Горски бяг

Раз­каз-игра по моти­ви от Гора­та на демона
kiril_ps

трол

Пролог

Поглеж­даш през про­зо­ре­ца, слън­це­то все още не се е пока­за­ло, но куче­то лае бяс­но, усе­ти­ло нека­нен гост. Изли­заш бър­зо в хлад­на­та сут­рин, взе­май­ки здра­ва­та си тоя­га и се запът­ваш да посрещ­неш стран­ния посе­ти­тел . Сти­гаш до пор­та­та, кога­то раз­поз­на­ваш ста­рия слу­га на въл­шеб­ни­ка Сиян.
Бене­во­лио, как­во дириш тук тол­ко­ва рано? – извик­ваш силно.
Спеш­но е! Гос­по­да­рят Сиян е в смър­т­на опас­т­ност – изри­ча на един дъх слу­га­та и про­дъл­жа­ва със също­то тем­по, — само пре­ди час полу­чих съоб­ще­ние от него.
Как­во съоб­ще­ние? – питаш го озадачен.
Гос­по­да­рят ми се яви на сън и ми каза, че е смър­т­но ранен…
Бене­во­лио, сигу­рен ли си, че е бил той, а не просто лош сън? – пре­къс­ваш го.
Той те поглеж­да изпод веж­ди­те и поемай­ки си въз­дух, ти казва:
Пре­ди някол­ко дена той тръг­на към Без­мъл­в­на­та гора, чувал си за нея, викат и още гора­та на демо­на Зарди­накс. Гос­по­да­рят иска­ше да наме­ри начин да побе­ди това изча­дие чрез могъ­що закли­на­ние, но част от това закли­на­ние било скри­то някъ­де в гора­та. За съжа­ле­ние само пре­ди час гос­по­да­рят ми каза, че е смър­т­но ранен и не му оста­ва мно­го живот.
Защо дой­де при мен? – питаш учу­де­но. – аз не съм рицар или извес­тен боец.
Да, така е – съг­ла­ся­ва се Бене­во­лио, след кое­то се усмих­ва съзак­лят­ни­чес­ки – но бра­тов­чед ти побе­ди злия магьос­ник Ага­мор. Въл­шеб­ни­кът смя­та, че у теб също се крие непо­до­зи­ра­на сме­лост и кураж.
Отиди при него, той ще наме­ри начин да помог­не – отвръ­щаш му обнадежден
Не мога, той е някъ­де око­ло Замъ­ка на тала­съ­ми­те, тър­си начин да сра­зи Тик­ве­няк. Ти си един­с­т­ве­на­та ни въз­мож­ност да стиг­неш до Сиян най-бър­зо, а и позна­ваш гори­те. Той се е скрил някъ­де до езе­ро­то на север. Каза ми, че тряб­ва да му зане­сеш този елик­сир до обяд. – слу­га­та изваж­да от тор­ба­та мал­ко стък­ле­но шишен­це с кафе­ни­кав цвят.
Замис­ляш се. Тази гора крие мно­жес­т­во опас­нос­ти, пре­ди я нари­ча­ха Дъб­ра­ва на покоя, но сега всич­ки й викат Без­мъл­в­на­та гора. Зарди­накс я про­къл­на и в нея плъз­на­ха мно­жес­т­во зли тва­ри. Би било само­у­бийс­т­во да тръг­неш през нея само с една тоя­га, защо­то дру­го оръ­жие просто нямаш. Не ти се е нала­га­ло досе­га да водиш бит­ки. Бене­во­лио, сякаш усе­тил коле­ба­ни­е­то ти, брък­ва в тор­ба­та и изваж­да няка­къв стра­нен предмет.
— Този аму­лет е въл­ше­бен – каз­ва тихо Бене­во­лио, – даря­ва те с маги­чес­ка сила, за съжа­ле­ние оба­че е огра­ни­чен, бър­зо се изчер­п­ва. Надя­вам се с него­ва­та помощ да стиг­неш до Господаря.
Но аз не вла­дея магии, за как­во ми е този аму­лет? – питаш с недоумение.
Не се при­тес­ня­вай – успо­ко­я­ва те слу­га­та, – още щом го сло­жиш на вра­та си и ще научиш чети­ри магии по свой избор.… мини на пра­ви­ла­та на играта