“Края на смяната” е новата продукция на Дейвид Айър, познат на феновете на “смислените” екшъни като режиьор и сценарист на “Harsh Times”, “Street Kings” и “Training Day” (само сценарист). Тук той отново ни поднася своя специалитет — сериозна полицейска история, която така задълбава в развитието на персонажите, че в моите очи се класира повече като драма, отколкото като екшън, точно както беше и случаят с “Harsh Times”. За разлика от предните филми обаче, този цели още повече реализъм, търсен както с множеството кадри през очите на героите или техните камери, така и чрез накъсания сюжет, който дори трудно определям като сюжет, а по скоро като съвкупност от случки от живота и най-вече патрулирането на двата полицая, Браян (Джейк Гиленхал) и Майк (Майкъл Пеня).
Актьорите се справят стабилно и между другото са положили значителен труд, патрулирайки редовно в продължение на пет месеца, за да се подготвят за тези си роли. Въпреки, че като цяло не мога да понасям live-action камерите като похват, тук не ме дразнят прекалено много и на места, в комбинация с други ефекти, е постигнато забележително пренасяне на усещанията на героя върху зрителя — погнуса, дезориентация от дим и т.н. Сценарият, освен с доброто развиване на героите и реалистичните диалози, ни поднася и доста хумор (основно чрез хапливи реплики), както и силен драматичен заряд, подсилен от усещането, близко до това на реалити-шоу.
Ако търсите някакъв по-класически екшън, съвсем възможно е “Края на смяната” да ви разочарова или отегчи. Ако сте в настроение за нещо по-сериозно обаче, той определено е добър избор, стига да не ви дойде прекалено реален. В един момент човек наистина губи усещането, че гледа филм, в положителния и отрицателния смисъл. Ако може да се каже, че нещо куца във филма, за мен е нереалистичното поведение на почти комиксовите лошковци, които по-скоро пасват в Батман и анти-утопичните стилизации на Люк Бесон, отколкото тук. Абстрахирайки се от тази малка хипербола ви препоръчвам да му отделите време с правилното настроение и очаквания, като си оставям вратичка, че сякаш би се харесал по-скоро на мъжката аудитория.
/Автор: Ал Торо/