/ Този текст е насочен към хора, които са запознати с произведението, тъй като останалите могат да попаднат на спойлъри и няма да могат да разберат напълно пародийните моменти. /
- Здравей книжке, аз съм чита…
- Здравей! Планета, голям небесен кораб, БУУМ. Оцелелите западат, оттам се развиват наново…
- Ахммм, добре… Нещо за планетата ще кажеш ли?
- Не, грам не знаеш за нея. Само това, че луната е същата като на Земята, в случай че ти потрябва нататък… Ето ти и правилата на две на три. Знам че няма да ги спазваш, ама какво да те правя. Тук тези умения са по-интересни, разгледай ги, за другите няма какво да говорим. После накратко за битките и да се мятаме. Готов ли си? Добре. Значи малък си, имаш семейство, обаче не си толкова малък вече и те изпращат при чичо ти. Той обаче те води при някакви мъже, които те гледат странно.
- Защо ме гледат така?
- Ами чичо ти им разправял че ще води ново свястно младо момче в града и те, такова, ще те искат за чирак…
- На единия му текат лигите…
- Този е попа, остави го, чичо ти на него няма да те даде… Другите са крадец, театрал, странен рицар, прошляк, зубър, търгаш, механик и магесник. С кого искаш да говориш?
- Ооо, механик, то е ясно.
- Говориш с него. Готов ли си с избора си?
- Да!
- Какъв искаш да станеш?
- Механик, очевидно…
- Сигурен ли си в тая работа? Да не съжаляваш после?
- Е сигурен съм, в кръвта ми е.
- Пак добре, че не стана просяк… Имаше рицар и магьосник, само казвам. Ама ти си знаеш. Порастваш още, научаваш си занаята – поправяш климатици и тунинговаш на разни сводници ледените шейни. Вече си калфа.
- Нещо ме е ударила мутацията. Тук до още два три епизода ще ме пратиш в пенсия, както е тръгнало!
- Няма бе, споко. Та, в града си, стотици души пъплят към замъка на крал Ригоболд – куцо и сакато, точно както той е заповядал. Оказва се, че пак има някакъв конкурс за цялото кралство и ръката на принцесата. Ще има изпитания, обаче, знаеш ги тия работи… Както винаги си е.
- Казвам ти отсега, с върколаци не ми се занимава повече…
- Честна дума, няма нито един. Слушай сега. Искаш ли да участваш?
- Не.
- Ха-ха, да бе 🙂 Честно? Спомняш ли си какво стана в „Светещия мъх” като се направи на интересен. Пратих те в Англия да живееш като мишка тъжния си малък живот, скатавка такава. Пълна скука, сигурно си изпедерастял, освен това. Не искаш и тук да стане така, нали? Записваш се, искаш не искаш.
- Е какво ме питаш въобще?
- Интерактивност, бате. Да не кажеш после нещо. Забрави тая работа сега. Отиваш на състезанието и първата задача е да избягаш сто метра през тунела в двора на замъка. Да, обаче, виждаш някакъв дъртак, намушкан, паднал. Всичко е ясно, някой от другите участници го е намушкал. Ама ако спреш да му помогнеш ще си много прецакан.
- Всичко е ясно, помагам му. Давай следващата задача.
- Ей, евалата, голям човек си ти. Благороден алтруист. Това се оказва изпитанието!
- …
- Мхм, минаваш първи кръг. На втори кръг виждаш през прозореца половин луна. Аууу, кажи сега след колко време ще е пълна тъмница?
- Проклятие… една или три седмици.
- Една или три?
- Не знам…
- Еее, чакай да те науча бе, ето ти тук една страница от учебника по Астрономия за седми клас и ти давам още една задача после.
- *прозявка*
Виж тези трима криминални типа, Ванката добре ги е нарисувал и една мацка с рокля. Един от четиримата е влизал в двореца, правил е мизерии, после е избягал навън в заснежения двор и си е заличил следите, без да е имал време. Кой е бил?- Жената, сто процента. Щом има интрига, няма как да не е жена. Burn the witch!
- Браво! Тя е, много си хитър. Понеже е с рокля и тя мете зад нея и не си личи, че някой е минавал.
- Пълни глупости са това, нали си наясно?
- Не бе, така става. Плюс това тази планета има по-друг сняг, така че недей много да знаеш. Отворко. Та, печелиш и те настаняват в стая в двореца и ти носят вино – някакъв странен слуга, Хентайец, със скрит кинжал. (Ако не изпиеш виното сигурно кралят ще е ад-обиден. Имало един посланик, дето не си изял десерта и после… ония камбанки над входната порта нали си ги виждал? Не са камбанки… Най-добре си изпий виното). Изпиваш ли си виното?
- Дааа бе, ей сега… Няма да го пия.
- Имаш ли подозрения към слугата?
- Да, че е Хентайец, а те са ни врагове. И има кинжал.
- Притесненията ти са смешни и безпочвени! Не ставай смешен! Както и да е, влиза херцог Леотар и вижда, че не си си изпил виното. „Ха, не си си изпил виното!”, казва.
- „Добър вечер, с какво мога да съм ви полезен?”
- „Изпий си виното, че ще сгазиш лука!”
- „Докторът ми е забранил, имам цироза на черния дроб и плодова алергия към грозде. Освен това съм на нисковъглехидратна диета…”
- „Ама ти не си ли виждал онзи морков до кралския трон? Имаше един търговец… абе както и да е… Ако не си изпиеш виното ще те изхвърлим от замъка!”, заплашва те. И аз да ти кажа, ако не си изпиеш виното, сигурно ще те изхвърлят от замъка. Искаш ли да го изпиеш?
- Не! Няма да го пия!
- Изхвърлят те от замъка. Сега си тотално прецакан.
- Е, ти наистина ме изхвръли?!
- Да бе, казах ти. Не аз, херцогът. Херцозите в литературата винаги са гадни, нали знаеш?
- Комплексирани копелета са, да… Кариеристчета…
- Забелязваш, че няма никой по улиците. Не ти ли е странно?
- Мхм.
- Кой най-много ти прави впечатление, че го няма по тези късни часове?
- Проститутките?
- Няма такава опция във въпросника, простак такъв…
- Стражите тогава.
- Евала, странно е наистина. Отиваш да провериш на поста им и виждаш, че са избити. Скачат ти двама противника.
- Битка! Yes! Дай да тестваме сега бойната система.
- Ако нямаш бой с меч умираш, между другото.
- Моля? Аз съм механик, дай да ги надхитрим с някоя джаджа или нещо?
- Не, умираш. Приключението ти приключи, можеш да започнеш отначало и си помисли добре пак дали ще играеш механик следващия път… То бива бива непредвидливост… Все едно да се избереш с баскетболист на Mortal Combat. Близко е до акъла, все пак… Ей, ей! Спри да ме прелистваш, на тебе говоря! Умря! Спри се!
* * *
— Знаех си, че така ще правиш, между другото, ясен ми беше от самото начало… Убиваш ги. Преди да умрат ти казва единият „Ха-ха, ние обаче отвлякохме принцесата с ледената си фрегата!”. Излизаш и я виждаш да се отдалечава. Фрегатата. Тази фрегата е най-бързата на света, никой не може да й избяга. С нея ходят ледените пирати и са големи злодеи.
- Тръгвам след нея с някакъв скутер.
- Настигаш я. Искаш ли да се качиш или да почакаш и да покараш след нея, с изгасени фарове?
- Качвам се.
- Качваш се долу на едната й ска, можеш да се качиш нагоре или да почакаш?
- Качвам се.
- Ей сега вече решаваш, че е най-добре да почакаш. После влизаш в капитанската каюта. Там виждаш млада красива жена на леглото. Няма как да не е принцеса Малария.
- Ей, мерси, добра сцена за първа среща си приготвила!
- И едната й ръка е завързана с вериги за стената.
- Джакпот!
- Има шишенце с лубрикант на раклата… J Не бе, шегувам се… Тръгваш към нея и БААААМ, изпод холната масичка изскача ОГРОМЕН ДЕМОН!!!
- Тоя явно е от надуваемите…
- Мълчи сега, по-сериозно малко. Имаш ли предпазно заклинание?
- Ехм… *прокашляне*… Механик съм.
- Да виждаш повредени миксери? Казвам се „Ледените пирати”, все пак, какво очакваш? Нищо, айде, избери едно число от тези трите, ако познаеш минаваш нататък, ако не – умираш. Почни отначало.
- Как ли пък не… Давай ми правилното продължение.
- Само защото ми писна от теб… Ето – Изхвърлят те от кораба. Сам си на сума ти дни път от цивилизацията, защото изчака. На ти сега!
- Тръгвам да спасявам принцесата…
…
Книжке?
…
Книжке, къде си?
Книжке, обещавам да не лъжа повече, върни се!
КНИЖКЕЕЕЕ!!!
КРАЙ
- Очаквай сестра ми, „Ледената цитадела”. Ако имаш късмет, ще излезе преди средата на следващия век. Докато чакаш, можеш да се насладиш на филма по мой сценарий.
/Автор: Ал Торо/
Ай стига и в тоя брой ли ега ти тъпата пародия тва не е смешно дразнещо е.
На мен пък ми беше супер забавно.