Поход за Гра­а­ла /Grail Quest/, автор: Дж. Х. Бренан

Realm Of Chaos Grail Quest


8 кни­ги: „Замъ­кът на мра­ка” (156 епи­зо­да), „Бър­ло­га­та на дра­ко­ни­те” (173), „Две­ри към гибел­та” (201), „Стра­хо­ви­то пла­ва­не” (203), „Цар­с­т­во на ужа­са” (181), „Стра­на на хао­са” (188), „Гроб­ни­ца на кош­ма­ри­те” (224), „Леги­он на мър­т­ви­те” (237)

Поре­ди­ца­та пред­ла­га фен­тъ­зи приклю­че­ния с глав­но дейс­т­ва­що лице Чита­те­лят, изпъл­ни­тел на мисии уж в све­та на крал Артур. Настав­ник му е магьос­ни­кът Мер­лин. Бро­ят на епи­зо­ди­те е срав­ни­тел­но малък, но стра­ни­ци­те са пове­че от епи­зо­ди­те и са изпъс­т­ре­ни с осо­бе­ния хумор на авто­ра и това, заед­но с някои мал­ки, но раз­вед­ря­ва­щи новос­ти откъм игра в раз­лич­ни­те томо­ве, спо­ма­га за една све­жа и нео­би­чай­на (осо­бе­но за анг­ло­е­зич­ни­те) кни­ги-игри атмос­фе­ра. Лите­ра­ту­ра­та  поне коли­чес­т­ве­но е доста, епи­зо­ди­те са дъл­ги и опи­са­тел­ни, епи­ло­гът е издър­жан в тре­то лице и мина­ло вре­ме, за раз­ли­ка от сама­та игра. Тък­мо от тази поре­ди­ца (и по-точ­но от „Бър­ло­га­та на дра­ко­ни­те”**) се е вдъх­но­вил Любо­мир Нико­лов за напис­ва­не­то на пър­ва­та (по вре­ме на съз­да­ва­не, не на изда­ва­не) бъл­гар­с­ка кни­га-игра „В лаби­рин­та на времето”.
Игра­та, макар и все осно­ва­на на Шан­са, е по-раз­но­об­раз­на от сред­но­то. В края на вся­ка кни­га има отде­лен раз­дел за СЪНУ­ВА­НЕ (и как­то в „Лаби­рин­та”, откъ­си­те са отбе­ля­за­ни с чис­ла от 2 до 12 спо­ред Шан­са). Пра­ви­ла­та са вмък­на­ти като реч на Мер­лин, кой­то играе роля­та на раз­каз­вач, вед­нъж във въве­де­ни­е­то, друг път в начал­ни­те епи­зо­ди. Има фата­лен епи­зод* (14, а не 13), към кой­то се препра­ща геро­ят (наре­чен Пип) при вся­ка смърт. Основ­ни­ят пока­за­тел са точ­ки­те Живот (=2 зара  х  4)*. В бит­ки­те се изпол­з­ва и мини­мум сбор от два зара за нана­ся­не на удар*. Раз­лич­ни­те оръ­жия дават раз­лич­на добав­ка към нане­се­ни Щети, а бро­ни­те нама­ля­ватт поне­се­ни Щети с раз­ли­чен брой точ­ки*. Сра­зе­ни­те про­тив­ни­ци от пре­диш­ни опи­ти в съща­та кни­га си оста­ват мър­т­ви при нов про­чит*. Вся­ка спе­че­ле­на бит­ка и вся­ка раз­ре­ше­на загад­ка носят Опит­ност, тя пък дава точ­ки Живот, до десет от кои­то могат се пре­не­сат като добав­ка във вся­ка след­ва­ща кни­га. Това е в сила и за пред­ме­ти­те. В бит­ки­те могат да се изпол­з­ват и закли­на­ния, кои­то стру­ват точ­ки Живот. Въз­мож­но е и да под­куп­ваш про­тив­ни­ци­те си (ако ти про­вър­ви със заро­ве­те) или дори да предиз­ви­каш дру­же­люб­на реак­ция. Има и игра по кар­та. В послед­ни­те някол­ко кни­ги от поре­ди­ца­та е при­ло­жен Смър­то­мер — оцен­ка на игра­та въз осно­ва брой смърти.

(*Все неща, позна­ти от „В лаби­рин­та на времето”.)
(** Няма нищо общо с изда­де­на­та у нас кни­га-игра със също­то загла­вие от поре­ди­ца­та „Избе­ри сво­е­то приключение”)

Ста­ти­я­та е напи­са­на от ВГ

Към Част 1; Част 2; Част 4; Част5.

Може да комен­ти­ра­те ТУК!

One thought on “Пет англоезични поредици книги-игри, непознати у нас — част 3”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *