Sofia Rocks 2012

Айде и от мен един очерк на съби­ти­я­та, защо­то на мес­та се раз­ми­на­ва­ме с Ал Торо. Мое­то опи­са­ние оба­че ще е по-кратко 🙂

И аз се изси­пах пър­вия ден за послед­ни­те три гру­пи, така че не знам как са пяли пър­ви­те (и пред кол­ко хора)

Heaven shall burn на мен са ми мал­ко теж­ки, но се пред­ста­ви­ха на ниво.

Clawfinger бяха мно­го доб­ри — и звук, и пове­де­ние — всич­ко им беше наред. Кол­ко­то до комен­та­ра на Торо за зву­ка — пре­ди две годи­ни на Сони­то забе­ля­зах, че ситу­а­ци­я­та е мно­го раз­лич­на, в зави­си­мост от мяс­то­то къде­то се нами­раш: на три­бу­ни­те на А сек­тор кита­ри­те кър­тят, но вока­ла тряб­ва доста да се поста­рае, за да бъде чут (Megadeath тога­ва мън­ка­ха тол­ко­ва мно­го, че ги слу­шах като инс­т­ру­мен­тал); в сре­да­та на ста­ди­о­на пък е обратното 🙂

Тази годи­на пред сце­на­та си се чува­ше иде­ал­но (освен Аксел, но и до там ще стигна).

На Trivium им личе­ше, че нямат нуж­ния опит да закри­ват, но пък се раз­да­до­ха докрай и общо взе­то пър­вия ден не се ока­за чак такъв про­вал — да, мал­ко хора има­ше, но се полу­чи въп­ре­ки отпа­да­не­то на Godsmack. 

В ден 2 се изси­пах още за Д2 и как­во да ви кажа — тази гру­па тряб­ва да под­гря­ва Вес­ко Мари­нов: един­с­т­ве­но­то стой­нос­т­но нещо в тях­но­то изпъл­не­ние, спо­ред при­ятел­ка­та ми, а и пове­че­то жени наоко­ло, беше вън­ш­ния вид на вока­ла. НИЩО ДРУ­ГО. Зву­кът беше като от дъс­ко­рез­ни­ца, а вока­ла пее­ше снос­но, но пък кому­ни­ка­ци­я­та с пуб­ли­ка­та не му се полу­чи нито на йота.

След­ва­ха Ugly kid Joe и Within Temptation. За тези две гру­пи мога спо­кой­но да кажа, че ИЗКЪР­ТИ­ХА де що има мив­ки и ИЗЛЕ­ПИ­ХА де що има плоч­ки. Без да пре­уве­ли­ча­вам осо­бе­но, ако кон­цер­тът беше свър­шил след тях няма­ше да съм неудовлетворен.

Ugly kid Joe се раз­да­до­ха как­то тряб­ва да се раз­да­ва една гру­па на кон­церт — смея да твър­дя, че напра­ви­ха показ­но за сце­нич­но пове­де­ние — тол­ко­ва доб­ри бяха, че и поп­фолк да бяха сви­ри­ли, пак щяха да ги апло­ди­рат. Вър­хът беше кога­то вока­лът се раз­ти­ча с мик­ро­фо­на из ста­ди­о­на. Вяр­ва­те или не, този човек напра­ви цяла оби­кол­ка на ста­ди­о­на — не по атли­ти­чес­ка­та пис­та, а мина през седя­щи­те сек­то­ри от две­те стра­ни, през фронтстейдж‑а, през самия ста­ди­он и всич­ко това БЕЗ ДА СПРЕ ДА ПЕЕ. Тол­ко­ва естес­т­ве­но му се полу­ча­ва­ше, че може­ше и да не усе­тиш, че всъщ­ност не е на сце­на­та а тър­чи през хора и седал­ки. За справ­ка — всич­ки стю­ар­ди и фото­ре­пор­те­ри тръг­на­ли с него се вър­на­ха като бити куче­та — той про­дъл­жи да си пее, все едно досе­га си е подрем­вал и съби­рал сили.

Шоу­то, кое­то напра­ви­ха Within Temptation беше поч­ти на също­то ниво, а кита­рис­ти­те им граб­на­ха пуб­ли­ка­та сигур­но пове­че и от вокал­ка­та. Мно­го беше и яко как излез­на­ха после сред пуб­ли­ка­та да си гле­дат кон­цер­та и да пият бира като оби­но­ве­ни зри­те­ли — напом­ни­ха ми на Guano Apes, с кои­то след все­ки кон­церт се пие в Строежа 🙂

Kaiser chiefs също бяха доб­ри, даже мно­го, така че всич­ко пред­ве­ща­ва­ше стра­хо­тен ден.

И дой­до­ха Гънс… Гънс бяха, как да го кажа, доб­ри. А доб­ри, за гру­па с тях­на­та репу­та­ция, за хед­лай­нер, за завър­шек на този тол­ко­ва добър дото­га­ва ден си беше мал­ко… разочароващо.
Най-стран­но­то е, че мога спо­кой­но да кажа, че Слаш НЕ ЛИП­С­ВА на гру­па­та — и два­ма­та кита­рис­ти могат спо­кой­но да, как­то каза един познат, “Нака­рат Джи­ми Хен­д­рикс да се гор­дее с тях”.
Проб­ле­ми­те в изпъл­не­ни­е­то на Гънс дой­до­ха точ­но оттам, откъ­де­то не тряб­ва­ше да се очак­ват на практика:

Пър­ви­ят проб­лем беше в сама­та дъл­жи­на на изпъл­не­ни­е­то. Всич­ки мно­го се рад­ва­ха, че Гънс ще сви­рят цели три часа, но три­те часа озна­ча­ва­ха твър­де мно­го по-сла­би пес­ни помеж­ду хито­ве­те им, кое­то сва­ля­ше тем­по­то на кон­цер­та неве­ро­ят­но мно­го, и съот­вет­но еуфо­ри­я­та в пуб­ли­ка­та, и твър­де мно­го сола и имп­ро­ви­за­ции, накъс­ва­щи здра­вия рок.

Не ме раз­би­рай­те погреш­но, сола­та си бяха мно­го доб­ри, но като се наро­ят начес­то и спа­да дина­ми­ка­та в кон­цер­та, а от гру­па като Гънс се очак­ва имен­но така­ва дина­ми­ка, за раз­ли­ка от един Инг­ви напри­мер. За справ­ка кол­ко да са тези еди­нич­ни про­яви и как да се пози­ци­о­ни­рат: кон­цер­та на Аерос­мит в Буку­рещ пре­ди две годи­ни — по-добър нико­га не съм виж­дал, а и сигур­но няма да видя пове­че дока­то съм жив: тога­ва Стив Тей­лър, Джо Пери и ком­па­ния наис­ти­на оста­ви­ха пуб­ли­ка­та без дъх, дока­то при Гънс просто няма­ше как да се насло­ят мно­го напре­же­ние и емо­ция в публиката.

В един момент кон­цер­тът поч­на да ми напом­ня на просло­ву­тия 5часов кон­церт на Мanowar в Кавар­на и момен­ти­те от него, кога­то басис­тът пра­ве­ше 30 минут­но соло, дока­то дру­ги­те отдъх­ват. Тук оба­че се наме­си и вто­ри­ят и НАЙ-ГОЛЯМ проб­лем на Гънс тази вечер — Аксел Роуз.

Дока­то при горе­о­пи­са­ния кон­церт на Manowar се пее­ше на пора­зия, па макар и пораз­ре­де­но във вре­ме­то, Аксел просто си МЪН­КА­ШЕ. И този път не гово­ря за проб­ле­ми с озву­ча­ва­не­то, как­то тези, кои­то комен­ти­рах за Сони­то пре­ди 2 годи­ни, защо­то бях на също­то мяс­то как­то при остан­ли­те гру­пи в този ден — а те пее­ха да се къса­ха. Аксел беше тол­ко­ва тих и гла­со­во без­ли­чен, че ако някой от пуб­ли­ка­та, при­ли­чащ нему, беше изля­зъл обле­чен в него­ви­те дре­хи и беше пял цяла вечер, може­ше и никой да не раз­бе­ре. Като доба­вим и фак­та, че не се заиг­ра осо­бе­но с пуб­ли­ка­та, за справ­ка отно­во Ugly Kid Joe, не ме изне­на­да осо­бе­но фак­тът , че от един момент ната­тък доста хора на кон­цер­та оче­вад­но си ‘придрем­ва­ха’ и чака­ха Paradise city и след тази песен се изне­со­ха тол­ко­ва бър­зо, че Гънс още не бяха поч­на­ли да се покланят.

Как­то гле­дам май моят очерк на съби­ти­я­та се полу­чи мал­ко дълъг, но здра­ве да е. Като цяло мога да кажа, че въп­ре­ки поо­са­ка­те­на­та програ­ма и мал­ко по-нис­ко­то ниво на гру­пи­те като цяло, в срав­не­ние със Сони­то напри­мер, съм мно­го дово­лен — фес­ти­ва­ла се полу­чи, макар и не в пър­во­на­чал­но пла­ни­ра­ния мащаб (опре­де­ле­но може­ше и още хора да има) и гру­пи­те се пред­ста­ви­ха на висо­ко ниво.

Кол­ко­то до Гънс — те се пред­ста­ви­ха доб­ре и пред­по­ла­гам, че проб­ле­мът е пове­че във висо­ки­те очак­ва­ния на хора­та, откол­ко­то в тях­но­то кон­к­рет­но пред­ста­вя­не. Отдав­на се гово­ри, че Аксел пее сла­бо на кон­цер­ти, но все не ми се вяр­ва­ше, или не ми се иска­ше да повяр­вам. Може би не е тряб­ва­ло и да ги срав­ня­вам с Аерос­мит — ама така е като съм си лаком 🙂