Раз­каз-игра по моти­ви от Гора­та на демона
kiril_ps

трол
трол

Пролог

Поглеж­даш през про­зо­ре­ца, слън­це­то все още не се е пока­за­ло, но куче­то лае бяс­но, усе­ти­ло нека­нен гост. Изли­заш бър­зо в хлад­на­та сут­рин, взе­май­ки здра­ва­та си тоя­га и се запът­ваш да посрещ­неш стран­ния посе­ти­тел . Сти­гаш до пор­та­та, кога­то раз­поз­на­ваш ста­рия слу­га на въл­шеб­ни­ка Сиян.
Бене­во­лио, как­во дириш тук тол­ко­ва рано? – извик­ваш силно.
Спеш­но е! Гос­по­да­рят Сиян е в смър­т­на опас­т­ност – изри­ча на един дъх слу­га­та и про­дъл­жа­ва със също­то тем­по, — само пре­ди час полу­чих съоб­ще­ние от него.
Как­во съоб­ще­ние? – питаш го озадачен.
Гос­по­да­рят ми се яви на сън и ми каза, че е смър­т­но ранен…
Бене­во­лио, сигу­рен ли си, че е бил той, а не просто лош сън? – пре­къс­ваш го.
Той те поглеж­да изпод веж­ди­те и поемай­ки си въз­дух, ти казва:
Пре­ди някол­ко дена той тръг­на към Без­мъл­в­на­та гора, чувал си за нея, викат и още гора­та на демо­на Зарди­накс. Гос­по­да­рят иска­ше да наме­ри начин да побе­ди това изча­дие чрез могъ­що закли­на­ние, но част от това закли­на­ние било скри­то някъ­де в гора­та. За съжа­ле­ние само пре­ди час гос­по­да­рят ми каза, че е смър­т­но ранен и не му оста­ва мно­го живот.
Защо дой­де при мен? – питаш учу­де­но. – аз не съм рицар или извес­тен боец.
Да, така е – съг­ла­ся­ва се Бене­во­лио, след кое­то се усмих­ва съзак­лят­ни­чес­ки – но бра­тов­чед ти побе­ди злия магьос­ник Ага­мор. Въл­шеб­ни­кът смя­та, че у теб също се крие непо­до­зи­ра­на сме­лост и кураж.
Отиди при него, той ще наме­ри начин да помог­не – отвръ­щаш му обнадежден
Не мога, той е някъ­де око­ло Замъ­ка на тала­съ­ми­те, тър­си начин да сра­зи Тик­ве­няк. Ти си един­с­т­ве­на­та ни въз­мож­ност да стиг­неш до Сиян най-бър­зо, а и позна­ваш гори­те. Той се е скрил някъ­де до езе­ро­то на север. Каза ми, че тряб­ва да му зане­сеш този елик­сир до обяд. – слу­га­та изваж­да от тор­ба­та мал­ко стък­ле­но шишен­це с кафе­ни­кав цвят.
Замис­ляш се. Тази гора крие мно­жес­т­во опас­нос­ти, пре­ди я нари­ча­ха Дъб­ра­ва на покоя, но сега всич­ки й викат Без­мъл­в­на­та гора. Зарди­накс я про­къл­на и в нея плъз­на­ха мно­жес­т­во зли тва­ри. Би било само­у­бийс­т­во да тръг­неш през нея само с една тоя­га, защо­то дру­го оръ­жие просто нямаш. Не ти се е нала­га­ло досе­га да водиш бит­ки. Бене­во­лио, сякаш усе­тил коле­ба­ни­е­то ти, брък­ва в тор­ба­та и изваж­да няка­къв стра­нен предмет.
— Този аму­лет е въл­ше­бен – каз­ва тихо Бене­во­лио, – даря­ва те с маги­чес­ка сила, за съжа­ле­ние оба­че е огра­ни­чен, бър­зо се изчер­п­ва. Надя­вам се с него­ва­та помощ да стиг­неш до Господаря.
Но аз не вла­дея магии, за как­во ми е този аму­лет? – питаш с недоумение.
Не се при­тес­ня­вай – успо­ко­я­ва те слу­га­та, – още щом го сло­жиш на вра­та си и ще научиш чети­ри магии по свой избор.… мини на пра­ви­ла­та на играта

Правила

Цел – Сиян е в смър­т­на опас­ност, тряб­ва да го спа­сиш бързо!

Маги­чес­ка сила – огра­ни­че­на е, пол­з­вай я пес­те­ли­во. Все­ки път, кога­то изпол­з­ваш някоя магия, ще нама­ля­ваш точ­ки­те, стиг­нат ли нула, вече не може да пра­виш магии. Започ­ваш със 7 МС (МС = маги­чес­ка сила)

Вре­ме – не стиг­неш ли навре­ме, миси­я­та ти се про­ва­ля и просто ще зава­риш един мър­тъв въл­шеб­ник. Започ­ваш с 6 ВТ (ВТ = вре­ме­ви точ­ки). Ста­нат ли нула, игра­та приключ­ва т.е. смя­тай, че Сиян е умрял.

Магии – аму­ле­тът те науча­ва на чети­ри магии по твой избор, като до вся­ка магия е сло­же­на стой­ност­та МС, коя­то е нуж­на за изпол­з­ва­не­то и’. Дейс­т­ви­е­то на маги­я­та е кратковременно.
1. Огън, 3 МС – съз­да­ваш огне­но къл­бо, кое­то можеш да изстрел­ваш в про­из­вол­на посока.
2. Тежест, 2 МС – пра­виш обек­та на маги­я­та поне пет пъти по-тежък, откол­ко­то е реал­но­то му тегло.
3. Неви­ди­мост, 2 МС – ста­ваш неви­дим за зрение .
4. Сила, 1 МС – голя­ма физи­чес­ка сила.
5. Вну­ше­ние, 1 МС – на някои същес­т­ва могат да им се вну­ша­ват мис­ли по твое усмотрение.

Готов ли си?
Ако не – про­че­ти Гора­та на демо­на от Колин Уолъмбъри,
Ако да, мини на 1

1

Сто­иш в нача­ло­то на гора­та, осъз­на­вай­ки, че нямаш вре­ме. Вдиш­ваш дъл­бо­ко, поглеж­даш към небе­то, тър­сей­ки помощ от бого­ве­те на вой­на­та. Стра­хът е стис­нал гър­ло­то ти, но няма мяс­то за отказ­ва­не. Един добър човек е в опас­ност, длъ­жен си да помог­неш. Стис­каш здра­во тоя­га­та и тръг­ваш по тяс­на­та пъте­ка, воде­ща към мрач­на­та гора.
Мини на 20
2

Кого ще напад­неш пръв с тоягата:
Копи­е­но­се­ца – на 8
Мечо­но­се­ца – на 9
3

Можеш да въз­дейс­т­ваш вър­ху еди­ния раз­бой­ник. Избе­ри от пред­ло­же­ни­те варианти:
вну­ша­ваш на гно­ма, че не си му враг – на 10
вну­ша­ваш на гно­ма, че дру­гия гном му е враг – на 11
4

Усе­щаш как невъ­об­ра­зи­ма сила (-1МС) се вли­ва в мус­ку­ли­те ти и вед­на­га нападаш
копи­е­но­се­ца – на 12
мечо­но­се­ца – на 13
5

Усе­щаш как маги­я­та про­ти­ча през теб (-2МС) и те пра­ви абсо­лют­но неви­дим. Гно­ми­те се спог­леж­дат упла­ше­но и побяг­ват бър­зо меж­ду дър­ве­та­та. Ти се усмих­ваш облек­че­но и про­дъл­жа­ваш по пътя си
Мини на 16
6

В ръка­та ти се появя­ва огне­но къл­бо (-3МС). Поглеж­даш заст­ра­ши­тел­но към гно­ми­те и се озъб­ваш. Те се спог­леж­дат стрес­на­то и забра­вят за вся­как­ви греш­ни мис­ли за тор­ба­та ти, побяг­вай­ки в гората.
Мини на 16
7

Изри­чаш закли­на­ни­е­то за тежест и реша­ваш да въз­дейс­т­ваш вър­ху гно­ми­те, като пра­виш тежък:
копи­е­но­се­ца – на 14
мечо­но­се­ца – на 15
8

Пра­виш два ско­ка и се озо­ва­ваш до гно­ма с копието.Той се опит­ва да те про­му­ши, но ти изби­ваш копи­е­то с леко­та и го фрас­ваш по гла­ва­та. В след­ва­щия миг усе­щаш как нещо те поряз­ва по гър­ба. Дру­ги­ят гном те е напад­нал, обръ­щаш се мъл­ни­е­нос­но и го удряш с всич­ка сила. Той се стро­по­ля­ва на земя­та с болез­нен стон. Ти оба­че нямаш наст­ро­е­ние да се рад­ваш на побе­да­та си, поне­же тряб­ва да се погри­жиш за рана­та на гър­ба, коя­то ти при­чи­ня­ва бол­ка и най-веро­ят­но ще те забави.
(- 2 ВТ, но ако си запом­нил кодо­ва дума „бесен” само ‑1 ВТ)
Мини на 16
9

Пра­виш два ско­ка, озо­ва­вай­ки се в непос­ред­с­тве­на бли­зост до гно­ма с меча, замах­ваш сил­но и той се стро­по­ля­ва на земя­та, но дока­то се обър­неш, усе­щаш как копи­е­то на дру­гия гном се вряз­ва в гър­ба ти, пра­вей­ки ужас­на дупка…
10

Кой от гно­ми­те ще заблу­диш, че не си му враг?
гно­мът с копи­е­то – на 17
гно­мът с меча – на 18
11

Пра­виш закли­на­ни­е­то (-1MС) и след мал­ко еди­ни­ят гном се счеп­к­ва с дру­гия, наста­ва люта бит­ка, а ти пред­по­чи­таш да не оста­ваш до края й.
мини на 16.
12

Запом­ни кодо­ва дума „Бесен” и мини на 8
13

Мини на 9
14

Изри­чаш закли­на­ни­е­то (-2 МС) и виж­даш как гно­мът с копи­е­то се сри­ва на земя­та сякаш уда­рен от гигант­с­ки чук, дру­ги­ят го поглеж­да учу­де­но, но ти не чакаш да се око­пи­ти и вед­на­га ска­чаш до него и го прас­ваш с тоя­га­та. Гно­мът пада на земя­та, в безсъзнание.
Мини на 16
15

Пра­виш закли­на­ни­е­то и виж­даш как гно­мът с меча се стро­по­ля­ва на земя­та. Дру­ги­ят го поглеж­да изне­на­да­но, а ти ска­чаш към него. За съжа­ле­ние, той се оказ­ва бърз и успя­ва да хвър­ли копи­е­то по теб, като ост­ри­е­то се заби­ва в гър­ди­те ти с ужа­ся­ва­ща сила.
16

След неп­ри­ят­на­та сре­ща с гно­ми­те, вече вър­виш нащрек за вся­ка една опас­ност по пътя пред теб. Няма при­пе­ви на гор­с­ки пти­ци, лип­с­ват при­беж­ки­те на весе­ли кате­рич­ки, дър­ве­та­та все така изглеж­дат изсъх­на­ли и унили.
Мини на 30
17

Пра­виш закли­на­ни­е­то (-1MC) и гно­мът с копи­е­то сва­ля оръ­жи­е­то си и се оглеж­да обър­ка­но. Дру­гия гном реша­ва да те напад­не с меча, но ти успя­ваш без осо­бе­ни проб­ле­ми да го фрас­неш болез­не­но на някол­ко мес­та, след кое­то той побяг­ва уплашено.
Мини на 16
18

Изри­чащ свет­ка­вич­но закли­на­ни­е­то и усе­щаш сила­та. (запом­ни кодо­ва дума: Щур) (-1МС)
Избе­ри на 33
Избе­ри на 22
19

Стран­ни зву­ци раз­къс­ват тягос­т­на­та тиши­на на гора­та. Сякаш някой тро­ши кло­ни и съба­ря дър­ве­та­та със страш­на мощ. Оглеж­даш се упла­ше­но, за да се скри­еш от прибли­жа­ва­ща­та сти­хия или звяр. Нами­раш се на мал­ка полян­ка, заоби­ко­ле­на от юг и изток с гъс­та боро­ва гора. На запад се изди­га малък хълм с туч­на тре­ва, твър­де открит за бяг­с­тво. На север виж­даш ска­лис­та клисура.
На къде ще избягаш:
към гора­та – на 24
към ска­лис­та­та кли­су­ра – на 65
20

Вър­виш, кол­ко­то можеш по-бър­зо. Гора­та е в ока­я­но със­то­я­ние, кло­ни­те на дър­ве­та­та са осе­я­ни с изсъх­на­ли лис­та, земя­та е покри­та със загни­ва­щи рас­те­ния. Ста­ра­еш се да вър­виш леко, без да вди­гаш голям шум, но не можеш в бър­зи­на­та да избег­неш всич­ки сухи съч­ки по реха­ва­та земя. Вне­зап­но от близ­ки­те дър­ве­та изка­чат два­ма гно­ми – еди­ни­ят с копие, а дру­ги­ят с къс меч. Заста­ват на око­ло пет мет­ра пред теб. Нис­ки и хила­ви, покри­ти с мръс­ни дри­пи – съм­ня­ваш се, че са доб­ри вои­ни. Но все пак и ти не си обле­чен в бро­ня, а и носиш само една проста тояга.
Давай вед­на­га тор­ба­та – крес­ва гно­мът с меча и се озъб­ва застрашително.
Ти пре­це­ня­ваш набър­зо ситу­а­ци­я­та и реша­ваш да действаш
Напа­даш ги с тоя­га­та – на 2
или изпол­з­ваш магия:
Вну­ше­ние – на 3
Сила – на 4
Неви­ди­мост – на 5
Огне­но къл­бо – на 6
Тежест – на 7
21

Изри­чаш закли­на­ни­е­то и момен­тал­но ста­ваш неви­дим. (-2МС)
Как­во ще сториш?
Побяг­ваш – на 25
Напа­даш с тоя­га­та – на 23
22

Замах­ваш сил­но с тоя­га­та и уцел­ваш хар­пи­я­та в точ­ния момент, пре­ди да е вкоп­чи­ла голе­ми­те си нок­ти в теб. Пад­на­ла на земя­та след уда­ра, тя пищи от бол­ка. Ти гле­даш да се измък­неш по-нада­леч, пре­ди да се е възстановила.
Мини на 41
23

Реша­ваш да цапар­до­саш вещи­ца­та, но дока­то се опит­ваш да я прибли­жиш отстра­ни, за да я изне­на­даш, тя се обръ­ща към теб:
Мога да не те виж­дам, но усе­щам кал­па­ва­та ти магия.
Дока­то гово­ри, неви­ди­ми пле­ве­ли се впи­ват в кра­ка­та ти, стро­по­ля­ваш се теж­ко на земя­та и нара­ня­ваш еди­ния си крак. Измък­ваш се от капа­на с уси­лие и отно­во тряб­ва да взе­меш реше­ние. (-1 ВТ)
Мини на 36
24

Побяг­ваш, кол­ко­то ти дър­жат кра­ка­та към близ­ки­те дър­ве­та. Ужа­ся­ващ рев раз­ди­ра про­къл­на­та­та гора — що за звяр е това? Поглеж­даш само за миг назад и зър­ваш меж­ду дър­ве­та­та огро­мен вели­кан. Висок над пет мет­ра и широк, кол­ко­то две голе­ми меч­ки, с раз­къ­са­ни вери­ги око­ло вра­та и кит­ки­те. Изглеж­да изклю­чи­тел­но опа­сен и зло­вещ. Осъз­на­ваш, че той няма да се спре, дока­то не те доко­па.. Реша­ваш да зави­еш към тяс­на­та кли­су­ра (-1ВТ).
Мини на 44
25

Раз­чи­тай­ки на неви­ди­мост­та си, опит­ваш да избя­гаш от вещи­ца­та. Но усе­щаш как нещо се впли­та в кра­ка ти и резул­та­тът ско­ро е нали­це – стро­по­ля­ваш се теж­ко на земята.
Може да не те виж­дам, но усе­щам маги­я­та – гра­чи злоб­но вещицата.
Тряб­ва да наме­риш друг изход от ситуацията
Мини на 36
26

Изри­чаш бър­зо закли­на­ни­е­то за сила (-1МС) и тръг­ваш към нея запла­ши­тел­но. Тя се опит­ва да те спре със закли­на­ние за неви­ди­ми пле­ве­ли, кои­то се опли­тат в кра­ка­та ти, но утро­е­на­та ти сила бър­зо ги раз­къс­ва. Вди­гаш тоя­га­та си запла­ши­тел­но, вещи­ца­та пада на коле­не и поч­ва да ти реве:
Не ме удряй моля те?
Изчез­вай бър­зо и пове­че да не съм ти видял – изкре­щя­ваш гневно
Вещи­ца­та, с изне­над­ва­ща пър­га­ви­на побяг­ва меж­ду дър­ве­та­та. Ти се усмих­ваш и про­дъл­жа­ваш бър­зо по пътя си.
Мини на 29
27

Маги­я­та про­ти­ча през теб (-3 МС), превръ­щай­ки се в нетър­пе­ли­во огне­но къл­бо в дла­ни­те ти. Запра­щаш огне­на­та сти­хия пра­во към вещи­ца­та, коя­то отча­я­но се опит­ва да го спре със закли­на­ни­я­та си, но оче­вид­но не е доста­тъч­но сил­на. Огъ­нят не успя­ва да я убие, но нана­ся теж­ки рани по тяло­то и’. Тя изчез­ва в гора­та с писъ­ци на бол­ка и ярост.
Мини на 29
28

Реша­ваш да се дове­риш на бой­ни­те си уме­ния. Тя се спус­ка вър­ху теб, ти замах­ваш и..избираш:
Мини на 33
Мини на 42
Мини на 22
29

След вто­ра­та ти неп­ри­ят­на сре­ща, реша­ваш да избяг­ваш, как­ви­то и да било съз­да­ния в тази про­къл­на­та гора.
Поне вре­ме­то се оказ­ва облач­но и прохлад­но, без вале­жи, кои­то биха те заба­ви­ли. Ско­ро съзи­раш ска­лист хълм, проснал се на запад. Зна­еш, че не бива да се прибли­жа­ваш. Някъ­де там е бър­ло­га­та на Зарди­накс и още една кама­ра зло­ве­щи създания.
Мини на 32
30

Кра­чиш бър­зо, оглеж­даш се бояз­ли­во и след мал­ко забе­ляз­ваш по тяс­на­та пътеч­ка сре­щу теб да вър­ви изгър­бе­на ста­ра жена, обле­че­на с кафя­во наме­та­ло. По мно­жес­т­во­то аму­ле­ти, грив­ни и дру­ги джун­джу­рии, нака­че­ни по дре­хи­те и’, раз­би­раш, че ти пред­стои сре­ща с вещи­ца. Не искаш да губиш вре­ме, зато­ва забър­з­ваш крач­ка с надеж­да да я под­ми­неш, без да те зака­чи. Тя вър­ви бав­но, под­пи­рай­ки се на кри­ва тоя­га и се оглеж­да налуд­ни­ча­во. Тък­мо си мис­лиш, че ще се раз­ми­не­те без да те забе­ле­жи, кога­то вне­зап­но те поглеж­да втренчено:
Имаш нещо, кое­то искам, дай ми го или ще пост­ра­даш – изръм­жа­ва ста­ра­та вещица.
Как­во искаш? – отго­ва­ряш стрес­на­то, дока­то се оглеж­даш как да се измъкнеш.
Дай ми аму­ле­та, вед­на­га – про­тя­га към теб кос­те­ли­ва­та си ръка с дъл­ги и кри­ви нокти.
Как­во ще сториш?
ще се опи­таш да я заоби­ко­лиш и да избя­гаш – на 34
ще и се про­ти­во­пос­та­виш – на 36
31

Изри­чаш набър­зо закли­на­ни­е­то за вну­ше­ние , но Вещи­ца­та след пър­во­на­чал­но обър­к­ва­не, тра­е­що секун­да, бър­зо си въз­връ­ща само­об­ла­да­ни­е­то. Тряб­ва да избе­реш друг вари­ант (-1МС) – мини на 36
32

Про­ни­зи­те­лен писък над теб раз­къс­ва тиши­на­та. Вди­гаш поглед наго­ре и само на око­ло два­де­сет мет­ра забе­ляз­ваш гроз­на хар­пия. Тя ти се ухил­ва ехид­но и с ужа­ся­ващ кря­сък се спус­ка стрем­г­ла­во към теб:
ще я уда­риш с тоя­га – на 28
Или ще изпол­з­ваш магия:
неви­ди­мост – на 35
сила – на 18
вну­ше­ние – на 43
тежест – на 35
oгън – на 38
33

За съжа­ле­ние не успя­ваш да уда­риш Хар­пи­я­та в точ­ния момент и усе­щаш как нок­ти­те и раз­ди­рат ляво­то ти рамо. (-1 ВТ). Изру­га­ваш сил­но, ска­чаш назад и отно­во заемаш бой­на поза, а Хар­пи­я­та бър­зо се изди­га наго­ре, за да се под­гот­ви за нов удар.
Ако имаш кодо­ва дума „Щур” мини на 22
Ако нямаш Мини на 32
34

Заоби­ка­ляш я бър­зо и побяг­ваш, но ско­ро чуваш зло­вещ смях зад теб и усе­щаш как кра­ка­та ти се опли­тат в нещо неви­ди­мо. Стро­по­ля­ваш се на земя­та, като в също­то вре­ме нещо изга­ря дес­ния ти крак мал­ко над гле­зе­на. Изру­га­ваш вбе­сен и се изпра­вяш сре­щу вещицата
(-1 ВТ)
Мини на 36
35

Пра­виш бър­зо закли­на­ни­е­то (- 2 МС), дръп­ваш се встра­ни и виж­даш как Хар­пи­я­та се сгро­мо­ляс­ва на земя­та. Отстъп­ваш леко и без­шум­но, като се отда­ле­ча­ваш на безо­пас­но раз­сто­я­ние, надя­ваш се да не те усе­ти. Ско­ро си доста­тъч­но далеч, отдъх­ваш и про­дъл­жа­ваш по пътя си.
Мини на 41
36

Дръп­ваш се леко назад и заемаш отбра­ни­тел­на поза, стис­кай­ки здра­ва­та си тоя­га. Зна­еш, че про­тив­ни­кът може да те изне­на­да с как­во ли не. Вещи­ца­та се усмих­ва злоб­но и започ­ва да изри­ча някак­во прокле­то закли­на­ние. Тряб­ва да дейс­т­ваш бързо:
вну­ше­ние – на 31
сила – на 26
неви­ди­мост – на 21
огън – на 27
тежест – на 39
ще я напад­неш с тоя­га­та – на 40
37

Изпра­вяш се, опит­ваш отно­во да я уда­риш с тоя­га­та, но нещо се обви­ва око­ло ръка­та ти и я обез­д­виж­ва. Изру­га­ваш, но нищо не може да те спа­си. Вещи­ца­та се прибли­жа­ва до теб, докос­ва те за маги­чес­кия меда­льон и всич­ка­та сила бива изсму­ка­на. След това си тръг­ва, оста­вяй­ки те да се мъчиш над неви­ди­ми­те белезници…
край
38

Изри­чаш бър­зо закли­на­ни­е­то (-3 МС), огне­но­то къл­бо се изстрел­ва пра­во в хар­пи­я­та. Ска­чаш бър­зо встра­ни усе­щай­ки, прибли­жа­ва­ща се опас­ност. Хар­пи­я­та е цяла­та в пла­мъ­ци. Огне­ни­те ези­ци успя­ват да те близ­нат по кра­ка, про­га­ряй­ки болез­не­но кожа­та. Тази случ­ка опре­де­ле­но ще те заба­ви, нуж­но е да се погри­жеш за рана­та. (- 2 ВТ).
Мини на 41
39

Още с изри­ча­не­то на закли­на­ни­е­то (-2 МС) Вещи­ца­та се стро­по­ля­ва с изне­на­дан вик на земя­та, но това не и поп­реч­ва да напра­ви магия сре­щу теб. Нещо неви­ди­мо се обви­ва око­ло кра­ка ти, про­га­ряй­ки гле­зе­на. Извик­ваш от бол­ка, дър­паш се с всич­ки сили от неви­ди­ми­те пле­ве­ли. Едва успя­ваш да се осво­бо­диш, като вед­на­га се отда­ле­ча­ваш от опас­ния про­тив­ник. За съжа­ле­ние, рана­та на гле­зе­на ти оста­ва, и се нала­га след извес­т­но вре­ме за да се погри­жиш за нея.
(-1 ВТ)
Мини на 29
40

Ска­чаш към вещи­ца­та, замах­вай­ки с тоя­га, но нещо по вре­ме на ско­ка те хва­ща за кра­ка и те повли­ча към земя­та. Падаш, нара­ня­вай­ки кра­ка си. Изпра­вяш се, вещи­ца­та се усмих­ва само­до­вол­но. (-1 ВТ).
Можеш да опи­таш да я цапар­до­саш с тоя­га­та отно­во – на 37
Или да опи­таш дру­га так­ти­ка – на 36
41

Мал­ко след напа­де­ни­е­то на хар­пи­я­та спи­раш да си почи­неш. Хъл­мът, къде­то е лего­ви­ще­то на демо­на, вече се изди­га на юго­за­пад. Чудиш се кога ли ще дой­де края на това прокля­тие, тег­не­що над гора­та, кога ли ще бъде побе­ден Зарди­накс. Иск­ре­но се надя­ваш въл­шеб­ни­кът Сиян да е наме­рил начин да побе­ди демо­на. Оста­ва ти най-мно­го час ходе­не до езе­ро­то. Пиеш мал­ко вода от манер­ка­та и тък­мо кога­то се каниш да тръг­неш отно­во, земя­та потре­пер­ва зловещо…
Мини на 19
42

Мини на 33
43

Про­из­на­сяш закли­на­ни­е­то, но ефект няма. Хар­пи­я­та впи­ва ост­ри­те нок­ти в дяс­но­то ти рамо. Извик­ваш от бол­ка и замах­ваш с тоя­га­та, изча­ди­е­то отно­во се е вдиг­на­ло над теб, под­гот­вяй­ки се за нова атака.
(-2 ВТ)
Мини на 32
44

Тичаш по стар изос­та­вен път, кой­то за твое съжа­ле­ние е доста­тъч­но широк за Вели­ка­на да се дви­жи по него. От дяс­на­та ти стра­на зей­ва стръм­на урва, дока­то от лява­та ска­ла­та про­дъл­жа­ва пра­во наго­ре. Зна­еш, че преслед­ва­чът няма да се спре, дока­то не те доко­па, освен това теж­ки­те му крач­ки те карат да губиш ста­бил­ност. За това се спи­раш с надеж­да­та, че ще можеш да над­ви­еш този огро­мен противник.
Мини на 48
45

Огне­но­то къл­бо бър­зо се появя­ва в ръце­те ти, нетър­пе­ли­во да достиг­не цел­та си (-3МС). Запра­щаш го към прибли­жа­ва­щия се вели­кан. Той се спи­ра, изне­на­дан, защо­то огъ­нят обхва­ща туло­ви­ще­то му. Закре­щя­ва от бол­ка, а ти побяг­ваш. Ско­ро писъ­ци­те заглъх­ват далеч зад теб.
Мини на 63
46

Изри­чаш закли­на­ни­е­то (-2МС) и ста­ваш неви­дим. Как­во ще сториш:
Бяг­с­тво – на 53
Напа­де­ние — на 54
47

Изри­чаш закли­на­ни­е­то (-1МС), но ефек­та е мини­ма­лен. Един­с­т­ве­но­то, кое­то пости­гаш е момен­т­но обър­к­ва­не на Вели­ка­на. Той хвър­ля кана­ра­та пред себе си, тръс­ва гла­ва и те поглеж­да с още по-голя­ма ярост.
Мини на 48
48

Вели­ка­нът хва­ща голя­ма кана­ра, вди­га я над гла­ва­та си с явно­то наме­ре­ние да я запра­ти по теб.
Как­во ще направиш?
Ако искаш да изпол­з­ваш магия и тя е:
— Огън – мини на 45
Неви­ди­мост – пре­ми­ни на на 46
— Тежест – обър­ни на 51
— Сила – отиди на 52
— Вну­ше­ние – прехвър­ли се на 47
— Ако искаш да се проб­ваш да го напад­неш с тоя­га­та си, кол­ко­то и да зву­чи стран­но – мини на 64.
49

…кана­ра­та се сто­вар­ва с тъп звук вър­ху гла­ва­та на вели­ка­на. Той се стро­по­ля­ва на земя­та в без­съз­на­ние, а ти се усмих­ваш довол­но и побягваш.
Мини на 63
50

Вели­ка­на се сгро­мо­ляс­ва, точ­но след като хвър­ля кана­ра­та по теб. Не успя­ваш да я избегнеш.
Опи­тай пак
51

Изри­чаш закли­на­ни­е­то и.…(-2МС)
Пра­виш кана­ра­та теж­ка – на 55
Пра­виш вели­ка­на тежък – на 56
52

Изри­чаш закли­на­ни­е­то и напа­дащ настър­ве­но (-1МС)
Избе­ри на 57 или Избе­ри на 59
53

Побяг­ваш бър­зо с надеж­да­та да се измък­неш бла­го­да­ре­ние на закли­на­ни­е­то, но вели­ка­нът оче­вид­но те усе­ща. Вед­на­га хук­ва след теб, а ти раз­би­раш че голе­мия му нос не стои само за атрак­тив­ност на гроз­на­та му муцу­на. (- 1 ВТ)
Ще тряб­ва да се биеш – на 48
54

Напа­даш настър­ве­но вели­ка­нът с тоя­га­та. Удряш, ска­чаш назад, пак удряш. Вра­гът се вър­ти обе­зу­мял от ярост, рита с кра­ка, но не те вижда.
Избе­ри на 57 или избе­ри на 59
55

Избе­ри на 58
Избе­ри на 49
Избе­ри на 60
56

Избе­ри на 61
Избе­ри на 62
Избе­ри на 50
57

Успя­ваш да му при­чи­ниш така­ва бол­ка с точ­ни уда­ри по гле­зе­ни­те и коле­на­та, че вели­ка­нът пада на земя­та започ­ва да реве като ранен гли­ган. Ти се въз­пол­з­ваш от момен­та и побяг­ваш (-1ВТ)
Мини на 63
58

Мини на 49
59

Успя­ваш да му при­чи­ниш така­ва бол­ка с точ­ни уда­ри по гле­зе­ни­те и коле­на­та, че вели­ка­нът пада на земя­та започ­ва да реве като ранен гли­ган. Ти се въз­пол­з­ваш от момен­та и побяг­ваш (-2ВТ)
Мини на 63
60

За съжа­ле­ние закъс­ня­ваш с час­ти от секун­да­та. Кана­ра­та пада само на педя пред вели­ка­на без да му нане­се никак­ви пора­же­ния. Той се усмих­ва злоб­но и.….мини на 48
61

Вели­ка­на се сгро­мо­ляс­ва, точ­но след като хвър­ля кана­ра­та по теб. Ска­чаш наст­ра­ни и си нара­ня­ваш бед­ро­то, но успя­ваш да избег­неш опас­ност­та. (-2 ВТ). Побяг­ваш накуц­вай­ки далеч от звяра.
Мини на 63
62

Вели­ка­нът се сгро­мо­ляс­ва мал­ко пре­ди да хвър­ли кана­ра­та. Реве от без­си­лие, но не може да се изпра­ви. Ти вед­на­га се въз­пол­з­ваш от въз­мож­ност­та и побягваш.
Мини на 63
63

Бит­ка­та с вели­ка­на поч­ти е изце­ди­ла сили­те ти, но зна­еш, че нямаш вре­ме за отдих. Връ­щаш се на пъте­ка­та и про­дъл­жа­ваш пътя си на север. За щас­тие не сре­щаш пове­че пре­пят­с­твия или вра­го­ве и ско­ро съзи­раш спо­кой­ни­те води на езе­ро­то. Слън­це­то е пре­ми­на­ло зени­та си, вече е сле­до­бед. Осъз­на­ваш с боя­зън, че вре­ме­то е мина­ло твър­де бър­зо. Надя­ваш се Сиян да е жив. Тък­мо започ­ваш да се чудиш накъ­де да тър­сиш въл­шеб­ни­ка, кога­то игри­ва пепе­ру­да започ­ва да пър­ха с пре­лес­т­ни крил­ца око­ло лице­то ти — ту тръг­ва на изток, ту се връ­ща при теб. Като че ли ти показ­ва посока?
ще тръг­неш на изток след пепе­ру­да­та — на 67
няма да си губиш вре­ме­то, не може да се дове­риш на пепе­ру­да­та — на 66
64

Напа­даш настър­ве­но, удряш вели­ка­на с тоя­га­та си поне два пъти пре­ди той да те изри­та с крак и това сла­га край на миси­я­та ти…
65

Побяг­ваш към тяс­на­та кли­су­ра, с надеж­да да се скри­еш зад някоя кана­ра. Ужа­ся­ващ рев раз­ди­ра про­къл­на­та гора, що за звяр е това? Поглеж­даш само за миг назад и зър­ваш меж­ду дър­ве­та­та огро­мен вели­кан. Висок над пет мет­ра и широк, кол­ко­то две голе­ми меч­ки, с раз­къ­са­ни вери­ги око­ло вра­та и на ръце­те, изглеж­да изклю­чи­тел­но опа­сен за крех­ко­то ти здраве.
Мини на 44
66

Губиш още вре­ме в напраз­но лута­не покрай езе­ро­то, дока­то се сетиш, че пепе­ру­да­та не е слу­чай­на. Доб­ре поне, че тя про­дъл­жа­ва да пър­ха кри­ла край теб (-1 ВТ)
Мини на 67
67

Надя­ваш се да си прав в пред­по­ло­же­ни­е­то, че пепе­ру­да­та е гор­с­ки пра­те­ник. Реша­ваш да я послед­ваш и ско­ро поле­тът на пепе­ру­да­та те отвеж­да в една голя­ма хра­лу­па на гигант­с­ко дър­во. Нави­раш се вът­ре и съзи­раш Сиян, за щас­тие все още дишащ. Отва­ряш тор­ба­та и вадиш спасението.
Поздравления.
One thought on “Горски бяг”
  1. не знам как­ви са били огра­ни­че­ни­я­та в обе­ма, но това е един доста лако­ни­чен раз­каз, в кой­то лите­ра­ту­ра поч­ти няма (а би тряб­ва­ло да има, поне­же е разказ-игра)и на прак­ти­ка се след­ва една пра­во­ли­ней­на схе­ма с мини­мал­ни опи­са­ния. Сис­те­ма за бит­ки е вза­им­с­т­ва­на от Тим Дени­ълс или поне при­ли­ча на него­ва­та. Ясно е, че не може да се откри­ва топ­ла­та вода, но това, как­то и лип­са­та на раз­но­об­раз­ни избо­ри (кои­то в слу­чая са излиш­ни, защо­то с огън “тре­пеш наред” поч­ти до края, тоест дру­ги бой­ни магии не ти тряб­ват), може да се ком­пен­си­ра с инте­ре­сен сюжет.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *