Интервю с Ерин Фостър Хартли

Ерин е автор на наско­ро излез­ли­те пър­ви 2 час­ти на Zombie High (като апли­ка­ции за смар­т­фо­ни). Плат­фор­ма­та е позна­та­та от Wizard’s Choice, изпол­з­ва­ни­те меха­ни­ки са сход­ни. Уни­кал­но­то в слу­чая е, че има­ме автор от неж­ния пол, кой­то пише за геро­и­ня — във 2‑ро лице. Това интер­вю беше про­ве­де­но в чата на фейс­бу­ук, а не по мейл, кое­то ми даде въз­мож­ност да комен­ти­рам някои от отго­во­ри­те й.

Пред­ста­вя­ме ви пре­во­да напра­вен от Idimiev.

Интер­вю­то в ори­ги­нал може да види­те след превода.

Рони:
И така, пър­ви­ят ми въп­рос е как­во би спо­де­ли­ла с чита­те­ли­те си? Можеш ли да ни кажеш пове­че за себе си, призва­ни­е­то си, хоби­та­та си и т.н.
Ерин:
Пре­по­да­вам фил­мо­во изкус­т­во в общес­т­ве­ния колеж* в Айо­ва, къде­то живея със съп­ру­га си и две кучета.
Гле­дам купи­ща фил­ми, раз­би­ра се (току що приклю­чих със “Stoker” (“Огняр”) на Chan-wook Park и още се опит­вам да го осмис­ля), оби­чам също да гра­ди­нар­с­т­вам и да чета. Горе-долу насре­да­та съм на The Twelve (“Два­на­де­сет­те”) на Justin Cronin, коя­то е уди­ви­тел­на. Също така пиша по-тра­ди­ци­о­нeн роман**, раз­ви­ващ се в Холи­вуд през 20-те годи­ни на XX век. Поч­ти съм гото­ва с пър­ва­та чернова.

Рони:
Кои са ти люби­ми­те кни­ги-игри, повли­я­ли те като автор на таки­ва? Харес­ва ли ти да се пол­з­ват зарове?
Ерин:
Отрас­нах с кла­си­чес­ки­те кни­ги-игри от поре­ди­ца­та “Избе­ри сво­е­то приклю­че­ние”. “Wizard’s Choice” (“Избо­рът на Магьос­ни­ка”) също има­ше огром­но вли­я­ние вър­ху мен, а Sam Landstrom е стра­хо­тен човек, научи ме кое как ста­ва. За заро­ве­те ми е все едно, защо­то пред­по­чи­там да бора­вя с уме­ния и логи­ка, а не с шанс.

Рони:
Сам наис­ти­на се спра­ви стра­хот­но с “Избо­рът на Магьос­ни­ка”. Поре­ди­ца­та наис­ти­на ми харе­са и усе­ща­не­то ми е, че Zombie High*** (“Гъм­жи­ло от зом­би­та”) успя­ва да отго­во­ри на висо­ко вдиг­на­та­та от него лет­ва. Открих някои кни­ги-игри от поре­ди­ца­та ИСП за Kindle на тема зом­би апо­ка­лип­си­си. Мис­лиш ли, че е лес­но да привле­чеш вече същес­т­ву­ва­ща гру­па фено­ве на кни­ги­те-игри на зом­би тема­ти­ка или беше предиз­ви­ка­тел­с­т­во да се откро­иш? (Меж­ду дру­го­то, “Нощ­та на Нек­ро­ман­съ­ра” е стра­хот­на кни­га-игра, пре­по­ръч­вам я, ако ме жела­еш, мога да ти дам линк към нея. След­ва­щи­ят ми въп­рос би бил кол­ко думи и епи­зо­да са два­та тома на “Гъм­жи­ло от зомбита”?
Ерин:
Вече има пре­ка­ле­но мно­го вари­а­ции на исто­рии за зом­би­та, така че ми се иска­ше да напи­ша нещо, кое­то нико­га не съм чела или виж­да­ла, с надеж­да­та хора­та да го харе­сат. Освен това, пре­да­вай­ки исто­ри­я­та от глед­на­та точ­ка на три­на­де­сет-годиш­но моми­чен­це ми отво­ри поле да съз­дам нещо све­жо. До момен­та полу­ча­вам мно­го при­ят­ни отзи­ви, така че няма как­во пове­че да се желае. В едно от ревю­та­та се каз­ва, че ZHv1 е по-доб­ра от The Walking Dead (“Живи­те мър­т­ви”****) и, въп­ре­ки че не съм съг­лас­на, съм изклю­чи­тел­но полас­ка­на от срав­не­ни­е­то. Пър­ви­ят том е око­ло 50 000 думи, а вто­ри­ят по-ско­ро око­ло 45 000. За епи­зо­ди­те не съм сигурна.

Рони:
Писа­не­то на кни­га-игра по-труд­но ли е от кол­ко­то писа­не­то на роман ?
Ерин:
Това е добър въп­рос. Мил­ся, че и две­те си имат соб­с­тве­ни­те уни­кал­ни предиз­ви­ка­тел­с­т­ва, но писа­не­то на кни­ги-игра опре­де­ле­но ме напра­ви по-добър писа­тел. Писа­не­то на кни­ги-игри те кара да се фоку­си­раш на 100 про­цен­та вър­ху напра­ва­та на ситу­а­ция , коя­то да придвиж­ва исто­ри­я­та напред, и вина­ги искаш да дър­жиш чита­те­ля ангажиран .
Самия про­цес на пра­ве­не­то на кни­ги-игри е мно­го забър­зан, откак­то съм поста­вен под  срок, има и посто­я­нен натиск от фено­ве­те да издам след­ва­щия том. Но мис­ля , че това е хуба­во, защо­то ме тре­ни­ра да рабо­тя по гра­фик и ми пока­за че мога да пиша под напре­же­ние. Също не ти дава мно­го вре­ме за вто­ро пред­по­ла­га­не на все­ки малък детайл.

Рони:
Полу­чи ли някак­ви нега­тив­ни отзи­ви и ако да, как­ви бяха те ?
Ерин:
Пове­че­то нега­ти­ви отзи­ви са “чете­не­то не е игра”, или  нещо от сор­та, кое­то оче­вид­но обез­мис­ля целия сми­съл на кни­ги­те-игри. Едно ревю наре­че пър­вия том “Прист­рас­тен към опре­де­лен пол  ” кое­то ме нака­ра да се раз­смея.  Моми­че­та­та виа­ги игра­ят игри с мъж­ки пер­со­на­жи и вина­ги са се справяли,затова реших да  раз­ме­ня пози­ций­те, за да видят мом­че­та­та как­во е. Също виж­дам мно­го от ” О, аз съм мом­че, и дори ми харе­са” кое­то е чудесно.

Рони:
Като мъж­ки чита­тел, беше важ­но за мен да напра­вя раз­ли­ка меж­ду мен и глав­ния герой (Да се измък­на от лозун­га “Приклю­че­ние в кое­то геро­ят си ТИ!) Усе­тих, че изпол­з­ва­не­то на 3 лице вмес­то 2 може да помог­не също. Докол­ко­то знам мно­го мал­ко от чита­те­ли­те на кни­ги-игри всъщ­ност са жени, но има и хора кои­то оби­чат да игра­ят с геро­и­ни, така че не е тол­ко­ва голя­ма рабо­та и рево­лю­ци­он­но кол­ко­то изглежда.
Сега, за соф­ту­е­ра, доста­вен от Сам, сто­ри ли ти се доб­ре да рабо­тиш с него? Нами­рам за стран­но , че вмес­то “готи­ност” (не можах да измис­ля по-смис­ле­но) и “попу­ляр­ност”  бяха “готи­но” и “попу­ляр­но”. Беше ли нуж­но всич­ки 4 показ­те­ли да могат да се про­яват на една линия?
Ерин:
Може би има някол­ко фен­ки на игра­та, но спо­ред тези чита­те­ли, кои­то се свър­за­ха с мен, бих казал/а че са раз­де­ле­ни доста равномерно
спо­ред пола.
За Соф­ту­е­ра: Напи­сах исто­ри­я­та и Сам се погри­жи за оста­на­ли­те рабо­ти, така че нямах дирек­тен кон­такт със
него­вия соф­ту­ер. Дока­то за пока­за­те­ли­те, аз бях пре­ци­нил те да са “Попу­ляр­ност” и “Чар”, но Сам реши да ги
про­ме­ни. Призна­вам, че са мал­ко смешни/не на мяс­то ( Не можах да реша кое е по-добре)

Рони:
Рабо­ти ли с редактор?
Ерин:
За това се погри­жи Сам отново.

Рони:
Мис­ля, че финал­ния ми въп­рос ще бъде за пла­но­ве­те ти по отно­ше­ние за серий­те. Ще бъде ли 6 тома като
Wizard’s choice? Мис­лил ли си за след­ва­ща­та си книга-игра?
Ерин:
За съжа­ле­ние, няма да пиша 3 том на Zombie high. Аз се посе­ща­вам напъл­но на рома­на си, за да успея да го завърша
Някой друг ще довър­ши ZH сери­я­та, така че ще про­дъл­жи да я има.След като си завър­ша рома­на, може да се завър­на в жан­ра на книгите-игри.

Рони:
Поже­ла­вам ви успех с рома­на. Бла­го­да­ря за интервюто.Ще го пуб­ли­ку­вам ско­ро в нашия форум
(мис­ля, че може да е инте­рес­но за фено­ве­те ви , ако го пуб­ли­ку­ва­те на стра­ни­ца­та си във Facebook, но това зави­си от вас)
Кога­то съм готов с пре­во­да ще бъде пуб­ли­ку­ва­но на нашия сайт. Беше удо­вол­с­т­вие да си чатя с вас.
Ерин:
Бла­го­да­ря Ивай­ло, беше ми при­ят­но. Пра­ти ми линк кога­то е гото­во , опре­де­ле­но ще го пост­на на стра­ни­ца­та си !

RONNIE: “So, my first question is what would you share with your readers? Could you tell us about your background, what is your vocation, hobbies, etc.”
ERIN: “I teach film studies at a community college in Iowa City, where I live with my husband and two dogs. I watch a ton of movies, of course (I just finished Chan-wook Park’s Stoker, which I’m still trying to process) and I enjoy gardening and reading. I’m about halfway through Justin Cronin’s The Twelve, which is amazing. I’m also writing a more traditional novel–a historical fiction story set in 1920s Hollywood. I’m nearly done with a first draft of that.”
RONNIE: “What is your favourite gamebook(s) that affected you as a gamebook author? Do you like dice usage?”
ERIN:”I grew up reading the old school Choose Your Own Adventure books. Wizard’s Choice has also been a huge influence on me, and Sam Landstrom has been a great person to sort of show me the ropes of how it’s done. I personally don’t care for dice usage, just because I like dealing with skill and logic over chance.”
RONNIE: “Sam really did a great job with Wizard’s Choice. I really enjoyed the series and my feeling is that Zombie High has been living up to the high standard set by him. I’ve found some CYOA gamebooks on Kindle about zombie apocalypses. Do you think that it was easy for you to appeal to an already established group of zombie-loving gamebook readers, or was it a challenge to really stand out. (By the way, Night of the Necromancer is a great gamebook, I really recommend it, if you want me, I can give you a link to it). My next question would be how many words and sections are the two volumes of Zombie High.”
ERIN: “There’s so many variations of zombie stories out there now, so I just tried to write something I knew I’d never read or seen before and hoped people would like it. Also, writing it from the perspective of a 13-year old girl gave me a lot of fresh ground to cover. I’ve gotten some really kind feedback so far, so I couldn’t ask for anything more than that. One review said ZHv1 was better than The Walking Dead, and though I don’t really agree, I am extremely flattered by the comparison.The word count for volume 1 is around 50,000 words, and volume 2 is closer to 45,000. I’m not sure about sections…”

RONNIE:”Is writing a gamebook more difficult for you than writing a linear novel?”

ERIN:”That’s a good question. I think they both have their unique challenges, but writing a gamebook has definitely made me a better linear novel writer. Gamebook writing forces you to focus 100% on developing action that will move the story forward, and you always want to keep the reader engaged and guessing about what will happen next no matter what you’re writing.
“The process of gamebook writing is also a lot faster paced, since I’m on a strict deadline and there’s constant pressure from fans to push out the next volume. But I think that’s a good thing, because it trained me to maintain a regular writing schedule and it showed me I could write under pressure. It also doesn’t give you much time to second guess every little detail, which is easy to do when you’re writing a novel. You just have to go with your gut.”

RONNIE: “Did you receive any negative feedback and if so, what was it about?”
ERIN: “The negative feedback is mostly “reading isn’t a game,” or something to that extent, which obviously misses the whole point of gamebooks. One review called the first volume “gender biased,” which I thought was really funny. Us girls have been playing male focused games forever and dealing with it just fine, so I think it’s nice to turn the tables and let the guys see what it’s like. But I also see a lot of “I’m a guy, and even I liked it,” which I think is great. My goal was to write something that would appeal to the YA female reader, but the bigger my audience, the better.”
RONNIE: “As a male reader, it was important for me to differentiate between me and the protagonist (to get away from the slogan ‘an adventure in which YOU are the hero). It wasn’t hard as you provided a well described heroine. I felt, however, that using 3rd person instead of 2nd could help as well.
“As far as I know, very few of the gamebook readers are actually females but there are guys who like playing with heroines, so that shouldn’t be a big deal, as revolutionary as it may seem.
“Now, about the software provided by Sam, did you find it ok to deal with? Was there some mechanic you wanted to use but the platform didn’t support? I find it a bit strange that instead of ‘coolness’ and ‘popularity’ there were ‘cool’ and ‘popular’. Was it necessary so that all 4 stats could appear on a single line?”

ERIN: “Perhaps there are fewer female fans of the genre, but based on the readers who have contacted me, I’d say it’s split pretty evenly on gender.
“Re: the software: I wrote the stories and Sam took care of everything on the programming end after that, so I had no direct contact with his software. As far as the stats you mentioned, I envisioned them as “popularity” and “charisma” as I was writing, but it was Sam’s decision to change them for the final product. I agree that they’re a little awkward.
RONNIE: “Did you work with an editor?”
ERIN: Sam took care of it as well.
RONNIE: “I think my final question would be about your plans regarding the series. How long do you expect it to be? Is it going to be 6 volumes like Wizard’s Choice? Have you thought of your next gamebook (after Zombie High)?”
ERIN: “Sadly, I won’t be writing the third volume of Zombie High. I’m dedicating myself full-time to finishing my novel. Someone else will be taking over the ZH series for the time being, though, so it will continue. After my novel is finished, I may return to gamebooks.”
RONNIE: “I’m sure whoever that is, he’ll have to live up to the high standard set by you. I wish you success with your novel. Thanks for the interview. I’ll shortly publish it in our forum (I think it might be interesting for your fans if you publish it on your facebook page, but it’s up to you). When I’m ready with the translation, both the English and Bulgarian versions will be published on our internet site… but it may be awhile since I’m spending most of my spare time working on my gamebook. It was a real pleasure to be able to chat with you