Разказ-игра по мотиви от Гората на демона
kiril_ps

Пролог
Поглеждаш през прозореца, слънцето все още не се е показало, но кучето лае бясно, усетило неканен гост. Излизаш бързо в хладната сутрин, вземайки здравата си тояга и се запътваш да посрещнеш странния посетител . Стигаш до портата, когато разпознаваш стария слуга на вълшебника Сиян.
Беневолио, какво дириш тук толкова рано? – извикваш силно.
Спешно е! Господарят Сиян е в смъртна опастност – изрича на един дъх слугата и продължава със същото темпо, — само преди час получих съобщение от него.
Какво съобщение? – питаш го озадачен.
Господарят ми се яви на сън и ми каза, че е смъртно ранен…
Беневолио, сигурен ли си, че е бил той, а не просто лош сън? – прекъсваш го.
Той те поглежда изпод веждите и поемайки си въздух, ти казва:
Преди няколко дена той тръгна към Безмълвната гора, чувал си за нея, викат и още гората на демона Зардинакс. Господарят искаше да намери начин да победи това изчадие чрез могъщо заклинание, но част от това заклинание било скрито някъде в гората. За съжаление само преди час господарят ми каза, че е смъртно ранен и не му остава много живот.
Защо дойде при мен? – питаш учудено. – аз не съм рицар или известен боец.
Да, така е – съгласява се Беневолио, след което се усмихва съзаклятнически – но братовчед ти победи злия магьосник Агамор. Вълшебникът смята, че у теб също се крие неподозирана смелост и кураж.
Отиди при него, той ще намери начин да помогне – отвръщаш му обнадежден
Не мога, той е някъде около Замъка на таласъмите, търси начин да срази Тиквеняк. Ти си единствената ни възможност да стигнеш до Сиян най-бързо, а и познаваш горите. Той се е скрил някъде до езерото на север. Каза ми, че трябва да му занесеш този еликсир до обяд. – слугата изважда от торбата малко стъклено шишенце с кафеникав цвят.
Замисляш се. Тази гора крие множество опасности, преди я наричаха Дъбрава на покоя, но сега всички й викат Безмълвната гора. Зардинакс я прокълна и в нея плъзнаха множество зли твари. Би било самоубийство да тръгнеш през нея само с една тояга, защото друго оръжие просто нямаш. Не ти се е налагало досега да водиш битки. Беневолио, сякаш усетил колебанието ти, бръква в торбата и изважда някакъв странен предмет.
— Този амулет е вълшебен – казва тихо Беневолио, – дарява те с магическа сила, за съжаление обаче е ограничен, бързо се изчерпва. Надявам се с неговата помощ да стигнеш до Господаря.
Но аз не владея магии, за какво ми е този амулет? – питаш с недоумение.
Не се притеснявай – успокоява те слугата, – още щом го сложиш на врата си и ще научиш четири магии по свой избор.… мини на правилата на играта
Правила
Цел – Сиян е в смъртна опасност, трябва да го спасиш бързо!
Магическа сила – ограничена е, ползвай я пестеливо. Всеки път, когато използваш някоя магия, ще намаляваш точките, стигнат ли нула, вече не може да правиш магии. Започваш със 7 МС (МС = магическа сила)
Време – не стигнеш ли навреме, мисията ти се проваля и просто ще завариш един мъртъв вълшебник. Започваш с 6 ВТ (ВТ = времеви точки). Станат ли нула, играта приключва т.е. смятай, че Сиян е умрял.
Магии – амулетът те научава на четири магии по твой избор, като до всяка магия е сложена стойността МС, която е нужна за използването и’. Действието на магията е кратковременно.
1. Огън, 3 МС – създаваш огнено кълбо, което можеш да изстрелваш в произволна посока.
2. Тежест, 2 МС – правиш обекта на магията поне пет пъти по-тежък, отколкото е реалното му тегло.
3. Невидимост, 2 МС – ставаш невидим за зрение .
4. Сила, 1 МС – голяма физическа сила.
5. Внушение, 1 МС – на някои същества могат да им се внушават мисли по твое усмотрение.
Готов ли си?
Ако не – прочети Гората на демона от Колин Уолъмбъри,
Ако да, мини на 1
Стоиш в началото на гората, осъзнавайки, че нямаш време. Вдишваш дълбоко, поглеждаш към небето, търсейки помощ от боговете на войната. Страхът е стиснал гърлото ти, но няма място за отказване. Един добър човек е в опасност, длъжен си да помогнеш. Стискаш здраво тоягата и тръгваш по тясната пътека, водеща към мрачната гора.
Мини на 20
Кого ще нападнеш пръв с тоягата:
Копиеносеца – на 8
Мечоносеца – на 9
Можеш да въздействаш върху единия разбойник. Избери от предложените варианти:
внушаваш на гнома, че не си му враг – на 10
внушаваш на гнома, че другия гном му е враг – на 11
Усещаш как невъобразима сила (-1МС) се влива в мускулите ти и веднага нападаш
копиеносеца – на 12
мечоносеца – на 13
Усещаш как магията протича през теб (-2МС) и те прави абсолютно невидим. Гномите се споглеждат уплашено и побягват бързо между дърветата. Ти се усмихваш облекчено и продължаваш по пътя си
Мини на 16
В ръката ти се появява огнено кълбо (-3МС). Поглеждаш застрашително към гномите и се озъбваш. Те се споглеждат стреснато и забравят за всякакви грешни мисли за торбата ти, побягвайки в гората.
Мини на 16
Изричаш заклинанието за тежест и решаваш да въздействаш върху гномите, като правиш тежък:
копиеносеца – на 14
мечоносеца – на 15
Правиш два скока и се озоваваш до гнома с копието.Той се опитва да те промуши, но ти избиваш копието с лекота и го фрасваш по главата. В следващия миг усещаш как нещо те порязва по гърба. Другият гном те е нападнал, обръщаш се мълниеносно и го удряш с всичка сила. Той се строполява на земята с болезнен стон. Ти обаче нямаш настроение да се радваш на победата си, понеже трябва да се погрижиш за раната на гърба, която ти причинява болка и най-вероятно ще те забави.
(- 2 ВТ, но ако си запомнил кодова дума „бесен” само ‑1 ВТ)
Мини на 16
Правиш два скока, озовавайки се в непосредствена близост до гнома с меча, замахваш силно и той се строполява на земята, но докато се обърнеш, усещаш как копието на другия гном се врязва в гърба ти, правейки ужасна дупка…
Кой от гномите ще заблудиш, че не си му враг?
гномът с копието – на 17
гномът с меча – на 18
Правиш заклинанието (-1MС) и след малко единият гном се счепква с другия, настава люта битка, а ти предпочиташ да не оставаш до края й.
мини на 16.
Запомни кодова дума „Бесен” и мини на 8
Мини на 9
Изричаш заклинанието (-2 МС) и виждаш как гномът с копието се срива на земята сякаш ударен от гигантски чук, другият го поглежда учудено, но ти не чакаш да се окопити и веднага скачаш до него и го прасваш с тоягата. Гномът пада на земята, в безсъзнание.
Мини на 16
Правиш заклинанието и виждаш как гномът с меча се строполява на земята. Другият го поглежда изненадано, а ти скачаш към него. За съжаление, той се оказва бърз и успява да хвърли копието по теб, като острието се забива в гърдите ти с ужасяваща сила.
След неприятната среща с гномите, вече вървиш нащрек за всяка една опасност по пътя пред теб. Няма припеви на горски птици, липсват прибежките на весели катерички, дърветата все така изглеждат изсъхнали и унили.
Мини на 30
Правиш заклинанието (-1MC) и гномът с копието сваля оръжието си и се оглежда объркано. Другия гном решава да те нападне с меча, но ти успяваш без особени проблеми да го фраснеш болезнено на няколко места, след което той побягва уплашено.
Мини на 16
Изричащ светкавично заклинанието и усещаш силата. (запомни кодова дума: Щур) (-1МС)
Избери на 33
Избери на 22
Странни звуци разкъсват тягостната тишина на гората. Сякаш някой троши клони и събаря дърветата със страшна мощ. Оглеждаш се уплашено, за да се скриеш от приближаващата стихия или звяр. Намираш се на малка полянка, заобиколена от юг и изток с гъста борова гора. На запад се издига малък хълм с тучна трева, твърде открит за бягство. На север виждаш скалиста клисура.
На къде ще избягаш:
към гората – на 24
към скалистата клисура – на 65
Вървиш, колкото можеш по-бързо. Гората е в окаяно състояние, клоните на дърветата са осеяни с изсъхнали листа, земята е покрита със загниващи растения. Стараеш се да вървиш леко, без да вдигаш голям шум, но не можеш в бързината да избегнеш всички сухи съчки по рехавата земя. Внезапно от близките дървета изкачат двама гноми – единият с копие, а другият с къс меч. Застават на около пет метра пред теб. Ниски и хилави, покрити с мръсни дрипи – съмняваш се, че са добри воини. Но все пак и ти не си облечен в броня, а и носиш само една проста тояга.
Давай веднага торбата – кресва гномът с меча и се озъбва застрашително.
Ти преценяваш набързо ситуацията и решаваш да действаш
Нападаш ги с тоягата – на 2
или използваш магия:
Внушение – на 3
Сила – на 4
Невидимост – на 5
Огнено кълбо – на 6
Тежест – на 7
Изричаш заклинанието и моментално ставаш невидим. (-2МС)
Какво ще сториш?
Побягваш – на 25
Нападаш с тоягата – на 23
Замахваш силно с тоягата и уцелваш харпията в точния момент, преди да е вкопчила големите си нокти в теб. Паднала на земята след удара, тя пищи от болка. Ти гледаш да се измъкнеш по-надалеч, преди да се е възстановила.
Мини на 41
Решаваш да цапардосаш вещицата, но докато се опитваш да я приближиш отстрани, за да я изненадаш, тя се обръща към теб:
Мога да не те виждам, но усещам калпавата ти магия.
Докато говори, невидими плевели се впиват в краката ти, строполяваш се тежко на земята и нараняваш единия си крак. Измъкваш се от капана с усилие и отново трябва да вземеш решение. (-1 ВТ)
Мини на 36
Побягваш, колкото ти държат краката към близките дървета. Ужасяващ рев раздира прокълнатата гора — що за звяр е това? Поглеждаш само за миг назад и зърваш между дърветата огромен великан. Висок над пет метра и широк, колкото две големи мечки, с разкъсани вериги около врата и китките. Изглежда изключително опасен и зловещ. Осъзнаваш, че той няма да се спре, докато не те докопа.. Решаваш да завиеш към тясната клисура (-1ВТ).
Мини на 44
Разчитайки на невидимостта си, опитваш да избягаш от вещицата. Но усещаш как нещо се вплита в крака ти и резултатът скоро е налице – строполяваш се тежко на земята.
Може да не те виждам, но усещам магията – грачи злобно вещицата.
Трябва да намериш друг изход от ситуацията
Мини на 36
Изричаш бързо заклинанието за сила (-1МС) и тръгваш към нея заплашително. Тя се опитва да те спре със заклинание за невидими плевели, които се оплитат в краката ти, но утроената ти сила бързо ги разкъсва. Вдигаш тоягата си заплашително, вещицата пада на колене и почва да ти реве:
Не ме удряй моля те?
Изчезвай бързо и повече да не съм ти видял – изкрещяваш гневно
Вещицата, с изненадваща пъргавина побягва между дърветата. Ти се усмихваш и продължаваш бързо по пътя си.
Мини на 29
Магията протича през теб (-3 МС), превръщайки се в нетърпеливо огнено кълбо в дланите ти. Запращаш огнената стихия право към вещицата, която отчаяно се опитва да го спре със заклинанията си, но очевидно не е достатъчно силна. Огънят не успява да я убие, но нанася тежки рани по тялото и’. Тя изчезва в гората с писъци на болка и ярост.
Мини на 29
Решаваш да се довериш на бойните си умения. Тя се спуска върху теб, ти замахваш и..избираш:
Мини на 33
Мини на 42
Мини на 22
След втората ти неприятна среща, решаваш да избягваш, каквито и да било създания в тази прокълната гора.
Поне времето се оказва облачно и прохладно, без валежи, които биха те забавили. Скоро съзираш скалист хълм, проснал се на запад. Знаеш, че не бива да се приближаваш. Някъде там е бърлогата на Зардинакс и още една камара зловещи създания.
Мини на 32
Крачиш бързо, оглеждаш се боязливо и след малко забелязваш по тясната пътечка срещу теб да върви изгърбена стара жена, облечена с кафяво наметало. По множеството амулети, гривни и други джунджурии, накачени по дрехите и’, разбираш, че ти предстои среща с вещица. Не искаш да губиш време, затова забързваш крачка с надежда да я подминеш, без да те закачи. Тя върви бавно, подпирайки се на крива тояга и се оглежда налудничаво. Тъкмо си мислиш, че ще се разминете без да те забележи, когато внезапно те поглежда втренчено:
Имаш нещо, което искам, дай ми го или ще пострадаш – изръмжава старата вещица.
Какво искаш? – отговаряш стреснато, докато се оглеждаш как да се измъкнеш.
Дай ми амулета, веднага – протяга към теб костеливата си ръка с дълги и криви нокти.
Какво ще сториш?
ще се опиташ да я заобиколиш и да избягаш – на 34
ще и се противопоставиш – на 36
Изричаш набързо заклинанието за внушение , но Вещицата след първоначално объркване, траещо секунда, бързо си възвръща самообладанието. Трябва да избереш друг вариант (-1МС) – мини на 36
Пронизителен писък над теб разкъсва тишината. Вдигаш поглед нагоре и само на около двадесет метра забелязваш грозна харпия. Тя ти се ухилва ехидно и с ужасяващ крясък се спуска стремглаво към теб:
ще я удариш с тояга – на 28
Или ще използваш магия:
невидимост – на 35
сила – на 18
внушение – на 43
тежест – на 35
oгън – на 38
За съжаление не успяваш да удариш Харпията в точния момент и усещаш как ноктите и раздират лявото ти рамо. (-1 ВТ). Изругаваш силно, скачаш назад и отново заемаш бойна поза, а Харпията бързо се издига нагоре, за да се подготви за нов удар.
Ако имаш кодова дума „Щур” мини на 22
Ако нямаш Мини на 32
Заобикаляш я бързо и побягваш, но скоро чуваш зловещ смях зад теб и усещаш как краката ти се оплитат в нещо невидимо. Строполяваш се на земята, като в същото време нещо изгаря десния ти крак малко над глезена. Изругаваш вбесен и се изправяш срещу вещицата
(-1 ВТ)
Мини на 36
Правиш бързо заклинанието (- 2 МС), дръпваш се встрани и виждаш как Харпията се сгромолясва на земята. Отстъпваш леко и безшумно, като се отдалечаваш на безопасно разстояние, надяваш се да не те усети. Скоро си достатъчно далеч, отдъхваш и продължаваш по пътя си.
Мини на 41
Дръпваш се леко назад и заемаш отбранителна поза, стискайки здравата си тояга. Знаеш, че противникът може да те изненада с какво ли не. Вещицата се усмихва злобно и започва да изрича някакво проклето заклинание. Трябва да действаш бързо:
внушение – на 31
сила – на 26
невидимост – на 21
огън – на 27
тежест – на 39
ще я нападнеш с тоягата – на 40
Изправяш се, опитваш отново да я удариш с тоягата, но нещо се обвива около ръката ти и я обездвижва. Изругаваш, но нищо не може да те спаси. Вещицата се приближава до теб, докосва те за магическия медальон и всичката сила бива изсмукана. След това си тръгва, оставяйки те да се мъчиш над невидимите белезници…
край
Изричаш бързо заклинанието (-3 МС), огненото кълбо се изстрелва право в харпията. Скачаш бързо встрани усещайки, приближаваща се опасност. Харпията е цялата в пламъци. Огнените езици успяват да те близнат по крака, прогаряйки болезнено кожата. Тази случка определено ще те забави, нужно е да се погрижеш за раната. (- 2 ВТ).
Мини на 41
Още с изричането на заклинанието (-2 МС) Вещицата се строполява с изненадан вик на земята, но това не и попречва да направи магия срещу теб. Нещо невидимо се обвива около крака ти, прогаряйки глезена. Извикваш от болка, дърпаш се с всички сили от невидимите плевели. Едва успяваш да се освободиш, като веднага се отдалечаваш от опасния противник. За съжаление, раната на глезена ти остава, и се налага след известно време за да се погрижиш за нея.
(-1 ВТ)
Мини на 29
Скачаш към вещицата, замахвайки с тояга, но нещо по време на скока те хваща за крака и те повлича към земята. Падаш, наранявайки крака си. Изправяш се, вещицата се усмихва самодоволно. (-1 ВТ).
Можеш да опиташ да я цапардосаш с тоягата отново – на 37
Или да опиташ друга тактика – на 36
Малко след нападението на харпията спираш да си починеш. Хълмът, където е леговището на демона, вече се издига на югозапад. Чудиш се кога ли ще дойде края на това проклятие, тегнещо над гората, кога ли ще бъде победен Зардинакс. Искрено се надяваш вълшебникът Сиян да е намерил начин да победи демона. Остава ти най-много час ходене до езерото. Пиеш малко вода от манерката и тъкмо когато се каниш да тръгнеш отново, земята потреперва зловещо…
Мини на 19
Мини на 33
Произнасяш заклинанието, но ефект няма. Харпията впива острите нокти в дясното ти рамо. Извикваш от болка и замахваш с тоягата, изчадието отново се е вдигнало над теб, подготвяйки се за нова атака.
(-2 ВТ)
Мини на 32
Тичаш по стар изоставен път, който за твое съжаление е достатъчно широк за Великана да се движи по него. От дясната ти страна зейва стръмна урва, докато от лявата скалата продължава право нагоре. Знаеш, че преследвачът няма да се спре, докато не те докопа, освен това тежките му крачки те карат да губиш стабилност. За това се спираш с надеждата, че ще можеш да надвиеш този огромен противник.
Мини на 48
Огненото кълбо бързо се появява в ръцете ти, нетърпеливо да достигне целта си (-3МС). Запращаш го към приближаващия се великан. Той се спира, изненадан, защото огънят обхваща туловището му. Закрещява от болка, а ти побягваш. Скоро писъците заглъхват далеч зад теб.
Мини на 63
Изричаш заклинанието (-2МС) и ставаш невидим. Какво ще сториш:
Бягство – на 53
Нападение — на 54
Изричаш заклинанието (-1МС), но ефекта е минимален. Единственото, което постигаш е моментно объркване на Великана. Той хвърля канарата пред себе си, тръсва глава и те поглежда с още по-голяма ярост.
Мини на 48
Великанът хваща голяма канара, вдига я над главата си с явното намерение да я запрати по теб.
Какво ще направиш?
Ако искаш да използваш магия и тя е:
— Огън – мини на 45
Невидимост – премини на на 46
— Тежест – обърни на 51
— Сила – отиди на 52
— Внушение – прехвърли се на 47
— Ако искаш да се пробваш да го нападнеш с тоягата си, колкото и да звучи странно – мини на 64.
…канарата се стоварва с тъп звук върху главата на великана. Той се строполява на земята в безсъзнание, а ти се усмихваш доволно и побягваш.
Мини на 63
Великана се сгромолясва, точно след като хвърля канарата по теб. Не успяваш да я избегнеш.
Опитай пак
Изричаш заклинанието и.…(-2МС)
Правиш канарата тежка – на 55
Правиш великана тежък – на 56
Изричаш заклинанието и нападащ настървено (-1МС)
Избери на 57 или Избери на 59
Побягваш бързо с надеждата да се измъкнеш благодарение на заклинанието, но великанът очевидно те усеща. Веднага хуква след теб, а ти разбираш че големия му нос не стои само за атрактивност на грозната му муцуна. (- 1 ВТ)
Ще трябва да се биеш – на 48
Нападаш настървено великанът с тоягата. Удряш, скачаш назад, пак удряш. Врагът се върти обезумял от ярост, рита с крака, но не те вижда.
Избери на 57 или избери на 59
Избери на 58
Избери на 49
Избери на 60
Избери на 61
Избери на 62
Избери на 50
Успяваш да му причиниш такава болка с точни удари по глезените и колената, че великанът пада на земята започва да реве като ранен глиган. Ти се възползваш от момента и побягваш (-1ВТ)
Мини на 63
Мини на 49
Успяваш да му причиниш такава болка с точни удари по глезените и колената, че великанът пада на земята започва да реве като ранен глиган. Ти се възползваш от момента и побягваш (-2ВТ)
Мини на 63
За съжаление закъсняваш с части от секундата. Канарата пада само на педя пред великана без да му нанесе никакви поражения. Той се усмихва злобно и.….мини на 48
Великана се сгромолясва, точно след като хвърля канарата по теб. Скачаш настрани и си нараняваш бедрото, но успяваш да избегнеш опасността. (-2 ВТ). Побягваш накуцвайки далеч от звяра.
Мини на 63
Великанът се сгромолясва малко преди да хвърли канарата. Реве от безсилие, но не може да се изправи. Ти веднага се възползваш от възможността и побягваш.
Мини на 63
Битката с великана почти е изцедила силите ти, но знаеш, че нямаш време за отдих. Връщаш се на пътеката и продължаваш пътя си на север. За щастие не срещаш повече препятствия или врагове и скоро съзираш спокойните води на езерото. Слънцето е преминало зенита си, вече е следобед. Осъзнаваш с боязън, че времето е минало твърде бързо. Надяваш се Сиян да е жив. Тъкмо започваш да се чудиш накъде да търсиш вълшебника, когато игрива пеперуда започва да пърха с прелестни крилца около лицето ти — ту тръгва на изток, ту се връща при теб. Като че ли ти показва посока?
ще тръгнеш на изток след пеперудата — на 67
няма да си губиш времето, не може да се довериш на пеперудата — на 66
Нападаш настървено, удряш великана с тоягата си поне два пъти преди той да те изрита с крак и това слага край на мисията ти…
Побягваш към тясната клисура, с надежда да се скриеш зад някоя канара. Ужасяващ рев раздира прокълната гора, що за звяр е това? Поглеждаш само за миг назад и зърваш между дърветата огромен великан. Висок над пет метра и широк, колкото две големи мечки, с разкъсани вериги около врата и на ръцете, изглежда изключително опасен за крехкото ти здраве.
Мини на 44
Губиш още време в напразно лутане покрай езерото, докато се сетиш, че пеперудата не е случайна. Добре поне, че тя продължава да пърха крила край теб (-1 ВТ)
Мини на 67
Надяваш се да си прав в предположението, че пеперудата е горски пратеник. Решаваш да я последваш и скоро полетът на пеперудата те отвежда в една голяма хралупа на гигантско дърво. Навираш се вътре и съзираш Сиян, за щастие все още дишащ. Отваряш торбата и вадиш спасението.
Поздравления.
не знам какви са били ограниченията в обема, но това е един доста лаконичен разказ, в който литература почти няма (а би трябвало да има, понеже е разказ-игра)и на практика се следва една праволинейна схема с минимални описания. Система за битки е взаимствана от Тим Дениълс или поне прилича на неговата. Ясно е, че не може да се открива топлата вода, но това, както и липсата на разнообразни избори (които в случая са излишни, защото с огън “трепеш наред” почти до края, тоест други бойни магии не ти трябват), може да се компенсира с интересен сюжет.