Заглавие: Зовът на Кхалрис (Call of Khalris)
Автор: Стюарт Лойд (Stuart Lloyd)
Участник в Windhammer, 2012
Страници: 38
Брой думи: 13.8к
Епизоди: 100
***
Разказът, който искам да ви представя, е тазгодишното участие на Стюарт Лойд, (популярен като Lloyd of Gamebooks) в конкурса за книги-игри Windhammer. Лойд е победител в същия конкурс за 2010-та, а на блога му можете да намерите подробни ревюта на стари и нови книги-игри, анализи на всякакви похвати за интерактивната литература и разбира се, неговите собствени книги-игри, платени и безплатни, в електронен формат. Но нека видим какво предлага на вниманието ни тази година, а именно “Зовът на Кхалрис”. Искам да предупредя читателите на статията, че следват “spoiler”-и, издаващи части от сюжета, но пък не мисля, че четенето им ще намали удоволствието от четенето на разказа.
Разказът
Сюжетът на този разказ е съвсем базов — запраща главния герой в забравен от боговете древен град нейде в пустинята в търсене на несметни съкровища и древни знания. Там го очакват безрбройни мистериозни събития и неописуеми създания, изпълзяли от безбрежните тъмни бездни, а нейде отдолу чака да бъде пробуден древен Бог. Персонажи и диалози почти не присъстват, всичко което достига до читателя са събитията, развиващи се пред главния герой и неговите емоции и мисли.
Едва ли има човек от вас, запознат поне малко с творчеството на Лъвкрафт, който не би разбрал още при прочитането на няколко страници от разказа, че това е една от неговите истории или по-скоро комбинация от няколко такива. Мисля че и самият автор цели да направи тази аналогия максимално очевидна още от заглавието (Call of Khalris <> Call of Cthulhu), а в последствие с целия сюжет, съществата (от древния Бог до полу-маймуна, полу-човека), специфичните мистериозни сънища и дори със самия подбор на думи и съчетания (bizarre, darkness of the void, eldritch abyss). За да бъда малко по-конкретен, действието се развива в “Безименният Град”, първия разказ с асоциации за Cthulu. Като цяло съм по-склонен да третирам произведението като очевиден трибут към Лъвкрафт и да му се радвам като на такова, отколкото да го обвинявам в плагиатство. Лойд успява да пресъздаде атмосферата на гениалния писател на ужаси, като комбинира съвсем прост стил на изразяване с тези тежки и интересни думи, които Лъвкрафт обича да ползва. По този начин постига достатъчен ефект без почти да се впуска в художествени описания, като същевременно езикът върви гладко и предполагам, че разказът се чете без затруднения дори от читателите с по-базово ниво на английския.
Ако има нещо, от което съм разочарован, е слабата обосновка на мотивацията на героя (почти няма — просто си решил да ходиш там и отиваш) и края, който е доста висящ и незадоволителен.
Играта
В gameplay отношение ще започна с правилата. Имаме “hero points”, които представляват обединение между живот, късмет, самообладание и морална награда. Предвид малкия обем на разказа (100 епизода) бих казал, че това е елегантно решение. След това идва началното екипиране на героя (пазаруване), което е най-съществено за играта и избор между един от четири типа персонажи, който е почти без значение, но отново е добре направеното обобщение — избор на умения при толкова малко ползване щеше да е неоправдан.
В дневника има още две, по-нехарактерни графи. Първата е свързана с отмерване на точки измама (“cheat score”), което намирам за откровено безидейно — дори някой играч да използва определени “измами”, най-скучното нещо би било да си води точки за тях — напрактика опит за вписване в правилата на нарушаването на правилата — един абсурдизъм сам по себе си. За тези, които спазват правилата, този откъс пък е излишен и досаден. Втората нестандартна секция е Журналът. След определени сцени от книгата, авторът ви задава въпроси, които нямат никакво отношение към играта и са си само за вас, отговорите на които трябва да попълните в журнала. “Как се чувствате след изминалите събития?”, “Какво очаквате да намерите още?”, и т.н. Почувствах се като ученик в четвърти клас когато се натъкнах на този похват, широко популярен в учебниците за деца — “Какво мислите, че е казала Синди на Стефко?”, “Напишете как щяхте да постъпите, ако бяхте на мястото на Харалампи”. Предполагам някои от по-невръстните читатели все пак биха се забавлявали на този елемент от играта, но на мен не ми стои добре. Все пак не бих го отхвърлил напълно и ми е интересно какво мислят читателите за него.
Оттук нататък играта се развива по следния начин — обикаляте из града, случват ви се самостоятелни събития, като преодоляването им почти винаги е свързано с употребата и притежанието на правилния предмет. Бих определил повечето избори като логични и издържани, считайки логиката на изградения свят и стила на самия разказ, в който за мен беше лесно да се впиша, тъй като ми е добре познат.
В заключение
Един стилен трибут към творчеството на Лъвкрафт. Атмосферата е определено най-силния (и горе долу единствен) сегмент в литературно отношение, точно както е и при автора, послужил за вдъхновение. Играта бих определил като сравнително типична за английските книги-игри, стегната и издържана. Вярно е, че можеше без няколко компонента, но пък не са натрапчиви и лесно могат да се прескочат. Като цяло се зарадвах да почета още малко от Лъвкрафтския стил и този път — в ролята на главния герой.
Като тегля чертата, това е едно силно участие в тазгодишния Windhammer и като цяло разказ игра, който ще се хареса на любителите на западния стил — тези, които си задават по-малко въпроси за сюжета и по-скоро не “Защо влизам в този храм на злото”, а “Какво ме очаква вътре и дали да не посъбера още малко предмети, преди да отида да им счупя главите”.
Задачи и въпроси
Споделете с останалите какво сте изживяли, докато сте чели “Зовът на Кхалрис”.
Чели ли сте други разкази на Стюарт Лойд? Споделете какво е мнението ви за тях.
В световете на кои други класически автори бихте желали да играете книги-игри? Защо?
/Автор: Ал Торо/
“Лойд е победител в същия конкурс за 2011-та”
Не, ето ги тримата отличени за 2011 година:
http://arborell.com/windhammer_prize_2011.html
Лойд е победителят за 2010 година. http://arborell.com/windhammer_prize_2010.html
“Един стилен трибут…” Един силен какво ?
“След определени сцени от книгата, авторът ви задава въпроси, които нямат никакво отношение по играта… ” Отношение КЪМ играта.
“Втората нестандартна секция е Журналът.” Не “Журналът”, а Дневникът.
Българският сякаш не ти е роден език.Опитай на английски.
Мерси за адекватния коментар, не съм съгласен само за журнал:
(2. Книга за вписване на ежедневната входяща и изходяща преписка или с друго подобно предназначение)
За “трибут” имаш основание, чуждица е, но мисля че е навлязла достатъчно за да се ползва в една такава неофициална медия.
За 2010 го бях проверил в последствие, не знам как съм пропуснал да го оправя преди да публикувам статията — признавам, че не съм отделил достатъчно време за да я изпипам, но се надявам все пак да е полезна на читателите, защото въпреки несъвършенството си дава малко информация и субективното ми мнение за разказа.
Many thanks for the review!
I was intending to tribute Lovecraft, one of my favourites. The ending was not satisfying but I was trying to keep it like cosmic horror endings. However, I guess I shouldn’t have as its more important to keep the player happy than tribute a genre.
Hi Lloyd, have in mind that the Bulgarian to English google translation on some sentences is terrible and even reverses the actual meaning. I’ve read it, because I wanted to post the review on your facebook, but it seemed too bad and currently I have too little time for manual translation 🙁
Also, congratulations, it’s a well written story 🙂