Мистър Джак

Нощ­та покри­ва мрач­ни­те улич­ки с тъм­ния си воал. Джак без­шум­но се про­мък­ва из сен­ки­те… В епо­ха­та на газо­ви­те лам­пи най-доб­ри­те детек­ти­ви са се съб­ра­ли на едно мяс­то, за да му поп­ре­чат да се въз­пол­з­ва от мра­ка и да избя­га. Прим­ка­та е зало­же­на и бав­но се затя­га око­ло него… Но Джак е хитър. Той е един от сле­до­ва­те­ли­те… Дали оста­на­ли­те ще успе­ят да раз­бу­лят тай­на­та и ще го хванат?

Мис­тър Джак е една стра­хот­на игра, в коя­то не се набля­га на шан­са, а на мисъл и так­ти­ка. Тя е пред­наз­на­че­на за два­ма души, като еди­ни­ят играч поема роля­та на Джак Изкром­ва­ча, а дру­ги­ят — Инспектора.
Цел­та на детек­ти­ва е за осем хода да раз­крие само­лич­ност­та на уби­е­ца и да го зало­ви. Побе­да­та на Джак пък се пости­га, кога­то успее да избя­га през един от два­та изхо­да или успеш­но прикрие кой пер­со­наж е той.

Пре­ди игра­та да започ­не игра­чът, кой­то кон­т­ро­ли­ра Джак, изтег­ля на слу­ча­ен прин­цип един от осем­те пер­со­на­жа. До края на игра­та той ще се проб­ва да запа­зи само­лич­ност­та му въз­мож­но най-дъл­го вре­ме и да избя­га от лапи­те на Инспектора.

Меха­ни­ка­та на игра­та е проста — все­ки ход се изтег­лят без да гле­да­ме чети­ри­ма от пер­со­на­жи­те. Пър­ви­ят играч изби­ра кой от тях ще изпол­з­ва, след кое­то опо­нен­та му изби­ра два­ма от оста­на­ли­те три героя, а оста­на­ли­ят чет­вър­ти оста­ва пак за пър­ви­ят играч. Пра­во­то на пър­ви избор при нечет­ни­те ходо­ве е Инс­пек­то­ра, а  при чет­ни­те ходо­ве е обрат­но­то — Джак изби­ра пръв.
Инте­рес­но­то в тази игра е, че може игра­чи­те да имат раз­лич­ни цели, но пък все­ки от тях може да взе­ме кон­т­рол вър­ху пер­со­на­жи­те. Така дори Инс­пек­то­ра може да дви­жи Джак без да знае, че това е той.
Осем­те героя в игра­та си имат сво­и­те уни­кал­ни спо­соб­нос­ти, кои­то могат, как­то да помог­нат на Инс­пек­то­ра да зало­ви Джак, така и уби­е­ца с тях­на помощ да си отво­ри път за бяг­с­тво. Все­ки ход има доста стра­те­ги­чес­ко мис­ле­не за това кой герой да се взе­ме и как да се изпол­з­ва най-доб­ре. Аз дори имах игри, в кой­то взи­мах даден герой за да поп­ре­ча на опо­нен­та ми да го изпол­з­ва въп­ре­ки, че не ми вър­ше­ше никак­ва работа.

На сама­та кар­та, къде­то дви­жим фигур­ки­те, има­ме мно­го пре­пят­с­твия, като — шах­ти, лам­пи, сгра­ди и бари­ка­ди. От избро­е­ни­те най-важ­ни са лам­пи­те, тъй като в края на все­ки ход Джак тряб­ва да каже дали е под свет­ли­на, или се крие в сен­ки­те. Така Инс­пек­то­рът посте­пен­но раз­би­ра кои са невин­ни­те. За улес­не­ние на игра­чи­те, съз­да­те­ли­те са го напра­ви­ли да се обръ­щат пуло­ве­те на обрат­на­та стра­на, така е по-лес­но да се сле­ди игра­та. Уби­е­ца, оба­че ще се стре­ми да запа­зи кол­ко­то се може пове­че пер­со­на­жи да бъдат винов­ни, за да може да прикрие под коя роля се крие.

Уме­ни­я­та на пер­со­на­жи­те са мно­го доб­ре под­бра­ни за цели­те на игра­та. Всич­ки­те герои до един при­те­жа­ват доста сил­ни спо­соб­нос­ти, кое­то ги пра­ви доста цен­ни по вся­ко вре­ме на игра­та. Напри­мер Дже­ре­ми Берт може да отва­ря и затва­ря шах­ти — Джак може да го изпол­з­ва за да отпу­ши някоя шах­та, коя­то е бли­зо до изхо­да или пък да запу­ши шах­та, за да поп­ре­чи на оста­на­ли­те герои да се придвиж­ват чрез тях. Инс­пек­то­ра може пък да го изпол­з­ва по обрат­ния начин — да запу­ши някоя шах­та бли­зо до изхо­да и да отпу­ши шах­та, чрез коя­то пер­со­на­жи­те да се придви­жат по-бър­зо. И със всич­ки герои и тех­ни­те уме­ния е така. Пре­мес­т­ва­не на поли­цейс­ки кор­до­ни, пале­не и гасе­не на лам­пи, осве­тя­ва­не с фенер­че на скри­ти в мра­ка фигури…
Един­с­т­ве­ни­ят осно­вен проб­лем се ока­за, че Инс­пек­то­рът пече­ли поч­ти всич­ки игри, тъй като само­лич­нос­та на Джак се раз­би­ра обик­но­ве­но до пети ход и оттам ната­тък той тряб­ва да бяга, а по пети­те са му оста­на­ли­те пер­со­на­жи. За да се избег­не това, пре­по­ръч­вам да се пре­неб­рег­не едно от пра­ви­ла­та в игра­та, в коя­то, кога­то уби­е­ца е в съсед­но поле до друг пер­со­наж да не се отчи­та, че е видим. Повяр­вай­те ми — това пра­ви игра­та доста по-интересна.

Фигур­ки­те са под фор­ма­та на дър­ве­ни пуло­ве. От две­те им стра­ни се лепят сти­ке­ри с лица­та на геро­и­те, кое­то на мен мно­го ми харе­са. Кар­та­та, къде­то се раз­ви­ва дейс­т­ви­е­то е мно­го кра­си­ва и шаре­на. Илюс­т­ра­ци­и­те на пер­со­на­жи­те в игра­та пове­че напом­нят на комикс, откол­ко­то някак­во фана­тич­но пре­съз­да­ва­не на геро­и­те от 19 век.
Вре­мет­ра­е­не­то на игра­та е от 15 до 20 мину­ти, кое­то е напъл­но под­хо­дя­що за така­ва игра. Аз дори имах една игра, коя­то приклю­чих точ­но за 1 мину­та, кога­то Инс­пек­то­рът напра­ви хитър номер и раз­бра кой съм още на пър­ви ход.

В заклю­че­ние ще кажа, че Мис­тър Джак е една наис­ти­на прекрас­на игра, като дори мога да сме­ло да заявя, че едва ли има дру­га подоб­на игра за два­ма души, коя­то да ме е впе­чат­ли­ла тол­ко­ва много.

Про­из­во­ди­тел – Hurrican Games

Игра­чи – 2
Вре­мет­ра­е­не – 15–20 минути
Оцен­ка за пре­иг­ра­ва­е­мост — 8
Оцен­ка на игра­та – 8
Фигур­ки — 10
Илюс­т­ра­ции и дизайн – 10

АВТОР: SatanicSlayer
http://satanicslayer.blogspot.com/