Сивите зъбери на острова се издигаха почти вертикално от гладката повърхност на океана и нарушаваха правилния овал на хоризонта, с който бях толкова привикнал последните месеци. Вълните се разбиваха в острите неприветливи скали, които стърчаха около него и показваха ясно, че мореплавателите не са желани тук, далеч на запад от местата, които разумните хора обитават. В най-високата точка, която се виждаше от тази страна, се гушеше между скалите каменна постройка с кула на върха, която вероятно изпълняваше ролята на наблюдателница и фар. Оттук сградата наподобяваше малко укрепление, съдейки по масивните форми, каменните стени и оскъдните прозорци, разположени в горната ú част. Изглеждаше изоставена и безжизнена – зеленееше от плесен, а на кулата нямаше нито флаг, който да приветства гостите на това забравено от Бога място, нито огън, който да сигнализира на преминаващите кораби.По заповед на капитана бяхме започнали да обикаляме острова откъм южната му страна, без повече да го приближаваме, и сега пред нас се откри второ възвишение в югозападния край, срещуположно на първото и също толкова каменисто. Първоначално двата върха създадоха впечатление за отделни, съседстващи си острови, но в последствие пред нас се разстла и земята, която ги свързваше. Макар тя да бе значително по-ниска от възвишенията, все още се издигаше като непреодолима стена далеч високо над морската шир.
Свалих далекогледа и замислено заслизах надолу по перилата на грот-мачтата. Островът на Белязания Чък, значи? Така твърдяха всички и шептяха какви ли не истории за злокобния пират. Не знаех кои от тях бяха истина и кои лъжа, но вътрешно в себе си получих успокоение, когато видях човешка постройка над враждебните каменни кули. Слуховете за тази част на океана разказваха за дракони и други невъобразими същества, далеч по-кошмарни от всеки човек, бил той зъл пират или поклонник на тъмния бог Загарот. Макар рационалната ми мисъл да говореше, че тук едва ли ще срещнем каквото и да било живо същество, вътре в мен оставаше онзи първичен страх от неизвестното, който живее в сърцето на всеки човек, дръзнал да странства по места като това.