Кръвта на зомбитата (Blood of the Zombies)

„Blood of the Zombies” е кни­га-игра на леген­дар­но­то кул­то­во изда­тел­с­т­во Fighting Fantasy. Кни­ги­те им са извес­т­ни на бъл­гар­с­ки­ят чита­тел от поре­ди­ца­та “Бит­ки Без­б­рой”,  кои­то бяха пре­ве­де­ни от изда­тел­с­т­во „Селек­та”.

Харак­тер­на чер­та на тех­ни­те игри бяха: линей­на или дву­ли­ней­на схе­ма, една и съща скуч­на сис­те­ма за бит­ки и инте­рес­на исто­рия. Пове­че­то кни­ги бяха напи­са­ни от Йън Ливинг­с­тън и Стийв Джак­сън и епи­зо­ди­те вина­ги бяха точ­но 400.

Мина­ха 30 годи­ни от изли­за­не­то на послед­на­та им кни­га-игра и сега писа­тел­с­ки­ят тан­дем се завръ­ща с ново удар­но загла­вие, като този път игра­та не е само на кни­га, но може да се наме­ри и дигитално.

В „Blood of the Zombies”  ти, чита­те­лю, си сту­дент по мито­ло­гия, оби­ка­лящ све­та, за да открие сле­ди от чудо­ви­ща­та позна­ти ни от леген­ди­те. Дока­то съби­раш инфор­ма­ция за Дра­ку­ла, ти се събуж­даш в килия и око­ван във вери­ги. Успя­ваш да се измък­неш от пран­ги­те с помощ­та на неве­ро­ят­на­та си хит­рост, коя­то при­ла­гаш вър­ху тъпич­кия си пазач. В опи­ти­те си да наме­риш изход раз­би­раш, че се нами­раш в замък соб­с­тве­ност на някой си Гин­г­рич Юр, кой­то заед­но с бан­да­та си от луди уче­ни превръ­щат хора­та в зом­би­та с цел… превзи­ма­не на све­та. Ти, чита­те­лю, тряб­ва да наме­риш изход от замъ­ка за да се измък­неш, защо­то раз­би­раш, че ако зом­би­та­та те доко­пат ще се ти нало­жи да им пома­гаш за све­тов­но­то господство.

И тук започ­ва приклю­че­ни­е­то, кое­то включ­ва мно­го изслед­ва­ния из ста­и­те, тича­не по кори­до­ри­те, мно­го оръ­жия, мно­го бол­ка и още пове­че зом­би­та за убиване.

Линей­ни­те схе­ми вина­ги са ми били най-про­тив­ни за една кни­га-игра, тъй като игра­та след­ва точ­но опре­де­лен път и вся­ка греш­ка се наказ­ва от авто­ра. В слу­чая оба­че точ­но този тип игра е избран по раз­би­ра­е­ми при­чи­ни, защо­то основ­на­та ни цел е да уби­ва­ме зом­би­та­та, кои­то ни ата­ку­ват. При дру­ги видо­ве схе­ми, като мре­жо­ви и мно­го­ли­ней­ни би било труд­но да се пресмет­не точ­на­та брой­ка на уби­ти­те немър­т­ви, кои­то сре­ща­ме по раз­лич­ни­те пътища.

Аз лич­но раз­де­лям на три час­ти линей­ност­та на „Blood of the Zombies”:

Пър­ва част — тър­шу­ва­не за пред­ме­ти и оръ­жия, и няма веро­ят­ност да умреш;

Вто­ра част — кла­не, измък­ва­не от замъ­ка, как­то и съби­ра­не на инфор­ма­ция, има шанс да се издъ­ниш и да умреш;

Тре­та част — кла­не, тър­се­не на Гин­г­рич Юр, кла­не, тър­се­не на самот­ни зом­би­та, кла­не, кла­не и една кар­теч­ни­ца… и шан­сът да умреш е огромен.

Оръ­жи­я­та в игра­та са три вида — ръч­ни за бли­зък бой (бухал­ка и мета­лен лост), огнес­т­рел­ни оръ­жия (пис­то­лет, пом­па и една кар­теч­ни­ца за финал) и ръч­ни гра­на­ти една мотор­на резач­ка (за къде сме без нея). Забав­но­то при огнес­т­рел­ни­те оръ­жия е, че тряб­ва да наме­риш аму­ни­ции за тях, но ако успе­еш да си ги наба­виш вед­нъж, след това без проб­ле­ми можеш да ги изпол­з­ваш до края на игра­та, защо­то са без­к­рай­ни. Така се превръ­щаш в екшън герой от осем­де­се­тар­с­ки­те фил­ми, кои­то изби­ват армии без да им се нала­га да презареждат.

Атмос­фе­ра­та е мно­го доб­ра, а на мес­та дори под­тис­ка­ща, как­то по прин­цип тряб­ва да бъде  в едно свър­та­ли­ще на зом­би­та. Поня­ко­га опи­са­ни­я­та кло­нят към чист Gore, тъй като някои от сце­ни­те са опи­са­ни доста реа­лис­тич­но т.е. нищо не са си спестили.

Илюс­т­ра­ци­и­те, оба­че…  са вър­хът на сла­до­ле­да. Те са дело на Кевин Крос­ли и мно­го доб­ре запаз­ват духа на приклю­че­ни­е­то, като худож­ни­кът  не се е посве­нил да изоб­ра­зи някои от най-кър­ва­ви­те сцени.

Бит­ки­те са с две идеи по-доб­ре напра­ве­ни и са дело на Стийв Джак­сън. Оста­нах мно­го впе­чат­лен, че е изпол­з­вал този модел на бой­на сис­те­ма, тъй като от доста вре­ме мис­лех дали наис­ти­на е хуба­во да се при­ло­жи в кни­га-игра. Отго­во­рът е положителен.

Цяла­та сис­те­ма се раз­ви­ва око­ло това с как­во оръ­жие се бие игра­чът. Вся­ко едно оръ­жие в игра­та си има своя база щети. Напри­мер — ръч­ни­те оръ­жия, като бухал­ка­та и желез­ни­ят лост са със ста­тис­ти­ки за базо­ва щета 1 зар, а огнес­т­рел­ни­те оръ­жия, като пом­па­та е 1 зар + 5 (към стой­ност­та на зара при­ба­вяш 5), а пис­то­ле­та е със стой­ност 1 зар + 2.

Как про­ти­ча сама­та бит­ка ще я опи­ша точ­ка по точ­ка със след­ния пример:

1. Напад­на­ти сме от 9 зомбита;

2. Ние раз­по­ла­га­ме с бухал­ка (щети от 1 зар) и пом­па (щети от 1 зар + 5) с необ­хо­ди­ми­те аму­ни­ции към нея и тряб­ва да избе­рем с кое от две­те оръ­жия ще се бием;

3. В пра­ви­ла­та е запи­са­но, че пър­ви­ят удар вина­ги е наш, тъй като зом­би­та­та са по-бавни;

4. Изби­ра­ме да стре­ля­ме с пом­па­та, тъй като пра­ви щети на раз­мер 1 зар + 5;

5. Хвър­ля­ме зара и се полу­ча­ва чис­ло­то 3, при­ба­вя­ме допъл­ни­тел­на­та стой­ност от 5 и общи­ят сбор ста­ва 8;

6. Изваж­да­ме от броя на зом­би­та­та стой­ност­та, коя­то полу­чих­ме. 9 — 8 = 1, кое­то зна­чи, че само 1 зом­би оце­ля­ва от ата­ка ни;

7. Ред е на зом­би­та­та да ни уда­рят, като губим точ­ки за кръв рав­на на брой­ка­та оце­ле­ли зом­би­та. В този при­мер ние ще загу­бим 1 точ­ка за кръв, тъй като 1 зом­би оце­ля­ва от ата­ка­та ни;

8. Ако изби­ем зом­би­та­та про­дъл­жа­ва­ме с приклю­че­ни­е­то. Ако има оце­ле­ли зом­би­та след ата­ка­та се прехвър­ля­ме отно­во на пър­ва точ­ка и про­дъл­жа­ва­ме с бит­ка­та, дока­то не уби­ем всич­ки зом­би­та или дока­то не умрем.

Това ми харес­ва, тъй като не се губи вре­ме­то в пет­ми­нут­ни битки.

Едно от инте­рес­ни­те неща, кое­то ми напра­ви впе­чат­ле­ние е свър­за­но с нами­ра­не­то на клю­чо­ве. Все­ки един от тях си има съот­ве­тен номер, кой­то показ­ва епи­зо­да, на кой­то тряб­ва да се отиде, след като се наме­ри под­хо­дя­ща­та вра­та, за коя­то е пред­наз­на­чен клю­ча. Мно­го доб­ре е замис­ле­но, тъй като това пред­став­ля­ва сери­оз­на преч­ка за чий­тъ­ри­те, кои­то обик­но­ве­но отва­рят вра­та­та сякаш при­те­жа­ват въп­рос­ни­ят ключ.

Това, кое­то не ми се понра­ви, е че чита­те­ля тряб­ва да пре­ми­не през точ­но опре­де­ле­ни епи­зо­ди за да спе­че­ли игра­та поне­же, как­то спо­ме­нах по-горе, тряб­ва да уби­еш всич­ки зом­би­та. Дори едно да се е измък­нe това е рав­но­сил­но на загу­ба, защо­то в сами­ят край тряб­ва да отидеш на епи­зод, съот­ве­тен на брой­ка­та изби­ти немър­т­ви. Ако в сце­на­та, коя­то про­че­теш накрая не полу­ча­ваш позд­рав­ле­ния, че си избил всич­ко, ще тряб­ва да пре­иг­ра­еш кни­га­та и този път да не оста­виш нито една немър­т­ва гад да ти се изплъз­не. За закле­ти гей­мъ­ри като мен това е доб­ре дошло, но на някои чита­те­ли може да им се сто­ри досад­но и да ги нака­ра да захвър­лят книгата.

Едно от най-нега­тив­ни­те неща в игра­та, е че няма ста­ра­та ста­тис­ти­ка Къс­мет. Това беше едно от неща­та, кои­то най-мно­го ми харес­ва­ха като цяло в кни­ги­те на FF. В „Blood of the Zombies” може да се слу­чи така, че едно хвър­ля­не на зара да ви убие. Мно­го ми е чуд­но как два­ма дока­за­ни спе­цо­ве по гейм­ди­зайн, като Йън Ливинг­с­тън и Стийв Джак­сън могат да си позво­лят да уби­ят играч по този начин.

За финал ще кажа, че игра­та ми доста­ви голя­мо удо­вол­с­т­вие. Въп­ре­ки линей­ност­та си, ме вър­на в оне­зи без­г­риж­ни годи­ни през девет­де­сет­те, кога­то с кеф четях поре­ди­ца­та Бит­ки Без­б­рой. Успя да ме граб­не с атмос­фе­ра­та си, с опи­са­ни­я­та на ста­и­те, илюс­т­ра­ци­и­те, кър­ва­ви­те сце­ни и зом­би­ра­на­та блон­дин­ка, коя­то ми пода­ри мотор­на­та резач­ка с цена­та на немал­ко кръв от моя стра­на. Пре­по­ръч­вам я на все­ки хард­кор фен на тема изби­ва­не на зом­би­та, а за оста­на­ли­те мога да кажа, че кни­га­та е с една идея по-доб­ра от ста­ри­те кни­ги на издателството.

Изда­тел – Fighting Fantasy — http://fightingfantasy.com/

Писа­тел – Йън Ливингстън 

Игра­чи – 1

Вре­мет­ра­е­не – 40 минути

Оцен­ка за пре­иг­ра­ва­е­мост – 4 (за линей­на игра е доста­тъч­но висока)

Оцен­ка на игра­та – 8

Илюс­т­ра­ции и дизайн – 10

За пове­че инфор­ма­ция – http://satanicslayer.blogspot.com/