Няколко думи от Рони:
Привет, читателю! Питал ли си се какво би станало, ако мистериозна зараза превърне почти всички хора около теб в мутанти? Докато писах настоящата книга-игра се опитвах да си представя центъра на родния ми град Русе след евентуален такъв апокалипсис. Това е и причината почти всички имена на герои да са типични за страната. Изключение е само това на приятелката на главния герой, но то е по-скоро за потвърждение на правилото.
Искам да благодаря на цялата общност от фенове на неумиращия жанр книги-игри за реализирането на настоящия продукт. Надявам се да прекараш приятно време с него. Ако искаш да прочетеш книги-игри в дигитална форма или да получиш информация за други печатни издания, заповядай на www.knigi-igri.net или на www.legacyofkreya.com .
Правила за игра
Моля, погледни Дневника на Приключението. Имаш пет качества (Сила, Психика, Стрелба, Наблюдателност и Медицина), които ще ти помогнат да оцелееш до края на приключението. Разполагаш с 10 точки, които можеш да разпределиш между тях – например 3, 3, 2, 1, 1. Или 3, 2, 2, 2, 1. Или двойки на всички показатели. Изборът е твой.
Шестият важен показател се нарича Живот. Всяко нараняване ще води до намаляване на точките ти за Живот. Ако те достигнат 0, умираш. Започваш с 40 точки Живот.
Нива на трудност
Според това дали предпочиташ лесна игра или истинско предизвикателство, можеш да избереш едно от долупосочените нива на трудност, като по този начин определиш колко точки можеш да разпределиш между Сила, Психика, Стрелба, Наблюдателност и Медицина, и с колко точки Живот разполагаш:
— Лесно ниво – 11 точки; Живот 45
— Нормално ниво – 10 точки; Живот 40
— Трудно ниво – 9 точки; Живот 35
— Кошмарно ниво – 8 точки; Живот 30
Битки
На няколко пъти ще ти се налага да проведеш схватки, като ще имаш информация за Щетите и Живота на врага. Първо, избираш оръжието, с което ще атакуваш и сформираш Щетите му според записаното в Дневника. Намаляваш Живота на противника с полученото число. След това е негов ред да удари, така че губиш толкова точки Живот, колкото са Щетите му. Ако си жив, атакуваш отново. Това продължава докато Животът на някой от участниците в битката стане равен или по-малък от нула.
Специални правила за битки
Някои от оръжията ти имат ограничени муниции, така че може да се наложи да смениш оръжие по време на битката. Смяната става автоматично.
Ако решиш, можеш да използваш защитна тактика, при което намаляваш Щетите на противника с точките си за Физика, но не прибавяш зар към Щетите на оръжието си.
Ако нямаш или не обичаш зарове
Щетите на всички оръжия са записани като:
1 зар + Х [У]
Където 1 зар е нормален 6 стенен зар — Х е постоянно число, което се прибавя към зара, а [У] е средната щета на оръжието. Ако не обичаш да оставяш нещата на шанса, просто използваш числото в големи скоби. Същото правило важи и за противниците ти.
А сега премини на 1, защото е време приключението да започне.
Клокочещият звук те изтръгва от неспокойния сън. Шумът не е много силен, но знаеш какво го издава. Един от тях мина по тротоара, точно под терасата. Затаяваш дъх. Виждал си ги да се катерят по почти гладки повърхности, да разбиват врати и прозорци с голи ръце… сякаш са парчета скреж в кървава мелба. Ако съществото те усети, ще стане лошо, много лошо. Поглеждаш към пистолета си. Не, двата куршума няма да са достатъчни… освен да ви осигурят по-лек край.
Джени се помръдва. „Не, не се събуждай точно сега!” Момичето сякаш чува мислите ти и потъва по-дълбоко в бездната на съня. Сигурно са кошмари. От известно време реалността се е превърнала в лош сън, който сякаш няма да свърши.
Може би трябваше да избягаш с останалите. Джени не ти го е казвала открито, но си го прочитал в тъмните ѝ лешникови очи няколко пъти. Не можеш да напуснеш района с нея – левият ѝ крак е гипсиран. Да избягаш сам? Предпочиташ да умреш. Не и сега, след като победи лефкимията преди няколко месеца.
Шумът е затихнал. Внимателно се надигаш от леглото. Намираш синята риза с пагони и надпис СОТ и я обличаш. Това е една от малкото ти останали чисти дрехи. Съмва се. Днес трябва да излезеш за провизии. Самата мисъл те кара да изтръпнеш. Ако някой от тях те докопа, това ще е краят и за Джени.
Какво са те? Едва ли някой може да каже със сигурност. Хора? Най-вероятно в тях е останало нещо човешко, но сега са зверове, хранещи се с човешка плът. Понякога дори не си правят труда да убият жертвата си, преди да започнат угощението. Виждал си ги в действие. Дори простреляни на няколко места, те продължават към набелязаната цел, сякаш болката не съществува. Неволно потрепваш.
Закопчаваш и последното копче. Джени се е събудила. Вперила е поглед в тавана, а по бузите ѝ се стичат сълзи. „Колко си красива!” Преди да се разболее бе стройна и атлетична, сега е нежна и крехка, като захарна фигурка.
Ако искаш да я успокоиш, премини на 11. Ако смяташ, че трябва час по-скоро да излезеш за провизии , мини на 15.
Изправяш се с въздишка. Не можеш да решиш какво да правиш с пистолета. От една страна, да излезеш навън без него ти се струва самоубийство. Но пък определено не искаш да оставиш Джени беззащитна.
Ако искаш оръжието да остане при Джени, мини на 10. В противен случай премини на 16.
Вземаш една голяма раница, която се надяваше да напълниш с провизии. Храна, оръжия и лекарства – това са най-неотложните неща, които трябваш да намериш. Би било чудесно, ако успееш да откриеш други оцелели, но в момента не искаш да си даваш надежди.
Няколкото малки магазинчета наоколо вече са обрани, това знаеш от последното си излизане преди седмица. Трябва да се пробваш с големия супермаркет на около километър. Последно видя голяма група от тях вътре, което те отакза от всякакви опити да проникнеш, но сега нямаш друг избор.
За щастие, наблизо има оръжеен магазин, така че ако имаш късмет, можеш да се надяваш да откриеш по-добра защита. В квартала има и аптека, която поне до преди седмица бе непокътната.
Премини на 12.
Отваряш вратата на кооперацията. Чува се зловещо скърцане. Как съществото се е прокраднало вътре безшумно!? Поглеждаш в тъмнината. Ако нещо реши да атакува от засада, ще бъдеш в неизгодна позиция.
Ако искаш да влезеш вътре, мини на 23. В противен случай не ти остава друго освен да продължиш към набелязания обект (на 5).
В зависимост от избрания обект се насочваш към посочения епизод:
— Оръжейния магазин (20)
— Аптеката (30)
— Универсалния магазин (80)
— Обратно в апартамента (на 34; необходимо е да си посетил останалите три обекта)
Притискаш ръце върху раната и усещаш топла лепкава течност. Кръвта се процежда през пръстите и влиза в очите ти. Опитваш се да я избършеш с ръкав.
От кооперацията излиза малко момиченце облечено в пелерина. Това е една от тях. Подпухналите очи, зверските нокти на ръцете и изражение, на което не е способен нито един човек. Трябва да бягаш. Но не можеш да помръднеш. Чувстваш се много слаб, а кръвта не спира да шурти.
Момиченцето сяда до теб. Очите ѝ са пълни със сълзи.
‑Извинете ме господине, помислих, че сте един от тях и побързах да се скрия, но изтървах куклата си. Аз… Не исках да Ви нараня, но Вие настъпихте Ани, а тя е всичко, което ми остана…
Сърцето ти спира преди да успее да изслушаш обяснението на съществото.
Момиченцето не помръдва, само затваря очи и изпада в транс.
‑Значи искате да ме убиете. Не сте един от тях. Те поне ме искат жива. Господине, свободен сте да умрете!
Клепачите ѝ се повдигат и падат на мръсните плочки като отронен есенен лист и откриват снежно бели ириси. Дробовете ти се изпълват със задушлив дим. Силна болка те кара да се хвърлиш на земята, гърчейки се в агония. Пламваш като факла.
Детето се приближава до теб. По покритите й с мръсотия бузи се стичат сълзи.
–Защо…Защо ме накарахте да направя това с вас? Мразя Ви…Мразя се…
Това са последните ѝ думи преди да те превърне в овъглен труп.
-Забравих да Ви се представя, извинете ме за липсата на обноски – казва детенцето. – Наричат ме Рая.
Момиченцето подава ръката си напред, но после я прибира смутено.
Представяш ѝ се.
‑Знаете ли къде мога да се изкъпя? Загубих си ключовете, а те убиха мама и татко – продължава Рая. Поставя деформираните си ръце на главата и тихо заплаква.
– Знам, какво си мислите, но не съм заразна. По точно съм, но щом не сте се променили, значи няма опасност и сега.
Разкъсваш се от вътрешен конфликт. Не искаш да оставиш момиченцето мутант само на улицата. Но в същото време не смяташ за безопасно да я прибереш вкъщи при Джени. И все пак трябваше да решиш.
Каниш я вкъщи (22).
Отказваш ѝ – сбогуваш се с нея и без да обръщаш внимание на тъжното изражение на лицето ѝ се насочваш към избрания от теб обект (5).
- Кой е? – пита Джени със скован от страх глас.
— Свой – отговаряш, бързайки да я успокоиш. – Водя ти гости.
Тя изглежда смутена от външния вид на момиченцето.
— Како Джени, той ми обясни колко много те обича – усмихва се Рая. Самата Джени се започва да се смее през сълзи. Опитваш се да си спомниш кога за последно си я чул да издава този звук, но не успяваш. Явно в нея се е събудил някакъв майчински инстинкт.
— Е, дами, време е да продължа с разходката си. Забавлявайте се.
Джени ти праща въздушна целувка. Рая се опитва да повтори жеста, но убожда устни на ноктите си.
Мини на 5.
Вземаш пистолета и го подаваш на момичето. Поглежда го учудено.
‑Знам, че не обичаш оръжията, но искам да е при теб… За всеки случай.
‑По вероятно е да ти потрябва – възпротивява се тя.
‑Не , оръжейният магазин е само на две преки оттук – отговаряш и слагаш пистолета в ръцете ѝ.
Този път тя не казва нищо.
Премини на 3.
Погалваш я по бузата и избърсваш сълзите ѝ.
— Не плачи, Джени. Много скоро ще намеря начин да ни измъкна оттук.
— Как? – измънква.
— Ще намеря начин. Обещавам ти. Няма да позволя нещо лошо да ти се случи.
Целуваш я по челото, след това се гмурваш в изгарящия ѝ поглед. Навеждаш се отново над нея и усещаш напуканите ѝ устни върху своите.
— Боли ли те кракът? – питаш.
Джени кимва.
— Отивам за провизии – обявяваш. – Нещо да ми поръчаш?
Момичето се усмихва. Същите реплики използваш всяка съботна сутрин, преди да отидеш да пазаруваш.
— Само да се върнеш невредим… И да не се бавиш.
— Ще дам всичко от себе си, Джени!
Опитваш се да отвърнеш на усмивката, но безуспешно.
Премини на 2.
Пъхаш един кози крак в раницата, след това я провесваш на гръб без да я закопчаваш. Проверяваш дали лесно можеш да достигнеш металния предмет. Не е кой знае какво оръжие, но ти дава някакво усещане за сигурност. Връщаш се в спалнята и целуваш Джени по челото, след което обуваш кубинките си и се ослушваш внимателно преди да отвориш входната врата. Явно няма никой.
Коридорът изглежда както винаги, но само един поглед отвъд входната врата е достатъчен да накара сърцето ти да се свие. Автомобилите, паркирани отвън, са смачкани до неузнаваемост. Джени твърди, че това е станало в още през първия ден. Минал булдозер, а шофьорът бил с липсващи бузи… Колата ти е почти невредима, но е барикадирана от всички страни. А и през металните отломки няма да можеш да стигнеш далеч.
Денят е сумрачен и мъглив. Закопчаваш якето до горе и се насочваш към първата си цел. Премини на 13.
На къде искаш да поемеш? Можеш да избираш между:
Оръжейния магазин
Универсалния магазин
Аптеката
Вкъщи
След като вземеш решението, избери един от следните епизоди: 19, 31, 32, 33. Отбелязвай си на кои епизоди си бил, за да не минаваш повторно през съответната ситуация.
Ако оценката ти за Наблюдателност е поне 2, премини на 25. В противен случай, мини на 17.
Чувстваш се неловко. Самият ти също си депресиран. Мястото, където си израснал, се е превърнало в развалини. Хищни мутанти бродят по улиците. През последните няколко дни ти е все по-трудно да си мил с Джейн. Нейното нещастие и страх ти идват много.
— Отивам за провизии – обявяваш. – Нещо да ми поръчаш?
‑Не — прошепва Джени. – Пази се… Аз… нямам нужда от нищо.
Замисляш се за смисъла на последното изречение.
Премини на 2.
Вземаш пистолета и го слагаш в кобура.
‑Дано не ти потрябва – прошепва Джени.
‑Сигурно няма… А и възнамерявам скоро да намеря нещо по-добро.
Излизаш от стаята.
Премини на 3.
Усещаш нещо меко под краката си. Миг по-късно политаш към близкия контейнер. Главата ти се удря в метала. Изстенваш. От опит знаеш, че изненадващите удари са много по-болезнени, а този определено нямаше как да предвидиш.
Намали оценката си за Живот с 4 точки. Ако тя е станала равна на 0, премини на 6. В противен случай продължи на 18.
Поставяш ръцете си на мястото на раната. Очакваш след такъв силен удар да има кръв, но за щастие няма. Изчакваш шокът да отмине и внимателно се изправяш. От кооперацията излиза малко момиченце облечено в пелерина. Тя е една от тях. Подпухналите очи, зверските нокти на ръцете и изражението, на което не е способен нито един човек.
Ако искаш да атакуваш момиченцето, премини на 7. Ако мислиш, че е по-добре да изчакаш, премини на 21.
Налага се да минеш покрай няколко контейнера. Половината от тях са съборени, но изсипаните отпадъци по никакъв начин не ти правят впечатление на фона на общия хаос.
Изведнъж нещо се стрелва пред теб и се шмугва във входа на близката кооперация. Може би котка? Като че ли беше нещо по-голяво. Куче? Не, движеше се прекалено бързо. Оглеждаш се без да забавяш крачка.
Ако искаш да провериш входа на кооперацията, премини на 4. Ако решиш да продължиш напред, мини на 14.
Вратата и прозорците на оръжейния магазин са разбити. Предпазливо влизаш вътре, нащрек за опасности. В помещението няма никой, но за сметка на това наоколо цари пълен хаос. Част от металните сандъци са разбити, други са останали заключени. Въздъхваш и се заемаш да търсиш ключовете.
Доколко добре се справяш зависи от оценката ти за Наблюдателност. Намираш толкова предмети, колкото са точките ти.
— пистолет – подобен на този, който имаше на разположение в началото (Щети: 1 зар + 4 + Стрелба [8 + Стрелба]; 7 патрона).
— резервен пълнител – добавя +7 към мунициите за пистолет.
— пушка помпа (Щети: 1 зар + 14 + Стрелба [17 + Стрелба]; 5 патрона)
— броня за размирици – полицейска екипировка използвана за потушаване на цивилни протести, осигуряваща защита на цялото тяло (позволява ти да намалиш щетите на всички противници с 2)
Когато свършиш с избора си, премини на 13.
-Моля те, не се приближавай!
‑Добре, господине. Сигурно Ви изглеждам грозна и страшна. Обещавам, че няма да Ви нараня, освен ако не сте от тях. Няма да се върна там.
‑За кого говориш? – недоумяваш.
‑За доктор Стоев. В огромната жълта къща. Там той провежда опити с такива като нас.
‑Такива като вас?
‑Да, мутанти, които не се държат като хищници.
Изтръпваш.
‑Уверявам те, че не съм от тях.
Момичето се вглежда внимателно в лицето ти.
–Да, наистина не съм Ви виждала там. Щях да Ви запомня. Откакто се промених, помня всичко, а толкова ми се иска да забравя.
Ако си бил при д‑р Стоев, мини на 26. В противен случай мини на 8.
-Заповядай вкъщи. Тъкмо ще правиш компания на кака Джени.
‑Наистина ли мога да дойда у вас, господине? – пита тя през сълзи.
‑Разбира се. И моля те, говори ми на ти.
По-бърза от гепард, Рая се мята на врата ти. Усещаш топлината на мъничкото ѝ тяло. Приятно е. И да, наистина има нужда от баня. Детският аромат е смесен с по-тежка миризма.
Момиченцето те пуска и ти я повеждаш към къщи.
Премини на 9.
Ако оценката ти за Наблюдателност е 3, мини на 24. В противен случай — на 27.
Претърсваш всички ъгълчета на стълбите. Вниманието ти е привлечено от нещо, което прилича на купчина парцали. Когато се приближаваш, „купчината” се размърдва. Оказва се малко момиченце. Кръвта замръзва във вените ти докато я разглеждаше. Подпухнали очи, зверски нокти на ръцете и изражение, на което не е способен нито един човек.
Ако искаш да атакуваш момиченцето, премини на 7. Ако мислиш, че е по-добре да изчакаш, премини на 21.
С периферното си зрение успяваш да забележиш малка текстилна кукла сред боклуците. Странно, но изглежда съвсем чиста. Явно е попаднала тук скоро. Виждал си такава в универсалния магазин – има руса коса, сплетена на плитки, синя шапка и пелерина.
Ако искаш да я вземеш, премини на 28. В противен случай можеш да провериш какво се е скрило в кооперацията (на 4) или да продължиш към целта си (на 5).
— Доктор Стоев е мъртъв – отсичаш.
Очите на момиченцето се разширяват:
— Наистина ли?
— Да. Наложи се да го убия при самозащита. Повече няма да ти навреди.
— Аз… не знам, какво да кажа. Беше ужасен човек. Обичаше да ме реже със скалпел, за да установи колко бързо ще заздравеят раните. Този белег ми е от него. Едно зло по-малко на света – момиченцето посочва челото си.
Премини на 8.
Не успяваш да намериш нито следа от съществото, което видя да влиза в кооперацията. Не ти остава друго, освен да продължиш към целта си.
Премини на 5.
Вземаш куклата. Ухае на бебешки сапун. Може би някой ден с Джени ще си имате детенце, което да си играе с такива. Някой ден, когато кошмарът свърши.
От кооперацията излиза малко момиченце облечено в пелерина и те изтръгва от мечтите. Това е една от тях, помисляш си. Подпухнали очи, зверски нокти на ръцете и изражение, на което не е способен нито един човек.
— Господине, тази кукла е моя. Върнете ми я! – каза тя с прегракнал глас.
Ако искаш да атакуваш момиченцето, премини на 7. Ако мислиш, че е по-добре да изпълниш молбата ѝ, мини на 29.
- Разбира се, млада госпожице – казваш докато се приближаваш към детенцето. Инстинктите ти крещят, че трябва да побегнеш в противоположната посока, но успяваш да наложиш волята си над тях.
— Заповядай! – казваш ѝ.
‑Благодаря, господине, тя е едничкото, което ми остана. Сигурно Ви изглеждам грозна и страшна. Обещавам, че няма да Ви нараня, освен ако не сте от тях. Няма да се върна там.
‑За какво говориш? – недоумяваш.
‑За доктор Стоев. В огромната жълта къща. Там той провежда опити с такива като нас.
‑Такива като вас?
‑Да, мутанти, които не се държат като хищници.
Изтръпваш.
‑Уверявам те, че не съм от тях.
Момичето се вглежда внимателно в лицето ти.
–Да, наистина не съм Ви виждала там. Щях да Ви запомня. Откакто се промених, помня всичко. А толкова ми се иска да забравя.
Ако си се бил с д‑р Стоев, премини на 26. В противен случай отиди на 8.
Учудваш се, че местната аптека е непокътната. Налага се да използваш козия крак, за да влезеш вътре. Набързо събираш каквото намериш за добре. Намираш две аптечки (Всяка от тях ти възстановява 10 точки Живот, плюс 4 допълнително за всяка точка Медицина, която имаш) . Ако имаш причина да вземеш успокоителни (и 2 точки Медицина), грабваш една опаковка. Премини на 13.
Минаваш покрай двуетажна къща. Странно. Отвътре се чува човешка реч. Други оцелели? Разбира се, може и да се окаже капан.
Ако искаш да влезеш, мини на 92. В противен случай можеш да продължиш към набелязания си обект (на 5).
Вървиш по дълга и тясна уличка. На няколко пъти прескачаш локви машинно масло. Тъкмо си мислиш, че ще успееш да стигнеш до другия край без инциденти, когато гърлено ръмжене те кара да изтръпнеш. Две мутирали кучета се измъкват от купчината отпадъци пред теб и ти препречват пътя. Добермани. Само че тези имат само останки от козина, а кожата им е нашарена от туморни образувания. Оглеждаш се. На петнайсетина метра зад теб има отворена врата.
Можеш да стреляш ли по кучетата (стига да имаш огнестрелно оръжие и муниции — на 36)
Преценяш, че ще е невъзможно да се справиш и с двете животни, в случай че се приближат. Ако нямаш възможност да стреляш или решиш да не влизаш в тази схватка, можеш да побегнеш към вратата (на 40)?
Пътят ти минава през малко площадче с паметник по средата. Точно пред него виждаш фигура, просната на земята в неестествена поза. Сърцето ти пропуска няколко удара – толкова поразителна е приликата ѝ с Джени. По-внимателен оглед на младата жена показва жестоки следи от мутация – до толкова, че лицето ѝ трудно може да мине за човешко. И все пак, чупливата черна коса, телосложението…дори дънките ѝ…
Тя леко помръдва и започва да бълнува. Страх те е, че може да е опасна, но в същото време не искаш да я оставиш там безпомощна. Ако предпазливостта ти надделее, мини на 37. В случай че решиш да се доближиш до жената, отиди на 41.
Докато се приближаваш до входа, неволно забързваш крачка. Нямаш търпение да видиш Джени отново. Дали нещо лошо не ѝ се е случило докато те нямаше? Пробягваш двадесетината стълби до входната врата. Завърташ ключа и мрачното чувство се засилва.
Ако не си целунал Джени преди да излезеш, оставил си ѝ пистолета и Рая не е при нея, премини на 38. Ако не отговаряш дори на едно от тези условия, премини на 42.
Ловко избягваш спринцовката и тя се разбива в стената зад гърба ти, оставяйки грозно петно. Мини на 70.
Доберманите се втурват към теб с демоничен лай. Имаш време за един изстрел с помпата или два с пистолета. Ако успееш да нанесеш поне 16 точки Щети, мини на 44. Иначе попадаш на 48.
Докато се отдалечаваш, те връхлитат угризения на съвестта. На мястото на онази жена можеше спокойно да бъде и Джени.Ако зависеше от някой минувач като теб, щеше да си остане да умре там, насред площада. Внезапно те обзема мрачното предчувствие, че никога няма да видиш половинката си отново. Намали оценката си за Психика с 1 точка и мини на 5.
- Джени! – извикваш. Отговаря ти зловеща тишина. Влизаш в спалнята. Джени лежи бездиханна в локва от кръв. Пистолетът е в ръката ѝ. Хвърляш се до нея и я прегръщаш. Ръката ти напипва бележка. Избърсваш очи и я прочиташ.
“Коте, не искам да ти преча. Знам, че ако не бях аз, отдавна щеше да избягаш от този ад. Надявам се, че няма да боли. Обичам те!”
-Много добре, изчакайте секунда!
Докторът изважда спринцовка и игла от близкия шкаф. Кани те да седнеш и стяга ръката ти малко под лакътя с гумен маркуч.
Ако оценката ти за Наблюдателност е поне 2, мини на 47. В противен случай – на 51.
Ако смяташ, че трябва да стигнеш до вратата по най-бързия възможен начин, отиди на 52. Ако смяташ, че си струва да се забавиш, дори с риск да бъдеш настигнат от кучетата, мини на 56.
Надвесваш се над нея и докосваш грубата ѝ длан. Пáри. Напуканите ѝ устни се раздвижват отново, но от тях излиза само сподавен стон.
Ако искаш да ѝ помогнеш, ще имаш нужда от аптечка. Можеш да се справиш и с вече използвана такава, ако имаш поне 2 точки Медицина. В такъв случай продължи на 45.
Ако не отговаряш на горните условия, но имаш малко прилепче, отиди на 49.
В противен случай премини на 37.
За щастие, притесненията ти се оказват напразни. Джени те посреща с широка усмивка. Приближаваш се до леглото, тя те хваща за ръката и те придърпва към себе си, за да те обсипе с целувки. Ако Рая е в апартамента, мини на 46. В противен случай — на 50.
- Съжалявам, докторе, страдам от остра форма на хематофобия и точно сега не искам да рискувам да припадна – обясняваш в опит да скалъпиш някакво оправдание.
— Разбирам Ви отлично – кима Стоев. – Самият аз имах такъв проблем на младини. Добре тогава, нека Ви ваксинирам направо.
— Ваксината безопасна ли е?
— Не по-опасна от която и да е друга.
Ако се съгласиш, иди на 58. В противен случай – на 55.
Последният изстрел поваля едно от кучетата само на метри от теб. Второто скача, опитвайки се да те захапе за гърлото. Виж оценката си за Физика. Ако е 2 или 3, премини на 59. Иначе — на 62.
Поставяш лекарствата в устата ѝ, но бързо разбираш, че така няма да можеш да я накараш да преглътне. Отиваш до близката чешмичка, като по пътя попадаш на бирена бутилка. Изплакваш я и я пълниш на половина. Връщаш се при момичето, поставяш главата ѝ в скута си и изливаш част от водата в устата ѝ. Инстинктивно преглъща. С останалата част от течността намокряш лицето ѝ в опит да свалиш температурата.
Изчакваш десетина минути. Знаеш, че няма как да подейства толкова бързо, поне на нормален човек. Явно метаболизмът на мутантите е много по-бърз. Непознатата отваря очи. Продължи на 53.
Момиченцето спи в ъгъла на леглото, прегърнало куклата си.
— Много е сладка – прошепва Джени. – Радвам се, че я доведе. Мисля, че трябва да остане с нас.
— Добре – казваш изненадан. – Не те ли притесняват чертите ѝ?
— Не. Тя е едно малко същество, което има нужда от любов. Това е единственото, което има значение за мен.
Мини на 50.
Забелязваш, че спринцовката не е празна. В нея има малко количество прозрачна течност. Ако искаш да се дръпнеш преди докторът да е забил иглата във ръката ти, иди на 61. В случай, че това не те притеснява, мини на 51.
Стрелбата ти няма видим ефект. Кучето продължава към теб окървавено. Опитва се да те захапе за слабините, но инстинктивно успяваш да се отдръпнеш. Челюстите на другото безпогрешно намират врата ти и го прекършват. Смъртта идва мигновено.
Прилепчето изпълзява изпод яката ти, прави тромав опит да полети и се приземява на лицето на жената. Главата те заболява от виденията, които предизвиква малката твар (призраци, танцуващи на около метър над земята). Но, явно ефектът при мутантаката е друг. Руменината на бузите ѝ изчезва и тя те поглежда с кърваво червени очи. Премини на 53.
Чуваш стъпки по коридора. По дяволите, наистина ли си забравил да заключиш? Втурваш се и почти се блъсваш в мутантка, облечена в силно изцапана и раздрана престилка, която някога е била бяла.
— Здравей! – поздравява те, разкривайки неестествено остри зъби. – Аз съм д‑р Ленова. Харесва ли ти хаоса, който създадох?
Опитваш се да кажеш нещо, но в гърлото ти е заседнала буца. Обзема те отчаяние.
Отбележи си, че д‑р Ленова има 19 точки Щети и 38 точки Живот, но не бързай да провеждаш стандартна схватка с нея.
Ако оценката ти за Психика е по-висока от 1, мини на 54. Ако имаш прилепче, иди на 57. Ако имаш опаковка успокоителни, прехвърли се на 60.
Когато изчерпиш възможностите, продължи на 63.
Малко след болката от убождането усещаш, че ти премалява. Падаш от стола, а в стаята става тъмно.
— Още едно опитно зайче – чуваш смеха на доктора.
Стъпваш в локва с масло! Моментално обувките ти губят сцепление и залиташ. Ако оценката ти за Физика е 3, мини на 65. В противен случай — на 68.
- Какво се случи? – пита те объркана.
Обясняваш ѝ набързо в какво състояние си я намерил.
— Стана ми много кофти, но сега съм окей. Аз съм Зара, а ти?
Отговаряш ѝ.
— Да знаеш, че не всички като нас са чалнати. Ако някой ден срещнеш брат ми, хич да не ти пука, че е над два метра висок и няколко пипала стърчат от раменете му. Сам ли си?
— Не, гаджето ми е вкъщи. Със счупен крак е – обясняваш.
— Отбий се в мазата на магазина на Касев. Ще ти помогнем с каквото можем.
Благодариш ѝ и продължаваш на 5.
Доктор Ленова има псионични способности, с които се опитва да забави движенията ти и да затрудни максимално защитата ти. Стабилната ти психика ти осигурява частична защита. Намали Щетите ѝ с точките си за Психика и се върни на 50.
- Не, докторе, не обичам ваксините. А и се чувствам съвсем здрав!
— Не за дълго – казва Стоев през зъби, вади скалпел от джоба на престилката си и се нахвърля върху теб.
Щети 6, Живот 22
Ако победиш, мини на 64. Ако точките ти Живот станат 0 преди това, попадаш на 67.
Успяваш да забележиш две малки локви масло на пътя си и внимателно ги прескачаш. Лаят на кучетата се чува все по-отблизо. Влиташ в помещението и тръшваш вратата зад себе си. За щастие, намираш ключ в ключалката. Избърсваш потта от челото си и се оглеждаш. Иди на 71.
Прилепчето изпълзява от ризата ти и полита към шкафа за обувки. В настоящата битка, животинчето ще използва псионичните си умения срещу мутанантката, намалявайки Щетите ѝ с 3 точки. Върни се на 50.
- Много добре, изчакайте секунда – кимва докторът и изважда спринцовка и игла от близкия шкаф. Кани те да седнеш и стяга ръката ти малко под лакътя с гумен маркуч.
Мини на 51.
В последния момент успяваш да се отдръпнеш. Кучето пада на краката си, светкавично се завърта и атакува отново.
Щети: 8; Живот: 16.
Ако победиш, мини на 74. Ако загинеш, попадаш на 77.
Хвърляш ѝ опаковката. Тя я хваща с нечовешка бързина и поглъща хапчетата едно след друго.
— Благодаря ти за подаръка, но това няма да ме направи по-благосклонна!
Намали Щетите на мутантката с 4 точки заради ефекта на успокоителните и се върни на 50.
Отместваш ръката си и забиваш юмрук в носа на доктор Стоев. Тънка струйка кръв се процежда по лицето му, докато вади скалпел от джоба на престилката си.
Щети 6, Живот 19
Ако победиш, продължи на 64. Ако точките ти Живот станат 0 преди това, премини на 67.
Правиш не особено успешен опит да се отдръпнеш. Все пак смъртоносните челюсти на звяра пропускат целта, но ноктите му раздират рамото ти. Губиш 7 точки Живот. Кучето тупва на земята и веднага атакува отново.
Щети: 8; Живот: 16.
Ако победиш, мини на 74. Ако загинеш, отиди на 77.
- Какво искаш от мен? – успяваш да попиташ.
— Гладна съм – спокойно обяснява лекарката. – Наскоро започнах да консумирам сурово месо. А мутантите са твърде кисели. Хапва ми се крехко човешко!
Ако Джени има пистолет, мини на 66. Ако ли не, но Рая е при нея, иди на 69. Иначе продължи на 72.
Докторът лежи мъртъв на пода. Какво по дяволите искаше от мен?, питаш се, докато успокояваш дишането си. Просто луд учен…Или причина за епидемията? Сигурно отговорът се крие някъде тук, в импровизираната лаборатория. От горния етаж се чува приглушен стон и тракане на метални токчета. Взимаш диктофона на д‑р Стоев и…
Ако смяташ, че сега е моментът да напуснеш къщата, преминаваш на 73. В случай че имаш смелостта да се качиш на втория етаж, продължи на 93.
Като по чудо успяваш да запазиш координация, макар и това да ти струва няколко ценни секунди. Струва ти се че усещаш топлия дъх на кучетата, докато влиташ в помещението и тръшваш вратата зад себе си. За щастие, намираш ключ в ключалката. Избърсваш потта от челото си и се оглеждаш. Продължи на 71.
Джени успява да пропълзи до коридора и да изстреля двата патрона. Лекарката изревава от болка, а нови кървави петна се появяват по престилката ѝ. Намали Живота ѝ със 7 точки. Ако Рая е в апартамента, отиди на 69. В противен случай – на 72.
Движенията на доктора се оказват твърде непредсказуеми. Скалпелът на няколко пъти намира незащитената ти плът, оставяйки обилно кървящи рани. След парещата болка те обзема и немощ. Последният му удар попада в сънната ти артерия…
Строполяваш се на земята. Опитваш се да се изправиш, но кучетата са вече върху теб. Челюстите на едното безпогрешно намират гърлото ти и го прекършват. Смъртта идва мигновено.
Рая се появява от стаята и разтърква очи.
— Не трябваше ли да си мъртва? – учудва се д‑р Ленова.
— Да, знам, че Вие поръчахте да бъда умъртвена. Е, оцелях. Няма да Ви позволя да нараните някой друг!
Момиченцето затваря очи, а лекарката пламва като факла. Огънят гори само няколко секунди, но вонята на изгоряла плът те кара да изпаднеш в пристъп на кашлица. Намали Живота ѝ с 10 точки и мини на 72.
Сестрата мутант има 8 точки Щети и 16 точки Живот. Ако победиш в тази схватка, отиди на 79. Ако загинеш – на 95.
Помещението е мрачно. Потърсваш с поглед ключ за осветлението и попадаш в най-големия си кошмар. Стаята е пълна с паяци. Някои от тях са с тела големи колкото пъпеш. Поне дузина от тях се насочват към теб!
Ако оценката ти за Психика е поне 2, мини на 84. Ако е 1, попадаш на 81.
Мутантката атакува, размахвайки дългите си закривени нокти. Ако имаш ваксина, можеш да я използваш — на 78. Ако не искаш или вече си го направил, проведи стандартна схватка с д‑р Ленова.
Ако Животът ѝ падне до 8 (или по-малко) точки, иди на 75. Ако умреш преди това – на 82.
Излизаш от на улицата и поемаш дълбоко въздух. Озърташ се. Наоколо няма следи от опасност. Пускаш диктофона тихо, колкото да не се заглушава от стъпките ти.
— Деветнайсет от двайсетте обекта се заразиха през първите двайсет и четири часа от експозицията. Последният обект не показа никакви симптоми, така че явно съществува резистентност. За съжаление, пациентът умря от кръвозагуба при опит да се осигури достатъчн кръв за изследване. Надявам се утрешният опит да ни даде още важна информация. Главен отговорник за разпространението на заразата е д‑р Ленова. Изпитвам известни притеснения относно нейното здраве. Зависимостта ѝ към успокоителни се прояви отново…
Скръцваш със зъби. Значи всичко е само “експеримент”. Зверове!
Мини на 5.
И второто куче пада бездиханно на мръсната настилка. Облягаш се на стената и се отдаваш на няколко секунди почивка. Можеш да влезеш в сградата, чиято отворена врата забеляза преди малко (на 71) или да продължиш към набелязаната цел (на 5).
Раните на лекарката кървят обилно, но тя не се отказва от битката. Внезапно още един мутант влиза апартамента. Този е с внушителни размери и от раменете му стърчат пипала, завършващи с остри шипове. Ако искаш да го нападнеш светкавично, преди да да се насочи към теб, мини на 85. Ако искаш да изчакаш – на 88.
Ако имаш поне 2 точки Стрелба и ползваш помпа или имаш 3 точки Стрелба и си с пистолет, мини на 86. В противен случай — на 89.
На няколко пъти кучето те захапва жестоко, но всеки път успяваш да го нараниш достатъчно, за да го накараш да отпусне захапката. Схватката се проточва и започваш да губиш много кръв. Движенията ти се забавят. В един момент вратът ти се озовава между челюстите на звяра. Смъртта идва бързо.
Изчакваш мутантката да скъси дистанцията. За твой късмет успяваш да забиеш спринцовката в предмишницата й. Натискаш буталото до края. Д‑р Ленова губи равновесие и изпада в кратък шок, което ти позволява да нанесеш един допълнителен удар в началото на схватката. Намали Щетите ѝ с 4 точки и се върни на 72.
Предсмъртната агония на сестрата ще остане завинаги в кошмарите ти. Ноктестите ѝ крайници пръскат кръв навсякъде, малко преди да застинат завинаги. Претърсваш шкафовете, опитвайки се да да игнорираш гърчещите се „опитни зайчета” на леглата. Намираш аптечка, която може да възстанови 10 точки Живот (+4 точки допълнително, за всяка точка Медицина, която имаш) както и една доза от противовирусната ваксина.
Премини на 73.
Витрините на универсалния магазин са напълно разбити. Вътре е пълна бъркотия – на пода са разпиляни всевъзможни продукти, голяма част от които изпотъпкани. За щастие, поне за сега не се виждат мутанти. Ако искаш да се насочиш директно към раздела с храни, премини на 98. Можеш и преди това да минеш през отдели “Спорт и градина” и “Черна и бяла техника” (на 99).
Арахнофобията ти се оказва твърде силна. Страхът те обсебва и без да се замисляш, се втурваш обратно навън. Ако си победил кучетата, мини на 87. Ако не си – на 90.
Лекарката удря глава в твоята и те зашеметява. Зъбите ѝ се впиват в гърлото ти. Шумното ѝ преглъщане е заглушено от писъка на Джени…
Медицинската сестра се приближава на няколко метра и хвърля спринцовката към теб. Ако оценката ти за Физика е 3, мини на 35. Ако е 2 или 1, иди на 91.
Осъзнаваш, че сцената с паяците най-вероятно е плод на въображението ти. Не се сещаш за логична причина толкова много екзотични паяци да са се събрали именно тук. С трепереща ръка включваш осветлението. Паяците изчезват. Но пък забелязваш прилеп, който виси от полилея. Животното изпищява и се разтреперва. Ако решиш да удариш малката твар, премини на 96. Ако искаш да го разгледаш отблизо, отиди на 97.
Доктор Ленова успява да се възползва от разсейването ти и ноктестата лапа достига слънчевия ти сплит. Болката е неописуема, а смъртта идва секунда след това, когато ноктите ѝ достигат сърцето…
Изстрелът ти уцелва спринцовката и я пръска на парчета, изпръсквайки цялото лице и коса на сестрата с течност, напомняща кръв. Част от стъклата са се врязали в устните ѝ, което й придава още по-зловещ вид. Отбележи си, че губи 7 точки Живот и продължи на 70.
По уличката не се забелязват други опасности. Внимателно заобикаляш труповете на доберманите и продължаваш към набелязаната цел. Премини на 5.
Новодошлият мутант обвива пипалата си около д‑р Ленова. Започва да я налага, докато от нея остава само кървава пихтия. Мини на Епилог.
Ако си стрелял с пистолет, пропускаш. Ако си стрелял с помпа, част от сачмите се врязват в ръката ѝ (отбележи си, че губи 3 точки Живот). Презареждаш. Мини на 70.
Страхът ти от паяци те кара да забравиш за двата мутирали добермана, които търпеливо чакат пред вратата. Зъбите им се впиват в плътта ти и започват да я разкъсват, докато предсмъртните ти писъци отекват в уличката.
Иглата се забива дълбоко в бедрото ти. От силата на удара буталото се плъзга напред и инжектира течността в мускула. Изреваваш от болка. Каквото и да бе имало вътре, не ти се отразява добре. Намали оценката си за Стрелба с 1 точка и отиди на 70.
Предпазливо отваряш вратата и виждаш мъж, облечен в медицинска престилка.
– … с това успях да кача ефективността на ваксината с 15 %…
Той те забелязва и натиска стоп копчето на диктофона.
– Заповядайте! Развам се да срещна още някой, който е нормален – приветства те радушно. – Аз съм доктор Стоев и разработвам ваксина, която да сложи край на заразата.
Докато му казваш името си, забелязваш, че докторът има дълбоки сенки под очите и повърхностни ранички по лицето, които се е опитал да замаскира — вероятно с фондьотен, какъвто Джени ползва понякога.
— Ще ми позволите ли да Ви направя изследване? Възможно е да сте носител на вируса и да сте на път да се разболеете. Необходима ми е кръвна проба.
Ако се съгласиш, мини на 39. В противен случай – на 43.
Вторият етаж е пълен с болнични легла, на които са завързани хора с различна степен на мутация. Когато най-близкия те вижда, издава смразяващ кръвта вик, който привлича вниманието на медицинската сестра в далечния край на помещението. Тя тръгва към теб.Краката й са неестествено криви. Вдигнала е високо огромна спринцовка, с дълга игла, от която капе гъста червена течност. Главата ѝ е килната настрани, а белезите под раздраната ѝ униформа подсказват, че вече не е човек.
Ще стреляш ли по нея (на 76) или ще я заплашиш, че ще сподели участта на д‑р Стоев, когото току що си убил (94)? Можеш и просто да я изчакаш да се приближи (83).
Сестрата не реагира на заплахите ти. Не знаеш дали не те чува или не може да те разбере. Ако искаш, можеш да избягаш навън (на 73) или да влезеш в схватка с нея (на 83).
Сестрата се хвърля в краката ти и те захапва за коляното. Ставата изхрущява и рухваш на земята, заслепен от болка. Мутантката те ухапва на още няколко места, късайки парчета от плътта ти. После съзнанието ти великодушно решава да те напусне.
Замахваш с козия крак, но животинчето е по-бързо. След секунда се е озовало върху шкафа. Изведнъж, нетърпима болка прорязва главата ти. Падаш на земята притиснал ръце към слепоочията ти, докато съзнанието ти потъва в мрак.
Хващаш внимателно малкото телце. То обвива ципести криле около пръстите ти. Явно топлината им го успокоява и то бързо се унася. Осъзнаваш, че това е просто едно изплашено бебе, което мутацията е направила твърде опасно. Прибираш го под ризата си, намираш аварийния изход (защото не искаш да излизаш на същата улица) и се насочваш към набелязания обект. Мини на 5.
Набързо натъпкваш раницата си с консерви и дълготрайни колбаси. Повечето от останалите продукти са развалени.
— Кой краде от храната ми? – чуваш мучене зад гърба си.
Това е продавачът от щанда с риба, ловко размахващ сатър. Беше симпатичен човек… на времето. Ще трябва да се биеш с него. Щетите му са 10, Животът 22. Ако победиш, се измъкваш по най-бързия начин от магазина (премини на 13). Ако той те убие, попадаш на 100.
Намираш две интересни оръжия. Едното е удобна брадва с къса противошокова дръжка и лазерно наточено острие (Щети 1 зар + 6 + Физика [9 + Физика]). Другото е моторна резачка. Твърде тежка е, за да я носиш със себе си на дълги разстояния, но може да ти потрябва в раздела с храните. Щетите ѝ са 1 зар + 16 + физика [18 + Физика]. Премини на 98.
На няколко пъти успяваш да избегнеш късото острие, но последният замах отсича три пръста от дясната ти ръка. Умопомрачителната болка не продължава дълго – следващият удар отсича главата ти.
- Казвам се Антон – обяснява грамадата. – Опитвам се да събера всички мутанти, които са останали с всичкия си и да помогна на малкото останали незасегнати.
— Има ли такива наоколо? – питаш плахо.
— Вече не, но имаше около дузина, които ескортитахме далече на юг.
— При нас няма да се получи. Джени е със счупен крак.
Антон поглежда към момичето,. Джени неволно потреперва.
— Тогава се присъединете към нас в убежището. Там имаме всичко необходимо и ще сте в безопасност, за разлика от тук.
Потърсваш погледа на Джени. Тя кимва. Отиваш до нея и се опитваш да я вдигнеш. За съжаление, мускулите тѝ отказват да се подчинят след всичко, на което си ги подложил тази вечер.
— Дай на мен –казва Антон, хваща Джени с едната си ръка и се насочва към изхода. Тръгваш след него.Поздравления, читателю! Ти успя да изпълниш целта на приключението. Ако искаш да изиграеш отново “Мутирала плът”, можеш да си поставиш допълнителни цели – така популярните от други игри постижения. Много е вероятно вече да си заслужил да получиш някое от тях.Касапин – убий всеки един от противниците, които можеш да пропуснеш: д‑р Стоев; медицинската му сестра; двойката добермани.
Дипломат – сприятели се с тримата мутанти: бебето прилеп; сестрата на Антон; Рая.
Спешно отделение – оцелей без да използваш повече от една аптечка.
Берсеркер – намери моторната резачка, но не я използвай.
Куршум за моята Валентинка – постарай се да не отговориш на никое от условията на епизод 34.