„Тъй Рече Книгата…” (Ледените пирати)

/ Този текст е насо­чен към хора, кои­то са запоз­на­ти с про­из­ве­де­ни­е­то, тъй като оста­на­ли­те могат да попад­нат на спой­лъ­ри и няма да могат да раз­бе­рат напъл­но паро­дий­ни­те моменти. /

 -          Здра­вей книж­ке, аз съм чита…

-          Здра­вей! Пла­не­та, голям небе­сен кораб, БУУМ. Оце­ле­ли­те запа­дат, оттам се раз­ви­ват наново…

-          Ахммм, доб­ре… Нещо за пла­не­та­та ще кажеш ли?

-          Не, грам не зна­еш за нея. Само това, че луна­та е съща­та като на Земя­та, в слу­чай че ти потряб­ва ната­тък… Ето ти и пра­ви­ла­та на две на три. Знам че няма да ги спаз­ваш, ама как­во да те пра­вя. Тук тези уме­ния са по-инте­рес­ни, раз­гле­дай ги, за дру­ги­те няма как­во да гово­рим. После накрат­ко за бит­ки­те и да се мята­ме.  Готов ли си? Доб­ре. Зна­чи малък си, имаш семейс­т­во, оба­че не си тол­ко­ва малък вече и те изпра­щат при чичо ти. Той оба­че те води при някак­ви мъже, кои­то те гле­дат странно.

-          Защо ме гле­дат така?

-          Ами чичо ти им раз­пра­вял че ще води ново свяс­т­но мла­до мом­че в гра­да и те, тако­ва, ще те искат за чирак…

-          На еди­ния му текат лигите…

-          Този е попа, оста­ви го, чичо ти на него няма да те даде… Дру­ги­те са кра­дец, теат­рал, стра­нен рицар, прошляк, зубър, тър­гаш, меха­ник и магес­ник. С кого искаш да говориш?

-          Ооо, меха­ник, то е ясно.

-           Гово­риш с него. Готов ли си с избо­ра си?

-          Да!

-          Какъв искаш да станеш?

-          Меха­ник, очевидно…

-          Сигу­рен ли си в тая рабо­та? Да не съжа­ля­ваш после?

-          Е сигу­рен съм, в кръв­та ми е.

-          Пак доб­ре, че не ста­на про­сяк… Има­ше рицар и магьос­ник, само каз­вам. Ама ти си зна­еш. Порас­т­ваш още, науча­ваш си зана­я­та – поп­ра­вяш кли­ма­ти­ци и тунин­го­ваш на раз­ни свод­ни­ци леде­ни­те шей­ни. Вече си калфа.

-          Нещо ме е уда­ри­ла мута­ци­я­та. Тук до още два три епи­зо­да ще ме пра­тиш в пен­сия, как­то е тръгнало!

-          Няма бе, спо­ко. Та, в гра­да си, сто­ти­ци души пъп­лят към замъ­ка на крал Риго­болд – куцо и сака­то, точ­но как­то той е запо­вя­дал. Оказ­ва се, че пак има няка­къв кон­курс за цяло­то крал­с­т­во и ръка­та на прин­це­са­та. Ще има изпи­та­ния, оба­че, зна­еш ги тия рабо­ти… Как­то вина­ги си е.

-          Каз­вам ти отсе­га, с вър­ко­ла­ци не ми се зани­ма­ва повече…

-          Чес­т­на дума, няма нито един. Слу­шай сега. Искаш ли да участваш?

-          Не.

-          Ха-ха, да бе 🙂 Чес­т­но? Спом­няш ли си как­во ста­на в „Све­те­щия мъх” като се напра­ви на инте­ре­сен. Пра­тих те в Анг­лия да живе­еш като миш­ка тъж­ния си малък живот, ска­тав­ка така­ва. Пъл­на ску­ка, сигур­но си изпе­де­рас­тял, освен това. Не искаш и тук да ста­не така, нали? Запис­ваш се, искаш не искаш.

-          Е как­во ме питаш въобще?

-          Инте­рак­тив­ност, бате. Да не кажеш после нещо.  Забра­ви тая рабо­та сега. Отиваш на със­те­за­ни­е­то и пър­ва­та зада­ча е да избя­гаш сто мет­ра през туне­ла в дво­ра на замъ­ка. Да, оба­че, виж­даш няка­къв дър­так, намуш­кан, пад­нал. Всич­ко е ясно, някой от дру­ги­те учас­т­ни­ци го е намуш­кал. Ама ако спреш да му помог­неш ще си мно­го прецакан.

-          Всич­ко е ясно, пома­гам му. Давай след­ва­ща­та задача.

-          Ей, ева­ла­та, голям човек си ти. Бла­го­ро­ден алт­ру­ист. Това се оказ­ва изпитанието!

-          …

-          Мхм, мина­ваш пър­ви кръг. На вто­ри кръг виж­даш през про­зо­ре­ца поло­вин луна. Аууу, кажи сега след кол­ко вре­ме ще е пъл­на тъмница?

-          Прокля­тие… една или три седмици.

-          Една или три?

-          Не знам…

-          Еее, чакай да те науча бе, ето ти тук една стра­ни­ца от учеб­ни­ка по Аст­ро­но­мия за сед­ми клас и ти давам още една зада­ча после.

-          *про­зяв­ка*

-         

-          Жена­та, сто про­цен­та. Щом има инт­ри­га, няма как да не е жена. Burn the witch!

-          Бра­во! Тя е, мно­го си хитър. Поне­же е с рок­ля и тя мете зад нея и не си личи, че някой е минавал.

-          Пъл­ни глу­пос­ти са това, нали си наясно?

-          Не бе, така ста­ва. Плюс това тази пла­не­та има по-друг сняг, така че недей мно­го да зна­еш. Отвор­ко. Та, пече­лиш и те наста­ня­ват в стая в дво­ре­ца и ти носят вино – няка­къв стра­нен слу­га, Хен­та­йец, със скрит кин­жал. (Ако не изпи­еш вино­то сигур­но кра­лят ще е ад-оби­ден. Има­ло един посла­ник, дето не си изял десер­та и после… ония кам­бан­ки над вход­на­та пор­та нали си ги виж­дал? Не са кам­бан­ки… Най-доб­ре си изпий вино­то). Изпи­ваш ли си виното?

-          Дааа бе, ей сега… Няма да го пия.

-          Имаш ли подоз­ре­ния към слугата?

-          Да, че е Хен­та­йец, а те са ни вра­го­ве. И има кинжал.

-          При­тес­не­ни­я­та ти са смеш­ни и без­поч­ве­ни! Не ста­вай сме­шен! Как­то и да е, вли­за хер­цог Лео­тар и виж­да, че не си си изпил вино­то. „Ха, не си си изпил вино­то!”, казва.

-          „Добър вечер, с как­во мога да съм ви полезен?”

-          „Изпий си вино­то, че ще сга­зиш лука!”

-          „Док­то­рът ми е забра­нил, имам циро­за на чер­ния дроб и пло­до­ва алер­гия към гроз­де. Освен това съм на нис­ко­въг­ле­хид­рат­на диета…”

-          „Ама ти не си ли виж­дал онзи мор­ков до крал­с­кия трон? Има­ше един тър­го­вец… абе как­то и да е… Ако не си изпи­еш вино­то ще те изхвър­лим от замъ­ка!”, заплаш­ва те. И аз да ти кажа, ако не си изпи­еш вино­то, сигур­но ще те изхвър­лят от замъ­ка. Искаш ли да го изпиеш?

-          Не! Няма да го пия!

-          Изхвър­лят те от замъ­ка. Сега си тотал­но прецакан.

-          Е, ти наис­ти­на ме изхвръли?!

-          Да бе, казах ти. Не аз, хер­цо­гът. Хер­цо­зи­те в лите­ра­ту­ра­та вина­ги са гад­ни, нали знаеш?

-          Ком­п­лек­си­ра­ни копе­ле­та са, да… Кариеристчета…

-          Забе­ляз­ваш, че няма никой по ули­ци­те. Не ти ли е странно?

-          Мхм.

-          Кой най-мно­го ти пра­ви впе­чат­ле­ние, че го няма по тези къс­ни часове?

-          Прости­тут­ки­те?

-          Няма така­ва опция във въп­рос­ни­ка, простак такъв…

-          Стра­жи­те тогава.

-          Ева­ла, стран­но е наис­ти­на. Отиваш да про­ве­риш на поста им и виж­даш, че са изби­ти. Ска­чат ти два­ма противника.

-          Бит­ка! Yes! Дай да тес­т­ва­ме сега бой­на­та система.

-          Ако нямаш бой с меч уми­раш, меж­ду другото.

-          Моля? Аз съм меха­ник, дай да ги над­хит­рим с някоя джа­джа или нещо?

-          Не, уми­раш. Приклю­че­ни­е­то ти приклю­чи, можеш да започ­неш отна­ча­ло и си помис­ли доб­ре пак дали ще игра­еш меха­ник след­ва­щия път… То бива бива неп­ред­вид­ли­вост… Все едно да се избе­реш с бас­кет­бо­лист на Mortal Combat. Близ­ко е до акъ­ла, все пак… Ей, ей! Спри да ме пре­лис­т­ваш, на тебе гово­ря! Умря! Спри се!

 *  *  *

 —          Зна­ех си, че така ще пра­виш, меж­ду дру­го­то, ясен ми беше от само­то нача­ло… Уби­ваш ги. Пре­ди да умрат ти каз­ва еди­ни­ят „Ха-ха, ние оба­че отвля­кох­ме прин­це­са­та с леде­на­та си фре­га­та!”. Изли­заш и я виж­даш да се отда­ле­ча­ва. Фре­га­та­та. Тази фре­га­та е най-бър­за­та на све­та, никой не може да й избя­га. С нея ходят леде­ни­те пира­ти и са голе­ми злодеи.

-          Тръг­вам след нея с няка­къв скутер.

-          Насти­гаш я. Искаш ли да се качиш или да поча­каш и да пока­раш след нея, с изга­се­ни фарове?

-          Кач­вам се.

-          Кач­ваш се долу  на една­та й ска, можеш да се качиш наго­ре или да почакаш?

-          Кач­вам се.

-          Ей сега вече реша­ваш, че е най-доб­ре да поча­каш. После вли­заш в капи­тан­с­ка­та каю­та. Там виж­даш мла­да кра­си­ва жена на лег­ло­то. Няма как да не е прин­це­са Малария.

-          Ей, мер­си, доб­ра сце­на за пър­ва сре­ща си приготвила!

-          И една­та й ръка е завър­за­на с вери­ги за стената.

-          Джак­пот!

-          Има шишен­це с луб­ри­кант на рак­ла­та… J Не бе, шегу­вам се… Тръг­ваш към нея и БАА­А­АМ, изпод хол­на­та масич­ка изска­ча ОГРО­МЕН ДЕМОН!!!

-          Тоя явно е от надуваемите…

-          Мъл­чи сега, по-сери­оз­но мал­ко.  Имаш ли пред­паз­но заклинание?

-          Ехм… *про­каш­ля­не*… Меха­ник съм.

-          Да виж­даш повре­де­ни мик­се­ри? Каз­вам се „Леде­ни­те пира­ти”, все пак, как­во очак­ваш? Нищо, айде, избе­ри едно чис­ло от тези три­те, ако позна­еш мина­ваш ната­тък, ако не – уми­раш. Поч­ни отначало.

-          Как ли пък не… Давай ми пра­вил­но­то продължение.

-          Само защо­то ми пис­на от теб… Ето – Изхвър­лят те от кора­ба. Сам си на сума ти дни път от циви­ли­за­ци­я­та, защо­то изча­ка. На ти сега!

-          Тръг­вам да спа­ся­вам принцесата…

…

Книж­ке?

…

Книж­ке, къде си?

Книж­ке, обе­ща­вам да не лъжа пове­че, вър­ни се!

КНИЖ­КЕ­Е­ЕЕ!!! 

 КРАЙ

   -          Очак­вай сес­т­ра ми, „Леде­на­та цита­де­ла”. Ако имаш къс­мет, ще изле­зе пре­ди сре­да­та на след­ва­щия век. Дока­то чакаш, можеш да се насла­диш на фил­ма по мой сце­на­рий.

  /Автор: Ал Торо/