Ден 1
- Viperfish 14:00 — 14:35ч.
- Аналгин 14:50 – 15:30ч.
- Sweet Savage 16:00 – 16:45ч.
- Scar Symmetry 17:15 – 18:15ч.
- Heaven Shall Burn 18:45 – 19:45ч.
- Clawfinger 20:15 – 21:30ч.
- Trivium 22:00 – 23:30ч.
Влязох на стадиона около 18:15, защото си е нужна много специална нагласа да се отиде на концерт в два на обяд, в средата на лятото, при 38* температура. Аз по това време и на плаж не ходя, а ми е трудно да си представя как би преживял някой в подходящата метъл униформа на тази температура (например с кубинки, военни панталони и черна тениска, да не говорим за мацките с кожени панталони). Не ме разбирайте погрешно, с удоволствие бих чул всички останали групи и съм сигурен, че музиката им си заслужава вниманието, но това не е нещо, което човек има настроение да прави в часовете за сиеста. Изглежда повечето хора бяха на мое мнение, защото когато излязоха Heaven Shall Burn, за размерите на стадиона все още си бяхме “една шепа негодници”. Германците забиха със здрав death metal (deathcore, metalcore). Жанрово музиката им ми дойде една идея в повече, но определено раздвижиха заспалата нагрята тълпа с живото си сценично поведение. Фестивалът се движеше точно по часовник и часовете, които виждате в предварителната програма отговарят на събитията на стадиона (освен за Trivium, които изкараха 15-тина минути повече от предвиденото). След представянето на Heaven Shall Burn започна да се насъбира по-прилична тълпа, а и времето бе благосклонно и стана по-облачно. Излезе и лек ветрец. Изглежда боговете на хеви метъла все пак се смилиха над нас.
Дойде ред на Clawfinger, групата, заради която въобще отидох на 7‑ми, тъй като ги слушам редовно вече петнадесет години. Със своя рап-метъл не пасваха особено на останалите участници и времената, в които Rammstein им бяха подгрявка, са отдавна назад в историята, но въпреки това предполагам, че мнозина от присъстващите този ден са били там именно заради тях – предният им концерт на Spirit of Burgas (09’) беше наистина размазващ и знам, че имат много фенове в България. За да ви обясня за качеството на звука ще кажа, че ми трябваха по 30–45 секунди да позная коя песен изпълняват, при положение, че им знам всичките парчета, а те правиха само най-големите си хитове. Не съм присъствал на по-лош звук на концерт откакто спрях да посещавам тези, които се провеждат в зала Христо Ботев, а освен това беше толкова тих, че се чувахме нормално с околните. Това не ни попречи да пеем с шведите, да направим едно пого и дори неуспешен stage-dive на басиста (надявам се готиният космат дебелак да не е пострадал). Сценичното им поведение беше на шест, както винаги, а Зак (с подозрителния си светло-син потник) се разходи из публиката, поразпяха ни и така…
До този момент се беше събрала максималната бройка за деня, по моя (много) груба преценка – между пет и десет хиляди човека. За заключителната част на деня, на сцената излязоха новите “headliner”-и Trivium, които дори не присъстваха на плаката и както сами казаха, досега не са оглавявали фестивал, нито представление на стадион. В този ред на мисли, вечерта бе по-голямо събитие за тях, отколкото за болшинството от публиката, която ги слушаше. Определено си имаха и сериозни фенове и по мое мнение се раздадоха на максимум. Подходиха много мъжки към ситуацията, без да се величаят, и си казаха „Whether you know us from 04’, 99’ or for 5 fuckin’ minutes, tonight’s a fuckin’ party!” (цитатът може да не е абсолютно точен). Музиката бе ако не по-чиста, то поне значително по-силна, отново в metalcore стил, малко по-тежък за слушане от този на Heaven Shall Burn. Разтопени от ситуацията, може би прекалиха малко в желанието си да благодарят на публиката и да й се харесат – споменаха българската кухня и ракия, накараха ни да си пляскаме на себе си цели три пъти и освен безбройните обяснения колко велика е метъл публиката на България, обещаха няколко пъти, че ще кажат на всички познати групи да ни посетят. Пропуснаха само да ни похвалят, че имаме най-красивите жени, което правят поне половината групи на концертите си тук и с право. Чудно ми е как щяха да реагират, ако бяха видели метъл публиката на България в истинската й светлина и численост… Малко преди полунощ, секунди след края на последната им песен, организаторите директно пуснаха Holy Diver и твърдо сложиха точка на събитието, с което отнеха възможността на публиката да вика за бис.
Trivium се представиха възможно най-добре, но разбира се, това бе постен завършек на деня и вината не е тяхна – те нямат опит и подготовка за нещо повече. Само като си спомня какви неща са правили със сцената на този стадион групи като AC/DC, Metallica и Rammstein – от огромни екрани и епични фойерверки до гигантски кукли, горящи сцени и фалическото оръдие на откачените германци. Тук имахме прожектори, пано и дим, което е ОК за концерт на Лили Иванова или Веско Маринов, но е бледо и незадоволително за Sofia Rocks.
Ден 2
- Der Hunds 15:00 — 15:30ч.
- D2 16:00 – 17:00ч.
- Ugly Kid Joe 17:30 – 18:30ч.
- Within Temptation 19:00 – 20:00ч.
- Kaiser Chiefs 20:30 – 21:30ч.
- Guns N’ Roses 22:30 – 01:30ч.
Дойде време и на Keiser Cheifs. Британците се оказаха много колоритни и приятни за ухото със своя инди рок, но определено бяха прекалено меки на фона на всичко останало, което видяхме през тези два дена и лично на мен ми беше трудно да превключа слуха си в тази посока след групи като Trivium и Heaven Shall Burn. Отделно на това, нямам никакви забележки към тях — сценичното поведение на вокала Рики Уилсън (в тази група той взема 100% от фронтменските функции) бе динамично и изпълнено с артистичен нарцисизъм. Точно обмислях как ще рапортувам за слабия им контакт с феновете, когато Рики слезе от сцената и отиде не просто сред публиката, ами стигна до трибуните и пя там, заобграден от паникьосани стюарди.
На групите до този момент публиката бе сравнима като бройка с предния ден. Когато обаче приближи появата на Guns N’ Roses, тълпата очаквано нарасна близо двойно, но разбира се, и така бе далеч от очакваното за подобен фестивал. В програмата бяха гръмко запланувани цели три часа с headliner-ите, което звучеше размазващо за истинските им фенове и малко плашещо за хората, които си бяха купили билети заради друга група. Guns започнаха с 90 минути, които не бяха лесни за умерените им почитатели, присъстваха няколко песни от Chinese Democracy, а останалите не бяха безизвестни, но (с изключение на “Welcome to the Jungle”) не бяха от най-големите им хитове. Единственият контакт с публиката беше прекъсване на една от песните, при което Axl се скара на публиката че се гъчка и наранява и помоли всички да направят по една крачка назад. Доста демотивиращо, а му беше поредно провинение, след като бяха забранили вкарване на минерална вода пред сцената за трите часа от тяхното представление (за да не го замеря някой) и информации от сорта на “Специално за Аксел Роуз, във фестивалното градче зад сцената ще бъде изградена мобилна фитнес зала, като част от уредите за нея ще пристигнат с останалата техника на бандата. 12 червени и 12 бели рози ще красят масата в гримьорната на фронтмена на Guns N’ Roses”. Нещата изглеждаха мрачно, а част от познатите ми си тръгнаха или едва се задържаха. Тогава обаче дойде силната част. За по-малко от час Guns изпълниха Sweet Child O’Mine, November Rain, Don’t cry, любимата ми Civil War и Knocking on the Heaven’s Door, при което публиката се разпя, разскача и екзалтира до краен предел. В концерта присъстваха още около десетина “jam” изпълнения, няколко дълги сола на китари и пиано/синтезатор, пяха басиста и Bumblefoot, като от всичко това наистина яко ми се стори само солото на DJ Ashba (този линк не е от концерта в София). Няколко от другите неща бяха прилични, а останалите — чист спам. Накрая GnR изпълниха и няколко кавъра — AC/DC ‑Whole lotta Rosie и Pink Floyd — Another brick in the wall, с изпълнението на които не впечатлиха особено, а заключението дойде с Paradise City.Ще си позволя да кажа, че Аксел е загубил гласовите си способности и пее с класи и класи под това, което чуваме от записите на групата (а вие сте добре дошли да ми отмъстите с един Thumbs down за това изказване). На китарите ги няма Slash и Buckethead, но пък и новите членове на групата са истински майстори на жиците. Сцената на GnR пък изглеждаше прилично, двата странични екрана бяха преместени на нея (+1 допълнителен) и по време на концерта имахме възможност да се любуваме и на концертните клипове на групата (обобщени основно като “красива жена ходи нанякъде”). Пиротехниката, горелки и фойерверки, не бе за пренебрегване. Долавяше се и аромата на рози, което бе приятно хрумване (освен ако не е бил парфюмът на някоя мацка около мен), а след последната песен, публиката бе засипана с розови листчета. За сценичното поведение на Guns мисля че няма смисъл да говоря, истински машини за шоу, като на мен китаристите ми са значително по-приятни, отколкото самият Аксел, въпреки че си направи труда да се преоблече пет-шест пъти по време на концерта. Относно контакта с публиката — напрактика нямаше, но някои хора предпочитат така; аз лично го отчитам като сериозно провинение и обидно за феновете, без него мога да си слушам групата и вкъщи.
В крайна сметка Guns реализираха събитие от ранга, който очакван от тях и от headliner на Sofia Rocks. Предполагам феновете са полудели от кеф в този формат, за мен лично щеше да е по-приятно, ако представлението им бе наполовина по-кратко и концентрирано, като се махнат някои от по-неизвестните парчета и по-безсмислените jam-ове. Но пък се радвам, че бе в този формат, защото истинските фенове заслужават точно такова събитие. Ако ви е интересно може да видите (и чуете) целия сетлист — дори да има малки разминавания, този линк е в голямата си част достоверен.Заключение
Sofia rocks 2012 ще остане в историята на българските рок фестивали с разнопосочни отзиви. Беше ли това грандиозно музикално събитие за нашата скромна държава? Да, определено. Можеше ли човек да се размаже от кеф на готина музика? Със сигурност, сами се досещате, че това е строго персонално. Оправда ли очакванията фестивалът? С оглед на липсващите групи и сравнително слабия за такова мероприятие първи ден, със оскъдна сцена и неприятен звук, бих казал, че по-скоро не, макар че в никакъв случай не може да се каже, че е пълен провал. В крайна сметка лично аз останах с приятни спомени за изживяното и чутото през тези два дена, също с убеждението, че за мероприятия на Balkan Entertainment трябва да се вземат билети най-рано ден преди събитието и с надеждата Godsmack рано или късно все пак да свирят в България за нас.
/Автор: Ал Торо/
абе тъпанар,гьнс нямат неизвестни парчета,като не ги знаеш,объркал си рейса
Има парчета, които са ми неизвестни. Имат някои, които ги знам, затова и съм се качил на тоя рейс, понеже, това което знам ме кефи.
Айде и от мен един очерк на събитията, защото на места се разминаваме с Ал Торо. Моето описание обаче ще е по-кратко 🙂
И аз се изсипах първия ден за последните три групи, така че не знам как са пяли първите (и пред колко хора)
Heaven shall burn на мен са ми малко тежки, но се представиха на ниво.
Clawfinger бяха много добри — и звук, и поведение — всичко им беше наред. Колкото до коментара на Торо за звука — преди две години на Сонито забелязах, че ситуацията е много различна, в зависимост от мястото където се намираш: на трибуните на А сектор китарите къртят, но вокала трябва доста да се постарае, за да бъде чут (Megadeath тогава мънкаха толкова много, че ги слушах като инструментал); в средата на стадиона пък е обратното 🙂
Тази година пред сцената си се чуваше идеално (освен Аксел, но и до там ще стигна).
На Trivium им личеше, че нямат нужния опит да закриват, но пък се раздадоха докрай и общо взето първия ден не се оказа чак такъв провал — да, малко хора имаше, но се получи въпреки отпадането на Godsmack.
В ден 2 се изсипах още за Д2 и какво да ви кажа — тази група трябва да подгрява Веско Маринов: единственото стойностно нещо в тяхното изпълнение, според приятелката ми, а и повечето жени наоколо, беше външния вид на вокала. НИЩО ДРУГО. Звукът беше като от дъскорезница, а вокала пееше сносно, но пък комуникацията с публиката не му се получи нито на йота.
Следваха Ugly kid Joe и Within Temptation. За тези две групи мога спокойно да кажа, че ИЗКЪРТИХА де що има мивки и ИЗЛЕПИХА де що има плочки. Без да преувеличавам особено, ако концертът беше свършил след тях нямаше да съм неудовлетворен.
Ugly kid Joe се раздадоха както трябва да се раздава една група на концерт — смея да твърдя, че направиха показно за сценично поведение — толкова добри бяха, че и попфолк да бяха свирили, пак щяха да ги аплодират. Върхът беше когато вокалът се разтича с микрофона из стадиона. Вярвате или не, този човек направи цяла обиколка на стадиона — не по атлитическата писта, а мина през седящите сектори от двете страни, през фронтстейдж‑а, през самия стадион и всичко това БЕЗ ДА СПРЕ ДА ПЕЕ. Толкова естествено му се получаваше, че можеше и да не усетиш, че всъщност не е на сцената а търчи през хора и седалки. За справка — всички стюарди и фоторепортери тръгнали с него се върнаха като бити кучета — той продължи да си пее, все едно досега си е подремвал и събирал сили.
Шоуто, което направиха Within Temptation беше почти на същото ниво, а китаристите им грабнаха публиката сигурно повече и от вокалката. Много беше и яко как излезнаха после сред публиката да си гледат концерта и да пият бира като обиновени зрители — напомниха ми на Guano Apes, с които след всеки концерт се пие в Строежа 🙂
Kaiser chiefs също бяха добри, даже много, така че всичко предвещаваше страхотен ден.
И дойдоха Гънс… Гънс бяха, как да го кажа, добри. А добри, за група с тяхната репутация, за хедлайнер, за завършек на този толкова добър дотогава ден си беше малко… разочароващо.
Най-странното е, че мога спокойно да кажа, че Слаш НЕ ЛИПСВА на групата — и двамата китаристи могат спокойно да, както каза един познат, “Накарат Джими Хендрикс да се гордее с тях”.
Проблемите в изпълнението на Гънс дойдоха точно оттам, откъдето не трябваше да се очакват на практика:
Първият проблем беше в самата дължина на изпълнението. Всички много се радваха, че Гънс ще свирят цели три часа, но трите часа означаваха твърде много по-слаби песни помежду хитовете им, което сваляше темпото на концерта невероятно много, и съответно еуфорията в публиката, и твърде много сола и импровизации, накъсващи здравия рок.
Не ме разбирайте погрешно, солата си бяха много добри, но като се нароят начесто и спада динамиката в концерта, а от група като Гънс се очаква именно такава динамика, за разлика от един Ингви например. За справка колко да са тези единични прояви и как да се позиционират: концерта на Аеросмит в Букурещ преди две години — по-добър никога не съм виждал, а и сигурно няма да видя повече докато съм жив: тогава Стив Тейлър, Джо Пери и компания наистина оставиха публиката без дъх, докато при Гънс просто нямаше как да се наслоят много напрежение и емоция в публиката.
В един момент концертът почна да ми напомня на прословутия 5часов концерт на Мanowar в Каварна и моментите от него, когато басистът правеше 30 минутно соло, докато другите отдъхват. Тук обаче се намеси и вторият и НАЙ-ГОЛЯМ проблем на Гънс тази вечер — Аксел Роуз.
Докато при гореописания концерт на Manowar се пееше на поразия, па макар и поразредено във времето, Аксел просто си МЪНКАШЕ. И този път не говоря за проблеми с озвучаването, както тези, които коментирах за Сонито преди 2 години, защото бях на същото място както при останлите групи в този ден — а те пееха да се късаха. Аксел беше толкова тих и гласово безличен, че ако някой от публиката, приличащ нему, беше излязъл облечен в неговите дрехи и беше пял цяла вечер, можеше и никой да не разбере. Като добавим и факта, че не се заигра особено с публиката, за справка отново Ugly Kid Joe, не ме изненада особено фактът , че от един момент нататък доста хора на концерта очевадно си ‘придремваха’ и чакаха Paradise city и след тази песен се изнесоха толкова бързо, че Гънс още не бяха почнали да се покланят.
Както гледам май моят очерк на събитията се получи малко дълъг, но здраве да е. Като цяло мога да кажа, че въпреки поосакатената програма и малко по-ниското ниво на групите като цяло, в сравнение със Сонито например, съм много доволен — фестивала се получи, макар и не в първоначално планирания мащаб (определено можеше и още хора да има) и групите се представиха на високо ниво.
Колкото до Гънс — те се представиха добре и предполагам, че проблемът е повече във високите очаквания на хората, отколкото в тяхното конкретно представяне. Отдавна се говори, че Аксел пее слабо на концерти, но все не ми се вярваше, или не ми се искаше да повярвам. Може би не е трябвало и да ги сравнявам с Аеросмит — ама така е като съм си лаком 🙂