Книгите-игри във Франция – част I

Кни­ги­те-игри във Фран­ция – част I

Пре­ди вре­ме ми хрум­на да се раз­ро­вя в Интер­нет и от чис­то любо­пит­с­тво да про­уча как­во се е случ­ва­ло (или се случ­ва) с кни­ги­те-игри във Фран­ция. За моя голя­ма изне­на­да се ока­за, че в тази стра­на не само е има­ло огро­мен инте­рес към жан­ра навре­ме­то, но и сега е нали­це въз­раж­да­не на жан­ра и актив­на форум­на общ­ност. В насто­я­щия мате­ри­ал ще се опи­там да ви запоз­ная с най-любо­пит­ни­те неща, на кои­то се натък­нах при про­уч­ва­не­то си.

„Добро­то ста­ро време“

Кни­ги­те-игри във Фран­ция започ­ват да се изда­ват цяло десе­ти­ле­тие по-рано от Бъл­га­рия, в нача­ло­то на 80-те, но пък за раз­ли­ка от нас, тамош­ни­те изда­тел­с­т­ва зала­гат основ­но на пре­вод­ни анг­ло­е­зич­ни загла­вия. Така на френ­с­ки език са изда­де­ни кни­ги от най-голе­ми­те поре­ди­ци „Избе­ри сво­е­то приклю­че­ние“ (Choose your own adventure), „Приклю­че­ния без­б­рой“ (Endless quest) и „Бит­ки Без­б­рой“ (Fighting Fantasy) – серия, от коя­то навре­ме­то са пре­ве­де­ни 61 от всич­ки­те 65 кни­ги. Попу­ляр­ни поре­ди­ци като „Кър­вав меч“ (изляз­ла под загла­ви­е­то „Епос за Леген­да“), „Пътят на Тигъ­ра“, „Магьос­ни­чес­т­ва“ и „Самот­ни­ят вълк“ също са пре­ве­де­ни във Фран­ция. Като върл фен на Пътя на Тигъ­ра ми напра­ви­ха впе­чат­ле­ние проб­ле­ми­те, кои­то е има­ла тази поре­ди­ца. Пър­ви­те 3 кни­ги от нея са изда­де­ни с огро­мен брой греш­ни препрат­ки или лип­с­ва­щи тек­с­то­ве, кое­то явно е допри­нес­ло да се слу­чи нещо напо­до­бя­ва­що исто­ри­я­та с „Магьос­ни­чес­т­ва“ (Sorcery!) в Бъл­га­рия. Kни­ги­те на Джо Дивър за Самот­ния вълк (Loup Solitaire) оба­че пече­лят огром­на попу­ляр­ност сред френ­с­ки­те чита­те­ли, изда­де­на е цяла­та поре­ди­ца, а през 2000 г. са пре­из­да­де­ни пър­ви­те 20 кни­ги от нея, допъл­не­ни и редак­ти­ра­ни от фено­ве след одоб­ре­ни­е­то на авто­ра. Пре­из­да­де­на е и позна­та­та на бъл­гар­с­кия чита­тел „Полет от мра­ка“ (Flight From the Dark), коя­то сами­ят Дивър пре­ра­бот­ва и допъл­ва до цели 550 епизода.

Пре­вод­ни­те анг­лийс­ки загла­вия във Фран­ция се изда­ват в серия, наре­че­на „Кни­га, в коя­то геро­ят си ти“ (Un livre dont vous êtes le héros) на изда­тел­с­т­во Gallimard и имен­но тя нала­га упот­ре­ба­та на сък­ра­те­ни­те назва­ния за кни­ги-игри „LDVELH“ или „AVH”, кои­то са далеч по-упот­ре­бя­ва­ни от фено­ве­те откол­ко­то livre-jeux. Дру­го голя­мо изда­тел­с­т­во за кни­ги-игри е Hachette, кое­то пре­ус­та­но­вя­ва окон­ча­тел­но изда­ва­не­то им през 1987 и 1988 г., дока­то пичо­ве­те от Gallimard про­дъл­жа­ват до 1997 г. Gallimard е и изда­тел­с­т­во­то, кое­то бук­вал­но доми­ни­ра в този жанр пo оно­ва време.

Естес­т­ве­но, френ­с­ки авто­ри също се опит­ват да про­би­ят на паза­ра, дока­то жан­рът е в раз­цвет, но само някол­ко успя­ват да доби­ят попу­ляр­ност и да спе­че­лят чита­те­ли­те. Ще се спра на две френ­с­ки поре­ди­ци, кои­то са едни от инте­рес­ни­те и поп­ляр­ни­те сред френ­с­ки­те фенове:

1) „Битки и магии” (Défis et Sortilèges) на Gildas Sagot.

Поредицата се състои от цели осем книги, които могат да се разделят на две отделни саги от по 4. Специфичното за първите четири книги е, че действието и мястото на всяка една от тях са едни и същи, но предадени от гледната точка на четирима различни персонажи (Елементалистката Каитнес, менестрела Келдрих, рицаря Переим и магьосника Канджар). Малко скучна се получава обаче играта в един момент, тъй като и в четирите книги местата, които посещаваш, са същите, еднакви са враговете, с които се сражаваш. Тази поредица обаче е страшно иновативна за времето си (1988–1992 г.), тъй като позволява да се играе с повече от един персонаж и не е линейна. Героят има свобода на движение по картата, като сам избира накъде да се насочи, което донякъде ми заприлича на някаква модифицирана версия на нашите стратегически книги-игри. Известни прилики има и с DestinyQuest, тъй като по едно време всичко се свежда до посещаване на определени места, където провеждаш битки, с които печелиш точки Сила, която пък ти позволява отключване на умения или магии. Битките също не са нещо особено и са доста изнервящи, тъй като точките Щета се определят с хвърляне понякога и на 9 зара едновременно! Може би другото амплоа на Sagotкато дизайнер на настолни игри му е повлияло в изграждането на механиката на тази поредица.

2) „Сага за отец Жан” (La Saga du prêtre Jean, 1986) на Doug Headline (френския автор Tristan Jean Manchette, които подобно на българските автори е писал под английски псевдоним). Тази серия е доста аналогична на българските Валенсианските хроники, написани от Робърт Блонд. Дори и при тях не са издадени последните три книги от планираните общо осем, за което френските фенове все още дълбоко съжаляват, и дори са си организирали инициатива за отпечатване на шести том, който е бил написан от автора, но никога не вижда бял свят. Отец Жан също е странстващ воин на Христа, които последва Ричард Лъвското сърце до Йерусалим, но не се завръща с кръстоносците, а остава да търси тайнствената страна Шангрила. Началото на търсенето му започва първо чрез проникване в крепостта Аламут, на добре познатия ни Старец от планината и неговия орден от хашишини. Приключенията му го отвеждат на различни места, не само в пространството, но и във времето. Например, в книга втора „Окото на Сфинкса” („L’oeilduSphinx“) отец Жан се озовава в древен Египет, където трябва да се добере до върховния жрец на Озирис, от който да измъкне информация за Шангрила. Бойната система в тези книги е доста опростена и като цяло се препокрива с тази от английските „Битки Безброй“. Единственото по-специфично нещо, на което се натъкнах, докато четях книга първа, беше необходимостта героят ти да спи, да се храни и да пие вода. Ако пропуснеш да му осигуриш тези неща, съответно биваш наказан или чрез намаляване на точките Живот или на точките Сила. Друг интересен факт покрай тази поредица е наличието на един скрит епизод във всяка една книга, като до него не може да бъде достигнато по нормален начин. Този епизод е бил жест от автора към най-върлите фенове, като в него винаги е поставял отец Жан в някаква абсурдна ситуация – например отчето изведнъж се оказва на борда на хеликоптер в разгара на битка във Виетнам (все пак това е 80-те на миналия век и филмите за Рамбо са на гребена на вълната). 

Има също и други френски поредици, които съм си набелязал да прочета, но се опитах да подбера и да представя накратко тези, които са били по-популярни навремето.

„Таверната на приключенците”

Пре­ди месе­ци се бях натък­нал на френ­с­ки форум, кой­то обе­ди­ня­ва всич­ки фено­ве на „кни­ги­те, в кои­то геро­ят си ти”, но едва пре­ди по-мал­ко от сед­ми­ца-две, кога­то реших да под­гот­вя тази ста­тия, се регис­т­ри­рах на него. Име­то на фору­ма напра­во цели десят­ка­та – Тавер­на­та на приклю­чен­ци­те (http://www.la-taverne-des-aventuriers.com/). Как­во по-под­хо­дя­що наиме­но­ва­ние за мяс­то, къде­то се съби­рат хора, за да си спом­нят с нос­тал­гия за хуба­ви­те миго­ве пре­ка­ра­ни с кни­ги-игри от дет­с­тво­то им, и раз­би­ра се, как­то си подо­ба­ва в една кръч­ма, да си спрет­нат някоя и дру­га форум­на кара­ни­ца. Бях впе­чет­лен от това кол­ко под­ре­ден и лесен за ори­ен­ти­ра­не е тех­ни­ят фен­с­ки форум. Бук­вал­но за секун­ди се ори­ен­ти­рах къде как­во да търся.

Пичо­ве­те там про­веж­дат еже­го­ден кон­курс за ама­тьор­с­ки раз­ка­зи-игри (“YAZ”) , като нача­ло­то му е поста­ве­но още през далеч­на­та 2004 г. Раз­би­ра се и той е съпът­с­тван от оби­чай­ни­те спо­ро­ве за под­бо­ра на жури­то, за това кой кога е пре­дал про­из­ве­де­ни­е­то, кой как е повли­ял на оцен­ки­те и т.н.

Побе­ди­тел за 2012 г. от общо девет учас­т­ни­ка е Aragorn с раз­ка­за-игра „Кога­то се изви буря­та” (Quand souffle la Tempête), коя­то е от 120 епи­зо­да и може да си изтег­ли­те и про­че­те­те от тук: http://www.litteraction.fr/livre-jeu/quand-souffle-la-tempete. За как­во се раз­каз­ва? Дока­то си про­би­ва­те път през ужас­на снеж­на буря се натък­ва­те на една стра­ноп­ри­ем­ни­ца. Пре­ди вече­ря ляга­те да си отдъх­не­те, но кога­то се събуж­да­те на вра­та ви има две чер­ве­ни точ­ки: сле­ди от ухап­ва­не от вам­пир! Как­во ще се слу­чи по-ната­тък? Ще раз­бе­ре­те, ако зна­е­те френ­с­ки или ако някой се наеме да спрет­не пре­вод на бъл­гар­с­ки, бил той и любителски.

На този сайт също ще откри­е­те поч­ти всич­ки люби­тел­с­ки про­из­ве­де­ния на френ­с­ки­те фено­ве на книгите-игри.

Тол­ко­ва засе­га. Обе­ща­вам да напи­ша про­дъл­же­ние, в кое­то да ви запоз­ная с акту­ал­ни­те съби­тия око­ло френ­с­ки­тек­ни­ги-игри, кои­то отбе­ляз­ват въз­раж­да­не­то на жан­ра и при тях: изда­тел­с­т­во Gallimard отно­во е започ­на­ло да изда­ва кни­ги-игри, фено­ве­те очак­ват с нетър­пе­ние Стийв Джак­сън на тех­ния Пана­ир на кни­га­та (Salon de Livre) и дру­ги ини­ци­а­ти­ви на форум­на­та им общност.

А сега отивам да си бъб­ря с нови­те си френ­с­ки при­яте­ли и да се фукам с бъл­гар­с­ки­те пости­же­ния в книгите-игри ;).

Ста­ти­я­та е спи­са­на за вас от Никсата.