Седемте психопата

“Седем­те пси­хо­па­та” е поред­ни­ят от фил­ми­те, кои­то се про­мък­ват тол­ко­ва неза­бе­ле­жи­мо в бъл­гар­с­ко­то кино прост­ран­с­т­во, че веро­ят­но е попад­нал в полез­ре­ни­е­то само на най-голе­ми­те кино­ма­ни и фено­ве­те на учас­т­ва­щи­те актьо­ри. Сце­на­рист и режи­сьор е бри­лян­т­ни­ят, макар не-дотам извес­тен Martin McDonagh, кой­то има оскъд­но, но впе­чат­ля­ва­що твор­чес­т­во — инте­ли­ген­т­на­та кри­ми­нал­на коме­дия “In Bruges” и късо­мет­раж­ния “Six Shooter”, отли­чен с Оскар. Тук той ни пред­ла­га цяла кама­ра герои по начин, харак­те­рен за Таран­ти­но и Гай Ричи — исто­ри­и­те и инте­ре­си­те им в нача­ло­то са съв­сем нес­вър­за­ни, но съв­сем ско­ро всич­ки се оказ­ват неле­по забър­ка­ни в безум­на каша. Тези пер­со­на­жи, как­то веро­ят­но се досе­ща­те от загла­ви­е­то, са кой от кого по-изпер­ка­ли, а пред­ста­ве­те си що за пси­хо­па­ти могат да изиг­ра­ят пичо­ве като Sam Rockwell, Woody Harrelson, Colin Farrell и Christopher Walken! При­ба­ве­те сега към това коло­ри­та и гени­ал­ни­те диа­ло­зи, кои­то им е при­гот­вил сце­на­рис­тът, още поло­вин дузи­на вто­рос­те­пен­ни за сюже­та блес­тя­щи актьо­ри и пер­со­на­жи и пъл­на­та лип­са на цен­зу­ра като тема­ти­ки и визия. Резул­та­тът е раз­маз­ващ, осо­бе­но като се взе­ме пред­вид, че Мар­тин мак Дона (или как­то там се про­из­на­ся) е реа­ли­зи­рал “Пси­хо­па­ти­те” така, че най-вече да доста­вя мак­си­мал­но мно­го кеф. Освен коме­ди­я­та и дина­ми­ка­та, под­не­сен ни е един допъл­ни­те­лен пласт “житейс­ка мъд­рост”, коя­то на мен ми се харе­са доста, но пък е така при­ят­но обли­цо­ва­на с абсур­д­ни­те и комич­ни ситу­а­ции, че да не затор­мо­зи никого.

Един­с­т­ве­но­то покрай Пси­хо­па­ти­те, кое­то никак не ми допа­да, е трей­лъ­рът, кой­то спо­ред мен въоб­ще не дава пред­ста­ва за фил­ма, нито пък ме навеж­да на мисъл­та да отида в зала­та. Освен това под­веж­да и акцен­ти­ра вър­ху някак­ви пер­со­на­жи, кои­то ама хич, хич ги няма. С изклю­че­ние на този малък и стра­ни­чен дефект, пре­по­ръч­вам ви горе­що “Седем­те пси­хо­па­та”, кой­то в мои­те очи това е една от най-доб­ри­те холи­вуд­с­ки про­дук­ции за тази срав­ни­тел­но разоча­ро­ва­ща за кино­ма­ни­те година.

/Автор: Ал Торо/