ля­вай­ки му да нато­вар­ва пси­хи­ка­та и физи­ка­та си отвъд нор­мал­ни­те лими­ти. Или поне така­ва е теорията.
Оказ­ва се, че чипът, макар и да предот­вра­тя­ва емо­ци­о­нал­ни сри­во­ве и съпът­с­тва­щи­те все­ки десант­чик избли­ци на без­па­ме­тен гняв, не успя­ва да се спра­ви напъл­но със запаз­ва­не­то на пси­хи­чес­ко­то здра­ве на носи­те­ля си. Най-вече пора­ди простия факт, че ата­ку­ва сим­п­то­ми­те, а не самия проб­лем. Макар и доста­тъ­чен за запаз­ва­не на бой­на­та спо­соб­ност на десант­чи­ка, чипът по ника­къв начин не пома­га за запаз­ва­не на пси­хич­но­то му здра­ве. Край­ни­ят ефект е про­ти­во­ре­чив – десант­чи­ци­те са прекрас­ни вой­ни­ци, но про­цен­тът отпад­на­ли пора­ди пси­хи­чес­ки забо­ля­ва­ния е дори по-висок от този при дру­ги­те воен­ни фор­ми­ро­ва­ния. При­чи­на­та за това все още не е ясна – спо­ред една­та тео­рия пси­хи­чес­ки­те откло­не­ния при десант­чи­ци­те са при­чи­не­ни от самия чип. Спо­ред дру­га са просто стра­ни­чен ефект от фак­та, че на десант­чи­ци­те се пада не лека­та зада­ча да се спра­вят с най-голе­ми­те ужа­си из все­ле­на­та. Въп­ре­ки това, Десан­т­ния кор­пус не стра­да от лип­са на нови попълнения.
Стра­нич­ни ефек­ти от чипа са ста­на­ли нари­ца­тел­ни и дори са се пре­вър­на­ли в летя­щи фра­зи. “Апе­тит като на десант­чик” е най-извес­т­на­та – бла­го­да­ре­ние на чипа си, десант­чи­ци­те имат въз­мож­ност­та да ядат поч­ти всич­ко, кое­то орга­низ­мът им може да пре­ра­бо­ти в енер­гия, без да се вли­я­ят от неща като вкус и мирис.
Важ­на спо­соб­ност на чипът е пре­дос­та­вя­не­то на огром­ни коли­чес­т­ва инфор­ма­ция дирек­т­но в мозъ­ка на десант­чи­ка, как­то и пре­да­ва­не­то на таки­ва. Послед­но­то се изпол­з­ва пре­дим­но в бой­ни усло­вия за кон­т­ро­ли­ра­не на десет­ки­те сис­те­ми на бой­ния скафандър.

Без да се замис­лям осо­бе­но, просто рит­нах ръка­та на Дик­сън, коя­то дър­же­ше ножа, откри­вай­ки дяс­на­та част от тяло­то му за вто­ри шут, кой­то ми се сто­ва­ри вър­ху рамо­то му и го изва­ди от рав­но­ве­сие. Дик­сън отстъ­пи крач­ка-две, за да въз­ста­но­ви балан­са си, а аз изпол­з­вах въз­мож­ност­та и се заси­лих, хва­нах се за две от ско­би­те на тава­на и рит­нах коб­ра­та с два кра­ка в гър­ди­те, пра­щай­ки го в далеч­ния край на каютата.
Дик­сън се око­пи­ти бър­зо и посрещ­на след­ва­щия ми шут с пред­миш­ни­ца­та си, но не видя юмру­ка ми, кой­то се заби в бра­дич­ка­та му. След­ва­ща­та ми ата­ка бе опит за под­сеч­ка, на кой­то десан­т­ни­ка отго­во­ри, като просто се хвър­ли вър­ху ми.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 462.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 458.

— Доб­ре, стре­ляй ти. – при­ми­рих се. Но ако изпус­неш да зна­еш, че ще те дър­жа отговорна!
— Ако изпус­на шан­са да не можеш да ме дър­жиш отго­вор­на не е никак малък.
Щях да ? отвър­на, но кате­ра на коб­ри­те вече бе в боен обсег.
Ако КОД “А”=5 или КОД “А”=6 – мини на 467.
Ако ли не – мини на 471..

Извес­т­но вре­ме се тър­ка­лях­ме по пода опит­вай­ки се да взе­мем над­мо­щие един над друг, но без реа­лен резул­тат. После Дик­сън успя да се ста­би­ли­зи­ра за крат­ко и да ме прехвър­ли над себе си, пра­щай­ки ме в близ­ка­та сте­на. Отне ми мал­ко вре­ме да въз­ста­но­вя диша­не­то си и тък­мо се изпра­вях, кога­то той ме рит­на в бра­дич­ка­та и ме пра­ти обрат­но на земя­та. Вто­ри­ят му шут ме прехвър­ли обрат­но през вра­та­та на каютата.
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 8 точ­ки щети.
Видях го, как се навеж­да и взе­ма ножа си, пад­нал при начал­ния ни сблъ­сък. Тън­ка усмив­ка се плъз­на по окър­ва­ве­ни­те ми уст­ни, дока­то изваж­дах пис­то­ле­та си.
— Дик­сън! – изви­ках му.
Той се обър­на и с изне­на­да се загле­да в плаз­ме­ния пис­то­лет. После, мис­ля, че се опи­та да ско­чи под тра­ек­то­ри­я­та на изстре­ла. Не съм сигу­рен как­во опи­та, но топ­ки­те плаз­ма, кои­то бях при­це­лил в гър­ди­те му се заби­ха пра­во в гла­ва­та му.
С ръм­же­не от бол­ка се изпра­вих и отидох до мед-кути­я­та, за да се погри­жа за нара­ня­ва­ни­я­та си. Дик­сън вече не бе мой проблем…
Мини на 463.

Гле­дах вни­ма­тел­но три­из­мер­но­то изоб­ра­же­ние на база­та и набли­жа­ва­щия я катер. Вед­на­га забе­ля­зах нещо осо­бе­но неп­ри­ят­но – Коб­ри­те захож­да­ха от въз­мож­но най-отда­ле­че­ния от хан­га­ра ъгъл.
— По дяво­ли­те! – изру­га Ли. – Мис­ля, че зна­ят мно­го доб­ре, как­во им мислим.
— Чес­т­но ли? – изръм­жах иро­нич­но. – И сега как­во правим?
— Чака­ме ги да се скачат…
Пре­ди да кажа как­во­то и да е, чер­ве­на светлна зами­га ряз­ко в каби­на­та – сиг­на­ла за засе­че­на и акти­ви­ра­на ядре­на бой­на глава!
— Ата­ку­ва­ме! – изкре­щях на Ли, коя­то само се усмих­на и започ­на да дава коман­ди, включ­вай­ки дви­га­те­ли­те на пъл­на мощ­ност и изхвър­ляй­ки вра­ти­те на хан­га­ра аварийно.
Не мога да кажа, че успях­ме да се спра­вим доб­ре – ядре­на­та раке­та се заби в стан­ци­я­та доста, пре­ди да изле­тим напъл­но, но пък сил­ни­те елек­т­ро­маг­нит­ни излъч­ва­ния от взри­ва има­ха и доб­ри стра­ни – скри­ха ни от рада­ра за мал­ко. На Ли не ? тряб­ва­ше пове­че – кате­ра ни бър­зо бе изве­ден в пози­ция за стрел­ба пра­во сре­щу про­тив­ни­ко­вия кораб.
Изстре­ла няма­ше кака да е лесен – два­та кора­ба уско­ря­ва­ха пра­во един сре­щу друг. С Ли бях­ме отиг­ра­ли и тази въз­мож­ност в начал­ни­те си пла­но­ве. Посег­нах към спусъка…
Напра­ви про­вер­ка за Стрел­ба на Джо­на­тан Грифин.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 493.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 474.

Опи­тах се да мина под ата­ка­та на про­тив­ни­ка си, но безус­пеш­но – нок­ти­те му се заби­ха в тяло­то ми, про­би­вай­ки бро­ня­та на ска­фан­дъ­ра ми, все едно бе обик­но­ве­на плас­т­ма­са. Уда­рих го в гър­ди­те с ост­ри­е­то си, при­нуж­да­вай­ки го да ме пус­не и два­ма­та отстъ­пих­ме една крач­ка. Не тряб­ва­ше да си позво­ля­вам да пона­сям пове­че таки­ва уда­ри – няма­ше да издър­жа дълго.
(!)(!)(#)
Мини на 442.

Успях да се оттлас­на доста­тъч­но нада­ле­че, за да не може Дик­сън да ме достиг­не. Оста­на­ло­то беше дори твър­де лес­но – имах вре­ме да изва­дя пис­то­ле­та и да стре­лям три-чети­ри пъти, пре­ди инер­ци­я­та да го избу­та до мен. Изблъс­ках го наст­ра­ни и прибрах пис­то­ле­та си.
Мини на 488.

Извес­т­но вре­ме се тър­ка­лях­ме по пода опит­вай­ки се да взе­мем над­мо­щие един над друг, но без реа­лен резул­тат. После успях да въз­ста­но­вя рав­но­ве­си­е­то си и започ­нах да го удрям.
Пър­во беше коля­но в сла­би­ни­те от близ­ка дис­тан­ция, послед­ва­но от лакът в лице­то, послед­ван от изтлас­к­ва­не, кое­то отхвър­ли десан­т­ни­ка далеч от мен. Изпра­вих се лов­ко, рит­нах го още вед­нъж – този път гър­ди­те, изва­дих пис­то­ле­та си, насо­чих го към него и го попитах:
— Сега ще се пре­да­деш ли? – не изле­зе тол­ко­ва геро­ич­но, кол­ко­то го мис­лех – бях оста­нал без дъх.
Дик­сън се изпра­ви на коле­не и ме поглед­на зло­ве­що. Отго­во­рът му ми бе ясен, а и вече бях видял, как изваж­да тън­ко ост­рие от боту­ша си.
— Сбо­гом, сер­жант – отро­них, натис­кай­ки спусъка.
Мини на 463.

Инфор­ми­рах Ли, за изхо­да от сблъ­съ­ка ми с Дик­сън и после се заех да раз­чис­тя, натъп­к­вай­ки Дик­сън в един от шлю­зо­ве­те. Напом­них си да го изхвър­ля по-къс­но. А може­ше и да го взе­ма като поред­но­то доказателство.
Ако КОД “А”=13 – мини на 497.
Мини на 450.

Гле­дах пока­за­ни­я­та на ске­не­ри­те и три­из­мер­на­та им про­ек­ция и не вяр­вах на очи­те си.
— Ама те сери­оз­но ще се нагла­сят да кац­нат в дока! – про­мър­мо­рих невярващо.
— Поне ще ти е по-лес­но да ги гръм­неш. Като да стре­ляш по плъх в тен­дже­ра. – измър­мо­ри ми Ли.
— Зна­еш ли, пра­вил съм го пре­ди годи­ни и не е от най-лес­ни­те неща. – отвърнах.
— За как­ва безум­на при­чи­на си стре­лял по плъх в тен­дже­ра!? — въз­клик­на тя. Щях да ? раз­ка­жа исто­ри­я­та, но нямах­ме пове­че вре­ме – носът на про­тив­ни­ко­вия катер вли­за­ше в чака­на­та от нас зона.
Призна­вам ? едно нещо на Ли – майс­тор е, що се отна­ся до кораб­на так­ти­ка. Бе пре­це­ни­ла всич­ко до най-мал­ка­та под­роб­ност. В нуж­ния момент изстре­ля ава­рий­но вра­ти­те на хан­га­ра. Те, естес­т­ве­но се заби­ха пра­во в носа на про­тив­ни­ко­вия кораб, завър­тай­ки го ряз­ко и давай­ки ми прекрас­на въз­мож­ност за стрел­ба. Няма­ше как, натис­нах спусъка…
Мини на 492.

Отбе­ле­жи си, че е изми­нал един час и…
Ако са изми­на­ли 7 часа – мини на 238.
Ако са изми­на­ли 6 часа – мини на 248.
Ако са изми­на­ли 5 или по-мал­ко часа – мини на 256

Бун­тът на Торони.
Гене­рал Клео Торо­ни е едно забра­ве­но от маса­та хора в Импе­ри­у­ма име, но също така е и основ­на­та при­чи­на флаг-адми­рал Вла­ди­мир Комо­рин да про­ве­де просло­ву­та­та Рефор­ма от 2321 годи­на. Извес­т­на на маси­те под име­то “Рефор­ма 21”.
Гене­рал Торо­ни дъл­го вре­ме води успеш­на вой­на по вън­ш­ния фронт с мал­ки­те раси из сис­те­ми­те в Купа Уран. С годи­ни­те, тя пече­ли ува­же­ни­е­то и вер­ност­та на три леги­о­на – Пети, Осми и Три­де­сет и пър­ви. Торо­ни е извес­т­на репуб­ли­кан­ка, коя­то се опит­ва вся­чес­ки да раз­ту­ри нова­та струк­ту­ра на Импе­ри­у­ма и да въз­ста­но­ви демок­ра­ци­я­та. Кога­то речи­те, инт­ри­ги­те и мол­би­те й се про­ва­лят една след дру­га, Торо­ни сти­га до изво­да, че може да взе­ме с оръ­жие, това кое­то й е нужно.
Като гене­рал от Арми­я­та, Торо­ни не раз­по­ла­га с бой­ни кора­би под свое коман­д­ва­не, но прак­ти­ка­та на фло­та да носи нався­къ­де със себе си леги­о­не­ри и дава въз­мож­ност­та да си оси­гу­ри. На 31.11.2320 годи­на, леги­о­не­ри­те на Торо­ни се вди­гат на бунт, като за крат­ко вре­ме раз­пръс­на­ти­те из фло­та вой­ни­ци успя­ват да поста­вят в ръце­те й бли­зо цял флот, със­та­вен от отдел­ни съдо­ве, завзе­ти със сила от леги­о­ни­те й. Леги­о­ни­те пред­ви­де­ни да пазят еки­па­жа на кора­би­те насоч­ват оръ­жие сре­щу същия този еки­паж, изби­вай­ки десет­ки хиля­ди нес­по­соб­ни на само­за­щи­та матроси.
Загу­ба­та на бли­зо цял флот е тежък удар за мла­дия Импе­ри­ум, кой­то се бори за същес­т­ву­ва­не­то си по всич­ки фрон­то­ве. Чети­ри­те фло­ти­лии на Импе­ри­у­ма са вкоп­че­ни в бит­ки по цяла­та му тери­то­рия – дали по меж­ду си или с извън­зем­ни про­тив­ни­ци или и две­те еднов­ре­мен­но, но кос­ми­чес­ки­те сили на Импе­ри­у­ма се оказ­ват бло­ки­ра­ни. Изпол­з­вай­ки този факт, Торо­ни се опит­ва да завзе­ме Тера с едва две ескад­ри кос­ми­чес­ки кораби.
Иро­нич­но, сре­щу й се изпра­вя не друг, а чове­кът съз­дал й въз­мож­ност­та за бунт – гене­рал Ким Чен Лий със сво­я­та Осма ескад­ра на Пър­ви флот. Сблъ­съ­кът меж­ду две­те стра­ни е рав­нос­то­ен – макар и с чис­ле­но пре­дим­с­т­во, Торо­ни не при­те­жа­ва доста­тъч­но опит­ни тех­ни­ци и пило­ти, за да при­ве­де сили­те си в ефек­тив­на бой­на сила. Лий от своя стра­на раз­по­ла­га с изто­ще­на­та си, но за смет­ка на това опит­на ескад­ра и с абсо­лют­на­та вяр­ност на сили­те под него­во коман­д­ва­не, дока­то също­то не може да се каже за бун­тов­ни­ци­те послед­ва­ли про­тив­нич­ка­та му.
Бит­ка­та трае пове­че от пет дни, но накрая Лий лич­но повеж­да десант сре­щу флаг­ма­на на Торо­ни и в настъ­пи­ла­та сума­то­ха успя­ва да го уни­що­жи. Екс­пло­зи­я­та сла­га ефек­ти­вен край на бун­та, но отне­ма живо­та на два­ма­та глав­но­ко­ман­д­ва­щи. Макар и кра­тък – про­дъл­жил едва месец и поло­ви­на – бун­тът на Торо­ни сък­ра­ща­ва бой­ни­те спо­соб­нос­ти на Импе­ри­у­ма с над една пета. Оче­вид­но е, че про­мя­на е нуж­на, ако чове­чес­т­во­то иска да оцелее.

Гле­дах вни­ма­тел­но три­из­мер­но­то изоб­ра­же­ние на база­та и набли­жа­ва­щия я катер. Вед­на­га забе­ля­зах нещо осо­бе­но неп­ри­ят­но – Коб­ри­те захож­да­ха от въз­мож­но най-отда­ле­че­ния от хан­га­ра ъгъл.
— По дяво­ли­те! – изру­га Ли. – Мис­ля, че зна­ят мно­го доб­ре, как­во им мислим.
— Чес­т­но ли? – изръм­жах иро­нич­но. – И сега как­во правим?
— Чака­ме ги да се скачат…
Пре­ди да кажа как­во­то и да е, чер­ве­на светлна зами­га ряз­ко в каби­на­та – сиг­на­ла за засе­че­на и акти­ви­ра­на ядре­на бой­на глава!
— Ата­ку­ва­ме! – изкре­щях на Ли, коя­то само се усмих­на и започ­на да дава коман­ди, включ­вай­ки дви­га­те­ли­те на пъл­на мощ­ност и изхвър­ляй­ки вра­ти­те на хан­га­ра аварийно.
Не мога да кажа, че успях­ме да се спра­вим доб­ре – ядре­на­та раке­та се заби в стан­ци­я­та доста, пре­ди да изле­тим напъл­но, но пък сил­ни­те елек­т­ро­маг­нит­ни излъч­ва­ния от взри­ва има­ха и доб­ри стра­ни – скри­ха ни от рада­ра за мал­ко. На Ли не ? тряб­ва­ше пове­че – кате­ра ни бър­зо бе изве­ден в пози­ция за стрел­ба пра­во сре­щу про­тив­ни­ко­вия кораб.
Напра­ви про­вер­ка за Пилот на Мей Ли.
Ако резул­та­тът е 10 или пове­че – мини на 494.
Ако резул­та­тът е 9 или по-мал­ко – мини на 474.

Оттлас­нах се вто­ри път и изва­дих пис­то­ле­та си, но не бях доста­тъч­но бърз – Дик­сън успя да се доко­па до еди­ния ми крак и ме завър­тя пра­во към сте­на­та. Уда­рът ми изка­ра въз­ду­ха, но успях някак си да задър­жа пистолета.
Дик­сън се оттлас­на към мен, но вече бе къс­но за него. При­це­лих се за час­ти­ца от секун­да­та и стре­лях – пър­вия ми изстрел попад­на в гла­ва­та му. Натис­нах спу­съ­ка още два пъти, пове­че от навик, откол­ко­то от нуж­да, пре­ди да се дръп­на от пътя на тялото.
Мини на 488.

Някак си успях да не раз­бия кате­ра в асте­ро­и­ди­те и в също­то вре­ме да натру­пам при­лич­на дис­тан­ция от преслед­ва­чи­те ни, пре­ди да се скрия бук­вал­но в едно от най-голе­ми­те пар­че­та ска­ла в пръс­те­на. Изклю­чих всич­ки сис­те­ми, кои­то посмях, вклю­чи­тел­но изкус­т­ве­на­та гра­ви­та­ция, живо­то под­дър­жа­щи­те сис­те­ми и вът­реш­на­та кому­ни­ка­ция. Реших да не спи­рам напъл­но реак­то­ри­те и да оста­вя пасив­ни­те ске­не­ри, надя­вай­ки се да бъдат доста­тъч­ни, за да засе­ка пре­ми­на­ва­щия про­тив­ни­ков катер.
— Зна­еш ли – оба­ди се Ли – ако имат повеч­ко раке­ти или просто товар мини, могат да ни стъж­нят живо­та мно­го, мно­го бързо.
— Да, обмис­лих го. – отвър­нах ?. – Но ако има­ха тако­ва въо­ръ­же­ние, тога­ва изоб­що няма­ше да вли­зат в пояса – щяха да ни преслед­ват извън него и просто да ни обстрел­ват хаотично.
— Има логика…
Ске­не­рът изда­де спе­ци­фич­ния си пиу­кащ звук – беше зася­къл ради­а­ция и топлина.
— Ето ги и тях, нищо непо­до­зи­ра­щи за капа­на ни. – изсумтях.
— Как­во чакаш, тога­ва? – попи­та ме Ли.
Пра­ва беше – вре­ме ми бе да се задвиж­вам. За това просто вклю­чих реак­то­ри­те и дви­га­те­ли­те на пъл­на мощ­ност и заех удоб­на за стрел­ба пози­ция мал­ко в стра­ни от кър­ма­та на про­тив­ни­ко­вия катер – прак­ти­чес­ки сля­по за сен­зо­ри­те мяс­то. После просто натис­нах спусъка…
Мини на 483.

Напрег­нах миш­ни­ци и завър­тях Дик­сън с всич­ка сила към една от сте­ни­те. Не постиг­нах кой-знае какъв ефект, но поне спе­че­лих мал­ко вре­ме, дока­то той въз­ста­но­ви кон­т­ро­ла над дви­же­ни­я­та си. Нямах мно­го избо­ри пред себе си, още пове­че, че се реех сво­бод­но в сре­да­та на помещението.
Ако КОД “И”=20 – мини на 476..
Ако ли не – мини на 482..

Гле­дах пока­за­ни­я­та на ске­не­ри­те и три­из­мер­на­та им про­ек­ция и не вяр­вах на очи­те си.
— Ама те сери­оз­но ще се нагла­сят да кац­нат в дока! – про­мър­мо­рих невярващо.
— Явно. – отвър­на ми Ли. – Гор­ки­те нещастници…
— Хва­на­ха се в капа­на? – попи­тах изненадано.
— Не точ­но. Просто капа­на го съз­да­дох току що… — отвър­на ми тя, а на лице­то ? заиг­ра една пла­ше­ща усмив­ка в секун­да­та пре­ди да про­мър­мо­ри – Ела­те при кака…
Призна­вам ? едно нещо на Мей – майс­тор е, що се отна­ся до кораб­на так­ти­ка. Бе пре­це­ни­ла всич­ко до най-мал­ка­та под­роб­ност. В нуж­ния момент изстре­ля ава­рий­но вра­ти­те на хан­га­ра. Те, естес­т­ве­но се заби­ха пра­во в носа на про­тив­ни­ко­вия кораб, завър­тай­ки го ряз­ко и давай­ки ? прекрас­на въз­мож­ност за стрел­ба. Тя естес­т­ве­но не я изпусна.
Мини на 492.

Ряз­ко забих чело­то си в носа на десан­т­ни­ка пред мен. Не постиг­нах жела­ния резул­тат, но го раз­се­ях доста­тъч­но, за да успея да го сри­там още вед­нъж. Това ми даде въз­мож­ност да се опи­там да заема по-доб­ра пози­ция. Естес­т­ве­но Дик­сън се опи­та да ми се про­ти­во­пос­та­ви с всич­ки сили. Всич­ко щеше да се реши то това, кой щеше да взе­ме надмощие…
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 8 или пове­че – мини на 478..
Ако резул­та­тът е 7 или по-мал­ко – мини на 490..

Извес­т­но вре­ме с коб­ри­те се гонех­ме меж­ду асте­ро­и­ди­те, без да напра­вим мно­го, освен да си раз­ме­ним по някой и друг лазе­рен изстрел.
— Надя­вам се, че имаш план! – под­хвър­ли ми Ли.
— Да. Точ­ка едно – да не ни взри­вят! – отвър­нах насред поред­ния сло­жен завой.
— Доб­ре. А след това?
— Аааа… ами… — про­то­чих, под­би­рай­ки момен­та, пре­ди да изви­кам с пъл­но гър­ло. – ТОВА!
Завър­тях ръч­ки­те и изклю­чих тягата.
Напра­ви про­вер­ка за Пило­ти­ра­не на Джо­на­тан Грифин.
Ако резул­та­тът е 8 или пове­че – мини на 485..
Ако резул­та­тът е 7 или по-мал­ко – мини на 489.

Тор­пе­до­то се плъз­на по бро­ня­та и не я про­би. Послед­ва­лия взрив на мега­тон­на­та ядре­на гла­ва в него сигур­но бе нане­съл някак­ви щети, но едва ли бяха осо­бе­но опас­ни – бро­ни­те на кос­ми­чес­ки­те кора­би са осо­бе­но издръжливи.
Няма­ше вре­ме за обви­не­ния, няма­ше вре­ме за подиг­рав­ки – сега поне имах­ме няка­къв шанс да се измък­нем от ситу­а­ци­я­та – дока­то обър­не­ше, десан­т­ния катер щеше да е изгу­бил инер­ци­я­та си, а ние щях­ме да сме се заси­ли­ли доб­ре. Проб­ле­мът бе, че те има­ха раке­ти. Джо­нас и Станц вече бяха в две от лазер­ни­те кулич­ки на кате­ра ни – пред­наз­на­че­ни­е­то им бе кол­ко­то да сва­лят изтре­би­те­ли, тол­ко­ва и да сва­лят раке­ти. За мен оста­ва­ше бараж­на­та сис­те­ма – десет­ки­те плаз­ме­ни оръ­дия, кои­то можех да кон­т­ро­ли­рам през чипа в мозъ­ка си. Щеше да е едно теж­ко изпи­та­ние за спо­соб­нос­ти­те на всич­ки ни…
Напра­ви про­вер­ка за Стрел­ба на Джо­на­тан Грифин.
Напра­ви про­вер­ка за Пило­ти­ра­не на Мей Ли.
Събе­ри резул­та­ти­те и ако:
Сбо­рът е 20 или пове­че – мини на 496.
Сбо­рът е 19 или по-мал­ко – мини на 479..

Вед­на­га си набе­ля­зах мяс­то­то за кри­е­не – огро­мен асте­ро­ид с дуп­ка в него –маса­та му щеше да ни скрие иде­ал­но. Оста­ва­ше само да се спра­вя със сис­те­ми­те и радиацията…
— Сър, ако позво­ли­те – оба­ди се тех­нич­ка­та. – Позна­вам манев­ра­та иде­ал­но, нека аз да се заема със сис­те­ми­те. Вие просто ни вка­рай­те вътре.
— С две думи, не се бър­кай в рабо­та­та на тех­ни­ци­те – про­мър­мо­рих, после мах­нах с ръка, пре­ди да се е изви­ни­ла – Спо­кой­но. Рад­вам се, че си с нас – знам си възможностите.
Скрих­ме се в пеще­ра­та на асте­ро­и­да и зача­ках­ме. Ефрей­тор Дий бър­зо изклю­чи прак­ти­чес­ки всич­ко в кора­ба, освен един паси­вен ске­нер. Един­с­т­ве­но­то дру­го рабо­те­що нещо на кора­ба бе реак­то­ра – на мини­мал­на мощност.
— Зна­еш ли – оба­ди се Ли – ако имат повеч­ко раке­ти или просто товар мини, могат да ни стъж­нят живо­та мно­го, мно­го бързо.
— Да, обмис­лих го. – отвър­нах ?. – Но ако има­ха тако­ва въо­ръ­же­ние, тога­ва изоб­що няма­ше да вли­зат в пояса – щяха да ни преслед­ват извън него и просто да ни обстрел­ват хаотично.
— Има логика…
Ске­не­рът изда­де спе­ци­фич­ния си пиу­кащ звук – беше зася­къл ради­а­ция и топлина.
— Ето ги и тях, нищо непо­до­зи­ра­щи за капа­на ни. – изсумтях.
— Как­во чакаш, тога­ва? – попи­та ме Ли.
— Доб­ре. Ефрей­тор! Пъл­на мощ­ност! – обър­нах се към техничката.
— Да, сър! – отвър­на ми тя и зада­де някол­ко бър­зи коман­ди на бор­до­вия компютър.
Кора­бът ни се изпъл­ни с енер­гия, а аз изле­тях с пъл­на ско­рост, пози­ци­о­ни­рай­ки ни мал­ко над кър­ма­та на кате­ра на коб­ри­те. Вече бяха в капа­на ни.
Мини на 483.

Но точ­но това и ми беше нуж­но. Бър­зо изва­дих пис­то­ле­та си и стре­лях по Дик­сън, реша­вай­ки спо­рът ни по един не осо­бе­но чес­тен, но за смет­ка на това ефек­ти­вен начин.
Мини на 488.

Сетих се, че инер­ци­я­та ми ще ме забие пра­во в спът­ни­ка, ако опи­там пъл­но завър­та­не, за това зало­жих на по-малък ъгъл на завоя. Спът­ни­ка се появи в полез­ре­ни­е­то ми и бър­зо скри хори­зон­та. Изча­ках до послед­ния момент, пре­ди да завия. За секун­да имах чув­с­т­во­то, че няма да успе­ем, но сблъ­съ­кът ни се размина.
Не мога да кажа също­то за коб­ри­те – тех­ния пилот реши да обър­не кора­ба на 180 гра­ду­са, предиз­вик­вай­ки мно­го инте­ре­сен сблъ­сък, превръ­щащ кате­ра в пар­че без­по­ле­зен метал.
Въз­дъх­нах и ни изве­дох от асте­ро­ид­ния пояс.
— Комен­та­ри? – попи­тах само­до­вол­но Ли.
— Явно не си само мус­ку­ли и тес­тос­те­рон – изсум­тя при­ятел­ка­та ми.
Под­смих­нах се – рад­вах се на самия факт, че можем да си раз­ме­ня­ме подоб­ни закачки…
Мини на 491

Да се бориш с по-тежък и по-силен човек не е лес­но. Дик­сън вина­ги е бил добър борец, но може би лип­са­та на опо­ра под кра­ка­та му подейс­т­ва зле. А и тряб­ва да си призная – не съм чес­тен боец.
Успях да се извър­тя така, че да го рит­на в сла­би­ни­те с коля­но, а после изпол­з­вах раз­сей­ва­не­то му, за да мина зад него. Ръце­те ми се склю­чи­ха око­ло вра­та му, а кра­ка­та ми – око­ло кръс­та му. Това е един от мал­ко­то клю­чо­ве, кои­то дейс­т­ват безот­каз­но в безтегловност.
Напрег­нах цяло­то си тяло и опъ­нах ряз­ко назад. Вра­та на Дик­сън изпу­ка зло­ве­що. Осво­бо­дих захва­та си и се доб­рах до най-близ­ка­та опо­ра, за да си поема дъх. На това му се вика изто­щи­тел­на работа…
Мини на 488.

Не успях­ме. Раке­ти­те идва­ха една след дру­га, а бараж­ни­те сис­те­ми и ско­рост­та на кате­ра ни има­ха сво­и­те лими­ти. Една от ядре­ни­те раке­ти се про­мък­на през защи­та­та ни и се впи в кор­пу­са. Послед­ва­лия взрив бе мощен и макар и бро­ня­та да абсор­би­ра по-голя­ма част от сила­та му, обшив­ка­та при реак­то­ри­те бе раз­къ­са­на, а сами­те реак­то­ри уни­що­же­ни. Без реак­то­ри, кора­бът ни увис­на в кос­мо­са, носен от инер­ци­я­та си.
Спог­ле­дах се с Ли, коя­то ме гле­да­ше тъж­но – бях­ме стиг­на­ли до края на пътя. Посег­нах и стис­нах ръка­та й, при­гот­вяй­ки се за след­ва­ща­та таке­та, коя­то щеше да приклю­чи живо­та ми…
КРАЙ!

КОД “К”=20
При­ютих кате­ра в пеще­ра в един от асте­ро­и­ди­те. После спрях всич­ки сис­те­ми, кои­то смет­нах, че мога да изклю­ча и зачакахме.
За лудо. Или къс­ме­тът ми не рабо­те­ше, или просто бях твър­де нека­дъ­рен, за да извър­тя такъв номер. Кате­ра на коб­ри­те просто увис­на пред нас с вклю­че­ни оръ­жей­ни сис­те­ми. За миг се замис­лих – дали не тряб­ва­ше да опи­там да стре­лям на момен­та, после реших, че няма сми­съл – раке­ти­те им, макар и не тол­ко­ва бър­зи, щяха да ни уце­лят със сигур­ност. Напра­вих един­с­т­ве­но­то, кое­то можех – пода­дох свет­ли­нен сиг­нал, че се пре­да­ва­ме и изклю­чих реакторите.
После се отпус­нах спо­кой­но и зача­ках абор­да­жа. Няма­ше как­во дру­го да направя…
Мини на 487.

Въп­ре­ки цялос­т­но­то ми изто­ще­ние, мои­те нер­ви издър­жа­ха. Реф­лек­си­те на про­тив­ни­ко­вия пилот оба­че се про­ва­ли­ха и кате­ра на коб­ри­те се заби с пъл­на ско­рост в един от мно­жес­т­во­то асте­ро­и­ди, съз­да­вай­ки едно кра­си­во огне­но кълбо.
Бър­зо се измък­нах от асте­ро­ид­но­то поле и въз­дъх­нах дълбоко.
— Бра­во, кау­бой, ти взе че успя! – оба­ди се Ли от крес­ло­то си.
— Да, макар и на косъм, призна­вам. – забе­ля­зах, че ръце­те ми тре­пе­рят, кое­то бе абсо­лют­но ненормално.
— Тога­ва, моля, мах­ни се от крес­ло­то и ме оста­ви да изчис­ля ско­ка. Не искам да се мате­ри­а­ли­зи­ра­ме в някоя звезда!
Засмях се и я пус­нах на мястото ?.
Мини на 491.

Дока­то се мъчех да при­до­бия някак­ва опо­ра, Дик­сън се осъз­на и се хвър­ли към мен. Посрещ­нах го с рит­ник в лице­то, но без осо­бен ефект. Той от своя стра­на заби ножа си в кра­ка ми и изпол­з­ва това, за да ме при­дър­па в хват­ка­та си. Напрег­нах­ме миш­ни­ци, все­ки опит­вай­ки се да взе­ме над­мо­щие над другия…
Джо­на­тан Гри­фин пона­ся 7 точ­ки щети.
Напра­ви про­вер­ка за Ръко­па­шен Бой.
Ако резул­та­тът е 9 или пове­че – мини на 478.
Ако резул­та­тът е 8 или по-мал­ко – мини на 490.

Зна­е­те ли, за крат­ко изпи­тах съжа­ле­ние за коб­ри­те. Мал­ко вой­ни­ци оби­чат да побеж­да­ват пра­вей­ки заса­да. Но само пъл­ни­те иди­о­ти отказ­ват въз­мож­ност­та за лес­на победа.
Изстре­лях тор­пе­до­то в момен­та, в кой­то бях сигу­рен, че ще уце­ля – нами­рах се на не пове­че от пет­де­сет-шей­сет кило­мет­ра от про­тив­ни­ко­ви катер. Може би мина­ха три-чети­ри секун­ди, меж­ду натис­ка­не­то на спу­съ­ка и попа­де­ни­е­то. При самия изстрел, целия катер се помес­ти назад – това може би ще ви даде пред­ста­ва, за как­ви сили ста­ва дума.
Естес­т­ве­но не чаках да видя екс­пло­зи­я­та – два мега­то­на са си два мега­то­на – пра­вят ужас­ни неща на една струк­ту­ра. А на хора­та в нея, дори по-ужасни…
Измък­нах ни от асте­ро­ид­но­то поле и се насо­чих към откри­тия кос­мос – под-прост­ран­с­т­вен скок тол­ко­ва бли­зо до газо­вия гигант не беше от най-разум­ни­те неща, кои­то можех да предприема.
Мини на 491.

Не успях дори да реа­ги­рам на вика “Не!” на Ли. Инер­ци­я­та ни бук­вал­но ни раз­ма­за в спът­ни­ка. Голя­ма глу­пост, общо взето.
КРАЙ!
Бележ­ка от Автора:
Чита­те­лю, съжа­ля­вам, че тряб­ва­ше да умреш на крач­ка от успе­ха, но ясно бях отбе­ля­зал проб­ле­ма с инер­ци­я­та в поне два епи­зо­да до тук. След­ва­щия път чети по-вни­ма­тел­но. Ясно е, че имаш уме­ни­я­та да стиг­неш до тук!

Кора­бът ни се завър­тя ряз­ко и про­дъл­жи да се носи по съща­та тра­ек­то­рия, как­то и пре­ди. Коб­ри­те ни обстрел­ва­ха, но без­по­лез­но – вече се бях при­це­лил и стрелях.
Маг­нит­но­то тор­пе­до се заби някъ­де в сре­да­та на про­тив­ни­ко­вия кораб. Вече бях обър­нал кора­ба в посо­ка­та, в коя­то лете­ше и дадох пъл­на тяга, оста­вяй­ки ядре­ния взрив далеч зад мен.
— Ето на това му викам лете­не – въз­клик­на Ли. – Джо­на­тан, може би все още има надеж­да за теб!
— Не се надя­вай мно­го – отвър­нах ? – извър­тях го бла­го­да­ре­ние на мер­ник, не на пилотиране.
— Ха! – изсум­тя тя. – Тога­ва, моля нека си заема мяс­то­то. Не искам да ско­чиш в някое слънце!
Сме­них­ме си мес­та­та с закач­ки в същия дух.
Мини на 495

КОД “К”=20
Не тряб­ва­ше да се заемам с тол­ко­ва слож­на зада­ча в със­то­я­ни­е­то си. Не мина мно­го вре­ме, пре­ди да не пре­це­ня поред­ния век­тор и да се сблъс­кам с един от мно­жес­т­во­то асте­ро­и­ди. Не успях да раз­бия целия катер, но успях да пре­ца­кам двигателите.
Увис­нах­ме в кос­мо­са, носе­ни само от набра­на­та инер­ция. Няма дви­га­те­ли, няма манев­ре­ност, нямах­ме дори шанс да ско­чим в под-прост­ран­с­т­во­то. Затво­рих очи гле­дай­ки, как кате­рът на коб­ри­те се приближава.
Ситу­а­ци­я­та бе ясна – абор­даж, после плен. Няма­ше как да спе­че­лим сре­щу тях. Отпус­нах се в крес­ло­то си и зачаках…
Мини на 487.

Абор­да­жа не се заба­ви осо­бе­но. Коб­ри­те ни обе­зо­ръ­жи­ха осо­бе­но вни­ма­тел­но, а после коман­ди­рът им с поч­ти изви­ни­тел­на усмив­ка би на всич­ки ни по една доза приспи­ва­тел­но. Всич­ко ми причерня…
Чита­те­лю, не се отчай­вай. Може да изгу­би бит­ка­та, но вой­на­та про­дъл­жа­ва! Приклю­че­ни­е­то ти ще про­дъл­жи в след­ва­ща­та кни­га от поре­ди­ца­та “Пръс­те­ни­те на Марс”, къде­то ще имаш въз­мож­ност да се измък­неш от пле­на и да се завър­неш покрит в слава.

Вля­зох в реак­тор­но­то поме­ще­ние. Бър­зо видях, кои кабе­ли е изтръг­нал Дик­сън и ги свър­зах. Реак­то­ра отно­во започ­на да отда­ва енер­гия на пъл­на мощ­ност и изкус­т­ве­на­та гра­ви­та­ция се вклю­чи. Кое­то ме сва­ри непод­гот­вен и се сто­ва­рих на земя­та болез­не­но. Въз­дъх­нах, ста­нах и вклю­чих вът­реш­на­та комуникация:
— Ли, всич­ко е гото­во. Раз­ка­рай ни от тук.
Не изча­ках да ми отго­во­ри, а изля­зох от поме­ще­ни­е­то и отидох да изхвър­ля тру­па на Дик­сън през някой от въз­душ­ни­те шлю­зо­ве. Мал­ко по-къс­но, Ли се обади:
— Мину­та до под-прост­ран­с­т­вен скок. Моля заеме­те мес­та­та си и закоп­чей­те коланите.
Изсум­тях и се насо­чих към пилот­с­ка­та каби­на, за да се наста­ня в едно от удоб­ни­те крес­ла и да се “наслаж­да­вам” на ско­ка. Но пък от дру­га стра­на… Ужас­ни­ят ми ден най-накрая бе свършил…
Мини на 500.

КОД “К”=20.
Труд­но мога да кажа, къде сбър­ках, но вмес­то да изля­за на линия за стрел­ба изля­зох на линия за сблъ­сък с кате­ра. Естес­т­ве­но стре­лях – нямах голям избор, но тор­пе­до­то просто се плъз­на по фрон­тал­на­та бро­ня, а бой­на­та гла­ва се взри­ви в стра­на­та му.
Нашия катер под­дър­жа­ше все съща­та ско­рост, този на коб­ри­те уско­ря­ва­ше и скъ­ся­ва­ше раз­сто­я­ни­е­то помеж­ду ни адс­ки бър­зо. Опи­тах се да избег­на сблъ­съ­ка, но се опле­тох като пате в кал­чи­ща в пла­но­ве­те си. Раке­та­та, коя­то се заби в кор­пу­са ни не помог­на осо­бе­но. Нямах­ме шанс – раке­та­та не само пре­ми­на през бараж­ни­те бата­реи, но и про­би бро­ня­та при екс­пло­зи­я­та си. Кора­бът ни се раз­це­пи по сре­да­та и две­те пар­че­та се поне­со­ха из пространството.
Естес­т­ве­но не заги­нах­ме в къл­бо от пла­мъ­ци. Дори облъч­ва­не­то не бе извън безо­пас­ни­те нор­ми. Но бях­ме побе­де­ни – очак­ва­ше ни абор­даж и плен, после раз­пит и задъл­жи­тел­ни­те опи­ти за бяг­с­тво… но това е дру­га исто­рия. Най-важ­но­то сега бе, че бях издъ­нил миси­я­та тотално!
Мини на 486.

Дик­сън бе и по-доб­рия борец или най-мал­ко­то – има­ше пове­че къс­мет от мен. Във все­ки слу­чай, ръце­те му се склю­чи­ха око­ло вра­та ми, а кра­ка­та му – око­ло кръс­та ми. Опи­тах се да се измък­на с удар, но лип­са­та на опо­ра и цялос­т­на­та ми изто­ще­ност ми поп­ре­чи­ха да се спра­вя. Послед­но­то, кое­то помня е, как гръб­на­кът ми изпуква…
КРАЙ!

— Изчез­вай от кон­т­ро­ли­те, Джо­на­тан – изръм­жа ми Ли.
— Защо? – попи­тах учу­де­но, но вед­на­га ста­нах – все пак тя бе пилота.
— Не искам да свър­ша в някое слън­це. – отвър­на ми ази­ат­ка­та, намес­т­вай­ки се в крес­ло­то. – Ако ще да бях с раз­бит череп и изте­къл мозък, пак щях да изчис­ля по-добър скок от теб.
— Твоя воля. – отвърнах ?.
Мини на 499.

Маг­нит­но­то тор­пе­до изле­тя от носа на кате­ра ни и се заби в про­тив­ни­ко­вия кораб, раз­къс­вай­ки бро­ня­та му. Сякаш можех да чуя писъ­ци­те на къса­щия се метал.
Това бе и всич­ко, кое­то видях, защо­то Ли вече извеж­да­ше кате­ра ни извън дока и далеч от про­тив­ни­ко­вия катер. Ситу­а­ци­я­та бе пове­че от рис­ко­ва­на, защо­то току на десе­ти­на мет­ра над гла­ви­те ни, тер­мо­яд­ре­на­та гла­ва на маг­нит­но­то тор­пе­до се дето­ни­ра. Може да ста­ва­ше дума за взрив с мощ­ност едва един мега­тон, но си беше ядрен взрив, кой­то запра­ти пар­че­та от про­тив­ни­ко­вия катер по нас.
Мина извес­т­но вре­ме, пре­ди Ли да си вър­не пълен кон­т­рол над кора­ба – пар­че­та метал се заби­ва­ха в бро­ня­та му и откло­ня­ва­ха кур­са. За мал­ко да изпи­щя от уплах, кога­то едно се заби в про­зо­ре­ца на каби­на­та ни, но дебе­лия мате­ри­ал издър­жа… а и все пак бе напра­вен за бой­ни усло­вия – пред­ви­де­но бе да издър­жа съприкосновения.
Бли­зо час се зани­ма­вах­ме с поп­рав­ка на раз­лич­ни дреб­ни сис­те­ми и изчис­ля­ва­не на тра­ек­то­рия за скок. Стан­ци­я­та бе над нас, но вече няма­ше как да се ска­чим с нея – два­та шлю­за бяха бло­ки­ра­ни, а хан­га­ра пре­вър­нат в сто­пил­ки, пър­во от дви­га­те­ли­те на кате­ра ни, после и от експлозията.
Най-накрая, се наста­них­ме в крес­ла­та и Ли се усмих­на доволна.
— Зна­еш ли… нико­га до сега не бях учас­т­ва­ла в кораб­на бит­ка, раз­лич­на от гон­ки­те с изтребители.
— И? – попи­тах я. – Как е?
— Скуч­но! – засмя се тя. – Адс­ки скучно!
Покла­тих гла­ва, дока­то се при­гот­вях за ско­ка. Не вина­ги схва­щах хумо­ра и иде­и­те на при­ятел­ка­та си. Но пък поне адс­кия ми ден най-сет­не бе свършил…
Мини на 500.

Мал­ко пре­ди кате­ри­те да се сблъс­кат, Ли ряз­ко опъ­на някол­ко лос­та, карай­ки нашия кораб бук­вал­но да “под­ско­чи”. Дори с ядре­на­та си гла­ва, маг­нит­но­то тор­пе­до не може да нане­се голе­ми пора­же­ния на фрон­тал­на­та бро­ня на десан­тен катер. Но пус­на­то пра­во в кър­ма­та, къде­то бро­ня­та е най-слаба…
Натис­нах уве­ре­но спу­съ­ка и с безум­но задо­вол­с­т­во видях, как мал­кия цилин­дър със заос­т­рен връх изли­та от носа на кате­ра ни. После вече не виж­дах как­во ста­ва, но ске­не­ри­те ми дава­ха доб­ра идея – тор­пе­до­то се заби в про­тив­ни­ко­вия кораб и про­ни­за бро­ня­та му. След това ядре­на­та гла­ва се дето­ни­ра и сен­зо­ри­те ста­на­ха безполезни.
Мини на 495

Мал­ко пре­ди кате­ри­те да се сблъс­кат, Ли ряз­ко опъ­на някол­ко лос­та, карай­ки нашия кораб бук­вал­но да “под­ско­чи”. Дори с ядре­на­та си гла­ва, маг­нит­но­то тор­пе­до не може да нане­се голе­ми пора­же­ния на фрон­тал­на­та бро­ня на десан­тен катер. Но пус­на­то пра­во в кър­ма­та, къде­то бро­ня­та е най-слаба…
Ръка­та на при­ятел­ка­та ми ряз­ко натис­на спу­съ­ка на тор­пед­на­та тръ­ба. Наблю­да­вах със задо­вол­с­т­во, как мал­кия мета­лен цили­дър с остър връх се заби­ва в бро­ня­та на про­тив­ни­ко­вия катер, раз­къс­ва я и про­ник­ва навът­ре. После вече не виж­дах как­во ста­ва, но ске­не­ри­те ми дава­ха доб­ра идея – тор­пе­до­то се заби в про­тив­ни­ко­вия кораб и про­ни­за бро­ня­та му. След това ядре­на­та гла­ва се дето­ни­ра и сен­зо­ри­те ста­на­ха безполезни.
Мини на 495

— Как­во каз­ват дан­ни­те? – попитах.
— Как­во може да кажат. Може да е едва един мега­тон, но ядре­на­та екс­пло­зия си е ядре­на екс­пло­зия. Кате­ра се е пръснал.
— Защо ли не ме е жал. – изсумтях.
— И мен. Хай­де да се маха­ме – ота­ра­ших­ме стан­ци­я­та, избих­ме един куп хора… заслу­жих­ме си почив­ка­та, не мис­лиш ли?
Ким­нах бла­го – вре­ме бе да се прибираме.
Мини на 500.

Нико­га няма да забра­вя напрег­на­та­та гон­ка из кос­мо­са. Мис­ля, че се под­реж­да в мои­те десет най-неп­ри­ят­ни изжи­вя­ва­ния. Бягах­ме на про­тив­ни­ко­вия катер и сва­лях­ме раке­та след раке­та. Проб­ле­мът при тях е, че бяха мно­го. Най-накрая една успя да се про­мък­не и да се дето­ни­ра в кор­пу­са ни. Бро­ня­та обра по-голя­ма част от щети­те, но полу­чих­ме при­лич­на пробойна.
— Ами сега? – попи­тах при­ятел­ка­та си.
— Пре­да­ва­ме се.
— Моля!!! – извиках.
— Просто ми се дове­ри. Хай­де! Оба­ди им се.
Свих раме­не – най-мал­ко­то можех­ме да предиз­ви­ка­ме пре­то­вар­ва­не в реак­то­ри­те и да ги отне­сем заед­но с нас в неби­ти­е­то, ако не дру­го. Така че пода­дох сиг­на­ла. И те ни заяви­ха да се при­гот­вим да бъдем абордирани.
Ли твър­до отказ­ва­ше да ми каже, как­во е замис­ли­ла, а и нямах­ме мно­го вре­ме – десан­т­ния катер вече бе на десе­ти­на мет­ра от нас. И тога­ва Ли започ­на да тру­па енер­гия в реакторите…
Мини на 498.

Ли ни обър­на с нос към стан­ци­я­та и прие курс за сближаване.
— Аааа… няма­ше ли да ска­ча­ме обрат­но към фло­та? – оба­дих се
— О, секун­да – исках да ти пока­жа нещо.
— Какво?
— Пре­ди да изле­тим под­си­гу­рих една мал­ка изне­на­да за кобрите.
Поглед­нах дреб­на­та си при­ятел­ка при­тес­не­но. Бях дъл­бо­ко убе­ден, че не е коб­ра. Не зара­ди дру­го, а защо­то може­ше да ме убие сто­ти­ци пъти до сега. Подо­зи­рах, че изне­на­да­та ? няма да е при­ят­на за при­ка­че­ния за стан­ци­я­та катер.
И бях адс­ки прав – кра­тък пробля­сък и вече няма­ше нито стан­ция, нито катер, най-веро­ят­но няма­ше и коб­ри. Зяпах глед­ка­та с нео­пи­су­е­мо изумление.
— Как, по дяво­ли­те успя да го извър­тиш!? – попи­тах я.
— С мал­ко помощ от при­ятел – тя ким­на към тех­нич­ка­та – успях­ме да дока­ра­ме реак­то­ри­те до точ­ка на раз­та­пя­не на барабана…
— Но това зна­чи да… — замлък­нах стъ­пи­сан от хит­ри­ят им план. – Осво­бо­ди­ли сте как­во коли­чес­т­во анти-материя?
— Мммм… мис­ля, че към килог­рам… — оба­ди се техничката.
Гле­дах, оста­нал без думи. 5 мега­тон­на екс­пло­зия не се случ­ва­ше все­ки ден.
— Доб­ре, че не е има­ло пове­че. – бе всич­ко, кое­то успях да кажа.
— Мммм… — Ли се загле­да към час­ти­те от стан­ци­я­та пада­щи в атмос­фе­ра­та на пла­не­та­та. – Нека просто кажа, че не искам да съм на мяс­то­то на планетата.
— Раз­ка­рай ни от тук, моля те. – отвър­нах. – Не искам да съм наоко­ло, кога­то изду­ха­ме и поло­ви­на­та планета.
— Слу­шам и изпъл­ня­вам, сър! – въо­ду­ше­ве­на­та Ли започ­на да под­гот­вя кора­ба за скок.
Отпус­нах се в крес­ло­то си и потър­ках сле­по­о­чия. Най-сет­не се прибирахме…
Мини на 500.

Твър­де къс­но осъз­нах, как­во мис­ли да извър­ши – манев­ра­та се изуча­ва­ше в Ака­де­ми­я­та, само и един­с­т­ве­но, за да ни наби­ят в гла­ва­та нико­га да не я прилагаме.
Вече спо­ме­нах за опус­то­ши­тел­на­та сила на кораб­ни­те дви­га­те­ли, нали? Е, сигур­но се досе­ща­те, как­во иска­ше да напра­ви Ли – да завър­ти ряз­ко кате­рът ни и да вклю­чи дви­га­те­ли­те на пъл­на мощ­ност, превръ­щай­ки прибли­жа­ва­щия ни кораб в сто­пил­ки. Или поне повреж­дай­ки го доста­тъч­но, за да се измък­нем. Има­ше оба­че една улов­ка – ако засег­нех­ме реак­то­ри­те на кора­ба до нас, щях­ме да го послед­ва­ме в небитието.
Нямах­ме оба­че алтер­на­ти­ва, така че просто сед­нах в крес­ло­то на нави­га­то­ра и стис­нах пал­ци. Всич­ко висе­ше на косъм. Мал­ко по-къс­но Ли вклю­чи дви­га­те­ли­те за манев­ри­ра­не на ава­ри­ен режим и завър­тя кора­ба на 90 гра­ду­са спря­мо про­тив­ни­ка ни. Пот бе изби­ла на чело­то ми, дока­то я наблю­да­вах, как включ­ва основ­ни­те двигатели…
Не мога да ви опи­ша послед­ва­ла­та глед­ка – про­тив­ни­ко­вия кораб бук­вал­но бе раз­ря­зан, като с нож. Нищо не предиз­вик­ва тако­ва чис­то раз­ру­ше­ние, освен маси­ран лазе­рен обстрел. Имах­ме къс­мет – не засег­нах­ме реак­то­ри­те и успях­ме да се отдалечим.
— Вре­ме е да се при­би­ра­ме, не мис­лиш ли? – попи­тах при­ятел­ка­та си.
— Домо­шар. – отвър­на ми тя. – Не искаш ли да се вър­нем и да се раз­хо­дим още из станцията.
— Не!
— Как­то запо­вя­даш – изсмя се ази­ат­ка­та и започ­на да под­гот­вя кора­ба за скок.
Покла­тих гла­ва. Ужас­ни­ят ми ден най-сет­не бе свършил.
Мини на 500.

— Гото­ви за под-прост­ран­с­т­вен скок? – попи­та по интер­ко­ма Ли.
— Да, да, да… — изръм­жах раз­драз­не­но, закоп­ча­вай­ки кола­ни­те си – Мах­ни ни от тук най-сетне!
— Как­то запо­вя­да­те, лейтенант!
Отпус­нах се и зача­ках ско­ка със сме­се­ни чув­с­т­ва. От една стра­на ско­кът беше ужас­но пре­жи­вя­ва­не. От дру­га… денят ми до сега бе по-ужа­сен, а това бе кра­ят му и аз бях жив. Доста­тъ­чен повод за праз­ник, нали?
Мини на 500.

Чес­ти­то! Ти, чита­те­лю, успя да пре­ми­неш през стан­ция Маге­лан І и да оце­ле­еш. Приклю­че­ни­я­та на Джо­на­тан Гри­фин не свър­ш­ват тук, но това са дру­ги исто­рии, кои­то ще бъдат раз­ка­за­ни друг път.
Ако игра­та ти е харе­са­ла и искаш да про­дъл­жиш приклю­че­ни­я­та на Гри­фин – запа­зи днев­ни­ка си. Екшъ­на ще про­дъл­жи в след­ва­щия брой на списанието.

До нови сре­щи, читателю.