“Седемте психопата” е поредният от филмите, които се промъкват толкова незабележимо в българското кино пространство, че вероятно е попаднал в полезрението само на най-големите киномани и феновете на участващите актьори. Сценарист и режисьор е брилянтният, макар не-дотам известен Martin McDonagh, който има оскъдно, но впечатляващо творчество — интелигентната криминална комедия “In Bruges” и късометражния “Six Shooter”, отличен с Оскар. Тук той ни предлага цяла камара герои по начин, характерен за Тарантино и Гай Ричи — историите и интересите им в началото са съвсем несвързани, но съвсем скоро всички се оказват нелепо забъркани в безумна каша. Тези персонажи, както вероятно се досещате от заглавието, са кой от кого по-изперкали, а представете си що за психопати могат да изиграят пичове като Sam Rockwell, Woody Harrelson, Colin Farrell и Christopher Walken! Прибавете сега към това колорита и гениалните диалози, които им е приготвил сценаристът, още половин дузина второстепенни за сюжета блестящи актьори и персонажи и пълната липса на цензура като тематики и визия. Резултатът е размазващ, особено като се вземе предвид, че Мартин мак Дона (или както там се произнася) е реализирал “Психопатите” така, че най-вече да доставя максимално много кеф. Освен комедията и динамиката, поднесен ни е един допълнителен пласт “житейска мъдрост”, която на мен ми се хареса доста, но пък е така приятно облицована с абсурдните и комични ситуации, че да не затормози никого.
Единственото покрай Психопатите, което никак не ми допада, е трейлърът, който според мен въобще не дава представа за филма, нито пък ме навежда на мисълта да отида в залата. Освен това подвежда и акцентира върху някакви персонажи, които ама хич, хич ги няма. С изключение на този малък и страничен дефект, препоръчвам ви горещо “Седемте психопата”, който в моите очи това е една от най-добрите холивудски продукции за тази сравнително разочароваща за киноманите година.
/Автор: Ал Торо/