Гробницата на Вампира

Здра­вей­те приятели,
Днес ще ви пред­ста­вим една от неиз­да­ва­ни­те в Бъл­га­рия кни­ги-игри на небе­зиз­вес­т­ния Дейв Морис, озаг­ла­ве­на „Гроб­ни­ца­та на вам­пи­ра”. Поглеж­дам към вто­ра стра­ни­ца и поч­ти при­па­дам от въл­не­ние, защо­то виж­дам, че кни­га­та е изляз­ла от печат в далеч­на­та 1984-та годи­на. Усмих­вам се широ­ко и усе­щам как бла­же­на тръп­ка про­лаз­ва някъ­де зад вра­та ми. Тази кни­га ме връ­ща обрат­но в детството.

Ето как­во про­чи­там от пър­ви­те редове:

Ти си аван­тю­рист, кой­то е пре­ко­сил една голя­ма част от позна­тия ни свят. Тво­я­та нена­сит­на нуж­да да при­емаш най-рис­ко­ва­ни­те мисии, да се изпра­вяш пред невъз­мож­ни предиз­ви­ка­тел­с­т­ва и жела­ни­е­то за бит­ка, те сблъс­к­ват с най-неве­ро­ят­ни съз­да­ния, вещи­ци и магьос­ни­ци с ужа­ся­ва­щи уме­ния, как­то и с дру­ги про­тив­ни­ци, все про­тив­ни и отвратителни.
И все­ки път, изли­заш побе­ди­тел от бит­ки­те, кои­то си повел сре­щу тях. Тези приклю­чен­с­ки годи­ни са пови­ши­ли уме­ни­я­та и сила­та ти до така­ва сте­пен, че едва някол­ко чове­ка биха мог­ли да ти усто­ят в рав­нос­той­на битка.
И ето че за поре­ден път ще рис­ку­ваш живо­та си, там къде­то дру­ги­те храб­ри пъте­шес­т­ве­ни­ци са се про­ва­ли­ли пре­ди теб.
Тръг­вай­ки на тази мисия ще дока­жеш ли, че си дос­то­ен да се нари­чаш приклю­че­нец? Поне­же от доста вре­ме никой не помни тво­е­то истин­с­ко име, но всич­ки тре­пе­рят пред Злат­ния Дракон!

С извес­т­но съжа­ле­ние напус­каш една сут­рин мал­ко­то сел­це на Рош-Позе, раз­по­ло­же­но в един от меан­д­ри­те на тиха­та река.
След тво­я­та послед­на мисия има­ше въз­мож­ност­та да си почи­неш на това прекрас­но мяс­то, как­то и да съз­да­деш някол­ко при­ятел­с­т­ва – нещо наис­ти­на мно­го ряд­ко като се има в пред­вид как­ва е репу­та­ци­я­та ти.
Чес­то пъти тъл­па­та, коя­то се струп­ва око­ло теб, кога­то тряб­ва да я спа­ся­ваш от някое мал­ко съз­да­ние, мно­го бър­зо те забра­вя кога­то опас­ност­та бъде премахната.
Но това са обик­но­ве­ни стра­хо­ве за тези за кои­то живо­тът и смърт­та са ежед­нев­ни неща, или за тези кои­то рис­ку­ват живо­та си за другите.
Любо­пит­но, но доб­ре позна­вай­ки тво­и­те спо­соб­нос­ти, оби­та­те­ли­те на Роше-Позе те бяха при­ели твър­де лес­но, а деца­та им се усмих­ва­ха с широ­ко отво­ре­ни очи, дока­то слу­ша­ха приклю­чен­с­ки­те ти исто­рии. Но въп­ре­ки всич­ко си оста­ваш човек на дейс­т­ви­е­то, кой­то твър­де чес­то гле­да с нос­тал­гия сво­я­та вяр­на шпа­га, прибра­на в нож­ни­ца­та си.
Зато­ва кога­то научи нови­на­та, че гру­па бан­ди­ти, изпра­те­на от подъл магьос­ник вър­ши зло­де­я­ния в съсед­на­та про­вин­ция, не ти оста­ва нищо дру­го освен да тръг­неш вед­на­га към сто­ли­ца­та – Горда-Кула.
Отто­га­ва си на път. В нача­ло­то пре­ко­си зеле­ни лива­ди, а по обед пре­ми­на през вър­хо­ве­те край Сод­ра — една река, по чии­то бряг вър­вя поне някол­ко часа и така до вечерта.
И кога­то мра­кът пад­на започ­на да вали осве­жа­ващ дъжд. Ето че един­с­т­ве­но­то, кое­то те дели сега от гра­да е Гора­та на Съжа­ле­ни­е­то. Раз­би­ра се, че има­ше въз­мож­ност­та да заоби­ко­лиш това зло­ве­що мяс­то, про­пи­то с неве­ро­ят­ни леген­ди, но вече бе пре­ка­ле­но къс­но и тряб­ва­ше час по-ско­ро да стиг­неш до гра­да пре­ди вра­ти­те му да се затво­ря за през нощта.
Борей­ки се сме­ло със свис­тя­щия вятър реша­ваш да навле­зеш по-навът­ре в това мяс­то, въп­ре­ки че без съм­не­ние, това е грешка.
Лес­но загуб­ваш сле­да­та в заоби­ка­ля­ща­та тъм­ни­на и сега ти е изклю­чи­тел­но труд­но да про­дъл­жиш, зато­ва се нала­га да спиш под звез­ди­те, в шума­та и дъж­да! Ясно е, че спо­ме­нът ти от тази нощ няма да е от най-добрите.
А сега, обър­ни страницата…

Спи­рам дотук и довол­но се почес­вам. Да. Тук ще имам поне някол­ко часа игра…

Кни­га­та бих­те мог­ли да изтег­ли­те ОТТУК.