корица
сек­си зом­би мед сестра

Няколко думи от Рони:

При­вет, чита­те­лю! Питал ли си се как­во би ста­на­ло, ако мис­те­ри­оз­на зара­за пре­вър­не поч­ти всич­ки хора око­ло теб в мутан­ти? Дока­то писах насто­я­ща­та кни­га-игра се опит­вах да си пред­ста­вя цен­тъ­ра на род­ния ми град Русе след евен­ту­а­лен такъв апо­ка­лип­сис. Това е и при­чи­на­та поч­ти всич­ки име­на на герои да са типич­ни за стра­на­та. Изклю­че­ние е само това на при­ятел­ка­та на глав­ния герой, но то е по-ско­ро за потвър­ж­де­ние на правилото.
Искам да бла­го­да­ря на цяла­та общ­ност от фено­ве на неу­ми­ра­щия жанр кни­ги-игри за реа­ли­зи­ра­не­то на насто­я­щия про­дукт. Надя­вам се да пре­ка­раш при­ят­но вре­ме с него. Ако искаш да про­че­теш кни­ги-игри в диги­тал­на фор­ма или да полу­чиш инфор­ма­ция за дру­ги печат­ни изда­ния, запо­вя­дай на www.knigi-igri.net или на www.legacyofkreya.com .

Правила за игра

Моля, поглед­ни Днев­ни­ка на Приклю­че­ни­е­то. Имаш пет качес­т­ва (Сила, Пси­хи­ка, Стрел­ба, Наблю­да­тел­ност и Меди­ци­на), кои­то ще ти помог­нат да оце­ле­еш до края на приклю­че­ни­е­то. Раз­по­ла­гаш с 10 точ­ки, кои­то можеш да раз­пре­де­лиш меж­ду тях – напри­мер 3, 3, 2, 1, 1. Или 3, 2, 2, 2, 1. Или двой­ки на всич­ки пока­за­те­ли. Избо­рът е твой.
Шес­ти­ят важен пока­за­тел се нари­ча Живот. Вся­ко нара­ня­ва­не ще води до нама­ля­ва­не на точ­ки­те ти за Живот. Ако те достиг­нат 0, уми­раш. Започ­ваш с 40 точ­ки Живот.

Нива на трудност

Спо­ред това дали пред­по­чи­таш лес­на игра или истин­с­ко предиз­ви­ка­тел­с­т­во, можеш да избе­реш едно от долу­по­со­че­ни­те нива на труд­ност, като по този начин опре­де­лиш кол­ко точ­ки можеш да раз­пре­де­лиш меж­ду Сила, Пси­хи­ка, Стрел­ба, Наблю­да­тел­ност и Меди­ци­на, и с кол­ко точ­ки Живот разполагаш:
— Лес­но ниво – 11 точ­ки; Живот 45
— Нор­мал­но ниво – 10 точ­ки; Живот 40
— Труд­но ниво – 9 точ­ки; Живот 35
— Кош­мар­но ниво – 8 точ­ки; Живот 30

Битки

На някол­ко пъти ще ти се нала­га да про­ве­деш схват­ки, като ще имаш инфор­ма­ция за Щети­те и Живо­та на вра­га. Пър­во, изби­раш оръ­жи­е­то, с кое­то ще ата­ку­ваш и сфор­ми­раш Щети­те му спо­ред запи­са­но­то в Днев­ни­ка. Нама­ля­ваш Живо­та на про­тив­ни­ка с полу­че­но­то чис­ло. След това е негов ред да уда­ри, така че губиш тол­ко­ва точ­ки Живот, кол­ко­то са Щети­те му. Ако си жив, ата­ку­ваш отно­во. Това про­дъл­жа­ва дока­то Живо­тът на някой от учас­т­ни­ци­те в бит­ка­та ста­не равен или по-малък от нула.

Специални правила за битки

Някои от оръ­жи­я­та ти имат огра­ни­че­ни муни­ции, така че може да се нало­жи да сме­ниш оръ­жие по вре­ме на бит­ка­та. Смя­на­та ста­ва автоматично.
Ако решиш, можеш да изпол­з­ваш защит­на так­ти­ка, при кое­то нама­ля­ваш Щети­те на про­тив­ни­ка с точ­ки­те си за Физи­ка, но не при­ба­вяш зар към Щети­те на оръ­жи­е­то си.

Ако нямаш или не обичаш зарове

Щети­те на всич­ки оръ­жия са запи­са­ни като:
1 зар + Х [У]
Къде­то 1 зар е нор­ма­лен 6 сте­нен зар — Х е посто­ян­но чис­ло, кое­то се при­ба­вя към зара, а [У] е сред­на­та щета на оръ­жи­е­то. Ако не оби­чаш да оста­вяш неща­та на шан­са, просто изпол­з­ваш чис­ло­то в голе­ми ско­би. Също­то пра­ви­ло важи и за про­тив­ни­ци­те ти.

дневник
Днев­ник на приключението

А сега пре­ми­ни на 1, защо­то е вре­ме приклю­че­ни­е­то да започне.

1

Кло­ко­че­щи­ят звук те изтръг­ва от нес­по­кой­ния сън. Шумът не е мно­го силен, но зна­еш как­во го изда­ва. Един от тях мина по тро­то­а­ра, точ­но под тера­са­та. Зата­я­ваш дъх. Виж­дал си ги да се кате­рят по поч­ти глад­ки повър­х­нос­ти, да раз­би­ват вра­ти и про­зор­ци с голи ръце… сякаш са пар­че­та скреж в кър­ва­ва мел­ба. Ако същес­т­во­то те усе­ти, ще ста­не лошо, мно­го лошо. Поглеж­даш към пис­то­ле­та си. Не, два­та кур­шу­ма няма да са доста­тъч­ни… освен да ви оси­гу­рят по-лек край.
Дже­ни се помръд­ва. „Не, не се събуж­дай точ­но сега!” Моми­че­то сякаш чува мис­ли­те ти и потъ­ва по-дъл­бо­ко в без­д­на­та на съня. Сигур­но са кош­ма­ри. От извес­т­но вре­ме реал­ност­та се е пре­вър­на­ла в лош сън, кой­то сякаш няма да свърши.
Може би тряб­ва­ше да избя­гаш с оста­на­ли­те. Дже­ни не ти го е каз­ва­ла откри­то, но си го про­чи­тал в тъм­ни­те ѝ леш­ни­ко­ви очи някол­ко пъти. Не можеш да напус­неш райо­на с нея – леви­ят ѝ крак е гип­си­ран. Да избя­гаш сам? Пред­по­чи­таш да умреш. Не и сега, след като побе­ди леф­ки­ми­я­та пре­ди някол­ко месеца.
Шумът е затих­нал. Вни­ма­тел­но се нади­гаш от лег­ло­то. Нами­раш синя­та риза с паго­ни и над­пис СОТ и я обли­чаш. Това е една от мал­ко­то ти оста­на­ли чис­ти дре­хи. Съм­ва се. Днес тряб­ва да изле­зеш за про­ви­зии. Сама­та мисъл те кара да изтръп­неш. Ако някой от тях те доко­па, това ще е кра­ят и за Джени.
Как­во са те? Едва ли някой може да каже със сигур­ност. Хора? Най-веро­ят­но в тях е оста­на­ло нещо човеш­ко, но сега са зве­ро­ве, хра­не­щи се с човеш­ка плът. Поня­ко­га дори не си пра­вят тру­да да уби­ят жер­т­ва­та си, пре­ди да започ­нат уго­ще­ни­е­то. Виж­дал си ги в дейс­т­вие. Дори прост­ре­ля­ни на някол­ко мес­та, те про­дъл­жа­ват към набе­ля­за­на­та цел, сякаш бол­ка­та не същес­т­ву­ва. Невол­но потрепваш.
Закоп­ча­ваш и послед­но­то коп­че. Дже­ни се е събу­ди­ла. Впе­ри­ла е поглед в тава­на, а по бузи­те ѝ се сти­чат съл­зи. „Кол­ко си кра­си­ва!” Пре­ди да се раз­бо­лее бе строй­на и атле­тич­на, сега е неж­на и крех­ка, като захар­на фигурка.
Ако искаш да я успо­ко­иш, пре­ми­ни на 11. Ако смя­таш, че тряб­ва час по-ско­ро да изле­зеш за про­ви­зии , мини на 15.

2

Изпра­вяш се с въз­диш­ка. Не можеш да решиш как­во да пра­виш с пис­то­ле­та. От една стра­на, да изле­зеш навън без него ти се стру­ва само­у­бийс­т­во. Но пък опре­де­ле­но не искаш да оста­виш Дже­ни беззащитна.
Ако искаш оръ­жи­е­то да оста­не при Дже­ни, мини на 10. В про­ти­вен слу­чай пре­ми­ни на 16.

3

Взе­маш една голя­ма рани­ца, коя­то се надя­ва­ше да напъл­ниш с про­ви­зии. Хра­на, оръ­жия и лекар­с­т­ва – това са най-неот­лож­ни­те неща, кои­то тряб­ваш да наме­риш. Би било чудес­но, ако успе­еш да откри­еш дру­ги оце­ле­ли, но в момен­та не искаш да си даваш надежди.
Някол­ко­то мал­ки мага­зин­че­та наоко­ло вече са обра­ни, това зна­еш от послед­но­то си изли­за­не пре­ди сед­ми­ца. Тряб­ва да се проб­ваш с голе­мия супер­мар­кет на око­ло кило­ме­тър. Послед­но видя голя­ма гру­па от тях вът­ре, кое­то те отак­за от вся­как­ви опи­ти да про­ник­неш, но сега нямаш друг избор.
За щас­тие, набли­зо има оръ­же­ен мага­зин, така че ако имаш къс­мет, можеш да се надя­ваш да откри­еш по-доб­ра защи­та. В квар­та­ла има и апте­ка, коя­то поне до пре­ди сед­ми­ца бе непокътната.
Пре­ми­ни на 12.

4

Отва­ряш вра­та­та на коо­пе­ра­ци­я­та. Чува се зло­ве­що скър­ца­не. Как същес­т­во­то се е прокрад­на­ло вът­ре без­шум­но!? Поглеж­даш в тъм­ни­на­та. Ако нещо реши да ата­ку­ва от заса­да, ще бъдеш в неиз­год­на позиция.
Ако искаш да вле­зеш вът­ре, мини на 23. В про­ти­вен слу­чай не ти оста­ва дру­го освен да про­дъл­жиш към набе­ля­за­ния обект (на 5).

5

В зави­си­мост от избра­ния обект се насоч­ваш към посо­че­ния епизод:
— Оръ­жей­ния мага­зин (20)
— Апте­ка­та (30)
— Уни­вер­сал­ния мага­зин (80)
— Обрат­но в апар­та­мен­та (на 34; необ­хо­ди­мо е да си посе­тил оста­на­ли­те три обекта)

6

При­тис­каш ръце вър­ху рана­та и усе­щаш топ­ла леп­ка­ва теч­ност. Кръв­та се про­цеж­да през пръс­ти­те и вли­за в очи­те ти. Опит­ваш се да я избър­шеш с ръкав.
От коо­пе­ра­ци­я­та изли­за мал­ко моми­чен­це обле­че­но в пеле­ри­на. Това е една от тях. Под­пух­на­ли­те очи, звер­с­ки­те нок­ти на ръце­те и изра­же­ние, на кое­то не е спо­со­бен нито един човек. Тряб­ва да бягаш. Но не можеш да помръд­неш. Чув­с­т­ваш се мно­го слаб, а кръв­та не спи­ра да шурти.
Моми­чен­це­то сяда до теб. Очи­те ѝ са пъл­ни със сълзи.
‑Изви­не­те ме гос­по­ди­не, помис­лих, че сте един от тях и побър­зах да се скрия, но изтър­вах кук­ла­та си. Аз… Не исках да Ви нара­ня, но Вие настъ­пих­те Ани, а тя е всич­ко, кое­то ми остана…
Сър­це­то ти спи­ра пре­ди да успее да изслу­шаш обяс­не­ни­е­то на съществото.

Край.
7

Моми­чен­це­то не помръд­ва, само затва­ря очи и изпа­да в транс.
‑Зна­чи иска­те да ме уби­е­те. Не сте един от тях. Те поне ме искат жива. Гос­по­ди­не, сво­бо­ден сте да умрете!
Кле­па­чи­те ѝ се повди­гат и падат на мръс­ни­те плоч­ки като отро­нен есе­нен лист и откри­ват снеж­но бели ири­си. Дро­бо­ве­те ти се изпъл­ват със задуш­лив дим. Сил­на бол­ка те кара да се хвър­лиш на земя­та, гър­чей­ки се в аго­ния. Плам­ваш като факла.
Дете­то се прибли­жа­ва до теб. По покри­ти­те й с мръ­со­тия бузи се сти­чат сълзи.
–Защо…Защо ме нака­рах­те да напра­вя това с вас? Мра­зя Ви…Мразя се…
Това са послед­ни­те ѝ думи пре­ди да те пре­вър­не в овъг­лен труп.

Край.
8

-Забра­вих да Ви се пред­ста­вя, изви­не­те ме за лип­са­та на обнос­ки – каз­ва детен­це­то. – Нари­чат ме Рая.
Моми­чен­це­то пода­ва ръка­та си напред, но после я при­би­ра смутено.
Пред­ста­вяш ѝ се.
‑Зна­е­те ли къде мога да се изкъ­пя? Загу­бих си клю­чо­ве­те, а те уби­ха мама и тат­ко – про­дъл­жа­ва Рая. Поста­вя дефор­ми­ра­ни­те си ръце на гла­ва­та и тихо заплаква.
– Знам, как­во си мис­ли­те, но не съм зараз­на. По точ­но съм, но щом не сте се про­ме­ни­ли, зна­чи няма опас­ност и сега.
Раз­къс­ваш се от вът­ре­шен кон­ф­ликт. Не искаш да оста­виш моми­чен­це­то мутант само на ули­ца­та. Но в също­то вре­ме не смя­таш за безо­пас­но да я при­бе­реш вкъ­щи при Дже­ни. И все пак тряб­ва­ше да решиш.
Каниш я вкъ­щи (22).
Отказ­ваш ѝ – сбо­гу­ваш се с нея и без да обръ­щаш вни­ма­ние на тъж­но­то изра­же­ние на лице­то ѝ се насоч­ваш към избра­ния от теб обект (5).

9

- Кой е? – пита Дже­ни със ско­ван от страх глас.
— Свой – отго­ва­ряш, бър­зай­ки да я успо­ко­иш. – Водя ти гости.
Тя изглеж­да сму­те­на от вън­ш­ния вид на момиченцето.
— Како Дже­ни, той ми обяс­ни кол­ко мно­го те оби­ча – усмих­ва се Рая. Сама­та Дже­ни се започ­ва да се смее през съл­зи. Опит­ваш се да си спом­ниш кога за послед­но си я чул да изда­ва този звук, но не успя­ваш. Явно в нея се е събу­дил няка­къв май­чин­с­ки инстинкт.
— Е, дами, вре­ме е да про­дъл­жа с раз­ход­ка­та си. Забав­ля­вай­те се.
Дже­ни ти пра­ща въз­душ­на целув­ка. Рая се опит­ва да повто­ри жес­та, но убож­да уст­ни на нок­ти­те си.
Мини на 5.

10

Взе­маш пис­то­ле­та и го пода­ваш на моми­че­то. Поглеж­да го учудено.
‑Знам, че не оби­чаш оръ­жи­я­та, но искам да е при теб… За все­ки случай.
‑По веро­ят­но е да ти потряб­ва – въз­про­ти­вя­ва се тя.
‑Не , оръ­жей­ни­ят мага­зин е само на две пре­ки оттук – отго­ва­ряш и сла­гаш пис­то­ле­та в ръце­те ѝ.
Този път тя не каз­ва нищо.
Пре­ми­ни на 3.

11

Погал­ваш я по буза­та и избър­с­ваш съл­зи­те ѝ.
— Не пла­чи, Дже­ни. Мно­го ско­ро ще наме­ря начин да ни измък­на оттук.
— Как? – измънква.
— Ще наме­ря начин. Обе­ща­вам ти. Няма да позво­ля нещо лошо да ти се случи.
Целу­ваш я по чело­то, след това се гмур­ваш в изга­ря­щия ѝ поглед. Навеж­даш се отно­во над нея и усе­щаш напу­ка­ни­те ѝ уст­ни вър­ху своите.
— Боли ли те кра­кът? – питаш.
Дже­ни кимва.
— Отивам за про­ви­зии – обя­вя­ваш. – Нещо да ми поръчаш?
Моми­че­то се усмих­ва. Същи­те реп­ли­ки изпол­з­ваш вся­ка събот­на сут­рин, пре­ди да отидеш да пазаруваш.
— Само да се вър­неш нев­ре­дим… И да не се бавиш.
— Ще дам всич­ко от себе си, Джени!
Опит­ваш се да отвър­неш на усмив­ка­та, но безуспешно.
Пре­ми­ни на 2.

12

Пъхаш един кози крак в рани­ца­та, след това я про­вес­ваш на гръб без да я закоп­ча­ваш. Про­ве­ря­ваш дали лес­но можеш да достиг­неш метал­ния пред­мет. Не е кой знае как­во оръ­жие, но ти дава някак­во усе­ща­не за сигур­ност. Връ­щаш се в спал­ня­та и целу­ваш Дже­ни по чело­то, след кое­то обу­ваш кубин­ки­те си и се ослуш­ваш вни­ма­тел­но пре­ди да отво­риш вход­на­та вра­та. Явно няма никой.
Кори­до­рът изглеж­да как­то вина­ги, но само един поглед отвъд вход­на­та вра­та е доста­тъ­чен да нака­ра сър­це­то ти да се свие. Авто­мо­би­ли­те, пар­ки­ра­ни отвън, са смач­ка­ни до неуз­на­ва­е­мост. Дже­ни твър­ди, че това е ста­на­ло в още през пър­вия ден. Минал бул­до­зер, а шофьо­рът бил с лип­с­ва­щи бузи… Кола­та ти е поч­ти нев­ре­ди­ма, но е бари­ка­ди­ра­на от всич­ки стра­ни. А и през метал­ни­те отлом­ки няма да можеш да стиг­неш далеч.
Денят е сум­ра­чен и мъг­лив. Закоп­ча­ваш яке­то до горе и се насоч­ваш към пър­ва­та си цел. Пре­ми­ни на 13.

13

На къде искаш да поемеш? Можеш да изби­раш между:
Оръ­жей­ния магазин
Уни­вер­сал­ния магазин
Аптеката
Вкъщи
След като взе­меш реше­ни­е­то, избе­ри един от след­ни­те епи­зо­ди: 19, 31, 32, 33. Отбе­ляз­вай си на кои епи­зо­ди си бил, за да не мина­ваш повтор­но през съот­вет­на­та ситуация.

14

Ако оцен­ка­та ти за Наблю­да­тел­ност е поне 2, пре­ми­ни на 25. В про­ти­вен слу­чай, мини на 17.

15

Чув­с­т­ваш се нелов­ко. Сами­ят ти също си деп­ре­си­ран. Мяс­то­то, къде­то си израс­нал, се е пре­вър­на­ло в раз­ва­ли­ни. Хищ­ни мутан­ти бро­дят по ули­ци­те. През послед­ни­те някол­ко дни ти е все по-труд­но да си мил с Джейн. Ней­но­то нещас­тие и страх ти идват много.
— Отивам за про­ви­зии – обя­вя­ваш. – Нещо да ми поръчаш?
‑Не — про­шеп­ва Дже­ни. – Пази се… Аз… нямам нуж­да от нищо.
Замис­ляш се за сми­съ­ла на послед­но­то изречение.
Пре­ми­ни на 2.

16

Взе­маш пис­то­ле­та и го сла­гаш в кобура.
‑Дано не ти потряб­ва – про­шеп­ва Джени.
‑Сигур­но няма… А и въз­на­ме­ря­вам ско­ро да наме­ря нещо по-добро.
Изли­заш от стаята.
Пре­ми­ни на 3.

17

Усе­щаш нещо меко под кра­ка­та си. Миг по-къс­но поли­таш към близ­кия кон­тей­нер. Гла­ва­та ти се удря в мета­ла. Изстен­ваш. От опит зна­еш, че изне­над­ва­щи­те уда­ри са мно­го по-болез­не­ни, а този опре­де­ле­но няма­ше как да предвидиш.
Нама­ли оцен­ка­та си за Живот с 4 точ­ки. Ако тя е ста­на­ла рав­на на 0, пре­ми­ни на 6. В про­ти­вен слу­чай про­дъл­жи на 18.

18

Поста­вяш ръце­те си на мяс­то­то на рана­та. Очак­ваш след такъв силен удар да има кръв, но за щас­тие няма. Изчак­ваш шокът да отми­не и вни­ма­тел­но се изпра­вяш. От коо­пе­ра­ци­я­та изли­за мал­ко моми­чен­це обле­че­но в пеле­ри­на. Тя е една от тях. Под­пух­на­ли­те очи, звер­с­ки­те нок­ти на ръце­те и изра­же­ни­е­то, на кое­то не е спо­со­бен нито един човек.
Ако искаш да ата­ку­ваш моми­чен­це­то, пре­ми­ни на 7. Ако мис­лиш, че е по-доб­ре да изча­каш, пре­ми­ни на 21.

19

Нала­га се да минеш покрай някол­ко кон­тей­не­ра. Поло­ви­на­та от тях са събо­ре­ни, но изси­па­ни­те отпа­дъ­ци по ника­къв начин не ти пра­вят впе­чат­ле­ние на фона на общия хаос.
Извед­нъж нещо се стрел­ва пред теб и се шмуг­ва във вхо­да на близ­ка­та коо­пе­ра­ция. Може би кот­ка? Като че ли беше нещо по-голя­во. Куче? Не, дви­же­ше се пре­ка­ле­но бър­зо. Оглеж­даш се без да заба­вяш крачка.
Ако искаш да про­ве­риш вхо­да на коо­пе­ра­ци­я­та, пре­ми­ни на 4. Ако решиш да про­дъл­жиш напред, мини на 14.

20

Вра­та­та и про­зор­ци­те на оръ­жей­ния мага­зин са раз­би­ти. Пред­паз­ли­во вли­заш вът­ре, нащрек за опас­нос­ти. В поме­ще­ни­е­то няма никой, но за смет­ка на това наоко­ло цари пълен хаос. Част от метал­ни­те сан­дъ­ци са раз­би­ти, дру­ги са оста­на­ли заклю­че­ни. Въз­дъх­ваш и се заемаш да тър­сиш ключовете.
Докол­ко доб­ре се спра­вяш зави­си от оцен­ка­та ти за Наблю­да­тел­ност. Нами­раш тол­ко­ва пред­ме­ти, кол­ко­то са точ­ки­те ти.
— пис­то­лет – подо­бен на този, кой­то има­ше на раз­по­ло­же­ние в нача­ло­то (Щети: 1 зар + 4 + Стрел­ба [8 + Стрел­ба]; 7 пат­ро­на).
— резер­вен пъл­ни­тел – доба­вя +7 към муни­ци­и­те за пистолет.
— пуш­ка пом­па (Щети: 1 зар + 14 + Стрел­ба [17 + Стрел­ба]; 5 патрона)
— бро­ня за раз­ми­ри­ци – поли­цейс­ка еки­пи­ров­ка изпол­з­ва­на за поту­ша­ва­не на цивил­ни про­тес­ти, оси­гу­ря­ва­ща защи­та на цяло­то тяло (позво­ля­ва ти да нама­лиш щети­те на всич­ки про­тив­ни­ци с 2)
Кога­то свър­шиш с избо­ра си, пре­ми­ни на 13.

21

-Моля те, не се приближавай!
‑Доб­ре, гос­по­ди­не. Сигур­но Ви изглеж­дам гроз­на и страш­на. Обе­ща­вам, че няма да Ви нара­ня, освен ако не сте от тях. Няма да се вър­на там.
‑За кого гово­риш? – недоумяваш.
‑За док­тор Сто­ев. В огром­на­та жъл­та къща. Там той про­веж­да опи­ти с таки­ва като нас.
‑Таки­ва като вас?
‑Да, мутан­ти, кои­то не се дър­жат като хищници.
Изтръпваш.
‑Уве­ря­вам те, че не съм от тях.
Моми­че­то се вглеж­да вни­ма­тел­но в лице­то ти.
–Да, наис­ти­на не съм Ви виж­да­ла там. Щях да Ви запом­ня. Откак­то се про­ме­них, помня всич­ко, а тол­ко­ва ми се иска да забравя.
Ако си бил при д‑р Сто­ев, мини на 26. В про­ти­вен слу­чай мини на 8.

22

-Запо­вя­дай вкъ­щи. Тък­мо ще пра­виш ком­па­ния на кака Джени.
‑Наис­ти­на ли мога да дой­да у вас, гос­по­ди­не? – пита тя през сълзи.
‑Раз­би­ра се. И моля те, гово­ри ми на ти.
По-бър­за от гепард, Рая се мята на вра­та ти. Усе­щаш топ­ли­на­та на мънич­ко­то ѝ тяло. При­ят­но е. И да, наис­ти­на има нуж­да от баня. Дет­с­ки­ят аро­мат е сме­сен с по-теж­ка миризма.
Моми­чен­це­то те пус­ка и ти я повеж­даш към къщи.
Пре­ми­ни на 9.

23

Ако оцен­ка­та ти за Наблю­да­тел­ност е 3, мини на 24. В про­ти­вен слу­чай — на 27.

24

Пре­тър­с­ваш всич­ки ъгъл­че­та на стъл­би­те. Вни­ма­ни­е­то ти е привле­че­но от нещо, кое­то при­ли­ча на куп­чи­на пар­ца­ли. Кога­то се прибли­жа­ваш, „куп­чи­на­та” се раз­мър­д­ва. Оказ­ва се мал­ко моми­чен­це. Кръв­та замръз­ва във вени­те ти дока­то я раз­глеж­да­ше. Под­пух­на­ли очи, звер­с­ки нок­ти на ръце­те и изра­же­ние, на кое­то не е спо­со­бен нито един човек.
Ако искаш да ата­ку­ваш моми­чен­це­то, пре­ми­ни на 7. Ако мис­лиш, че е по-доб­ре да изча­каш, пре­ми­ни на 21.

25

С пери­фер­но­то си зре­ние успя­ваш да забе­ле­жиш мал­ка тек­с­тил­на кук­ла сред бок­лу­ци­те. Стран­но, но изглеж­да съв­сем чис­та. Явно е попад­на­ла тук ско­ро. Виж­дал си така­ва в уни­вер­сал­ния мага­зин – има руса коса, спле­те­на на плит­ки, синя шап­ка и пелерина.
Ако искаш да я взе­меш, пре­ми­ни на 28. В про­ти­вен слу­чай можеш да про­ве­риш как­во се е скри­ло в коо­пе­ра­ци­я­та (на 4) или да про­дъл­жиш към цел­та си (на 5).

26

— Док­тор Сто­ев е мър­тъв – отсичаш.
Очи­те на моми­чен­це­то се разширяват:
— Наис­ти­на ли?
— Да. Нало­жи се да го убия при само­за­щи­та. Пове­че няма да ти навреди.
— Аз… не знам, как­во да кажа. Беше ужа­сен човек. Оби­ча­ше да ме реже със скал­пел, за да уста­но­ви кол­ко бър­зо ще зазд­ра­ве­ят рани­те. Този белег ми е от него. Едно зло по-мал­ко на све­та – моми­чен­це­то посоч­ва чело­то си.
Пре­ми­ни на 8.
27

Не успя­ваш да наме­риш нито сле­да от същес­т­во­то, кое­то видя да вли­за в коо­пе­ра­ци­я­та. Не ти оста­ва дру­го, освен да про­дъл­жиш към цел­та си.
Пре­ми­ни на 5.

28

Взе­маш кук­ла­та. Ухае на бебеш­ки сапун. Може би някой ден с Дже­ни ще си има­те детен­це, кое­то да си играе с таки­ва. Някой ден, кога­то кош­ма­рът свърши.
От коо­пе­ра­ци­я­та изли­за мал­ко моми­чен­це обле­че­но в пеле­ри­на и те изтръг­ва от меч­ти­те. Това е една от тях, помис­ляш си. Под­пух­на­ли очи, звер­с­ки нок­ти на ръце­те и изра­же­ние, на кое­то не е спо­со­бен нито един човек.
— Гос­по­ди­не, тази кук­ла е моя. Вър­не­те ми я! – каза тя с преграк­нал глас.
Ако искаш да ата­ку­ваш моми­чен­це­то, пре­ми­ни на 7. Ако мис­лиш, че е по-доб­ре да изпъл­ниш мол­ба­та ѝ, мини на 29.

29

- Раз­би­ра се, мла­да гос­по­жи­це – каз­ваш дока­то се прибли­жа­ваш към детен­це­то. Инс­тин­к­ти­те ти кре­щят, че тряб­ва да побег­неш в про­ти­во­по­лож­на­та посо­ка, но успя­ваш да нало­жиш воля­та си над тях.
— Запо­вя­дай! – каз­ваш ѝ.
‑Бла­го­да­ря, гос­по­ди­не, тя е еднич­ко­то, кое­то ми оста­на. Сигур­но Ви изглеж­дам гроз­на и страш­на. Обе­ща­вам, че няма да Ви нара­ня, освен ако не сте от тях. Няма да се вър­на там.
‑За как­во гово­риш? – недоумяваш.
‑За док­тор Сто­ев. В огром­на­та жъл­та къща. Там той про­веж­да опи­ти с таки­ва като нас.
‑Таки­ва като вас?
‑Да, мутан­ти, кои­то не се дър­жат като хищници.
Изтръпваш.
‑Уве­ря­вам те, че не съм от тях.
Моми­че­то се вглеж­да вни­ма­тел­но в лице­то ти.
–Да, наис­ти­на не съм Ви виж­да­ла там. Щях да Ви запом­ня. Откак­то се про­ме­них, помня всич­ко. А тол­ко­ва ми се иска да забравя.
Ако си се бил с д‑р Сто­ев, пре­ми­ни на 26. В про­ти­вен слу­чай отиди на 8.

30

Учуд­ваш се, че мес­т­на­та апте­ка е непо­кът­на­та. Нала­га се да изпол­з­ваш козия крак, за да вле­зеш вът­ре. Набър­зо съби­раш как­во­то наме­риш за доб­ре. Нами­раш две аптеч­ки (Вся­ка от тях ти въз­ста­но­вя­ва 10 точ­ки Живот, плюс 4 допъл­ни­тел­но за вся­ка точ­ка Меди­ци­на, коя­то имаш) . Ако имаш при­чи­на да взе­меш успо­ко­и­тел­ни (и 2 точ­ки Меди­ци­на), граб­ваш една опа­ков­ка. Пре­ми­ни на 13.

31

Мина­ваш покрай дву­е­таж­на къща. Стран­но. Отвът­ре се чува човеш­ка реч. Дру­ги оце­ле­ли? Раз­би­ра се, може и да се ока­же капан.
Ако искаш да вле­зеш, мини на 92. В про­ти­вен слу­чай можеш да про­дъл­жиш към набе­ля­за­ния си обект (на 5).

32

Вър­виш по дъл­га и тяс­на улич­ка. На някол­ко пъти преска­чаш лок­ви машин­но мас­ло. Тък­мо си мис­лиш, че ще успе­еш да стиг­неш до дру­гия край без инци­ден­ти, кога­то гър­ле­но ръм­же­не те кара да изтръп­неш. Две мути­ра­ли куче­та се измък­ват от куп­чи­на­та отпа­дъ­ци пред теб и ти препреч­ват пътя. Добер­ма­ни. Само че тези имат само остан­ки от кози­на, а кожа­та им е наша­ре­на от тумор­ни обра­зу­ва­ния. Оглеж­даш се. На пет­най­се­ти­на мет­ра зад теб има отво­ре­на врата.
Можеш да стре­ляш ли по куче­та­та (сти­га да имаш огнес­т­рел­но оръ­жие и муни­ции — на 36)
Пре­це­няш, че ще е невъз­мож­но да се спра­виш и с две­те живот­ни, в слу­чай че се прибли­жат. Ако нямаш въз­мож­ност да стре­ляш или решиш да не вли­заш в тази схват­ка, можеш да побег­неш към вра­та­та (на 40)?

33

Пътят ти мина­ва през мал­ко пло­щад­че с памет­ник по сре­да­та. Точ­но пред него виж­даш фигу­ра, просна­та на земя­та в неес­тес­т­ве­на поза. Сър­це­то ти про­пус­ка някол­ко уда­ра – тол­ко­ва пора­зи­тел­на е при­ли­ка­та ѝ с Дже­ни. По-вни­ма­те­лен оглед на мла­да­та жена показ­ва жес­то­ки сле­ди от мута­ция – до тол­ко­ва, че лице­то ѝ труд­но може да мине за човеш­ко. И все пак, чуп­ли­ва­та чер­на коса, телосложението…дори дън­ки­те ѝ…
Тя леко помръд­ва и започ­ва да бъл­ну­ва. Страх те е, че може да е опас­на, но в също­то вре­ме не искаш да я оста­виш там без­по­мощ­на. Ако пред­паз­ли­вост­та ти над­де­лее, мини на 37. В слу­чай че решиш да се добли­жиш до жена­та, отиди на 41.

34

Дока­то се прибли­жа­ваш до вхо­да, невол­но забър­з­ваш крач­ка. Нямаш тър­пе­ние да видиш Дже­ни отно­во. Дали нещо лошо не ѝ се е слу­чи­ло дока­то те няма­ше? Про­бяг­ваш два­де­се­ти­на­та стъл­би до вход­на­та вра­та. Завър­таш клю­ча и мрач­но­то чув­с­т­во се засилва.
Ако не си целу­нал Дже­ни пре­ди да изле­зеш, оста­вил си ѝ пис­то­ле­та и Рая не е при нея, пре­ми­ни на 38. Ако не отго­ва­ряш дори на едно от тези усло­вия, пре­ми­ни на 42.

35

Лов­ко избяг­ваш сприн­цов­ка­та и тя се раз­би­ва в сте­на­та зад гър­ба ти, оста­вяй­ки гроз­но пет­но. Мини на 70.

36

Добер­ма­ни­те се втур­ват към теб с демо­ни­чен лай. Имаш вре­ме за един изстрел с пом­па­та или два с пис­то­ле­та. Ако успе­еш да нане­сеш поне 16 точ­ки Щети, мини на 44. Ина­че попа­даш на 48.

37

Дока­то се отда­ле­ча­ваш, те връх­ли­тат угри­зе­ния на съвест­та. На мяс­то­то на она­зи жена може­ше спо­кой­но да бъде и Джени.Ако зави­се­ше от някой мину­вач като теб, щеше да си оста­не да умре там, насред пло­ща­да. Вне­зап­но те обзе­ма мрач­но­то пред­чув­с­т­вие, че нико­га няма да видиш поло­вин­ка­та си отно­во. Нама­ли оцен­ка­та си за Пси­хи­ка с 1 точ­ка и мини на 5.

38

- Дже­ни! – извик­ваш. Отго­ва­ря ти зло­ве­ща тиши­на. Вли­заш в спал­ня­та. Дже­ни лежи без­ди­хан­на в лок­ва от кръв. Пис­то­ле­тът е в ръка­та ѝ. Хвър­ляш се до нея и я прегръ­щаш. Ръка­та ти напип­ва бележ­ка. Избър­с­ваш очи и я прочиташ.
“Коте, не искам да ти пре­ча. Знам, че ако не бях аз, отдав­на щеше да избя­гаш от този ад. Надя­вам се, че няма да боли. Оби­чам те!”

Край.
39

-Мно­го доб­ре, изча­кай­те секунда!
Док­то­рът изваж­да сприн­цов­ка и игла от близ­кия шкаф. Кани те да сед­неш и стя­га ръка­та ти мал­ко под лакъ­тя с гумен маркуч.
Ако оцен­ка­та ти за Наблю­да­тел­ност е поне 2, мини на 47. В про­ти­вен слу­чай – на 51.

40

Ако смя­таш, че тряб­ва да стиг­неш до вра­та­та по най-бър­зия въз­мо­жен начин, отиди на 52. Ако смя­таш, че си стру­ва да се заба­виш, дори с риск да бъдеш настиг­нат от куче­та­та, мини на 56.

41

Над­вес­ваш се над нея и докос­ваш гру­ба­та ѝ длан. Пáри. Напу­ка­ни­те ѝ уст­ни се раз­движ­ват отно­во, но от тях изли­за само спо­да­вен стон.
Ако искаш да ѝ помог­неш, ще имаш нуж­да от аптеч­ка. Можеш да се спра­виш и с вече изпол­з­ва­на така­ва, ако имаш поне 2 точ­ки Меди­ци­на. В такъв слу­чай про­дъл­жи на 45.
Ако не отго­ва­ряш на гор­ни­те усло­вия, но имаш мал­ко при­леп­че, отиди на 49.
В про­ти­вен слу­чай пре­ми­ни на 37.

42

За щас­тие, при­тес­не­ни­я­та ти се оказ­ват напраз­ни. Дже­ни те посре­ща с широ­ка усмив­ка. Прибли­жа­ваш се до лег­ло­то, тя те хва­ща за ръка­та и те при­дър­п­ва към себе си, за да те обси­пе с целув­ки. Ако Рая е в апар­та­мен­та, мини на 46. В про­ти­вен слу­чай — на 50.

43

- Съжа­ля­вам, док­то­ре, стра­дам от ост­ра фор­ма на хема­то­фо­бия и точ­но сега не искам да рис­ку­вам да при­пад­на – обяс­ня­ваш в опит да ска­лъ­пиш някак­во оправдание.
— Раз­би­рам Ви отлич­но – кима Сто­ев. – Сами­ят аз имах такъв проб­лем на мла­ди­ни. Доб­ре тога­ва, нека Ви вак­си­ни­рам направо.
— Вак­си­на­та безо­пас­на ли е?
— Не по-опас­на от коя­то и да е друга.
Ако се съг­ла­сиш, иди на 58. В про­ти­вен слу­чай – на 55.

44

Послед­ни­ят изстрел пова­ля едно от куче­та­та само на мет­ри от теб. Вто­ро­то ска­ча, опит­вай­ки се да те заха­пе за гър­ло­то. Виж оцен­ка­та си за Физи­ка. Ако е 2 или 3, пре­ми­ни на 59. Ина­че — на 62.

45

Поста­вяш лекар­с­т­ва­та в уста­та ѝ, но бър­зо раз­би­раш, че така няма да можеш да я нака­раш да преглът­не. Отиваш до близ­ка­та чеш­мич­ка, като по пътя попа­даш на бире­на бутил­ка. Изплак­ваш я и я пъл­ниш на поло­ви­на. Връ­щаш се при моми­че­то, поста­вяш гла­ва­та ѝ в ску­та си и изли­ваш част от вода­та в уста­та ѝ. Инс­тин­к­тив­но преглъ­ща. С оста­на­ла­та част от теч­ност­та намок­ряш лице­то ѝ в опит да сва­лиш температурата.
Изчак­ваш десе­ти­на мину­ти. Зна­еш, че няма как да подейс­т­ва тол­ко­ва бър­зо, поне на нор­ма­лен човек. Явно мета­бо­лиз­мът на мутан­ти­те е мно­го по-бърз. Непоз­на­та­та отва­ря очи. Про­дъл­жи на 53.

46

Моми­чен­це­то спи в ъгъ­ла на лег­ло­то, пре­гър­на­ло кук­ла­та си.
— Мно­го е слад­ка – про­шеп­ва Дже­ни. – Рад­вам се, че я дове­де. Мис­ля, че тряб­ва да оста­не с нас.
— Доб­ре – каз­ваш изне­на­дан. – Не те ли при­тес­ня­ват чер­ти­те ѝ?
— Не. Тя е едно мал­ко същес­т­во, кое­то има нуж­да от любов. Това е един­с­т­ве­но­то, кое­то има зна­че­ние за мен.
Мини на 50.

47

Забе­ляз­ваш, че сприн­цов­ка­та не е праз­на. В нея има мал­ко коли­чес­т­во прозрач­на теч­ност. Ако искаш да се дръп­неш пре­ди док­то­рът да е забил игла­та във ръка­та ти, иди на 61. В слу­чай, че това не те при­тес­ня­ва, мини на 51.

48

Стрел­ба­та ти няма видим ефект. Куче­то про­дъл­жа­ва към теб окър­ва­ве­но. Опит­ва се да те заха­пе за сла­би­ни­те, но инс­тин­к­тив­но успя­ваш да се отдръп­неш. Челюс­ти­те на дру­го­то без­пог­реш­но нами­рат вра­та ти и го пре­кър­ш­ват. Смърт­та идва мигновено.

Край.
49

При­леп­че­то изпъл­зя­ва изпод яка­та ти, пра­ви тро­мав опит да поле­ти и се при­зе­мя­ва на лице­то на жена­та. Гла­ва­та те забо­ля­ва от виде­ни­я­та, кои­то предиз­вик­ва мал­ка­та твар (призра­ци, тан­цу­ва­щи на око­ло метър над земя­та). Но, явно ефек­тът при мутан­та­ка­та е друг. Руме­ни­на­та на бузи­те ѝ изчез­ва и тя те поглеж­да с кър­ва­во чер­ве­ни очи. Пре­ми­ни на 53.

50

Чуваш стъп­ки по кори­до­ра. По дяво­ли­те, наис­ти­на ли си забра­вил да заклю­чиш? Втур­ваш се и поч­ти се блъс­ваш в мутант­ка, обле­че­на в сил­но изца­па­на и раз­дра­на престил­ка, коя­то няко­га е била бяла.
— Здра­вей! – позд­ра­вя­ва те, раз­кри­вай­ки неес­тес­т­ве­но ост­ри зъби. – Аз съм д‑р Лено­ва. Харес­ва ли ти хао­са, кой­то създадох?
Опит­ваш се да кажеш нещо, но в гър­ло­то ти е засед­на­ла буца. Обзе­ма те отчаяние.
Отбе­ле­жи си, че д‑р Лено­ва има 19 точ­ки Щети и 38 точ­ки Живот, но не бър­зай да про­веж­даш стан­дар­т­на схват­ка с нея.
Ако оцен­ка­та ти за Пси­хи­ка е по-висо­ка от 1, мини на 54. Ако имаш при­леп­че, иди на 57. Ако имаш опа­ков­ка успо­ко­и­тел­ни, прехвър­ли се на 60.
Кога­то изчер­пиш въз­мож­нос­ти­те, про­дъл­жи на 63.

51

Мал­ко след бол­ка­та от убож­да­не­то усе­щаш, че ти пре­ма­ля­ва. Падаш от сто­ла, а в ста­я­та ста­ва тъмно.
— Още едно опит­но зай­че – чуваш сме­ха на доктора.

Край.
52

Стъп­ваш в лок­ва с мас­ло! Момен­тал­но обув­ки­те ти губят сцеп­ле­ние и зали­таш. Ако оцен­ка­та ти за Физи­ка е 3, мини на 65. В про­ти­вен слу­чай — на 68.

53

- Как­во се слу­чи? – пита те объркана.
Обяс­ня­ваш ѝ набър­зо в как­во със­то­я­ние си я намерил.
— Ста­на ми мно­го коф­ти, но сега съм окей. Аз съм Зара, а ти?
Отго­ва­ряш ѝ.
— Да зна­еш, че не всич­ки като нас са чал­на­ти. Ако някой ден срещ­неш брат ми, хич да не ти пука, че е над два мет­ра висок и някол­ко пипа­ла стър­чат от раме­не­те му. Сам ли си?
— Не, гадже­то ми е вкъ­щи. Със счу­пен крак е – обясняваш.
— Отбий се в маза­та на мага­зи­на на Касев. Ще ти помог­нем с как­во­то можем.
Бла­го­да­риш ѝ и про­дъл­жа­ваш на 5.

54

Док­тор Лено­ва има пси­о­нич­ни спо­соб­нос­ти, с кои­то се опит­ва да заба­ви дви­же­ни­я­та ти и да затруд­ни мак­си­мал­но защи­та­та ти. Ста­бил­на­та ти пси­хи­ка ти оси­гу­ря­ва час­тич­на защи­та. Нама­ли Щети­те ѝ с точ­ки­те си за Пси­хи­ка и се вър­ни на 50.

55

- Не, док­то­ре, не оби­чам вак­си­ни­те. А и се чув­с­т­вам съв­сем здрав!
— Не за дъл­го – каз­ва Сто­ев през зъби, вади скал­пел от джо­ба на престил­ка­та си и се нахвър­ля вър­ху теб.
Щети 6, Живот 22
Ако побе­диш, мини на 64. Ако точ­ки­те ти Живот ста­нат 0 пре­ди това, попа­даш на 67.

56

Успя­ваш да забе­ле­жиш две мал­ки лок­ви мас­ло на пътя си и вни­ма­тел­но ги преска­чаш. Лаят на куче­та­та се чува все по-отбли­зо. Вли­таш в поме­ще­ни­е­то и тръш­ваш вра­та­та зад себе си. За щас­тие, нами­раш ключ в клю­чал­ка­та. Избър­с­ваш потта от чело­то си и се оглеж­даш. Иди на 71.

57

При­леп­че­то изпъл­зя­ва от риза­та ти и поли­та към шка­фа за обув­ки. В насто­я­ща­та бит­ка, живо­тин­че­то ще изпол­з­ва пси­о­нич­ни­те си уме­ния сре­щу мута­нант­ка­та, нама­ля­вай­ки Щети­те ѝ с 3 точ­ки. Вър­ни се на 50.

58

- Мно­го доб­ре, изча­кай­те секун­да – ким­ва док­то­рът и изваж­да сприн­цов­ка и игла от близ­кия шкаф. Кани те да сед­неш и стя­га ръка­та ти мал­ко под лакъ­тя с гумен маркуч.
Мини на 51.

59

В послед­ния момент успя­ваш да се отдръп­неш. Куче­то пада на кра­ка­та си, свет­ка­вич­но се завър­та и ата­ку­ва отново.
Щети: 8; Живот: 16.
Ако побе­диш, мини на 74. Ако заги­неш, попа­даш на 77.

60

Хвър­ляш ѝ опа­ков­ка­та. Тя я хва­ща с нечо­веш­ка бър­зи­на и поглъ­ща хап­че­та­та едно след друго.
— Бла­го­да­ря ти за пода­ръ­ка, но това няма да ме напра­ви по-благосклонна!
Нама­ли Щети­те на мутант­ка­та с 4 точ­ки зара­ди ефек­та на успо­ко­и­тел­ни­те и се вър­ни на 50.

61

Отмес­т­ваш ръка­та си и заби­ваш юмрук в носа на док­тор Сто­ев. Тън­ка струй­ка кръв се про­цеж­да по лице­то му, дока­то вади скал­пел от джо­ба на престил­ка­та си.
Щети 6, Живот 19
Ако побе­диш, про­дъл­жи на 64. Ако точ­ки­те ти Живот ста­нат 0 пре­ди това, пре­ми­ни на 67.

62

Пра­виш не осо­бе­но успе­шен опит да се отдръп­неш. Все пак смър­то­нос­ни­те челюс­ти на звя­ра про­пус­кат цел­та, но нок­ти­те му раз­ди­рат рамо­то ти. Губиш 7 точ­ки Живот. Куче­то туп­ва на земя­та и вед­на­га ата­ку­ва отново.
Щети: 8; Живот: 16.
Ако побе­диш, мини на 74. Ако заги­неш, отиди на 77.

63

- Как­во искаш от мен? – успя­ваш да попиташ.
— Глад­на съм – спо­кой­но обяс­ня­ва лекар­ка­та. – Наско­ро започ­нах да кон­су­ми­рам суро­во месо. А мутан­ти­те са твър­де кисе­ли. Хап­ва ми се крех­ко човешко!
Ако Дже­ни има пис­то­лет, мини на 66. Ако ли не, но Рая е при нея, иди на 69. Ина­че про­дъл­жи на 72.

64

Док­то­рът лежи мър­тъв на пода. Как­во по дяво­ли­те иска­ше от мен?, питаш се, дока­то успо­ко­я­ваш диша­не­то си. Просто луд учен…Или при­чи­на за епи­де­ми­я­та? Сигур­но отго­во­рът се крие някъ­де тук, в имп­ро­ви­зи­ра­на­та лабо­ра­то­рия. От гор­ния етаж се чува приглу­шен стон и тра­ка­не на метал­ни ток­че­та. Взи­маш дик­то­фо­на на д‑р Сто­ев и…
Ако смя­таш, че сега е момен­тът да напус­неш къща­та, пре­ми­на­ваш на 73. В слу­чай че имаш сме­лост­та да се качиш на вто­рия етаж, про­дъл­жи на 93.

65

Като по чудо успя­ваш да запа­зиш коор­ди­на­ция, макар и това да ти стру­ва някол­ко цен­ни секун­ди. Стру­ва ти се че усе­щаш топ­лия дъх на куче­та­та, дока­то вли­таш в поме­ще­ни­е­то и тръш­ваш вра­та­та зад себе си. За щас­тие, нами­раш ключ в клю­чал­ка­та. Избър­с­ваш потта от чело­то си и се оглеж­даш. Про­дъл­жи на 71.

66

Дже­ни успя­ва да про­пъл­зи до кори­до­ра и да изстре­ля два­та пат­ро­на. Лекар­ка­та изре­ва­ва от бол­ка, а нови кър­ва­ви пет­на се появя­ват по престил­ка­та ѝ. Нама­ли Живо­та ѝ със 7 точ­ки. Ако Рая е в апар­та­мен­та, отиди на 69. В про­ти­вен слу­чай – на 72.

67

Дви­же­ни­я­та на док­то­ра се оказ­ват твър­де неп­ред­с­ка­зу­е­ми. Скал­пе­лът на някол­ко пъти нами­ра неза­щи­те­на­та ти плът, оста­вяй­ки обил­но кър­вя­щи рани. След паре­ща­та бол­ка те обзе­ма и немощ. Послед­ни­ят му удар попа­да в сън­на­та ти артерия…

Край.
68

Стро­по­ля­ваш се на земя­та. Опит­ваш се да се изпра­виш, но куче­та­та са вече вър­ху теб. Челюс­ти­те на едно­то без­пог­реш­но нами­рат гър­ло­то ти и го пре­кър­ш­ват. Смърт­та идва мигновено.

Край.
69

Рая се появя­ва от ста­я­та и раз­тър­к­ва очи.
— Не тряб­ва­ше ли да си мър­т­ва? – учуд­ва се д‑р Ленова.
— Да, знам, че Вие поръ­чах­те да бъда умър­т­ве­на. Е, оце­лях. Няма да Ви позво­ля да нара­ни­те някой друг!
Моми­чен­це­то затва­ря очи, а лекар­ка­та плам­ва като фак­ла. Огъ­нят гори само някол­ко секун­ди, но воня­та на изго­ря­ла плът те кара да изпад­неш в пристъп на каш­ли­ца. Нама­ли Живо­та ѝ с 10 точ­ки и мини на 72.

70

Сес­т­ра­та мутант има 8 точ­ки Щети и 16 точ­ки Живот. Ако побе­диш в тази схват­ка, отиди на 79. Ако заги­неш – на 95.

71

Поме­ще­ни­е­то е мрач­но. Потър­с­ваш с поглед ключ за освет­ле­ни­е­то и попа­даш в най-голе­мия си кош­мар. Ста­я­та е пъл­на с пая­ци. Някои от тях са с тела голе­ми кол­ко­то пъпеш. Поне дузи­на от тях се насоч­ват към теб!
Ако оцен­ка­та ти за Пси­хи­ка е поне 2, мини на 84. Ако е 1, попа­даш на 81.

72

Мутант­ка­та ата­ку­ва, раз­мах­вай­ки дъл­ги­те си закри­ве­ни нок­ти. Ако имаш вак­си­на, можеш да я изпол­з­ваш — на 78. Ако не искаш или вече си го напра­вил, про­ве­ди стан­дар­т­на схват­ка с д‑р Ленова.
Ако Живо­тът ѝ пад­не до 8 (или по-мал­ко) точ­ки, иди на 75. Ако умреш пре­ди това – на 82.

73

Изли­заш от на ули­ца­та и поемаш дъл­бо­ко въз­дух. Озър­таш се. Наоко­ло няма сле­ди от опас­ност. Пус­каш дик­то­фо­на тихо, кол­ко­то да не се заглу­ша­ва от стъп­ки­те ти.
— Девет­най­сет от двай­сет­те обек­та се зара­зи­ха през пър­ви­те двай­сет и чети­ри часа от екс­по­зи­ци­я­та. Послед­ни­ят обект не пока­за никак­ви сим­п­то­ми, така че явно същес­т­ву­ва резис­тен­т­ност. За съжа­ле­ние, паци­ен­тът умря от кръ­во­за­гу­ба при опит да се оси­гу­ри доста­тъчн кръв за изслед­ва­не. Надя­вам се утреш­ни­ят опит да ни даде още важ­на инфор­ма­ция. Гла­вен отго­вор­ник за раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на зара­за­та е д‑р Лено­ва. Изпит­вам извес­т­ни при­тес­не­ния относ­но ней­но­то здра­ве. Зави­си­мост­та ѝ към успо­ко­и­тел­ни се про­яви отново…
Скръц­ваш със зъби. Зна­чи всич­ко е само “екс­пе­ри­мент”. Зверове!
Мини на 5.

74

И вто­ро­то куче пада без­ди­хан­но на мръс­на­та настил­ка. Обля­гаш се на сте­на­та и се отда­ваш на някол­ко секун­ди почив­ка. Можеш да вле­зеш в сгра­да­та, чия­то отво­ре­на вра­та забе­ля­за пре­ди мал­ко (на 71) или да про­дъл­жиш към набе­ля­за­на­та цел (на 5).

75

Рани­те на лекар­ка­та кър­вят обил­но, но тя не се отказ­ва от бит­ка­та. Вне­зап­но още един мутант вли­за апар­та­мен­та. Този е с вну­ши­тел­ни раз­ме­ри и от раме­не­те му стър­чат пипа­ла, завър­ш­ва­щи с ост­ри шипо­ве. Ако искаш да го напад­неш свет­ка­вич­но, пре­ди да да се насо­чи към теб, мини на 85. Ако искаш да изча­каш – на 88.

76

Ако имаш поне 2 точ­ки Стрел­ба и пол­з­ваш пом­па или имаш 3 точ­ки Стрел­ба и си с пис­то­лет, мини на 86. В про­ти­вен слу­чай — на 89.

77

На някол­ко пъти куче­то те захап­ва жес­то­ко, но все­ки път успя­ваш да го нара­ниш доста­тъч­но, за да го нака­раш да отпус­не захап­ка­та. Схват­ка­та се про­точ­ва и започ­ваш да губиш мно­го кръв. Дви­же­ни­я­та ти се заба­вят. В един момент вра­тът ти се озо­ва­ва меж­ду челюс­ти­те на звя­ра. Смърт­та идва бър­зо.
Край.
78

Изчак­ваш мутант­ка­та да скъ­си дис­тан­ци­я­та. За твой къс­мет успя­ваш да заби­еш сприн­цов­ка­та в пред­миш­ни­ца­та й. Натис­каш бута­ло­то до края. Д‑р Лено­ва губи рав­но­ве­сие и изпа­да в кра­тък шок, кое­то ти позво­ля­ва да нане­сеш един допъл­ни­те­лен удар в нача­ло­то на схват­ка­та. Нама­ли Щети­те ѝ с 4 точ­ки и се вър­ни на 72.

79

Пред­смър­т­на­та аго­ния на сес­т­ра­та ще оста­не зави­на­ги в кош­ма­ри­те ти. Нок­тес­ти­те ѝ край­ни­ци пръс­кат кръв нався­къ­де, мал­ко пре­ди да засти­нат зави­на­ги. Пре­тър­с­ваш шка­фо­ве­те, опит­вай­ки се да да игно­ри­раш гър­че­щи­те се „опит­ни зай­че­та” на лег­ла­та. Нами­раш аптеч­ка, коя­то може да въз­ста­но­ви 10 точ­ки Живот (+4 точ­ки допъл­ни­тел­но, за вся­ка точ­ка Меди­ци­на, коя­то имаш) как­то и една доза от про­ти­во­ви­рус­на­та ваксина.
Пре­ми­ни на 73.

80

Вит­ри­ни­те на уни­вер­сал­ния мага­зин са напъл­но раз­би­ти. Вът­ре е пъл­на бър­ко­тия – на пода са раз­пи­ля­ни все­въз­мож­ни про­дук­ти, голя­ма част от кои­то изпо­тъп­ка­ни. За щас­тие, поне за сега не се виж­дат мутан­ти. Ако искаш да се насо­чиш дирек­т­но към раз­де­ла с хра­ни, пре­ми­ни на 98. Можеш и пре­ди това да минеш през отде­ли “Спорт и гра­ди­на” и “Чер­на и бяла тех­ни­ка” (на 99).

81

Арах­но­фо­би­я­та ти се оказ­ва твър­де сил­на. Стра­хът те обсеб­ва и без да се замис­ляш, се втур­ваш обрат­но навън. Ако си побе­дил куче­та­та, мини на 87. Ако не си – на 90.

82

Лекар­ка­та удря гла­ва в тво­я­та и те заше­ме­тя­ва. Зъби­те ѝ се впи­ват в гър­ло­то ти. Шум­но­то ѝ преглъ­ща­не е заглу­ше­но от писъ­ка на Джени…

Край.
83

Меди­цин­с­ка­та сес­т­ра се прибли­жа­ва на някол­ко мет­ра и хвър­ля сприн­цов­ка­та към теб. Ако оцен­ка­та ти за Физи­ка е 3, мини на 35. Ако е 2 или 1, иди на 91.

84

Осъз­на­ваш, че сце­на­та с пая­ци­те най-веро­ят­но е плод на въоб­ра­же­ни­е­то ти. Не се сещаш за логич­на при­чи­на тол­ко­ва мно­го екзо­тич­ни пая­ци да са се съб­ра­ли имен­но тук. С тре­пе­ре­ща ръка включ­ваш освет­ле­ни­е­то. Пая­ци­те изчез­ват. Но пък забе­ляз­ваш при­леп, кой­то виси от поли­лея. Живот­но­то изпи­щя­ва и се раз­тре­пер­ва. Ако решиш да уда­риш мал­ка­та твар, пре­ми­ни на 96. Ако искаш да го раз­гле­даш отбли­зо, отиди на 97.

85

Док­тор Лено­ва успя­ва да се въз­пол­з­ва от раз­сей­ва­не­то ти и нок­тес­та­та лапа дости­га слън­че­вия ти сплит. Бол­ка­та е нео­пи­су­е­ма, а смърт­та идва секун­да след това, кога­то нок­ти­те ѝ дости­гат сърцето…

Край.
86

Изстре­лът ти уцел­ва сприн­цов­ка­та и я пръс­ка на пар­че­та, изпръс­к­вай­ки цяло­то лице и коса на сес­т­ра­та с теч­ност, напом­ня­ща кръв. Част от стък­ла­та са се вря­за­ли в уст­ни­те ѝ, кое­то й при­да­ва още по-зло­вещ вид. Отбе­ле­жи си, че губи 7 точ­ки Живот и про­дъл­жи на 70.

87

По улич­ка­та не се забе­ляз­ват дру­ги опас­нос­ти. Вни­ма­тел­но заоби­ка­ляш тру­по­ве­те на добер­ма­ни­те и про­дъл­жа­ваш към набе­ля­за­на­та цел. Пре­ми­ни на 5.

88

Ново­дош­ли­ят мутант обви­ва пипа­ла­та си око­ло д‑р Лено­ва. Започ­ва да я нала­га, дока­то от нея оста­ва само кър­ва­ва пих­тия. Мини на Епи­лог.

89

Ако си стре­лял с пис­то­лет, про­пус­каш. Ако си стре­лял с пом­па, част от сач­ми­те се вряз­ват в ръка­та ѝ (отбе­ле­жи си, че губи 3 точ­ки Живот). Пре­за­реж­даш. Мини на 70.

90

Стра­хът ти от пая­ци те кара да забра­виш за два­та мути­ра­ли добер­ма­на, кои­то тър­пе­ли­во чакат пред вра­та­та. Зъби­те им се впи­ват в плът­та ти и започ­ват да я раз­къс­ват, дока­то пред­смър­т­ни­те ти писъ­ци отек­ват в уличката.

Край.
91

Игла­та се заби­ва дъл­бо­ко в бед­ро­то ти. От сила­та на уда­ра бута­ло­то се плъз­га напред и инжек­ти­ра теч­ност­та в мус­ку­ла. Изре­ва­ваш от бол­ка. Как­во­то и да бе има­ло вът­ре, не ти се отра­зя­ва доб­ре. Нама­ли оцен­ка­та си за Стрел­ба с 1 точ­ка и отиди на 70.

92

Пред­паз­ли­во отва­ряш вра­та­та и виж­даш мъж, обле­чен в меди­цин­с­ка престилка.
– … с това успях да кача ефек­тив­ност­та на вак­си­на­та с 15 %…
Той те забе­ляз­ва и натис­ка стоп коп­че­то на диктофона.
– Запо­вя­дай­те! Раз­вам се да срещ­на още някой, кой­то е нор­ма­лен – при­вет­с­тва те радуш­но. – Аз съм док­тор Сто­ев и раз­ра­бот­вам вак­си­на, коя­то да сло­жи край на заразата.
Дока­то му каз­ваш име­то си, забе­ляз­ваш, че док­то­рът има дъл­бо­ки сен­ки под очи­те и повър­х­нос­т­ни ранич­ки по лице­то, кои­то се е опи­тал да замас­ки­ра — веро­ят­но с фон­дьо­тен, какъв­то Дже­ни пол­з­ва понякога.
— Ще ми позво­ли­те ли да Ви напра­вя изслед­ва­не? Въз­мож­но е да сте носи­тел на виру­са и да сте на път да се раз­бо­ле­е­те. Необ­хо­ди­ма ми е кръв­на проба.
Ако се съг­ла­сиш, мини на 39. В про­ти­вен слу­чай – на 43.

93

Вто­ри­ят етаж е пълен с бол­нич­ни лег­ла, на кои­то са завър­за­ни хора с раз­лич­на сте­пен на мута­ция. Кога­то най-близ­кия те виж­да, изда­ва смра­зя­ващ кръв­та вик, кой­то привли­ча вни­ма­ни­е­то на меди­цин­с­ка­та сес­т­ра в далеч­ния край на поме­ще­ни­е­то. Тя тръг­ва към теб.Краката й са неес­тес­т­ве­но кри­ви. Вдиг­на­ла е висо­ко огром­на сприн­цов­ка, с дъл­га игла, от коя­то капе гъс­та чер­ве­на теч­ност. Гла­ва­та ѝ е кил­на­та наст­ра­ни, а беле­зи­те под раз­дра­на­та ѝ уни­фор­ма под­сказ­ват, че вече не е човек.
Ще стре­ляш ли по нея (на 76) или ще я запла­шиш, че ще спо­де­ли участ­та на д‑р Сто­ев, кого­то току що си убил (94)? Можеш и просто да я изча­каш да се прибли­жи (83).

94

Сес­т­ра­та не реа­ги­ра на запла­хи­те ти. Не зна­еш дали не те чува или не може да те раз­бе­ре. Ако искаш, можеш да избя­гаш навън (на 73) или да вле­зеш в схват­ка с нея (на 83).

95

Сес­т­ра­та се хвър­ля в кра­ка­та ти и те захап­ва за коля­но­то. Ста­ва­та изхру­щя­ва и рух­ваш на земя­та, засле­пен от бол­ка. Мутант­ка­та те ухап­ва на още някол­ко мес­та, късай­ки пар­че­та от плът­та ти. После съз­на­ни­е­то ти вели­ко­душ­но реша­ва да те напусне.

Край.
96

Замах­ваш с козия крак, но живо­тин­че­то е по-бър­зо. След секун­да се е озо­ва­ло вър­ху шка­фа. Извед­нъж, нетър­пи­ма бол­ка про­ряз­ва гла­ва­та ти. Падаш на земя­та при­тис­нал ръце към сле­по­о­чи­я­та ти, дока­то съз­на­ни­е­то ти потъ­ва в мрак.

Край.
97

Хва­щаш вни­ма­тел­но мал­ко­то тел­це. То обви­ва ципес­ти кри­ле око­ло пръс­ти­те ти. Явно топ­ли­на­та им го успо­ко­я­ва и то бър­зо се уна­ся. Осъз­на­ваш, че това е просто едно изпла­ше­но бебе, кое­то мута­ци­я­та е напра­ви­ла твър­де опас­но. При­би­раш го под риза­та си, нами­раш ава­рий­ния изход (защо­то не искаш да изли­заш на съща­та ули­ца) и се насоч­ваш към набе­ля­за­ния обект. Мини на 5.

98

Набър­зо натъп­к­ваш рани­ца­та си с кон­сер­ви и дъл­гот­рай­ни кол­ба­си. Пове­че­то от оста­на­ли­те про­дук­ти са развалени.
— Кой кра­де от хра­на­та ми? – чуваш муче­не зад гър­ба си.
Това е про­да­ва­чът от щан­да с риба, лов­ко раз­мах­ващ сатър. Беше сим­па­ти­чен човек… на вре­ме­то. Ще тряб­ва да се биеш с него. Щети­те му са 10, Живо­тът 22. Ако побе­диш, се измък­ваш по най-бър­зия начин от мага­зи­на (пре­ми­ни на 13). Ако той те убие, попа­даш на 100.

99

Нами­раш две инте­рес­ни оръ­жия. Едно­то е удоб­на брад­ва с къса про­ти­во­шо­ко­ва дръж­ка и лазер­но нато­че­но ост­рие (Щети 1 зар + 6 + Физи­ка [9 + Физи­ка]). Дру­го­то е мотор­на резач­ка. Твър­де теж­ка е, за да я носиш със себе си на дъл­ги раз­сто­я­ния, но може да ти потряб­ва в раз­де­ла с хра­ни­те. Щети­те ѝ са 1 зар + 16 + физи­ка [18 + Физи­ка]. Пре­ми­ни на 98.

100

На някол­ко пъти успя­ваш да избег­неш късо­то ост­рие, но послед­ни­ят замах отси­ча три пръс­та от дяс­на­та ти ръка. Умо­пом­ра­чи­тел­на­та бол­ка не про­дъл­жа­ва дъл­го – след­ва­щи­ят удар отси­ча гла­ва­та ти.

Край.
Епи­лог

- Каз­вам се Антон – обяс­ня­ва гра­ма­да­та. – Опит­вам се да събе­ра всич­ки мутан­ти, кои­то са оста­на­ли с всич­кия си и да помог­на на мал­ко­то оста­на­ли незасегнати.
— Има ли таки­ва наоко­ло? – питаш плахо.
— Вече не, но има­ше око­ло дузи­на, кои­то ескор­ти­тах­ме дале­че на юг.
— При нас няма да се полу­чи. Дже­ни е със счу­пен крак.
Антон поглеж­да към моми­че­то,. Дже­ни невол­но потреперва.
— Тога­ва се при­съ­е­ди­не­те към нас в убе­жи­ще­то. Там има­ме всич­ко необ­хо­ди­мо и ще сте в безо­пас­ност, за раз­ли­ка от тук.
Потър­с­ваш погле­да на Дже­ни. Тя ким­ва. Отиваш до нея и се опит­ваш да я вдиг­неш. За съжа­ле­ние, мус­ку­ли­те тѝ отказ­ват да се под­чи­нят след всич­ко, на кое­то си ги под­ло­жил тази вечер.
— Дай на мен –каз­ва Антон, хва­ща Дже­ни с една­та си ръка и се насоч­ва към изхо­да. Тръг­ваш след него.Поздравления, чита­те­лю! Ти успя да изпъл­ниш цел­та на приклю­че­ни­е­то. Ако искаш да изиг­ра­еш отно­во “Мути­ра­ла плът”, можеш да си поста­виш допъл­ни­тел­ни цели – така попу­ляр­ни­те от дру­ги игри пости­же­ния. Мно­го е веро­ят­но вече да си заслу­жил да полу­чиш някое от тях.Касапин – убий все­ки един от про­тив­ни­ци­те, кои­то можеш да про­пус­неш: д‑р Сто­ев; меди­цин­с­ка­та му сес­т­ра; двой­ка­та добермани.
Дип­ло­мат – спри­я­те­ли се с три­ма­та мутан­ти: бебе­то при­леп; сес­т­ра­та на Антон; Рая.
Спеш­но отде­ле­ние – оце­лей без да изпол­з­ваш пове­че от една аптечка.
Бер­сер­кер – наме­ри мотор­на­та резач­ка, но не я използвай.
Кур­шум за моя­та Вален­тин­ка – поста­рай се да не отго­во­риш на никое от усло­ви­я­та на епи­зод 34.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *